НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
97
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Победа
, но му станал постоянен клиент.
Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда? “ Този човек бил от друго село – от с.
Победа
, но му станал постоянен клиент.
Нашият брат отделял десятък от житото и от занаята за Божествена цел. И всичко му тръгнало, в скоро време изплатил всичкия си дълг, който възлизал на 23 000 лева; така той опитал закона, а този закон е силен. Ако орачът, който оре нивата, не каже нито една лоша дума, работата му ще бъде благословена. Всяка лоша дума, всяка нечиста мисъл влиза в житото като отрова, която се отразява вредно върху онзи, който се храни с него. Ако орачът оре и пее песни на Бога, всеки, който яде това жито, ако е болен, ще оздравее, ако е здрав, ще се подмлади.
към текста >>
2.
9) Видни музиканти
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Музиката на Бетовен изразява борбата и
победата
на духа.
В нея няма мелодични линии, но има богатства на мотиви. Той е повече воден. Бах3 е пратен с една мисия, Бетовен4 – с друга, Моцарт5 – с трета, и пр. Бетовен е искал да създаде нещо, за което е нямал позволение, и затова оглушал. Понеже Бетовен е преживял големи мъки и нещастия, музиката му показва силата на побеждаващия дух над тези препятствия.
Музиката на Бетовен изразява борбата и
победата
на духа.
У Бетовен човешкият дух води борба. Бах е един бликащ извор, който притежава в себе си чистота на съдържанието, което е и по-близко до смисъла. Когато слезе водата надолу, това е Бетовен. Да вземем например песента „Фир-Фюр-Фен”; ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи и постоянно звучи в различни инструменти – ту във флейта, ту в контрабас, тогава това ще наподобява Бах, бликащия извор. Ако пък се разработва така, че основният мотив се губи, разсейва се, тогава ще имаме разлята вода и това вече е Бетовен.
към текста >>
3.
10) Всеки тон в музикалния свят е жив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В мажорната гама е
победата
, а минорната гама означава, че разсъждаваш по кой начин да победиш – там и сърцето играе роля.
Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта. Щом искаш да си уредиш работите, това е секста. Една сестра се заинтересува от гамите, разгледани в тяхното окултно значение.
В мажорната гама е
победата
, а минорната гама означава, че разсъждаваш по кой начин да победиш – там и сърцето играе роля.
Мажорната гама е изпъкнала дъга, а минорната – вдлъбната и се характеризира с възприемане. Гама до мажор е когато едно същество мисли да слезе от Небето на Земята. А когато позагази и срещне препятствие в пътя си, то вече е в до минор. После идва ре мажор – излюпва се пилето и ако срещне препятствия в пътя си и няма храна, става ре бемол. Щом ти дадат нещо, то е ре мажор, и щом ти вземат нещо, то е ре бемол.
към текста >>
4.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В края на краищата доброто ще възтържествува,
победата
е на негова страна.
Това е в техен интерес, инак работата е изгубена. Някой път виждаш цял сноп Светли духове и когато се явяват, идва и цяла тълпа черни духове от ада и ги засенчват. След това друга вълна Светли духове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот“. Не е лесна работа.
В края на краищата доброто ще възтържествува,
победата
е на негова страна.
Една сестра каза: „Защо не успяваме в много наши начинания? “. Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът на изобилието е колективен. Вие се изолирате и затова не ви върви.
към текста >>
5.
4) Бурята иде, но Бог не е в бурята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Победата
е на Светлите.
За съжаление хората приличат на син, който взема пари от баща си и отива право в кръчмата, за да ги изпие. В света иде огън, ще засегне и вас, но нека всеки да тури на престол в сърцето си Бога и всичко друго – на второ място. Някои от бялата раса ще изостанат, за да си поправят живота, и няма да влязат в Шестата раса. Лошите хора ядат и пият на гърба на другите, те няма да докарат до никакво бъдеще човечеството и затова им се отнема властта. Сега всичко е в ръцете на Светлите същества.
Победата
е на Светлите.
Сега ние сме в епохата, за която се говори в Откровението, че са дали на хората бели дрехи да се облекат, а те казали: „Докога, Господи? “ И им се отговорило: „Още малко.“ Няма друго разрешение за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията. И това ще стане. Ще има Европейска федерация и тогава всички народи ще бъдат свободни.
към текста >>
6.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това символизира
победата
над това, което разумът смята за невъзможно.
След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си. При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола.
Освен това символизира
победата
над това, което разумът смята за невъзможно.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
към текста >>
7.
68) Победата е на наша страна
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПОБЕДАТА
Е НА НАША СТРАНА
ПОБЕДАТА
Е НА НАША СТРАНА
В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията.
към текста >>
Ние сме с Бога и
победата
е на наша страна.
няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година. Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми.
Ние сме с Бога и
победата
е на наша страна.
Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света. Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева. Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят.
към текста >>
8.
Природосъобразен живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така и немският пешеходец Милер при голямата си
победа
в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили.
При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс.
Също така и немският пешеходец Милер при голямата си
победа
в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили.
В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци. Последните двама първи пристигнали на местоназначението. Нито един от тези двамата не бил професионален пешеходец. Когато те дошли до местоназначението, най-близкият до тях месоядец бил 50 мили далеч. В друго състезание в Германия разстоянието е било 70 мили.
към текста >>
9.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И няма нужда да казваме, чия е
победата
:
победата
е на научния мироглед над вярата.
Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца? ” Учили са детето по-рано, че човешката душа е неразрушима, вечна, обаче сега в естествените науки ученикът не учи нищо такова. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната страна побеждава - може би още в VI кл., а може би и в VII или VIII. Значи най-сетне има известен изход от сражението между двата мирогледа в душата му.
И няма нужда да казваме, чия е
победата
:
победата
е на научния мироглед над вярата.
Горните примери са само няколко, но те могат да се увеличат. Те показват, кой е онзи ход на разсъждение, по който средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и не може да остане в противоречие. Когато се натъкне на такова, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тези науки се опират на фактите и опита, на апарати, на машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. и всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила!
към текста >>
Естествено е, че най-сетне
победата
ще бъде на страната, дето са доказателствата.
” Всеки ученик, който горе-долу има по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между вярата и науката. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба: той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Ученикът значи си поставя дилемата да избере между това, което е лишено от доказателство, и това, което на всяка крачка се подкрепя с такива.
Естествено е, че най-сетне
победата
ще бъде на страната, дето са доказателствата.
Затова именно то приема науката и отхвърля вярата. Тъй че много естествено е, понятно е, защо юношата като свърши гимназията, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше това при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът заедно със завършването на средното си образование е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това.
към текста >>
У него почнала борба, която завършила с
победа
на материализма.
Ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на противоречие, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище, прогимназията и в някои гимназиални класове. Ще приведа един пример, описан в книгата „Христос” от Ернест Навил. От детинство той бил много религиозен и се чувствал щастлив. После бил изпратен да следва в Париж в едно педагогическо училище. Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата.
У него почнала борба, която завършила с
победа
на материализма.
Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах.
към текста >>
10.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И моите блянове - блянове за увенчани с
победа
борби!
Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа. Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи.
И моите блянове - блянове за увенчани с
победа
борби!
”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност.
към текста >>
11.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Победата
ще бъде ваша.
Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, момчета и момичета, които имат стремеж към вечните ценности на живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта!
Победата
ще бъде ваша.
В бъдеще ще дойде едно ново поколение - нови типове.” „Ако ми дадете възможност, ще въздигна това младо поколение. Ще му дам философия, знания и начин за работа. Не монаси да ги направим, но художници, музиканти, поети, и работници, да служат на Цялото, на Божественото. Във всички области на науката ще бъдат посветени.”
към текста >>
12.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В края на краищата доброто ще възтържествува,
победата
е на негова страна.
Има висши същества заинтересовани И те работят, това е в техен интерес, иначе е загубена работата. Някой път виждаш цял сонм светли духове се явяват - и дойде цяла тълпа черни духове от ада да засенчват. След това друга вълна светли духове идват на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот". Не е лесна работа.
В края на краищата доброто ще възтържествува,
победата
е на негова страна.
Някой попита: - Учителю, защо не успяваме в много наши начинания? - Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви. Законът за изобилието предполага живот колективен. Вие се изолирате и затова не ви върви!
към текста >>
13.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не е лесна работа, но в края на краищата
победата
е на доброто.
Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот.
Не е лесна работа, но в края на краищата
победата
е на доброто.
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * *
към текста >>
14.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна
победа
?
Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев?
Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна
победа
?
Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си.
към текста >>
15.
57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това упражнение е зов към всички души за
победа
и освобождение!
