НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
804
резултата в
362
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_04 ) Единството в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Във всичките си страдания ние търсим
реалността
.
И в Любовта търсим
Реалността
.
Търсим
Реалността
в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.
Да, докато не си в
Реалността
, всички гласове, които чуваш в природата са груби.
А когато дойдеш до
Реалността
, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти.
Тази
реалност
, която образува скръбта и тази
реалност
, която образува радостта, не са реални.
Светът на
Реалността
е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове.
Самата
Реалност
е безпространствена.
2.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в
Реалността
.
3.
1_17 ) Свещената връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната
реалност
.
4.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека да си постоянно потопен в
Реалността
, да живееш съзнателно в Бога.
5.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата
Реалност
и Красота.
6.
2_11 ) Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата
Реалност
, която живее в другото същество; Любовта е Божествена.
7.
3_06 ) Правата мисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всичко друго е реално, но е относителна
реалност
, а истинската
реалност
е мисълта.
Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но
реалността
– Бог – ще си стои всякога.
8.
3_08 ) Възвишеното в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тялото на човека не е
реалност
, а
Реалността
е в самия човек.
9.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша
реалност
, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.
10.
4_01 ) Истината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великата
реалност
, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината.
11.
5_01 ) Завеждам ви при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при
Реалността
, където няма скърби и страдания.
12.
5_29 ) Божественият живот е реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ Е
РЕАЛНОСТ
Човек трябва да знае, че Божественият живот е
реалност
, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина.
13.
6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което са писали пророците, са наброски на самата
реалност
.
14.
7_01 ) Вяра
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Възприемането става с Вярата, а
Реалността
иде след нея.
15.
7_05 ) Чистота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вярата, турена в Чистотата, това е вече една
реалност
.
16.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата
Реалност
и Красота.
17.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първо, нека децата имат допир с
реалността
, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория.
18.
35) Криволинейни и праволинейни сънища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша
Реалност
, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот.
19.
37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като издигнеш съзнанието си към една красива, велика
Реалност
, ти, пеейки, заедно с музиката ще предаваш по духовен път всичко това и на другите.
20.
52) Окото, Мусалла, Олтарят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едничката
реалност
е Любовта.
Няма
реалности
извън нея.
Човек, който живее в
Реалността
, никога не отпада духом.
21.
63) Поезия, театър, художество
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поезията трябва да описва
Реалността
, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата
реалност
.
Физическата
реалност
е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост.
Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата
реалност
е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
22.
77) Усилени обертонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша
реалност
, по която бленува човешката душа.
23.
79) Четвъртинките тонове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някое радио предава музиката грубо, а друго – по-близо до
реалността
.
Музиката е средство да се предава и изрази
Реалността
.
24.
12) Всемирното Бяло Братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има един Божи народ в света и той е голямата
реалност
; всички пророци, светии и мистици са излезли от него.
25.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЕДНА
РЕАЛНОСТ
За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една
реалност
.
Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита
реалност
.
26.
32) Интуиция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е непосредствено схващане на една
реалност
и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.
27.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че
реалността
е сянка.
28.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша
реалност
.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша
реалност
чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
29.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в
реалността
на Истината и Свободата.
30.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в
реалността
, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.
31.
60) Организирано духовно тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане
реалност
за него.
32.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
към Великата
Реалност
, която лежи в основата на Битието.
Когато сме на физическото поле, ние сме далече от
Реалността
, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
33.
105) Щом помислиш, и си в реалността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ЩОМ ПОМИСЛИШ, И СИ В
РЕАЛНОСТТА
Малки момичета седят и си приказват за своите куклички, но когато пораснат, казват, че вече не ги интересуват, и минават в
реалността
.
Сега сме в един преходен период: от преоценката на духовното в религиите се минава към
реалността
.
Къде е
реалността
в една ябълка?
Като дойде човек вън от
реалността
, чувства нещо празно.
Щом помислиш, и си в
реалността
– тогава нещата стават.
34.
Изгрев, 25 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всичко друго е реално, но с относителна
реалност
, а истинската
реалност
е мисълта.
Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но
реалността
БОГ ще си стои всякога.
35.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А любовта - това е великата
реалност
на живота.”
Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика
реалност
, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
36.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те трябва да станат
реалност
в самия живот на средношколника.
37.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата
реалност
- невидимата част в природата.
38.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата
реалност
.
39.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до
реалността
.
40.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез любовта влизаме във връзка с една велика
реалност
.
Любовта е най-висшата
реалност
, основата на всичко.
41.
10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика
реалност
.
Само този, който влезе в тази велика
реалност
, той е буден.
Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази
реалност
, за да разбере плана на Бога.
42.
15. За красотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са разни страни на една
реалност
.
43.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това не е въображение, това е
реалност
.
44.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Във Всичките си страдания ние търсим
Реалността
.
И В любовта ние търсим пак
Реалността
.
Докато човек не е в
Реалността
, Всички гласове, които чува В природата, са груби.
Когато дойде до
Реалността
, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето.
Тази
реалност
, която образува скръбта и тази
реалност
, която образува радостта, те всъщност не са реални.
Самата
Реалност
е безпространствена.
45.
Свещената връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната
реалност
.
46.
Качества на Божествената Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата
Реалност
, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.
47.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва човек постоянно да живее потопен В
реалността
, да живее съзнателно в Бога.
48.
Хилядолистникът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша
реалност
, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.
49.
10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но
реалността
— Бог ще си стои всякога.
50.
21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Реалността
на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
51.
24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато ви говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието си от Мене, а от Него, аз само искам да ви заведа при
реалността
.
52.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-първо човек трябва да различава
реалността
.
53.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма
реалност
!
Каква е тая
реалност
?
Реалност
, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава,
реалност
, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Тук като че ли долавяш мощната идея на тая
реалност
!
Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая
реалност
.
Едничката
реалност
е любовта.
Няма
реалност
извън нея.
Човек, който живее в
реалността
, никога не отпада духом.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън
реалността
.
54.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една
реалност
!
Живо чувстваш Великата
Реалност
, която гради и строи в душите и в живота.
55.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Реалност
е това, което се усилва.
56.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на
реалността
, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе
реалност
!
57.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша
реалност
, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
58.
17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на
реалността
, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
59.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до
реалността
, до живота.
Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до
реалността
.
60.
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата
Реалност
, която движи всичко и която води всичко към светли върхове!
Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика
Реалност
, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
И те ще се свържат с великата
Реалност
!
61.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е
реалност
единството на живота.
62.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика
реалност
и ще ви върнат на земята.
63.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е една
реалност
, която знам.
64.
48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минават в
реалността
.
С оценката на нещата по нов начин човек преминава към
реалността
на нещата.
Хората досега са търсили
реалността
там, гдето тя не е.
Реалността
на нещата се намира чрез Любовта.
Когато човек дойде извън
реалността
, чувствува се празен.
65.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи в разумния живот на природата това е вече една
реалност
!
66.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика
Реалност
, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете.
67.
53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Великата любов и обич са
реалността
.
68.
58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Радвайте се, че имате малко понятие за
реалността
.
Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата
Реалност
и да стане понятна.
69.
За красотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са разни страни на една
реалност
.
70.
Основната идея в човешкия живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика
реалност
.
Само този, който влезе в тази велика
реалност
, той е буден.
Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази
реалност
, за да разбере плана на Бога.
71.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
79. Относителна и Абсолютна
Реалност
72.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е
реалност
.
73.
006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това е Бог – Единствената
Реалност
, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи.
74.
030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната
Реалност
.
Във всеки живот има един момент, в който може да се схване
Реалността
.
75.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като станете сутрин, отправете съзнанието си към
Реалността
.
А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата
Реалност
, за Разумните Сили в Природата.
Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към
Реалността
, тя пребъдва в него.
Молитвата е
реалност
, а не сянка.
76.
