Търсене в текстове за 'Прелюбодейство'

След това се описва, че фарисеите Му довели една жена, хваната в прелюбодейство.

В 44 стих пък е казано: "Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не тури ръце на Него". Тук не се говори нищо за учениците, като че те не са с Него. И в началото на 8-ма глава се казва: "А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма. Всички люде дойдоха при Него и Той седна, и ги поучаваше". След това се описва, че фарисеите Му довели една жена, хваната в прелюбодейство. И когато я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си. Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих.
към текста >>

Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа.

Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа.
Не съдете. - Трета група: Искайте и ще ви се даде; Влезте през тясната врата; Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете. Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното.
към текста >>

А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства.

И който рече на брата си рака /безумний/, излага се на синедриона. А който му рече: Бунтовния безумец, излага се на огъня пъклен." /22/ „Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/ „Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия."
към текста >>

Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството.

Защо Христосъ изнася този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ.
към текста >>