НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
50
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Завършил военно
училище
в Париж (1785).
Характерни за него били изключително строгата дисциплина и подчинението към висшестоящите. За постигане на целите си йезуитите използвали всички средства, включително и убийството. Структурата на фашистката организация “СС” е изградена до голяма степен по модела на Йезуитския орден. [25] Наполеон І, Наполеон Бонапарт (15.08.1769 – 5.05.1821) – бележит френски пълководец и държавен деец, император (1804-1815). Роден в Аячо (Корсика).
Завършил военно
училище
в Париж (1785).
За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа.
към текста >>
Висшето
училище
, по-късно СУ „Св.
Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г.
Висшето
училище
, по-късно СУ „Св.
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
към текста >>
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме
първоначалното
издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме
първоначалното
издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир.
Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм. Едно произведение е живо, ако читателят успее да осъществи органична връзка с писаното слово и неговия автор.
към текста >>
2.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Да дойдем до
първоначалното
състояние на света.
Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете.
Да дойдем до
първоначалното
състояние на света.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи.
към текста >>
Първоначалното
състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света.
Първоначалното
състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе.
към текста >>
Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
- света.
Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка -кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа. Вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно, вие трябва да сте благодарни за нискостоящото ви положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света.
Всичкото в света - огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
- света.
Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете, например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгор-деете, защото духовете бият.
към текста >>
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Духът - тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата Айнсоф е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът: В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза: Тази вечер ще имаме молитва: първо, за българското духовенство и за православната църква; второ, за българския народ и неговото духовно развитие; трето, за учителите и учащата се младеж; четвърто, за цялото славянство и пето, за всички други народи, които съдействат за идването на Царството Божие на Земята.
към текста >>
3.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Да дойдем до
първоначалното
състояние на света.
Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете.
Да дойдем до
първоначалното
състояние на света.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
към текста >>
Първоначалното
състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света.
Първоначалното
състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към текста >>
Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
– света.
Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света.
Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това
училище
– света.
Нищо няма без съдържание. Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият.
към текста >>
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта. Духовете слизат от лявата страна, а се изкачват от дясната страна.
Светът е велико Божествено
училище
и затова обръщайте се към Небето и оттам ще ви помагат.
Добродетелта,Правдата,Любовта,Мъдростта,Истината, Животът, Духът – тези са добродетелите, които представлява тази картина. Каза ни още г-н Дънов, че думата „Айн Соф“94, е кабалистическото подразделение на света. А пък в оригинала на Десетте правила, които са в едно тефтерче на г-н Дънов, бе отбелязан знакът (Фиг. 7). Фигура 7. В 7 ч., като се събрахме пак, г-н Дънов каза:
към текста >>
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен. 34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София. Методистки евангелски проповедник.
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко
училище
.
Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г. 35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
към текста >>
4.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото
училище
на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа.
Може да се приеме, че има хора, които не са чули за Името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ например е един мъдрец, който е познавал Христа, а това явства от сегашното му особено появяване в Толстоя. Да, Сократ е сегашният Толстой - той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократ. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън, под никакви условия.
А ако някои полузаинтересовани и любознателни ви питат, ще отговаряте: „Бяхме във Великото
училище
на Природата." Това ще бъде името на Веригата - това е заповедта на Духа.
Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път пак ще ви го спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После, Духът иска да ви каже и друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой например е чиновник и мисли, че ако остави тая работа, ще му бъде по-добре.
към текста >>
4) Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до
първоначалното
си положение.
Три пъти. Туй упражнение е за гърдите. 3) Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг. Три пъти наляво и три пъти надясно. За долните центрове на симпатичната нервна система136 .
4) Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до
първоначалното
си положение.
Три пъти. Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система. 5) Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг, докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад, със стъпалото нагоре. Важи за уякване на нервната система. 6) Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа, щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.
към текста >>
5.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
И после друго: аз искам в това
училище
да бъдете свободни.
Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ", затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност.
И после друго: аз искам в това
училище
да бъдете свободни.
Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй, да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете.
към текста >>
Последното е един образ на
първоначалното
тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдалечи 181 от Бога. А с това нейно отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш - Вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената Мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божеството и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка, Надеждата, се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическото тяло.
Последното е един образ на
първоначалното
тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато тя е била в Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира.
Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство, а тялото на плътта е тялото на животните - борбата е между тези две тела. В трите тия тела - във физическото, Жизненото и в Тялото на плътта - се е развила Надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне с Тялото на Любовта. Всички знаете какво нещо е Любов, но що е Любов не може да се определи.