034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с
Реалността
.
Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с
Реалността
.
Тогава ще се доберете до
Реалността
на нещата.
Човек, който се е добрал до
Реалността
, отива да помага на другите.
Да влезе човек в досег с
Реалността
, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре.
77.
044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да се запознаете с Абсолютната
Реалност
, с Онзи, който пръв ни обича.
78.
045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя е
Реалност
извън физическия свят.
79.
051 ТИХИЯТ ГЛАС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга
реалност
изпъква пред нашия взор.
80.
064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на
Реалността
, скръбта му ще се превърне в Радост.
81.
077 УСТОЙЧИВОСТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят насочваше погледа към
реалността
, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота.
82.
079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА
РЕАЛНОСТ
В разговор един брат запита за относителната и абсолютната
реалност
.
Ние считаме това, което виждаме за
реалност
.
Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е
реалност
.
В съня това се счита за
реалност
, а всъщност това е илюзия.
Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната
Реалност
.
Както най-разумните хора го схващат, това е относителната
реалност
.
83.
081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да опита нещата, да ги преживее, за да разбере
Реалността
.
84.
085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте само проекцията на
Реалността
.
85.
086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е
реалност
, дали не е сън?
Самата
Реалност
, самата действителност е невидима.
Затова, за хората
Реалността
остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили.
86.
087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата
Реалност
.
87.
091 ИСТИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от
Реалността
.
Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от
Реалността
.
Който е познал закона на Истината, той е познал пълната
Реалност
.
88.
092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото Божествената мисъл е една
реалност
, която ще окаже своето мощно действие.
89.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката става
реалност
.
Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата
Реалност
.
90.
За мисълта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всичко друго е реално, но с относителна
реалност
, а истинската
реалност
е мисълта.
Аз мога да имам мъчнотии, моите мъчнотии ще изчезнат, но Бог,
реалността
, ще си стои всякога.
91.
В училището на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А
реалността
е в самия човек.
92.
За чистотата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вяра, турена в чистота, това е вече една
реалност
.
93.
Пратеник на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при
реалността
.
Дето няма скърби и страдания, там е
реалността
.
Реалността
е без скърби и без страдания.
94.
Да възлюбим Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в
реалността
, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
95.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сянката всякога може да се унищожи, а не самата
реалност
.
96.
Слънце в мъглите на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя държа беседата“Сянка и
реалност
“.
97.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това не е въображение, това е
реалност
.
98.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
реалността
на Божествения живот
Разумната
реалност
99.
Силата на Безграничния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Единствената
реалност
е любовта.
Няма
реалност
извън нея.
Човек, който живее в
реалността
, никога не отпада духом.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън
реалността
.
100.
Пратеник на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при
реалността
.
101.
Плодовете на Божията Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Там е същността и
реалността
на нещата.
102.
Връзка с Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек, който е близо до разумната
реалност
в света, има преимущества, а този, който е далеч от нея, няма преимущества.
Първият е толкова щастлив, колкото е по-близо до разумната
реалност
.
Дарен човек е този, който е близо до
реалността
.
Има велики закони: всеки, който се приближава до
реалността
, тя всякога му дава нещо.
103.
В реалността на Божествения живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
РЕАЛНОСТТА
НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
Две неща ви трябват: да познавате
реалността
в света.
Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в
реалността
, ти си в сянката на живота.
Когато си в съприкосновение с
реалността
, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие.
104.
Разумната реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
РАЗУМНАТА
РЕАЛНОСТ
Наука е туй, което съдържа единствената разумна
реалност
.
Колкото по-големи противоречия имате в живота, толкова по-далеч сте от
реалността
.
Разумната
реалност
никога не ни предава.
А туй, което ни предава, не е
реалност
.
105.
00 Съдържание
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Космичната стълбица на
реалността
106.
60 МУЗИКАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
То би било най-голямото украшение, най-великата
реалност
в тази градина на Бога!
107.
66 КОСМИЧНАТА СТЪЛБИЦА НА РЕАЛНОСТТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
КОСМИЧНАТА СТЪЛБИЦА НА
РЕАЛНОСТТА
Космичната стълбица на
реалността
:
108.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху
Реалността
и да съзерцават Истината лице в лице.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за
Реалността
.
Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни
реалности
от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените
реалности
.
С една дума, езотеризмът ни предава
Реалността
такава, каквато е съзерцавана от един Посветен.
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната
Реалност
- проявяващото се Слово.
Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща
Реалност
.
Словото, това е проявената
Реалност
, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява
Реалността
.
Вярното е това, че Словото е една велика
Реалност
, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята.
И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с
Реалността
.
109.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин Посветеният влиза в контакт със самата
Реалност
и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към
Реалността
на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм.
Разпространили идеята, че физическата
реалност
е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена.
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата
реалност
и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
Както магнитът, така и физическата
реалност
, е проникната цялата от една по-висша
реалност
, която душата трябва да проникне, зa да я овладее."
110.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива
Реалността
от очите на обикновения човек.
Само по този начин ученикът ще разбере
Реалността
на живота.
Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже
Реалността
такава, каквато я съзерцава един Посветен.
Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до
Реалността
.
111.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там той влиза в досег с
Реалността
и той преживява тази
Реалност
в себе си.
Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с
Реалността
и стои на Вечната Канара.
112.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата
Реалност
, която откриваха както в света, така и в самите себе си.
113.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична
реалност
.
Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната
Реалност
и по тях са образувани формите във феноменалния свят.
И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската
реалност
.
Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната
Реалност
.
Той е прозрял, че идеалното е единствената
реалност
.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна
реалност
.
114.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна
Реалност
в сетивния свят, който произхожда от това
115.
АПОЛОН ТИАНСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му
реалност
.
116.
ПЛУТАРХ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на
Реалността
зависи от състоянието на душата.
117.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Плотин казва, че истинската
реалност
, Божественото се познава само чрез екстаз.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на
Реалността
.
118.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива
реалността
.
119.
Щайнер за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две
реалности
, като израз на два вида същества.
За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна
реалност
, съществуват духовни същества.
Например, огънят, който е една външна
реалност
, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина.
Съществува най-напред едно първо стъпало, през течение на което се манифестират най-различни неща и би значело да се лъжем, ако бихме вземали тези неща за духовни
реалности
.
При проникване в духовния свят човек трябва да различава душевните
реалности
от съзнанието чрез образи.
Така че в хода на своето езотерично развитие човек неизбежно ще мине през един стадий, където той ще бъде обкръжен от образи и когато не е обучен още да разпознава
реалностите
на образите, той ще взема образите за духовни
реалности
.
Този стадий, когато човек не може да прави разлика между духовните
реалности
и образите, е състояние, което човек е преминал през Лунния период.
Той може би ще помисли, че това са две
реалности
извън него, но това е една грешка.
Да се вземат тези гласове за външни духовни
реалности
би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне.
120.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една
реалност
.
Те са двете страни на една и съща
реалност
.
121.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима
реалност
, много по-близка от обикновената материална
реалност
."
духовна
реалност
в потенциално състояние.
Понеже Бог е
реалността
в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света.
Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата
Реалност
и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него.
122.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с
реалността
, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта.
123.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е
реалността
, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага.
124.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогава тези, които са озарени от Духа, са наименували нещата и съществата не случайно и произволно, а според техните вътрешни качества, които за тях са обективна
реалност
.
125.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Любовта, това е най- великата
Реалност
, тя не е нещо отвлечено.
Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата
Реалност
.
126.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази
Реалност
на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази
Реалност
.
127.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичко преходно е символ на някаква духовна
реалност
, която се проявява в света.
128.
12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под формата на разкази, което е външната дреха на
Реалността
, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите.
129.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна
реалност
инспиративно изживяване.
От това следва, че всичко преходно е символ на вечно проявяващата се духовна
Реалност
.
130.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна
реалност
.
131.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с
Реалността
.
Били такива, които виждали Духовната
реалност
.
Значи Животът е първичната
Реалност
, която трябва да приемем в себе си.
132.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, зад всички случаи, знамения и събития, които са действителни исторически факти, ние трябва да открием една духовна
реалност
, на която физическото е само една сянка и тази сянка ще ни заведе при предмета.
133.
3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото всяка една духовна
реалност
има свое външно проявление, свое материално проявление.
Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една
реалност
, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.
134.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а
реалността
е в духовното, то и роденият сляп е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора.
135.
4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Същевременно те отговарят на определени духовни процеси, защото физическите процеси, явления и неща са сянка на определени духовни