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето“. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.
Това упражнение е зов към всички души за
победа
и освобождение!
После иде „пляскането“. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще ù бъдат поверени.
към текста >>
16.
100 ЗАЗОРЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Победата
е на страната на доброто.
Светлите Братя са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум. Ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действат. Напредналите Същества, Силите на Светлината воюват със силите на тъмнината чрез Светлината. Тя е най - силното оръжие. Силите на Светлината са взели надмощие вече над силите на тъмнината.
Победата
е на страната на доброто.
Сега водим големи сражения. Като свършим пътуването, ще достигнем Обетованата земя, ще седнем под смоковницата и ще си починем. Причината за неуспехите на миналите култури се дължеше на астралния свят, който не беше още организиран и почистен. И културата на астралния свят ще се снеме на Земята. Най-красивият Живот сега иде.
към текста >>
17.
Първото възкресение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Победата
е на негова страна.
Някой път виждаш цял сноп светли духове се явяват и дойде цяла тълпа черни духове и засенчват. След това друга вълна светли духове идва на помощ. Казано е: „Борба непрестанна е тоз наш живот. “ Не е лесна работата. В края на краищата доброто ще възтържествува.
Победата
е на негова страна.
За да действува законът на ополенса на изобилието човек трябва да е наближил ликвидирането на своята карма. Силни бъдете. Няма да бъдете страхливи. Човек става силен, когато впрегне страха на работа. Като служиш на Бога, ти си силен.
към текста >>
18.
Новото учение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние сме за
победата
на любовта в света.
- Ето в какво: Да оставим Бога да работи в нас, в нашето съзнание. Вие сте опитвали това. Опитайте го. Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква.
Ние сме за
победата
на любовта в света.
Ние сме за победата на мъдростта в света. Ние сме за победата на истината в света. Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победата на свободата в света.“ Новото учение е за силните хора, а не за слабите.
към текста >>
Ние сме за
победата
на мъдростта в света.
Вие сте опитвали това. Опитайте го. Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света.
Ние сме за
победата
на мъдростта в света.
Ние сме за победата на истината в света. Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победата на свободата в света.“ Новото учение е за силните хора, а не за слабите. Ние започваме еволюционно, започваме с любовта.
към текста >>
Ние сме за
победата
на истината в света.
Опитайте го. Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света. Ние сме за победата на мъдростта в света.
Ние сме за
победата
на истината в света.
Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победата на свободата в света.“ Новото учение е за силните хора, а не за слабите. Ние започваме еволюционно, започваме с любовта. Пътят на любовта е най-естествен.
към текста >>
Ние сме за
победата
на знанието в света.
Когато някой ви каже: „Вие сте сектанти“, кажете: „Ние не сме сектанти. Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света. Ние сме за победата на мъдростта в света. Ние сме за победата на истината в света.
Ние сме за
победата
на знанието в света.
Ние сме за победата на свободата в света.“ Новото учение е за силните хора, а не за слабите. Ние започваме еволюционно, започваме с любовта. Пътят на любовта е най-естествен. Човек, който не е научил пътя на любовта, не може да върви по него.
към текста >>
Ние сме за
победата
на свободата в света.“
Ние сме органи на една велика църква. Ние сме за победата на любовта в света. Ние сме за победата на мъдростта в света. Ние сме за победата на истината в света. Ние сме за победата на знанието в света.
Ние сме за
победата
на свободата в света.“
Новото учение е за силните хора, а не за слабите. Ние започваме еволюционно, започваме с любовта. Пътят на любовта е най-естествен. Човек, който не е научил пътя на любовта, не може да върви по него. Има само едно общество на ония хора, които живеят в любовта.
към текста >>
19.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж в село Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна
победа
за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.
Поканен бе и Учителя. Присъствувах и аз. Тогава стана дума за България и за събитията. Учителя каза: „България сега е в своя златен век, а Русия - в своя железен век. Засега единственият народ, който живее в златния век, е българският. “
Веднъж в село Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна
победа
за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.
Днес България дава новите идеи на човечеството чрез Учителя. В 1932 г., когато бяхме при Седемте Рилски езера през юли и август, една група чешки студенти посетиха езерата и Учителя. Той ги прие с голямо внимание и любов. Тогава Учителя каза следното: След няколко десетки години ще почне търсенето на Бога в Русия.
към текста >>
20.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но сега
победата
е на наша страна.
Петролът, всеобщият енергиен източник, е в центъра на вниманието им. И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата. Човешкият род ще трябва да научи урока си за справедливост. Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото.
Но сега
победата
е на наша страна.
НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори. Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни. Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности.
към текста >>
21.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха
победата
над всички неприятели от тогавашния свят и култура.
Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява.
Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха
победата
над всички неприятели от тогавашния свят и култура.
Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот? Ето, това са в бегли черти Белите Братя – дъновистите.
към текста >>
22.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава
победата
вече ще бъде на наша страна!
- Върху този участък на Земята - Атлантида, където вие сте ученици, ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса и я надигна срещу Нас с ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи, ние два пъти грешка не правим.
Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава
победата
вече ще бъде на наша страна!
Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа. Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знания и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота.
към текста >>
23.
ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз му казах да бди над световете, които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за
победа
.
В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр. Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията е известен като Мелхиседек, цар салимски. В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия творец: Кой е първият човек, с когото си говорил? Ормузд му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше начело на смелите.
Аз му казах да бди над световете, които му принадлежат и му дадох златен меч, меч за
победа
.
И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра смели хора в прочутата Аирияна-Вайл." Според окултната наука Зороастър е живял и работил в Персия преди повече от 8 хиляди години: Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман.
към текста >>
24.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на
победа
и поражение стегни се за битка.
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит.
Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на
победа
и поражение стегни се за битка.
Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода.
към текста >>
25.
Практическа Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на доброто и
победа
над злото.
Затова, получавайки от една дума число, можем да го разложим на нови думи, съблюдавайки гореозначеното правило. В гематрията лежи ключът към ономантичната система в астрологията. Друг важен отрасъл на практическата Кабала е така наречената пневматика. Тази част на Кабала изисква пълно очистване и просветление на човешкия дух, стремеж към сливане с Бога. Човек става обиталище на Божествените сили и жив орган, чрез който тези сили по мистичен път се предават на света.
Такъв човек навсякъде помага за преуспяване на доброто и
победа
над злото.
Това влияние се достига по пътя на потопяване на душата в благоговейно съзерцание на Свещените Имена. Защото тези Имена са израз на Божествени сили. А великият окултен закон гласи: подобното се притегля от подобното. Във всяко практическо действие трябва да имаме твърда опора в Бога, казват кабалистите, и вътрешно направление на душата. Който с твърда, непоколебима вяра произнася Свещените Имена или стихове от Библията, в които се срещат тези Имена, той може всичко да постигне.
към текста >>
26.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Употребява се за одържане
победа
над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди.
Божественото име, което му съответствува, е Йехова. Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от Божия Дух. „Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми." Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака.
Употребява се за одържане
победа
над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди.
Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се против опасности и одържане на
победа
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 18, 48 стих: „Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се възвиси Бог на избавлението ми."
Десетият гений, наречен Аладиах, който отговаря на Божествените Имена Скре и Ейпи, което значи Бог милостив. Управлява от 45-ти до 50-ти градус на зодиака. Употребява се за скриване на престъпления и тези, които се страхуват да не бъдат открити, а също против лудост и чума, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 23 стих: „Да бъде, Господи, ТВоята милост над нас, защото ние на Тебе уповаваме." Единадесетият гений е нарече Лаувиах, който отговаря на Божественото Име Деос, което значи Бог възхваляем и възторжен. Управлява от 50-ти до 55-ти градус на зодиака.
Употребява се против опасности и одържане на
победа
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 18, 48 стих: „Жив е Господ и благословена да бъде канарата Му и да се възвиси Бог на избавлението ми."
Дванадесетият гений е наречен Хахиах, който отговаря на Божественото Име Онус, което значи Бог - убежище. Управлява от 56-ти до 60-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на тайни, скрити от смъртните, като се произнасят Божествените Имена и псалом 10, първи стих: „Защо, Господи, стоиш надалеч, защо се криеш във време на скръб и неволя? " Тринадесетият гений е наречен Йезиел, който отговаря на Божественото Име Бог, което значи Бог прославен във всички неща.
към текста >>
Употребява се против изменници, за да се удържи
победа
и освобождаване от тези, които искат да ни притесняват, като се произнасят техните имена със следващото: „Всемогъщи Боже, Ти, Който си създал вселената и покровителствуваш българския народ, аз Те призовавам с името Хакамиах за избавление на България от нейните врагове", като се прочете и псалом 88, 2 стих: „Господи Боже, спасителю мой, и деня и нощя съм викал пред Тебе.
