Търсене в текстове за 'Протокол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Велико Търново по протоколи на бр.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1. Целият текст е публикуван в същия вид като приложение към последните издания на „Завета на Цветните лъчи“. 2. За по-голяма яснота излагаме и резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август в гр. Велико Търново по протоколи на бр. Димитър Голов. 3. Сп. Житно зърно, 1937 г., кн. 7-8, стр. 183, кн.
към текста >>

2. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт се изпълниха пак песни от Учителя от новосформирания малък симфоничен оркестър на Филип Стоицев. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29. VIII. вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри: Ваш верен: Б. Боев
към текста >>

3. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите.
На него се изпълниха песни от Учителя от певиците Лиляна Табакова и Емилия Михайловска. Сестра Мария Тодорова изсвири няколко песни от Учителя на пиано, а брат Асен Арнаудов изсвири песни от Учителя на арфа. На втория концерт новосформираният малък оркестър на Филип Стоицев изпълни пак песни от Учителя. Имаше и други номера. А третият концерт се състоя на 29-и вечерта на полянката. Тук между другото се прочете протоколът на събранието на ръководителите. Както на езерата, така и на събора всички бяха обновени, освежени, с нова светлина и нови идеи за работа. Поздрав до всички братя и сестри. Ваш верен Б. Боев Концерт в летния лагер на Братството
към текста >>

4. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Обстановката в страната и протоколи за разпит
* 49. Великият промисъл * 50. Краят * 51. Изгрева * 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година * 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година * 53. Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г. * 54.
към текста >>

* 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година
Великият промисъл * 50. Краят * 51. Изгрева * 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година * 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година * 53. Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г. * 54. Съборът от 1926 година и стражарите
към текста >>

* 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година
* 50. Краят * 51. Изгрева * 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година * 52b.Протокол за разпит на свидетел, София 4 октомври 1925 година * 53. Спомен на Георги Попов за събора във Велико Търново - 1922 г. * 54. Съборът от 1926 година и стражарите * 55.
към текста >>

5. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа.
Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката. Със своята цигулка подхващаше братски песни и ние след него тихо поемахме прекрасните мелодии. Не само това, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа. По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители.
към текста >>

6. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат.
към текста >>

Ето и самите протоколи от разпитите.
Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.
към текста >>

7. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ПРОТОКОЛ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юли 1925 година Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>

8. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ПРОТОКОЛ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 4 октомври, 1937 година. Учителя Дънов да отговори на следните въпроси в най-големи подробности, с оглед, в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите на страната.
към текста >>

9. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като си разотишли, протоколите
сестрата в гробищата. Досетил се и чии сили са го спрели. През 1942 г. една вечер в квартирата на брат от Изгрева станало нелегално събрание на комунисти. След като си разотишли, протоколите останали у брата. Когато си легнал да спи, едвам се бил унесъл и започнал да сънува, че Учителят идва при него, побутва го и му казва: „Ставай веднага и изгори тези книжа! " Братът не обърнал никакво внимание на съня.
към текста >>

" Тогава братът се вдигнал, събрал листовете с протоколите, натурял ги в
този път отдал видяното на своя страх и пак не направил нищо. Заспал отново. Учителят дошъл трети път, смушкал го толкова силно, че братът усетил дори болка, и с много строг глас заповядал: „Ставай веднага, казах ти, изгори тези книжа! " Тогава братът се вдигнал, събрал листовете с протоколите, натурял ги в печката и ги изгорил. Щом свършил това и тъкмо си легнал да спи, на вратата се чули силни удари, а отвън - шум и гласове. Била полицията. Полицаите влезли и
към текста >>

протоколите, но като не намерили никаква следа, си отишли.
чули силни удари, а отвън - шум и гласове. Била полицията. Полицаите влезли и му казали, че имат съобщение за проведено нелегално събрание и нареждане за обиск. Обърнали цялата къща, заплашвали го да каже за събранието и да даде протоколите, но като не намерили никаква следа, си отишли. По такъв начин бил спасен животът му. Като офицер брат Никола Гръблев служил в Търново. Един ден препускал на кон някъде над моста на Янтра.
към текста >>

10. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Направихме протокол и се подписахме
Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила.
към текста >>

