Търсене в текстове за 'Откровеност'

От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.”

Днес трябва да видите и училищните стаи. Аз ще ви покажа шкафовете и картините.” Макар че били още доста възбудени, те станали мирни, и даже двама от тях снели шапките си, когато влезли в училището. Лигтхарт ги развел из цялото училище и на разбран език им дал разяснения върху своята метода, като използвал учебни помагала, модели, картини, детските ръкоделия и училищната градина; никаква неприлична и излишна дума не попречила на работата му. Той спечелил един кръг от малки приятели, които дълго още го посещавали. „Децата инстинктивно усещат”, казва Петерсен, „дали чувствата към тях са истински. От чистотата и откровеността на нашите схващания към децата зависи силата ни над тях.” Ще приведа един разказ из романа „Идиот” от Достоевски. Този велик познавач на потайните глъбини на човешката душа, чрез своята интуиция имал вярно разбиране на педагогическите проблеми. Той е схванал, че в детската природа има нещо възвишено. В неговите произведения има много места, важни за педагогиката. Ето накратко този разказ:
към текста >>

Ученикът трябва да се отличава с искреност и откровеност.

Съзнателната лъжа никога не се прощава. Не искам да не правите погрешки. Ни най-малко няма да ви държа кусур и 100 погрешки да направите, но като кажете една лъжа, всички ще ви държа отговорни. Аз съм готов всички грешки да залича, но в Бялото Братство не позволяват абсолютно никаква лъжа, нито бяла, нито черна. 243. Какво се иска от Ученика. Ученикът трябва да се отличава с искреност и откровеност. Моето желание е в сърцата ви да гори онази истинска Божествена любов. Във всеки момент от вас се иска самопожертвуване. 246. Развиване на отрицателните сили при влизане в Окултната Школа. Трябва да изучавате методите за превръщане на мислите, защото при изучаването на Окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всяка Окултна Школа най-напред се развиват отрицателните сили в такива грамадни размери, че ако не се вземат мерки, много пъти Учениците пострадват.
към текста >>

АПОЛОНОВИЯТ ХЪЛМ - ТОЗИ ПОД БЕЗИМЕННИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Когато е добре развит и има много вертикални линии, дава откровеност, естественост в отношенията към хората, артистични чувства, естетика, добри способности и умение за всяка творческа работа, както и успехи в нея.

АПОЛОНОВИЯТ ХЪЛМ - ТОЗИ ПОД БЕЗИМЕННИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Когато е добре развит и има много вертикални линии, дава откровеност, естественост в отношенията към хората, артистични чувства, естетика, добри способности и умение за всяка творческа работа, както и успехи в нея.
АПОЛОНОВИЯТ ХЪЛМ - ТОЗИ ПОД БЕЗИМЕННИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Когато е добре развит и има много вертикални линии, дава откровеност, естественост в отношенията към хората, артистични чувства, естетика, добри способности и умение за всяка творческа работа, както и успехи в нея. Ако линията е една, говори за успех само в една област. Пресечни линии показват пречки и препятствия във всяко начинание. Знаци: остров е признак на неблагоприятно състояние променливост, скандали. Триъгълник - склонност към етика, естетика, практичност в изкуството, вътрешно спокойствие, успехи в литературата. Кръст или звезда - успехи и постижения предимно в областта на изкуството.
към текста >>

Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека.

Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека.
И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят. Същевременно той пише много стойностни творби, посветени на Учението, на живителната сила на майката Природа, оригинално интерпретира проблеми от нравствен и естетически характер, изявява много личностна позиция по въпроси от социално-политическо естество. Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека. Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях. От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще. Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и безсмъртно присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената. Марин КАДИЕВ
към текста >>

Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма.

Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма. Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина.
към текста >>