към текста >>
Имайте предвид, че светът е едно
училище
за добрите хора и в това
училище
Господ е турил разни учители и слуги.
Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите. Също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме. Всякой един век си има своите мисли и своите желания, а ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни.
Имайте предвид, че светът е едно
училище
за добрите хора и в това
училище
Господ е турил разни учители и слуги.
И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде. Защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня." Да, така е. Така е със закона на Небето - всички същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако например конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това - не може да въстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му.
към текста >>
Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното
училище
с всичките негови занятия.
И каквото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето нС, това е контракт, който свързваш с Господа. Опитвайте се и упражнявайте себе си в даване и най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на всички, изразено чрез С. Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се даде:
Външният кръг в картината представлява светът - опитност, земното
училище
с всичките негови занятия.
Ножът обаче показва Силата - значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази Сила нищо не можете да направите. След като имате тази Сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която (понеже прилича на цвят, защото има формата на лале) показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията Животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
към текста >>
6.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Земята тук е едно
училище
, в което трябва да се научим.
Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
Земята тук е едно
училище
, в което трябва да се научим.
Някой казва, че не може да обича и люби - това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете 247 зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената 248 краска.
към текста >>
И така, трябва да се повърнем на
първоначалното
нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота.
И затуй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелстваме за Истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа - едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
И така, трябва да се повърнем на
първоначалното
нещо - да потърсим Христа, който е множество в Себе Си - Светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на Живота.
На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение на Духовния свят, в служение - ума си по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на Духовния - своята душа, а по отношение Божествения свят да принесем своя Дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма Любов, защото сам няма Любов; че няма Правда, Добродетел, Истина - защото и у него самия липсват.
към текста >>
Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.
Човек, който иска да се повдигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта.
към текста >>
7.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И така, трябва да се повърнем на
първоначалното
нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
И така, трябва да се повърнем на
първоначалното
нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
към текста >>
Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.
Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено
училище
.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица.
към текста >>
8.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Богородица”, да се заобиколи
училището
, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство.
От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения. Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св.
Богородица”, да се заобиколи
училището
, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство.
Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода: - период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.);
към текста >>
Първоначалното
си образование Константин Дънов-ски получава в килийното
училище
в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св.
Такава е политическата атмосфера, всред която започва своето битие Константин Дъновски. Още като дете той е бил с ясно отправени интереси към ученолюбие, които интереси не го напускат до края на живота му. Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот.
Първоначалното
си образование Константин Дънов-ски получава в килийното
училище
в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св.
Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора.
към текста >>
По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и
училището
на своя край.
Майка му е имала горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене Богу.17 Такова е впечатлението на проф. д-р Петър Ников18, който при разговор със свещ. Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г.
По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и
училището
на своя край.
По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово.
към текста >>
При него той се учи в устовското килийно
училище
.
Константин Дъновски през първото десетилетие на ХХ век научава за подчертаната настойчивост на майка му да го насочи към духовно себевглъбяване и оттегляне от светския живот. Първоначалното си образование Константин Дънов-ски получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища в Ахъ-челебийската кааза (област), което заедно с устовската църква “Св. Никола” води началото си от 1830 г. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски — като че ли, идвайки на земята, той носи със себе си църквата и училището на своя край. По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово.
При него той се учи в устовското килийно
училище
.
Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител.
към текста >>
Килийното
училище
в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител.
При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин.
Килийното
училище
в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител.
Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр.
към текста >>
След като завършва
първоначалното
си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото
училище
.
Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски.
След като завършва
първоначалното
си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото
училище
.
Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си. Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование.
към текста >>
Устовското
училище
му е добре познато.
Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово.
Устовското
училище
му е добре познато.
Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки. Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват. Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал.
към текста >>
9.
18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта
Нека дойдем до
първоначалното
състояние на света, на материята.
Но какво отношение има това учение към бъдещето на света? Ако успеем да отговорим на този въпрос, ние ще придобием един вътрешен импулс... Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности... Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всички души съществуват в Него и притежават известно съзнание и тези души са, които заставят Бога да твори света.
Нека дойдем до
първоначалното
състояние на света, на материята.
Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата земя, на която могат да живеят хора.
към текста >>
Всичко в света -огънят, цветята, водата са все предмети на туй
училище
, наречено свят.
