НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
283
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
25.ХI.1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За Любовта трябва едно велико
училище
, най-хубавото
училище
, опитно
училище
.
КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ.
За Любовта трябва едно велико
училище
, най-хубавото
училище
, опитно
училище
.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В Любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той като види какво правиш, да го прави. Любовта се предава чрез контакт.
към текста >>
Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в
училището
на Любовта.
Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс.
Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в
училището
на Любовта.
Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори:
към текста >>
Има Любов в
първоначалното
училище
, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта.
Има Любов в
първоначалното
училище
, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде.” * * * Тук допълнително ще ви изложа някои думи на Учителя от други разговори: „Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>
2.
ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В беседите и лекциите Учителят е дал грамаден материал с дихателни упражнения, много от които могат да се използват в
училище
.
У слабопаметните паметта ще се усили. У умствено недоразвитите ще се засили мислителната им сила. Телесно недоразвитите ще се укрепят и пр. Учителят трябва да работи в това отношение освен общо с целия клас, но и индивидуално. Покрай общите дихателни упражнения, той ще дава на учениците, които имат специални нужди, и особени дихателни упражнения, като следи за тяхното въздействие върху децата.
В беседите и лекциите Учителят е дал грамаден материал с дихателни упражнения, много от които могат да се използват в
училище
.
Тук ще изложа няколко от упражненията, дадени от Учителя*, които с успех могат да се приложат в училището: 1. Вдишване при постепенно издигане ръцете над главата отвесно и успоредно. Задържане на въздуха при такова положение на ръцете. Издишване при бавно спущане на ръцете отстрани надолу.
към текста >>
Тук ще изложа няколко от упражненията, дадени от Учителя*, които с успех могат да се приложат в
училището
:
У умствено недоразвитите ще се засили мислителната им сила. Телесно недоразвитите ще се укрепят и пр. Учителят трябва да работи в това отношение освен общо с целия клас, но и индивидуално. Покрай общите дихателни упражнения, той ще дава на учениците, които имат специални нужди, и особени дихателни упражнения, като следи за тяхното въздействие върху децата. В беседите и лекциите Учителят е дал грамаден материал с дихателни упражнения, много от които могат да се използват в училище.
Тук ще изложа няколко от упражненията, дадени от Учителя*, които с успех могат да се приложат в
училището
:
1. Вдишване при постепенно издигане ръцете над главата отвесно и успоредно. Задържане на въздуха при такова положение на ръцете. Издишване при бавно спущане на ръцете отстрани надолу. 2.
към текста >>
Издишването продължава със спущане на ръцете до
първоначалното
положение.
През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат встрани, докато застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с дланите надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. После ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване.
Издишването продължава със спущане на ръцете до
първоначалното
положение.
Упражнението се повтаря няколко пъти. 3. Ръцете се вдигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти и с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха.
към текста >>
После бавно се издигат ръцете до
първоначалното
положение - триъгълник над главата.
Двете ръце се издигат и се допират над главата във вид на триъгълник. През време на това движение има вдишване. При такова положение известно време има задържане на въздуха. След това ръцете бавно се спущат надолу, оставайки заловени, като пръстите им се допират в хоризонтално положение до горната част на главата. През време на спущането им става издишване.
После бавно се издигат ръцете до
първоначалното
положение - триъгълник над главата.
През време на това издигане има вдишване. После пак се спущат и издигат и пр. - три или пет пъти. На края на упражнението двете ръце се отдалечават една от друга и с бавно движение като обливане се спущат надолу от двете страни на главата, раменете и гърдите. Един прогимназиален учител, който е започнал с педагогическите възгледи на Учителя и ги е прилагал, казва: „В прогимназията с голям успех прилагам дихателните упражнения.
към текста >>
3.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се изгради новото
училище
, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ
За да се изгради новото
училище
, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек.
Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината.
към текста >>
Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
в Кингс - Ланглей.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек. Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа.
Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на
първоначалното
училище
в Кингс - Ланглей.
В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа.
към текста >>
В това
училище
бил приложен трудовият принцип.
БЛИЗКИ ПЕРСПЕКТИВИ За да се изгради новото училище, трябва да се познават глъбините на детската природа, нейните нужди и да се знаят истинските методи, чрез които те могат да бъдат задоволени, за да се създаде пълният образ - физичен и духовен - на всестранно развития човек. Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей.
В това
училище
бил приложен трудовият принцип.
Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати.
към текста >>
Това
училище
представлявало нещо като стопанство.
Който следи отблизо опитните училища в странство, ще види, че в много чужди опитни училища има разочарование. Това е, защото ръководителите на тия опитни училища, въпреки красивите им желания и благородни подбуди, не са изхождали от познанието на истинското духовно детско естество, пренебрегвали са нуждите на висшата детска духовна природа. Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината.
Това
училище
представлявало нещо като стопанство.
Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем? ”
към текста >>
Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно
училище
, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа.
Тук ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс - Ланглей. В това училище бил приложен трудовият принцип. Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа.
Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно
училище
, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа.
Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем? ” Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят. Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др.
към текста >>
Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно
училище
и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем?
Децата проявявали самодейност, творчество - те работили заедно с учителката си в къщи, в обора, на полето, в градината. Това училище представлявало нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувствала ясно, че „на модерните реформаторски стремежи липсва една дълбока основа изхождаща от духовното познание на света.” Педагогическите принципи на Учителя изхождат именно от такова по-дълбоко познание на детската природа. Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати.
Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно
училище
и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем?
” Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят. Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното училище, чрез подходни статии в педагогическите и др. списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят.
към текста >>
Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното
училище
, чрез подходни статии в педагогическите и др.
Учителят с педагогическите принципи и методи, които излага има за цел да се създаде едно училище, което да е в най-пълна хармония с характера и нуждите на детската природа. Тогава ще имаме неподозирани резултати. Учителят казва за новите образователни методи: „При новото възпитание ще имаме гениални деца, понеже ще бъдат поставени в най-благоприятна обстановка.” „Трябва едно пробно училище и в две години отгоре ще се види разликата.” „Ако всички учители прилагат това знание, знаете ли, какъв културен народ ще бъдем? ” Трябва усилена работа, за да се разпространи сред учителство и общество светлината на тая нова педагогика, за която говори Учителят.
Принципите и методите на тая нова педагогика трябва да се популяризират чрез специални педагогически курсове повсеместно в страната, чрез активно участие в педагогическите конференции, в които да се изтъкне новият дух, в който трябва да тръгне днешното
училище
, чрез подходни статии в педагогическите и др.
списания и вестници, чрез сказки и пр. В това направление някои учители са почнали вече да работят. Още в 1919 г. учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи.
към текста >>
Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е
училище
- поле за обучение и възпитание.
учителят Пенко К. Пенков от Габрово е държал реферат в редовното събрание на Габровското околийско учителско дружество „Неофит Рилски” върху тия нови педагогически идеи. Той е турил начало в това направление. За да се подготвят учителите за тия нови принципи и методи, те трябва да се преподават в учителските институти.Те не трябва да дават само външна педагогична подготовка на бъдещия учител, но там трябва да се формира душата на новия учител, да се запали живият огън в неговото сърце, да се формира новият човек на дейната любов. Понеже принципите и методите на новата педагогика са нужни не само на бъдещия учител, но и на всички други, те трябва да се преподават не само в учителските институти, но и във всички средни училища - някои избрани части от нея.
Науката за образованието е нужна, казва Учителят, не само за учителите, но и за всички хора, защото целият живот е
училище
- поле за обучение и възпитание.
Учителят, който иска да схване стойността на известни педагогически принципи и методи, може да избере най-лесния път - опитът. Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат.
към текста >>
При всяко
училище
може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна, зеленчукова и плодна градини.
Може да приложи някои от тия принципи и методи и ще съди по резултата. Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия.
При всяко
училище
може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна, зеленчукова и плодна градини.
За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко училище може да намери.
към текста >>
За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко
училище
може да намери.
Учителят и при днешните условия, до колкото му позволява сегашната училищна програма, може да прави известни опити. Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя, казват учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили, доколкото допуща днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това направление може да даде поучителен резултат. Изложените тук принципи и методи са от такъв характер, че с тях може да се почне, без да се вземат мерки за предварително обзавеждане на училищата с нужните пособия. При всяко училище може да се направи първа крачка за прилагане на тия методи при наличните условия: може да се почне с разработване на част от училищния двор, или други близки местности в цветна, зеленчукова и плодна градини.
За тая цел се изискват на първо време нищожни средства, които всяко
училище
може да намери.
към текста >>
4.
Утрешният ден
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в
училището
. Б.
Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват.
Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в
училището
. Б.
Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди.
към текста >>
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в
първоначалното
училище
учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си.
Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми. Какво голямо разочарование настава в душата му, когато този образ бъде помрачен! ” Ученикът се възпитава най-добре, като види около себе си реално въплъщение на идеалното, съвършеното. Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания.
По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в
първоначалното
училище
учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си.
Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята.
към текста >>
В основното
училище
това ще направи любовта, а в средното
училище
освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.
Ето защо, учителят трябва да представи на детето такъв идеален тип, който със своето присъствие учи детето много повече, отколкото безброй морализирания. По този въпрос Стела Русчева казва: „Само в първоначалното училище учителите са могли да вникнат в детската душа; те са истински ваятели на детските души и живеят в най-голяма духовна връзка с учениците си. Тази връзка се поразхалтва в прогимназията и съвсем отслабва в гимназията. Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка.
В основното
училище
това ще направи любовта, а в средното
училище
освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа.
Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример. Един учител попита Учителя: „Да напусна ли училището, за да избера по-добра професия от материално гледище? ” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ”
към текста >>
Един учител попита Учителя: „Да напусна ли
училището
, за да избера по-добра професия от материално гледище?
Трябва да забележим, че за това не са виновни учителите, а несъвършената образователна система. Ученикът свършва гимназията и учителите му са били чужди, както и той на тях.” В отношенията между учител и ученици трябва да царува интимност, топлота и духовна връзка. В основното училище това ще направи любовта, а в средното училище освен любовта се прибавя и друг фактор: влизане на учителя в досег със света на идейните търсения, копнежи и идеали на младежа. Учителството, казва Учителят, е една от най-възвишените професии на земята. За да се види, колко високо той цени учителството, ще дадем пример.
Един учител попита Учителя: „Да напусна ли
училището
, за да избера по-добра професия от материално гледище?
” Учителят му казва: „Не напущайте учителството за материални цели, ако пазите интересите на своята душа! ” Разбира се, учителят трябва да има солидна педагогическа подготовка, мироглед, стремеж към съвършенство и идеал. Този стремеж, този идеал, за който живее, ще влеят своя огън в детските души, независимо от думите, които говори. Кои лица са най-подходящи за учители?
към текста >>
5.
Някои организационни въпроси
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално
училище
.”
Някои организационни въпроси
По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално
училище
.”
В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование.
към текста >>
В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално
училище
.
Някои организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.”
В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално
училище
.
А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа.
към текста >>
А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално
училище
- това са материалните средства.
Някои организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище.
А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално
училище
- това са материалните средства.
Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве.
към текста >>
Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално
училище
.
организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства.
Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално
училище
.
Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа. Защото целта ни не трябва да бъде културното повдигане само на един елит от народа, но повдигане в културно отношение и на широките народни слоеве. Ето защо в професионалните училища трябва да се изучават и достатъчен брой общообразователни предмети, макар и те да нямат видима пряка връзка с бъдещата професия на ученика.
към текста >>
Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от
първоначалното
и прогимназиалното.
По този начин учениците в професионалните училища ще могат да разширят своето общо образование и да се оформят по-правилно като личности с духовни, културни нужди. В много професионални училища днес наистина учат някои общообразователни предмети, но предимно тия, които са в по-голяма или по-малка връзка с професията. Това не е достатъчно. Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр.
Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от
първоначалното
и прогимназиалното.
Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа. Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално училище, а камо ли да следват по-нататък. Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето. Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности.
към текста >>
Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално
училище
, а камо ли да следват по-нататък.
Това не е достатъчно. Изучаването на достатъчен брой общообразователни предмети в професионалните училища ще помогне за по-доброто усвояване и на самите професии. Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр. Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното и прогимназиалното. Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа.
Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално
училище
, а камо ли да следват по-нататък.
Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето. Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности. Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца.
към текста >>
От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в
училището
ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр.
Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца. Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното: Достатъчното, по-голямото общо образование повдига културното ниво на целия народ, а това е за общо добро.
От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в
училището
ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр.
Чрез трудовия принцип младежът, свършил училището, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него. Той ще бъде способен на творчески почини както в духовно-културния живот, тъй и в стопанския живот на страната.
към текста >>
Чрез трудовия принцип младежът, свършил
училището
, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него.
Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца. Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното: Достатъчното, по-голямото общо образование повдига културното ниво на целия народ, а това е за общо добро. От друга страна, чрез приложение педагогическите принципи на Учителя, основата на обучението и възпитанието в училището ще бъде трудовия принцип - работа сред природата, в градината, на полето и пр.
Чрез трудовия принцип младежът, свършил
училището
, ще разбира и реалния живот, ще бъде творец и в него.
Той ще бъде способен на творчески почини както в духовно-културния живот, тъй и в стопанския живот на страната.
към текста >>
6.
Другарски час Детски клуб
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко
училище
трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час.
Другарски час Детски клуб
Всяко
училище
трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час.
Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая. Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер: „За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.” Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището.
към текста >>
Ако
училището
не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая.
Другарски час Детски клуб Всяко училище трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час.
Ако
училището
не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая.
Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер: „За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.” Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището. Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество.
към текста >>
Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на
училището
.
