Търсене в текстове за 'Повръщане'

Даже веднъж имаше и повръщане.

2.5. За оправяне на стомаха да пие четиридесет дена всяка сутрин по една чаша студена вода на гладно сърце. Всяка глътка да се държи в устата, докато се стопли, и тогава да се глътне. Значи водата ще се пие на глътки, и то бавно. 3. Разстроен стомах Един брат имаше разстроен стомах – като че ли липсваше производство на стомашен сок и храната в стомаха оставаше несмляна и му причиняваше голяма болка. Даже веднъж имаше и повръщане. Учителя каза следното: 3.1. Да пие отвара от дребната лайка. Вместо лайка може да употребява отвара от пелин – по една кафена чашка сутрин на гладно сърце. 3.2. Сок от ряпа. Може да получава този сок и чрез преса.
към текста >>

От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа.

Тази тълпа на брега, тези непознати французи, този океан - апокалиптичния, космически приятел, с който започва дуета без ноти; - божественият миг, холизма, секундата на устремление към всемирната тоталност на хора и катедрали, французи и вода, и двата разцепени и разделени един от друг бряга на океана, през които „Ла Турен“ ще свърже отново тръгналите на запад с тръгналите на изток племена с божествена бяла невидима нишка, опъната някога си от лоясали викинги (поели уж да оплодят някоя ескимоска под тогавашните лозници на Гренландия), от облещени колумбовци (тръгнали уж за планини от злато), от китове и риби пилоти, от айсберги и недолетели птици, белнали очи от гладна смърт връз тях. От океански костенурки. Но и за Алеко този миг е само недоразбран мимолетен повей на чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи весело и някак леко се запечатват в съзнанието. Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас.
към текста >>