Търсене в текстове за 'Сара'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 60 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Който живее в света на тесаракта, той става видим и невидим в света на третото измерение.
Един брат попита за четвъртото измерение. Четвъртото измерение е светът, през който хората излизат и влизат в Духовния свят. В непреривно движение е четвъртото измерение. Често тези, които са ясновидци, виждат Същества, които се движат, но не в този въздух. Това е четвъртото измерение. Който живее в света на тесаракта, той става видим и невидим в света на третото измерение. Защо пие човек вода? Не само за да приеме материалната, течна вода, но за да приеме чрез нея електричество и магнетизъм. Както Маркони запали електрическите крушки в Италия и Сидней – в Австралия, също така могат да се запалят слънцата, само като се завърти един бутон. Някое Напреднало същество, като прати енергия, може да направи планетата ни да светне като слънце. Звукът, като дойде до ухото, се превръща в електрически вълни.
към текста >>

2. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка.
Така изпяхме няколко песни, а след това стана въпрос за заминалите. Като отидете в онзи свят, ще се съберете с хора, които еднакво мислят с вас и имате еднакви идеи. Като дойдеш при царската порта, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат. Гайлер бил тенекеджия и като умрял, имал 10 000 лева. Жена му не знаела къде е документът за парите, но той се явил на сън и ѝ казал къде е. След смъртта си д-р Сарафов се явява няколко пъти на една жена и я моли: „Молете се за мен, че аз приживе никак не съм се молил.“ Освен това, той я лекува от флебит, праща я в Чамкория, където пристига и д-р Митаков и по съвета на умрелия жената става негова пациентка. Когато чувате пукане от заминалите, те разговарят с нас: един път пукане значи „не“, два пъти – „донякъде“, три пъти – „да“, четири пъти значи „без всяко съмнение“. Една ваша хубава мисъл, отпратена към същества от онзи свят, те я възприемат и сърцето им затрептява. А когато вие възприемате техните добри мисли, изпратени към вас, вашето сърце затрептява. Заминалите взимат голямо участие в живота на Земята. Една голяма част от това, което става тук, се дължи на тях.
към текста >>

3. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Идете при един сарафин и ще видите колко е вещ и наблюдателен: щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери – подрънква я и я опитва не веднъж, а дваж.
След това се произнесе Псалом 91. Към 10 ч. започна разговор. Любовта е голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси и това приложете във вашия личен живот. Идете при един сарафин и ще видите колко е вещ и наблюдателен: щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери – подрънква я и я опитва не веднъж, а дваж. Чак когато я провери, ще каже каква е, а пък вие, щом дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек.
към текста >>

Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“.
започна разговор. Любовта е голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси и това приложете във вашия личен живот. Идете при един сарафин и ще видите колко е вещ и наблюдателен: щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери – подрънква я и я опитва не веднъж, а дваж. Чак когато я провери, ще каже каква е, а пък вие, щом дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“. Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите. На Земята в плът ще намерите такъв човек. Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“. Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло.
към текста >>

4. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол.
Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието. На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели. На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.
към текста >>

5. 69) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Сарафин (тур.) – който разменя пари, търговец на ценни книжа и на чужда валута.
Остеология (гр.) – дял от анатомията, която се занимава с формата и структурата на костите във връзка с техните функции. Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. Плазмодий (гр.) – най-прост едноклетъчен паразит, който в кръвта е причинител на маларията. Попросиш (рус.) – да помолиш. Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълъг и прегънат отвор и други уреди и апарати, снабдени с отводни тръби, които в химията служат за нагряване и дестилиране на вещества. Сарафин (тур.) – който разменя пари, търговец на ценни книжа и на чужда валута. Скържав (ост.) – скъперник. Суспендирам (лат.) – отменявам, обезсилвам, спирам. Сидерично махало – сидерично (гр.) – желязно; (лат.) – звездно. Трен (фр.) – влак.
към текста >>

6. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен.
При молитвата, която направихме тази сутрин на Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от Евангелието на Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото Евангелие, от 10 до 25 стих. След това произнесохме 91 псалм. - Любовта е голяма сила! Най-първо ще се освободите от механичните процеси! Приложете това във вашия личен живот! Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънква я, опитва я веднъж-дваж по особен начин. А вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Ще опитате като сарафин и ако не е добро това, което ви е казал, ще го върнете: „Фалшиво е! " Преди да дойдете до ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате.
към текста >>

Ще опитате като сарафин и ако не е добро това, което ви е казал, ще го върнете: „Фалшиво е!
Най-първо ще се освободите от механичните процеси! Приложете това във вашия личен живот! Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънква я, опитва я веднъж-дваж по особен начин. А вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Ще опитате като сарафин и ако не е добро това, което ви е казал, ще го върнете: „Фалшиво е! " Преди да дойдете до ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел. На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат.
към текста >>

7. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен.
Също така и ти се молиш на Бога за нещо. И отгоре невидимият свят чува и дава. Любовта е най-голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси. Приложете това във вашия личен живот. Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънка, опита я по друг начин, веднъж, дваж. Като я провери, ще каже истинска ли е или не. А пък вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, вие го приемате. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“ Любовта казва: “Аз познавам само тези, които ме възприемат.
към текста >>

Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“
Приложете това във вашия личен живот. Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънка, опита я по друг начин, веднъж, дваж. Като я провери, ще каже истинска ли е или не. А пък вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, вие го приемате. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“ Любовта казва: “Аз познавам само тези, които ме възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам.“ Когато я запознаем с празна стомна, любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги пълнят. А други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят. Това са все алегории.
към текста >>

8. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените.
С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени.
към текста >>

9. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше.
И когато чрез горепосочената магическа операция евреите създадоха същите вибрации, каквито имаха и стените, последните рухнаха. Правени са опити с музиката за събаряне на мост, през който минава войска. И затова, когато войската минава през мост, не трябва да се пее, за да не би под ритъма на музиката и маршируването да се събори мостът. След смъртта на Исус Навин, Господ чрез съдиите ръководеше еврейския народ, като пращаше ангели при различни по-будни хора, които са принадлежали към школата на есеите, която още от времето на Мойсей съпътства еврейския народ. В 13-та глава на книгата „Съдии" е казано за това. Там е казано: „Имаше един человек от Сарая, от Деновото племе и името му Маное, и жена му беше безплодна и не раждаше. И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син. И отсега ти да се пазиш, да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. Защото ето забременяваш и ще родиш син. И бръснач да не влезе в главата му, защото детето ще бъде назорей Богу от утробата на майка си и то ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците." Предсказанието на ангела се сбъдва и се роди Самсон.
към текста >>

10. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак.
Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да царува в размножението и разпространението на евреите по Земята онова отношение на числата, което царува и в звездите на небето. В неговото развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията на числата и на звездите. Както ни разказва легендата, Авраам имал двама сина: един от Агар - робинята, наречен Исмаил, и друг - от Сара, наречен Исак. Исмаил е, така да се каже, изпъден и отпада от правата линия на Авраамовото наследство. Той образува друг народ исмаиляни, които нямат нищо общо с еврейския народ. При него не се предава основното качество на Авраам, а тази природа на Авраам, която е по атавизъм наследена от древни времена. Исак имал двама сина - Яков и Исав. Исав също отпада от линията, по която се предава същността на Авраамовото наследство; той образува друг народ, който също няма нищо общо с еврейския народ.
към текста >>

11. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят.
Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими.
към текста >>

За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта.
Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата.
към текста >>

12. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др.
Така е разпределен зодиакът в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява следните страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др. Телец управлява страните Ирландия, Персия, Малайзия, Кипър и Гърция. Градове: Дъблин, Лайпциг, Палермо, Сент-Луи и пр. Близнаци - страни: САЩ, Белгия, Ломбардия, Египет, Канада, Източна Англия, Фландрия, Триполи. Градове: Лондон, Мелбърн, Мец, Нюрнберг, Версай, Сан Франциско и др. Рак - Холандия, Нова Зеландия, Северна и Южна Африка, Парагвай.
към текста >>

13. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията.
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек.
към текста >>

Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер.
Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка.
към текста >>

Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша…
Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“
На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже.
към текста >>

На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа!
— Чорбаджия беше станал, ама не беше печелил с пот и чалъшканлък, а с изедничество и доландарджилък. Когато умре бабалъкът ти, ти му открадна кесията с парите изпод главата му — още не беше нито очи заклопил. Ти стана богат, а децата му ходеха гладни, окъсани, окапани… за едната жалост. На сестрините си сирачета стана васия и им ограби бащиното им имане, па ги изпъди голи и боси на сокака като просячета! В къщите на своите достове ядеше на софрата им хлеб и сол и като излезеше от къщата им, ти ги уговаряше, клеветеше, издаваше и им се смееше зад гърба, докато още залъците ти стояха в гърлото. На баба Сара перачката се беше сгодило момичето за едно добро и имотно момче, а ти отиде, че покори момичето, очерни го пред момчето, с лъжа отвърна сърцето му и развали годежа! … Момичето умре от жал, а майка му — от глад. Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св.
към текста >>

14. СКИЦА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЗМЕРЕНИЯ - Теофана Савова

4 - тесаракт - тяло в строеж в една посока;
0 - точка - най-малкото; 1 - права линия - точка развита в една посока; 2 - плоскост - точка, развита в две посоки; 3 - тяло - точка, развита в три посоки. * 4 - тесаракт - тяло в строеж в една посока; 5 - петорник - тяло в строеж + плоскост в движение; 6 - шесторник - тяло в строеж + тяло в строеж + плоскост в движение. * 7 - седморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж; 8 - осморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж в две посоки;
към текста >>

Тесаракт - четири измерения - дължина, широчина, дебелина и дълбочина;
9 - деветорник - тяло в строеж -I- тяло в строеж + пълнеж в три посоки. Правата линия има едно измерение - дължина. Плоскостта има две измерения - дължина и ширина. Тялото има три измерения - дължина, ширина и дебелина. * Тесаракт - четири измерения - дължина, широчина, дебелина и дълбочина; Петорник - пет измерения - дължина, широчина, дебелина + дълбочина в две измерения; Шесторник - шест измерения - дължина, ширина, дебелина + дълбочина в три измерения. * Седморник - 3 + 3 + 1 = дължина, ширина, дебелина + дълбочина в три посоки + пълнота; Осморник - 3 + 3 + 2 = дължина, ширина, дебелина + дълбочина в три посоки + пълнота в две посоки;
към текста >>

Тесаракт - К. Б.
* Точка - (най-малкото) - Разумното; Права - Любов; Плоскост - Мъдрост Очертани контурите тяло - Истина на битието (К. Б.) Тесаракт - К. Б. в светлина в една посока (подразбираме, че има още в сянка); Петорник - К. Б. в светлина в две посоки; Шесторник - К. Б. в светлина в три посоки. [(К.
към текста >>

15. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември.
почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителя слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителя дава песента „Ще се развеселя". През 1920 г. Учителя заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей — Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев — Дядо Благо. Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителя изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита: „Какво ще стане с България сега, след като свърши войната?
към текста >>

16. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

По време на Балканската война българите превземат Одрин, Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица.
Учителя веднага извиква сестра Елена Андреева и й нарежда да отиде и да му каже да изтрие всичките знаци, защото те са в сила да разрушат не само неговата барака, но и целия Изгрев. Сестрата отива при него, предава нареждането на Учителя и той веднага премахва знаците. Оставя над вратата си само знака на Слънцето - кръг с точка в средата. Понеже е известен като ясновидец, при него идват много хора, на които той предсказва. Когато някои от посетителите не са доволни от думите му, той ги изпраща при Учителя, като им казва: Дук има Учител, идете при него, за да ви каже нещата по-точно." По време на Балканската война българите превземат Одрин, Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никого. При един разговор Учителя му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимеви на 18 май 1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството.
към текста >>

17. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар.
„И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." /13-и стих, 9-а глава, Битие/ Това е първият връх на спасение, през който душата минава. Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си.
към текста >>

По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ.
Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът й Исмаил минават през големи страдания, по време на които Бог казва на майката, че синът й има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва на Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда.
към текста >>

18. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г.
Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи.
към текста >>

19. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места.
Докторът започна по-късно да издава списанията „Нова светлина" и още по-късно, към 1903 г. и списанието „Виделина". Годините на затворения в робия народ минават мъчително. В село Петра, Силистренско, живее бедното но честно и благочестиво семейство на една скромна, добра и чистосърдечна девойка. Още през 1829 г. дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места. Те заграбват добитъка, стоката и покъщнината, а някога и хора. В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен. От този брак на 13 юли 1866 г. се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню. Станал вече младеж, този Пеню расте умен и с благороден характер.
към текста >>

В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен.
Годините на затворения в робия народ минават мъчително. В село Петра, Силистренско, живее бедното но честно и благочестиво семейство на една скромна, добра и чистосърдечна девойка. Още през 1829 г. дядо Пеню, бащата на единствената дъщеря, се готви да побегне в Бесарабия, защото не може да гледа безчинствата на чифлик-сейбиите и разбойниците, които вилнеят по тези места. Те заграбват добитъка, стоката и покъщнината, а някога и хора. В Бесарабия не му се удаде да отиде, но отвори му се път към едно от карнобатските села, където се заселва и омъжва дъщеря си за добър и честен селянин Киро, роден в Сливен. От този брак на 13 юли 1866 г. се ражда момче, което наричат с името на единия дядо - Пеню. Станал вече младеж, този Пеню расте умен и с благороден характер. Той наблюдава живота край себе си и обиква своя род и отечеството си така, че още седемнадесет годишен се записва доброволец във войската и в 1885 г. участвува в сръбско-българската война.
към текста >>

20. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст?
Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици. — Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше.
към текста >>

Четох, че Сара тогава е била на 90 години.
В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици. — Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години. Учителят каза: — Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш.
към текста >>

21. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

На улицата видели афиши за премиерата на операта „Отвличане от сарая".
Отдолу двете черти, означават "диез", което означава възкачване, повишаване. Брат Христо разказа: — Учителю, Тито Скипа се разхождал из централните улици в София, със секретаря на министъра на просветата, Йоцов. Те се разхождали по улица "Цар Освободител". Тито Скипа, току що бил пристигнал от Италия. На улицата видели афиши за премиерата на операта „Отвличане от сарая". Тито Скипа пожелал да чуе българска премиера. Същата вечер, двамата заели ложа в операта. Аз продължих: — След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секретаря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*.
към текста >>

В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая".
Скипа: За един хубав глас това няма значение. Ето и съдържанието на писмото: "Уважаема госпожица Л. Табакова, Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това! Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания.
към текста >>

Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая".
— Бялото гълъбче — продължих аз — се кланя по десетина пъти на сивото гълъбче, като чука с клюна си по пода и си друса главичката, а сивото му отговаря с "гу, гу, гу"! — Те проявяват любовта си едно към друго. Това е Божественото вложено вътре в тях! — Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете гълъбчета влязоха вътре и взеха да цапкат с крилете си и да се къпят... Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая". Сега режисьора се държи меко към мен. — Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло. Ти трябва да намаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща. Ето, Слънцето е на такова разстояние от нас, а изглежда голямо, силно, мощно. — Учителю, преди няколко дена получих писмо от Невена Неделчева от село.
към текста >>

22. Пътят се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в "Риголето" — Джилда, в "Марта" — Марта, в "Сивилският бърснар" — Розина, в "Лучия ди Ламермур" — Лучия, в "Травиата" — Виолета, в "Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта "Фиделио" — Марцелина.
" Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше: "Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея! " Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда. Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в "Риголето" — Джилда, в "Марта" — Марта, в "Сивилският бърснар" — Розина, в "Лучия ди Ламермур" — Лучия, в "Травиата" — Виолета, в "Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта "Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: "Любовен елексир" (Адина) и "Дон Паскуале" (Норина).
към текста >>

23. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар.
Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение. За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Божествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни. Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нисшия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик.
към текста >>

24. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто.
А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си! Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, следва да се борим.
към текста >>

25. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит).
- духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

26. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения.
Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста.
към текста >>

Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека.
За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат.
към текста >>

Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста.
А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е.
към текста >>

На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32).
чрез страданията." На кръста човешките крайници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение. На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите. От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П.
към текста >>

27. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

„самсара“ (от санскрит).
Тя, обаче, е не просто нужна – тя е задължителна за духовната еволюция на съществото. Всички най-важни и еволюционно определящи уроци духът (т.е. истинският човек) научава единствено на физическото поле. Какво да кажем тогава за въплъщенията на великите Учители на човешкия род?! Тяхната поява в плът не е задължителна, понеже те вече са надраснали потребността от инкарнации в нашата материална действителност – напуснали са завинаги цикъла от раждане, смърт и ново раждане, т.нар. „самсара“ (от санскрит). Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри. И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение. Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената.
към текста >>

28. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Жили они в собственном домике - одноэтажннй домик двориком и отдельно стоящими кухней, столовой и сарайчиком.
А может быть, он не сам выбирал это время и место. На протяжении многих лет я не раз убеждался, что бате Крум поддерживает постоянную связь с Учителем, хотя сам он никогда не говорил об этом. Особенно мне запомнипся эпизод, когда я впервне понял это. Было это в наш второй приезд в Болгарию, в июле 1983 года. Мы тогда остановились в доме Любомира и Славки Няголовых в Софии, в районе Подуяне. Жили они в собственном домике - одноэтажннй домик двориком и отдельно стоящими кухней, столовой и сарайчиком. Сейчас такие домики почти исчезли из Софии, их заменили многоэтажные здания. Может быть они современые и комфортные, но старне домики обладали своей удивительной прелестью и уютом. В тот год мы с Галей собирались в поездку в очень сложных обстоятельствах, в большой спешке. Сама возможностъ и сроки поездки определились в самые последние дни и мы не успели сообщить о приезде никому, кроме Славки и Любчо (мобильных телефонов тогда еще не было). И по приезду в Софию возникла проблема: оказалось, что Крум с другими братъями и сестрами уже в лагере под Мусалой.
към текста >>

29. Книга на загадките - Николай Райнов

Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара.
Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли? И тази добра! Та защо не възкреси себе си, ами възкресява другите ? Този Елиазер беше богат. От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око. Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа.
към текста >>

Заповяда на слугинята Сара да ме нахрани, а после да ме пусне да си вървя.
И го изгледах. Помъчих се да покажа с поглед разкаяние. Престорих се на човек, заживях благочестиво. Но той не забеляза това. Нищо ми не отговори. Заповяда на слугинята Сара да ме нахрани, а после да ме пусне да си вървя. „Довечера“, — казах си, като ядох, — „ще уредя тази работа. Силничък е, наистина. Но де ще ги избирам ! Па имам и нож. Както и да е, ще се свърши криво - ляво“. Отидох си.
към текста >>

30. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Сара Бернар с предговор от някакъв учен.
Даже се страхувам да не се загубят. Аз съм работил и като преводач. Преводите не са печатани. Тази книга ще почна да я превеждам непременно, щото е много ценна. (Б.а. Показва ми едно топче малък формат над 300-400 страници). Сара Бернар с предговор от някакъв учен. - Как се казва? - Превеждам я като „Откровение“ (Revelation). Етюд върху съвременните религии. Понеже на български не върви, мисля да го преведа „мисията на жената“, защото по същество се отнася за мисия. Сега я прочетох за втори път.
към текста >>

31. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С.
С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С. Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с.
към текста >>

Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик.
Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово. Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков. Протестантската учителка в американското училище Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков. 8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари.
към текста >>

32. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Който имаше да взима от турците, сформира полкове в Бесарабия.
Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си. И когато Високата порта му каза, че тя не се бърка, когато Русия не дава на туркмените да строят джамия в Бухара, затуй да си гледа работата императорът - руската войска навлезе в Добруджа и превзе Силистра. Който имаше сметки за оправяне, взе страна. Който не искаше руски достъп до Средиземно море, застана на страната на Турция. Който имаше да взима от турците, сформира полкове в Бесарабия. Който искаше да види порусените си родини изчистени от чужди офицери и чиновници, събра емигрантски полкове срещу Русия. Унгарци в Шумен. Поляци в Сливен. В Цариград. Във Варна.
към текста >>

33. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера.
Не бе това. Остаря - така му се струваше. Ходеше сегиз-тогиз на желязната българска църква на Златния рог. Ходи до метоха напоследък. Ходеше до българското училище. Говореше с децата... Да ги види, да види новите ученици откъде са, що са - чак от Македония, от Охридското езеро, от Бесарабия, от Тулча... Да ги види, че щяха да го затварят и да не ги пускат, защото имало май пак холера. Един от тези малчугани подробно описва какво става по времето на тази среща, без да познава чорбаджи Атанас, нито той него. Димитър Каранов. Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява. Само надниква като насън и ето че изхвърча на друга планета. Ненаселена. Кепенците на дюкяните се спускат.
към текста >>

34. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана.
градът бил яко укрепен, за да не пострада от русите, но така или иначе на 14 септември следващата година сякаш губещите войната части на императрицата по заповед на генерал Николай Каменски и в изпълнение на генерал Сен Прийст удрят чакмака на града. Свищов бива погълнат от пламъци и населението плъзва през Дунава с торби и бебета към Зимнич, Александрия, Плоещ и Букурещ. (Т.е. можете да продължавате да се къпете спокойно!) Нищо ново! Преди това, в началото на 18 век, Свищов става преходен пункт за преселение на гръцки поселници във Влашко от Цариград. Градът дълго време има голяма гръцка махала. В края на същия век кърджалиите изпепеляват цветущо Арбанаси и в средата на града изниква нова „гръцка“ махала, която дълго след това се гордее с масивните си къщи в арбанаски стил. И пак така - само че в обратна посока - в началото на 19 век гнетът на чокоите над влашката селяния е толкова голям, че както нашите бягат във Влашко и Бесарабско след 1821, 1829 и 1855 да търсят защитата на своя „спасител“ руския Император, така по него време власи на салове и плоскодънки, със щумпи и без щумпи на главата, прекосяват насам да търсят как да отдъхнат под защитата на своя „спасител“ Султана. (Вече знаете коя е стратегическата кръстна точка в тоя край на планетата!) Така или иначе, долу при реката Свищов се издокарва с многолюдната Влашка махала, която изчезва едва когато започва да се разчиства място за постройката на тукашната железопътна линия на свободно Княжество България. През 1820 г. градът отново бива укрепен за отбрана, но победните руски армии от времето на Дибичовия поход, които настъпват с бой по пътя, по който най-лесно се пробива с бой - откъде ще се изтеглят, според вас, след подписването на мирния договор? Така! Знаете къде е кръстната точка. През Свищов! От 6 октомври до 3 ноември 1829 година войските на граф Киселски, които са държали Шипка и Габрово, се изтеглят през града и го оставят зад гърба си, според описанието на историка на онези времена Зоболовский-Десятовский, полуразрушен.
към текста >>

35. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб.
Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
към текста >>

36. Съдържание - Георги Христов

Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр.
Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно 2.3. Действие на физическия съвет - чрез тялото и волята 2.4. Действие на духовния съвет - чрез сърцето и чувствата 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г.
към текста >>

37. III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига - Георги Христов

III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр.
III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [гр. Септември] 31 август [сряда] 1921 год. - Търново 8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София 11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г.
към текста >>

38. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар.
III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] Срещата на Учителя с десет от тях: 1. Теодоси Стоименов; 2. Илия Стойчев; 3. Драган Попов; 4. П. Епитропов; 5.
към текста >>

39. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи.
към текста >>

40. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти?
Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята. И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство? Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата душа? Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство. Освен това този импулс се противопоставя открито на идеите, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4214301109314