Управлява от 71-ви до 75-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие в религиите. Произнасяйки тяхното име с Божествените Имена и псалом 24, 22 стих: „Но Господ стана мое пристанище, Бог мой, твърдина и убежище мое." Шестнадесетият гений е наречен Хакамиах, има отношение към Божественото Име Диес, което значи Бог създаващ вселената. Управлява от 76-ти до 80-ти градус на зодиака.
Употребява се против изменници, за да се удържи
победа
и освобождаване от тези, които искат да ни притесняват, като се произнасят техните имена със следващото: „Всемогъщи Боже, Ти, Който си създал вселената и покровителствуваш българския народ, аз Те призовавам с името Хакамиах за избавление на България от нейните врагове", като се прочете и псалом 88, 2 стих: „Господи Боже, спасителю мой, и деня и нощя съм викал пред Тебе.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие." Седемнадесетият гений е наречен Лавиах, който съответства на Божественото Име Гот, което значи Бог дивен. Управлява от 81-ви до 85-ти градус на зодиака. Употребява се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя."
към текста >>
Употребява се за
победа
и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим."
Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответстващ на Божественото Име Алла, което значи Бог обожаем. Управлява от 176-ти до 180-ти градуса на зодиака. Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на славата Ти." Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству- ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен. Управлява от 181-ти до 185-ти градус на зодиака.
Употребява се за
победа
и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим."
Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от 186-ти до 190-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на съкровища небесни и земни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9 1,9 стих: „Понеже Ти си казал: Господ е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Тридесет и деветият гений е наречен Рехаел, съответстващ на Божественото Име Гоот, което значи Бог приемащ грешниците. Управлява от 191 -ви до 195-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви
победата
си, откри правдата си пред народите."
Употребява се за прославяне на Бога и подем към Него във време, когато ни изпраща озарение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих: „Колко многочислени са Твоите дела, Господи! С Мъдрост си направил всичко. Земята е пълна с Твоите творения." Четиридесет и осмият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Цока, което значи Бог Отец помагащ. Управлява от 236-ти до 240-ти градус на зодиака.
Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви
победата
си, откри правдата си пред народите."
Четиридесет и деветият гений е наречен Вехюел, което съответства на Божественото Име Мара, което значи Бог велик и възвишен. Управлява от 241 -ви до 245-ти градус на зодиака. Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прославянето на Бога, като се произнасят Божествените имена и псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален. И величието Му е неизследимо." Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед.
към текста >>
27.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е една голяма
победа
, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав
По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова.
Това е една голяма
победа
, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството.
към текста >>
Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата
победа
върху олтара.
Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща.
Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата
победа
върху олтара.
Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия.
към текста >>
28.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не, това не беше случайно, това не беше и
победа
на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление?
Не, това не беше случайно, това не беше и
победа
на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече.
към текста >>
29.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази
победа
се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена.
Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито.
С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази
победа
се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена.
Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен: "Ако Той не бе възкръснал, светът би погинал".
към текста >>
30.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Победата
на Християнството е
победа
на Духа над инстинктите на низшата човешка природа.
В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му.
Победата
на Християнството е
победа
на Духа над инстинктите на низшата човешка природа.
Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си. А всяка една енергия трябва да се впрегне на работа, иначе тя ще предизвика експлозия.
към текста >>
31.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази
победа
е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек.
Значи, Христос е слязъл в царството на княза на този свят и го побеждава. Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света".
Тази
победа
е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек.
Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени.
към текста >>
32.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Победата
на Христа над смъртта се състои в това.
Евангелието на Марко изпъква със своята първична, собствена особеност в разказа за Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно. Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх.
Победата
на Христа над смъртта се състои в това.
че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите.
към текста >>
33.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа
победа
, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат.
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа
победа
, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят.
към текста >>
34.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая
победа
, която е победила света, е спечелила нашата вяра.
"Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас." /4;19/. "Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." /4;20/. "И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/. "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/.
"Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая
победа
, която е победила света, е спечелила нашата вяра.
И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/.
към текста >>
35.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
О, Смърте, где ти е
победата
, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление."
и ги насърчава. А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая. Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек. Не пропуска и идеята за трансформацията на човешкото тяло, за което казва: "Ето една Тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще възтръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленно трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.
О, Смърте, где ти е
победата
, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление."
С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение. По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
към текста >>
36.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
О, Смърте, где ти е
победата
?
Какъвто е пръстеният, такива и пръстените; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстения, ще се облечем и в образа на небесния." /15;45-49/. "А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението." /15;50/. "Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно".
О, Смърте, где ти е
победата
?
О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/. В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно.
към текста >>
37.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
издържал е
победа
над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници.
Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната. Да тръгне човек в този път, това значи да стане ученик на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно. Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е.
издържал е
победа
над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници.
И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили. И когато човек приеме Христовия импулс в себе си, той трансформира нисшата си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
към текста >>
38.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С тези думи Христос изговори думите на
победа
над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят.
С тези думи Христос изговори думите на
победа
над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие.
към текста >>
39.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Кубическият камък е символ на осъществено дело и показва власт,
победа
над материята.
4. Четвърти Аркан: ФАРАОНЪТ или КУБИЧНИЯТ КАМЪК Има число 4 и буква Д.
Кубическият камък е символ на осъществено дело и показва власт,
победа
над материята.
Картината представя човек с шлем като корона, който стои пред кубическия камък. Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко.
към текста >>
Коронованият шлем символизира
победата
на силата.
Дясната му ръка държи жезъла на Изис-Урания и десният крак е прегънат и приляга върху левия крак във формата на кръст. Тази картина представя Бога, господстващ чрез законите на създаденото. Короната върху главата му, бичът и скиптърът в ръцете му показват, че той владее чрез законите на Всемира както видимия, така и невидимия свят. Вселената, която владее, е представена чрез куба, понеже четворният закон е основният закон на Творението и върху него се строи всичко. Кубическият камък, който е съвсем твърд, означава извършената работа, създадената Вселена, сътвореното дело.
Коронованият шлем символизира
победата
на силата.
Този повелител притежава жезъла на Природата и камъка, който му служи за престол, представя обузданата материя. Кръстът, който образуват краката, символизира четирите елемента и разширяването на човешкото могъщество в трите посоки на Безкрайността - височина, широчина и дълбочина. Божеството е Триединно. То е вечното Праначало, Което в Своето проявление се проявява като активно, пасивно и неутрално начало. Последното е родено от първите две.
към текста >>
40.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Големият меч е знак за
победа
, а скиптъра символизира Духа, Разума.
Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство. Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата. Трите звезди, които украсяват короната, символизират могъществото и равновесието на Ума и Мъдростта. Три винкела са поставени върху ризницата. Те означават правота на оценката, на волята и на действието, които дават силата, на която е емблема ризницата.
Големият меч е знак за
победа
, а скиптъра символизира Духа, Разума.
Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята. Два сфинкса, единият бял, а другият черен, са впрегнати в колесницата. Белият символизира доброто, а черният злото. Белият сфинкс е победител, а черният е победен, но и двата са станали служители на мъдреца, който е превъзмогнал изпитанията и трудностите. Когато ученикът, в Пътя на своето окултно развитие, достигне до тази фаза.
към текста >>
Във физическия свят -
победата
е спечелена от ума, нисшите принципи се подчиняват на човешкия ум.
Те също така трябва да придобият сили в борбата със злото. Двата сфинкса, които теглят колесницата: ако черният засили крачките си, то и белият ще направи същото и равновесието ще бъде запазено. Всичко служи на Великия План и понеже от Божеството иде всичко, от Него се получава и към Него се напътва всичко. В Божествения свят този Аркан символизира свещената седморка на господството на Духа над материята. В умствения свят - събличането на стария човек и обличането на новия.
Във физическия свят -
победата
е спечелена от ума, нисшите принципи се подчиняват на човешкия ум.
В хороскопа този Аркан показва, че владичеството над света принадлежи на този, който притежава върховенството на Духа и на Ума, т.е. на Светлината, която осветява Тайните на Живота. Човек ще превъзмогне пречките, ще срази своите врагове и неговите желания ще бъдат осъществени, ако се приближи към бъдещето със смелостта, въоръжен със съвестта на своето право, но като държи сметка за своите задължения.
към текста >>
41.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за
победата
и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш.
За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за
победата
и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>
42.
МАЛКИТЕ АРКАНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В хороскопа този Аркан предсказва
победа
в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек.
