Търсене в текстове за 'Руснаци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 39 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

"Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>

2. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята.
Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания.
към текста >>

3. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя.
– А вие днес ми казвате, че трябва да го изхвърлят оттам. Вие не знаете, че при блокадата на германците Учителя помогна на Георги Димитров – с неговата шапка и балтон да замине за Германия и после за Русия. Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име. Те се стъписаха, защото мислеха, че мене ще изплашат, а след моите думи изплашените бяха те и започнаха да ме успокояват: „Чакай бе, Антов, ще се разберем с теб...“ – Аз си тръгнах, тряснах силно вратата и повече не стъпих при тях. Никой не посмя повече да ме потърси. Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя. После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“
към текста >>

4. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия.
Докато бяхме всички стари братя и сестри, давахме пари, за да закупуваме пясък, с който засипвахме мястото, набавихме пейки, метяхме редовно и се грижехме за чистотата на нашия Храм Божий всред природата. Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти. Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака! “ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството! Ще се погрижа от тях никой да не пострада.“ “Затова той запази мястото в гората, където сега играем Паневритмията – каза Йорданка. – Накара ни всички да засадим по едно дърво, брат Пеньо закупи с братски пари дървета и един ден всички отидохме и ги засадихме, грижехме се за тях, докато пораснат, за да запазим мястото. Всеки си знаеше дървото.“
към текста >>

5. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

През нощта не спахме, на сутринта животът продължи обичайния си ход, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците, и много съжаляваха, защото бяха донесени от толкова далече.
- „Рекох, това е от продуктите - маслото и прасковите. Като вървяха по пътя от Владая до Мърчаево, сестрите все това си приказваха: Толкова неща носим на Учителя, но той я ги види, я не, защото това ще го изяде Йорданка с другите сестри около нея. Когато даваш нещо, трябва да го дадеш от сърце, без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го изяде. Та сега този бой и тази гюрултия през нощта са на място! " През нощта не спахме, на сутринта животът продължи обичайния си ход, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците, и много съжаляваха, защото бяха донесени от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердах, а след това си доядоха с прасковите. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителя не яде.
към текста >>

6. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Руснаците подгониха германците и някъде в Австрия ги бяха обградили.
Така завърши гостуването на Учителя и на всички братя и сестри, с които пристигна той при нас. Докато беше у нас Учителя, мобилизираха големия ми син. Той дойде с един приятел и каза: „Тате, заминавам за фронта." Отвърнах му: „Велине, влез при Учителя - да му целунеш ръка и да те благослови. Ние много се тревожим с майка ти, убиха брат ти и ако с тебе нещо се случи, няма да го преживеем." Велин почука на вратата му, Учителя излезе, здрависа се с тях и те му целунаха ръка. Каза им: „Препишете си 91 псалом и го сложете в джоба на куртките си - той ще ви пази от куршумите." Пожела им „добър път" и те заминаха. Руснаците подгониха германците и някъде в Австрия ги бяха обградили. Ротата на сина ми беше от картечари, избили всички, останал жив само той. Било вече привечер, синът ми, пълзейки, се местел от картечница на картечница, за да заблуди врага, че са много. Като се стъмнило, избягал по-навътре в някакво прикритие и така оцелял. На сутринта дошла помощ и го намират сам. Германците се оттеглили.
към текста >>

7. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

'. - „Казаха ми, че са взети мерки и никой няма да знае кога ще отида." Веднага ми мина през ума за случая с Брежнев и му казах: „Тоя голям човек, какъвто беше Брежнев, го доведоха руснаците чак тука при Вас!
Моля Ви, недейте отива! " - „Аз, като се върна, ще ти се обадя, да дойдеш и ме вземеш с кола." - Отговорих му: „Аз не се безпокоя за нищо, освен за вас. За кола не се безпокоя, това ще се уреди, зетьовете ми имат коли. Само за вас се тревожа! А защо не докарат болното дете тука, при Вас? '. - „Казаха ми, че са взети мерки и никой няма да знае кога ще отида." Веднага ми мина през ума за случая с Брежнев и му казах: „Тоя голям човек, какъвто беше Брежнев, го доведоха руснаците чак тука при Вас! Това беше голямо събитие." - „Да, права сте. Който има нужда, той идва - отговори Димков. - Но понякога се налага и аз да отида. И тоя случай е специален... А Брежнев ми предложи да ми плати за прегледа, а аз му отговорих, че пари не вземам, та на него ли ще взема. Той пожела с нещо да се реваншира - да направи нещо за мене.
към текста >>

8. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

При Учителя отива полковник Илия Младенов с дъщеря си и му казва : "Учителю, вие говорите, че бъдещето е на славянството, но ето най-голямата славянска страна загива, германците ще завладеят Москва." Учителя се усмихва малко и строго отговаря:" Германците няма да завземат Москва, но руснаците ще завземат Берлин и ще забият победоносното си знаме над Райхстага.
Обаче нашият народ и особено евреите посрещат новината със свито сърце. Нападнат е нашият голям славянски брат Русия. Учителя сутринта на 22 юни казва, че Хитлер повтаря грешката на Наполеон и започва война с Русия при разсип на Луната и ще я загуби, така както и Наполеон я загуби. Германците напредват бързо в Русия и в края на есента стигат на 20 км под Москва. Радиото и пресата тръбят непрестанно, че след няколко дни германците ще завладеят Москва и с това войната с Русия ще свърши. При Учителя отива полковник Илия Младенов с дъщеря си и му казва : "Учителю, вие говорите, че бъдещето е на славянството, но ето най-голямата славянска страна загива, германците ще завладеят Москва." Учителя се усмихва малко и строго отговаря:" Германците няма да завземат Москва, но руснаците ще завземат Берлин и ще забият победоносното си знаме над Райхстага. Преди започването на войната аз говорих с Хитлер, но той не ме послуша и ще загуби войната. По време на войната говорих със Сталин, той ме разбра и ме послуша и затова ще победи." Командуващият германските войски пред Москва дава почивка на войниците едно денонощие. Температурата е минус"! 5 градуса по Целзий.
към текста >>

9. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64)
По време на войната Учителя обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави — Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята Божия. В една беседа, държана в общия окултен клас, Учителя пита: „Къде е центърът на Бялото братство? " И отговаря „България." „Къде е центърът на Черното братство? " — „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите си и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото братство и Учителя. Методи Константинов сънува сън, че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша, че обърквам 91 псалом.
към текста >>

10. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците?
Няма ли те някога да се свършат? " Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? " При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов. Донка застава до стълбата. Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците? " (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона — да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителя казва: „Не, работите не отиват на добре. Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните." Няколко дена, преди да си замине, Учителя казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност — Първата причина, Космичното начало — Бог." Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева.
към текста >>

" (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона — да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителя казва: „Не, работите не отиват на добре.
" Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? " При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов. Донка застава до стълбата. Учителя се показва от горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците? " (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона — да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителя казва: „Не, работите не отиват на добре. Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните." Няколко дена, преди да си замине, Учителя казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност — Първата причина, Космичното начало — Бог." Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева. Учителя излиза от приемната си и тръгва с него в разговор към полянката.
към текста >>

11. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат.
Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ. Тази е главната причина да избухне войната между Русия и Германия. Убитите германци ще се преродят в Русия, а убитите руснаци — в Германия. Така, като смесва кръвта им, природата ще премахне антагонизма между двата народа. На 22 юни 1941 г.
към текста >>

Убитите германци ще се преродят в Русия, а убитите руснаци — в Германия.
Неговият дух работи без шум и без глас. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 година Учителя казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете — марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците — те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ. Тази е главната причина да избухне войната между Русия и Германия. Убитите германци ще се преродят в Русия, а убитите руснаци — в Германия. Така, като смесва кръвта им, природата ще премахне антагонизма между двата народа. На 22 юни 1941 г. германските войски, без да обявят война, нахлуват в Русия, най-голямата славянска страна, в която трябва да се развие Новият живот. Сутринта Учителя, в разговор с приятелите, отбелязва: „Хитлер повтори грешката на Наполеон Бонапарт. Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат.
към текста >>

Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната.
Така, като смесва кръвта им, природата ще премахне антагонизма между двата народа. На 22 юни 1941 г. германските войски, без да обявят война, нахлуват в Русия, най-голямата славянска страна, в която трябва да се развие Новият живот. Сутринта Учителя, в разговор с приятелите, отбелязва: „Хитлер повтори грешката на Наполеон Бонапарт. Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат. Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната. След започването на войната говорих със Сталин, който ме послуша и спечели войната." (64) Германците, подготвени за светкавична война, напредват бързо през Русия и стигат на 20 километра от Москва. Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ.
към текста >>

На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад.
Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците.
към текста >>

В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците.
Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г.
към текста >>

Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки.
Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб.
към текста >>

Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците.
На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб. През 1943 г.
към текста >>

12. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

Руснаците постепенно напредват и наближават България.
Единият от равините изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Наш брат го пита: „Колко струват тези диаманти? " Равинът се усмихва и казва: „Това няма значение, те са много важно условие за нашата духовна работа." Равините благодарят на братския съвет, взимат си диамантите и си отиват. По време на пребиваването на Учителя в Мърчаево събитията в света се развиват доста бързо. Войната се води с всички средства. Руснаците постепенно напредват и наближават България. На конференцията в Техеран на тримата големи — Сталин, Чърчил и Рузвелт, през 1944 г. Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на Балканския полуостров. По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г.
към текста >>

Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение.
Войната се води с всички средства. Руснаците постепенно напредват и наближават България. На конференцията в Техеран на тримата големи — Сталин, Чърчил и Рузвелт, през 1944 г. Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на Балканския полуостров. По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г. Учителя помага в този труден момент на България. В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото. Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?...
към текста >>

13. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.
Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине. Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия.
към текста >>

Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност.
В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине. Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч.
към текста >>

идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма.
Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът!
към текста >>

Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат.
Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът! " Комисията, като чува тази строга заповед, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят.
към текста >>

Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира.
Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът! " Комисията, като чува тази строга заповед, му предлага да не го разбиват, а като намерят ключа на другия ден, да го отворят и проверят. През нощта българите измъкват всичките оръдия и ги скриват на друго място.
към текста >>

Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти.
Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил, и го карат отново да кандидатства. Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти. След няколко дена идват две големи делегации — българска и руска, и му предлагат голяма парична награда. Той се отказва от наградата, но иска синът му да продължи образованието си в университета. Добромир веднага е приет за редовен студент и завършва естествени науки. Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи.
към текста >>

14. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците.
Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват.
към текста >>

15. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците."
Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителя му казва: „Ти сега ще пътуваш с германските ешелони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня.
към текста >>

16. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена.
Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм.
към текста >>

17. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни).
„Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216) „Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322) „Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представлява броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат Любовта в живота си." („Двигатели на живота", стр.
към текста >>

18. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

През онова мурабе1 , което водеха турците с руснаците, той беше като преводач на руските войски.
- Разправи ми човекът за всичко. - Не само му разправих - обади се сухичкото старче, но съм сигурен, че работата ще стане. - Дано! - отвърна чорбаджи Атанас. - А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски, гръцки и румънски. През онова мурабе1 , което водеха турците с руснаците, той беше като преводач на руските войски. Те без него не можеха да се справят. Казвам ти, да знаеш с какъв човек имаш работа. Докато се прибираше в своя хан, Константин все мислеше за това, което чу от тези люде. Та нали и той говореше в Устово за тези неща? Не е ли настъпило време да направи сам това, за което е приказвал и мечтал?
към текста >>

19. ГУРЛЬО - Борис Николов

Ние го наричаме Гурльо, руснаците му казват Улябка, а тя си има и латинско име – Цинкулус.
Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Черна птичка, на ръст колкото скворец или кос, с голямо бяло петно на гърдите. Тя изскочи из водата, но беше съвсем суха. Това е водният скворец. Ние го наричаме Гурльо, руснаците му казват Улябка, а тя си има и латинско име – Цинкулус. Чудна птичка! Тя се хвърля във водите, често в самите бързеи и водопади, навира се в подмолите под скалите – търси храница. Голямото бяло петно ѝ свети, защото отразява светлината. Чудно е устроен животът! Навсякъде срещаме Великата Разумност: всяко същество е една разрешена задача.
към текста >>

20. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

“ Особено ни помогна тогава Никола Нанков - той уговори много братя и сестри да споделят с руснаците това свое безценно богатство.
Казано ти е „иди! “ - значи „иди“... И ето още един епизод. Когато се връщахме от България в Москва първия път, носехме със себе си цял сандък с книги на Учителя, които ни подариха брятята и сестрите. Иска ми се сега да благодаря на всички, които тогава ни дадоха от личните си библиотеки книги, сборници с песни и молитви: „Братя и сестри, ние, вашите руски събратя, много сме ви благодарни за вашата помощ! “ Особено ни помогна тогава Никола Нанков - той уговори много братя и сестри да споделят с руснаците това свое безценно богатство. Ние много се радвахме, че носим в Русия такова богатство, но ни безпокоеше как ще минем през границата. За младите братя и сестри, които почти не помнят периода на съветската власт, ще припомня, че това беше време на активен атеизъм. Превозване на религиозна литература през границата се преценяваше като под- ривно действие срещу съветския строй. Литературата конфискуваха, а към онези, които са се опитвали да я прекарат, прилагаха разни мерки на въздействие, включително утавно преследване. В последния ден преди тръгването от лагера бате Крум се спусна след утринната молитва от Сфинкса и дойде при нас: „Учителят ми каза, че вие ще преминете границата благополучно.“ И действително, всичко премина по възможно най-добрия начин.
към текста >>

21. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Въжаров, че е решил да пусне руснаците в България.
Глава осма МЪРЧАЕВО 1944 Автоматична фотокамера 10 януари 1944 - След най-опустошителната бомбардировка на София Учителят се настанява с група ученици в дома на Темелко Стефанов в Мърчаево. 17 август 1944 - Учителят довършва песента „Моето слънце днес ще изгрее,“ дава последните си песни и пред братята Методи и Недялко, изпява последните думи на песента „Аум“. 20 август 1944 — - Казва пред Кр. Въжаров, че е решил да пусне руснаците в България. 24 септември 1944 - Изнася беседата „Зовът на Новото.“ 19 октомври 1944 - Учителят се завръща на Изгрева. Краят на есента на 1944 - Съветският професор по история Державин сондира възможността да посети Изгрева, за да провери вероятността дали дъновизма носи следи от българското богомилство. 2 ноември 1944 - Провежда среща с активисти на новата власт по тяхно искане. 10 декември 1944 - Изнася беседата „Нова Земя.“ 20 декември 1944 - Изнася последната си беседа „ Последното слово.“ 25 декември 1944 - Учителят от няколко дни е на смъртно легло със спорадично проясняване на съзнанието. Борис Николов непрекъснато е при него и записва последните му думи: „Една малка работа за Господа се завърши добре.“ 5:45 часа, сутринта на 27 декември 1944 г.
към текста >>

22. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В отвоюваната от руснаците Силистра.
Който искаше да види порусените си родини изчистени от чужди офицери и чиновници, събра емигрантски полкове срещу Русия. Унгарци в Шумен. Поляци в Сливен. В Цариград. Във Варна. В отвоюваната от руснаците Силистра. И ето че предутринни морски зайчета шушнат тихо по цялото Източно Черноморие и шушукането им от толкова време за пръв път наистина се чува, защото няма кой да се вслушва за морски и крепостни канонади. И ослепителната Зорница безмълвно чака бялото на небето да посинее и хоризонтът да порозовее с нов ден, който наистина да е Утрото на Нов ден. Така поне казва сърцето на Поета на най-високата точка над Големия залив, докато предутринната мистерия се влива в него. Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време?
към текста >>

Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е?
Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си. Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява? Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна. И къде на турски, де на славянски бе разбрал неразбираемата за чистата си душа истина. Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата заповед. Бе излъгал, и то в името на Бога. Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина.
към текста >>

Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници.
1857 (юли) във Варна, в старата гръцка църква „Св. Богородица“ бива преместен като енорийски свещеник - поради личните симпатии на владиката Порфирий - Константин Дъновски. 1858 в Южна България идват първите представители на Конгрега- ционистката църква, сред които изпъква Джеймс Кларк. 1858 в Солун пристига руският учен Рачински по работа на Славянското дружество и урежда стипендии за учене в Москва на Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др. 1858 (12 ноември) в Тулча бива назначен от епископ Джейнс за ръководител на тамошната българска методистка мисия Фре- дерик Флокен. Мисията се отваря поради настойчивите молби на прогонени от Русия руснаци и германци, както и голямо число от тамошните българи, които са в конфликт с местните гръцки православни свещеници. Флокен - самият той емигрирал от Русия етнически немец - е избран като отлично владеещ руски, немски и български. 1859 в Устово отново идва (този път за шест месеца) разстроеният поп Константин, след като гръцките свещеници в „Св. Богородица“ се оплакват от неговото обаждане на български по време на църковна служба. 1859 в Конкорд, Масачузетс, са потресени: Хенри Торо бие камбаната на общината за митинг и оповестява първата в САЩ пуб- лична защита на нападение срещу Харпърс Фери на убития борец за негърската свобода Джон Браун. Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“.
към текста >>

Тези руснаци някак си знаят, че още от Дибичово време вратите на българския първенец са отворени за тях.
новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за душата си, вече е постигнато. Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух. Не идват обещаните реформи... Някои нови правила дори отдалечават службата от възможността хората да я възприемат като оелигиозно изживяване. На места Библията вместо на гръцки се чете на църковнославянски, който за повечето българи е напълно непознат като език.“ * Веднага с идването си през декември 1859 Рачински се сближава с чорбаджи Атанас. Тези руснаци някак си знаят, че още от Дибичово време вратите на българския първенец са отворени за тях. На петдесет и четири години вече, те още го виждат като момче преводач, дето да ги въведе в качеството им на новодошли дипломати в обстановката във Варна и Варненско, но това него не го засяга. Защо не? Той е отворен за всички, защото отвориш ли врати на тези, дето не ти преграждат пътя, и те ще ти отворят врати, когато имаш нужда и нямаш намерение да им преграждаш пътя. И ако нещата са застояли за тебе и искаш да вървиш напред, всеки, който иска да върви напред и да размърда тези застояли неща, дето ти пречат, ти е съюзник. Толкова е просто.
към текста >>

23. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25599193572998