НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
153
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_23 ) Любовта е служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сегашният живот е едно голямо
противоречие
, понеже онова, което знаем, не можем да го приложим.
Любовта има една вътрешна страна: като обичаш някого, ти вече му даваш, понеже от теб излиза Живот и се влива в него и ако той е болен, би оздравял, ако е тъжен, би се зарадвал, ако е грозен, би се разкрасил, ако е лош, би станал добър, ако е глупав, би поумнял, ако е обездарен, дарбите му биха разцъфтели. Любовта е в най-малките подбуди. Например кажат ти отвътре: „Походи с този човек няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.“ И тази малка услуга може да стане причина след време за голяма промяна в живота ти. Гледам, че в тъмната нощ някой е загазил; запаля му лампа, изкарвам го от мочурляка, прибирам го и му казвам: „Утре всичко ще се оправи! “ Най-голямата услуга, която можеш да направиш, е да кажеш на някои хора по кой начин да излязат от това робство, в което се намират.
Сегашният живот е едно голямо
противоречие
, понеже онова, което знаем, не можем да го приложим.
Например имаш желание да утешиш един човек и почнеш да му говориш. Не бързай да му говориш. Седни при него и помълчете първо, после ще му говориш. Това е метод. Половин час ще чакаш и после ще му говориш.
към текста >>
2.
3_11 ) През тъмната зона
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо
противоречие
.
Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така.
Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо
противоречие
.
Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба! “; а който не помни това, отива да прави престъпления. Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия.
към текста >>
3.
3_15 ) Развитие на новите сетива
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако съпоставиш тези два свята като два различни, ще имаш
противоречие
.
При упражнения за шестото сетиво, като дойдеш до тази граница, всичко става тъмно, защото минаваш през тъмната зона, и като се минат 1 -2 минути, явява се нова, мека светлина, в която влизаш. Това е втората октава на Светлината. Това всеки може да направи, но както казахме, трябва ръководство, за да не се уплаши. Като се връща във физическия свят от горната октава в по-долната, пак ще мине през тъмната граница. Физическият свят е част от Духовния.
Ако съпоставиш тези два свята като два различни, ще имаш
противоречие
.
Например виждаш във видение една красива планина и мислиш, че е фантазия, плод на твоето въображение, а после виждаш хора, които се движат и ти говорят; тогава си в реален свят. Когато хората ти говорят, тогава си в реалния свят. Преди да влезеш в красивия свят, ще те нападнат страшилища, като тукашните паразити; това е преминаване през тъмната зона и като те нападнат, ти можеш да офейкаш. А трябва да минеш през този свят, за да отидеш в красивия. Те не могат да ти направят нищо, но ако се поколебаеш, губиш.
към текста >>
4.
3_25 ) Жизнен магнетизъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото
противоречие
.
Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото. Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно.
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото
противоречие
.
Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил.
към текста >>
5.
4_04 ) Живот за цялото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото
противоречие
.
Щом не живееш в хармония с частите, тогава косвено си в дисхармония с Цялото. Човек страда, понеже не работи за общото, а неговият живот е предвиден в Цялото. Народите не трябва да се измъчват един друг, понеже са части на човечеството. На всеки народ трябва да се дадат неговите права, защото той функционира в целия организъм като орган. Също така и на всеки индивид трябва да се дадат права, защото и той е специфичен орган в целия организъм и трябва да функционира правилно.
Понеже сте възпитани частично – благото да е само за вас, там е и всичкото
противоречие
.
Не може да бъде друго, в частта живеят всички части. Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил.
към текста >>
6.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Имаш неразположение; справи се с него и в теб да не остане никакво
противоречие
.
ИЗДИГАЙ СЕ КЪМ ПО-ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за изпитите и изкушенията, през които минава човек. Възможностите за изкушения са толкова тънки, че човек трябва да мисли, за да ги види.
Имаш неразположение; справи се с него и в теб да не остане никакво
противоречие
.
Дойде в теб едно лошо чувство; трябва да се справиш с него. Някой път в едно изкушение е скрито уж желание да работиш за човечеството, а то е един долап. Светът е градина, в която живеем и всеки ден хората ядат от забраненото дърво. Когато дойде глупавият отвътре и ти казва, че от теб човек няма да стане, ти скърбиш, но после дойде умният и ти нашепва отвътре, че ще станеш човек, и ти си радостен. Скръб и радост!
към текста >>
7.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега поставят Духовният свят в
противоречие
с материалния, а между тях няма такова.
КАТО СЕДНЕШ ДА РАЗСЪЖДАВАШ
Сега поставят Духовният свят в
противоречие
с материалния, а между тях няма такова.
Материалният живот не трябва да се смесва с плътския. Не трябва да се смесват плътта и тялото. Тялото е жилище, храм, дето Бог живее. А плътта е муха, оплела се в паяжина. Човек се е оплел в някои желания, та не може да се освободи от тяхното действие.
към текста >>
Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в
противоречие
с Битието.
Човек, който греши и не се изправя, не може да има Божието благословение. Не можеш да избавиш човека от една погрешка, ако ти я имаш; инак ще я развиеш у него повече. Ако я нямаш, можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за милосърдието, справедливостта и пр. – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите.
Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в
противоречие
с Битието.
Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав.
към текста >>
8.
5_29 ) Божественият живот е реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всякога в механичните начини има скрито едно
противоречие
.
Наследството, богатството на Земята ще остане на праведните, един ден кротките ще я наследят и всичко каквото изработят грешните ще остане на добрите. Който не разбира така нещата, казва че на грешните им върви. Да, но им върви като риби в реките, които плават в една посока, но в края на краищата влизат в мрежата и оттам по-нататьк не могат. И грешните хора вървят право към мрежата и по-нататък не могат. С принципите, които сега държавите прилагат, по никой начин не може да се подобри икономическото положение.
Всякога в механичните начини има скрито едно
противоречие
.
Не можеш да приложиш Учението на Бялото Братство, докато не кажеш: „От мен да мине“ и да отстъпиш. Идеен ученик е този, който да го туриш и на първо, и на последно място, все е едно, няма да му стане мъчно.
към текста >>
9.
7_02 ) Вярвай в невъзможното
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има
противоречие
.
Това, което повдига и изменя състоянието ти, е Вяра. Вярата винаги дава нещо, което по никакъв начин не можеш да получиш. Вярата седи в това: ако не разбираш нещата, да си кажеш, че ще ги разбереш, а не да се отчаеш и да мислиш, че от теб нищо няма да стане. Някой казва: „Ти, досега като вярваш, какво си придобил? “ Като вярвам, всички ще ми помагат, а като не вярвам, никой не ще ми помага.
Като не вярваш, ти си сам, а като вярваш, ти си заедно с всички и тогава няма да има
противоречие
.
Това е цяло изкуство. Веруюто на човека е като едно укрепление. Представете си, че имате жилище, издигнато сред местност, където живеят тигри, но то е заобиколено с тънка телена мрежа и ти няма да се страхуваш от тигрите, защото когато дойдат, ще се блъснат в телта и ще се върнат назад. Но щом те намерят неподготвен, атакуват те. Един американец отишъл в джунглата, за да проучва живота на маймуните.
към текста >>
10.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво
противоречие
.
Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние. Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде.
Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво
противоречие
.
Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби.
към текста >>
11.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в
противоречие
.
ІІ. БОЛЕСТИ НА ГЪРДИТЕ 1. Туберкулоза
Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в
противоречие
.
За едно лице, заболяло от туберкулоза, Учителя каза: Причината на болестта му се крие в астралния му живот. Той има връзки с няколко жени, но тези връзки бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в противоречие помежду си и вследствие на това дойде туберкулозата. На младите трябва да се говори и да се осветляват върху това. Човек, за да се освободи от тази болест и изобщо от каквато и да е болест, у него трябва да гори силен копнеж да служи на Бога, да работи за Бога – всичките си сили да впрегне в работа за Бога от Любов!
към текста >>
Той има връзки с няколко жени, но тези връзки бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в
противоречие
помежду си и вследствие на това дойде туберкулозата.
ІІ. БОЛЕСТИ НА ГЪРДИТЕ 1. Туберкулоза Туберкулозата се явява вследствие на чувствата, при което умът и сърцето са в противоречие. За едно лице, заболяло от туберкулоза, Учителя каза: Причината на болестта му се крие в астралния му живот.