Всяко училище трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час. Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая. Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер: „За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.”
Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на
училището
.
Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни.
към текста >>
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване
училищен
вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване
училищен
вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси.
към текста >>
Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на
училището
.
Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр.
Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на
училището
.
В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати.
към текста >>
Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото
училище
в големия салон за другарския час.
В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр. В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин.
Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото
училище
в големия салон за другарския час.
Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство.
към текста >>
Казахме по-рано, че както в основното
училище
, така и в средното
училище
, учениците ще държат реферати по разни въпроси.
В някои събрания могат да се разглеждат някои почини за попълване библиотеката, за издаване училищен вестник, за залесяване на околни местности, за изграждане чешма в околността, за подобряване на някоя пътека в гората и пр. Така другарският час ще дава ценно съдействие за постигане образователните задачи на училището. В по-големите училища може да стават няколко събрания на другарския час едновременно и всеки ученик ще е свободен да отиде, в която секция иска. Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час.
Казахме по-рано, че както в основното
училище
, така и в средното
училище
, учениците ще държат реферати по разни въпроси.
Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат.
към текста >>
Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното
училище
, но те ще играят изключително важна роля в средното
училище
.
Учителите, които ще се грижат за детския клуб, ще гледат, щото всички деца да участват в дейността му по един или друг начин. Когато има няколко секции, то поне веднъж седмично трябва да има общо събрание на цялото училище в големия салон за другарския час. Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб.
Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното
училище
, но те ще играят изключително важна роля в средното
училище
.
Там те ще се издигнат като мощно образователно средство. Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр.
към текста >>
Общите реферати са една необходимост за средното
училище
, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат.
Казахме по-рано, че както в основното училище, така и в средното училище, учениците ще държат реферати по разни въпроси. Освен класните реферати, които са във връзка с учебния материал, ще има и извънкласни, общи реферати. Последните могат да се организират и ръководят от детския клуб. Общи реферати до известна степен могат да имат значение и в основното училище, но те ще играят изключително важна роля в средното училище. Там те ще се издигнат като мощно образователно средство.
Общите реферати са една необходимост за средното
училище
, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат.
Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството.
към текста >>
Те ще помогнат да излезе от
училището
една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството.
Общите реферати са една необходимост за средното училище, защото средношколският период е тъкмо периодът, в който се събуждат нови духовни сили у юношата и трябва да се определи направлението, в което те ще се насочат. Тогава се формира младежката душа. Тя трябва да е потопена в света на идейния живот. Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух.
Те ще помогнат да излезе от
училището
една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството.
Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр. Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр. Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/.
към текста >>
Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от
училището
юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр.
Тия реферати из областта на физиката, химията, биологията, историята, географията, психологията, социологията, стопанските науки, техниката, хигиената, популярната медицина и пр. ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството. Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет.
Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от
училището
юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр.
Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр. Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/. Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици. Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности.
към текста >>
Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото
училище
с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр.
ще помогнат; покрай класната образователна работа за оформяване характера на юношата, за неговото ориентиране по много съвременни въпроси, които вълнуват човешкия дух. Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството. Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр.
Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото
училище
с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр.
Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/. Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици. Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно.
към текста >>
Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на
училището
/.
Те ще помогнат да излезе от училището една будна, дейна, интелигенция, която утре със своя идеализъм ще чертае светлите бъднини на човечеството. Така другарският час ще спомогне за развиване социалното чувство, за събуждане дух на творчество и инициатива, за развитие на художествен вкус, за добиване научни или литературни познания и за внасяне по-голямо разнообразие и радост в живота на детето. Другарският час ще представя широко поле за развитието на музикалния усет. Там ще има добри възможности за това, поради което другарският час ще помогне за да излизат от училището юноши с музикална култура, музикален слух, добре обработен глас и пр. Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр.
Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на
училището
/.
Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици. Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма.
към текста >>
Разбира се, другарският час в
първоначалното
училище
, прогимназията и средното
училище
, ще има по-различен характер.
Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям.
Разбира се, другарският час в
първоначалното
училище
, прогимназията и средното
училище
, ще има по-различен характер.
Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах. Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>
Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от
първоначалното
училище
в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него.
Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер.
Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от
първоначалното
училище
в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него.
Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах. Другарският час ще допринесе за да приеме днешното училище още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до училището-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>
Другарският час ще допринесе за да приеме днешното
училище
още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до
училището
-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него. Също така и като премине в гимназията, другарският час ще има съвсем друг характер. Там творчеството на юношата ще има по-широко поле за действие, по-голям размах.
Другарският час ще допринесе за да приеме днешното
училище
още повече живот в себе си и така да се приближи все повече до
училището
-живот, за да живее детето все по-пълен живот - разнообразен, всестранен и творчески.
към текста >>
7.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В днешното
училище
музиката не се прилага като образователно средство.
И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.”
В днешното
училище
музиката не се прилага като образователно средство.
Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи.
към текста >>
Наистина, в днешното
училище
учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод.
Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонизират и уравновесят. Музиката трябва да се прилага като метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят към висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музиката.” В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство.
Наистина, в днешното
училище
учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод.
Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи. Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично.
към текста >>
Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в
училището
и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи.
В днешното училище музиката не се прилага като образователно средство. Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма.
Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в
училището
и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи.
Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи. Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят.
към текста >>
Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в
училището
.” Действително, часовете по пеене в
училището
са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично.
Наистина, в днешното училище учат пеене, запознават детето с нотите, но музиката не е употребена като образователен метод. Видяхме по-горе, че музиката укрепява здравето, развива ума, чувствата и волята, усилва паметта, изгражда характера, събужда божественото у човека - любовта, милосърдието и пр. Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи.
Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в
училището
.” Действително, часовете по пеене в
училището
са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично.
Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи. Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство.
към текста >>
Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия
училищен
живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи.
Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи. Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо.
Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия
училищен
живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи.
Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е.
към текста >>
Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в
училището
- при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр.
От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е. Не е съществувала до сега култура без музика и в бъдеще няма да съществува.”
Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в
училището
- при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр.
Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката.
към текста >>
При обучението по природознание в
първоначалното
училище
могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
Трябва да има песни за засяване, за поливане, за поникване на първия стрък, за разцъфтяване на цветята и дърветата, за узряване на плодовете, за беритба на гроздето, плодовете, зеленчуците и пр. Освен с детския труд, музиката може да се свърже и с всички учебни предмети. Всеки час може да почва и свършва с песен. Чуждите езици ще се учат много по-лесно, ако се заучат много песни на тия езици. Музиката може да се съчетае и с обучението по геометрия, история, география, природознание и пр.
При обучението по природознание в
първоначалното
училище
могат да се пеят песни за славея, орела, врабчето, чучулигата, пеперудата, кокичето, минзухара, ябълката, крушата, вятъра, слънцето и пр.
Музиката трябва да се издигне от своята роля на второстепенен предмет и да й се даде първостепенно място в целия образователен процес. Трябва да се създаде музикална атмосфера на цялата образователна дейност. Изгуби ли се тая атмосфера, няма условия за плодотворна работа. Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души.
към текста >>
И в днешното
училище
се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество.
Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр. Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр.
И в днешното
училище
се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество.
При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото. Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура?
към текста >>
Че музикалната култура, която се дава днес в
училището
, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф.
Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр. И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото.
Че музикалната култура, която се дава днес в
училището
, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф.
Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура? ” Като се увеличат часовете по пеене в училището, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе, училището ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея. Музиката на всяка епоха отговаря на културното ниво на човечеството през съответната епоха.
към текста >>
Като се увеличат часовете по пеене в
училището
, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе,
училището
ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея.
Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото. Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура? ”
Като се увеличат часовете по пеене в
училището
, като се свърже музиката с детския труд в природата и всички учебни предмети и като се подготвят учители за новите широки образователни задачи на музиката, за които се спомена по-горе,
училището
ще изкарва ученици с истинска музикална култура, с развит музикален слух, укрепени физически, с музикални мисли и чувства и готови да работят за една висока идея.
Музиката на всяка епоха отговаря на културното ниво на човечеството през съответната епоха. Ние сме в зазоряването на една нова култура, която носи със себе си нова музика. Тя ще отговаря на новите културни ценности, които идващата култура носи със себе си. В новата култура, която иде, ще се изяви музиката на любовта. Нещо повече: новото в света ще дойде чрез музиката.
към текста >>
Като се даде на музиката подобаващото място в
училището
, ще могат чрез нея енергиите на целия народ да се насочат във възходящо направление.
Това ново поколение ще може да се справи със задачите, които днешното време слага за разрешение. Учителят казва: „Музиката повишава трептенията на човешкия организъм. Тя е най-разумният език на истината. Музикантите могат да трансформират енергиите на целия народ. Истинските музиканти са проводници на музикални енергии, които се пращат в света.
Като се даде на музиката подобаващото място в
училището
, ще могат чрез нея енергиите на целия народ да се насочат във възходящо направление.
Тогава ще има условия да се разцъфтят и българските таланти в музиката.” Педагогическите идеи на Учителя относно музиката са приложени с успех от някои учители, които са проучили неговите идеи. Тук ще спомена опитностите на някои от тях. Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици.
към текста >>
Песните в
първоначалното
училище
са предметни.
Тогава ще има условия да се разцъфтят и българските таланти в музиката.” Педагогическите идеи на Учителя относно музиката са приложени с успех от някои учители, които са проучили неговите идеи. Тук ще спомена опитностите на някои от тях. Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици.
Песните в
първоначалното
училище
са предметни.
Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н. разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта.
към текста >>
разказва: „В
училището
прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта.
Песните в първоначалното училище са предметни. Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н.
разказва: „В
училището
прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта.
Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя.
към текста >>
Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в
училище
и пр.
Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя.
Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в
училище
и пр.
Тия методи не внасят нищо в детето. За да има дисциплина, трябва да се внесе нещо в децата, да остане нещо в тях. А това става чрез музиката. Когато не внимават, изпяваме някоя песен и децата почват след това да внимават и учат по-добре. Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени.
към текста >>
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в
училището
.
Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека. През 1941 г. Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие. Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа. Паневритмията трябва да се въведе във всички училища.
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в
училището
.
И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
към текста >>
Тия упражнения трябва да почват в
училището
от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход.
Те са в духа на българската народна музика и са също важен фактор за събуждането на възвишената човешка природа. Паневритмията трябва да се въведе във всички училища. Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството.
Тия упражнения трябва да почват в
училището
от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход.
Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй.
към текста >>
Някои учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, са приложили между другото това: „Учениците в
първоначалното
училище
се научиха да изпълняват паневритмичните упражнения и постоянно искаха да ги играят.
Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 години върху деца и възрастни.”
Някои учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, са приложили между другото това: „Учениците в
първоначалното
училище
се научиха да изпълняват паневритмичните упражнения и постоянно искаха да ги играят.
Стана голяма промяна в характера им. Станаха по-добри. Коренно се измениха. Проявиха се много добри страни в характера им. По-рано се караха, обиждаха се, бяха нервни и сега всичко това изчезна.
към текста >>
Промениха се обноските им в дома и в
училището
.”
Стана голяма промяна в характера им. Станаха по-добри. Коренно се измениха. Проявиха се много добри страни в характера им. По-рано се караха, обиждаха се, бяха нервни и сега всичко това изчезна.
Промениха се обноските им в дома и в
училището
.”
Паневритмията ще помогне за създаване на новия българин - с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, насочен към доброто, истинното и красивото.
към текста >>
8.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
първоначалното
училище
и в прогимназията детето учи вероучение.
От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме по-подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора.
В
първоначалното
училище
и в прогимназията детето учи вероучение.
То добива известни познания по Вехтия и Новия завет. В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси противоречие между вярата и естествените науки. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение.
към текста >>
Ученикът схваща при това положение на работите, че
училището
е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в
първоначалното
училище
, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани.
Ученикът схваща при това положение на работите, че
училището
е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в
първоначалното
училище
, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма.
към текста >>
После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо
училище
.
Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани. Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив.
После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо
училище
.
Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма. Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън.
към текста >>
9.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обстоятелството, че след 14-а година се развива логичното мислене, ясно определя задачите на средното
училище
.
Относно времето, кога се развива у юношата логичното мислене, има голям спор в психологията. Но схващанията на някои са доста близо до нашите схващания. Ето що казва Мойман: „Аз не веднъж съм си поставял задачата да изследвам, до каква степен са достъпни за детето логичните умозаключения, и за мене стана ясно, че истинското логично умозаключение много късно е напълно изпълнимо от детето. Приблизително едва към 14-та година детето е в състояние да вижда връзката. В повечето случаи, когато малките деца започват да ги обучават по математика, умозаключенията, за които, както е известно често се говори при това обучение, са съвършено друг род умствени процеси.”[1]
Обстоятелството, че след 14-а година се развива логичното мислене, ясно определя задачите на средното
училище
.
Това трябва да измени коренно образователните методи. След 14-а година младежът почва да разсъждава. У него се заражда желание да намери истината. Той чете, разисква, спори. Той живее в мира на идеите.
към текста >>
Училището
трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството.
Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма.
Училището
трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството.
Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го.
към текста >>
Много е опасно да убием в
училище
у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал.
Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния. През този период Божественото у младежа заговорва с по-силен глас. Тогава у него порастват крилата на духовния полет. Никой път не трябва да се подрязват тия крила, не трябва да се спира полетът на духа на ученика. През този период непременно общочовешките интереси трябва да завладеят душата на ученика.
Много е опасно да убием в
училище
у младежа всяка наченка към идеалното, всяко негово желание да стане борец за идеал.
Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата й. Идеализмът, който естествено се заражда през този период и който е зов на вечното, безсмъртното в човешката душа, не трябва да се остави да заглъхне, а да се насърчи, за да се оформи и разцъфти с всичката си красота. На този идеализъм възпитателят трябва да даде разумно съдействие, че младежът през целия си живот да му остане верен. Днес обикновено няма околна среда, която да разбере младежа и да го насърчи. Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин.
към текста >>
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на
училището
няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на
училището
няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
към текста >>
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши
училището
, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши
училището
, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
към текста >>
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от
училището
, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от
училището
, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота.
към текста >>
Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и
училището
.
В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност.
Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и
училището
.
В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма.
към текста >>
В днешното
училище
ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището.
В днешното
училище
ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11]
към текста >>
Днешното
училище
не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта на своите герои. Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени.
Днешното
училище
не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
към текста >>
Днешното
училище
не дава висок полет на неговия дух.
Той е реалист - не рисува фантастични, преувеличени картини. Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа.
Днешното
училище
не дава висок полет на неговия дух.
Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.?
към текста >>
Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното
училище
, няма компас в живота.
Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух.
Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното
училище
, няма компас в живота.
За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им.
към текста >>
Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в
училището
през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно
училището
да съдейства на този идеен живот!
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в
училището
през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно
училището
да съдейства на този идеен живот!
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
към текста >>
Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в
училището
.
Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в
училището
.
Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение.
към текста >>
Този дух минава като червена нишка от
първоначалното
училище
до университета.
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
Този дух минава като червена нишка от
първоначалното
училище
до университета.
Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр.
към текста >>
Той се внушава на детето през целия
училищен
курс от всички околни.
Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета.
Той се внушава на детето през целия
училищен
курс от всички околни.
Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп.
към текста >>
Той трябва да се отстрани от
училището
.
Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни.
Той трябва да се отстрани от
училището
.
Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр.
към текста >>
Какво ще се постигне, ако в
училището
има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището.
Какво ще се постигне, ако в
училището
има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп.
към текста >>
„Ново
училище
”, 1911 год., II год., 4 кн.
[2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп. „Учителска мисъл”, 1921 год., III год., 1 кн. [4] Седов - сп.
„Ново
училище
”, 1911 год., II год., 4 кн.
[5] „Педагогия” - университетска лекция на проф. Кацаров, 1926-27 год. [6] Сп. „Просвета” – 1940 год. [7] Из сп. „Ребус”
към текста >>
10.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща
първоначалното
училище
и прогимназията - детето е поет и художник.
Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания. Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне. Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр.
Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща
първоначалното
училище
и прогимназията - детето е поет и художник.
Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето.
към текста >>
11.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото
училище
.
Децата всичко могат да разберат, могат да им се изложат и отвлечени принципи и закони, само че трябва да им се изложат чрез художествени образи. А възпитателят може да си служи с образи само при метода на съпоставяне или уподобление. Тия учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, прилагат успешно този метод. Например, първоначалната учителка В. казва: „С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението.
Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото
училище
.
В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично.
към текста >>
Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в
първоначалното
училище
.
Същевременно тя го учи. Например, изворът учи детето да бъде щедро. Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.”
Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в
първоначалното
училище
.
Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера.
към текста >>
С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в
първоначалното
училище
.
Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час! ” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи.
С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в
първоначалното
училище
.
Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр. Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение. Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи. Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища.
към текста >>
12.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А в старото
училище
се почва от елементите и се идва до цялото.
От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата. Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите.
А в старото
училище
се почва от елементите и се идва до цялото.
Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата.
към текста >>
Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма,
училището
-живот, за което тъй много говори Учителят.
* * * Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати.
Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма,
училището
-живот, за което тъй много говори Учителят.
И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл.
към текста >>
И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това
училище
-живот.
Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят.
И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това
училище
-живот.
Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище.
към текста >>
учител на пълно развито основно народно
училище
.
И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той: „В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл.
учител на пълно развито основно народно
училище
.
През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско. Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена!
към текста >>
Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един
училищен
двор - игрище, градина, парк?
„В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско.
Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един
училищен
двор - игрище, градина, парк?
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
към текста >>
По този начин
училището
е поставено в една красива естествена обстановка.
През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско. Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена!
По този начин
училището
е поставено в една красива естествена обстановка.
Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел.
към текста >>
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в
училището
да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в
училището
да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов.
към текста >>
Училището
-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време.
Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Училището
-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време.
Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание.
към текста >>
Дойдоха обаче ученици от друго
училище
и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна.
В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме!
Дойдоха обаче ученици от друго
училище
и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет.
към текста >>
Пчелният кошер и
училището
-кошер си приличат.
Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна. Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни.
Пчелният кошер и
училището
-кошер си приличат.
Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път.
към текста >>
Училището
прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет.
Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна. Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно.
Училището
прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет.
Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р.
към текста >>
Катеричката става любим гост на
училището
.
Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете.
Катеричката става любим гост на
училището
.
Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше.
към текста >>
” И едно междучасие в присъствието на цялото
училище
, ученикът, който я улови, я освобождава.
Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода!
” И едно междучасие в присъствието на цялото
училище
, ученикът, който я улови, я освобождава.
Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет.
към текста >>
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото
училище
и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото
училище
и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др.
към текста >>
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и
училището
, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и
училището
, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>
Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-
училище
, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.
Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-
училище
, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен.
към текста >>
Другарският час ставаше по паралелки и общ за
училището
.
Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания.
Другарският час ставаше по паралелки и общ за
училището
.
Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни.
към текста >>
При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в
училището
; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.
Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите.
При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в
училището
; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.
Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище.
към текста >>
Музиката играеше голяма роля в нашия
училищен
живот.
Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена. Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.
Музиката играеше голяма роля в нашия
училищен
живот.
За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
към текста >>
Песните за
първоначалното
училище
са предметни и интуитивни.
Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен.
Песните за
първоначалното
училище
са предметни и интуитивни.
За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята.
към текста >>
Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото
училище
.
При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца. Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява.
Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото
училище
.
За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее.
към текста >>
Тя е неразделна при обучението в
училището
-живот.
За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята.
Тя е неразделна при обучението в
училището
-живот.
В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем. За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите.
към текста >>
Хроникирането на събития в
училището
, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане.
Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем. За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус.
Хроникирането на събития в
училището
, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане.
Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час.
към текста >>
селяните се допитват до нашия
училищен
оракул/.
Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света. За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др.
селяните се допитват до нашия
училищен
оракул/.
Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме.
към текста >>
За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един
училищен
парцел от 1200 м.
/При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит. За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния.
За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един
училищен
парцел от 1200 м.
Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата. Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио.
към текста >>
Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от
училището
.
Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата. Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио. Попълняхме нуждите още с доброволни вноски на съестни продукти. Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар.
Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от
училището
.
Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички. Всяко дете си носи хляба. В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр. С каква радост и охота децата остават на общите обеди!
към текста >>
Училище
-живот!
В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр. С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем!
Училище
-живот!
Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с.
към текста >>
Така дойдохме до едно
училище
без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява.
С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество.
Така дойдохме до едно
училище
без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява.
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището.
към текста >>
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и
училище
без простъпки, сбиване, скараване и немирства.
Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява.
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и
училище
без простъпки, сбиване, скараване и немирства.
Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
към текста >>
Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя
училището
.
Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява.
Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя
училището
.
Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет. Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки.
към текста >>
Децата идвали ежедневно на
училище
. Пролет.
Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
Децата идвали ежедневно на
училище
. Пролет.
Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др.
към текста >>
Така възпитава детския образователен труд -
училището
сред природата, живото
училище
или
училището
-живот.
Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те.
Така възпитава детския образователен труд -
училището
сред природата, живото
училище
или
училището
-живот.
За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост.
към текста >>
Това го имаше в нашето
училище
.
вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот.
Това го имаше в нашето
училище
.
И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата.
към текста >>
И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в
училището
.
Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те. Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот. За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище.
И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в
училището
.
Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си.
към текста >>
За да се направи една реформа в
училището
и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата.
Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност.
За да се направи една реформа в
училището
и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата.
Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност: 1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс; 2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда;
към текста >>
От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от
училището
, между младежите и родителите.
Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост. Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си.
От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от
училището
, между младежите и родителите.
За тази цел развихме следната дейност: 1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс; 2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове.
към текста >>
1. Организирахме вечерно
училище
с двегодишен курс;
Селото, обаче, живее като една общност. За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едновременно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност:
1. Организирахме вечерно
училище
с двегодишен курс;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията.
към текста >>
Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище -
училище
, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията.
Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище -
училище
, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково.
към текста >>
Учениците от
училището
влизаха в читалището, а от там в кооперацията.
3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;
Учениците от
училището
влизаха в читалището, а от там в кооперацията.
Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел.
към текста >>
Придобитото в
училището
укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето.
4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана; Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията.
Придобитото в
училището
укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето.
Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището.
към текста >>
За да се види непосредствено постигнатото в
училището
, през пролетта на 1935 г.
5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана; Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън.
За да се види непосредствено постигнатото в
училището
, през пролетта на 1935 г.
стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб.
към текста >>
Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в
училището
.
Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел.
Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в
училището
.
Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му.
към текста >>
Имаха си цветна градина в
училището
.
Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята.
Имаха си цветна градина в
училището
.
Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас? ” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си. Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре. В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр.
към текста >>
Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в
училището
.”
Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен.
Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в
училището
.”
[1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр. [2] Сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн.
към текста >>
„Ново
училище
”, 1911 год., II год., 4 кн.
Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен. Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.” [1] Проф. Петерсен – „Практиката в училищата по Йенския план”, 45 стр. [2] Сп.
„Ново
училище
”, 1911 год., II год., 4 кн.
към текста >>
13.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното
училище
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното
училище
„И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.” „Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.” „Новото в света седи в следното: Служене на любовта! ”
към текста >>
Мисията на днешното
училище
е да създаде новия тип човек - човекът на любовта.
” Учителят По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание. Но този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Любовта не е важна само като образователна среда.
Мисията на днешното
училище
е да създаде новия тип човек - човекът на любовта.
Тази мисия произтича от следното: 1. Тя е в хармония с детската природа. Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А видяхме в главата „Закони и методи на любовта”, че той именно чрез любовта я проявява. 2. Любовта внася изобилен живот в човека.
към текста >>
С други думи, когато
училището
постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
2. Любовта внася изобилен живот в човека. Лъчите на любовта внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление.
С други думи, когато
училището
постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето.
към текста >>
3. Тази мисия на днешното
училище
произтича от характера и нуждите на днешната епоха:
Лъчите на любовта внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.
3. Тази мисия на днешното
училище
произтича от характера и нуждите на днешната епоха:
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума.
към текста >>
От горното следва, че
училището
трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
От горното следва, че
училището
трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето.
към текста >>
Така
училището
ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха.
Така
училището
ще бъде в хармония с развитието на човечеството.
Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище.
към текста >>
За да изпълни тази своя мисия,
училището
трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето.
От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
За да изпълни тази своя мисия,
училището
трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето.
Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили. Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов? Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее!
към текста >>
Те трябва да се приложат в днешното
училище
.
Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето.
Те трябва да се приложат в днешното
училище
.
Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили. Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов? Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее! Всеки ден да опитва любовта.
към текста >>
Кои са методите, чрез които днешното
училище
може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов?
Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие. За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили.
Кои са методите, чрез които днешното
училище
може да създаде новия тип човек - човека на дейната любов?
Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее! Всеки ден да опитва любовта. Това, което човек опита, го научава. А това, което не е опитано, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи.
към текста >>
Всекидневният живот на детето в
училището
, в природата, в дома и пр.
Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина - в земята - и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта.
Всекидневният живот на детето в
училището
, в природата, в дома и пр.
трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит:
към текста >>
3. През втория образователен период - периодът на
първоначалното
училище
и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко. 2. През първия образователен период - предучилищната възраст - това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода.
3. През втория образователен период - периодът на
първоначалното
училище
и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.
Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него! ” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата.
към текста >>
” Чрез трудовия принцип, приложен в
училището
, детето ще влезе в интимно общение с природата.
3. През втория образователен период - периодът на първоначалното училище и прогимназията - лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал. 4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него!
” Чрез трудовия принцип, приложен в
училището
, детето ще влезе в интимно общение с природата.
Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност - създава условия, за да се изяви любовта. 5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен.
към текста >>
При влизане в
училище
той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в
училище
със сияеща, радостна усмивка.
Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родителите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си.
При влизане в
училище
той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в
училище
със сияеща, радостна усмивка.
Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните.
към текста >>
14.
Огънят на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За любовта трябва едно велико
училище
, най-хубавото
училище
, опитно
училище
.
Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея.
За любовта трябва едно велико
училище
, най-хубавото
училище
, опитно
училище
.
Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо. Той, като те види какво правиш, да го направи. Любовта се предава чрез контакт.
към текста >>
“ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в
училището
на любовта.
И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.
“ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в
училището
на любовта.
Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов. Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори:
към текста >>
Има любов в
първоначалното
училище
, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта.
Има любов в
първоначалното
училище
, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек.
към текста >>
15.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното
училище
в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството.
Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното
училище
в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството.
Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители.
към текста >>
След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно
училище
(школа).
ОРИГЕН Ориген бил ученик на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността. Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни. Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му.
След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно
училище
(школа).
В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа. В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл.
към текста >>
В александрийското катехизисно
училище
учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост.
Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа). В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква. Скоро след това той се върнал в Александрия и продължил учителската си работа.
В александрийското катехизисно
училище
учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост.
От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер.
към текста >>
Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно
училище
.
После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий.
Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно
училище
.
В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър.
