НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
232
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В нея започна да се възстановява
самосъзнанието
.
И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят.
В нея започна да се възстановява
самосъзнанието
.
И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение.
към текста >>
2.
2_10 ) Степени на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в
самосъзнанието
, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.
Влизането на Учителя се ознаменуваше с радостен трепет, който преминаваше през душите ни. Вълнувахме се, че Той е между нас. След вечерята почваха песни, разговори, споделяхме свои спомени и опитности. Учителя винаги изказваше много важни мисли, които бяха и най-интересната част от братските вечери. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря:
В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста Любов, но тя, като слиза и дойде в
самосъзнанието
, добива известен примес и тогава човек почва да обича доброто и злото.
Това става, когато не сме пречистени. След това този поток на Висшата любов слиза в съзнанието ни и ако нашето съзнание не е пречистено, добива още повече примеси, добива животински характер. След това тази Любов минава през подсъзнанието и отново се качва в свръхсъзнанието, за да добие своята първоначална чистота. Така по това колело минава Любовта и затова имаме разни степени на Любов: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста – такава, каквато слиза отгоре.
към текста >>
3.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Мисълта е среда, през която се предава Любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта, Любовта е непонятна. Ние се стремим към Съвършената любов! Това търсим!
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Да проявяваме онази Любов, която никога не пресъхва. Отивам при цветето, за да видя какво е написал Бог в него. Отивам при един камък и правя същото. В тези книги аз чета какво е писал Бог и, като чета от тях, и те четат от мен. В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат.
към текста >>
4.
3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Затова човек има
самосъзнание
, а другите природни царства нямат.
Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята.
Затова човек има
самосъзнание
, а другите природни царства нямат.
Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
към текста >>
Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето
самосъзнание
.
Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание.
Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето
самосъзнание
.
Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него.
към текста >>
5.
3_19 ) Инволюция и еволюция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има
самосъзнание
.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има
самосъзнание
.
От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>
От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има
самосъзнание
.
Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има
самосъзнание
.
Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството.
към текста >>
И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните,
самосъзнание
има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.
И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните,
самосъзнание
има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
към текста >>
Човек, който има
самосъзнание
, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.
На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
Човек, който има
самосъзнание
, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.
От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
към текста >>
6.
35) Криволинейни и праволинейни сънища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато твоето
самосъзнание
отиде горе във време на сън, то трябва да е будно.
Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“.
Когато твоето
самосъзнание
отиде горе във време на сън, то трябва да е будно.
За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение.
към текста >>
7.
71) Седни при силния огън
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето
самосъзнание
.
Значи у тях има известна интелигентност, разумност. Всъщност разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше разумно начало, което работи – това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес.
Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето
самосъзнание
.
Сега само смътно чувстваш, че ще стане нещо с теб. Чувстваш, че след двадесет години твоят живот ще се измени, и той действително се изменя. Значи съществува един друг Реален свят. Един брат попита: „Защо стана разделяне на половете? “.
към текста >>
8.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото.
Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и
самосъзнанието
си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4).
към текста >>
9.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.
към текста >>
10.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на
самосъзнанието
.
28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител.
До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на
самосъзнанието
.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
към текста >>
11.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това упражнение развива
самосъзнанието
: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг.
Това упражнение развива
самосъзнанието
: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
към текста >>
12.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш
самосъзнание
, само дето хората, които са тук, няма да те чуват.
“ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък Един семинарист запита: Кое ще остане от нас след смъртта ? Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло – прозрачно.
Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш
самосъзнание
, само дето хората, които са тук, няма да те чуват.
Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора, но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява.
към текста >>
13.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и
самосъзнание
, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората.
Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и
самосъзнание
, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
към текста >>
14.
102) Шестата раса носи метода на свръхсъзнанието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В хората от бялата раса има вече изградено
самосъзнание
, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест.
Трябва да се напише историята на първите хора. След потъването на континента Лемурия голяма част от черната раса загинала. Една част от днешната черна раса са потомци на лемурийците, а друга част са наследници от смесването на третата и четвъртата раса. При четвъртата, или атлантската раса, има едно малко подобрение – те търсят своята свобода отвън. Днешната жълта раса е част от атлантската.
В хората от бялата раса има вече изградено
самосъзнание
, в тях има прогрес – търсят да си поправят нещата отвътре, изпитват съвест.
Много индуси, египтяни, асирийци, вавилонци сега са родени в Европа, мнозина от отминалите култури днес се изявяват в Европа и на тях трябва да им се говори на съвременен език, за да разберат. Тогава те ще си спомнят дълбоките въпроси на живота, върху които някога са мислили. Каквото и да се казва, бялата раса е доста прогресирала. Тя търси да поправи нещата, но няма как да внесе нещо ново, докато Шестата раса, която иде, носи метода на свръхсъзнанието, а това е главното, което се очаква.
към текста >>
15.
3 април 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще имаш
самосъзнание
, само че тези хора няма да те чуват.
- Кое ще остане от нас след смъртта? Учителя каза: - Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно.
Ще имаш
самосъзнание
, само че тези хора няма да те чуват.
Вие казвате: Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите хора са невидими. Бог е невидим за невидимите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим.
към текста >>
16.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е то най-висшата точка на
самосъзнанието
и само-вдълбочаването.
Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа.
Това е то най-висшата точка на
самосъзнанието
и само-вдълбочаването.
Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.
към текста >>
17.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Самосъзнанието
е било още слабо развито.
се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното.
Самосъзнанието
е било още слабо развито.
Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен.
към текста >>
18.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето
самосъзнание
.
Всъщност, разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното. И в човека има едно Висше Разумно Начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес.
Този процес ти не го съзнаваш, ще го осъзнаеш, когато дойде до твоето
самосъзнание
.
А сега ти само смътно чувствуваш, че ще стане нещо с теб, чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени. И действително се изменя. Значи съществува един друг, реален свят. Един брат попита: - Защо стана разделяне на половете?
към текста >>
19.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна. Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим!
Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в
самосъзнанието
и в свръхсъзнанието.
Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. * Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото.
към текста >>
20.
05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има
самосъзнание
, но другите хора няма да го чуват и виждат.
Вярвайте, аз ви говоря за това, което е. Душата е полуматериално и полудуховно нещо. Вечерно време, например сънувате, че се разхождате и пр. Сега, учени правят опити: може да се извади двойника на човека. Този свят е в Онзи, малкото е в голямото — Онзи свят е голям.
Като излезе от тялото си, човек ще има едно невидимо тяло — прозрачно, ще има
самосъзнание
, но другите хора няма да го чуват и виждат.
Аз виждам Онзи свят, както вие виждате физическия, но как го виждам, то е друг въпрос. Ако човек живее съгласно Божиите закони, то пътят му ще бъде отворен навсякъде. Бог е невидим само за невежите хора, но не и за разумните, справедливите и добрите. Той се изявява в хилядите форми, а не само в една. Човек по-рано е живял в рая, чувал е гласа на Бога и трябва да се върне пак в райската градина.
към текста >>
21.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до
самосъзнанието
ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * *
Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до
самосъзнанието
ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>
22.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само
самосъзнанието
му.
Ако не знаете да четете, ще гледате книгата и не ще можете да разберете. Също така и природата е писала във всички форми, които тя е изградила. Вие трябва да четете нейната свещена книга. Природата е много по-обширна, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко цвете, всеки плод си имат музикални трептения: ябълката, черешата, сливата, карамфилът и пр.
Но за да възприеме човек тези музикални трептения, трябва да участвува неговото свръхсъзнание, а не само
самосъзнанието
му.
Като ядете един плод добре, вие го четете. Ако не го ядете добре, не можете да го четете. И всеки човек е една свещена книга. И ако знаете да я четете ще намерите велики неща в нея. Ако не знаете да я четете, не можете да се ползувате.
към текста >>
23.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето
самосъзнание
.
Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност.
Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето
самосъзнание
.
За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София.
към текста >>
24.
013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието.
Като слушате талантливи певци или музиканти, вие се свързвате с напредналите Същества, които се проявяват чрез тях. Трептенията на тези Същества се разнасят далеч в пространството чрез гласа на този певец и повдигат душите. Малко песни има, които се разнасят в Пространството. Редки са случаите, когато може да се улови някоя древна египетска или индуска песен. Песен, музика, която не остава в пространството, не е истинска музика.
При пеенето трябва да взимат участие подсъзнанието, съзнанието,
самосъзнанието
и свръхсъзнанието.
Който иска да пее добре, трябва да бъде вътрешно спокоен. Не можете да пеете и свирите, ако имате лоши мисли и чувства. Мъдростта си служи с музика. Отсега нататък музикалният свят принадлежи на Мъдростта. Изпълнението, външната страна на музиката не може да се прояви без мъдрост.
към текста >>
25.
065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек -
самосъзнание
.
''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:''
– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек -
самосъзнание
.
Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества.
към текста >>
Например, човекът, за когото е характерно
самосъзнанието
, има едновременно и подсъзнание и съзнание.
Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание.
Например, човекът, за когото е характерно
самосъзнанието
, има едновременно и подсъзнание и съзнание.
Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото.
към текста >>
Самосъзнанието
е единичен процес на отделния човек.
Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото.
Самосъзнанието
е единичен процес на отделния човек.
Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност.
към текста >>
Всички степени на съзнанието над
самосъзнанието
наричаме свръхсъзнание.
Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание.
Всички степени на съзнанието над
самосъзнанието
наричаме свръхсъзнание.
Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности.
към текста >>
Докато хората живеят в своето съзнание и
самосъзнание
, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях.
Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
Докато хората живеят в своето съзнание и
самосъзнание
, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях.
Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание.
към текста >>
Дълго време човек е живял в
самосъзнанието
.
Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях.
Дълго време човек е живял в
самосъзнанието
.
Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.
към текста >>
Сега човек трябва да се издигне от
самосъзнанието
в космичното съзнание.
Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време.
Сега човек трябва да се издигне от
самосъзнанието
в космичното съзнание.
Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира.
към текста >>
Докато живее в
самосъзнанието
, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух.
Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание.
Докато живее в
самосъзнанието
, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух.
Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира. ''Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание. Учителят продължи:'' – Космичното Съзнание е състояние на голяма активност.
към текста >>
26.
