Търсене в текстове за 'Оживотворяване'

Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други.

Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други.
Защото преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам. От него е останал само един зародиш, върху който трябва да се работи, за да расте, да се развива, да си възвърне предишното великолепие и блясък, каквито е имало в миналото, и да може да служи като проводник на душата, за да влезе в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Не, но Мъдростта е помощен метод – Мъдростта се включва като метод за проява на Любовта. Защото в случая под “Любов” разбираме същината на Живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина. Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките души.
към текста >>

4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.

4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото. 5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание). 6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки.
към текста >>

Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде.

Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде.
И очаровани от неговия възраждащ и обновяващ блясък, твоите братя и сестри ще възкопнеят да те последват по пътя, който вече неотклонимо си поел. И светлината, която се излъчва непрестанно от теб, ще бъде факелът на спасението за мнозина от тях. За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота. Учителят П. Дънов ни поучава, че никой извън нас не може да ни направи щастливи. Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля“ (Учителят П. Дънов). Проблемът на повечето от нас, хората (да не кажем, на почти всички), е, че търсим щастието там, където не бихме могли да го открием. Българският Учител на Любовта посочва кои са грешните посоки на търсенето ни и в какво следва да концентрираме усилията си: „Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото.
към текста >>