Търсене в текстове за 'Обещание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 99 резултата в 74 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук?
Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро? “ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават. За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не.
към текста >>

2. 70) Познавам го много добре - Боян Боев (1883 – 1963)

От моите ученици не искам обещание.
Но в момента, когато каже, че не може да се подчинява на воля, която противоречи на Божията, той е свободен. Работим ли в съгласие с Бога, тогава сме свободни. Аз съм с Бога, говоря с Него и върша Волята Му. Моят живот и това Учение ще се опитат. Онзи, който ме е пратил, ще ме оправдае или ще ме съди – за мен е меродавно Божието мнение. От моите ученици не искам обещание. Винаги казвам едно и също: „Опитай и виж. Ако можеш сам да се връзваш и развързваш, ела! “ Господ ме е пратил да кажа на хората Истината. Ако вие я приемете, добре, но ако не я приемете, пак добре – няма да ви съдя. Това Учение е така поставено, че в него няма никакво изключение.
към текста >>

3. 85) С височината на Монт Еверест - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажете им, че изобщо нямаме никакви списъци, понеже хората, които посещават беседите, нямат никакъв ангажимент и не са дали някакво обещание.
Вие им кажете: „Ад не знаем какво нещо е, но Рая го знаем, защото живеем в него. Ако обичате, елате и вие, за да проверите.“ Изгревът в духовно отношение се сравнява с височината на Монт Еверест – тук витаят същите същества, както там, и той е врата към Агарта17. В салона, в който се намираме, всеки да слуша тихо и спокойно и да не спира погледа си на другите, а да се вглъби. Един брат, ръководител на Братството в провинциален град, попита: „Ако искат списък на членовете на Братството, дали да дадем такъв? “ Кажете им, че изобщо нямаме никакви списъци, понеже хората, които посещават беседите, нямат никакъв ангажимент и не са дали някакво обещание. Всеки е свободен да има каквито иска убеждения и не могат да са ангажирани другите с тези убеждения, които имаме ние. Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове.
към текста >>

4. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода.
В какво седи радостта на извора? В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора, това не го интересува. Като пиеш от него той се радва. Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове. Как се изразява служението? Каквото правиш, прави го за Господа. Това е служение на Бога. Който служи, който се жертва, пръв се ползва.
към текста >>

5. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го.
И тогава Божественото ще заповяда на човешкото да млъкне. Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това. Може да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля. Може да го обичаш, защото устоява на думата си, като даде обещание, изпълнява го. Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти. Един приятел попита:“Какво значат думите ви: За да обичаш един приятел, трябва да го намериш вътре в себе си.“ Учителя каза: Това значи да намериш добрите страни в един човек. Когато намериш добрите му страни, това значи да го намериш вътре в себе си.
към текста >>

6. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието.
Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот. Защото свидетелствува и казва Давид: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)
към текста >>

7. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
към текста >>

По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг.
Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето.
към текста >>

8. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло.
От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи.
към текста >>

9. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според делата му.
И след дълго време пак ще ги събере в земята, която е обещал на отците им. „И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано. В 18-та глава Бог сравнява човеците с калта на грънчаря и както той може да прави каквото пожелае от калта, така и Бог може да направи каквото пожелае от един народ. И по- нататък се казва, че ако Бог е изрекъл зло против някой народ или човек поради прегрешенията му, и той се върне в правия път, Бог ще го въздигне. А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според делата му. В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон.
към текста >>

10. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи.
В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове. От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на Божията воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи. Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости.
към текста >>

11. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

В трета глава Бог говори, че ще накаже народите и главно евреите заради отстъплението им и ще измени обещанието си и казва: „Наистина, Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие тайното си на слугите си пророците."
Той първоначално е бил говедар в град Текое, 15 км на юг от Ерусалим, но после бил призван от Бога за пророк. В първа глава говори за наказанието на различните народи заради престъпленията им. Във втора глава продължава да говори за наказанието на народите заради престъпленията им включително и на Юда и Израил, за които казва: „Въздигнах от синовете ви пророци и от юношите ви за назореи. Но вие напоявахте назореите с вино и заповядвахте на пророците да не пророчествуват." Затова ще бъдат наказани. А видяхме, че пророците и назо- реите са ученици на Бялото Братство, следователно, заради гоненията на учениците ще бъдат наказани. В трета глава Бог говори, че ще накаже народите и главно евреите заради отстъплението им и ще измени обещанието си и казва: „Наистина, Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие тайното си на слугите си пророците." В четвърта глава говори пак за наказанието, което Бог ще проведе над евреите заради техните престъпления, въпреки всичкото му старание да ги върне в правия път. В петата глава говори пак против евреите, че ще ги накаже за отстъпничеството им, „затова защото утеснявате сиромаха и вземате от него данък жито, вие, които угнетявате праведния и укривявате сиромасите в портата. Затова разумният ще мълчи в онова време, защото е зло време. Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Мразете злото и обичайте доброто.
към текста >>

12. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род.
И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях.
към текста >>

13. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва:
Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно. Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за преходността на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място. Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта." В 4-та глава говори, че вижда всичките насилия и безправия в света и казва: „Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи. А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа." В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва: „Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло. Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога... Когато обречеш обричане Богу, не се бави да го изпълниш. Изпълни, което си обрекъл. По-добре да не се обречеш, нежели да се отречеш и да не изпълниш." В 6-та глава пак се развива идеята, че животът както се развива на земята, без връзка с духовния свят, е суета и угне- тение на духа.
към текста >>

14. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него.
С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51-ва година, след което завинаги напуска този град.
към текста >>

15. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми.
"И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми. А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения.
към текста >>

16. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание.
От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората.
към текста >>

17. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно. Всяка духовна нескромност, всяко духовно възгордяване, всяко превъзнасяне, всяко прекомерно обещание, всяко вземане на решение, което не се изпълнява, е една клетва и е престъпление, което носи след себе си обратен удар на съдбата.
към текста >>

18. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си.
Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му.
към текста >>

19. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене.
Тук ни е представен един факт, където Един, Който е минал през Смъртта и я е победил и е възкръснал, Който е станал едновременно гражданин както на духовния свят, така и на физическия, дружи и говори на хора, които са граждани само на физическия свят и ги упътва и наставлява в Тайните и законите на духовния свят. Това е един факт от голямо значение, който трябва да имаме винаги предвид, когато говорим за окултната страна на Християнството. В течение на тези разговори, които учениците са имали с възкръсналия Исус в продължение на 40 дни, Гой им е разкрил много от Тайните на Окултната наука, посочил им е методи за работа както над себе си, за да станат съзнателни граждани на духовния свят, така и методи как да работят между хората за проникването на Новия духовен импулс, който Той донесе в света. Ще предам някои места от книгата Деянията на апостолите, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с учениците. "...На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни и им говореше за Божието Царство. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да очакват обещанието от Отца, за което, рече, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени с Духа Святаго след тия не много дни." /1;3-5/. "И тъй веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на Земята. И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го скри от погледа им.
към текста >>

20. 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

"И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/.
"От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако биха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас." /2; 19/. "Пиша ви, не защото не знаете Истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от Истината." /2;22/. "Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." /2;23/. "А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца." /2;24/. "И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/. "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/.
към текста >>

21. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син.
към текста >>

22. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/.
И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът? " /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка."/4;24-26/. "Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/. "Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/.
към текста >>

23. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/.
"И колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ. С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество.
към текста >>

24. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание.
"С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога." /11;5/. "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят. С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на Правдата, която е чрез вяра. С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае, къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и заживе в шатри, както и Исак и Яков, наследници заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог."/11;6-10/. "С вяра /Мойсей/ напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия." /11;27/. "Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да не ви дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
към текста >>

25. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези две картини дават обещанието, че на ученика ще бъде открито това, което е открито зад Завесата.
равновесието между правото и длъжността. Мечът е символ на покровителство, на защита, но също е една заплаха. Очите на жената са покрити с една превръзка, което показва, че тя мери и удря, налага наказания, без да държи сметка за условните различия, които хората установяват помежду си. Осмият Аркан със своята картина има връзка с картините пета и втора. В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса. Тези две картини дават обещанието, че на ученика ще бъде открито това, което е открито зад Завесата. Картина осем показва същността на онова, което е зад Завесата - Истината. На тази степен на развитие на ученика му се казва, че той няма да познае Истината чрез изучаването на противоречивите философски системи. Също се научава, че не трябва с вяра да се покланя пред учението на жреците, на този или онзи храм, но той трябва, след като бъде претеглен в тази фаза на своето развитие и не е намерен много лек, да опознае онова, което е вярно чрез личен опит, вървейки в Пътя на Изида. Този Път се образува от Арканите от 2, 5, 8. 11, 14, 17 и 20 от тайнствената Книга на Хермес.
към текста >>

26. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета.
Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е. от земния живот и се освобождава от принудителното връщане в земно тяло, той се отдава на Божественото и се слива с Него, което е показано в картина седемнадесета; придобива безсмъртие, показано в картина двадесета. Това, което е обещано на ученика в началото на Пътя, той го е достигнал. Вратите на невидимия свят са отворени за него, позволено му е да погледне зад Завесата. Пътят на Изида започва от втори Аркан, минава през пети, осми, единадесети, четиринадесети, седемнадесети и двадесети Аркан.
към текста >>

27. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу.
Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят." От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.
към текста >>

28. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби.
Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение.
към текста >>

Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.
Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България. Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ. На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството.
към текста >>

29. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна.
Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина.
към текста >>

Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения.
При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия.
към текста >>

30. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и го
После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и го споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял много тежко от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката
към текста >>

при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на
Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: „Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал някакво полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието, а разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния ù брат. Учителят ù обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там той накарал болния да стане и да започне да се движи.
към текста >>

31. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

удържи обещанието си и продължил сеансите с движение на молив върху букви.
Духовете си имат друга работа, трябва да ги оставиш на мира! " Човекът останал изненадан и почнал да се оправдава, а после обещал, че ще престане и няма повече да прави сеанси. Но нали бил свикнал, не можал да удържи обещанието си и продължил сеансите с движение на молив върху букви. Една вечер след спиритическия сеанс заспал. В съня си видял, че при него, идва Учителят и му казва строго: „Ти нали обеща да не правиш повече сеанси, защо не удържа обещанието си? " Взел му молива от ръката и го счупил, след което си
към текста >>

не удържа обещанието си?
Но нали бил свикнал, не можал да удържи обещанието си и продължил сеансите с движение на молив върху букви. Една вечер след спиритическия сеанс заспал. В съня си видял, че при него, идва Учителят и му казва строго: „Ти нали обеща да не правиш повече сеанси, защо не удържа обещанието си? " Взел му молива от ръката и го счупил, след което си излязъл. От това мъжът се стреснал, събудил се, спомнил си съня, погледнал и видял, че моливът действително е счупен. Разбрал, че Учителят дошъл по време на съня му, материализирал се и е счупил молива, като направил строга
към текста >>

32. Връзка между висшето и низшето съзнание - Влад Пашов (1902- 1974)

Като даваш някакво обещание, изпълни го, не отлагай.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от теб нищо не може да стане, ти сам късаш връзката си. Когато казваш, че си невежа, че си грешен, беден, това показва, че си скъсал връзката. Като възстановиш тази връзка, богатството само ще потече. От теб зависи да бъдеш богат, почтен човек. Като даваш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш момента. Всеки момент носи блага и богатства. Всяко неразположение показва прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си. Да възстановиш връзката между обикновеното и Божественото съзнание, това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между Духа и душата.
към текста >>

Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
От теб зависи да бъдеш богат, почтен човек. Като даваш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш момента. Всеки момент носи блага и богатства. Всяко неразположение показва прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си. Да възстановиш връзката между обикновеното и Божественото съзнание, това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между Духа и душата. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположение, направете връзката. Първо ще вярвате в силата на тази връзка и после ще я разберете.
към текста >>

33. Създаване на добри навици - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато някой иска да му обещаете нещо, помислете веднъж, дваж, три пъти можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете.
• 339 • Създаване на добри навици. Какво трябва да правите, за да не създавате в себе си лоши навици? За да не си създавате лоши навици, мислете повече и не бързайте да давате обещания. Когато някой иска да му обещаете нещо, помислете веднъж, дваж, три пъти можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете. Не е въпрос да обещаете и да не изпълните. Щом веднъж обещаете и сто мечки да срещнете на пътя си, трябва да изпълните обещанието. Ако искате да си въздействате психически, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата “не” за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат.
към текста >>

Щом веднъж обещаете и сто мечки да срещнете на пътя си, трябва да изпълните обещанието.
• 339 • Създаване на добри навици. Какво трябва да правите, за да не създавате в себе си лоши навици? За да не си създавате лоши навици, мислете повече и не бързайте да давате обещания. Когато някой иска да му обещаете нещо, помислете веднъж, дваж, три пъти можете ли да изпълните обещанието си и тогава отговорете. Не е въпрос да обещаете и да не изпълните. Щом веднъж обещаете и сто мечки да срещнете на пътя си, трябва да изпълните обещанието. Ако искате да си въздействате психически, да не си създавате лоши навици, никога не употребявайте частицата “не” за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат. Ученикът трябва да победи както вътрешните, така и външните противодействия, които идват от средата при извършване на доброто.
към текста >>

34. ДИНАМИНЧАТА СИЛА НА ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава.
благодарение на прекъсване на връзката с Висшето, Божествено съзнание. Щом изгуби тази връзка, той губи и своя кредит. Не можете да бъдете нови хора, т. е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията си, които сте дали пред своето Висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, трябва да го изпълни навреме. Само при това положение науката, изкуството, религията имат смисъл. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен пред себе си.
към текста >>

35. ПРАВИЛО ЗА ДАВАНЕ НА ОБЕЩАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

• 1004 • Правило за даване на обещание.
• 1004 • Правило за даване на обещание. Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш
към текста >>

Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш.
• 1004 • Правило за даване на обещание. Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го.
към текста >>

обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после
• 1004 • Правило за даване на обещание. Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел
към текста >>

известно обещание, дай го.
Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш. Преди да обещаеш нещо, питай Господа съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел съгласието на Бога, на себе си и на ближните си. Иначе работата ти ще се развали.
към текста >>

обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел
обещание. После питай себе си съгласен ли си и ти и най-после питай и своя ближен. Ако Бог и твоят ближен са съгласни да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно никога не обещавай преди да си взел съгласието на Бога, на себе си и на ближните си. Иначе работата ти ще се развали.
към текста >>

36. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И като дадете обещание да завършите класа, ще го изпълните.
12. Всички, които се запишат в Школата, ще ви разделим на пет класа - мъже и жени. Всеки един Ученик трябва да знае в кой клас влиза. Тези класове са еднакви. Всеки един от вас ще си избере един клас, но като влезе, ще го свърши. Влезете ли в един клас, всички предмети на класа ще ги проучавате хубаво и на теория, и на опит. И като дадете обещание да завършите класа, ще го изпълните. Като свършите първия клас, ще ви питам: Искате ли да влезете във втори клас Ще си помислите и като искате да влезете, ще го свършите. И тогава, като свършите петте класа, ще ви дам диплом, т.е. Братството ще ви даде диплом, че сте един от способните Ученици. Няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а това, да се интересувате, кой в кой клас е, това е абсолютно забранено.
към текста >>

Веднъж дадеш ли обещание в себе си, изпълни го.
А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да може да възприема. Сега аз давам тези правила само на онези, които имат желание да следват Школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила. Веднъж дадеш ли обещание в себе си, изпълни го. Бъди верен на себе си. Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане.
към текста >>

Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го.
Сега аз давам тези правила само на онези, които имат желание да следват Школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила. Веднъж дадеш ли обещание в себе си, изпълни го. Бъди верен на себе си. Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас.
към текста >>

37. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Обещание за вбъдеще, няма.
Туй, което Природата веднъж е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: Ти знаеш ли едно време какво направи? Днес като Ученици, туй изискват Белите Братя от вас. Туй, което Бог казва: Ще залича греховете, ще ги забравя, и ти няма да ги напомняш. Друго положение, което трябва да спазвате: в Школата на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещаеш ли нещо, изпълни го. Обещание за вбъдеще, няма. Обещание в момента, кажеш ли, направи го. Нищо повече. И не се позволява на Ученика да казва какво ще направи. Кажи и направи. Сега ние не искаме никакви обещания.
към текста >>

Обещание в момента, кажеш ли, направи го.
Днес като Ученици, туй изискват Белите Братя от вас. Туй, което Бог казва: Ще залича греховете, ще ги забравя, и ти няма да ги напомняш. Друго положение, което трябва да спазвате: в Школата на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещаеш ли нещо, изпълни го. Обещание за вбъдеще, няма. Обещание в момента, кажеш ли, направи го. Нищо повече. И не се позволява на Ученика да казва какво ще направи. Кажи и направи. Сега ние не искаме никакви обещания. Ние искаме от вас само едно нещо: да приложите Закона на Любовта, да приложите Закона на Великата Истина.
към текста >>

38. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го.
Сега някой казва: Това, което се учи там, е светско учение, то не ни трябва. Не, ние трябва да придобием това знание, което се учи там, трябва да го познаваме. Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща. Не, влезете ли в университета ще го свършите. Така ще си създадете характер. Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го. Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас. Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката.
към текста >>

Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас.
Някой влезе в гимназията или университета и ги напуща. Не, влезете ли в университета ще го свършите. Така ще си създадете характер. Започнете ли една работа, дадете ли си някакво обещание, изпълнете го. Не обещавайте изведнъж всичко, но по малко и каквото обещаете, изпълнете го. Дадете ли обещание за нещо, изпълнете го за самите вас. Ако обещавате и не изпълнявате, един ден като влезете в другия свят, ще намерите вашия път послан само с неизпълнени обещания. И ще се намерите в положението на човек, на когото събуват обущата и го карат да ходи по остри камъни. Всички ваши неизпълнени обещания ще бъдат такива остри камъчета и като ходите, ще усещате бодежи по краката. Туй не е само форма на речта, но една действителност. 225. Небето.
към текста >>

Веднъж дадем ли обещание в себе си, трябва да го изпълним.
И при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема. Сега тези правила аз ги давам само на онези, които имат желание да следват школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от обич, от любов, да може да извърши това. Веднъж дадем ли обещание в себе си, трябва да го изпълним. Дадеш ли едно обещание в себе си, изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. Физическата, духовната и умствената работа трябва да се извършват с любов. Това е едно от вътрешните упражнения на Ученика.
към текста >>

Дадеш ли едно обещание в себе си, изпълни го.
мозъкът да е в състояние да възприема. Сега тези правила аз ги давам само на онези, които имат желание да следват школата. Законът е такъв. Всеки Ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от обич, от любов, да може да извърши това. Веднъж дадем ли обещание в себе си, трябва да го изпълним. Дадеш ли едно обещание в себе си, изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. Физическата, духовната и умствената работа трябва да се извършват с любов. Това е едно от вътрешните упражнения на Ученика. Така че имате три вида дейност, с която трябва да се справяте: съня, яденето и работата.
към текста >>

39. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Разказвам всичко това, след като си замина брат Иван Антонов, защото бях дала обещание пред цялото ръководство, че ще помагам за всичко, което е по моите сили и възможности.
Люба лежала облегната на фотьойла си със затворени очи, така си заминала кротко и тихо. След малко Драга влязла в стаята и видяла, че чаят стои непокътнат на масата, започнала да ѝ се кара, че не я слуша, побутнала я, тя не помръдва, тогава чак разбрала, че сестра ѝ е починала. Описвам този случай, защото бях много близка с двете сестри, помагах и на двете, те бяха неразделни. Драга тогава беше председател на Братството, възлагаше ми задачи, аз винаги съм ги изпълнявала. Накрая ще опиша и заминаването на Драга, но преди това имам още какво да разкажа, защото с Драга работехме много. Разказвам всичко това, след като си замина брат Иван Антонов, защото бях дала обещание пред цялото ръководство, че ще помагам за всичко, което е по моите сили и възможности. Брат Иван Антонов Михайлов си замина в края на 1971 година, получил инсулт, както пътувал в трамвая. Ръководството на Братството реши сестра му Драга Михайлова да стане председател, защото е по-млада, изключително борбена, запозната е с всичко – и това беше добро решение. Братството наистина имаше врагове – и то такива, които искат да се издокарат пред някои хора. Направи ми силно впечатление, че възрастните братя си заминаваха на групи. Не съм записала за всички, но ще ви разкажа за няколко случая.
към текста >>

40. 46. Тиквите - Радка Левордашка (1920-2014)

Първо, че си ги обрекъл на Господа, и второ, че си изпълнил обещанието!
Първото гнездо, което насадих, обрекох на Господа! От него се родиха тези големи тикви! А тази година цялото място не се наводни! " Учителя оглежда тиквите и казва: „Правилно си постъпил! Първо, че си ги обрекъл на Господа, и второ, че си изпълнил обещанието! " След това Учителя нареди да бъдат разрязани и да ги опечем на фурна. И на общия обяд беше поднесено на всекиго парче от двете големи тикви.
към текста >>

41. 56. Братското лозе в Търново - Радка Левордашка (1920-2014)

Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание!
След обеда отново се разходили бавно в двора. Болният брат чувствал как здравето му се подобрява. Излезли на улицата и разговаряйки, неусетно двамата стигнали до лозето. Тогава братът се обръща към Учителя и казва: „Аз обещах нещо пред Бога! Вчера със сълзи на очи се молех на Бога да ми помогне да оздравея! Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание! Ето, давам това лозе на Бялото братство! Нека тука да стават съборите! Вече се чувствам още по-щастлив като ви казвам това! " Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си. Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл.
към текста >>

42. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов.
Бог е Любов. И тази Любов носи светлина за душата. И в тази светлина зреят всички плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година. Да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него. И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов. За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного." - След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа. Но каза да го прие-
към текста >>

- След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа.
Да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него. И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов. За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного." - След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа. Но каза да го прие- мат само тези, които дадат това обещание и след едно хубаво пожелание започнахме новите гимнастически упражнения. Гимнастическите упражнения се правят малко преди изгрев слънце. Защото живият организъм по това време поглъща най-много жизнени енергии. И ние ги
към текста >>

мат само тези, които дадат това обещание и след едно хубаво пожелание започнахме новите гимнастически упражнения.
За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного." - След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа. Но каза да го прие- мат само тези, които дадат това обещание и след едно хубаво пожелание започнахме новите гимнастически упражнения. Гимнастическите упражнения се правят малко преди изгрев слънце. Защото живият организъм по това време поглъща най-много жизнени енергии. И ние ги направихме тогава. Беше много красиво.
към текста >>

