Търсене в текстове за 'Разказ'

37. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр.
То ще чувства нужда от тези предмети, понеже те имат връзка с неговата дейност. Тогава то с интерес и с любов ще ги учи. А тъкмо това е нужно от педагогическо гледище. То ще ги учи с интерес, понеже ще търси в тях отговор на въпросите, които изпъкват в него и които са необходими, може би за разрешение на някои практически задачи и за задоволяване на някои реални нужди във връзка с труда му в градината. А някой път интересът му ще бъде поради любознателност, породена в него от наблюденията и дейността му. В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр. С голям интерес и с голяма активност и творчество детето ще иска да разреши една задача по смятане или геометрия, като знае, че това е във връзка с работата му в градината или на полето. И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр. те ще се осветят и разберат чрез обща класна работа, в която участват учениците и учителите. Смятане и геометрия Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година.
към текста >>

И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр.
А тъкмо това е нужно от педагогическо гледище. То ще ги учи с интерес, понеже ще търси в тях отговор на въпросите, които изпъкват в него и които са необходими, може би за разрешение на някои практически задачи и за задоволяване на някои реални нужди във връзка с труда му в градината. А някой път интересът му ще бъде поради любознателност, породена в него от наблюденията и дейността му. В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр. С голям интерес и с голяма активност и творчество детето ще иска да разреши една задача по смятане или геометрия, като знае, че това е във връзка с работата му в градината или на полето. И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр. те ще се осветят и разберат чрез обща класна работа, в която участват учениците и учителите. Смятане и геометрия Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година. То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила.
към текста >>

Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр.
В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички.
към текста >>

Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията.
сами или в кошнички с листа и клончета и пр. Роден език и чужди езици Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори.
към текста >>

Много разкази, приказки, легенди и пр.
Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга.
към текста >>

В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата.
История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието.
към текста >>

Ето какво разказва той:
Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско.
към текста >>

После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази.
Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр. Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика. После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази. Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността.
към текста >>

Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
към текста >>

Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен.
към текста >>

38. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език.
Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност! Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета. 2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр. 3. Художествен елемент може да се внесе в обучението по родния и чужди езици. Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр. Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон. 4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки. 5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.
към текста >>

5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.
Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр. Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон. 4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки. 5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр. 6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент. 7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание. 8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето.
към текста >>

39. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука.
Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее.
към текста >>

в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр.
Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор?
към текста >>

Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии.
Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата. Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр. През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него.
към текста >>

40. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува.
Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот.
към текста >>

41. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:
Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан: „От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея.
към текста >>

Хубаво е чрез приказки, разкази и пр.
Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало дете; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр. Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци. 11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата.
към текста >>

разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана.
12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи.
към текста >>

Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно.
Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка!
към текста >>

Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие.
Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите.
към текста >>

14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.
Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен. 13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта. 14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите. 15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период.
към текста >>

Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни.
Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива. * * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов. Когато вляза в клас, те реагират с любов. И най-тъпото дете проявява любовта. В моето присъствие децата оживяват, лицата им просияват. Говоря на децата за красотата на природата, че Разумната природа ги обича чрез всички блага, които им дава.
към текста >>

42. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село.
Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр. Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място.
към текста >>

разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него.
не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява. При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие.
към текста >>

43. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете.
Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.” Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта.
към текста >>

44. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех.
Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен. Постепенно станал най-добрият ученик и децата за всичко се отнасяли до него.” Учителят А П. разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех. Когато някой го докачаше, той го набиваше. Когато искаха обяснение от него за простъпките му, мълчеше. Винаги закъсняваше в училище. Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори. Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”.
към текста >>

Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски.
Аз ще ви покажа шкафовете и картините.” Макар че били още доста възбудени, те станали мирни, и даже двама от тях снели шапките си, когато влезли в училището. Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село.
към текста >>

Ето накратко този разказ:
От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ: Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско село. Там прекарва четири години. Той обича децата и постоянно дружи с тях. Родителите се сърдят, че децата не могат да минат без него. Учителят Тибо става негов неприятел, защото децата не го разбират, а княза разбират много добре.
към текста >>

