Търсене в текстове за 'Разрушение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 101 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_04 ) Плач Иеремиев - Боян Боев (1883 – 1963)

Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение.
ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ На 16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме на Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев. След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени.
към текста >>

2. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

През целия ден тялото е активно и при усилената дейност на органите става разрушение на тяхната материя, при което се образуват отрови.
КРИВОЛИНЕЙНИ И ПРАВОЛИНЕЙНИ СЪНИЩА Бяхме насядали под навеса и разговаряхме. Стана въпрос за съня и Учителя каза: Вечерно време, когато заспиш, изкарват те от къщата, за да я почистят. Известно е физиологичното значение на съня. През целия ден тялото е активно и при усилената дейност на органите става разрушение на тяхната материя, при което се образуват отрови. През деня образуването на отрови е по-силно, отколкото изхвърлянето им, и затова именно вечер, след работа, те са причина за умората. По време на сън тялото си почива и тогава органите могат да се освободят по-бързо от отровите, отколкото денем. Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток. Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло.
към текста >>

3. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

А Бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Планинските области са места, където са складирани енергии. Жълтата и Бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб, те увеличиха низшите чувства. И затова, когато са господствали, устните им станаха дебели, тогава те са били и по-високи на ръст. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но стигна до черната магия. А Бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез Любовта. В Бялата раса се забелязват някои процеси на израждане. Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското. Бялата раса е проявила изобретателност, но тя не е най-висшата способност. Центърът на изобретателността е отстрани на главата, а разумността, интелигентността е горе на главата.
към текста >>

4. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система. Арениус привежда редица факти в подкрепа на теорията си. Той изтъква, че слънчевите системи се раждат и умират, за да дадат начало на нови такива. Окултизмът въз основа на своите изследвания също така винаги е твърдял истината за превъплъщението на Слънчевата система. Окултизмът е в състояние да знае и нещо повече за връзката между миналите и сегашната Слънчева система.62 Днес атомната физика чрез радиоактивните явления установи, че атомите са съставени от електрони, протони и неутрони, които са кондензирана енергия, т.е.
към текста >>

5. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им.
Тогава хемоглобинът, който съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Червените кръвни телца пренасят навред из организма приетия кислород и той се усвоява от клетките в тъканите. За да се освободи топлина и други видове енергии, необходими на организма и неговата дейност, кислородът е нужен за окисляването на тъканите. Той се съединява с органичните вещества в тъканите, извършва се един вид горене, при което крайни продукти на тази дисимилация на въглеводородите и тлъстините са въгледвуокис и вода, а на белтъчните вещества – пикочина, креатин, хипурна киселина. Нека отбележим, че пак през стените на капилярите и алвеолите се изхвърлят в белодробната празнина въглероден двуокис и водни пари. Непрекъснато в организма се извършват паралелно два процеса: асимилация или градеж на тъканите и дисимилация или разрушението им. Обаче се забелязва един естествен вътрешен стремеж: при разрушаването на веществата да се получават най-малко отровни вещества в крайните продукти. При своята дисимилация белтъчните вещества на тъканите минават през ред междинни отровни продукти, каквито са пуриновите и ксантиновите основи, креатин, пикочна киселина, левкомаини и др., но тези междинни продукти чрез горене продължават да се разлагат – например пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а тя изгаря в пикочина, докато креатининът – в креатин. Когато дишането не е дълбоко, няма и богат приток на кислород в кръвта и тъканите. В такъв случай не става пълно горене и тогава междинните отровни продукти не се доразлагат; разбира се, част от тях се изхвърлят навън чрез урината и потта, но други се утаяват в тъканите и причиняват тяхното заболяване. Необходимо е дълбоко, плавно и ритмично дишане, за да може организмът да се освобождава от вредни наслоявания.
към текста >>

6. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение.
После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта. Човек, който може да люби, е победил, а човек, който не може да люби, е победен. Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил. Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение. Ние само идем да стопим снега в света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод. Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено. Един ден ще имаме една специална книга, в която ще се определи какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи. Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от старото.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
към текста >>

8. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Отрицателните мисли слизат към тялото и носят разрушение.
Ето някои Негови думи, които хвърлят светлина върху психичните условия за здравето: „Всички съвременни болести се дължат на неправилно разбиране на Любовта, на неправилно дишане и хранене.“ „Лошите мисли влияят зле върху мозъка, сърцето и върху всички органи на тялото.“ „Най-малкото престъпление, извършено от човека, разрушава тялото. С най-малкото престъпление човек може да разруши своя мозък, своя бял дроб, стомах, всичката гениалност, която има. Отрицателните мисли слизат към тялото и носят разрушение. И понеже духовните сили са свързани с известни органи, разрушава се съответният физически орган.“ „Неправилните мисли и чувства раждат ред болезнени състояния.“ „Безпокойството води към болест, между другото и към парализа.“ „Подпушването на чувствата носи гняв, недоволство и после – болест.“ Ето как Учителя обяснява действието на лъжата и страха върху физиологичните функции на тялото: „Лъжата изменя химичния състав на кръвта и на тъканите в организма.
към текста >>

9. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение.
Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си. Месната храна не е най-хигиеничната и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от по-други род, несъответен на хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

10. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

В организма има непрекъснато два процеса: градеж и разрушение или иначе казано: асимилация и дезасимилация.
В това отношение за предпочитане е растителната храна, която в сравнение с месната е по-чиста. Месната храна не може да се нарече чиста, поради отровите които съдържа. Те са от четворен произход. Отрови, които са продукт на дезасимилацията В организма има непрекъснато два процеса: градеж и разрушение или иначе казано: асимилация и дезасимилация. При дезасимилацията се получават ред отрови, например пуринови и ксантинови основи, креатин, пикочна киселина, леокомаини. Много от тия междинни продукти продължават да се доразлагат. Например, пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а последната в пикочина. Креатинът се превръща в креатинин. Въглеродният двуокис, като краен продукт на дезасимилацията, заедно с част от водата се изхвърля през белите дробове, а другите крайни продукти на дезасимилацията, като пикочна киселина, пикочина, креатинин, хипурна киселина и пр.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството.
Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
към текста >>

Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот.
Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера.
към текста >>

12. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето.
към текста >>

13. Закон за постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Но всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и разрушение.
Любовта е светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, като минава през тебе, в същия момент трябва да я изявиш. Любовта е път, тя води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За Любовта няма мъчни работи. Но всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и разрушение. В Любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане. Същественото е Любовта - Любовта към Бога! Идва при мен един брат и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши. Казвам му: „При условията, в които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш!
към текста >>

14. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората днес имат всички механични средства за разрушение.
И от там тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Земята е едно. място, което не е още напълно устроено, затова тук стават такива неща като земетресения, наводнения, градушки и други. Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени. Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат. Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им.
към текста >>

15. 03. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Месната храна засега е най-нехигиенична и не съставлява благоприятни условия за развитие на човека, защото животните са от по-ниска еволюция и му създават условия за неговото разрушение.
За да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества и те да помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност и да разработите вложените у вас способности и добродетели. Който е духовен, той значи е развил своето духовно тяло и може да излиза и влиза във физическото си тяло по желание. Страданията са за усилване (каляване), иначе, който седи в покой отслабва и става крехък. Старайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си. Месната храна засега е най-нехигиенична и не съставлява благоприятни условия за развитие на човека, защото животните са от по-ниска еволюция и му създават условия за неговото разрушение.
към текста >>

16. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма.
И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдишания въздух и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин. Този последният се пренася чрез кръвта в тъканите, дето червените кръвни телца се освобождават от кислорода. Последният отива в тъканите и причинява окислението им. При това окисление - един вид горене - се разрушават органичните вещества на тъканите. И при туй разрушение се освобождават топлина и други видове енергии, които са нужни на организма. Това е външната страна на дишането. Обаче, при по-дълбоко разглеждане на въпроса с това не изчерпва всичко. Най-новите научни изследвания говорят, че процесите в организма не могат да се обяснят с механическото им изучаване. Преди всичко, тялото на организма се прониква от т.нар. етерен двойник или етерно тяло, което е седалище на жизнената сила.
към текста >>

17. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето.
към текста >>

18. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение.
Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си. Месната храна сега не е най-хигиенична и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от пo-други род, несъответен за хората. Понеже тези същества са от по-нисша еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Учителя и Савка Керемидчиева, Рила, 14 август 1940 г.
към текста >>

19. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества. Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия характер чрез любовта. От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори.
към текста >>

20. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса.
Всеки видя тази вечно горяща свещ дали отвън или отвътре но във всеки случай тя е нашият пътеводител. Какво получи и разбра всеки от светлината на тази вечно горяща свещ? Жената разбра своето велико предназначение и застана сред човечеството като равноправен член. Ученият разшири своя умствен кръгозор, пое нова насока на своята мисъл. Алхимикът осъществи своя древен блян превръщането на материята. Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар.
към текста >>

21. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт.
Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
към текста >>

Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>

22. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
384 + 4 = 388 : 10 = 38.8 --> би трябвало да бъде дистанцията на Нептун от Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 = 772 : 10 = 77.2 --> би трябвало да бъде дистанцията на Плутон от Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата от този закон не съвпадат с действителните астрономически изчисления: Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон - на около 40 астрономически единици. С други думи, при Нептун и Плутон е налице нарушение на Закона на Тициус - Боде. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от единна по отношение на всички планети хармония. Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите сили и на техните влияния върху живота на Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети. Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка.
към текста >>

23. АСПЕКТИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

неблагоприятни, които тласкат към разединяване, разрушение, спъване на човешкия прогрес, склонност към конфликтно и заядливо отношение към околните, а също и лошите условия в живота; 3.
Това са ъглите на всички кристални форми, които съществуват по Земята. Аспектите носят сили и възможности за изява, също и условия, при които човек може да се намеси в своя живот. Те определят също външния вид и израз на личността, най-добре изразени по лицето и ръцете. Всичко това аспектите канализират в две направления: 1. благоприятни, когато се внася подтик за обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите, благоприятни условия през живота; в този случай размерите на органите по лицето са особено хармонични, с мек и приятен вид, а отделните части на ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени; 2. неблагоприятни, които тласкат към разединяване, разрушение, спъване на човешкия прогрес, склонност към конфликтно и заядливо отношение към околните, а също и лошите условия в живота; 3. отсъствие на аспекти; тогава е налице пасивност, липса на всички планетни влияния и изяви. Благоприятни аспекти са полусекстил, секстил, пентоъгълник, тригон и квинконцин; неблагоприятни са полуквадрат, квадратура, квадрат и половина и опозиция. Съвпадът, който е най-силният аспект, ще бъде разгледан поотделно за всеки отделен случай при различните членове от слънчевото семейство. Аспектите се разделят и по сила : 1. силни - съвпад, квадратура, тригон, опозиция; 2.
към текста >>

24. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Следват теченията на Венера - чувствата и любовта, после - тези на Марс: жажда и подтик към активност, към движения, а в някои случаи (при лоши аспекти) към разрушение и жестокост.
Тази бавна промяна продължава през целия живот и колкото той е по-бурен и разнообразен, толкова промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява и интересите на човек отслабват, размерите на главата бавно намаляват. При раждане, най-първи се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомаха. Те именно подтикват детето към нуждата и необходимостта да се храни. След това се проявяват силовите течения на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля. Следват теченията на Венера - чувствата и любовта, после - тези на Марс: жажда и подтик към активност, към движения, а в някои случаи (при лоши аспекти) към разрушение и жестокост. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове и от други планети, постепенно се проявяват и други способности. На сегашното развитие на човешкия род, голяма част от хората, поради още неоформени висши мозъчни центрове, ръководещи по-висши прояви, са в първично развитие, ръководено от Луната, Меркурий, Венера и Марс и то на елементарна степен. Стремежът на тези хора е предимно към удоволствия от ядене, пиене или към интереси за лична изгода, които са под влиянието на Меркурий. Подтиците и стремежите, детерминирани от другите планети, се срещат по-рядко. Когато лошите аспекти са изразени в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него.
към текста >>

25. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
към текста >>

По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме.
При аутопсия на хора са сравнявани мозъците на психично болни и нормални индивиди; установено е, че когато мозъкът на даден човек има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и той приживе е бил психично болен, докато при нормални хора, невроните са били подредени правилно, в кристален и закономерен ред. Хороскопите на психично болни хора или на такива с тежки вродени деформации на тялото, са редовни и в тях липсват белези за такива анормалности, защото Слънцето, Луната и Планетите създават влияния чрез своите положения и аспекти, но поставените в безпорядък мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетават, за да ги изразят като качества, способности, подтици за творчество и хармонично развито тяло. Влиянията на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се възприемат в безредие, изопаченост, мрак и смърт. Ето защо, по хороскопа не може да се разбере дали даден човек е нормален или психично болен. Последното може само да се подразбере. По различни причини личността в миналия си живот може да е станала проводник на подтиците на Черното слънце към разединение, разрушение, обсебване, мрак и смърт, а при настоящото си раждане попада под влиянието на Астероидния пръстен и проявява някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в ефемеридите липсват данни за Астероидния пръстен и дешифрирането на тяхното влияние е почти невъзможно.
към текста >>

26. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези два звездни гиганта придават на личността голям и несъкрушим прилив на енергия, която при облагородените типове се изразява в творчество и сила за ръководство, а при примитивните типове - в жажда за разрушение и тирания.
Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 октомври до 22 ноември. То е разположено в най-красивата и широка част на Млечния път. С просто око в него могат да се видят около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Най-ярката между тях е Антарес (от първа звездна величина), има червен цвят, 600 пъти е по-голяма от нашето Слънце и притежава светимост, хиляди пъти по-голяма от неговата. В Скорпион има и друга една звезда, която излъчва 400 000 пъти по-голяма енергия от тази на Слънцето. Тези два звездни гиганта придават на личността голям и несъкрушим прилив на енергия, която при облагородените типове се изразява в творчество и сила за ръководство, а при примитивните типове - в жажда за разрушение и тирания. В това съзвездие има и два Звездни купа, означени от астрономите като N6 и N7, които придават на особено по-интелигентните типове, оттенък на милосърдие и топло отношение към всичко и всички. Двата купа имат по около 80 звезди. Куп N6 има диаметър 21 светлинни години и се намира от Земята на 1 300 светлинни години. Куп N7 е по-бляскав, диаметърът му е 17 светлинни години и е на 915 светлинни години разстояние от нас. В Стрелец.
към текста >>

27. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света.
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието.
към текста >>

28. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението.
Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста.
към текста >>

29. Пророк Софония - Влад Пашов (1902- 1974)

Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа.
Пророк Софония Пророк Софония е деветият от 12-те малки пророци. Той е от племето Симеоново. Той е пророкувал в началото на цар Иосиевото царуване, т.е. около 630-та година преди Христа. Разрушението на Ниневия, предсказано от него, се е случило в 625-та година преди Христа. Бил е съвременник на Еремия. Книгата му се състои от три глави. Първата глава започва с думите: „Слово Господне, което биде към Софония, сина на Хусия, сина на Годолия, сина на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, сина Амонов, юдиния цар." „Ще погубя съвсем всичко от лицето на земята, говори Господ, ще погубя человек и скот, и ще погубя птиците въздушни и рибите морски. Ще изтребя человека от лицето на земята, говори Господ... Мълчете пред Господа Иеова, защото е близо денят Господен, ден на гняв е онзи ден, ден на скръб и утеснение, ден на запустение и погубване, ден на тъмнина, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и мъгла... Но ни злато, нито среброто ще може да ги избави в деня на гнева Господен.
към текста >>

30. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете.
И зад него коне, червени, пъстри, бели. И рекох: Господи, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и Божията благодат ще се излее върху еврейските градове. След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ. И много народи ще се прилепят при Господа в онзи ден и ще ми са люде, и ще се населя всред тебе." Третата глава е много загадъчна. Започва с думите: „И показа ми Исуса, Великият Свещеник, че стоеше пред ангела Господен, и врагът стоеше отдясно му, за да му се съпротиви.
към текста >>

31. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение.
Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената.
към текста >>

32. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение.
Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал.
към текста >>

С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си.
Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат.
към текста >>

33. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предсказва разрушението на храма.
Попитах тълпата какво иска. - Смърт на Назарянина! - извика тълпата. - Защо? - Защото той богохулства! Предсказва разрушението на храма. Нарича Себе Си Син Божи! Издава се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата. - Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен, че ми се струваше като че ли основите на двореца ми се клатят.
към текста >>

34. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение.
Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения. Всяко негово стълкновение с християните на религиозна почва трябвало да свърши с трагичен резултат за последните. Така още в първите години на неговото царуване, по негова заповед в Рим били умъртвени мъченически няколко християни за отказа им да вземат участие в националния култ. Той изгонил от своята свита всички християни и заповядал да се очисти войската от християните. В 303-та година Деоклетиян издал първия едикт против християните. Християните се лишавали от всички права, богослужението им било забранено и храмовете им обречени на разрушение. Първи жертви на тези гонения станали Никомодийските християни. Тяхната църква, която била най-хубавото здание в града, била разрушена до основи. Деоклетиян бил под влияние на своя зет Галерий, който бил управител на източната област. Неговата жена и дъщеря му били тайни християни. Това много го озлобило.
към текста >>

35. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48)
Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти". След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48) В 20-та глава говори за много работи в разправия с фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже Историческият път на Бялото Братство са равни на ангелите.
към текста >>

36. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа.
Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана. Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този.
към текста >>

37. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

- Той предава старите храмове на разрушение.
И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед.
към текста >>

