Търсене в текстове за 'Помол'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

да го правите покрай другата работа; например, даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва. Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата: „Трак, трак, трак.“ След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. Дето и да ходиш, да можеш да се вглъбяваш през целия ден. Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят. Молещият трябва да търси тези, които се молят горе. То е едно изкуство. Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото. Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност. Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии.
към текста >>

2. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде. Моли се да станеш проводник на Бога, чрез теб Бог да помага. По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да направите нещо, веднага пристъпвате към действие, никого не питате. В Невидимия свят има Разумни същества, които всеки момент са готови да услужат на хората. Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия. Ако това, което правите, е човешко, ще има колебание, съмнение; не го правете тогава. Някое дете го бият и то вика: „Олеле, бате!“ После вика „Олеле, мамо!“, „Олеле, тате!“ и най-после, като викне „Олеле, Боже!“, престават да го бият. И ние като дойдем до Бога, всичко престава, но докато дойдем до Него!... При молитвата трябва да се обръщаме към Христа! Това
към текста >>

3. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш. Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме. Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш. Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат. Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели
към текста >>

4. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

в себе си чрез нощната молитва. При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат. Значи при молитвата има един вид излъчване, повече или по-малко. В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави. И Добрата молитва е цяла програма. Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили. Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата. Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?“ Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч. до 4 ч. сутринта. Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед. Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си
към текста >>

5. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, ЩЕ МЕ НАМЕРИТЕ В частен разговор с един брат Учителя каза: „Как да добия Любовта?“ – Това е неправилен израз. Любовта не е нещо, което отвън ще се сипе. Ако човек няма Любов и остави тепърва да я добие, то е изгубена работа. Той има Любов и остава само да я прояви. Ще се помолиш на Бога да проявиш Любовта и ще я оставиш на Бога. Много пъти хората турят човешки възгледи и ги мислят за Божествени. А тази любов, която човек мисли за Божествена, много пъти е човешка работа. Човек трябва да различава човешката любов от Божествената и да не ги смесва. Искат да знаят по кой начин Любовта ще дойде. Ще я пожелаем и тя ще дойде. Като вършим Волята Божия, можем да имаме и Божията Любов. Тя може да се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява Волята Му. Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта. Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. Народната мъдрост изобилства с много право казани изречения. В Ти ме изгори! – значи в любовта е имало повече топлина и по-малко светлина. При Любовта трябва да превърнем Топлината в Светлина, понеже сега се нуждаем повече от нея. Досега хората са туряли повече Топлина, отколкото Светлина и има едно
към текста >>

6. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се проявява чрез Светлина. Погледнеш Светлината и виждаш Бога навсякъде. При човешката любов се хвърля магнетична мрежа между двама души, за да се въплъти някой. Духовете привличат мъжа и жената, за да се въплътят чрез тях. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Когато човек има чести възвишени стремежи, тогава Светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. Една сестра каза: „Една жена ме помоли да Ви попитам как да обича.“ Няма какво да я учим как да обича. Най-първо ще я учим как да вдишва и издишва. Между обикновената и Божествената Любов разликата е в това, че едното е стопляне отвън, а другото – отвътре. Едно тяло, като се топли отвътре, не изстива. Божествената Любов има три степени. Първото стъпало е да дадеш на човека, когото обичаш, най-необходимото – хляб, дрехи, условия. Второто, ще го пратиш на училище, ще го възпиташ. Третото стъпало е да му дадеш дарования, да го направиш талантлив. С Любовта, която му изпращаш, ще го направиш даровит и ще се радваш на дарбите и успехите му. Божествената Любов не стои там, дето има личен живот. Човек трябва да разпростре своята любов вън от семейството. Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия
към текста >>

7. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

се простира твоето съзнание, т.е. тези, с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички трябва да обичаме, това е динамика. Например, влезеш в едно село; и тези хора ще обичаш. После ще влезеш във второ село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много. Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин. Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“ В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото и като стопи рудата, отделя ценното. А друг човек обича само претопеното злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни. Онзи,
към текста >>

8. 2_24 ) Обикновена, талантлива и гениална любов - Боян Боев (1883 – 1963)

от двойника си, тогава се безпокоиш. Онази любов, която не е истинска, размества двойника и тогава хората страдат. При истинската любов двойникът не се размества. Някой път, като сънуваш нещо тревожно, можеш да се събудиш рязко, двойникът може да не се намести и тогава целият ден си неразположен. Когато двойникът ти не е наместен правилно, ти си неразположен, раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен метод да се намести двойникът, за да можещ да възприемеш нещата правилно. Стана въпрос за думата „Израил“. „Израил“ значи „из Рая излязъл“. Ра на египетски значи Светлина. Раят е място на Светлината. След това се заговориха други работи, Учителя затвори очи и тихо произнесе: „Господи“; другите Му думи не
към текста >>

9. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

даденост и оттам градят. Другите приемат за даденост Бога. Едните и другите са на крива страна. Бог и материята не съществуват по този начин, както ние мислим. Външните прояви на материята не са материя. Например, ако завъртиш една електрическа крушка, то се образува един светъл кръг, но той не съществува. Ние сме за побратимяване между идеализъм и материализъм. Има материален, Духовен и Божествен свят. Християнството е хармонично съчетание между физичните и духовните закони. Помолиха Учителя да кажа нещо по-подробно по въпроса. Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе в главата си. Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го. Такъв човек се жертва за другите. Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, ще дадеш място на някой друг и така постепенно възпитаваш причинното тяло. Това е един хубав начин за развиване. Щом се развие нашето причинно тяло, то Висшите същества ще дойдат да ни помогнат. Това е колективна работа. Щом не живееш за себе си, а за другите, тези Висши същества ще ти помогнат. Причинното тяло разполага с нови сили. Щом живееш в своята личност, каквото намислиш, не става – може да мислиш десет пъти подред, но нищо не става. Когато човек живее в причинното тяло, каквото помисли, става. Организирането на причинното и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на духовното тяло. Това става първо, чрез съзерцание, концентрация и молитва
към текста >>

10. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

на мен!“ На другата година нямало по ябълката листна въшка и дала много плод. Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това Същество, била неземна. След няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ѝ: „Но нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте да го отгледам!“ Тя не искала и да чува. Братът ѝ предложил да ѝ купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла, че иска това. Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на двора – листата на цветето били клюмнали. Нашият брат го
към текста >>

11. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

ражда, нищо не знае и всички се грижат за него. Има общ Промисъл за всички същества, но специалният промисъл за някой праведен е Благодат. Когато човек е под Благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време и излязла виелица, натрупало сняг, вятърът блъскал право в лицето му. Той напрегнал волята си и до средата на пътя издържал. После пръстите на краката и ръцете му се вкочанили, било невъзможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да помогне. Веднага вятърът утихнал. Той стигнал в онова село и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна
към текста >>

12. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат. Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея?“ Ето отговор на този въпрос: когато някой работи без пари, от Любов, хората ще му дават от Любов. Ако някой живее по Бога, Бог ще се грижи за него. Така че, строят ще бъде поставен на съвсем нови основи, една велика идея ще бъде приложена в Живота. Можем да направим един опит: да си сложим копринени престилки и да приготвим заедно чай, но всеки, който ще пали огъня, който ще носи вода и който ще прислужва на трапезата, нека да работи с Любов, доброволно, така че да пием един любовен чай. Ако тласкаш едно буре с вода и си казваш: „На мен ли се падна това?“, тогава ти отнемаш нещо от водата. Същото е и при
към текста >>

13. 5_02 ) Златният век на българите - Боян Боев (1883 – 1963)

БЪЛГАРИТЕ Днес трима братя посетиха Учителя. Те Го помолиха да им каже нещо за отношението на света към Него и изобщо към Братството. Едно време, когато противниците гонеха богомилите, тогава богомилството беше в една епоха на отлив и гонението беше възможно. Сега сто чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в прилив и това, дето се опитват да направят нещо против нас със законопроект, няма да стане. Следиха ме с автомобил, за да ме хванат, но не можаха – тъкмо посягаха и се явяваха пречки, виждаха, че мястото е неудобно и отлагаха. Ето така се нагласяваха обстоятелствата. Сега е златният век на българския народ и ако се изгубят и днешните условия, тогава създаването на Учението ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката и то закачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои. Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате?“ Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас. Един път пътувах с един господин
към текста >>

14. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

ПЛАНОВЕ Бяхме в приемната на Учителя и една сестра помоли; „Учителю, кажете някои неща из Вашия живот.“ Всичко онова, което съм казал, няма да загине, ще пребъде – това са живи думи. Ако не се приложи сега, ще го приложат други същества, но няма да оставим така това, което съм казал. Аз не смея да начертая нещо, защото щом го начертая, то става. Когато начертая нещо, то от Невидимия свят ме следят, понеже моите чертежи са планове, които те са готови с голямо желание да ги приемат и да ги приложат. Всяко нещо, което изговарям, веднага става. Идват Същества от далечни светове, които чакат да чуят какво ще кажа за Божията Любов. Някои казват: „Учителя знае“, но моето знание няма да им помогне, а тяхното лично знание ще им помогне. Някой път се представям, че не зная да пея, защото ако пея както трябва, то вие ще се уплашите. Аз се смалявам, за да ви дам подтик да пеете. Изляза ли някъде, и времето се смекчава. Когато проповядвах на улица „Опълченска“ № 66, времето беше все хубаво, прозорецът беше широко отворен и никой не заболя. А когато тръгнахме на Свети Дух за Витоша, беше понеделник, 21 юни 1937 г. и щеше да вали, обаче казах на Месечината да отвлече дъжда на друго място. И наистина се отложи за двадесет и четири часа. Някой път, като искам дъждовна баня, казвам горе на Небето да вали и вали. Винаги знам кога ще вали и колко ще вали, но отивам нарочно и съм разположен. Не казвам на този, който ме придружава, че ще се поомокрим, а на дъжда благодаря, че върши
към текста >>

15. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта.“ По-долу ще изложим някои други случки от живота на Учителя. Веднъж една сестра дойде при Учителя да Му благодари. Преди две години имала намерение да се ожени, но Учителя я възпрял да почака, защото, ако се събере с бъдещия жених, той щял да я убие. И точно така излязло; тя отказала, а онзи човек се оженил за друга, която убил. След като благодари от сърце, сестрата помоли Учителя да ѝ каже какво да прави през следващите две години. *** Един брат сподели, че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя му обясни, че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг, а в последното е бил негов роднина, който след заминаването си в отвъдното, го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере. Да се моли и за тези от домашните, на които им се пакости. След известно време неприятностите в семейството на този брат престанаха. Учителя ни бе казал: „Мога да лекувам, няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не всички, а тези, за които Бог ми каже. Един идва при мен, защото жена му е болна. Казах му да си върви и че жена му ще оздравее. Той тръгна недоволен – не съм го бил изслушал, а после дойде при мен и ми благодари, че жена му оздравяла. Веднъж, когато бяхме на
към текста >>

16. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух
към текста >>

17. 5_25 ) Младите са носители на Божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

НА БОЖЕСТВЕНОТО На Изгрева дойдоха ученички от Девическата гимназия, бяха придружени от своята възпитателка от Железничарския пансион, която помоли Учителя да им каже нещо. Те насядаха на полянката и Учителя заговори: Младите са носители на Божественото. И ако го проявят, животът им има смисъл. Развийте дарбите, които са вложени във вас. Виждам, че едни от вас са с разсъдък, други са практични, а трети имат други качества. Човек е като цвете, да цъфне и да издава благоухание. За всеки човек се полагат грижи от Небето и за всекиго има такъв промисъл, какъвто той не е сънувал. Ние се безпокоим, както едно бебе в коритото, кряска, кряска, докато свикне. Гениалните са работили, те са школували, а не са придобили наготово това, което днес имат. Човек като постоянства, всичко в него се развива. На човек му трябва песен на смирение. Смиреният човек влиза там, дето никой не влиза и излиза оттам, дето никой не излиза. Една ученичка каза: „Кажете ни някой съвет. Ние утре влизаме в живота.“ В свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този вътрешен глас, който иде от истинското ви
към текста >>

18. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

съзерцание. Това е пътят и да не се безпокои, да вярва, докато дойде просветлението и общението с Христа. Отворете сърцето и душата си, Светлината ще проникне там и ще дойде разбирането. Как трябва да четеш Евангелието от Йоана и други свещени книги? Първо започнете с молитва, не по буква, но по Дух се молете. И като свършиш четенето, пак с молитва благодари. При всяко четене почвай и свършвай с молитва. И като дойдеш всред четенето до някое място, което не разбираш, пак се помоли за разбиране. Стана дума за свещения език. Учителя каза: Този език се учи във Вътрешната школа. Писано е: „Като дойде Духът, той ще ви научи.“ Като се качите между Ангелите, веднага техният език ще стане достъпен за вас. За тази цел трябва да повдигнете съзнанието си. Ще ви дам едно упражнение: размишлявайте често върху Божествения свят. Нека се образуват седем групи от по трима души. Тези групи да се събират засега всеки понеделник вечерта. Големите групи не са практични. Братът попита: „Един и същ ред ли ще карат тези групи?“ Да има разнообразие в дейността. След няколко събирания на групите в понеделник вечер да се събират веднъж на седмицата, между 4 ч. и 5 ч. сутринта. Ще прекарвате в молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Ще размишлявате върху следното: Любовта носи Светлина и Свобода. Светлината носи Свобода и Живот. Свободата носи Светлина и Любов. Като почнете да се събирате сутрин, ще променяте дните – всяка седмица ще се събирате един ден напред: например, ако
към текста >>

19. 7_16 ) Мъчение и страдание - Боян Боев (1883 – 1963)

си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“ Ще ви дам и трета формула: „Господи, искам непреривен контакт с
към текста >>

20. 7_17 ) След страданието иде радостта - Боян Боев (1883 – 1963)

РАДОСТТА През един хубав майски ден бяхме седнали на външните маси на общ обяд. Леските навеждаха клони, окичени със слънчеви лъчи. Небето бе чисто и лазурно. Розите бяха нацъфтели и пълнеха със своето благоухание тихото пространство. Свежест, радост лъхаше от нашите лица. Пред масата на Учителя един брат свири на цигулка, а ние му пригласяхме. Малко по малко братята и сестрите от другите маси се събраха пред тази на Учителя. Той помоли да донесат плодове и да раздадат на всекиго. Почна разговор. Скръбта е Ангел, който има две лица: едното е грозно, а другото – красиво. Най-първо тя показва грозното си лице, а после – красивото. Радостта е мекият елемент, който винаги привързва болките на страданието. Страданията са подготвителен период, а Радостта е картина, изложена на показ, където всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма Радостта, която иде след това. Защо скърбиш? Защото не разбираш. Когато се намираш в голямо изпитание, кажи си: „О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде!“ Почнем ли да разбираме страданията, те ще се превърнат на Радост. След страданието иде нещо радостно за нас, понеже сме работили. Страданието е работа и като не разбираш, мърмориш. Никога нещата не стават така както мислим, а всякога се нареждат от добре по-добре. Радостта, като дойде след скръбта, ще те компенсира десет пъти. Някой път мислиш, че светът се е разрушил и че всичко е отишло напразно, но после виждаш, че това е съграждане. Не можеш
към текста >>

21. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

започна да се издига към тавана и като го достигна направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта. По долу ще изложим някой други случки от живота на Учителя Веднъж една сестра дойде при учителя да му благодари. Преди две години имала намерение да се ожени но Учителя я възпрял да почака защото ако се събере с бъдещия жених щял да я убие.И точно: така излязло тя отказала а онзи човек се оженил за друга която убил. След като благодари от сърце сестрата помоли Учителя да й каже какво да прави през следващите две години. Един брат сподели че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя ме обясни че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг а в последно е бил негов роднина който след заминаването си в отвъдното го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти не зависимо в кой часове сам- да си избере. Д се моли и за тези от домашните на който им се пакости. След известно време неприятностите на този брат изчезнаха от семейството. Учителя ни бе казал:"Мога да лекувам няма болест която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите но кой? Не всички а тези който Бог ми каже. Един идва при мен защото жена му е болна. Казах му да си върви че жена му ще оздравее. Той тръгна недоволен не съм го бил изслушал а после дойде при мен и ми благодари че жена му оздравяла. Веднъж когато бяхме на екскурзия на Витоша прилоша на
към текста >>

22. 5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи” - Боян Боев (1883 – 1963)

И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“ След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза: Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други. Учителя изпя следната песен: Нали думах, мила мамо, да не ходя, мила мамо, на чешмата. След това Той продължи: Тактът на българите е 7/16. Това е Сатурнов такт. Тактът 7/16 в българската музика показва безкористие, желание да се служи на всички. Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е турен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е
към текста >>

23. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

юни 1941 г. небето се издигаше над Витоша ясносиньо, без нито едно облаче. Всички се събрахме около Учителя и той започна разговора с една приказка: Едно време дядо Господ минавал, срещнал един говедар и го попитал къде е пътят. Говедарят, както лежал по гръб, отговорил. Дядо Господ си казал: „Ще го отуча от този навик да се изтяга!“. И пратил стършела, воловете пощръклели, разтичали се, а после говедарят ги гонил, догдето ги намери. Така че говедарят не се излежавал вече. Брат Н. помоли Учителя да изпее някоя песен, която досега никога не е пял пред нас. И Учителя изпя следната песен: Странник съм в този свят. Никого аз не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Богатият на всеки беден хвърлял по орех. Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Това е изкуство. Има красиви неща в Живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи, но някой път ние спим и не
към текста >>

24. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

човешкия организъм, отвън се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние, а после самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя. Изгуби ли се, заедно с него ще се изгубят и всички други идеали. Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва на хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“. И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие. Изпитанията могат да бъдат
към текста >>

25. 16) Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

ТИ УСТАТА, ДА ГОВОРЯ ЗА ЖИВОТА Към 9 часа сутринта Учителя с десетина братя и сестри влезе в големия салон и импровизира на пиано. Постепенно групата се увеличи и изпяхме песните „Химн на Великата Душа“, „Цветята цъфтяха“, „Аз мога да кажа“, „Там далече“ и пр. После един брат помоли Учителя да каже нещо за характера на нашите песни. Трудно е да се снемат от горе песни като „Аин Фаси“, „Киамет Зену“, „Вехади“, „Венир-Бенир“, „Фир-Фюр-Фен“, „Махар Бену“, „В начало бе Словото“, „Имаше человек“ и пр. В бъдеще те ще се разработят в големи музикални съчинения. При окултните песни щом няма концентриране, не могат да се пеят. Тези, които изпълняват, дават нещо от себе си, а тези, които слушат, вземат участие и приемат. За мен музиката е изявление на Божественото. Песните с ватански думи, като „Махар Бену“, „Венир-Бенир“ и други, не могат да се преведат. Те са свещени песни, те са мантри. Ние сме единствените, които имаме новата музика, и никъде в света не са дадени песните, които тук се свалят. Някои от тях трябва да се пазят, но и да ги вземат, не биха могли да ги разберат; например „Фир-Фюр-Фен“. Тези песни ще си пробият път и хората ще са готови за тях. Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете. Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят.
към текста >>