Той им разказва, колко е нещастна Мария.
Само понякога пияни й хвърлят по някоя пара. Тя почва да повръща кръв. Князът я намира, дава и няколко лева и й казва, че му е жал за нея. Децата виждат това и почват да викат, а Мария се спуща да бяга. Князът започва да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат. Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и княза.
към текста >>

След това отиват при княза и всичко му разказват.
Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отиват при княза и всичко му разказват. Носят й чорапи, долни дрехи и някои храни. Когато князът ги пита, те мълчат и радостно се смеят. Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат.
към текста >>

Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин.
Альоша ги заварва, когато се бият с камъни по улицата. Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов той превръща техните енергии. Децата съвсем се преобразяват. Илюша, против когото най-много била насочена омразата им, станал любимец на всички. Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин. Поучителни са в това отношение „Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски. Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци. Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота. Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими.
към текста >>

В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор.
Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан.
към текста >>

45. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта.
Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
към текста >>

46. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала." Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица" от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? " Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>

47. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта.
към текста >>

Една сестра ми разказва следната опитност.
Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече." Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията.
към текста >>

48. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят".
Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят. Опасността ще бъде от заминалите. Опасността за една власт иде от избиването на много хора. Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза: - Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа. Да напишете един разказ: „Шест часа на онзи свят". Витоша е планина на знанието, самоусъвършенстването. Мусала е планина на Самоотричането. Който иска да се самоусъвършенствува в пътя на самоотричането, да отиде на Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде на Витоша.
към текста >>

49. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден.
Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят. Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща. Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита: - Някои наши приятели искат да правят комуна.
към текста >>

50. Излъчването - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра разказа:
Учителя каза: - Това прилича на следното: Човек в тялото си е в затвор, хубаво е от затвора да можеш да излизаш свободно и да влизаш в духовния свят, и после пак да се връщаш във физическото тяло. А има хора, които не ги пущат вън от затвора. Това е вярно както в обикновения живот, така и В духовния. Нали има някои затворници, пущат ги да отидат в града свободно и се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване. Това беше привечер. Както лежах на леглото си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си. Минах през стената и излязох над селото. Почнах да виждам селото под себе си и планините.
към текста >>

51. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат!
към текста >>

52. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност.
Вие ще бъдете свидетели на това. Вече го има това. Като отидете в една гостилница, гостилничарят като не ви обича, вие трябва да плащате, а като ви обича, след като сте яли, той казва: „Не трябва да плащате". За в бъдеще така ще бъде. Тая разменна монета, с която ще си служат, е любовта. Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината?
към текста >>

53. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла.
В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват закони на разумната природа, с които човек трябва да се съобразява. Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта.
към текста >>

Една сестра ми разказва следната опитност.
Каквито и престъпления да прави човек, нищо не може да засегне неговата душа. Това не накърнява чистотата на неговата душа. Тя винаги остава чиста, но непроявена. В Божествената любов отношението е към душата на човека. Затова такъв човек издържа всички грехове на хората. Една сестра ми разказва следната опитност. „Аз имам една приятелка, тя често се озлобява, проявява се много грубо, но колкото повече тя се озлобява и върши глупости, тя става толкова по-скъпа за мен и я обиквам повече.” Това явление е много рядко. Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра. Той й ги дава в едно писмо. „Сега е време да покажете, че във вас Бог е заложил нещо добро. Силата на човека се познава при изпитанията.
към текста >>

54. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта.
Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.” Учителят Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя? ” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура. Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.
към текста >>

55. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта.
Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
към текста >>

56. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един разказ: Двама млади се обичали.
Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали. След като живели десет години, мъжът забелязал, че неговата другарка почнала да вижда недостатъците му и да го критикува. Тогава той се дегизирал като млад момък и почнал да я ухажва, да й пише любовни писма.Тя казала на мъжа си: „Има мъже деликатни, благородни.” Той си признал, че това е вярно, че е по-груб. Понякога този – маскираният като момък й казвал: „Твоят мъж е много добър, обичай го! ” Чрез всички, които те обичат, Едно Същество те обича.
към текста >>

57. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията. Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат.
към текста >>

58. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях.
А те са художници. В бъдеще няма да се говори на децата за добро и за зло, за прави и криви линии, за правилно вземане на тоновете. Няма да има морализиране. Геометрически и музикално ще им се говори за Живота, с чертежи и линии. Ще се изучават фигурите и формите на Природата и ще се правят преводи. Ако аз бях учител, щях да съчиня много разкази за децата, достъпни за тях. Да се изтъкне на децата чрез приказки, че когато човек прави добро, печели, а когато прави зло - губи; ще изгуби силата или богатството, или красотата си и др. Ще им се разправят приказки за камъните, за цветята, за дърветата, за животните. При гениалното дете почвата, върху която е посадено, е много добра. Външните и вътрешните условия са много добри. Там лесно се работи.
към текста >>

59. 052 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива.
''Някой беше оставил на масата на Учителя голяма, хубава ябълка. Учителят погледна плода, усмихна се и каза:'' – Идва някой ангел при вас, оставя ви едно благо, или ви помогне и си отива. Не знаете името му. По същия начин постъпвайте и вие. Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива. Обичай, без да знаят хората, тогава и за тебе е добре. Онзи, който дава Любовта, не трябва да говори за Любовта си. И онзи, който приема Любовта, и той не трябва да говори. Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората, как ви се е открила Любовта.
към текста >>

Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него.
Онзи, който дава Любовта, не трябва да говори за Любовта си. И онзи, който приема Любовта, и той не трябва да говори. Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората, как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите. Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му. Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка. Идейната Любов е безкористна.
към текста >>

60. 084 НОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората.
Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости. И да не обичате някого, търсете в него добрите черти и за тях ще го обикнете. Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата й работа била, да намери в човека най-добрата страна (черта). Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея. Срещате някой ваш приятел и казвате: "Познавам приятеля си." Колкото и да го познавате, все има нещо ново и то, някоя добра черта в характера му, която днес ще откриете.
към текста >>

61. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му.
Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори. Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие.
към текста >>

62. 104 ИНТУИЦИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

И други братя и сестри разказаха подобни'' ''опитности.
ИНТУИЦИЯТА ''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието. И други братя и сестри разказаха подобни'' ''опитности. Такива има почти всеки човек. Учителят каза:'' - Някога човек е имал предчувствие, но го е загубил. Сега той трябва да се стреми да придобие първоначалната си чувствителност, която е имал. Вземете една книга, която искате да четете, поставете я на челото си, отправете мисълта си към Разумния Свят и си турете мисълта дали да я прочетете или не.
към текста >>

63. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши.
Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение. Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда, да премине към работата. И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност. Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо. Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница с череши. Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш? ” Царят казал: „Не ги продавам.” „Можеш ли да ми дадеш? ” „Мога да ти дам.” Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата? ” Тръгнали заедно.
към текста >>

64. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе.
Казваш: „Искам да отида при Господа.” Знаеш ли как се отива там? При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя? ” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него.
към текста >>

65. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.
Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите.
към текста >>

66. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>

67. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат разказва следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша на една екскурзия, чух песен, едно пеене над главата на Учителя.
За една година, всеки ден, да не пропущате в същия час да казвате една и съща молитва и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа. Много хубав резултат имах. Ето молитвата, която може да се изказва при този опит: Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал и си ме научил. Аз те познавам, че си добър, всемилостив, всесилен и всемъдър. Един брат разказва следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша на една екскурзия, чух песен, едно пеене над главата на Учителя. Това пеене мина и си замина, трая само малко време, но не се виждаше кой пее. Един брат до мене каза, че се чува пеене над главите ни. И попита: „Какво е това? “ Учителя се усмихна и каза: И вие ли чухте?
към текста >>

68. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици.
до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е. Да, наистина, шесторка има. После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата.
към текста >>