Той има връзки с няколко жени, но тези връзки бяха проникнати от астрални чувства и при това умът и сърцето влязоха в
противоречие
помежду си и вследствие на това дойде туберкулозата.
На младите трябва да се говори и да се осветляват върху това. Човек, за да се освободи от тази болест и изобщо от каквато и да е болест, у него трябва да гори силен копнеж да служи на Бога, да работи за Бога – всичките си сили да впрегне в работа за Бога от Любов! И тогава ще оздравее. Туберкулозата се дължи на дисхармония на чувствата. И когато чувствата възстановят своя правилен характер, тогава туберкулозата изчезва.
към текста >>
12.
18) Да я събуди навреме
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно
противоречие
.
Човечеството върви по светлия път, начертан от Ангелската йерархия, нашият ред иде подир нея. Ангелската йерархия управлява цялата Вселена и работи под Божествено ръководство. Казано е за човека: „Направил си ме малко нещо по-долен от Ангелите“. Един Ангел няма да счита за унижение да се въплъти на мястото на човека, но ако турят един човек в ангелска форма, това ще му дотегне и скоро ще каже, че на Земята е по-добре и че при Ангелите е много деликатно за него. Понеже днес Бог внася една нова идея в света, то Ангелите желаят да се въплътят на Земята, интересуват се от тази Божествена мисъл, гледат да разгадаят какво мисли Бог и това изучават.
Желаят да видят как ще се развие Животът, понеже намират едно
противоречие
.
Те си имат едно собствено разрешение, тъй като виждат грешното състояние на хората и казват: „Така и така трябва да се разреши тази задача“. А сега са свидетели, че отгоре се внася една система, която някъде съвпада, а някъде не съвпада с тяхното разрешение. Има нещо дълбоко и Ангелът се чуди по какъв начин ще се разреши тази трудна задача. Когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички Разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват Космоса. Някои от тях направляват Слънчевата система, други – живота на някои планети, трети направляват отделните народи – българския, английския и др.; четвърти направляват водите, пети – растителността в света, и т. н.
към текста >>
Ако не я събуди навреме, Ангелът ще дойде в едно голямо
противоречие
.
Когато Христос мина големите изпитания с пост и молитва, дойдоха Ангели да му служат. Ако човек върши Волята Божия, Ангели ще му помагат. Един Ангел е крайно внимателен, когато събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата. Знаете ли какво нещо е точността?
Ако не я събуди навреме, Ангелът ще дойде в едно голямо
противоречие
.
Ангелите държат изпит чрез нас, дават им задачи по отношение на човечеството и ако ние свършим правилно работата си, и те са издържали задачата си. Когато съвършените обърнат едного към Бога, той е тяхното дете. Тогава под думите „родени от Бога“ разбираме, че чрез обръщане на душите към Бога Ангелите имат деца. Иначе те нямат нужда от женитба, защото, ако я направят, ще изгубят всичко. Миеш, търкаш пода в салона, но после, когато дойдат Ангелите да слушат Словото, всеки от тях ще ти даде своето благословение.
към текста >>
13.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При четвъртия компрес: „И чрез
противоречието
здравето ще дойде.
При втория компрес: „Мекият принцип ще омекоти и ще откърти болестта. Мекото има силата да отнеме чуждото от организма. Бог се проявява в силата на Своята мекота“. При третия компрес: „Силата е в числото 3. То постига и носи всяко постижение – здравето“.
При четвъртия компрес: „И чрез
противоречието
здравето ще дойде.
Това ще направи горещата вода“. При петия компрес: „Постижението е в числото 5. Единството на петте добродетели, петте сили – силата на благородството, силата на правдата, силата на всяко изкуство, силата на всеки маниер и силата на Любовта – това единство ще донесе здравето“. При шестия компрес: „Без никакво съмнение ти ще бъдеш здрав, защото правата мисъл, правото чувство и правата постъпка изключват болестта“. Ако болният може да изговаря формулите, нека да ги изговаря самият той.
към текста >>
14.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо
противоречие
.
Новият живот почива само върху един принцип. Любовта ще дойде в света, ще се въплъти и ще спаси света. После тя ще се въплъти в Мъдростта и ще видите образа на Любовта какво нещо е. Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота – грях и страдания. Животът, великото в света сега започва.
Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо
противоречие
.
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален, и ще казвате тогава: „Едно време бях сляп, сега вече виждам“. Сега ще се насърчавате – това, което ви казвам, не е само за утешение.
към текста >>
15.
66) Психични причини за болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо
противоречие
, трябва да вземе мерки.
Онеправданият иска да отмъсти, но го застигат болест, нещастия; трябва да се откаже от отмъщението, за да оздравее. Омразата в човека е отрова за организма му, в дадения случай той само пакости на себе си. Други хора се тровят от гордост. Организмът на съвременните хора е заразен от месо, от вино, от ред още храни, а духовното им тяло е заразено от алчност, от злоба, от омраза. Един човек, който има мрачни мисли, няма да се мине дълго и ще заболее от туберкулоза.
Щом се влюби безнадеждно, може да заболее и от туберкулоза; ако не може да се справи с това голямо
противоречие
, трябва да вземе мерки.
Туберкулозата не е болест на бедните, някой богат също може да заболее, ако не може да се справи с противоречията, които има. Безлюбието ражда болести. Глупостта и насилието са основна причина за някои болести. Ако някой почне да живее порочен живот, той непременно ще заболее от рак. Ако друг някой среща пречки за реализирането на някои свои стремежи, това може да го покруси, да го постави в униние и тогава може да заболее от рак.
към текста >>
16.
70) Ръководен от Любовта и Мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно
противоречие
.
Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя. В България често се правят дружества. Но на колко от тях се постига целта? Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията.
Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно
противоречие
.
Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен.
към текста >>
Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в
противоречие
със себе си.
Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление.
Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в
противоречие
със себе си.
Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен. Като сте влезли в тази група, каква представа имате за духовния живот? На слабите хора противоречията идват отвън, а на силните идват отвътре. Щом противоречията идват отвътре, тогава човек е силен.
към текста >>
Да знаем, че никога в Бога не може да има
противоречие
.
Сега, ако вие в едно отношение срещнете някои мъчнотии, трябва да ги побеждавате, те да не ви спънат. Ако човек не въдвори вътрешна хармония в себе си между ума, сърцето и волята си, очакват го страдания. Човек трябва да има дух и да наложи хармония в себе си. И Писанието казва: „Мир имайте“. Най-първо – с Бога, после – със себе си, и после – с ближния.
Да знаем, че никога в Бога не може да има
противоречие
.
Първо трябва да работим в съгласие с Бога и после – в съгласие с ближните си; това е един закон, полезен за вас, когато почнете да работите. Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него. Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода.
към текста >>
17.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има
противоречие
.
Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа.
А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има
противоречие
.
Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати. Щом дойде Любовта, отначало могат да ти дойдат и болести, и други страдания. Не се плаши, тя те чисти. Явява се борба и в тази борба се явяват болести. Радвай се, че си започнал да се чистиш.
към текста >>
18.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мислете добре, за да не сте в
противоречие
с космичното пространство, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
Щом лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения вече проникват навсякъде – и в Индия, и в Япония. Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят. Някоя идея се спре при един, а е минала през милиони проводници – именно затова 5-10 учени намират едновременно една и сьща идея и работят върху нея независимо един от друг.
Мислете добре, за да не сте в
противоречие
с космичното пространство, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
Когато почнат да идват късите вълни на космичното електричество, лошите хора не ще могат да ги издържат. Ако ние не сме в хармония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни: космичното електричество движи сърцето и щом дойде в дисхармония с него, идва удар, става разрив в сърцето. Закон е: примирете се с Бога, нищо повече. В това: „Възлюбете Бога!
към текста >>
19.
36) Когато всеки дойде на мястото си
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дойде ли
противоречие
, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре.
Пътят си съществува, но хората искат да внесат в новия живот старите методи, а те са несъвместими. Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл. Някой казва: „Какво бяхме едно време! “ Старото не трябва да се възвърне – нито празните, нито пълните бъчви ще оправят човека, но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си.
Дойде ли
противоречие
, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре.
Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога!
към текста >>
20.
43) Методът на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Никой не бива да влиза в
противоречие
със своето тяло, каквото и да е то.
