Търсене в текстове за 'Паша'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 86 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало.
Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна.
към текста >>

2. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Заспалия овчар не го буди, но ти подкарай овцете към зелената паша и овчарят да тича отподире.
Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога. Един ме попита в какво стои моята сила. Тайната на моята сила е във връзката ми с Бога. Този, който ме питаше в какво стои моята сила, искаше да я узнае, та като я придобие, да може да упражнява влияние върху хората, да им въздейства за лични цели. А пък съвсем другояче стои въпросът. Заспалия овчар не го буди, но ти подкарай овцете към зелената паша и овчарят да тича отподире. Дължината на живота зависи от хармонията с ангелите, с Невидимия свят, с Бога. В живота ти е определено какво трябва да правиш. Ти ще бъдеш един носител на Божественото. Кой от вас е свободен? Министри, учители, стражари – те не са свободни.
към текста >>

3. 69) Подем в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични.
През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични. В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно.
към текста >>

4. 71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“.
Този труд е немско издание на лекциите му, държани в Съединените щати през 1933 г. по специална университетска покана. Друг, който разработва въпроса за организатора и индукцията, е Ото Манголд. Първият му труд – „Въпросът за регулацията и детерминацията у зародиша на тритона“, излиза през 1920 г. По тези научни въпроси допринася и Хилда Манголд. Неин труд е „Присаждане на организатори в различни комбинации у безопашати земноводни“. Нека разгледаме накратко техните изследвания и резултатите от тях. Има няколко вида присаждания: автопластично – присаждане на част от тялото на един индивид върху друго място на същия индивид; хомопластично – присаждане между индивиди от един и същи вид; хетеропластично – присаждане между различни видове от един и същи род; ксенопластично – присаждане между разни родове и даже между различни разреди. Чрез многобройни опити биолозите доказаха, че в организма има специални центрове, които могат да се наричат силови центрове или силови полета. От тях излизат енергии, които организират околните тъкани в едно или друго направление. Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко – организатори.
към текста >>

5. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Петнист дъждовник – опашато земноводно, което живее и у нас
Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи Палиативно (фр.) – полумярка, временно решение Пертурбация (лат.) – смущение, нарушение в установения ред или ход на нещата Петнист дъждовник – опашато земноводно, което живее и у нас Пластир-везикатор (лат., анат.) – от везика – мехур Пряко приспособяване – целесъобразна реакция на организма спрямо външни въздействия в случаи, когато всяко действие на естествения подбор е изключено Психоламаркизъм – направление в биологията, според което в основата на еволюционния процес лежи нематериален фактор: „психическа енергия“, „сила на растежа“ и др. Психометрия (вещогадаене) – метод, при който се използва физически стимул, а изследователят се стреми да открие парапсихологически асоциации, свързани с даден предмет, и от чисто психологическите, пораждащи се в съзнанието на екстрасенса Регенерирам (лат.) – „прераждам“, възстановявам
към текста >>

6. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва.
Нека дойде ядката на народа, 10-20-100 души – интелигентни и добри българи, и ще им се кажат методи за работа. Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката! “ Така работил весел и предоволен десет дни. Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва. Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-бучуклия.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката. Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия. И ако не можеш, ще заповядам да ти ударят десет тояги.“ Също така и нашите политици не знаят да кроят като този българин. Те са дошли до тютюневата кесия и ако не могат и нея да скроят, тогава ще ядат пердах. Редакторът: Положението е тежко.
към текста >>

Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-бучуклия.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката.
Политиците може да имат добри желания, но са невежи и прилагат стари методи. Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката! “ Така работил весел и предоволен десет дни. Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва. Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-бучуклия.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката. Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия. И ако не можеш, ще заповядам да ти ударят десет тояги.“ Също така и нашите политици не знаят да кроят като този българин. Те са дошли до тютюневата кесия и ако не могат и нея да скроят, тогава ще ядат пердах. Редакторът: Положението е тежко. Положението не е тежко.
към текста >>

Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия.
Нашите политици приличат на онзи българин, който работил градинарство десет години подред и после казал, че му дотегнало, та тръгнал да търси работа. Стигнал чак до Солун и се хванал да работи при един абаджия, като си казал: „Това да се боде с тази игличка е лесна работа, не е като с мотиката! “ Така работил весел и предоволен десет дни. Когато един турски паша пратил слугата си да повика прочутия абаджия, за да му крои гащи, той бил зает и затова отпратил новия си калфа да каже, че след малко идва. Чакали го, но като се забавил, пашата се обърнал към калфата: „Гледам, че си майстор, уший ми гащи бир-бучуклия.“ Онзи почнал да крои, а пашата гледал, че нищо не излиза, на нищо не прилича кройката, затова му казал: „Тогава скрой ми салтамарка.“ Но пак нищо не излязло от кройката. Пашата се разгневил: „Тогава поне ми скрой тютюнева кесия. И ако не можеш, ще заповядам да ти ударят десет тояги.“ Също така и нашите политици не знаят да кроят като този българин. Те са дошли до тютюневата кесия и ако не могат и нея да скроят, тогава ще ядат пердах. Редакторът: Положението е тежко. Положението не е тежко. Положението на този народ в един миг може да се оправи, не се изискват векове.
към текста >>

7. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи?
Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване.
към текста >>

8. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи?
Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха. Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване.
към текста >>