11. 37. Арест във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Има запазени два такива протокола през годините за разпит на Петър Дънов.
В София братята чакат на гарата, но за голямо тяхно изумление виждат само Йорданка, а Учителя го няма. Даже един от братята заявява: „Ние посрещаме Йорданка, а не Учителя! " Тя, като пристигнала, разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. Той отива при началника на полицията във Варна и му разказва случилото се. Учителя бива освободен още същия ден, като го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и държавата. Има запазени два такива протокола през годините за разпит на Петър Дънов.
към текста >>

12. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

ПРОТОКОЛ
ПРОТОКОЛ Именувам се Петър Дънов от Варна, 60 годишен, българин, неженен, Учител, показвам: моето Учение е основано на три принципа - Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение.
към текста >>

13. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас.
Откакто няма никого през нощта, започнаха да чупят пейките. На поляната, където играем Паневритмия, също изпочупиха всички пейки, ние слагаме нови, те ги унищожават, беседката също са започнали да чупят, в нея правят някакви гимнастически упражнения и всеки ден изкъртват по нещо. Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините." След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи. Изпихме си кафетата и на сбогуване ни каза: „Чакам да направите това, което ви казах, и да го донесете при нас." Ръкува се с нас и ни изпрати до вратата. Като излязохме, започнахме да се смеем.
към текста >>

14. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън.
Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот. По-късно Учителя създава тъй наречената „Синархична Верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3.
към текста >>

Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън.
26, се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мен." От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея. В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин." Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков, се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват: 1. „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи." (три пъти )
към текста >>

15. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

В протокол от разпит на 25 юли 1925 г.
В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителя е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит. Често на агентите, които, идват да го взимат, казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителя казва: „Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общото благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание."
към текста >>

16. 9. БИБЛИОГРАФИЯ - Светозар Няголов ( -2013)

3. Протоколи 1909-1915 г
1. Призвание към народа ми 1994 г. „Б. братство" София 2. Хио-ели-мели-Месаил . — 1912 г. „Напредък" Стара Загора 3. Протоколи 1909-1915 г НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 4. Сила и живот — 5 с. — 1922 г. „Съгласие" София 5. Двата природни метода — 6 с.
към текста >>

17. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли.
След първият събор през 1900 година следват няколко събори. Сведенията за тях са бегли и се отнасят главно за срещите от 1906 до 1908 година. Първият събор, за който знаем повече е проведен през 1909 година. В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях: „Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте.
към текста >>

18. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък.
Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева. Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния председател на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък. Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“
към текста >>

19. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности.
През описвания период от време броят на последователите на П. Дънов се увеличава значително. Точната цифра не е известна поради факта, че Братството не притежава конвенционална структура с управително тяло и местни органи в административен смисъл. Всеки желаещ може да стане член на движението, липсват каквито и да било процедури за "приемане", защото се смята, че единственият критерий за принадлежност е самият ти живот, т. е. практиката. В протоколите от съборите фигурират имената на хиляди хора, но и това не е показателно, тъй като присъствието там не е по принципа на представителството, а въз основа на личното желание и възможности. (Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по- малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата.
към текста >>

20. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ
На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов. В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на Обществена безопасност във връзка с конкретен случай: ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
към текста >>

21. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля.
Hermann Beck: Der kosmische Rythmus im Markus Evangelium), сиреч, че описаните в него събития са отнесени към кръга на зодиакалните съзвездия. Присъствието на „митични" елементи в Евангелията и в Апокалипсиса, особено елементи от прочутия „слънчев мит" са навели някои и други изследователи на мисълта, че и сам Христос е може би митологична личност, а животът и делото му – вариация на слънчевия мит. Този шаблонен начин за разглеждане живота на великите човеци, които някога са ходили по лицето на земята, се е превърнал дори в мания всред някои „научни" среди. Съвременните хора, чийто идеал е човекът-машина, производителен инструмент в един механизиран строй, които изгониха духа а се мъчат да изгонят и душата (в много книги днес ще срещнете думата „душа" в кавички), не могат да допуснат, че е имало и има на земята човеци-слънца. Те са толкова далеч в съзнанието си от тях, че ги считат дори за митични създания, а животът им за сказание. Та казвам, макар и да е един вид анахронизъм да черпиш какво годе от Библията в нашите години на статистики, протоколи, дипломатически документи из разни „бели" „жълти", „червени" и „сини" книги, пълни с „факти", все пак ще си позволя да отворя нейните свети страници, за да почерпя нещо из книгата на пророка Даниеля. Пророк! И тази дума днес е анахронизъм. Пророци днес не може да има: и църквата и науката строго забраняват това. Зарад църквата пророци е имало до Христа. Каквото Бог е казал чрез тях, казал го е вече. От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква.
към текста >>

22. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г.
е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на този пост до 1897 г. От този период е друга запазена нейна книга: „Трендафил. Комедия в три действия в стихове от Леополд Лалуе. Превела Анастасия д-р Желязкова. Варна. Печатница Нитче, 1894.“ Приблизително през същия период Анастасия УзуноваЖелязкова изучава спиритическа и теософска литература. Дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „Известната спиритистка...“ Нейни са преводите на „ Защо живеем? Разумно и правилно разрешаване проблемата на съществуванието“ от Леон Денис, Варна, 1899, „Раят. Мисловния мир“ от К.У.Летбитер и няколко големи спиритически статии, отпечатани в редактираното от д-р Миркович в Сливен списание „Нова Светлина“ (1890 - 1896). Това вероятно е и времето, когато се запознава с Дънов. През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“ организира представянето на „Възванието“.
към текста >>

От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски.
След учредителната във Варна през 1900 год., следват втората среща в Бургас през 1901, третата пак в Бургас през 1902, и четвъртата във Варна през 1904. Интересно тук е да се спомене, че всяка следваща година, срещите променят малко или много характера си. Официалните вечери на срещите отначало имат доста ритуален характер. Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр. и пр. От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски. И с това се изправяме пред дверите на София! Снимки към глава втора: Веригата
към текста >>

23. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

21 юли 1925 - На разследване по искова молба на бивш негов последовател Учителят е призован в Обществена безопасност, където написва Протокол за разпит на свидетели съдържащ основите на неговото учение.
9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители на групи от провинцията, на която изнася беседите „Абсолютно наймалката величина“ и „Окултният закон на противоречията.“ 11 септември 1923 - - Открива третата година на Общия окултен клас“ с беседата „Високият идеал.“ 2 април 1924 - Изнася лекцията „Разумното сърце“ пред Общия окултен клас. 6-7 юли 1924 - Открива Втория младежки събор в София с беседата „Да възлюбиш.“ 11-17 юли 1924 - На екскурзия на братството до Мусала изнася беседата „Новата азбука.“ 31 август 2 септември 1924 - Среща на ръководителите на братските групи от провинцията. 5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей. 5-8 юли 1925 - Открива третия младежки събор с беседата „И обхождаше Исус цяла Галилея“. С реферати участват Кирил Паскалев, Олга Славчева и Кузман Кузманов. 21 юли 1925 - На разследване по искова молба на бивш негов последовател Учителят е призован в Обществена безопасност, където написва Протокол за разпит на свидетели съдържащ основите на неговото учение. 23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново. 7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията.
към текста >>

В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание.
Калименов има елитна книжарница, добре подредена печатница, и започва издаването на седмичният вестник „Братство“. Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание. Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел. Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимна помощ за общо благо. 'Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената праведност.
към текста >>

Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел.
Излиза и елитното списание „Всемирна летопис“, което за съжаление, според някои братя, бива провалено от издателя си поради користни подбуди. Братството расте, покритият от него терен се разширява, и с това тук там пръкват временни недостатъци в устременото му предвижване напред и нагоре. За пръв път се появяват вътрешни търкания от неконтролирани лични амбиции, завист, ревност, и заедно с това расте и предишния външен натиск това развитие да бъде спряно. На 21 юли 1925 година Учителят е призован на разследване по искова молба на бивш свой последовател. В сградата на Обществена безопасност той написва протокол по направеното дознание. Телескопичен блик Протокол за разпит на свидетел. Именувам се Петър Дънов, от Варна, 60 г., българин, Неженен, Неосъждан, Учител, Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимна помощ за общо благо. 'Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената праведност. Ученикът на духовната школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
към текста >>

24. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола.
Взимането на лекарства и лекарска помощ беше нежелателно. Така беше и с хирургическата намеса. Повечето от братята и сестрите се лекуваха като следваха съветите на народния лечител Димков (публикувани в 12 тома през трийсетте години на миналия век), или дълго и строго постене, понякога уви! съпътствано с дехидратация. Подправките бяха добре дошли. Билковите чайове също, както и кафето в малки количества. Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола. Вярваше се, че трябва да се ляга за сън при залеза на слънцето и да се става с изгрева. Телата на покойниците не се погребваха три дни след смъртта, след което бяха връщани в земята в обикновените публични гробища. Единственото изключение прави гробът на Учителя. Той беше погребан югоизточно от сегашното Руско посолство на ъгъла на ул. „Незабравка“ и ул.
към текста >>

25. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет.
Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея.
към текста >>

„Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово.
1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври). Турция обявява война на Русия. Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството.
към текста >>

И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира.
И защо ли някак знае, че вече нищо не може да ги спре, и оттук нататък ще бъде хубаво, и пътят към Бога ще е отворен за тях. Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
към текста >>

Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават.
На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е. Рачински под забележката „от добри хора“ в протокола дава 6402 гроша.
към текста >>

Рачински под забележката „от добри хора“ в протокола дава 6402 гроша.
Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е. Рачински под забележката „от добри хора“ в протокола дава 6402 гроша. Други еснафи дават по сто. Това е градско начинание, в духа на чорбаджи-Атанасовия начин на работа, не е зъбене срещу гърци или срещу гагаузи, или срещу турци. Българите са се посъбудили. Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа.
към текста >>

26. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр.
Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева. Логично е точно в това училище в Хотанца да е постъпил завършилият в Свищов с право на проповедник Дънов. Вероятно е преподавал в първоначалното методистко училище в Хотанца през учебната 1887/1888 и оттам свищовските учители междувременно са уредили двугодишната му специализация в САЩ (която той на своя глава удължава на 7 години) и той е поел нататък през лятото или ранната есен на 1888, за да свари началото на учебната година в семинарията в Медисън. Авторски блик Ученици на Петър Дънов оставят спомен, че той се свързва с протестантското образование чрез семейството на майка си и на дядо си - хаджи Юргашев, които били протестанти. Дядо му едва ли е бил евангелист, при положение че са написани десетки студии за борбата му заедно с поп Константин за правата на православната църква, че са запазени протоколи на православните събори, които е свиквал, че четири години е живял в Цариград, за да подкрепя Иларион Макариополски в откърмянето на българското православие и пр. При това дядо му се казва Атанас Георгиев. Вероятно грешката иде от сходството на фамилното име на дядо му и първото име на брата на устовската му баба - Йоргаки Зибилев, т.е. погърчената форма на Георги - Йорги. Ако е така, нещата си отиват на мястото. Историята на вуйчото на баща му е повторение на историята на бащата на приятеля протестант на Дънов - Георги Чакалов.
към текста >>

27. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана.
И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се.
към текста >>

28. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Аз не спазвам протокола.
Бай Жечо Вълков „Ачларе. Летен работен ден. Аз не спазвам протокола. При започване описанието на членовете на Ачларската комуна трябваше да почна с „шефа“ - бай Жечо. Като го гледам, струва ми се, че и векове да протекат над нашата планета, селянинът ще промени много малко от онова, което е в самия него. И да се култивира, и да се машинизира и каквото и да стане с него, той не ще загуби нищо от своя натюрел и особено от желанието си да бъде хитър. Вярно е, че бай Жечо е наш привърженик по идеи, съгласен е с всичко, което приказваме, но незабравя да прояви изненадващи постъпки107. Той приема мълчаливо всички ползи, които му носи нашият безвъзмезден труд, като че така е в реда на нещата, но все пак проявява една неочаквана за нашата обстановка сдържаност.
към текста >>

29. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество.
към текста >>

Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани.
Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

30. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество „Бяло Братство“ - Русе не е запазен.
Според него „в една работа внесат ли се дребнавости, се разваля“. Той посочва, че „русенци правят опит“, но още „не са завършили работата си, не са видели още своя резултат“. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него. Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“. Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество „Бяло Братство“ - Русе не е запазен. От протокол №2 обаче става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г. и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г. В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с. Две могили.
към текста >>