реалности
.
136.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна
реалност
.
137.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават
реалността
само на материалния свят.
138.
3.17. Изцеление на слепия просяк
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото всичко преходно е символ на една духовна
реалност
.
139.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато Христос каза, като гледа зданията на храма, " камък на камък няма да остане от тези здания", Той разбира това и в буквален смисъл, но понеже всичко преходно е символ на една духовна
реалност
, с това Той иска да ни покаже, че от стария свят и живот няма да остане нищо - всичко ще бъде съборено и унищожено от дейността на новия космичен импулс.
140.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази
реалност
, в която живеем, ако речем да направим един несполучлив опит, може да се осакатим.
141.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но понеже всичко преходно е символ на една духовна
реалност
, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие.
142.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната
реалност
на света.
143.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан всяка дума, всяко изречение, сами по себе си са определени символи на духовни
реалности
.
Според Окултната наука целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една невидима
реалност
, на една Божествена действителност.
Защото още началните думи на Апокалипсиса ни показват, че не се отнася за неща, които са съществували в миналото, и са история, нито за неща, които съществуват в момента, а за духовни
реалности
.
След седемте Послания следват седемте Печата, които съответстват на това, което посветеният е видял в духовния свят като образи на духовните
реалности
.
144.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън
реалностите
, които вземат растителни форми.
Той се идентифицира с тази картина, с
реалността
, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци.
145.
III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Древноиндуската културна епоха духовният свят е бил
реалност
, в която хората са живеели, а материалният свят е бил считан като майя, като илюзия.
В Древноперсийската културна епоха духът слиза още по-дълбоко в материята, но все още живее с
реалността
на духовния свят и се стреми да обработи и организира материята.
146.
1. Послание до Ефеската Църква -Първата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но понеже основната задача на човешкото развитие след Потопа е била човешките души да проникнат в материята, да я овладеят и да я одухотворят, без да станат нейни роби, а да станат господари на тази материя, те не трябва да я считат за илюзия, но за една
реалност
, която трябва да опознаят, овладеят и използват.
147.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава, в онази далечна епоха, човек, а заедно с него и Земята, ще бъдат така одухотворени и човек ще бъде в контакт с
реалността
на духовния свят, така че външният свят ще изгуби това значение, което има за днешния човек.
Сетивният свят ще изгуби това значение, което има за хората от сегашната епоха и ще потъмнее, за да изпъкне духовната
реалност
.
148.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена
реалност
, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта.
149.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е
реалността
, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията.
Това означава, че
реалността
, легнала в основата на света, е Умът, че самата Вселена е умствена, т.е.
В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната
Реалност
, Основната Истина, че Умът е в основата на света.
"Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и
реалност
, нещото в себе си, това, което действително съществува.
А
реалност
означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна
Реалност
- това е Законът.
на някоя съществена, непроменима
Реалност
.
Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална
Реалност
.
Хората са давали на тази
Реалност
различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др.
Други са виждали тази
Реалност
в материята.
Херметистите, древните и съвременните, са наричали тази, легнала в основата на Битието, субстанциална сила, тази основна
Реалност
с херметичното име Всичкото, Цялото.
"Това, което е основната Истина - субстанциалната
Реалност
— е без истинско име, но мъдрите хора го именуват Всичкото, Цялото, Абсолютното".
Тогава естествено ще се зададе въпросът: Щом Всичкото не е материя, не е и енергия, която съвременните хора признават за
реалност
, тогава какво е?
"Полу-учените, схващайки сравнителната
нереалност
на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони.
Защото всичко, което е безкрайният Ум на Бога, на Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение на онази Единствена
Реалност
, внедрена в природата от Абсолютното.
150.
ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така Духът и материята са полюси на една и съща
реалност
, като Духът е с най-високите възможни вибрации, а материята - с най-ниските вибрации.
151.
2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Арканите, излъчени от точките, са създавали безкрайно число хармонии или разположения на числата, на буквите и йероглифите, и са откривали една
реалност
, чието обяснение е разрешавало повече въпроси, отколкото би могъл да разреши и изрази ясно и точно в течение на цял век най-деятелният и активен ум.
152.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал
реалността
на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм.
153.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук трябва да кажа, че всички окултни символи не са измислени, а са
реалности
, които съществуват в света на Първообразите и са свалени на Земята от Посветените.
154.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той ни поставя в непосредствено общение с Природата, каквато е тя в
реалност
.
155.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна
реалност
.
Бог е единствената
Реалност
, Която се проявява в света.
Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската
реалност
на медиумичността и да я разберем.
156.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е сянката, която духът хвърля на
реалността
и сянката върви винаги заедно с
реалността
.
157.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща
реалност
и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система.
158.
Окултните основи на Богомилството ~ Символичното тълкуване на Писанието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са знаели основната окултна истина, че всичко преходно е само символ на непреходна
реалност
.
159.
Отношението на Богомилите към децата ~ Богомилите и тайните науки
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От такъв характер са всички твърдения на критиците на Богомилството — те си създават известна идея за богомилите, известна представа за тях и след това ги критикуват, без тази представа да отговаря на
реалността
.
160.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мъдростта е Пътят на изявлението на тази първична
реалност
на Любовта.
161.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична
реалност
.
Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна
реалност
.
162.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква
реалност
.
163.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според окултната наука, Великата
Реалност
в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна
Реалност
, която прониква цялото Битие.
Тази Абсолютна
Реалност
е извън всяко познание.
И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна
Реалност
, освен това, че съществува.
Тази Абсолютна
Реалност
е наречена общо Абсолютен Дух.
Учителя споменава за тази
реалност
, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос.
И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне
Реалността
.
164.
ОСНОВИ НА ОКУЛТНАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Значи Той признава съществуването на този Принцип, но като един вторичен Принцип, за да изпъкне
реалността
.
165.
КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А имаме Виделината и Тъмнината като две
реалности
, от които трябва да бъде изграден светът.
166.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската
реалност
.
167.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази
реалността
.
168.
1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка - по това се отличава
реалността
.
Реалността
има отношение към настоящето - тя винаги пребъдва в настоящето.
Когато говорим за истината, подразбираме
реалността
.
Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на
реалността
, но не и самата
реалност
.
Реалността
има три качества: тя носи живот, светлина и свобода.
Реалността
, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме.
Това е Божествената
реалност
, с която ние можем да оперираме.
Тази
реалност
е вътре в човека, това е човешкият „Аз“.
Реалността
има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата
Реалност
.
169.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да бъдем силни, трябва да определим отношенията си към
Реалността
, към която се стремим.
Реалността
се изявява във всички форми; последните са органи за проява на
Реалността
.
За да може по- пълно да се прояви
Реалността
чрез нас, трябва да създадем органи затова.
170.
7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на
реалността
.
Единствената проява на Великата
Реалност
, Която непосредствено познаваме и която се явява за нас като първична и основна проява на
реалността
, това е животът.
Има лична опитност, а който не може да си даде отговор, той си създава само общи философски схващания за живота, които не отговарят на
реалността
.
Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа
реалност
.
171.
10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на
реалността
.
- Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за
реалността
е наивно и детско.
Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична
реалност
, а не е продукт на вашия мозък.
172.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са три системи, три пътя, три връзки с
Реалността
, която сама по себе си е единна и непреривна.
Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и
реалността
и с това изгубваме условията за щастието си.
Човек има три допирни точки с
реалността
- първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка.
173.
17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За хората, които мислят, Бог е една
реалност
- вън от тях и вътре в тях едновременно.
174.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неустановеният ред е
реалността
, а установеният е преходното.
Това показва, че човек само е дошъл до
реалността
, но седи извън нея.
Реалността
сама по себе си ние не я познаваме, но я познаваме в нейните проявления - живот, светлина и свобода.
175.
19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата
реалност
, е вредна.
176.
20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Може да си създавате различни теории, но те няма да отговарят на
реалността
и тогаз хората, които не знаят истината, си обясняват нещата по чисто механичен начин.
177.
22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква
реалност
.
Следователно, Любовта е силата,
реалността
, която се приспособява към всички положения в даден момент.
178.
23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е вечно пребъдващата
Реалност
, която създава всичко.
А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика
реалност
.
179.
28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на
реалността
.
180.
2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единствената
реалност
в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази
реалност
се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази
реалност
се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
Ако нямате
реалността
- Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи
реалността
, какво ще постигнете?
181.
4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Реалността
не зависи от нашето вярване или невярване в нея.
Реалността
се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си.
И животът на човека, който е израз на тази
реалност
, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот.
Това е самата
реалност
в нас.
Реалността
се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия.
Ако вие станете проводници на
Реалността
в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език.
Според нас Бог е Великата
Реалност
в света, туй без което човек не може.
182.
7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с
реалността
.
Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е
реалността
на светлината и топлината.
Съвременните хора по отношение на познанията им за
