НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
99
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската
притча
и метафора.
2.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От тази
притча
за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
3.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бащата, за когото се говори в тази
притча
, представя Висшето у човека, което гради и създава.
В Евангелието всяка дума и всяка
притча
е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
4.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В друга
притча
Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
5.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На народа Той дава
притчата
за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата
притча
.
6.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под самата връзка на композицията, където тази
притча
следва
притчата
за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана.
Това е една
притча
, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека.
7.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
При втората
притча
към учениците,
притчата
за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.
Петър запитва: Господи, тази
притча
казваш само на нас, или към всички човеци?
Но тази
притча
има отношения към Духовния свят, към света на Душата.
В заключение на тази
притча
е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.
8.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Последната
притча
е
притча
на жътвата.
Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната
притча
на Сеятеля и от жътвената
притча
, или по-добре казано от
притчата
за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето.
Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една
притча
, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко.
По-нататък следва една
притча
, която се намира в Лука и в Матей -
притчата
за синапеното семе.
Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова
притча
, която стои в средата.
С тази
притча
Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори.
9.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В първата
притча
, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
При втората
притча
към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие.
От това се вижда, че тази
притча
се отнася за второто идване на Христа.
Третата
притча
, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика.
Това е вътрешният смисъл на тази
притча
.
Тази
притча
е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана.
Така че, дълбокият смисъл на тази
притча
е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред.
Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена
притча
.
Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази
притча
.
Щайнер, говорейки за тази
притча
, казва почти същото с по-други думи.
Тази
притча
е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота.
По-дълбокият смисъл на тази
притча
е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност.
Всяка
притча
е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни.
Всяка
притча
е за особена категория хора.
Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка
притча
съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява.
10.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Загадъчно е, че в заключение на тази
притча
Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена
притча
, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата.
Той изрично огражда
притчата
с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази
притча
.
"Каза им една
притча
за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128).
Тази
притча
не трябва да се разбира в материален смисъл.
11.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази
притча
или на всички?
18-та глава започва с думите: "Каза им една
притча
, как трябва всякога да се молят, да не отслабват.
И като слушаха това, Той прибави и им каза една
притча
, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви.
12.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Последната е
притча
на жътвата.
Трите притчи за посева на Марко са:
притча
за сеятеля,
притчата
за саморастящото семе и
притчата
за синаповото семе.
Централната
притча
тука е втората, за саморастящото семе.
Идеята на тази
притча
е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека.
13.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка
притча
е за особена категория хора.
Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя
притча
на кое съответства и какви принципи обяснява в живота.
14.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това именно прави от него една
притча
.
След последната
притча
Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в синагогите".
Това е една истина, един ключ за разбиране живота на Исус като
притча
.
Това е също една
притча
, която не трябва да се разбира само буквално, но и като дълбок символ.
След завършването на първата
притча
, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша".
От първата до петата
притча
ние се намираме на сушата, на нивата.
Първата
притча
- за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели.
Във втората
притча
е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.
Третата
притча
е за синаповото зърно.
В четвъртата
притча
се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно.
Петата
притча
ни говори за имането, скрито в нивата.
Шестата
притча
ни говори за търговеца, който търси хубави бисери.
Седмата
притча
ни говори за мрежата, хвърлена в морето.
И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата
притча
, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне.
В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата
притча
пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне".
Тази мисъл е свързана с началото на седмата
притча
: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30)
4.
Притча
за пратениците на господаря на лозето.
Първата
притча
ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие.
В четвъртата
притча
, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
В заключение на тази
притча
Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани".
Следващата
притча
е за десетте девици - пет разумни и пет неразумни.
В заключение на тази
притча
Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде".
Тази
притча
е като един зов за активно духовно обучение.
15.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във връзка с това, все в дома на фарисея, Христос като вижда, че всички се стремят към най-високото място, казва една
притча
на гостите, понеже видя, че се стремят да вземат най-първите места: „Когато си поканен от някого на сватба, не сядай на най-първото място, да не би да дойде някой по-благороден от тебе." /14;7-11/.
16.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му —
притча
, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."
17.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Всеки стих или
притча
, изречени от Христос, са една формула, задача, вложена от памтивека вътре у нас.
18.
52. Коприва за обяд
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Нали има такава
притча
в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!
19.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената
притча
е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване.
Дънов относно разглежданата
притча
: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада.
20.
Съдържание
 
- Николай Райнов
Притча
21.
Мелхиседек
 
- Николай Райнов
Скорпионът е
притча
за вас и за мнозина.
22.
Жрец на Озириса
 
- Николай Райнов
И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в
притча
великата Книга на Тота.
Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде
притча
, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.
И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика
притча
е цял свят!
23.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
Затуй те и питам в
притча
— и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“.
-— А
притча
е това — и лесно се разгатва.
„От ранни младини съм слушал възточна
притча
— и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.
„ ... От ранни младини съм чувал тази
притча
, царице.
„Наистина, малко спомня
притчата
на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята
притча
негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?
Но в живота е безсилна всяка
притча
.
24.
Слова на Блажения
 
- Николай Райнов
И сплетоха магите
притча
за пътеките на моя ум.
25.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
Притча
ви казвам. —
26.
Спектри
 
- Георги Радев (1900–1940)
И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика
притча
, която той постоянно разгадава.
27.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Проста, малка
притча
.
Но Ако има
притча
, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо
притчата
за милостивия самарянин.
У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази
притча
действува непосредствено върху душата.
За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка
притча
се превръща в цял свят от идеи.
Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази
притча
, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка
притча
да вложи такова богато съдържание.
Аз няма да тълкувам тази
притча
- в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда.
Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази
притча
.
Защото от тази
притча
може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека.
И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята
притча
и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?
НАГОРЕ