Често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако не го разбират достатъчно, какво ще знаят за астралното. Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от него. А духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът – чрез тялото ние влизаме във видимата Природа, за да се ползваме от нея.
Никой не бива да влиза в
противоречие
със своето тяло, каквото и да е то.
Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата краска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например що е страх? Той е излишък на портокалената краска.
към текста >>
И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно
противоречие
.
Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска. Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея.
И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно
противоречие
.
Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации.
към текста >>
“ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво
противоречие
.
А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане – това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?
“ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво
противоречие
.
На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат.
към текста >>
21.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в
противоречие
с великата действителност, която ни заобикаля.
Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата.
Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в
противоречие
с великата действителност, която ни заобикаля.
За да стане ясна разликата между новото и старото схващане за труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода – това е при новото разбиране за труда – непреривно даване. А онзи, който се придържа към старото разбиране за труда, той не може да дава. И както при застоялата вода, от която не блика живот, става разлагане, така и при него се развиват психически отрови. Има едно мерило за преценка кога сме в хармония със законите на Природата.
към текста >>
И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно
противоречие
, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие.
Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един.
И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно
противоречие
, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие.
Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа. 8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят.
към текста >>
22.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в
противоречие
с тази велика Истина.
Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част.
Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в
противоречие
с тази велика Истина.
През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра.
към текста >>
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в
противоречие
с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра.
Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото.
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в
противоречие
с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра.
Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
към текста >>
23.
87) С конкретни примери и символичен език
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Хората, като се поставят в едно голямо
противоречие
и като няма къде да мръднат, без да искат, обръщат поглед нагоре.
Започнах с онова, с което се занимава аудиторията, и вървях към това, което най-малко разбира. А и всеки се интересува от това, за което малко е слушал, и чака, за да види какво ще се каже. Един брат попита: Какво ще стане с тези, които не са готови? Те къде ще идат? Те ще пострадат малко и ще се учат от страданията си.
Хората, като се поставят в едно голямо
противоречие
и като няма къде да мръднат, без да искат, обръщат поглед нагоре.
Всички вие сте призвани като войници, Писанието казва: „Доброто войнство! “ Голямо сражение се води сега, а някои от вас искат да се откупят, като дадат пари, но тогава кой ще върши Волята Божия? Пожелавам ви да не се откупвате, но храбро да воювате, за да придобиете най-голямата награда за онова, което сте сторили за Царството Божие – възкресението. Доброволно ще идете на сражение и тогава възкресението ще бъде едно възнаграждение, че сте воювали храбро в тази голяма война: да победи доброто в света. Думата Бог може да замените с Великото, Разумното, Първата Причина или с Великото разумно начало.
към текста >>
24.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и
противоречие
в живота.
Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога.
Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и
противоречие
в живота.
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА. Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него. Знаете ли какво велико предприятие е Любовта? - Който е придобил Любовта, той се нагърбва със здачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил Любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им.
към текста >>
25.
28. V. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път вие идвате в
противоречие
със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг.
Та ние искаме някой път правила при пеенето. А пък то може и без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам някои слаби примери, но не силни, за да видите кое е онова, което разваля живота.
Някой път вие идвате в
противоречие
със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг.
И оставате без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея. За да пее човек добре трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мислите добре.
към текста >>
26.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Има голямо
противоречие
между вярата и науката.
”- Сп. „Ученическа мисъл” 1919 год., I год., 5 кн. Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява душата на гимназиста. Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така:
- Има голямо
противоречие
между вярата и науката.
Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг. Това е в грубо противоречие с вярата. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря.
към текста >>
Това е в грубо
противоречие
с вярата.
Тия думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, оная трагедия, която преживява душата на гимназиста. Трогателен беше разговорът ми с една шестокласничка от провинцията. Тя каза така: - Има голямо противоречие между вярата и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от друг.
Това е в грубо
противоречие
с вярата.
Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настава едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря. Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка.
към текста >>
В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси
противоречие
между вярата и естествените науки.
Детето в ранните си години има вяра. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже” да даде здраве и щастие на тате, мама и на всички хора. В първоначалното училище и в прогимназията детето учи вероучение. То добива известни познания по Вехтия и Новия завет.
В трети клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант - Лапласовата теория, за геологичните ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата и затова още не се опитва да търси
противоречие
между вярата и естествените науки.
То преминава в гимназията със своята стара вяра, без да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове.
към текста >>
Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология, биология, астрономия и пр.- толкова повече вижда
противоречието
между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега.
В такова настроение изкарва, може би, четвърти и пети клас, но премине ли в шести клас, у него почва да се заражда известно съмнение в твърдостта на вярата. У него се заражда известно раздвоение. Трагедията в душата му почва, но това е още началото. Тя се усилва в 7 и 8 класове. В душата си младежът преживява особено трагични моменти.
Колкото повече той се запознава с природните науки - химия, физика, геология, биология, астрономия и пр.- толкова повече вижда
противоречието
между това, което е учил по-рано, и това, което учи сега.
Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропастта между науката и своята дотогавашна вяра. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: - Между органическата и неорганическата материя няма разлика по същество.
към текста >>
Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в
противоречие
.
В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му. И няма нужда да казваме, чия е победата: победата е на научния мироглед над вярата. Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма.
Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в
противоречие
.
Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин? ” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката.
към текста >>
Особено ярко изпъква
противоречието
, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин?
Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила!
Особено ярко изпъква
противоречието
, което наглед съществува между духовния и естествонаучния мироглед, в книгата на Арнолд Додел „Мойсей или Дарвин?
” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива.
към текста >>
Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на
противоречие
, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Всеки друг на мястото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки, който има критическо отнасяне към нещата, би избрал доказаното. Трябва веднъж завинаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, ако е убеден, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са много добре доказани.
Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на
противоречие
, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове.
Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма.
към текста >>
Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това
противоречие
ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост.
Фалк побеждава. Но защо? Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни. Някой би могъл да каже: „Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата.” Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпросът да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки.
Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това
противоречие
ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост.
Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията? По никой начин. Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота. Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа.
към текста >>
27.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но това е в
противоречие
с детската природа.
Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо: 1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд.
Но това е в
противоречие
с детската природа.
2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява душата, убива нещо ценно в нея. Трябва да се надрасне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрасне. Трудът трябва да се одухотвори.
към текста >>
28.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо
противоречие
.
После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е! И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко! Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни!
Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо
противоречие
.
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам!
към текста >>
29.
Между два свята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако разглеждате тези два свята като различни светове, ще изпаднете в
противоречие
.
При упражнения за шестото сетиво, като дойдете до тая граница, всичко става тъмно, защото минавате през тъмната зона; като се минат 1-2 минути, явява се нова светлина, влиза се в друга, мека светлина. Това е втората октава на светлината. Това всеки може да направи, но трябва ръководство, за да не се уплаши човек. Като се връща човек във физическия свят, от горната октава в по-долната, пак ще мине тая тъмна зона. Физическият свят е част от духовния свят.
Ако разглеждате тези два свята като различни светове, ще изпаднете в
противоречие
.
Например виждате във видение красива планина и мислите, че е фантазия, плод на вашето въображение, после виждате хора, виждате, че се движат, но не говорят. Щом не говорят, не сте в реалния свят. Когато хората ви говорят, тогава сте в реалния свят. Преди да влезете в красивия свят, ще ви нападнат чудовища, страшилища, призраци. Това е преминаване през тъмната зона.
към текста >>
30.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в
противоречие
с космичното електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания. А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл.
Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в
противоречие
с космичното електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с Природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях. Трябва да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат тези къси вълни, които сега идват. Лошите хора не ще могат да ги издържат.
към текста >>
31.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом има някакво
противоречие
, той не е в истината.
И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото"Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му.
Щом има някакво
противоречие
, той не е в истината.
Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността. Реално е само туй, което дава подтик. Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство.
към текста >>
32.
27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това
противоречие
, което съществува сега, е материал.
Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал.
Това
противоречие
, което съществува сега, е материал.
Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът. – В колко държави имате последователи? – Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде.
към текста >>
33.
37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сегашното
противоречие
е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни.
Човек постепенно трябва да разшири живота си: от начало ще живее за едного, после за двама, за трима и така постепенно ще се разширява, додето дойде да живее за всички. И хората като не живеят за вас, и вие като не живеете за тях, от там идат всички страдания. В бъдеще колко неща още седят за човека, колко блага, човек е още в буквата „А" на живота. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашната ни невъзможност е бъдеща възможност.