И тогава си спомням едно хубаво писмо на Учителя до един от неговите ученици, в което разказва една легенда:
Това бяха дните около 24 25 декември 1944 година. Учителя тихо шепнеше нещо на себе си, но остро ухо чу последните думи:“Завърши се една малка работа.“ Пет думи: Завърши се една малка работа. Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл какво означават тези думи? И тогава си спомням едно хубаво писмо на Учителя до един от неговите ученици, в което разказва една легенда: В древността, в далечното минало, съществувало някакво царство, наречено царството на Адитите. Единственият и възлюбен син на неговия цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си да намерят такава вечно горяща свещ. Замислили се адептите и мъдреците.
към текста >>

69. Божествена и човешка любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои разказват свои много важни мисли.
Всички са насядали по местата си, но Учителя още го няма. По едно време съобщават, че той пристига. Един радостен трепет минава през всички братя и сестри. Радваме се, че Учителя е между нас. След вечерята започват разговори. Някои разказват свои много важни мисли. Най-интересната част от братската вечеря са разговорите с Учителя. Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря: В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но като слиза от свръхсъзнанието ни и дойде до само-съзнанието, добива известен примес. И тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени.
към текста >>

70. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Един разказ от Стара Гърция разказва, че хората видяли по морето една голяма костенурка и помислили, че е остров.
Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава свои нещастия. С други думи, човек може да даде ход на Божественото в себе си и тогава то ще уреди неговите работи. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагането страда човек. Един разказ от Стара Гърция разказва, че хората видяли по морето една голяма костенурка и помислили, че е остров. Те турили знаме и се установили. Но после костенурката се показала и те избягали. В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии.
към текста >>

71. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато работиш за Бога, няма да разказваш за това на другите.
Той да сее новите идеи, да обръща души към Бога. Ти искаш да забогатееш, че после да служиш на Бога. Че ако е така, то всичките богати трябваше да бъдат най-добрите служители на Бога. Твоите работи са уредени и ти всеки ден работи за Бога. Да не те завари вечерта без това, да имаш съзнанието какво си направил от сутринта до вечерта. Когато работиш за Бога, няма да разказваш за това на другите. Не, в нас да има една свещена идея, че правим това или онова за Бога. Всеки човек е предназначен за известна служба в Космоса. Когато човек намери каква да бъде неговата служба, животът му се осмисля. Вие имате една специфична работа, която Бог ви е определил. И тази работа определя вашето бъдеще.
към текста >>

72. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото.
„Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола. На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи, дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо.
към текста >>

73. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети.
Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12. Това беше ателието, на Ружа Иванович, предоставено за духовните беседи на Учителя Петър Дънов. Влизам аз в неголяма стая, на малък подиум разположени масичка и стол, а отпреде им наредени столове в няколко реда. Помещението се изпълни от хора, на подиума излезе човек с брада и дълга коса.
към текста >>

74. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както Той често казваше, е Христос. През този период, особено през времето, когато се създаваше и оформяше Изгрева - място на дейността на Учителя и на интензивен братски живот, аз като един от първите пет братя, заселили се там, взех живо участие. В тази обща братска работа, често имах допир с Учителя, който малко по-късно след нас дойде да живее там. Тази връзка допринесе извънредно много за моето оформяне и издигане като човек, не само с качествата си, но и с мирогледа и начина на мисленето си. Разказвам по съвест по-интересни случки и събития, отнасящи се до моята личност и връзката ми с Учителя, за да изнеса пред вас този духовен опит.
към текста >>

75. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други.
Защо този човек не направи и с тях това кастрене, а се спря на тази малка кайсийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих съвсем несправедливата си глоба от 360 000 лева, си спомних преживяното около това дръвче. Че има и се създават някакви връзки между хората, растенията и животните, имал съм ред случаи да констатирам това. Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други. Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна.
към текста >>

76. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише.
На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома.
към текста >>

Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом.
Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората. Разбра се, че веществото е кондензирана енергия - само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата в света водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички по-събудени хора с интерес и жажда за знания се нахвърляха върху всяка книга, която третираше въпроса за атома. Съвсем непресилено един журналист беше отбелязал, че всяка книга, заглавието на която започва с буквата "А", се разграбва моментално. Излезе и наяве, че една група от хора, ярки представители на човешкия род, дълбоко са проникнали в битието и са могли да открехнат завесата към един нов свят на първичните сили в Природата.
към текста >>

77. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект.
Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект. Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми каже нищо. Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик.
към текста >>

78. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището.
Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там. Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. След това пяхме песента "фир-фюр-фен" - величествена мелодия от един висш неземен свят. На другия ден, 20 август, още сутринта мъже и жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше да види Учителя. А владиците се изгубиха и се отказаха от всякакъв диспут. Престанаха да търсят истината, като се задоволиха да говорят само отдалеч нелепости за Учителя.
към текста >>

79. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Предавам разказаните от Милка Периклиева спомени, като активна участничка в опита за внедряването на Паневритмията в българските училища, тъй като тя беше лишена от възможността да ги напише.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА Предавам разказаните от Милка Периклиева спомени, като активна участничка в опита за внедряването на Паневритмията в българските училища, тъй като тя беше лишена от възможността да ги напише. „Имах - започна Милка - приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговори. Той всякога е подчертавал, че Учителя много държи на Паневритмията. Учителя е искал цар Борис да знае, че за спасението на България и на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“
към текста >>

Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов.
След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея? “ - „Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея.“ - смело казах аз н започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: „Досега не съм прилагала тези упражнения.“ Тогава той ми каза: „Помислете как може да се приложи Паневритмията в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност, при пръв удобен случай“. Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството. От там като с криле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителя ме погледна и ми каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза“. И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия.
към текста >>

80. 70 КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим.
КАЛУГЕРЪТ ОТ СВЕТА ГОРА Спомням си посещението на един калугер от Атонския манастир в Света Гора. Той ни разправи чудния начин, по който бе стигнал до Изгрева. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански. И негови преводачи бяха брат Стефан Белев и брат Бертоли. Калугерът ни разказа следното: „Преди години бях в Рим. Една нощ сънувам много ясно, че в стаята ми идва един старец. Той се приближава към мен и ми казва: „Иди утре в тази къща.“ В съня си видях една улица, която добре познавах, а също и къщата, която ми посочи бях виждал. На другия ден отивам право там и намирам същия старец, който видях в съня си. Щом се приближих до него, той ми каза, че след петнадесет дни ще умре, но след това ще идва да ми помага постоянно. Каза ми, че скоро ще отида в една далечна малка страна и там ще срещна един човек, стар като него, който ще ме упъти какво да правя.
към текста >>

81. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания.
Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“. Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя страна в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши. Извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. „Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов.
към текста >>

И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов.
- По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно.
към текста >>

82. 79 СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка.
Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане! “ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук? “ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва.
към текста >>

83. 82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!
към текста >>

84. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Около това време - разказваше брат Борис - бяхме останали за малко с моята другарка в провинцията.
Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си. Понякога слагал ръка на сърцето Си. Явни бяха признаците на отпадналост и все пак намери сили да посети онези любими за Него и за нас места, навярно, за да си вземе сбогом с тях. „Около това време - разказваше брат Борис - бяхме останали за малко с моята другарка в провинцията. Като се върнахме, Учителя беше наредил да отидем при Него. Когато се явих, беше вече доста отпаднал, но ме пита дали можем да отидем на Мусала. Разбира се, че може, отговорих бързо аз и Учителя посочи няколко души, които да поканим. Не искаше голяма група.“ По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно.
към текста >>

85. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дежурният телеграфист, който предал телеграмата за Москва, разказва: „Телеграфските връзки по това време до Москва не бяха много уредени.
Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава писмено разрешение. В получаването на това разрешение точно на време има един интересен, едва ли не мистичен елемент. Имало е съдействие от Невидимия свят, нещо като малко чудо. Дежурният телеграфист, който предал телеграмата за Москва, разказва: „Телеграфските връзки по това време до Москва не бяха много уредени. Приема се и се предава само в определени минути. След това Москва спира и когато след време се наложи, пак повиква София - приема и предава. В такова едно предаване, тъкмо предадох телеграмата за Георги Димитров и Москва прекрати приемането. Свърши се дежурството ми и си отидох. Бях забравил за тази телеграма.
към текста >>

86. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа.
Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал своите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас.
към текста >>

87. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф.
- Макар че се казваш Фаетон - Лъчезарен, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на обикновен смъртен! Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и се затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела : - О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина.
към текста >>

Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства.
- О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи.
към текста >>

88. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите.
Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите. "Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те. Бащата изгонил съпругата си и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца - двама сина, които нарекли Jleapx и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на своите деца, как единствени да наследят царството, когато бащата умре, а не децата от първата му жена, които, като първородни, били законни наследници.
към текста >>

89. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи.
към текста >>

Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността.
Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
към текста >>

Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят.
към текста >>

Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
към текста >>

Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят.
Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества.
към текста >>

Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр.
Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
към текста >>

Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери.
Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея.
към текста >>

90. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам.
На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител.
към текста >>

91. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава.
Седемте Велики Риши, Древните Четири (четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение. Аз съм Себето, вселено и пребиваващо в сърцата на всички същества - Начало, среда и край на всички същества. И това, което е семе на всички същества, то съм Аз, нито има някъде нещо, подвижно или не, което да може да съществува вън от Мен. Нямат край Моите Божествени сили, което ти разказах само указва на Моята Безконечна Слава. Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето Величие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, аз пребивавам в пея. Единадесетият разговор е озаглавен Йога чрез виждане на Всемирната форма. Аржуна казва: О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе.
към текста >>

92. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията.
Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне.
към текста >>

След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение.
Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват.
към текста >>

„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание.
От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота.
към текста >>

93. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата.
За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
към текста >>

Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
към текста >>

У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си.
Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време."
към текста >>

Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина.
Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време." В Тимей също така, като се говори за създаването на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност.
към текста >>

94. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее.
към текста >>

В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор.
Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест. Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град. Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен строй и да дадат на всички граждани еднакви права. А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град.
към текста >>

95. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му.
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици.
към текста >>

От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр.
През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти."
към текста >>

96. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр.
Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей. Главните му съчинения са: Теология на Платон и Елементите на философията. Прокъл е живял с философията си, тя за него е била живот, а не само теория.
към текста >>

97. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ.
В течение на този клон Словото се явява като Бог вън от човешката душа, което говори на човека отвън и му изявява волята си, която става закон за човека. В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно. За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

98. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин.
Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца.
към текста >>

В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога.
към текста >>

Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка.
Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене.
към текста >>

Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина.
От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение. Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя на мисълта идвали до идеята за Бога. Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура.
към текста >>

99. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен.
Но и самото това описание е един символ на едно Посвещение, през което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните.
към текста >>

Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му.
Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е.
към текста >>

По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив.
да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме.
към текста >>

Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно.
към текста >>

Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи.
И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни.
към текста >>

Разказите на Тора съставят покривалото й.
Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е.
към текста >>

Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива."
Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система.
към текста >>

Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично.
Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието."
към текста >>

Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи.
Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството.
към текста >>

Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството.
Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието.
към текста >>

100. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Различните лица, които се явяват като исторически личности в библейския разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс- твували в определени моменти от космичното строителство.
Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили. В шестия ден е създаден Адам, колективното човечество, космичният човек, от когото впоследствие чрез диференциране се създават всички човеци. Различните имена на човеци, които са свързани с Адам чак до Ной са все сили, които действуват както в човека, така и в природата. Така че от превода на Фабр д'Оливие се вижда, че при своята космогония Мойсей обръща преди всичко внимание на силите, които извършват космичното строителство, отколкото на външните материални форми и явления. Различните лица, които се явяват като исторически личности в библейския разказ, тук вече изпъкват като определени сили, които са дейс- твували в определени моменти от космичното строителство. Щайнер, както ще видим по-нататък, отива малко по-далеч и повдига още малко завесата, като разкрива зад тези символични сили какви творчески духове от ангелската йерархия се подразбират, които се явяват като органи и проводници, чрез които всемирното съзнание се проявява и твори.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17408490180969