Търсене в текстове за 'Пожар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 73 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени.
Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси, оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки.“ I. Психичен живот и здраве Здравословното състояние на организма може да се наруши от външни и вътрешни причини.
към текста >>

2. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят.
" Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави.
към текста >>

3. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе? Кълбести малки облачета, красиво наредени, изпълват цялата източна страна на небето до над главите ни и всички в ярко медно-червен цвят! Цялото небе гори в ярки пламъци! Чудно видение, пълно с величие и сила! Всички неволно се спираме в мълчание! Преди няколко мига нямаше нищо!
към текста >>

4. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят.
” Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя.” Тогава тя казала: „Няма да умра.” И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото. Още един пример. Аз имах един приятел - учител, който 20 години правил изследвания върху учениците и събрал много материал върху възпитанието - статистически данни, измервания и пр. Този голям труд е бил готов за печатане на една много голяма книга, от няколко тома. Но става пожар в къщата му и всичките книги изгарят. Тогава той преживява много голяма скръб, а аз след няколко дни го видях с побеляла глава. Учителят разправяше следния случай. В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави.
към текста >>

5. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ ''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.'' - Който страда и издържа докрай, той е герой. Който страда, той е герой, от него човек ще стане.
към текста >>

6. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В низините градът лежеше разрушен, опожарен и изоставен.
[[Книги със спомени за учителя]] [[Изворът на доброто]] СЛАВЯНСТВОТО След въздушните нападения бяхме излезли няколко дни с Учителя на планината. Тук беше самотно и безлюдно. В низините градът лежеше разрушен, опожарен и изоставен. Духаха силни ветрове, беше студено, влажно. Тежки облаци се носеха над върховете. От време навреме се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни топли лъчи се спускаха над нас. Чувстваше се свежестта и силата на първичния Живот.
към текста >>

7. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме. Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара. За малко време изгасихме огъня, а сетне селяните коментираха в кръчмата за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха.
към текста >>

Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара.
Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме. Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара. За малко време изгасихме огъня, а сетне селяните коментираха в кръчмата за нас. Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха. Ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но да ни приближат и да се хвърлят отгоре ни, никога. Това не остана незабелязано и селяните цъкаха с уста: "Бре-бре, не ги хапят пущините." Третият случай беше още по-ярък. Един неделен ден дойде при нас делегация от кмета и няколко съветници.
към текста >>

8. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил.
Братът с искрено съжаление отговорил: "Ние се смятахме за много умни, мислехме, че много разбираме и си казахме кой ще закупува и ще дава пари за такива пущинаци? " Освен поляната, Братството успя да закупи само някои съседни места до нея. Учителя е посочвал да се закупи също така и цялото място зад линията - до рекичката, където сега е къпалнята "Дианабад". Това място беше пусто, занемарено, почти празно, цялото буренясало. То беше собственост на някакъв софийски богаташ, който си бе построил там вила, но при пожар, тя изгаря до основи и оттогава той всичко изоставил. Макар и така опустошено, това място беше голямо и между другото покрай него минаваше бистра рекичка. Чух един път Учителя да казва, че е дал идеята на един богат наш брат да закупи това място, но той все отлагал и накрая не приел.
към текста >>

9. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави.
Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи.
към текста >>

10. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти.
В това отношение особено, ярко е изявен Йохан Кеплер. Един интересен случай е отбелязан с Исак Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с тази лъженаука "астрология"; Нютон го изслушал и накрая спокойно попитал: "Вие, сър, изучавал ли сте астрология?..." Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар.
към текста >>

Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет.
Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи.
към текста >>

И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година.
За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно.
към текста >>

11. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра.
Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник. Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини.
към текста >>

12. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания.
ХАНО Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон. Както и при Плутон, липсата на пълноценни и добре развити мозъчни центрове не позволяват възприемане на цялостното влияние на тази планета, за което имаме основание да твърдим, че би дало изключителни качества и способности. Ние вече изтъкнахме основното правило, дадено от мъдреците, според което, колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-разумни и могъщи Същества живеят на нея.
към текста >>

13. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против немощ и гръм, запазва от пожари, като се произнесат Божествените Имена и псалом 71, 12 стих: „Боже, не се отдалечавай от мене.
Двадесет и седмият гений е наречен Йератхел, което съответства на Божественото Име Теос, което значи Бог изобличава злите. Управлява от 131-ви до 135-ти градус. Употребява се за изобличаване на злодеите и клеветниците, и за избавяне от врагове, като се произнасят Божествените Имена и псалом 140, първи стих: „Избави ме, Господи, от злия човек, избави ме от притеснителите ми." Двадесет и осмият гений е наречен Сеехиах, което съответства на Божественото Име Адад, което значи Бог излекуваш болните. Управлява от 136-ти до 140-ти градус на зодиака. Употребява се против немощ и гръм, запазва от пожари, като се произнесат Божествените Имена и псалом 71, 12 стих: „Боже, не се отдалечавай от мене. Боже мой, побързай да ми помогнеш." Двадесет и деветият гений е наречен Рейиел. съответстващ на Божественото Име Зими, което значи Бог бърз помощник. Управлява от 141-ви до 145-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми."
към текста >>

14. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар.
Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта. И понеже живеех извън града в една вила, тръгнах през нощта да си отивам, като трябваше да мина през поле. Като вървях през полето и още размишлявах върху прочетеното и говореното, изведнъж видях пред себе си светлина и помислих, че близко някъде има пожар. Но в следния миг видях, че аз съм обгърнат от Светлина като пламъци. В този момент съзнанието ми се разшири и преживях живота на цялото битие. В ума ми нахлу толкова много Светлина, че придобих толкова много знания, каквито не бях придобил в течение на тридесетгодишното си професорствуване. Преживях едно безкрайно блаженство. След това Светлината изчезна, но знанието, което нахлу в главата остана, блаженството и мирът, които преживях също останаха." Такива преживявания той имал няколко пъти и това му дава повод да изследва подобни преживявания и на други хора.
към текста >>

15. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел.
Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма.
към текста >>

16. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

„Историята почти не е запазила имената на ония, които дадоха искрата и издържаха последиците на пожара.
И тогава през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на 16 страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.'' „Историята почти не е запазила имената на ония, които дадоха искрата и издържаха последиците на пожара. Те не се знаят, освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история. Скъдни данни, две-три дати и няколко съмнителни названия, ето що ни е запазила летописта на човешкото перо. Но летописта на света пази много повече. И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скъдоумни съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с треперлив глас за неизвестни лица и събития и да чуем онези, които са се движили тогава като духовни войни и които знаят тези неща."
към текста >>

17. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред.
За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.
към текста >>

18. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство.
Ето какво пише за него един съвременен френски изследовател на Богомилството, Морис Магр: "Основателят на Ордена на Розенкройцерите, Християн Розенкройц, е живял през 14 век. Роден е през 1378 година от немското семейство Гермелхаузен. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение /Богомилството/, се посяло във френската земя в околностите на Хесе и Турингия. Всред Турингската гора е бил замъкът на семейство Гермелхаузен. Цялото това семейство приема учението на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото петгодишно дете Християн. На един калугер, който живеел в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец от съвършените. Той бил дошъл от Лангедок /Франция/ и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, където било вече проникнало Богомилството.
към текста >>

19. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито.
Но преди да стане апостолка и организаторка на богомилското движение, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща й я оженил насила за някой си граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. След смъртта му тя започва апостолството, работа за разпространението на новите идеи и ги прилага в живота си. Прочува се като учената Есклар Монда. Нейният замък станал убежище за всички албигойци, пропъдени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против замъка, който бил опожарен и населението избито. Такъв накратко е пътят на Богомилството в течение на четири-пет века. Първият период е този, свързан с дейността на Боян и Богомил. След това идва дейността на Василий, след когото следват Тихик и Никита. * в оригинала не се чете
към текста >>

