Търсене в текстове за 'Пространство'

170. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.

материален свят на триизмерното пространство." То се проявява и на всички останали планове, "по-висши светове: астрален, ментален и пр." Те се проникват взаимно и "съставят едно единно битие, единния живот на всемирния дух".

171. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Новата Култура на изгряващата VI раса няма да се превърне в реалност, докато тя не завоюва обширно пространство в съзнанието на подрастващите – учениците от българското училище, децата и младежите от целия свят.

172. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Тя се живее.“ Той изяснява ролята на Любовта и Истината като начало и край на хипотетичното пространство, в което се „движи“ Мъдростта, и добавя безценни езотерични сведения за дълбоко мистичната същност на Истината: „Любовта е начало на всяко битие.

173. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство.

Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи.

174. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.

Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина.

175. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

- освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели;

176. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението.

177. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие.

178. 'Светлина в мрака' - Невена Неделчева

Всеки млад човек, когато осъзнае в себе си, че е дошло времето да се сбогува с детството си, с онова защитено и топло пространство, наречено роден дом, застава на едно място, от което започват много и различни пътища.

179. 'Докъде се простира светът' - Невена Неделчева

Романът на Невена Неделчева внушава на читателя, че човешкото пространство може да бъде също така необозримо и безкрайно, както е това на Вселената.

180. 'Абсолютният закон' - Невена Неделчева

Книгата на Невена Неделчева „Абсолютният закон” е разказ в разказа за тази среща и за един дълъг път във вътрешното пространство на душата, който се превръща в просветлено преоткриване на вечното.

Тя представя, от една страна пътуването на главната героиня, Ягода, из това пространство, а от друга – четящият отвъд редовете съзира пилигримската участ на авторката, стъпила боса по същия осеян с болка и разпънат от мъчителни избори маршрут между земята и небето.

181. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие.

182. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Насищането на медийното пространство днес с всякакъв род емисии, възпроизвеждането на ужасни драми и жестоки деяния чрез средствата на киното и телевизията деформира и руши ежедневно съзнанието на хората.

183. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В разумния свят, в който се осъществява тази връзка, няма време и пространство.

184. Раздвояването, разцеплението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум многократно повтаряше: „Няма празно пространство.“ Да не се лакомим за повече, отколкото се нуждаем.

185. Да бъдем като Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия Дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му слушат в Дух и Истина.

186. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Школата на Учителя Беинса Дуно функционира в триизмерното пространство на България от 1922 до 1944 година.

187. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открива небесно тяло, което се намирало точно в отбелязаното пространство между орбитите на Марс и Юпитер.

188. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С това откритие особено ревностно се заел изтъкнатият астроном, който всъщност е бил лекар, д-р О л б е р с т, откривайки още няколко малки планети в това Пространство.

Това наименование според нас не е много правилно, защото черната дупка е ограничено пространство, в което нищо няма.

189. Ретроградните планети - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Цялото пространство е изпълнено с тях.

Всичко това говори, че Мировото пространство не е празно, не е абсолютен вакуум.

Оттук ще извадим напълно правилното заключение, че ако едно Небесно тяло е по-далеч от нас, то силовите му течения, преминавайки през Мировото пространство, губят дългите си вълни и до нас достигат само по-късите дължини на вълните, които имат и по- могъща пробивна сила.

190. Плутонов участък - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако този хълм е голям по пространство, говори за голяма енергия в изпълнението на всяка поставена задача.

191. Четириъгълникът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако това пространство е широко към палеца и е още по широко към другия си край, това говори за разумно, хладно и спокойно отношение към всяка работа и към хората.

192. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Доказано е по безспорен начин, че цялото космично пространство е плътно наситено със силови полета.

193. Видение на Ездра - Николай Райнов

И кървави стъпки се отбелязаха в небесното пространство.

194. Предварителни стъпки - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обаче, нашето си е наше — вечността е наша, безграничната вселена е наша — туй, което гори нощем в безкрайните небесни простори и което само тогава можем да видим, да предусетим, да почувствуваме една безкрайно малка частица от неговото величие и красота — неизброимите вселени, изпълващи безграничното пространство, средища на съвършен живот, на велика култура, несравними с нищо земно, — всичко това е наше и никой не може да ни го отнеме, защото сам Бог, нашият баща, ни го е завещал.

195. Вселена - Сава Калименов (1901 - 1990)

Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство.

196. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята.

197. Новораждане - Георги Радев (1900–1940)

Въ нечисти мѣста Богъ не живѣе! Може би философитѣ ще възразятъ, че Богъ живѣе навсѣкъде, че Той прониква цѣлото пространство.

Ала тѣ трѣбва да знаятъ, че нечиститѣ мѣста, мѣстата на престъпление и грѣхъ, не заематъ никакво пространство.

198. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време.

199. Животът като изкуство - Георги Радев (1900–1940)

Те не заемат „пространство“.

200. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки за време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития — колкото и сигурни да ни изглеждат днес, колкото и да ни се струват резултат от действието на един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство.

Казвам „и пространство", защото и далечните обекти, като запример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност.

При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас интервали на време и пространство.

201. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

„Тя няма измерения, не заема никакво пространство“ — дефинира той.

202. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята.

203. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?

204. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.

Високите чела ни напомняте широките кръгозори, които се откривате от високите планински върхове - надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувствува безкрая на космичното пространство.

Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието.

205. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

При това, съвременните теории за многоизмерното пространство - безпределното царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас.

206. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс.

207. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Той не трябва да оказва никаква съпротива, защото в течение на хиляди години не е установено ни най-малко нарушение в периода на планетните обиколки около слънцето, нещо, което е съвместимо само с представата за едно абсолютно празно пространство.

Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“.

Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив организъм, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.

208. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие.

Беше станало ясно, че модернизацията, въпреки че направи продължителността на живота на отделната личност по-голяма и увеличи възмозкностите за образование и масова информация, успоредно с това стесни поведенческото пространство и щеше да ограничи придобиването на универсалното, хармонично знание и мъдрост до професионална тренировка и индоктринация.

209. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач.

Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен.

210. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство.

Камшикът, вълната, дишането на планетарната кора, както звукът и светлината не могат да се фиксират ясно в нашето плоско еднопосочно мислене, тъй като не заемат определено време и определено място на нашето „тука“ и „сега“, а се реализират в дифузното за невиждащия голямата картина пространство на „време-мястото“.

211. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Полето е така просторно и небето така високо, струва ми се, че вися в небесното пространство.

212. Кръстю Тулешков - Георги Христов

площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и по-голямо пространство и го ожънваше за по-късо време.

213. Новата опитност с бостана - Георги Христов

През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете.

214. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство.

Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години.

сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г.

И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.

Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.

Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта.

НАГОРЕ

3.2370820045471