Търсене в текстове за 'Промисъл'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 85 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов.
Някое разумно същество го е пуснало към нас. Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило. Това е Любовта, която стои зад Слънцето. Виждам дървото как расте – Любовта е там, която го кара да израства. В малките неща Любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов. Човек издържа страданията заради Любовта. За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи страданията не са по-силни от Любовта. Казва Христос: „Докрай ги възлюбих.“ И на друго място: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде, и за тези, които чрез тях ще повярват.“ Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта.
към текста >>

2. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него.
Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света. Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората.
към текста >>

3. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.
Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов. Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш! Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.
към текста >>

4. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

ПРОМИСЪЛ
ПРОМИСЪЛ Беше в първите години. Един брат посети Учителя на ул. „Опълченска „ № 66. Тогава Учителя приемаше горе, в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата.
към текста >>

Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението.
Беше в първите години. Един брат посети Учителя на ул. „Опълченска „ № 66. Тогава Учителя приемаше горе, в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли: Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат.
към текста >>

Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления.
„Опълченска „ № 66. Тогава Учителя приемаше горе, в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли: Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат. И ако те помагат, всичко става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно.
към текста >>

На всяка стъпка има Промисъл, но хората не виждат.
Какви ли не премеждия не преминават през главата на човека! Ако Бог не пази човека, той не би устоял. От Господа всичко е предвидено. Онази сила, която е създала цялата Вселена, не е оставила човечеството само. Има един закон, който работи, но не така както ние мислим. На всяка стъпка има Промисъл, но хората не виждат. Не с човешките усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят постарому и не оставят на Божествения промисъл да се проявява.
към текста >>

Хората вървят постарому и не оставят на Божествения промисъл да се проявява.
На всяка стъпка има Промисъл, но хората не виждат. Не с човешките усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят постарому и не оставят на Божествения промисъл да се проявява. Хайде, да кажем, цветята в градината човек ги обработва; но онези, които са на планината? Значи има кой да се грижи за тях, има Промисъл! Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, зъбите, езикът са все блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят.
към текста >>

Значи има кой да се грижи за тях, има Промисъл!
Тези морета, океани и пр. все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят постарому и не оставят на Божествения промисъл да се проявява. Хайде, да кажем, цветята в градината човек ги обработва; но онези, които са на планината? Значи има кой да се грижи за тях, има Промисъл! Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, зъбите, езикът са все блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нещо, което да се случи на човека и за което да не го предупредят. За всичко го предупреждават. Вяра, Вяра трябва, както у децата.
към текста >>

Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат.
“ Когато хората изоставят човека, тогава Бог работи за него. Братът попита: „Що е Благодат? “ Природата е пълна само с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне.
към текста >>

5. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък.
“ Хубаво, онази семка, която посаждаш, колко пари ти е платила? Мисълта за парите е хипноза. Ние сме турили много по-голяма важност на парите и казваме, че без пари не може. Без пари може, без Любов не може! Онзи, който те обича, ще ти даде всичко. Когато работим от Любов, без да чакаме нещо, и когато Божият промисъл ни дава, то е Божествен порядък. А когато се осигуряваме чрез заплати и пр., то е човешки порядък. Вложи капитала си в Божествената банка. Когато работиш без пари, но искаш признателност – или да те обичат, или да те уважават, тогава все пак не си съвсем безкористен. А всъщност човек не трябва да чака нищо. Дъждът иде даром за всички.
към текста >>

6. 5_17 ) Сигурността на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде трябва да виждате Божия Промисъл и хубавото в изворите, в дърветата, в реките, в песъчинките и да вземате пример.
Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с Разумните същества. Целият живот на човека трябва да бъде приготовление за Духа, който иде. В духовния живот, след като е работил дълго време за другите, човек трябва да работи и за себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Навсякъде трябва да виждате Божия Промисъл и хубавото в изворите, в дърветата, в реките, в песъчинките и да вземате пример. Не е във ваш интерес да ви хвалят. Да се научи човек да живее, това е най-голямото изкуство – цяла наука е това. Всеки трябва да развие интуицията, за да може да предвижда, чрез което ще се избегнат много нещастия. У всинца ви има заровени таланти от миналото, които не сте развивали и стоят настрана един живот, втори, трети. Господ ще ви съди за талантите, които ви е дал и които не сте обработили.
към текста >>

7. 5_25 ) Младите са носители на Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал.
Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне. Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза.
към текста >>

8. 43) Начало има, но край няма - Боян Боев (1883 – 1963)

Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересовани, не сме само ние.
Борба е това. Ти решиш нещо, а те създават спънки. Ако разсъдъкът у човека е силен, той трябва да се води по ума си. А ако пък разсъдъкът е слаб, а интуицията е силна и сатурновата линия е добре развита, тогава да се води по интуицията. На някои хора върви по интуиция, а на някои – по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересовани, не сме само ние. Има заинтересовани Висши същества и те работят. Това е в техен интерес, инак работата е изгубена. Някой път виждаш цял сноп Светли духове и когато се явяват, идва и цяла тълпа черни духове от ада и ги засенчват. След това друга вълна Светли духове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот“.
към текста >>

9. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието.
Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате.
към текста >>

10. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога.
В разговора Учителя каза следното: За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става. Обаче имаш ли вяра, законът работи, нямаш ли вяра, законьт се спира временно. Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога. Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш.
към текста >>

11. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл!
Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти. Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле. Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл! “ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума.
към текста >>

Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало.
Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна.
към текста >>

Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл.
Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете. Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата.
към текста >>

12. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

Българите нека да благодарят, че Божият промисъл бди върху им.
България ще влезе в сребърния си век, тогава пък Русия ще влезе в златния си век и ще има бъдеще. Един народ функционира не само тук, на Земята, във физическия свят, но и на друго поле. Българите, които функционират в друго поле, са невидими. Сред народа се говори, че тук-там се явява странен старец, който казва някои неща и после изчезва. Това са Съществата, които работят върху българския народ, и понякога те са видими, а друг път – невидими. Българите нека да благодарят, че Божият промисъл бди върху им. В международния живот България да не се намесва във война, а вътре помежду си българите трябва да приложат справедливостта. Човек трябва да има такова отношение към другите, каквото – към себе си; както тачи своето тяло и своята мисъл, така той да оценява живота и на останалите – и това трябва да се приложи. Иде нещо хубаво за света! Това днес мога да ви кажа: сега в света ще станат неща, които хората никак не са очаквали. При бъдещия строеж хората ще изменят коренно своите възгледи.
към текста >>

13. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл.
Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек.
към текста >>

14. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр.
Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>

15. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл.
Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството.
към текста >>

16. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние.
- Борба е това! Ти решиш нещо - те създават нови спънки. Ако разсъдъкът у човека е силен, да се води по ума си. А ако разсъдъкът е слаб, а интуицията силна и Сатурновата линия - добре развита, тогава да се води по интуицията си. На някои хора върви по интуиция, на други - по разсъдък. Но има и Божи Промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние. Има висши същества заинтересовани И те работят, това е в техен интерес, иначе е загубена работата. Някой път виждаш цял сонм светли духове се явяват - и дойде цяла тълпа черни духове от ада да засенчват. След това друга вълна светли духове идват на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот". Не е лесна работа.
към текста >>

17. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл.
Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате.
към текста >>

18. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има.
Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други. ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ЛЮБОВТА.
към текста >>

19. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл.
Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре. Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството.
към текста >>

20. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

29. Божественият промисъл
24. Качествата на ученика 25. Пътят на ученика 26. Ученикът 27. Здравето 28. Вяра и знание 29. Божественият промисъл 30. Посвещение на Бога 31. Паневритмията 32. Първият цигулар 33. Вътрешната работа на ученика 34. Общение с Природата
към текста >>

21. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ ''На онези, които се страхуваха за утрешния ден и се безпокояха от неизвестността. Учителят казваше:'' – Разумната Природа е предвидила нещата. Ние трябва да се ползваме от това, което Бог е създал. Ти си се нахранил добре днес и казваш: "За утре кой ще промисли?
към текста >>

Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл.
" За утре е промислено. Тук има извор, но по-нататък има втори, има трети извор. Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите. Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази.
към текста >>

Благодарение, че има Промисъл, която те пази.
Това е областта, в която човек е свободен. Вън от този кръг човек не е свободен. Щом излезе от него и влезе в друг, той се усеща вече ограничен. Човек е същество, изложено на големи опасности. Всеки ден, като ядеш или като вървиш, си изложен на големи опасности. Благодарение, че има Промисъл, която те пази. Ако не беше тази Промисъл, много злини щяха да ни сполетят. Всяко добро в света е направено от Разумни Същества. Никое добро не е направено случайно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно. Някой пита: "Кой ще ми помогне?
към текста >>

Ако не беше тази Промисъл, много злини щяха да ни сполетят.
Вън от този кръг човек не е свободен. Щом излезе от него и влезе в друг, той се усеща вече ограничен. Човек е същество, изложено на големи опасности. Всеки ден, като ядеш или като вървиш, си изложен на големи опасности. Благодарение, че има Промисъл, която те пази. Ако не беше тази Промисъл, много злини щяха да ни сполетят. Всяко добро в света е направено от Разумни Същества. Никое добро не е направено случайно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно. Някой пита: "Кой ще ми помогне? " Има кой да ти помогне.
към текста >>

Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света.
" Има кой да ти помогне. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са проява на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги "случайности"; те не вървят по общите закони, познати на всички. Други закони управляват случайностите. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя, какво трябва да стане. Вие, хората, сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте? ". Вятърът вее, водата си тече.
към текста >>

Има Промисъл в света.
Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са проява на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги "случайности"; те не вървят по общите закони, познати на всички. Други закони управляват случайностите. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божия Промисъл в света. Има Промисъл в света. В най-големите противоречия пак има закон, който определя, какво трябва да стане. Вие, хората, сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте? ". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти.
към текста >>

22. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Да провери човек, че има Промисъл.
Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокоим. Например, да кажем, че една домакиня е туряла под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след двайсет и първия ден защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере. Да провери човек, че има Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек.
към текста >>

23. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде виждам какъв промисъл има.
Това е любов, понеже някое същество издига това светило. Това е Любовта,, която седи зад слънцето. Виждам дървото, което расте: Любовта е там, която кара дървото да расте. Това са много прости работи. В малките неща любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има. Зад всички неща е любовта. Някой човек издържа страдания заради любовта. Без любов не може да издържи страданията. За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта.
към текста >>

24. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Но има и Божи промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние.
Тъмните му говорят: Това ще ми дадеш, онова ще ми дадеш. Борба е това. Ти решиш нещо, и те създават спънка. Ако разсъдъкът на човека е силен, да се води по ума си. Ако пък разсъдъкът е слаб, а интуицията е силна и сатурновата линия добре развита, тогава да се води по интуицията, а на някои по разсъдъка. Но има и Божи промисъл, има и други заинтересувани, не сме само ние. Има висши същества заинтересувани и те работят. Това е в техен интерес. Другото е загубена работа. Някой път виждаш цял сноп светли духове се явяват и дойде цяла тълпа черни духове и засенчват. След това друга вълна светли духове идва на помощ.
към текста >>

25. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението.
Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Един брат го посети на ул.“Опълченска“ 66. Това беше в първите години преди обзавеждането на Изгрева. Учителя го прие горе в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно той приемаше в предната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже.
към текста >>

Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата.
Това беше в първите години преди обзавеждането на Изгрева. Учителя го прие горе в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно той приемаше в предната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже. По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява. Трябва да имаш тил.
към текста >>

На всяка стъпка има промисъл.
Какви ли не премеждия преминават през главата на човека! Ако човека не го пази Бог, той не би устоял. Всичко е предвидено от Господа. Онази сила, която е създала цялата вселена, не е оставила човечеството сам 6. Има един закон, който работи, но не така, както ние мислим. На всяка стъпка има промисъл. Но хората не виждат. Не с човешки усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. Все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим.
към текста >>

Хората вървят по старому и не оставят Божествения промисъл да се проявява.
Но хората не виждат. Не с човешки усилия стават нещата. Тези морета, океани и пр. Все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят по старому и не оставят Божествения промисъл да се проявява. Хайде ще кажем, че цветята в градината човек ги обработва, но онези, които са в планината? Значи има кой да се грижи, значи има промисъл. Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, езикът са блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нищо, което да се случи на човека и за което да не е предупреден.
към текста >>

Значи има кой да се грижи, значи има промисъл.
Тези морета, океани и пр. Все с човешки усилия ли станаха? Бог създаде света, за да се задоволим. Хората вървят по старому и не оставят Божествения промисъл да се проявява. Хайде ще кажем, че цветята в градината човек ги обработва, но онези, които са в планината? Значи има кой да се грижи, значи има промисъл. Хората постоянно получават подаръци: храната, зрението, езикът са блага. Ние всички живеем с Божиите блага. Няма нищо, което да се случи на човека и за което да не е предупреден. Вяра, вяра трябва. Както у децата.
към текста >>

Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат.
Природата е пълна с чудеса. Едно дете се ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Братът попита: „Що е благодат? “ Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи.
към текста >>

26. 00 Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Великият промисъл
* 45. Маслото * 46. Песните * 47. Писмото * 48. Дините * 49. Великият промисъл * 50. Краят * 51. Изгрева * 52. Обстановката в страната и протоколи за разпит * 52a.Протокол за разпит на свидетел, София 21 юли 1925 година
към текста >>

27. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб.
към текста >>

Великият промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб.
То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи и изядох коматчето троха по троха. Тогава си спомних случката, описана в Библията, станала с пророк Илия. Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера. Но за да живее човек, трябва и да яде. Великият промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб. Няколко дни след спасителното коматче бях извикан и на два пъти бе разрешено да ми се купи хляб. Така бях спасен от мъчителния глад, докато ме закараха в затвора, където вече беше по-добре.
към текста >>

28. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо.
С непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в края на една мирова епоха. В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност.
към текста >>

29. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми.
Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя. Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед. След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на учениците Си. След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи. Затова недейте се грижи за утрешния ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста на деня е неговото зло". И оттук се вижда, че за да бъде човек под покровителството и ръководството на Божествения Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и неговата Правда, т.е.
към текста >>

И оттук се вижда, че за да бъде човек под покровителството и ръководството на Божествения Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и неговата Правда, т.е.
След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи. Затова недейте се грижи за утрешния ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста на деня е неговото зло". И оттук се вижда, че за да бъде човек под покровителството и ръководството на Божествения Промисъл, той трябва да търси Царството Божие и неговата Правда, т.е. да търси Божественото в себе си и в другите, и да върви в Пътя на съвършенството. Затова е казано още: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни". В началото на седма глава Христос излага закона за причините и следствията, и закона за Божествената Справедливост, който индусите наричат закон за Кармата. Този закон е изразен по следния начин: " Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се възмери."
към текста >>

30. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг.
Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света.
към текста >>

31. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея.
Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви.
към текста >>

32. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата.
Представете си, че имате светлина, която е тръгнала преди 3000 години от някоя звезда. А има звезди, от които светлината е тръгнала преди 10 милиона години, от други звезди преди 100 милиона години, от трети - преди 1-2 милиарда години, а има слънца, на които светлината още не е стигнала до нас. Питам сега: Как тази светлина, която е пропътувала такива огромни пространства със скорост 300 хиляди километра в секунда не се разпръсква? Каква неприривност! Питам тогава: Какво ни говорят звездите, от които иде тази светлина? Звездите ни говорят за онази закономерност и за вътрешния промисъл, които съществуват в природата. Те ни говорят, че всяко нещо е поставено на своето място и че нищо в природата не се губи, нищо не изчезва. Земята ден и нощ се движи около слънцето и слънцето от своя страна се движи около себе си и около друго слънце и всичко се движи. Земята не може да се спре за нас да ни чака. Тя си върви по своя определен път. Така и всеки човек си има определен път и никой не трябва да се спира в своя път за никого в света, тъй както Земята не се спира.
към текста >>

33. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Движението на Божественото съзнание в Духовната наука наричат Божествен Промисъл.
И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. Вие ще знаете при този фар накъде има бряг, накъде има суша, къде ще можете да живеете, т. е. къде имате възможност за растене и развитие на вашия живот. Ако сте верни на Божествения принцип, той ще ви изведе от всички противоречия, в които може да се намерите. Дали вие вярвате или не вярвате, то е друг въпрос, но ако вие имате достатъчно търпение да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено съзнание ще ви изведе на добър край. Движението на Божественото съзнание в Духовната наука наричат Божествен Промисъл. Но то е една неопределена дума. Аз го наричам движение на Божественото съзнание. В съзнанието на човека има едновременно две движения. Движението на Божественото Съзнание е винаги нагоре. Та най-важното за вас е тази светла точка в съзнанието.
към текста >>

34. Размишления с молитви - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”.
• 830 • Размишления с молитви. Само разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия. 1. Размишления върху Любовта и четене на “Добрата молитва”. 2. Размишление върху Мъдростта и четене “Отче наш”. 3. Размишление върху Истината и четене “Добрата молитва” и “Отче наш”. 4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”. 6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов!
към текста >>

35. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Божият Промисъл в живота на ученика.
Природата, заедно с всички Възвишени Същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на Земята, те са изчислили и възможностите, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно и условията на вашия живот, в който се намирате, са най-добрите за вас. По-добър живот от този, който сега имате, не може да ви се даде. За бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешките, които вие правите в живота си, показват, че не сте верни на вашата душа. 4. Божият Промисъл в живота на ученика. Когато ние говорим за Живата Природа, някои я разбират криво. Те казват: Господ ще промисли за нас. Вярно е, Бог е промислил всичко за нас - за храна, за условия за живота и пр., но не може да учи за нас. Разумните Същества могат да промислят всичко заради нас, но едно нещо не могат да направят за нас. Те не могат да учат за нас.
към текста >>

36. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

26. Божественият Промисъл.
Вие сте изложени вече като една мишенка на бойното поле. Това е защото срещу всички организации за добро, за духовен подем, Черното Братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях. Те внасят една лоша, отрицателна мисъл в едного, във втори, в трети, и какво ще стане най-после? – Ще вземете да обръщате внимание на света, ще изгубите вярата в себе си, в Бога, докато станете играчка в техните ръце. И съвременният християнски свят е станал играчка на тези тъмни сили. 26. Божественият Промисъл. Ако сте верни на Божествения Принцип, Той ще ви извади от всички противоречия, в които може да се намерите. Дали вие вярвате или не вярвате, то е друг въпрос. Но ако вие имате достатъчно търпение, да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено Съзнание ще ви изведе на добър край. Движението на Божественото Съзнание в религията го наричат Божествен Промисъл. Но то е една неопределена дума.
към текста >>

Движението на Божественото Съзнание в религията го наричат Божествен Промисъл.
И съвременният християнски свят е станал играчка на тези тъмни сили. 26. Божественият Промисъл. Ако сте верни на Божествения Принцип, Той ще ви извади от всички противоречия, в които може да се намерите. Дали вие вярвате или не вярвате, то е друг въпрос. Но ако вие имате достатъчно търпение, да издържите на всички мъчнотии, непременно това Божествено Съзнание ще ви изведе на добър край. Движението на Божественото Съзнание в религията го наричат Божествен Промисъл. Но то е една неопределена дума. Аз го наричам "Движение на Божественото Съзнание". В съзнанието на човека има едновременно две движения - движението на Божественото съзнание е винаги нагоре.
към текста >>

37. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят.
Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът.
към текста >>

Това е проявата на Божествения Промисъл.
Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентаграма в кръга, са: "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Ученикът, като се учи във Великото Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайният предел, крайният резултат от целият път, който извървява.
към текста >>

38. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия промисъл, затова то крие в себе си нещо добро.
Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да бъде на щрек, т.е. съзнанието му да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действува навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви обърне внимание, да ви упъти в правата посока на живота. Значи, всички неприятности, страдания и изпитния в Пътя на Ученика идват с единствената цел да го отправят в света на Хармонията, в умствения свят, дето може правилно да се развива. Само така Ученикът ще разбере закона: Всичко съдействува за добро на онези, които любят Бога. Значи, всичко, каквото се случва в живота на Ученика, съдействува му за добро.
към текста >>

39. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл.
И ако видите нещо лошо кажете си: Той е добър човек, има нещо добро, заложено в него. 456. Закон за развиване на силите в себе си. Когато човек иска да развие каквато и да е сила в себе си, била умствена, била душевна, била волева, той непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучва външната форма, външния израз на тази сила. Трябва да знае как се проявява тя. 457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да ви ползва. 458. Опасността за Учениците.
към текста >>

Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони.
456. Закон за развиване на силите в себе си. Когато човек иска да развие каквато и да е сила в себе си, била умствена, била душевна, била волева, той непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучва външната форма, външния израз на тази сила. Трябва да знае как се проявява тя. 457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да ви ползва. 458. Опасността за Учениците. Всичката опасност за съвременните Окултни Ученици седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях.
към текста >>

За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл.
Когато човек иска да развие каквато и да е сила в себе си, била умствена, била душевна, била волева, той непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучва външната форма, външния израз на тази сила. Трябва да знае как се проявява тя. 457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да ви ползва. 458. Опасността за Учениците. Всичката опасност за съвременните Окултни Ученици седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Вие казвате: Тъй каза Учителя!
към текста >>

Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие.
Той трябва да проучва външната форма, външния израз на тази сила. Трябва да знае как се проявява тя. 457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да ви ползва. 458. Опасността за Учениците. Всичката опасност за съвременните Окултни Ученици седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Вие казвате: Тъй каза Учителя! Да, но никой от вас не е направил и най-малкия опит.
към текста >>

40. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

Промисъл, който превишава всеки разум.
* Винаги, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават. * Бог е върховната сила, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентността. В Него са истината и справедливостта, които са образ на красотата, в Него са добродетелта и спокойствието. Бог е любов, която е над всичко, над всяко живо същество. Тайна, която е над всяка наука. Промисъл, който превишава всеки разум. Съвършенство, което надминава всяко понятие. * Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. * Всички форми, които Бог е създал, са свети. Във всяка форма живее Божият дух. * Бог е същината на нещата.
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ - Теофана Савова

Промисъл..............................................................................109
Скица на дванадесетте измерения.....................................78 Най-желаните благословения.............................................81 Обективни субективни разсъждения...........................92 Малката молитва...............................................................108 Музикално упражнение......................................................108 Промисъл..............................................................................109 Напътствия относно упражненията................................110 Люби и обичай.............................................................112 Из разговорите с Учителя.................................................113 Пътят на сестра Василка..................................................116 Учителя за България и българите...................................118
към текста >>

42. Промисъл - Теофана Савова

Промисъл
Промисъл Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души (3 пъти). Ход на движенията: Ръцете от основно положение, спуснати надолу до тялото, се издигат широко встрани и нагоре, докато пръстите се допрат над главата, като същевременно се произнасят думите: „Да пребъде Божият мир". Бавно спущаме ръцете отстрани на главата (с думите „и да изгрее Божията радост"), на тялото (с думите „и Божието веселие") и до изходното положение (с думите „в нашите души").
към текста >>

43. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият Промисъл, понеже това място е и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча. Ще бъде за уверение като от Бога. — Той изчаква неговия положителен отговор и продължава да го напътства: За да се угоди на Бога, трябва работа с истинска вяра и постоянна молитва. Разказва му как е бил създаден Антиминсът — символ на тайната борба срещу турското робство, написан, след като варненци не изпълнили клетвата си, дадена пред Бога, и паднали под турско робство. Той туря свитъка — Антиминс, в пазвата му — да пази този свят залог.
към текста >>

44. 7.1 Георги Миркович - Светозар Няголов ( -2013)

В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на шестата раса и носители на новия живот в света.
Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите. През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България. В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд — Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава. Познава го чак преди заминаването си от Земята. Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г. до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа.
към текста >>

45. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с.
Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) „Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с. 20 — б. 1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя." (18, с. 117) „Живейте по новия начин, за да имате нови резултати. Живейте добре на Земята, за да бъдете добре и на небето.
към текста >>

46. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Божественият промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят.
Първото правило за това е написано в кръг около Пентаграма: „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКА ТА ДУША." Тези думи са много важни и произнесени съсредоточено, имат мощно въздействие. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека (в пътя на неговата еволюция, протичащ в Пентаграма) е обиколен от този кръг - от непрекъсната дъга заедно с формулата, което показва,че в усъвършенствуване- то си човек е поставен при благоприятни условия. Божественият промисъл и напредналите същества му помагат и го крепят. Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът (дъгата) заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването й. Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика.
към текста >>

47. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл!
Там се учим на послушание. При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват откъде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстваха. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене. Учителя дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те!
към текста >>

48. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
Та нали, за да служи на Господа, той тръгна към Атон? Не стигнаха ли преживяните мъки в това пътешествие, за да стигне и получи прием в светата обител? - И не мисли - продължи със същата мощ и убедителност свещеникът, - че всички онези, които са в Света гора, са праведни, защото там човек не би могъл да греши, както в света. Аз не ти говоря, защото искам да те отклоня от намерението ти, но желая да те уверя в името на Господа Вседържителя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и любов да изработваш своето спасение. Затова слушай моя съвет. Иди на мястото, което ти е определила Божията промисъл, защото това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча за уверение. След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор. Тогава родопчанинът каза: - Не съм против Волята Божия, която е свята. - Не е достатъчно това, което ми рече.
към текста >>

49. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Има ли Божия промисъл?
За всички поставени въпроси, както и за още много други, естествениците нямат отговор. Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
към текста >>

“, „Има Божия промисъл“.
Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици.
към текста >>

Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие.
Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях?
към текста >>

Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях?
към текста >>

Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“
към текста >>

50. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Този пръст е под влиянието на Божествения промисъл и държи всичките други пръсти.
– попита Венцислав. Учителят каза: – Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето. Между умът и сърцето не трябва да има стълкновение, те трябва да се движат хармонично. Учителят улови с пръстите на лявата си ръка, палеца на дясната и каза: – Този пръст е под влиянието на Божествения промисъл и държи всичките други пръсти. Показалецът е под влиянието на Юпитер. Средният пръст е под влиянието на Сатурн. Следващият пръст е под влиянието на Слънцето и малкият пръст е под влиянието на Меркурий. Окултният музикант трябва да дисциплинира цялото си тяло, всичките си клетки и вътрешните си органи; да трептят под ритъма на музиката, която той свири, или пее. Същото се отнася и за певеца.
към текста >>

51. ДОВЕРИЕТО - Борис Николов

Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества.
Взехме заека с нас; сърцето му тупкаше до спукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го. Кое накара заека да потърси помощ от човека? Кое го тласна към човек, който не яде месо? Има за какво да се мисли. Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества. Неизброими са формите на тяхната изява в Живота като Цяло.
към текста >>

52. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тя заема свое собствено, неповторимо място в Божия Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ.
З.; Учителят П. Дънов очевидно има пред вид хуманоидите, човекоподобните същества, населяващи цялата физическа Вселена; бел. К. З.), но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по- благоприятни, които са използвали разумно." ВВБ наблюдава, контролира и ръководи - пряко или косвено, чрез свои представители - всички колективни общности на Разума навред из целия Космос. Нашата планета, Земята, не прави изключение. Тя заема свое собствено, неповторимо място в Божия Промисъл за света, чиято непосредствена конкретизация представлява грандиозният еволюционен план на ВВБ. Проекцията на ВВБ, направляваща развитието на земното човечество, според Учителя, е невидима, духовна институция: "Ония членове от ВВБ, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъд- нини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ." В своето учение П. Дънов разглежда обстойно същността и структурата на двете всемирни общности - подразделения на ВВБ (Всемирната Космическа ложа): Бялото братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа).
към текста >>

Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло.
(А "богомили" в широк смисъл на понятието Учителят П. Дънов назовава представителите на ББ като цяло, т. е. използва го като обобщителен термин за членовете на ББ въобще; бел. К. З.) Той (III клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България." Според Учителя на ББ в нашата страна: "Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството." По времето на появата на богомилите - началото на Х век - християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. "Богомилите не са успели в България - казва Учителят П. Дънов - поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура." За богомилското движение е писано твърде много от различни позиции, някои от които диаметрално противоположни, но за него се знае все още недостатъчно. Учителят на ББ у нас неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело.
към текста >>

53. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог.
(Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване. А движението е вечен процес на пресътворяване, който никога не би могъл да бъде изчерпан и обгърнат в своята цялост, в него неспирно проблясват искрите на обновлението и вечната младост. Новото учение по своята дълбинна същност е прадревното Божествено учение, изложено във форма и по начин, достъпен за възприемане от земните хора с акцентите на настоящия космически момент в историята на планетата Земя. Представите и понятията, с които борави това съвършено познание, са само символи, зад които този, който познава динамиката на съществуването, може да надникне в света на реалността, отвека забулена зад тези символи.
към текста >>

Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца.
В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене. Той поставя въпроса, той слага пръст в раната, той казва, че главното е да се живее, а не да се философства. Учителят на ББ у нас предлага едно окултно разбиране, което в сърцевината си отразява християнския възглед за живота като най-висше благо, като служение на ближния, като светлина. Когато приема природата като творение на Бога, той твърди, че езотеричните общества, белите братя и сестри работят неуморно за развитието и качественото усъвършенстване на живота, за културата и напредъка на индивида, на нациите и на човечеството. Но всичко това става според Божия план, в съответствие с Неговия Промисъл, като следствие от абсолютно свободната воля на Твореца. Така П. Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си.
към текста >>

54. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно.
Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов). Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина!
към текста >>

55. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА МЪДРОСТТА 1. Същност на Мъдростта а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас.
към текста >>

56. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо.
към текста >>

57. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.
Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли." 3. Съдържание на понятията "правда" и "справедливост" Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието "справедливост". Той казва: "Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота." В своите беседи и в личните си разговори Учителят на ББ в нашата страна разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот. а) правдата - качество на човешката душа Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: "Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна.
към текста >>

58. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро.
към текста >>

59. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност.
"Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без всякакво съмнение ще бъде свободен. Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност. Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите.
към текста >>

60. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога.
Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива. Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало.
към текста >>

61. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение.
към текста >>

Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.
към текста >>

След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат.
Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?!
към текста >>

62. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>

Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението.
към текста >>

63. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура.
Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее." Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух".
към текста >>

64. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните.
Затова и е напълно справедливо да бележим ерата преди изявата в плът на християнския Бог-Слово като времето "преди Рождество Христово", а съответно новозаветната епоха - като времето "след Рождество Христово". Изхождайки от Своята неизмерима, неизчерпаема и всеобхватна Любов, Бог проявява Същността Си пред хората по безброй начини: чрез хармоничното функциониране на колосалния жив организъм, който наричаме Вселена; чрез законите, който действат навсякъде около нас и в самите нас; чрез мащабите на Творението Си; чрез несекващия поток от дарове, с които ни удостоява всеки миг от нашия живот; чрез всичко онова, което християнските богослови назовават "Естествено Откровение", а Учителят Петър Дънов - "Живата Разумна Природа". Зад цялата тази грандиозна картина на из- вечното Божествено проявление се таи една непобедима Сила, която вече разкрихме - именно Неговата Любов. Живият образ на тази Любов е Христос. За да се въплъти Той сред нас в материално тяло, било е нужно Неговата върховна, непостижима Божественост да се самоограничи доброволно до размери, достъпни за мащабите на нашия свят. Подобна изява на смирение, подчинена на един вездесъщ Промисъл, е подвластна единствено и само на Богоравните. Тя е образец за нас, простосмъртните. Тя е и израз на потресаваща по замисъла и осъществяването си саможертва, която е променила невъзвратимо облика на нашата действителност и хода на земната еволюция. Ето как Учителят на ББ в България рисува в едри, вълнуващи щрихи естеството и мисията на Богочовека Христос: "Христос е първото ограничение на Бога - Неговото проявление в Битието. Този акт на Божията Любов се изявява като Дух на Христа (курсивът мой - К. З.). Христос не е във формата, понеже тя се мени.
към текста >>

65. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода.
Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към съвършенството и пълната свобода. "По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича "Възкресение" и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота.
към текста >>

Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно!
Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си. Но ако не поемем на дългия път към Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент. Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция. Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов.
към текста >>

66. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса.
Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса. България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му.
към текста >>

Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето.
към текста >>

67. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл".
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл).
към текста >>

Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца.
Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия.
към текста >>

Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса.
Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март.
към текста >>

68. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето.
към текста >>

И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
към текста >>

69. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

70. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл.
Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>

71. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния.
Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей.
към текста >>

72. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно.
- Влюбва се момата в момъка и се разболява. С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи? “ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов. С това те спасява. Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно. Подчертаното от Учителя П. Дънов означава още и че вътрешният глас в съзнанието ни следва да бъде толкова ясен и категоричен, толкова звънък и недвусмислен, че като камбана да прогласява във всеки миг на колебание волята на Всевишния, а не нашата. В това направление са и следващите негови разсъждения: - Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен (курсивът мой – К.З.). Ако не го възприеме, остава без сила, т.е.
към текста >>

73. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината.
От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина:
към текста >>

Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието.
Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П.
към текста >>

74. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Точно тогава отпадат всички възможни ограничения при осъществяването на нашата индивидуална воля, понеже тя е напълно хармонизирана с Божията и изцяло е подчинена на реализирането на Неговия Промисъл за Вселената.
Сама по себе си тази Разумност – плод на Божието присъствие в Космоса – е незрима, ала проявленията ў на всички равнища в Битието изключват всякакво колебание относно наличието ў и нейната мощ. Учителят на ББ в България отстоява тезата, че фактите задължават, законите ограничават, а принципите освобождават. Защо вярата освобождава от ограниченията? Кога и при какви случаи? Това става действителност, когато съединим нашата воля с тази на Всевишния. Точно тогава отпадат всички възможни ограничения при осъществяването на нашата индивидуална воля, понеже тя е напълно хармонизирана с Божията и изцяло е подчинена на реализирането на Неговия Промисъл за Вселената. Изследователят на духовното познание си поставя въпроса: как възниква вярата, какъв е механизмът на нейното раждане и съществуване? Учителят П. Дънов дава кратък и ясен отговор: „Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта.“ Тази невидима връзка между Бога и човека е двустранна по своя характер. Актът на сътворението на света е акт на Божията Любов. Същата тази Любов съпътства всичко сътворено през безчетните еони на вечността.
към текста >>

Достойно преодоляното изпитание неизменно довежда радостта и удовлетворението като заслужена награда за проявената крепка вяра и устойчив дух: „Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света.
Българският Учител на Любовта добавя нови щрихи към обосновката на този фундамент на вярата: „Бог е приготвил храна за малките насекоми, за малките червеи, а пък човек, който е направен по образ и подобие на Бога, се безпокои как ще прекара.“ Учителят на ББ има пред вид най-вече страха на човека от глада. Той произхожда от най-древни времена, когато оцеляването на човешкия род е зависело най-вече от редовното снабдяване с храна, което тогава не е било никак лека задача. Затова и в Господнята молитва „Отче наш“ Иисус Христос включва обръщението към Всевишния: „Хляба наш насъщен дай го нам и днес...“ (в Синодалния превод на Библията: „... Насъщния ни хляб дай ни днес“ /Мат. 6:11/). Вярата на гладния човек като правило е поставена пред сериозно изпитание. Точно в трудностите и страданията на живота тя преминава през най-мощния огън на закаляването и излиза от тях по-силна и по-мъдра от всякога. Достойно преодоляното изпитание неизменно довежда радостта и удовлетворението като заслужена награда за проявената крепка вяра и устойчив дух: „Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света. Ако разбирате смисъла на големите скърби и радости, велики души ще станете. Когато ви дойде голяма скръб, трябва да знаете, че зад нея иде велико благо. Никое човешко дело не може да успее, ако не помагат отгоре (курсивът мой – К.З.). В края на краищата човешките дела се разсипват. Човек ще посади семето, а Бог ще го възрасти“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Промисълът на Твореца предлага всички благоприятни условия за живот и благоденствие на създадените от Него същества.
Никое човешко дело не може да успее, ако не помагат отгоре (курсивът мой – К.З.). В края на краищата човешките дела се разсипват. Човек ще посади семето, а Бог ще го възрасти“ (Учителят П. Дънов). Човешките дела не успяват без помощта от страна на разумните същества в духовния свят, както и ако не бъдат започнати с вяра. Искрено вярващият човек в началото на всяко свое начинание призовава молитвено Божията помощ и застъпничество. Промисълът на Твореца предлага всички благоприятни условия за живот и благоденствие на създадените от Него същества. А разумните измежду тях имат за своя главна задача усвояването на уроците на съдбата в грандиозното по мащаби земно училище: „Бог ви е осигурил. Вие трябва само да се учите на Земята“ (Учителят П. Дънов). Пълноценното участие в школата на земните изпитания в горнилото на материята и осмислените уроци, последвани от прилагане на наученото в ежедневието, са отличителните признаци на устремения по духовния Път човек. На езотеричен език го наричаме „окултен ученик“. Най-често срещаната спънка по този Път е страхът.
към текста >>

75. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро.
А учениците се учат и се радват! Защо се радват? Защото са придобили ново знание, нова поука, нова сила. Научили са се да извличат смисъла от всяка житейска ситуация и нищо, което се случва около тях и в тях самите, не би могло да наруши вътрешния им мир. Мъдростта на Божественото учение се е превърнала за всекиго от тях в култура на общуването и в желязна самодисциплина. Дори и светът да се срути над главите им, те ще съзрат в това изпълнението на Промисъла на Създателя, който неотклонно – и над всяко земно разбиране – води винаги към Добро. Преодолените с чест изпитания винаги ни правят по-силни. Умението да черпиш познание от собствените и чуждите грешки неминуемо ще събуди дремещата в душата ти Божествена Мъдрост. В днешния ден, край второто езеро, Учителят – Предвестник на Новата Култура, се обръща към пробудените и пробуждащите се души: „Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека. Човек трябва да каже: „Бог ме е допуснал да живея и затова няма да хвърлям сянка върху Божието съзнание! “ Призовава своите последователи да бъдат неумолимо точни и справедливи в самооценката.
към текста >>

76. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността.
в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои.
към текста >>

Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло.
Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е. на Божия план за Космоса и за конкретния човек. В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко. И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.“ В случая не става дума за обикновена жертва, а за максималната, най-извисената – тази, която полага пред олтара на Божественото най-скъпото, живота. Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло. В името на постигането на тези благородни цели те следва да бъдат готови на всичко, включително и да отдадат живота си с пълното съзнание, че той не приключва със смъртта на телесната форма, а продължава в невидимия свят на друго, по-високо равнище на проявление. И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена. Като изразители на двата водещи принципа в Космоса мъжът и жената са носители на определени специфични качества и заложби. Техните личностни характеристики, произтичащи от половата им принадлежност, са обект на разглеждане освен от страна на духовното познание, но и на редица съвременни науки, каквито са психологията, антропологията, социологията и други. Всички те – независимо от същностните им различия, породени не от обекта на изследване – човека в неговите многобройни проявления, а от различните задачи, които си поставят при изучаването му, са единодушни в един генерален извод.
към текста >>

77. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно.
И никога повече да не се разделите. Затова последователите на ведическата мъдрост (каквито са, например, членовете на Обществото за Кришна-съзнание) твърдят, че душата е „вечна, блажена и знаеща“. Под „знаеща“ те разбират именно това – че цялото налично вселенско познание за минало, настояще и бъдеще, за всичко съществуващо се намира в собствената ти душа, вложено у нея още от момента на раждането ў от Бога. Една от най-важните еволюционни задачи на човека е да завоюва достъп до това познание, сиреч да стане всезнаещ. Това не може да бъде постигнато чрез сила, а само по пътя на постепенното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване, по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно. Картина на съвършеното единство и хармония, в която ролята на познаващия – според сценария на всемирната драма – изпъква с кристална яснота. На езотеричен език този велик миг на самоосъществяване се нарича „просветление“. Твърде често – най-малкото, толкова често, че да се почувстваме уязвени по отношение на самоуважението си – застиваме в безпомощност пред дилемите на ежедневието или пред съдбоносни за решаване въпроси. Усещаме се така малки и нищожни пред непосилното бреме, с което ни натоварва съдбата, че ни иде да вием и да си скубем косите. Започваме да мислим, че всичко, с което сме се преборили до този момент, че целият изминат дотук път е бил безсмислен.
към текста >>

78. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената.
Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител. Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна.
към текста >>

Когато поднася най-доброто от себе си пред олтара на Божия Промисъл, то този му акт следва да бъде напълно осмислен и доброволен: „Туй, което доброволно се дава, то е само жертва (курсивът мой – К.З.).
„Каквото горе, такова и долу! “ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока. Жертвата на окултния ученик трябва да бъде плод от неговото съзнателно самоопределение по Пътя към Истината – Истината за самия него и за света, в който живее. Той не може и не бива да върши нищо по принуда, понеже в такъв случай не би постигнал резултата, към който се стреми. Когато поднася най-доброто от себе си пред олтара на Божия Промисъл, то този му акт следва да бъде напълно осмислен и доброволен: „Туй, което доброволно се дава, то е само жертва (курсивът мой – К.З.). Под думата „жертва“ разбирам най-разумното, което човек може в дадения случай да направи“ (Учителят П. Дънов). Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител: Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание.
към текста >>

79. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества.
Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението.
към текста >>

“ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия Промисъл за съществуващото.
по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света. Водата, Слънцето, всичко, което е в движение, работи за Господа. И животното работи за Господа и всеки от вас трябва да се запита: какво мога аз да направя за Господа? “ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия Промисъл за съществуващото. Именно това съзнателно, последователно и целесъобразно използване на личния потенциал за Общото благо, за реализирането на Божиите намерения за Космоса наричаме служение. Разумното същество може да служи на Бога, само ако следва в живота си един висок идеал: „За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата си дреха, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи. Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?!
към текста >>

80. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Всеки човек вярва в нещо, всеки живее с някакъв идеал. Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото. Идеалистът, обратно, смята, че съзнанието предшества битието, че материята е сътворена от Духа и човекът притежава безсмъртна частица от своя Създател. Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл. Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания. Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество.
към текста >>

Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“.
Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел. И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето самоутвърждаване в Божественото. Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност. Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“. Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно. За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен.
към текста >>

81. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

12. Ученикът на окултната школа не бива да допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл.
9. На ученика му е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно. 10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът, като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата. 11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе. 12. Ученикът на окултната школа не бива да допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. 13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно. 14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовта — там съмнение няма. В Любовта няма съмнение.
към текста >>

82. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението.
Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
към текста >>

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини.
към текста >>

83. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще.
Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли?
към текста >>

84. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г.
към текста >>

Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът?
към текста >>

85. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.
Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
към текста >>

чрез Божията промисъл божественото влиза в човека.
Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е. чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42874383926392