26. 28) Житна диета и пост - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОСТ Една група братя и сестри бяха приети от Учителя и го помолиха да им даде упътвания за практикуване на диета с жито. За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни. Преди да се започне с житната диета, необходимо е да се направят две изпотявания. При всяко от тях ще се изпиват по три-четири чаши гореща вода в затоплена стая, облечени доста дебело, за да се предизвика ускорено изпотяване. Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон. Всеки ден ще заливате едно канче жито с четири канчета вряла вода, след което да ври 10-15 минути. След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа. Тогава всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб. През време на диетата може да се ядат портокали или да се пие чай със захар и лимон, но житото ще се яде без захар. Тази диета е за духовно повдигане и може да се практикува няколко седмици. При друг случай за един месец е много хубаво да се приложи следната диета: сутрин – варени картофи и хляб, на обед – половин килограм грозде и четвърт хляб, вечер – картофена супа и хляб. Един брат попита: „Учителю, какво ще кажете за поста?” Четете Исаия и ще видите какво нещо е пост: метод за създаване на нов човек.
към текста >>

27. 34) Като меден сок за нашите умове - Боян Боев (1883 – 1963)

будно съзнанието ни. Постоянно трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси, но и който мисли, че е богат, тя и него не може да търпи – и двамата не ги търпи. Стана въпрос за молитвата. Учителя каза: Преди да поискаме нещо, Господ вече го е дал, но ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е нейното значение. Някой се моли за нещо и иска да стане моментално, а то идва постепенно, постепенно. В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая живеел един богат човек, чул молитвата на тази жена и на следващия ден ѝ пратил това, за което тя се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо и Невидимият свят чува и дава. Винаги първо правехме молитва на полянката и след това поемахме надолу. В 4 ч. се приготвихме да слезем и на края на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи: “Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите
към текста >>

28. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно. Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа. Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва?” След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да
към текста >>

29. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

да даде и леност. Една сестра каза: „През цялата нощ над езерата имаше оркестър, който продължи до сутринта, до изгрев слънце“. Тази музика, разбира се, ползва всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си, тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме на връх Мусалла. Беше 10 юли, сряда, температурата – 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема: „Господар и слуга“, отпечатана в тома „Определени движения“. След това Учителя каза: Нека всеки се помоли в тайно, както намери за добре. В 1 ч. следобед температурата на Мусалла беше 23 градуса. Учителя каза: На Мусалла има специфични места, които никой не е видял. На връщане се спряхме за известно време при Окото и надвечер бяхме на нашия стан. На 11 юли направихме екскурзии по свободен избор. Едни посетиха вътрешното езеро от долните две Мусалленски езера, други изкачиха Незнайния връх А-В, трети отидоха към Чадър-тепе, а други – до Сфинкса и оттам по едно било, което съединява местността при Сфинкса с Мусалла, стигнаха до върха. Това било се нарича Триона и доста трудно е преминаването през него, защото от двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот“. След това Учителя държа беседа в 7.30 ч. на тема: „Специфична светлина и топлина“, отпечатана в тома „Отворени форми“. На края на беседата
към текста >>

30. 62) Подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето и съвсем друг метод за подмладяване: всяка година посаждайте царевични зърна, репички, малко магданоз и босилек. За да живее човек дълъг живот, трябва да е поставен при неблагоприятни условия и да мисли. Подмладяването най-първо започва от Причинния свят. В Причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви трябва да станат млади, после – чувствата, и след това – постъпките. Ще дойде време и за следното: остарее ли човек, приятелите му, които го обичат, ще се помолят за него и той ще се подмлади. Но това няма да стане при сегашните условия. Някой те погледне и щом ти каже, че вече си остарял, това е едно внушение. Сто души ще те срещнат и ще ти внушат, че си остарял, и това бръмчи в ума ти. Но ти направи обратното: когато срещнеш някого, кажи му: „С десет години си се подмладил!“. И на някой друг пак кажи така, но и на себе си, когато станеш сутрин, кажи: „С десет години си се подмладил!“. Това не е комплимент. Комплимент е това, което не става и е само празни похвални думи, докато това, което става, не е комплимент. Най-сигурен метод за подмладяване е да се внесе Любовта в сърцето на човека. И който не може да внесе Любовта, той е стар. Достатъчно е човек да прояви Любовта и ще се подмлади и ако има бръчки, ще изчезнат. Под „подмладяване“ разбирам освобождаване от ненужни работи. Тази сутрин казах на една сестра: „Как е Вашата другарка, с която постоянно живеете? Вие сте старата сестра, на която краката не я държат, а онази сестра, която живее при
към текста >>

31. 69) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

вселени“, които се виждат като обща мъглявина. Непреривно (рус.) – непрекъснато. Обленявам (рус.) – мързелувам (бел. ред.) Остеология (гр.) – дял от анатомията, която се занимава с формата и структурата на костите във връзка с техните функции. Птомаини и левкомаини (гр.) – органични азотисти съединения, които се образуват при гниене на животински трупове и на растения. Плазмодий (гр.) – най-прост едноклетъчен паразит, който в кръвта е причинител на маларията. Попросиш (рус.) – да помолиш. Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълъг и прегънат отвор и други уреди и апарати, снабдени с отводни тръби, които в химията служат за нагряване и дестилиране на вещества. Сарафин (тур.) – който разменя пари, търговец на ценни книжа и на чужда валута. Скържав (ост.) – скъперник. Суспендирам (лат.) – отменявам, обезсилвам, спирам. Сидерично махало – сидерично (гр.) – желязно; (лат.) – звездно. Трен (фр.) –
към текста >>

32. 3) Божествената наука обема всичко в себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

стане сутрин, не е разположен. Човекът не е така защитен, както мислите, и затова трябва да се моли и огражда. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ И всеки, който вярва в тази власт, ще бъде ограден. За да можем да живеем добре на Земята, трябва да имаме Божествен живот, да бъдем охранявани. Ще дойде един ден – и всички, които се обичат от хиляди години, ще се съберат заедно – това разбирам щастлив живот. Затворят ли едного, то двама, трима, четирима да се помолят за него. Ако биха се отворили очите на човека да вижда наблизо и надалече, той не би се смущавал. Ако не дойдат от Невидимия свят да ти помагат, какво ще свършиш сам? Аз се чудя на хората как мислят, че ще свършат нещо сами – каквото посеят, Невидимият свят го възраства. Един човек ми каза: „Аз вярвам в Христа.“ А аз му отговорих: „Ти вярваш в Него, а пък аз Го обичам.“ През време на Радославовото правителство32 ме следяха, като излизах да се разхождам из Борисовата градина или като се качвах на Витоша. Детективите ме следваха с автомобили. Те бяха много страхливи, а и мислеха, че съм сам, но не беше така. Стреляха, но все във въздуха. Цялата тази история имаше своята неприятна страна, че вместо да помагам, трябваше да се разправям с тях. Трябва вътрешна сила. Красивият свят ще дойде след този. Ние искаме първо да си наредим всичките материални работи и тогава да живеем за Бога. Това е една от най-големите погрешки. Момент след момент трябва да живеем за Бога. Например днес получиш
към текста >>

33. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

и те не са Ă дали път да се прояви. Сега иде един период да се разрушат затворите, дето Любовта е била захвърлена, и тогава тя ще излезе навън. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което да почне да действа в него. Егоизмът прилича на изящен кристален бокал, но с малка вместимост. Колко хора ще останат жадни. Жадният трябва да се заведе при един извор, който тече, защото там има изобилие за всички. И този извор е Любовта. Сестрата помоли: Бихте ли ми дали някое упътване лично за мен преди моето отпътуване. Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и вън от себе си. Всеки един човек има представител вътре в нас. И ако ние обичаме този представител отвътре, то тогава ще можем да обичаме и онзи отвън. Ще ви кажа по кой начин да работите. Работете по този начин, по който никой досега не е работил. Във всеки човек има нещо специфично и той трябва да го прояви със своята дейност. Ще ви дам сега един практически пример. Да допуснем, че имам сто семенца от плодни дървета: нося ги със себе си и като срещна едного, показвам му ги. Показвам ги на този и на онзи, но те не знаят много нещо за семенцата, не могат и да ги опитат. А аз все ги показвам: ту ги турям в джоба си, ту ги вадя, само за да ги зърнат, и си отминавам. Това е сегашното проповядване. Но има и друг начин – да се посеят тези семенца в една градина и от плода да раздавам на другите да опитат. О, тогава непременно ще завържем приятелство
към текста >>

34. 13) Втората октава на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

ЦВЕТОВЕТЕ Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му. В една от последните лекции Той бе споменал, че днешното човечество образува нова мрежа за възприемане на новите лъчи на светлината, за да се ползва духовно от тях, и ние го помолихме да ни каже още нещо по този въпрос. Има и известа светлина, която минава, без да се схваща от организма. Именно сега ще се образуват в човека специфични органи, една мрежица, с която да се улавят новите лъчи на светлината. Който има такава мрежица, е от новите, а който няма, е от старите. Без да възприемаме новата светлина, и новата мисъл не може да дойде. Обикновената светлина и животните я имат. Малко са хората, които имат ясна представа за цветовете. Обаче образува ли се мрежа за тази енергия, ще бъде възможно да се възприема и втората октава на цветовете. Трябва да се знае, че има механически, органически и психически трептения на светлината. За новата светлина трябва да бъдем готови, старата светлина ще стане слугиня на новата. Дотук всичко е теория, а на вас ви трябва нещо реално – да почнете да възприемате новата светлина. Ако се отворят очите на човека, той ще види, че във въздуха има чудни работи. А ние, като погледнем, не виждаме нищо в него, струва ни се, че той е прозрачен. Но почнем ли да възприемаме новата светлина, ще видим и един съвсем нов свят. Някой пьт човек вижда цветя, китни долини и пр. Всъщност той вижда част от царството, което е скрито от
към текста >>

35. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

ИСТИНСКО ПОЛОЖЕНИЕ Няколко журналисти бяха приети от Учителя. Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“ Може да се говори, стига да се схваща добре. Преди всичко между хората трябва да има идея за човещина. Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета. Идеята ви е хубава, добре – да се говори, но само ако може да се създаде една хармонична среда, защото нещата, които ще ви се кажат, са ценни. Знам, че нищо не се губи, но Природата не обича големите съпротивления. Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада. Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата. Сега може да изляза да държа беседа пред най-просветените българи – да
към текста >>

36. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОЗНАТ Разговорът се подхвана, като една сестра изтъкна думите на Учителя от сутрешната лекция, където бе споменато, че човек е развил много малък брой от мозъчните си центрове. Сега е така, но един ден ще бъде съвсем друго и няма да казваме: „Познай Господа!“, тъй като Господ ще бъде познат. Тогава всеки ще има един велик талант и като помолим някого да се изяви с нещо, той или ще изпее нещо много хубаво, или ще нарисува нещо много величествено. Ако е химик, ще направи някой велик опит. Ако е градинар, при тези думи ще каже: „Дай ми една портокалена семка“, ще я тури в едно джобурче и за двадесет минути ще излезе голямо дърво, ще завърже и ще даде плод, който градинарят веднага ще откъсне и ще разреже, за да ти го даде. След това пак ще махне с ръце и цялото това дърво ще се прибере, ще изчезне. Това ще бъде в бъдеще, а днес това се прави много рядко. Господ ще бъде познат! Всинца сте кандидати за щастие и има какво да очаквате в бъдеще! А сега се нуждаете от насърчение, тъй като носите на гърба си тежки раници. Но когато се завърти колелото, няма да сте в това положение, в което се намирате сега. Влезте в новия порядък и ще забравите за сиромашия, студ и страдания. Трябва да живеем съобразно Божиите закони, съобразно Великия Божи план, който работи в нас. За всички хора Бог е предвидил такива блага, каквито умовете ни не са в състояние да схванат и каквито ние и не подозираме. Всичко на Земята е с определена програма. Колко продължително време рибата се е
към текста >>

37. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

но при изворите има благословение и те ще оправят света. Дръжте извора постоянно в ума си. Дойде ли противоречие, кажете си: „Пълните и празните бъчви не разрешават въпроса, а изворите.“ Изворът е благословение – Божественото, което иде отгоре. Веднъж в една държава, където хората били много религиозни, настъпила суша, налегнали ги бедствия и страдания. Свещениците добре пеели, добре вършили службата си, но нищо не се променило, докато не слязъл един човек от планината. Той се помолил и дошъл дъжд, след това, пак чрез молитва, премахнал епидемията. Поповете казали: „Този човек дъжд докара, цери, но в църква не влиза.“ Вие ревниво пазите миналото, а това, което сега ви дава Бог, отхвърляте. Тогава какво почитание може да имате към Бога! Вие, като влезете в този път, ще срещнете съпротивление. Ще дойдат при вас хиляди прадеди, най-малко от сто поколения, и ще ви дават ум. Те имат разни начини да ви спрат – чрез насилие и чрез меки наставления. Ще ви кажат да не се пресилвате, че има доста време занапред. Един млад момък отишъл на църква, а дяволът му се изпречил напред и казал: „Сега си млад, като остарееш, ще имаш повече опитност, тогава ела.“ Младият момък го послушал и тръгнал на стари години на църква, но тогава дяволът пак го посрещнал и му казал: „Това едно време на млади години трябваше да правиш, а сега на стари години си почивай.“ Източната философия казва: „Убий всяко желание!“ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на
към текста >>

38. 55) Новото ще дойде по един естествен начин - Боян Боев (1883 – 1963)

ПО ЕДИН ЕСТЕСТВЕН НАЧИН Един общественик беше приет от Учителя. Той пожела да посещава лекциите и помоли Учителя да му определи в кои дни да присъства – дали в сряда, или в петък. Ще зависи от Вашето свободно време. Ще гледате на лекциите така, както гледате на храната. Има известни възгледи, които са необходими и хранят душата. Вие ме питахте как да прогресираме в обществения живот. Ако нямаме помощ от Божествения свят, нищо не се постига. Ако сегашните държавници разбираха Божествения закон, щяха да успеят. Те не успяват, понеже нямат съдействието на Божествения свят. Като не изпълнят известни мероприятия, които да осъществяват целите на живота, тогава идва анархията. Консервативните елементи не се интересуват от водата, която изтича, но от рибата, и се страхуват да не би, като отворят бента, заедно с водата да отиде и тя. И докато ги убедиш, че рибата няма къде да ходи, а ще изтече само мътната вода, те противодействат. А като ги убедиш, че ще дойде прясна вода, те няма да противодействат. За съжаление те не знаят, че в тая кална вода рибата ще умре. Сегашната култура е в своя краен предел и казвам, че за излюпването на новото яйце остава още малко и, ако не го турят под квачката навреме да се измъти, то после, и да го турят, ще бъде късно. Новото ще дойде по най-естествен
към текста >>

39. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл. Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите. Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3 Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното: Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето. Един ден ще благодарите за противоречията, които сте срещнали в живота си. ПИСМО № 4 Една сестра от чужбина писа, че е поканена да държи беседа в един затвор на 31 декември, срещу Нова година, и тя попита Учителя за тема. Той отговори следното: Страдание без ожесточение е правият път. И ако има ожесточение и после пак страдание, тогава не ще има омекотяване, а втвърдяване. Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. Вие може да говорите на следната тема: „Благото, което носят разумните страдания за човешката душа“. Именно страданието е Божествен език, с който Небето говори на тези, които се отклоняват от правия път; страданието е език, който показва, че сме в една дисхармонична среда. ПИСМО № 5 Същата сестра сподели, че е държала сказката по дадената тема пред затворниците и
към текста >>

40. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание! Онези, които са определени, ще дойдат. Христос казва: „Овците, които си Ми дал, ще дойдат. Тези овци са Твои.“ Човек трябва да бъде като пчелите. Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера, е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, трябва да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес. Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари. Важна работа е да се печелят души за
към текста >>

41. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

СЕМИНАРИСТИ На 18 април 1942 г. семинаристи от Пловдивската семинария с двама свои преподаватели посетиха Изгрева. Преди обяд те се разходиха из градината, а след това помолиха Учителя да побеседват. Той ги прие в големия салон и каза: За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа, не е Любов. Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи. Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора и ще има възможности за всички.
към текста >>

42. 96) Събор в Швейцария - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат швейцарец беше посетил Учителя и после писа, че може да организира един малък събор или братска среща в Швейцария и помоли Учителя за упътване. Това бе през юни 1937 г. Отговор: Този събор да се направи по един скромен начин. И тъй като засега той ще бъде само един малък опит, затова да не му се дава голяма гласност. Можем да изпратим от Бьлгария един или двама души делегати. Нека в събора да има един непринуден ред, без никакви формалности. Може след това да се изнесе и публична сказка. Когато пишете писма до духовните хора, не предрешавайте въпроса за целта на събора. Съборът да има за цел братска среща за взаимно опознаване на всички братства, а не да му се поставя високата цел – обединението на мистичните
към текста >>

43. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

чистият, праведен живот ни предпазва. Всяка храна, която влиза в човека, трябва да развива една динамична сила. Човек не бива да създава в себе си хамбар. Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото Ă носи отрова. Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява. Ако си се научил да дишаш етер, при умиране е лесно, но ако не знаеш как да дишаш етер, мъчно е – излизаш, връщаш се, излизаш, връщаш се. Един българин ми разправяше, че като бил в Америка, страдал от лошо храносмилане и пет-шест месеца не могъл да спи спокойно. Щом задремвал, напреде му се изпречвал един голям човек с тъмно лице и с нож, който искал да го мушне в корема, но всякога се намирал някой, който да го избави. Кошмарният човек идвал всяка нощ, болният забелязал присъствието и на своя пазител, но кой е той, не можел да разпознае. Една нощ пазителят му дал нож и му казал: „Стани и дръж се!“ И човекът започнал да се
към текста >>

44. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

продължение на няколко минути, а не изведнъж. Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 ÷ 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш” или „"Добрата молитва”. Дишайте, задържайте, изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му е била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дешане, не се приема. Ако човек може да задържи въздуха поне 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на Новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишането.” Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Боян
към текста >>

45. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

г. Изгрев Любезни брат, На 18 април 1942 г. пловдивски семинаристи с двама свои учители посетиха Изгрева. Бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, обиколиха полянката и след това помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и заговори. Тук ще изложа словото на Учителя пред тях. За да се беседва с хората три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никакъв друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля, душа, това не е любов. Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има
към текста >>

46. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз
към текста >>

47. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога!" Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!" -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват
към текста >>

48. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа!" Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж. Тя показа картината на Учителя. Всички я разгледахме. Помолихме го да каже нещо за изкуството. - Най-първо, в нисшия стадий на изкуството взема участие само наблюдателният ум. Наблюдават се формите. Върху главата центърът на формите е поставен между веждите. Това е материалната страна на изкуството. След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина. Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува. Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина. С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание. Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не! То е един велик свят! Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята. Всеки трябва да се стреми да има
към текста >>

49. Екскурзия на 7 април 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси. Който мисли, че е богат, и него не може да търпи. И двамата не търпи. Стана въпрос за молитвата: - Някой казва: „Господ нали знае от какво имаме нужда?" - Преди да поискаме нещо, Господ го е дал. А ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е значението й. Някой се моли и иска да бъде изпълнено моментално. - Постепенно, постепенно ще стане! В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молитвата на жената и на другия ден й пратил онова, за което се молела. Така и вие, когато се молите на Бога за нещо, отгоре Невидимият свят чува и дава. * Винаги, когато се връщаме, правим молитва на поляната и след това поемаме надолу. Днес към 4 часа след обяд се приготвихме за слизане. Накрая на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи: „Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите
към текста >>

50. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

това е важно! Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво. Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук на Земята. Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло. И казвте: „Как така от известно време този човек се е изменил?" Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него!" Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите! Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от
към текста >>

51. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

в най-големите противоречия да виждаш Бога. Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Него и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. * Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: - Всеки може да развие интуицията си, да познава промяната на времето например. Ние по радиото, през Въздуха изпращаме на хората хубави неща. * - Учителю, кажете нещо за възпитанието на децата - помоли една учителка. - Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата! Само със съзнанието си ще работиш. И след Време детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса. - Учителю, днес чувстваме особен вътрешен подем, като че ли сме в рая! - Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като
към текста >>

52. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

сънувал, че едно същество идва при него, отваря близката канара и го завежда вътре в канарата, дето имало обширни помещения - салони, стаи и пр. И това същество почнало да разправя на брата как живеят там съществата и какво работят. Дали всичко това е реално? Учителя отговори: - Да, всичко това е било реално. Изобщо трябва да се знае принципът: Всякога висшите същества живеят по планините в такива места, дето човешкия крак не стъпва. Те обичат чистотата. - Учителю, ще Ви помолим да ни покажете такива места като отидем следващата година на Рила. - На Земята - отговори Учителя, - има места по-хубави от рая, много чисти. Една сестра помоли: „Кажете ни нещо за Седемте рилски езера". Учителя каза: - Близнаците са духовният свят. Петото езеро -Бъбрекът и Шестото езеро - Сърцето са умствения свят, а горното езеро - Седмото - е Божествения свят. Второто езеро - Елбур е граница между физическия и духовния свят. Първото езеро е на материалните блага. Елбур е на доброто. Третото езеро е на хубавото, на красивото. Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има
към текста >>

53. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа". Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати. Знайте, каквото правите, за себе си го правите. Молете се, не се обленявайте, много нещо ще спечелите. Защото, ако не се помолите, изгубвате момента — други ще го направят и ще вземат благото, приготвено за вас. С молитвата ще избавиш себе си и другите от много страдания. Мислите на света възпълват въздуха и ако човек не е буден, те ще навлязат в него и ще го превземат, т.е. тогава той ще почне да мисли като света — Светът значи завлича, ако човек няма постоянно будно съзнание, а това идва с молитвата, като човек постоянно се моли в себе си и да държи непрекъснато връзката си с Бога (тогава идват невидими същества и му помагат). Значи, човек винаги има на какво да разчита в себе си. Съдбата (кармата) дебне човека всеки момент, затова непрестанно се молете и без молитва никога не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви
към текста >>

54. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай. Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук на земята, за да учите. Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате. Постъпките ви спрямо хората да са както спрямо Бога. Ще обръщате внимание на всички: хора, животни и растения. Мъчно е човек да страда, но то е привилегия за него. След страданието идва едно голямо благо за него. Вие сте още непроявени герои и Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е. да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим. Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е
към текста >>

55. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си. Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли. Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще
към текста >>

56. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които
към текста >>

57. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на едно свое добро желание, Невидимия Свят всякога помага. Болен си - помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек като е поискал, Бог да не го е направил. Светът представлява желанията на тези малки същества. Каквото те са пожелали, Бог го е направил. Ако всички бяха се обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за оправяне на света, кажи ни един начин, по който да го оправим." И ако се помолеха от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо Същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на неуредиците на вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас.
към текста >>

58. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: "Този брат е жив, не е заминал." Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате. Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия. Тогава той идва при мене и ми казва: "Дадоха обяд за мене, но никой не се помоли за мене." Трябва да му се изпрати една хубава мисъл. Нашите молитви им помагат. Нашите хубави мисли към заминалите - това е храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят. Човек, като замине, може да се прояви, в известни случаи, чрез разни хора. Например, може да се вселява в някого за една година, в други - за две години, за три години, за десет години. А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София, когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд, към 10 часа, дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни
към текста >>

59. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг, ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън, да се стопи и пречисти. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът, със Силата на Любовта, се обезсилва и капитулира. Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.” Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.” Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.” Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление. Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?” Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита, без да се колебаете. Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня
към текста >>

60. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика. Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално. Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги
към текста >>

61. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път. Ако се отклони от него, става слаб. Така и Висшите Духове, които се отклониха от Божествения Път, паднаха и станаха слаби. Виждаме в книгата „Откровение”, че един ангел слиза и връзва падналия дух за хиляди години. Питам този, който го връзва, каква е силата му? Той има грамадна сила. Значи вързаният не е разбрал къде се крие силата: именно, когато постъпва в съгласие с Божественото и работи за него. Когато направите нещо за Бога, това ви дава мощ, сила. Бог е Праведен. Като служим на Праведния Господар, ние сме праведни. Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да
към текста >>

62. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 3 април 1952 г. Любезни брат, На 18 април 1942 г. посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители. Те бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, обиколиха полянката и след това помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и им говори. Тука ще изложа словото на Учителя пред тях: За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е любов. Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има
към текста >>

63. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един-два часа, ще видите какъв подем ще имате. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва са къси. Изважда си часовника при молитва. А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги, а иначе са много къси. Ако сто души братя и сестри или поне десет души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва. Бог в нас и ние в Бога, всичко можем да направим. Една сестра чела книги, убедила се в духовните работи и искала да направи опит. В един облачен ден тя се помолила на Бога така:“За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко отверстие на небето с ясно небе.“ И действително се отворило. Ти се намираш, пред една къща и казваш да се отвори прозорецът. И като има разумни хора в къщата, отваря се прозорецът. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне. А когато се моли друг някой, Бог може да прати тебе да му помогнеш. Изобщо на молитвата ще се отговори. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена. Но главното е, ако любите Бога. Бог ни е поставил в разумния свят и да се не обезсърчаваме. Отвори радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят ще ти изпратят своите благословения. Достатъчно е да
към текста >>

64. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

то за насърчение. Човек трябва да има вяра в организма. Като повярва, клетките ще почнат да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги Ограничава. Стана въпрос за молитвата. Учителя каза: Някой казва: “Господ нали знае от какво имам нужда?“ Преди да поискаш нещо, Господ го е дал. А ние трябва да Отидем да си го вземем. Това е молитвата. Това е значението на молитвата. Някой се моли за нещо и иска да бъде Моментално. Постепенно, постепенно. В един американски хотел една жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молбата и на другия ден пратил на тази жена това, за което се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо. И отгоре невидимият свят чува и дава. Любовта е най-голяма сила. Най-първо ще се освободите от механическите процеси. Приложете това във вашия личен живот. Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънка, опита я по друг начин, веднъж, дваж. Като я провери, ще каже истинска ли е или не. А пък вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, вие го приемате. Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добър, ще кажете: “Фалшиво е.“ Любовта казва: “Аз познавам само тези, които ме възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам.“ Когато я запознаем с празна стомна, любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги пълнят. А други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят. Това са все алегории. Щом се примириш с
към текста >>

65. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза: Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно предходно състояние. Значи после самият човешки организъм ще развие тези органи за себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж нямат такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си хапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск. Ще се поразходиш. Ще пиеш вода, ще се радваш на слънцето. И за утре ще ти дадат програма, ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза: Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия. Това ще бъде тайно, в душата му. Той да не се мени в този идеал:“Всичко е за Бога“. Изгуби ли той това, ще изгуби всичко. Когато ти спазваш Божиите закони, Той те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората:“Подкрепете го, това е мой служител.“ И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие, за да се види догде си дошъл. Изпитанието може да бъде такова: Един човек ще ти даде
към текста >>

66. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

разбира се следното: Обичай съществата дотолкова, додето се простира твоето съзнание, т. е. с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешката любов, а Божествената. Да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да обичаш всички, да им помагаш, там се изисква много. Като обичаш едно същество, ти се ограничаваш с това. Като се привързват хората един към друг само, те се спъват, ограничават се. Това, което е на. Земята, не е любов, а привързаност. Защото любовта обича всички. Че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато. Един брат каза: „Учителю, вие в една лекция преди няколко седмици казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога. А в неделя, преди 3 дена, казахте, че човек трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание. Той може да обича добрите хора. А второто се отнася до човек, който е духовно развит. Той е изкачен на мистични височини, той може да обича всички и грешните, и добрите." Учителя каза: В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото, ценното, а като стопи рудата, отделя
към текста >>

67. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

не влагаш двойника си. Когато обичаш някого или тебе обичат, могат да разместят двойника ти. Онази любов, която не е истинска, размества двойника. И тогава хората страдат. А при истинската любов двойникът не се размества: Да няма разместване, преплитане на двойниците. Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш, та той да се намести добре и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен да се намести двойникът правилно, за да можеш да възприемаш нещата правилно. Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи! Господи!“ и другото не се чуваше. Но каза още и други неща. Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли. Даже и при разговор незабелязано си затваря очите и произнася думите: „Господи благослови!“ и другите думи не се чуват. След това Учителя продължи да говори: Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте. Не си внушавайте, че от вас нищо няма да излезе. Кажи си обратното: От мене ще излезе повече, отколкото очаквам, вие, като работите за Бога, ще бъдете силни.
към текста >>

68. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

и всички се грижат за него. Братът попита: „Що е благодат?“ Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

69. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

при мене, каза още следното: „Учителю, аз съм подковач-налбантин, но искам да напусна занаята, понеже се занимавам с животни, а много животни са буйни. Аз се безпокоя, нервирам се и ги бия и мисля, че с това преча на себе си.“ Казах му: Ти и да напуснеш този занаят, и друга работа да почнеш, и там ще имаш неприятности, и там ще се нервираш. Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “ Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до опашката и в това време ще му говориш мислено тези думи. Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо. С това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 г. След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка. Веднъж докарали един буен кон, когото винаги биели, докато го подковат. Стопанинът на
към текста >>

70. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

продължение на няколко години, а не изведнъж. Всички болести се дължат изобщо на неправилното дишане. Бързото и повръхностно дишане е опасно за организма. Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 - 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и издишайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение. От каквато и болест да страдате, търсете изход в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишане. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

71. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството. Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта. Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с душа и дух, а кой с всичките заедно. Когато имаш мъчноразрешими въпроси и не знаеш как са постъпиш, не бързай да ги разрешаваш, остави ги за другия ден. Вечерта преди лягане се помоли сърдечно и чакай през нощта насън да ти каже Господ как да постъпиш в дадения случай. Всяка вечер след молитвата преди лягане изговаряй формулата: Аз отивам горе да се уча, да се моля и да работя. По въпроса за женитбата Учителя каза: Не съм против женитбата, но преди да си го направил, много мисли, а след като си го направил вече, ще търпиш. Най-трудното, но най-ценното на ученика е самообладанието в мисли, чувства и постъпки. Любовта е извор, от който животът изтича, мъдростта - пътят по който светлината идва, а истината е цел, към която всички трябва да се стремим. Преди да дойде Духът, трябва да предшествува Любовта. Божият Дух, възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас. Сегашните хора от петите до главата са облечени в лъжата. От устата, от очите, от пръстите и отвсякъде все лъжа изнасят. Любовта не е любов, когато не ни освобождава от всички ограничения. Щом някой не умира, значи има живот, а щом има живот, има и любов. Да се занимаваме с дребни прояви за живота, това
към текста >>

72. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя се издигаше на два етажа. На горния имаше една по-голяма стая, в която бяха наредени столове и малка катедра за беседите при дъждовно време, иначе те се държаха навън. През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Влизането в Горницата остави светъл белег в душата
към текста >>

73. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 година. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?" - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка. "Дайте да свалим кюнците!" - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона.
към текста >>

74. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпълнение на задачата. Там от служба на служба, уреждах формалностите. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се
към текста >>

75. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед. Аз се спрях и само за миг можах да си дам отчет, че цялата работа свърших по високия идеал, и защо ли така Учителя ме гледа, къде ли имам
към текста >>

76. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго. Чак към края на декември бях отново на Изгрева. Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай!" От начина, по който ми каза тези думи, от израза на лицето Му, аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по-нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие, това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше мътна вода. Над вадата беше проснато едно дърво за мостче, такова каквото
към текста >>

77. 54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

хора и да не пуска никой да влиза или да излиза от там. Сутринта, в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома Му на улица "Опълченска" 66 до Изгрева. Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл. "Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: "Г-н Министьр-председателю, днес е нашият съборен ден. Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз
към текста >>

78. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец!“ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство. Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отривисти, бойки. Отвърнах му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират силите на тялото и на духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз. Докато бях още при началника, той се свърза по телефона с министър Йоцов. И веднага министърът ме повика в кабинета си. Там той ми каза: „Първият опит е излязъл добър. Сега остава т се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка
към текста >>

79. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота. Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас. Той помоли да се изнесе малкият телескоп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и
към текста >>

80. 71 ПОРТРЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ПОРТРЕТИТЕ Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев. Той пристигна с автомобил, обикаляше света с пригодена стаичка на колела. По това време изучавах хиромантията и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръката на един голям художник. Борис Георгиев се бе срещнал с Учителя и след разговорите му направи портрет. Портрет на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра, Цветана
към текста >>

81. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва : - Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре, а когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмния път - надолу към водите на Океана. Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и тебе, и конете ще изплашат! Ти
към текста >>

82. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

връх. Престанал дъждът. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни, водата се оттекла и се показала обширната и безлюдна земя. Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора. Той разбрал желанието им и чрез свой пратеник наредил Девкалион и Пира да слезат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика. Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото. Известно е, че земната ос се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхност, а в продължение на около 2 150 години е насочена към едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния
към текста >>

83. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

но още повече човешкото месо. Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея,
към текста >>

84. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Елисей да го питат какво да правят. Той им казва да му дадат един свирец. „И като свиреше свирецът, дойде на него ръката Господня и рече им: Така говори Господ: Направете в този дол трапове и няма да видите вятър и дъжд, но този дол ще се напълни с вода и ще пиете вие и скотовете ви. И Господ ще предаде Моава в ръцете ви." И както казал Елисей, така станало. Една бедна жена, на която мъжът умрял, имала дългове, заемодавците искали да вземат синовете й като роби срещу дълга. И тя помолила Елисей да й помогне. Той я попитал какво има в къщи. Тя казала: имам само една масленица с елей. Той й казал да вземе съдовете от съседите и да ги донесе в дома си, да влезе в стаята, да затвори вратата и да започне да налива от масленицата във всички съдове по ред. Тя направила това и всички съдове се напълнили с масло. Тогава Елисей й казал да продаде маслото, за да си върне дълга. Това е пак процес на умножаване на благата. Една добра жена, сунамка, която правила много услуги на Елисей и го приемала да се храни в дома й, и даже му направила една стая в къщата си, той й казал: „След една година ще имаш дете в обятията си. Тя не повярвала, защото както тя, така и мъжът й били възрастни вече. Но действително, както казал Елисей, така станало. Но след известно време като поизраснало, детето се разболяло. Тя отива на планината Кармил при Елисей и му казва, че детето умряло. Като умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и отишла при него на планината Кармил. И той отива в
към текста >>

85. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности. Тогава идва Исайя и му казва Слово Господне, според което всичко това, което е показано на вавилонците, ще се пренесе във Вавилон и още и неговите синове, и неговият народ. И това се сбъднало. В 40-та глава се говори за новите времена, които ще дойдат след страданията. Пророкът с ясновидски поглед вижда бъдещето и казва: „Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен, прав път направете в пустинята за Бога нашего." (3-ти стих) По-нататък говори за Бога. за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще
към текста >>

86. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

и може да остане в Юдея заедно с останалите. А в Юдея останали сиромасите и безимотните, и Йеремия останал с тях. В 41-ва глава се описва, че един евреин от царски род убива този, когото вавилонският цар оставил за свой заместник и след това избягал заедно с другите пленени евреи към Египет. Но по пътя го срещат други, които вземат от него всички пленници и той избягва само с осем души. В 42-ра глава се описва, че останалите юдеи, начело с техния началник молят Йеремия да се помоли на Бога за тях, да пита какво да правят - да останат ли в Юдея или да отидат в Египет. Господ им казва, че ако останат в земята си, ще ги благослови, но ако отидат в Египет, ще измрат от глад, от нож и от мор. В 43-та глава се разказва, че те не послушали гласа на Бога, казан чрез Йеремия и отишли в Египет, като взели и него. И там има Слово Господне към пророка, който му казва, че Вавилонският цар ще превземе Египет и една част ще избие, а други ще вземе пленници във Вавилон. И така станало. В 45-та глава Йеремия се обръща към онези юдеи, които са избягали в Египет, че ги чака смърт от нож, от глад и от мор. В 46-та глава пак се казва, че ще предаде Юдея на разорение. В 46-та глава се говори за завладяването на Египет от Вавилонския цар. В 47-ма глава се говори за разорението на филистимската земя от халдейците. В 48-ма глава се говори за падането и разорението на Моав, който ще престане да бъде народ. В 49-та глава се говори за падането на царството на Амониевите синове и за други
към текста >>

87. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

величествената фигура на този Велик Мъдрец и Посветен в тайните на природата. В първата глава се описва, че пленените евреи са закарани във Вавилон и там царят е разпоредил да изберат от благородните юноши, за да ги учат на халдейски език и на хал- дейска наука, като се хранят от царските яденета. От годините синове били избрани Данаил. Ананий, Мисаил и Азария, на които началникът турил други имена. Данаил нарекъл Валтасар, Ананий - Седрах, Мисаил - Мисах и Азраил - Авденаго. Данаил помолил началника да не ядат от ястията на царя. които били от месо и да не пият вино, но да се хранят със сочива (плодове) и да пият вода вместо вино. Началникът отначало не се съгласил, защото мислел, че ще отслабнат и царят ще държи него отговорен за това. Но Данаил му предложил да направят опит за десет дена и ако действително са по-зле от другите, тогава ще ядат от царското ядене. След десет дена, когато ги видял началникът, те били по-добре на лице от другите юноши, които ядели царските ястия. И тогава ги оставил в продължение на три години да ядат плодове и да пият вода вместо вино. Това показва, че те са били вегетарианци и въздържатели, както всички окултни ученици на древността. От 17-ти стих до края на главата се казва: „И на тези четири юноши даде Бог знание и разум във всяко учение и Мъдрост. И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не
към текста >>

88. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а
към текста >>

89. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти. Но в твоите дни не ще да направя това, заради Давида, отца ти, но от ръката на сина ти ще го
към текста >>

90. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

са и те, вълнуват до най-високо стъпало. Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада честта да Ти обадя това. Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели доста силни врагове. Пък за мене казват, че съм имал с тебе споразумение да действуваме заедно, за да се отнемат от евреите и онези права, на които те още се радват. Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона. Тихо и спокойно ми отговори Исус: - Господарю, в твоите думи няма резон. Кажи на един извор да спре водата си и той ще ти отвърне, че се подчинява на неизменните закони на Природата. Само един Бог знае накъде текат тези води. Бъди уверен в това, което ти казвам: преди да цъфне трендафилът на Схарон, ще изтече кръвта на праведника! Забележих Му с вътрешен възторг: - Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да намериш прибежище. Исус многозначително си поклати главата и с очарователна
към текста >>

91. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото,
към текста >>

92. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията. При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос. Тук самото
към текста >>

93. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

сила или с какво Име извършихте това?", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото. По-нататък се казва: "И чрез ръцете на апостолите станаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярваха в Господа,
към текста >>

94. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва. Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил в един провинциален град, в едно братско семейство и там имало едно много тежко болно дете. Помолват Учителя да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве. Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има в изобилие. Но по-интересно е самото възкресение. Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми!" Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен
към текста >>

95. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И Петър остави лодките и тръгна след Него. Тук пак ни е показана силата и властта, с които Христос разполага, че по Неговата дума и рибите влизат в мрежите, ако го вземем буквално като физически факт. Тук е важно, че е показана Силата на Словото на Христа. Той само като каже една дума, стават нещата. А тази Сила иде от Любовта, която живее в Него. По-нататък се казва: "И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен. Като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той простря ръката Си и се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен. И на часа проказата му го остави". Тук, както и в много други случаи е показано, че болестите като живи същества, Му се покоряват. Но тук фактор е вярата, която болният има. Болният казва: Ако искаш, можеш да ме излекуваш. Това показва, че той вярва, че Христос има власт над болестите и те Го слушат. В 17 стих на пета глава се казва: "... И сила от Господа бе с него да изцелява". От 18 до 26 стих на петата глава се говори за един паралитик, когото спуснали през покрива. Исус, като видя вярата им, казва на болния: "човече, прощават ти се греховете". Тогава фарисеите, които били там, почнали да роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате в сърцето си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове,
към текста >>

96. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В
към текста >>

97. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат
към текста >>

98. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го
към текста >>

99. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота. В 28ми стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним. Изразът когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия. Това не е само една изразна фраза, а има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и отиде на сушата". Или: " Отиде на планината, качи се на хълма да се помоли" и пр. Това са все състояния, положения на съзнанието, през които минава човек в пътя на своето развитие. Но на това няма да се спирам сега, само обръщам внимание, че това са изрази, които крият дълбок смисъл. Христос отговаря на учениците защо не са могли да изпъдят този дух. "И каза им: Този род от нищо не може да излезе, освен от молитва и пост". Но ние виждаме в случая, че Христос не направи молитва, както това обикновено се разбира, но просто заповяда на духа - изказа една магическа формула с власт и сила, като каза: " Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам". Това ни пояснява, че когато се говори за молитва в окултен смисъл на думата, подразбира се човек да има знание да привлече Божествената сила и да я насочи към определена цел. Затова Христос казва: " Всичко е възможно за този, който вярва". Това значи, че когато човек се моли за нещо, той трябва да си представи, че това е вече станало и да няма никакво съмнение,никакво двоумение в него дали ще стане или няма да стане. В този момент
към текста >>

100. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора
към текста >>

101. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат. А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но тялото е немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали и не знаеха що да отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е. Дойде часът. Ето Човешкият Син се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в
към текста >>

102. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието
към текста >>

103. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" В средата на планинската проповед, в шеста глава, Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие. Този род молитва на изток наричат медитация. След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва". След
към текста >>

104. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления. Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Син Человечески няма где глава да подслони". Това е
към текста >>

105. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова,
към текста >>

106. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може и да спаси, и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?" /4:11-12/. "Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/. "И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят." /5,75/. "Когато някой е болен, нека повика ближните и приятелите си и нека се помолят над него..." /5,14/. "И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се усърдно един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния." /5;16/. Всички горепосочени мисли насочват стремящия се да придобие чистота, да придобие вяра във възвишения свят и тази вяра да бъде придружена е дела. Това са все методи, с които трябва да работи онзи, който иска да влезе в Пътя на окултното
към текста >>

107. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на Адама
към текста >>

108. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и
към текста >>

109. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И
към текста >>

110. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно
към текста >>

111. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За мен е важно да се свърши работа, а кой ще я свърши, това не е важно. В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света. Ние сме само условие в дадения случай. Ние сега се намираме в една епоха, когато всички търсят изходен път. Но благодарение на невежеството, мнозина се поставят на хлъзгава почва в този си стремеж. Мнозина християни има, които разчитат само на добродетелите на Христа и Светиите. Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат. Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате. Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре. И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“. И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На
към текста >>

112. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?“, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото
към текста >>

113. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е
към текста >>

114. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла. Брат от провинцията решил да поиска една книга от Учителя. Мислено той изразил това желание. Един ден дошъл в София и отишъл при него. Още като го посрещнал, Учителят му подал книгата и му казал: „Ти търсеше тази книга и ми я поиска. Ето я." Брат Ламбо от Ямбол искал да види Учителя. Дошъл на Изгрева, но му казали, че днес той не приема никого. Братът много се разочаровал, защото дотогава не бил се срещал с него. Помолил мислено: „ Учителю, ако е възможно, приеми ме, ако не - да си вървя." След малко Учителят се показал на вратата и го повикал с ръка. Братът помислил, че вика други от многото хора там, но Учителят посочил към него. Брат Ламбо приближил и чул от Учителя: „Нали ме викахте, нали искахте да се срещнете с мене, елате." Един случай разказва сестра В. И. :„През време на войната след 9.1Х. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително
към текста >>

115. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

за евангелистите, те се ядосаха и започнаха да говорят против Учителя - че го мързи и затова не иска да се назначи на работа. Подмамен от тези приказки и слухове, аз попитах сестра му Мария, той още ли ще стои без работа, още ли ще го хранят наготово. Тя ме погледна: „Жалко, че и ти си се подвел по тия клевети. Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля. Учителят свиреше на цигулката мелодии, които носеха душата във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката. Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката, изправи се пред мене, погледна ме в очите и ме запита: „Кого ме мислят, че съм? Обикновен човек - ям, спя, имам същите нужди като тях..." Разходи се из салона и три пъти ми зададе все същия въпрос. Аз не знаех какво да му отговоря и мълчах. Малко по-късно, като се молех, той влезе, застана пред мене, едно сияние озари стаята и аз видях Христа в неговото лице. Попита ме:„Какво виждаш?" В този миг сякаш нямах думи да му отговоря. След време му казах, че тогава той се беше изгубил и видях сам Христос." Сестра Елена Иларионова от Търново разказва и за Димо - един войник, който веднъж видял Учителя в бели светли дрехи, коленичил, с вдигнати за молитва ръце. Образът му осветявал всичко наоколо. На сутринта Димо попитал: „Кой е и какъв е господин
към текста >>

116. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

това Учителя. Запитах го и той ми каза: „Ще ù пишеш да не идва в България, защото тук няма условия за нея. Ако дойде при нас, работата с превеждането на беседите, която сте започнали за Бога, ще спре веднъж завинаги." Едно лято Учителят беше на Седемте езера, аз отидох там и му показах снимка, която бях получил от Рига. На нея бяха петдесетте души от курса на П. Пампоров, между които моята кореспондентка бе отбелязана с №13. Помолих го да каже нещо за нейната личност. Той посочи: „Тя има една мисъл, едно желание, което не е постигнала на младини и иска сега да го постигне." За нея не каза нищо повече, а се спря на момичето, отбелязано с №12: „Тя произхожда от един старинен род, съществуващ от 1000 години" - и започна да описва нейните положителни душевни качества. Но аз пак му обърнах внимание на №13 - на моята кореспондентка. Той рече същото: „Тя има някои младежки чувства и въжделения, които не е постигнала на младини и сега иска да постигне." Отново се обърна към №12 и продължи най-подробно да описва характера ù. Аз за трети път насочих вниманието към моята позната, но тогава Учителят ме напусна и си отиде, без да ми каже повече нито дума. Останах сконфузен, с чувството на човек, който не го разбира. По-късно тази сестра дойде в България, а с нея и момичетата от снимката - №12 и №11. Моята кореспондентка се върна в Латвия
към текста >>

117. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

и той. На събора се провеждали наряди за молитва, но никой не искал този брат да бъде в неговата група. Тогава Учителят го повикал и сам отишъл с него в градината да си направят молитвата. На Изгрева една сестра казала на Учителя, че ще отиде на Витоша, за да може да се уедини в съзерцание сред природата и да размишлява. Качила се до Черни връх, но като се връщала паднала гъста мъгла и тя изгубила пътя в гората. Лутала се насам-натам и се объркала още повече. Решила да се помоли на Учителя да й покаже пътя. Направила молитвата и изведнъж видяла Учителя пред себе си. Тя много се зарадвала и го попитала откъде е дошъл и как я намерил. Той я превел през мъглата в гората, извел я на пътя, показал ù посоката, в която трябва да върви. Още когато Учителят дошъл при нея, тя му целунала ръка, което показва, че той не бил видение, а е бил материализиран. Сестрата си помислила, че Учителят ще върви с нея през целия път. Но за нейна изненада след малко той изчезнал. Когато се върнала на Изгрева, отишла при Учителя и му разправила случая. Той се усмихнал и казал: „Винаги когато се намирате в затруднение, обаждайте ми се с молитва и аз ще ви помогна." Има много такива примери в живота на Учителя. Друга сестра изпаднала в много тежко положение от неразрешени лични въпроси, срещала непреодолими спънки и противоречия в себе си. В това състояние тя отишла на полянката на Изгрева и седнала под навеса. Било късно вечерта. Тя
към текста >>

118. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

тепе. Като се връщали към града, двама полицаи, подтикнати от свещениците, поискали да го арестуват заедно с цялата група. Повечето от хората се разбягали. В това време се намесил един наш приятел, офицер - Н. Гръблев, който искал да спаси положението, но станало така, че отклонил Учителя и се наложило да минат направо през лозята. Там стражарите арестували Учителя и го повели към градоначалството. По пътя минали покрай къщата, където Учителят бил на квартира, и той помолил стражарите да му разрешат да се отбие и да си вземе друга шапка, понеже бил със старата. Но полицаят не му позволил, а го ударил с приклада на пушката по гърба и му извикал да върви напред. Като научил това, Гръблев поръчал на адютанта на началник-гарнизона да следи какво ще се случи с този полицай в продължение на един месец. Не минали и трийсет дни и адютантът му съобщил по телефона в граничната застава, където служел Гръблев, че същият този стражар бил убит на един селски събор - опитвал се да разтърве двама биещи се. Когато Учителят се явил при началника, той му казал, че иска само да го види, бил много любезен и го освободил веднага. През 1920 г. Учителят с група братя отишли на Сините камъни над Сливен на лагер с палатки. Една сутрин, след като направили молитвата и посрещнали изгрева на слънцето, Учителят обявил пред всички: „Днес ще пристигне една важна делегация от София." Приятелите го запитали каква е тази
към текста >>

119. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

работи. Тя обича онова, което е нейно. Ние страдаме, защото сме вметнали много неща, които не са произлезли от законите на природата, които не са произлезли от фактите на природата, фактите на природата се различават от един наш факт. Законите на природата се различават от нашите закони. И принципите на природата се различават от нашите закони, от това, което ние разбираме. УЧИТЕЛЯТ Брат Евгени разправя, че един ден като бил при Учителя на разговор, го помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека. Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на друго място?" Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата природа е моята библиотека, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата." Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и двайсет и двама души братя отидохме в Родопите на екскурзия. На една хубава поляна, до която имаше силно, дебело и високо борово дърво, Учителят реши: „Тук ще спрем, под .това дърво ще ни бъде главният лагер. Но ще имате предвид - на бора няма да забивате нито пирони, нито ще режете някакъв клон, изобщо няма да го пипате." Два дни след пристигането ни Учителят предложи да
към текста >>

120. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и ù казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за тебе!" Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: „Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: „Аз зная, ти си вече здрава, любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най-добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах ръка
към текста >>

121. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал на нещата, за да не загубя конете си." На Учителя се оплакала една жена от Варна, че мъжът ù много пие и не си гледа работата, а вкъщи само я ругае и бие. Животът ù станал невъзможен. Тя помолила Учителя да ù даде нещо, за да излекува мъжа си от пиенето. Учителят ù казал: „ Няма нужда от никакво лекарство, досега той е пиел, отсега нататък няма да пие." Жената се върнала у дома, мъжът ù я посрещнал и казал: „ Жено, досега пиех, но от днес решавам да не пия!" И така станало. През Балканската война мъжът на сестра Елена, Костадин, бил на фронта. Тя разказва: „Един ден Учителят ми рече: „Еленке, и без Костадин можеш да живееш." Аз го загледах учудено и уплашено го попитах: „Защо, Учителю, ми говорите така, да не би Костадин да е убит!" „Не - отвърна той, - но Костадин е в голяма опасност." Тогава заплаках: „Искам Костадин да се върне жив и здрав, как ще живея сама в света?!" Учителят помисли няколко минути и ми рече: „Добре тогава." В този момент влезе Драган Попов и повика Учителя настрана да му съобщи, че гърците са заградили няколко наши полка в Пирин планина, от които и Костадиновия. Учителят
към текста >>

122. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни. На другия ден към десет и половина преди обяд пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница. Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по които стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой погледнал часовника и запомнил, че е 10 часа. Било точно времето, когато Учителят заспал край огъня на бивака. Един брат, машинист, заспал докато карал влака. Изведнъж се събудил от рева на локомотивната свирка и видял, че Учителят натиска нейния лост, а композицията наближава следващата гара. Отворил уста да го заговори, но Учителят изчезнал. В първите години от живота на Братството в София имало един спиритист, който много се занимавал с викане на духове, а същевременно бил във
към текста >>

123. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

си да попита Учителя дали да се върне в България. Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди. Брат Д. С. послушал съвета и скоро след това бил ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт, който му помогнал и уредил работата им. Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: „Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и къщата на брата прокапала. Той трябвало да се качи на покрива да поправи каквото може, горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Станало някога с Верка Куртева, дъщерята на брат Г. Куртев: „На четиригодишна възраст съм се разболяла много тежко. Майка ми била приготвила дрешките за заминаването ми. По това време Учителят пристигнал в Айтос и понеже у нас имало болен човек, завели го на квартира при сестра Габровска, която живееше наблизо. Баща ми се срещнал с Учителя, но не му казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на Бога, да бъде волята Божия!" Тогава Учителят му рекъл: „Сега като
към текста >>

124. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

сте ни казвали и всички са се сбъдвали. Едно нещо обаче съм имал желание да Ви питам, но не съм се решавал. Сега ще Ви го кажа. Искам да зная кога точно ще умра." Учителят го запитал: „Няма ли да се уплашиш, ако узнаеш?" Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник." Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш остави на мене пък пръстена си за спомен." Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов. Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев
към текста >>

125. СТИМУЛЪТ НА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стимулът на молитвата. Молитвата е един силен стимул, затова трябва всякога да отправяме ума си към Бога, Той да ни хармонизира. Така ще влезем в правия път на постиженията. Който отива на работа, най-първо трябва да се помоли и така да започне работа, за да го пазят. Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде. Молитвата е най-приятната
към текста >>

126. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за размишление. Когато размишлявате, ще прекарате през ума си доброто и лошото в себе си. Ще разгледате как сте приложили търпението, милосърдието, кротостта, въздържанието, Лю-бовта и Истината. Ще се помолите на Бога да дойде Бо-жественият Дух във вас като Светлина и да ви помогне да приложите всичко това постепенно. Без тази Божествена благодат много трудно ще се борите в света. Във време на размишлението ще се молите да се изцерите от физическите
към текста >>

127. Метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за работа. Като станем сутрин, трябва да се помолим на Бога да ни покаже как да изпълним Волята Му, защото от това извършване на Волята Божия се обуславя нашето умствено, сърдечно и волево
към текста >>

128. Метод за развиване на различни центрове и способности - Влад Пашов (1902- 1974)

електричество и магнетизъм, които се предават на тези центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят в тях висшите, моралните чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности и морални чувства. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той да потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и да ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Нека около него се наредят четири души със силно развито религиозно чувство – един отляво, друг – отдясно, трети – отпред, четвърти – отзад. Всеки от тези четири души ще тури ръката си върху мястото на религиозното чувство на онзи със слабо развито религиозно чувство и така ще подържат ръцете си един час. Като продължат така опита една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Също и с всички други чувства и способности. Този опит е основан на закона за скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергия от един човек на друг, както се предават течности от един скачен съд в
към текста >>

129. МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Методи за създаване на приятелство. Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови един на друг да си помагате. Кой какво ка- зал и каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освобо- дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в хармония и Любов. Като ученици работете върху себе си – вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. От вас се иска да говорите само добри, по- ложителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добра мисъл и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате сурова материя за градеж, но нищо не можете да съградите,
към текста >>

130. ОПИТ И МЕТОД НА ДОБРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подо- бри, вие сте дали път на Доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто. Търсете Доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си пръчица, идете при Онзи, който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, каквото ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите. И тъй, да живеете с Доброто, това е най-лесният път. Без Доброто мъчно се живее. Доброто е свет- лина, която оправя пътищата на човека. Доброто е единица мярка на физическия свят. На Земята без Доброто не може да направите крачка напред. Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобиете Знание, Сила, богатство. Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка за нещата. Щом придобиете Любовта и Доброто като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. Цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на Живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: “Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър”. По естество човек е добър. На Земята Доброто господства, а злото се подчинява на Доброто, за да живее в
към текста >>

131. Празникът на труда 22 септември - Влад Пашов (1902- 1974)

работата за Господа, и ще го наречем “Празник на труда”. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември (22 септември нов стил) ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празникът на труда. Слушайте да ви кажа: на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен, тези 365 часа да бъдат благословени тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните; ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се определи за размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да употребим за най-добрата работа. Аз съм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер можете да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата. Тъй щото през деня имате три възможности да посветите един час за Господа. Ще се молите всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите да ви се създаде работа за този час и вие ще видите как
към текста >>