20. Християн Розенкройц израства между Богомилите - Влад Пашов (1902- 1974)

Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство.
Много семейства от юг при гонението избягали в тези страни. По този начин на север се образували малки богомилски ядра. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло на френска земя в околностите на Хесе и Тюрингия. Сред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелхаузен. Цялото това семейство приело мистичното учение на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедохц /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството.
към текста >>

21. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека.
Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си. Всяка енергия се повръща към своя причинител. Значи, за да мислите, трябва да имате два полюса в ума си. После трябва да бъдете свободни от всички онези мисли, които не хармонират с вашите стремежи. 199. Божественият огън в човека. Както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. 200. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мисълта и чувствата, и в постъпките.
към текста >>

22. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи има натрупване на въглеродните вещества, които като се запалят, предизвикват пожар.
Който иска да урегулира своя флегматичен темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Главни съставни елементи на водата са водород и кислород. Третият темперамент е холеричният, където преобладава влиянието на жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Хора с такъв темперамент по някой път са високи, с черни коси, много енергични, изобщо динамически. В тях преобладава въглеродът. Значи има натрупване на въглеродните вещества, които като се запалят, предизвикват пожар. Човек трябва де пази да не се запалят тези вещества. Най-после иде меланхоличният темперамент с преобладаващо влияние на нервната система. В този темперамент има огън. Хора с такъв темперамент са в постоянно вътрешно безпокойство, вътрешните процеси не стават правилно в тях, вследствие на което се образува повече топлина. В този темперамент няма достатъчно азот, който да регулира горенето.
към текста >>

23. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй малкото приятно преживяване, то е Божествено, а онези големите преживявания, това са главни, които могат да предизвикат цял пожар.
При сегашните условия има известни блага, за които хората не са готови да ги използват. Например, някой иска да има някое силно преживяване. Едно такова преживяване може да разстрои тялото ви. Затова не си играйте с големите преживявания. Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй малкото приятно преживяване, то е Божествено, а онези големите преживявания, това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. 548. Психическо пиянство. Ще се пазите от психическо пиянство. Чувствата у вас трябва да бъдат постоянни. Като се каже думата Любов, да се разбира Любов. Тази дума е свещена във всички нейни прояви.
към текста >>

24. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Опожариха го.
Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото.
към текста >>

25. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат.
Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата.
към текста >>

Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати.
Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата. В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1].
към текста >>

Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси.
Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата. В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ.
към текста >>

Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят.
Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата. В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора.
към текста >>

Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери.
Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата. В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи.
към текста >>

[1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г.
Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва.
към текста >>

Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините.
С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
към текста >>

Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си.
Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
към текста >>

26. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Ставало въпрос за пожар в неговия дом.
Както подчертахме по-горе, подсъзнанието не само хроникира всичко, което се случва около нас, но то притежава и способността да възприема събития, които се развиват на големи разстояния. В психотроничната литература можем да намерим описани много случаи на ясновидство, свързани не само с миналото, но и е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени. Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека.
към текста >>

Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н.
Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по психотроника не са в състояние да отговорят. Сега, както и в древността, окултизмът заявява, че тези връзки между душите подчертават Закона за Причините и Последиците. Според този закон, субектите, имащи помежду си кръвни или духовни връзки, могат да комуникират чрез извънсетивни възприятия.
към текста >>

27. ЕРОЗИЯ НА БРАКА - Методи Константинов (1902-1979)