От протокол №2 обаче става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г.
Той посочва, че „русенци правят опит“, но още „не са завършили работата си, не са видели още своя резултат“. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една „идеална комуна“, като цялото „Бяло Братство“ се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него. Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за „идеалната комуна“ русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в „Свирчовица“. Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество „Бяло Братство“ - Русе не е запазен. От протокол №2 обаче става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г. и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г. В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с. Две могили. В началото на следващата 1922 г.
към текста >>

Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с.
Маркови“, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на „комуната“. Накрая се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага „където нуждата от работа се укаже“. За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1.
към текста >>

Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове.
се говори за действащ магазин на братя Маркови. Така русенското комунално стопанство на „Бялото Братство“ получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови. Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годиш- но събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Предвид това че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл.
към текста >>

От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка.
- първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от „разширение целите на Обществото“ и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателният вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важния уставен член, определящ целта на сдружението, се включва като добавка - „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Предвид това че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл. 3 се добавя буква „д“ - „открива клонове в цялото Царство, където се укажат съмишленици“. В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с.
към текста >>

31. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга.
След Общото събрание от 8 ноември 1922 г., приело Правилника за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе, се свиква следващо Общо събрание на 31 януари 1923 г. На него се отчита годишният баланс на Обществото за изминалата 1922 г. с уравнена сметка „Печалби и загуби“ на 112 476,35 лв. Общите материални активи на сдружението се изчисляват на 521 010,37 лв. Оттук до края на 1925 г. следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга. Това може да се дължи преди всичко на вътрешни неуредици в управлението на стопанството. Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе. С писмо от 8 май 1924 г.
към текста >>

32. Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство - Георги Христов

Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г.
Впечатляващо е, че то приема действителни /редовни/ членове в Обществото от Айтос, Бургас, Пловдив, София, Варна, Орхание, Ст. Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г.
към текста >>

показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол.
Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души. Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища, отбелязани в по-ранния протокол. Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в „Свирчовица“, е превръщането му отново в „идеалната комуна“ на цялото „Бяло Братство“ в страната. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов.
към текста >>

33. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Протоколът като че ли отразява предварително взето решение.
Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение. „Председател на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов. Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря“, се посочва в него. Да подписват най-малко двамата - председателят и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три.
към текста >>

Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период.
се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годиш- но събрание през следващата година. Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период. За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство.
към текста >>

Софийската управа започва вече вяло да протоколира дейността си.
Избира се нов Контролен съвет в състав: Енчо Димитров от Русе, Тодор Стоименов от София и Минчо Сотиров от Бургас. След около близо година време, на 5 февруари 1939 г. УС решава, да се внесат в Пощенска спестовна каса по влогова спестовна книжка на името на касиера Жечо Панайотов наличните суми в касата на Обществото. В Русе сдружението има регистрация и съответно може да открие банкова сметка. Но УС не допуска такъв вариант и предпочита общите средства да бъдат под пряк негов контрол, макар и като влог на частно лице. Софийската управа започва вече вяло да протоколира дейността си. Не е отразено даже и заседанието, на което се взема решение за свикване на V- то общо редовно годишно събрание на 19 март 1939 г. В състава на новоизбрания УС се включват: Начо Петров, Петко Епитропов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Никола Ватев и Юрдан Марков от Русе. Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в „Свирчовица“ - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе. До 16 февруари на следващата 1941 г.
към текста >>

34. Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г. - Георги Христов

в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а председателят мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства.
Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите. През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти. Според съдебната спогодба, братя Маркови се издължават в пари и в натура, но завеждат Гражданско дело срещу Обществото. На последното заседание на УС от 23.II.1957 г. в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а председателят мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства. Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение. Той е урок и за нас - днешните последователи на Учителя. Из книгата „ Общество Бяло Братство - Русе (1921-1957)“, издадена в Русе през 2007 г. Автори: Любомир Златанов Златев и Зоя Койчева Иванова.
към текста >>

35. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911.
Из книгата „Учителят говори", съст. Георги Радев (по текстове на Учителя Беинса Дуно), глава „Христос". ISBN 954-8785-17-Х. 82. Из разговори с Учителя Беинса Дуно, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение", глава „Учителя за Христа". ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86.
към текста >>

