Търсене в текстове за 'Посветен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 350 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта.
Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни.
към текста >>

2. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Който люби с Божествена Любов, той е от посветените.
Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов. Те говорят на невежествен език за Любовта. Те са както някой, който говори за художество, а не знае да рисува. Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Нито чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации ще се оправи света.
към текста >>

3. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Малцина посветени са могли да схванат това.
Винаги по-силният обиква по-рано. Когато обичат някого, то в него става събиране на енергия и ако той не оценява Любовта, тази енергия ще го стопи. Колко автори са писали така върху Любовта? Николко. Хората са обърнали внимание на много други работи, но Любовта е непонятна за тях. В миналото хората не са били готови да схванат великата наука за Любовта. Малцина посветени са могли да схванат това. Страданието, мъчението е една отплата, когато не сториш път на Любовта да мине през теб. Когато обичаш някого, той не ти обръща внимание, но станеш ли пасивен, тогава става активен и почва да те обича. Тъй че, когато единият е активен, другият е пасивен. Става смяна. Великият Божи закон работи в Живота.
към текста >>

4. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са за посветените.
Тя не се спира в пътя си. Колкото и да е гъста материята, тя минава и я разрушава. Махнете крановете по отношение на Любовта. Любовта не обича препятствията. Тези норми не са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове. Любовта е мощна. Единствената сила, която не търпи никакво противодействие, е Любовта. Когато Бог проектира едно чувство чрез теб, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши.
към текста >>

5. 2_20 ) Сродни души - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са само за посветени.
Те имат известно отношение помежду си, както двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела; обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици. Братът попита Учителя: „Какво е отношението между любов към сродната душа и Любов към всички? “ Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм.
към текста >>

6. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените.
Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък. Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега! “ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата.
към текста >>

7. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен.
Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно.
към текста >>

Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.
Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота. Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха!
към текста >>

8. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Има посветени, които владеят силите на Природата.
А мисълта, че сте стар, трябва да напусне главата ви. В това училище косата ви ще стане, каквато вие поискате – черна или кестенява. Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“.
към текста >>

Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости! “. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат.
към текста >>

9. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

Упражненията „Слънчеви лъчи“ са от светилището на посветените и са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение.
Въртенето на единия участник около другия при упражнението „Слънчеви лъчи“ е аналогично на движението на Земята около Слънцето, на движението на другите планети около Слънцето и на Луната около Земята. Упражнението „Слънчеви лъчи“ трябва да се играе със специални костюми с широки като тоги ръкави, и то с пояси. Костюмите да бъдат със син, розов и бял цвят. В „Слънчеви лъчи“, когато се говори за майка, се подразбира онази Майка – в Разумната Природа. Под думата „майка“ е скрито името на Бога. Упражненията „Слънчеви лъчи“ са от светилището на посветените и са слънчева музика, слънчев говор и слънчево движение. Когато ги правите, вие сте проводници на Любовта и на Светлината и пръскате тези лъчи и идеи, за да ги предадете на света. И когато пеете думите:“Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая“, то в този момент у много хора в света почват да трептят в съзнанието им такива светли думи и идеи. Тези упражнения лекуват всички болести и недоразумения. Кракът, който се прегъва при упражненията и е във въздуха, взема слънчева енергия, а другият крак, който е на земята, дава.
към текста >>

10. 32) Инволюционна и еволюционна музика - Боян Боев (1883 – 1963)

В Индия е имало музика на посветените, но индусите са я изгубили.
Източната музика се движи в гъста материя, а в западната музика, в хармонията има по-къси музикални вълни. Източната музика има хубави песни, но народните маси имат чувствени песни. Циганите са били ученици на една окултна школа, но са забравили онези хубави песни в светилищата и днес свирят друго. Източните народи, понеже са слизали, затова са изгубили това, което са имали първоначално. Индуската музика сега е само отглас и е инволюционна. В Индия е имало музика на посветените, но индусите са я изгубили. Източната музика е съвсем загазила; например в турските песни има психична кал и когато ги пееш, не можеш да се освободиш от нея. А европейската музика е еволюционна и чрез нея ще се добие онова, което е било изгубено. Сегашната епоха на музиката води своето началото на развитие от 700 години преди Христа.
към текста >>

11. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Посветените в Египет много са работили върху музиката.
Славяните са музикални. Една сестра попита: „Един човек, който има музикална дарба и не работи, изгубва ли си дарбата? ” Дарбата не се изгубва, обаче такъв човек не напредва така бързо. Но като слуша тук-там музика, все-таки напредва до известна степен. Посветените в Египет много са работили върху музиката. Зъбите и всичко друго у музикалните хора са другояче устроени; също и у поетите. Учителя се обърна към майката на младата музикантка и ѝ каза: Вие бихте станали и добра художничка. Един музикант трябва да бъде поет. Музиката и поезията вървят заедно; съдържанието на музиката е поетично.
към текста >>

12. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички.
Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда? Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“. Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване. В епохата на предците, преди грехопадението, е имало свещена музика само за посветените, а не както сега – за всички. Ще дойде нещо по-хубаво. Днес човешкото тяло не е все още довършено; от Божествено гледище то е направено съвършено, но ние не сме реализирали все още това, което Бог е съградил. Човек, като се упражнява, може да вземе четири октави и повече. Регистърът на гласа трябва да се разшири, обикновените певци трябва да вземат четири октави, а гениалните – пет, шест, седем, осем октави. Сега висшата музика не може да се нотира, понеже няма знаци, но един ден, когато прибавят още знаци, ще я направят по-достъпна.
към текста >>

Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят.
Бъдещият цигулар на Шестата раса, като засвири, ще си играе като магьосник, някъде цигулката му ще звучи като китара, някъде – като тромбон, другаде – като певица и пр. Щом малката ципица в човешкото гърло може да пее и да говори, защо да не се направи цигулка, която да пее и да говори. Музиката дава нови възможности за човека; тя е новият език на човека. Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката, а не че тя сега се е развила. Някога, преди днешната музика, преди хиляди години, посветените са имали оркестрова и хорова музика, която хората тепърва ще чуят. Днес музиката е много напреднала, понеже човечеството минава през най-големи страдания, та да може да ги мине по-леко. Минат ли тези изпитания, ще дойде хубавата музика. Музикалните гении идват! Учителя се обърна към един брат музикант и му каза: След няколко години те ще дойдат във Вас.
към текста >>

13. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени.
Тя е много бистра и хубава и още повече се пречиства, когато се прецежда през пластовете. Палестина бе избрана за Христовите мистерии, понеже местността е много хълмиста и е подходяща за духовна работа. България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може. На Земята има центрове, които са врата на Живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие. Тези врати се пазят. Вода с голямо действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места на планините, пазени от посветени. Мястото, през което минаваме за Бивака на Витоша, толкова сме го поляризирали, че като вървим през него, ние се лекуваме. То има хубава аура и докато не е изчерпана, всеки, който мине оттам, може да се лекува. Когато правиш екскурзия, не е все едно дали си излязъл в четвъртък, в петък или в някой друг ден. Защото всеки ден си има свое предназначение. Ако искаш въображение, избери понеделник; ако си малодушен, мекушав, избери вторник; за остър ум избери сряда; ако искаш да развиеш нещо благородно, възвишено, избери четвъртък; петък е под Венера и ако искаш да облагородиш сърцето си, избери него за екскурзия.
към текста >>

14. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио.
После, като остави Италия и Франция, премина да работи в Англия и в Германия. От Англия и Германия преминава към славянството, където сега вече работи. Във всеки народ, в който работи Всемирното Братство, то все оставя по нещо ценно. Това Братство почна с Индия и ще свърши с Русия, понеже те се допират – така завършва един кръг, един цикъл. В Индия англичаните се чудеха, че индусите знаят новините преди тях. А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио. Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият. Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света. Един е пътят, който води към Царството Божие. Идеалът е Царството Божие, Братството и Любовта. Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие.
към текста >>

Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият.
От Англия и Германия преминава към славянството, където сега вече работи. Във всеки народ, в който работи Всемирното Братство, то все оставя по нещо ценно. Това Братство почна с Индия и ще свърши с Русия, понеже те се допират – така завършва един кръг, един цикъл. В Индия англичаните се чудеха, че индусите знаят новините преди тях. А работата се състои в това, че посветените от тях си служат е живото радио. Това, което пише в окултните книги днес, е само 25 процента вярно, а онова – същественото, което знаят посветените в Индия, те го крият. Един брат се заинтересува за общото в различните мистични братства по света. Един е пътят, който води към Царството Божие. Идеалът е Царството Божие, Братството и Любовта. Разликата между разбиранията зависи от степента на развитие. Всички разбирания са на място, но понеже човечеството прогресира и е в развитие, затова разбиранията са различни.
към текста >>

15. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата.
Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета. Идеята ви е хубава, добре – да се говори, но само ако може да се създаде една хармонична среда, защото нещата, които ще ви се кажат, са ценни. Знам, че нищо не се губи, но Природата не обича големите съпротивления. Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада. Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата. Сега може да изляза да държа беседа пред най-просветените българи – да приложат методите, които ще им дам. На най-просветените българи ще дам методи, а на другите ще им говоря по друг начин. Журналистът: Тази публика, на която ще говорите, в своята по-голяма част представлява културни, интелигентни хора, нашата учаща се младеж, студентите и голяма част от нашето чиновничество. Всички те са в неведение, нямат никакви познания или имат неверни понятия. Интересът ще е голям.
към текста >>

16. 21) Десет милиона слънца - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси.
Веднъж някой ме попита: „Като завършим нашето развитие и отидем на Слънцето, какво ще правим след това? “ Аз му отговорих: „Има десет милиона слънца. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години и след като ги изкараш, ела и ще ти кажа какво ще правиш.“ Въпрос: Египетската култура не бе ли по-горе от сегашната? Не, сега има много по-голяма светлина, отколкото в Египет. Тогава е имало светлина само за посветените, а сега има и за посветените, и за широките маси. Това, което сега е предвестник на Царството Божие, е свободата. На Земята ще има навсякъде свобода. Едно време душите се развращаваха от Астралния свят, понеже там беше робство. Астралният свят е вече освободен от греха, сега борбата е тук, на Земята. След това силите на тъмнината ще отстъпят от Земята и ще слязат още по-долу.
към текста >>

17. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход.
За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет. Някой може да се запита защо с толкова голямо внимание и с такива подробности се излага родословието на Христа съответно в Евангелието на Матея и в това на Лука. Дали е изнесена само една историческа хроника?
към текста >>

В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
към текста >>

18. 57) Обикновеното е условие за необикновеното - Боян Боев (1883 – 1963)

Никой не може да те изпъди – на непосветените се говори така.
Обичай добрия и прави добро. Щом мразиш, ти не можеш да любиш. Бог как ни обича при всичките ни грехове? Той ни обича, но не одобрява нашите грехове. Сега живеем в чужди тела, могат да ни изпъдят, а пък при възкресението влизаш в собствена къща. Никой не може да те изпъди – на непосветените се говори така. Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо желание. Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. Нали е така и в обикновения живот: ако болният е на чист въздух и слънце, ще оздравее; ако пък лежи на тъмно и влажно място, няма да оздравее. Същото е и когато вярваш в Бога.
към текста >>

19. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените.
Построил е Висящите градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето.
към текста >>

41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот.
пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
към текста >>

20. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е за посветените и не е нещо, което да се говори на невежи: невежите хора навсякъде са опасни.
България направи погрешка, че имаше неприязнени отношения с Русия. България трябва да си поправи погрешката, да не се бие с Русия. Евреите отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. А в Русия ще стане духовна промяна, там ще приемат новите идеи, Русия ще изпълни своята духовна мисия. Сега Христос ще възтържествува в Русия. Това е за посветените и не е нещо, което да се говори на невежи: невежите хора навсякъде са опасни. В Русия ще дойде духовното, сега там има чистене, всички стари възгледи трябва да се пречистят – това е оран. Духовното винаги дава подем. Например сегашната американска култура се дължи на най-добрите и умни хора, които бяха преследвани в Европа и отидоха в Америка: квакери8 и пуритани9 от Англия, хугеноти10 от Франция и пр. В сътресенията, които преживя руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ, трябва да се пречисти и в него да се пробуди Божественото съзнание.
към текста >>

21. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени.
А когато някое същество понякога възприема твоите мисли, а понякога – не, значи то не е добър проводник и в негово присъствие ти не усещаш пълна свобода. Добрият човек прилича на хубава, приветлива къща, с него можеш да се спогодиш. Човек трябва да се ръководи по интуиция и това да му бъде като закон. Човек, който е готов да страда за Христа, с него можеш да влезеш във връзка, но този, който иска само да бъде християнин, без да страда и без да се жертва, с него ще се разминаваш. Трябва да се изучават условията, при които сега животът се развива, и да се пише на понятен език. А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени. Като отидете да работите в света, най-първо се вдълбочете, за да видите какво и как ще говорите. Казано е: „Духът ще ви научи какво да говорите“, но същевременно човек трябва да учи, да се развива, да натрупва знания и като дойде случаят, той веднага ще съобрази какво да изнесе. Ученикът трябва отвътре да знае къде да отиде, с кой човек да се срещне и какво да каже. Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през лятото, или за влиянието на храната – месна и растителна. Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“.
към текста >>

22. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
Всичко имаше приказен вид. Така се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта той запалва лампата и работи! Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

23. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня с Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и с радост минаваха часовете. В тези божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички Учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на Бога за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна с човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза: „Онези, които са в София, очакват от вас.”
към текста >>

24. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички области на науката ще бъдат посветени.”
Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа. Не монаси да ги направим, но художници, музиканти, поети, и работници, да служат на Цялото, на Божественото. Във всички области на науката ще бъдат посветени.” „Трябват училища, в които младежите да се възпитават как могат да станат строители на бъдещото общество.”
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи.
Това може да се постигне единствено чрез образованието, което трябва да бъде насочено специално към крехките души на младите поколения. Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

26. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща.
Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят.
към текста >>

27. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са били посветени от миналите прераждания.
През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите.
към текста >>

28. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия.
Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа." Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>

Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу.
към текста >>

29. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Има посветени, които владеят силите на Природата.
В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява. Имате бръчки - ще махнете и бръчките! Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"!
към текста >>

Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
Ще се правят опити. Това е едно учение на опит. Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък. А той е същият. Селяните му казват: „Тук беше дошъл един дядо, който ни говори много хубави работи"! Момъкът ще им каже: „Той ще се върне. Изпрати мене за известно време.
към текста >>

30. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета.
Любовта е апотеоз на всичко в света. Нека Любовта да бъде във вас непреривен процес. Една сестра каза: - Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена.
към текста >>

31. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Който люби с Божествена Любов, той е от Посветените.
- Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил. - Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят ". С това Той иска да каже: Аз не съм от този свят, както и вие, които любите, не сте от този свят. Който обича, не е от тоя свят. Който люби с Божествена Любов, той е от Посветените. Хората имат знание за елементарните работи. Те тепърва трябва да учат що е Любов. Хората говорят на невежествен език за Любовта. Те са като някой, който говори за художество, но не знае да рисува. Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата.
към текста >>

32. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

се пазят от посветените.
В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които се пазят от посветените. Непристъпни места са те! * Мястото, през което отиваме на Бивака, толкова сме го поляризирали, че като минаваме оттам, ние се лекуваме. То има хубава аура. По пътя, по който минаваме,
към текста >>

33. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа. Набират се само няколко часа за спане, а останалото време той е буден и работи за Общото. Красив пример на един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога.
към текста >>

34. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи.
Страданията са за едни изпит, а за други — изправление. Значи, целия живот за човека е една велика школа за учене. През хубаво време обикаляхме околностите. Незабелязано и в радост минаваха часовете в тези Божествено чисти, незабравими места. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността, всички, и Учител и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, да получат просветление и нови идеи. На такава височина става голяма промяна с човека, той се преобразява и светлина нахлува в него.
към текста >>

35. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях.
Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него. През лятото може и всеки ден. Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе.
към текста >>

В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя.
И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * *
към текста >>

36. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са посветени във вътрешния живот на планината!
Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко под върха поглеждам към изток.
към текста >>

37. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените!
Една светлина озарява техните лица и ги прави по-красиви! И в сиянието на тая светлина ти виждаш в тях нещо повече, отколкото друг път - ти почваш да ги познаваш! Ти си ги познавал до сега повече външно! Само тогаз познаваш един човек, когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите му, ти виждаш красотата на ангела, който гради и строи отвътре, за да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш.
към текста >>

38. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове.
Вслушваме се в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден.
към текста >>

39. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката е излязла от светилището на Посветените!
Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и Божествения свят. Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето? – Музиката трябва да влезе в училището като първостепенен фактор при възпитанието. Днес учат в училището музиката, но това е много механично. Запознават детето с музиката, с нотите, но не я вземат като възпитателен метод. Ако аз обучавам децата по музика, ще ги заведа при извора, за да слушат, какви тонове издава той.
към текста >>

40. 35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове са упражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят.
– Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката? – Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е развила. Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове са упражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят. – Защо са страданията в света? – Не можеш да живееш на земята, ако не страдаш и не се радваш. Истинските страдания и истинските радости са, когато страдаш и се радваш за Цялото, за Великото в света. Вие разглеждайте нещата от гледището на Цялото. Щастието на всички хора е мое щастие.
към текста >>

41. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия.
Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа.” Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>

Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу.
към текста >>

42. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са били посветени от миналите прераждания.
През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите.
към текста >>

43. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща.
Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща. Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят.
към текста >>

44. 048 ВТОРИЯТ ЗАКОН - Боян Боев (1883 – 1963)

''Беседите и лекциите на Учителя са посветени на трите велики закона на Всемирното Бяло Братство:''
Книги със спомени за Учителя Изворът на доброто ВТОРИЯТ ЗАКОН ''Беседите и лекциите на Учителя са посветени на трите велики закона на Всемирното Бяло Братство:'' ''Люби Бога.'' ''Обичай ближния си''. ''Търси съвършенството.'' Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще.
към текста >>

45. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността.
Те са много взискателни към всекиго, защото ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Велики перспективи, велико бъдеще, велики постижения седят пред вас. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената Наука, с Божественото Учение. Той не е бил от простите, от невежите. Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността. Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота.
към текста >>

46. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството.
Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>

47. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи.
През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете. В тези Божествени чисти места незабравими останаха в съзнанието ни всички мигове, прекарани тук през тези четири дни. Благодарим на Учителя, че ни научи да обичаме планината и да я ценим. В древността всички учители и посветени са отивали на планината, за да почерпят сили и вдъхновение за работа, за да получат просветление и нови идеи. Ще благодарим на небето за тези свещени дни, прекарани тук. На такава височина става голяма промяна в човека. Той се преобразява. Нова светлина нахлува в него. Учителя каза:
към текста >>

48. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е за посветените.
“А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта. А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил.
към текста >>

49. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка. Една сестра попита:“Учителю, нали любовта побеждава всички пречки? “ Учителя каза: Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Той като е казал тези думи, иска да каже: всичко е суета без любов. Всички страдания в света са от безлюбие. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите, несгодите на живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. Като дойде любовта, преставаш да виждаш противоречията.
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Живот, посветен на Бога
Слово за Учителя Сеятелят на Божията нива По стъпките на Учителя Красотата на Рила Летуване и екскурзии на планината Живот, посветен на Бога Езотеричният път на ученика Разумната реалност Седем принципа Земята е Господня Добрата хигиена
към текста >>

51. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Има посветени, които владеят силите на природата.
Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, и на трето място, а сега ние искаме да се отделим някъде. По този начин не може. Ще разрешите основния въпрос любовта към Бога, и тогава всичко друго може да се приложи., То е първото нещо. Щом разрешите това, тогава другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например ще се представи като стар, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като красив момък. Той е същият. Селяните му казват: „Тук беше един дядо, който ни говореше много хубави работи/момъкът ще им каже: „Той ще се върне.
към текста >>

52. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон.
Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
към текста >>

53. Законите на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са за посветените.
Когато има противодействие срещу любовта, тя минава и руши всичко. Махнете крановете по отношение на любовта. Любовта не обича препятствия. Тези норми не. са за света. Те са за посветените. Светът нека си върви със своите кранове. Когато Бог заобича чрез тебе, когато Бог проектира едно чувство чрез тебе, горко ти, ако искаш да го спреш. То ще пробие бента, ще си излезе и ще те разруши. То е сила, буря. Когато някой човек обича, ти се радвай на неговата любов.
към текста >>

54. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Един живот, посветен на висш идеал, живот посветен на Бога, на човечеството.
Първо, да изучи главите на българите, за да изучи характера им и да знае как да работи между своя народ. При това той правеше връзка с по-събудените души, с които поддържаше кореспонденция. Така се създадоха кръжоците в България. Значи в тази работа Учителя имаше двойна задача. Най-ценното, което Учителя ни остави, това е неговият живот, който представлява образец на съвършенство. Един живот, посветен на висш идеал, живот посветен на Бога, на човечеството. Затова веднъж той каза: „Искате ли да успявате в живота си, не ви трябва много нещо - достатъчно е само да гледате какво правя аз ида правите и вие така. Тогава ще имате постижения и напредък в живота. “ И ние се учудваме на неговата неизчерпаема енергия. Цял ден той приемаше гости. Всички, които отиваха при него, отиваха с наведени глави, а излизаха с нови надежди, с нови сили, с крила.
към текста >>

55. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА БОГА
ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА БОГА Изгрев, 12 януари 1951 г. Любезни брат, Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив.
към текста >>

Красив пример за един живот, посветен през деня и през нощта в работа за Бога.
Всичко имаше приказен вид. Тъй се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта запалва лампата и работи. Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и през нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

56. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени.
Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот.
към текста >>

57. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден.
На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.
към текста >>

Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението".
В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта.
към текста >>

58. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре.
Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали по техния път. За съжаление сега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите.
към текста >>

Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати.
Защото той не може да намери такива красиви образи, нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят - силите, които дирижират събитията отгоре, а именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените Школи в Египет, посветените са ги заимствали от други Свещени школи, а първоначално всички тези закони са получени отгоре. Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство.
към текста >>

Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността.
Вдигането на грамадните каменни блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване, посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели тези закони, които днес са непознати. Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Йоан Кръстител, който беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите - невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство, понеже Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят книгата на живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да било.
към текста >>

59. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта.
На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение.
към текста >>

60. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените.
Когато те запяли, светът е започнал да се създава. Ето защо в музиката са скрити великите закони на миросъздаването. В човешкия свят, в света на земното човечество проявата на музиката е свързана с пробуждането на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да се зее и да се свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време, музиката, в сегашния смисъл на думата, не е съществувала. Така например хората от Атлантската раса не са били музикални - тъй казват посветените. Музиката, като изкуство на Ангелите, е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Музиката, това е дихание на душата, чрез нея тя диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Мощна сила се крие в музиката. И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

Музиката е излязла от светилищата на посветените.
Музикалният живот на човека се отразява върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето. За това човек трябва да пее и да свири. Като пее човек ще бъде здрав, добър и умен. А какво повече може да желае той? Който иска да живее дълго време, трябва да пее. Музиката е излязла от светилищата на посветените. Ако бихте попитали в какво се заключава работата на един певец, който е пял години наред, какво е допринесъл той в света, ще ви кажа, че от гледище на днешните хора, той нищо не е допринесъл, но от гледище на висшата, космична математика, този певец е извършил една съществена работа - той е създал в идеалния свят редица красиви форми, които ще легнат в основата на бъдещата култура. В този смисъл, всички певци са пионери на бъдещата култура. Всеки певец или музикант е израз на много души, които се проявяват чрез него, за да въздействат на хората. Трептенията на тия възвишени същества, проектирани чрез музиката на този изпълнител, се разнасят далеч в пространството и оказват благоприятно влияние върху хората. Още по-силно е въздействието, когато човек слуша непосредствено някой голям виртуоз или певец.
към текста >>

61. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“
Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите.
към текста >>

62. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят.
А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата. Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната. Там е съществувала и една дълбока религия. Затова древният Египет е бил образец и източник на наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци. Там, казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка с Източника на това велико знание. Както казах, в различните страни и епохи, учението на Братството е предавано под различна форма. В Индия то е предадено под философска форма.
към текста >>

63. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая.
„Християнството в първоначалната си форма беше една окултна школа." „Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа, когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те са неизвестни на съвременните хора." „Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
към текста >>

Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност.
„Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи.
към текста >>

Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание.
Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили.
към текста >>

Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения.
Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз.
към текста >>

С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен.
Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е.
към текста >>

Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово.
Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
към текста >>

Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
към текста >>

Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
към текста >>

Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
към текста >>

Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята.
посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса. Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на делото на Бялото Братство в България. Тези адепти от Азия са именно този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа от централната ложа на Бялото Братство на Земята.
към текста >>

Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда.
към текста >>

Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>

Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции.
Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите.
към текста >>

Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години.
Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана.
към текста >>

Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените.
Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави.
към текста >>

Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения.
Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е.
към текста >>

Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята.
В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята.
към текста >>

Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство.
Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
към текста >>

Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята.
Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център.
към текста >>

И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен.
И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи.
към текста >>

Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени.
След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота.
към текста >>

Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската.
Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово.
към текста >>

На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора.
Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е.
към текста >>

Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората.
Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници.
към текста >>

Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи.
Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено.
към текста >>

Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха.
Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа.
към текста >>

64. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието.
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
към текста >>

Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени.
Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие.
към текста >>

Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения.
Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука.
към текста >>

Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените.
В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството.
към текста >>

Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата."
В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция.
към текста >>

Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет.
Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие.
към текста >>

Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов.
Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.
към текста >>

Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа.
За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
към текста >>

През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
към текста >>

Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
към текста >>

Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството.
Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени.
към текста >>

Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция.
Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
към текста >>

Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето.
През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс.
към текста >>

Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век.
Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
към текста >>

Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени.
Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк.
към текста >>

Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал.
Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие.
към текста >>

По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие.
Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула.
към текста >>

Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността.
Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят. Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
към текста >>

Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси.
Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота.
към текста >>

Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения.
Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените.
към текста >>

То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените.
Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
към текста >>

То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените.
В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент.
към текста >>

И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят.
Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа.
към текста >>

И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
към текста >>

По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното:
Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата.
към текста >>

А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос.
Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец.
към текста >>

Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция.
Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела.
към текста >>

Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението.
То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения.
към текста >>

Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения.
Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

65. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството.
В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях.
към текста >>

А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър."
Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
към текста >>

Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>

Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен.
Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

66. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи.
И това ще стане, когато се свържем с Духа на Слънцето, с духовното Слънце и възприемем неговите сили, неговата Светлина и топлина, които се изявяват като Любов и Мъдрост в нас, които ще пробудят заспалия, или по-право омагьосания в материята, Син Божи в човека, Който като се пробуди, ще издигне човека в себе си. Учителят казва, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е дало три велики импулса, които са се изразили в трите клона на Бялото Братство. Сега се дава четвъртият импулс, който се изразява в движението на Бялото Братство в България. Центърът на първия клон е бил в Египет и оттам е разпрострял дейността си по целия древен свят. Тогава в Египет са били изнесени принципите, където учениците се наричат херметисти по името на Учителя на клона Хермес. Там са учили всички Посветени на древния свят: Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и цялата плеяда гръцки философи. От Египет този клон минава в Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Гърция, и Рим. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. В Персия се наричат маздаисти и т.н. Този клон имал за задача да подготви човешката мисъл за идването на Христа. Вторият клон излиза от Египет и преминава към Палестина, за да подготви там условията за идването на Христа.
към текста >>

От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят.
Него може да наречем палестински или есейски. Есеите, това е школата на Бялото Братство, която от Египет преминава в Палестина още във времето на Мойсей. Този клон, както казах, е имал задача да подготви условията за идването на Христа. През тази школа са минали всички еврейски пророци. В тяхната среда е израснал Исус, преди да започне своята дейност и преди да се всели Духът Христов в него. От тази среда излиза и Йоан Кръстител и апостолите, които са били Посветени в различните мистерии на древния свят. Този клон има за задача да приеме учението от Великия Учител и да го разпространи в света. Когато вълната, дадена от втория импулс е разляна на широко и е проникнала в широките народни маси, езотеричната страна на учението постепенно се загубва. Тогава се дава третият импулс на Бялото Братство, който се изразява в третия клон, който от Египет отива в Арабия, оттам в Индия, Персия, Асирия, Вавилон и през Мала Азия преминава в България, където се изявява като богомилство. Богомилството развива голяма дейност и става едно масово народно движение, което предизвиква гонение срещу себе си. След разгрома на богомилите в България, те заминават на Запад и основават ред Братства и ордени, от които най-знаменит и окултен е орденът на розенкройцерите.
към текста >>

Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида.
Тя е четвъртата по ред, докато лемурийската е третата по ред раса. Първата раса се развива в етерния свят, а втората на границата на етерния и физическия свят, в огнено-въздушна среда. В Четвъртата атлантска раса, към средата й, тялото на човека придобива днешния си вид. А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня. Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и Скандинавия и преминава в руските степи, като една част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където се е намирало едно затворено море, подобно на Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди години.
към текста >>

Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и
А чак към края на тази раса, в петата подраса, се пробужда самосъзнанието, пробужда се и човешката мисъл. Учителят казва, че това е станало приблизително преди 300 хиляди години. Преди потъването на Атлантида човечеството на тази пета подраса се изселва, като поема две посоки - едната част под водителството на Посветени преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил като колония на Атлантида. Те населяват целия северен бряг на Африка и сегашната Сахара, която тогава е била цветуща страна, пресечена от реката Нил, която тогава се е вливала в Атлантическия океан. Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня. Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и Скандинавия и преминава в руските степи, като една част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където се е намирало едно затворено море, подобно на Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди години. Една част от тях, под водителството на Рама преминава в Индия и след дълги войни с местното население, което е било остатъци от древна Лемурия, завладява Мидия и основава първата култура на Бялата раса, древно-индуската. Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически, пастирски живот. Още от Атлантида те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и се занимавали с черна магия.
към текста >>

67. ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната.
ПЪТЯТ НА ПЪРВИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО В древния Атлантис са съществували храмове-школи, посветени на различни планети, респективно на Слънцето и Луната. Ръководителите на тези храмове-школи са били във връзка със съответните планетни духове, от които те са получавали инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето.
към текста >>

А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята.
Храмът на Слънцето е бил централното Светилище, откъдето се е ръководела и направлявала дейността на другите планетни храмове. Ръководител на този храм на Слънцето е бил един Велик Водач на човечеството, който е бил представител на Духа на Слънцето на Земята, с когото той е бил във връзка, от когото направо получавал инструкции за ръководство и възпитание на човечеството. В окултната история се загатва за този Велик Водач. За него се загатва и в Библията, където е наречен Мелхиседек, цар Салимски, който е благословил Авраама, който става родоначалник на еврейския народ, в когото ще слезе Духът на Слънцето. Салим е мистичното име на Бялото Братство. А Мелхиседек е върховният Посветен, Ръководител на Бялото Братство на Земята. Ето какво се говори в Свещеното Писание за него:
към текста >>

68. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ.
А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето.
към текста >>

Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение.
Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16) Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите. На Мойсей той предаде учението за тайната на времето, развитие на космичните процеси в течение на времето. Хермес става водител на тези преселници от Атлантида, които тръгват по северния бряг на Африка и се установяват в Египет.
към текста >>

Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия.
Тази египетска култура става изходна точка, изходна база за развитието както на европейската, така и на гръко-латинската и западно-европейската култури. В Египет са посети семената, които се развиват в Западна Европа. Така че, Зороастър е онзи, който е бил във връзка с Духа на Слънцето. Под негово ръководство са излезли онези преселници от Атлантида, които са минали през северните брегове на Европа. Той заедно със своя Велик Учител, когото ние познаваме като Мелхиседек, ги завежда в Централна Азия и той става Учител и Ръководител на културите на Петата раса в Африка, Азия и Европа. Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
към текста >>

Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам.
Неговият Велик Учител, Великият Слънчев Посветен, се изтегля в потайни центрове във вътрешността на Азия. Той е посветил седемте велики Риши на Индия. Той посветил и Зороастър още в Атлантида по особен начин. Той говори и посвети и Авраам по съвсем особен начин. Той водеше едно вечно съществуване в своята индивидуалност, за което за да се посочи вечният характер на тази индивидуалност е казано, че той нямаше нито име, нито възраст, нито баща, нито майка. Срещата на Авраам с този Велик Посветен, която ни е описана в Стария завет като среща на Авраам с царя на Салим, със Свещеника на Всевишния Бог, е една среща, която има най-голямо и универсално значение за Авраам. При тази среща на Мелхиседек с Авраам, той му предаде нещо много велико, което послужи като изходна база за развитието на еврейския народ. Той му предаде импулса на Слънчевия Дух, предаде му учението и Мъдростта на Слънчевия Дух. Това е показано в Библията с това, че той посрещна Авраам с хляб и вино. А хлябът и виното са символ на Божественото учение. Същият символ имаме употребен при Христа при тайната вечеря, когато даде на учениците Си хляб и вино и им каза: Яжте, това е Моята плът и Моята кръв, т.е.
към текста >>

И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта.
Ако не е плащал с живота си, той е полудявал, разстройвал се е психически. Такъв пример е даден в окултния роман Занони, който не е бил подготвен и се срещнал с ужасните пазачи на прага. И вероятно Седир, познавайки тази страна на мистериите, се обявява против този път на посвещение. Но той забравя, че в този път има три пътеки и всеки може да избере една от тях, която е най-подходяща за неговите сили. Седир като се е разочаровал от този път на Мъдростта, е избрал за себе си пътя на Любовта, който е по-лесен и по-малко опасен. И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации.
към текста >>

Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации.
И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят.
към текста >>

Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване.
А освен това, както казах, на прага на Висшите светове човек се среща със същества, зле настроени срещу човека, които се изпречват и му преграждат пътя. А те са ужасни на вид. Но след всичко това и от всичко това се ражда един нов живот. Когато човек преодолее тези препятствия, той излиза от нисшия свят и влиза в един висш свят, съвършено различен от този, в който е бил досега. Там той влиза в досег с Реалността и той преживява тази Реалност в себе си. Един Посветен от древността казва: „Аз вярвах, че се докосвам до Бога, че чувствувам приближаването и присъствието Му." Никой, който не е Посветен, не може да разбере това преживяване. Този нов живот не е подчинен на законите на нисшия свят. Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога.
към текста >>

Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
Възраждането и смъртта не го засягат. И само този, който е имал това преживяване, може да говори за безсмъртието. Като минава през мистериите, ученикът има за цел да събуди Бога в себе си. Само тогава той има право да говори за Бога. Само така може да се разберат думите на Платон, който казва, че само този влиза във вечния живот, който е преминал през Посвещение. Същият смисъл имат и думите на Софокъл: „Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите там е нищета и страдание." Затова учениците в началото на пътя, изправени пред изпитанията, упражненията и опитите, и работата над себе си, често си задават въпроса: Не може ли без всички тези неща? Не може ли да се избегнат тези ненужни страдания? Това е въпрос, който би поставил ленивият ученик: Не може ли без разрешаване на мъчните задачи на математиката, да стане математик?
към текста >>

Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията.
Той прилича на едно растение, което преди е имало само зелени листа, а сега вече редом с листата се явяват цветовете с блестящи краски. Силите, които са направили да се явят цветовете, са съществували и преди в растението, но така да се каже в спящо състояние. Те стават действителни, дейни само при появяването на цветовете. Така също Божествените и духовните сили съществуват в спящо състояние във всеки човек и те остават проявена действителност, когато човек мине през Посвещението, когато с него става едно преобразяване, каквото става с гъсеницата, която става пеперуда. Преди да стане пеперуда, тя трябва да се завие в пашкул, където един вид преминава през смъртта и възкръсва от пашкула като пеперуда. Подобно е и състоянието на Посветения, когато минава през изпитанията. Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване.
към текста >>

Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си.
Изпитанията, това е завиване в пашкул, през което време трябва да стане трансформация на силите и материята, за да възкръсне за нов живот. Тогава се чувствува озарен от една нова Светлина, която е създала всичко, включително и самия него и той чувствува, че тази Божествена сила му дава крила. Тази сила е у него, тя е била преди него, тя ще бъде и след него. Той е създаден чрез нея. Сега той може да я улови и да вземе участие в собственото си създаване. Подчинил се на тази Висша сила и й дал свобода и път да работи в него, Посветеният чувства присъствието на Вечния, на Божественото в себе си. Той чувства вече, че нейните дела, неговата дейност трябва да стане една брънка от творческото дело на Божествения свят, на Божественото, което работи в света. Той си казва: Аз открих в себе си едно висше Аз, което надминава пределите на моето лично съществуване. То е било преди моето раждане, то ще бъде и след смъртта ми. Това Аз през цялата вечност е създавало и цяла вечност то ще създава. Моята физическа личност е създание на това висше Аз.
към текста >>

Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си.
Моята физическа личност е създание на това висше Аз. То ме въплоти в материята, то работи в мене. Аз съм частица от него. Отсега нататък каквото създам, то ще бъде по-висше от това, което моята личност, ограничена в чувствения свят създава. Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос:
към текста >>

Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял.
Моята личност е едно средство за тази творческа сила, за Божественото, което е в мене. Така Посветените описват преживяването на раждането и пробуждането на Бога в себе си. Събуждането на тази Божествена сила става в окултните школи или храмове на Посвещение, където ученикът се откъсва временно от ежедневния живот, докато се развият, разцъфтят и укрепнат в него тези нежни сили. Защото развитието на тези сили не може да понася ежедневието на живота, то е пречка за тях. Но щом като ученикът е развил тези сили в себе си и са превърнати в творчески сили и духовни наклонности, той става твърд като диамант и може да излезе от храма и да премине невредим през всички бури и сътресения на света. Само че той трябва да се пази да не съобщава на непосветените какво е преживял. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „За да дойде до състоянието да влезе в Божествения свят, човек трябва да премине през една предварителна дисциплина на ума и през едно пречистване на сърцето. Вие още не сте минали през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понасяте неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на сърцето и на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне оттам бодър, освежен, с нова Светлина и с нови знания.
към текста >>

Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си.
Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно и няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят за създаването на хармонична аура в тяхната стая, за да бъде опитът успешен." Преди да е преживял Великата мистерия на живота, преди да е Посветен, на ученика се казва, че преди да познае Бога, Който прониква целия свят, цялата вселена, той трябва да намери Бога в себе си, за да може да го намери и вън от себе си. Казано е, че Бог е Любов. Дълбокият смисъл на това е, че Бог като Любов се е пожертвал за създаването на света и всички същества, и по такъв начин Той се е ограничил в природата, която прониква отвън и отвътре във всички същества. Затова се казва още: Ние живеем, движим се и съществуваме в Него и чрез Него. И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество.
към текста >>

Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи.
Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово." В допълнение на горната мисъл Учителят казва още:
към текста >>

69. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр.
Философите от александрийската школа също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те направили един сборник от мисли от различни негови съчинения. Епохата на Възраждането възприела с ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му. Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр. Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията е известен като Мелхиседек, цар салимски. В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия творец: Кой е първият човек, с когото си говорил? Ормузд му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше начело на смелите. Аз му казах да бди над световете, които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за победа. И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра смели хора в прочутата Аирияна-Вайл."
към текста >>

Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото легендите наричат Джемжит.
Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето, Космичното Творческо Слово. Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето. Легендата казва, че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният меч представя Мъдростта, която отново развива и издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква с това, което човек може да добие като духовна сила, като духовна способност на физическото поле. С тези сили иранците се заеха под ръководството на Зороастър да преобразят окръжаващата природа и да създадат култура. Зороастър посочва на този народ, който беше изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като му посочи, че външната Светлина и външният свят са тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече Ахура Мазда, Великата Аура.
към текста >>

70. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра.
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра. Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия. Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва: „Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог.
към текста >>

Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва:
ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ Както казах в предишните страници, Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра. Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия. Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва: „Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията.
към текста >>

Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни.
„Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му. Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес Трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес Трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята.
към текста >>

Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост.
Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово.
към текста >>

Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра.
И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете.
към текста >>

В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост.
В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др.
към текста >>

Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е
Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и носи културата.
към текста >>

71. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело.
Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята. А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично.
към текста >>

72. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа.
САНХОНИАТОН Според преданието той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа. Той е получил Посвещението си в Египет и е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, както и други книги върху египетското богословие. Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него.
към текста >>

73. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив.
към текста >>

Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си.
към текста >>

Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.
Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко. Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти.
към текста >>

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше.
И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него. Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете.
към текста >>

Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител.
В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
към текста >>

По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.
Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си:
към текста >>

Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората.
Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус. Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете. По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас.
към текста >>

В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе".
След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко.
към текста >>

Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция.
Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея. След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус. В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея. Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод.
към текста >>

Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи.
Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
към текста >>

И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни.
Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството.
към текста >>

През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите.
към текста >>

Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат.
Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд.
към текста >>

И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия.
Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание.
към текста >>

от войници, Посветени в тайните.
Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия.
към текста >>

С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа.
Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др. С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи.
към текста >>

Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.
към текста >>

74. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия, Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа. Този импулс е даден като зародиш още във времето на Авраам, минава през Мойсей и еврейските пророци и стига до есеите. Питагор по такъв начин се намира на границата между първия импулс на Бялото Братство с център Египет и втория импулс, който започва пак от Египет, но преминава на изток и оттам се връща на запад.
към текста >>

Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват.
След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне. И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават.
към текста >>

Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята.
- Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
към текста >>

Последните били Посветени в най-висшата наука и тъй като на ордена не били чужди и политически планове, те се занимавали също и с политическа дейност.
били точно определени. За всеки час от денонощието е била определена специална работа. Членовете били подложени на особено изпитание. При това правело се разлика между приетите. Те се разделяли на екзотерици и езотерици. Последните били Посветени в най-висшата наука и тъй като на ордена не били чужди и политически планове, те се занимавали също и с политическа дейност. Екзотериците прекарвали послушничество, което траело пет години. Всеки трябвало да предаде своето имущество на ордена, но при излизане от него той си го получавал обратно. През тези години при учение на членовете на ордена се налагало задължението да мълчат, задължението да се въздържат от бъбривост. Може изобщо да се каже, че това задължение е едно съществено условие за всяко образование. Трябва да започнем с това, да се научим да схващаме мислите на другите.
към текста >>

Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот.
Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките.
към текста >>

И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.
Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
към текста >>

Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните.
Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите. И действително, в центъра на тази постройка, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите. Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука. Над входната врата на малкия град, заграден с ограда от жив плет, се намирала една статуя на Хермес, на която било написано: Назад осквернителите!
към текста >>

Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок.
В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор.
към текста >>

Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три.
Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство.
към текста >>

Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10.
Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата.
към текста >>

Това беше известно на всички Посветени в древността.
Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
към текста >>

Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили.
Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония.
към текста >>

Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа.
Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н.
към текста >>

Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена.
Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си.
към текста >>

Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана.
В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот.
към текста >>

Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог.
Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство.
към текста >>

Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си.
Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух.
към текста >>

Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот.
Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот. Тази чистота не е цел, но е средство. Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто.
към текста >>

Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили.
Защото всяка невъздържаност на физическото тяло оставя своята следа в звездното тяло и сетне в самия Дух. Тъй щото, за да бъде душата чиста, трябва тялото да бъде чисто. После душата трябва да бъде добродетелна, да се изработи втора природа, която да замени първата. Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.
към текста >>

Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си.
Това се постига чрез осветяване на душата от разума, за да се сдобие със смелост, със себеотрицание, с преданост и вяра. Най-сетне интелектът трябва да достигне до Мъдростта и по такъв начин да умее да различава във всичко доброто и злото, и да вижда Бога в най-малките от съществата, както и в целостта на световете. Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик.
към текста >>

Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му.
Достигнал до тази фаза, човек става Посветен в тайните на живота и се сдобива с нови способности и сили. Вътрешните чувства на душата се разтварят, волята става мощна творческа сила. Телесният му магнетизъм, проникнат от душата, укрепва волята, която става мощна и творческа. Такъв Посветен може да лекува болни чрез възлагане на ръцете си върху тях или само с присъствието си. Често прониква в мисълта на хората като ги погледне само, или в будно състояние вижда събития, които ще станат и пр. Посветеният се чувствува винаги заобиколен и покровителствуван от Светли възвишени същества, които му дават сила и му помагат в изпълнение на мисията му. Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила зданията и по такъв начин прекратила дейността на школата.
към текста >>

75. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет.
От Кирена Платон отишъл в Египет, където се запознал с египетската Мъдрост и наука. Оттам се завърнал във велика Гърция (южна Италия), където се запознал с питагорейците на тогавашното време. Най- прочут от тях бил Архид Таренски, при когото Платон изучавал питагоровата философия и закупил за крупна сума съчиненията на старите питагорейци. Оттам той отишъл в Сицилия, където се запознал с Дион, също питагореец. Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго.
към текста >>

Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота.
След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка.
към текста >>

Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените."
Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини. Там тя живее останалото време наистина с Бога, както казват Посветените." В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи. Това е една форма, която е съществувала между ученика и Учителя във всички школи. Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите.
към текста >>

В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение.
В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния.
към текста >>

Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина.
Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина.
към текста >>

И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път.
Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време." В Тимей също така, като се говори за създаването на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който се приближи при Бога, той не се явява лично при Него. Бащата е построил вселената с тяло и душа.
към текста >>

Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения.
А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света. И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения. Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях.
към текста >>

Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете.
В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете. Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението). Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до първото Посвещение, защото има няколко степени, но малцина достигат до съвършенство, малко са истинските вдъхновени. А истинските вдъхновени според мен, казва Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал с всички средства да вървя по този път." По-важните диалози на Платон са: Тимей, Федон, Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението му за държавата и други.
към текста >>

Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението).
Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете. Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението). Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до първото Посвещение, защото има няколко степени, но малцина достигат до съвършенство, малко са истинските вдъхновени. А истинските вдъхновени според мен, казва Платон, са тези, които са практикували Мъдростта по истински начин. Що се отнася до мен, аз съм се старал с всички средства да вървя по този път." По-важните диалози на Платон са: Тимей, Федон, Пир, Парменид, Критин, Софист, Филеб, съчинението му за държавата и други.
към текста >>

76. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее.
към текста >>

Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии.
Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният Божествен Разум, Словото, от когото произхожда всичко, той го нарича живият Огън, от който произлиза всичко и към който всичко се възвръща. Хераклит казва още: „Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е смърт, а смъртта на последните е живот." Не само Хераклит, но и други гръцки философи и Мъдреци са се намирали и са творили под влияние на мистериите или сами са били Посветени в тези мистерии. Такива са били например Емпедокъл, Софокъл, Пиндар, Есхил и даже Омир и Хезиод. Гореказаното ни потвърждава мисълта на Учителя, която многократно изнесох, където се казва, че има едно Братство, което пътува в света и носи културата. Където то се установи, там се ражда и развива култура. Когато преминава през даден народ или раса, то се явява най- първо като една вътрешна Светлина и топлина, които стимулират народната душа към мисъл и творчество и към благородни чувства. И това присъствие в даден народ се изявява чрез някаква личност или плеяда от личности, които в течение на развитието на народа става център, около който се групират онези чудни души, които са довели присъствието на Братството в своята среда.
към текста >>

Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките.
Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>

В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение.
Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>

Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните. Софокъл казва: Блажени Посветените, които влизат в царството на сенките. Само те намират живот там. За другите - там е нищета и страдание. В този смисъл се изказва и Платон, като казва: След напускането на тялото непосветеният потъва като в тиня и само този влиза във Вечността, който е прекарал мистичния живот, който е преминал през Посвещение. Платон казва още: Този, който слиза в пъкъла, без да е бил Посветен и осветен, пада в тинята, докато чистият и Посветеният избягва смъртта и живее с боговете.
към текста >>

77. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му.
Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил.
към текста >>

Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти."
От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил. Разговарял е с умрелите. Можел е да става видим и невидим по свое желание, изчезването на тялото му след смъртта при най-тайни обстоятелства и пр. Всички тези неща карат някои, които са писали за него да мислят, че животът му е роман и всичко това са измислици. Но за окултистите това са факти, възможни за Посветените адепти." Блаватска, говорейки за него, казва: „Ако неговият живот беше роман, Каракла, римски император никога нямаше да издигне храм в негова памет. Александър Север, също римски император никога нямаше да постави бюста му всред двама полубогове и една императрица нямаше да поддържа кореспонденция с него. Едва съвзел се от умората след превземането на Ерусалим, Тит не би побързал да пише писмо на Аполоний, за да му определи среща в Аргос, като добавя, че баща му и сам той дължат всичко нему, Великият Аполоний и че затова тяхната първа мисъл била за техния благодетел. Император Марк Аврелий нямаше да изгради храм и светилище на този Мъдрец в знак на признателност и за неговото проявяване и за съобщението, което направи в Тияна. Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий.
към текста >>

Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит.
Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти. Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само герой на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил." Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина. Така че, животът на Исус, въпреки че съвпада със слънчевия мит е чисто исторически, като се има предвид великия закон на аналогията - това, което е долу е подобно на това, което е горе. Ямблих, неоплатоник, е написал Биография на Питагор, в която казва, че Питагор прилича толкова много по живота си на Исус, че може да се вземе за подражание на последния. Диоген от Лаерт и Плутарх описват историята на Платон по същия начин. Това показва, че животът на такива личности е описание на техния мистичен живот, който е отражение на космичния живот и който същевременно се изразява и във външния им живот.
към текста >>

78. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен.
Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света.
към текста >>

Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение.
В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него.
към текста >>

Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си!
Важно е дали това Божествено Същество ще те остави такъв, какъвто си, или ще направи от тебе друг човек. Това зависи единствено от човека. Трябва едно възпитание, едно развитие на вътрешните сили на душата, да е подготвен човек, за да запали и бликне това, което един Бог може да запали и бликне от душата на човека. Това зависи от начина, по който човек възприема онова, което Бог му носи." Плутарх казва нещо за това вътрешно възпитание в душата, при което се развиват скритите сили и се разпалва вътрешния огън. Той ни запознава с поздрава, който Посветеният отправя към приближаващото се при него Божество: „Защото когато ние се приближаваме до светилището, Бог, като че ли за да ни поздрави, ни отправя този призив: „Познай себе си! " Това е една формула не по-малко знаменателна от обикновеното „възрадвай се", с което хората се поздравяват. Тогава ние на свой ред казваме на Бога: „Ей, Ти Си! " като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество.
към текста >>

Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии.
Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний Тиански, по-късно неоплатониците.
към текста >>

79. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец.
Той държал публични беседи в Рим и си спечелил голяма популярност и почит всред всички съсловия. Бил спечелил приятелството на императора и даже се ползувал с голямо уважение от него и от съпругата му. Императорът бил склонен да му предостави един град, в който той възнамерявал да приложи принципите на платоновата република. Но министрите осуетили това намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст през 270 година след Христа. Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат добре с науката за числата. Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки.
към текста >>

Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността.
Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности.
към текста >>

80. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците.
Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."
към текста >>

81. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И един съвременен Посветен казва:
Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация на природата - тогава вашите слова и действия ще пробудят тези духовни сили до такава степен, щото те ще почнат да отговарят на вашия призив. Когато това бъде достигнато, не по-рано, тогава вашите магически формули ще почнат да действуват в безмълвния въздух. Нищо не може да извика отговора на природата, освен само Огънят на вътрешния Дух. Менталната реализация на всяко Слово, всеки мистически жест, съединени със съзнателното значение на вашите собствени духовни сили - ето само това може да създаде истинския маг на природата." „Успехът на всякакъв род заклинания зависи от съвършената хармония между гласа и ума, съзвучието на които произвежда динамическа интонация, хармонизираща с вътрешните вибрации на душата.
към текста >>

82. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността.
Най-напред той отишъл в Александрия да изучава риторика и философия, където учил при платониците Плутарх и Сиран. Най-напред той се запознал с философията на Аристотел и после с тази на Платон. Според неговия биограф, дъщерята на Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа.
към текста >>

Те са Посветени на различни божества.
Плутарх, Асклапидения, която единствена по времето на Прокъл била запазила предаденото й от баща й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон.
към текста >>

Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули.
Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения, като например За сферата. Философските му съчинения са предимно коментарии върху Диалозите на Платон. Особено прочут бил коментарът му върху Тимей.
към текста >>

Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини.
Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
към текста >>

83. ПЪТЯТ НА ВТОРИЯ КЛОН НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение.
В това отношение Библията представя една чудна книга, която ни разкрива манифестациите, проявленията на Словото в течение на човешкото развитие. Тя ни разкрива Словото като главен фактор на всеки прогрес и култура, на всяко развитие. И този клон си има своя екзотерична и езотерична страна, които в известен период от време вървят ръка за ръка, а друг път се разделят и вървят поотделно. За Библията, основа на която е Петокнижието на Мойсей, има спор кой я е написал и кога е написана. Окултната наука приема, че тя е дело на Мойсей, в която той излага окултната космогония и историята на човешкото развитие под формата на разказ. Но понеже в еврейския език, който е взет от Свещената азбука на египетските Посветени, всяка буква, всяка душa има тройно значение, то Библията е така написана, че има тройно значение. И когато човек я чете трябва да има ключ, за да може да разкрие вътрешната езотеричната страна на писанието, да прочете ясно мисълта на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва, че тя съдържа толкова много знание, което ако се развие, трябва да се напише цяла книга. В първите десет глави на Битието Мойсей развива своята космогония и историята на човечеството, стигайки до Авраама, родоначалника на еврейския народ.
към текста >>

84. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Понеже вторият клон на Бялото Братство развива своята дейност предимно в средата на еврейския народ, който произхожда от Авраама, затова не е безинтересно как окултната наука разглежда въпроса за зараждането и мисията на еврейския народ. В уводните думи към първия клон на Бялото Братство аз споменах, че при катастрофата на Атлантида, при потопа, част от населението на Атлантида се изселва предварително под ръководството на Посветени и тръгва в двете посоки: едни преселници тръгват през Северна Европа към Централна Азия, а други минават през северните брегове на Африка към Египет. Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море. На изток от тях се заселили различни туран- ски племена. От тази среща на тези два клона на преселници, примесени и с туранците, се образувал един народ, едно племе, от което произхожда Авраам, родоначалника на евреите. Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците.
към текста >>

Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените.
С това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквато е царувала и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпадна на отделни култове; мощният съюз от държави, подчинени на синар- хичния строй се разпадна на отделни държави, в които се възцари принудителната власт, чиито носители се явяват най- вече монарсите. Така се явяват на историческата сцена ред мощни държави - Персия, Асирия, Вавилон, Рим и пр., които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на Немрод, пътя на тигъра. През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени.
към текста >>

Той е глава на една колегия от Посветени.
Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз.
към текста >>

Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията.
Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство. Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма на Посвещение и е бил способен по пътя на мисълта да познае Бога, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта на поколенията. По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност.
към текста >>

Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света.
Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост. Израз на тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала на вътрешни преживявания и опитности и външното познаване на света, присъщо на евреите, която даде Мойсей. Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите. Както видяхме евреите неслучайно отишли в Египет, където се оформиха като народ. След това, по-късно в тяхната история, те не случайно попаднаха под вавилонско робство.
към текста >>

85. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие.
По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и самото това описание е един символ на едно Посвещение, през което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив.
към текста >>

Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет.
Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка.
към текста >>

Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал.
Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа.
към текста >>

Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим.
Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните.
към текста >>

Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е.
Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта.
към текста >>

От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен.
Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло.
към текста >>

Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята.
Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух.
към текста >>

Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение.
След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените.
към текста >>

За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените.
Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
към текста >>

И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове.
Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей.
към текста >>

И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените.
Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод.
към текста >>

И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин.
Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр.
към текста >>

Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е.
към текста >>

Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци."
Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони.
към текста >>

Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
към текста >>

86. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации.
Учителят се спира преди всичко върху мистичната страна на творението, на това, което става в човека, в неговото съзнание, в неговата душа в процеса на неговото развитие както исторически, така и мистически. Но Учителят само загатва за нещата, без да ги обяснява напълно. Защото това са проблеми, за които още не е дошло време да бъдат разкрити на съвременното човечество, защото още не е готово. Хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице, защото нейната Светлина е много голяма и човешките очи и човешкото съзнание не могат да издържат на тази силна Светлина. Тази е причината, поради която както в миналото, така и днес Истината се представя забулена, като в днешно време Учителят и някои окултисти правят опит да повдигнат малко булото, което закрива реалността. Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството.
към текста >>

Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството.
Напълно се повдига булото само за Посветените, които предварително са подготвени да могат да издържат на нейните силни вибрации. В следващите глави след първата, Мойсей вече описва развитието на човечеството след неговото слизане на Земята, развитието както на човешкото тяло, така и на човешката душа, слезли в грубата материя. Целият период от времето на Каин и Авел до Ной и неговите трима синове е развитие на човешкото тяло и на човешката душа в течение на този период, който окултната наука нарича лемурийски и атлантски. Окултната наука твърди, че атлантското човечество се разврати под влияние на черните адепти и се отдаде на черната магия, която предизвика природните сили, които потопиха континентите. Потопът, за който се говори в Битието, е потъването на Атлантида, а Ной представя онази част от атлантското население, която не беше се поддала на черната магия и следваше пътя на Светлината. Затова те бяха изселени предварително от Посветените, които ръководеха развитието па човечеството. Тримата синове на Ной представят трите раси, които са се спасили от потопа: бялата, черната и жълтата, които днес населяват Земята. Мойсей подробно е описал цялото това развитие преди и след потопа под една забулена форма на разказ. От това, което дадох от Учителя, от Фабр д'Оливие, всеки сам може да си направи известен превод на това, което Мойсей е искал да каже. Това, което казах досега за делото и учението на Мойсей, е микроскопическо в сравнение с това, което се съдържа в неговите книги, които са дълбоко символични. В тях под история на еврейския народ се описват много от дълбоките тайни на окултната наука, за които още не е дошло време да се разбулват.
към текста >>

87. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец".
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
към текста >>

Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини.
А духовете, които стоят над началствата, са завършили своята човешка еволюция в безкрайността на времената. Непосредствено над началствата стоят властите или духовете на формата, които в еврейския езотеризъм носят името елохими. В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка.
към текста >>

Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка.
И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят.
към текста >>

Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец".
И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота."
към текста >>

88. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров.
Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е.
към текста >>

Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии.
„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали.
към текста >>

То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството.
Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения. Така например и двете общества са почитали като свещени символите на равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството на Бога и учението на завръзката на девствените души с Бога. И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
към текста >>

Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.
Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей.
към текста >>

Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни светии на Палестина". Ахей предал на Илия мистичното облекло - символ на свръхчовешка сила. която после Илия предал на Елисей.
към текста >>

Висшият йерофаит се наричал „Орел", а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани".
Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни светии на Палестина". Ахей предал на Илия мистичното облекло - символ на свръхчовешка сила. която после Илия предал на Елисей. Висшият йерофаит се наричал „Орел", а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани". Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света.
към текста >>

Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии.
Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствувала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата", с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий", защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора.
към текста >>

Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия.
В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие.
към текста >>

Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир.
Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество.
към текста >>

Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус.
Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това.
към текста >>

Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа.
Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
към текста >>

Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители.
към текста >>

Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители.
Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
към текста >>

Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло.
че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
към текста >>

Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход.
Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън. Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод.
към текста >>

Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува.
Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре.
към текста >>

89. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости.
По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума". По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото. Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга. Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл: „Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл, това е Неговото Слово.
към текста >>

Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството.
Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината." „Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие. Трите майки - алеф, мем и шин - велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, разделящи се на начала мъжки и женски.
към текста >>

90. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

Третият клас е посветен на човека:
растителната природа. 15 - силите и семената, дадени на всяко едно от тях. 16 - възпроизвеждане на чувствуващата природа, различните видове животни. 17 - насекоми и гадове. 18 - риби, 19 - птици, 20 - създаване на четириногите, всички със свои свойства. Третият клас е посветен на човека: 21 - създаване на човека. 22 - пръстта на земята, веществото. 23 - вдъхване на живот и душа. 24 - тайната на Адам и Ева. 25- човек - цял микрокосмос.
към текста >>

Шестият клас е посветен на безконечния Бог - Ен-Соф.
45 - Серафими - власти. 46 - Малахими - сили. 47 - Елохими - началства. 48 - Бне-Елохими - архангели. 49 - Херувими - ангели. Шестият клас е посветен на безконечния Бог - Ен-Соф. Това е петдесетата врата. Бог е висшето добро, Този, Който смърт никога не е видял и до Който никой ум не е проникнал. Тази петдесета врата не е достигнал и Мойсей. Кабалистът Кирхер казва по отношение на 50-те врати следното: „Това са 50 врати, през които води пътят на разума или Святия дух, по 32-та. пътя на Мъдростта за търсещия и старателен ум, непрестъпващ законите.
към текста >>

91. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля.
Старците ви ще виждат сънища и юношите ви ще виждат видения." От тези мисли се вижда, че за да пророчества един човек, трябва да е във връзка с Бога, с Божествения Дух. И при това пророкът в някои случаи получава Божието откровение и вдъхновение направо в будно съзнание, а някой път изпада в магнетичен сън, но съзнанието му не се прекъсва и той като се събуди, помни всичко, каквото му е казано или каквото е видял. Онзи, който познава характера на древните мистерии, ще види в пророците хора, които в миналото си прераждане са минали през светилищата и мистериите. Светилищата и мистериите са били обикновено в места, отдалечени от всекидневния живот, обикновено в планини, където онзи, който иска да се подвизава, след като премине един период на пречистване - морално и физическо, постепенно се подготвя да влезе във връзка с Божия Дух. И след тази среща с Божия Дух, той става вече нов човек, става Посветен, човек, на когото очите и ушите са отворени и той слуша Божия глас и има видения, и изпълнява Божията воля. Еврейските пророци не са изникнали като гъби, но са минавали известна школа, където са се подготвяли, за да влязат във връзка с Божия Дух, за да станат носители на Божието Слово. Такава школа, такова училище за пророци е съществувало в Израел, както вече казах, още от времето на Мойсей, в която отивали да учат онези, които се посвещавали в служене на Бога. Във времето на пророк Илия школата е била на планината Кармил, а клонове на школата е имало в градовете Навиот, Ветил, Галгал и Ерихон. Има случаи, когато човек без да е следвал в настоящото прераждане школата, е влизал във връзка с Божия Дух и започвал да пророчества. Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк.
към текста >>

Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии.
Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение.
към текста >>

Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите.
Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил.
към текста >>

Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен.
да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус, Навиевия син, и му рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И по-нататък, при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше. И рече Господ Исусу: Ето, предадох в ръката ти Йерихон и царя му, и силните с крепост. И да идете около града всички ратници мъже, да обиколите града веднъж. Така да правите шест деня.
към текста >>

Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи.
Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците.
към текста >>

Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи.
Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията. Никъде в Библията не се казва, че юдейски- те пророци са минали през същия път на Посвещение, както Посветените на другите народи. Казва се: Те пристъпиха пред своя народ, като в душата им проговори гласът на техния Бог и ги направи способни да предричат бъдещия курс на съдбата на техния народ, и даже и бъдещия курс на световната история. Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби.
към текста >>

Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи?
Това се изтръгва спонтанно и стихийно от душите на пророците. Но не ни се казва, че са минали през Посвещения, както това се разказва за пророците от другите народи, че те са минали през Посвещение. Еврейските пророци са се проявили така, че тяхното духовно виждане се проявява като една гениалност, виждане, което им показва какво трябва да кажат на своя народ и какво трябва да кажат на човечеството. Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи.
към текста >>

Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение.
Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи.
към текста >>

Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ.
Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа.
към текста >>

Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците.
Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят.
към текста >>

Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там.
След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр. Когато искаме да намерим техните души в предишни прераждания, ние трябва да ги търсим у другите народи. Тривиално изразено, нещата стоят така, че Посветените на другите народи са се събрали у еврейския народ, където тези Посветени се явяват в образа на пророците. По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога.
към текста >>

Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени.
Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
към текста >>

След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога.
От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове. Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей. Не се отклонявай ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Да се не отдалечи тази книга на закона от устата ти, но нея да преговаряш деня и нощя, да правиш прилежно всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредват в пътя си и тогава ще имаш добър успех.
към текста >>