Сегашното
противоречие
е бъдеща възможност При любовта всички разумни неща са възможни и всички неразумни неща са невъзможни.
Търсете това, което привидно нищо няма, а всичко дава. сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 7-8
към текста >>
34.
56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Щом има някое
противоречие
, това е извън Любовта.
— При физическата любов, когато някой, когото обичаш, ти говори лошо, ти си свиеш веждите. При духовната любов ти си отваряш очите, чудиш се. При най-високата любов на земята, при Божествената Любов, той ти говори, а пък теб ти е приятно, че слушаш гласа му и не го упрекваш в нищо. При Любовта всичко е красиво. При нея няма никакви противоречия.
Щом има някое
противоречие
, това е извън Любовта.
Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река.
към текста >>
35.
60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко е красиво човек да има едно светло съзнание, което е в съгласие с Цялото и да няма никакво
противоречие
в душата си!
Оптимист трябва да бъде човек и при неблагоприятни условия. В човека има несметни богатства! Нито празни, нито пълни бъчви ще оправят света, а изворите! Извор е това, което иде от Божествения свят. Силата е в непреривната връзка с Великото Разумно Начало в света.
Колко е красиво човек да има едно светло съзнание, което е в съгласие с Цялото и да няма никакво
противоречие
в душата си!
— Как могат да се преодолеят някои желания? — Няма какво да се борите със своите желания. Щом си издигнете съзнанието в по-високо поле, те сами по себе си се урегулират. Днешното човешко съзнание е ограничено. То схваща само външната страна на живота.
към текста >>
36.
034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дойде ли човек в
противоречие
с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите.
Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него. Тогава ще почерпите енергии от дървото и ще се почувствате обновени.
Дойде ли човек в
противоречие
с околните, трябва да черпи сили от Природата, от камъните, дърветата, изворите, тревите.
Единствено Природата може да ви помогне. Всред Природата човек отваря сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас. Всяка река също. Река, която тече към изток, има едно влияние, река, която тече на запад - друго влияние.
към текста >>
37.
051 ТИХИЯТ ГЛАС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но в говора на майката и към малкото, и към голямото дете няма
противоречие
.
В най-трудните дни на живота, Той ти казва: "Не бой се, работата ти ще се уреди." Водата, взета днес от извора, е по-важна, отколкото водата, взета в миналото. Важно е Словото, което Бог сега ни говори. Едно време майката е говорила на детето по един начин. Сега, когато детето е пораснало, тя му говори по друг начин.
Но в говора на майката и към малкото, и към голямото дете няма
противоречие
.
Кой ни тласка към възвишеното, към благородното? Бог. Божественото у нас, Този, тихият глас, който говори вътре в нас - това е Бог. Той говори във всички хора. Някой не иска да отстъпи. Тихият глас му казва: "Отстъпи, дай!
към текста >>
38.
101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в
противоречие
.
Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили.
Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в
противоречие
.
Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява.
към текста >>
39.
119 МАЛКИТЕ БРАТЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
–
Противоречието
произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното.
– Какво може да се каже за факторите на еволюцията? – Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр. ''Друг брат каза:'' – Според спиритуалистите, има и вътрешни еволюционни фактори. ''Учителят каза:''
–
Противоречието
произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното.
Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране. Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата.
към текста >>
40.
Учителя за музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой път вие идвате в
противоречие
със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг.
Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота.
Някой път вие идвате в
противоречие
със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг.
И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мисли добре.
към текста >>
41.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сегашното
противоречие
е бъдеща възможност.
И ние пяхме. Учителя каза: Един ден ще пеете като ангели. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашните невъзможности са бъдещи възможности.
Сегашното
противоречие
е бъдеща възможност.
Всяко противоречие подразбира бъдеща възможност. В дадения случай това, което не можеш да постигнеш, някой го е постигнал. А пък след време той ще бъде тил, а ти ще бъдеш на негово място. За събитията каза: Всичко ще се превърне в добро.
към текста >>
Всяко
противоречие
подразбира бъдеща възможност.
Учителя каза: Един ден ще пеете като ангели. Светът съдържа безкрайни възможности. Сегашните невъзможности са бъдещи възможности. Сегашното противоречие е бъдеща възможност.
Всяко
противоречие
подразбира бъдеща възможност.
В дадения случай това, което не можеш да постигнеш, някой го е постигнал. А пък след време той ще бъде тил, а ти ще бъдеш на негово място. За събитията каза: Всичко ще се превърне в добро. Няма погрешка, която да не е поправима.
към текста >>
42.
Културата на ангелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Искат да видят как ще се развие животът, понеже те намират едно
противоречие
.
Един ангел няма да счита за унижение да се въплъти на мястото на човека. Понеже Бог внася една нова идея в света, то ангелите желаят да се въплотят на земята. Интересуват се от Божествената мисъл, искат да разгадаят какво мисли Бог. Това изучават те. Онова, което Бог мисли, тях ги много интересува.
Искат да видят как ще се развие животът, понеже те намират едно
противоречие
.
Защото ангелите си имат едно решение. Например, като виждат грешното състояние на хората, те казват:“Така и така ще се реши тази задача“. А сега виждат, че отгоре се внася нещо ново. Те виждат една система, която някъде съвпада с тяхното решение. Има нещо дълбоко.
към текста >>
Ако не я освободи навреме, ангелът ще влезе в голямо
противоречие
.
Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите. Ангелите се интересуват от хората по единствената причина, че Бог се интересува от тях. Обръщането на един грешник е събитие в небето и предизвиква голяма радост. Един ангел е крайно внимателен, когато се събужда една душа. Той гледа да я събуди навреме, да не закъснее нито една милионна част от секундата.
Ако не я освободи навреме, ангелът ще влезе в голямо
противоречие
.
Всеки човек си има един ангел ръководител. Ангелите държат изпита си чрез нас. Дават им задачи по отношение на хората и ако ние свършим правилно нашата работа, те са издържали добре изпита си. Горе съвършените, като обърнат едного към Бога, той е тяхно дете. Когато миеш салона на Изгрева, като дойдат хората после да слушат, всеки от тях ще ти даде своето благословение.
към текста >>
43.
Децата на бъдещата епоха
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в
противоречие
с космическото електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
След изпълнението на паневритмията Учителя каза в разговор: Идеите идват от друг свят. Ти, ако имаш усет, ще схванеш. Някоя идея, като дойде при тебе, тя не минава пръв път само през тебе, но е минала през милиони проводници. И затова се казва, че 50 души учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея.
Всички вие трябва да мислите добре, да не сте в
противоречие
с космическото електричество, иначе късите му вълни ще ви унищожат.
И когато те почнат да идват, лошите хора не ще могат да издържат. Затова е казано: Кротките ще наследят земята. Тези къси вълни идват от пространството. Ако ние не сме в хармония с природата, те действат разрушително. Трябва да сме в любовно отношение, за да се акордираме с тях и да бъдем крайно внимателни, за да не ни засегнат.
към текста >>
44.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И най-после се намериш в голямо
противоречие
.
Ще видите какво нещо е образът на любовта. И като видите любовта, като я погледнете, ще разберете всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота грях, страдания и пр. Животът сега започва великото в света. Колко живота са минали безполезно. Градиш рухне, градиш рухне.
И най-после се намериш в голямо
противоречие
.
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни. То е Божествено. И да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален.
към текста >>
45.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава ще опита
противоречието
на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага.
Тогава ще опита
противоречието
на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас.
към текста >>
46.
Плодовете на Божията Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко,
противоречие
.
Като казваме „Любовта произтича от Бога“ и „Бог е Любов“, това са различни неща. Има разлика между тези две изречения. Любовта у Бога е заставила Бога да изпрати Духа си и заради Любовта Духът слиза и тогава любовта сама се ограничава, за да стане плод на Духа. Като вижда любовта на Бога, Духът излиза и слиза, за да реализира Божията Любов. Ако схванеш това, тогава другояче ще бъдат отношенията ти към всички хора.
Това ще дойде спонтанно, без да става нужда от разсъждение, от само себе си, без да носи ни най-малко,
противоречие
.
Ще имаш съвсем друго отношение към всички хора. Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят благодарение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден.
