Търсене в текстове за 'Покаяние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Втората фаза е Покаяние.
Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“ Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасение. То е от Бога.
към текста >>

Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата.
Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.
към текста >>

2. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва покаяние.
Всичките ви погрешки ще ги турят на мен и затова грешете по-малко. Физически един човек не можеш да го поправиш, така нищо не се постига; той трябва да се обърне към Бога – това е единственото средство. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече! Всички трябва да имат вяра и да бъдат изразители на Божественото. Щом приемеш лоша храна, вземи рициново масло. Също така щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва покаяние. Ще ви дам едно правило за ученика: дойде ли ви наум някоя нова мелодия, запишете я веднага, защото после не ще можете да си я спомните. Същото е за поезията, за философските мисли и пр. Да се записва всичко, което ти идва отвътре. Когато ти дойде една хубава мисъл, извади тефтерчето и я запиши. Когато сънуваш един хубав сън, запиши го.
към текста >>

3. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр.
Разумните хора от всички народи ще образуват шестата раса. Вие пристъпяте бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква срещата със светлите души, които ви обичат - никакво колебание и съмнение! В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.” Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища.
към текста >>

4. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние.
Учителя каза: Човек трябва да се обърне към Бога. Това е единственото средство. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече. Щом приемаш лоша храна, вземай рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние. Това е като рициново масло. Човек трябва да трансформира състоянието си. Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това смени с любов и надежда. Като дойде омразата в тебе, смени я с едно любовно състояние. Сутринта, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик.
към текста >>

5. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние.
Така нищо не се постига. В основата на поправянето на погрешките трябва да се турят следните неща: 1. Човек трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство. Щом си сгрешил, ще идеш при Бога, нищо повече. 2. Щом приемаш лоша храна, вземаш рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние. Това е като рициново масло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

6. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер.
"Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там.
към текста >>

7. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството.
Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия. Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей.
към текста >>

8. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот?
И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
към текста >>

9. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние.
Приведените думи са ясни и без коментар. Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му. Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние. Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам пастири според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север. В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото.
към текста >>

10. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО.
Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново.
към текста >>

Това е Покаяние, кредит.
При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието.
към текста >>

Покаянието е от самия човек.
То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога.
към текста >>

Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието.
Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете.
към текста >>

11. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките.
Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене? (Значи, Йоан като посветен е познавал в Исус един още по-велик Посветен, който е подготвен за носител на Логоса).
към текста >>

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него.
И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение".
към текста >>

12. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.
Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън.
към текста >>

Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата.
И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, та да се кръсти при него. А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право.
към текста >>

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете.
Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан.
към текста >>

И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка. Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътища ще станат прави и неравните места гладки пътища и всяка твар ще види Божието спасение". И тъй, той казваше на мнозина, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от бъдещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не почвайте да си думате: Имаме Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.
към текста >>

Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние.
В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътища ще станат прави и неравните места гладки пътища и всяка твар ще види Божието спасение". И тъй, той казваше на мнозина, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от бъдещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не почвайте да си думате: Имаме Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се слага. И мнозина го питаха, казвайки: Тогава какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма.
към текста >>

13. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама.
Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света. Наистина ви казвам, Бог може да създаде от тези камъни деца на Авраама. По-нататък той казва: Който има две дрехи, да даде и на другите, които нямат. Те дойдоха при него и го попитаха: Учителю, що трябва да правим? Точно както някога монасите дойдоха при Буда и запитаха: Що да правим?
към текста >>

Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>

У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
към текста >>

Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода.
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент.
към текста >>

14. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние".
Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение.
към текста >>

15. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му.
Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
към текста >>

Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние.
Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля. И множествата го питаха. Тогаз какво да правим?
към текста >>

И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим.
И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми. А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето".
към текста >>

16. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние".
Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето.
към текста >>

Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е.
И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота.
към текста >>

17. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.
Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8).
към текста >>

18. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него.
към текста >>

19. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние".
И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест.
към текста >>

20. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората.
Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

21. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд.
" И казва още следното: "Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушането. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи".
към текста >>

22. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
към текста >>

"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/.
към текста >>

23. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."
към текста >>

24. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Покаяние
Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Отца, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние.
към текста >>

Второто необходимо нещо е покаянието.
И затова Христос казва: Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Отца, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит.
към текста >>

Това е покаяние.
2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. 3. Спасение Третата степен е спасението.
към текста >>

Покаянието е от самия човек.
Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. 3. Спасение Третата степен е спасението. При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи.
към текста >>

Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието.
Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. 3. Спасение Третата степен е спасението. При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени.
към текста >>

25. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя нарича покаяние.
Учителя нарича обръщение - обръщане към Бога към духовния живот. Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло. Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека. Трета степен. Наречена е спасение.
към текста >>

След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е.
Тя е от Бога. Човек не може да се обърне към духовния живот, преди Бог да го е събудил отвътре. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове." При тази първа степен, казва Учителя, се образува правилна връзка между фи-зическото и астралното тяло. Втора степен. Учителя нарича покаяние. След като се е обърнал човек към Бога, дохожда покаянието, т.е. човек прави равносметка на досегашния си живот и решава да живее по нов начин. Това е от човека. Трета степен. Наречена е спасение. То е от Бога и това значи, че човек, след като се е покаял и взел насока в живота си, има подкрепата на Разумния свят, за да използва разумно условията на настоящия си живот и да се повдигне в развитието си.
към текста >>

26. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”.
Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала. 79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето.
към текста >>

27. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия.
" (Матея 5:48) Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него. в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго! " Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си.
към текста >>

28. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Единственото спасение за тях е покаянието.
Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с. 52) „Вратата на Новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т.
към текста >>

29. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него.
Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин". След това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>

30. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Друго покаяние не зная.
Земята е училище, а не място за щастие. Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата. Светите старци мислят какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна направо към Господа. Друго покаяние не зная. Ще кажа: „Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си. Нямам нужда от нищо друго.“ Аз искам да събудя у българите вярата в Божественото. Те имат религия, но вяра нямат.
към текста >>

31. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

„Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“.
Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи.
към текста >>

32. 8. СКРЪБТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.
Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход. Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него. Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието. Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост. Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.
към текста >>

33. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Покаянието ще остане последната му надежда.
Той е напълно в състояние да отвори устата си, да раздвижи лицевите си мускули и да изрече една напълно завършена неистина. Особено пък ако интересите или сигурността му са поставени под реална заплаха. Но той просто не би могъл да го стори, понеже в съзнанието му е изградена непреодолима бариера срещу всички форми на лъжата. Нещо вътре в него няма да му позволи да извърши това светотатство. И ако все пак това някога се случи, той би се почувствал дотолкова осквернен, че да не може да се побере в кожата си и да вдигне поглед нагоре. Покаянието ще остане последната му надежда. Освен горепосоченото лъжата е и основа за дисхармония с живота на Цялото. Принципите и законите, действащи в Битието, изискват без алтернатива истинност във взаимоотношенията между всички сфери и зони на съществуващото, между всички живи същества. Нарушаването на тази първична потребност е равносилно на углавно престъпление и изолира извършителя от космическата всеобхватна хармония. В християнското учение аналогична ситуация възниква, когато човек съгрешава. Това неминуемо го отдалечава от Бога, т. е.
към текста >>

34. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В християнството това се осъществява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление.
И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел). Грехът не е нищо друго освен въплътено зло. В греховното ние изцяло загубваме свободата си и се превръщаме в негови роби. Първата крачка към действителната свобода е освобождаването от оковите на греха. В християнството това се осъществява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление. Тоест става дума за онази комплексна жизнена трансформация на личността, която вече познаваме под наименованието новорожде- ние. Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него."
към текста >>

35. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение.
Езотеричното познание ги нарича посвещения. По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел.
към текста >>

2) Покаяние
И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение.
към текста >>

Покаянието зависи от самия човек.
В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.
към текста >>

Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки.
От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека.
към текста >>

Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия.
За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата.
към текста >>

Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност.
Покаянието зависи от самия човек. За него Учителят П. Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае.
към текста >>