към текста >>
В Кесария той отворил
училище
подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници.
В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес. Два александрийски събора, свикани от епископ Димитрий, през 231 и 232 година, се занимавали с въпроса за Ориген. Той бил лишен от учителската длъжност и изгонен от Александрия. Тогава той се преселил в Кесария Палестинска. където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър.
В Кесария той отворил
училище
подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници.
Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали епископи. Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270). Оригенов ученик бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година. Навярно по предложение на своите приятели епископи Ориген бил поканен на църковния събор в Бостра през 244 година, където успял да убеди бостренския епископ Берил да се откаже от монархиянската ерес.
към текста >>
Това Ориген наричал възстановяване на
първоначалното
състояние.
От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система. Ориген се намирал под силното влияние на платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ".
Това Ориген наричал възстановяване на
първоначалното
състояние.
Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен.
към текста >>
Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на
училището
след него.
От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено.
Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на
училището
след него.
Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген. Пиерий предал своята преданост към Ориген на ученика си Памфилий, кесарийски презвитер. Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на училището. Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р.
към текста >>
Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на
училището
.
Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено. Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на училището след него. Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген. Пиерий предал своята преданост към Ориген на ученика си Памфилий, кесарийски презвитер.
Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на
училището
.
Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги. Според Седир учението на гностиците е остатък от древните мистерии, които били изродени и гностиците направили опит да бъдат обновени чрез евангелието.
към текста >>
16.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Малкото дете, когато се роди без никакви бръчки, представлява
първоначалното
състояние на Земята.
По единствената причина, че дошло едно същество от друго място и направило една малка бразда на Земята. Оттам нататък като видели тази бразда, всички я напуснали. Тогава новодошлите същества почнали да правят още бразди, докато дошли и други същества, които съвсем огънали Земята. Тези, които са огънали Земята, не са били прости хора. Вътре в нас има нещо останало от това велико минало.
Малкото дете, когато се роди без никакви бръчки, представлява
първоначалното
състояние на Земята.
Гледаш го гладко, хубаво като месечинка, без никакви бръчки. Но дойде едно време, когато започват да се явяват бразди. Когато челото се набръчка казват, че човек е станал много умен. Първоначално човекът не е бил като днешния човек. Сегашният човек е само подобие на първоначалния.
към текста >>
Вие сте в едно
училище
и вашите Учители искат да учите.
И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте. Сега ви пожелавам да забравите вашето минало и да живеете във възхода на вашия живот. Вашият възход е подобрението на вашата съдба.
Вие сте в едно
училище
и вашите Учители искат да учите.
Затова ще се стегнете да учите. Това ще оправи ваша- та съдба. Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия.
към текста >>
17.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Богородица, да заобиколите
училището
и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски.
И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо. Тези шумове, това дихание заедно с кроткия напевен звън идват от вечно будната, никога не затворила очи и в робското време душа на българския народ. Константин Дъновски е роден в Устово, понастоящем квартал на гр. Смолян. Къщата, където прекарва детството си, е кацнала на една чука от южния склон на височините, които ограждат Устово от север. За да стигнете до нея, трябва да минете покрай църквата Св.
Богородица, да заобиколите
училището
и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски.
Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж. Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав.
към текста >>
Първоначалното
си образование Константин Дъновски получава в килийното
училище
в Устово.
Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил".
Първоначалното
си образование Константин Дъновски получава в килийното
училище
в Устово.
През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф. д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване.
към текста >>
През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското
училище
.
Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил". Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово.
През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското
училище
.
Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф. д-р Ников изтъква влиянието на майка му, която съзнателно го насочва към духовен живот и мистично себевглъбяване. Това възпитание оказва силно въздействие при формирането на характера му.
към текста >>
След като завършва
първоначалното
си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко
училище
.
Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин. Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий?
След като завършва
първоначалното
си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко
училище
.
Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си. В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година. На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година.
към текста >>
18.
Живата връзка с Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Животът на Земята е
училище
и както в обикновеното
училище
, има класове и степени на развитие.
Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива.
Животът на Земята е
училище
и както в обикновеното
училище
, има класове и степени на развитие.
„Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37] За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място.
към текста >>
„Земята е едно
училище
, което всеки човек е длъжен да свърши.
Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие.
„Земята е едно
училище
, което всеки човек е длъжен да свърши.
И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37] За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството.
към текста >>
И като свършите
училището
с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37]
Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши.
И като свършите
училището
с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37]
За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите. Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също свещено място. То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие.
към текста >>
Това е по-близко до
първоначалното
, но и тази дума не изразява напълно дълбокия смисъл на думата „логос“.
(Евангелие от Йоан 1:1) Това са словата, с които започва Евангелието на апостол Йоан - най-близкия, любим ученик на Христа. Това Евангелие, както и другите, е писано на елински. Преводът, който е направен на другите езици, не изразява дълбокия смисъл на значението на този текст. Думата „логос“ на английски се превежда с „word“ (дума), което има друг смисъл, на френски с думата „verb“, което не е по-точен превод. На български е преведено със „слово“.
Това е по-близко до
първоначалното
, но и тази дума не изразява напълно дълбокия смисъл на думата „логос“.
Εν aρχή се превежда: „В начало“; ην ο Λόγος се превежда: „беше логос“; κaι ο Λόγος ην - „и логосът беше“; προς τον Θεόν значи „първият от боговете“. („В начало беше логосът и логосът беше първият от боговете.“) Така че под „логос“ трябва да разбираме оная велика творческа сила, от която всичко произтича и която е създала всичко и продължава да създава всичко. В българския език имаме думата „разумност“: Тази дума я нямат нито англичаните, нито французите. Понятието „разумност“ съществува в българския език от най-древни времена, но Учителят много задълбочава и разширява значението й. Когато говорим за разумен човек, ние разбираме не само че той е умен, но че той е изпълнен с любов и в своето поведение той се съобразява напълно с природните и Божествените закони.
към текста >>
19.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Още в
първоначалното
училище
тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи.
" На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае.
Още в
първоначалното
училище
тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи.
И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин.
към текста >>
20.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Член на управителния съвет на дружеството по това време е 53-годишната Анастасия Желязкова, която по-късно се заема с изграждането на първото професионално
училище
във Варна „Трудолюбие.“ До женитбата си Анастасия носи фамилното име на тежкото чорбаджийско семейство на Цвятко Узунов от Одрин.
1878), Гина Гумнерова. Любопитно е силното присъствие на жените между най-ранните му последователи: пет от изредените десет постоянно присъстващи на годишните срещи. Нито „домошарки,“ нито развяващите денонощно поли левичарки от първите години на 20-ти век! Жените от кръга на Петър Дънов са белязани с космополитните параметри на своите предприемчиви съпрузи и дядовци, с европейските, руски и американски училища, с търговските кантори, пристанищата, тържищата и петролните кладенци от Москва до Кайро, и от Багдад до Кьонигсберг. Споменахме, че през 1898 г. той отправя своето „Възвание към народа ми българските синове на семейството славянско“ пред варненското благотворително дружество „Майка“ (среща се и като „Милосърдие“).
Член на управителния съвет на дружеството по това време е 53-годишната Анастасия Желязкова, която по-късно се заема с изграждането на първото професионално
училище
във Варна „Трудолюбие.“ До женитбата си Анастасия носи фамилното име на тежкото чорбаджийско семейство на Цвятко Узунов от Одрин.
Узунови са богати хора със самочувствие. От тези които искат да вървят свободно напред и затова са против османското господство. По-малкият й брат Атанас Узунов е приятел на Ботев и Левски, и след обесването на Апостола става негов заместник. Получава каторжна присъда от турците, бяга в Русия, става народен представител от Либералната партия в парламента на независима България и накрая инспектор на Цариградската Екзархия. Анастасия е родена в Одрин.
към текста >>
Тя учи в гръцко и френско
училище
в Цариград.
Узунови са богати хора със самочувствие. От тези които искат да вървят свободно напред и затова са против османското господство. По-малкият й брат Атанас Узунов е приятел на Ботев и Левски, и след обесването на Апостола става негов заместник. Получава каторжна присъда от турците, бяга в Русия, става народен представител от Либералната партия в парламента на независима България и накрая инспектор на Цариградската Екзархия. Анастасия е родена в Одрин.
Тя учи в гръцко и френско
училище
в Цариград.
Става учителка на 24-годишна възраст в Калофер, а от 1871 до 1876 - в Пловдив. В Пловдив през 1869 основава женското дружество „Майчина длъжност“, сътрудничи на вестник „Век“, написва и издава „Буквар на франзузкия язик. Нарядила А. Ц. Узунова. Издава книжарницата на Хр. Г.
към текста >>
Първоначалното
си образование получава в родния си град.
Това вероятно е и времето, когато се запознава с Дънов. През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“ организира представянето на „Възванието“. Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г. се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен.
Първоначалното
си образование получава в родния си град.
Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован мъж от Тулча, който почива рано и Мария отново отива да учи този път в Русия, където завършва висше педагогическо образование. Заселва се в Търново, където учителства до края на живота си, като става дори помощник-директор на Девическата гимназия. Като благотворителка и общественичка, домът й става център на елита на града, откъдето се подемат много благородни начинания. В самото начало на века тя влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана, и също така и с Петър Дънов.
към текста >>
По това време Дънов изнася сказките си по френология, и Иларионови се запознават с него на една от тях в търговското
училище
на града.
След освобождението той спира да пръска пари за български чети през Дунава и за снабдяването на нашите опълченци. Изчаква криволяво новородената Елена да поукрепне, и когато става на 40 дни продава всичко което има в Плоещ и се връща със семейството си в Габрово. Скоро почива, а след него и съпругата му. Елена остава с много пари и още повече настойници, които я изпращат в девическия пансион във Велико Търново да дели една стая с небезизвестната на всички Иванка Ботева. Елена завършва гимназията през 1896 г., когато се омъжва на 20-годишна възраст за търновския офицер Константин Иларионов.
По това време Дънов изнася сказките си по френология, и Иларионови се запознават с него на една от тях в търговското
училище
на града.
Те остават силно впечатлени от способностите му като лечител. Елена по това време вече има определен интерес към духоните и окултни търсения на търновчани. Тя се движи в кръга на известния местен преподавател и писател Васил Узунов и чрез него става водеща фигура в един от трите големи спиритически кръжока на града. От 1907 година Елена започва редовно да подпомага и да участва в съборите на последователите на Дънов заедно със съпруга си отначало във Варна, а когато след 1910 те започват да се провеждат в Търново, съпрузите стават редовни домакини на Учителя в новата си голяма къща на ул. „Зеленича“ 28.
към текста >>
26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в
училището
и спане при кмета.
Ще видим как ще се търкули историята. Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа: „18 май 1903 г. Тръгнахме по призванието аз Пеню Киров, родом от гр. Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“.
26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в
училището
и спане при кмета.
31 май 2 юни - Нова Загора. В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат позволение от владиката, а от владиците“ и проповядва с огромен успех. В „Женското училище“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат. 3 юни 12 юни - Кара-бунар, Стара Загора, с. Текето, Белчево, Алипашовитеханища, Чирпан, Меричлери.
към текста >>
В „Женското
училище
“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат.
Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“. 26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в училището и спане при кмета. 31 май 2 юни - Нова Загора. В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат позволение от владиката, а от владиците“ и проповядва с огромен успех.
В „Женското
училище
“ кмета, околийския началник, учители, попове, протестанти и др. ръкопляскат.
3 юни 12 юни - Кара-бунар, Стара Загора, с. Текето, Белчево, Алипашовитеханища, Чирпан, Меричлери. Пере ги дъжд. Село Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров. 13 юни.
към текста >>
Протестантската учителка в американското
училище
Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков.
През брезнишките къшли за Перник. Слаканевските и Богдановдолските колиби, с. Батановци и с трена в Перник, после Радомир. За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово. Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков.
Протестантската учителка в американското
училище
Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков.
8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив.
към текста >>
21.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
1841 във Варна бива отворено първото гръцко
училище
, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система.
1835 (18 април) в Мидъл Смитфилд, Пенсилвания, се ражда четвъртвековният президент на духовната методистка семинария Дрю - Хенри Ансън Бъц. 1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което стимулира американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи. 1840-те години в българските земи на Отоманската империя започва да прониква Бел-Ланкастерската система на взаимообразователните училища, при която училищата са „частно дело на гражданите“, които ги изграждат. 1840 се ражда Чийф Джоузеф, вождът на индианците от племето Незпирс. 1840 (7 май) в Русия се ражда композиторът Петър Илич Чайковски.
1841 във Варна бива отворено първото гръцко
училище
, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система.
1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр. 1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън. 1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети.
към текста >>
1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото
училище
в Пловдив, след като завършва
първоначалното
си образование в Устово.
1840 (7 май) в Русия се ражда композиторът Петър Илич Чайковски. 1841 във Варна бива отворено първото гръцко училище, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система. 1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр. 1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън.
1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото
училище
в Пловдив, след като завършва
първоначалното
си образование в Устово.
1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати. 1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон. 1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище.
към текста >>
1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско
училище
на даскал Константин Мудрон.
1842 Излиза есето на Ч. М. Елис за трансцендентализма, наблягащо на иманентната вътрешна ценност на личността - традиционна американска идея, залегнала в „Декларацията на независимостта“ на Томас Джеферсън. 1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати.
1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско
училище
на даскал Константин Мудрон.
1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище. 1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“.
към текста >>
1845 във Варна се открива ново гръцко
училище
.