45-ти Аркан: Пет купи, една от тях се намира в средата, а другите са разположени в ъглите на един квадрат. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва лошо домакинство, спорове, караници, зле подбран и подреден брак, предателство на приятели, чревни смущения, изнасилване, любовни опасности, прелъстяване на младите момичета, опасност от жена в мъжки хороскоп. 46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О.
В хороскопа този Аркан предсказва
победа
в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек.
47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва победа на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии. 48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С.
към текста >>
В хороскопа този Аркан предсказва
победа
на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии.
46-ти Аркан: Шест купи, разположени в два противоположни, кръстосани триъгълници. Число 70, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва победа в любовта; лош избор на съпруг чрез лоши съвети на родителите или ако човек не слуша гласа на своето сърце или на своята съвест, изоставяне, напускане, скъсване на приятелство в любовта и в брака; вятърничав, непостоянен човек. 47-ми Аркан: Седем купи, които образуват квадрат и триъгълник над него. Число 80, букви Ф и П.
В хороскопа този Аркан предсказва
победа
на жена или чрез жена, спечелени победи над страстите; щастие в живота от срещите на една любеща жена, но след големи борби и безбройни перипетии.
48-ми Аркан: Осем купи, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 80, букви Т и С. В хороскопа този Аркан показва опасност от любовни скандали, осъдителни действия, свързани с любовните страсти. Забранени любовни страсти, буйни страсти. Развод, лошо разбиране на съпрузите, нещастен брак, опасност от прелъстяване.
към текста >>
На добрите той присъжда
победа
, а на лошите - наказания.
Емблема на борчески ум. Число 1, буква А. В хороскопа този Аркан предсказва големи борби според зодиакалния дом, който той заема. Мечът е покровител, но също и заплаха. Както при осми Аркан и съзвездието на Везни и Дева, Мечът запазва добрите и наказва лошите.
На добрите той присъжда
победа
, а на лошите - наказания.
Означава също начинания, които се осъществяват, въпреки пречките. 56-ти Аркан: Два меча на кръст. Число 2, буква Б. В хороскопа този Аркан предсказва дуел, но той унищожава опасностите. Покровителство срещу известни и тайни врагове.
към текста >>
Въпреки това
победа
след многобройни борби.
В хороскопа този Аркан предсказва големи борби срещу злата участ, лоши изкушения, които трябва да се пропъждат, големи тъги от грешките на лицето, от липсата на разумни решения, от липсата на инициатива и твърдост. 61-ви Аркан: Седем меча, които образуват квадрат с триъгълник над него, с обърнати върхове. Число 7, буква О. В хороскопа този Аркан предсказва неочаквана катастрофа, падане от високи места, близко следващо нещастие. Смущение на ума, промени или обръщане на положението.
Въпреки това
победа
след многобройни борби.
62-ри Аркан: Осем меча, като върховете им са насочени навън, образуват една звезда с осем лъча. Число 8, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва: загуба на процеси, осъждания, пленничество, важна присъда, мъки, отчаяния, убийство. 63-ти Аркан: Девет меча, разположени в три триъгълника с обърнати навътре върхове. Число 9, букви Т и X.
към текста >>
В хороскопа този Аркан предсказва голямо богатство от някаква
победа
, богатство спечелено от самото лице.
Число 70, букви О и В. В хороскопа този Аркан предсказва неочаквани богатства, но опасност да се изгубят поради лоши съвети, лоши сдружения. Опасност от бедност през старостта, несигурно положение. 75-ти Аркан: Седем сикли, образуващи един триъгълник над един четириъгълник. Число 80, букви Ф и П.
В хороскопа този Аркан предсказва голямо богатство от някаква
победа
, богатство спечелено от самото лице.
76-ти Аркан: Осем сикли, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан предсказва големи спорове заради богатство, съдебни дела, отричане или непризнато наследство, лошо придобити пари, които не ще се използват. Опасност, идваща от лихварство; опасност от кражби. Големи надежди за богатство, но посредствени резултати.
към текста >>
43.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата
победа
, с която наистина човешката раса може да се гордее.
То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят. Такъв е адептът. Такива са славните възможности, които човешката раса може да достигне, когато нейните духовни способности и атрибути възрастнат и се развият в осветената от Слънцето чиста и безкористна атмосфера на Живота.
Това състояние, което може да се разглежда като сбор от възможностите на нашата Земя, е великият триумф на душата над силите на материята, това е великата
победа
, с която наистина човешката раса може да се гордее.
3. Как може да се достигне състоянието на адепта Сега ще се опитаме да дадем описание за начина, чрез който може да се достигне това състояние. Но тъй като не всеки може да придобие необходимите качества, и адептът, също като поета, трябва да се роди. Затова ще разгледаме каква личност трябва да бъде той. Адептът е цар на своя род.
към текста >>
44.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но понеже сме уверени в окончателната
победа
на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката.
Но понеже сме уверени в окончателната
победа
на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.
Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има.
към текста >>
45.
6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за
победата
.
5. Но двете - смъртното тяло и безсмъртното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло. 6. Смъртното тяло е чувствено, а безсмъртното тяло е разумно. 7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях.
8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за
победата
.
Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото.
към текста >>
46.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната
победа
над злото.
И трябва да се знае, че това е отношението на манихеите, на всички окултни школи, че злото е в плана на творението и не една сила, която е вън от плана на творението и принцип, внасящ дисхармония във Вселената. Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране".
Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната
победа
над злото.
Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес.
към текста >>
47.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След тази
победа
той е господар на едно царство и генерал на една армия.
Борбата е ужасна". Явява се силна буря от вятър и пясък и привържениците на Мохамед побеждават и Мохамед бил признат от всички като пророк господен. Това е било първият път, когато Мохамед е направил да не пролее кръв, отбивайки една атака. Той винаги е бил верен и състрадателен. Неприятелите му го наричали женственият.
След тази
победа
той е господар на едно царство и генерал на една армия.
Преминал през много борби с външни и вътрешни противоречия, той познал и призанавал своето вътрешно несъвършенство и казвал, че той не е нищо повече от един човек. Така той продължавал да работи в продължение на десет години, подир което дошъл краят. Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ". На смъртното легло той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене.
към текста >>
48.
13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Без това
победа
е невъзможна.
Сърце се иска днес от хората. Ако ние не можем да принесем сърцето си в жертва на общия олтар на човечеството, не можем да добием свободата, която търсим. Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия.
Без това
победа
е невъзможна.
Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава.
към текста >>
Истинската
победа
в света иде чрез жертвата.
Ако ние не можем да принесем сърцето си в жертва на общия олтар на човечеството, не можем да добием свободата, която търсим. Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна.
Истинската
победа
в света иде чрез жертвата.
Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне.
към текста >>
Където има жертва, там има и
победа
.
Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата.
Където има жертва, там има и
победа
.
А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно. Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне. Оправянето на света е вече въпрос на дни, а не на години.
към текста >>
49.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че
победата
е на Негова страна.
А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света.
И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че
победата
е на Негова страна.
Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа. Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска.
към текста >>
Когато силният работи, винаги придобива
победа
.
Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният.
Когато силният работи, винаги придобива
победа
.
Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие. Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората.
към текста >>
50.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова първата стъпка към
победата
над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Затова първата стъпка към
победата
над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов.
към текста >>
51.
ДУМИТЕ 'ДУХ' И 'СИЛА'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
която носи
победа
” ( 5 пъти).
• 809 • Думите “Дух” и “Сила”. Произнасяне на думите “В Дух и Сила”: ръцете – хоризонтално (7 пъти). При същото движение на ръцете се изговаря: “В Дух и Сила,
която носи
победа
” ( 5 пъти).
При разтваряне на ръцете и изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на летене. Със същото движение на ръцете (като летене) се изговарят думите: “В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода”.
към текста >>
Сила, която носи
победа
и дава Свобода”.
която носи победа” ( 5 пъти). При разтваряне на ръцете и изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на летене. Със същото движение на ръцете (като летене) се изговарят думите: “В Дух и
Сила, която носи
победа
и дава Свобода”.
С разтваряне ръцете с движение на летене се изговарят думите: “Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”. С ръце, напред прострени, се произнася думата “Благост” и следното изречение: “В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода – Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”.
към текста >>
и следното изречение: “В Дух и Сила, която носи
победа
и дава
движение на ръцете (като летене) се изговарят думите: “В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода”. С разтваряне ръцете с движение на летене се изговарят думите: “Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”. С ръце, напред прострени, се произнася думата “Благост”
и следното изречение: “В Дух и Сила, която носи
победа
и дава
Свобода – Свобода на изявената Божия Истина в нашите души”.
към текста >>
52.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те не признават никакъв крах, никаква
победа
над себе си - никога не се признават за победени.