" От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека.
Дънов казва: "Покаяние значи преглеждане и ликвидиране на старите сметки. Чрез покаянието ти молиш Бога за нов кредит и нови възможности." Извършвайки цялостна равносметка на досегашния си живот, личността изповядва прегрешенията си пред олтара на Божественото и се зарежда с нова, обновителна жизнена енергия. В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник.
към текста >>

Налице е пряка връзка между покаянието и смирението.
В него започват да израстват кълновете на нов начин на мислене и поведение. Древните мъдреци са свързвали изповедта и покаянието със своеобразно завръщане към началото, към произхода на всяка индивидуалност. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление.
към текста >>

Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес.
По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Има болести, които могат да се излекуват само чрез изповед. " От езотерична гледна точка покаянието е свързано с отстраняване на всички непотребни елементи от душевността на човека. Именно по тази причина то бива разглеждано като хигиенизиране или почистване на душата. Налице е пряка връзка между покаянието и смирението. Онзи, който не е в състояние да преодолее гордостта си, не би могъл и да се покае. Освен всичко изброено покаянието е доброволен процес. То не изисква външен посредник. Достатъчно е да отключим тайните двери на душата си и да я разкрием гола и разтворена пред всевиж- дащия взор на Небесния Отец. Той от Своя страна не би оставил без отклик нашето искрено разкаяние и заявената твърда готовност за поправление. С едно твърде съществено условие - обетът за вярност към Него да включва и неповтаряне на извършените до момента грешки! 3) Спасение
към текста >>

36. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание.
Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда. Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото.
към текста >>

37. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние!
Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата." Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние! Всевишният никога няма да откликне, колкото и да призоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и готовност за служение в полза на Неговия велик План за света. Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако изпълнява църковните обреди и посещава редовно богослужението - без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава. Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично дело! Хармоничното единство между вяра и дела (ср. Як. 2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път.
към текста >>

38. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.
Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл".
към текста >>

39. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Когато някой е отхвърлен от останалите, самотен и отчаян, ако достигне искрено вътрешно покаяние, Учителят на ББ намира начин с един незначителен на пръв поглед жест да го утеши и да го върне отново към пътя му.
Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите. Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала. Но независимо от това всеки е наясно кога е постъпил правилно и кога - не. Когато реши да насърчи някого, прави го деликатно, незабележимо. Когато някой е отхвърлен от останалите, самотен и отчаян, ако достигне искрено вътрешно покаяние, Учителят на ББ намира начин с един незначителен на пръв поглед жест да го утеши и да го върне отново към пътя му. Той неизменно обръща внимание върху положителното в живота и с него работи. Когато неизбежно се сблъска с отрицателното, той не го осъжда, а го използва като фон за изява на позитивното. По неповторим начин умее да трансформира негативното в неговата противоположност и така да го утвърди. По този начин енергията на личността се съхранява и самият човек остава недостъпен за стрелите на злото: "Не търсете недостатъците на другите. Не се спирайте на погрешките им.
към текста >>

40. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е.
Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем... Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“.
към текста >>

д покаяние, последвано от изправление.
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем... Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели! Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица).
към текста >>

41. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот.
Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек.
към текста >>

42. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности.
“ Неизменността и благостта са качества, присъщи на Всевишния. За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П.
към текста >>

Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед).
Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: „Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.“ Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. Ето как Учителят П. Дънов разглежда същността на изповедта: „Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.“ Нужно е да се молим в своята тайна стаичка, т.е.
към текста >>

43. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението.
И чак когато вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате... Христос ще дойде, това е безспорно, и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а второто идване на Христа" (11 август)15 През същата 1911 г. Учителя Беинса Дуно за първи път показва пред своите ученици рисунка с величествения образ на Пентаграма (свръхсетивен скелет на Етерното тяло). Всичко, изговорено за него, звучи като метод за овладяване на Дървото на Живота и съкровено преживяване на Христовото същество: „Виждате от картината..., че при подвига трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към Правдата. Но когато влезете в Истината, там ще ви срещне Христос" (11 август). На следващия ден Учителя Беинса Дуно обявява седемте стъпки на съвременното християнско посвещение: ,Дървата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението. Тия седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27462720870972