1842 Константин Дъновски отива да учи в гръцкото училище в Пловдив, след като завършва първоначалното си образование в Устово. 1843 Олкот изгражда „Фрут Фарм“ - нова земеделска утопична комуна в Харвард с участието на художници, артисти, философи и поети. 1843 (19 февруари) в Мадрид, Испания, се ражда звездата на Метрополитен опера от втората половина на века Аделина Пати. 1843 в Татар Пазарджик пристигналият от Пловдив Константин Дъновски постъпва в модерното българско училище на даскал Константин Мудрон. 1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо.
1845 във Варна се открива ново гръцко
училище
.
1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“. 1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен председател на Теософското дружество. 1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна.
към текста >>
1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското
училище
за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов.
1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“. 1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен председател на Теософското дружество. 1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна.
1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското
училище
за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов.
Телескопичен блик От катедрата на Американския лицеум в своите обиколки Р. У. Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“. „Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора. Нашият век е век на ретроспекциите. Гледа назад, храни се с мислите на предците ни.
към текста >>
Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно
училище
в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не.
Защо да зависим от прозрения на миналото? Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път? Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история. Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи.
Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно
училище
в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не.
А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим.
към текста >>
В Пловдив, където учи, и в Пазарджик, в голямото българско
училище
при Мудрон и в гръцкото
училище
, също беше открил какво нещо е това големият град, дето едва ли имаше друг като него.
За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село. Занаятчии вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът. Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на село. Не че не бе виждал голям град.
В Пловдив, където учи, и в Пазарджик, в голямото българско
училище
при Мудрон и в гръцкото
училище
, също беше открил какво нещо е това големият град, дето едва ли имаше друг като него.
Но за Варна вуйчо му му беше разправил неща, които бяха толкова нови, че не ги бе взел за чиста монета, въпреки че лесно се съгласи да тръгне с него да си търси тук учителска или друга някоя работа. Устово беше малко местенце, колкото и красиво, и нито той, нито пък майка му особено го виждаха като мястото, дето ще почне и протече и свърши животът му. Въпросът бе в това, че колкото повече наближаваха Варна, толкова повече това, което вуйчо му беше му разправял, не само можеше да излезе истина, но истината далече можеше да надмине и най-невероятните неща, които Константин бе чул от него. Той не можеше да откъсне очи от срещнатия турчин. Ето на - излизаше, че не е турчин, а гагаузин - иди го разбери.
към текста >>
Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко
училище
в града.
Три дни така! Или повече - ту по-страшно, ту по-леко - тълпата горе на крепостта не намаляваше. Къде бе попаднал? Къде само го бе довел вуйчо му Йоргаки, който ето че се задаваше и търсеше с поглед къде се е изтъпанил племенникът му? Нея сутрин малко по-нататък над табията Йени Дуня, дето щеше да е молебенът, сред българските местни първенци хаджиите Рали Мавридов и братя Георгиевич стърчеше друг гост на града: висок, слаб, с права русолява коса и пронизващ поглед, той бе в полуселски дрехи за разлика от хаджиите, но почитта, с която го гледаха те, явно го правеше равен сред равни. Той гледаше на бурята с други очи; с вътрешните си очи, и те не виждаха ни скеле, ни нищо друго наоколо, защото стихията пред него не бе сегашната само стихия, и кипеше не пред четиридесетгодишния хадърчански чорбаджия, на когото хаджиите говореха сега, без да ги чуе, а пред шестнайсетгодишния Танасчо на Копаранския бряг, дето щяха да докарат баща му вързан с още някои и да го хвърлят в морето да се удави.
Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко
училище
в града.
Пръв селянин на село Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното село Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия. А и с гръцкото училище не се задоволи и го даде през свободното време да учи при махленския ходжа. Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята. Баща му и отец Михаил - между тях. Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила.
към текста >>
А и с гръцкото
училище
не се задоволи и го даде през свободното време да учи при махленския ходжа.
Къде само го бе довел вуйчо му Йоргаки, който ето че се задаваше и търсеше с поглед къде се е изтъпанил племенникът му? Нея сутрин малко по-нататък над табията Йени Дуня, дето щеше да е молебенът, сред българските местни първенци хаджиите Рали Мавридов и братя Георгиевич стърчеше друг гост на града: висок, слаб, с права русолява коса и пронизващ поглед, той бе в полуселски дрехи за разлика от хаджиите, но почитта, с която го гледаха те, явно го правеше равен сред равни. Той гледаше на бурята с други очи; с вътрешните си очи, и те не виждаха ни скеле, ни нищо друго наоколо, защото стихията пред него не бе сегашната само стихия, и кипеше не пред четиридесетгодишния хадърчански чорбаджия, на когото хаджиите говореха сега, без да ги чуе, а пред шестнайсетгодишния Танасчо на Копаранския бряг, дето щяха да докарат баща му вързан с още някои и да го хвърлят в морето да се удави. Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко училище в града. Пръв селянин на село Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното село Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия.
А и с гръцкото
училище
не се задоволи и го даде през свободното време да учи при махленския ходжа.
Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята. Баща му и отец Михаил - между тях. Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила. Утрото не видя слънце. Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът.
към текста >>
Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско
училище
на село.
„Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание. Поне не тия тук. Шестнайсетгодишният Атанас тогава бе плакал при вълшебното спасение на живота на баща си от знамението на бурята. Четирийсет и две годишният Атанас Георгиев сега горе на табията се питаше какво вещае тази буря. И ни най-малко не се съмняваше в отговора.
Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско
училище
на село.
Е, нямаше да е в родното му село; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от село с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е? Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище.
към текста >>
Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат
училище
.
Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на село. Е, нямаше да е в родното му село; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от село с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е? Тук оставаме. Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в село Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха. Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език.
Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат
училище
.
Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите. Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки. Край! Сам щеше да го направи. Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат училище - те какво бяха виновни за дивотията на бащите си. - Атанасе?
към текста >>
Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат
училище
- те какво бяха виновни за дивотията на бащите си.
Нямаше да е родното село, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език. Ето гърците отвориха във Варна вече две училища на свой си роден език и сега българите, където той живееше и където децата му растяха, трябваше да имат училище. Две години беше убеждавал съселяните си да го направят, но какво искаш от прости селяни сред хадърдчанските баири - уж нямало да стане, пък сигурно им се свидеха парите. Две години навивки, но сега край! Бурята бе дигнала шатрата на глупостите в черните небеса на душата му и оттук нататък щеше да е слънце! Нямаше да си играе на шикалки. Край! Сам щеше да го направи.
Нека си стискат грошовете, но децата им щяха да имат
училище
- те какво бяха виновни за дивотията на бащите си.
- Атанасе? - усети, че някой отдавна се мъчеше да привлече вниманието му, но се бе разсеял. Беше Сава Георгиевич. - Къде потъна? - Пак то.
към текста >>
За
училището
мисля.
- Атанасе? - усети, че някой отдавна се мъчеше да привлече вниманието му, но се бе разсеял. Беше Сава Георгиевич. - Къде потъна? - Пак то.
За
училището
мисля.
- Точно туй исках да ти кажа. Нали питаш за български учител? Ето го едно младо момче, точно за учител каза вуйчо му, че ще го доведе от Устово. Ей там до стената едрия мъж с момчето - бакърджия е. Вуйчо му Йоргаки Зибилев.
към текста >>
Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото
училище
на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев.
Бил чуден казват. Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас. Голобрад или не - това бе той самият, загледан в бурята отпреди двайсет и пет години! Целият живот пред него; дошъл отникъде си в големия град като него едно време в Месемврия; с пламъка на знанието в сърцето. Нищо друго. И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък.
Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото
училище
на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев.
Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото. За помещение за училището вече не се продума. Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща. На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии. Вън на двора! Нареди да измажат с вар.
към текста >>
За помещение за
училището
вече не се продума.
Голобрад или не - това бе той самият, загледан в бурята отпреди двайсет и пет години! Целият живот пред него; дошъл отникъде си в големия град като него едно време в Месемврия; с пламъка на знанието в сърцето. Нищо друго. И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък. Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев. Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото.
За помещение за
училището
вече не се продума.
Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща. На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии. Вън на двора! Нареди да измажат с вар. Нямало прозорец, но като нямало - няма! Какво да правим сега. Младият учител обиколи селото, събра десетина-петнадесет деца и почна да ги учи още след един-два дни.
към текста >>
А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има
училище
; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост.
Край! Атанас нареди, без да чуе и дума от жена и деца, да се изхвърли всичко от заницата на голямата му къща. На сегашен език това ще рече нещо като килер - стая за натурии. Вън на двора! Нареди да измажат с вар. Нямало прозорец, но като нямало - няма! Какво да правим сега. Младият учител обиколи селото, събра десетина-петнадесет деца и почна да ги учи още след един-два дни.
А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има
училище
; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост.
Църквата „Св. Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза. Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за училище, започват да се усукват около него. Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш.
към текста >>
Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за
училище
, започват да се усукват около него.
Нямало прозорец, но като нямало - няма! Какво да правим сега. Младият учител обиколи селото, събра десетина-петнадесет деца и почна да ги учи още след един-два дни. А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има училище; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост. Църквата „Св. Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза.
Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за
училище
, започват да се усукват около него.
Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш. Но за селяните - вечно скептични и недоверчиви - всички тези качества бяха още по-важни, защото ставаше дума за бъдещето на децата им. В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат.
към текста >>
Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за
училището
, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско
училище
, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! -
Училище
да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха.
В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват.
Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за
училището
, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско
училище
, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! -
Училище
да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха.
- Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем.
към текста >>
- Само че
училище
беше есенес, сега ще стиснем ръце за
училище
и църква! Огледаха се като втрещени селяните.
Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват. Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха.
- Само че
училище
беше есенес, сега ще стиснем ръце за
училище
и църква! Огледаха се като втрещени селяните.
Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.
към текста >>
-
Училище
и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите.
Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват. Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха. - Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце.
-
Училище
и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите.
Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа.
към текста >>
Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас -
Училище
и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.
- Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем.
Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас -
Училище
и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.
Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила.
към текста >>
Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има
училище
, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен.
Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила.
Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има
училище
, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен.
О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти.
към текста >>
Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко
училище
, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово.
Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци.
Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко
училище
, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово.
А там, където някой се опитва да чете и учи на роден език - в столицата вратата към правителството е отворена за мегаломаните чрез Патриаршията и всяка клевета за бунтовничество и подмолна работа срещу султана, поднесена с нужните метани и подмазвания, спъва тези усилия. Само че това да си мислиш, че си над всички, е едно, а наистина да си е друго. Не само гърците са събудените хора в империята. Не само гърците са търговците, грамотните, почитаните от властта заради авторитета им сред съгражданите и съселяните. Хаджи Атанас наистина не е кой да е.
към текста >>
И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко
училище
, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той.
Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци.
И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко
училище
, че една нова църква с гръцки свещеник под Патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той.
(Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.) Не спори. Не ругае. Не интригантства. Просто дипломатично подсеща за онези аспекти на строежа, които са в интерес на всяка от заинтересуваните групи. И не иска нищо.
към текста >>
Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново
училище
или нова църква.
Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега - по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село - Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единадесет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия. С търговци на жито, на говеждо и на овче месо.
Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново
училище
или нова църква.
Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци - били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духов- ното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите.
към текста >>
Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено
училището
и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите.
Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква. Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци - били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духов- ното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат.
Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено
училището
и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите.
На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището след Константин учителстват П. Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си.
към текста >>
А в
училището
след Константин учителстват П.
Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословшщите. На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов.
А в
училището
след Константин учителстват П.
Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове.
към текста >>
Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре
училището
на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и
училището
, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си.
Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре
училището
на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и
училището
, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява?
Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
към текста >>
Когато Константин започва
училище
в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се.
И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога. Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят.
Когато Константин започва
училище
в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се.
В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор.
към текста >>
1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря
училище
за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца.
Защитата му става известна като „Пледоария за капитан Джон Браун“. 1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“. 1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия.
1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря
училище
за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца.
1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко училище. 1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа.
към текста >>
1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко
училище
.
1859 в Нюйоркския есенен оперен сезон сензационно получава глав- на роля в „Лучия ди Ламермур“ шестнадесетгодишната Аделина Пати - „Малката Флоринда“. 1859 (17 септември) в Разград идва Алберт Лонг, който за два месеца научава така добре български, че на Бъдни вечер изнася на български първата си проповед пред 15 местни богомолци. 1859 (19 декември) в Цариград на път за Варна, за да поеме там руското консулство, идва Александър Рачински. 1860 (12 март) в българската катедрала в Истанбул Иларион Мака- риополски провъзгласява независимостта на българската църква от Гръцката патриаршия. 1860 (15 май) в Тулча пастор Флокен отваря училище за децата на избягалите от преследвания в Русия молоканци и местни български недоволни от гръцките попове, в което се стичат 52 деца.
1860 в Пловдив с новата учебна година се отваря основаното от Джеймс Кларк протестантско мъжко
училище
.
1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа. 1861 (2 април) избухва американската гражданска война между северните и южните щати.
към текста >>
1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско
училище
дванадесетгодишното котленче Стефан Томов.
1860 в Истанбул методисткият мисионер Алберт Лонг и конгрегационалистът Илаяс Ригс провеждат среща по въпроса за съвместна работа за превода на Библията на съвременен български език. До края на годината Ригс издава тук първата научна българска граматика. 1861 Емерсън написва своето есе „Бостън“, което сп. „Атлантик Мънтли“ препечатва след тридесет години и Петър Дънов попада на него при идването си в Бостън да пише дипломната си работа. 1861 (2 април) избухва американската гражданска война между северните и южните щати.
1862 на о-в Малта идва да учи в местното протестантско
училище
дванадесетгодишното котленче Стефан Томов.