9. Роди се новият човек - Боян Боев (1883 – 1963)

От сестра Паша Тодорова, по случай 12 юли Петровден.
Роди се новият човек, за когото небето слиза към земята, а земята възлиза към небето и там някъде, на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка за обща работа за мир и любов между човеците. Роди се новият човек, вдъхновителят на всички прогресивни люде в света, и даде им възможност кой с перо, кой с мотика, кой с четка, кой с рало, кой със сърп, чук или машина; кой с живот или песен да хвалят и прославят великия Творец Живия Господ на Любовта. Роди се новият човек, който превърна живота в песен и песента в живот. Роди се новият човек певецът на Любовта, служителят на Мъдростта и носителят на Истината. Роди се новият човек, огрян от лъчите на вечногреещото слънце носителят на новото в света Учителя. От сестра Паша Тодорова, по случай 12 юли Петровден.
към текста >>

10. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

от сестра Паша Тодорова
СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ от сестра Паша Тодорова Братска вечеря, 27 декември 1954 г. Драги братя и сестри и драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десетгодишнината от неговото заминаване деня 27 декември 1944 г. статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата 11 юли 1864 година раждането на Учителя, изгряването на звездата на великото дело, делото на освобождаването на човечеството от материалния и духовния гнет, от материалното и духовно робство.
към текста >>

11. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

от сестра Паша Тодорова
СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ от сестра Паша Тодорова 27 декември 1955 г. Драги братя и сестри, драги гости, Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г. Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време.
към текста >>

12. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

слово от сестра Паша Тодорова
СЕЯТЕЛЯТ НА БОЖИЯТА НИВА слово от сестра Паша Тодорова 27 декември, 1956 година Драги братя и сестри, драги гости, От деня, когато обичният ни Учител напусна Земята, изминаха 12 интензивни години, 12 зодиака. Въпреки това словото на Учителя не престана да звучи, защото това слово се проектира върху екрана на живота, отдето ехото на самия живот го поема, отнася го до най-отдалеченото човешко ухо, до най-усамотения човек в света и тихо ни нашепва: Има музика в живота! Затова човешката душа непрестанно пее своята възторжена песен за мир и любов, за знание и светлина, за истина и свобода.
към текста >>

13. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци.
Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъщаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чисто място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен в Узана и всякога с възторг говореше за него. И този път се разположихме на Марков стол. Накладохме буен огън от сухи букови дърва, хапнахме нещичко с горещ ароматен чай, и в приятни разговори и размисъл, си отдъхнахме. Преди приготовленията за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се разходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една от тях моят брат се спря и втренчено погледна към земята.
към текста >>

14. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
Устройването и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности. Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията.
към текста >>

Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода".
Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
към текста >>

В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода".
"Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател.
към текста >>

15. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното).
САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище“ №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното). Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти.
към текста >>

Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“
Извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. „Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие.
към текста >>

Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов.
Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. „Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“ Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове.
към текста >>

Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него.
Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот.
към текста >>

16. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него.
Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това." В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от Божия закон.
към текста >>

17. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери".
Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен. Когато човек е бил в полусъзнателна връзка с духовния свят, той често и в повечето случаи е изпадал под властта и ръководството на низши, изостанали същества, които са имали интерес да държат човека в това състояние, за да го използват за лични цели. А Христос, Който е въплътеният Логос, иска да направи хората силни, свободни и самостоятелни. Затова Той казва: "Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги послушаха. Аз съм Вратата на овцете. Ако влезе някой през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намери". Някой може да помисли, че според тези думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Това е повърхностно и материалистично разбиране на въпросите. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тези думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които са дошли преди Христа. Това не е вярно, защото сам Христос на много места цитира Мойсей, Исайя, Данаил и пр. Така че, тези думи имат по-дълбоко значение.
към текста >>

18. 3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери".
Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора. И Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят. Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят". В 10 глава се развива идеята за добрия Пастир и за Вратата на кошарата на овцете. В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери". И после казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Тази мисъл е много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни условия, които са необходими за нашето развитие. Той сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно".
към текста >>

Затова Той казва още: "Който влезе през Мене, спасен ще бъде и паша ще намери".
Той сам ни създава тези условия. Чрез Него ние можем да придобием Вечния Живот, който е целта на нашето съществуване. И затова Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Той е Онзи, чрез Когото, когато влезем в духовния свят, той ще ни се разкрие в своята красота и величие. Той е, Който организира нашия душевен живот. Затова Той казва още: "Който влезе през Мене, спасен ще бъде и паша ще намери". Защото човек може да проникне в духовния свят и живот без Христа, т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата. Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга светлина. Тогава той ще срещне онези, за които Христос казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници. Това са тъмните духове, които водят човека по крив път.
към текста >>

19. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

че ще има такава делегация." Няколко часа по-късно сестра Паша тръгнала от
Една сутрин, след като направили молитвата и посрещнали изгрева на слънцето, Учителят обявил пред всички: „Днес ще пристигне една важна делегация от София." Приятелите го запитали каква е тази делегация и откъде има известие за нея. Той им рекъл: ,,Аз разбрах по облаците, че ще има такава делегация." Няколко часа по-късно сестра Паша тръгнала от лагера на Сините камъни да си дойде в София. Когато стигнала на гарата, спрял софийският влак и от него слезли трима души. Те отивали при Учителя на лагера на Сините камъни.
към текста >>

