Търсене в текстове за 'Нож'

36. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение.
В градината детето ще има случаи да срещне триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, окръжности и пр. В някои редове са изсъхнали няколко дръвчета или цветя. Те ще се извадят от общия брой, за да се види, колко са останали. Те са добър случай за изваждане. При детския труд лесно могат да се учат четирите аритметични действия. Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение. След беритбата на плодовете, те се претеглят. Количеството им се записва. Това е смятане. После купуват се някои работи, нужни за градината. Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр.
към текста >>

Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд.
Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
към текста >>

В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява.
Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка.
към текста >>

В градината учехме и умножение.
Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр. Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение. Например, имаме четири лехи. Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината.
към текста >>

Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране.
Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение. Например, имаме четири лехи. Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен. Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.”
към текста >>

37. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.
Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава.
към текста >>

Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа:
По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им. Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците: Връзката между корените и листната корона
към текста >>

размножителни пъпки.
Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * *
към текста >>

Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки.
Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * * Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения!
към текста >>

Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак.
И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * * Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство!
към текста >>

38. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници.
Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи.
към текста >>

39. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр.
в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр. Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр. ще се живеят от детето. За да стане това, трябва коренно преустройство на днешното училище.
към текста >>

40. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта.
Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта. Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта. Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит: 1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика. Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя.
към текста >>

Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място.
Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период. * * * Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива. * * * Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни.
към текста >>

41. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения.
Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени.
към текста >>

Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат.
„Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита?
към текста >>

42. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер.
Второто качество, което трябва да притежава, е смирението." Учителят От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успех. Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени.
към текста >>

43. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изведнъж мъглата се свърши, като че бе отрязана с нож!
Той вървеше напред и разбиваше пъртина. Като излязохме малко над лагера, взехме хоризонтална посока. Описахме широка дъга, спуснахме се в малка долинка, навлязохме в млада гора. Тук като че е имало пътека, която леко се изкачваше. След малко излязохме от горичката. Изведнъж мъглата се свърши, като че бе отрязана с нож! Над нас се откри ясно небе, топлите слънчеви лъчи ни обгърнаха. Учителя се спря. Пред нас се откри поляна, леко наведена на юг, обградена с ниски храсти, а на другия край с живописни скали. Никъде небето не е тъй синьо, както над белите върхове! Във въздуха се носеха ситни снежинки с диамантени отблясъци.
към текста >>

44. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

В подножието на най-високия връх на Витоша -Резньовете се намират Яворови присои.
ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО Единството в живота В подножието на най-високия връх на Витоша -Резньовете се намират Яворови присои. Скалният масив се издига над китна поляна и вековни иглолистни гори. Снеговете тук се задържат дори до есента. По поляните расте ниска хвойна. Въздухът е бистър и особено ароматен. От дълбоките долове идва шумът на водите - това е гласът на Големия Живот.
към текста >>

45. Екскурзия на Витоша на 26 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше.
Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. После ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване"разбирам „смирение". Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше. Има музикални билки и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: - Къде са? - Не се разправя къде са. Има билки и за подмладяване.
към текста >>

46. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на връх "Острец".
Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето". С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Тъй че, животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на връх "Острец". На 22.VI. — най-големият ден на годината — празника на лятното слънцестоене, за пръв път го отпразнувахме тържествено. На 21.VI. с раници потеглихме за хижа "Острец", а на другия ден преди изгрев (сутринта), бяхме на върха. Там Учителят държа беседа за Разбраната и неразбрана любов.
към текста >>

47. 06. Движения при дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация:
1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им - издишване. 2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане - издишване. Шестте стари гимнастически упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото - вдишване и пр. От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация: 1. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16). 2. Ръцете се вдигат отвесно нагоре с вдишване.
към текста >>

48. 15. Правилното дишане - път към постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи.
Правилното дишане - път към постижения Още на древните е била известна праната или жизнената сила, която прониква въздуха. Още в 17 век Максуел е изложил своите възгледи върху нея в книгата си "De medicina magnetica" (издадена в 1679 година). В това си съчинение той е изложил своите основни принципи върху праната в 12 точки. После Месмер в 18 век използува отчасти 12-те точки на Максуел, а в 19 и 20 век съществуването на праната е научно доказано от множество изследователи. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословно състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или органът обеднее на прана или жизнена сила, то той става податлив към болест, добива предразположение към нея. При правилното, дълбоко, ритмично дишане се влива богат приток от жизнена сила в тялото или в даден орган и той става в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуване. Даже и при парализа дълбокото дишане, покрай другите методи, може да окаже големи услуги. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен онзи нервен център, който го инервира.
към текста >>

49. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността.
Какъв контраст на сенки и светлини! Около нас стръмни върхове, между които се издига най-високо Мусала - върхът, от който утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план. Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове. Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава. Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата.
към текста >>

Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета.
Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера!
към текста >>

50. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят.
Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?
към текста >>

51. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка.
Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда.
към текста >>

52. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме вече при неговото подножие.
Ето, ние пак сме при вас! Ние знаем вашата тайна: вие сте приготвили да ни кажете нови красиви неща! Искате да ни поднесете нови скъпи дарове от вашата богата съкровищница! Ние сме в друго царство вече! Облъхва ни красотата на друг един свят! Ние сме вече при неговото подножие. Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си! При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане!
към текста >>

53. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Кое споява това наглед тъй разнообразно множество?
Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката. Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им! Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища.
към текста >>

54. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни.
Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. – Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. – Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него. Изпърво билото е доста широко и прилича на полянка, но постепенно се стеснява и стръмно се спуща като острие на нож с почти отвесни стени от едната страна към „Окото", а от друга - към главоломни пропасти и бездни. Тук рядко е стъпвал човешки крак от векове! Напредваме постепенно по билото. Цветя в изобилие: карамфили, каменоломки, камбанки, после сродникът на еделвайса и пр. Тук-там се спираме и ги съзерцаваме.
към текста >>

Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел!
Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл. Те ни говорят за тънкостта на вашите мисли и чувства. Обичам да чета в цветята, какви сте вие.
към текста >>

55. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Множество милиони!
– Тук се чувствува такъв мир и спокойствие, една тиха радост! Като че ли сваляш тежка раница от гърба си! Юристът пита: – Колко души сте вие в Братството? X. отговаря: – Множество милиони! – Как така? Вие се шегувате. А пък аз ви питам сериозно! – И аз сериозно отговарям! За да разберете моя отговор, трябва да знаете, как ние разглеждаме въпросите на живота.
към текста >>

56. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер.
Второто качество, което трябва да притежава, е смирението.” Учителят От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени.
към текста >>

57. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система.
Това е работа за вас. Червеният цвят, запример, действува върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека.
към текста >>

58. 006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Великото Разумно Начало се разлива и изявява в множеството.
Вие не можете да обичате нищо, което не е Божествено. Това, което още не разбирате докрай, внася Радост. А това, което сте разбрали, е само опаковка на Незнайното. Не е невежа този, който, който не знае, а онзи, който не изучава Незнайното. Като изучавате Незнайното, то ще остане пак Незнайно за вас. Великото Разумно Начало се разлива и изявява в множеството. Защо Бог създаде света? За да се изяви. Няма какво да търсите Бога на онзи свят. Той е в този свят и в онзи свят. В Него са включени всички същества.
към текста >>

59. 036 ДВАТА ЗАКОНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са множество, чрез което Бог се проявява.
[[Изворът на доброто]] ДВАТА ЗАКОНА ''При друг разговор Учителят рече.'' – Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството. И аз се приближавам при вас чрез Него - Бога. Когато хората не ви разбират, това показва, че и вие не разбирате Бога. Когато хората се съмняват във вас, това показва, че и вие се съмнявате в Бога.
към текста >>

Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството.
''При друг разговор Учителят рече.'' – Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството. И аз се приближавам при вас чрез Него - Бога. Когато хората не ви разбират, това показва, че и вие не разбирате Бога. Когато хората се съмняват във вас, това показва, че и вие се съмнявате в Бога. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Съществуват следните два закона:
към текста >>

60. 058 СМИРЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.
Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, трябва да бъдете смирени. Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен. Само чрез Любовта ще разберете смирението. При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове. Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят, не могат да направят нищо. Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята." Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.
към текста >>

61. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Подсъзнанието е множествен Божествен процес.
Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек.
към текста >>

62. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Да ядеш, без да виси нож над главата ти.
Полковниците, като разберат какво знаем ние, ще дойдат да се учат при нас, ще подобрят своите отношения към нас. Новото Учение ще отиде при хората като въздуха, като водата, като светлината. Когато някой пита – какво е новото Учение, давайте му "Високият идеал." Там практически се дава, какъв е методът на Природата. Дълбоките мистични работи после ще дойдат. Що е Новото Учение? Да ядеш, без да виси нож над главата ти. На някои стари хора са изпадали зъбите и като им дадат ябълки, круши, не могат да ги дъвчат. Има хора, които нямат зъби за новите идеи. На тях трябва да се дава млечна храна. Новото трябва да се дава на хората по малко. Всеки, който се обяви против Божественото, се лишава от благоприятните условия.
към текста >>

63. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ''Празникът на лятното слънцестоене посрещнахме на планината. Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица. Всяка сутрин излизахме на върха, където посрещахме Слънцето, правехме утринна молитва и гимнастически упражнения. После, като избирахме някоя слънчева поляна между скалите, сядахме около нашия обичан Учител. Една сутрин стана въпрос за Светлите Бели Братя, които ръководят човечеството. Учителят каза:'' – Има едно Божествено общество, има един Божествен народ.
към текста >>

64. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета.
Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват.
към текста >>

65. 096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз говоря за множеството.
Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота. При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога. Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива.
към текста >>

66. 113 БЕЗКОРИСТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство?
Освободете се от обувки или дрехи, изработени от недоволството на човека. Ще кажете, че това е суеверие. Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората. Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят. Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания.
към текста >>

Който хване този нож, ще изпита желание да убива.
Ще кажете, че това е суеверие. Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората. Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят. Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него.
към текста >>

Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление.
Не живейте в невежество, което носи нещастие на хората. Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят. Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими.
към текста >>

Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли.
Във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите добри мисли и чувства, своите безкористни желания. Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят. Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа.
към текста >>

Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание.
Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които носят. Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа. И колкото и да ги отричате, те оказват своето въздействие.
към текста >>

Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания.
Какво ще донесе онзи нож, в който е вложена мисълта за убийство? Който хване този нож, ще изпита желание да убива. Няма да се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа. И колкото и да ги отричате, те оказват своето въздействие.
към текста >>

67. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта.
А вие почвате борба със злото и всякога сте бити. Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта. Да обичате врага си - това е геройство. Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви, да поиска помощ.
към текста >>

68. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец.
Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза: Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа. През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден. Дойде 21 юни. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни, най-големия ден през годината празника на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година.
към текста >>

69. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Българите едно време казваха: „По пет на нож“ 14 тогава не им вървеше.
То ще бъде ваше. Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човекът трябва да се научи да се смалява. За да се повдигне, трябва да се смали. Под смаляване разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ 14 тогава не им вървеше. Няма по-хубаво нещо от това, в момента да се радваш на всичко. Хората сега са в едно сънно състояние. И като умрат, се събуждат. За небето едно ваше прераждане е като един ден. Те казват: „Отиваме на една малка екскурзия.“
към текста >>

70. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки.
Тогава ще почувствуваш, че всички хора са ти близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря. Бавно се спущахме надолу. Минавахме реката и се приближавахме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави камбанки. Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от свещени места към долината. Установихме се при първото от двете Маричини езера. Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера.
към текста >>

Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон.
Решихме тук да прекараме 5-6 часа. И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
към текста >>

71. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог.
Небето между твоята душа и Бога трябва да е чисто. Трябва да търсиш Бога във всичко, във всички да Го обичаш. Не може човек да не обича всички, понеже Бог ги е създал. Не може човек да не обича всички, защото те са излезли от Бога. Някои хора мислят, че като обичат едного, обичат Бога. Обаче човек трябва да обича множеството, понеже всичко е излязло от Бога и във всички живее Бог. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Ти, като обичаш всички, обичаш Бога. Всеки човек е буква от Божествената азбука. Щом не обичате известни хора, вие не обичате известни букви от азбуката. Какво ще постигне човек, който обича само 10 букви от азбуката на своя език, а останалите букви не обича?
към текста >>

72. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо.
Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се приложат и да дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го как с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота, да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължава делото на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа. Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от векове. Няма изключение в истините, които Учителя изнася. Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят.
към текста >>

73. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми.
В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул. „Опълченска“, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми. Ще кажа няколко от тези теми за размишление: „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. - Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.“ Учителя донесе много блага и благословения на цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ.
към текста >>

74. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието на Резньовете.
До 1939 г. имаше общи летувания на езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше на езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена. След 1929 г., макар да нямаше общи летувания на Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година. Ще се спра на нашето летуване на Яворови присои. Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието на Резньовете. През Яворови присои дълбоко в дола тече Бистришката река. До Яворови присои отивахме по няколко пътища: през с. Бистрица, през с. Симеоново, направо или през хижа „Алеко“. Ангажирахме бистришки каракачански коне за багажа.
към текста >>

75. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство.
Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата. Човешкият род ще трябва да научи урока си за справедливост. Пак в един разговор, който имах с Учителя, Той ми каза: "По време на Атлантида НИЕ загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на Злото. Но сега победата е на наша страна. НИЕ два пъти грешка не правим." Развилнялото се някога в Атлантида зло, намерило в лицето на изостанали човешки раси възможност да му станат проводници, се проявява с цялата си суровост. С небивалото си множество тези раси прогонват висшите, светли и интелигентни, представители на човешкия род, които са били в ограничено малцинство. Този пристъп на Злото по целия континент не е могъл да бъде ликвидиран по друг начин, освен да се удави във водите на Океана, Това никога няма да се повтори. Урокът, който човечеството получи през Първата световна война, за кратко време го опомни. Разбирайки гибелта, към която го води лакомията и несправедливостта към материалните ценности, то отправи поглед към идейното и към духовните ценности. След Първата световна война именно се създаде и общочовешкият институт - Общество на народите, който имаше за задача да провежда на първо място справедливостта. По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи.
към текста >>

76. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Минахме почти по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце.
Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви. Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет, лято, есен, зима. Това беше школа. Така на тази поляна излизахме няколко години. Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега. Минахме почти по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце. Небето синьо, съвършено ясно. Огледахме се наоколо и видяхме чудно красива малка полянка, която се спускаше с лек наклон на юг, а на изток се издигаха скали, с редки по своите очертания скални форми. Навсякъде оградена с млада горичка. Учителя се спря, погледна с благодарност възхитителната гледка и каза простичко: "Ето едно хубаво място." В долния край на поляната бликаше извор и топеше снежната корица над себе си. От тогава това кътче стана нашето любимо място - нашият бивак.
към текста >>

Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло сирене, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон. Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри. Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Учителя свали шапка, същото правят и братята. Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва. Кънтят избраните слова, ясни, топли, чисти - Добрата Молитва, Отче Наш, формули. Сбогом Богове на планината, сбогом Незнайни чудотворци. А снегът долу в селото се беше разтопил.
към текста >>

77. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Малко след като Учителя си замина, пристигна един човек от провинцията, когото не познавах лично, и докато се усетя, той извади остър като бръснач нож и за миг изкастри дръвчето.
Бях потънал в дълбок размисъл. В този момент идва при мен Учителя и ми казва: "Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някой да го изкастри! " Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си високо около 70 сантиметра дръвче, кайсийка, с идеално оформена коронка. След като ми го показа, Учителя си отиде. Думите Му не можаха да ме изкарат от залисията, в която бях потънал, не изостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче. Малко след като Учителя си замина, пристигна един човек от провинцията, когото не познавах лично, и докато се усетя, той извади остър като бръснач нож и за миг изкастри дръвчето. Обърна се към мен и със суров глас каза: "То трябва да се изкастри това дръвче, така не може! " Бях като парализиран, още не бях се върнал от унеса си, че не можах нищо да му възразя. Когато се поопомних всичко беше свършено, а човекът го нямаше. Малко след това идва Учителя и се обърна към мен с упрек: "Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го опази? " Мълчах смутен, подтиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих.
към текста >>

78. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря.
ДИНИТЕ Учителя имаше голямо разположение към плодовете. Моето впечатление беше, че предпочиташе дини. Затова щом те се появяваха на пазара, правеше ми голямо удоволствие да Му занеса някоя голяма, добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини - сочни и големи, по 10-15 килограма. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати.
към текста >>

79. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им.
Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа. П. К. Дънов
към текста >>

80. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
"От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище.
към текста >>

Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки.
Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас.
към текста >>

Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство.
По външен изглед – хора като хора, граждани и селяни. Но все пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа? Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти.
към текста >>

И хилядното множество, като един човек, изрече: "Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!
Нас ни настаниха на Пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. И хилядното множество, като един човек, изрече: "Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов! " След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни.
към текста >>

Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина.
Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи.
към текста >>

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм.
Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.
към текста >>

Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости.
към текста >>

С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи.
6. "Ще ходя в Пътя на Истината! " 7. "Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! " Тъкмо тогава, след седмото упражнение, се зададе слънцето. С появяването на крайчеца на светилото, множеството се раздвижи. Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга – пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: "Изгрява Слънцето, Праща Светлина,
към текста >>

Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи.
Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята.
към текста >>

81. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала.
Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха.
към текста >>

82. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"Погледнах – казва братът – хубавите и добре узрели круши, наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах, без стеснение да режа и''' не се чете''' от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им.
Да се натори добре и обработи мястото, навреме да се положат необходимите грижи по прекопаване, напояване, почистване от плевели и ред други, от този род, грижи за засетите култури – това е най-важното за успеха на всяка земеделска работа. А Ради, в това отношение, беше образцов. Когато в есенните дни се прибираха подовете от засетите култури, рафтовете в мазето тежаха от тях. За неговата честност и безкористност говори един случай, който ми разправи един наш брат, много близък на Ради, който често го е посещавал на приказки. Един ден, през есента, братът намира Ради в мазето да подрежда събраните продукти и плодове. "Погледнах – казва братът – хубавите и добре узрели круши, наредени в щайгите, извадих си джобното ножче и започнах, без стеснение да режа и''' не се чете''' от тях, като се възхищавах от вкуса и аромата им. ''' не се чете'''се, отрязах парче от една особено качествена круша и подадох на Ради. Моята изненада беше голяма, когато той отказа да вземе парчето. Повторих и потретих поканата си към него с нови парчета, но той упорито отказваше да приеме най-малкото. Това позасили моята изненада, още повече, че не се бе случвало от негова страна, така упорито да ми отказва, когато съм му давал нещо. Освен това, денят не беше ден, през който почивахме откъм храна.
към текста >>

83. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това се постига по няколко начина: чрез умножаване на стените в простите форми, чрез комбинации и израстъци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върховете на стените.
Например светлината не се пречупва еднакво по разните направления. Същото се отнася и за топлината и електричеството. При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала. Ако на един кристал му бъдат отчупени външните ръбове и върхове, изобщо, ако външни причини нарушат неговата форма, то той поставен при условията, при които се е образувал и в съответната среда, възстановява своята форма. В кристалите има един стремеж към усъвършенстване, стремеж да се приближават към най-устойчивата и най-съвършена форма - сферата. Това се постига по няколко начина: чрез умножаване на стените в простите форми, чрез комбинации и израстъци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върховете на стените. Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са ставали, са били определени твърде приблизително.
към текста >>

84. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания.
Най-добрата храна е тази, която може да се намери навсякъде. Плодовете са най-добрата храна. Всеки плод прилича на хубава, съдържателна книга, върху която са работили стотина професора. Ако професорите видят, че ти захвърляш книгата и се отнасяш пренебрежително към нея, те ще ти обърнат гръб. Не е позволено на човек да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнасяте с плода, вие влизате в разрез с всички съзнания, с които той е свързан. Няма да мине много време и вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отношение към плода. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум.
към текста >>

85. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите).
на обед, когато сидералното време започва от пролетната равноденствена точка (около 22 март). Трябва да се изчисли както положението на Слънцето, така и на всички членове от семейството му, особено внимателно на Луната, тъй като тя има много променливо движение. Слънцето за едно денонощие изминава около 1°, а за един час - около 2.5' (ъглови минути). За Луната и планетите се вижда от ефемеридите, колко изминават за едно денонощие, оттам се изчислява колко са изминали за един час (ъглова скорост), след което се изчислява колко са изминали за определеното местно време. След това броят на часовете от местното време до 0 ч. в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите). По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение.
към текста >>