към текста >>
47.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Божественото няма абсолютно никакво
противоречие
.
Щом прекъснеш тази връзка, става ти тежко. И богат да си, казваш: „Не ми се живее.“ А щом имаш тази връзка, ти се радваш. Всеки от вас трябва да се уповава на Божественото, което е отвътре. Кое е Божественото? Кое отличава Божественото?
В Божественото няма абсолютно никакво
противоречие
.
Когато то дойде, в човека настава веднага вътрешна хармония и светът се изменя за него; ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре. Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр. Всеки ден вие имате едно течение, което трябва да регулирате. Казано е, че Бог е направил човека. Значи човек принадлежи към една богата система, има отношение към Бога.
към текста >>
48.
Вътрешната свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има едно
противоречие
, което ще се разреши.
Една жена има преплитане с мъжа си. Ако обича физически и другиго, тя има преплитане и с него. Там е лошото. Не трябва да има преплитане между трима души, а само между двама души. И ако мъжът, който има двойника си преплетен с двойника на жената, ако преплете двойника си с друга жена, там е лошото.
Има едно
противоречие
, което ще се разреши.
Напредналите души са го разрешили. За тия, които не са напреднали, този въпрос е щекотлив. Трябва школа! Женитбата трябва да стане по новия начин. Между мъжа и жената трябва да има три допирни точки: във физическия, астралния и умствения свят.
към текста >>
49.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Задачата на човека е да разреши това
противоречие
.
От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
Задачата на човека е да разреши това
противоречие
.
Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
към текста >>
50.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Задачата на човека е да разреши това
противоречие
.
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните.
Задачата на човека е да разреши това
противоречие
.
Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши.
към текста >>
Така се роди първото
противоречие
в живота на човека.
Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват.
Така се роди първото
противоречие
в живота на човека.
Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха.
към текста >>
В Любовта няма никакво
противоречие
, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
В Любовта няма никакво
противоречие
, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
към текста >>
Ще се намери в едно страшно
противоречие
в живота.
От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава.
Ще се намери в едно страшно
противоречие
в живота.
Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
към текста >>
Това
противоречие
се нарича смърт.
От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
Това
противоречие
се нарича смърт.
Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
към текста >>
Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите
противоречието
, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите
противоречието
, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви.
към текста >>
51.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А без всяко
противоречие
по-малкото се благославя от по-голямото.
3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието.
А без всяко
противоречие
по-малкото се благославя от по-голямото.
Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ.
към текста >>
52.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От ученията на различните учени и философи той е в
противоречие
и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза.
В родния си град влиза във връзка с учените, философите и Жреците. Осемнадесет годишен взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил.
От ученията на различните учени и философи той е в
противоречие
и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза.
Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема.
към текста >>
Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това
противоречие
, трябва да придобие свободата си.
Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема.
Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това
противоречие
, трябва да придобие свободата си.
В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че вижда в храма идеалния образ на света и разрешение на задачата, която търсел да разреши.
към текста >>
53.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духът може да понася най- високата степен на
противоречие
, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго.
От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си.
Духът може да понася най- високата степен на
противоречие
, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго.
И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина.
към текста >>
54.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
противоречие
между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет.
И
противоречие
между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма.
Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.
към текста >>
55.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова при случаи, когато се явява
противоречие
в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори.
За да дойде човек до съзнанието за единството на живота, не само като идея, но да го преживее в себе си, трябва да се пробуди висшето, Божественото съзнание в човека. И когато се пробуди това висше съзнание, наречено свръхсъзнание, тогава човек може да преживее все- единството на живота. Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други.
И затова при случаи, когато се явява
противоречие
в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори.
Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество. Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в противоречие с това, което говори чрез друг човек. Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса.
към текста >>
Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в
противоречие
с това, което говори чрез друг човек.
Защото това висше съзнание е присъствие на Бога в човека, а казах, че Бог е едно Велико Същество, което се проявява като множество. Във всички свои проявления Божественото е идентично само на себе си. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Когато Божественият Дух говори, Той говори по един и същ начин на всички хора и същества." Това, което казва на едного, ще го каже и на други. И затова при случаи, когато се явява противоречие в говоренето на Духа, това показва, че не е Божественият Дух, който се проявява и говори. Защото Божественият Дух е идентичен с висшето Божествено съзнание във всеки човек, във всяко същество.
Значи, когато Божественият Дух говори чрез даден човек, това, което говори не може да бъде в
противоречие
с това, което говори чрез друг човек.
Това се дължи на всеединството на Бога във всички Негови проявления. По форма говоренето може да се различава, но по смисъл е едно и също. Когато се казва, че някой човек е мистик, това подразбира, че той е събудил Божественото в себе си и е във вътрешна връзка с Великото Божествено Начало, което прониква цялото битие, и е във вътрешна връзка с всички същества от космоса. Той преживява в себе си всички Божествени качества и атрибути. За него се казва, че е едно с Бога.
към текста >>
56.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в
противоречие
по отношение на известна мисъл.
Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието.
Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в
противоречие
по отношение на известна мисъл.
Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не.
към текста >>
57.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да се изясни и разбере това
противоречие
, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят.
При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
За да се изясни и разбере това
противоречие
, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят.
Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука.
към текста >>
58.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно
противоречие
със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят.
Ако им се разкрият ясно Тайните на Царството Небесно, те ще се намерят в едно
противоречие
със своите стари разбирания и ще изгубят и това, което имат, без да придобият Новото, защото още не са готови.
Това е, защото в тях не е пробудено предметното съзнание на мисълта, самосъзнанието. Който притежава това съзнание, той не само разбира предложеното му Учение под формата на мисъл, но чрез това той добива повече и бавно израства в изобилието на едно ново духовно изживяване. Обаче, които живеят в областта на груповото чувство, то когато им се разкрие открито Учението за Царството, те стават по-бедни, защото им се отнема и това, което имат. Това значат думите: Които имат, ще им се даде още, за да имат преизобилно, а които нямат, ще им се отнеме и това, което имат. Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи.
към текста >>
59.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогава вече няма да има
противоречие
между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила.
Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията.
И тогава вече няма да има
противоречие
между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се Христова сила.
Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло.
към текста >>
Едно друго
противоречие
е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога.
Едно друго
противоречие
е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал.
към текста >>
Всичко това би могло да изглежда като
противоречие
, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието.
Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет.
Всичко това би могло да изглежда като
противоречие
, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието.
Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това
към текста >>
60.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е едно
противоречие
на пръв поглед, но то е един факт.
Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия.
Това е едно
противоречие
на пръв поглед, но то е един факт.
В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.
към текста >>
61.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в
противоречие
със съвестта, която е един строг съдия.
Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в
противоречие
със съвестта, която е един строг съдия.
Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка.
към текста >>
62.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Едно привидно малко
противоречие
, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко.
Едно привидно малко
противоречие
, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа.
към текста >>
63.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е едно привидно
противоречие
, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение.
А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите".
Това е едно привидно
противоречие
, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение.
Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е.
към текста >>
64.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И без
противоречие
, велика е Тайната на благочестието.
А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички."
"И без
противоречие
, велика е Тайната на благочестието.
Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите,
към текста >>
Привидно тази мисъл на Павел е в
противоречие
е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата.
Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра."
Привидно тази мисъл на Павел е в
противоречие
е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата.
В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>
65.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в
противоречие
и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие.
"И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки? " /3;1-3/. Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е.
облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в
противоречие
и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие.
А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна. "Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас?
към текста >>
66.
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И без
противоречие
, велика е Тайната на благочестието:
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус."/2;5/. "Който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /2;6/.
"И без
противоречие
, велика е Тайната на благочестието:
Тоя, Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света,
към текста >>
67.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова
противоречие
против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни.
С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/.
"Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова
противоречие
против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни.
Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието от Господа, Нито да отслабваш, когато те изобличава Той; Защото Господ наказва този, когото люби,
към текста >>
68.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма
противоречие
, но се взаимно допълват.
Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество. В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил?
", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма
противоречие
, но се взаимно допълват.
Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението. Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден.
към текста >>
69.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е едно привидно
противоречие
за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си.
Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря". От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща.
Това е едно привидно
противоречие
за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си.
Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна.
към текста >>
Това, което херметистите разбират под Закон на
противоречието
е само един аспект, една страна на Принципа на полярността.