С една дума, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, което предприемат, особено ако заемат ъгловите домове (1-и, 4-и, 7-и, 10-и). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знаци, не спира родения под неподвижните знаци.
Те не признават никакъв крах, никаква
победа
над себе си - никога не се признават за победени.
Ето защо те винаги достигат целта, която преследват, с усилена концентрация и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и не се подават лесно на нововъведения. Никога не предприемат нещо, за което не са сигурни, че ще постигнат със задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни докрай.Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така и са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на каузата, която защитават.
към текста >>
53.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук се пожънват плодовете на една мъчно постигната
победа
.
Всичко, каквото се стремим да доведем до някакъв край, има склонност към несполука и трябва да успеем да победим тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни да намалява, да умре. Квадрат следователно е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, което възкръсва от нея. Тригон (120 градуса). Тук вече качеството на характера е излязло от борбата като победител и е станало вече крепко и неразделно притежание на Аза, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията.
Тук се пожънват плодовете на една мъчно постигната
победа
.
Квадрат и половина (135 градуса). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огненото изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак. При куинконса (150°) се повтаря същото (както при квадрат и половина), но в умственото поле. Опозиция (180°). Тук ще стане ясно дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до хармонично съединяване и чрез това ще помогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и объркано.
към текста >>
54.
10-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и най-после ще кажеш:
Победата
е моя.
Съзнай погрешката си и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една погрешка, за да ви даде Бог сила да издържите срещу погрешките.
Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и най-после ще кажеш:
Победата
е моя.
Но 95 пъти трябва да се молиш, за да се свържеш с Бога. За да се свърже с Бога от ученика се изисква постоянство. Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. За да се борите успешно със съмнението, не се самозаблуждавайте да мислите, че сте силни. Всички хора на земята са слаби.
към текста >>
55.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Истинската
победа
в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Съчетание може да има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Съчетание може да има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете. Съчетание може да има между два и повече тона. Когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението е правилно, човек е здрав, весел и доволен. Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието си.
Истинската
победа
в живота седи в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека; човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек.
към текста >>
56.
50-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И тогава
победата
ще бъде ваша.
Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта.
И тогава
победата
ще бъде ваша.
Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем. 193. Ученикът и съвременната и Окултната наука. Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено.
към текста >>
57.
Възпитателят
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в
победата
на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!
Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед. А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти.
Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в
победата
на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!
Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност.
към текста >>
58.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони
победата
.
Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл.
Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони
победата
.
Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване. Да не забравяме, че сме в един период на раждане, в който Ерата на Водолея започва тепърва да се гради. Така е било при всяка промяна на зодиакалния цикъл; така е и сега, колкото и ужасна да ни се струва тази необходимост.
към текста >>
Тогава: „Смърт, къде ти е
победата
?
Дали това е окончателния триумф на материята? Разбира се, че не! Според разкритото от Учителя, достигаме до един пълен оптимизъм: злото наистина триумфира (което влиза във временната необходимост на Божествения План), но това е преходно. Учителят остави едно Учение, което, по пътя на безкрайния прогрес, разкрит от Него, ще бъде способно да подкрепя и стимулира човека. Когато видим пълното развитие, перспективите за всичко се сменят изцяло.
Тогава: „Смърт, къде ти е
победата
?
" След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез. Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо?
към текста >>
59.
ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ
 
- Теофана Савова
Началства - наречени Божествена правда и
победа
в света.
Същества на Благородството - Чрез стомаха човек е свързан със Съществата на Благородството. Човек е готов да жертва. Власти или Божествена сила - Черният дроб е свързан с Властите; добри чувства. Същества на Доброто - Чрез злъчката човек е свързан със съществата на Доброто. Когато злъчката е нормална, добротата и любовта се увеличават.
Началства - наречени Божествена правда и
победа
в света.
Далакът е свързан с началствата. Архангели - същества на Божията слава. Те ръководят народите. Свързани са с бъбреците. Трябва да се слави Господ и да се възхищаваме от великото в природата, за да сме свързани с архангелите.
към текста >>
60.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В заключение, той казва, че само една тотална германска
победа
може да накара българите да променят своето мнение.
За този случай Учителя казва: "Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте "Разпни го ", а сега се грижите за своите закъсали братя-евреи." Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша. Цар Борис, при поредната си визита при Хитлер, втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България. Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин,че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите, за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите, от страна на Германия, ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха.
В заключение, той казва, че само една тотална германска
победа
може да накара българите да променят своето мнение.
Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството. След идването на комунистическата власт в България, през 1945 г., тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени от тях на съхранение при Учителя. Учителя е в другия свят и един от Братския съвет - Никола Антов, не иска да се предадат диамантите, защото нямат никакъв документ. Тогава става брат Боян Боев и заявява, че е присъствал на срещата при Учителя, когато равините са донесли диамантите, те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини.
към текста >>
61.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща
победа
.
Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато. Учителя не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеята да освободи и присъедини към България всички български земи. Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война.
Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща
победа
.
Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби.
към текста >>
Тази
победа
го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция.
Учителя не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеята да освободи и присъедини към България всички български земи. Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа.
Тази
победа
го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция.
На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война.
към текста >>
62.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Този свещен знак е символ на
победата
.
Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена.
Този свещен знак е символ на
победата
.
Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграма, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки, чисти Божествени деца.
към текста >>
63.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това е изпитът на Голгота -
победа
над низшата природа и личния живот.
Тя му отговаря: ,,Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителя й отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата й, която изтегля душата й и тя отлита нагоре. Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата. Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане.
Това е изпитът на Голгота -
победа
над низшата природа и личния живот.
След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад.
към текста >>
64.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната
победа
за църковна независимост.
също така се извършвали от гръцки свещеници. Чрез отделянето на българската църква от гръцката патриаршия, всички треби, за които става дума по-горе, както и самата служба се извършвали отделно в новоорганизираните български църкви. И точно тук, в тази важна стъпка за българското национално освободително дело във Варна и Варненско свещеник Константин Дъновски повече от всеки друг е принесъл неоценим принос. При това трябва да се има предвид, че той е действувал съвършено сам, без да има близката подкрепа на Атанас Георгиев Чорбаджи, който по това време бил в Цариград. Освобождаването на българите във Варна от цариградската патриаршия допринесло твърде много за общото национално разведряване и подемане с по-голяма сила на борбата за политическа свобода от турско иго.
При всички случаи ние трябва да признаем, че важна предпоставка за повдигане на революционния дух срещу политическия гнет на турците е изиграла извоюваната
победа
за църковна независимост.
През 1876 г. свещеник Константин Дъновски започнал да служи и в руския параклис в руското консулство във Варна. Неговата дотогавашна дейност за укрепването на българщината, като инициатор на всички родолюбиви акции на българите от Варненско, както и връзките му с руското консулство, му навлекли големи неприятности пред турските власти. В началото на Руско-турската война (1877 г.) той бил задържан от турците и като опасен за властта човек бил хвърлен в затвор, където прекарал 7 месеца. Повод за затварянето му е било обстоятелството, че служи в руския параклис като свещеник на руското консулство.
към текста >>
65.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото,
победата
като атрибути на човешкия дух.
Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа.
В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото,
победата
като атрибути на човешкия дух.
Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“ Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.
към текста >>
66.
Разговори с Учителя. Разговор първи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до
победа
.
Не е лесно, но е много съществено. Духовният свят високо оценява усилията на такъв, който се е заел с тях. Трудно е да устоиш и да не тръгнеш по един наклон, създаден от твоите родове. Но ако успееш да отхвърлиш от себе си недъзите на родовете си, ти си гениален. Има случаи в живота на хората, когато някой човек неочаквано влиза в известен навик, характерен за някой от неговите предци, и този навик се превръща в груб господар както на мисълта, така и на чувствата му.
В такъв случай борбата е трудна, но с постоянство в усилията си и с вяра в Божественото начало, вложено у него, както и с помощта на невидимите помагачи, се идва до
победа
.
Ученикът: В каква посока трябва да бъдат насочени усилията на ученика, ако му се наложи такава борба? Учителят: Всеки човек, а още повече всеки ученик трябва да има една основна Божествена мисъл, която да е станала ръководно начало в живота му. Никакво външно внушение или такова, което е възникнало в самия него, не бива да засенчва блясъка на тази основна мисъл. Тя трябва да бъде неговата светлина и неговата основна мярка и ориентир за всяко нещо в живота му. Ако за пример някой приятел ви помоли да направите нещо за него, вие веднага съпоставете молбата му с вашата основна Божествена мисъл.