133 НЕБЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Изучаването на небето помага за развитието на ума, на съзнанието,
самосъзнанието
, подсъзнанието и свръхсъзнанието.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] НЕБЕТО Учителят погледна звездното небе над нас и каза:
- Изучаването на небето помага за развитието на ума, на съзнанието,
самосъзнанието
, подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Като казвам да изучавате небето и звездите, имам предвид да се свързвате с Разумните Сили, които действат в тях. Това облагородява и повдига човека. От Слънцето излиза едно електромагнитно лъчение, което обвива Земята и я върти като трансмисия. Земната ос се е местила няколко пъти. Когато растенията са се раждали, Северният полюс е бил долу, а Южният - горе.
към текста >>
27.
Разговор със семинаристите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще имаш
самосъзнание
.
“ Учителя каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно.
Ще имаш
самосъзнание
.
Само че тези хора няма да те чуват. Вие казвате: „Бог е невидим.“ Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим.
към текста >>
28.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Самосъзнанието
е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото.
Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро.
Самосъзнанието
е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото.
Животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав:
към текста >>
Животните имат съзнание, но нямат
самосъзнание
.
Учителя каза: Интуицията ти показва как да се справиш с някоя мъчнотия. Ако имаш интуиция, ще се избавиш от някои мъчнотии. При интуицията чувстваш това, което има да ти се случи в бъдеще, добро или лошо. А свръхсъзнанието е вече проникване в Божествения свят, всичко виждаш и разбираш, че всичко е за добро. Самосъзнанието е човешко, подсъзнанието и свръхсъзнанието са Божественото.
Животните имат съзнание, но нямат
самосъзнание
.
Аз намирам, че човек не трябва да прави грях, понеже грехът е най-голяма тежест. Привечер Учителя държа беседата:“Господаруване и слугуване“. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете в околните села, където има кръжоци. Сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
29.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето
самосъзнание
.
Тъмният дух не може да търпи доброто. В човека има едно висше разумно начало, което работи. Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш.
Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето
самосъзнание
.
А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа.
към текста >>
30.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със
самосъзнанието
, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието.
То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога. И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно.
Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със
самосъзнанието
, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието.
Ако вие имате връзка с Бога с четирите вида съзнание, тогава сте силен. Ако искате да имате добри мисли, благородни чувства и постъпки, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Ако повярваме в Бога, Който ръководи работите, ще видим, че зад този живот на страдания има живот на разумност, който чака да се образува контакта и да почне да работи. Ето какво ще бъде вашето верую: „Има Един, Който ме обича.
към текста >>
31.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Макар че
самосъзнанието
се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Ония, които са я създали са били Велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име Ангели. Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието.
Макар че
самосъзнанието
се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
към текста >>
32.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда
самосъзнанието
, пробужда се и човешката мисъл.
Тази раса е просъществувала милиони години. След нея се явява така наречената Атлантска раса, която се развива на един континент на мястото на днешния Атлантически океан. Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния си вид.
А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда
самосъзнанието
, пробужда се и човешката мисъл.
Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня. Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
към текста >>
33.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството
самосъзнание
и господстващо."
Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите."
14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството
самосъзнание
и господстващо."
По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
към текста >>
34.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същевременно за
самосъзнанието
Логосът е Учител на Мъдростта.
Този Логос, този Космичен разум се диференцира на идеи, които Филон нарича също ангели. Логосът е Слово на Бога, чрез което Бог твори. Затова е казано в книгата Битие: И рече Бог, и стана. Като проговори, Бог веднага сътвори, без да поставя нещо между Словото и творението. Ако искаме да посочим по-истинна догма ще кажем, че Логосът е дело на Бога.
Същевременно за
самосъзнанието
Логосът е Учител на Мъдростта.
Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.
към текста >>
35.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на
самосъзнанието
и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз.
Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на
самосъзнанието
и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него.
към текста >>
От него Логосът и
самосъзнанието
винаги вземат началото си и изходната си точка.
Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко.
От него Логосът и
самосъзнанието
винаги вземат началото си и изходната си точка.
Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат.
към текста >>
36.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето
самосъзнание
.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.
Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето
самосъзнание
.
Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период.
към текста >>
37.
Учението за душата според Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато
самосъзнанието
е пропорционално на тази активност.
Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах. Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното.
Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато
самосъзнанието
е пропорционално на тази активност.
Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента.
към текста >>
38.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова човек има
самосъзнание
, а
самосъзнанието
се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят.
И затова човек има
самосъзнание
, а
самосъзнанието
се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло.
И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека.
към текста >>
39.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При други случаи Божественото се проявява чрез
самосъзнанието
.
И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него.
При други случаи Божественото се проявява чрез
самосъзнанието
.
В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
към текста >>
В тези случаи свръхсъзнанието прониква
самосъзнанието
и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото.
Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея. Както навсякъде в живота има степени, така и при мистиците, те са на степени. Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието.
В тези случаи свръхсъзнанието прониква
самосъзнанието
и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото.
Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ. При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа.
към текста >>
Божественото в тях се проявява предимно чрез
самосъзнанието
и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ.
Има мистици, при които Божественото се проявява чрез подсъзнанието и те долавят, че нещо велико и мощно пресича орбитата на техния живот, но нямат ясна представа за него. При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци.
Божественото в тях се проявява предимно чрез
самосъзнанието
и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ.
При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното самосъзнание и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло. Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух.
към текста >>
При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното
самосъзнание
и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
При други случаи Божественото се проявява чрез самосъзнанието. В тези случаи свръхсъзнанието прониква самосъзнанието и го озарява отвътре и отвън и човек с ясно съзнание преживява връзка с Божественото. Тогава той може да каже, че Бог му говори и му казва това или онова. Такъв е случаят с еврейските пророци. Божественото в тях се проявява предимно чрез самосъзнанието и им се казва ясно и определено какво трябва да кажат на израилския народ.
При тях случаят е такъв, че Божественото съзнание е проникнало тяхното
самосъзнание
и Божествения Дух ги използва като проводници, за да извести волята си на еврейския народ, който се намира под ръководството на Божествения Дух, когато слизал към земята да се прояви на физическото поле чрез едно физическо тяло.
Еврейските пророци, както вече казах, са минали през Посвещенията в древните мистерии в миналото в различни народи и сега идват в Израел, за да подготвят условията за идването на Христа. И това, което е складирано в техните души като опитност и преживяване от Посвещенията, сега избликва спонтанно и стихийно. Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух.
към текста >>
Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в
самосъзнанието
, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло.
След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора. И действително намира много такива случаи в света. След като изследвал много подобни случаи, той написва една книга върху съзнанието, което е основа на всеки мистицизъм. Така че при мистичните преживявания и при Посвещенията винаги става една голяма промяна на съзнанието: съзнанието се разширява по обем, ако мога така да се изразя, в него прониква много и изобилна Светлина. И когато някои говорят за среща с духовни същества и някаква промяна става в тяхното съзнание, това показва, че те не са имали среща с реално Възвишено Същество, а с някакви семки и черупки от духовния свят, които са като автомати без никакво съзнание за себе си.
Или пък са същества, които са със съзнание по-ниско от човешкото; или са човешки души, които са заминали и в които съзнанието не се е пробудило и живеят в
самосъзнанието
, което показва, че те са още във физическия свят, макар и без физическо тяло.
Има много същества, които живеят на физическо поле без да имат физическо тяло и те са именно, които се виждат от някои и които им говорят, като им разкриват неща, които са с крити за обикновения човешки поглед. Но това не са възвишени духовни същества, които могат да внесат промяна в тяхното съзнание и да предизвикат в него дълбоки преживявания.
към текста >>
40.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в
самосъзнанието
, да се обективизира.
И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан.
С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в
самосъзнанието
, да се обективизира.
Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата. В 12-та глава, 4-ти стих Архангелът, който говори с него му казва: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." От това ясно се вижда, че в книгата се говори за тайното значение, което трябва да се запечата т.е. да бъде скрито и ще бъде разбрано в сетните времена, когато знанието ще се увеличи. Това се отнася за днешните времена и за бъдещите, когато Бялото Братство ще даде по-голяма Светлина на учениците и те ще могат да проникнат по-дълбоко в тайните на природата.
към текста >>
41.
Пророк Захария
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това показва, че неговото
самосъзнание
е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него.
Той също предсказал идването на Христа, но по-ясно от другите пророци. Много от предсказанията му са изложени в символи. Пророк Захария е един забележителен пророк. Неговата книга има 14 глави. Той се отличава с това, че има символични видения в различни образи и до него стои ангел, който му изяснява значението на тези символи.
Това показва, че неговото
самосъзнание
е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него.
Самосъзнанието му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи. Той едновременно има Словото на Господа и вижда явления, които ангелът му изяснява. Това показва, че той се е издигнал със съзнанието си до висшия ментален свят, където вижда образите на бъдните събития, и където е във връзка с ангела си. Първата глава започва с представянето на пророка, чий син е, след което се казва: „Стана Слово Господне към Захария и започва Словото: „Господ се разгневи много на бащите ви. За то кажи им: Така говори Господ Саваот!
към текста >>
Самосъзнанието
му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи.
Много от предсказанията му са изложени в символи. Пророк Захария е един забележителен пророк. Неговата книга има 14 глави. Той се отличава с това, че има символични видения в различни образи и до него стои ангел, който му изяснява значението на тези символи. Това показва, че неговото самосъзнание е издигнато до свръхсъзнанието и е във връзка с него.
Самосъзнанието
му вижда картините на бъдещите събития и неговият ангел, неговият дух, неговото свръхсъзнание му разкрива значението на тези картини и образи.
Той едновременно има Словото на Господа и вижда явления, които ангелът му изяснява. Това показва, че той се е издигнал със съзнанието си до висшия ментален свят, където вижда образите на бъдните събития, и където е във връзка с ангела си. Първата глава започва с представянето на пророка, чий син е, след което се казва: „Стана Слово Господне към Захария и започва Словото: „Господ се разгневи много на бащите ви. За то кажи им: Така говори Господ Саваот! " Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях.
към текста >>
42.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило
самосъзнанието
и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса.
От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило
самосъзнанието
и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>
43.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта,
самосъзнанието
.
Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят. Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта,
самосъзнанието
.
Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
към текста >>
Тези, които имат развито
самосъзнание
и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно противоречие със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови. Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат.
Тези, които имат развито
самосъзнание
и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик.
към текста >>
А тези, които нямат пробудено
самосъзнание
и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
А тези, които нямат пробудено
самосъзнание
и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече.
Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже.
към текста >>
Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез
самосъзнанието
.
Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът.
Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез
самосъзнанието
.
И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа. В разбирането на образите човек става вече ученик. Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците.
към текста >>
44.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено
самосъзнание
, той не може вече да се върне в детското си състояние.
Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения.
Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено
самосъзнание
, той не може вече да се върне в детското си състояние.
Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството".
към текста >>
45.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
У човека вече постепенно се пробужда
самосъзнанието
и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.
Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.
У човека вече постепенно се пробужда
самосъзнанието
и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа.
И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи.
към текста >>
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и
самосъзнанието
, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".
И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и
самосъзнанието
, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа".
По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
към текста >>
46.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото
самосъзнание
, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление.
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото
самосъзнание
, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на
самосъзнанието
и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на
самосъзнанието
и след това се насочва към развиване на колективното съзнание.
По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
към текста >>
Постепенно започва да се пробужда
самосъзнанието
и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
Постепенно започва да се пробужда
самосъзнанието
и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие.
към текста >>
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на
самосъзнанието
в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на
самосъзнанието
в човека.
Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>
47.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е човекът на аза, човекът на
самосъзнанието
.
Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан".
Това е човекът на аза, човекът на
самосъзнанието
.
Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
към текста >>
Съзнанието за аза или
самосъзнанието
постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз.
Съзнанието за аза или
самосъзнанието
постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие.
Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.
към текста >>
Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или
самосъзнание
, да бъде напълно самостоятелно.
Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз.
Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или
самосъзнание
, да бъде напълно самостоятелно.
В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека.
към текста >>
В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно
самосъзнание
, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие. Любовта е проява на Бога, на Логоса.
В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно
самосъзнание
, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.
Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.
към текста >>
С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно
самосъзнание
, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм.
С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно
самосъзнание
, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа.
Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа.
към текста >>
48.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето
самосъзнание
.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество.
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето
самосъзнание
.
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно
самосъзнание
.
Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа.
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно
самосъзнание
.
Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино.
към текста >>
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива
самосъзнанието
и се укрепва азът.
Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони.
По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива
самосъзнанието
и се укрепва азът.
Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества.
към текста >>
След импулса, който даде за развитието на човешкото
самосъзнание
при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото.
След импулса, който даде за развитието на човешкото
самосъзнание
при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека".
към текста >>
За да се развие и укрепи
самосъзнанието
, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма.
За да се развие и укрепи
самосъзнанието
, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>
49.
3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото
самосъзнание
и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива.
3.2. ВТОРОТО ЗНАМЕНИЕ - ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СИНА НА ЦАРСКИЯ СЛУЖИТЕЛ Към края на 4-та глава се описва, че Исус отишъл от Юдея в Галилея и пак в Кана Галилейска изцерява сина на царския служител. Това е второто знамение, което Исус извършва. Между първото и второто знамение Исус изказва ред мисли, идеи и учения. Синът на царския служител е човешкият ум.
След като Христос е дал подтик за развитие на човешкото
самосъзнание
и е внесъл нов елемент и нови сили в човешкото сърце, и след като е очистил храма, с изцеряването на сина на царския служител Той дава подтик на човешкия ум да се развива.
Тук забележителното е, че Исус, без да отива при болния, той оздравява. Само казва на царския чиновник: "Иди си, син ти е жив". Човекът повярвал в думите, които Исус му казал и си отива, и намира сина си оздравял. За изцелението на човешкия ум не е необходимо физическо присъствие на Христос. Достатъчно е да повярва човек в думите Му, за да оздравее синът му.
към текста >>
50.
3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това се създават условия за развиването на човешкото
самосъзнание
, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знаменията на Христа предшестват даден празник на юдеите, което не е случайно явление. Нахранването на петте хиляди души е четвъртото знамение, четвъртата стъпка по пътя на духовното развитие. С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля.
С това се създават условия за развиването на човешкото
самосъзнание
, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода.
Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ.
към текста >>
51.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
да укрепи в тях
самосъзнанието
, че са отделни Божествени центрове на
В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
да укрепи в тях
самосъзнанието
, че са отделни Божествени центрове на
проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин".
към текста >>
52.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и
самосъзнанието
е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и
самосъзнанието
е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената.
И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
към текста >>
Човек със своето
самосъзнание
приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека.
Човек със своето
самосъзнание
приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
към текста >>
Може човешкото
самосъзнание
да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин.
Може човешкото
самосъзнание
да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят.
А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе.
към текста >>
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със
самосъзнанието
, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със
самосъзнанието
, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него.
към текста >>
53.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето
самосъзнание
.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето
самосъзнание
.
И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец.
към текста >>
И той прониква цялото свое
самосъзнание
със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание.
И той прониква цялото свое
самосъзнание
със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия.
Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно.
към текста >>
54.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но докато човек не е бил още озарен от
самосъзнанието
, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили.
Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили.
Но докато човек не е бил още озарен от
самосъзнанието
, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили.
Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила.
към текста >>
55.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на
самосъзнанието
, определящо и началото на новата епоха.
Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан.
На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на
самосъзнанието
, определящо и началото на новата епоха.
С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление.
към текста >>
Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на
самосъзнанието
.
Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие. До времето на Христа човекът и човечеството се развиваха под влиянието на външни импулси. Със слизането на Христос на Земята, със силата, която Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените сили в човека и от този момент нататък човек започва да се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него.
Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на
самосъзнанието
.
Учителят казва някъде: "Самосъзнанието - това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание". Това е именно новото, което влиза в света с идването на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него.
към текста >>
Учителят казва някъде: "
Самосъзнанието
- това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание".
С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие. До времето на Христа човекът и човечеството се развиваха под влиянието на външни импулси. Със слизането на Христос на Земята, със силата, която Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените сили в човека и от този момент нататък човек започва да се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него. Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на самосъзнанието.
Учителят казва някъде: "
Самосъзнанието
- това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание".
Това е именно новото, което влиза в света с идването на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа.
към текста >>
Но когато в човека постепенно се пробуди
самосъзнанието
, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост.
На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа. Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека.
Но когато в човека постепенно се пробуди
самосъзнанието
, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост.
Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта.
към текста >>
Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като
самосъзнание
.
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като
самосъзнание
.
Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
към текста >>
56.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук се пробужда
самосъзнанието
в неговата пълна сила.
Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека.
Тук се пробужда
самосъзнанието
в неговата пълна сила.
Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща.
към текста >>
Когато това
самосъзнание
, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек.
Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила.
Когато това
самосъзнание
, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек.
Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона.
към текста >>
57.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато в началото не е пробудено
самосъзнанието
, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност.
Докато в началото не е пробудено
самосъзнанието
, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите.
към текста >>
Ако човек, след като се е пробудило
самосъзнанието
, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно.
Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите.
Ако човек, след като се е пробудило
самосъзнанието
, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно.
Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака. Неправилно развитите, които се затварят в себе си и живеят само за себе си, се развиват под влиянието на знака Козирог, който има за господар Сатурн, под чието отрицателно влияние се развива егоизмът и човек се затваря в себе си. Това са козите-човеци, които пастирът отделя от овцете, които се развиват под влиянието на зодиакалния знак Овен. Това е мястото на екзалтация на Слънцето.
към текста >>
в които се пробужда
самосъзнанието
като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос.
За тях Той казва: " Гладен бях и Ме нахранихте, в тъмница бях и Ме посетихте" и пр... И те отговарят: " Кога, Господи, сме направили това? " Той отговаря: " Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на Мене сте го направили." А на другите казва: " Гладен бях и не Ме нахранихте, в тъмница бях и не Ме посетихте..." и пр. И те отговарят: " Кога, Господи? " И Той им казва, " понеже не сте направили това на Моите най-малки братя, на Мене не сте го направили." Малките, за които Христос говори, са онези човешки души.
в които се пробужда
самосъзнанието
като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос.
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество. Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове.
към текста >>
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът,
самосъзнанието
, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество.
" Той отговаря: " Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на Мене сте го направили." А на другите казва: " Гладен бях и не Ме нахранихте, в тъмница бях и не Ме посетихте..." и пр. И те отговарят: " Кога, Господи? " И Той им казва, " понеже не сте направили това на Моите най-малки братя, на Мене не сте го направили." Малките, за които Христос говори, са онези човешки души. в които се пробужда самосъзнанието като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос.
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът,
самосъзнанието
, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество.
Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето.
към текста >>
58.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Четвъртата Гръко-Латинска културна епоха човешкият дух е потънал още по-дълбоко в материята и се ражда началото на
самосъзнанието
.
От Староиндуската култура до нашата Пета културна епоха човешкият дух е слизал все по-дълбоко в материята. В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил реалност, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия. В Древноперсийската културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все още живее с реалността на духовния свят и се стреми да обработи и организира материята. В Третата Египетско-Халдейска културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все пак връзката е духовния свят е реална. Тук вече по движението на звездите разгадават мисълта на Боговете, на духовния свят.
В Четвъртата Гръко-Латинска културна епоха човешкият дух е потънал още по-дълбоко в материята и се ражда началото на
самосъзнанието
.
В Рим вече човек се чувствал като личност, докато в предишните културни епохи той се чувствал като част от народа или племето. В нашата Пета културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята и има опасност да слезе под линията на човешкото царство. Днес човек се е превърнал в роб на физическия свят и на механичните сили. В наши дни слизането е стигнало до една точка, разположена под сферата на човека. Едно огромно количество духовна енергия се изразходва за създаване на техника, която с нищо не подпомага духовното развитие на човека.
към текста >>
59.
V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
същество, което притежава Аз, има
самосъзнание
и може да каже на себе си Аз.
Планетите, като минават през тези знаци, активизират тези сили и те почват да градят и създават. Времето, което употребява една планета за преминаването през един от знаците, е наречено световен час. По този начин съществуват 12 космични часа, 12 космични дни, 12 космични нощи. А стъкленото море, подобно на кристал, ни показва онзи момент от еволюцията, когато се появява минералното царство в еволюцията на Земята. Това е станало в четвъртия под-период на нашия Земен период, когато човек става човек в истинския смисъл на думата, т.е.