Това показва, че той е бил в съзнателна връзка е Бога, бил е Посветен.
Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей. Не се отклонявай ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Да се не отдалечи тази книга на закона от устата ти, но нея да преговаряш деня и нощя, да правиш прилежно всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредват в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен, да не се уплашиш и да не се страхуваш, защото с тебе е Господ Бог твои, де и да идеш." И по-нататък за всичко, което е предприемал Исус Навин. той се съветвал с Бога и се намирал под негово ръководство. Това показва, че той е бил в съзнателна връзка е Бога, бил е Посветен. След смъртта на Исус Навин, евреите по нареждане от Бога се ръководели от така наречените съдии, които също имали връзка с Бога. Ной-известни и прочути от съдиите са Самсон и Самуил, и двамата назореи още от раждането си и във връзка с Бога. За Самсон и неговото раждане споменах по-ранно. Сега ще се спра на Самуил като един от първите и главни пророци.
към текста >>

92. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава.
Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа.
към текста >>

93. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил.
Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано.
към текста >>

От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.
Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент дошъл Духът Господен над Давид, който го ръководил през целия му живот. Това помазване е особен род Посвещение, чрез което Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание. Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата душа се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот. От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.
към текста >>

94. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост.
Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви. Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години. Това е описано в 17 глава от първи до седми стих.
към текста >>

От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг.
И като възлизаше по пътя, из- лезоха от града малки деца, та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешивий! Възлизай, плешивий! А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария." От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло.
към текста >>

Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат.
А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария." От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса. Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е.
към текста >>

95. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

От това, което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел природните сили.
През целия си живот той упражнявал голямо благотворно влияние върху цялостния живот на Израил. Той вършел много чудеса: излекувал е водите на Йордан, напълнил с масло масленицата на една вдовица, доставил е вода на съединените войски на юдеите, израилтяните и едомците, възкресил сина на сунамката. изцерил проказата на Ниеман и др. Животоописанието му е изложено в Четвъртата книга на царете. Елисей е един от големите пророци на Израил. От това, което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел природните сили. Ще предам накратко неговите чудеса, които са описани в Четвърта книга на царете. Той присъствал на възнесението на Илия. Ето как е описана тяхната раздяла: „И като ходеха те още говореха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги раздвоиха един от друг. И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова.
към текста >>

И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек.
И взе Илиевия кожух, който падна от него, удари водата и рече: „Де е Господ Бог Илиев. И като удари и той водата, и премина по сухо." Възнесението на Илия е един интересен въпрос. Както е дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела, които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени зародишите на трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва, че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на Истината, което представя от себе си одухотвореното и трансформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворено в тяло на Любовта.
към текста >>

Този пример показва нагледно, че Елисей е Велик Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен.
Като ги видя израилевия цар, рече на Елисея: Да поразя ли, Отче мой? А той рече: Не поразявай. Тури хляб и вода пред тях и да ядат и да пият, и да идат при господаря си. И туриха пред тях много ястия, и като ядоха и пиха, пуснаха ги да отидат при господаря си. И не дойдоха вече сирийски полкове в земята на Израил." Този пример показва нагледно, че Елисей е Велик Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен. Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които се изпречват на пътя му. И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат. Такъв е бил случая с Христа, който казваше, че има възможност да извика 12 легиона ангели, но не иска, защото казва, че за този час е дошъл. Учителят казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна армия. В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си.
към текста >>

И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат.
Тури хляб и вода пред тях и да ядат и да пият, и да идат при господаря си. И туриха пред тях много ястия, и като ядоха и пиха, пуснаха ги да отидат при господаря си. И не дойдоха вече сирийски полкове в земята на Израил." Този пример показва нагледно, че Елисей е Велик Посветен и какви са възможностите на един такъв Посветен. Той може да се справи с цяла войска и с всички неща, които се изпречват на пътя му. И ако някой път такива Посветени не използват силите и възможностите си, това си има други причини, а не че не могат. Такъв е бил случая с Христа, който казваше, че има възможност да извика 12 легиона ангели, но не иска, защото казва, че за този час е дошъл. Учителят казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна армия. В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно така, както казал Елисей. И още много пророчества и чудеса е направил Елисей.
към текста >>

Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили.
Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е одухотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които носят живот.
към текста >>

От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението.
И умря Елисей и погребаха го. В следващото лято някакви моавски полкове нападнали на земята. И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е одухотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които носят живот. Елисей, Илия, Самуил и Натан не са оставили никакви слова и учения, но те са оставили дела, които са израз на голямо знание и Мъдрост.
към текста >>

Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот.
И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява. Това значи, че в гроба на един Посветен действат духовно-Божествени сили, които носят живот. Това е, защото физическото тяло на такива хора е одухотворено и проникнато до костите от духовното начало, и то само по себе си е одухотворено и е извор на живи сили, които носят живот. Елисей, Илия, Самуил и Натан не са оставили никакви слова и учения, но те са оставили дела, които са израз на голямо знание и Мъдрост. Техните дела ни показват, че те са притежавали великото знание, притежавали са окултното знание и с него са вършили своите дела. Всички те са били Учители в училището на пророците, основано от Самуил, което всъщност е школата на есеите, която Самуил изнася пооткрито.
към текста >>

96. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини.
В главите от 24 до 35, както са били писани вероятно в царуването на Езекия, пророкът във видение вижда вавилонското пленничество и явяването на Месия. Главите от 36 до 39 дават историческото описание на нашествието на вавилонците и съветите дадени от Исайя на Езекия. Остатъкът от книгата на Исайя, от 40 до 66 глава, съдържа една поредица от предсказания за различни неща и най-после дава ясен поглед върху духовното изявление, което има да се извърши от Месия. След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово. Предупреждава ги, че щом отстъпват от Божия закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда. От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми?
към текста >>

Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи.
Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим.
към текста >>

Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето.
И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове. Народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще научат вече бран." И по-нататък се разказва, че в онези дни всяка гордост и високомерие ще се снишат и само Господ ще се възвиси. Това значи, че всичко човешко ще отпадне и само Божественото ще се въздигне в човека. Това е едно видение на далечното бъдеще на новата култура, на новата раса, която ще дойде на земята. Това показва, че Исайя е Велик Посветен, който вижда далеч в бъдещето. И това не са само поетични блянове, но една бъдеща действителност. В трета глава пророкът изнася учението за Божествената справедливост, учението за кармата, за времето, когато народите ще се отрекат от Господа и Господ ще приложи закона си върху тях. От 9-ти до 11-ти стих се казва: „Видът на лицето свидетелствува против тях и изявяват греха си като Содом, не крият. Горко на душата им, защото въздадоха сами на себе си зло. Речете на праведния, че добро ще му бъде, защото ще яде плода на делата си.
към текста >>

Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението.
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа. Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа.
към текста >>

Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа.
Всички Посветени от тази епоха се отличават по това, че умело преплитат мистичното, космичното и историческото, и го сливат в едно явление, за да бъде разбрано само от онези, които имат Светлината на Посвещението. В осма глава също е преплетено мистичното с историческото. Мистичното е раждането на детето от пророчицата, за което дете Господ казва на Исайя да го нарече Махер-Шалаш-Хаш База. Историческо е предсказанието за завладяването на Сирия и Самария от сирийците. След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това."
към текста >>

Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие.
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват Божия закон. По-нататък говори, че Бог ще обедини всички народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на силите ще направи угощение на всички народи, и на тази гора ще махне покривалото на лицето, което покрива всички народи и покривката, която покрива всичките племена. Ще погълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя, защото Господ говори това." (6-8 стих) Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обединят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие. Двадесет и шеста глава в началото е славословие на Господа и после пак говори за гнева Божи, който ще се излее на земята заради неправдата на хората. В 4-5 стих се казва: „Уповайте на Господа всякога, защото Господ Йеова е вечна крепост, защото низнирва живеещите нависоко, снишава високостоещия град, снишава го дори до земята, хвърля го дори в пръстта." От 7-ми до 10-ти стих казва: „Пътят на праведния е правота. Ти, правий, оправяш пътя на праведния. Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, Те чакахме. Желанието на душата ни е към Твоето Име и към Твоето споменаване.
към текста >>

Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа.
Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата. Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам Славата Си другиму." С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш.
към текста >>

И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото.
Господ Еова ми отвори окото, и аз не се възпротивих, нито се върнах назад." (4-5 стих) Тук ясно е казано, че той е яснослушащ и чува Словото Господне и го предава на хората. Той се намира в състояние на инспирация, вдъхновен от Бога. Но той вижда и видения, значи очите му са отворени, ясновидец е, което се нарича в окултизма имагинация. Но той също се отличава и с голяма интуиция. В началото на 49-та глава казва: „Господ ме повика още от утробата на майка ми, още от утробата на майка ми спомена името ми. И направи устата ми като остър нож, под сянката на ръката си ме покри, и направи ме като лъскава стрела, в тула си Aie скри и рече: „Ти си раб мой." Това показва, че той идва готов, предопределен за Божи помазаник, което показва, че той е един от великите Посветени на миналото. В 51-ва глава Бог се обръща към всички, които следват правдата, които търсят Господа и казва: „Слушайте ме, люде мои и дайте ми слушане, народе мой, защото закон ще излезе от мене и ще поставя съда си за видело на народите. Правдата ми наближава, спасението ми излезе и мишците ми ще съдят народите." (4-5 стих) Тук пак се загатва за идването на Христа. В 52-ра глава Бог говори за спасението на Израил и Ерусалим и казва: „Всички краища на земята ще видят спасението на Господа Бога Нашего." В цялата 52-ра глава се говори за Христа, който ще понесе греховете на света. Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен.
към текста >>

В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден.
Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя.
към текста >>

В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения.
И Славата Господня изгря за тебе. Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене. защото Господ ме помаза да благовеству- вам на смирените, проводи ме да изцеля съкрушените по сърце, да проповядвам годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на Бога нашето, за да утеша всички еетуващи." ( 1 -2 ет.) „Ще се развеселя премного заради Господа, душата ми ще се зарадва в Бога моего, защото ме облече в одежди на спасение, загърна ме в мантия на правда, като жених украсен с венец, и като невеста, накитена с утварите си." (10 ст.) В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство.
към текста >>

Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения.
В 62-ра глава се говори за Сион и Ерусалим, че Бог ще ги въздигне и ще им даде ново име. Това се отнася до Бялото Братство. Сион е Бялото Братство. В 63-та глава Бог говори за Себе Си като човек, който иде в света да се съди с народите, защото отстъпили от закона Му. Това пък се отнася до закона на кармата. Шестдесет и четвърта глава е молитвата на пророка, на Посветения. Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
към текста >>

От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще.
Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му.
към текста >>

97. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество.
към текста >>

Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност.
Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11 -ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, познах те, и преди да излезеш от матката осветих те, поставих те пророк на народите." От 6-ти до 10-ти стих се казва: „Аз рекох: Господи Йеова, ето аз не зная да говоря, защото съм дете. А Господ му рече: Не думай „дете съм", защото ще идеш при всички, при които ще те проводя и всичко, що ти заповядам, ще кажеш.
към текста >>

Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е.
Да се убоиш от лицето Ми, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, Говори Господ. И простре Господ ръката си, та допре до устата ми. И рече Господ: Ето, турих думите си в устата ти. Виж, поставих те днес над народите и царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, и да погубваш, и да разваляш, да градиш и да садиш." Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му. Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север.
към текста >>

98. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности.
С това видение на Йезекил се разкрива целия духовен свят в образи. В образа на четирите животни и на четирите колела се разкриват четирите вида групови души. А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят. Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава. Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние.
към текста >>

Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог.
В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог. Давид в случая е царят Посветен. В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север. В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя.
към текста >>

Давид в случая е царят Посветен.
И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог. Давид в случая е царят Посветен. В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север. В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя. която се освободила от ножа и се е събрала от много народи върху горите на Израил.
към текста >>

И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина.
И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина. Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята. Четириъгълната форма на храма и на града показва, че това, което той съзерцава в Божествения свят, ще се реализира на физическия свят. Защото квадратът е емблема на физическия свят. Мерките, които дава, са също така забележителни.
към текста >>

Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни.
4500, ако го съберем кабалистически 4 плюс 5 - е равно на девет. А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите страни на града с по трите порти показва четирите рода сили, които вземат участие в провеждането на този Божествен план. А трите порти, това са емблема на сили, които действуват от трите свята - физическия, духовния и Божествения за реализирането на Божествените идеи. Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9. Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни. Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл. Забележително е също името на града - Иеова-Шама. В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
към текста >>

99. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги.
Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил.
към текста >>

Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата.
Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил. Ще се спра по-обстойно на неговата книга, като дам повече мисли от нея за илюстрация, за да изпъкне величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя.
към текста >>

А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества.
защото Мъдростта и Силата са Негови. И Той променя времената и епохите, сваля царе и поставя царе, дава Мъдрост на Мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбокото и скритото, познава онова, което е в тъмнина и виделината обитава в Него. Тебе, Боже на отците, ти благодаря и Тебе славословя, който си ми дал Мъдрост и сила, и си ми направил познато онова, което попросихме от Тебе, защото си направил позната нам царската работа." Това показва, че Данаил е имал една жива връзка с Бога и Бог му открива тайните неща. А това показва, че той е бил един голям Посветен не само формално, както има мнозина, каквито са били халдейските Мъдреци, но един действителен Посветен, който е имал реална връзка с Бога и възвишените същества. След като му е била открита от Бога тайната на царя, той отишъл при началника, на когото било възложено да погуби Мъдреците и му казал да не ги погубва, защото той щял да каже съня на царя и ще го разтълкува. Тогава го въвеждат при царя и той му казва, че ще му каже съня и тълкуванието. От 31-ви до 40-ти стих той открива съня и неговото тълкувание. Заради това царят паднал на колене пред него и го назначил за управител на всичката вавилонска област и началник на всички Мъдреци вавилонски. Той казал на царя: „Ти, царю, си видял и ето образ голям.
към текста >>

Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората.
От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин".
към текста >>

Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда.
Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат. И цяла нощ не спал и не ял царят заради Данаил, и на сутринта рано отишъл при рова на лъвовете да види какво е станало с Данаил.
към текста >>

В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете.
„Тогаз цар Дарий писа към всички народи, племена и езици, които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас. Повеление се издаде от мене до всичката държава на царството ми, да треперят человеците и да се боят пред Данаиловия Бог. Защото Той е Бог жив и пребивава във век, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Данаила от силата на лъвовете. И благоденстваше този Данаил в царуването на Дария и в царуването на Кира персиянина." (25-28 ст.) В тази глава пак се подчертава дебело, че Данаил е един Посветен от висок разряд, защото само един такъв Посветен може да се спаси от лъвовете. Религиозните ще кажат, че той имал вяра и затова Бог го е спасил. Той е имал вяра, но не вярата на обикновените религиозни хора, а жива вяра. Той се спаси, защото Бог живееше в него, Бог в него беше събуден, а у обикновените хора спи и затова не може да им помогне. Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло.
към текста >>

Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение.
И аз, Данаил, примрях и бях болен няколко дни. После станах и вършех делата на царя. А чудех се на видението и нямаше кой да го изтълкува." Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него. Данаил не само вижда и чува.
към текста >>

После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта.
Виденията на Данаил са интересни и дълбоки. Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него. Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението.
към текста >>

При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него.
Той с яс- новидски поглед прониква в далечното бъдеще и вижда нещата в образи, които трябва да се разбират правилно. Всеки един образ, който един Посветен вижда, има едно историческо значение, но има и едно мистично значение, а също така има и едно космично значение. Тук, както се дава обяснението, е на лице само историческата страна на въпроса. Но то си има и свое мистично и космично значение. После тук му е мястото пак да повторя, че невидимият свят се разкрива на Посветените по три начина: чрез образи и картини, чрез слово и музика, и чрез интуиция - сливане с реалността, която се разкрива непосредствено на човешката душа, която я изявява пак чрез мисълта. При Данаил имаме на лице и трите начина на контакт с духовния свят, което показва, че той е един голям Посветен, за когото Бог казва чрез Йезекил, че той е един от праведните хора, които предстоят пред Него. Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението. Много може да се каже за това видение, но нека всеки да размишлява върху него и да се свърже с Данаил и с архангел Гавраил и ще разбере казаното, за което е казано да бъде запечатано.
към текста >>

А щом е запечатано, не е позволено да се разкрива на непосветени хора.
Данаил не само вижда и чува. но той се и среща с възвишените същества, ангели и архангели. Тук той има среща с архангел Гавраил, който е архангел на Луната и който управлява разбирането на нещата. Затова гласът му казва: Гавраиле, направи този да разумее видението. Много може да се каже за това видение, но нека всеки да размишлява върху него и да се свърже с Данаил и с архангел Гавраил и ще разбере казаното, за което е казано да бъде запечатано. А щом е запечатано, не е позволено да се разкрива на непосветени хора. В началото на девета глава Данаил говори, че разбрал от книгите числото на годините, за които биде Слово Господне към пророк Еремия, че ще се изпълнят 70 години от запусте- нието на Ерусалим. По-нататък следва, че той се обръща с молитва към Бога, като му изрежда всички грехове на Израил, за които е бил отхвърлен от Бога. От 20-ти стих нататък се казва, че му се явил архангел Гавраил, който му говорел следното: „И когато още говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва. И вразуми ме и говори с мене и рече: Данаиле, сега излезох, за да те направя да вземеш разум.
към текста >>

Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат.
Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият. Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни. И подир шестдесетте и две седмици ще се посече Месия, но не заради Себе Си. И людете на вожда, който ще дойде, ще погребат града и светилището, и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на оранта има определени погиивания. И ще постави завета с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото." (27 ст.) Целият този пасаж е кабалистически и е написан така, че само Посветените могат да го разберат. Това показва, че Данаил е бил голям кабалист, защото както видяхме, той е бил назначен за началник на халдейските Мъдреци, които са се занимавали с Кабала. В молитвата, която Данаил прави в началото на тази глава, той изрежда всичките погрешки на еврейския народ, заради които е наказан. С това се изнася един важен окултен закон, според който една погрешка, едно престъпление, за да се изправи, трябва да се изповяда, да се изнесе от подсъзнанието в самосъзнанието, да се обективизира. Защото всяка една погрешка представя събиране на енергия, която е подпушена, на която при изповядването се дава път да излезе и да се трансформира. Книгата на Данаил е апокалиптична и е книга на Мъдростта, запечатана със седем печата.
към текста >>

Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите.
И рече: Знаеш ли, защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия. И когато изляза, ето началникът на Гърция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на Истината. И няма никой, който да помага с мене за тези работи, освен Михаил, началника ваш." (4-21 ст.) Тук, в тази глава се описва едно Посвещение от висша степен, когато Посветеният влиза във връзка с възвишени кос- мични същества, ръководители на народите. И накрая се казва, че Михаил е началникът на еврейския народ. Според Учителя, във времето на Данаил той е бил дух - ръководител на епохата, а не само на еврейския народ. В настоящата епоха, казва Учителят, Архангел Михаил пак поема ръководството на човечеството. Защото по отношение на епохите ръководителите се сменят на всеки 300 години. Според Учителя, духът ръководител на българския народ и на славянството, е Елохиил.
към текста >>

И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания.
В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга. Там е казано: „И ти, Данаиле, затвори думите и запечатай книгата до сетното време, когато мнозина ще изследват и знанието ще се умножава." Тук много ясно е показано, че книгата на Данаил е окултна книга и е написана така, че може да се разбере само от онзи, който има ключа, който има Светлина. И затова се казва: „Запечатай за последните времена, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се увеличи." Тя е една книга, дадена от духовния свят, от едно космично същество, което говори на Данаил, като му казва: „Затвори думите." Този израз показва, че това, което му е казал, да го предаде с такива думи, които да не бъдат разбрани от онези, които нямат Светлина, а само от Посветените, които имат подобни преживявания. По- нататък видението е още по-интересно. Данаил продължава: „И аз Данаил, погледнах и ето, стоеха двама други, един отсам при брега на реката, а един оттам при брега на реката. И рече единият на облечения в ленени дрехи мъж, който бе над водата на реката: Докога ще бъде свършекът на тези чудеса." Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни.
към текста >>

И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението.
Този въпрос показва, че не само хората, но и на съществата от другите светове тайните не са разкрити, не са известни. Знанието за световните тайни се разкрива според степента на съзнанието на дадено същество. Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество.
към текста >>

на Посветените.
И от времето, в което всегдашната жертва се отнеме и мерзостта на запустението се постави, ще бъдат дни 1290. Блажен, който издържи и стигне 1335. Но ти си иди до свършека. И ще се упокоиш и в свършека на дните ще застанеш в жребието си." Целият този пасаж е пълен с дълбоко значение и смисъл, но е казано, че не трябва да се разкрива, защото ще бъде разкрито само на разумните и чистите, т.е. на Посветените. От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден. Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад.
към текста >>

100. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди.
И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века." В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди. В 6-та глава се говори, че Бог ще се съди с Израил заради престъпленията му и казва: „И що иска Господ от тебе, освен да направиш праведното, и да обичаш милост, и да ходиш смирено с Бога твоего." В 7-ма глава се описва злото, което е обхванало целия народ - от царете и началниците, до последния човек и казва: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му, защото син ще презира баща си, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си... И земята ще запустее от причината на жителите ти, заради плода на деянията им." Към края на главата се казва, че Бог ще ги помилва заради Яков и Авраам, „както се е клел на бащите ни от древните дни". Книгата е така написана, че между обикновените истории и работи се прокарват някои окултни закони или правила. Така например, в 14-ти стих, от 7-ма глава след като говори за злините, които обхванали целия народ и за последствията от това, запустението на земята, минава на друга тема и казва: „Паси людете си с жезъла си, стадото на наследието си, което живее уединено в дъбравите на Кармил, да пасат във Васан и в Галад, както в древните дни."
към текста >>

НАГОРЕ

0.52210116386414