За това как е създаден светът съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща вселена... Сега нека се върнем към отношенията в света.
Всичко в света -огънят, цветята, водата са все предмети на туй
училище
, наречено свят.
В него няма нищо без съдържание. Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас. Така е и с мислите и желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания?
към текста >>
10.
Единадесета част
до
първоначалното
Слово, което е казало: "Да бъде Светлина." И този закон е верен.
Не! Светлината е проявление на Бога. И вие като казвате: "Бог е Светлина", във вашия ум тя ще произведе съвсем друг резултат. Светлината, която идва отгоре, е минала през няколко степени. За да разберете смисъла, трябва да върнете светлината назад до онова същество, което я е създало, т.е.
до
първоначалното
Слово, което е казало: "Да бъде Светлина." И този закон е верен.
Когато някой ученик решава трудна задача, първоначално има смътни понятия за нея, но след като помисли дълго време и разбере съотношението на елементите в задачата, една малка светлинка се появява. Следователно, винаги, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато то стане разумно в сърцето и душата ни светлината се явява като един резултат. Значи Бог е казал: Светлина да бъде в този ум! Светлина да бъде в това сърце! Светлина да бъде в тази душа!
към текста >>
Но понеже настъпва последният цикъл на този начин на живот, Христос ще ви каже: "Затварям
училището
." Тогава какво следва да правите?
Когато Любовта не се прилага правилно, тя внася тъмнина... Само човекът, който следва Бога, ви обича, и щом дойде при вас, ще внесе светлина в ума ви. Това е едно от качествата на истинската Любов. Аз не казвам, че не познавате Христа, а че още не сте приложили учението на вашия Учител. Две хиляди години откакто е дошъл, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите неговото учение. Вие все казвате: "Учителю, почакай малко." И две хиляди години отлагате приложението му.
Но понеже настъпва последният цикъл на този начин на живот, Христос ще ви каже: "Затварям
училището
." Тогава какво следва да правите?
Започнете да проучвате Любовта научно, строго научно. Прилагайте всички нейни методи и отстранявайте отрицателните условия, които спъват действието й. И аз ви казвам, че вашият учител Христос ще ви помогне, но трябва да сте готови. Има добри заложби у вас и вие ще се справите... "И така, понеже всичко това ще се стопи,
към текста >>
11.
Слънчеви лъчи 1942г.
Следъ изкарване на
училището
, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи.
Тѣ преодоляватъ всички препятствия, и новиятъ стръкъ се издига горе на слънце, просторъ и свобода. Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта въ човѣшката душа! Това е излизане отъ дълъгъ, тъменъ тунелъ въ засмѣна, слънчева, цвѣтна поляна. Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа.
Следъ изкарване на
училището
, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи.
Плѣскането, което следва, е изразъ на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята. Това е връщане въ живота на рая. А раятъ — това е пребиваване въ любовьта! Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума.
към текста >>
Желателно е, ония, които искатъ доброто на народа, да внесатъ тия упражнения въ
училището
и въ обществото на възрастнитѣ.
Тия упражнения сѫ подготовка на тѣлото и душата за една нова култура. Въ всѣко населено мѣсто, въ всички градове и села трѣбва да се правятъ тия упражнения отъ 22. мартъ нататъкъ. Тѣ ще допринесатъ за внасяне на единъ новъ елементъ въ човѣчеството. Ще бѫдатъ свѣтълъ лѫчъ въ днешния животъ, ще внесатъ небивалъ подемъ въ физическия животъ на обществото, ще събудятъ мощнитѣ сили на възхода.
Желателно е, ония, които искатъ доброто на народа, да внесатъ тия упражнения въ
училището
и въ обществото на възрастнитѣ.
Това е за благоденствието на обществото. Тѣхното въвеждане въ училищата и въ обществото на възрастнитѣ ще донесе едно ценно благо: ще имаме здраво и умно поколѣние, което е готово за работа! OПИCAHИE Участвуващитѣ се нареждатъ по двойки въ 12 лѫча, насочени къмъ общъ центъръ. Въ всѣки радиусъ има 6 двойки. Разстоянието между двамата въ двойката е около единъ метъръ; разстоянието между двойкитѣ — сѫщо.
към текста >>
Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на
първоначалното
си мѣсто.
I. Фигура. Единично въртение Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 6. Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото.
Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на
първоначалното
си мѣсто.
Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята.
към текста >>
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ
първоначалното
си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на
първоначалното
си мѣсто.
Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото. Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ
първоначалното
си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на
първоначалното
си мѣсто.
II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V.
към текста >>
Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на
първоначалното
си мѣсто. V.
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на
първоначалното
си мѣсто. V.
ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение. Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6.
към текста >>
Той започва да описва крѫгъ около лѣвия, като минава предъ него, завива задъ него и следъ това застава на
първоначалното
си мѣсто.
Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение. Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Дѣсниятъ партньоръ на всѣка двойка прави сѫщото движение около лѣвия (както е описано въ първата фигура на предходното движение).
Той започва да описва крѫгъ около лѣвия, като минава предъ него, завива задъ него и следъ това застава на
първоначалното
си мѣсто.
Всичко това се извършва въ 10 стѫпки. При своето въртение той стѫпва леко на пръсти, при едва забележимо люлѣене на тѣлото. Презъ това време лѣвиятъ партньоръ прави сѫщитѣ движения, които сѫ описани за дѣсния при първата фигура на предходното движение. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто.
към текста >>
12.
Паневритмия 1938
Лѣвиятъ кракъ напредъ; едновременно рѫцетѣ се връщатъ въ
първоначалното
си положение по обратния пѫть.
МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 7. Изходно положение. Непосрѣдствено следъ шестото упражнение се минава къмъ следващето съ поставяне рѫцетѣ една до друга, предъ гърдитѣ, съ свити пръсти и съ длани надолу. Ходъ на движенията. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ; едновременно рѫцетѣ се разтварятъ въ страни, като образуватъ вдлъбнати дѫги, като че кѫсатъ нѣщо; сѫщевременно дланитѣ се разтварятъ, насочени надолу. 2.
Лѣвиятъ кракъ напредъ; едновременно рѫцетѣ се връщатъ въ
първоначалното
си положение по обратния пѫть.
Тия движения се повтарятъ до края на музиката. 8. Плѣскане. МУЗИКА: „ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА“, № 8. Изходно положение. Непосрѣдствено следъ седмото упражнение се минава къмъ следващето по този начинъ: отъ последния моментъ на седмото упражнение — рѫцетѣ предъ гърдитѣ и лѣвиятъ кракъ напредъ — минаваме къмъ новото упражнение.
към текста >>
Лѣвиятъ кракъ напредъ, и рѫцетѣ се връщатъ въ
първоначалното
си положение.
Външниятъ отъ всѣка двойка две крачки напредъ. Рѫцетѣ предъ гърдитѣ; лакти хоризонтално въ страни; длани надолу съ разтворени допрѣни срещуположни пръсти. Нозетѣ на мѣсто. Ходъ на движенията. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ; едновременно рѫцетѣ се разтварятъ хоризонтално въ страни. 2.
Лѣвиятъ кракъ напредъ, и рѫцетѣ се връщатъ въ
първоначалното
си положение.
Съ тия движения осемь крачки напредъ. 3. Движения на вѫтрешния крѫгъ: Странична стѫпка въ дѣсно съ лѣвия кракъ, минаващъ предъ дѣсния. Сѫщевременно рѫцетѣ хоризонтално въ страни. Дѣсниятъ кракъ крачка въ дѣсно. Едновременно рѫцетѣ се възвръщатъ къмъ гърдитѣ.
към текста >>
поставяме рѫцетѣ предъ гърдитѣ въ
първоначалното
положение.
Едновременно се изпѣватъ думитѣ: „Сила жива изворна течуща“. Представя се символично бликане на вода. Движението № 4. се повтаря 4 пѫти. 5. При последния моментъ на № 4.
поставяме рѫцетѣ предъ гърдитѣ въ
първоначалното
положение.
Дѣсниятъ кракъ напредъ. Едновременно рѫцетѣ напредъ успоредни една на друга съ длани нагоре. 6. Лѣвиятъ кракъ напредъ. Едновременно прибиране рѫцетѣ предъ гърдитѣ. Движенията №5 и 6 се повтарятъ 5 пѫти — за 10 стѫпки като едновременно се изпѣватъ думитѣ: „Зунъ мезунъ, зунъ мезунъ, биномъ томето“.
към текста >>
Едновременно рѫцетѣ по обратния пѫть се връщатъ въ
първоначалното
положение.
Рѫцетѣ предъ гърдитѣ. Горнитѣ четири движения се повтарятъ още веднажъ. 5. Дѣсниятъ кракъ напредъ, къмъ центъра на крѫга. Едновременно рѫцетѣ се издигатъ нагоре съ длани навънъ надъ височината на главата и съ дѫгообразно движение се спиратъ хоризонтално въ страни. 6. Лѣвиятъ кракъ напредъ.