същество, което притежава Аз, има
самосъзнание
и може да каже на себе си Аз.
към текста >>
60.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото
самосъзнание
или съзнание за Аза.
Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен.
Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото
самосъзнание
или съзнание за Аза.
Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята. Тогава Земята ще бъде в едно етерно състояние и няма да има нищо минерално, също и съзнанието на човека ще бъде съвършено различно от сегашното. Сегашното наше съзнание е т.нар. предметно съзнание, ние схващаме външния свят като отделни предмети. Бъдещото съзнание на човека ще бъде образно и същевременно по-ясно и по-обширно от нашето съвременно съзнание.
към текста >>
61.
I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на
самосъзнанието
, в душата му се пробужда съзнанието за Аза.
От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие. Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред. След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото.
Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на
самосъзнанието
, в душата му се пробужда съзнанието за Аза.
Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на Голгота.
към текста >>
62.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Познавали са не само света на
самосъзнанието
, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на
самосъзнанието
.
Така например, древните Писания говорят, че те са били добре запознати с химичните свойства на елементите. Древните теории относно физиката са били постепенно потвърдени едва от последните открития на съвременната наука, особено тези, отнасящи се до строежа на материята. Те са знаели за сферичността на Земята, за обикалянето на Земята около Слънцето, както и за нейното завъртане около оста си. и още много неща са знаели, които съвременните учени още не знаят. Също така и в областта на психологията са били много по-напред от нас, защото те са познавали както видимия, така и невидимия строеж на човека и неговото отношение с Космоса.
Познавали са не само света на
самосъзнанието
, но са познавали и света на подсъзнанието и свръхсъзнанието, които обуславят целокупния живот на човека, докато съвременната психология познава само света на
самосъзнанието
.
Древните са владеели както външното, така и вътрешното знание, докато съвременните учени владеят само външното знание. Египтяните са разполагали със силите на Природата и са познавали законите на действията както на електричеството, така и на много по-фини астрални сили, които са използвали в строежа на своята материална цивилизация. И когато те злоупотребили с тези знания, тогава тяхното знание е изгубило своята сила, своето обаяние и Египет лесно станал жертва на чужди влияния и завоеватели. Между многото тайни Ключове на Знанието, притежавани от херметистите, е и умственото превръщане. Думата превръщане означава промяната на дадена природа, форма или субстанция в друга.
към текста >>
Човекът на
самосъзнанието
вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо". "Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът.
Човекът на
самосъзнанието
вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята.
към текста >>
На този въпрос не може да се отговори на човека на
самосъзнанието
, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той.
Според нас Умът е външната страна на Духа, защото Духът сам по себе си е непознаваем. Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е. пребивава в Ума на Всичкото. Всичко е Дух, Духът е основа на всичко съществуващо. Но тогава ще се запитаме: Какво нещо е Духът?
На този въпрос не може да се отговори на човека на
самосъзнанието
, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той.
Ние с нашето самосъзнание можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум. Тогава какво е Вселената? Тя не е Всичкото, защото е променлива, нито пък е част от Него. Според Принципа на съответствията туй. което е долу, е подобно на това, което е горе.
към текста >>
Ние с нашето
самосъзнание
можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум.
Затова херметичната наука твърди, че Вселената е умствена, т.е. пребивава в Ума на Всичкото. Всичко е Дух, Духът е основа на всичко съществуващо. Но тогава ще се запитаме: Какво нещо е Духът? На този въпрос не може да се отговори на човека на самосъзнанието, докато в него не се пробуди свръхсъзнанието, когато той сам ще преживее Духа в себе си и ще разбере какво е Той.
Ние с нашето
самосъзнание
можем да мислим за Духа като безкрайно жив Ум.
Тогава какво е Вселената? Тя не е Всичкото, защото е променлива, нито пък е част от Него. Според Принципа на съответствията туй. което е долу, е подобно на това, което е горе. Тогава как твори човек?
към текста >>
63.
БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тъй както съвременната техника е впрегнала на работа електричеството и други сили, също така и магията има методи, с които впряга в работа сили, които са непознати още на съвременната наука и с помощта на тези сили произвежда явления, които са естествени, защото са резултат на природните сили и закони, но за човека на обикновеното
самосъзнание
те са като чудеса.
БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН Магията е една от окултните дисциплини, която изучава силите в Природата и човека и законите и методите, как тези сили могат да се впрегнат на работа за благото на човечеството.
Тъй както съвременната техника е впрегнала на работа електричеството и други сили, също така и магията има методи, с които впряга в работа сили, които са непознати още на съвременната наука и с помощта на тези сили произвежда явления, които са естествени, защото са резултат на природните сили и закони, но за човека на обикновеното
самосъзнание
те са като чудеса.
Защото силите, с които разполага магът, са свързани с т.нар. духовен свят, макар че се изявяват в нашия физически свят. Но за да може да оперира с тези сили, човек трябва да е пробудил в себе си т.нар. Божествено Начало, което е източник на тези сили. Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека.
към текста >>
Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на
самосъзнанието
.
Божествено Начало, което е източник на тези сили. Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека. И когато човек разполага със силите, които действат в неговото тяло, а това става, когато се пробуди Божественото Начало в него, той става господар на същите сили и в Природата. А това става, когато човек мине през т.нар. посвещение — след като е преминал известна дисциплина, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при посвещението.
Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на
самосъзнанието
.
При посвещението човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава самосъзнанието. По-конкретно казано магията работи със силите, които стоят зад така наречените природни стихии, които се изразяват чрез четирите състояния на материята — твърдо, течно, въздухообразно и светлинно. Всички тези състояния на материята са свързани с известни сили, които магията проучва и дава методи как да се работи с тях. Тези сили на стихиите са свързани с т.нар. природни духове, които от своя страна са свързани с по-възвишени същества на Космоса.
към текста >>
При посвещението човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава
самосъзнанието
.
Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека. И когато човек разполага със силите, които действат в неговото тяло, а това става, когато се пробуди Божественото Начало в него, той става господар на същите сили и в Природата. А това става, когато човек мине през т.нар. посвещение — след като е преминал известна дисциплина, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при посвещението. Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на самосъзнанието.
При посвещението човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава
самосъзнанието
.
По-конкретно казано магията работи със силите, които стоят зад така наречените природни стихии, които се изразяват чрез четирите състояния на материята — твърдо, течно, въздухообразно и светлинно. Всички тези състояния на материята са свързани с известни сили, които магията проучва и дава методи как да се работи с тях. Тези сили на стихиите са свързани с т.нар. природни духове, които от своя страна са свързани с по-възвишени същества на Космоса. Защото всяка сила в Природата е свързана с едно съзнание.
към текста >>
64.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното
самосъзнание
, в което живее съвременният човек в своя буден живот.
Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура
За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното
самосъзнание
, в което живее съвременният човек в своя буден живот.
За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва: „При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго.
към текста >>
65.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
когато преминем постепенно от фазата на
самосъзнание
в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е.
когато преминем постепенно от фазата на
самосъзнание
в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим.
Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание.
към текста >>
преминаване от
самосъзнание
към свръхсъзнание.
когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме Невидим. Първите проблясъци на свръхсъзнанието са това, което наричаме интуиция. Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е.
преминаване от
самосъзнание
към свръхсъзнание.
Учителя казва, че този път не е прост и лесен. Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието. Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните:
към текста >>
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от
самосъзнанието
към свръхсъзнанието.
Но с обик-новеното си съзнание да се стремим да влезем в съзнателна връзка с разумния свят, това е все едно да си губим времето и енергията напразно. По-полезно би било в такъв случай да работим за нашето развитие и пробуждане, за да можем с ново съзнание да осъзнаем света и тогава по естествен път ще влезем във връзка с по-широк свят. Затова най-естественият път за влизане във връзка с възвишения разумен свят е разширение на нашето съзнание, т.е. преминаване от самосъзнание към свръхсъзнание. Учителя казва, че този път не е прост и лесен.
Човек трябва да премине през ред последователни степени на развитие, докато премине от
самосъзнанието
към свръхсъзнанието.
Учителя определя, че човек преминава през седем степени, докато достигне това на съвършенството или пълното свръхсъзнание. И в зависимост от това на каква степен на развитие се намира човек в даден момент, от това зависят и най-подходящите методи за връзка с Разумния свят. Тези седем степени са следните: Първа степен. Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот.
към текста >>
Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено
самосъзнание
е от малка стойност.
Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
Без интуиция, без пробуждане на свръхсъзна-нието, което е на степени, механическата връзка с нашето обикновено
самосъзнание
е от малка стойност.
Така че когато в чисто окултен смисъл говорим за пътища и методи за връзка с Неви-димия свят, имаме предвид пробуждането на свръхсъзнанието, чрез което влизаме в обще-ние с разумните същества на Космоса. За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността. Защото ние сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, но благодарение на ежедневните грижи не съзнаваме това. Значи трябва само да осъзнаем тази връзка. Лекция от Влад Пашов, държана на 4.09.1951 г
към текста >>
66.
6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и
самосъзнание
.
А сега хората се занимават с големи философски работи, които нямат пряко отношение към живота, а и същественото оставят настрана и оттогава се раждат всички противоречия и нещастия. Най-важно засега е хората да се научат да живеят т.е. да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват. Сега има два възгледа за битието. Едни вярват, че има Бог и цел, а други - не вярват.
Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и
самосъзнание
.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи.
към текста >>
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на
самосъзнанието
, го считат за безверник.
Най-важно засега е хората да се научат да живеят т.е. да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват. Сега има два възгледа за битието. Едни вярват, че има Бог и цел, а други - не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и самосъзнание.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на
самосъзнанието
, го считат за безверник.
Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил.
към текста >>
Но има хора, които нямат в съзнанието и
самосъзнанието
вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра.
да знаят как и що да ядат и пият, как да дишат, как да спят, как да мислят и чувстват. Сега има два възгледа за битието. Едни вярват, че има Бог и цел, а други - не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и самосъзнание. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник.
Но има хора, които нямат в съзнанието и
самосъзнанието
вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра.
Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас.
към текста >>
В съзнанието и
самосъзнанието
седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи.
Едни вярват, че има Бог и цел, а други - не вярват. Но и тази вяра и това неверие се дължат на човешкото съзнание и самосъзнание. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко.
В съзнанието и
самосъзнанието
седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи.
Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свръхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето.
към текста >>
Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и
самосъзнанието
, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието,
самосъзнанието
и интелекта и съвсем загазил.
Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи.
Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и
самосъзнанието
, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието,
самосъзнанието
и интелекта и съвсем загазил.
И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свръхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето. Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието.
към текста >>
И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и
самосъзнанието
, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас.
Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил.
И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и
самосъзнанието
, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас.
Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свръхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето. Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад.
към текста >>
Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и
самосъзнанието
, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот.
Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето. Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще.
Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и
самосъзнанието
, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот.
Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие.
към текста >>
Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и
самосъзнанието
, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони.
Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот.
Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и
самосъзнанието
, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони.
Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към текста >>
Всичко що се пише и съществува в съзнанието и
самосъзнанието
е преходно и се заличава.
В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони.
Всичко що се пише и съществува в съзнанието и
самосъзнанието
е преходно и се заличава.
Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени.
към текста >>
Съзнанието и
самосъзнанието
- това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие.
Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж.
Съзнанието и
самосъзнанието
- това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие.
В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
към текста >>
В света на съзнанието и
самосъзнанието
формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие.
В света на съзнанието и
самосъзнанието
формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях.
към текста >>
Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и
самосъзнанието
, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и
самосъзнанието
е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени.
Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава. Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и
самосъзнанието
, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и
самосъзнанието
е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени.
Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията.
към текста >>
Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и
самосъзнанието
.
Остава само онова, което е писано в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И когато заминете за другия свят, няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени.
Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и
самосъзнанието
.
В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост.
към текста >>
На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и
самосъзнанието
, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората.
На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и
самосъзнанието
, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега.
към текста >>
Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и
самосъзнание
; те са извън тях.
В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и
самосъзнание
; те са извън тях.
Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т.е.
към текста >>
Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и
самосъзнание
, т.е.
Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега.
Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и
самосъзнание
, т.е.
докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакваш някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на общественото организиране. Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух, душа, ум и сърце.
към текста >>
Съвременната държава е рожба на съзнанието и
самосъзнанието
- а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т.е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакваш някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на общественото организиране.
Съвременната държава е рожба на съзнанието и
самосъзнанието
- а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко каквото съществува в нашия живот е продукт на човека и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това, което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкият дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото.
към текста >>
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и
самосъзнанието
, престанете да се безпокоите и тревожите.
Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Ниските места около Средиземно море - Гърция и др. ще бъдат под морето, ниските места в Западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи светът, аз съм разбирал едно Божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение - климатически и органически и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цветът на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея.
Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и
самосъзнанието
, престанете да се безпокоите и тревожите.
Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота - болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея - за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят с Цялото и за Цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него.
към текста >>
Докато вие живеете във вашето съзнание и
самосъзнание
, ще сте изложени на всички противоречия на живота - болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт.
Ниските места около Средиземно море - Гърция и др. ще бъдат под морето, ниските места в Западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура. И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи светът, аз съм разбирал едно Божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение - климатически и органически и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цветът на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокоите и тревожите.
Докато вие живеете във вашето съзнание и
самосъзнание
, ще сте изложени на всички противоречия на живота - болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт.
А когато влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея - за единството. Те съзнават себе си като части и органи на Великото Цяло. И всички живеят с Цялото и за Цялото. Тогаз в каквото и трудно положение да се намирате, тези ваши братя ще ви се притекат и ще ви помогнат и тогаз няма да бъдете един изгнаник в света, а ще бъдете във връзка с всички разумни хора в него. И когато съзнавате във вашата душа, че има кой да застане заради вас и да вземе вашата страна, вие ще имате сила и смелост.
към текста >>
67.
9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Преди пробуждането на
самосъзнанието
хората са имали други глави.
Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго.
Преди пробуждането на
самосъзнанието
хората са имали други глави.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
към текста >>
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило
самосъзнанието
.
Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило
самосъзнанието
.
Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
към текста >>
Адам е баща на
самосъзнанието
, което сега човек има.
И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието.
Адам е баща на
самосъзнанието
, което сега човек има.
До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр.
към текста >>
До преди раждането на
самосъзнанието
хората живееха в рая и бяха щастливи.
И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има.
До преди раждането на
самосъзнанието
хората живееха в рая и бяха щастливи.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието.
към текста >>
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на
самосъзнанието
.
Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на
самосъзнанието
.
Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
към текста >>
Самосъзнанието
се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.
Самосъзнанието
се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
към текста >>
И за да може да се изправи това отклонение, в
самосъзнанието
съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
И за да може да се изправи това отклонение, в
самосъзнанието
съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
към текста >>
Това е законът на
самосъзнанието
.
До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр.
Това е законът на
самосъзнанието
.
И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
към текста >>
И никога в
самосъзнанието
не може да се разчита на щастлив живот.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието.
И никога в
самосъзнанието
не може да се разчита на щастлив живот.
Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха.
към текста >>
Щом живееш в
самосъзнанието
и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
Щом живееш в
самосъзнанието
и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр.
към текста >>
Това състояние на
самосъзнанието
е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
Това състояние на
самосъзнанието
е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от
самосъзнанието
на греха.
И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от
самосъзнанието
на греха.
Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
към текста >>
Това е
самосъзнанието
и от него човек страда.
Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр.
Това е
самосъзнанието
и от него човек страда.
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.
към текста >>
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща -
самосъзнанието
, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда.
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща -
самосъзнанието
, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление.
към текста >>
В живота на
самосъзнанието
човек е изложен на промени, на болести и смърт.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
В живота на
самосъзнанието
човек е изложен на промени, на болести и смърт.
За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
към текста >>
Докато лозунгът на тези, които живеят в
самосъзнанието
е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление.
Докато лозунгът на тези, които живеят в
самосъзнанието
е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло.
към текста >>
68.
12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на
самосъзнанието
.
ПРОБУЖДАНЕ НА КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени.
Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на
самосъзнанието
.
В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека.
към текста >>
В
самосъзнанието
човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието.
В
самосъзнанието
човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни.
към текста >>
По отношение на сърцето
самосъзнанието
е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма.
И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост.
По отношение на сърцето
самосъзнанието
е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма.
И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни. Възкресението е един идеал, който постепенно ще се постигне, то е едно състояние на съзнанието, което човек може да постигне.
към текста >>
И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на
самосъзнанието
и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение.
Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма.
И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на
самосъзнанието
и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение.
С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни. Възкресението е един идеал, който постепенно ще се постигне, то е едно състояние на съзнанието, което човек може да постигне. Първата стъпка в това направление е направена, когато имаме чисто и благородно сърце, светъл ум и добра воля.
към текста >>
С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на
самосъзнанието
изчезва - „мое“ и „твое“ няма.
Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение.
С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на
самосъзнанието
изчезва - „мое“ и „твое“ няма.
Пробуждането на космичното съзнание, възкресението, е най-великият момент от живота на човека. Ще кажете, че това са неща невъзможни - за глупавите са невъзможни, но за умните са възможни. Възкресението е един идеал, който постепенно ще се постигне, то е едно състояние на съзнанието, което човек може да постигне. Първата стъпка в това направление е направена, когато имаме чисто и благородно сърце, светъл ум и добра воля. То е едно състояние, което изключва всички противоречия и недоразумения, при него човек ясно съзнава, че не може да умре, човек е господар на всички положения в живота.
към текста >>
Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди
самосъзнанието
, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека.
Това не е теория, а е въпрос на опит и всеки може да го провери. Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството.
Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди
самосъзнанието
, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека.
Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце.
към текста >>
Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на
самосъзнанието
, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието.
Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството. Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ.
Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на
самосъзнанието
, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието.
И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце. Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ.
към текста >>
Защото и любовта не се проявява в
самосъзнанието
, а е израз на космичното съзнание.
Но за предпочитане е един временен безпорядък пред едно вечно робство. И Бог не се намесва да го изправи, защото това е вече насилие. Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта.
Защото и любовта не се проявява в
самосъзнанието
, а е израз на космичното съзнание.
Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието сине могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме.
към текста >>
Сега хората със
самосъзнанието
сине могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича.
Той взема живо участие във възстановяването на хармонията, но не като господар и диктатор, а по пътя на пробуждането на човешкото съзнание, да схване само неестествеността и вредността на настоящето и да заживее с новото, което е скрито дълбоко в самия човек. Той посочва пътищата и методите, но не насилва, защото резултатите на насилието са обратни. Само когато човек живее по този закон на свободата, в който живее и сам Бог, той може да разбере живота и любовта. Защото и любовта не се проявява в самосъзнанието, а е израз на космичното съзнание. Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство.
Сега хората със
самосъзнанието
сине могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича.
Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме. Тук не е въпрос за онази механическа вяра на самосъзнанието; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас. Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот.
към текста >>
Тук не е въпрос за онази механическа вяра на
самосъзнанието
; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас.
Любовта примирява всички противоречия, в нея има единство. Сега хората със самосъзнанието сине могат да схванат любовта като единство и искат цял свят да ги обича. Но за да ги обича целият свят, те трябва да имат отношение към целия свят. Трябва да дадете нещо на света, за да ви обича. Когато обичаме Бога ние черпим блага от Него; като престанем да мислим за Него, умираме.
Тук не е въпрос за онази механическа вяра на
самосъзнанието
; защото като ядеш ти вече вярваш в Бога, като дишаш, като влиза светлина в очите ти, ти вече вярваш в Бога, защото това са пътищата, по които Неговият живот влиза в нас.
Та въпросът не е за човешките понятия за Бога, но има едно съзнание в нас, което прониква цялото битие, което е основа на всеки живот. Той се проявява като съвест и разум, вътрешен глас, импулс, стремеж. Той е мярка в живота ни. Той поощрява всичко добро в нас - в нашите мисли, чувства и постъпки. И когато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте.
към текста >>
Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за
самосъзнанието
.