От тази мисъл на Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ на Бога, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо. Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините.
Това, което херметистите разбират под Закон на
противоречието
е само един аспект, една страна на Принципа на полярността.
Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ.
към текста >>
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в
противоречие
.
Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос.
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в
противоречие
.
Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
към текста >>
70.
6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във физическия свят -
противоречието
на природните сили, връзката между причина и следствие.
С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени чрез духовна работа в друга, по-висша енергия. Които могат да направят това, се издигат на едно стъпало по-нагоре в своето развитие и могат да помагат на други хора в техния път. В Божествения свят този Аркан символизира науката на Доброто и Злото. В умствения свят - равновесието на необходимостта и свободата, длъжността и правото.
Във физическия свят -
противоречието
на природните сили, връзката между причина и следствие.
В хороскопа този Аркан показва, че за болшинството от хората привлекателността на порока има повече обаяние, отколкото строгата, сериозна красота на Добродетелта. Затова човек трябва да внимава в своите решения, защото пречките преграждат пред него пътя на щастието. Противоположни шансове витаят над човека и волята се колебае между противоположни сили. Нерешителността в такива случаи ще погуби човека в зависимост от избора, който ще направи, в ляво или в дясно. В тази фаза на своето развитие ученикът трябва да се осъзнае като Божествена частица и да даде път на Божественото, което ще го отведе в Тесния път.
към текста >>
71.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно
противоречие
между стоящите в обратна връзка картини.
Обърнатият триъгълник символизира катастрофа. Както всички картини, така и тази произлиза от предидущата. На когото възвишените същества са поверили магически сили за развитието му, на него скоро ще дадат възможност да ги използва, да се упражнява и да бъде достоен за тях. С други думи възвишените същества подлагат такъв човек на изпитание, да видят как ще употреби магическите сили. Напълно логично е след картината, изобразяваща магическите сили да стои такава, изобразяваща изпитанието, за да се провери как ще употреби тези сили.
Както в целия ред от картини, така и тук се вижда силното вътрешно
противоречие
между стоящите в обратна връзка картини.
В единадесета картина кротката и нежна девица, украсена с венец от рози, милваща лъва му затваря с това устата, а в дванадесета картина виждаме висящ, беззащитен мъж, вързан за единия крак надолу с главата. Сухите и безплодни дървета, които държат напречната греда, на която е вързан обесеният, означават липса на сянка от зелени листа и на освежаващи плодове. Безпомощен, изоставен от всички виси обесеният между небето и земята. Той ще победи, ако остави без внимание своето страдащо тяло и държи пред духовните си очи великата Цел, заради която той става жертва. Когато ученикът достигне до онази фаза на своето развитие, която е означена от 12-тия Аркан, той се намира в положението на обесения, в положението на човек, който притежава магическите сили, но той няма право да ги използва за себе си, за да се освободи от известни ограничения и спънки в живота, а трябва да ги употребява, за да служи с тях на другите, за да ги подтиква към доброто.
към текста >>
72.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и
противоречието
.
Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото.
Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и
противоречието
.
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф.
към текста >>
Борбата и
противоречието
според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса.
Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Борбата и
противоречието
според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса.
Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф.
към текста >>
73.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в
противоречие
с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно.
Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието.
Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в
противоречие
с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно.
Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма.
към текста >>
74.
Богомилството и обществения живот
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са се занимавали с всички онези занаяти, които не са били в
противоречие
с техния идеал.
Същото намираме и у богомилите, поради което съвременните изследователи ги таксуват като социално учение. Всъщност, богомилите не са социално учение, но в светлината на окултната наука, на която са били носители, те са давали светлина как да се разрешат всички социални и икономически въпроси. Затова те са практикували братския и комунен живот, живот на братски задруги, с които са давали модели за разрешаване на социалните и икономическите въпроси. Не са били нито религиозно общество в обикновения смисъл на думата, нито са били политическа партия, нито социални реформатори, но те са били окултно общество, което е искало преди всичко да пресъздаде човека, който е градивния камък на обществото, да създаде от човека един силен морален характер с високи идеали, който се стреми да приложи тези свои идеи в живота си. Били са хора делови, практични и същевременно високо идеалистични.
Те са се занимавали с всички онези занаяти, които не са били в
противоречие
с техния идеал.
И понеже са живели всред обществото, те са били жив пример с приложението на своите идеи. Те са били квасът, който е заквасвал цялото общество с новите идеи за братски и задружен живот.
към текста >>
75.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А у богомилите няма такова
противоречие
между идеите и делата.
Това е едно положение, от което можем да излезем, за да си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството.
А у богомилите няма такова
противоречие
между идеите и делата.
Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите. Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега.
към текста >>
И без
противоречие
велика е Тайната на благочестието.
Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички.
И без
противоречие
велика е Тайната на благочестието.
Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" "Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. И скиптърът на Твоето Царство е скиптър на Правда." "Възлюбил си Правдата, а намразил си беззаконието, затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя."
към текста >>
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в
противоречие
с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята.
Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
Но това раздвояване на Творческия Дух на два вида — добър и лош, не изменя по същество идеалистичните основи на богомилското учение и не е в
противоречие
с тезата за първичността на съзнанието и вторичността на материята.
Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола.
към текста >>
76.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук се явява едно различие и
противоречие
между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек.
Тук се явява едно различие и
противоречие
между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена.
към текста >>
Но това
противоречие
е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това.
Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина.
Но това
противоречие
е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това.
Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение.
към текста >>
77.
ДУАЛИЗМЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в
противоречие
с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
Но кой е Сатанаил? — В една апокрифна легенда се разправя, че той е роден от сянката на Бога. Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски.
Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в
противоречие
с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света.
Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
към текста >>
А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това
противоречие
?
Следователно, той е сянка на Бога, а не някаква реалност. Той има живот и творческа мощ дотолкова, доколкото Бог му ги дава. Това е подчертано в много апокрифни легенди, ако ги приемем за богомилски. Това, че Сатанаил е творец, създател на физическия свят, не е в противоречие с официалното християнско схващане, че Бог е Творец на света. Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко.
А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това
противоречие
?
— Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ. Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това противоречие. Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира.
към текста >>
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това
противоречие
.
Защото богомилите приемат Йоановото евангелие като свещено и най-дълбоко. А там е казано: „Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало." Тогава, как богомилите са примирявали това противоречие? — Те, като ученици на окултната наука, са знаели какво представлява Сатанаил. Сричката Cam, от която произлиза думата Сатанаил, е санскритска и значи проява. А легендата казва, че Сатанаил е сянка на Бога, която по заповед на Бога оживяла и добила творческа мощ.
Тук ни идва на помощ херметичната наука със своя закон на полярността, който ще ни изясни това
противоречие
.
Като се казва, че Сатанаил е оживената сянка на Бога, с това се подразбира, че в своето проявление Божествената енергия се поляризира. Сянката на Бога — това е единият полюс на проявяващата се енергия, а самият Бог е другият полюс. Следователно, Сатанаил е негативната страна на Проявения Бог, отрицателният полюс на творческата Божествена енергия. Да погледнем въпроса от друга страна, по закона на аналогията. На много места в българската история се казва например, че цар Иван Асен Втори или друг някой български цар съградил еди коя си църква или манастир.
към текста >>
78.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тук се натъкваме на едно привидно
противоречие
.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта.
Но тук се натъкваме на едно привидно
противоречие
.
Повечето хора са с убеждението, че днес е царството на ума, от който са родени всичките противоречия. Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това.
към текста >>
79.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да излезете от това
противоречие
, представете си, че съществото, което мрази не сте вие и съществото, което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученикът, който се учи от двамата.
Само така ще се даде ход на Любовта, която е основа на живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава.
За да излезете от това
противоречие
, представете си, че съществото, което мрази не сте вие и съществото, което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученикът, който се учи от двамата.
Тези същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото, което люби във вас, а вие само усещате любовта, която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злото. Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът на живота.
към текста >>
80.
6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тях е изключено
противоречието
.
Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил. И целият съвременен строй и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас. Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свръхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето. Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми.
В тях е изключено
противоречието
.
Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад. Тези два процеса са в съприкосновение и тогаз ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, където са в съприкосновение съзнанието и самосъзнанието, но то е пълно с противоречия, а ние трябва да дойдем в настоящето на Божествения човешки живот. Някои искат да установят авторитета на Бога, т.е., че има Бог - чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, това не може, защото тези, които проповядват, че има Бог, не живеят по Неговите закони. Всичко що се пише и съществува в съзнанието и самосъзнанието е преходно и се заличава.