реалността
се намират в едно такова положение.
И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата
реалност
.
Халюцинацията е една сянка на
реалността
.
При халюцинацията човек винаги губи, а при
реалността
човек винаги печели.
Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете
реалността
от сенките й.
Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате
реалността
на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате.
А за да познаете
реалността
в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата
реалност
на живота.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на
реалността
.
Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на
реалността
като се отвори ще ви поканят да влезете.
Но щом се отвори вратата на
реалността
, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате.
183.
8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отрицателната сила, злото, служи само като сянка, за да изпъкне
реалността
.
184.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за
реалността
на света.
185.
10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата
реалност
в Битието.
186.
13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За нас са важни фактите, които ни разкриват великата и разумна
Реалност
в света, а не своеобразните мнения на разните хора.
Мислим ли правилно, това ще е полезно за нас, защото по такъв начин няма да сме в стълкновение с
Реалността
, а като не мислим правилно, ние сме в стълкновение с
Реалността
и животът ни ще бъде нещастен.
Ние не знаем да има някаква
реалност
извън Любовта.
И да има някаква
реалност
извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта.
187.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е Великата
Реалност
, тя е проявата на Абсолютния Бог.
Тази Велика
Реалност
за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
То е друг проводник на Великата
Реалност
.
Природата е външен израз на тази Велика
реалност
, а човекът е външен израз на Природата.
188.
1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като
реалности
не съществуват.
Слънцето и Земята са полюси на една и съща
реалност
.
Духът и материята това са двата полюса на
реалността
, която вечно се проявява.
Словото, това е великата
реалност
, първичната причина, която при своето проявление се поляризира.
Това е единият полюс на
реалността
- Словото; а движението на краката, това е другият полюс.
Правилното разбиране за
реалността
е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта.
Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като
реалност
, то е Словото.
189.
2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова, за да познаем проявите на
реалността
и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е.
Учените, които взимат материята като единствена
реалност
в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е.
190.
9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна
Реалност
, за която ние нищо не знаем.
Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на
реалността
.
191.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но душата съществува като една велика
реалност
в света и е извън всяко определение.
192.
Съдържание на Беседите от в. „Братство“, т.4
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
11. Качествата на
реалността
, 28 юни 1935 г.
193.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Възможните неща, това са
реалностите
, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща.
194.
5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото всички процеси и явления в света са свързани с ред разумни същества и всеки един факт или закон не е само дума, но една
реалност
.
195.
6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който отрича
реалността
е един първокласен глупак.
Не отричайте
реалността
и не твърдете това, което не е.
196.
7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нашите понятия за
реалността
, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от
реалността
.
Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на
реалността
.
Любовта, това е великата
реалност
в света.
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с
реалността
, ще изгубите опората в живота.
Сега хората като са изгубили опората си в
реалността
, приемат парите като
реалност
и опора в живота си.
197.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тази наука е резултат на целокупното изследване на
реалността
с помощта на 12 чувства, а не на пет.
198.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
КАЧЕСТВАТА НА
РЕАЛНОСТТА
Всички хора се стремят към реалното, към познанието на
Реалността
, макар и по различни пътища и методи.
Стремежът на всички е към Реалното, макар и често да вървят по пътища, които ги отдалечават от
реалността
, но стремежът у всички е към търсене на
реалността
.
Реалността
се отличава с един малък придатък.
Ако претеглите един човек, когато е в добро разположение на духа, когато е във връзка с
реалността
, когато има най-хубавите мисли и чувства към всички същества и го претеглите след като изгуби това състояние, ще намерите една разлика в тежестта му, ще намерите, че тежестта му е спаднала с една десетомилионна част от милиграма.
Реалността
всякога предава.
Хората, които вдигат много шум, не са от света на
реалността
.
В тях няма никаква
реалност
.
За да се доберем до пътищата и законите, по които
реалността
се проявява, трябва да изучаваме строежа на своето тяло, трябва да изучаваме мозъка си, трябва да изучаваме строежа на кожата.
Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до
реалността
, а в
реалността
е щастието на човека.
Той е великата
реалност
, която стои в основата на всички неща.
От онзи момент, в който зърнеш своето щастие,
реалността
в себе си, ти никога няма да бъдеш ограничен.
Онези, които не познават
реалността
в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта.
Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате
реалността
, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело.
Първата заповед за онези, които са опитали
реалността
, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“.
199.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната
Реалност
, която се проявява в Битието.
В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната
Реалност
.
Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем
реалността
на нейното проявление.
Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на
реалността
, нито пък я увеличава.
Той поддържа, че Вселената е една относителна
реалност
и има формата на яйце.
Но при сегашното състояние на познанието, той не може да знае точно каква е
реалността
.
Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната
Реалност
.
200.
16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква
реалност
.
201.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съмнение по отношение
реалността
на духовния свят са ги изпитали чрез
202.
Целта на Живота
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любовта е най-лесният Път и най-разбраният, по който човек може да се домогне до
реалността
на Живота.
Дето е Любовта, там е
Реалността
.
203.
РЕАЛНА МОЛИТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог е
Реалността
на Живота.
Реалността
се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае.
В
Реалността
човек непрекъснато и постоянно расте.
204.
Анализ на мислите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
– Ако има една външна
реалност
, т. е.
205.
Ролята на умът и сърцето в живота на човека
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вързан подразбира съприкосновение с
Реалността
.
Тъй щото човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с
Реалността
, без да се прилепи при нея.
206.
ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи, макар непостижими, тези неща крият в себе си известна
реалност
.
Велика
реалност
.
Значи Бог, който минава за непостижим, е Абсолютна
Реалност
.
най-после от своя живот, ти не можеш да разбереш
Реалността
на Живота”.
Съзнава или не, всеки човек търси
Реалността
в Живота,
207.
ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА - ИСКАЙТЕ, ТЪРСЕТЕ, ХЛОПАЙТЕ.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш
Реалността
на Живота.
208.
РАЗУМНОСТТА КАТО ПЪТ КЪМ ЗНАНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
реалност
, която може да се приложи в Живота, това е Доброто. Само
209.
УЧЕНИКЪТ И НЕГОВИТЕ ПРИДОБИВКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и своята душа, той е дошъл до
Реалността
на Живота.
210.
Работа върху лицето и носа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е линия на
реалността
, на красотата.
211.
Вътрешното знание
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Реалността
е съчетание между една възможност и една невъзможност.
212.
ЧЕТИРИ РЕАЛНОСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 1002 • Четири
реалности
.
непроявената
Реалност
, т. е.
Реалност
без сенки.
213.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях
реалността
на света е преди всичко във видимата и осезаема форма.
Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната
реалност
, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност.
Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната
реалност
.
214.
17-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом не можеш да четеш, ти не си в
Реалността
.
Щом можеш да четеш, ти си в
Реалността
.
Тази
Реалност
никога не се изменя.
Питам: Илюзия ли е това или
реалност
?
215.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Силите, които Учителя внася в света, ще създадат не само едно ново човечество, но ще създадат и един нов Космос, едно ново Слънце и една нова Земя, в която ще живеят Синовете Божи, защото всяка беседа е резултат на контакт на Учителя с Великата
Реалност
.
Понеже
Реалността
е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите прояви, затова и всеки контакт с Нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови принципи, нови сили и преживявания.
73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в
Реалността
и ни я разкриваше.
Той съзерцаваше
реалността
и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което
Реалността
му говореше и ни го предаваше.
В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната
Реалност
.
Най-после, Учителя се сливаше с
Реалността
, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие.
Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с
Реалността
и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза
Реалност
.
216.
29–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате
реалността
, а имате само отражение.
217.
34–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само по този начин Ученикът ще може да разбере
реалността
на живота.
Само по този начин Ученикът ще може да разбере
реалността
на живота.
Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата
реалност
.
218.
43-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
- Ако имате една външна
реалност
, т.е.
219.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Единствената
Реалност
, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата.
220.
52-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях
реалността
на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма.
И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности той се отдава на изучаване на външната
реалност
, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност.
Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната
реалност
.
221.
БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО...
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Реалност
е само Бог.
222.
БЪДЕЩЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Това е
реалност
, а не утопия.
223.
СЪЗНАНИЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Христос е една от великите страни на Космичната
реалност
.
224.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към
реалностите
на живота.
- А що е
реалност
, Учителю?
Човекът от новата култура, която идва, ще бъде с отворени очи и ще живее с принципите на тези
реалности
.
225.
АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
С какво търпение Учителя ни чака да пораснем и да достигнем до
реалността
на нещата!
226.
ЧУДНО КАТО СЪН
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Не сънувах: цялото това чудо беше
реалност
, чудна като сън!
227.
ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За Бога няма време и пространство, има само непреривна Живот-
реалност
, която съгражда и възлиза.
228.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Така, по пътя на приказката, децата стигат до
реалността
и започват сами да четат от книгата на живота.
Животът е красив в своята
реалност
и в своята фантазия.
Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи
реалност
, която се налага като двигател на живота.
Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между
реалност
и фантазия.
229.
Бог
 
