Търсене в текстове за 'Приятели'

29. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата.
И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.” Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата. После ги учех да си говорят с дървото, да проверят, дали то е доволно от това, което са направили - с други думи да влизат в досег с дръвчето и да наблюдават развитието му: неговия растеж, цъфтеж, завързване и узряване на плода. След узряването на плода обирахме го всички задружно. И отиваха при дръвчето и му благодаряха, че то е дало плод, и обещаваха, че есента ще го наторят и на другата година пак ще го поливат. И замолваха дръвчето да им даде следващата година пак изобилен плод. Това се вършеше от малки и големи.
към текста >>

30. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.”
Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо: 1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд. Но това е в противоречие с детската природа. 2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение.
към текста >>

31. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали.
– „Разбира се, и те могат да влязат. Радвам се много, че искате да разгледате всичко. Днес трябва да видите и училищните стаи. Аз ще ви покажа шкафовете и картините.” Макар че били още доста възбудени, те станали мирни, и даже двама от тях снели шапките си, когато влезли в училището. Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено.
към текста >>

32. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели.
Това е мерилото дали твоята любов е Божествена или не. Човек трябва да има добро разположение, за да може да развие своите дарби и способности, вложени в неговия организъм. За да бъдеш добре разположен, имай високо мнение за всеки човек. Никога не казвай: „Този човек нищо не струва." Човек е едно велико произведение на Бога. Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от Бога. Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо." За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога.
към текста >>

33. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове.
Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
към текста >>

34. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели.
Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му." Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът.
към текста >>

35. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил.
Трябва да се разбира психологическия закон: страданията, които имате, са приготвени преди години. Така че, животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, сам си го направил. Оръжието, което ти си направил, дал си го на твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил. Сега с доброто ще изкупиш своята погрешка. Когато присъствуваше Петър, Йоан мълчеше, но когато Петър си отиваше, Исус дълго говореше с Йоана. Йоан беше носител на Любовта. Когато протича водата, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение?
към текста >>

36. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла!
Учителя каза: - Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина - рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу. Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла! " А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такета мъгла каква екскурзия ще стане? " Да, сега ние сме в рая, а долу са в ада. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот.
към текста >>

37. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Някои наши приятели искат да правят комуна.
Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита: - Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната? Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни.
към текста >>

38. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели.
Какво значи това? - Да обичаш без връзка, значи да не влагаш корист в любовта. Да нямаш никакъв страх, че някой друг може да обсеби това, което обичаш. Не очаквай никакви лични облаги от любовта. Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога. Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели. Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство.
към текста >>

Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели.
- Да обичаш без връзка, значи да не влагаш корист в любовта. Да нямаш никакъв страх, че някой друг може да обсеби това, което обичаш. Не очаквай никакви лични облаги от любовта. Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога. Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели. Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек.
към текста >>

39. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Днешният ден е устроен от нашите приятели.
- Този дъжд е благословение. Всяка капка е пълна с магнетична сила. Този дъжд струВа колкото 20 кдрортни бани. Скоро дъждът спря. Учителя каза: - Днешният ден е устроен от нашите приятели.
към текста >>

40. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И по едно време почна да се приближава постепенно и най-сет-не станахме близки приятели.
каза: - Децата трябва да бъдат свободни. Например отидох в едно семейство и детето не дойде да ме поздрави. Родителите го накараха насила, но аз им казах: „Оставете го свободен". И като го оставиха свободен, то се местеше тук-там из стаята и ме гледаше отдалеч. И по едно време почна да се приближава постепенно и най-сет-не станахме близки приятели. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Най-първо трябва да бъдем свободни. Трябва да се радваме, че сме свободни.
към текста >>

41. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.
Свържете се с Бога у вас. Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите. Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата природа. Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота. Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога, Който е и в тях, както е и във вас. Ако отношенията ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други отношения ще бъдат правилни. Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е закон.
към текста >>

42. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог.
Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е ЗАКОН. Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове.
към текста >>

43. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ви го е дал — разумност, здраве, приятели и пр.
Вижте насекомите — в своята бедна форма правят усилия да работят, без да се обезсърчават и са доволни при голямата си сиромашия и работят, а вие в сравнение с тях (например с червея) сте цяло Божество. Вие искате да имате външно богатство, което е планини от сняг, но с него човек не може да прогресира, ако върви по грешен път и ще трябват големи страдания, за да го оправят и да го освободят. Хората, които не са добри се познават по това, че са всякога недоволни и се тревожат за неща безпредметни. Човек трябва да уповава на това, което никой не може да ви го отнеме. Знайте, че всичко, което имате идва от Бога. Той ви го е дал — разумност, здраве, приятели и пр. Трябва следователно, да го любите. Сега разработете това, което ви е дадено и в бъдеще ще ви се даде повече, защото вие още не сте разработили една стотна от възможностите, които ви са дадени. Онзи, който не оценява живота, трябва да се срещне със страданието — смъртта да му отнеме всичко, за да разбере и оцени нещата. Ако човек слуша езика на природата, той всякога ще е доволен и радостен. Когато имате противоречия в живота, трябва да мълчите и да не мърморите, за да се оправи всичко в края на краищата (като нямате лоши мисли и чувства в ума и сърцето си, разбира се).
към текста >>

44. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са приятели на вечните снегове!
Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно- розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си.
към текста >>

Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши!
Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо.
към текста >>

Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат!
Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш! Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи.
към текста >>

45. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са верните приятели на планините.
Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ?
към текста >>

46. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица.
Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица. Значи в селото живее и поетът! Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта картината за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя. И колко са интересни, ценни и плодотворни тия идеи! Тук-там в някои училища, дето са приложени само една малка част от тия идеи, сме свидетели на чудеса! С един замах всички деца се преобразяват!
към текста >>

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

Много от тях са подарени от приятелите.
Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството.
към текста >>

47. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме приятели с планината!
Невъзможно е да се ходи нагоре! Върнете се! Страхотия е там! - Няма нищо! Ние сме приятели с планината! Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те?
към текста >>

„Неоценими приятели имате вие в нашето лице!
Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо. Ние имаме и много други важни мисии. Имаме връзка и с вашата мисъл! Всички ваши лоши, мрачни, отрицателни мисли с своите нисши, тежки трептения тровят атмосферата на вашите селения. Ние отстраняваме всички тия зловредни влияния и внасяме нова свежест във вашата обстановка!
към текста >>

48. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят.
Ти чувстваш тяхното невидимо присъствие. И една радост те изпълва, че техните сили са твои и твоите – техни. Скоро всичко това изчезва. Ти си пак на полянката. Но ти прозря свещените глъбини на Словото, понеже то докосна слуха ти горе на планината. Нека сега въведем нашите тукашни приятели: тревите и цветята в наши музикален свят. Те ще го разберат, понеже той е тъй близък до техните души. Стройно се носят звуците на новата музика нагоре към висините. В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им.
към текста >>

49. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там! Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук. Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме. Вие ни познавате.
към текста >>

50. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Искам да станем приятели.
Едно дете отива при един голям юнак и почва да го бие с пръчка, казвайки: – Знаеш ли, какво мога да ти направя? Юнакът го хваща, вдига го и го обръща с главата надолу. След това го слага пак на земята. Тогава детето казва: – Искам да станем приятели. Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея. Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. Със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите.
към текста >>

Със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите.
– Искам да станем приятели. Всеки, който може да вдигне във въздуха мъчнотията и да я обърне с главата надолу, се сприятелява с нея. Като дойде при вас някоя голяма мъчнотия, дигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. А това е Божественият закон на любовта. Чрез любовта може да стане това. Със закона на любовта може да се сприятелите с мъчнотиите. За нея няма тежка работа. Всички работи са лесни за нея. В това вие ще се уверите, когато почнете да го опитвате. Това е още теория. – Какъв е редът, който трябва да се приеме в обществото?
към текста >>

51. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

От този момент детето и този човек стават близки приятели.
Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво?
към текста >>

52. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И тия хора ми станаха приятели.
Тръгнал по този начин при всички, от които имал да взема. И ми разправи : — И нямах спор с никого. По-рано спорех, давах под съд. И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини?
към текста >>

53. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
„Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>

54. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава детето казало: „Искам да станем приятели".
Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята. Тогава детето казало: „Искам да станем приятели". Не си представлявайте препятствията по-силни, отколкото са. Справете се с тях така, както юнакът се справил с това дете. Като дойде някоя голяма мъчнотия при вас, вие я дигнете във въздуха и я обърнете с главата надолу. И тогава тя ще ви стане приятел. Това значи туряне в действие божественият закон на любовта.
към текста >>

55. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели.
Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му.” Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова. Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът.
към текста >>

56. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове.
Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество. Защото той, като привлича мировата любов на земята, после тя се разлива по цялата земя и събужда другите. Човек, който има като основна идея Любовта, той е пълен с Божествено състрадание към всички страдащи и желае да им помогне. Висшата форма на Любовта е изразена в милосърдието. Човек, който има за основна идея Любовта в живота, саможертва се за тези, които люби.
към текста >>

57. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели.
Това е мерилото дали твоята любов е Божествена или не. Човек трябва да има добро разположение, за да може да развие своите дарби и способности, вложени в неговия организъм. За да бъдеш добре разположен, имай високо мнение за всеки човек. Никога не казвай: „Този човек нищо не струва.” Човек е едно велико произведение на Бога. Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от Бога. Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо.” За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога.
към текста >>

58. 011 ЕДИНСТВО В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели.
Той не говори истината. Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня своята воля, а волята на Отца, който ме е проводил.” У вас има едно неразбиране, едно недоволство. Недоволството произтича от това, че вие не знаете, че Любовта е единна и неделима. Смешно е да мислите, че ви обичат двама или повече хора. В света само Един може да ви обича, никой друг. Някой мисли, че мнозина го обичат: баща, майка, братя, сестри, приятели. Всъщност не е така. Когато мислиш, че много хора те обичат, то е само привидно така. Обича те само Един – Бог. Щом те обикне Бог, всички хора ще те обичат. Има един разказ: Двама млади се обичали.
към текста >>

59. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Почти всяка сутрин Учителят излизаше на разходка с някои приятели.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ Почти всяка сутрин Учителят излизаше на разходка с някои приятели. Каквото и да беше времето, рядко пропускаше да излезе. Той обичаше движението на открито, на чист въздух, на слънце. Учителят се движеше леко, бързо. Неговото внимание беше будно за всеки трепет на красотата. Понякога, през време на разходките, възникваха въпроси, върху които Учителят хвърляше светлина.
към текста >>

60. 025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици.
Имаше още много въпроси, които очакваха отговор. Тогава Учителят продължи:'' – Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Първото нещо в света - човек трябва да разбере Любовта. С нея трябва да направи един велик опит. Ако не изпълните задълженията си с Любов, не сте нито приятели, нито ученици. Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата. Ако вие, като семенце, не можете да се посадите в Любовта, ако не сте готови да жертвате всичко за Любовта, ще бъдете обикновени хора. Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие. Ако една малка постъпка на вашия приятел може да ви съблазни, не сте готови за ученици. Вашата работа за през цялата година е – да се научите да обичате.
към текста >>

61. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират.
Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те изобщо са назад в развитието си. Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират. Господ всичко промисли. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Ако те разбираха отношенията, които съществуваха между всички живи Същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между Съществата са такива, че и за най-малките е предвидено по една благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя.
към текста >>

62. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това беше сърдечна среща на приятелите.
Наближаваше 22 март - празникът на пролетта, духовната Нова Година. В малкото стопанство настана голямо оживление. Отвсякъде започнаха да идват гости - братя и сестри. Импровизира се подслон и прием за всички. Домът Темелков се изпълни с хора. Това беше сърдечна среща на приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.''
към текста >>

63. 032 ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР - Боян Боев (1883 – 1963)

''Учителят излизаше на разходка почти всяка сутрин, придружаван от приятели.
[[Изворът на доброто]] ПЪРВИЯТ ЦИГУЛАР ''Дълбоки родствени връзки свързват човека с Природата. Това той трябва да пази и поддържа. Изгревът на Слънцето е най-хубавият момент, който ние не пропускаме, особено през пролетта.'' ''Учителят излизаше на разходка почти всяка сутрин, придружаван от приятели. От някой хубав връх посрещахме изгрева на Слънцето - първия лъч. За Слънцето Учителят ни е говорил много. И всякога имаше нещо ново да ни каже.'' – Красива е дрехата на всяко живо Същество, което става рано, преди изгрева на Слънцето, и работи с Любов. Не става ли сутрин рано, не работи ли, то ще бъде просто и бедно облечено.
към текста >>

64. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане.
Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено, във време на спане, от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня. Човек трябва да спазва закона на психичната охрана, т.е. вечер като си ляга, трябва да огради тялото си. От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него, или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане.
към текста >>

65. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.
"Новороденият" живее в Космичното Съзнание. С такъв човек всеки се разбира. За да дойде този момент, изискват се условия. Какви? Вътрешни. Днес всички хора почват да чувстват, че са членове на едно Велико Цяло. Това е начало на събуждане на Космичното Съзнание, което иска да направи всички хора приятели, да работят заедно и да се разбират.
към текста >>

66. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
към текста >>

67. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Мнозина от приятелите питаха Учителя към какво води всичко това, как ще се излезе от това положение.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК Бяха тежки дни на войната. Бъдещото беше неясно, тревожно, пълно с опасности. Мнозина от приятелите питаха Учителя към какво води всичко това, как ще се излезе от това положение. Учителят каза: - Земята сега влиза в нови Божествени условия. Целият свят се пробужда. Който иска да остане в старите условия, може да си остане. Целият свят, цялата слънчева система, целият Всемир, всичко се движи в нова посока.
към текста >>

68. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели.
Той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце.
към текста >>

И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели.
Ако те са мъртви, той трябва да ги пробуди, да ги запали, да светнат. Като влезеш във всеобемащата Любов, ако си всред Природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, летенето на пеперудите и ще се радваш. После ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод, към Слънцето, което грее и ще се радваш. И най-после, като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. При всеобемащата Любов всички Същества ще ти станат приятели. И влечугите, и жабите, на които гледаш с отвращение, ще ти станат приятели. По-право, ще гледаш на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на гърба си, защо змията се влече, защо жабата е студена. Да приложиш тази обич, това знание, значи да бъдеш възвишен, велик дух. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце. Като влезеш във всеобемащата Любов, ти влизаш във връзка с цялата Вселена.
към текста >>

69. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат.
Има хора, които нямат зъби за новите идеи. На тях трябва да се дава млечна храна. Новото трябва да се дава на хората по малко. Всеки, който се обяви против Божественото, се лишава от благоприятните условия. Всеки, който не иска да служи на Истината, на Справедливостта, на Доброто, който отива против служенето на Бога, ще получи своето възмездие. Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат. Всички, които слушате, бъдете готови за Новото, да учите и другите. Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия и всичко ще се нареди. Ние поддържаме вечно горене. От нашата свещ ще запалят свещта си всички хора.
към текста >>

70. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой мисли, че приятелите му, близките му умират.
Сега има повече начини за обясняване на духовния свят. Имаме радиовълни. Чрез тях може да се разбере, как може да се предаде мисълта от човек на човек. По-понятен става духовният свят. Като умира, човек променя мястото си, без да изчезва. Някой мисли, че приятелите му, близките му умират. Той живее в преходния свят. Когато човек умира, умират само влоговете на фирмата, а фирмата остава. Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря? Тя е в друг свят. Ти можеш да се разговаряш с нея.
към текста >>

71. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ''Тази сутрин бяхме излезли с нашия обичан Учител на най-високия връх и тук наблюдавахме, в ранната утрина, далечните планини. Различавахме познатите върхове и ги приветствахме като приятели. Ние се чувствахме близки с тях и бяхме благодарни, че те съществуват. В низините лежаха мъгли и скриваха земята. А горе, в спокойното ясно небе, върховете светеха, огрени от първите лъчи на Слънцето. В настаналото безмълвие, един брат попита:'' ''– Учителю, що търси, за какво копнее човешката душа, в своите най-свещени стремежи?
към текста >>

72. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарете на вашите приятели, които ви помагат отгоре.
Казано е: „Дето е текло, пак ще тече.” Напредналите Същества уреждат нашия живот. Те влагат нещо ново във вашите кесии. За вас е важно дали това , което влагат във вас, ще израсне. Но и вие трябва да вложите нещо в техните кесии. Как? Чрез благодарността към тях. Благодарете на вашите приятели, които ви помагат отгоре. Всички Възвишени Същества се събират около тези, които имат възвишени стремежи.
към текста >>

73. 118 СЛУЖЕНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

С тези хора ще се сприятелите и ще ви потръгне.
Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане. Не, милиони години е работено върху него, за да стане той добър и да изработи в себе си милосърдие, служене, кротост и пр. Не мислете, че ако някой види милосърден човек и пожелае да стане такъв, ще стане изведнъж. За един живот се придобива много малко. Мнозина от вас ми казват: „Не зная какво да правя, не ми върви.” Ако съм на ваше място, ще намеря две хубави стомни, ще изляза там, дето се разхождат хората и ще ги черпя с вода. С тези хора ще се сприятелите и ще ви потръгне. Ние трябва да почнем от малките неща в света. Онзи, който полива едно цвете, може да се обърне към Бога. Той има добро сърце, благороден човек е, той е в правата посока. Според мен, любовта към хората трябва да се изразява тъй, както изворите, които текат в Природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте как текат изворите.
към текста >>

74. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Настанаха дните на братската среща. Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната. Домът се изпълни с народ. Много от гостите се разположиха в градината както можаха. Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички.
към текста >>

75. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят излизаше обикновено с малка група приятели в ранните часове, когато на изток зората трепти с най-нежни краски, високите облаци се накичват със златисти и пурпурни зари, а на запад гаснат последните звезди.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ Сутрешните разходки бяха правило в малкото общежитие. Учителят излизаше обикновено с малка група приятели в ранните часове, когато на изток зората трепти с най-нежни краски, високите облаци се накичват със златисти и пурпурни зари, а на запад гаснат последните звезди. По бледото небе светлините се менят, като че се обръщат листата на голяма книга. Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителят не пропущаше часовете, които принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза:
към текста >>

Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.
Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите.
към текста >>

76. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се избавите от всички нещастия на този свят, понеже имате неприятели, турете закона на любовта.
Сега светът живее в безлюбие. Светът така не може да се оправи. Когато всички почнат да постъпват с любов, светът още днес ще се оправи. Навсякъде всички окултни ученици страдат от безлюбие. Всинца да служим на Господа с любов. За да се избавите от всички нещастия на този свят, понеже имате неприятели, турете закона на любовта. Да възлюбиш Господа. Ако аз съм пътник, според новата любов, като се кача на файтона, ще възлюбя файтонджията и той ще има разположение към мене. Той ще ме погледне и като че ще иска да каже: „Щом ме обичаш, ще карам добре“. Досега не съм имал изключение 6 това. С Любов светът ще се оправи.
към текста >>

77. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не."
Но човек, каквото чете, да го прилага. Да прави опити, защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.“ Но Христос, каквото казва, и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя. И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога.
към текста >>

78. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато.
Нужна е любов към Бога, за да ни научи Той как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, тогава няма да имаш капитал. Който люби Бога, всичко му съдействува за добро. Когато срещу един адепт неприятели захвърлят камъни, то всеки камък става на злато. И тогава около него се набира голямо количество злато, голямо богатство. С всеки един човек, който люби Бога, е така. Щастието е в Бога. Като Го обичаш, ще имаш всичко. А който не Го обича, нищо няма да има.
към текста >>

79. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели?
Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам следното упражнение за десет дена: Изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри. Изпращайте сутрин, на обед и вечер за десет дена най-хубави мисли и чувства до един свой приятел, да има в него желание да служи на Бога, да работи за Бога. Като пращаш тази добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството с добри мисли. Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели? “ Учителя каза: На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да не намерят почва, пак се връщат.
към текста >>

На разни приятели.
Ще ви дам следното упражнение за десет дена: Изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри. Изпращайте сутрин, на обед и вечер за десет дена най-хубави мисли и чувства до един свой приятел, да има в него желание да служи на Бога, да работи за Бога. Като пращаш тази добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството с добри мисли. Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели? “ Учителя каза: На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да не намерят почва, пак се връщат. Та човек, като прави добро, това добро се връща. И добрите мисли се връщат.
към текста >>

Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани.
Изпращайте сутрин, на обед и вечер за десет дена най-хубави мисли и чувства до един свой приятел, да има в него желание да служи на Бога, да работи за Бога. Като пращаш тази добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството с добри мисли. Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели? “ Учителя каза: На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да не намерят почва, пак се връщат. Та човек, като прави добро, това добро се връща. И добрите мисли се връщат. Вземете и следното упражнение: вземете за размишление стиха: “Това е живот вечен, да позная Тебе, единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

80. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички заминали приятели, доктор Миркович и други, са сега тук, на земята, и работят.
В онзи. свят е една привилегия някой да ти поиска нещо. Може би в 20 30 години някой да ти поиска нещо. Кому ще помагаш? От невидимия свят слизат тук да помагат. Всички заминали приятели, доктор Миркович и други, са сега тук, на земята, и работят. Вие сте заобиколени от цял един свят от същества с разни степени на интелигентност. Пращат се същества от горе да слушкат. Тук сте на пансион. То е най-хубавото училище. Колкото по-дълго време живее човек тук, да учи и да се радва.
към текста >>

81. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели.
Трябва да се разбира психологичният закон: Страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоите неприятели те нападат, ти си го приготвил. Сега с добро ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър беше, Йоан мълчеше. Но когато Петър си отиваше, Исус много говореше с Йоана. Той беше носител на Любовта.
към текста >>

Оръжието, с което твоите неприятели те нападат, ти си го приготвил.
Така че животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоите неприятели те нападат, ти си го приготвил. Сега с добро ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър беше, Йоан мълчеше. Но когато Петър си отиваше, Исус много говореше с Йоана. Той беше носител на Любовта. Когато водата тече, иска ли разрешение?
към текста >>

82. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са верни приятели на планината.
Това са „цветята на ангелите“. Тъй ги наричаха братята и сестрите. Те заслужават името си поради белоснежния цвят. И поради чистотата на местата, дето обитават. Това са тъй наречените „каменоломки“. Те са верни приятели на планината. Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка. Ние бяхме вече на неколкостотин метра от пирамидата, която е на върха Мусала. Но какво ставаше? От склоновете малко под върха погледнахме към изток. Кой разчистваше мъглите от хоризонта?
към текста >>

83. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешният ден е устроен от нашите приятели.
От духовния свят всякога се притичват и ни избавят от много неприятности. Човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще има нужда от слънце, дървета, вода и пр. Картините, които гледаш около себе си, други са ги рисували. Мислите, които идат в тебе, други са ги създали. Днешният ден е устроен от нашите приятели. Ти имаш богатство - отличен ум, отлично сърце, отлично тяло. Употреби това богатство. В природата всичко не ни се дава изведнъж. Дават ни се малки условия, за да прави човек усилия. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората.
към текста >>

84. Божествената мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава всички негови приятели се изреждат да му казват: „Заповядай една цигара“.
Среща едного и му иска. Онзи казал: „Нямам“. Среща друг - пак същото. Просил от 10-15 души и казал: „Защо да нямам пари да се напуша“. Този човек после се реформирал, разбрал, че тютюнът нищо не струва, и след 20 години се решил да живее трезвен живот. И тогава всички негови приятели се изреждат да му казват: „Заповядай една цигара“. И той отказвал. Много болести се дължат на заклинание в миналото. Направиш някому нещо, и той ти казва: „Така и така да стане с тебе“. Някой казва за друг: „Да му оголее главата“. На онзи окапва косата.
към текста >>

85. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му.
И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, основните принципи на Словото му. Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“. Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик:
към текста >>

86. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога.
Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов.
към текста >>

87. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще дойдат и много наши приятели от Франция.
Любезна сестра Ярмила Менцлова, Получи се вашето писмо. Четохме го всички. Прочетохме го и на Учителя. Хубаво ще бъде през това лято да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме е Учителя всяка година на палатки. Ще дойдат и много наши приятели от Франция. Вие можете да дойдете с тях. Тогава Учителя може да ви даде нови упътвания в тази област, в която работите. Вашето изкуство може да допринесе много за разпространението в света на новите идеи и за вливане на една мистична струя в живота на човечеството. Тук ще ви изложа някои мисли от тия, които Учителя каза вечерта, когато бяхме събрани у брат Симеонов, и на другия ден, когато ви прие Учителя. Ето какво каза той между другото в разговора:
към текста >>

88. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отначало е идвал сам, а в последствие са започнали да го придружават и приятелите.
Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си. И когато Баучер разбира, че идва краят на живота му, подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 година. Когато Учителя се установява в София, е правил утринните си разходки именно до тази поляна и е посрещал слънцето там. Отначало е идвал сам, а в последствие са започнали да го придружават и приятелите. По препоръка на Учителя тази поляна се закупува от Братството през 1921 година. Притежателят й Иван добре е разбирал интересите си, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която по тогавашен курс, е можело да се закупят два тристайни апартамента. Посещаването на това място от слушателите на Учителя започнало да става редовно и многочислено. Посрещналите тук слънцето, след завръщането си в града, с радост и възторг са споделяли с онези, които не са присъствали: "Тази сутрин ходих на изгрев на Баучеровата поляна. Учителя беше там!
към текста >>

