Търсене в текстове за 'Предупреждения'

В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.

Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си.
към текста >>

И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.

Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
към текста >>

Въпреки строгите предупреждения на Борис Николов да ги скрие, той не го послушва и при поредния обиск милицията му взима тетрадките.

При една среща Учителя му казва: „Можеш да хвърлиш бастуна." Боян Боев го пита: „Какво, какво, Учителю? " Учителя му отговаря: „Тя се свърши вече. Съществото, което беше дошло да ти помогне, е вече зад Луната." Брат Боев живее дълго време в братските пловдивски бараки, където постоянно работи, дешифрира стенограми. Той притежава над 100 тетрадки със стенограми от разговори, проведени с Учителя при различни случаи. Те са му най-голямото богатство и не иска да се отдели от тях дори за миг. Въпреки строгите предупреждения на Борис Николов да ги скрие, той не го послушва и при поредния обиск милицията му взима тетрадките. Боян Боев обича музиката на Бах. Една вечер на сън той се среща с Бах и започват двамата да разговарят на български език. Учуден, брат Боев го пита: „Откъде знаеш така добре български език и разговаряш свободно с мен? " Бах му отговаря: „В миналото съм бил в България като богомил, заедно с тебе сме работили и тогава съм научил българския език." Боев го похвалва: „Ти си един много издигнат музикант." Бах му отговаря: „Пред мен са Моцарт, Бетовен и Вагнер. Те стоят по-високо от мене." Боев го пита: „Прераждал ли си се от богомилско време досега?
към текста >>

С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.

С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии.
Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко!
към текста >>

Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е.

Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е.
В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“. Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България. В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе.
към текста >>

Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство.

За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“. Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България. В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“.
към текста >>