1862 в Търново изригват остри политически вълнения и домът на доктор Лонг се препълва с паникьосани българи в продължение на две денонощия, застрашавайки по този начин съществуването на мисията. 1863 (1 януари) в Свищов се ражда българският писател Алеко Константинов. 1863 оглалският вожд Чийф Джоузеф сключва мирно споразумение с американската армия, което военните нарушават. 1863 влиза в действие пенсилванската железопътна линия. 1863 от Варна си заминава приятелят на българите - руският консул Рачински - и бива заместен от княз Олхинской, който забранява изграденият към консулството параклис да се ползва повече от българи.
към текста >>
И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за
училище
или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион.
И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за
училище
или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
към текста >>
Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за
училище
.
Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за
училище
.
Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е.
към текста >>
Съгражданите българи нека имат
училище
, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Българите са се посъбудили. Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л.
Съгражданите българи нека имат
училище
, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени. И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща.
към текста >>
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за
училището
е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско
училище
, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л. Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар.
Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за
училището
е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско
училище
, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая.
към текста >>
Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото
училище
и се имат с него?
Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая. Няма да им дадем да се окуражат с успех, че са пратили наш човек на заточение. Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек. Другото е вятър! И ето сега какво става. Щом обвинението е, че е руски шпионин, значи русите няма да помогнат; Рачински не става.
Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото
училище
и се имат с него?
И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат. И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи.
към текста >>
Вече започва строежът на българското
училище
и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне.
А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край.
Вече започва строежът на българското
училище
и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне.
На 11 март е издадено разрешение в дома на руския консул Рачински да се открие параклис - това е в наетата къща на богатия варненец Залъмоолу Коста. За строежа му са отпуснати 5000 рубли от вдовицата на княз Воронцов, същия, който през 1828 г. обсажда Варна и я срива със земята. За да стане това, Рачински лично заминава есента на предната година в Петроград да се бори от канцелария на канцелария и да търси ходатайства. На 21 април параклисът е осветен в блестяща служба от поп Константин, от неговия приятел гагаузкия изгнаник в Киев, дето сетне получава високите си отличия в гръцката семинария на о-в Халки - архимандрит Филарет, и от поп Иван.
към текста >>
Строежът на
училището
пак е спрян заради оплаквания.
За да стане това, Рачински лично заминава есента на предната година в Петроград да се бори от канцелария на канцелария и да търси ходатайства. На 21 април параклисът е осветен в блестяща служба от поп Константин, от неговия приятел гагаузкия изгнаник в Киев, дето сетне получава високите си отличия в гръцката семинария на о-в Халки - архимандрит Филарет, и от поп Иван. Филарет, който е надзорник на гръцките училища в града, има проблеми с гръцките попове и приема да стане консулски свещеник в параклиса. На 21 май, преди да замине на големия събор в Цариград, чорбаджи Атанас прави последния събор при извора Харлата, за да събере още подписи за отделяне от гръцката църква. И ето че отново избухва бомба.
Строежът на
училището
пак е спрян заради оплаквания.
Пак подозрения и клевети. Пак тичане по приятели! Варненският мюфтия Ибиш Ефенди (духовният глава на тукашните турци) диктува на поп Константин и чорбаджи Атанас мазбата, т.е. молбата до правителството в Истанбул за отмяна на това спиране от Високата порта с нарочен ферман. Освен това нарежда нещата в молбата така, че да изглеждат добре: изтъква, че тука враговете на султана искат да смажат добрите и кротки и предани български поданици, защото точно тези врагове винаги гледат гръцките вместо османските интереси. И за да хване дикиш, Ибиш Ефенди помага на Атанас и Константин да се съберат препоръки от турските кадии на Козлуджа, Провадия, Добрич, Балчик, Манакалянската кааза, както и подписите на всичките български мухтари - управителите на българските махали по градовете пред турските кметове.
към текста >>
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на
училището
.
Пак тичане по приятели! Варненският мюфтия Ибиш Ефенди (духовният глава на тукашните турци) диктува на поп Константин и чорбаджи Атанас мазбата, т.е. молбата до правителството в Истанбул за отмяна на това спиране от Високата порта с нарочен ферман. Освен това нарежда нещата в молбата така, че да изглеждат добре: изтъква, че тука враговете на султана искат да смажат добрите и кротки и предани български поданици, защото точно тези врагове винаги гледат гръцките вместо османските интереси. И за да хване дикиш, Ибиш Ефенди помага на Атанас и Константин да се съберат препоръки от турските кадии на Козлуджа, Провадия, Добрич, Балчик, Манакалянската кааза, както и подписите на всичките български мухтари - управителите на българските махали по градовете пред турските кметове. Също да подпишат! И с такава една молба Атанас и Константин отиват в Истанбул, дават я и Атанас остава за народния събор.
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на
училището
.
До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
към текста >>
На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за
училището
от пруския консул на Варна Е. Рейзер.
И за да хване дикиш, Ибиш Ефенди помага на Атанас и Константин да се съберат препоръки от турските кадии на Козлуджа, Провадия, Добрич, Балчик, Манакалянската кааза, както и подписите на всичките български мухтари - управителите на българските махали по градовете пред турските кметове. Също да подпишат! И с такава една молба Атанас и Константин отиват в Истанбул, дават я и Атанас остава за народния събор. На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас.
На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за
училището
от пруския консул на Варна Е. Рейзер.
Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра.
към текста >>
Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното
училище
във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е.
Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното
училище
във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града.
към текста >>
Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно
училище
“.
С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява.
Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно
училище
“.
Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?
към текста >>
Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско
училище
в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско
училище
и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това
училище
си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички.
И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане.
Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско
училище
в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско
училище
и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това
училище
си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички.
И за таблиците. И за песните. И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя. И мене ми домъчня за балтаджи-Петковото училище. И за - какво му стана на този поп Константин сега?
към текста >>
И мене ми домъчня за балтаджи-Петковото
училище
.
Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане. Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско училище в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско училище и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това училище си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички. И за таблиците. И за песните. И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя.
И мене ми домъчня за балтаджи-Петковото
училище
.
И за - какво му стана на този поп Константин сега? На 11 юли 1864 година в село Хадърча, в къщата на чорбаджи Атанас дъщеря му Добра Атанасова Георгиева ражда на съпруга си поп Константин Дъновски рожба от мъжки пол и ще я кръстят Петър. _____________________________________ * Петко Славейков редактира американския протестантски превод на Библията на съвременен български езнк по поръчка и заплащане от Протестантската методистка мисия в България. ** мютесарифин (тур.) - окръжен управител
към текста >>
22.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко
училище
в Свищов.
„И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението.
На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко
училище
в Свищов.
На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия.
към текста >>
На 20 октомври същата година се отваря и женското
училище
в Ловеч.
1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов.
На 20 октомври същата година се отваря и женското
училище
в Ловеч.
1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи.
към текста >>
1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско
училище
.
1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени. 1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч.
1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско
училище
.
1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов. 1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А.
към текста >>
1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско
училище
постъпва Петър Дънов.
1883 (28 септември) в България става промяна в правителството и английският консул съобщава на Чалис, че министерството на образованието си е променило решението. На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен).
1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско
училище
постъпва Петър Дънов.
1885 в Ловеч сградата на Американското училище за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия. 1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“. 1886 в центъра на Варна се открива методистка църква в преустроен някогашен турски харем.
към текста >>
1885 в Ловеч сградата на Американското
училище
за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия.
На 1 октомври отново се отваря мъжкото методистко училище в Свищов. На 20 октомври същата година се отваря и женското училище в Ловеч. 1884 (есента) в Свищов се открива Държавното търговско училище. 1885 (31 март) във Видин се ражда в стар балкански шпаньолски банкерски род художникът Джулиус Пиикас (световноизвестен като Паскен). 1885 (есента) в Свищов в Американското научно-богословско училище постъпва Петър Дънов.
1885 в Ловеч сградата на Американското
училище
за наука и теология е окупирано от Червения кръст поради войната със Сърбия.
1886 в Ню Йорк избухва скандалът с Макромейн, който "е осъден на 18 месеца затвор за правене на хороскопи. Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“. 1886 в центъра на Варна се открива методистка църква в преустроен някогашен турски харем. 1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън.
към текста >>
1887 (юни) Американското научно-богословско
училище
в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник.
Защитен е публично от А. Дана по времето, когато големият нюйоркски журналист Рийс е редактор в нюйоркския „Сън“. 1886 в центъра на Варна се открива методистка църква в преустроен някогашен турски харем. 1886 в Ню Йорк на 129-та улица и З-то авеню се открива подвижният мост между Бронкс и Манхатън. 1887 в Ню Йорк Рийс издава статиите си за квартала Файв Поиитс (Петте кюшета), където изникват сред уличните банди бъдещите главатари на американските мафии; в това е върхът на журналистическото му отразяване на живота на нюйоркската беднота между 1879 и 1888.
1887 (юни) Американското научно-богословско
училище
в Свищов издава свидетелство за завършено образование на Петър Дънов, подписано от учителите му Стефан Томов и Йордан Икономов, както и свидетелство за правоимащ проповедник.
1887 (ноември 24) от с. Хотанца Петър Дънов изпраща на сестра си Мария П. Стамова снимката си „в знак на искрена братска Любов“, и добавя: „Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов.“ 1888 в Медисън библиотеката на университета Дрю достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа. 1888 (11-14 март) вилнее най-парализиращата снежна буря в историята на САЩ. 1888 в централните територии на САЩ индианските методистки мисии вече имат преводи на Библията на езиците на племената чероки и чотау.
към текста >>
През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно
училище
за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите.
През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно
училище
за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев.
към текста >>
Логично е точно в това
училище
в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов.
* Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
Логично е точно в това
училище
в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов.
Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е.
към текста >>
Вероятно е преподавал в
първоначалното
методистко
училище
в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън.
Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов.
Вероятно е преподавал в
първоначалното
методистко
училище
в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън.
Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги.
към текста >>
Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско
училище
.
Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов. И двамата са занаятчии, хора работещи, гледащи напред, мотивирани от отворилите се възможности на османския градски пазар. И двамата са избягали от тънещата беднотия и селящина на произхода си, за да поемат пътищата на отворения свят. И двамата е трябвало да скъсат с дърпащите ги назад сили, между които и с консерватизма и ксенофобията на тогавашно- то православие. Но - назад към нашия проблем.
Единственото, което остава не съвсем ясно при това положение, е как възрожденецът поп Константин, който близо петдесет години тласка напред българската православна църква, дава сина си на протестантско
училище
.
Отговорът на този въпрос не е прост, но не е важен, въпреки че го поставям, защото е очевидно, че българският читател ще си го зададе независимо по какви причини. Всъщност вероятно не е той само, който го е „дал“ или не. Толерантен, какъвто е бил цял живот, поп Константин е и достатъчно мъдър да остави сина си - който след завършването на варненската реалка безспорно е по-просветен от него - сам да вземе решението си. Освен това, както синът му има проблеми с това да нарича бялото черно само защото натам върви вълната, така и Константин е такъв и това си качество синът му взима именно от него; и когато българското паство се оказва, че е премахнало гръцките попове само за да може да не плаща грошовете, дължими на църквата за църковни служби, и когато православните попове стават по-тесногръди и фанатични от едновремешните гръцки попове и по-алчни - чудно ли е, че душата му се изпразва и че се дръпва настрана и се уединява, и се скрива в Нови пазар да служи там вече доста стар, само да е далеч от любимия си изпортен град? Съвсем не, ако видим какво пише за него в цариградския вестник „Македония“ Г. С.
към текста >>
Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското
училище
в Ловеч и за мъжкото в Свищов.
Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко.
Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското
училище
в Ловеч и за мъжкото в Свищов.
През 1881 г. в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо. През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите.
към текста >>
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира,
училището
е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г.
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира,
училището
е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува.
към текста >>
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото
училище
в Анхиало и играл хоро с учителката.
Състоянието на училищата? Мизерно. В. „Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието?
Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото
училище
в Анхиало и играл хоро с учителката.
Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои.
към текста >>
„Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското
училище
.
Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж. Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование. Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в.
„Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското
училище
.
Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг).
към текста >>
Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското
училище
да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско
училище
учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от
училището
, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата.
Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както доброто, което мисиите носят, така и проблемите на местното образование. Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти.
Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското
училище
да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско
училище
учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от
училището
, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата.
Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия.
към текста >>
Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това
училище
не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път?
Но засегнат ли се личните интереси - моралът изчезва като дим, и настъпва писък за заплати, за престиж, за контрол; започва зъбене срещу това, което се възприема като отнемане на плячката. Издърпвам за ушите един брой пак на в. „Народа“ - който дава идея за обстановката точно преди идването на Петър Дънов да учи в протестантското училище. Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата.
Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това
училище
не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път?
“ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена.
към текста >>
С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско
училище
, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време.
Броят от 13 декември 1882 година: „Почитаемата редакция на „Български глас“ зела под внимането това, което ние простодушно обнародвахме миналия брой ... но не вярва имало ли е ученици протестанти. Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг).
С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско
училище
, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време.
Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“.
към текста >>
Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото
училище
се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти.
Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото
училище
се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството.
към текста >>
Свищовското
училище
при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“.
С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
Свищовското
училище
при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“.
Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено.
към текста >>
През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото
училище
в Свищов по обвинение, че е незаконно.
Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат.
През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото
училище
в Свищов по обвинение, че е незаконно.
Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце.
към текста >>
Мисията протестира, но околийският управител нарежда
училището
да се затвори насила.
Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено.