- Георги Радев (1900–1940)
мерило за Великата
реалност
.
Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата
Реалност
, помнете тези
230.
Дух
 
- Георги Радев (1900–1940)
Духът е най-великата
реалност
.
231.
Светлина
 
- Георги Радев (1900–1940)
И това не е само фигура на речта, а една
реалност
.
232.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
Любовта, това е най-великата
реалност
, а не нещо отвлечено.
233.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
 
- Методи Константинов (1902-1979)
в Космичната стълба на
реалността
234.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Космичната стълба на
реалността
, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея.
235.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Казано другояче: дали
реалността
се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо?
236.
ПРЕДИСЛОВИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тази концепция за света съдържа своя космична структура, изразена в Космичната Стълба на
Реалността
: „Тя разбулва мистерията на непознаваемото, извън обсега на сетивата".[1] Тя притежава също така свое гносеологично съдържание.
237.
Част ПЪРВА - ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ; Глава първа - ИДЕАЛИЗЪМ И МАТЕРИАЛИЗЪМ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
в Космичната стълба на
реалността
238.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В КОСМИЧНАТА СТЪЛБА НА
РЕАЛНОСТТА
Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана
реалност
за модерната химия.
Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на
Реалността
[2].
[1] виж „Космичната Стълба на
Реалността
" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр.117, изд.
239.
ШЕСТТЕ СТЪПАЛА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Стъпалата на Космичната Стълба на
Реалността
са:
Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на
Реалността
, която съответства на Дървото на Живота:
Първото стъпало от Космичната Стълба на
Реалността
е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите.
Стълбата на Космичната
Реалност
води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието.
Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина Както първото стъпало на Космичната Стълба на
Реалността
и то е в корените на Живота.
Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на
Реалността
- Светлината е кондензирана мисъл.
Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на
Реалността
.
Тези две основни идеи: Дух и Материя, духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на
Реалността
: Великото Космично Начало.
240.
ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези две
реалности
, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността.
Космичната Стълба на
Реалността
хвърля мост между Материализма и Идеализма.
241.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези две концепции са противоположни по естество и, за да се приближат до
реалността
, трябва да се съгласуват с Космичната Стълба на
Реалността
.
Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща
реалност
.
Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат
Реалността
в тези нейни два аспекта.
242.
САМОДВИЖЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на
Реалността
, която ще бъде гръбнак на модерната философия.
Последната детерминистична концепция е по-близо до
реалността
, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения.
243.
ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Мирогледът на Новата епоха има своя космогонична структура, изразена в Космичната Стълба на
Реалността
, която бе разгледана в едър план.
Тази конфронтация, както казахме, е в рамките на Космичната Стълба на
Реалността
, където тя намира своето разрешение.
244.
СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Казахме, че тези практики отдалечиха човека от
реалността
и не разрешиха основните проблеми на живота и задачите на човечеството.
245.
ЧОВЕШКАТА ДУША: КОСМИЧЕН ЛЪЧ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези форми са двата аспекта на една и съща
реалност
.
246.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на
Реалността
.
По този въпрос Учителят казва: „Съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна
Реалност
- Истината.
По проявите на тази
Реалност
ние добиваме понятие за нея.
От нея произтича един прогресивно проявяващ се живот." Животът е най-висшата
реалност
във Вселената.
Първостепенна необходимост за човека е да придобие основни понятия за живота, който е проява на Истината, на Абсолютната
Реалност
.
да се стреми постепенно да го обхване като цяло в неговата истинска
реалност
.
247.
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност
 
