НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
22
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
80) Щастието, многократно и непреривно
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пиянството
е допринесло вреда, понеже не е било на място.
Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Всеки човек трябва да бъде поставен при много неблагоприятни условия и да победи, а след това ще дойде благословението. Йосиф е един от хубавите примери за това. Кръвообращението зависи от яденето, а мисълта – от дишането.
Пиянството
е допринесло вреда, понеже не е било на място.
Пияният става чувствителен към низшите духове и те го обсебват. В света ние търсим златото, а това значи следното: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Не чакай да станеш светия изведнъж, без да вършиш нещо и без да работиш. Когато работиш, ще станеш светия. Не си разположен: направи най-малкото добро, например напиши едно писмо на някой познат и го насърчи.
към текста >>
2.
Мисията на майката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило
пиянството
.
Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето. Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала.
Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило
пиянството
.
Пиянството на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка. Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата.
към текста >>
Пиянството
на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка.
Учителят казва: „Когато майката е бременна, не трябва да е гневна. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, могат да й се предскажат последствията и да се опишат напълно характера и съдбата на младенеца - какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия - да я гледа на старини. То един ден ще си отмъсти и ще й рече: По-добре да не си ме раждала. Ония хора, които проповядват въздържание трябва да знаят, кога се е зародило пиянството.
Пиянството
на този момък се е зародило още в утробата на неговата майка.
Много престъпления, убийства, пиянства и ред подобни неща се зараждат в утробата на майката. Следователно, трябва да се създадат благоприятни условия за майката по време на нейната бременност. Когато майката зачене, тя трябва да бъде жрица. Също така и бащата. И не само те, но също така и сестрите и обществото трябва да бъдат жреци на чистотата и възвишения живот.”
към текста >>
3.
Екскурзия на 19 януари 1932 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пиянството
е донесло вреда, защото не е било на място.
Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни. А някой път и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен. Кръвообръщението зависи от храненето, а мисълта - от дишането.
Пиянството
е донесло вреда, защото не е било на място.
Пияният става чувствителен към нисшите духове и те го обсебват. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича -Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся.
към текста >>
4.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пиянството
на Ной не е случайно описано в Библията.
Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното. Казва се в Библията, че Ной се напил. Той е първият човек, за когото се споменава, че се напил. А Ной е представител па следатлантското човечество, когато хората постепенно прекъсват връзката си с духовния свят и започват да си служат с мисълта, с разсъдъка.
Пиянството
на Ной не е случайно описано в Библията.
С това се намеква, че след като хората започнали да употребяват виното, тяхният спомен за отвъдния свят постепенно се прекъсва и те забравят, че принадлежат на един духовен свят, а започват да се считат само като земни същества. Защото виното унищожава дълбоката памет, която има седалище в етерното тяло и която памет се предава през поколенията и стига до онзи свят. След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията.
към текста >>
5.
18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане,
пиянство
и житейски грижи, и да ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на Земята.
И тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облаците със сила и голяма Слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Когато видите да става това, да знаете, че е близо Божието Царство. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане,
пиянство
и житейски грижи, и да ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на Земята.
Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие.
към текста >>
6.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието,
пиянството
и развалата на живота.
Послушай прочее гласа, който ти заповядва." И гласът на съпругата, на първия ученик вдъхва кураж в сърцето на мъжа, който отпаднал при величието на мисията. Той става и от този момент не бил просто Мохамед, но пророк на Арабия, човек, който ще направи от своята страна една организирана държава, една сила застрашителна и чиито наследници ще разнесат напред факела на науката, ще я възобновят в Европа, където тя бе изгаснала. Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен.
Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието,
пиянството
и развалата на живота.
След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека.
към текста >>
7.
5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, в някой човек се заражда склонност към
пиянство
или да се бие, да се кара и пр.