При пробуждането на космичното съзнание, човек има вече съвсем други разбирания за света и живота, и неговите отношения са съвсем други. Той трансформира напълно стария живот в себе си. Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание.
Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за
самосъзнанието
.
Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството.
към текста >>
69.
21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и
самосъзнанието
, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия.
Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни.
И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и
самосъзнанието
, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия.
За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека.
към текста >>
За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от
самосъзнанието
.
Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия.
За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от
самосъзнанието
.
Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща.
към текста >>
Всички страдания се дължат на това, че в нашето
самосъзнание
седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи.
Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието.
Всички страдания се дължат на това, че в нашето
самосъзнание
седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи.
А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония.
към текста >>
А човек трябва да бъде господар, да се издигне над
самосъзнанието
, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи.
А човек трябва да бъде господар, да се издигне над
самосъзнанието
, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
към текста >>
70.
7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на
самосъзнанието
във фазата на свръхсъзнанието.
И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества.
Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на
самосъзнанието
във фазата на свръхсъзнанието.
По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.
към текста >>
71.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на
самосъзнанието
, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.
Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему.
Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на
самосъзнанието
, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.
към текста >>
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко
самосъзнание
, а по този път на
самосъзнанието
в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем.
Но ще кажете, че в бъдеще ще има. За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко
самосъзнание
, а по този път на
самосъзнанието
в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем.
И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
към текста >>
Това са характерните белези на човешкото
самосъзнание
, което е една фаза в развитието на човечеството.
Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие. Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така?
Това са характерните белези на човешкото
самосъзнание
, което е една фаза в развитието на човечеството.
Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора.
към текста >>
Цялото човечество сега преминава фазата на
самосъзнанието
, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството. Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености.
Цялото човечество сега преминава фазата на
самосъзнанието
, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите.
Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали. Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега.
към текста >>
Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от
самосъзнанието
и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.
Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора.
Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от
самосъзнанието
и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.
Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови.
към текста >>
Със
самосъзнанието
си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.
Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял.
Със
самосъзнанието
си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.
Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта.
към текста >>
Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от
самосъзнанието
, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот.
Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.
Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от
самосъзнанието
, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот.
Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот.
към текста >>
Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на
самосъзнанието
му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас.
Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на
самосъзнанието
му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света.
към текста >>
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на
самосъзнанието
, което е загадка и само за себе си.
А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора.
Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на
самосъзнанието
, което е загадка и само за себе си.
Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия.
към текста >>
Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на
самосъзнанието
.
Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.
Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на
самосъзнанието
.
Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях.
към текста >>
Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото
самосъзнание
за реалността на света.
Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание. Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят.
Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото
самосъзнание
за реалността на света.
Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него?
към текста >>
Но докато хората живеят с разбирането на
самосъзнанието
, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи.
Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората. Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода.
Но докато хората живеят с разбирането на
самосъзнанието
, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи.
Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината.
към текста >>
Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на
самосъзнанието
.
Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас. Но има нещо вложено в нас, което сега трябва да се развива. Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а трябва да се учите. Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега.
Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на
самосъзнанието
.
За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота. Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си.
към текста >>
72.
11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато човек живее в
самосъзнанието
той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
Но не можаха никой старец да подмладят. Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия.
Докато човек живее в
самосъзнанието
той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от самосъзнанието в свръхсъзнанието. Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко.
към текста >>
И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието.
Ретортата това е човешкото тяло. И ако можем да оперираме с тези закони, по които може да стане този алхимически процес, ще можем да се подмладим. Но ако аз ви кажа при сегашните условия тези закони вие ги приложите, то ще бъде такава експлозия, че от вас нищо няма да остане. Когато човек влезе в закона на безсмъртието, той изменя условията на живота си и неговото съзнание е вече във фазата на свръхсъзнанието, което изключва всички противоречия. Докато човек живее в самосъзнанието той ще бъде егоист и смъртта ще бъде неизбежния край на живота му на земята.
И от това гледище смъртта в света е едно посвещение, което учи хората да се откажат от всичко и да преминат от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието.
Христос казва: „Откажете се от всичко - нека всичко бъде за благото на всички.“ Но вие казвате: А как ще преживея живота си? Но смъртта като дойде, хваща те и се отказваш от всичко, даже и от тялото си и те оставя гол. И тогава вие от немай къде казвате: Да бъде волята Божия. Смъртта е един голям разбойник, който казва: Ще оставиш на мое разположение всичко. Тогава аз, ако съм на мястото на този, който умира ще оставя всичко и ще изляза от тялото, че като дойде смъртта да ме няма в тялото и ако има нещо останало, нека го вземе.
към текста >>
73.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той беше пред прага на пробуждане на
самосъзнанието
.
Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли.
Той беше пред прага на пробуждане на
самосъзнанието
.
Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената.
към текста >>
74.
1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е принципът на личността, който е родил
самосъзнанието
у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек?
Това е принципът на личността, който е родил
самосъзнанието
у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия.
към текста >>
75.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на
самосъзнанието
, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията.
За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на
самосъзнанието
, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот. Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите?
към текста >>
76.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
две същности: външна - обусловена от съзнанието и
самосъзнанието
; и
ПРЕДГОВОР Когато говорим за окултната страна на живота и явленията, подразбираме онова, което произтича от свръхсъзнанието. В природата има
две същности: външна - обусловена от съзнанието и
самосъзнанието
; и
вътрешна, скрита - определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнанието и самосъзнанието са полюси в обикновения живот на съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а
към текста >>
Съзнанието и
самосъзнанието
са полюси в обикновения живот на
Когато говорим за окултната страна на живота и явленията, подразбираме онова, което произтича от свръхсъзнанието. В природата има две същности: външна - обусловена от съзнанието и самосъзнанието; и вътрешна, скрита - определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Съзнанието и
самосъзнанието
са полюси в обикновения живот на
съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а самосъзнанието - с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник.
към текста >>
самосъзнанието
- с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с
вътрешна, скрита - определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнанието и самосъзнанието са полюси в обикновения живот на съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а
самосъзнанието
- с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с
духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник. Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание.
към текста >>
самосъзнанието
връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в
Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а самосъзнанието - с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник. Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на
самосъзнанието
връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в
човека с космично съзнание. Космичното съзнание е стъпката след развитието на самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и
към текста >>
самосъзнанието
. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват
Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание. Космичното съзнание е стъпката след развитието на
самосъзнанието
. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват
животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание.
към текста >>
животните, и
самосъзнанието
, в което живее човекът, такава е и отликата
За човека на самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание. Космичното съзнание е стъпката след развитието на самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват
животните, и
самосъзнанието
, в което живее човекът, такава е и отликата
между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е
към текста >>
между
самосъзнанието
, в което съществува съвременният човек и
самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в човека с космично съзнание. Космичното съзнание е стъпката след развитието на самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата
между
самосъзнанието
, в което съществува съвременният човек и
свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е недостъпно за самосъзнанието, съставлява областта на окултните явления.
към текста >>
недостъпно за
самосъзнанието
, съставлява областта на окултните явления.
между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е
недостъпно за
самосъзнанието
, съставлява областта на окултните явления.
Когато Учителят проявяваше сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за него бяха възможни неща, които ние смятаме за чудеса. А за силата н космичното съзнание те всъщност са обективни, реални и естествен явления.
към текста >>
77.
Приемане на Любовта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да придобие и възприеме Любовта, човек трябва да работи за преминаване от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието или в Космичното съзнание.
Не само да предаваш, но и да прилагаш онова, което си приел. След приложението идва Свободата. Като приемеш Божията Любов, ти ще научиш какво нещо е Любовта. Като я предадеш, ти ще научиш какво нещо е Божията Мъдрост. Като я приложиш, ти ще научиш какво нещо е Божията Истина.
За да придобие и възприеме Любовта, човек трябва да работи за преминаване от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието или в Космичното съзнание.
Страданието е признак, че самосъзнанието се развива, а пък освобождаването от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се осмисли хубаво или се дъвче дълго време, тогава приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили, приемаме също така сила да изпълняваме Волята Божия.
към текста >>
Страданието е признак, че
самосъзнанието
се развива, а пък освобождаването от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието.
След приложението идва Свободата. Като приемеш Божията Любов, ти ще научиш какво нещо е Любовта. Като я предадеш, ти ще научиш какво нещо е Божията Мъдрост. Като я приложиш, ти ще научиш какво нещо е Божията Истина. За да придобие и възприеме Любовта, човек трябва да работи за преминаване от самосъзнанието в свръхсъзнанието или в Космичното съзнание.
Страданието е признак, че
самосъзнанието
се развива, а пък освобождаването от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието.
Това е влизане в Божествения свят. За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се осмисли хубаво или се дъвче дълго време, тогава приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили, приемаме също така сила да изпълняваме Волята Божия. Когато човек отиде в дълбоките води – при Бога – там е чистота, там човек придобива Чистотата и Любовта.
към текста >>
78.
Размишление, концентрация, съзерцание, медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се развива правилно и да мине от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата.
Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса. Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и медитация. Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение.
За да се развива правилно и да мине от
самосъзнанието
в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата.
За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика. Ученикът трябва също така да проучи и неделните беседи и да направи опитите, които са дадени там. Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло. Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание, медитация, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други. Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството.
към текста >>
79.
Задачата на Школата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От свръхсъзнанието тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, оттам ще мине в съзнанието, а оттам – в
самосъзнанието
.
Щом е свободен, той по-лесно може да изказва идеите си и да ги реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеите си в подсъзнанието и оставете ги да растат и да се развиват. Защото идеите като растенията, като живи същества растат и се развиват. Срещнете някой ваш брат, който се е обезсърчил; изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си.
От свръхсъзнанието тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, оттам ще мине в съзнанието, а оттам – в
самосъзнанието
.
Като мине тази мисъл през четирите съзнание, все ще остави нещо от себе си, което ще го ободри.
към текста >>
80.
Ученикът и окултните сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще гледате туй
самосъзнание
да изпълнява Волята Божия, правилно да я изпълнява и след туй да проверява как вашите влияния въздействат на окръжаващите.
• 286 • Ученикът и окултните сили. Когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите.
Ще гледате туй
самосъзнание
да изпълнява Волята Божия, правилно да я изпълнява и след туй да проверява как вашите влияния въздействат на окръжаващите.