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912.
ISBN 954-8785-17-Х. 82. Из разговори с Учителя Беинса Дуно, публикувани от Боян Боев в книгата „Доброто разположение", глава „Учителя за Христа". ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87. Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя".
към текста >>

Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914.
ISBN 954-744-026-8. 83. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 11.08.1911. ISBN 954-8139-10-3. 84. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 15-18.08.1912. ISBN 954-8139-10-3. 85. Протоколи от годишната среща на Веригата на Бялото Братство, Велико Търново, 10.08.1914. ISBN 954-8139-10-3. 86. Беседа „Пробуждане на човешката душа", в „Поучаваше ги", неделни беседи, 1923 г. 87. Из книгата „Акордиране на човешката душа", том I, глава „Път на Учителя". ISBN 954-744-001-2. 88. Виж G4 730, 21.09.1911. 89.
към текста >>

36. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г.
Първият подпериод условно може да бъде наречен период на инкорпорация. В него Бодхисатва Майтрея вероятно постепенно овладява телата на Петър Дънов и прави първи намеци за своята главна мисия - възвестяваш на мистерията на Етерния Христос. Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909. Вторият подпериод условно може да бъде наречен начало на мистерията на Етерния Христос. Обществото, учредено през 1897 г., започва да се именува Синархическа верига и да провежда ежегодно през август свои срещи във Варна. В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г. се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи; Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят." Няколко реда по-долу може да се прочете: „Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа." При исторически паралел между разглеждания от нас подпериод и съответния му по време период от дейността на Р. Щайнер могат да се открият редица съответствия. Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р.
към текста >>

се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е.
В него Бодхисатва Майтрея вероятно постепенно овладява телата на Петър Дънов и прави първи намеци за своята главна мисия - възвестяваш на мистерията на Етерния Христос. Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909. Вторият подпериод условно може да бъде наречен начало на мистерията на Етерния Христос. Обществото, учредено през 1897 г., започва да се именува Синархическа верига и да провежда ежегодно през август свои срещи във Варна. В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г. се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи; Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят." Няколко реда по-долу може да се прочете: „Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа." При исторически паралел между разглеждания от нас подпериод и съответния му по време период от дейността на Р. Щайнер могат да се открият редица съответствия. Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р. Щайнер за първи път разкрива в свой лекционен цикъл космическата мистерия на Архангел Михаил като Слънчев лик на Христос, водач на Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г.
към текста >>

През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам.
Безспорно най-съществен е историческият факт, че на 5 декември 1907 г. Р. Щайнер за първи път разкрива в свой лекционен цикъл космическата мистерия на Архангел Михаил като Слънчев лик на Христос, водач на Небесната интелигенция и Дух на Времето на нашата епоха, датираща от 1879 г. През май 1907 г. Щайнер се отделя от Теософското общество, а на 1 юни 1907 г. обявява разделянето на Езотеричната школа на Западна и Източна. През същата тази година в протоколите на годишната среща на Веригата от 16 август Учителя Беинса Дуно съобщава: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят..."11 В протоколите от годишната среща през следващата, 1908 г., може да се прочете: „Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адам. И затова жилището на душата са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата..." (11 август)12. През 1909 г. началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата.
към текста >>

По-нататък в протоколите от историческата 1909 г.
началото на мистерията на Етерния Христос като че ли достига своя апогей. На годишната среща на Веригата Учителя Беинса Дуно показва на присъстващите малък двуостър меч, езотеричен символ на пълното Аз-ово съзнание, донесено от Христос, и изговаря знаменателна фраза: ,Да едната страна на камата е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня, с този нож обсаждаме Варна" (16 август)13 На 13 юни следващата година в Християния Р. Щайнер открито обявява, че тъкмо отминалата 1909 г. е начало на едно свръхсетивно явление, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план1. По-нататък в протоколите от историческата 1909 г. могат да се прочетат реплики, изказани по повод личността на Учителя Беинса Дуно: „Не искам да знаете кой именно съм аз; желанието ми е други да говорят за това, не искам да бъда известен. Ако искам това, ще отворя очите на двама човека и те ще разкажат кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова не искам да ви поставям на плъзгава почва, избягвам това. Познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма" (19 август)14 Период 1910-1916.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28801512718201