В тези места, които някои наричат пустини, има такава музика, която само гениалният музикант може да схване. И във водопада, и в духането на вятъра, в растежа на растенията, в движенията на звездите - навсякъде има музика. Природата от единия край до другия е музика. Ако има нещо немузикално, то се дължи на атавизма, който човечеството е внесъл в природата. Това са второстепенни причини и явления и хората вземат тези неща за природа.
Например, в някой човек се заражда склонност към
пиянство
или да се бие, да се кара и пр.
Това не е природа. Това са наследствени качества, придобити отпосле и предадени по наследство. Човек първоначално не е бил такъв. Всички тези отклонения са дошли, когато човек е престанал да пее. Първите хора, които се появиха на Земята, бяха много музикални.
към текста >>
8.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той не е виновен за своето
пиянство
.
С някои условия човек може да не може да се справи лесно, но с течение на времето ще се справи. С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство.
Той не е виновен за своето
пиянство
.
Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние. Много мъчно е да се поправи един пияница по наследство, защото този навик е вложен дълбоко в подсъзнанието и чрез четене на морал не се поправя, защото той не е господар на тази причина, която действа в подсъзнанието му. Но когато се натъкне на някое голямо нещастие в живота си, в него става една вътрешна пертурбация и той се поправя. Същото се отнася до всички грешки и недъзи на човека.
към текста >>
9.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето,
пиянство
, удоволствия и пр.
Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно можем да различим две влияния на Венера - висше и низше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия.
Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето,
пиянство
, удоволствия и пр.
С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят).
към текста >>
10.
63-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
548. Психическо
пиянство
.
Например, някой иска да има някое силно преживяване. Едно такова преживяване може да разстрои тялото ви. Затова не си играйте с големите преживявания. Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй малкото приятно преживяване, то е Божествено, а онези големите преживявания, това са главни, които могат да предизвикат цял пожар.
548. Психическо
пиянство
.
Ще се пазите от психическо пиянство. Чувствата у вас трябва да бъдат постоянни. Като се каже думата Любов, да се разбира Любов. Тази дума е свещена във всички нейни прояви. Щом кажеш думата Любов, трябва да бъдеш готов на всички жертви.
към текста >>
Ще се пазите от психическо
пиянство
.
Едно такова преживяване може да разстрои тялото ви. Затова не си играйте с големите преживявания. Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй малкото приятно преживяване, то е Божествено, а онези големите преживявания, това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. 548. Психическо пиянство.
Ще се пазите от психическо
пиянство
.
Чувствата у вас трябва да бъдат постоянни. Като се каже думата Любов, да се разбира Любов. Тази дума е свещена във всички нейни прояви. Щом кажеш думата Любов, трябва да бъдеш готов на всички жертви. 549. Настоящето положение на Учениците.
към текста >>
11.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Пиянството
е нечистота.
Оставете нещо за себе си. * Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича - също. * Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш. * Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза.
Пиянството
е нечистота.
Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота. Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам. * Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.
към текста >>
12.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на
пиянството
, бае Митар каза:
Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи.
На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на
пиянството
, бае Митар каза:
— Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
към текста >>
Освен
пиянството
, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив.
… Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек.
Освен
пиянството
, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив.
Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша. Иго не беше умрел от божа смърт, а от нож.
към текста >>
… Хеле пък за това
пиянство
цел тефтер — все
пиянство
е написано, ама хич не ме питате, аджеба, защо съм бил пияница?
Ама пак, каже, па и греховете, дето са написани, и те са май болджа! Писано е, че съм се напивал… ех, напивал съм се, истина, ама с мои пари съм пил — не съм украднал я! Писано е, че съм лъгал… хелбете, какво ще сторя, като всичките хора ме лъжеха, и аз ги лъгах! Писано е, че съм хортувал лошо за хората, че съм ги продумвал, че в лицето им съм говорил едно, а зад гърба им друго — това е така, ама и за мене така са говорили хората. Писано е, че съм завиждал на хората, па съм ходел да ги клевета, та са патили и теглили от моите клевети… и това е истина, ама дѐ, знам ли я какво така се излъгах, яд ме беше на них, защо са по-добри от мене, па у яда си и завистта си сторих тоя грех… за него съм кабахатлия, но какво да сторя?