Впоследствие приятелите нарекли Баучеровата поляна Изгрева.
Учителя беше там! Прекарахме в молитви и песни, изпълнихме хармонични гимнастически упражнения, денят ни мина сред приятни и полезни разговори. Беше неизказано хубаво! "Това, е запалвало желанието и на другите. И утринното излизане сред този рядък кът на нашата Земя, и срещата им с Учителя оставяли светли дири в душите им. Впоследствие приятелите нарекли Баучеровата поляна Изгрева. В началото на 1924 година съвсем неочаквано и изненадващо за мен се озовах в София, за да следвам в Университета. Подкрепи ме по-големият ми брат Борис, който вече беше редови студент. Той беше си дошъл в родния ви град Габрово по случай Коледните празници. И тогава, през семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше и през която също се приемаха за записване студенти, аз постъпих в Университета. Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в живота ми се очертаваше в съвсем друго направление.
към текста >>

Първото нещо, което направихме, след като се установих, беше приятелите и моят брат да ме заведат на улица "Опълченска" №66, където живееше Учителя.
В един неголям хол, през който се минаваше към друга стая, се бяха настанили още пет-шест души, наши съмишленици, все студенти. Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания. След Първата световна война София преживяваше тежка жилищна криза. Мъчно се намираха квартири, а пък и наемите бяха високи. Затова се приемаше по необходимост и най-неподходящото. Първото нещо, което направихме, след като се установих, беше приятелите и моят брат да ме заведат на улица "Опълченска" №66, където живееше Учителя. С идеите на Братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия. Една от ученичките на Учителя, Елена Казанлъклиева, начетена, интелигентна и енергична сестра, притежаваща едно умение да говори увлекателно, беше дошла в Габрово и успя да събуди доста души със Словото на Учителя. Освен това трябва да спомена, че присъствах на Братския събор, ръководен от Учителя, през август 1921 година в град Велико Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз Го слушах с голямо внимание. При това мое посещение бях пропит със светлина, а имах и две по-изразителни преживявания.
към текста >>

Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят.
Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя се издигаше на два етажа. На горния имаше една по-голяма стая, в която бяха наредени столове и малка катедра за беседите при дъждовно време, иначе те се държаха навън. През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс".
към текста >>

89. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала.
Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението.
към текста >>

90. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато чух за първи път тази дума, почувствах голямата топлота, с която приятелите я произнасяха.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ Второто нещо, което сърцето ми усети и очите ми видяха, беше "Изгрева". Когато чух за първи път тази дума, почувствах голямата топлота, с която приятелите я произнасяха. В ранно и ясно утро тръгвахме през Орловия мост, край обсерваторията (къпалнята, която сега е близо до нея, тогава я нямаше), минавахме по тесни, пълни с очарование и романтика пътеки. След това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовавахме на една чудно красива поляна, около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле. Тя беше заобиколена от север, запад и отчасти от изток с крехка борова горичка. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама от леко нагънатото, потънало в зеленината на ниви, ливади и зеленчукови градини Софийско поле.
към текста >>

91. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература.
Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените МЕДИУМИ, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Такова вмъкване е опасно, даже и когато е временно, защото в повечето случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява, лесно взимат преднина. Те ограбват човека, чрез който се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси медиумите обикновено се чувстват отпаднали. Тук описвам един случай от живота на група наши приятели, търсещи пътища за бърза и ускорена еволюция - подтик, получен от четенето на теософска литература. В този си стремеж, без да искат, попадат в лапите на такива примитивни двойници, проявяващи се чрез две момичета - медиуми. Този случай ми разкри един мой близък приятел Михаил Влаевски. "Като войник през 1916 година - разказва той, - разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, Той имаше малко ателие за моментални снимки на улица "Кирил и Методий" и "Мария Луиза", между нас се създаде приятелство, най-вече, че аз като художник, а той като фотограф имахме общ език във връзка с увеличаването на портрети. Веднъж той ме покани да ме заведе следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден сутринта отидохме на улица "Витоша" №12.
към текста >>

От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя.
Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от хиромантията, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни. Погледна ме и ми каза: "Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш." Явно беше, даде ми да разбера, че така наготово не може. При такава обстановка Учителя отвори Школата.
към текста >>

Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие.
Въведе точност в изпълнение на задачите и упражненията, които даваше. Работата тръгна добре. Той не пощади илюзиите за бързо и лесно съвършенство, каквото поклонниците на източния и западния окултизъм очакваха. Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо.
към текста >>

92. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето как един от тях описва тази фатална стъпка и последствията от тази дейност: "Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по-прост, близък до природата, бяхме обхванати от неудържим устрем да заживеем сред природата в общ колективен братски живот.
Методите на Бялото Братство са единствените, които могат да водят човека по пътя на едно непрекъснато усъвършенстване, защото те са опитани и проверени. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство, е един бавен, но величествен процес. Колко жалко, че една част от братята и сестрите, по специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка, могат да създадат идеалното братско общество. Те се устремиха да правят братски общества, като изоставиха току-що започналата Школа на Учителя. Това беше най-вече под влияние на Толстоевите идеи за прост и близък до природата начин на живот. Ето как един от тях описва тази фатална стъпка и последствията от тази дейност: "Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по-прост, близък до природата, бяхме обхванати от неудържим устрем да заживеем сред природата в общ колективен братски живот. Ние горяхме като факли. Решихме, че трябва да имаме земя, да образуваме земеделско стопанство, за да бъдем независими за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме студенти. При това вече бяхме отказали да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята със собствен труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя.
към текста >>

93. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това някои от приятелите не бяха разбрали.
Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те? " Трети, вече по-сериозен, отива и той, а Учителя му отвръща с въпрос: "Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенно перо да запалят света.
към текста >>

Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията.
Характерът на психичната дейност у съответния човек, не може да не даде един външен, осезаем отпечатък по ръцете и лицето му. А и, нали често казваме, щом подразберем, че някой не говори истината: "Гледайте, изчерви се! ", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията. Отпечатахме и френологичната карта на д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението на мозъчните центрове на разните склонности и способности чрез символични изображения. Активизира се и нашият колективен живот. Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата. Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския манастир, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция. Боровата гора, която съществува сега там, все още не бе засадена.
към текста >>

Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката.
Студената вода не само че вреди, но тя не утолява жаждата. А спрем ли на бивак, наклаждахме огньове, туряхме ръчните чайниците, каквито отделно всеки човек си носеше - гореща вода имаше обилно за всички. ВТОРО, всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше.
към текста >>

Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа".
Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима.
към текста >>

94. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града?
Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града?
към текста >>

95. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Станах една сутрин и слязох в града при роднини, приятели и познати, за да го предложа за продан.
Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева в малка скромна къщичка. Един ден го слушам да разправя интересна случка: "Имах - казваше той -вкъщи много хубав фикус, но понеже належащата нужда от пари ме подгони, реших да го продам. Знаех, че по това време стойността на фикусите се определяше от броя на листата, които имаше. Колкото повече листа, толкова по-скъпо струва. Станах една сутрин и слязох в града при роднини, приятели и познати, за да го предложа за продан. Намерих купувачи. Тръгнах си обратно за вкъщи, доволен от успешната сделка. Но когато се прибрах, за голяма моя изненада намерих, че всичките листа на фикуса бяха окапали. Естествено при това положение не можех да го продам и фикуса си остана вкъщи.
към текста >>

96. 29 КОНЦЕРТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката.
Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази. Но този, който свиреше с мен не беше Киселков." Това ме изненада, но разбрах какво искаше да каже Учителя. Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам, как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството, обаче много често сутрин, като отивах за работа, го срещах по една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че се е задомил.
към текста >>

97. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи" - усмихнаха се приятелите.
" - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре! " "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи" - усмихнаха се приятелите. За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.
към текста >>

98. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите.
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в село Желява, Софийско. Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун.
към текста >>

Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях.
През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие. Като влязох при тях, те си работеха както всякога върху стенограмите, но малко се изненадах, че и Учителя беше там. Попитах за бастун, сестрите ми отговориха, че за съжаление нямат. Учителя слушаше, и когато свърших и си взех сбогом с Него, той нищо не ми каза, но ме погледна с особено изражение.
към текста >>

99. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората.
Денят, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание.
към текста >>

100. 37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше.
Отидох на съответното място, където се наемаха такива. Взех едно момиче и го заведох вкъщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна, като вкъщи остана домашната помощница. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин и тя си седеше, оставена вкъщи. На поляната беше Учителя, заобиколен от приятели, с които разговаряше. Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19736099243164