Мисията протестира, но околийският управител нарежда
училището
да се затвори насила.
Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено.
към текста >>
Молбата им да отворят
училището
четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че
училището
сега-засега ще остане затворено.
Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат.
Молбата им да отворят
училището
четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че
училището
сега-засега ще остане затворено.
Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали.
към текста >>
Междувременно ловешкото женско
училище
също бива затворено.
Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено.
Междувременно ловешкото женско
училище
също бива затворено.
Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк.
към текста >>
Правителствените произволни действия срещу
училището
, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт.
Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено.
Правителствените произволни действия срещу
училището
, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт.
Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване.
към текста >>
През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското
училище
.
Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява.
През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското
училище
.
Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни. Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен.
към текста >>
През 1884 се открива ново основно
училище
в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското
училище
- Лина Шенк.
Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали.
През 1884 се открива ново основно
училище
в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското
училище
- Лина Шенк.
През 1885 година вече се чувства истинско разведряване. Дори местните хора по селата стават по-достъпни. Петър Тихчев, който е назначен за пътуващ проповедник, намира пътя си отворен. Приемат го десетки семейства по села и градове и той чете, и обяснява Евангелието по домовете им. Освен това налучква, че кафенетата навсякъде му предлагат чудесна аудитория по всяко време на деня - черпиш или те те черпят по едно кафе, и започваш да им говориш! Така до лятото будителят на долното течение на Дунав и Варненско вече има над сто души от дванадесет.
към текста >>
Сградата на пансиона на Методисткото богословско
училище
, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната.
В тази именно обстановка започва работа и мисията във Варна под ръководството на забележителния пастор от щата Минесота, при това възпитаник на университета на Дрю - Трайко Константинов. Както казахме, мисията е на триста крачки от Ченгене пазар и двора на „Архангел Михаил“, където поп Константин се мъчи да се приспособи към новите времена на загърбване на възрожденците и идеалистите, а синът му, който не може да се научи да вика на бялото черно, се мъчи да намери начин да навлезе в живота. Не е голяма спекулация, ако допускам, че контактният и в най-черните си дни поп Константин - прочута духовна личност във Варна, винаги търсен от всеки новодошъл - се е срещнал с Трайко Константинов. Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа.
Сградата на пансиона на Методисткото богословско
училище
, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната.
Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения.
към текста >>
Както при идването му във Варна взаимопомощното българско
училище
, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското
училище
и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология.
Както казахме, мисията е на триста крачки от Ченгене пазар и двора на „Архангел Михаил“, където поп Константин се мъчи да се приспособи към новите времена на загърбване на възрожденците и идеалистите, а синът му, който не може да се научи да вика на бялото черно, се мъчи да намери начин да навлезе в живота. Не е голяма спекулация, ако допускам, че контактният и в най-черните си дни поп Константин - прочута духовна личност във Варна, винаги търсен от всеки новодошъл - се е срещнал с Трайко Константинов. Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната.
Както при идването му във Варна взаимопомощното българско
училище
, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското
училище
и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде.
към текста >>
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото
училище
в Ловеч.
Не е голяма спекулация, ако допускам, че контактният и в най-черните си дни поп Константин - прочута духовна личност във Варна, винаги търсен от всеки новодошъл - се е срещнал с Трайко Константинов. Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология.
Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото
училище
в Ловеч.
Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят.
към текста >>
Сградата на
училището
бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа.
Би било невероятно да не се е срещнал! И не е голяма спекулация идеята за продължаването на учението на самовглъбения Петър в Свищовския методистки институт да е изщракала някъде по време на тези разговори. Поп Константин - донякъде в безизходица за сина си по това време - не може да не е бил впечатлен от този забележителен човек, дошъл от проповядването си на божието слово из житните полета на Минесота през океана в българската житница - Добруджа. Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч.
Сградата на
училището
бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа.
Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена. В мъжкото училище в Свищов обаче няма смущения. Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари.
към текста >>
В мъжкото
училище
в Свищов обаче няма смущения.
Сградата на пансиона на Методисткото богословско училище, Свищов, по-късно здравен дом * И така, Петър Дънов се озовава в Свищов, отново на върха на вълната. Както при идването му във Варна взаимопомощното българско училище, изградено с бащината му помощ, в което постъпва, се издига в класно; както като стига до гимназиално ниво се отваря едно от първите две в Княжеството модерни „реалки,“ за да го приеме в първия си випуск, така и в Свищов той пристига точно по време на изживяването на сътресенията около американското училище и неговото устремяване напред към превръщането му в Американски институт за наука и теология. Има само една малка спънка... Сръбско-българската война от 1885 г., последвала съединението на Княжеството с Източна Румелия, заплашва да прекъсне поне временно работата на мисията, но това става само с девическото училище в Ловеч. Сградата на училището бива предложена за болница на Червения кръст и на ученичките е наредено да си стягат багажа. Преди това да стане обаче, се решава болницата да не се нанася и програмата скоро е подновена.
В мъжкото
училище
в Свищов обаче няма смущения.
Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има. Ако искаш - ама наистина! - да си го върнеш на който владее Балканите, изравни със земята този именно град на най-южната точка на реката и пристанището му, крепостта му, индустрията му, търговията и гарнизона му, че да ти олекне! Така е по трако-римско време, така е по византийско време, така е по' българско време, и по славянобългарско, и по турско-татарско време.
към текста >>
Като акордеон! Расте, намалява; издува се, свива се - такава е тя музиката на Свищов! Дипломираните в Богословското
училище
в Свищов, 25.06.1886 г.
Петър Дънов и съучениците му от новия клас продължават да усвояват онова, което методисткото образование има да им даде. * Това Свищов - е нещо невероятно! Град на това място има откакто изобщо има градове, тъй като става дума за най-южната точка, до която Дунав стига, като завива дясно на борд, и ако ще караш стоки или ще пътуваш от Европа към южните части на Балканския полуостров или Цариград, тук е мястото, до което трябва да доплуваш по най-голямата водна артерия на нашия цивилизован свят. И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари. Но и друго има. Ако искаш - ама наистина! - да си го върнеш на който владее Балканите, изравни със земята този именно град на най-южната точка на реката и пристанището му, крепостта му, индустрията му, търговията и гарнизона му, че да ти олекне! Така е по трако-римско време, така е по византийско време, така е по' българско време, и по славянобългарско, и по турско-татарско време.
Като акордеон! Расте, намалява; издува се, свива се - такава е тя музиката на Свищов! Дипломираните в Богословското
училище
в Свищов, 25.06.1886 г.
Изправеният отдясно е Петър Дънов Географите на 19 век ще ви подлудят, ако не знаете тази подробност. Ритер в 1804 г. сочи, че Свищов има 21 000 жители и сигурно е прав, защото пет години по-късно Фон Реден дава също 21 000. За 1844 г. обаче Сен Дени дава 10 000, а за 1856 Фон Реден - също 10 000.
към текста >>
Протестантските пансионери понякога пресичат чаршията и сядат заедно с пансионерите от държавното търговско
училище
, и има какво да чуят от тях за
училището
им, защото и то е една баш свищовска работа на „иди ми-доди ми.“ Петър е някак приятно изненадан да научи, че тази работа с търговското
училище
е почната от бащата на прочутия свищовлия Шишманов, който се оказва, че бил връстник на неговия баща - поп Константин.
Това останало. Другото се оспорва. Я е останало, я не! И точно това е, което учениците от американския пансион слушат, когато попаднат на някоя баклава с боза или по на локумче с кафе, като решат да изглеждат по- важни и се промъкнат нейде, кажи-речи, тайно между старите табихетлии на града, за да ги послушат какво разказват. Свищов - изглед от 1939 г. Не са само те обаче - учениците, дето обикалят из града.
Протестантските пансионери понякога пресичат чаршията и сядат заедно с пансионерите от държавното търговско
училище
, и има какво да чуят от тях за
училището
им, защото и то е една баш свищовска работа на „иди ми-доди ми.“ Петър е някак приятно изненадан да научи, че тази работа с търговското
училище
е почната от бащата на прочутия свищовлия Шишманов, който се оказва, че бил връстник на неговия баща - поп Константин.
И - за чудене ли е - този Шишманов е бил „по-луд“ и от неговия баща. Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия. Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г.
към текста >>
отворил в града така нареченото „Приватно търговско
училище
в Свищов“.
И - за чудене ли е - този Шишманов е бил „по-луд“ и от неговия баща. Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия. Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г.
отворил в града така нареченото „Приватно търговско
училище
в Свищов“.
Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север.
към текста >>
Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в
училището
- повече отколкото сега учат те самите.
Родил се във Видин, но виж само какъв човек! - завършил академия в Темишвар и бил пленен както всичките си чуждонародни съученици там от дисциплината и реда на австрийската държава, и като избухнала войната с италианците, постъпил доброволец в австрийската армия. Марширувал рамо до рамо с войските на генерал Радецки и в прочутото сражение при Навара на 23 март 1849 година така се бил, че му дали сребърен кръст и медал някакъв, и се върнал в България като цесаро-гренадирски фелдфебел, и този чин в ушите на смело пиещите боза ученици звучи като фелдмаршал-юбергенерал Фон Гаубиц. Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“.
Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в
училището
- повече отколкото сега учат те самите.
Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт.
към текста >>
А с
училището
какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско
училище
в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват!
Училището
им и то е ново като на Петровите съученици.
Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език.
А с
училището
какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско
училище
в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват!
Училището
им и то е ново като на Петровите съученици.
Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад.
към текста >>
Когато започва
училище
Петър, търговското
училище
е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885.
И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици.
Когато започва
училище
Петър, търговското
училище
е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885.
Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад. Движи се! Те са ходили с Икономов, който предава история, до развалините на Стъклен.
към текста >>
Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова
училище
?
Други го виждат като разделен на добра и лоша сила. Но при всички тях се е изградило много, написали са се много мъдри неща, постигнало се е много, и важни неща са се открили за човека! Карти, география, техника. Сетне идват колко различни религии само, които вече ясно са стигнали до мъдростта, че Бог е един. И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители.
Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова
училище
?
Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище.
към текста >>
* Какъв град наистина! Свищов има българско
училище
още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца.
И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере.
* Какъв град наистина! Свищов има българско
училище
още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца.
През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре.
към текста >>
И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското
училище
до уменията на евреите в международната търговия.
С първия ден на Освобождението в родния си град се връща печатарят Паничков, който от времето на Неофит Бозвели печата вестници, списания, брошури, додето не го заточат заради съдържанието на напечатаното през 1863 г. в Мосул. И диванета има. Град на диванета, които с първите дни на българската независимост яхат конете, доставени от политиката на външните сили за България, в усилията им да покосят старата гражданска, цивилизована гвардия. И това е естествено, защото старата гвардия може да изгради независимостта на България и да я направи неподатлива за външни манипулации.
И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското
училище
до уменията на евреите в международната търговия.
Но духовният потенциал на града е мощен, стар, благороден, пуснал мрежата на връзките си от Одеса и Москва до Букурещ, Виена, Швейцария, Персия, Лондон и Ню Йорк. И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани.
към текста >>
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско
училище
в стремежа си към по-доброто.
И диванета има. Град на диванета, които с първите дни на българската независимост яхат конете, доставени от политиката на външните сили за България, в усилията им да покосят старата гражданска, цивилизована гвардия. И това е естествено, защото старата гвардия може да изгради независимостта на България и да я направи неподатлива за външни манипулации. И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското училище до уменията на евреите в международната търговия. Но духовният потенциал на града е мощен, стар, благороден, пуснал мрежата на връзките си от Одеса и Москва до Букурещ, Виена, Швейцария, Персия, Лондон и Ню Йорк.
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско
училище
в стремежа си към по-доброто.
А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
към текста >>
След парада госпожицата Елен Стоун и Иванка Акрабова намериш Чакалов и още две момчета от американското
училище
и ги поканили да се настанят при господин Марш в конгрегашката мисия.
Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали. Хубаво му стояла униформата.
След парада госпожицата Елен Стоун и Иванка Акрабова намериш Чакалов и още две момчета от американското
училище
и ги поканили да се настанят при господин Марш в конгрегашката мисия.
Измили се те и се настанили в една стая с отделни легла и докато били в Пловдив, закусваш и вечеряш там. Само на обед били на общ казан. Така че в това Чакалов извадил късмет, но в останалото - не. Учениците, кажи-речи веднага, ги „снижиш“ като доброволци. Писали ги в състава на отделен ученически легион.
към текста >>
Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало
училище
.
Писали ги в състава на отделен ученически легион. Облечи ги в хубави униформи, сложили им за ротен командир подпоручик Петев, в когото се влюбиш веднага, и с него минали единичното обучение, но - защо ученически легион? Не стига това, ами като се чуло, че войната е неизбежна, и то със Сърбия, взели че ги подложили на медицински преглед за пръв път откакто дошли, и Чакалов го отделили настрана. Бил много кльощав, и двамата доктори от комисията единодушно го уволнили от служба поради недоразвитост. Чакалов се правел, че нищо не е станало; продължавал да ходи на ученията, докато подпоручикът не го извикал и не му тикнал уволнителен билет в ръката с нареждане да се връща в Самоков.
Ужас! С какво лице да се върне! На всичко отгоре, в Самоков нямало
училище
.
Класът бил разформиран. Ами сега! Любимият му учител Слийпър го прибрал в печатницата на мисията и Чакалов се хванал за този занаят. По английски бил слаб, но бил толкова амбициозен, че скоро започнал да набира целия двуседмичник на мисията „Мишънъри Нюз про България“. Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка.
към текста >>
* Сигурно всеки даден в протестантско
училище
млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми?