- Методи Константинов (1902-1979)
За хората на науката, тази концепция ие е свързана с
реалността
и е неприемлива.
248.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Модерната психология в своите изводи достигна до
реалността
на подсъзнанието, но от идеята за свръхсъзнание е все още далеч.
249.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Това не е легенда, нито приказка, а една
реалност
, която очаква човечеството.
Непознатото Космично Начало, Творецът на милиарди галактики, Господарят на Доброто и Злото, ще разбуди постепенно своите тайни по стъпалата на Космичната Стълба на
Реалността
.
250.
ТРЕТОТО ОКО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на
реалността
, света на Космичното Единство.
251.
ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на
реалността
.
252.
ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото ще стане една
реалност
в това Общество на Новото човечество.
253.
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Това не са утопични утвърждения; те скоро ще станат
реалност
.
254.
ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична
Реалност
, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота.
255.
Отклонението
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тази символика стана
реалност
и ние трябваше
256.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
Божествените
реалности
са всякога
реалност
.
257.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
Може ли две празнини да ви дадат една положителна
реалност
?
Вложихте ли в „Новият живот"
реалност
, вложихте ли нещо Божествено?
258.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
 
- Теофана Савова
За пример буквата „и" - потвърждаване на
реалността
.
259.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква
реалност
.
260.
ПРЕДГОВОР
 
- Теофана Савова
Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а
реалност
на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
261.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
Присъствието на Учителя в
реалността
на нашия живот е силно, като
реалността
на безсмъртието, в което душата е свободна.
262.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Той повдига мисълта си, приема
реалността
на живота и радостен, и весел, като се опира на мощните й крила, полетява към нови висини.
263.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
„Две радости има за човека: радост от разбиране великата
реалност
и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази
реалност
.
264.
ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША
 
- Теофана Савова
Ние сме в една
реалност
, която аз наричам живот в присъствието на Учителя!
265.
РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Любов - Единствената
реалност
, чрез която духът се проявява в цялото Битие.
Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с
реалността
.
Форма - Една необходимост за проява на
реалността
.
266.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
— Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и
реалност
", която държи на Марина поляна, край хижа „Еделвайс".
267.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Има само една
реалност
— Първата причина, Космичното начало — Бог."
268.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пред тримата приятели и братя
реалността
се открила такава, каквато е.
269.
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква
реалност
.
270.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са
реалността
.
271.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на
реалност
, а самото понятие
реалност
неусетно бързо разширява своите граници.
272.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската
реалност
.
И несъизмеримите величини в математиката отговарят на неосъществени
реалности
, за които единицата мярка е онази същата, която ние тук не можем да уловим като завършена представа.
273.
Разговори с Учителя. Разговор осми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата
Реалност
, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата.
274.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към
реалността
на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
275.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пояснение: В света на сенките говорим за
реалност
.
Ние не знаем колко сме далече от
реалността
, ако още не сме научили различаването й.
Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме
реалност
, а истинската
реалност
, която е в нас, отричаме.
276.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията
Реалност
Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е
реалността
Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
277.
7. РЕАЛНОСТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
РЕАЛНОСТ
Има нещо, което обхваща в себе си времето и пространството, а то е
реалността
на живота.
Реалността
, духовният живот е извън времето и пространството.
Времето се оплодотворява и придобива смисъл в мига, в който съзнанието ти се пробуди за великата
реалност
, към която всичко се стреми.
Както пътник, залутан сред гора, е лишен от представата за местността, за условията и възможностите, които предлага широкият простор, така и човекът, ограничил съзнанието си във времето и пространството, не може да обхване и разбере самата
реалност
.
Реалността
се съдържа в единния, вечен живот, който е в самият Творец.
Реалността
е животът на Бога, в който живот и ние сме съпричастници.
278.
12. ИНТУИЦИЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Ние само я констатираме, ние само я приемаме като абсолютна
реалност
и там спираме.
279.
31. СВЕТЛИНА И СЕНКИ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Той вече няма да взема сенките за
реалност
, а
реалностите
за сенки.
280.
43. ПОЛЯРИЗИРАНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Истината като третия основен принцип съдържа силата за проявлението на нещата — тя е вечното изявление на
реалността
.
281.
45. РАСТЕНЕ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
". Не се разбира лесно смисълът, той е квинтесенцията на всичко преживяно, на всичко осъзнато и разбрано, на самата
реалност
на живота.
282.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и
нереалността
в живота.
283.
54. НА ФОКУС
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
"На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената
реалност
, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата.
284.
55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА?
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
КАКВА Е
РЕАЛНОСТТА
?
Цялото е
реалността
.
285.
62. УЧИТЕЛЯ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Христос каза: "Аз дойдох да свидетелствам за Истината." Истината е великата
реалност
във вселената, тя е самият Бог — Творец и вседържител на всичко.
286.
65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това е творението, което е разбрало как е станало
реалност
и как тази творческа сила, вложена във всяка душа, продължава съзнателно да твори.
Всичко друго е реално, но с относителна
реалност
, а истинската
реалност
е мисълта.
287.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите - както в отделните галактики и сродни звездни образувания, така и в Единната Космическа
реалност
като цяло.
288.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
И навън - към неизбежния досег с
реалността
, в който се роят изпитанията на земното битие и в чието лоно се раждат съдбоносните сътресения на духа, чрез които и в които той се развива и усъвършенства.
Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между
реалността
, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда.
Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата
реалност
.
289.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
По своя еволюционен път хомо сапиенс навлиза във все по-тесен досег с
реалността
.
Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на
реалността
, отвека забулена зад тези символи.
За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата
Реалност
, която създава и изгражда света и изявява живота.
Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната
реалност
като същина на всичко съществуващо.
Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се
реалност
.
Това са три свята на проявената
Реалност
, зад които стои Великата Първопричина на Космоса.
А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната
Реалност
, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота.
Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата
Реалност
, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях.
Отрицателите на тази вездесъща
Реалност
, т.нар.
Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена
реалност
, да познава онова, което става пред него и със самия него.
290.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни
реалност
, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните.
Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази
реалност
, да се домогнете до нея."
291.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата
реалност
и не изисква наличието на информационен носител).
292.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
"Истината е висшата
реалност
.
а) Истината като висша
реалност
Той именно е Висшата
Реалност
.
И така - критерият за
реалност
е степента на близост до Истината.
Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод:
Реалността
е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
Относно взаимоотношенията между Бога като Абсолютна
Реалност
, Истината - като изява на тази
Реалност
в Битието, и проявения живот Учителят на ББ в нашата страна съобщава следното: "В Битието съществува един абсолютен живот, една абсолютна
реалност
.
Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна
Реалност
.
И по проявите на Истината, на Абсолютната
Реалност
ние добиваме познание за нея.
Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни
реалности
- пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт.
Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата
Реалност
(от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите.
Който обича Бога, той живее в Абсолютната
Реалност
.
Само този, който живее в Абсолютната
Реалност
, може да познае Истината.
И тогава човек живее в относителната
реалност
.
Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна
реалност
в Битието.
293.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
 