След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в душата си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите.
направихме тогава. Беше много красиво. Слънцето се приготовляваше за изгрев и ние, наредени в прави редици един зад друг, започнахме. Беше много хубаво. Всичко беше хубаво в този и в следващите няколко дена. След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в душата си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите. Мир на ума, сила на сърцето и волята. - „Воля на какво? " - запита Учителя и отговори: „Воля на Любовта ще имате. Воля да любите. Човек, който люби, той има воля.
към текста >>

43. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Хубавите песни „Изгрява вече ден тържествен" и „Ще се развеселя" прозвучаха като обещание и като насърчение на ученика при поемането по Новия път на
Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет и ще им кажем: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас и сега може да живеете между нас! " И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра." И като заключение на прекрасните думи, които Учителя каза в навечерието на днешния богат и съдържателен ден, той подчерта: „Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца." Хубавите песни „Изгрява вече ден тържествен" и „Ще се развеселя" прозвучаха като обещание и като насърчение на ученика при поемането по Новия път на развитие на човешката душа. Часът беше 19. Ентусиазирани, в размисъл, тълкуване и приложение, всички си разотидохме по домовете, за да се приготвим за следния ден.
към текста >>

44. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Започнало да му идва наум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „ Не, аз ще устоя на обещанието.
Селяните наблизо, като го видяли в това положение, почнали да го уважават повече, задето бил толкова свят, че птичките си свили гнездо на ръцете му. И идвали, и туряли мляко в устата му. Птичките си снесли яйца и почнали да ги мътят. Той започнал да мисли: „ Не мяза ли Земята на туй гнездо в ръцете на Бога? — Така разсъждавал светията. Започнало да му идва наум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „ Не, аз ще устоя на обещанието. Ще стоя, докато малките се отхранят, докато им поникнат крилца и си хвръкнат! " И действително от тях той научил много нещо. И разбрал защо Господ не поправя света изведнаж. Един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и на светията му домъчняло за тях.
към текста >>

45. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран.
Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България. В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие. От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие "Откровение от Бога." Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис. КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите. При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и Добруджа. Германският посланик Бекерле докладва, че българския аргумент е точен и трябва да се изчаква. На 2 ноември 1942 г., външният министър Попов отговаря на поредното германско запитване, че правителството е готово да депортира определената квота евреи, но сега има голяма нужда от тях в строителството.
към текста >>

46. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г.
На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога". На 19 август 1907 дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата. На 16 август 1909 г. Учителя дава трите закона на Веригата. На 17 август 1909 г. чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г. На 16 август 1910 г. Учителя дава „Молитвата на Духа". Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма приятелите са дали по една жълтица. Първите години Веригата развива усилена дейност.
към текста >>

47. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език!
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло — това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите — говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си.
към текста >>

48. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене?
" „Аз ще накарам да съберат частите на тялото ти" — му отговаря Учителя. Скоро идват санитари и събират частите на едно място. Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче. Учителя се обръща към него и му казва: „Това тяло не може повече да те ползва." „Ами аз какво да правя без тяло? Помогни ми. Каквото искаш, ще изпълня и ще съм ти вечно благодарен." Учителя му отговаря: „За да ти помогна, искам да ми дадеш едно обещание, но ще знаеш, че това обещание го даваш като пред Господа." Младежът промълвява: „Кажи, Господи, какво искаш от мене? " Учителя пита: „Ти нали не обичаш войната — бомбите? " „Да Господи, това е, което ненавиждам най-много на Земята." „Тогава обещай ми, когато дойдеш пак на Земята във физическо тяло, никога да не воюваш и никого да не убиваш." „Обещавам, Господи." „Тогава ела с мене." Завежда го в една градинка в град Амстердам, където двама млади — момче и момиче, седят на една пейка и си приказват. Учителя ги посочва и казва: „Ето тези ще бъдат родителите ти, които ще създадат новото ти тяло и затова трябва да се въртиш постоянно покрай тях." Младежът благодари сърдечно на Учителя и остава при бъдещите си родители. Петър Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува.
към текста >>

49. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването.
- Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара? 1 Спомени на свещеник Константин Дъновски, поместени във „Възраждане на българщината във Варненско", Известия на варненското археологическо дружество, 1910 г., кн. 4.
към текста >>

50. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението.
Тогава в Константинопол бидоха отпечатани сто петдесет и три образа Божествени жертвеници според установения обичай и се нарекоха Антиминс. Първата служба станала в светия град Иерусалим на самия ден на велика събота със следното приложение: „Мерзкое, Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд благочестивим". Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден.
към текста >>

51. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне.
През март на 1897 г., в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят. По такъв начин духът на едно въплътено същество осъзнава единството си с Великия Дух, който го е съпроводил на земята. Доколкото можем да бъдем осведомени, този момент Учителят е нарекъл ден на изпълнение обещанието Господне. За такъв момент от живота на различните учители се говори в езотерическата литература, а за най-великия и най-светлия от Божествените пратеници - Христос, религията на християнските народи сочи кръщаването на Исуса в река Йордан, когато не на събраните там люде, а само на Йоан пустинника, наречен Кръстител, се даде възможност да види Духа Господен във вид на гълъб и да чуе гласа, който извика: „Този е Моят Син възлюбен, в когото благоволих". Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи". Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение. На една от страниците са изписани следните букви и една цифра: В.Щ.С.П.Р. н. Г.И.Х.С.Б. 15.А.Т.
към текста >>

52. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Той те призовава със своето обещание.“
А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“ На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос. Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог. Бог те чака на небето. Той те призовава със своето обещание.“ В утринната беседа на 18 август Учителят между другото казва: „В живота ще дойдат мъчнотии. Те могат да бъдат във физическото, в астралното или в умственото тяло. Ученикът трябва да побеждава тези мъчнотии, защото неприятели на нашата душа има в трите полета.“ „Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които идат от черната ложа. Онзи, който люби Господа, не може да бъде спънат от ничия сила в развитието му.
към текста >>

53. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога.
И ние трябва да се преобразим - да се родим отново в дух и истина. Това е новият човек, преобразен от великото посвещение. Най-после идва „Голгота“ - великата жертва, при която става осъществяването на това, което се крие в Христовите думи, че „който загуби живота си, той ще намери истинския живот“. Ученикът: Щом като нашият живот протича при обкръжение, съвсем чуждо на идеалите ни като духовни хора, как трябва да постъпваме с хората и с порядките на съвременността? Учителят: Ще живеете в света, но няма да се свързвате с него. Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога. Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина? Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа? Учителят: Това е деликатен въпрос.
към текста >>

54. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сега сме в Третата епоха на Светия Дух — епохата, когато Духът на Истината ни посещава, за да изпълни Христовото обещание.
Какво предвкусване за живота в Рая! И всичко това дойде, след като дойде на земята Синът на Хармонията. През 1944 г. Учителят на Хармонията каза: "Войната на смъртта свърши, сега започва войната на живота." Сега сме в Третата епоха на Светия Дух — епохата, когато Духът на Истината ни посещава, за да изпълни Христовото обещание. Двадесета глава от "Откровението" съответства на XX век. Третата епоха е времето на Първото възкресение, когато ние се изправяме пред Бога, Който ще съди света. Дойде времето, когато Бог ще ни заговори открито и ние ще Го чуваме и ще изпълняваме волята Му. Учителят ни разкри интересен факт за Бога. Когато Бог иска да прави нещо ново по важност, дяволът трябва да бъде първият, който идва и започва да го прави.
към текста >>

Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината.
Той разкри на младото човечество великите истини на живота и вечните закони, обещавайки ни в бъдеще това божествено познание да ни се разкрие изцяло от Духа на Истината, Когото Отец ще изпрати на земята. "Тогава вашата печал ще се превърне в радост и Аз ще ви видя отново." Христос проля кръвта си на кръста заради процеса на раждане — и оттогава всеки християнин носи белега на Христовата кръв. Изминаха 2000 години — години на борба, войни, противоречия и кръвопролития. Навлизаме в нова ера, за която говорят всички пророци, мъдреци и духовно пробудени хора. Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината. Той дойде в началото на този век и ни разкри значението на страданието на земята не като наказание, а като разкритие на причинно-следствения закон за нашите постъпки. Така Учителят Беинса Дуно, Който е Духът на Истината, успокои душите на страдащите хора. Христос го бе нарекъл "Утешителят", Който наистина дойде в тялото на Учителя. Той нарече страданието "нашия най-голям учител". Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог.
към текста >>

55. 44. ОСВОБОЖДЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Има силни и напреднали души, които преди да се въплътят, дават обещание да поемат известен родов или народен товар и помагат в ликвидирането на лошите последствия в живота на близки и приятели.
На земята живеем в последствията на дейността си, тъй като човек многократно се въплъщава през вековете. Има причини, поставени в минал живот, чиито последствия преживяваме сега. Неумолими са законите. Те са динамиката на живота, а фактите са във физическия свят. Неизбежни са последствията на дадени причини и всеки сам трябва да ги преживее. Има силни и напреднали души, които преди да се въплътят, дават обещание да поемат известен родов или народен товар и помагат в ликвидирането на лошите последствия в живота на близки и приятели. Но понеже законът на справедливостта управлява живота, то тези души поемат и положителните постижения на тези, на които помагат. Има компенсация за жертвите им на земята. Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота. Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни към всеки. Като мине през тунела на страха и съмненията, човек излиза на висока планина, от която може да посрещне изгряващото слънце и види красотата на светлия свят, който се разкрива пред погледа му.
към текста >>

56. 62. УЧИТЕЛЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И Христос изпълни обещанието си.
Саможертвата — най-висшата проява на Любовта. За да докаже абсолютната сила на Божествената Любов, Христос, след всичките си страдания на земята, положи живота си, като каза: " Няма по-голяма люб^ов от тази, да положиш живота си за другите." (Еванг. на Йоана, 15.) Чрез живота си Христос доказа силата и величието на живота, светлината, Истината и Любовта. Той каза на учениците си, че не са способни още да разберат тайните и дълбокото знание за живота, но когато умът им се развие и страданията на земята префинят чувствителността им към висшите вибрации на Любовта, те ще дойдат като готови ученици за изучаване науката на висшия смисъл на цялото Творение и озарени от Новата Светлина, с която Той ще ги посети, ще станат служители на Бога, които градят Царството Божие в себе си и света. И Христос изпълни обещанието си. Половин век Учителят на Новата Епоха — Беинса Дуно — предаваше великата наука на живота и методите за приложението на Христовите принципи, продиктувани от Бога. Духът на Истината осени съзнанието на готовите души през този век и работи за пробуждането на човешката душа, непроявена до днес, като обяви висшата истина, че е настъпило времето за разцъфтяване на човешката душа, която до днес е била в състояние на пъпка. Светлината на Божията Мъдрост и топлината на Божията Любов изпълниха земята и бавно навлизат в Новата епоха на една съвсем нова, слънчева култура, изработена от ангелите, която ще слезе на земята. Старата култура, основана на плътта и противоречието, си отива с нейните тъмни представители. Властта на планетата е вече в ръцете на Духовете на светлината след изтичане срока на тъмната епоха, наречена калиюга.
към текста >>

57. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.) Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и общественото, и планетарното. Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване.
към текста >>

Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света.
Дънов изхожда от християнското разбиране, че Бог е космическата Любов. Той полага неимоверни усилия да премахне традициите, които вече са се превърнали в спирачка за неспирния ход на еволюцията, да разруши сковаващите стереотипи на мислене и поведение, да подтикне човека да се обърне към природата и да заживее според нейните прости закони. За Учителя П. Дънов е от особена важност да мотивира съвременния човек след като е стъпил здраво на земята да обърне поглед и нагоре, да се взре в дълбините на Космоса, да подири смисъла на своето скромно съществувание в могъщия ритъм на Вечно Съществуващото, да почувства силата на своята творческа мисъл, на Божественото начало у себе си. Всички тези ракурси и постижения на Новото учение в своята съвкупност надминават значително рамките на една традиционна философска система. Те са обещание, че е направена голяма крачка напред към очертаването на нова, различна картина на света. Така П. Дънов разкрива на своите последователи една малка, но твърде важна тайна на живота. От Бога и Природата идат всички блага и човек е призван да полага усилия, за да ги използва за своето развитие. Негова основна задача е да реализира възможностите, вложени от Създателя у него. А у човешкото същество са вложени в потенциално състояние всички принципи и сили на Природата, всички Божествени зародиши.
към текста >>

58. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално.
Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов). Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята. в) разрешаване на всички проблеми Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения.
към текста >>

59. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>

60. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане.
Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие. Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане. Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и ученика.
към текста >>

61. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов).
– „Животът е непрекъснат, затова и общението ни с Бога трябва да бъде непреривно – и когато сме будни, и когато спим“ (Учителят П. Дънов). Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов). Има напреднали в духовно отношение хора, които успяват да надзърнат в бъдещето. Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса.
към текста >>

62. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят.
Ние говорим за свобода, за това – за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света? “ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество.
към текста >>

63. Метод за предпазване от чужди влияния - Влад Пашов (1902- 1974)

Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни.
• 510 • Метод за предпазване от чужди влияния. Вие не трябва да се плашите от чужди влияния, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, за да преодолеете над всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото Начало в себе си. Пред тези обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тези обещания. Измени ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен Мир, както и във Вярата си. Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването.
към текста >>

Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото Начало в себе си.
• 510 • Метод за предпазване от чужди влияния. Вие не трябва да се плашите от чужди влияния, но усилвайте мисълта си, пречиствайте чувствата си, за да преодолеете над всичко, което иде вън от вашето съзнание. Ученикът трябва да бъде внимателен към своите обещания. Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото Начало в себе си. Пред тези обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тези обещания. Измени ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен Мир, както и във Вярата си. Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването. Всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека.
към текста >>

64. Съзерцанието като метод за справяне със страданията - Влад Пашов (1902- 1974)

Спомнете си през това време какво обещание сте дали пред себе си и се стремете да го реализирате.
• 512 • Съзерцанието като метод за справяне със страданията. Искате ли да използвате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по пет-десет минути за съзерцание. Спомнете си през това време какво обещание сте дали пред себе си и се стремете да го реализирате. Това е най-добрият метод за самовъзпитание.
към текста >>

65. Духовни закони - Влад Пашов (1902- 1974)

Правило за даване на обещание 1004
Постижимото и непостижимото като методи 637 Постът като метод за окултна работа 785 Правене на добро и на зло 607 Правило 969 Правило за будността 825 Правило за даване на обещание 1004 Правило за обичта 976 Правото на ученика 1003 Превръщане на користолюбието в милосърдие 619 Придобиването на Истината 590 Приложение 974
към текста >>

66. Урановият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Устата е голяма, красиво оформена, което говори, че всяко обещание е изпълнено.
Челото е високо, малко набръчкано, интелигентно, от него лъха някаква свобода на мисълта - без предразсъдъци и ограничения. Веждите са гъсти, на цвят тъмни или черни, широки, почти хоризонтални, изразяващи енергичност и готовност да разкъсат всякакви ограничения. Очите им са тъмносини или кафяви. Те са големи, блестящи, с остър, ясен, сигурен поглед. Носът е голям, добре оформен, силен, с добри размери, носните отвори са големи, стените на носа са тънки. Устата е голяма, красиво оформена, което говори, че всяко обещание е изпълнено. Брадата е ясно изразена, от нея лъха енергия и решителност.Ръцете и пръстите са кокалести, с добре развити възли между втората и третата фаланга, а също и между третата и самата длан. Урановите типове са интелектуални, схватливи, бързо разбират всяка работа и поставената им задача. За миг само са способни да намерят разрешението им, като в повечето случаи то е оригинално, гениално. Това е при по-висшите типове, а при елементарните са налице прояви на неразумно чудачество. Заниманията им са обикновено с оригинални и своеобразни изяви, предимно от областта на техниката.
към текста >>

67. Защо ябълките имат звезди в сърцето си - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята.
Поглеждайки всяко цветче, ней й се струвало, че вижда малка звездичка, която се усмихва. Ден след ден тя ставала все по-щастлива зарад голямото богатство, което имала наоколо си. Сега тя имала повече работа, защото трябвало да прави прашец и нектар за пчелите, които толкова много й помогнали в грижата за хубавите цветчета. Малката ябълка била щастлива, не защото цветчетата й били красиви, но защото тя като че ли знаела, че те ще се превърнат на ябълки и всяка ще има бебе семенце, което някой ден може да се посади и да стане ябълково дърво. Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и весело да танцуват с вятъра. Тя била заета с грижи за малките, а забравила обещанието на Феята. Забравила всичко, забравила даже желаната звезда. Тя била като добрите майки, които често забравят всичко, а работят и обичат децата и само децата. С нейната помощ .ден след ден малките ябълчици растели все по- големи, по-валчести и по-сочни, а когато слънчевите феи ги целунали, те станали червени и майката-ябълка била щастлива, много щастлива. Децата често идвали да си играят под нея, а тя с радост им давала от червените си ябълки, защото как иначе биха могли семенцата да излязат? Както виждате, майката-ябълка била станала много мъдра и обичала много своите бебета.
към текста >>

68. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента.
Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения. Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и организират вътрешно. С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент. Но и тук, както и при добрите черти на лимфатиците, трябва да се прави разлика между спонтанни и моментни прояви на един темперамент и трайни черти на един характер, който съзнателно черпи сокове за проява на своите добродетели от биологичните извори на темпераментите. Възтъмно-жълтата кожа на холерика го издава отдалеч. А също и неговият обикновено висок ръст, едрата му кост, мършавото му, но мускулесто и ъгловато лице.
към текста >>

69. Действие първо. - Велко Петрушев

Обичайно е тук, в царството на вЪчните промени, всеки един да даде обещание, че няма да се страхува от различните случаи.
И тогава аз ще ти разкрия тайните сили на тази земя, които ще задоволят твоето огнено желание и наситят душата ти с вълшебството на разнообразието. Д е в о р . Кой си ти, как се казваш? 3 е м о н . Аз съм 3емон — Царя на горещите желания. Обичайно е тук, в царството на вЪчните промени, всеки един да даде обещание, че няма да се страхува от различните случаи. Само така може да се притежават ключоветe на загадъчната земя. Но тук, за да придобиеш власт над страха, ще трябва да пиеш вино от вечната забрава и тогава ще ти предам наследството на този разнообразен свят, — ще бъдеш син на тази земя, цар на желанията и баща на чувствата. Д е в о р . Драги 3емон , ти имаш ли тази власт, да ми дадеш ключовете на разнообразието и на тайнствените замъци? Виждам аз, че ти си властен господар на горещите желания.
към текста >>

70. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
Отец ми е неизменен, делата Му са неотклонни. Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят. Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища.
към текста >>

71. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

После друга една моя погрешка бе, че съм обещавал много работи, които не съм изпълнявал и не съм стоял на обещанието си.
Даже сега мога са процитирам един мой случай. За 75 лева бях вдигнал една цяла гюрюлтия, и бях го направил източен въпрос, който ми коствува живота. С това станах причина списанието „Виделина“ да изгуби своето достойнство в небето. Аз си правя една приятелска изповед, понеже виждам сега, че няма нищо скрито покрито. Нещата са скрити само в тъмнината. После друга една моя погрешка бе, че съм обещавал много работи, които не съм изпълнявал и не съм стоял на обещанието си. Сега, разбира се, аз не съжалявам за тези неща, понеже уча една нова опитност. Аз не плача за това, но се радвам, че те са дошли да ме научат как да живея. Не мислете, че да се живее е много мъчно нещо, то е най-лесната работа, най-лесното нещо. Добре имайте предвид, че вие сте една спица в колелото. Не се иска от вас да живеете, защото ще живеете, искате или не искате.
към текста >>

М: Аз си изпълних обещанието, но дойдох само с маска. Т.
Аз искам да спестя вашата сила за друга работа. Д. Голов: Нали ми обеща, че ще ми помагаш по време на сеанси и щеше дами даваш доказателства на своето присъствие. Аз това много пъти съм го очаквал. М: За даване на доказателства има време. А. Д-р Желязкова: Г-н Докторе, много пъти сте ми казвали, че ще се явите след като умрете, но досега не ви видях. М: Аз си изпълних обещанието, но дойдох само с маска. Т. Бъчваров: Доволен ли си от това, че следваме да издаваме „Виделина“ и че ви туряме името на кориците? М: Няма нужда от моето име. Т. Бъчваров: А от издаването? М: За издаването както ви научат отгоре. Т. Бъчваров: Какво да направим като са артисали броеве от тълкованието на Евангелието?
към текста >>

72. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

* В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора.
Мъчеше се да улови геометричното му място над местещото се ту по-наблизо, ту по-надалеч негово очертание. И след няколко минути флуктуацията на образа вече не му пречеше да закове точно къде минаваше той. Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й. * В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи.
към текста >>

Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак.
Веднъж постигнал това, той започна любимото си ухажване на Водата, което щеше да завърши с влизане в нея. Отпусна се, и се отпусна и остави чувството за обкръжението си, за това как изглеждаше всичко около себе си да се оттече някъде встрани, където се оттичат несъществените неща. И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й. * В спомените си за разходките си с Петър Дънов по това време Величко Граблашев разказва как съученикът му един път му казал, че ще го заведе на много важно място, но предварително го накарал да даде тържествено обещание, че няма да споделя с никого къде ще отидат, тъй като това ще бъде тайно общество от много издигнати хора. Непосветените не трябвало да знаят за него, тъй като това щяло да направи членовете му уязвими. Граблашев дал обещанието си и тогава състудентът му го завел някъде далече на северозапад в горите на Масачузетс след доста дълго пътуване с влак. Хората, с които се видели, живеели в земеделско стопанство, оградено отвсякъде с гора, и наистина нямали ни най-малко селски вид. Било очевидно, че са много издигнати. Молили се, пели, провела се беседа и се водили много интересни разговори само за духовни работи. По-късно Граблашев, който бил в Америка и след като Дънов се върнал в България, направил опит да намери мястото сред гората, тъй като му се струвало, че помни къде е. Уви, опитът излязъл несполучлив.
към текста >>

73. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

В Синархическото управление обещанието е отвътре.
Тази верига се прави заради вас, аз съм си във верига. Ако се накачим [закачим] ще бъде за нас добре, ако ли не - ние ще страдаме. Този път Великото Братство е на абсолютна свобода, но и на абсолютно задължение. Никаква жена и никакви деца не могат да служат като причина за извинение. В Синархическия ред много дълги молитви няма - влизаш и казваш: „Това ми трябва!“ Дълги молитви не са нужни. В Синархическото управление обещанието е отвътре. В Синархията влизат трите основни закона: I. Закон на Божествената Любов. За нея всичко е благо. Съветът на Бога. II. Закон на Вярата.
към текста >>

74. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание".
На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. От 1901 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31321501731873