Едновременно рѫцетѣ по обратния пѫть се връщатъ въ
първоначалното
положение.
Движенията № 5 и 6 се повтарятъ, додето се изкаратъ осемь стѫпки, като при седмата стѫпка правимъ четвъртъ обръщане въ лѣво, а при осмата стѫпка лѣвиятъ кракъ се прибира при дѣсния, и рѫцетѣ се прибиратъ на гърдитѣ въ първоначалното си положение. При това положение всички играчи сѫ обърнати съ дѣсната рѫка къмъ центъра. 7. Въ такъво положение правимъ всички движения отъ начало до № 6 включително, само че на края на № 7 всички играчи сѫ обърнати вече съ гърба къмъ центъра. 8. Както № 7. На края на № 8.
към текста >>
Движенията № 5 и 6 се повтарятъ, додето се изкаратъ осемь стѫпки, като при седмата стѫпка правимъ четвъртъ обръщане въ лѣво, а при осмата стѫпка лѣвиятъ кракъ се прибира при дѣсния, и рѫцетѣ се прибиратъ на гърдитѣ въ
първоначалното
си положение.
Горнитѣ четири движения се повтарятъ още веднажъ. 5. Дѣсниятъ кракъ напредъ, къмъ центъра на крѫга. Едновременно рѫцетѣ се издигатъ нагоре съ длани навънъ надъ височината на главата и съ дѫгообразно движение се спиратъ хоризонтално въ страни. 6. Лѣвиятъ кракъ напредъ. Едновременно рѫцетѣ по обратния пѫть се връщатъ въ първоначалното положение.
Движенията № 5 и 6 се повтарятъ, додето се изкаратъ осемь стѫпки, като при седмата стѫпка правимъ четвъртъ обръщане въ лѣво, а при осмата стѫпка лѣвиятъ кракъ се прибира при дѣсния, и рѫцетѣ се прибиратъ на гърдитѣ въ
първоначалното
си положение.
При това положение всички играчи сѫ обърнати съ дѣсната рѫка къмъ центъра. 7. Въ такъво положение правимъ всички движения отъ начало до № 6 включително, само че на края на № 7 всички играчи сѫ обърнати вече съ гърба къмъ центъра. 8. Както № 7. На края на № 8. играчитѣ сѫ обърнати съ лѣвата рѫка къмъ центъра. 9.
към текста >>
идватъ въ
първоначалното
положение.
Нозетѣ малко отдалечени. Ходъ на движенията. 1. Дветѣ двойки рѫце се премѣстватъ въ лѣво (спрѣмо вѫтрешния крѫгъ). Нозетѣ на мѣсто. 2. Дветѣ двойки рѫце се премѣстватъ въ дѣсно (спрѣмо вѫтрешния крѫгъ), т. е.
идватъ въ
първоначалното
положение.
3, Повтаря се точка 1. 4. Пускатъ се рѫцетѣ и следъ леко допиране предъ гърдитѣ се разтварятъ въ страни. Едновременно обръщане крѫгомъ: вѫтрешнитѣ съ лице къмъ центъра, а външнитѣ — съ гръбъ. 5.Дѣсната рѫка на тия отъ вѫтрешния крѫгъ минава въ лѣво и леко хваща пръститѣ на лѣвата рѫка. Нозетѣ безъ движение.
към текста >>
По този начинъ се връщаме въ
първоначалното
положение.
Играчитѣ на вѫтрешния крѫгъ се обръщатъ въ дѣсно; едновременно рѫцетѣ минаватъ напредъ нагоре, при което тежестьта пада върху дѣсния кракъ, а лѣвиятъ минава въ въздуха напредъ. Играчитѣ на външния крѫгъ се обръщатъ въ лѣво; едновременно рѫцетѣ минаватъ напредъ нагоре, при което тежестьта пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ минава въ въздуха напредъ. 7. Обръщане лице срещу лице и залавяне на рѫцетѣ отново по двойки; за вѫтрешния крѫгъ рѫцетѣ сѫ въ лѣво, а за външния — отъ дѣсно. 8 За вѫтрешния крѫгъ рѫцетѣ минаватъ въ дѣсно; за външния крѫгъ — въ лѣво. Нозетѣ безъ движение.
По този начинъ се връщаме въ
първоначалното
положение.