към текста >>
81.
15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в
противоречие
с великия план на живота.
Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия.
Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в
противоречие
с великия план на живота.
И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол.
към текста >>
82.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
противоречието
в което изпадаме, седи в това, че искаме да направим светлината и Любовта установени, т.е.
И всичката красота на живота седи в светлината. Светлината носи знание в себе си и ни разкрива света, за да стане достъпен за нашето съзнание. Има едно знание, което е близо до хората. То не седи в това, което ти вярваш, не седи и в това, което ти желаеш, нито в това, което си постигнал и ще постигнеш. Смисълът и красотата на живота е в непостигнатото, неустановеното.
И
противоречието
в което изпадаме, седи в това, че искаме да направим светлината и Любовта установени, т.е.
да ги сложим под известни закони. Също така, ние искаме да поставим и живота под известни закони, да му наложим известни системи и правила. Това е днешният установен порядък в света. Но законите, които хората си правят, не са валидни за живота, светлината и свободата - за Любовта, Мъдростта и Истината, защото те са сами за себе си закон. Всеки закон извън тях ги спъва и е пречка за тяхното проявление.
към текста >>
Така се раждат неправилните отношения в живота, които вече са едно зло, защото се установява един ред, който е в
противоречие
с живота, и се създават условия за престъпление, защото животът в своето проявление влиза в
противоречие
с установения порядък и закони; и изпълнителите на тези закони съдят и избиват тези, които нарушават техните закони.
Това е днешният установен порядък в света. Но законите, които хората си правят, не са валидни за живота, светлината и свободата - за Любовта, Мъдростта и Истината, защото те са сами за себе си закон. Всеки закон извън тях ги спъва и е пречка за тяхното проявление. Ето откъде се раждат противоречията - хората имат известни желания, но нямат правилни методи, за да ги реализират и затова се раждат противоречията, които показват, че сме дошли в разрез с правилното проявление на живота. И тогаз вече хората почват да „изправят" живота, като измислят всевъзможни правила, по които животът да се изявява, но работите още повече се усложняват и заплитат, защото това не са онези вътрешни закони, присъщи на самото Битие на живота, а са човешка измислица.
Така се раждат неправилните отношения в живота, които вече са едно зло, защото се установява един ред, който е в
противоречие
с живота, и се създават условия за престъпление, защото животът в своето проявление влиза в
противоречие
с установения порядък и закони; и изпълнителите на тези закони съдят и избиват тези, които нарушават техните закони.
Но това е човешкия порядък, който не е в съгласие със законите на живота и поради това сам създава условия за престъпления. Защото животът като един творчески процес, създава известни форми, чрез които иска да се прояви, а хората като ги разрушат, престъпват законите на живота. И следствие на това престъпление, се раждат всички противоречия и нещастия в живота на съвременните хора. Или казано на религиозен език, ако Бог е създал всички хора, каква нужда има да ги бесим или да ги убиваме. Ще кажете, че съвременният ред го изисква.
към текста >>
Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо
противоречие
.
Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде.
Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо
противоречие
.
Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.
към текста >>
Целият съвременен свят е потопен в едно голямо
противоречие
.
Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие.
Целият съвременен свят е потопен в едно голямо
противоречие
.
И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие. Какъв е изходът от всичко това?
към текста >>
И вие живеете сред това голямо
противоречие
- външно и вътрешно.
Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие.
И вие живеете сред това голямо
противоречие
- външно и вътрешно.
И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие. Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота.
към текста >>
И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо
противоречие
, вие бихте си изгубили ума.
- Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно.
И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо
противоречие
, вие бихте си изгубили ума.
Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие. Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота. Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората.
към текста >>
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото
противоречие
, което съществува в света. Защо?
Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие. Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота. Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората. Никакъв външен ред не може да уреди живота им.
Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото
противоречие
, което съществува в света. Защо?
- Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот. Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества. Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество.
към текста >>
83.
1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в
противоречие
с природата.
Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания. Човек не трябва да има големи количества сила в себе си, той трябва да има толкова сила, колкото му е потребна. Защото в природата съществува закон за обмяна във всяко отношение. Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими.
Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в
противоречие
с природата.
У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни.
към текста >>
84.
2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно
противоречие
, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго
противоречие
.
В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек.
Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно
противоречие
, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго
противоречие
.
Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система. За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие.
към текста >>
85.
4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно
противоречие
между ума и сърцето.
И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага.
На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно
противоречие
между ума и сърцето.
А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават.
към текста >>
А когато умът и сърцето са в
противоречие
, то и животът ще бъде пълен с противоречия.
Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага. На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето.
А когато умът и сърцето са в
противоречие
, то и животът ще бъде пълен с противоречия.
И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат.
към текста >>
86.
7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в
противоречие
.
Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един.
Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в
противоречие
.
Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно.
към текста >>
87.
8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно
противоречие
.
Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно
противоречие
.
Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава.
към текста >>
Туй
противоречие
може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини.
И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие.
Туй
противоречие
може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини.
В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава. Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го.
към текста >>
Вие сега се намирате в едно
противоречие
и казвате - защо Бог е направил така?
Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него. Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка. През очите, през ушите, през устата и през носа влиза този прах и като влезе, той е който образува една каша в човешкия мозък.
Вие сега се намирате в едно
противоречие
и казвате - защо Бог е направил така?
Бог го е направил много добро, но вие го поправихте. Човешкият мозък не е навсякъде еднакво организиран. Част от него е полуорганизиран. Човешкият мозък е още в процес на развитие и всички нещастия в живота на хората произтичат от неговата неорганизираност. Запример, на някой човек всичките му нещастия произтичат от задната част на мозъка.
към текста >>
Може да се зароди едно
противоречие
у вас, кой може да има това съзнание.
Как ще докажете на едно малко дете, което иска да хване Слънцето, че не може? Как може да си представи то големината на Слънцето? Даже сегашните учени хора, които говорят, че Слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от земята, не го разбират, защото за да разберете колко е голяма земята, трябва да я обгърнете. За да разберем земята, трябва да я обгърнем със своето съзнание, или едновременно да я видим отвсякъде. Да можем да видим какво става по цялата земя, това значи да разберем земята.
Може да се зароди едно
противоречие
у вас, кой може да има това съзнание.
Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание. Вие се намирате в едно противоречие - искате да разберете вашия живот.
към текста >>
Вие се намирате в едно
противоречие
- искате да разберете вашия живот.
Може да се зароди едно противоречие у вас, кой може да има това съзнание. Има хора, които живеят на земята, и които обгръщат със съзнанието си земята, и за които няма нощ, а има само един вечен ден. За тях Слънцето никога не залязва. Щом Слънцето изгрява и залязва за хората, това показва, че има дълго време да се усъвършенстват. Но да се върнем към неща, по-близки до вашето съзнание.
Вие се намирате в едно
противоречие
- искате да разберете вашия живот.
Природата не ви е оставила в тъмно. Природата в нас е вложила известни чувства, за да ни предпази от нещастия. Някой път човек чувства, че след 4-5 години неговият живот ще се измени и трябва да вземе мерки, но той си казва: Това е илюзия. И след 4-5 години тази промяна, която той е чувствал, става, но той не е взел мерки и си създава излишни страдания. Затова човек трябва да се вслушa в гласа на природата, който говори в него.
към текста >>
88.
10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в
противоречие
.
За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр.
И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в
противоречие
.
Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства.
към текста >>
89.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно
противоречие
.
Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост? - каквато и храна да му дам, ще му причиня болка. Как трябва да постъпя с този болен човек?
На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно
противоречие
.
И туй противоречие седи в това, че ние търсим този Бог отвън. Други пък казват, че Бог бил вътре в човека. Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере.
към текста >>
И туй
противоречие
седи в това, че ние търсим този Бог отвън.
Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост? - каквато и храна да му дам, ще му причиня болка. Как трябва да постъпя с този болен човек? На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно противоречие.
И туй
противоречие
седи в това, че ние търсим този Бог отвън.
Други пък казват, че Бог бил вътре в човека. Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде.
към текста >>
90.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое
противоречие
, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
В ЦАРСТВОТО НА ХРИСТА В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си.
Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое
противоречие
, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено.
А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма.
към текста >>
До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в
противоречие
.
И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията.
До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в
противоречие
.
Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души никога не могат да разрешат един въпрос. Те могат да го разрешат, но само по законите на природата; иначе, въпросите всякога ще останат неразрешени. Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта. Но в Любовта има две очи.
към текста >>
Тогава ще попаднете в следното
противоречие
.
За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях.
Тогава ще попаднете в следното
противоречие
.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение.
към текста >>
91.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо
противоречие
.
Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса. Всички тези народи до сега се намираха в едно спящо състояние, в един застой в своето развитие. И европейските народи сега се стремят да ги събудят, но важно е как ще ги събудят. Тъй като сега бялата раса събужда жълтата раса, ще се намери един ден в едно затруднено положение. Те събуждат в тях войнствените и национално-расовите стремежи и виждаме, че жълтата раса, най-първо в лицето на Япония и после на Китай, започва да се организира за борба с бялата раса.
Затова белите трябва да бъдат по-умни в събуждането и организирането на жълтата раса, защото иначе цялата бяла раса ще се намери в едно голямо
противоречие
.
За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина.
към текста >>
92.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на
противоречие
, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас.
Вашият живот е една капка от общия живот. Тази капка, когато и да е, ще се върне в общия живот. Не считайте, че като се върнете в Общото, ще изгубите вашето съзнание, както мислят някои. Не само, че няма да го изгубите, но ще предадете нещо на вашето съзнание. Много е трудно на хората със своето лично съзнание да разберат безличния космически живот, който оживява всички форми и ги ръководи в техния път.
Например, от нашето лично гледище, ще се натъкнем на
противоречие
, ако допуснем, че растенията мислят по-правилно от нас.
Фактът, че те са готови да се пожертват за благото на другите, ни показва, че те мислят по-правилно от хората. Но тази мисъл не е плод на тяхното лично съзнание, а е космична мисъл, която ги ръководи. Като изразители на тази космична мисъл, те казват - ако не ни ядете, няма да имате живот в себе си. И животът на човека трябва да започне от морала на плодните дървета - да бъдем готови да се жертваме за другите. Каквито качества има в плодовете, да ги има и в хората.
към текста >>
93.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в
противоречие
със себе си.
Има три правила, които всеки трябва да държи в ума си, ако иска животът му да е осмислен. Първото правило е: Любовта е път за живота. Ако искате да придобиете живота, Любовта трябва да ви е път. Не сте ли в пътя на Любовта, вие ще бъдете най-големите нещастници. Второто правило е: Светлината е път за знанието.
Следователно, ако нямате този път, ако нямате тази светлина, не може да имате знание, а щом нямате знанието на мъдростта, работите ви няма да се подобрят и ще бъдете в
противоречие
със себе си.
Третото правило е: Истината е път за свободата. Следователно, ако не си в този път, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими за разумния живот, които за нас са факти, но всеки трябва да ги опита за себе си. Не може да се говори за неща, които не са опитани. Някои се оплакват, че не могат да живеят.
към текста >>
94.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така ще се справите с едно
противоречие
.
Колкото и да вземеш, не можеш да го обереш. Щом могат да ви оберат, вие не сте добър човек. Щом не могат да ви оберат, вие сте добър човек. Щом се обиждате, вие не сте добър човек. Не да не се обиждате, но като се обидите, да кажете: от мен да мине.
Така ще се справите с едно
противоречие
.
А сега хората спорят и делят благата в света. Всички блага в света ни са дадени даром от Природата и всички трябва да се ползваме от тях, без да спорим, защото и без това всички сме изложени на изпитания и противоречия. Има изпитания, от които мога да ви предпазя, но има и такива, които по никой начин не мога да ви кажа. Трябва да минете през тях, за да научите един урок, който иначе не можете да научите. Хората сега искат да знаят своето бъдеще, за да вземат мерки да предотвратят изпитанията и изненадите.
към текста >>
95.
ИДЕИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това
противоречие
не знаел как да разреши въпроса.
позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато семейство. В младежа настъпило раздвоение. Той обичал момичето, но се съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко.
В това
противоречие
не знаел как да разреши въпроса.
Момъкът познавал една наша сестра, с която споделил притеснението си. Тя му казала: „Ела с мене, ще те заведа на беседата на Учителя и докато той говори, мислено ще му зададем въпроса - как да постъпиш?
към текста >>
противоречие
. Който си играе с онзи, когото обича, той сам ще пострада." След
Както Учителят говорел, в един момент погледнал към младежа и сестрата и казал: „Един млад момък обича една бедна девойка, но под чуждо влияние той се разколебава да се ожени за нея, защото му предлагат по-богата мома. Но той обича първата и се намира в
противоречие
. Който си играе с онзи, когото обича, той сам ще пострада." След
това Учителят продължил беседата. Младежът чул тези думи, но не си взел бележка от тях. Оставил бедната девойка и се оженил за богатата мома. През целия му живот тя била все болна, непрекъснато се разправяли с лекари, а и
към текста >>
96.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми
противоречие
и ще
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „ Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види
силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми
противоречие
и ще
ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Аз се съгласих. В себе си отново помислих: „Ако Учителят е Христос, той ще ме разбере и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и
към текста >>
97.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вътрешно
противоречие
.
Преди да се разделят Учителят пояснил: „Една такава дъждовна баня през лятото струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на водната баня. С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо
вътрешно
противоречие
.
Почнал да пости по време на нова луна,-без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителят го поучил: „Щом си
към текста >>
98.
Добрата страна на противоречието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 112 • Добрата страна на
противоречието
.
• 112 • Добрата страна на
противоречието
.
Щом влезе в Божествената школа, ученикът трябва да учи и да знае, че всичко в Живота е предметно учение. Затова на ученика не се позволява да плаче, нито да скърби, а да се учи. Не му се позволява да се гневи. Като влезе в Школата, човек ще почне другояче да мисли. В Школата човек трябва да бъде чужд за гнева, съмнението, скръбта и за всичко отрицателно.
към текста >>
Като срещнете едно
противоречие
, ще видите хубавата му страна и като го разрешите, вървете напред.
Затова на ученика не се позволява да плаче, нито да скърби, а да се учи. Не му се позволява да се гневи. Като влезе в Школата, човек ще почне другояче да мисли. В Школата човек трябва да бъде чужд за гнева, съмнението, скръбта и за всичко отрицателно. За да расте и да се развива, човек не трябва да се спира пред противоречията, но да ги разрешава и превръща.
Като срещнете едно
противоречие
, ще видите хубавата му страна и като го разрешите, вървете напред.
Никога не оставяйте едно противоречие зад себе си. Като го оставите отзад неразрешено, то образува засада.
към текста >>
Никога не оставяйте едно
противоречие
зад себе си.
Не му се позволява да се гневи. Като влезе в Школата, човек ще почне другояче да мисли. В Школата човек трябва да бъде чужд за гнева, съмнението, скръбта и за всичко отрицателно. За да расте и да се развива, човек не трябва да се спира пред противоречията, но да ги разрешава и превръща. Като срещнете едно противоречие, ще видите хубавата му страна и като го разрешите, вървете напред.
Никога не оставяйте едно
противоречие
зад себе си.
Като го оставите отзад неразрешено, то образува засада.
към текста >>
99.
Метод за работа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато работите в живота ви се объркат и изпаднете в
противоречие
, отправете ума си към Бога, към своето Разумно сърце, послушайте какво ще ви каже да направите в дадения случай и вие ще получите един отговор.
• 291 • Метод за работа. Никога няма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте.
Когато работите в живота ви се объркат и изпаднете в
противоречие
, отправете ума си към Бога, към своето Разумно сърце, послушайте какво ще ви каже да направите в дадения случай и вие ще получите един отговор.
към текста >>
100.
Естеството на душата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дойде някое
противоречие
, кажи си: “Моята душа е чиста.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистотата на душата не може да се опорочи, тя всякога е чиста. Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате.
Дойде някое
противоречие
, кажи си: “Моята душа е чиста.
Ако се опетних, това е външно, не се отнася до душата”. Следователно вие мислите, че погрешката ви е в постъпката ви, а не че вашата душа е станала по-добра или по-лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път – неразумно, но това не се отнася до вашата душа.
към текста >>
НАГОРЕ