20. Метод за развиване на милосърдието - Влад Пашов (1902- 1974)

По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша.
Така че не е достатъчно човек само да слуша или да чете какво говорят другите, но има един практичен, опитен начин, по който той може да се учи. Който иска да се учи и да напредва в Живота, той трябва да си избере такива другари, които Природата щедро е надарила. Тези хора са родени при благоприятни условия. Човек може да добие някои благородни, възвишени чувства от растения и от животни. Например милосърдието е развито и у някои животни и растения. По тази причина именно човек още от най-стари времена е бил овчар, водил е овцете на паша. Овцете развиват смирение в характера на човека. Те го учат още и на самопожертване. Волът пък учи човека на търпение. Петелът заставя човекът да мисли. Например някой човек е много замислен, иска да разреши известен въпрос, но не може; веднага неговият петел излиза насреща му и започва да кукурига.
към текста >>

21. Каталог съставен от Лалка Кръстева - Лалка Кръстева (1927-1998)

Имайки предвид реченото от Учителя може би, брат Боев даде каталог от всички беседи и лекции на Учителя, съставен от него, на Паша Теодорова, на Елена Андреева и на мен.
На пейките седяха Учителят и брат Боян Боев. Поздравявам и отминавам. На другия ден, след лекцията на Младежкия окултен клас, брат Боев ми казва: Вчера, когато ти мина покрай нас, аз казах на Учителя: Тази млада сестра пише много хубави мистични писма. Учителят си притворил очите и рекъл: Тя ще бъде много добра за една последователна и системна работа около новото Слово. Аз тогава не обърнах внимание на казаното, но след години така се стекоха нещата, че тези думи се сбъднаха абсолютно. Имайки предвид реченото от Учителя може би, брат Боев даде каталог от всички беседи и лекции на Учителя, съставен от него, на Паша Теодорова, на Елена Андреева и на мен. Като видях колко много са неиздадените беседи, пожелах да ги издиря и да направя поточен каталог. Споделих го с Елена Андреева и с Крум Въжаров. Те независимо един от друг са говорили на Борис Николов да съдейства да се издирят и обновят непечатаните беседи, щом като аз се ангажирам с това и плащам за машинопис. Много трудна, но все пак благодатна беше работата около каталога и около беседите, и то в най-опасните години. Не се откриха всички беседи.
към текста >>

22. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша.
Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша. Иго не беше умрел от божа смърт, а от нож. Убоде го Дели Ахмед бей, синът на Омер ага Трапензалията. Аркадашин му бил у млади години — заедно яли, пили и лудували. Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на крака. Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш?
към текста >>

— Дошло ред на Ибрахим вали паша.
“ Като опита мама, тогава ще подбере по същия ред и тетка, и баба Таца, и кака Кирка, и всичките, колкото са на кириша. Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи.
към текста >>

Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука.
Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее.
към текста >>

Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го удари.
Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна! … Харемът ти беше пълен с жени, една от друга по-хубави, но ти не пожали чуждата челяд! Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста! И трети хабер ти се прати… Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го удари. Той едва можа да измърмори думите: „Доста… доста! “ — и го грабнаха, та го закараха къде едно тъмно кьоше и след малко замириса на катран! … Докато беше жив, целият му конак миришеше на гюл-яй, на миск и на какви ли не хубавила, а там го хвърлиха в катрана! … Редът беше на чорбаджията Гьоре мунафъклъкчията.
към текста >>

23. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова.
Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова. А другите две бяха Савка Керемидчиева и Паша Теодорова. Накрая трите сестри се събраха и разказаха подробно цялата история на всички. Чуха всички. Но на някои това не им изнасяше и си правеха оглушки. Тези оглушки си ги правят и до днес.
към текста >>

24. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща".
А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща". Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев -банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец.
към текста >>

А: А имам тези опитности на Паша.
А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мене в „Златната тетрадка", но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам.
към текста >>

25. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Кузманов на тема „Окултни науки", а в 10 часа се изказа сестра Паша Тодорова върху: „Новото учение или великата лаборатория на живата природа." Следобед в 16 часа говори наново брат Боян Боев върху темата: „Свободни училища, основани на окултна педагогика."
Вторник, 3 юли, 7 часа сутринта В този ден пръв говори брат Боян Боев на тема „Окултизъм и наука". В продължение на два часа братът разви своята тема, като изказа ценни мисли. В 9 часа започна да говори брат К. Кузманов на тема „Окултни науки", а в 10 часа се изказа сестра Паша Тодорова върху: „Новото учение или великата лаборатория на живата природа." Следобед в 16 часа говори наново брат Боян Боев върху темата: „Свободни училища, основани на окултна педагогика." В 17 часа имаше общи въпроси и разисквания, в които взеха участие братя и сестри: Н. Каишев, Г. Радев, К. Кузманов, Г. Драгатов, О.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.
Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделя Денят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка. 28 юли, понеделник Заедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур. Движенията му бяха изразителни, красиви и хармонични. След това той ни говори за координиране на земните и духовните течения. После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
към текста >>

27. ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА' - Теофана Савова

В тази група са сестрите Паша, Еленка, Савка и брат Боян Боев.
Така е и когато се храни, и когато спи - той винаги е деен, работи непрестанно. Учениците имат знание дотолкова, доколкото са го приложили на практика в живота. Знание е онова, което сме изработили и вградили в идеята за хармония и съвършенство. Вярно е, че около Учителя има от всички тези категории хора, но кои са негови ученици само той знае. Има и специализирани групи, например групата на стенографите, които записват всичко, което Учителя говори. В тази група са сестрите Паша, Еленка, Савка и брат Боян Боев. Когато някой от тях отсъствува, замества го брат Борис. Групата на музикантите има за задача да записва това, което Учителя пее и свири. Чудесна работа в нея вършат братята Асен, Ангел, Симеон и Кирил. Когато някой от тях отсъства, бива заместван от други извън групата, но тогава записаното не винаги е точно, а понякога е и съвсем лошо. Имаме си и група на физическите работници.
към текста >>

28. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша:
- Може, заповядайте! Събух обувките си и се качих по стълбището. Горе, в стаята, беше брат Абрашев. Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях. В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша: „Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява." Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви служа.
към текста >>

29. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка.
Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада. Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или старогръцки групи — за свободни разисквания. Една сутрин Учителя отива на лекция в общия клас, а в салона няма никой. Всички били при Лулчев, та даже и стенографките Паша, Елена и Савка. Учителя вижда Ради, който отивал също в „упанишадата", и го извиква да се върне. Ради влиза в салона при Учителя за беседата. След малко голяма група гузни ученици идват и влизат в салона, който скоро се изпълва, и Учителя започва беседата си. Постепенно той освобождава душите от това вътрешно робство и Любомир Лулчев започва да събира групата на своите „упанишади" след беседата на Учителя и да им разяснява Словото. Тези „упанишади" съпътстват Учителя до заминаването му през 1944 г.
към текста >>

В нея влизат стенографките Паша, Савка, Димитър Стоянов и много други.
Почти всички са спиритисти. Младото поколение не е запознато със същността на спиритизма и затова много от тях се увличат лесно и влизат в група на бай Дончо. Той прави сеанси, на които се явяват различни духове и дават полезни съвети на братята и сестрите. Духовете обясняват, че Учителя е най-великият слязъл на Земята и носи Словото Божие, но за да го разберат младите, трябва непременно да посещават спиритическите сеанси, на които ще им дообяснят това, което Учителя е казал. Групата нараства и става доста голяма. В нея влизат стенографките Паша, Савка, Димитър Стоянов и много други. Стенографките през деня стенографират беседите, разчитат ги, а вечер отиват при бай Дончо да ги учи и напътства в Словото. Това продължава доста време. Постепенно духовете започват да ги отклоняват, като нареждат да не посещават повече беседите, а да ходят само на сеансите, откъдето да получават истинското знание, понеже Учителя е един от многото Учители, дошли на Земята. Най-накрая карат братята и сестрите да си острижат косите нула номер, да ядат само жито и да носят гумени галоши. Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.
към текста >>

30. 5.6 Младежки събори - Светозар Няголов ( -2013)

Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза вестник „Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителя държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях, да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителя дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора, започват да отделят по един лев за Господа за една година. Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават на Учителя.
към текста >>

31. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други.
От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван.
към текста >>

32. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.
Олга Славчева След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония — Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование. Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага.
към текста >>

33. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава.
Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб.
към текста >>

Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината.
Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителя я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение.
към текста >>

Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона.
До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителя я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на горницата и стои там, за да види Учителя.
към текста >>

34. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник.
Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно.
към текста >>

Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува.
На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема.
към текста >>

Запомнил я и я казал на Паша.
Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си.
към текста >>

Паша завежда Иван при Учителя.
Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти.
към текста >>

Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище.
Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той разглежда ръката му и казва много работи. Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни.
към текста >>

Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат.
Иван запомня само следното: „Ти, момче, се стегни за големи страдания." Това предсказание не закъснява. Иван пожелава да стане авиатор и Паша му съдейства да влезе във Военното училище. Той не е свикнал на ограничения, започва да бяга от казармата, за да посещава беседите. Това се повтаря няколко пъти. Арестуват го и двама войници го конвоират. Иван пожелава да се обади на Паша, но те не го пускат. В джоба си той винаги носел лют червен пипер, с който се храни. Хвърля в очите на двамата войници пипера и избягва. Съди го Военен съд и попада в затвора с голяма присъда като опасен. Идва на власт Стамболийски и го амнистира. Записва в Университета литература и завършва.
към текста >>

35. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Името Забилци е получено от преди двеста години и е дадено на фамилията от местния паша за честно и стриктно изпълнение на задълженията при изплащането на данъците.
- Ами какъв ти е занаята, бре сине? - Бакърджия съм, дядо. Дюкян имам. - Иди си със здраве - успя да изрече старият, а двата коня със ситния звън на пряпорците понечиха да се възкачат по нагорнището. По майчина линия Константин Дъновски води началото си от стар овчарски род в Устово, известен под прякора Забилци. Името Забилци е получено от преди двеста години и е дадено на фамилията от местния паша за честно и стриктно изпълнение на задълженията при изплащането на данъците. Родоначалник на този голям овчарски род бил Георги Манолов, който на времето си стопанисвал около пет хиляди овци1. Потомък на този род е бил Йоргаки Зебилев2 вуйчо на Константин Дъновски по занаятие бакърджия, който ще видим, че играе значителна роля в живота на младия Константин. * Много мила, много радостна бе срещата на Костантин с вуйко си Йоргаки Зебилев. Не стигна нощта да се наприказват братът и сестрата, вуйкото и племенникът.
към текста >>

36. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата.
В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица. Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица. Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място.
към текста >>

Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място.
Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г. се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова.
към текста >>

В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души").
След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г. се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението.
към текста >>

Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата.
Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г. се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият владика Порфирий. Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене. 1Известия на варненско арх.
към текста >>

37. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

За записване Словото на Учителя съществен принос имат трите стенографки - Паша Теодорова, Савка Керемедчиева и Елена Андреева.
Разбрах, че пътят ще бъде труден, но ние трябва да го отстояваме, така както те го отстояваха с живота си. * Преди да си замине, Учителят е казал на стенографката Савка Керемедчиева да предаде всички свои стенограми на Борис Николов, и тя ги е предала. Борис Николов е дешифрирал много от стенограмите на беседите. Учителят оставил тетрадка с музикалните творби на Мария Тодорова и тя подготвя за печат книгата „Песни от Учителя“. Словото на Учителя най-напред е записвано от Петко Гумнеров, частично от Димитър Голов и за кратко време от Тодор Гълъбов. За записване Словото на Учителя съществен принос имат трите стенографки - Паша Теодорова, Савка Керемедчиева и Елена Андреева. Боян Боев записвал главно разговорите с Учителя. Той и Борис Николов са дешифрирали и беседи от Учителя. Съхранението на Словото след 9 септември 1944 г. било изключително трудно, затова малка група от учениците участвали в организацията на този процес в пълна тайна. Макар и косвено, всеки от тях дал своята безкористна дан, за да може ние сега да четем Словото на Учителя.
към текста >>

38. Елен и сърна. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЕЛЕН И СЪРНА (Басня) Едно стадо сърни излязло по планината на паша; то се предвождало от един стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят ,стръги, къде залагат примки и капани, или копаят трапове, в които да ловят живи сърните.
ЕЛЕН И СЪРНА (Басня) Едно стадо сърни излязло по планината на паша; то се предвождало от един стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят ,стръги, къде залагат примки и капани, или копаят трапове, в които да ловят живи сърните. Обаче той не знаял за един нов трап, за една стр&га, която била направени миналия ден. Еленът водил стадото право на тоя трап, на тая стръга. Едно сърненце, което вървяло най-подире, познало, че пътеката, по която вървят сега, е тая същата, по която то само вървяло вчера и поради незнание бе паднало в новоизкопания трап, и беше се избавило по някакво чудо. То изтичало напред пред елена и рекло: — Стой, дядо, стой! Не върви по тая пътека, защото напреде ни има трап; а ако повървим още малко, ще дойдем до новонаправената стръга. Аз я видях вчера, и дори паднах в трапа, но по някакво чудо се спасих.
към текста >>

39. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— дим Осман паша в затвора, главата му на двора.
— бухал В шушулчица се ражда, в гърненцето умира, а всеки му се радва, кога добре увира. — боб В прости дрехи като роб, брада има като поп, рога има като вол, сутрин вечер лиже сол. Що е? — козел Бели пчели от високо прилетели, топло слънце ги напекло и умрели. — снежинките Дълъг Димо без кости в облаците на гости. — дим Осман паша в затвора, главата му на двора. — гвоздей Ти го биеш тапа-тупа, а то брашно куп натрупа. — сито Не изгубила е нищичко Тодора, а пък постоянно дири, рови двора. — кокошка Цаних си вратарче, черно, мургаво татарче, да си стиска устата, да ми пази вратата. — катинар Сиво, сиво свито, със игли набито. — таралеж Голо в огъня играе, а не иска и да знае.
към текста >>

40. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия.
После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия. С помощта на поляка Чайковски в Сливен и борецът за модернизацията на Турция, Мидхад паша в Русе, Миркович дава рамо на идеята за обособяването на свободна от гръцко влияние българска екзархия. За съжаление в този етап на живота му водеща роля играят освен полски и турски аристократи, и един български сметкаджия. Става дума за софийския митрополит Доротей, който е запален туркоман и туркофил, доносник на властите. В истерията си да се добере до екзархийски сан - Доротей оклеветява доктора в политическо заговорничество, и Миркович бива осъден на смърт. С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга. След две години затвор в Цариград Миркович е препратен на заточение в Мерден (Диарбекир).
към текста >>

С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с.
Константин, за Синдел с трена (и ново видение). Провадия, Ново село, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан. Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото село Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото село Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково. 3 октомври... - Скобелово, Борисовград, Папазли, Яхли, Ахматово, Ходжеиново, Кара-изово, Станимака. На 6 октомври вали сняг. С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с. Пергел, Горна Камарица, Саранци, Столник. С.
към текста >>