… Хеле пък за това
пиянство
цел тефтер — все
пиянство
е написано, ама хич не ме питате, аджеба, защо съм бил пияница?
… У младини ме научиха лоши хора, а у старини пиех от кахър, от юхке, от патила! … Та малко ли съм патил, я вижте… кой можеше да се удържи при тия кахъри от пиянлъка? Съдете ме, ама мислете и на кахърите, що съм патил… турете ги и них на везните, та тогава да вадим накъде ще натегне! …“ Ангелите се поспогледаха помежду си, пошепнаха нещо на св.
към текста >>
13.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят
пиянството
и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек.
Качват се на трамвая, слизат на ул. „Опълченска" и Симеон ги завежда на площадчето срещу салона на № 66. Приятелите от салона ги виждат, една сестра отива при тях и им казва: „Ако сте дошли при нас, влезте вътре, защото сте мокри, а ако не сте за при нас, приютете се някъде, защото може да настинете." Симеон се обръща към приятелите си и казва: „Нека да послушаме жената, която ни покани, да влезем и да видим какво става в този салон." Те влизат и сядат най-отпред на пейката до катедрата. Присъстващите там мъже и жени запяват някаква песен. Скоро след това на катедрата застава един светъл човек, с бяла брада, облечен в бял костюм.
Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят
пиянството
и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек.
Една топла вълна облива петимата приятели. Докато им говори тези неща, които се отнасят точно за техния живот, изпитват голямо вълнение и напрежение и мокрите дрехи на гърба им изсъхват. След това въведение възрастният човек започва беседата си. Накрая събранието завършва с песен и молитва. Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево.
към текста >>
14.
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на
пиянство
или на всякакви други измамни привички.
Аз никога не можех да допусна и дори да си представя, че с мен ще се случат такива неща, на каквито станах способна след голямото нещастие, което ме сполетя. На тази земя ние сме роби на навици и традиции. Както за радостта, така и за скръбта ние имаме установени изразни форми. Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в себе си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика. Ние не знаем кое е по-добро за тези, които са минали в отвъдния свят.
Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на
пиянство
или на всякакви други измамни привички.
Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите. Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях. Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее? А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата? Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата.
към текста >>
15.
Към природата!
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тук спадат: Отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат,-
пиянството
, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на некои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека.
Към природата! Основният грях на човечеството, който го е докарал до днешното му мизерно състояние, може да се формулира с думите: отдалечаване от природата, което значи отдалечаване от посоката на естествения развой на човека, отдалечаване същевременно от естествените условия на живота. Тук вече спадат безбройните противоестествени привички, наклонности, обичаи, страсти и злоупотребления, които човек е вършил и върши до днешен ден, в противоречие с природните закони.
Тук спадат: Отдалечаването на човека от земята-хранителка, от слънцето, от чистия въздух, от чистата храна; тук спадат,-
пиянството
, месоядството, злоупотреблението с половата енергия, леността, прекомерното развитие на некои качества и способности в ущърб на други, изобщо всички форми на неестествения живот на човека.
Към тях най-после ще трябва да при- бавим егоизма, — стремежа към отделност и лично добруване за сметка на другите, който в същност е основата, върху която е станало цялото отдалечаване на човека от природата. Защото той, егоизма, е нарушение на основния закон на живота: единството, той е отдалечаване от единството на природата, след което вече естествено следват всички други по големи и по-малки отклонения от нея. Да се възвърнем отново към природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . . „Да се възвърнем към природата!“ — Днес за днес с това понятие се още само парадира, броди се по неговата повърхност, спират се само на отделни малки точки от обширната област, която то обхваща. Самохипнотизирват се, спирайки всичкото си внимание на частности, мислейки че причината на всяко зло е там.