към текста >>
67.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той расте в дух и истина и изчаква
победата
, разчитайки на развитието, което ще донесе пробуждане от съня на всички привидности.
Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости. Бог, Който е сътворил света, е не само търпелив, но дълготърпелив. Яростта, с която някои желаят да се покажат силни, е най-безпогрешното доказателство за тяхната неустойчивост. Яростта трае „от ден до пладне“, бързо се превръща в унизителна подчиненост, която довежда човека до обезличаване. Истински търпеливият човек е вътрешно свободен и безкомпромисен.
Той расте в дух и истина и изчаква
победата
, разчитайки на развитието, което ще донесе пробуждане от съня на всички привидности.
Народите неведнъж са били свидетели, че всички ония, които са проповядвали с ярост насилническите доктрини, са се превръщали в жалки изпълнители на чужда воля. Така е било някога, така е сега, така ще бъде и занапред. Творческият човек е човекът на търпението. Той се учи, наблюдава, синтезира и изгражда своите творби с нови оригинални образци. Лишеният от търпение рови, отрича, руши и комбинира, критикува и се изявява като ликвидатор на създадени вече неща.
към текста >>
68.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна
победа
.
Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна
победа
.
Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате.
към текста >>
69.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна
победа
.
Дошъл Исус. Неговата голяма мисия била да освободи съзнанието от утробния стадий. Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на благостта и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество. Второто раждане бе открито от Никодим. Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето.
Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна
победа
.
Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание. "Раждане е навлизането на съзнанието в света на по- голяма светлина" — каза Учителят на Хармонията. Христос изведе човешкото съзнание от тъмните ограничения на утробата в света на светлината, постигната чрез правилно знание. Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята.
към текста >>
70.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с Бога и
победата
му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната.
Земята се подготвя за слизането на Новия Ерусалим, който апостол Йоан видя в екстаза си на остров Патмос, където написа и своето Откровение. Това е една ангелска култура, която ще слезе на земята. Ангелите я подготвят. Земята ще стане дом на възвишени Синове Божии, а не черен дол на скръбта и смъртта. Бог е решил да стори това и Той го извършва вече чрез своите верни служители.
Сам Милтон, след като описа войната на Сатана с Бога и
победата
му над Земята в епичната световна поема "Изгубеният рай", написа друга, озаглавена "Възвърнатият рай", като пророк, прозрял бъдещото освобождение на човечеството от робството на Сатаната.
Иде духовна пролет в света. И смисълът на живота е неговото обезсмъртяване. За живота няма смърт, защото любовта, от която той изтича, е вечна, но човек в своето падение, откъснал съзнанието си от Бога, бе завладян от закона на прекъсването на физическото му битие, или както го наричаме — смъртта. Смъртта означава кратко- трайността на злото. В злото няма безсмъртие.
към текста >>
71.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
За да бъде възприета една световна религия от максимален брой хора - особено когато става дума за водещата религия на съвременната епоха, християнството (от астрологическата ера на Рибите, през настоящата на Водолея до глобалната планетарна
победа
на Новата Култура на VI раса, заради която именно дойде в плът българският духовен Учител П.
колосалните каменни блокове, с многотонна тежест (най-крупните от тях са достигали 200 тона), са били привеждани в безтегловност и подреждани в строен ред според архитектурния план. Естествено - това не е било по силите на тогавашните хора. Извършили са го въплътените представители от I клон на ББ - Египетския. Каква е била основната задача на I клон на ББ? - Учителят подчертава: "Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството."
За да бъде възприета една световна религия от максимален брой хора - особено когато става дума за водещата религия на съвременната епоха, християнството (от астрологическата ера на Рибите, през настоящата на Водолея до глобалната планетарна
победа
на Новата Култура на VI раса, заради която именно дойде в плът българският духовен Учител П.
Дънов), е нужна сериозна предварителна работа. Главната насоченост на подобен вид дейност е позитивната промяна на манталитета на съвременниците, издигане нивото на общественото съзнание на значително по-висока вибрационна честота. (Нека тук си припомним един от седемте велики принципа на херметизма - най-древното окултно учение на нашата епоха, а именно: "Всичко е вибрация! " Съответно по-висока честота на вибриране / трептене/ на духовната същност на човека означава достъп до по- извисени зони от невидимия свят и по-добра, по-дълбока възприемчивост спрямо въздействието на Словото Божие, предавано от Мировите Учители на земното човечество.) б) II клон на Бялото братство – Палестински
към текста >>
72.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради
победата
на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата.
"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс.
Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради
победата
на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата.
Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П.
към текста >>
73.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез
победата
над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната
победа
в живота на човека.
Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез
победата
над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната
победа
в живота на човека.
Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля.
към текста >>
Пълната духовна свобода означава окончателна
победа
на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него.
Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно." - духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов).
Пълната духовна свобода означава окончателна
победа
на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него.
В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят.
към текста >>
Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална
победа
над егоизма и его- центризма.
А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода." г) със самоотричането и саможертвата Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на висшето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целенасочено и конструктивно - е именно свободата.
Самоотричането и саможертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че предоставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална форма на проявление, сиреч това е тотална
победа
над егоизма и его- центризма.
Самоотричането и саможертвата са по същността си израз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява.
към текста >>
74.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Победата
не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви.
По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм.
Победата
не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви.
Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2.
към текста >>
75.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна
победа
."
Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К.
З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна
победа
."
В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>
76.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
В епохата на Шестата раса ББ ще постигне окончателна
победа
на нашата планета.
Човекът ще овладее нови космически сили и енергии, ще отделя все по-малко време и усилия за физически труд, а ще се посвещава на творческа интелектуална дейност. Разпределението на материалните блага в планетарен мащаб ще бъде максимално справедливо и никой повече няма да страда от глад, студ и недоимък в каквато и да било форма. "Великите души ще дойдат през културата на Водолея, за да разрушат старите форми и кумири и да създадат нови форми на живота", подчертава Учителят П. Дънов. Той предвижда, че първата вълна от напреднали в еволюционно отношение същества се е вселила в земни тела през 1945 г. Втора подобна акция на ББ е осъществена през 1975 г.
В епохата на Шестата раса ББ ще постигне окончателна
победа
на нашата планета.
Служителите и помощниците на тъмните сили вече ще се покоряват на Светлината. Човекът на Културата на Любовта ще придобие и нови духовни качества. Постепенно ще започне да отпада необходимостта от използването на техническите пособия, посредством които той общува със себеподобните и с природната среда. Възможностите на Духа са безгранични и той, човекът на VI раса, ще осъзнае, че в Него и чрез Него може да постигне всичко: "Физическото зрение е ограничено, а духовното - неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния.
към текста >>
77.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната
победа
на Новото учение навред по света.
Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР).
Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната
победа
на Новото учение навред по света.
Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха. Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време.
към текста >>
Затова източната мъдрост проповядва, че
победата
над самия себе си е равностойна на
победа
над целия свят - алегорично, разбира се.
Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе." И още в тази връзка: "Богомилите сега идат отново. Животът минава в нова фаза." Често пъти в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини. Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън.
Затова източната мъдрост проповядва, че
победата
над самия себе си е равностойна на
победа
над целия свят - алегорично, разбира се.
В такава насока са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов за българите и славяните като цяло: "Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението За да осъществят докрай глобалното си назначение, славяните като общност следва първо да преодолеят различията помежду си: "Разногласието на славяните е пословично.
към текста >>
У славяните
победата
трябва да дойде отвътре.
Често пъти в живота си забравяме, че всички външни обстоятелства в него са проекция на вътрешни, духовни причини. Истинското израстване в Духа е с посока отвътре-навън. Затова източната мъдрост проповядва, че победата над самия себе си е равностойна на победа над целия свят - алегорично, разбира се. В такава насока са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов за българите и славяните като цяло: "Българите са водили досега 150 войни, но все не им е вървяло.
У славяните
победата
трябва да дойде отвътре.
Отвътре трябва да дойде доброто, разширението За да осъществят докрай глобалното си назначение, славяните като общност следва първо да преодолеят различията помежду си: "Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания като славяните. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро." Изпълнят ли това условие, мобилизират ли целия си потенциал, славяните ще се превърнат в образец за цялото човечество; в тяхно лице ще бъдат осъществени и библейските пророчества за бъдната християнска общност на пълната хармония: "Славяните са Новият Израил.
към текста >>
78.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Изразът „славно бъдеще“ в случая означава
победа
на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята.
Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души. Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му винаги е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха. „Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“
Изразът „славно бъдеще“ в случая означава
победа
на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята.
А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
към текста >>
Основният резултат от
победата
на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Основният резултат от
победата
на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.
Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство.
към текста >>
Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна –
победа
на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.
Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна –
победа
на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.
„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните.
към текста >>
Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за
победа
на Новото учение в глобален план.
Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран!
Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за
победа
на Новото учение в глобален план.
По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П.
към текста >>
От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната
победа
на Новото учение навред по света.
Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН.
От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната
победа
на Новото учение навред по света.
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна!
към текста >>
79.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и
победата
; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш)
Чрез тези слова аз получих потвърждение, че онова, което винаги вярвах за танца, беше вярно. Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие.
Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и
победата
; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш)
Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал.
към текста >>
80.
В Дух и Сила, която носи победа и дава Свобода
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Дух и Сила, която носи
победа
и дава Свобода – Свобода на изявената Божия Истина в нашите души.
• 1127 •
В Дух и Сила, която носи
победа
и дава Свобода – Свобода на изявената Божия Истина в нашите души.
към текста >>
81.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но
победата
ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
Той се обърнал към очакващите го с внимание ученици и казал: На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние загубихме сражението срещу злото - срещу Княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Злото на този свят успя да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги вдигна срещу нас с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи.
Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да завладее човешките умове, но
победата
ще бъде на наша страна... Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
Четвъртият от тези Велики Учители е бил СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС, който между многото знания и мъдрост, дал на човешкия род науките за Звездния Мир - астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17-и век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от Небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в Школата, която той е основал. Земята, където този Велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ“, което ще рече - свещена, благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя?
към текста >>
82.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
Нека с мишци и сила изнесем
победа
над съдбините! И — без колебание да сградим стълп! Защото — дето и да отидем после, навред от едно Слънце e бил извикан животът.
И колцина могат? А на небето има ангели. Те са готови да помогнат на слабите, но слабите трябва да се приближат до тях и да влезат в тяхната небесна светлина. Без това не може. И разсъдих тогава в сърцето си, па казах: — да оградим стълп — и върхът му да стигне до Бога! И сега вам вещая това.
Нека с мишци и сила изнесем
победа
над съдбините! И — без колебание да сградим стълп! Защото — дето и да отидем после, навред от едно Слънце e бил извикан животът.
И ние, людете, сме като наровете: едната страна остава зелена, когато узрее другата. Към Слънцето е гледала узрялата страна: иде ли ви на ум това? Та нека отвсякъде погледът се устремява с жад към Слънцето — към древното Слънце, — когато людете видят стълпа! И нека знаят, че не всичко живо е видимо. Над нас има ангели, за които още нямаме очи. Но те ни виждат и простират към нас ръце.
към текста >>
83.
Мелхиседек
 
- Николай Райнов
Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от
победата
над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.
И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне. Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани. Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна. Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня.
Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от
победата
над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.
Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб. И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет.
към текста >>
И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не
победа
на кръв трябва Господу, а —
победа
на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води.
Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня. Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе. Защото бе победил. И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. — И Авраам пи вино и яде хляб.
И каза Мелхиседек: „Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не
победа
на кръв трябва Господу, а —
победа
на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води.
Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.
към текста >>
84.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
И Той ще ги мъкне като плячка на
победа
бранна.
И записах аз словата на това, което има да стане. Защото — близо е Денят!“ „И стигна глас до мене — и прободе до дъно сърцето ми тоя глас — гласът на Оногова, Който иде. Черният Цар ще ги тъпче, като скакалци, и не ще намерят път да избягат. И гърлицата ще потърси гнездото си, но скорпиони ще намери там. И всяка майка ще вижда децата си избити от незнайна ръка.
И Той ще ги мъкне като плячка на
победа
бранна.
И по стъгдите на вси големи градове ще се разнесат гласове на измама. Никой не ще знае тогава кого да вярва и кого да не вярва. Защото Истината ще скрие лицето си. И голи ще наскачат от легло жени и девици, за да дирят път в ужас и тревога, но не ще намерят пътя, както не са го намерили мъжете и братята им. Тогава ще се яви Врагът на Черния Цар — Белият Владика ще дойде.
към текста >>
85.
Псалом на Слънцето
 
- Николай Райнов
И, за да не паднеш, трябва равновесие след
победата
: това е Къпони.
Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще се изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. Я после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зреe огненият клас на дълги векове живот.
И, за да не паднеш, трябва равновесие след
победата
: това е Къпони.
Ти стоиш на прага между живот и смърт и твоите нозе отмерват трепета на свещения танец — танеца на душата, която пърха отвъд живота, отвъд смъртта. Я време идва да убиеш себе си, за да заживееш истински: ще ли дръзне ръката ти да стори това ? Ще трепне ли в тебе смелост — с едно движение на ножа да разделиш Вчера от Утре — и да внесеш в душата си вечното Днес — ? Направиш ли това, Скорпион ще те назоват. И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.
към текста >>
86.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
*** Най-лошо е
победата
.
Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята. Сенки — дълги като опашка на райска птица и мрачни като въздишка.
*** Най-лошо е
победата
.
Най-тъмно е сърцето. Най-скръбно е — да гледаш глух свирач. *** Трима бяха те. И една жена. Трима поведоха презнощ танеца на меча.
към текста >>
— Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на
победата
ми.
— Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.
— Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на
победата
ми.
По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава.
към текста >>
Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на
победата
към моята далечна страна.
В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна.
Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на
победата
към моята далечна страна.
— Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава. — Аз намерих себе си в часа на твоята обич, защото ти нарече Гиздост моето тленно труфило и му даде безсмъртие, а празнината на душата ми назова Тайна и там подири крилата на своя бог. Не, аз не съм виновна: ти самин ми вложи в ръката меч и го намаза с отрова. Аз бях мъртво изваяние: в мига, когато ме погледна с обич, оживях“. Тогава грееше слънце и по пясъка на пустинята падаха едри цветя от светлина.
към текста >>
87.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Когато имат възможност, когато
победата
и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.
В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своитe дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
Когато имат възможност, когато
победата
и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг“, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за никаква справедливост.
Te правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които тe са причинили на другите. Следователно, Bcяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така вcяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намерите най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба.
към текста >>
88.
Молитва
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред Бога да му дарува
победа
над „врага“?
Обаче, това, което обикновено се прави, е светотатство, а не молитва. Поради това ние виждаме, че днес молитвата е в упадък, тя е станала една фалшива монета, на която не отговаря никаква реална стойност. Не напразно, следователно, болшинството от интелигентните хора посрещат със смях този, който им заговори за молитвата. И наистина, да изговаря човек думи, които са отправени към Бога, без да съзнава и мисли върху това, без да влага някакво свое съдържание в тях, без да чувствува че той наистина е пред лицето на Бога — това не е ли наистина светотатство? Ами що представлява публичната екзалтация на някои религиозни среди, които с викове, стенания, със сълзи на очи, изкуствено извикани от хипнотизиращата сила на проповедника, призовават Бога, завладени и тласкани към това от чужда воля?
Ами що още представляват молитвите на всички духовенства от различните религии на света, с които всяко едно призовава Божието благословение върху своето войнство и ходатайствува пред Бога да му дарува
победа
над „врага“?
Не е ли всичко това престъпление и светотатство или нещо повече от това ? . . . От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! .
към текста >>
Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката
победа
в своя духовен живот?
. . . От друга страна, има ли поне един истински велик акт в света, който да не е предшествуван от молитва, в една или друга форма, съзнателна или несъзнателна? — He! Какво правеше сам Христос, за да свърже своето съзнание с Божието, да укрепи тази връзка и да устои на бурите, с които тъмните сили връхлитаха на него? — Той се молеше! . . .
Какво прави всеки човек, даже и пред най-малката
победа
в своя духовен живот?
— Същото, — макар, може би, само с няколко думи, спонтанно и искрена излезли из дълбочината на душата му и отправени към Бога! Най-после, какво по красиво, по-възвишено и по естествено от безмълвното, полусъзнателно или безсъзнателна обръщане към Бога, с което изявява своето съществуване душата на безбожника дори и което е белег че връзката между човека и Бога не може никога да се разкъса! И тъй, молитвата е една велика сила, или, по-точно, процес, чрез който силата на Бога се влива в душата на човека и го прави способен на велики дела, на свръхчовешки постижения.
към текста >>
89.
Действие четвърто.
 
- Велко Петрушев
Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната
победа
над 3емон и Арияна.
Проклети бъдете пред моето лице! И умрете за вЯчни вЯкове! Явление седмо. Блесна стоманена шпага и прободе гърдите на Девора. Страшни болки пронизаха сърцето му. Гръмовита молния проблесна и Арияна с ужас падна в мрачния ров! И ровът я погълна! Д е в о р. Славяна, мила моя богиньо, страшна е моята участ.
