Търсене в текстове за 'Притча'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 242 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия.

2. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора.

3. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря.

Чете притчата, която всички знаят.

От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа.

От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.

4. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава.

Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му.

В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.

Да вземем притчата за петте разумни деви.

Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл?

5. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал.

Това е смисълът на притчата за смоковницата.

В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.

6. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И начна притчата си и рече: И человекът, който има отворени очи рече: рече онзи.

7. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча.

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм.

С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана.

Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата.

Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана.

Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека.

9. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.

След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели.

Те са отправени към хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта.

1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава

2. Притчата за будния слуга - 12-та глава

3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава

4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава

5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава

На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.

От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията.

Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел.

При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос.

Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци?

Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител.

Ако отнесем притчата към физическото поле ще излезе, че Христос насърчава кражбата.

Но тази притча има отношения към Духовния свят, към света на Душата.

Това е дълбокият смисъл на притчата.

В заключение на тази притча е казано: Никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона.

Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека.

В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос.

10. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Последната притча е притча на жътвата.

Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето.

Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко.

Това е притчата за саморастящото семе.

По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе.

Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата.

Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата.

С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори.

Притчата за растящото от само себе си семе е първото от тези неща.

11. 4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата.

12. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Притчата е образното предаване, а словото е предаване с езика на мисълта.

13. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус.

14. 7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Като изказа притчата за сеятеля, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша.

И учениците Го питат за смисъла на притчата и Той им казва: На вас е дадено да знаете Тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

15. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Притчата за молещия се приятел -11 глава;

2. Притчата за будния слуга -12 глава;

3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава;

4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава;

5. Притчата за поверените таланти -19 глава;

На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.

В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.

При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие.

След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде".

От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа.

Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика.

Това е вътрешният смисъл на тази притча.

Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана.

Така че, дълбокият смисъл на тази притча е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред.

И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване.

Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча.

Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.

В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос.

1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува.

2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път.

3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.

4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.

5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи.

Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син.

В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото.

Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча.

Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово.

Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи.

Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея.

Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота.

В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат.

По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност.

Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни.

Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи.

Всяка притча е за особена категория хора.

Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява.

16. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа.

Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат.

След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля.

Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване.

Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва.

Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин.

Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука.

Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука.

17. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава.

Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?

Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син.

Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.

Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата.

Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти.

Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча.

"Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128).

Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно.

Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл.

И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството.

Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането.

18. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37).

В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение.

И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен.

Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички?

Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.

Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32).

В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител.

След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31).

18-та глава започва с думите: "Каза им една притча, как трябва всякога да се молят, да не отслабват.

Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица.

"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара.

И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви.

Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

19. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Последната е притча на жътвата.

Трите притчи за посева на Марко са: притча за сеятеля, притчата за саморастящото семе и притчата за синаповото семе.

Централната притча тука е втората, за саморастящото семе.

Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека.

Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места.

20. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 4-та глава се казва, че седейки в ладия край брега на езерото, понеже се бил събрал много народ, дава притчата за сеятеля.

И като завършва притчата, казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".

И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12).

След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи.

21. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла.

22. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи."

Всяка притча е за особена категория хора.

Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в живота.

23. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това именно прави от него една притча.

1. Притчата за сеятеля.

2. Притчата за плевелите и пшеницата.

3. Притчата за синаповото зърно.

4. Притчата за кваса.

5. Притчата за съкровището в нивата.

6. Притчата за скъпоценния бисер.

7. Притчата за рибарската мрежа.

1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25).

2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16).

3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31).

4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44).

5. Притчата за царската сватба (22,1-14).

6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13).

7. Притчата за поверените таланти (25,14-30).

1. Притчата за изгубената овца.

2. Притчата за изгубената монета.

3. Притчата за блудния син.

4. Притчата за нечестния домоуправител.

5. Притчата за двамата господари.

