НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Дали тя отпътува с белия кон, на който той я повика и тя се качи доверчиво като малка бяла
принцеса
, увенчана с венеца, който тя сама сложи на главата си?
Навлязохме в лятото. Мъчителни бяха тия дни от заболяването й до месец юли. За страданията, за гнета, страховете и безсънните нощи, за мъчителните предчувствия, че наближава хладният лъх на смъртта, няма думи в човешката реч. Аз се отказвам да говоря за тях. На 12 юли през същата фатална за нашето семейство година, когато Учителят имаше своя празник, Ани лежеше в ковчега, приготвена за погребение.
Дали тя отпътува с белия кон, на който той я повика и тя се качи доверчиво като малка бяла
принцеса
, увенчана с венеца, който тя сама сложи на главата си?
Аз не знаех къде се намирам след този ден, който за моя живот беше връхната точка на най-голямата ми скръб. Това беше част, дял от скръбта на нашата земя, която е направила много човешки сърца като нажежен до червено камък. Нямах дори време и начин да се опомня какво става с мен в този ден, от който си отиде най-хубавото цвете. Моята скръб аз не можах да изживея така, както я изживяват другите люде, защото от деня, в който тя изчезна, аз непрестанно чувах нейния глас. Той звучеше в ушите ми и не само като глас или някакъв безсмислен вик, думи, думи чувах, като че тя беше някъде наблизо и настоятелно искаше да ме утеши.
към текста >>
2.
Исторически мистификации около богомилството
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис I - Симеон, се залюбил със византийската
принцеса
.
Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта... Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото.
По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис I - Симеон, се залюбил със византийската
принцеса
.
Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван (Рилски) и Михаил. Но когато по-късно Борис I сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян (Мага) и Петър.
към текста >>
Но когато по-късно Борис I сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската
принцеса
вече отпадат и скоро тя му става жена.
Но да започнем отначалото. По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис I - Симеон, се залюбил със византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван (Рилски) и Михаил.
Но когато по-късно Борис I сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската
принцеса
вече отпадат и скоро тя му става жена.
От този втори брак се раждат още двама сина - Боян (Мага) и Петър. Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското христово учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството. Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа. Странният царски син имал много противници в двора на баща си - войнствените боляри го мразели, защото уговарял баща си да не воюва, страхували се от него заради тайните му знания и умения.
към текста >>
3.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Принцеса
Евдокия дори се сприятелява с него и си построява споменатата резиденция до „Изгрева.“ До тук добре! Сега подробностите.
Ярък еталон пред българското общество на дъновистите. Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него. Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него. Лулчев с леката си суетност е привлекателна алтернатива, и царят урежда „непринудена“ среща с него в Зоологическата градина. На срещата Лулчев се държи дръпнато, но постепенно приема предложението на Царя да стане царски съветник.
Принцеса
Евдокия дори се сприятелява с него и си построява споменатата резиденция до „Изгрева.“ До тук добре! Сега подробностите.
Лулчев не е от братята, които ще грабнат цигулката да свирят сърцераздирателно под дъжда. Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него. Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти. Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр.
към текста >>
4.
Възпитанието на детето
 
Възпитанието на детето - Макс Хайндл
Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят
принцесата
, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и
принцесата
се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета.
Те могат да научат как цветята са като семейства, без да ги затрудняваме с разни ботанически термини, макар че е добре родителите да познават до известна степен елементарната ботаника. Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца. Кажете им, че тези малки цветя-момчета са също като момчетата в човешки семейства: че те обичат приключенията и искат да кръстосват света и да се бият в битката на живот и смърт, докато момичетата (женската част, произвеждащо семена) си стоят вкъщи.
Покажете им пчелите с кошничките за прашеца, който е на техните крачета и им кажете: как тези малки цветя-момчета, възседнали крилата коне като древните рицари, обикалят из света да търсят
принцесата
, затворена в магичния замък (тичинките, скрити в чашката, която произвежда семена); как цветният прашец, цветята момчета- рицари, си пробиват път през женската част, която произвежда семена, за да влязат до мястото на опрашването; тогава им кажете как това означава, че рицарят и
принцесата
се женят и че ще живеят щастливо след това и стават родители на много малки цветя - момчета и момичета.
Когато напълно проумеят това, те ще разберат също и продължаването на рода в животинското и в човешкото царства, за тях няма разлика: човек е толкова чист, целомъдрен и свещен, колкото и другите същества. И малките деца, отгледани по този метод, ще имат винаги почит за размножителната функция, която не може да бъде внушена по по-добър начин. Когато едно дете е било информирано по такъв начин, то е добре подготвено за раждането на “тялото на желанието” по време на пубертета. Децата под 14-годишна възраст до известна степен са все още част от техните родители, защото в тимусната жлеза е складирана есенцията на родителската кръв, която детето използва за производството на собствената си кръв през годините на детството. Тимусната жлеза на бебето е най-голяма малко преди раждането и намалява с времето.
към текста >>
НАГОРЕ