Аз съм ранен в сърцето и едва ли ще мога да видя слънчевите синове с хвърчащите колесници, които идат да видят славната
победа
над 3емон и Арияна.
Но ти, моя мила, с колесницата на зората отведи душата ми на високата планина! И от там тя да бленува във векове за твоето сърце и свян! Явление осмо. Девор прави мъчителни опити да затвори очите си. Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р .
към текста >>
(се моли) О, Богове! Тежка е съдбата, но сладка е
победата
! Чуйте ме сега! Дайте лек за раненото сърце, що гасне пред очите на новата зора.
Девор прави мъчителни опити да затвори очите си. Славяна коленичи, и от очите й се отронват горещи сълзи, които падат върху пребледнялото лице на Девор. Те стоплиха изстиващата му усмивка. И той отново се усмихна и казва: Д е в о р . Мила Славяна! Затрептяха на двама ни сърцата и душите ни се сляха! Такъв бе заветът на Боговете, и така стана! С л а в я н а.
(се моли) О, Богове! Тежка е съдбата, но сладка е
победата
! Чуйте ме сега! Дайте лек за раненото сърце, що гасне пред очите на новата зора.
Нека отново тез очи проблеснат и в лазура безсмъртен, живота вечно да съзерцават! Явление девето. В този трагичен момент, става нещо чудно! Всред тъмнитe облаци просия светлият образ на Ханан. Живите му очи се впиват в хероичната двойка. Той позна Девора. Приближава се до него и шепне: Х а н а н.
към текста >>
90.
Епилог.
 
- Велко Петрушев
Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на
победата
.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа.
Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на
победата
.
Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.
към текста >>
91.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа
победа
изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание.
Окастрете „чуждите“ вери от националния ствол и на всеки пет български граждани ще възпитате един враг. Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи.
Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа
победа
изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание.
Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт.
към текста >>
92.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Едуард Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха
победата
над всички неприятели от тогавашния свят и култура.
Тя не слушаше, просто пиеше думите на Учителя. От време на време, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мене поглед възкликваше: Е видя ли! Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и божествени идеи! Две са отличителните черти на белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски любезни обноски помежду си. Първото по своята голяма сила изненадва. Втората по своята морална хубост пленява.
Едуард Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха
победата
над всички неприятели от тогавашния свят и култура.
Културният, бил той елин, или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общолюдието изморено от себеубийствени ежби и умрази, при вида на християните, казваха: „А виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо Дъновистите напредват, по-добре да се запитате днес няма ли нужда, или жажда за братски живот? Ето това са в бегли черти белите братя дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братството и единството.
към текста >>
93.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за
победата
над Русия и бъдещето на Полша.
Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна. И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне. Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек. Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас.
Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за
победата
над Русия и бъдещето на Полша.
Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая. И с идването на деня палатките, шатрите, навесите ще се раздвижат. Ще заврат курбаните, ще тръгне водката, песните, ще бляскат еполетите, аристократичните осанки ще излъчват рицарско благородство, пък и изстрелите във въздуха, пък и песните ще повдигат духа на празника: Още Полша не е мъртва, докато сме живи... Песента, която се е пяла на лагерните огньове вечер в Испания по време на Наполеоновата война. И преди това в зимните лесове на Америка с генерал (ооо! как му беше името!) Костюшко под революционните знамена на генерал Натаниел Грийн. Няма вече, когато стане дума за Полша - е сигурен Мицкевич, - големи полски епици да започват повествованията си с изречения като: „Това се случи в Полша, т.е.
към текста >>
“ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна
победа
, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа.
Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики.
“ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна
победа
, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа.
А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя. Страховитото величие на Варненската крепост, за което Айни лее стихове, е такова, че при подписване на мира, който дава Варна на България под руско покровителство, англичаните налагат клауза Варненската крепост да се събори; само така военният баланс в Черноморието няма да се наклони трайно към Русия. Но за строежа.
към текста >>
Георги“ поп Константин да държи служба на славянски за Рачински и русите от консулството! Малко има подхилване, но каква
победа
е това! Какъв възторг! Малко има подхилване, защото сред гърците отдавна става дума тая църква да я съборят.
Рачински е запален на славянска тема и как да се помогне на православните българи и в отплата за това, дето чорбаджи Атанас му помага да си влезе в службата, толкова много ще помогне на българските работи, че равносметката ще натежи на хаджи- Атанасова страна. Наистина Рачински се застъпва пред гръцкия вдадика на Варна - Порфирий - да се спре това мърморене срещу свещеника на „Св. Богородица“, дето вмъквал в службата по някоя славянска дума, че нали го знае и нали поп Константин му е стар приятел. Ами живеят българи в града, какво да правим, нали са християни; ето сега, той е русин и в Русия на славянски се чете в църквите и нали Русия е, дето така помага и сега с новите договори има право да се застъпва пред Гръцката патриаршия в Цариград? А Порфирий наистина няма нищо срещу огорчения поп Константин, защото му е най-сладкият събеседник, слънчице весело! И ще каже пред мърморанците си, че русите се застъпват - какво толкоз, малко отстъпка, пък после може да се върнат нещата назад - нали ние, гърците, уж сме дипломати! И ето че на 12 март 1860 става такова чудо, че Порфирий дава разрешение един път седмично в църквата „Св.
Георги“ поп Константин да държи служба на славянски за Рачински и русите от консулството! Малко има подхилване, но каква
победа
е това! Какъв възторг! Малко има подхилване, защото сред гърците отдавна става дума тая църква да я съборят.
Или поне да я затворят. Работата е там, че „Св. Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора.
към текста >>
И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма
победа
за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена?
Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой?
И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма
победа
за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена?
- И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник.
към текста >>
Няма да са с лице в земята, когато празнуват
победа
.
Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой? И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той.
Няма да са с лице в земята, когато празнуват
победа
.
Дадено е право от владиката, нали? И ето че през лятото нещата стават, както ги замисля: на 6 август - кажи-речи рождения му ден, но всъщност по Богородични пости, с чорбаджи-Атанасовото рамо да подбутва, с Рачински да поведе консулството, поп Константин ги дига всичките на красиво място да отпразнуват светия празник. Уговорили са с игумена на евксиноградския манастир „Св. Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи.
към текста >>
94.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
На върха на
победата
! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти.
Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана.
На върха на
победата
! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти.
Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става.
към текста >>
95.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
Победата
е винаги на страната на светлите духове.
В тая първа верига трябва да има пълна хармония. Всяка заран и вечер ще чувствате един приятен подем, едно възраждане всеки ден. Законът на Синархията заран работи и е за ония, които заран работят. Желанието на светлите духове е да проникват тъмните духове. Желанието на тъмните духове е да обграждат светлите духове.
Победата
е винаги на страната на светлите духове.
Те никога не могат да се върнат, защото проникват. Бялото Братство е представител на човечеството пред Небето. Йерархически то стои между ангелите и човеците. Щом влезем в Синархическото управление ще имаме посещение - някога ясновидски сънища. Дребните работи са от съвета на човеците - там ангелите не се месят.
към текста >>
96.
Асен Кантарджиев
 
- Георги Христов
Кой знае защо, но движенията му по едно време взеха да стават от ден на ден все по-бавни и по-бавни, докато заприличаха на ония движения в киното, когато лентата се пуска в бавен, разточен темп, за да се види някой скок на кон или движение на спортист, с което той спечелва
победата
.
Той е бивш военен от флотата. Среден на ръст, също с брада, с панталони от син док, с островърха шапка и с кротки усмихнати очи. Асен никога не говори със силен глас. Всякога е тих, системен, разсъдлив и умерен. Асен е човек на мярката.
Кой знае защо, но движенията му по едно време взеха да стават от ден на ден все по-бавни и по-бавни, докато заприличаха на ония движения в киното, когато лентата се пуска в бавен, разточен темп, за да се види някой скок на кон или движение на спортист, с което той спечелва
победата
.
Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен. Той отхвърли предложението от наша страна да остане вкъщи. Солидарен е с нас и не иска да остави впечатление, че манкира, изостава назад. И ето той слиза методично по изкривените стъпала на нашата прословута библиотека, където в извехтялите рафтове сме натрупали много книги. Взема мотиката, поставя я внимателно на рамото си, като че тя е направена от трошливо стъкло, пъхва някоя книжка в джоба и тръгва със своя бавен, спокоен вървеж, като всяка стъпка е обмислено сложена, сякаш гази между чупливи вещи.
към текста >>
97.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с
победата
на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е.
(за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г.
Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с
победата
на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е.
около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа. С други думи, ние трябва да търсим импулса на Бодхисатвата някъде в Източна Европа.
към текста >>
НАГОРЕ