към текста >>
16.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Всеки в този шарен град има за нещо да бута напред, и Атанас ще е с него, защото и българите, и българските работи, и те искат бутане напред сред мързела на турските чиновници, сред мегаломанията на гръцката градска дребна риба, сред напереното кавгаджийско
пиянство
на гагаузките кибритлии.
На петдесет и четири години вече, те още го виждат като момче преводач, дето да ги въведе в качеството им на новодошли дипломати в обстановката във Варна и Варненско, но това него не го засяга. Защо не? Той е отворен за всички, защото отвориш ли врати на тези, дето не ти преграждат пътя, и те ще ти отворят врати, когато имаш нужда и нямаш намерение да им преграждаш пътя. И ако нещата са застояли за тебе и искаш да вървиш напред, всеки, който иска да върви напред и да размърда тези застояли неща, дето ти пречат, ти е съюзник. Толкова е просто.
Всеки в този шарен град има за нещо да бута напред, и Атанас ще е с него, защото и българите, и българските работи, и те искат бутане напред сред мързела на турските чиновници, сред мегаломанията на гръцката градска дребна риба, сред напереното кавгаджийско
пиянство
на гагаузките кибритлии.
Старата църква „Св.Димитър“, Варна И ето ти ги на следващата година младият руснак и възрастният българин обикалят цяла Северна България, престорени на търговци, за да не тръгне пак мълвата, че се занимават с шпионски работи,щ от хан на хан, и от познат на познат, и от приятел на приятел чорбаджи Атанас води и обяснява, и превежда, а Рачински пита и се вре във всички търговски, обществени и църковни работи. Защо не? Рачински е запален на славянска тема и как да се помогне на православните българи и в отплата за това, дето чорбаджи Атанас му помага да си влезе в службата, толкова много ще помогне на българските работи, че равносметката ще натежи на хаджи- Атанасова страна. Наистина Рачински се застъпва пред гръцкия вдадика на Варна - Порфирий - да се спре това мърморене срещу свещеника на „Св. Богородица“, дето вмъквал в службата по някоя славянска дума, че нали го знае и нали поп Константин му е стар приятел.
към текста >>
17.
8:45 ч., 21 юни [сряда], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
Например борим се с глада или с
пиянството
, но кои са дълбоките причини?
Четиво: Тит, 1: 3 до края; Колосяном, 1: 21 до края; Коринтяном, 9 - цялата. Вие десеттях да се научите на закона на Любовта, да знаете да насочвате закона на Любовта. У вас е залегнала мисълта, че светът лежи под Лукаваго, т.е. не се съобразявай с лъжливата форма на света. Ние се борим със света, но не знаем с кой свят се борим.
Например борим се с глада или с
пиянството
, но кои са дълбоките причини?
И единият и другият гладуват, но има различен глад. Сега трябва да разграничим света. Вие сте стигнали до степен да не сте доволни от себе си. Първото нещо в новия живот е комунизира- не, побратимяване на малкия труд. На ден да отделяш по 1-2 часа за Господа и, каквото спечелиш, да го внесеш на Господа.
към текста >>
18.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против
пиянството
.
Славни дни с песни вечер и топъл качамак и винаги гладен стомах. Как се промени първоначалната негативна нагласа към комунарите Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели. Пък те се чудеха, как така, млади хора, дошли от големия град се поробват с такъв тежък труд. Затова гледаха към нас някак си недоверчиво. Какво му провървя на този Жечо, че му дойдоха толкова много помощници.
Така си говориха в кръчмата, а кръчмаря ги насъскваше срещу нас, защото беше разбрал, че ние сме против
пиянството
.
Попът се присъедини към него в тая злостна кампания срещу нас като разбра, че ние в черква не ходим. Гледаха ни, че ходим боси. А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръни и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град.
към текста >>
НАГОРЕ