´ Горнитѣ движения се повтарятъ до края на музиката. 23. Хубавъ день. МУЗИКА: „ХУБАВЪ ДЕНЬ“. Изходно положение. Играчитѣ наредени по двама въ крѫгъ, обърнати на дѣсно.
към текста >>
Следъ това обливане съ бавно спущане на рѫцетѣ отъ дветѣ страни на тѣлото, додето дойдатъ въ
първоначалното
положение.
Рѫцетѣ надолу. Нозетѣ прибрани. Съсрѣдоточена мисъль. Ходъ на движенията. При изговаряне формулата рѫцетѣ постепенно се издигатъ хоризонтално въ страни и нагоре, додето се съединятъ надъ главата въ остъръ ѫгълъ.
Следъ това обливане съ бавно спущане на рѫцетѣ отъ дветѣ страни на тѣлото, додето дойдатъ въ
първоначалното
положение.
Горното повтаряме три пѫти. ПРИБАВКА. Пентаграмъ. МУЗИКА: ПЕНТАГРАМЪ (БАРХАНЪ БЕРУ). Изходно положение. Всички се раздѣлятъ на групи отъ по 10 души.
към текста >>
Въ
училището
и въ обществото на възрастнитѣ трѣбва да се въведатъ тия упражнения, за да се подготви едно съвсемъ ново поколение, здраво и издържливо физически, съ възвишени чувства, съ духовенъ подемъ, съ силна воля, съ инициатива, души решителни, смѣли и активни, съ калена нервна система!
Отъ всичко гореказано е ясно, какъ паневритмията може да стане мощенъ методъ за подрастващото поколение и на цѣлото общество, на цѣлия народъ. Ще има голѣми последствия, ако паневритмията се въведе въ голѣмъ масщабъ. Проникването на паневритмията въ обществото ще има грамадно влияние за физическата и духовната му обнова. Днешниятъ човѣкъ е тъй устроенъ, че е по-удобно да се изразятъ новитѣ идеи едновременно и чрезъ нѣщо конкретно и реално, и при това мощно и красиво! А такъво нѣщо сѫ именно тия ритмични упражнения.
Въ
училището
и въ обществото на възрастнитѣ трѣбва да се въведатъ тия упражнения, за да се подготви едно съвсемъ ново поколение, здраво и издържливо физически, съ възвишени чувства, съ духовенъ подемъ, съ силна воля, съ инициатива, души решителни, смѣли и активни, съ калена нервна система!
Нека паневритмията да проникне въ всички градове и села. Нека на всѣкѫде буднитѣ души да работятъ за нейното прокарване въ живота на обществото. По този начинъ ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, съ свѣтли умове, съ благородни сърдца, съ свободни души и съ силенъ духъ, — годни да станатъ работници строители за изграждане на новия животъ на земята. Паневритмията трѣбва да се въведе въ училищата, и преди всичко въ гимназиитѣ! Колко ще бѫде красиво, когато рано сутриньта ученицитѣ и ученичкитѣ отъ гимназиитѣ, събрани заедно, направятъ общо тия паневритмични упражнения и следъ това ободрени, освежени, обновени пристѫпятъ къмъ дневнитѣ си занятия!
към текста >>
Мѣстенето на рѫката отъ гърдитѣ навънъ е отваряне, а връщането ѝ въ
първоначалното
положение е затваряне.
Съ дѣсната рѫка и после съ лѣвата се правятъ хоризонтални дѫгообразни движения предъ тѣлото. Туй упражнение е за разрешаване на известни противоречия въ мисли и чувства. Движението съ дѣсната рѫка — туй е разрешаване на противоречията въ мислитѣ, а движението съ лѣвата рѫка — на тия въ чувствата. Съ рѫцетѣ човѣкъ изпраща известни енергии, които премахватъ препятствията. Това е движение за премахване на пречкитѣ отъ свѣтлия пѫть на душата, за да може тя да почне своя възходъ.
Мѣстенето на рѫката отъ гърдитѣ навънъ е отваряне, а връщането ѝ въ
първоначалното
положение е затваряне.
За да влѣзешъ въ природата, трѣбва да отворишъ, И като влѣзешъ, трѣбва да затворишъ, т. е. трѣбва да не мислишъ за онуй, което си оставилъ задъ гърба си, за старото. Значи затваряшъ се за старото. Вратата на миналото трѣбва да се затвори, а вратата на бѫдещето трѣбва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето.
към текста >>
НАГОРЕ