Ако направиш една превръзка, но направиш една забележка и положението се влоши, по-добре раните да седят непревързани. Ако не можеш да направиш добро, остави друг да го направи.
към текста >>
81.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
У типовете на Лъва има голямо
самосъзнание
, мъжественост и смелост.
И при него човек има качествата на огъня - активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, а и до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно и се импулсират от сърцето. По-низшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм. Стават отлични носители и разпространители на идеи, но самите те не са извори на идеи и за това им е нужен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв - това е вечният огън на живота.
У типовете на Лъва има голямо
самосъзнание
, мъжественост и смелост.
Третият знак на огъня е Стрелец, който се явява като резултат от преплитането на другите два знака - взаимодействието между ума и сърцето - той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума като при Овена и екзалтациите на сърцето като при Лъва. Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на това могат да владеят и други хора - затова между тях се явяват социални водители и военачалници. Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце, но са делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират. Така че трите знака на огъня са свързани с ума, сърцето и волята на човека.
към текста >>
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост,
самосъзнание
, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива.
Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг - до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път на север. И така, кардиналните знаци са: Овен , Рак , Везни и Козирог . Те са полюси и образуват първия космичен кръст или квадрат, който - както и другите два кръста в езотеричната астрология - има дълбок смисъл. Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на лятото. Везни на есента и Козирог на зимата.
Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост,
самосъзнание
, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива.
Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей . Докато кардиналните знаци са начело на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност.
към текста >>
82.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на
самосъзнанието
и до прага на свръхсъзнанието.
А казахме, че всяка планета отговаря на определени тон и цвят, значи всяка планета има определен начин на вибриране, специфична дължина и скорост на вълните. Всяка планета може да се уподоби на радиоприемател. Същото нещо представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии.
На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на
самосъзнанието
и до прага на свръхсъзнанието.
Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите.
към текста >>
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено
самосъзнание
.
А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид.
Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено
самосъзнание
.
Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителят, засега са запушени за общото развитие и то се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията засега изучава само седемте планетни течения, които взимат активно участие в развитието. И колкото повече човек се издига в развитието си, той постепенно отпушва запушените в него течения, а когато отпуши и дванадесетте, дванадесетте извора на живота, в него ще потекат всички творчески сили на Космоса и той ще постигне съвършенството. Когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно действието на планетните течения в аурата на Земята и психологически - в човешкото съзнание.
към текста >>
83.
3-то Писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. Школата има за задача да ни научи как да съградим своето ново тяло по законите на подсъзнанието и свърхсъзнанието, защото сегашното ни тяло е съградено по законите на съзнанието и
самосъзнанието
.
Когато сте научили някои от Божествените дума и сте се молили, вие ще усетите под лъжичката една приятна топлина, ще се разшири душата ви и ще усетите, че скоро ще ви се отговори на молитвата, получавате насърчение. И не се минава час, два, три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, но усещате в себе си една твърдост, ожесточение, като че молитвата ви е една педя над главата и не дохожда никакъв отговор. В такъв случай вие говорите с Бога на един непознат език и Той не ви отговаря. Когато говорим съобразно неговата воля, Той ни отговаря.
9. Школата има за задача да ни научи как да съградим своето ново тяло по законите на подсъзнанието и свърхсъзнанието, защото сегашното ни тяло е съградено по законите на съзнанието и
самосъзнанието
.
Съграждането на новото тяло е цяло изкуство, което трябва да проучваме. А това ще научите в Школата от своя Учител. Учителя като дойде, ще ви каже първата дума и по образ на тази първа дума, ще почнете да градите новото си тяло. Тогава ще имате и друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът ви ще се промени.
към текста >>
В своето съзнание и
самосъзнание
той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и
самосъзнанието
да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието.
А това ще научите в Школата от своя Учител. Учителя като дойде, ще ви каже първата дума и по образ на тази първа дума, ще почнете да градите новото си тяло. Тогава ще имате и друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът ви ще се промени. Ученикът трябва да има пред вид само съграждането на своето ново тяло, никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание.
В своето съзнание и
самосъзнание
той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и
самосъзнанието
да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието.
С това той прави една погрешка и е осъден на страдания. В своето самосъзнание като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Човекът ще живее като човек в самосъзнанието, там са корените на неговия живот, но той трябва... (бележка - тук страницата свършва)
към текста >>
В своето
самосъзнание
като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие.
Тогава ще имате и друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът ви ще се промени. Ученикът трябва да има пред вид само съграждането на своето ново тяло, никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието. С това той прави една погрешка и е осъден на страдания.
В своето
самосъзнание
като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие.
И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Човекът ще живее като човек в самосъзнанието, там са корените на неговия живот, но той трябва... (бележка - тук страницата свършва)
към текста >>
И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме
самосъзнанието
, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът ви ще се промени. Ученикът трябва да има пред вид само съграждането на своето ново тяло, никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието. С това той прави една погрешка и е осъден на страдания. В своето самосъзнание като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие.
И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме
самосъзнанието
, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Човекът ще живее като човек в самосъзнанието, там са корените на неговия живот, но той трябва... (бележка - тук страницата свършва)
към текста >>
Човекът ще живее като човек в
самосъзнанието
, там са корените на неговия живот, но той трябва... (бележка - тук страницата свършва)
Ученикът трябва да има пред вид само съграждането на своето ново тяло, никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволява тези обикновени неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внася в подсъзнанието и свърхсъзнанието. С това той прави една погрешка и е осъден на страдания. В своето самосъзнание като търговец, като учен човек можеш да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят, в подсъзнанието и свръхсъзнанието да внесеш една от тези човешки мисли, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, но ще се подигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Човекът ще живее като човек в
самосъзнанието
, там са корените на неговия живот, но той трябва... (бележка - тук страницата свършва)
към текста >>
84.
4–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не искам у вас да работи само съзнанието и
самосъзнанието
, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
в дадения момент той е свързан с всички добри, с всички съзнателни хора, които имат един и същ стремеж. И като станете ученици, вие ще се свържете с всички ученици по земята. Някой път аз казвам, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но в астралния свят не сте, в божествения свят не сте. У всички ви трябва да има един съзнателен подтик.
Не искам у вас да работи само съзнанието и
самосъзнанието
, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
По някой път трябва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечите, те ви спъват. Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките, но не се самоосъждайте, но се изправяйте. 12. Ако посещавате една Школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия Братства има едно и също правило: Всички ще ви подложат на изпит. Във всяка една окултна школа правилото навсякъде е едно и също.
към текста >>
По някой път трябва съзнанието и
самосъзнанието
да ги отдалечите, те ви спъват.
И като станете ученици, вие ще се свържете с всички ученици по земята. Някой път аз казвам, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но в астралния свят не сте, в божествения свят не сте. У всички ви трябва да има един съзнателен подтик. Не искам у вас да работи само съзнанието и самосъзнанието, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
По някой път трябва съзнанието и
самосъзнанието
да ги отдалечите, те ви спъват.
Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките, но не се самоосъждайте, но се изправяйте. 12. Ако посещавате една Школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия Братства има едно и също правило: Всички ще ви подложат на изпит. Във всяка една окултна школа правилото навсякъде е едно и също. И двете Школи, тази на Бялото Братство и тази на черното Братство, правилото е едно и също.
към текста >>
85.
39-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първо ще намерите методите в своето съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа.
Ще изпиташ едно такова прояснение на ума, че изведнъж ще почнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път, и ще видиш Бога. А да видиш Бога, то е много нещо! За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа.
Първо ще намерите методите в своето съзнание,
самосъзнание
, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа.
И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа.
към текста >>
86.
45-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и
самосъзнанието
и после аз ще говоря.
Като се самоопределите, ще ви говоря на математичен език. Математичният език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторение, излишни думи и двойственост. Когато определите отношенията, в които се намира вашият дух, вашата душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието.
За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и
самосъзнанието
и после аз ще говоря.
/"Допирни точки в Природата",19/ Самоопределение 20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа.
към текста >>
87.
СЪЗНАНИЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
То не е нито
самосъзнанието
, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, а Великото Космично съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя.
На съвременните държавници съзнанието е в тъмнина и мрак. Те не разбират, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. * Било е време, когато хората, обществата, народите не са били свързани помежду си. Но сега всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло, което наричаме Велика душа, Космично съзнание, което е важен фактор. Към това съзнание се стреми днес човечеството.
То не е нито
самосъзнанието
, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, а Великото Космично съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя.
* Апостол Павел казва на едно място, че се е пренесъл на Третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космичното съзнание. Много светии, учени, велики хора са живели в това съзнание. Докато човек не влезе в него, радостта му ту ще се явява, ту ще изчезва. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космичното съзнание.
към текста >>
88.
Учител
 
- Георги Радев (1900–1940)
Учителстването подразбира един процес на висше
самосъзнание
.
колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.
Учителстването подразбира един процес на висше
самосъзнание
.
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува
към текста >>
89.
Освобождение чрез космично съзнание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Съзнание и
Самосъзнание
Край на Материализма и Идеализма? Карма, Прераждане и Безсмъртие РАЗЛИЧАВАНЕ: Личност и Индивидуалност Характер и Темперамент
Съзнание и
Самосъзнание
Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа Относителност и вечност ОСВОБОЖДЕНИЕ: Общество на Новото Човечество
към текста >>
90.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
Чрез психоанализата модерната аналитична психология ни улеснява до известна степен в интерпретацията на големия проблем за безсмъртието на душата. Чрез изучаване на подсъзнанието, което хроникира целия съзнателен и несъзнателен живот на човека, тя пи помага да се доближим до идеята за безсмъртието па човешката душа. Затова Учителят изтъква: „Всичко може да изчезне в света, но душата - никога. Не може да изчезне отломка от Космичното Съзнание."
Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание,
самосъзнание
и свръхсъзнание.
