Търсене в текстове за 'Овца'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрешава противоречията. Страдаш, защото не мислиш. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-главното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдили на смъртно наказание, си казал, че не могат да го обесят по никой начин, смятал, че ще се скъсат всички въжета.
към текста >>

2. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр.
А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен. Пакостите, които правят животните, са много малко в сравнение с добрините. Кои животни са най-напреднали? Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Един брат каза: „Какво значение имат скъпоценните камъни? Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал.
към текста >>

3. 6_06 ) Вода, която постоянно тече - Боян Боев (1883 – 1963)

После вземете за размишление стихът: „Колко е по-добър човек от овца.“ Схванете формата и съдържанието едновременно.
Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам едно упражнение: отваряйте Библията в течение на десет дни и четете каквото ви се падне. Турете си пръста произволно, макар и да няма никаква връзка между стиховете. И ако ви дойде някоя мисъл върху тези стихове, отбележете я. После вземете за размишление стихът: „Колко е по-добър човек от овца.“ Схванете формата и съдържанието едновременно. Девет дни ще размишлявате върху този стих и на десетия ден ще дойдете. Вземете за размишление Първо съборно послание Петрово, 4-та глава, 10-ти стих: „Всеки, според дарбата, която е приел, служете с нея едни на други като добри строители на многоразличната Божия благодат.“ За четене и размишление вземете и Първо послание на апостол Павел към Коринтяните. Размишлението правете сутрин и вечер преди лягане.
към текста >>

4. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“.
Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр. Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока. После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им. Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи. Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее. Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство.
към текста >>

5. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване.
Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари. Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“ В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов. Когато човек служи на първия принцип, той от сутрин до вечер мисли само за себе си – какво ще яде, какво ще пие, каква ще бъде къщата му и какви – дрехите. Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване. Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога и всеки един от тях познава Божественото в другия, и всеки един от тях разговаря с Божественото в другия – чак тогава хората живеят добре. Ако тези хора, хвърлени на бойното поле, познаваха Бога, те щяха да се примирят.
към текста >>

6. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие.
От материала, който сега се изработва, Бог ще извае нов модел. За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги! “, и ги пита: „Опознахте ли се? “ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“ Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението Ă ще се подобри постепенно. Нито една от двете страни, които се бият, не е права.
към текста >>

Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч.
За всички тези англичани, германци, руси, убити във войната, Господ нарежда: „Доведете ги! “, и ги пита: „Опознахте ли се? “ – Физическото, духовното, Божественото са дошли в съгласие. – „Хайде, сега идете да проповядвате.“ Два вълка се скарали за една овца, почнали да се хапят, да се бият и овцата гледала кой ще надвие. Някой казал на овцата: „Ти плюй на краката си и беж да те няма, защото като свършат битката, ще те нападнат.“ Вие не чакайте кой в света ще победи, стойте надалеч. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. За България коя е най-добрата политика? За да успее, най-добрата политика е миролюбивата – да не се намесва във войни и положението Ă ще се подобри постепенно. Нито една от двете страни, които се бият, не е права. Любовта не взема никаква страна.
към текста >>

7. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще.
Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел?
към текста >>

8. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът като изяде овцата не мисли.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя разрушава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът като изяде овцата не мисли. Защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш.
към текста >>

9. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти.
Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия.
към текста >>

10. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

Като заколят някоя овца, другите овце стоят и гледат, но и тях чака същото.
''– Защо добрите страдат, а не лошите? '' ''Учителят каза:'' – Добрият градинар подкастря облагородените дръвчета, а дивачките оставя да растат на произвол. Докога? Докато дойде и техният ред, за да ги облагороди. Като заколят някоя овца, другите овце стоят и гледат, но и тях чака същото. Редът им още не е дошъл. За онзи, който не е страдал, ще има страдания, а за онзи, който е изтърпял страданията докрай, няма да има повече страдания. Когато човек страда, той е причината, понеже е изпуснал известни случаи, закъснял е с една минута и влакът е заминал. Слабият, когато го бие силният, да не търси причината в силния, но да каже: „Аз не съм умен”. Силният не бие умния.
към текста >>

11. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Овцата няма такава глава.
Например, ако центърът на съвестта е добре развит, оттам излиза бяла приятна светлина. Ако е развито религиозното чувство - Любовта към Бога, от центъра на това чувство, който се намира в горната част на главата, ще излиза светлина. На престъпните хора главите са много широки около ушите. Нарушена е пропорцията на главата. Главата на вълка е широка около ушите. Овцата няма такава глава. Тя е миролюбива. Ако кажа на хората всички тези факти, всичката истина за разбиране на характера и те почнат да четат живота на човека по главата, лицето, ръцете и пр., тогава те ще търсят само отрицателните черти един на друг. За мене един човек е като семка на хубава ябълка. Като се посее, ще дава плод. Всеки човек е интересен.
към текста >>

12. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря.
- За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот?
към текста >>

13. Правила за живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност.
Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази! Това, което ти казваш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита.
към текста >>

Овца в устата на вълка не давай.
Това, което ти казваш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което в началото й е противно! Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълка не давай. Не изменяй убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато някой ти говори за любовта, питай го какво иска дали кожуха ти, или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлекат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си не се нуждае от подобна защита. Всеки, който се маже, знай, че иска да те подкопае, а всеки, който показва, че е повече от това, което виждаш, знай-, че иска да те възсяда.
към текста >>

14. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума.
Неразположен си, значи не мислиш. Правата мисъл има практическо приложение. Тя решава противоречията. Страдаш, защото не мислиш или не си мислил. Има нещо анормално в света, защото хората не мислят. Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.
към текста >>

15. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване.
Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока. И всеки, който не може да види Бога в тебе, той не може да ти бъде приятел. И никаква работа не можеш да свършиш с него. Не само той да вижда Бога в тебе, но да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога.
към текста >>

16. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца.
Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.
към текста >>

17. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си.
Казва се: „Той наистина взе на себе си болестите ни и със скърбите ни се натовари. И ние го видяхме уязвен, поразен от Бога и оскърбен. И той биде наранен заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни, наказанието биде на Него за нашия мир. И с неговите рани ние се изцерихме. Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки от пътя си, и Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си, като агне, водено на заколение, и като овца пред стригачите си безгласна, таки не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат, а за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите. Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му ще се определи при злодеите, но в смъртта си остана с богатия, защото не бе направил правда и нямаше лъст от устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и страдание.
към текста >>

18. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди."
Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях.
към текста >>

19. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая. След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра.
към текста >>

20. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.
Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8).
към текста >>

21. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Притчата за изгубената овца.
5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука. Те са следните: 1. Притчата за изгубената овца. 2. Притчата за изгубената монета. 3. Притчата за блудния син. 4. Притчата за нечестния домоуправител. 5. Притчата за двамата господари. Първите седем притчи образуват едно цяло, на което може да се сложи заглавие: От кръвното родство към духовната общност.
към текста >>

Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36).
Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Син Человечески ще пострада от тях. И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси.
към текста >>

Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност.
Също така и Син Человечески ще пострада от тях. И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес.
към текста >>

Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността.
Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно. Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака.
към текста >>

22. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо.
Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него.
към текста >>

23. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита.
И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933 г.
към текста >>

24. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Овцата знае, че е овца, и отива при овцете; човек знае, че е човек, и отива при човеците.
Специалният клас има отношение към онези, които вътрешно влизат в него. Само те ще бъдат поставени на изпит. Как ще познаем кои влизат в класа? – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете; човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запазва естеството си и се проявява такъв, какъвто е, той е мъдрец.
към текста >>

бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж.
Как ще познаем кои влизат в класа? – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете; човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запазва естеството си и се проявява такъв, какъвто е, той е мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, за да станете мъдреци. (Мислите за Специалния клас са цитирани от “Закони на Доброто”, 33-та лекция “Светлина и знание”, държана пред Младежкия окултен клас на 25.04.1930 г.)
към текста >>

25. Методите на трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Така във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род.
Методите, с които си служи физическият свят, са груби, а тези, с които си служат останалите два свята, са меки, деликатни. При изграждането на едно чувство или на една мисъл не може да си служите с методите на физическия свят. Същото се отнася и до силите на трите свята. Колкото по-високо се издигате над физическия свят, толкова силите стават по-фини, по-меки. Характерът на силите, които действат в света, се отразяват и върху живите същества. Така във вълка действат един род сили, а в овцата – друг род. Искате ли да познаете какви сили действат в даден момент, вижте какви причини ги предизвикват. Известно е, че за последствията се съди по причината.
към текста >>

26. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Препирня между кокошка и овца.
Плачът на елхичките. Снежната царица и първото кокиче. Най-хубавото място в света. Трите пеперудки. Елен и сърна. Препирня между кокошка и овца. Старите хора не могат но знаят. Приказка за Крали Марко. 2. Стихотворения Песен на здравите деца. . Пригответе водица.
към текста >>

27. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне.
Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна глави- ца? С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят. Но със здраве- то, с водицата, с мирната главица, с истината, с обичта, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни. Защо- то истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, пла- чем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава!
към текста >>

28. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

[size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга.
отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто [size=4]дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя. Когато два вълка се борят за[/size] [size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и[/b][/size] [size=4][b]братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно[/b][/size] [size=4][b]време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен.
към текста >>

29. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга.
Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше.
към текста >>

30. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе.
Раждате го. Питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например когато една мома или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате, а трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от това раждане. Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам." Това правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля.
към текста >>