- Константин Златев
Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие." Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре - чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън - от дълбините на съзнанието към
реалността
на света, в който живеем.
Така всяко живо същество, всяка обективна
реалност
в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.
Единството на живота като принцип и
реалност
на космическата необятност е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения.
294.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима
реалност
- продължава да живее във Вечността!
Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и умножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за живота и мировата
Реалност
.
Така е и в нестихващата битка между двата полюса на проявената
Реалност
- Доброто и злото.
295.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата
реалност
, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи.
Такава е логиката на Вездесъщата
Реалност
, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка.
296.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни
реалности
се подчинява на Новото, което винаги идва.
Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от
реалности
, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
Тя се проявява като
реалност
на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н.
Външната
реалност
- природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга
реалност
, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените.
Тази
реалност
е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена Любов.
Бог е сътворил света като една Божествена
реалност
, притежаваща собствени принципи и закони.
Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна
реалност
има своето точно определено място и предназначение.
Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима
реалност
.
Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна
Реалност
, в Която няма никаква тъмнина.
А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата
реалност
.
297.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Съществуването и развитието на обективните
реалности
в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми.
Дънов Природата - това е самата проявена външно висша
реалност
, проявената висша разумност, висша Любов.
Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните
реалности
в Битието.
Тя управлява човека и обективните
реалности
на всички равнища, движенията и събитията.
Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима
реалност
довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".
Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната
реалност
.
Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на
Реалността
.
И зад всички и чрез всички се проявява Великата
Реалност
, Първата Причина - Бог.
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната
реалност
, подчинено на служението на Цялото.
298.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Както цялата мирова
реалност
, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество.
Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата
реалност
, в духовната вселена.
Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните
реалности
във Вселената сред времето и пространството?
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в
реалността
на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Отношението на човека към заобикалящата го
реалност
, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
299.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се
реалност
.
Когато навлизаме в същността на тази
реалност
, изграждайки си цялостна картина за нея, следва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях.
Тази е основната причина то да не е в състояние да отрази в пълнота действителната картина на
Реалността
в неспирната динамика на нейното проявление.
Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на
реалността
.
Висшата истина - това е самият Дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който Дух е истинската
реалност
на Битието.
Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три
реалности
(които тук назоваваме "светове").
300.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Нещо повече - в качеството Си на еманация (проявление, излъчване) на самата Космическа
Реалност
Христос въобще не подлежи на развитие като човек.
Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно
реалността
на Неговата изява.
301.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Божествената
реалност
е всякога
реалност
" (Учителят П. Дънов).
В Абсолютната
Реалност
съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
Любовта е единствената
реалност
.
302.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
"Физическата
реалност
, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание.
303.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата
реалност
на духовното, до Бога.
Реалността
на подобни контакти не буди съмнение.
304.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Те са свързани с космическата
реалност
, в която пулсира животът на Цялото.
Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в
реалността
от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция.
Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни
реалности
в Битието има подобие, съответствие, аналогия.
И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна
реалност
също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.
Природата на обективните
реалности
, дефинирани като полюси - т. е.
Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна
реалност
е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия.
Всички обективни
реалности
във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род.
А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна
реалност
от света на четирите измерения.
Тя е обективна
реалност
, съизмерима единствено с Вечността.
Субективната
реалност
е съсредоточена в личния живот на всеки човек.
А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната
реалност
на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.
И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за
реалност
на отделността, на разделението между частите и Цялото.
Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни
реалности
в Битието, между всички неща във Вселената.
Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата
Реалност
, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума.
Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни
реалности
в природната среда.
Тя го свързва със света на Висшата
Реалност
.
Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната
Реалност
, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Те отразяват съществуванието на всяка обективна
реалност
в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика
Реалност
, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл.
Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена
реалност
.
Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от
реалността
на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта.
305.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с
реалността
.
Дънов, е напълно логично и обусловено от
реалности
те на момента.
306.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на
реалностите
, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето.
И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни
реалности
.
307.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
Новата Култура на изгряващата VI раса няма да се превърне в
реалност
, докато тя не завоюва обширно пространство в съзнанието на подрастващите – учениците от българското училище, децата и младежите от целия свят.
308.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
И за да я разберете и да се ползвате от нея, ще трябва да намерите
реалността
, смисъла на друго място.
309.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за
реалността
на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно).
Щом Богът Създател е
реалност
, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е
реалност
Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху
реалността
на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение.
Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна
реалност
във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо.
1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни
реалности
на Творението.
310.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Реалност
е само Бог.“
Невидима за очите на незрящия, тази подготовка засяга всички природни царства, както и зоните на невидимата
реалност
, в които протича еволюцията на съответната планетарна общност.
311.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
Той е формулирал тези закони и следствията от тях в онази част от Словото си, която разглежда Божествения принцип на Правдата – един от петте водещи, структуроопределящи принципа на космическата
Реалност
, наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта.
4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива
реалност
; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността.
312.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима
реалност
, както и мисията на разумните същества във Вселената.
Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната
реалност
.
Дънов има пред вид невидимата
реалност
, владенията на Духа) може да стане по два начина:
След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата
реалност
: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце.
313.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
За този момент на решителна вътрешна трансформация Учителят на ББ у нас споделя: „Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота.“ Новото разбиране означава и ново отношение: към самия себе си и мястото си в земната
реалност
, към ближните, към Майката-Природа, към Бога и създадения от Него свят.
Истинската вяра има за свой обект една велика
Реалност
– Бога и Неговото проявление в света.
Тя е насочена не към
реалностите
на съществуващото, а към техните сенки.
Това, в което вярваме, се превръща в
реалност
.
314.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна
реалност
, за отдалечаване от Божието присъствие.
315.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на
реалностите
в себе си и около себе си.
Дънов конкретизира този закон на невидимата
реалност
, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове!
316.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
В подкрепа отново ще му бъде способността да отличи истината от неистината, сянката от
реалността
.
317.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата
Реалност
(наречена от ап.
318.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата
Реалност
, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители.
Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна
реалност
в него, за назначението на всяко творение.
Това състояние на съзнанието и радикално променената земна
реалност
, назована в Библията „Царство Божие“ или „Царство Небесно“, е разкрита от Учителя на ББ у нас в ярки и точни щрихи: „Един ден туй, което засега е невидимо, ще стане видимо.
Да служиш, означава да си достигнал такава степен на духовно развитие, при която превръщаш осмисленото и усвоено познание в
реалност
.
319.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в
реалност
, в нетленно блаженство.
То е послание от най-ефирните зони на невидимата
Реалност
.
Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в
реалност
: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях.
320.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната
реалност
, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване.
321.
'Абсолютният закон'
 