С тези четири категории оперира съвременната психология. Учителят класира тези съзнания така: подсъзнанието съответства на душата; съзнанието - на емоционалната природа - сърцето; самосъзнанието - на интелектуалната природа - ума;
към текста >>
самосъзнанието
- на интелектуалната природа - ума;
Преди да пристъпим към разглеждане на въпросите около Закона за Причини и Последствия, Кармата и прераждането, налага се да хвърлим светлина върху съдържанието на понятията подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. С тези четири категории оперира съвременната психология. Учителят класира тези съзнания така: подсъзнанието съответства на душата; съзнанието - на емоционалната природа - сърцето;
самосъзнанието
- на интелектуалната природа - ума;
свръхсъзнанието - на човешкия дух. Модерната психология с помощта на психотрониката е констатирала, че подсъзнанието регистрира всичко: всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и околните явления в живота се фиксират в тази универсална памет. Установено е е положителност, че нищо не се изпуска от погледа, от електромагнитната лента на подсъзнанието. То е един свръхчувствителен апарат, от когото нищо не може да се скрие. Каква могъща сила се крие в него!
към текста >>
Съзнанието (емоционалната природа) и
самосъзнанието
(интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето.
В него е неизличимо регистрирана историята на вековете. В нашата епоха изучаването на метапсихичните явления ни поставя пред опити, които ни откриват непознати светове. Макар и дълго отричани, тези експерименти са описани в обемиста литература. Трябва да отбележим, че понастоящем тези изследвания вече не се считат за псевдонаучни нелепости. Това са първите признаци за доказване и приемане на духовните истини.
Съзнанието (емоционалната природа) и
самосъзнанието
(интелектуалната) са свързани с настоящето, докато свръхсъзнанието е свързано с бъдещето.
Духът - свръхсъзнанието - съдържа в себе си всички способности, които ще се разкрият в хода на еволюцията на живота. Учителят потвърждава Древната Мъдрост като посочва кръга за символ на съзнанието. Центърът му символизира идеята за вечността, а периферията - непрекъснатите процеси на Живота, изразени чрез миналото, настоящето и бъдещето. От центъра на кръга се виждат всички процеси на живота, затова той е наречен Вечно Траене - Дюре етернел. Четирите категории на съзнанието ни позволяват да разберем Законите за Причини и Последствия и за превъплъщението.
към текста >>
Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен,
самосъзнанието
- като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието са две категории на съзнанието, които са вечни и които човешката душа отнася със себе си в другия свят. Подсъзнанието, както казахме по-горе, е архивът, в който се съхранява хрониката на предишните превъплъщения на човека. При особени състояния на съзнанието, което психолозите наричат Регресия, могат да се възвърнат архаичнопримитивнитс душевни настроения и преживявания. Тук е ключът, чрез който, по пътя на внушението, могат ретроградно да се възстановят, като на лента, емоционалните и мисловните процеси на човешкия живот. Подсъзнанието представлява семе, в което са заложени всички способности, придобити в миналото.
Когато това семе е посято, съзнанието се представя като корен,
самосъзнанието
- като стъбло, а свръхсъзнанието - като цвят и плод.
Следователно, в процесите на живота, подсъзнанието получава нови придобивки от настоящето чрез плода, който съдържа в себе си миналото, настоящето и бъдещето. ---------------------- [1] Тези изследвания се затрудняват от факта, че „по съображения за национална сигурност", парапсихичните изследвания бяха официално отричани и засекретени от тайните полиции на Великите сили; а изследователите им - преследвани, изолирани и унищожавани. (Бел. съст.)
към текста >>
91.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със
самосъзнанието
и съзнанието, душата запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане.
ПРЕРАЖДАНЕТО
При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със
самосъзнанието
и съзнанието, душата запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане.
В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя. След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и самосъзнанието - свързано с неговата конкретна мисъл. По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида.
към текста >>
След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и
самосъзнанието
- свързано с неговата конкретна мисъл.
ПРЕРАЖДАНЕТО При напускане на своята личност (физическото тяло), директно свързана със самосъзнанието и съзнанието, душата запазва единствено хроникираните опитности в подсъзнанието, свързани с психичния живот в даденото прераждане. В момента на смъртта човек загубва физическото си тяло е етерния двойник, който е възпирал деструктивните процеси в неговата материя.
След това човек губи и съзнанието за своята личност - съзнание, свързано с емоционалната му природа, както и
самосъзнанието
- свързано с неговата конкретна мисъл.
По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието.
към текста >>
Така съзнанието и
самосъзнанието
се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността.
Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Така съзнанието и
самосъзнанието
се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността.
Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят. Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който душата стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност.
към текста >>
92.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Съзнанието и
самосъзнанието
, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Нека резюмираме: Съвременната наука бавно приема фактите на подсъзнанието и се приближава предпазливо към тези на свръхсъзнанието. Подсъзнанието е тайната архива. А зад свръхсъзнанието е Духът, онази тайнствена сила, която съдържа всички скрити способности за човечеството в далечното бъдеще. Личността се ражда и умира.
Съзнанието и
самосъзнанието
, които я представят в дадено прераждане, са нещо преходно, но придобитата чрез тях опитност остава като есенция, необходима на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Тази есенция е съкровищница, тя дава кредита за банката, която спонсорира живота. Индивидуалността, която е безсмъртна, оперира с тези два полюса - подсъзнанието и свръхсъзнанието. Те са двата безсмъртни елемента, необходими й при създаване на личностите, чрез които тя се явява в различни периоди в историята на народите и човечеството. Най-характерният белег на индивидуалността е отразен в човешката глава. Тя символизира основният капитал на човешката душа, който може да не се проявява напълно в момента.
към текста >>
93.
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
При Атлантската раса е настъпила една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се е обособил като личност; у него се е събудило вече
самосъзнанието
.
При Лемурийската раса, психиката е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди са били нищожни. Данни относно стопанската култура на тази раса могат да се почерпят от живота на сегашните примитивни негърски племена от африканския континент. В тия общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание.
При Атлантската раса е настъпила една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се е обособил като личност; у него се е събудило вече
самосъзнанието
.
Сформирало се е интелектуално съзнание и са се създали първите социални форми и отношения. Едва при Бялата (Арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по- разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; разраства се интересът към интелектуалното проучване на емпиричния свят.
към текста >>
94.
ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Човекът възраства вече в личност и неговото
самосъзнание
се опитва да прави разлика между права и задължения.
Втората фаза е на свободния труд, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта.
Човекът възраства вече в личност и неговото
самосъзнание
се опитва да прави разлика между права и задължения.
Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото насилие се заменят с гарантирани права на човека. При тази фаза - на правото - още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват върху олигархични и диктаторски схващания. Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на една сепаративна прогресия.
към текста >>
95.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Според мен той играе ролята на
самосъзнанието
.
Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун.
Според мен той играе ролята на
самосъзнанието
.
След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели.
към текста >>
96.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на
самосъзнанието
на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на
самосъзнанието
на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>
97.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат великите проблеми на живота, скрити в самото Битие. Ако умът и сърцето на човека не са подготвени за възприемане на великото знание, те ще се пръснат." (21, с. 92) „Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на Земята, всички тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: „Ще помним ли това? " Всичко ще си припомните.
У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и
самосъзнанието
, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно." (9, с. 119) „Обаче наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята. Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите, и в обществения строй — навсякъде. Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин.
към текста >>
98.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ако символът е права линия, тогава
самосъзнанието
е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел.
Пентаграмът е една сложна математическа и магическа формула - пътят на човешката душа към Бога, излязла от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази формула, той ще опита великите Божествени сили, които изтичат от нея. Пентаграмът е велико Божие благословение, дадено ни от Учителя в тази трудна епоха. С неговите сили да можем да преодолеем всичките си мъчнотии и трудности и да влезем във виделината на духовния свят, където Учителя ни е приготвил място, за да продължим нашата свещена работа, започната на Земята. Символично, ако някой получи писмо от духовно същество или види насън една точка, която се отнася до някой човек от физическия свят, това показва, че този човек има елементарно егоистично съзнание и мисли само за себе си.
Ако символът е права линия, тогава
самосъзнанието
е развито - този човек мисли освен за себе си, но и за своя най-близък приятел.
Ако символът е равностранен триъгълник - това е ученик на Новия живот, у него умът, сърцето и волята са в пълна хармония и на него винаги може да се разчита. Той навсякъде проявява Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си . Ако иска домът му да се свърже с Бялото Братство, той трябва върху квадрата да постави един равностранен триъгълник - символ на хармонията. Получената фигура е геометричното определение за Бялото Братство - къща с покрив, неуязвима за външните отрицателни влияния.
към текста >>
99.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Макар че
самосъзнанието
се е появило у хората от преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Силното пеене е само волев акт. Ако обаче искате да вложите нещо възвишено и елемент на благородство във вашата мисъл и в чувствата, трябва да пеете тихо. Тихото пеене при това е по-изразително. При тихото пеене могат да се привличат същества от по-висока духовна култура.“ „В човешкия свят появата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието.
Макар че
самосъзнанието
се е появило у хората от преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Дотогава музиката в сегашния смисъл на думата не е съществувала. Хората например от атлантската раса не са били музикални. Това личи ясно от изследването на техните черепи.“ „Всеки човек е построен върху един основен тон, който определя неговия живот. Хората следователно имат различни основни тонове.
към текста >>
100.
Още за духовния образ на Беинса Дуно
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Като излезеш от тялото си, ще притежаваш едно друго, невидимо тяло - едно тяло, прозрачно за земното зрение, в което ще има
самосъзнание
.
Ако един опитен човек в тези неща турне в устата на двойника бучка захар, онзи на кревата казва: „Това е захар“. Такива опити са правени многократно. Много са въпросите около мистичния образ на Учителя Беинса Дуно - Кое ще остане от нас след смъртта? - запита посетителят.
- Като излезеш от тялото си, ще притежаваш едно друго, невидимо тяло - едно тяло, прозрачно за земното зрение, в което ще има
самосъзнание
.
Без да удължаваме този разговор, ще прибавим, че Учителят продължи да говори за човешките тела по следния начин: - Човек има физическо, или материално тяло, етерен двойник, астрално тяло и най-после Божествено тяло. Това отговаря на описанието, което дава Вевекананда за човека, според което човек има плътско тяло, етерен двойник, астрално и причинно (казуално) тяло. Разликата е в това, че йогическата философия е положена върху базата на будизма, учението на Бялото Братство следва Христовото учение. След като приключи разговора с посетителя на „Изгрева“, Учителят продължи:
към текста >>
НАГОРЕ