По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява душата им.
Този Нов мироглед, налагащ се от Епохата на Водолея, има сериозно отражение в отношенията между половете. Жената, нямаща друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата Космична Жена - Слънчевата Дева - носеща елементите на едно висше целомъдрие и то не само по форма, а като най-висше отношение към Първата Причина - Любов към Космичното Начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са проекции от големия Космичен Ум - Сина на Мъдростта. Той трябва да обладава важното качество - великодушие - което означава да снеме шлема и копието на Марс, които е развявал в продължение на хилядолетия. По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява душата им. Само така идейно пресъздадени, Мъжът и Жената ще могат да влязат в интимен допир със Света на Великите Души на Истината, които притежават необходимото благородство и знание за извеждане на човешките души в света на Космичното Единение. През какви нови форми ще премине бракът, като социологическа категория и като правна институция, това ще покаже животът на бъдещето. Новият мироглед е непротиворечив по отношение на разбирането, че Животът и Свободата са две понятия синоними. Никой няма право да спира мощните струи на живота, иначе хората, обществата, народите или човечеството биха били в разрез с могъщата творческа сила на Свободата.
към текста >>

28. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си.
Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено да се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи!
към текста >>

29. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят.
Хижата започна да функционира от 1956 г. Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо. Хижата я наричаха отначало Преходна, за отиване до х. „Иван Вазов" и Рилски манастир. После й сложиха името хижа „Седемте езера". По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят. Въпреки техните усилия пожарът напредваше. Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството, да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре. Една голяма група приятели отидохме под 1-ото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят. Някои от приятелите пострадаха от огъня.
към текста >>

Въпреки техните усилия пожарът напредваше.
Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо. Хижата я наричаха отначало Преходна, за отиване до х. „Иван Вазов" и Рилски манастир. После й сложиха името хижа „Седемте езера". По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят. Въпреки техните усилия пожарът напредваше. Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството, да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре. Една голяма група приятели отидохме под 1-ото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят. Някои от приятелите пострадаха от огъня. Сестра Ина Дойнова и още една сестра си изгориха якетата.
към текста >>

Обаче по този начин пожарът при нас спря и след няколко дена напълно загасна.
Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството, да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре. Една голяма група приятели отидохме под 1-ото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят. Някои от приятелите пострадаха от огъня. Сестра Ина Дойнова и още една сестра си изгориха якетата. Обаче по този начин пожарът при нас спря и след няколко дена напълно загасна. Накрая ни помогна и небето, като ни изпрати и един хубав дъжд. След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност. Най-лошото беше, че гореше торфът отдолу, под камъните, и където не се очакваше, огънят избухваше силно. Ние бяхме отишли за 9 септември на езерата и взехме бързи мерки. Есента беше суха и дълго време не беше валяло дъжд.
към текста >>

След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност.
Една голяма група приятели отидохме под 1-ото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят. Някои от приятелите пострадаха от огъня. Сестра Ина Дойнова и още една сестра си изгориха якетата. Обаче по този начин пожарът при нас спря и след няколко дена напълно загасна. Накрая ни помогна и небето, като ни изпрати и един хубав дъжд. След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност. Най-лошото беше, че гореше торфът отдолу, под камъните, и където не се очакваше, огънят избухваше силно. Ние бяхме отишли за 9 септември на езерата и взехме бързи мерки. Есента беше суха и дълго време не беше валяло дъжд. Почти угасихме огъня и предпазихме клека в лагера от унищожаване. Пълното му загасване стана след 1 седмица, когато падна първият сняг на Рила и намокри скритите огнища.
към текста >>

30. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците.
Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство.
към текста >>

31. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот. Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар. Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от Любовта? Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога градивна, чиста и възвишена.
към текста >>

32. БЛАГОДАРНОСТ - Борис Николов

Градът беше разрушен, опожарен, безлюден.
БЛАГОДАРНОСТ Въздушните нападения над столицата следваха едно след друго. Градът беше разрушен, опожарен, безлюден. Зимата беше люта, с дълбоки снегове и студове. Една сутрин виждам на пътечката в градината голямо, старо селско куче. Тъжна гледка! Беше контузено при бомбардировките, смазана беше задната част на тялото му, задните крака се влачеха, претрили се бяха и оставяха кървави дири по снега. Кучето виеше от болки, а навярно беше и гладно.
към текста >>

33. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета.
ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ Малцина знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските манастири, от калугерите. Вие знаете, че на Атонския полуостров има манастири, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време. Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството. Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
към текста >>

34. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство.
Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща!
към текста >>

35. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно.
Другите отпадъци горяхме периодично. Този човек, а и останалите с учудване замълчаха. След това горският каза, че можем да запалим района. Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали. Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно. Въобще не помня точно какво съм говорила, защото някой друг говореше чрез мен. Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност. Само той отказа да вземе бонбон. Изведнъж тези зле настроени мъже постепенно се смекчиха и казаха: „E, преместете си палатките до хижата, дайте си паспортите на хижара и там летувайте.“ След още разговори, които главно аз водех, другите мълчаливо и силно се молеха, а Крум Въжаров стоеше като скала и вероятно е трансформирал всичко това, изведнъж те казаха: „Останете тук до края на вашия лагер, дайте си паспортите и платете на хижаря за престоя.“ Ние почти не вярвахме на очите си. Те си отидоха и нищо не ни сториха.
към текста >>

36. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията.
Отбелязан е и един интересен случай, станал с Нютон: отишъл при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава с такава заблуждаваща наука, каквато е Астрологията. Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти.
към текста >>

За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет.
Нютон се обърнал към него и го питал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрология ? “ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“.
към текста >>

И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година.
“ Като най-ярък представител на Астрологията от по-стари времена може да се изтъкне известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през 2-ри век на нашата ера. За своето време той е бил учен от висока класа и е написал трудове по Астрология, математика, география, оптика, за които богато се е ползвал от голямата Александрийска библиотека. Последната тогава е съществувала в цялостен вид, с изключение на малки грабежи от страна на римляните, които малко преди Новата ера завладели Египет. Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“. Този труд е оказал извънредно голямо и трайно влияние върху изучаването на Астрологията както сред еврейските, така и сред арабските народи, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд.
към текста >>

37. Каин и Евел - Николай Райнов

Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето.
Засмя се Ада, взе виното, та услади сърцето си с него. А измамливо бе питието наглед и сладко на вкус. Опи се Ада, похот цъфна в душата й — и тя се отдаде на брата си Каин. Обърна се оттогава сърцето и към него. И обикна Ада Каина. Защото целувката му бе пожар и прегръдките му стапяха сърцето. Но клетвата на Сатанаиля съскаше над Каина — и той скоро позна, че се е измамил. Разочарова се той от Ада, дотегнаха му милувките й — и плитка му се видя душата й. И скоро разбра, че го не тегли вече към нея. Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада.
към текста >>

38. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И зърна в пламъци душата си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините.
И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята. И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето. И минаха в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина. И повика Бог Моисея навръх планината — и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран. И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни. И зърна в пламъци душата си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините. А видя и Бога — лице с лице. …И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня. И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. …А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога.
към текста >>

А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари! Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит?
А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!… — Цял живот в себе си: това е много. И — бих желал навреме да умра. Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? — За вас тъгувам — и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци. В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари! Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит? Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: — че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ — и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя.
към текста >>

39. Слова на Блажения - Николай Райнов

И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета. Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост… И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!… Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
към текста >>

40. Даниил - Николай Райнов

И целият дворец стана плен и пожар.
И пуснаха го на волност. А царят обори глава — и всички останаха скръбни и замислени… Тежка мъгла от мъка вися над двореца до трета стража. …А призори нападнаха двореца мъже с къси туники — мъже облечени в желязо и мед. И убиха царя, а велможите взеха в плен. И чашата се препълни с царска кръв, а велможите оковаха в тежки вериги — и ги привързаха на своите колесници. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси. Само царицата, до смърт уплашена от враговете, успя да се скрие в подземията на своите покои. И като наближиха враговете до нейните чертози, тя избяга по таен път вън от двореца. И не знаете де да отиде. А враговете я търсеха.
към текста >>