31. Във веригата на живота - Павел Желязков

Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда.
Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината наша сестра. Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация. Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда. Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея. След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници. Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци.
към текста >>

Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея.
Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината наша сестра. Тъй гледам аз на нещата." В природата, особено в животинския свят, съществуват най-разнообразни взаимозависимости и влияния. В примитивните съобщества те протичат най-вече по пътя на взаимната консумация. Трудно е да се каже, че вълкът обича овцата, когато я изяжда. Според Учителя обаче, като изяжда овцата, той претърпява влияния от нея. След години вълкът ще вземе формата на друго животно, по-кротко и слабо, ще избягва срещите с кръвожадните хищници. Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци. Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях.
към текста >>

32. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Но това смирение не е като смирението на една овца — като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!
Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви.[23] „Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него.“[24] Учителят с ученици на Изгрева „Първото качество, което трябва да придобиете, за да може Бог да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца — като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави! “ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме. “ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“[25] „Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? С благоговение.
към текста >>

33. Спомени за бате Крум от Миша Папуш - Крум Въжаров (1908- 1991)

Сейчас туда ходит фуникулер из Боровца, которого тогда не было, мы поднимались пешком и сворачивали в сторону, немного не доходя до хижи под Мусалой.
Позже, когда я поехал в Болгарию на Марийчины озера, я удивлялся, насколько горы Кавказа гораздо более «дикие» и суровые. Мы легко лазали по ним, часто без тропинок. В лагере бате Крум постоянно проводил беседы, иногда читали Беседы Учителя, переводя на русский „с листа“, пели песни, играли Паневритмию. Насколько я помню, это был единственный приезд бате Крума в Россию. Позже мы не раз встречались с ним в Болгарии, чаще всего на его любимом месте в горах, в районе Ястребца. Сейчас туда ходит фуникулер из Боровца, которого тогда не было, мы поднимались пешком и сворачивали в сторону, немного не доходя до хижи под Мусалой. В зарослях клека, недалеко от ручья, стояло несколько палаток, Крум жил в одной из них. Но об этом, наверное, лучше расскажут болгарские братъя, которнм там бывали. Миша Папуш
към текста >>

34. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката.
към текста >>

Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
към текста >>

Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали.
ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА (Басня) В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
към текста >>

Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела! Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца.
Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали. — Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката. Овцата скромно отговорила: '— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме. — Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката, — Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата. Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл: — Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне! Преразказа: Йо Данаилов
към текста >>

35. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Запитала овцата: „де ми съ децата, де съ моитѣ агънца?
Човѣкъ представя едно срѣдоточие на животъ, единъ възелъ, и вмѣсто да схване своитѣ задачи като отдѣлно срѣдоточие въ Цѣлото, той напуща своя центъръ и тръгва по измамни пътища да оправя другитѣ. И само вдига шумъ! Следователно, ако ние не разбираме законитѣ на разумния животъ, които регулиратъ Цѣлото, не ще можемъ да поправимъ и своя животъ. А поправянето на индивидуалния животъ е лично дѣло на всѣка душа. Нѣкои очакватъ да дойде нѣкой да ги спаси. Други твърдятъ, че тия, които били на земята още не съ спасени, но ония, които били въ „онзи свѣтъ“, били спасени. Запитала овцата: „де ми съ децата, де съ моитѣ агънца? “ „На оня свѣтъ съ, много съ добре тамъ“. Да, въ „онзи свѣтъ“ — натъпкани въ нѣчии черва. Ние не вѣрваме на такива увещания. Ние не искаме да ни направятъ на жамбонъ и да ни изпратятъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ.
към текста >>

36. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте?
Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества. Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ организъмъ. Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте? “ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения? Едно отъ най-голѣмитѣ бедствия въ живота на съвременнитѣ народи е безработицата. Безработнитѣ — това съ огромния дефицитъ въ равносмѣтката на човѣшкия общественъ животъ, равносмѣтка, която природата прави въ наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората тоя дефицитъ, природата иска да имъ даде да разбератъ, колко сѫ далечъ тѣ отъ едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро имъ отпуща.
към текста >>

37. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина.
Изяде една кошница с джанки и изпи един бакър с вода.“ Отивам с нея, тя ме води, гледам бай Жечо се изтеглил на двора, лежи и пъшка. Питам го: „Как си, да не ти е лошо случайно? “ „Много ми е добре. Още една кошница с джанки изяждам.“ Оставих го, но го наглеждах често. Пъшка цял ден и цяла нощ. Беше му се издул корема като овца, която бе пасла мокра люцерна, но после му премина. Та размина му се. Иначе щеше да се пукне като жаба. За нас джанките бяха най-хубавия плод. Коста - един от комунарите, даже си беше изсушил, та да носи на домашните си в София. Що глад гладувахме, не е за разправяне в село Ачларе.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25149893760681