НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1
резултата в
1
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
Именно, оказва се, че сравнително малки количества
радий
на един куб.
н.) Както виждате, между минималната и максимална температура, именно: 14610 (Pouillet) и 9 милиона градуса (Waterston) има такъв огромен скок, че разликата възлиза на 8,998,5390 Очевидно, съвсем парадоксален резултат! Подобно разногласие цари и по въпроса за продължителността на живота на слънцето, както и върху начина, по който то произвежда топлината. Неотдавна се мислеше, че слънцето образува топлината чрез контракция на своя обем, други бяха на мнение, че живата сила на метеорите, които падат на слънцето, се превръща в топлина, която е предостатъчна, за да го предпази от изстиване. Други вид ни учени пък, като Улиям Томсън, изчисляваха, че възрастта на слънцето възлиза на около 20 милиона години и че му остават да живee всичко още 6 милиона години. Последното твърдение, обаче, се сблъска с мнението на геолозите, които изчисляват продължителността на отделни геологични периоди на милиони години. За щастие, откритието на радия изглади тия разногласия.
Именно, оказва се, че сравнително малки количества
радий
на един куб.
метър слънчева материя са достатъчни, за да подхранват постоянно енергията на слънцето. Така че страхът за угасване на слънцето, който авторите на популярни съчинения по астрономия бяxa породили у читателите, днес е, слава Богу, преодолян. Радият, тоя революционер в науката, както го наричат някои, защото най-безцеремонно разклати сума нейни „непоклатими“ схващания, в случая спаси и слънцето от загиване. На такива противоречия учените се натъкват не само при току-що споменатите въпроси, ами и при сума други въпроси из теоретичната астрономия и астрофизика, като запример при обясняване на планетните движения в етера—среда, която има най-противоречиви свойства — при явленията на космичния и земен магнетизъм, при проблема за предаване енергията от слънцето на планетите и т. н. Тези и редица други въпроси са накарали много учени, искрено мислещи люде, да се откажат от ония чисто механични схващания за строежа и функционирането на слънчевата система, като съвсем недостатъчни за обясняване на сложните процеси, които стават в нея.
към текста >>
НАГОРЕ