След последната притча Евангелието продължава: "Като свърши Исус тези притчи, той замина оттам и дойде в родината Си, и поучаваше ги в синагогите".

Това е една истина, един ключ за разбиране живота на Исус като притча.

Това е също една притча, която не трябва да се разбира само буквално, но и като дълбок символ.

И Той им обяснява притчата за плевелите".

След завършването на първата притча, за сеятеля, Исус казва: "Който има уши да слуша, нека слуша".

От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата.

Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели.

Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.

Третата притча е за синаповото зърно.

В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно.

Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата.

Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери.

Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето.

И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне.

В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне".

Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30)

1. Притчата за големия и малкия дълг.

2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето.

3. Притчата за двамата синове.

4. Притча за пратениците на господаря на лозето.

5. Притчата за царската сватба.

6. Притчата за десетте деви.

7. Притчата за поверените таланти.

Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие.

Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд.

Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето.

В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.

Притчата за царската сватба и сватбарската дреха ни разкрива работата, която Азът трябва да извърши, за да се съедини с Духа.

В заключение на тази притча Христос казва: "Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани".

Следващата притча е за десетте девици - пет разумни и пет неразумни.

В заключение на тази притча Христос казва: "И тъй, бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде".

В притчата за талантите е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни органи.

Тази притча е като един зов за активно духовно обучение.

24. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с това, все в дома на фарисея, Христос като вижда, че всички се стремят към най-високото място, казва една притча на гостите, понеже видя, че се стремят да вземат най-първите места: „Когато си поканен от някого на сватба, не сядай на най-първото място, да не би да дойде някой по-благороден от тебе." /14;7-11/.

25. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."

26. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син.

27. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Всеки стих или притча, изречени от Христос, са една формула, задача, вложена от памтивека вътре у нас.

28. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите.

29. 52. Коприва за обяд - Радка Левордашка (1920-2014)

Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне!

30. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Бог прощава грешките на каещия се, прегрешил син — притчата на Христос за заблудения син.

31. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел.

32. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

притчата на Христос за сеяча - Мат.

33. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.).

И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване.

И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание.

Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада.

34. Съдържание - Николай Райнов

Притча

35. Мелхиседек - Николай Райнов

Скорпионът е притча за вас и за мнозина.

36. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота.

Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.

И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят!

37. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

Разбра Соломон думите на притчата, па каза на Балкиза:

Затуй те и питам в притча — и в това лежи средецът на моята гатанка, премъдри царьо Соломоне“.

-— А притча е това — и лесно се разгатва.

„От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа.

„ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице.

„Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?

Но в живота е безсилна всяка притча.

38. Слова на Блажения - Николай Райнов

И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум.

39. Иисус на Планината - Николай Райнов

Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея:

Не си ли чул притчата: — за ден не става от семка тамариск, ни от кълн — смоковница?

Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в лозето, — не си ли разумял?

40. Книга на загадките - Николай Райнов

Притча ви казвам. —

41. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ.

42. Съдържание - Георги Радев (1900–1940)

24. Притчата за самарянина

43. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава.

Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната.

44. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Притчата за самарянина

Вие си спомняте, нали, по какъв повод Христос разказва притчата за милостивия самарянин.

На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин.

Проста, малка притча.

Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин.

Това е съдържанието на притчата.

У хората на простата, но жива вяра, които са като децата, тази притча действува непосредствено върху душата.

За ония пък, които разбират езика на символите, тази малка притча се превръща в цял свят от идеи.

Човек ги следи и в душата му се събужда трепетен възторг и благоговение пред великия майстор на тази притча, който е бил такъв голям художник и мъдрец, та е смогнал в тази мъничка притча да вложи такова богато съдържание.

Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда.

И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник.

В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит.

Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча.

Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека.

Ще обърна сега внимание на друга една подробност в притчата.

И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.

И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен?

45. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Без да са християни и без дори да са чували притчата за добрия самарянин.

НАГОРЕ

0.45208191871643