След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си.
към текста >>

38. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим.
Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно". Първо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които затваряте Царството Небесно пред человеците. Вие не влизате в него и искате да попречите и на онези, които искат, да влязат". Съответното горко при Лука гласи: "Горко вам, книжници, защото сте отнели ключа на познанието.
към текста >>

Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>

39. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение.
Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо". "Субстанция означава това, което е залегнало в основата на всички неща, това което е, есенцията, истинската им същност и реалност, нещото в себе си, това, което действително съществува. А реалност означава истинското, трайното, валидното, определеното, постоянното, действителното и пр." Под и зад цялата външна проява или видимост трябва всякога да съществува една основна Реалност - това е Законът. Човекът на самосъзнанието вижда само един свят на постоянни промени - раждане и умиране, постоянно преливане от едно нещо в друго, едно постоянно действие и противодействие, изграждане и разрушение. Но ако той се замисли сериозно, непременно ще разбере, че всички тези променящи се неща са само външна форма на проява на нещо друго, на някоя разумна сила, легнала в основата, т.е. на някоя съществена, непроменима Реалност. Всички мислители и философи във всички страни и през всички времена са възприемали необходимостта от съществуването на такава основна субстанциална Реалност. Хората са давали на тази Реалност различни имена: Бог, безкрайна и вечна разумна Енергия, Абсолютното и др. Други са виждали тази Реалност в материята.
към текста >>

40. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение.
Така ритъмът се уравновесява. Този Принцип въплътява истината, че във всяко нещо в Живота и в Природата се проявява едно отмерено движение напред и назад, един прилив и един отлив. Това движение се извършва между двата Полюса, които съществуват съгласно Принципа на полярността. Всякога има едно действие и едно противодействие, едно изкачване и едно слизане. На този Принцип е подчинено всичко в света - слънцата и световете, хората и животните, умът, енергията и материята. Този закон се проявява при сътворяването на световете, както и при тяхното разрушение. Това са вдишките и издишките на Брама според индусите. При издишването, което е прилив навън, се създават световете, а при вдишването те се поглъщат от Безконечното. Този Принцип действа и при издигането и падането на народите и културите. Всяка една култура се ражда при един прилив на космичната енергия и когато тази енергия по закона на ритъма дойде до отлив, културата запада и постепенно умира, като се пренася на друго място. Този Принцип действа и в умствения и въобще в психичния живот на човека.
към текста >>

41. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето.
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА Картината представя един скелет, косящ глави в едно поле, от което стърчат на всички страни ръце и крака на хора, като същевременно косата върши делото си. Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е.
към текста >>

42. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение.
Човек с корона и друг без такава са паднали от височината на кулата заедно с развалините от срутването. Това е символ на конфликта на силите в човека. Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени. Силата и властта рухват, събарят се. Има мъртви в следствие на катастрофа. Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение. И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения.
към текста >>

И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение.
Това е символ на конфликта на силите в човека. Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени. Силата и властта рухват, събарят се. Има мъртви в следствие на катастрофа. Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение. И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план.
към текста >>

Разрушението следва тринадесета картина.
Съперничества, които водят само до разрушения, намеренията са безплодни, надеждите пропадат, амбициите са разрушени. Силата и властта рухват, събарят се. Има мъртви в следствие на катастрофа. Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение. И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни.
към текста >>

отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения.
Тази картина, както и останалите, произлизат от предшестващите: от несправедливостта, представена в предшестващата картина може да се роди само разрушение. И лъжата, и несправедливостта не помагат за изграждане, а само за разрушение. Разрушението следва тринадесета картина. Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои.
към текста >>

Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести.
Смъртта, по Пътя на Озирис. Смъртта, т.е. отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои. Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял.
към текста >>

43. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

С други думи казано, Бог чрез Законите изпълнява Своите планове и води света и човека чрез обръщането на Колелото на Живота през Смъртта и разрушението към цялостния живот.
Това е символ на едно тихо щастие чрез свързването на две любещи се сърца, които слънцето на Любовта огрява и стопля. В това описание на картината не ни е показана окултната страна на картината, а самото съдържание на Аркана, отразено в заглавието му. Тази картина е наречена Слънцето на Озирис и означава целостта на Живота. Тя представя края на Пътя на Озирис. Този Път обхваща следните картини: първата - Озирис, четвърта - Фараонът, седма - Колесницата на Озирис, десета - Колелото на Живота, тринадесета - Смъртта, шестнадесета - разрушената Кула и деветнадесета - Цялостния живот. С други думи казано, Бог чрез Законите изпълнява Своите планове и води света и човека чрез обръщането на Колелото на Живота през Смъртта и разрушението към цялостния живот. Прави впечатление, че картините от Пътя на Озирис имат тайнствена математическа връзка помежду си. Чрез своите числа всички картини на Озирис ни връщат обратно към първата картина. Освен своята числена стойност, всяка картина има още и окултна стойност. За да я открием, трябва да си послужим с така нареченото окултно или Божествено смятане. При четвърта картина имаме: 1+2+3+4=10, равно на 1, което е числото на първата картина.
към текста >>

След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула.
Значи, всички числа от Пътя на Озирис дават Божествения сбор на числото 1. Картината на този Аркан представлява една цъфтяща равнина, огряна от слънцето и през нея препуска един ездач на светъл кон. Ние го виждаме още в първата, четвъртата, седмата и т.н. картини от Пътя на Озирис. Това е Творецът, Законодателят, Победителят. След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула. Сега в деветнадесета картина той се явява със знамето на наградата - завладяващ цялостния живот. Великият дарител на живот, Слънцето, огрява с безбройните си лъчи, като всеки лъч е подобен на скиптър от картина четвърта. Този Аркан ни представя преживяванията на новия посветен във висшите области на духовния свят. След като е напуснал своето физическо тяло и се намира в духовния свят заедно със своя ръководител, той съблича и духовното си тяло и се намира в един трети свят, където ръководителят му казва: Днес ще видиш Слънцето на Озирис и младият посветен усеща, че го обгръща блестяща Светлина. В този момент неговият Учител от храма - Великият жрец.
към текста >>

44. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността.
На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят. Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното.
към текста >>

Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие.
Любовта - това е Животът на Безсмъртието. И затова всяко учение и всяка практика, които тайно или открито провеждат в живота презрение към пола и Любовта, хвърлят душите към мрачния спътник и към Смъртта в нейния страшен окултен смисъл. Личността се стреми да запълни празнотата в точна пропорция на съобщената и споделена любов. Да се следва сляпо някаква окултна практика, която нарушава равновесието или разтройва седморната природа, вместо да я развие хармонично, значи фатално да се отива към разрушение на личността. Аскетът, невежата или егоистът, които се стремят към придобиване на магическо могъщество от егоистични подбуждения и които правят от волята си студено, сурово оръдие за разрушаване и унищожаване на животинските си страсти, може да успее в това. Но ще узнае, макар и късно, че властта му над елементите е купена с ужасната цена на разрушението на Женския принцип в собствената му душа, развитието на който в хармонията с Мъжкия принцип произвежда безсмъртие. И затова те не могат вече да осъществят съединението с душата близнак. Те знаят само едната си половина и затова отричат съществуването в който и да е друг свят, освен Нирвана. Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.)
към текста >>

45. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума.
Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления. Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека. Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса.
към текста >>

Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма.
Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека. Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите.
към текста >>

Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела.
Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си. След това идват безплътните черупки - това са магнетически форми на тези, които са живели, умрели и погребани. Това са съвършено неодушевени форми, които подлежат на разрушение както физическите тела. Според теософите на тях може да се даде временно съществуване и могат да представят умрялата индивидуалност, но това са само печални заблуждения според нас. След това идват магнетичните влияния на живите индивиди. Не е нужно да се говори за тези могъщи фактори тъй като от само себе си се разбира, че медиумът може да възприеме магнитичската воля на силния, положителен и магнетичен ум. и в известен случай да му отговори. Най-после чрез медиуми се проявяват някой път думите на някои заминали.
към текста >>

46. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св.
Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията. Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св. София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми.
към текста >>

47. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло.
Мозъкът е създаден изключително за физическия живот. Той не е крайният предел на развитието. Центърът на човешкият живот не е в мозъка. Центърът на живота е в това, което наричат „пъп“, там е слънчевият възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло. Животът и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло. За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става, като държи в изправност мислите, чувствата и постъпките си. За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вънка от природата нищо не съществува. Обаче това, което хората днес считат за природа, е само нейната видима част.
към текста >>

48. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

- Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“.
Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като говоря да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания. Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони.
към текста >>

49. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света.
От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено. Но това е невъзможно, по единствената причина, че първото начало на доброто възприема в себе си само доброто, и второто начало на злото - възприема в себе си само злото. Тези две начала действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери. Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса. Той не е нито добър, нито лош, но може да застане или на страната на доброто, или на страната на злото. В този избор седи неговата свобода. Нито доброто, нито злото можем да ги наложим.
към текста >>

50. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола.
към текста >>

51. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане.
Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане. Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата. По-право, тези правила са вложени във всяка форма, но ние не трябва да препятстваме на законите, по които тези правила се проявяват. С това препятствие ние си създаваме всичкото нещастие.
към текста >>

52. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа.
Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще реши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолей отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание на хората, съзнание, в което ще разберем, че сме необходими един на друг, съзнание, при което коренно ще се променят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще започне правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата им: 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципът, който действа. 2. Телец. Той е земен знак, неподвижен във физическото тяло, управлява врата и гърлото, регулира лимфната система. В психичния живот управлява стаените чувства и сластолюбието, гордостта и търпеливостта, издръжливостта, ината и работливостта. Той се счита за принцип на производителността и търпението.
към текста >>

53. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение.
Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества.
към текста >>

Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата.
към текста >>

54. ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

В нея преобладават насилието, алчността и разрушението.
Христос е дошъл от това съзвездие, за да покаже на хората методите и принципите на разумния живот. * Винаги при преход от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотии, защото всички форми на старата култура се разрушават, за да се създадат условия за новата. * Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея повече преобладава обективният ум, а отчасти само висшият ум. В нея преобладават насилието, алчността и разрушението. * Съвършени същества ръководят човечеството. Първоначално центърът им е бил в Атлантида, после е бил в Египет - те са ръководели строежа на пирамидите. Сега направляват събитията от Хималаите. В Европа има два клона - на Рила и на Алпите. * Евреите може да са пръснати по света, но не могат да изчезнат.
към текста >>

55. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си.
Действително, видях капака на пианото, захвърлен на двора, а цялата половина на сградата - разрушена. На едно от стъпалата на стълбата, водеща към моята стая, видях разтворена книга. Вятърът отваряше и затваряше листата и. Взех я. Беше „Учителят за възпитанието". Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си. Всички големи сгради около детската градина бяха в развалини. Гледката беше наистина покъртителна. Отидох горе, на Изгрева. Там нямаше никакви развалини, но бе тъмно, тихо, безлюдно. Обиколих и влязох, където видях светлинка - у брат Иван.
към текста >>

56. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт.
За този, който се стреми да открие големите тайни на Творението, това са само интелектуални примамки, които постепенно, постепенно ще избледнеят от съзнанието на хората в светлината на новите научни открития. За разумния човек няма по-голяма трагедия от мисълта, че душата е дадена само за един живот. Той съзнава своето съществуване и за него е неприемливо, че никога преди не е съществувал и че след смъртта неговото съзнание ще изчезне завинаги. Това е трагедия на трагедиите. И най-големите учени и гении на човечеството се отчайват при мисълта, че животът ще продължи да съществува, а тяхната душа ще изчезне завинаги. Смъртта е разрушение и изчезване само на личността, която се движи между двата полюса: раждане и смърт. Тези въпроси са многократно разглеждани в световната литература и философия. Какво величие има в Битието! След като е създал планети, слънца, галактики, човека и всички условия за развитието на живота, Творецът се е скрил от хорските очи. Поради това някои хора отричат съществуването му, а други вярват в Него. Това е един от принципните въпроси, който е занимавал човешката мисъл през изминалите хилядолетия.
към текста >>

57. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза.
В своето естество той съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начала. Тук е заложен центърът на Космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и. мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство. Само по пътя на откровението, по пътя на Космичното Съзнание, се разкрива смисълът на живота. Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по- горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око", което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция. Според тибетската традиция, отварянето на това око е извършвано в светилищата при посвещението на особено надарени в окултно отношение ученици посредством специална черепна операция в областта на междуочието. Това давало възможност на посветения да вижда в съответната етерна област и да разчита мислите на другите, както и да вижда в миналото и в бъдещето.
към текста >>

58. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те бяха от една и съща верига - докараха разрушението.
Та човек, който имаше власт да докарва дъждове имаше и власт да докарва злато, пари и богатство при себе си. Само това е достатъчно. Всичките му работи бяха такива. Той стана причина за едно дълбоко разцепление на братството в София. От него се започна и с други се разтури. Те бяха от една и съща верига - докараха разрушението.
към текста >>

59. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Съвременната математика, съвременната геометрия са дали в ръцете на лоши хора най-лошите средства за разрушение.
Значи от мажорната гама са останали малки идеи. В мажорната гама има дълбочина. Тя е запазила малко своята дълбочина, понеже е била в скръб. Минорната гама е запазила своята чест, а мажорната гама е изгубила своята чест. Съвременната наука, като математиката за пример, е станала прозвище. Съвременната математика, съвременната геометрия са дали в ръцете на лоши хора най-лошите средства за разрушение. Съвременната математика, тя е една блудна жена. Съвременната химия, тя е друга блудна жена. Тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло в света. „А, - казваш - химията е една хубава наука". Да, тази химия не трябва да трови хората, а трябва да намери начини как да се лекуват отровите, как да ги изваждаме от човешките сърца, от човешките умове.
към текста >>

60. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

В живота има и съграждане, и разрушение.
Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар. Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от Любовта? Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога градивна, чиста и възвишена. Ако допуснем, че Любовта и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота? Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в любовта? В любовта няма никакво противоречие.
към текста >>

61. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Той логично води до борба, разрушение и смърт.
Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес.
към текста >>

62. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път.
Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете." Особено място в Словото на българския духовен Учител е отделено на съпоставката между обикновената и окултната музика. По този повод той подчертава: "Обикновената музика - тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представя съграждане, другият - рушение. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. ...В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради." Според Учителя П.
към текста >>

63. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“
По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място.
към текста >>

64. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение.
Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“
към текста >>

65. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа.
Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението... Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието.
към текста >>

66. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението.
Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители. Най-вече твоята неовладяна емоционалност. Ала не губи кураж! Това, което си изгубил, отново може да бъде намерено; разрушеното – наново съградено. За това свидетелства и великият Учител на Любовта: „Аз наричам вътрешен мир на човека онзи свят, където се раждат неговите мисли и неговите чувства, неговите подтици.
към текста >>

67. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Дънов става ясно, че сексуалният потенциал на човека притежава огромна мощ, която би могла да бъде приложена за съграждане, но и за разрушение.
Това е място на добро и зло, на разрушенията. През това място всичко минава и се разтопява. Трябва най-напред да настане едно пречистване в мислите. Силите, които са по-нагоре, вършат само добро.“ От цитираните думи на Учителя П. Дънов става ясно, че сексуалният потенциал на човека притежава огромна мощ, която би могла да бъде приложена за съграждане, но и за разрушение. Зависи от посоката, в която се проявява тя вследствие свободната воля на човека. Чистата мисъл е първото и най-важно условие за насочване на половата енергия за конструктивни цели. Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е. на Божия план за Космоса и за конкретния човек. В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко.
към текста >>

68. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението.
Дънов предлага следното правило на Окултната школа: „Говорете, когато имате да кажете нещо хубаво. Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо.“ Но тъй като, както е известно, „добро“ и „лошо“ не са абсолютни величини в нашия свят на относителността и привидността, остава предизвикателството към всекиго от нас да преценява във всеки конкретен случай кое да оцвети със знак „плюс“ и кое – със знак „минус“. Да прецени кога е нужно да говори и кога – да замълчи. В подкрепа отново ще му бъде способността да отличи истината от неистината, сянката от реалността. Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание. Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението. Някои мъдри люде са предложили за такива случаи човек първо да преброи на ум до 40, а едва след това да проговори. Ако все още е сигурен, че си заслужава, разбира се... Имаме навика често да споделяме плановете и мечтите си с близки и не толкова близки хора. Сякаш се стараем да убедим и тях, и себе си, че това, което споделяме, е реално, напълно осъществимо, едва ли не в кърпа вързано. И забравяме народната мъдрост: „Да не чуе дяволът!
към текста >>

69. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази възбуда, насочена към дадена цел и добре канализирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол, дава разрушение и смърт.
Полукръгът, дъгата, полумесецът са били символи на чувствата, които дават творческия подтик. Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ е изразена Луната - майката. Отвесната отсечка е била символ на мисълта - мъжкият принцип, активният елемент, електричеството. Хоризонталната отсечка е изразявала мекия принцип - магнетизма. Кръстът е представлявал взаимодействието между чувствата и мисълта, което създава условията за голяма възбуда. Тази възбуда, насочена към дадена цел и добре канализирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол, дава разрушение и смърт. Способността да владееш и контролираш силите в себе си и в Природата дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Стрелата е била символ за величие и господство. С комбинирането на тези символи са създадени символите освен на Слънцето и Луната, за които казахме, а също и на Планетите, отразяващи техните основни влияния. Други често срещани символи са: пречупеният кръст, наречен свастика. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата.
към текста >>

Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт.
Други често срещани символи са: пречупеният кръст, наречен свастика. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата. Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението. Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт. Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера.
към текста >>

70. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко това говори още, че някога могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
от астрономите астрономическа единица, която е равна на 149 600 000 километра или кръгло 150 000 000: 0 + 4 равно на 4 : 10 равно на 0,4; това е дистанцията на Меркурий до Слънцето; 3 + 4 равно на 7:10 равно на 0,7; на Венера до Слънцето 6 + 4 равно на 10:10 равно на 1; на Земята до Слънцето 12 + 4 равно на 16:10 равно на 1,6: на Марс до Слънцето' 24 + 4 равно на 28 : 10 равно на 2,8; няма Планета; 48 + 4 равно на 52 : 10 равно на 5,2; на Юпитер до Слънцето; 96 + 4 равно на 100 : 10 равно на 10; на Сатурн до Слънцето; 192 + 4 равно на 196 : 10 равно на 19,6; на Уран до Слънцето; 384 + 4 равно на 388:10 равно на 38,8; би трябвало да бъде дистанцията на Нептун до Слънцето, но не отговаря на измерената; 768 + 4 равно на 772 : 10 равно на 77,2; на Плутон до Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата на този закон не съвпадат с изчислените дистанции на планетите Нептун и Плутон. Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон на около 40. Явно е, че тук съществува нарушение на този закон. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от хармонични, разумни, твърдо установени закони, които са създали ред и хармония във всички прояви на нейните членове. Всичко това говори още, че някога могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал в Слънчевата система и е внесъл това безредие. Всички тези отклонения на Планетите са особено важни за характера, силата и напрежението на изтичащите от тях сили и влияния, имащи значение както за живота на Земята (на първо място на човека), така и за взаимоотношенията между самите Планети. Спътниците, които някои Планети имат, са също важен елемент на тяхното влияние, но това ще бъде разгледано за всяка една Планета поотделно. През 1776 и 1772 години големите астрономи Тициус и Боде, след като създадоха закона, за който споменахме останаха учудени, че на дистанция 2,8 астрономически единици, което е равно на 420 000 000 километра от Слънцето, няма Планета и че пространството там е празно. Но много скоро се изясни, че там няма празнота. На 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се намирало точно в отбелязаното пространство между орбитите на Марс и Юпитер.
към текста >>

Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко.
Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на живота, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме. Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко. Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над Бездната.
към текста >>

71. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След разрушението на Фаетон, която е попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце, Марс едва е избегнал разрушението, заедно с планетата Плутон.
Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което са научили от вавилонските скрижали, оставени от учениците на Саабей. Много от гръцките учени философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената. Саабей е дал на тази Планета, както вече отбелязахме, името „Зил - Батуни“, което ще рече човек, който воюва и граби. Гърците са дали на тази Планета името на техния бог на войната - Марс. Най-доброто определение на понятието „война“ е дал Бисмарк: „Войната е добре организиран в голям мащаб грабеж.“ Защо именно силовите течения (влиянията) на Марс са сега неблагоприятни? След разрушението на Фаетон, която е попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце, Марс едва е избегнал разрушението, заедно с планетата Плутон. Така че от всички Планети Марс най-много е пострадал: Черното слънце му е разтеглило много орбитата, както вече отбелязахме, ограбило му водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер притегателната му сила (гравитацията) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Именно това е, което черните слънца носят и предават на своите жертви - тази демонична и чудовищна енергия , даваща жаждата за настъпване, нахлуване, безредие, грабеж, смърт, демонизъм.
към текста >>

72. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер.
Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът. Така и много други закономерности, които е имало в Слънчевата система, са били нарушени. Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него. С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.
към текста >>

Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт.
Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него. С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм. Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка. Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди.
към текста >>

По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт.
Те установяват, че когато мозъкът има аморфен строеж, невроните му са в безпорядък и този човек е бил с психически разстройства А при психично здрав човек мозъчните неврони са били подредени правилно, в един кристален и закономерен ред. В направените хороскопи на психически болни хора или на хора с крайно изродени форми на тялото (ръце, крака, гръбнак и пр.) липсват белези, които ясно да показват тези формалности. Слънцето, Луната, Планетите реализират своите влияния (аспекти), но поставените в безредие мозъчни клетки не могат правилно да ги възприемат и съчетаят. Всички тези подтици за създаване на качества, способности и форми на човешкото тяло, които влиянието на Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия дават, се възприемат в едно безредие, потиснатост, мрак и смърт. Мозъчните клетки като най-съвършено вещество, са способни да приемат силови течения от Звездния мир и на първо място от членовете на Слънчевото семейство и от Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия само тогава, когато човек притежава организиран и облагороден мозък, издигнат в интелектуално и морално отношение. По ред причини обаче даден човек в миналия си живот е дал път, т.е станал е проводник на подтиците на Черното слънце (които Астероидният пръстен носи и дава) към разединение разрушение, обсебване, мрак и смърт. При сегашното раждане този човек ще попадне под влиянието на Астероидния пръстен и ще има всичките тези или някои от аномалиите, за които споменахме. За голямо съжаление, в таблиците, с които работим при съставяне на хороскоп, липсват данни за този Астероиден пръстен, чрез които да се определи нещо в тази насока.
към текста >>

73. Книга на загадките - Николай Райнов

Той носи разрушение от корен.
Веднъж, в ловитба на тигри, стрела ме ужили в ръката. И силно ме заболя. Зарасте раната и сега дори мястото й не зная... Но болката, когато ме жилна стрелата: за тази болка заслужава да се живее и да се лее бронз! *** Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътство. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта. Той носи разрушение от корен. И всяка книга е надгробен камък на нещо, станало в сърцето. Имаше в Египет човек, който с тънка ръка извая образа на Слънцето. Изваянието остана, но — изгасна самото Слънце... И затова до днес е толкова тъмно... Седем смъртни гряха. Ала осми грях има, — по-страшен от седемте. Осми грях: мисълта.
към текста >>

74. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

„Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение.
Това са недостъпни тайни, който Бог запазва за себе си“. Винаги е имало хора, които са предпочитали невежеството пред знанието. С такъв начин на мислене и на действуване, който много пъти до сега е бил прилаган и към астрономията, ние не бихме могли да узнаем нищо. Това е разсъждаването на тези, които имат навика да не мислят сами и които предоставят на мними авторитети да държат съзнанието им в пелени“. И след като в продължение на близо 600 страници той разглежда подробно голямо число от тия тайнствени явления, засвидетелствувани, проверени и доказани от него и от много други, той казва в заключение: „Документите, представени в този том на вниманието на приятелите на истината, далеч не обгръщат общия сбор на психическите феномени, но те са достатъчни за да извлечем от тях неколко предварителни заключения. „Целта на тези изследвания е да узнаем дали човешката душа съществува като същност, независимо от тялото и дали тя преживява неговото разрушение. „Е добре! фактите, които току що изложихме, пледират почти всички, в полза на това съществуване. Хипотезата за физически, механически, физиологически влияния, не може да ги обясни. Думата душа, дух, психична същност, е по-подходяща за тия явления. Думата мозък нищо не обяснява, (стр. 566) „Може да се вижда без помощта на очите, да се чува без помощта на ушите, и то не чрез некаква хиперстезия 4) на органите на зрението и слуха, защото тези наблюдения доказват обратното, но чрез едно вътрешно, психическо, душевно чувство.
към текста >>

75. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота.
Така и ний, хората, се борим и противопоставяме един на други, мислейки се за нещо свършено отделно, и не съзнаваме нашата зависимост и нашите общи интереси. Ний правим зло на другите, вярвайки че то ще засегне само тях, но не се минава много време и това зло се връща към своя източник. В егоистичните си стремежи за лично благоденствие, ние се стремим да се осигурим за сметка на другите, вземайки надмощие над тях, използувайки ги, тъпчейки тяхната свобода и право на живот. Но не се минава много време и страданията, които причиняваме на другите, идват и върху нас. Ние мислим, че силата е право и че несправедливостта, крепена от силата, е вечна, но Бог обърква тия наши сметки и ние често виждаме как силния бива повален в праха и лишен от възможностите да се налага. Всяка неправда, всичко несправедливо, е осъдено на разрушение от великия закон на живота. Понякога ний, хората, сме много нетърпеливи и бързаме, но този велик закон действува отмерено, оставя нещата да се развиват естествено, да се прояви всеки свободно, според вътрешния си потик и действува точно тогава, когато трябва. Само Правдата е вечна и само тя ще пребъде. Това се отнася както до отношенията на отделните хора, така и до тия на цели общества и народи. — Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата. Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди.
към текста >>

76. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой.
Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславие и стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт. И това не е игра на сляпата случайност, а е обусловено от поведението на хората тук, на земята. Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство. Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен организъм, каквито са и всички други небесни тела.
към текста >>

77. Единно Човечество - Сава Калименов (1901 - 1990)

Кой е опълчил хората-братя едни срещу други, карайки ги да се избиват с милиони, да унищожават безпощадно плодовете на дългогодишен труд, да сеят навсякъде само смърт и разрушение, подигравайки се по такъв начин с човека, с Бога, с Истината и Разума?
Единно Човечество Кой зъл дух е разкъсал, от памти века и до днес, човечеството на постоянно враждуващи, взаимно изяждащи се части? Кой е опълчил хората-братя едни срещу други, карайки ги да се избиват с милиони, да унищожават безпощадно плодовете на дългогодишен труд, да сеят навсякъде само смърт и разрушение, подигравайки се по такъв начин с човека, с Бога, с Истината и Разума? . . . Кой е раздробил цялото на части и с това е отнел възможността за хармония в живота и всеобщо щастие? — Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието. Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-народи и с тяхното противопоставяне едни срещу други.
към текста >>

Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . .
Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ организъм. Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! .
към текста >>

78. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ.
Първиятъ привидно твори и създава, но всъщностъ онази сила, която твори, съгражда и организира, се крие въ втория принципъ. И действително, въ круксовитѣ тръби, свѣтлината винаги се явява на отрицателния полюсъ — катода. Това, което гради въ свѣта, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онѣзи хора, които воюватъ, които разрушаватъ — „злитѣ хора“ винаги проявяватъ външно по-голѣма сила и активностъ, отколкото добритѣ хора, които градятъ. Въ великия космиченъ свѣтъ първиятъ принципъ е създалъ материалната вселена, всички видими материални свѣтове съ тѣхнитѣ сили и енергии, необходими за съграждането на отдѣлнитѣ форми. Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ. Силниятъ, съ силата, която съдържа въ себе си, самъ се разрушава. Така, скорпионътъ, когато го заплашва смъртъ, самъ забива въ себе си своето отровно жило и се самоубива. Въ втория принципъ смъртъ не съществува. Той носи въ себе си елексира на вѣчния животъ. Той постоянно се стреми да обедини всички същества въ едно велико цѣло.
към текста >>

79. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Насилието и разрушението съ още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение.
Този истински човѣкъ е идеалъ на бъдещата култура, която ще се изгради отъ една нова раса. Защото днешната бѣла раса не е въ състояние да разбере и приложи Любовьта въ нейната пълнота. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея преобладава низшия, обективенъ умъ, и отчасти — висшиятъ разумъ. Насилието и разрушението съ още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременнитѣ хора не съ още съединени съ нишкитѣ на Любовьта. Тѣ съ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Въ бъдеще Любовьта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пакъ човѣчеството днесъ вече се намира подъ сѣнката на Любовьта. Първиятъ признакъ за идването иа Любовьта е страданието.
към текста >>

80. Предговор - Велко Петрушев

В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм.
към текста >>

81. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите, умът и сърцето требва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума на едно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тях, от тия условия, всичко е изгубено за тях безвъзвратно. За това е необходимо да се спрете и обмислите положението си в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят, в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите на земята са се втурнали да следват безразсъдъчно. Знайте, в случай че отхвърлите мойте благи съвети и се възпротивите на мойте Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми; ще употребя и други мерки много по лоши, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на Светлите Божи Заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните Ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всички мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26906895637512