132. ВЛИЯНИЕ НА ОТРИЦАТЕЛНОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

на отрицателното. От чисто практическо гледище човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнетизират и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Видиш ли, че бесят или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, някаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от Невидимия свят, да отворят пътя на душата му. Следователно нека остане във вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от Новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувстват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото са се наранили вътрешно и трябва да превържат раната
към текста >>

133. 10-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

и когато одумваш, законът те свързва. Та като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. При съмнението се явява и нещо друго. Вие направите една погрешка и търсите причината извън себе си, като казвате: Аз направих тази погрешка, защото тъй и тъй беше. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: Аз в дадения случай, имах слаба воля, затова не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата. Съзнай погрешката си и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една погрешка, за да ви даде Бог сила да издържите срещу погрешките. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и най-после ще кажеш: Победата е моя. Но 95 пъти трябва да се молиш, за да се свържеш с Бога. За да се свърже с Бога от ученика се изисква постоянство. Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. За да се борите успешно със съмнението, не се самозаблуждавайте да мислите, че сте силни. Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй е казано в Писанието: "Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се
към текста >>

134. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ще намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбираш неговия език, ще я намериш точно на време. 15. Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали по вашия път и го познават много добре. И те са готови да ви услужат, тъй както някой виден професор помага на своите студенти в лабораторията. Правете опити и работете. Ако опитите ви не излизат сполучливи, помолете професора да ви покаже как се прави този опит. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всички наставления, които ви са необходими. Той ще ръководи опита, а вие ще работите. Следователно, когато вие се намерите в противоречие с живота, ще повикате на помощ едно от тези разумни Същества, които са ваши приятели, но ще ги слушате. Ще бъдете много внимателни с опита, който правите. Този опит става във вас. Вие сте една лаборатория, а вашите мисли и желания са елементите в нея. Като постъпвате така ще видите, че животът е приятен. Затрудните ли се, ще повикате професора и с всичкото си смирение ще внимавате, ще го слушате и ще си отбелязвате всичко, което той прави. Ще отбелязвате в книжката си кое шишенце на кое место се намира. Трябва да бъдете внимателни към себе си. При това ще приложите вашата вътрешна опитност. Тя ще даде стабилност на характера ви. Туй ще създаде онази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума ви. Защото има неща, които се разбират само при една
към текста >>

135. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа си, самообладанието си, значи не е издържал изпита си. Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли. Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/. Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
към текста >>

136. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

завършат своето развитие, те ще минат като Ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не Ученици. Думата Ученик не е подходяща да изрази идеята, която е скрита в това понятие. 65. Когато някой път питаме Господа и Учителя за нещо, те мълчат, не ни отговарят, това показва, че ние сами трябва да проучим този въпрос. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим. 66. Молитвата на Ученика. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, като каже: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене. Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля. 67. Ще наблюдавате вашите душевни състояния и ще знаете всеки ден в коя фаза на живота се намирате: Старозаветен ли си, Новозаветен, Праведен или Ученик. Когато дойдем до живота на Ученика, той се занимава с Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот. Орачи, овчари и гостилничари ви са потребни. Искате ли да имате щастие в дома си, трябва да имате и орачи, и овчари, и гостилничари. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате един Ученик. 68. Вие не можете да отидете сам при Учителя. Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви
към текста >>

137. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

си, всичко е изгубено. Отправянето на мисълта към мястото на Бога в един определен момент става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, насила ще го заставят като го хване някоя болест и той потърси Бога и ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял за да помисли за Бога. Силата на човека седи в светлината на неговото съзнание. Щом изгуби светлината си, той остава в тъмнина и не знае каква посока да хване. Някой казва: Като се помоля вътрешно, това е достатъчно. Това е положението на келевото, което се върти. Да се моли човек в себе си, това е степен на съзнанието, но не онова Велико Съзнание, в което участвуват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Когато човек отправя ума си към Бога заедно с всички за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил ако цял ден хлопаше на Божиите врати. И последен да си, стига на време да пристигнеш, ако можеш само за момент да се слееш с Общото Съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика дали някой е пристигнал пръв или последен. Всички очакват, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря. След това всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо няма да направи. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин при изгрев Слънце,
към текста >>

138. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

на Космическото съзнание, то е свързано с Бога, то е познание за Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш за нов живот. * Верен и истинен е този, който винаги постъпва по един начин, а не по различни начини. Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си лоша дума, понеже Бог е там. * Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий. * На Господа можем да се помолим с три думи: “Господи, искам да помагам.” Или: “Господи, гладен съм.” * Бог е в мене и аз в Бога всичко мога (молитвена формула). * Каже ви някой: “Не те обичам. Мразя те!” Това ви действа като удар и на мястото на удареното се получава рана. Защо това толкова ви наранява, наскърбява, обезсърчава? Ако един не ви обича, друг ще ви обича. Друг ще дойде, ще ви направи компрес на раната и ще ви мине. Ще ви излекува. После може да си кажете: Има един, който ме обича. Бог ме обича. Той е повече от всичките. * Във всички плодове е скрита Божията любов. Хлябът, въздухът, светлината, храната - това е Божията любов. * Докато Божията любов и Духът Божий не изпълнят човека, той е странник, той е като чужденец на Земята. * Щом си в хармония с Бога, ти ще си в хармония с цялото битие. Това е Космично съзнание. * Формула за ограждане: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.” * Земята се върти около Слънцето за една година, а Слънцето и цялата Слънчева система се въртят около
към текста >>

139. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !" Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се
към текста >>

140. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ВЛАК Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя ме помоли да и отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта. Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива. - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят.
към текста >>

141. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

се срещнем в 5 ч. след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св. Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми! Скоро стигнахме до трамвайната спирка. Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша към игрището. След обед помолих колежката да ме замести през последните два часа при децата, за да бъда навреме на уреченото място. Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари. - Лихвата е 500 лева - му прошепнах тихо. - Защо ще плащаш грешни пари? Ще платим всичко сега, а ти ще ми ги върнеш, когато можеш и по колкото можеш. Така той даде 5 500 лева и взехме иялото заложено златно бижу на майка ми. Това ме смая. Такъв жест! И то от непознат човек ...Чудно! ... Невероятно! Не можех да намеря думи да му се отблагодаря. Дълго настоявах предметите да останат у него, докато му издължа сумата. Едва го склоних да ги вземе. Всеки месец му носех известна част от сумата, докато изплатих всичко и занесох у дома на майка ми златните й спомени от татко. Така по Божий път се уреди този въпрос. А ето най-интересното от случилото се. Два дни след благополучното уреждане на въпроса, група, начело с Учителя, тръгваше за Рила. През
към текста >>

142. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им. На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбардировки над града. Някой точно зад мене каза: - И училището, онова до църквата „Св. Седмочисленици", е в развалини. Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина. Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах: - Коя част от сградата е разрушена? - Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. - И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха там смъртта си. Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще
към текста >>

143. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - Питай го - отвърна Николай, - но сега е 1943 г., а Васил замина за Съветския съюз през 1923 година! Цели двадесет години! Ако бе жив, щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай! - завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам. - Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас: - Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г., Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояния бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много
към текста >>

144. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

? — Играх с куклите. — Тогава вземи една кукла и ела да изпееш на другарчетата си една песен. Зачудено и недоумяващо детето взе голямата кукла и застана пред другарчетата си. — Коя да изпея? — Която искаш, Нина, може и за зайчето, която знаеш от дома. Нина обичаше да пее и с удоволствие изпя песничката за зайчето. Всички я харесаха и аз предложих да я научим всички. Опитахме се заедно с нея да я изпеем няколко пъти. На следния ден седнах до Нина, която си редеше кубчетата и я помолих да ми изпее същата песенчица. Заговорихме за зайчето, приповторихме си текста и подканих детето да нарисува зайчето, за което се говори в песента, че после, когато всички запеем песента, зайчо да скочи от стената. Детето неусетно се увлече и заради ефекта на песента нарисува зайче, което беше оценено наред с всички рисунки. При няколко подобни случаи Нина се насърчи и свикна да рисува. Самата работа най-често ни насочва на методично музикално възпитание. „Музиката и ритъмът са жив кръг, който хармонизира и споява душите в едно цяло. Пред тях рухват преградите на отделната личност, а суетата се разтапя пред хармонията на великото единство — стремежът на цялото човечество." Прочее, повече музика за повече радости и живот, за повече успех в работата ни с
към текста >>

145. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави
към текста >>

146. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Той предпочете затвора пред всичките блага, които господарката му предлагаше. Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора. По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали. След този сън фараонът видял втори. Седем класове, пълни и добри, излизали от един стрък. След тях излезли други седем класа, сухи, тънки, прегоряли от източния вятър. Тънките и слаби класове погълнали седемте добри класове. Събудил се фараонът и духът му бил смутен. Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци и им разправил съновидението си, но нямало човек, който да го изтълкува. Тогава началникът на виночерпците казал на фараона: греха си спомням днес. Аз
към текста >>

147. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени. Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по психотроника
към текста >>

148. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?" Той отговори: "Може". "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и
към текста >>

149. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени, напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се
към текста >>

150. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

магии с цел да ме унищожат. Забележете, че те бяха правени в Париж и изпращани по нелегален път. И винаги, когато ми се влошаваше здравето, аз знаех, че има нещо подхвърлено или в двора, или на покрива. Тогава го търсехме упорито, намирахме магията, изнасяхме я навън и я изгаряхме. Много наши приятели се убедиха в това, когато и те самите ни помагаха в търсенето. Какво да кажем? - Каквито са делата, такъв е и човекът. По това спор няма. През 1969 година при мен дойде един брат и ме помоли да му разкажа как стоят нещата с французите. Аз взех и му предадох всички анонимни писма и заплахи срещу мен, за да ги прегледа и чак след това да дойде при мен и да ми каже одобрява ли тези методи на действие. А той, от своя страна, ги занесе на моя личен опонент и личен враг Галилей Величков и му ги представи да ги прочете. Галилей ги разгледал, прочел ги и бил потресен. Тогава му казал: "Това е възмутително, това не се допуска дори и в Черната ложа." Накрая той му отделил десетина писма и му отбелязал авторите на писмата, понеже им познал почерците. За мен тези неща бяха ясни. Галилей след това дойде, за да изкаже пред мен своето възмущение от тези методи, но беше вече късно, защото голямата битка бе преминала и аз я изнесох сама. А никой не ме подкрепи преди това. Така че се водеше битка на живот и смърт за отстояване на Словото на Всемировия Учител. А вие, следващото поколение, ще решите кому да служите. Вие сте свободни да се определите. Това е най-лесното. Трудното идва след това.
към текста >>

151. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели. Имах един приятел, който беше завършил в Женева. Помолих го да се срещне с Михаил и да ми пише какво представлява Михаил в последно време. Отива при него, среща се и след това ми пише: „Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София. Той беше се изменил. Прие ме. Не си спомняше за мене. Започна да разправя къде е бил и какви успехи има по света. Обърнал се към него и казал: „Само тези дебели български глави не разбраха кой съм аз". Като каза това нещо ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него?" Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски. За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров
към текста >>

152. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и
към текста >>

153. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които
към текста >>

154. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае. Съгласих се, влязохме в църквата, на вратата ни дадоха книжки с песните и молитвите, които върнахме на излизане. Вътре беше пълно, но имаше няколко свободни места и ние седнахме. Оставаха 10 минути до идването на пастора, но присъстващите започнаха без него да четат дълги молитви. Като дойде пасторът, изпяха няколко песни, след това той чете молитви сам, а имаше и общи молитви. Последваха молитви за болни, при които всички застанаха на колене заедно с пастора, и тези молитви бяха много дълги. След продължителните молитви едва се изправихме с Давидова, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше. Наближи и нашият ред,
към текста >>

155. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

беседи тя ми даваше да чета не вкъщи, а само при нея. В петък ходех при сестрите Люба и Драга и брат им Иван, а в събота и неделя – у сестра Йорданка. Работех и гледах всичко да върви добре, нищо да не куца, майка ми също помагаше вкъщи. * Започнах всеки петък да ходя редовно на беседи при Иван Антонов Михайлов и сестрите му, приеха ме много добре, аз се отнасях с внимание към всички, които присъстваха у тях на беседите. Един петък брат Иван след беседата се обърна към мен и ме помоли да остана, защото искал да поговорим за нещо. Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите. След всяка беседа той се ръкуваше с всички и им благодареше. В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали. Отговорих, че сестра Радка Давидова ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам. Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с. Сестра Давидова е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас. Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството.
към текста >>

156. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

един пакет. Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях?“. Отговори ми: „Можеш.“ Напълних голямата раница, която едва повдигам, занесохме я със съпруга ми при Анчето. Попитах я: „Ти каза ли на Йордан за мене?“. Тя отговори: „Казах му, ще те вземе.“ В понеделник сутринта отидох при Анчето, пренесох раницата при Йордан и чаках да се качим. Пристигна Веса Колева с един възрастен брат и една сестра, също възрастна, дойде при мен и каза: „Сестра Радка, нека братът и сестрата да бъдат с тебе, защото братът нещо не е добре. Това е Марин – билкарят, всички го знаят, той отива при приятели горе, те ще го посрещнат.
към текста >>

157. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там. Това сме го уговорили. Много се зарадвах, като ви видях, че идвате, помислих си: „Ето кого ми праща Учителя!“ – „Добре, брат, радвам се да изпълня задачата.“ Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село. Кирчо извади хармонич-ката, посвири наши песни и ние попяхме. Като спряхме песните, аз се обърнах към брат Борис и го помолих да ни разкаже нещо лично преживяно с Учителя. Той застана срещу мене, позамисли се и започна: „Ето какво ще ти разкажа. Нощес Учителя ме посети и седна точно на това място, където сте седнали вие. Аз отидох при него да го поздравя и да му целуна ръка, а той ми каза: „Борисе, я ми донеси голямата книга от палатката ти!“ Аз го погледнах, той ми повтори: „Иди!“ Отидох в палатката и гледам една голяма книга, взех я, занесох я на Учителя и я поставих на този камък (посочи камъка, на който се хранят). Учителя започна да прелиства книгата, a тя представляваше счетоводен тефтер, в който са записани всички беседи по номера, както са четени. Аз застанах зад гърба му, наведен през рамото му, и наблюдавах как той проверява и събира всичко, както счетоводител си проверява сметките. Накрая затвори тефтера и каза: „Е, Борисе, не липсва нищо, всичко е точно, както съм го дал, завършихме едно добро дело на Земята! Моля, пазете го, както пазите очите си – 7770 беседи. Не искам нищо да се прибавя и нищо
към текста >>

158. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Лиляна Табакова Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости?“. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ –
към текста >>

159. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат. Отидох в стаята му - тя беше малка с едно легло, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога! - и продължи: Къщата ми има и приземен етаж, тук са две малки стаи и една голяма, тази стая, в която сме сега, бях я дал под наем на една млада учителка от София. Нали виждаш, ние сме до училището, помолиха ме за стая и аз я дадох. Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше. Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон. Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и Рударци. Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя. Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд. Имах ключ от стаята, вечерта, като си легнаха всички и децата, аз станах и отидох. Пуснах пердето и запалих лампата, прегледах книгите по масата, малки и по-големи, но от един автор, търся романи - няма. Отворих една от тези книжки, зачетох се и не мога да я
към текста >>

160. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни. Тогава Учителя им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна „чиста" и храна „мръсна". Само растителната храна и плодовете са
към текста >>

161. 30. Първата школа - Радка Левордашка (1920-2014)

евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им. Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта!" И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти. Имали определена сграда, където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. Един път студентите, които присъствали на беседа, помолили да останат в сградата за през нощта, понеже нямали къде да преспят. Учителя наредил на Йорданка да им приготви храна и да им даде вечеря. Тя изпълнила всичко, както й било поръчано, и накрая ги разпределила къде да спят. Йорданка и д-р Жеков останали също да спят там. През нощта става един страшен скандал и студентите стигат до бой. Спорът бил по повод казаното в беседата на Учителя - тогава д-р Жеков се намесва да ги разтърве. По някое време успели да ги помирят, но двама от побойниците били изхвърлени. Сутринта разказали на Учителя за нощния скандал. Той ги изслушал и казал: „Тези двамата са от Черната Ложа и затова стана скандалът." Йорданка сподели: „Тогава разбрахме нагледно, че наред с Бялата Ложа вървят и представители на Черната
към текста >>

162. 50. Словото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден Учителя се обърна към мен и каза: „Йорданке, подай ми записките на беседата, за да видя какво пише в нея!" Обикновено тримата стенографи стенографираха всяка дума на Учителя. Стенограмите се трупаха и по-късно те ги дешифрираха. В този случай аз трябваше да помоля някого от приятелите, които си водеха бележки в тетрадките, да ми ги дадат, но това нямаше да бъде пълната беседа. Значи трябваше да поискам от стенографите да дешифрират днешната беседа, за да я представя на Учителя. И в този момент в мене възникна един въпрос, веднага го задавам: „Учителю, нали Ти ги говориш тези беседи, как да не знаеш какво пише в тях?'. Той ми отговаря: „Да, аз ги изричам, но друг говори чрез мене. Духът е този, който дава Словото!" Свих рамене от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез него. Сега за мнозина това би могло да бъде противоречие, но онези, които знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога, много добре ще знаят кой е този Дух, който дава Словото. Това е Духът Святий - Духът на
към текста >>

163. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка
към текста >>

164. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

ще ви разкажа още нещо, което мене много ме вълнуваше. Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор. Оттам всички си взимаха вода за пиене, тя беше каптирана от Витоша. Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката. Всяка от тези души изпълни своята задача, след което се оттегли в невидимия свят. В Русия вселиха в Горбачов напреднала душа. Той беше млад, много начетен, но не му беше лесна задачата. В България вселиха напреднала душа в Людмила Живкова. Тя се интересуваше от индийската окултна наука и от учението на Учителя Петър Дънов. Людмила не се щадеше, постоянно беше в движение, от самолетите не слизаше, никой не можеше да я спре. Отгоре й казваха къде какво да говори. Като направиха Перестройката, духовете се оттеглиха, но в някои хора останаха и още са тук (1980 година).
към текста >>

165. 76. Заминаването на Драга - Радка Левордашка (1920-2014)

като се преместиха напълниха този хол с гардероби, фотьойли, маси, столове до такава степен, че между мебелите останаха тесни пътеки, по които да се движат в стаята. Така Драга изгоря с котето в ръка. Нейната сестра Люба е тази, за която Учителя говори, че е изгоряла на кладата по времето на Богомилите. Аз в началото съм описала този случай. До края на същата година си замина и брат Георги Йорданов. На следващата година си замина и сестра Невена Неделчева - когато била вече болна, помолила един брат да я закара с кола да види градината, колко хубава е станала, и да се сбогува с Учителя. През цялото време, докато била там,
към текста >>

166. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

всеки по нещо и така се прибрахме доволни. Градината беше чудна - бели, жълти и розови рози посадихме в средния лъч, във вид на слънчеви лъчи, а крайните тъмночервени рози, много ароматни, бяха засадени от общината. Получихме поздравления от много хора, най-вече от съседите в Руското посолство. Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно. Някои от сестрите, които са разговаряли с тях, им казали, че за каквото и да се помолиш на Учителя, ако е от сърце, ще го получиш. Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне?". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко!" След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!" - „Иди благодари на Учителя и не го
към текста >>

167. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми. Той ми отговори: „Е, тука мога да ти помогна. Лили Димкова пристига в Торонто, ще прави изложба, аз ще й помогна в уреждането на изложбата и ще я помоля тя да говори с баща си да се уреди среща за сина ти." Разделихме се - той доволен, че е видял близък човек, аз обнадеждена, че се явява една искрица за сина ми. Не се мина много време и се обадиха по телефона, че може да стане срещата с Димков. Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от игла до конец всичко. „Казвате ми, че сте много близки с Димков. Искам сега да ми уредите срещата с него, където той каже." - „Готово, Раде, ще видиш, че сме близки, а и ти си наша близка приятелка." След три дена се обажда Йотка и казва: „Раде, утре си у нас на обяд. Направи една от хубавите питки с пентаграма, аз ще приготвя постно ядене. Ще дойде и Павлинка, а също и още една наша съседка. Това ще бъдем. Внукът ми ще го вземе с колата и след това ще го закара пак вкъщи." Пристигам в 12 часа. Те бяха се събрали и насядали около масичката в хола. Като влязох, поздравих всички. Димков предложи: „Нека сестрата дойде и седне до мен на дивана - има място, - и
към текста >>

168. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Брат Симеонов свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място. Учителя! Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха. - „Добрата молитва" - каза Учителя. Дълбоко и концентрирано се помолиха всички. „Благословен Господ Бог наш" - каза пак Учителя. И песен се пое. Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота. „Любовта е връзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка". Прочетохме всички от предварително раздаден наряд. „Да Го познаем, както Той ни познава". „Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна ". „Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината ". „Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и изобилен живот на отрудените души. " „Бог е Любов и нашата Любов да бъде както Божията Любов." И Учителя заговори: „Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит
към текста >>

169. ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА - Теофана Савова

да изправиш някоя погрешка, ще избереш вторник. В сряда ще учите. Ще дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. В четвъртък ще се позанимаете малко със своя характер, как да го облагородите. През този ден ще обиколите своите приятели. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. В петък ще се занимавате малко с Любовта. Петъкът е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие."
към текста >>

170. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя. Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя. - Отче наш! - издигна се като в дитирамб зовът на душата в небесния простор. Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва. Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост. Природата е притихнала, всичко наоколо изразява жив интерес към изгрева на деня. - Къде бяхте вчера? - обърна се Учителя към един брат. - Тук бях. С други двама братя поправяхме оградата откъм западния край. Учителят погледна на запад. В този момент една сестра запита: - Учителю, къде е центърът на любовта към Бога? Как да го развием? Вчера вие споменахте за него. Учителя погледна сестрата, после се обърна към брата и посочи върха на главата му. - Тука - каза той и добави. - За да бъде любовта ни към Бога съвършена, трябва да сме готови да пожертваме всичко. Любовта към Бога трябва да се изрази в жертва за цялото човечество. Да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, може да слугува на Бога. - Учителю! - обърна се отново към него сестрата, малко смутена. Но изглежда неговото внимание бе насочено към нещо много
към текста >>

171. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

подготви за втората си неделна беседа. Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие. Отначало тя се заслуша в ритмичните стъпки на Учителя, после в песента, която прозвуча тържествено и вълнуващо, след което се захласна в красотата на Словото: „ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета." Учителя слезе от катедрата и мина между раздвижилите се слушатели, които му се усмихваха и му правеха път, за да излезе от салона. Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата. Той влезе в стаята си, но остана там само няколко минути. Когато се появи отново пред прага на стаята си, няколко сестри го посрещнаха. Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули. - Искам да попитам нещо Учителя - каза една сестра, която се бе присъединила към тях. Трябваше пак да даде здравни съвети, при все че в току що изнесената беседа бе говорил за духовното и физическото здраве, бе дал и съвети по повод на конкретни случаи в живота. След като отговори на зададените въпроси, той се отправи към поляната, където вече го очакваха. По пътя
към текста >>

172. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза: „Молитва!" Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове. После Учителя каза: „Изпейте една песен!" Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш!" След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи
към текста >>

173. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език. Министър Габровски веднага намира такъв, работещ в пропагандата. Това е брат Методи Константинов, който следва 17 години в Полша и взима докторат по търговско право по Дунава. На 6 март му връчват заповедта на Габровски да придружава депортираните евреи до Полша. Методи веднага отива при Учителя и му подава заповедта. Учителят я прочита и заявява: "Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!" След това го помолва веднага да извика брат Любомир Лулчев. Методи излиза, намира брат Лулчев и двамата отиват при Учителя. Лулчев козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю." Учителят му нарежда:" Веднага намерете цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане." Лулчев козирува и казва: "Слушам,Учителю." След това отива в двореца, взема една лека кола и започва да търси царя. Обикаля Враня, Костенец, Боровец и на третия ден се връща и докладва на Учителя, че царя го няма никъде. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко излиза и казва: "Кричим." Брат Лулчев веднага тръгва с колата за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. Лулчев е крайно напрегнат от тридневното безрезултатно дирене, а и датата е 9 март - и няма време. Борис го посреща много строго и го пита: "Кой ти каза, че съм тук?" Лулчев отговаря:
към текста >>

174. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

когато е бил в рая, досега българинът е все градинар. Дето и да отиде — в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство." (60, с. 101) След излизането им от рая те минават през много перипетии и страдания, но запазват нещо светло от онова, което Бог е вложил в техните души. В една богомилска легенда се говори: „Когато Бог населил Земята, на всеки народ дал по една звезда, която да му свети и показва пътя. Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети. Бог, понеже обичал българите, които много пъти го слушали, направил Млечния път и казал: Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите на живота, той е за вас." (64) Земята със своята култура и цивилизация на народите представлява забраненият плод, или антиподът на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот в света. От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашата Слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. — Защо? — Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Това Велико Космично Слънце наричам „Душа на вселената" (Алфиола). Силата му е сто
към текста >>

175. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

от стаите в дома на Атанас. В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, той се обръща към Константин и му казва: Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? — С всяко благодарение — отговаря Константин. На другия ден, 11 април 1854 година — Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? - Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени
към текста >>

176. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва
към текста >>

177. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

да подредя думите в хармония с мелодията и ритъма?" Учителя се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста. Той определя деня и часа, когато това същество ще дойде, ще я вдъхновява и помага. Тя се подготвя добре и в определения час започва да пише. В нея се явява голям вътрешен подем. Чува думи, които й се диктуват, и бързо написва текста на няколко упражнения. В това време на вратата се почуква и при нея влиза една сестра, която иска нещо да й услужи. Олга я помолва да я освободи, защото има много важна работа, но сестрата й казва, че всякога може да си пише поеми, и иска веднага да й услужи. Олга се разсърдва, скарва се с нея и я отпраща. След това сяда на масата, но в ума й не идва нито една дума, с която да продължи текста на следващото упражнение — съществото го няма. Със сълзи на очи отива при Учителя и му разказва за случилото се. Учителя я поглежда строго и й казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни. Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря. Нейната постоянна усмивка изчезва от
към текста >>

178. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

един. Балтова му казва, че е терорист, но Гради спокойно свършва работата си. Така той събира всичките капаци и построява магазина. Много от приятелите се настройват срещу него. В следващата група идва Боян Боев и Гради му се оплаква от неприятностите, които има. Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителя. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази неблагодарна работа. Учителя казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си — няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях. Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителя казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от ранна сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина решават да обявят почивка от 13,30 до 14,30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се
към текста >>

179. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!" Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора?" Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителя дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителя има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителя му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате, ще ми завидят." В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата
към текста >>

180. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великия Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителя отговаря: „Пътят, по който върви, е правилен и нека да работи." Брат пише книга по своята специалност. С ръкописа си отива на разговор при Учителя. Когато си тръгва от Изгрева към София, го изгубва някъде. Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителя взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг път да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис. Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителя казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре
към текста >>

181. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват. Учителя ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители. Петър Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравявам пълно. Една сестра окуцява с десния си крак и мъчно се придвижва. Тя отива при Учителя да го пита коя е причината за това болезнено състояние и как може да се излекува. Той отговаря: „Без да знаеш, ти си ритнала един светия и затова сега куцаш. Той е живеел близо до вашия дом." Като студентка майка ми Стефка Крумова заболява от гуша. Когато отива на беседа, тя старателно я крие с едно бяло шалче. След свършване на беседата Учителя се приближава до нея и я пита: „Какво имате тук?" Тя отговаря, че нещо е подуто и не знае какво е.
към текста >>

182. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия
към текста >>

183. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Жекова се грижи главно за храната на Учителя и общите братски обеди. Много пъти вечер Учителя отива в дома й и я моли на другия ден да отиде да готви. Тя се отзовава. Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята?" Учителя им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил?" Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?" „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и
към текста >>

184. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителя помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителя отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева?" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около
към текста >>

185. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата й библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви
към текста >>

186. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е Учителя, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва. През 1922 г. Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и
към текста >>

187. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

На Сипея задухал силен вятър и на бивака било невъзможно да се стои, затова предложили да слязат в дерето. В това време идва и Неделчо, целият изпотен, въздъхва високо, сваля раницата и се преоблича. Немирният вятър грабва шапката на Учителя и я понася към дерето. Сестрите питат: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" „Неделчо" - рекъл Учителя. Той догонил шапката и я подал на Учителя. Тъкмо въздъхнал, вятърът пак я грабнал и се наложило втори път да я носи. При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите напуснали дерето. Отишли на Слънчевата поляна, където обядват и тръгват обратно към София. От болестта на Неделчо не останало и следа. На 16 юни 1941 г. Учителя и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи. Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителя се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен. Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството, на страната на Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на
към текста >>

188. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва
към текста >>

189. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителя му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена, много окъсана, но красива и очите й светят като звезди. Тя го помолва да й даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите й, дава й едно свое старо палто, като й се извинява, че няма възможност да й даде женско облекло. Тя му благодари и казва, че и това палто, което й е дал, може да го носи. След това се обръща към него, изглежда го и казва: „В живота си ти ще срещнеш една млада сестра от твоето общество и тя ще се грижи за теб до края на живота ти. Тя се казва Естирка." Той се учудва на това, което казва, защото не познава жена с подобно име. Жената обяснява, че Естирка е много добра и разумна, но трябва да внимава да не я сърди и да не се кара с нея. След този разговор тя си отива. Васил посещава Димитровград и там среща тази Естирка на паневритмията в парка. Той й казва ясновидски много неща за дъщеря й Мариана и семейството й. Попитал я може ли да отсяда в дома й, да говори за Учителя. Естирка го приема и научава как да развива интуицията си с упражнения за очите, ушите и веждите. Васил имал способността да се излъчва и да се
към текста >>

190. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

представител на братските среди е Иван Антонов. Роден е на 1.09.1899 г. Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години. Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна. Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той
към текста >>

191. 7.88 Петър Пампоров - Светозар Няголов ( -2013)

Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравявам пълно. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>

192. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като Божие творение то има известна мисия,
към текста >>

193. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

„Планината дава на човека, а не взема от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отиват с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." („Лъчи на живота", стр. 258) Учителя ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата, и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме. „Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например когато правим екскурзии, понякога дъжд вали, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра u не заповяда на слънцето да грее? - Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, по- разговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни изкъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се към тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа (докато се приберем)." („По Бога направени", стр. 31) Учителя обръща много голямо внимание на нашите взаимни
към текста >>

194. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на душата", стр. 124) „Като сте дошли на планината, задачата Ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения." („Закон на доброто", стр. 357) „Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създавате помежду си красиви отношения. Всяка, правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на Земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето." („Двигател в живота", стр. 141) „Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125) „Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189) „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които
към текста >>

195. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

от манастирите на Света Гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на ръст, с бледо постническо лице и със светли пленителни очи. Той спря пред тях и младежите един по един му целунаха ръка. - Откъде сте млади люде? - запита старецът с приятен, тих, но ясен говор. Старецът приказваше на български. - От Варна, отче - отговаряха някак отведнаж младежите. - От Варна? Познавам тези места. А за какво сте дошли чак тука? - бе следният му въпрос. - Тръгнали сме за Света Гора, с Бога напред - отвърна Константин Дъновски - имаме желание да станеме монаси. - Много добре и много похвално за вас - каза със задоволство старият свещеник и като повдигна глава, изгледа отново младежите с поглед, в който имаше и благост, и дълбочина, и който поглед сякаш пронизваше сърцата им. Старецът отново се взря и
към текста >>

196. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Братство. Сестра Р. К. от Стара Загора през 1920 г. имаше книжарница. Веднъж в книжарницата дойде известният в града адвокат И. К. - доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство. - Да, вярно е - отговори сестрата. - Защо питате? - Защото аз познавам вашия учител от Америка. Той беше много по-млад от мене, но като българи ние често се срещахме. Заинтересувана за подробности от живота на учителя в Америка, сестра Р. К. помоли своя познат да разкаже нещо повече за младите му години, като се надяваше да чуе неща, които биха били много по-различни от това, което тя сега знаеше за него. - Какъв беше той като младеж? - запита сестрата. Имаше ли той буен темперамент и от какво се интересуваше? - Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той. Беше много скромен, тих и задълбочен в учението. Аз обаче не бях доволен от неговото държане, защото като много красноречив и умен той не искаше да направи чрез ораторското си дарование голяма кариера. Знаете ли, госпожо, какво значеха тия дарби преди шестдесет години в Америка? Милионер можеше да стане. При това той свиреше много увлекателно на цигулка. Вместо това той си остана все така беден, без да обръща внимание на големите си възможности, които се откриваха пред него. Сестра Р. К. слушаше, унесена в този разказ, който за нейна радост продължи. Ние като студенти често излизахме на групови екскурзии, посещавахме високи места, където растяха големи дървета.
към текста >>

197. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров. На следващия ден започнал съборът. Учителят заедно с д-р Миркович се погрижили да превърнат в „салон“ една по-голяма стая, която запълнили със столове. На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали към вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора. Вратата се отворила и за тяхна голяма изненада влязъл Учителят сам с Библия в ръка и застанал до покритата с бяла покривка маса, като подканил тримата събрани към изпълнение на съборната програма. Учителят и тримата съборяни прочели най-напред молитвата, след това Учителят прочел глава от Евангелието и започнал своята беседа върху избрани от главата стихове. Езикът, на който приказвал, бил съвсем достъпен и ясно
към текста >>

198. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

университет бе спечелил за своя литературен труд голяма награда. Разбиранията му бяха разбирания на оформен индивидуалист. Като знаех за тези негови качества, като имах предвид колко той бе взискателен, прецизен и невъздържан критик независимо от това, че в основата на своя светоглед той беше християнин, очаквах да изрече думи с някои критични забележки дори по някои съвсем дребни поводи от съвременното учение на Университета. Когато един ден го посетих с мой приятел и го помолих да ми разкаже нещо за Учителя, той излезе за минутка-две и изнесе от кабинета си книжката, озаглавена: „Кой и какви са белите братя“. В тази книжка брошура той бе изложил съвсем обективно впечатленията си от „Изгрева“ и беше дал смело определение на учени ето на Бялото Братство, като го наричаше „смело“, „радикално и истинско християнство“. Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в
към текста >>

199. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

е говорил за себе си. „Мнозина ще питат - казва той, - каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на земята това учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е учение за живата природа, с която се занимава и науката. То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за Бога и любовта. Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата Любов, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа. От какъвто народ да произлизате, към каквато партия да принадлежите, използувайте това учение. Следвайте не мене, но Великата Любов. Търсете необикновеното в живота. То е Божественото. Него проповядвам, с него искам да ви запозная. Като изнасям известни истини, мнозина казват, че ние духовните люде не сме с всичкия си ум. Но кажете ми кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се
към текста >>

200. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

е бил пак в отпуск. Тръгвайки от родния си град към София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време. Освен това и навалицата във влака била толкова голяма, че от притискането с другите пътуващи войници се счупил и часовникът му. Това нещо го натъжило още повече, тъй като той го взел за белег, че няма вече да се върне жив в своя дом. В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята. Учителят помълчал и погледнал напред и доста нависоко над хоризонта. По едно време трепнал, а брат Г. Р. се смутил, защото очаквал, че след това трепване Учителят ще потвърди неговото опасение. Вместо това Учителят се обърнал към него и го запитал: - Ти бил ли си на някаква височина, където има поляна, оградена с букова гора? Там, на тази поляна са паднали много войници от двете страни. - Минал съм през такова място, но сражението е станало два дни преди това с нашия полк, имало е дори ръкопашен бой и поляната беше покрита с трупове на български и сръбски войници. Брат Г. Р. чакал нетърпеливо какво по-нататък ще му каже Учителят. След недълго мълчание Учителят продължил: - Ще идеш на фронта и пак ще се върнеш. Зарадван, брат Г. Р. благодарил и си тръгнал. На 18 август 1918 г. французите пробили фронта и оградили голяма част от българската войска. Сенегалци ги закарали като пленници в Солун. На домашните
към текста >>

201. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

мълчаливо. След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка. И Ани ми се струваше като една от тези разцъфнали овошки, за които също тъгувах, когато внезапно духналия вятър разпръскваше цветовете им. Една сутрин към края на пролетта, когато лястовиците се бяха настанили под стрехата и
към текста >>

202. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му. Ако за пример някой приятел ви помоли да направите нещо за него, вие веднага съпоставете молбата му с вашата основна Божествена мисъл. Ако това, което се изисква от вас, не е в унисон с Божественото у вас, тогава отклонете тази мисъл по възможност най-безболезнено и мъдро. Но ако това, което ви моли да направите, е в съгласие с основната Божествена мярка, тогава направете това, което се изисква от
към текста >>

203. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя
към текста >>

204. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

една пауза от десетина дни групата ученици отново се събраха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха свободните от задължения ученици заедно с любознателния и най-свободен в разговорите с Учителя. Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията,
към текста >>

205. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

който, ако имате задължение от десет милиона лева, невидимият свят е готов да го изплати, но дълга ви от пет лева трябва сами да си изплатите. Невидимият свят прощава големите грешки, но малките - никога! Честният човек не е жесток. В това отношение за понятието честност духовният свят е уточнил други мерки. За пример ловците и риболовците там не се считат за честни. Ученикът: Учителю, тъй като разбрах, че сте зает с друга работа, която Ви очаква след няколко минути, ще Ви помоля макар и накратко да ни кажете що е това хармония? Учителят: Хармония се получава при среща на двама приятели, когато всеки от тях вижда у другия най-добрите черти на неговия характер. Като каза това, Учителят стана, погледна за минутка станалите на крака ученици, вдигна ръка за поздрав и се оттегли. Учениците не успяха да кажат нищо като благодарност, защото тя се четеше в очите
към текста >>

206. 28. ОСМИСЛЯНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

в тях. Ставаш, измиваш се, вчесваш се, закусваш и тръгваш на работа. Ето един низ от действия, които се извършват почти без участие на съзнанието, като през време на извършването им умът е зает често пъти със съвсем други мисли. Но в съзнателния живот, за да се пробуди съзнанието на човека, необходимо е всички процеси и действия да се извършват съзнателно, като се вложи ново съдържание в тях. Този е пътят към осмислянето на нещата, осмислянето на живота. Като се събудиш, стани, помоли се на Бога и помисли няколко минути за Него като вечна любов, вечна мъдрост и вечна истина, че Той е благ, не отмъщава, не се гневи и не прави погрешки. Каквито погрешки виждаш в света, са човешки. Всичко, което Бог е създал, е добро. Тази мисъл ще ти помогне да се свържеш правилно с Бога. А само когато си свързан с Бога, ти можеш да владееш силите на ума и сърцето си. Тогава Неговите енергии протичат към теб. Всичко, което правиш, прави с мисълта за Него. Осмисли всички свои действия, като ги извършваш в името на Великото Добро. До днес Бог е живял за нас и в нас, а от днес ние да заживеем за Него и в Него. Тази идея ще изпълни с ново съдържание всичко в живота ти. Не се ли старае влюбеният младеж да прави от сутрин до вечер това, което ще зарадва възлюбената му? Той е внимателен, нежен, послушен към нея. Това прави Любовта с нас. Любовта ни към Бога ще ни направи нови хора, хора с дълбок психичен живот, с богати сърца и умове. Тя ще осмисли живота ни. Новият човек ще има "сърце чисто
към текста >>

207. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза: — Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен до дълбока старост! Височините също се укрепват и запазват. Учителят ме попита: — Рекох, кога започва ваканцията ви! — Между 2 и 5 юли, Учителю. — Е — каза той, — като се освободите, тогава ще ми попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*... Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка пауза, му разправих нещо от моето детинство. — Учителю, живеех с родителите си в град
към текста >>

208. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тя служи за основа на тоновете. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите на лицето, които вземат участие при пеенето и при изговарянето на гласните, на съгласните и на сричките на думите. За да се изпее чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни на своя фокус. Когато се задмине или недостигне този фокус, се получава нечист, неточен тон. Тогава липсва нещо и в тембъра на такъв тон. Той не е вече достатъчно ясен. — Учителю, дойдоха при мен едни родители и ме помолиха да предавам уроци на дъщеря им по пеене. Тя била по-малка от 15 години. Аз не им отговорих ще се съглася ли, защото поисках да се посъветвам с Вас. Знайно е, че гласът претърпява мутация през пубертета. Какво ще ми кажете, Учителю, да им откажа ли? Той помисли малко време и каза: — Още през средните векове в манастирите са се обучавали малки послушници на изкуството пеене. Тогава според италианската школа, техните гласове звучали като инструменти. Според мен, ако децата вземат уроци по пеене още от ранното си детство, ще се развият като много добри певци и музиканти. — Учителю, ами ако през пубертета гласът се измени? Учителят не ми отговори с думи, но аз прочетох мисълта му. — Учителю, вие цитирате в една беседа, думи от Евангелието: "Сине мой, дай ми сърцето си, казва Бог". — Учителят ни каза: — Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, а да служи на Бога. Ти нямаш право да откъснеш едно цвете само за себе си! — Учителю, композиторите от миналото изхождали ли са от
към текста >>

209. Писмото на брат Боев - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни! Ти пееше с душата си! Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността. — Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт. — Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: "Скъпо име", представи си че пееш за Господа! — Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си душа да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми. Учителях помисли малко и каза: — Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай. После вдъхновено ме попита: — Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след като си пяла? — Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен. — Вие там в операта пеете с движения, играете на сцената. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един музикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответства. — Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна? — Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония. Ти трябва да се
към текста >>

210. Динята - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

- Изгрева - София. На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая. — Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града. Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели. — Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията ѝ. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си. Учителят каза: — Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия. — Учителю, управата на операта ми възлага една
към текста >>

211. Песен на ангелите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски диригент Карл Бьом. Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор. Сега, ние подадохме писмото на Учителя и го попитах – да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от филхармонията, затвори си очите и след минута попита: – Ти за колко време научаваш наизуст една роля в операта? – Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю! – Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията. Ние ще направим една симфония от "Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения. – Учителю, от песента "В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо. – И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз. Учителят се вдъхнови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза: – Певците ще се явят един по един на сцената! Аз попитах: – Учителю, какъв
към текста >>

212. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пети Божествен ден 30.05.1943 година — Изгрева — София. Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах: — Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието". — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. Учителят казва: — Храненето е музика. И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита: — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към
към текста >>

213. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

внимание върху изпълнението на малките неща. Не отлагай нещата за друго време. – Учителю, дайте ми пример. – Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв., да искаш да му дадеш 1000 лв. Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд. Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата: "И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!" От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято
към текста >>

214. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на "Битието". Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза: – Сестра Лиляна, Учителят каза да отидете при него! Аз веднага слязох и помолих брат Христо и братя Янкови да ме чакат пред салона, за да отидем заедно в града, в тамошната ми квартира. Така се бяхме уговорили от снощи. Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме: – Ти видя ли се с братя Янкови? – Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила. Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде. – Дайте го на Венцислав. – Добре, Учителю! Веднага ще му го предам. Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик. Брат Христо поднесе плика на Венцислав. Той го отвори и отвътре изпадаха по земята банкноти. Като видя парите, Венцислав затича надолу по пътя, викайки: – Не съм свирил за пари! Брат Христо го догони и го спря, като му обясни, че това е благословение на Учителя и той ги прие. Когато се качихме на трамвая, Венцислав и брат
към текста >>

215. Новото Битие — Седми Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Седми Божествен ден 15.09. 1943 г. – Изгрева – София Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа: – Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може всеки ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт. – Хубаво, хубаво! – рече Учителят. – Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата. Учителят пак каза: – Хубаво, хубаво! Продължих: – Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена! – Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото! – Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции. – Хубаво! Хубаво!... Почакайте! Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко донесе една цигулка и започна да свири: "Седмия ден на Битието". Ето думите: "И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото
към текста >>

216. Най-хубавата цигулка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак, да застана пред Учителя. След кратка молитва, аз най-после се реших и застанах права пред писалището. Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съвсем ясно и просто: – Учителю, имам една молба към Вас. – Кажи, рекох! – Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала "България", със Софийската филхармония. Той ще свири "Брамс – концерт". Учителю, той не харесва
към текста >>

217. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици? — Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза: — То си е тяхна робата! След малко мълчание, продължи: — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения. Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце. — Учителю — казах аз, — в операта "Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението). — Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите? Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до
към текста >>

218. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

се отваря 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си. Аз казах: — Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Колко ми е хубаво тук при вас. Отпуската ми изтича. На 5 септември трябва да бъда във Вършец. — Учителю — каза брат Христо, — артистите много измъчиха сестрата и мен с техните турнета. Стига вече, Учителю! — Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората, а аз не знаех — добавих аз. — Отпосле ми го каза, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. Учителя помисли малко и каза: — За сега път не се отваря за теб да заминеш! Също и за брата! Идвай всеки ден да ме питаш, че ще видим! Аз се почудих какво ли има, че пътят не се
към текста >>

219. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

година – Изгрева – София. Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта. Обикновено с брат Христо винаги заедно се помолваме, преди да отида на репетиция и той ме изпраща до ъгъла на операта. Днес той не дойде. През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и си мислех за него и за Учителя. Върнах се у дома, обядвах сама и към 3 и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция, която почваше от 4 часа. Очаквах го да се появи. В 4 часа без 10 минути тръгнах по улица "Цар Крум" и на ъгъла пак се обърнах, в очакване да го видя. И действително, видях го. Тичаше към мен, махайки ми с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат
към текста >>

220. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!" Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе
към текста >>

221. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в
към текста >>

222. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Бога." 3. Кой е Учителят Петър Дънов? "Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта." "За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал." "Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията Любов." (Учителят П. Дънов) Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представлява интерес както за хилядите му последователи по
към текста >>

223. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Бога е най-пълноценно. („Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата?“ Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе. Бог е определил това място със закон, който има отношение към бъдещето, което е светло и велико. Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал.“ Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.“) Уединението създава условия връзката с Небето да бъде по-чиста, освободена от външно напрежение и смущения. Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.“ Изпълнявайки повелята на Христос да обичаме всички, дори и враговете си, трябва да насочваме молението си и в посока благото на хората, които не са ни приятни или с които враждуваме. Учителят на ББ у нас обобщава тези изисквания към молитвения акт, както следва: „Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство – силно и мощно. Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне духът на този
към текста >>

224. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

човека. И даже съвременните учени говорят за раздвояване на съзнанието. Но съзнанието на човека има две страни. Някои го наричат нисш ум и висш ум. Две разбирания има в човека за живота. Той е едно двойно същество, което обръща внимание и на вътрешния, и на външния живот." Учителя Преди години присъствувах на спектакъла на един илюзионист, когото наричаха, хипнотизатор та дори и факир. Той подбра между зрителите най-податливите на внушение по един много прост, но ефикасен начин. Помоли всички зрители да поставят вплетени пръстите на двете си ръце върху главата. Когато всички направиха това, в хода на обясненията си ги помоли да свалят ръцете си, т. е. да ги освободят вляво и вдясно на тялото. Всички, с изключение на десетина зрители, изпълниха успешно това. Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея. Податливи на внушения са хора с по-бавна мисъл, докато живата и активна мисъл е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния. Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието. Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света,
към текста >>

225. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

и себеотрицание не може.“[91] „Който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.“[92] Всички приятели обичаха и ценяха много Крум Въжаров. Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата. И той оздравя, но жизнените му сили намаляха. Въпреки това продължи да участва в организирането на рилските лагери, но ние, младите, по- активно му помагахме. Спомням си веднъж, когато трябваше да се качат провизии за общите обеди, Крум помоли двама младежи да слязат с два коня до долу, за да натоварят и качат багажа. Младежите още след изгрев-слънце тръгнаха надолу с двата коня, а Крум наблюдаваше всичко от Молитвения връх, след като беше свършила беседата и молитвата. Аз също погледнах и какво да видя: конете се качват нагоре, не искат да слизат, да се делят от стадото. Двамата младежи упорито ги дърпаха, бутаха, но нищо не става, конете се качваха нагоре. Тогава Крум бързо се спусна към първото езеро и за мое учудване видях как подхвана конете и ги поведе надолу. Не зная какво направи, но това ме изуми - той можеше да общува и с животните. Искам да добавя също, че тук, на Рила, всички работеха непрестанно. Едни водеха групите, други ги посрещаха с топла вода и храна, трети строяха палатките им. Всички безкористно и безвъзмездно работеха според указанията на Учителя, че всеки трябва да помогне поне на още един ученик да се качи на Рила, както може - физически или финансово. И действително, когато бях на Рила на Седемте езера
към текста >>

226. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

до Олтарите По обратна на часовниковата стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и Филип Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя. Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното. Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“. Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер. Още същото лято той дойде. Много се впечатли от всичко и започна да работи със Словото на Учителя. Той издаде на английски език две книги от Учителя, които Крум Въжаров беше подготвил, и аз му помагах. Първата книга беше за Паневритмията със заглавие „Кръгът на свещения танц“, а втората - „Пророк на нашите времена“, за учението на Учителя. По-късно Дейвид издаде „Молитви и формули“ от Учителя на английски език. Заслуга за превода на тези книги имат Весела Несторова, Весела Илиева и Крум Въжаров. Така много англоговорещи бяха въведени в учението. Сузи Холбич също написа няколко книги, в които с голяма любов, уважение и благоговение разказва за Учителя и неговите ученици. Миша и Галя Левин разпространиха учението в Русия. Те и сега
към текста >>

227. Как Крум два пъти спаси живота ми - Крум Въжаров (1908- 1991)

виждах чудни картини, красота и мир имаше в душата ми. Физическото ми тяло е паднало на земята върху камъните на Молитвения връх. Всички са се втурнали да помагат на безжизненото ми тяло. Изведнъж отворих очи и видях последната картина, но вече на физически план. Приятелите загрижено се бяха надвесили над мен, а Крум Въжаров ми държеше ръцете и ме теглеше да се върна отново във физическото си тяло. Като отворих очи, се учудих какво става и къде се намирам. След молитвата Крум помоли един от младежите да ме придружи до палатката ми. Аз станах и отново хукнах надолу по камъните, като че ли нищо не се е случило. Така Крум ме върна във физическия свят и от този миг проблемите, които имах, мигновено се разрешиха, не зная как, като че ли никога не са
към текста >>

228. Вярата - Крум Въжаров (1908- 1991)

вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта. Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота. Това, в което ние вярваме, то става!“[110] През 1974 г. Крум помогна за спасяването на рилския лагер, но от силна простуда и напрежение се разболя. Когато беше в болницата, помолил лекарката да спрат антибиотика, защото слухът му намалял. Тя му отговорила, че оттук има два пътя навън - през моргата или през вратата, към живота. Тогава Крум й казал строго: „За мен има само един път, и той е към живота.“ [110] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 140
към текста >>

229. Молитва от 10 човека за Крум - Крум Въжаров (1908- 1991)

човека за Крум През лятото на 1990 г. за последен път заведох с колата си Крум на Зекирица. Той много се радваше да бъде в планината сред приятелите, да участва в общите молитви, песни и в братския живот. Дойдоха група чужденци от Англия. Те дълго разговаряха с него и бяха много впечатлени от това, което им казал. Наложи се да се кача с тях за няколко дни на Седемте езера. Помолих приятели от Бургас да се грижат за Крум и те с радост го направиха. Един ден след Паневритмията до езерото Бъбрека при мен дойдоха двама младежи от лагера на Зекирица и ми казаха, че Крум е много зле. Д-р И. Стратев го прегледал и казал, че пулсът му е много нисък и Крум е в тежко състояние. Според традицията в Братството веднага помолих 10 от най-преданите приятели, които се молят с голяма сила и обичат Крум, да направим молитва за него. Всички се молехме от сърце и душа за брат Крум. След това аз бързо слязох на Зекирица и видях, че състоянието му значително се беше подобрило и можахме да остананем още няколко
към текста >>

230. Силата на молитвата - Крум Въжаров (1908- 1991)

да отида в Симеоново при Крум, се отбих да видя Борис Николов, ако има нужда от нещо, и след това около 21,30 потеглих за Симеоново. По пътя преди Околовръстното шосе се спука гумата на колата. Спрях на безлюдно място и се опитах да напомпам гумата. Нищо не стана. Помпах много пъти, но гумата не се помръдваше. Не можех сама да я сменя с резервната. Трябваше да оставя колата сред полето, а това беше опасно, и да вървя пеш до Симеоново. Часът беше около 23. Тогава влязох в колата, помолих се много да ми се помогне и излязох навън с надеждата да напомпам поне малко гумата, за да може полека да се придвижа. Точно бях започнала да помпам, и до мен изведнъж спря кола. Излезе млад мъж и ме попита: „Имате ли нужда от помощ?“ Аз се просълзих и казах: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати този човек да ми помогне.“ Младият мъж веднага смени гумата. Аз извадих колкото пари имах да му платя, но той отказа да ги вземе. Тогава се обърнах към него с безкрайна благодарност и му пожелах: „Когато сте в беда и безизходно положение, Бог да ви помогне, така както вие на мен
към текста >>

231. Очилата - Крум Въжаров (1908- 1991)

време да се прибираме надолу към палатковия лагер, Крум ми каза да остана малко. Двамата направихме специална молитва за очилата. Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор. Крум също седна край потока. След малко усетих как някаква сила ме накара да скоча и да се затичам към една дупка между камъните и да бръкна с ръка в нея. Като бръкнах в тъмната дупка, напипах очилата на Лив и ги извадих. Това не бях аз, а Крум, който помоли Светлите същества и Учителя да намерим очилата - и живата връзка отново се
към текста >>

232. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване. Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души. През тази година четох техните издания и използвах една ваканция, за да ги посетя на Изгрева. Домът на
към текста >>

233. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

затова постоянно го питахме. Той отговаряше на въпросите ни и неговите отговори не бяха категорични, а приличаха на размишления, като непременно се позоваваше на това, което е казвал Учителят. Даваше ни възможност сами да доосмисляме отговорите и често така стигахме до забележителни озарения. Бате Крум беше много грижовен към всички около него и се чувстваше отговорен за тях. Когато през тази същата 1981 г. Гриша Кьосев не дойде в лагера в очаквания ден, бате Крум се обезпокои и ни помоли да го посрещнем, ако той вече е тръгнал от лифта насам. На този етап обаче това ни даде само една чудесна разходка. На другия ден, когато Гриша дойде, се изясни, че нещо го е забавило. През лятото на 1983 г. дойдохме вече с децата си Сьома и Машенка. Децата се чувстваха тук прекрасно. Странно: без да знаят езика на другите, те общуваха без проблеми и се разбираха идеално. Как се получи това - и досега не проумяваме. Лятото на 19S5 г. се оказа за децата особено плодотворно. През тази година в лагера дойдоха много деца: нашите (Сьома и Маша Левин), Галя Митяева (дъщерята на московската ни приятелка Таня Митяева), синовете на Маргарита и синът на Даниел и Филип - Матьо (този път сам, без родителите си). В Англия Матьо се занимавал с музика, свирел на цигулка и сега беше дошъл с нея, за да не прекъсва упражненията си. Обаче нещо хич не му се искаше... И какво измисли бате Крум? Тъй като в лагера продължаваше традицията да ни събуждат с музика - ту с флейта, ту с цигулка, - той предложи на
към текста >>

234. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила. Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Крум високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията. По същото време аз бях изпратена в служебна командировка във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помоли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше много ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който изключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови. Ярмила имаше невероятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият талант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмисляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съвършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. За да подготвим тялото и, да можем да усвоим
към текста >>

235. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

бъде будно за тия нови сили, които сега идват от Новата епоха за новия човек. За да станем добри проводници на тия сили, ние трябва да живеем този живот, на който ни учи Учителят на Новата епоха Беинса Дуно.“* Най-важното за Крум било да подготви по-млади хора да научат Паневритмията правилно, да вникнат и да разберат духовния й смисъл и да го въплътят в тяхната игра, за да може да се реализира живата приемственост. Спомням си, че още в началото, когато се запознах с Крум, той помоли Катя Грива да ни покаже Паневритмията, да ни обучи добре с всички детайли. Дълго време се събирахме редовно всяка седмица в апартамента на Дора Иванова. Бяхме Дора, Дина Станчева и аз, Мария. Понякога идваха и други приятели. Работехме усърдно, Катя Грива ни показваше упражненията, проверяваше как ги играем, поправяше ни, докато ги научим добре. В съзнанието ми още звучат нейните нежни думи как да правим упражненията - плавно, хармонично и с много любов. Тя казваше, че когато Учителят ги правел пред нея, ги изпълнявал много красиво, изящно и вдъхновено. По-късно, когато бяхме на лагера на Салоните с Борис Николов и Мария Тодорова, Крум често ни посещаваше и тогава също настояваше да продължа да уча Паневритмията и с Мария Тодорова. Крум непрекъснато подчертаваше, че най-същественото в Паневритмията е духовният елемент. Години наред той ни обясняваше духовния смисъл на упражненията. Помагаше ни, учеше ни как да израснем, да се повдигнем, за да може да разберем и дълбоко да осмислим
към текста >>

236. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?“ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше. Един ден
към текста >>

237. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам. Питър не познаваше Лалка Кръстева, никога не беше я виждал, а само знаеше за нея от някои други англичани, които аз бях водила при нея. Питър не беше в течение на нашия братски живот. Веднага посетих Лалка и й преведох писмото. Като чу текста на писмото, тя се разплака от радост, че Учителят мисли за нея, после се успокои и ми каза: „Питагор е плащал да плюят учениците му, а нас без пари ни плюят.“ Помоли ме да напиша превода на български и да й го занеса. На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за надгробно.“ Стана ми много мъчно, но трябваше да изпълня молбата й. След около седмица бях готова с писмения превод и го занесох на Лалка. Заварих я болна, на легло, с тежка инфекция на ръката. Близките й я завели в „Пирогов“ и след около една-две седмици тя си замина. Не успя да предаде книгите на един по-млад човек, така както бе написано в това писмо. Писмо до Лалка от Питър Шерър 30 октомври 1997 г. Към Лалка Учителят изпраща голяма Любов и наистина той чака да посрещне Лалка в небесния свят, когато времето дойде. Ще има време, когато присъствието на Учителя ще бъде почти реално в апартамента на Лалка; и има известно време. Ако Лалка бъде много спокойна и погледне малко нагоре, тя ще може да види Учителя, стоящ до нея. Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно направен от вълна, и поставя този шал на нейните рамене с благословение за нейната
към текста >>

238. Ако срещнеш една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея... - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако срещнеш една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея. Ако срещнете беден, помогнете му. Господ не иска да се събират богати с богати, а богати – със сиромаси, учени – с невежи. Когато усещате страх, униние, тревога, ще кажете: Слушам, Господи! Ставам, когато Той иде! Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа да работите, трябва да отделите десет минути, за да изпратите по една добра мисъл в
към текста >>

239. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща. „Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!' Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва: „Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Та нима смъртен може да седи в моята колесница? Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър, а ти нямаш сили, за да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, щом погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмния път надолу към водите на океана. Откажи се, сине
към текста >>

240. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дъждът престанал. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, като изпитвали страх от самотата сред безкрайната вода. Постепенно тя започнала да спада, а късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла и се показала безжизнена и безлюдна земя. Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора. Всемогъщият разбрал желанието им и чрез свой пратеник им наредил да слизат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлил Девкалион, се превърнали в стройни, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли новите хора на Земята- новото. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите Небесни образувания, новото общество от звезди и Планети - новата галактика. Затова съзвездието на Уран Водолей е толкова силно със своето влияние за създаването и стремежа към новото. Известно е, че оста, около която Земята се върти, се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхнина, сочейки в продължение на около 2150 години със своята ос към едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период, според характера на
към текста >>

241. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

рокличката й, — обади се Верка. Това беше достатъчно, за да подемем разговор за чистата кукла, за чистите деца и да кажем на новата си другарка всичко каквото сме научили за чистотата и реда. Звънецът бе ударил за излизане. Предложих да разходим куклата на двора. В стаята останаха само дежурните. След почивката интересът около куклата продължи. Всяко дете каза по няколко думи за своите кукли в къщи. След това, попяхме няколко песни и изиграхме няколко игри на новото ни другарче като помолихме и то да каже нещо. — Вместо куклата, аз ще ви изпея една песен, — казах аз като запях „Имам си хубава кукла". — Може ли куклата да пее ? — запита Ванчо. — Незнам. Ще запея аз, а вие внимавайте, може да запее и тя, — повторих песента. — Куклата не е жива и не знае да пее, — обади се нетърпеливо Боби. — Вместо нея да попеем всички! Така, повторихме няколко пъти новата песничка и почти я научихме. Беше дошло време за обяд. Оставихме новата другарка в кукленската къщичка, обещахме й, че ще си лягаме рано всяка вечер и всички с песен завършихме работата си преди обяд. Така неусетно в забавна игра взехме: 1) за рано лягане, 2) нова песничка „Имам си хубава кукла", 3) повторихме миналите уроци за чистотата и реда в стаята и 4) упражнихме
към текста >>

242. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

от импровизирани номера. Децата пяха и декламираха. По общо желание, като номер, разказах приказката за „Пролетния сън на малката Оличка". Заговорихме и за кино. След обяд Всяко дете работеше сериозно и нямаше нужда ла се напомня за повече ред и дисциплина. Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания. На една маса Митко и Любчо изрязваха моден журнал с пролетни дрехи. Помолих ги да залепят техните картини на отделни ленти, сещайки се да представим пролетно модно ревю, като същевременно поговорим, за облеклото на човека — хигиена, вкус към хубавото и сезонни дрехи. Изрязването и правенето на филмови ленти хареса на всички и скоро стаята заприлича на филмова работилница. На следния ден Приготовленията около театъра продължаваха. Две-три деца бяха донесли големи мукавени кутии за филмов апарат. Избрахме най-голямата, изрязахме един квадрат от широката страна, а отгоре и отдолу на двете срещуположни по-тесни страни направихме тесен отвор, през който да минава лентата. Така, апаратът ни беше готов. Освен това, имах грижата да донеса списания с картини на различни домашни и горски животни, които сортирахме и залепихме ' на отделни ленти. По този начин неусетно с филма можахме да минем, много нов материал, който ни предстоеше. От друга страна репетирахме песни, стихотворения и игри. Правехме афиши и декорации. Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден
към текста >>

243. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

рекла: — Ох, на кака петлето! И, какво си шаренко! Сладко ще те из- хрускам. Ала искам да видя, дали ми си глупаво като всички петлета. Слушай сега, петленце, какво ще те попитам! Ако ти си Лисана и си хванеш петленце, какво ще го направиш? — Аз ли? — рекло петлето. — Предни лапи ще сгърна, ще погледна нагоре и ще кажа набожно; „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ После ще го изхрускам. — Умничко си, петленце, — засмяла се Лисана. — И аз така ще сторя. Богу ще се помоля, преди да те изхрускам. Хитроумна Лисана оставила петлето, предни лапи сгърнала, погледнала нагоре и засмяно викнала: „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ Но петлето туй чака и фър-р-р — горе на клонака. Плясва криле, запява: — Кукуригу-у! Лисана излъгана остана! Поглежда го кумата. Няма какво да стори, па изчезва в гората. Размислило петлето: — Добре си бях по-рано. Кълвях зрънца из двора и си пеех безгрижно. С тази пъстра премяна добро не ще изпатя. Сетило се петлето, какво му бе казала слънчевата майчица. Погледнало крачето, на крачето — перцето. Клъвнало го и тоз миг пак станало беличко. Па плиснало с крилете и запяло весело: — Кукуригу-у! Бял съм пак! И честит съм, Слънчо драг! Ще кълва зрънца из двора и ще пея от стобора: Кукуригу-у! Р а н-Б о с и л е
към текста >>

244. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

и грозде, — странни тъкани с дребни златисти дипли от Китай, — тънка работа на ръка. И — шумяща нежна коприна с едри папагали върху пурпур и тъмно злато, сребрист атлаз с големи зелени птици и дребни пъстри цветя. И дари я още той с накити от злато и скъпоценни камъни, украсени всички с цветна глеч: умела работа на тирски златари. И — много скъпи съдини и рогове от слонска кост за вино й даде Соломон. А когато, на третия ден, Балкиза пожела да си отиде, не й даде Соломон — и помоли я да остане — че не бил й казал още всичко... И засм се Балкиза. *** Една вечер, когато звезди пропъстриха небето, каза Соломон на савската царица: „Словата на сърцето си ти каза вече. „Чуй сега, какво ще каже Соломон! — „От ранни младини съм слушал възточна притча — и тя ми спомня отблизо слуките на сегашния живот: нея ще ти кажа. „Живееше преди време момък. И закопне по жена сърцето му. И в тиха вечер, като тая, стана той, та отиде при черен маг. И поиска питие за обич. А каза му магът да донесе капка кръв от нея и четири — от него. „И, докле тя спеше, бодна я той, па взе капка кръв от ръката й. „А тя се събуди, но бе тъмно — и тя бе тръпна, та го не видя. „И отиде момъкът при мага с капките. „Но вълшебникът му каза, че не ще му даде сводниче, ако си не продаде душата нему. „И съгласи се момъкът, защото обичаше жената повече от душата си. „И отдели магът четвъртата капка, па я закле със заклинанията на Черния Меч — и капката стана човешка сянка — и доби сила на жив човек. „А жената
към текста >>

245. Иисус на Планината - Николай Райнов

не може всеки да понесе това. Последна Пасха ще празнува Син Божи с малцината, които Го обичат, макар че не са още готови да дадат живота си за Него. Рано е: те ще узреят…“ И станаха тогава неколцина от апостолите — и тръгнаха, — та отидоха в града, за да приготвят на Учителя горница. Защото бе предвечерие на Пасхата и трябваше да ядат хлябове-опресноци. А Иоканаан, Симон и Никодим останаха при Господа. Но каза им Иисус да Го почакат при подножието, а Той отиде на Планината да се помоли. …И моли се дълго Иисус — и тежки капки падаха по ланитите Му. А кървави бяха тези капки. И молеше се Иисус за Чашата и за Тирса. …А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече: „Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя. Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък. Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“ А Иисус го погледна кротко, па каза: „Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“ И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза: „За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.
към текста >>

246. Път на звездите - Николай Райнов

стигнаха на Голгота, забиха кръстове и разпнаха там Мъченика между двама разбойници. …И на шестия час Страдалецът простена едвам чуто: „Жаден съм!“ И стана Балтазар, та донесе в шъпа вода от извора на Батхалем — и поднесе шъпата си към кръста. И когато Страдалецът погледна Балтазара, обърна към него мъченишки очи, пълни с кротост и трогателна благодарност. И позна Балтазар тогава, че Този е Царят, за Когото е носи тридесет и три годин даровете. И падна пред Разпнатия ничком — и помоли Му се, като на Бога. И поднесе Му даровете. А Иисус го погледна тихо и кратка, но не можа да вземе даровете, защото бе прикован… И видя това народът — и нахвърлиха се всички върху Балтазара с викове: „И този е от Неговите! — Убийте го! —“ И падна Балтазар под кръста — падна, пронизан трижди с нож. И три сълзи от очите на Иисус капнаха върху него. А там, дето капнаха сълзите, избухна теменужен пламък, подобен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли. И издигнаха се нагоре трите пламъка — и стигнаха до небето. …И свети и до днес Балтазар на небето — свети със своите три рани и три аметиста — даровете на Милосърдието. Той свети и до днес — в звездите на Южния
към текста >>

247. Дишането и молитвата - Сава Калименов (1901 - 1990)

„Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“.. Учителя Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация. За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане. Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само себе си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва. Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот. А тия условия са характерните признаци и на истинската молитва. Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва. Днес молитвата е станала за присмех на мнозина, които мислят, че са стъпили на здрава почва
към текста >>

248. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

„Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него?“ Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на
към текста >>

249. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

гроба на св. Димитър в храма, който някога е бил на св. Димитър, а сега е джамията Касъма Джамиси. Покланят се и на излизане ги среща странен свещеник, среден на ръст, със сухо бяло лице, дълга бяла брада и светли пленителни очи. Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса
към текста >>

250. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“. И, разбира се, оценено е и участието на православните попове, които в това време усилено работят с кадилниците срещу караконджулите на болестта: „... те правеха секи ден служба, и ся молеха Богу да ни заварди от тая страшна болест.“ (Вероятно не с толкова голяма опасност за живота си като господата Алберт Лонг и Тробридж. Както бе при каденето по време на кланетата преди две години - именно с не толкова голяма опасност за живота си, докато дебелоглавият пастор Кларк заедно с още по-дебелоглавия самоковски занаятчия Чакалов с него спасяват жени и деца от турските читаци в Батак.) Свищовлии нямат мехури в главата си и ясно виждат както
към текста >>

251. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада. Повръщаше, стенеше, свиваше се, като слушаше оплакванията на спътниците, които беше събудил, опитваше се да стои буден, но това още повече го караше да съзнава проблема си. Съзнанието му бе нащрек за скърцането и подгъването на пода, след това за пулсирането на цялото му тяло и накрая пак се започваше. Ужас! Сякаш цялото му същество се мъчеше да изскочи на сигурно място от празния му конвулсивен стомах. Отец Куцак помоли корабните офицери за помощ, но те само клатеха глави; нямаше лек за това на кораба, и свещеникът знаеше, че дори да имаше, нямаше да му дадат, защото това щеше да отвори вратата за безкрайни искания и настоявания за това и онова от огромната тълпа, дето се търкаляше по пода на трюма. А това те не можеха да позволят да стане. Корабната агенция предлагаше най-евтиния начин за пътуване и пасажерите го бяха избрали измежду многото други възможности сами. Така че това беше то! И други бяха започнали да страдат от морска болест, но тяхното неразположение не можеше да се сравнява с мъченията на Гаврило. - Лимон! - беше посъветвала една възрастна еврейка, за която отец Куцак по-късно разбра, че е най-недоволна от всички от вечните нощни представления на Гаврило. Страдала от безсъние, обясни тя, когато я помоли да прости на Гаврило, изведнъж като се събудела, не можела да заспи, каквото ще да става и просто била съсипана вече. - Аман, аман! - стенеше тя в ъгъла си, стиснала молитвено
към текста >>

252. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

В европейския свят те са пуснали корени и в един близък ден те ще образуват революция, такава каквато светът не е виждал. Новото течение е течение на Бялото Братство. Отношенията на мъж, жена и пр. ще бъдат съвсем други. Затвори и съдилища на земята няма да има. Тия работи ще останат да се представляват на сцената за възпоменание. Ледбитер криво си представя бъдещата религия - храм няма да има. Един общ храм ще има и от Америка, който иска да се моли, ще дойде в един час и ще се помоли. Тази връзка трябва да се направи силна и устойчива, а тя стои в съзнанието. Затова българският мозък трябва да претърпи коренно изменение. Пророкът казва: „В последните дни аз ще излея духа си“. Това са сегашните времена. Те са 101 млн. обучени братя и те могат със земята да правят каквото си искат. Земята за тях е една гумена топка. Няма народ, който да не ги познава, където те са минали и не са ги послушали. Сега и Русия изпитва техния пръст. Те отхвърлиха Толстоя. Русия е лаборатория, там е пещ и стават опитите в нея. Те са казали, че в България, който се опълчи срещу Бялото Братство няма да остане ненаказан. Българското духовенство - те искат да ни изключат из църквата. Ще им кажем кой, кого ще изключи. Църквите не са организирани от Бялото Братство. Пророците са винаги вън от църквите. Със свещениците ние няма какво да се споразумяваме. С крайните елементи ние може да се разговаряме. На интелигентен човек не говори за поп и църква - те се ожесточават. Поповете трябва да знаят, че
към текста >>

253. Кръстю Тулешков - Георги Христов

падат жертви. Всичко това стана така бързо, светкавично, че никой нищо не можа да съобрази. Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав. Той не обичаше да се подчинява на всички Жечови наредби, макар и най-добросъвестно да извършваше работата си. Ако Жечо определяше на всеки един от нас норма, т. е. площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и
към текста >>

254. Георги Томалевски - Георги Христов

мога да ги последвам. С големи усилия стигнах в къщата на един наш приятел - бай Мильо121 . Останах сам в една селска, непозната къща, легнал върху чергите на един диван. Болките са адски. Веднага при мен идва жената на Мильо - една сериозна, около четирдесет и пет годишна, висока селянка с необикновено дълбоки, замислени очи. Аз съм поразен от вниманието, грижите и тревогата на тази странна селска жена. Само моята собствена майка би могла да се грижи така, както жената на Мильо. Помолвам я да стопли вода в един съд и да ми даде една чаша. Врялата вода на малки глътки успокоява малко болките, но аз все не мога да се помръдна. Поставям си топла тухла на стомаха и така дочаках нощта. На няколко пъти усещах как с леки, нечути стъпки жената приближаваше до моето легло и слухтеше дали спя. Като че на това легло лежи не един непознат случаен пътник - приятел на нейния съпруг, а собственото и дете. В тия леки стъпки на босите нозе аз долових приближаването на чистата човешка любов, която живее в някои сърца. Аз видях човека в най-прекрасния му вид. В грижите на тази непозната селянка видях бъдното човечество, заживяло в мир, братство и взаимопомощ. Видях царството Божие на земята. Аз никога не ще забравя сестра Златка. Така се наричаше селянката с големите тъжни очи. В село Кавак-махале122 видях осъществена на дело Христовата любов. Селяните са премахнали оградите без закон. Цели махали живеят като едно семейство. Там жънат, копаят и вършеят задружно. Днес ожънват нивата на
към текста >>

255. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщавано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол, щом владика го кръщава, а други - светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизорът на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и прочете се от един свещеник - Протопар, написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за него. „Иларион“. Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест.“ Държа реч владиката за дядо попа и го похвали. От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае кръста, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата. Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкият изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамули. Приготвихме още две ниви за мамули, но още са несяти. Чакаме дъжд, та тогава ще ги сеем. Суша е. Нивите - посевите са дребни и рядки. А вода навсякъде има от нови извори. Нивата, дето падна брат Коста от Росинаш ли беше, не помня - вечерта -
към текста >>

256. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той бе анархист и бе председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст. На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителя каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!“ Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!“ Познавах ги като живи хора,
към текста >>

257. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използвах отворената врата и влязох. Гледам двама души: единият хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг, прав едър мъж. Седналият, който именно беше шефът Бернкопор се обърна към мен и ме попита какво искам. Казах му, че съм дошъл да го помоля, ако е възможно, да ми се изплати сумата срещу продаденото цвекло. Той ми отговори, че ще плащат след два месеца съгласно установения ред и изключение не правят никому. „Ето този човек, който току-що излезе, също искаше да му се изплати, но
към текста >>

НАГОРЕ

2.6603188514709