Търсене в текстове за 'Правоверен'

Сега хората спорят кой е правоверен.

Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен.
към текста >>

Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота.

Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво.
към текста >>

Само любещият Бога е правоверен.

Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. * По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта.
към текста >>

Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата."

Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата." 2. Отношение към християнските тайнства и обреди Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция). Актуалността му се повишава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е традиционно водещата религиозна институция, както и поради поставянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на последното.
към текста >>