Нямало какво да прави и без това и от сутрин до вечер киснел в печатницата. Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка.
* Сигурно всеки даден в протестантско
училище
млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми?
Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“.
към текста >>
Защо ме даде в „чуждо
училище
“, както се казваше по онова време?
Изгубил годината като ученик, но изпипал ценния занаят, който му дал възможност да завърши медицина в Америка. Така станало. Чакалов чак есента на 1886 постъпил в пети клас и през 1887 г. поел за Америка. * Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми?
Защо ме даде в „чуждо
училище
“, както се казваше по онова време?
Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да изскочи от най-изостаналата махала в Самоков.
към текста >>
Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското
училище
: две години в девическото, сетне в мъжкото.
Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него.
Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското
училище
: две години в девическото, сетне в мъжкото.
Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина. Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян.
към текста >>
Когато бил в девическото
училище
при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто).
Когато бил в девическото
училище
при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
Нищо не можел да разбере. Спасила го с идването си мис Стоун, която го взела под свое покровителство. Дала му първата английска читанка: малка, красива, подвързана читанка с хубави картинки на всяка страница - искало му се да я разцелува след Библията и скуката на Бънян. На нея не й трябвало никакво тълкуване на Евангелието, а просто му пъхала един молив между зъбите и му казвала, както го е захапал, да каже „ди.“ Получавало се непроизносимия за българите тенален фрикатив „the“. Чудо на чудесата! Чисто английска работа! Оттук нататък английският му тръгнал по мед и масло.
към текста >>
Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое
училище
!) и братята Чакалови.
На протестантина Никола Чакалов. А преди това като идва Левски в Самоков по комитетска работа, по революционна работа, къде ще пренощува? Ще иде в кръчмата да измъкне от там някой ракиен поп Тамянко или Босилко, или Прекръстю, или Кръстю ли, че да го приюти? Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви. Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на дядо Никола.
Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое
училище
!) и братята Чакалови.
За да не запалят махалата, братята решили да го скрият на чаршията, а срещите и разговорите ставали в къщата на Соколов и игуменката на женския метох, както го наричали самоковци „Бабите“. Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно. Майка му взела да пече сухари, в случай че станело нужда да бягат, да се крият в гората, защото обесените муховчани вече висели на моста. Баща му обаче си бил друга направа.
към текста >>
Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото
училище
на мисис Уудръф във София през 1937 г.
В качеството си на американци, двамата с Кларк издействали правото да се снабдят с няколко пушки, да пазят мисията и ги дали на възрастните младежи да охраняват денонощно въоръжени квартала около мисията. Като взели да правят барута, той взел, че избухнал, ама карай, замазали работата, че уж нещо ляли чам-сакъза за тенекиджийницата на Никола Клюсев, дето била барутената им фабрика, и тъй се измъкнали. * Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У. Слийпър и У.
Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото
училище
на мисис Уудръф във София през 1937 г.
Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов. Часовникът на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“. И какво излезе от това ще видим по-нататък, и какво направи заради това Петър Дънов ще ви разкажа, но всяко нещо по реда си. Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да организират местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната. Подир кланетата в Батак една англичанка, лейди Стратфорд, като че ли вдовица на бившия посланик в Цариград лорд Стратфорд, събрала 15- 20 000 лири и дошла в Пловдив, за да помогне на бедстващото население на с.
към текста >>
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко
училище
, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук.
Като се върнали дивите петли, Кларк и Никола, водели със себе си двайсе-трийсет деца по на пет-шест години - кръгли сирачета. Раздали ги за осиновяване в града. Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков. Посрещали след това княз Батенберг. И така нататък... Само че то е от друга книга.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко
училище
, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук.
Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
към текста >>
Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно
училище
в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън.
Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно. През 1874-1877 Иваница изпраща сина си при прочутите учители на Габровската гимназия и тук под влиянието на Шишковите часове по литература Алеко започва да пише детски стихове. Когато заминава за Николаев, Русия, където завършва пълния курс на реалната гимназия, Шишков се премества във Варна да поеме тамошната реалка и с това образованието на първовипускника Петър Дънов. И двамата завършват гимназия през 1881 г., Алеко в Николаев, Петър във Варна, като и двамата минават през Шишковия курс по българска словесност.
Оттам нататък Алеко продължава още две години в южнославянския пансион на Новоросийския университет, а Дънов две години в пансиона на Американското научно-духовно
училище
в Свищов и посде четири години в университета Дрю в Медисън, и още две в Теоложкия институт в Бостън.
Така Петровото образование продължава на учебния чин и пасторските стажове в района на Ню Йорк, а Алековото - в свободните пътувания по света - Париж - 1889, Прага — 1891 и в 1893 — и на световното изложение в Чикаго, където двамата отново кръстосват пътища, без да се срещнат. И през всичкото това време с тях върви коравата издънка на шопския чуйпетловски род, забит над най-панорамния изглед към физическата вселена в България - някъде там на гърба на Витоша планина, дето никой не стъпва и до ден днешен; върви издънката на рода, който си пробива път до Самоков, и след това от бедняшката до богаташката махала на Самоков, и през конгрегашкия колеж, и печатарницата, и словослагателницата на протестантската мисия през Океана до словослагателницата, в която е набирал същия негов вестник самият Марк Твен, и през дипломата по медицина до обедите и вечерите с американския президент Грант в мултимилионерския курорт Катскил по течението на Хъдзън - върви той, Георги Чакалов, по пътя на България нагоре с тях - с Алеко Константинов и Петър Дънов, за който път българите не искат и да чуят, защото каква е тази страна, в която има само население и няма нация в нея - днес, моля ви се, в края на двадесетия век! * Алеко! Никой в тази страна досега (освен един ямболски едряга Котев има, който написа книга за неговия бай Ганю) не е обяснил както трябва за какво става дума в сърцето на този човек. Хилещият се остатъчен простак по университетите (нещо като „остатъчен магнетизъм“), ученият с подпетените гуменки, всякога щумно е твърдял, че Алеко е разкикотен смешковец, който се подкисква на вкиснатия български новобогаташ, дето си е напълнил гушката (докато ние другите българи не сме, щото сме истински българи! Ура, да живей!), и ти разбирай, че българинът е честен селянин, и който е ходил в Прага, е едно нищо, дебелак и буржоазна помия. Какво нещастие е това, всеки докоснал се до небето български светец на духа да бъде свличан в калта веднага щом тълпата успее да се докопа до пеша на палтото му. Алеко Константинов, 1863-1897 Истината е, че Алеко пише за бай Ганю и не му се смее.
към текста >>
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и
училището
.
Изхвръкна ми от главата, че в онова преходно време Свищов все още е бил един от най-аристократичните турски градове в България. Турците, разбира се, веднага след Освобождението са го напуснали, продавайки разкошните си къщи, парцели, лозя - криво-ляво там, джаста-праста, колкото да вземат нещо и да се махнат! Изнизали са се. Не са се зачитали във вестник „Народа“ или „Дунавска зора“, за да разберат как ще завърши дискусията за „кръвопийците чифути“ и „предателите протестанти“. Слугите им товарели кораби с обковани сандъци долу на пристанището; те се настанявали във файтоните с лъснали ланци в джобчетата на кадифените си жилетки, с ударени на калъп кървавочервени фесове; кадъните им едри и бели като бяло сирене с вакли синджир-вежди, тежки копринени шалвари с по пет хиляди дипли и джамфезени елеци. Заминавали изправени като глътнали бастун англичани.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и
училището
.
Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
към текста >>
Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското
училище
, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове.
Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява.
Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското
училище
, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове.
Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град.
към текста >>
Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно
училище
и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина?
Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии.
Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно
училище
и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина?
Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата. Дънов - трябва да разберем - живее под натиск. В годините напред, когато личността му се натрапва на обществения поглед, колко пъти го търсят да го арестуват, колко пъти го бият така, че месеци ходи парализиран, колко пъти го разпитват в Дирекция на държавната безопасност, кроят нападения над лагера на последователите му на Изгрева, плюят го във вестниците, заточават го в родния му град. Така че след време за някои неща той става сдържан, и за Мохамед и мюсюлманството избягва много да говори; може да си свърши работата на Учител и без да го погват като турски агент. Независимо от това, в беседите му има мъдрости и анекдоти от Близкия изток - уж арабски, но чувани на Чифте кафене.
към текста >>
* Петър получава дипломата си от Американското научно-богословско
училище
през юни 1887 г.
На стигането до Бога чрез човешката любов. Не физическата любов, а любовта към хората каквито и да са, както и да изглеждат. Ако бях окултист, щях да нарисувам Алеко Константинов в тъмносиньо. Авторски блик Имахме със Стоян Дългия един шивач на ризи - арменец - на ул. „Цар Шишман“, викаше на този цвят, според шивашкия жаргон „цариградско синьо." Сипкав ултрамарин.
* Петър получава дипломата си от Американското научно-богословско
училище
през юни 1887 г.
подписана от директора Чалис и от двамата си учители Стефан Томов и Йордан Икономов. Получава и правото да проповядва като методистки пастор, заверено при ръководителя на мисията в Русе. Бележките му са бележки като на всеки досегашен ученик там - добри, но не претенциозно отлични. Среден успех - много добър - 4,55. Преди неговия курс е имало вече четири дипломирани ученици през 1886, които са започнали работа в мисията .
към текста >>
Тук му е мястото отново да обърнем внимание, че свищовското мисионерско
училище
все още продължава своя период на възход.
Бележките му са бележки като на всеки досегашен ученик там - добри, но не претенциозно отлични. Среден успех - много добър - 4,55. Преди неговия курс е имало вече четири дипломирани ученици през 1886, които са започнали работа в мисията . Другите - другаде. От завършилите момичета в Ловеч също четири остават на работа в мисията.
Тук му е мястото отново да обърнем внимание, че свищовското мисионерско
училище
все още продължава своя период на възход.
След няколко месеца, когато започне новата учебна година, ще се запишат четиридесет ученика! В същото време ще бъде издигната на по-високо ниво и учебната програма. Курсът става тригодишен - първо е подготвителният клас на колежа, следва научният клас и третата година е теологическият клас. Това, от което директорът Чалис е най-доволен, е фактът, че само приходите от таксите за записване тази година са стигнали 792 долара и с това ще могат да се платят всички разходи за пансиона. Мисията в Свищов е стигнала положението да бъде независима от външни издръжки. Томов и Икономов са наистина доволни от Дънов.
към текста >>
Било една стаичка така с барачка, и то било
училището
и църквата.
Баща му е почнал оттам - нека да видим! Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното село - как му беше името там? - и тя посреща ли внуци, изпраща ли, какво беше не съм си записал, и ми разправя. Учители по майкино й време били Шивачев и Танев. Много ги обичали. Майка й дошла в село или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година.
Било една стаичка така с барачка, и то било
училището
и църквата.
С една дума, за Дънов не помнеше да се е споменавало. Протестантската църква построиш през 1927 г. на същото място, дето била стаичката. Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски.
към текста >>
И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко
училище
и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе.
Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква. И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.
И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко
училище
и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе.
А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар. Тя пък била краварка в стопанството и трябвало да напусне работа, тя да го гледа - и ето ти мизерия цяла. Станало тъй да тежи на стари години на дъщери и внучки.
към текста >>
Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото
училище
в Свищов.
И дразни я така отвътре! Дойде внучката й - една хубавица, набита, елегантна - някъде откъм сладкарницата до Съвета май. Изскочи, като завъртя през площада автобуса за Русе. Качи се. И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах. Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа.
Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото
училище
в Свищов.
Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово. Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров. Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов.
към текста >>
Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко
училище
в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров.
Качи се. И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах. Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа. Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово.
Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко
училище
в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров.
Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“.
към текста >>
Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва
училището
, мисията тук вече има 14 редовни члена.
И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах. Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа. Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово. Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров.
Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва
училището
, мисията тук вече има 14 редовни члена.
Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца.
към текста >>
Църквата на тате, друга църква,
училище
, молитви, аз сам съм учител и давам на децата от Бога; но аз имам ли го в сърцето си; защото къде е да го видя, ако не е в сърцето ми?
Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед. А те - това го турят на второ място - те кадят, отвари варят, одежди шият, свети мощи, кокали мъкнат, берии взимат, заплати... Дали ще ми дадат заплата или не, какво ме интересува, ако вярвам? И излиза, че не е Точо, а е сам, и че сам си говори наум. „Не е важно това, важно е вярвам ли. Има Бог, но влязъл ли е в мен?
Църквата на тате, друга църква,
училище
, молитви, аз сам съм учител и давам на децата от Бога; но аз имам ли го в сърцето си; защото къде е да го видя, ако не е в сърцето ми?
Ако не е в мен! Къде е окото, с което ще Го видя, ако не е в мен, във верското ми чувство? Отвън ли? Като в иконите ли? Те - образите в тях, зографите им - видели ли са Го? Не е ли турчин на вид?
към текста >>
Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в
училище
.
Къде е, ако е навън? Този гигантски завой на реката, който зная, че е тук, дето от две хиляди години е бил толкова важен за Рим, за българите, за византийци и за руси и турци - че са строиш и рушиш тази тук кула, аз зная, че е там, но не го виждам в тази мъгла - Този път към целия свят!... Но ще се дигне мъглата и ще го видя, защото съм го виждал и преди. Но тате, като Го е провидял, сиянието около главата на стареца в Солун като е видял, той е провидял без преди да е бил там и да е виждал такова нещо където и да било. Други и те са Го виждали. Ще се дигне ш мъглата и за мен да Го видя?
Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в
училище
.
Но работата може би е точно във вярата. Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни. Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам. Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни душата му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се. Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града.
към текста >>
НАГОРЕ