- Невена Неделчева
Като всяка дълбока, мъдра книга, и тази проблематизира съществуването, задава въпроси, конструира алтернативни светове, защото се занимава с изначалните ценности на битието и редува земната прагматика с трансцедентната
реалност
.
322.
Силата на мисълта
 
- Павел Желязков
Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от
реалността
на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.
323.
АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
Грубите по естество лъчения, вибрациите, които идват от екрана, нямат абсолютно никакво персонално отношение към нас, най-вече към начина, по който ежедневно трябва да асимилираме
реалностите
на живота.
324.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ
 
- Павел Желязков
Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в
нереалността
на нещата.
325.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
Когато възлюбил себе си повече от Бога, той загубил и зрението си за
реалността
, възможността да живее там, където съзнанието не се помрачава в целокупността на реалния живот.
Те са изпълнени с несъвършени и същевременно нереални образи, откъснати от единствената
реалност
от Божествения свят.
Цялото това творчество, в което
реалност
и фантазия се преплитат до неузнаваемост, е помогнало извънредно много на изпълнителите му.
326.
ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ
 
- Павел Желязков
Тях ученикът на духовната школа приема с радост и като нещо естествено, неотделимо от
реалностите
на живота.
Бягството от
реалностите
на живота в този случай се превръща в опасност, която застрашава психическото здраве и възпрепятства ученика да следва своя духовен път.
327.
ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
Като ни отвлича от
реалността
, тя причинява дезориентация, изтласква мобилизиращата идея за целенасоченост на нашите волеви действия от съзнанието в сферата не неосъзнатото.
Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна
реалност
, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание.
328.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
 
- Павел Желязков
Не спазвате ли този закон, вие я признавате за
реалност
; щом противодействувате на
реалността
, вие признавате нейната сила.
Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в
нереалността
.
329.
РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА
 
- Павел Желязков
Във връзка с това и поради предразположението им да се отдадат изключително на духовни занимания, обикновено те работят по-малко от онези, които отхвърлят
реалностите
на Божествения свят.
330.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от
реалността
и водят до разочарования и песимизъм.
Близката
реалност
на вечността остава долу, в сенките на пропастта.
331.
Литература
 
- Павел Желязков
30. Сянка и
реалност
.
332.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
За мен обаче отвъдният свят беше вече
реалност
.
333.
Вътрешната връзка с Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В присъствието на нашия обичен Учител думите на Христос: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям“ за нас се превръщаха в
реалност
.“
334.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
За него думите ,Делите Братя си вършат работата при всички условия...“ бяха
реалност
.
335.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба
реалност
надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.
336.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И все пак... всичко е някак далеч като
реалност
в ежедневието.
337.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Четири
реалности
1002
338.
Два ключа към една необикновена книга
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, са взети от Абсолютната
Реалност
, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищо общо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век във век и от съзнание в съзнание.
Следователно отношението, при което изследователското съзнание приема идеи и методи от
Реалността
, дефинира понятието „окултен ученик” и въобще - гносеологичната природа на отношението Учител - ученик.
За да влезем в
реалността
на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг.
339.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна
реалност
, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички.
340.
Що е окултизъм
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в
реалността
на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Познаване
реалността
на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот.
341.
Ясновидство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини,
реалността
на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват.
И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от чисто научни трудове в тая област, че всички учени, получени и неучени, които отказват
реалността
на фактите, изложени в тях, само доказват своето невежество.
Една част от тях ние долавяме с нашите пет чувства; други неуловими за нашите чувства, с откривани от нашите физически апарати; но освен тия два вида има и други, неуловими нито за нашите чувства, нито за апаратите на физиката, но които действуват върху известен брой човешки същества и им разкриват части от
реалността
, непознати за другите.
„Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от
реалността
.
342.
Безсмъртие
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Изследвайки по начин, който подобава на един истински учен, гореизброените явления, Сър Уйлям Крукс се задоволява с тяхната констататация, настоява най-решително на тяхната
реалност
, без да се опитва да обяснява техните същински причини.
„1. Душата съществува като
реалност
, независимо от тялото.
И тъй, душата наистина съществува, като
реалност
, независима от тялото! Фактите доказват това.
Защото, първо, чрез доказването на ясновидството, се доказва
реалността
на метода за изследване на окултната наука, с който тя прониква в невидимия и непознат за обикновения човек свят, доказва се, че могат да бъдат достигнати знания, да бъдат научени истини, лежащи вън от обсега на нашите пет чувства.
И второ, чрез доказването на безсмъртието, доказва се основната истина, отнасяща се до човешкия живот, доказва се същевременно
реалността
на този невидим свят на душите и на скритите причини на нещата, с който окултната наука борави.
343.
Дишането и молитвата
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва — че се опират само на „реални“ неща, макар, в същност, кръгът на
реалностите
, които те познават, да е крайно ограничен Днес молитвата е станала синоним на губене на време и на безрезултатно самозалъгване.
344.
Съзерцание
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска
реалност
, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка.
345.
Мисли!
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако попитате хората, що е
реалностъ
, ще ви дадатъ най- различни опредѣления.
Вънъ отъ мисълъта нѣма никаква
реалностъ
.
Вънъ отъ мисълъта, вънъ отъ ума
реалностъ
не съществува.
Като започнешъ да мислишъ, ти си вече въ
реалностъта
.
А
реалностъта
винаги има стремежъ да се прояви.
Следователно, щомъ започнешъ да мислишъ,
реалностъта
ще се прояви.
Противоречията сѫ извънъ ума, извънъ
реалностъта
.
346.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
А любовьта, това е великата
реалностъ
въ живота.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана въ високъ и широкъ смисълъ — като подготвителна срѣда на най-великата
реалностъ
въ свѣта, Любовьта.
347.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на една
реалностъ
, а не отражение на фиктивни идеи.
348.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
- Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим
реалността
и да живеем в мечти и илюзии.
Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи - не се лъжете с тях, това е една далечна
реалност
, която няма нищо общо с вас.
349.
Пътят на звездата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Всъщност, великите ясновидци и пророци на двете откровения са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни
реалности
.
350.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тъй както и истината за повечето хора не е една жива
реалност
, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция.
351.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата
реалност
, така както тя неизменно съществува.
352.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
Ето ме! Аз съм вече в царството на разнообразието! Каква примамлива природа! Но аз дойдох тук, като беглец, и трябва бърже да науча
реалността
му, да потърся оскърбената Дева и я освободя.
353.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна
реалност
.
Той гради върху тази висша
реалност
учението си за живота, оттам и думите му звучат като откровение.
354.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към
реалностите
на ежедневния им живот.
355.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е
реалност
.
356.
И така ...
 
- Атанас Славов
И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната
реалност
, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър.
357.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че
реалността
е малко по-друга от чистите му мечти.
358.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на
ареалност
по тези улици.
359.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска
реалност
.
И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената
реалност
като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската
реалност
като
реалност
.
С една дума, личността ти отвътре е това, което създава
реалността
.
Личността, която господства над живота ти като
реалност
(или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности).
За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея:
реалността
в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното.
И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава
реалността
е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог.
Реалността
е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото.
У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва
реалността
по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане.
Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е
реалност
.
360.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
История! Няма, няма да стане отново
реалност
.
361.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе
 
- Георги Христов
Житейските
реалности
обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент.
362.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и
реалността
, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна
реалност
,
Това, от една страна, е поради
реалността
, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата
реалност
на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци.
Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до
реалността
, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като
реалност
може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея.
НАГОРЕ