Влас, Емине, Гъозикен, Бяла, за Варна през Антикъой, Фъндъкъой, Оряхово, в ханчето в Паша Дере спира премръзнал.
Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари. 4 февруари... - Алазагли, Артаклари, Скобелево, Гаврилово, Ямбол, Стралджа, Карнобад, Ерифили, Айтос, Бургас, Месемврия, Чимос и Равда, св. Влас, Емине, Гъозикен, Бяла, за Варна през Антикъой, Фъндъкъой, Оряхово, в ханчето в Паша Дере спира премръзнал. Във Варна приспива в Милконовия дом. 8 март... - За Балчик през Франга, Ени-кьой, Чаталчешме, Гечилер, Текето, Балчик, Каварна, Т. Сюючук, Михал бей, за Добрич през Диван-ювалъ, Чаирли-гъол, Сус-къой, Вейлюфак, Айдънчево, Башбунар, Kypm-дере, Чанаклар, Алъчкъой, Каба-сакая, Гелинджик. Адски студ!... Сюючук, Малко-чамурли, Средно-чамурли, Голямо-чамурли, Денеклер, Кара-мелит, Канак, оямар, Курт-бунар, Гюлер-кьой, Суджак. Поемат за Силистра, Алфатар, Тутракан, Русе, Свищов, Аахово, Аом, Видин, Кула, Новоселци, Бяла Рада.
към текста >>

41. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова.
14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“. Опитът на свещениците да предизвикат диспут се проваля. 21 Авгст 1922 - Дава песента „Фир Фюр Фен“ в Търново. 1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката душа.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г. Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова. 25-26 август - Провежда се екскурзия на Черни връх, където Учителят изнася беседата „Здравия ум“ пред 130 души. 9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители на групи от провинцията, на която изнася беседите „Абсолютно наймалката величина“ и „Окултният закон на противоречията.“ 11 септември 1923 - - Открива третата година на Общия окултен клас“ с беседата „Високият идеал.“ 2 април 1924 - Изнася лекцията „Разумното сърце“ пред Общия окултен клас. 6-7 юли 1924 - Открива Втория младежки събор в София с беседата „Да възлюбиш.“ 11-17 юли 1924 - На екскурзия на братството до Мусала изнася беседата „Новата азбука.“ 31 август 2 септември 1924 - Среща на ръководителите на братските групи от провинцията. 5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей. 5-8 юли 1925 - Открива третия младежки събор с беседата „И обхождаше Исус цяла Галилея“.
към текста >>

42. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща.
1805 г. в с. Гулица, Месемврийско, се ражда дядото на Петър Дънов чорбаджи Атанас. 1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование.
към текста >>

И - ооо! - южната стена на бараката, която слънцето е напекло в тази ранна недостопена пролет, и като си сложиш дланта на нея, топли, усмихва се, казва без думи - „идвам, нося ти пролетта, какво си се изтърбушил такъв...“ И пашата екзекутор в Месемврия, който, като вижда как апокалиптичната морска буря му отвява шатрата, усеща в сърцето си царствеността на природата, за която малки и големи са все нейни чада хайванчета, завалийчета; усеща в сърцето си, че има любов, по-силна и величествена от волята на султана, и казва: „Подарявам душите на останалите християни!“ и ги пуска да вървят, каквото ще да е наказанието му, че е нарушил волята на земния си господар - султана.
И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка. И вятърът, който носи прашеца. И магарето, което реве толкоз влюбено, толкоз влюбено! И циганката, която обича семейството си с такава гордост, че не дава на кмета да гледа на децата й и на мъжа й като на „цигани“. И - ооо! - южната стена на бараката, която слънцето е напекло в тази ранна недостопена пролет, и като си сложиш дланта на нея, топли, усмихва се, казва без думи - „идвам, нося ти пролетта, какво си се изтърбушил такъв...“ И пашата екзекутор в Месемврия, който, като вижда как апокалиптичната морска буря му отвява шатрата, усеща в сърцето си царствеността на природата, за която малки и големи са все нейни чада хайванчета, завалийчета; усеща в сърцето си, че има любов, по-силна и величествена от волята на султана, и казва: „Подарявам душите на останалите християни!“ и ги пуска да вървят, каквото ще да е наказанието му, че е нарушил волята на земния си господар - султана. 10 май 1996 г. с. Болярци, Варненско Седемдесет души избиратели и трийсет магарета. И цигани колкото поеме, както се казва в кулинарията. Една хубава циганка агитирала селяните да не гласуват за кмета, въпреки че нямало други кандидати, и той - като го избрали - павирал всички улици с изключение на нейната. И сега аз съм зад един пенджер от един квадратен метър с дванайсет джамчета, гладиоли, рози, лози, тор, гумно, коприва и ръждив тел между мен и изровената и затревена улица и пиша на новия си Macintosh Power Book 1200, но не ми се пише, защото от гледна точка на периода, за който ще пиша, сегашните българи са като тогавашните турци, а сегашните цигани са като тогавашните българи - борят се за правата си.
към текста >>

Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.
Нея сутрин малко по-нататък над табията Йени Дуня, дето щеше да е молебенът, сред българските местни първенци хаджиите Рали Мавридов и братя Георгиевич стърчеше друг гост на града: висок, слаб, с права русолява коса и пронизващ поглед, той бе в полуселски дрехи за разлика от хаджиите, но почитта, с която го гледаха те, явно го правеше равен сред равни. Той гледаше на бурята с други очи; с вътрешните си очи, и те не виждаха ни скеле, ни нищо друго наоколо, защото стихията пред него не бе сегашната само стихия, и кипеше не пред четиридесетгодишния хадърчански чорбаджия, на когото хаджиите говореха сега, без да ги чуе, а пред шестнайсетгодишния Танасчо на Копаранския бряг, дето щяха да докарат баща му вързан с още някои и да го хвърлят в морето да се удави. Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко училище в града. Пръв селянин на село Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното село Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия. А и с гръцкото училище не се задоволи и го даде през свободното време да учи при махленския ходжа. Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята. Баща му и отец Михаил - между тях. Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила. Утрото не видя слънце. Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът. И додето се размърда аскерът, вятърът донесе бурята.
към текста >>

Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.
Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила. Утрото не видя слънце. Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът. И додето се размърда аскерът, вятърът донесе бурята. ...Тази месемврийска буря! Тази тука варненска буря същата!... Атанас и майка му бяха изпратили баща му в сърцето си вече три пъти, но не и морската стихия. Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе. Насред лагера ясно личеше как окованите във вериги смъртници трепереха с лица, облени от ледения порой. Чукаше град като кокоши яйца. Небето се бе издънило. И се чу провлачен глас: - Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Да вярваше ли на ушите си Танасчо? „Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание.
към текста >>

„Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание.
Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе. Насред лагера ясно личеше как окованите във вериги смъртници трепереха с лица, облени от ледения порой. Чукаше град като кокоши яйца. Небето се бе издънило. И се чу провлачен глас: - Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Да вярваше ли на ушите си Танасчо? „Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание. Поне не тия тук. Шестнайсетгодишният Атанас тогава бе плакал при вълшебното спасение на живота на баща си от знамението на бурята. Четирийсет и две годишният Атанас Георгиев сега горе на табията се питаше какво вещае тази буря. И ни най-малко не се съмняваше в отговора. Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на село.
към текста >>

И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот.
Бъдеща булка няма дори. Чирашка българска балканджийска глава - какво искаш! * В голямата картина на Европата и на Империята е съвсем друго. На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема. Струпват елитни войски, прииждат инженери, пари, материали, оръжие. Защото то се знае, русите пак ще ударят - рано или късно. И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот. Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво. Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане.
към текста >>

Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша.
Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво. Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия.
към текста >>

Нея година те са дигнали паметник в Пашакьой на своя сънародник крал Владислав, който е нахълтал с войската си някога чак до Варна, сечейки поголовно турци по победния си път.
Арапите наистина излиза, че са малко арапи - така да се каже - и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това - забележете - турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава. За тях това са - както ги наричат - „Инат Казаклар“. Представяте ли си? Нея година те са дигнали паметник в Пашакьой на своя сънародник крал Владислав, който е нахълтал с войската си някога чак до Варна, сечейки поголовно турци по победния си път. Докато великият султан не му вижда сметката - разбира се - но паметник на враг на султана!? С разрешение на султана? ! О, стига! Идете вижте сега Хадърча - Николаевка - и се помъчете да си я представите в многоезичния й разкош от времето, когато за бащата на Петър Дънов - Константин - идва време да събира семейството, в което той ще се роди, и няма да можете да повярвате, че всичко, за което разправяме, е било сред този плосък пустош! Хадърча на арапи, турски инженери и офицери, военни болници, освобождаване от данъци (скъпи мои - никакви тридесет-четиридесет процента данък като днес на продавачите на вафли пред затворените с дъна от щайги прозорци на читалището ви, не дори законните османски десет процента данък. Никакъв данък! Кръгла нула!!) Село на полски аристократи в турски униформи. Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни.
към текста >>

1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли.
1863 оглалският вожд Чийф Джоузеф сключва мирно споразумение с американската армия, което военните нарушават. 1863 влиза в действие пенсилванската железопътна линия. 1863 от Варна си заминава приятелят на българите - руският консул Рачински - и бива заместен от княз Олхинской, който забранява изграденият към консулството параклис да се ползва повече от българи. 1864 в Истанбул стават членове на Мезлиша Господин х. Иванов от Добрич и Петър Ишпеков от Котел. 1864 (21 май) в Русе валията Ариф паша прави първата копка по жп линията Русе-Варна, проектирана от английския инженер Хенри Баркли. 1864 (11 юли) в Хадърча се ражда синът на поп Константин Дъновски - Петър. Телескопичен блик В доклада си от 1873 г. новоназначеният надзирател на българските методистки мисии Флокен пише: „Голямата битка, която владееше умовете на всички българи, мина; отделянето на българите от Гръцката патриаршия, на което те гледаха като на единствено спасение за душата си, вече е постигнато. Начело на църквата им има български екзарх, 15 владици заемат предишните гръцки митрополии и 500 български свещеници водят службите. Много българи обаче се оплакват, че сега имат своя йерархия, но тя е различна само по езика, но не и по дух.
към текста >>

43. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск.
Статистиката ни казва, че десетина години преди времето, за което става дума, градът брои 16 000 жители, от които половината са турци. Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си.
към текста >>

Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината.
Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община. Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а председателят на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава. Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината. Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна заповед. Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани.
към текста >>

И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му.
Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път. И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си. Всичко това, разбира се, е така, докато образованието е в ръцете на самите граждани. С Освобождението то престава да е частна работа и на 29 август 1878 г.
към текста >>

Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях.
Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното.
към текста >>

44. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград.
Пустите му куртки, нали наскоро били боядисани с недоброкачествено синило, неволно сме си посинили и лицата, като сме си бърсали потта. Болшинството от нас заприличахме на цигани. Трябва да сме били наистина „внушителни“. Едвам пристигнахме и слушаме командата „строй се!“ Присъедини се към нас и друга доброволческа чета, та станахме една рота от стотина души, все под командата на Спас Джезаджията. Каза ни се, че Негово Височество Александър Първи изявил желание да ни види лично. Ходом марш, през улиците на града до „конака“ на Теперко Паша, Кръстевич, генерал-губернатора на Източна Румелия.“ На княз Александър било съобщено за преврата в Пловдив на 6 септември, като бил на почивка в двореца Евксиноград. В Северна България още нямало друга железопътна линия освен Русе-Варна, така че за петдесет и пет часа князът сменял файтони и кабриолети, минал през Търново, прекосил Балкана и се настанил в конака на генерал-губернатора Кръстевич, който пък си стегнал багажа и поел за Цариград. Юнаците дефилирали под звуците на военна музика. Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали. Въпреки че Спас Георгиев им казал, че всичко минало отлично. На другия ден обаче, когато Георгиев се явил при тях с пагони на поручик, те се поотръскали.
към текста >>

Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков.
Баща му в Батак; идват сегиз-тогиз писма и всички роднини се събират жадно да ги четат, а вкъщи глад. Имало за ядене само мляко, яйца от домашните животни и каша от тикви. Чудел се на майка си, която била много горда и направо сияела: Мъжът й Никола бил далеко в Тракия, да помага на сънародниците от Батак. Като се върнали дивите петли, Кларк и Никола, водели със себе си двайсе-трийсет деца по на пет-шест години - кръгли сирачета. Раздали ги за осиновяване в града. Посрещали преди това Мидхад паша в Самоков. Посрещали след това княз Батенберг. И така нататък... Само че то е от друга книга. * И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение.
към текста >>

45. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна.
Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора. Начало на работата в братската комуна с младежки плам Ето че излезе и първата работа. Отпуснаха на селяните в селото да си нарежат дърва. Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от селото. А ние бяхме девет човека и нашата работа вървеше спорно, натрупахме много дърва, а Жечо ги пренасяше с колата си.
към текста >>

46. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

При нас пристига и Паша Тодорова148.
Отпътуване обратно към София - 15 юли Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави, едри и вкусни домати никаде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки. Задава се краят на нашия престой в Русе. При нас пристига и Паша Тодорова148. С нея поработваме върху материалите, които трябва да се отпечатат като резултат и синтез от станалия преди идването ни в Русе младежки сбор в София149. Преваля лятото. Сива мъглица лежи върху полето, зад ивицата на Дунава, където се простира влашката земя. Бостаните вече са зрели. Ние често ги посещаваме.
към текста >>

146 Всичките пет сестри и по-късно присъединилата се Паша Тодорова участват в Класа на добродетелите.
144 Кумулус - Cumulus (Cu) от латински - купест. 145 Вероятно пристигането на Учителя е на 21 юли, събота и той остава до 29 юли, като сутринта в 10 ч. държи неделна беседа, за която ние засега нямаме данни. Петър Камбуров разказва в своите спомен, че в началото на август Учителя е пристигнал в Търново. Едва на 26 август - неделя, Учителя изнася беседата „Здравият ум“ на Витоша. 146 Всичките пет сестри и по-късно присъединилата се Паша Тодорова участват в Класа на добродетелите. От Сийка - друг участник в този клас, става ясно кога точно те са заминали за Русе: „Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнъж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продължих сама пътя си. На следния ден [7 юли, събота] узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна...“ (Клас на добродетелите). 147 Борис Николов разказва интересни факти за тази фина сестра и за нейното ранно заминаване от този свят: „Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и, въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея, той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши. Случи се така, че той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание.
към текста >>

Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе.
Трябваше да се чака жътвата. Но жътварите ги нямаше, ако и житото да бе започнало да узрява. А трябваше да се жъне. А чакаше и харманът“ (Изгревът, т. 2). 148 На 22 юли 1923 г. Паша Тодорова със сигурност вече е в Русе, тъй като на същата дата в Класа на добродетелите тя пише за добродетелта „великодушие“ от Русе. От архива на Класа разбираме, че тя остава най-рано до 22 август 1923 г., тъй като тогава пише за добродетелите „чистосърдечие“ и „искреност“ (Клас на добродетелите). 149 Всичките три беседи от Учителя и докладите на учениците от Първия младежки събор, наименуван „Разцъфтяване на човешката душа“ са издадени по-късно същата година.
към текста >>

47. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство. Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва. На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го упътил да се върне и да намери Петър Дънов. След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер? ". Учителя отговорил: „Разбира се, че го познавам." - „Учителю, тук на Земята ли сте се виждали? " Учителя уточнил: „Не тук на Земята, горе на небето, оттам се познаваме."91 Съществува голяма вероятност именно от този разговор на Боян Боев с Рудолф Щайнер да са останали сведенията, достъпни за днешния Управителен съвет на Единното антропософско общество в Гьотеанум, Дорнах. На среща с антропософи от България (2005) член на този съвет е потвърдил съществуването на сведения, според които Рудолф Щайнер е казал за Петър Дънов, че той има да изпълни мисия с българския народ. Това изказване може да се интерпретира по много начини. Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30291390419006