41. Видение на Ездра - Николай Райнов

Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото.
И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин. И по мраморните стъпала на престолния трем те реват черногриви лъвове — и ще гризат костите на цар и велможи. И ще кажат с горест устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Основанието. Ала ще намерят ли основание на земята за своята надежда? Ще видят, че в душата им е лежало основанието на всеки блян — а тази душа ще им се яви суха, като угар, и безводна, като пепелище. Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
към текста >>

42. Песен за Девата - Николай Райнов

По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия — и мрак сменява светлината — и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка.
Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен. В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди — и чезне грохотът на разбити светове. По Нейното чело се плъзгат кръговете на вси съзвездия — и мрак сменява светлината — и отново огнен пожар обгръща просторите, където поникват пламъци и почват да се гърчат огнени пръсти на огромна ръка. Нейните очи се разтварят над човека като две обърнати бездни като тъмни небеса, като опасни пропасти, надвесени над душата — Едната се казва Съдба. Другата — Тайна. А тяхното общо име е — Смърт или Обич. Като огромна чаша, пълна с огън, е Нейната уста: когото Тя целуне — той умира от копнеж. Защото в душата му кипват знойни желания — и той става роб — и душата му пада като плащаница, по която ще минат чужди нозе.
към текста >>

43. Сватбата на Царския Син - Николай Райнов

Светло се носеха песните — радостно и бодро, — като червени пламъци на огромен пожар.
И гореше в него огромно Сърце, но не беше то сърце ни на бог, ни на смъртен. И кръвта ставаше лъчи — и капеше тая лъчиста кръв по земята — и никнеше вредом под нея живот. И песни се носеха по въздуха — пълнозвучие на върховни светове, — пълнозвучие на много души, — напев на велико Сърце, запалено от обич на исполин. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах. Светло се носеха песните — радостно и бодро, — като червени пламъци на огромен пожар. И аз ги слушах. Думите им мълвяха за онова велико Сърце, чиято светла кръв облива Вселената. …И проумях тогава думите на певеца от Изток: „Може сърцето да знае какво ще донесе животът.“
към текста >>

44. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

И — сърцето ти да бъде чисто: да го не мъти тъмен блян, да го не тръска водопад на сласт, да го не пърли пожар на страстна мъка.
И седемнадесет змея, подобни на огнени орли, пазят входния Път. Пред вратата на чертога, дето спи Царкинята, — пред високата желязна врата — има червена ламя — и страшна е силата й: никоя приказка не познава толкова страшна ламя. „Но — казва се в песента — не ще налучиш Пътя, ако не донесеш чаша, издълбана цяла от изумруд — и ако твоето сърце няма чиста ведрост на планински сняг.“ …А Дъщерята на Царя е хубава като серафим и очите й са горещи като палящия пясък на пустинята: разтапят всяко сърце и изгарят всяка душа. И сърцето на оногова, когото е погледнала, тръпне — и премалява — и чезне по нея като гладен лебед. …Но — трябва да обикнеш великото страдание, що разсича живота на две и едната половина избира, — защото тъй ще намериш чашата от изумруд. И — сърцето ти да бъде чисто: да го не мъти тъмен блян, да го не тръска водопад на сласт, да го не пърли пожар на страстна мъка. Но страшни са пътеките на сърцето — и без светилник мъчно се върви. И няма дъно страданието — а до дъно трябва да се изчерпи. …Живееше на Изток Цар. И казваха му маги, че Дъщеря му е родена за величие и ще й бъде дадено да управлява цялата земя, когато си намери достоен съпруг. Но рекоха му да я пази, тъй като може да я похити странник.
към текста >>

45. Книга на загадките - Николай Райнов

Носи ли пожар прегръдката ти?
А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“.
към текста >>

46. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града.
1867 (6 ноември) в Медисън, Ню Джърси, тържествено бива открита методистката семинария на Дрю. 1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците железопътни линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв път се осъществява в Америка. 1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество. 1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома. 1870-те години в семинарията на Дрю в Медисън, Ню Джърси, излиза модата студентите да носят цилиндри. 1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града. 1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската църква, която ще я направи най-сетне независима. 1871 (19 септември) в Медисън, Ню Джърси, роденият в Елена през 1847 г. Йордан Икономов се записва в методистката семинария Дрю. 1871 Дж. Бил Хнкок, прочутият защитник на закона в Дивия запад, убива в пистолетен двубой последния си престъпник.
към текста >>

Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи.
Скромни и работни. Ами чешмите? Ами калдъръмите и мостовете? Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница.
към текста >>

Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св.
Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
към текста >>

47. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат.
Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то. С Точо понякога. И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата.
към текста >>

48. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме.
И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя. (Уж! Всъщност за да не се охарчат, въпреки че така им излиза по-скъпо, защото всичко мухлясва, гранясва и се вкисва още първите дни!) Спят по пейките на третокласните купета с дрехите и върху вестници на рода; попийват, попейват, подпухват; миризмата на храна, пот, чорапи и хъркащи усти се смесва на гъсти талази. Смеят се. Свирят. На път през Унгария се запалват колелата на трена, и както казва Алеко: „Хай да ви вземе ашъма с майстори!“ Железничари ли, пожарникари ли, стражари ли в униформи се втурват и... „поливаха, гасиха, палиха, смадиха... хеля накрая тръгнахме. А маджарите - смях! Знаеха! - българи туристи! И тренът пак поема! Париж. Кой гледа Париж! Съмнало-несъмнало, търчат те към гара Сен Лазар, отдето в девет и половина специален трен на „Компани Женерал Трансатлантик“ (Алеко прекосява океана в прочутия тогава плаващ дворец „Ла Турен“) ще ги откара на хавърското пристанище. Два часа чакане, тренове идват, заминават и всяко туткане на локомотива сякаш изсвирва в сърцето ти. Каквито щеш тюрлии от хора: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, българи; сетне - за изложения и конгреси - младички калугерки полячки, купчина глухонеми, барони и баронеси с прислугата си; сетне търговци по работа; сетне художници и занаятчии, тласкани от нуждата за хляб отвъд океана; сетне ергени по професия, моми по професия и накрая чиста проба парижки „камелии“ (т.е. хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари.
към текста >>

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>

А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е.
Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти.
към текста >>

Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр.
В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр. Книгите на долния етаж са подредени в алкови и там има всичко нужно за четене и изследователска работа...“ Петър не беше виждал академична библиотека, подготвена за научна работа. Както и методисткият свят на Америка не бе виждал академична библиотека, построена по последните изисквания на науката и подготвена за изследователска работа. Така че вълнението бе взаимно. Откриването беше нещо импозантно. Студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видните лица от Медисън и от Ню Йорк влизаха в това поразително здание със смирение, което едва ли бяха показвали в църква.
към текста >>

49. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Избухна в селото пожар.
Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата. След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четяхме някоя хубава книга или пеехме заедно песни. Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха. Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъкът в двора ще изгори с тях.
към текста >>

Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли, пълни с вода за гасене на пожара.
Селяните се суетяха уплашени, тичаха, викаха, но не знаеха какво да правят. В една от къщите бяха останали деца и бабичка и не знаеха как да ги извадят. Добитъкът в двора ще изгори с тях. Взехме ние инициативата в ръцете си. Пуснахме добитъка, изнесохме децата от горящата къща и извлякохме бабичката. Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли, пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-а, ако не бяха набожните, какво щеше да стане! Ще изгорим и туй-то.“ Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга дума с нас. Очовечаваха се към нас.
към текста >>

50. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

В селото стана пожар, запалиха се две къщи.
При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти каквито ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жеча, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Наричаха ни набожните, а децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението на селяните. В селото стана пожар, запалиха се две къщи. Настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща имало бабичка и детенце. Изнесохме и тях. Събрахме съдове, бакъри от селото и направихме жива верига със съдовете пълни с вода от потока до горящите къщи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24499583244324