на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден.
За Луната и планетите се вижда от ефемеридите, колко изминават за едно денонощие, оттам се изчислява колко са изминали за един час (ъглова скорост), след което се изчислява колко са изминали за определеното местно време. След това броят на часовете от местното време до 0 ч. в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите). По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. Ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. На практика при изчисление на крайния резултат, закръгляме до ъглови градуси, защото би било много трудно в по-нататъшните пресмятания, ако работим и с ъглови минути. Затова, ако в получената стойност ъгловите минути са повече от 30, се приема следващият градус за положението на Слънцето - Вулкан, Луната и Планетите.
към текста >>

на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение.
в полунощ (ако работим със сидерално време, отбелязано за полунощ) се умножават по 2.5 (за Слънцето) или изминатият за местното време, път, се прибавя към градусите и минутите, посочени за този ден (за Луната и Планетите). По този начин изчисляваме положението на Слънцето - Вулкан, Луната и планетите за дадения час през този ден. Ако сидералното време е отбелязано за 12 ч. на обед и лицето е родено преди обед, броят на часовете до обед се умножават с получените ъглови скорости и резултатът се изважда от посоченото в таблиците положение за този ден. Ако местното време на лицето е след обед, броят на часовете от 12 ч. на обяд до местното време, се умножават с ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. Ъгловата скорост и резултатът се прибавя към посоченото в таблиците положение. На практика при изчисление на крайния резултат, закръгляме до ъглови градуси, защото би било много трудно в по-нататъшните пресмятания, ако работим и с ъглови минути. Затова, ако в получената стойност ъгловите минути са повече от 30, се приема следващият градус за положението на Слънцето - Вулкан, Луната и Планетите. Например, ако сме получили 16° 45', ще вземем 17° в дадения Зодиакален знак. Ако ъгловите минутите са по-малко от 30, ги пренебрегваме и остават само градусите: например 16° 20' се закръглят на 16°.
към текста >>

86. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство.
В настоящата епоха, когато Слънцето влиза в съзвездие Рак, то прави поврат, тръгва на юг и от този момент започват най-топлите дни в Северното полушарие. Но не заради тръгването назад, Саабей е дал на това съзвездие име и образ на речен рак, защото около 22 декември също има поврат, когато Слънцето влиза в съзвездието Козирог. Саабей учел, че Луната се е появила значително по-късно, когато на Земята е имало вече живи форми, като насекоми и морски животни (без водни бозайници). Това твърдение е логично, защото на Земята сега съществуват 1 500 000 вида живи организми, от които 1 000 000 се падат на насекомите, а останалите 500 000 - на всички други животни. За да се създаде тази многобройност при насекомите, е трябвало те да са просъществували най-дълъг период. Същото се отнася и за океанските животни; те са се размножавали, както и сега, с обилно много яйца (хайвер), за които, след като бъдат изхвърлени, не съществува абсолютно никаква грижа и каквото и да било майчинско чувство. По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство.
към текста >>

87. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението.
Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък!
към текста >>

88. МАРС В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др.
МАРС В ДОМОВЕТЕ В първи дом, Марс, особено ако е близо до хоризонта (асцендента), дава характерните белези на тялото, главата и лицето, както и психичните прояви, които описахаме по-горе. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, а също и аспектите му с Луната и планетите. Във втори дом, Марс подсилва вътрешните психологични качества, които той носи. В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др. Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива. В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни.
към текста >>

89. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва.
Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите. Най-добре определят възможностите и методите за осъществяването на поставената задача. Наблюдаван с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма, която е сплеснатост на атмосферата му. Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот.
към текста >>

90. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В човешкия организъм, силното влияние на Уран (особено при неблагоприятен аспект с Луна) поражда в някои клетки и тъкани, стремеж към отклонение от нормалните функции, склонност към своеволно деление и размножаване, което създава злокачественото израждане.
При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успешна реализация на рационализации и гениални открития. При низши типове наблюдаваме принизени, неестествени, неприемливи и чудачески изяви. И едните, и другите, обаче, се привързват с голям жар и устой в преследването на поставените задачи. В човешкия организъм, силното влияние на Уран (особено при неблагоприятен аспект с Луна) поражда в някои клетки и тъкани, стремеж към отклонение от нормалните функции, склонност към своеволно деление и размножаване, което създава злокачественото израждане. Уран отстои от Слънцето на средно разстояние около 20 астрономически единици, спазвайки закона на Тициус-Боде. Това показва, че задачите, вълнуващи човешкия род в настоящия момент, са присъщи за разрешаване от Урановите типове, макар че те искат да ги разрешат по нов начин и с нови средства. Най-далечното положение спрямо Слънцето е 3 004 милиона километра, а най-близкото 2 740 милиона километра, което дава разлика от 260 милиона километра. Това говори, че орбитата на Уран не е много разтеглена и че влиянието му върху Земята, живота на нея и върху човека не се колебае в големи размери. Уран идва до Земята най-близо на около около 2 586 милиона километра, когато застане на правата линия Слънце, Земя, Уран, т. е.
към текста >>

Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак.
Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина. Във Водолей съществува нещо изключително важно, характерно и особено: една звезда с необичайно висока температура от 130 000°, която е създала мъглявина от светещи силови частици с диаметър около 300 000 астрономически единици. Звездата в центъра на тази мъглявина е влязла в нов етап на своята еволюция и е започнала да се разпада на множество активни силови частици, които, разпръсквайки се със скорост 2 000-3 000 километра в секунда, образуват светъл облак. Последният ще продължава да нараства до пълното й разпадане и в него ще се създават условия за образуване на нови Небесни тела, които ще оформят нова Звездна система (галактика). В момента е налице нов етап от описания еволюционен процес. Именно това събитие във съзвездието Водолей създава и подсилва влиянието на Уран за търсене и творене на нещо ново: всяка нова творба в Природата е нещо, което до тогава не е било; т.е. Тя не приема да се повтаря и в Своята непрекъсната Творческа проява винаги създава нещо ново. Във Водолей се създава една Нова галактика, каквато със своите качества и способности не е имало досега.
към текста >>

91. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час.
След това отваряме таблиците с ефемеридите, където са посочени положенията на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия по градусите на сидералното време на този ден. След като изчислим местното време за момента на раждане, правим допълнителни изчисления за положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия за този момент. Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин.
към текста >>

при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2.
Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно. Ако за едно денонощие тя изминава 12° , това показва, че се намира най-далече от Земята (в афелий), т. е. на 4 066 700 километра.
към текста >>

ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден.
60' на 24 часа и ще получим около 2.5°. Тогава часът на местното време умножаваме по 2.5° и получаваме преместването на Слънцето до часа на раждането, което ще прибавим към позицията му за деня, посочена в таблиците за ефемеридите, за да получим положението му за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим, сидералното време започва от есенната равноденствена точка. Ако то започва от пролетната равноденствена точка, се постъпва по два начина: 1. при човек, роден преди обед, умножаваме времето, оставащо до пладне, по 2.5° и полученият резултат вадим от положението на Слънцето, посочено в ефемеридите за дадената дата; 2. ако раждането е станало след обед, времето от пладне до рожденния час умножаваме по 2.5° и полученото прибавяме към градусите, посочени за положение на Слънцето през този ден. За Луната и Планетите постъпваме по същия начин. Понеже Луната се движи много бързо, изчисленията за нея се правят по-внимателно. Ако за едно денонощие тя изминава 12° , това показва, че се намира най-далече от Земята (в афелий), т. е. на 4 066 700 километра. Тогава влиянието й е значително по-слабо и в такъв случай пред символа на Луната изписваме буквата А, който показва, че е в афелий.
към текста >>

92. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество.
И този незнаен Бог, скритият Бог, Абсолютният Дух, Бащата на света, Който прониква цялото Битие, е разкъсан така да се каже, на части, пленен и омагьосан в нещата и съществата, съществува същевременно и вън от света на сетивата, вън от съществата като една Абсолютна Същност, непознаваема, недостъпна. Има Бог, Който е скрит в природата, Който е скрит в съществата, който може да се пробуди чрез същата тази Божествена сила, която изтича от Вечния и Абсолютен Дух, и прониква както цялото Битие, така и всяко същество. Това е задачата и смисъла на Посвещението - да даде методи за събуждане на тази Божествена сила, която да събуди и възкреси този омагьосан Бог. И тогава се ражда Бог в човека, който е вече Син Божий, роден в човешката душа и който е заченат от скрития Бог, който прониква всичко. И когато човек роди Божия Син в себе си, той може да влезе във връзка с Бащата на света. Затова Учителят казва: Бог е едно Единство, което се проявява като множество. Това е задачата на всеки, който тръгва в пътя на ученика, да роди Бога в себе си, да стане един Божи Син. И тогава ще се разбере мисълта, че Христос е Първородният, най-големият брат, роден преди всичките векове. И всеки, който е пробудил Бога в себе си, идва в света като Син Божий, като Учител, под ръководството на Първородния, за да работи за повдигане на цялото човечество, за събуждането на Бога във всички души. Този именно е Първородният, Който работи за събуждането на Бога в човешката душа. И самата тази работа е една Велика мистерия.
към текста >>

93. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Из начало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте.
Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши дела без привързаност, наистина достига Всевишния. Из начало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте. Нека тя ви бъде подател на желанията. С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. При изникването на Деня из Непроявеното избликва всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко проявено се разтопява в Непроявеното, името на което е ТО.
към текста >>

Това множество от същества, що се проявява много пъти, изчезват при идването на Нощта.
Нека тя ви бъде подател на желанията. С нея хранете Светещите и дано Светещите да хранят вас. Тъй хранени едни други, вие ще постигнете висшето добро. При изникването на Деня из Непроявеното избликва всичко проявено. При настъпването на Нощта, всичко проявено се разтопява в Непроявеното, името на което е ТО. Това множество от същества, що се проявява много пъти, изчезват при идването на Нощта. По висше повеление те отново се появяват при изгрева на Деня. Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище.
към текста >>

Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата.
Който просто размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в края на една мирова епоха. В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам. Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие."
към текста >>

„Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване.
Сам, уравновесен чрез йога на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Аз съм Един и Същ към всички същества, никой не Ми е омразен, нито скъп. Ала наистина тези, които Ми се покланят благоговейно, те са в Мен и Аз съм в тях. Знай за вярно, че Моите предани никога не погиват. Потопи своя ум в Мен, бъди мой предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така достигнал хармония в себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за висша цел." „Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши, не знаят, Моето появяване. Защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме знае като Нероден, Безначален, Велик Господар на света, той едничък между смъртните незаблуден, е свободен от всякакъв грях." „Седемте Риши, древните четири, както и Ману бяха родени от Моята природа и ум. Те пък породиха тази раса. Аз съм Родител на всичко: всичко произтича от Мен.
към текста >>

Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши.
Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да принасяш в жертва, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове. Сам уравновесен от йогата на отричането, ти ще дойдеш в Мен, когато бъдеш свободен. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми предан, на Мен принасяй жертви, покланяй се пред Мен, така постигнал хармония със себе си, ти ще влезеш в Мен, като имаш Мен за Висша цел. Десетият разговор е озаглавен Йога чрез царственост. Множеството Светещи Деви, както и Великите Риши не знаят Моето появяване, защото Аз съм началото на всички Светещи Деви и на Великите Риши. Който Ме знае като Нероден, Безначален Велик Господар на света, той едничък между смъртните, незаблуден е свободен от всякакъв грях. Всички същества изхождат от Мен. Седемте Велики Риши, Древните Четири (четирите кумари или девствени юноши, най-висшите в окултната йерархия на тази земя), както и Ману бяха родени от Моята природа и ум, те пък породиха тази раса. Който познава Същността на тази Моя Царствена Йога, той е уравновесен чрез непоколебима вяра. В това няма никакво съмнение.
към текста >>

Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний.
Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена, движима и недвижима, целокупна и единна в Моето Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш. Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука.
към текста >>

Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад.
Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в демонически утроби. Хвърлени в демонически утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти. Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност.
към текста >>

94. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата: Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята. Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите.
към текста >>

95. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината.
Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината. Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по отношение на средствата, които употребил, за да господствува над умовете. Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини.
към текста >>

Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа.
Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство. По такъв начин божествената и човешката троичност, резюмирани в единицата съставят Свещената Четворка. В четворката се намират не само принципите на науката, законите, които движат съществата и еволюцията им, но още и причината на различните религии и на висшето им единство. Затова в един от златните стихове на Питагор се казва: „Кълна се в Оногова, Който е начертал в сърцата на Свещената Четворка неизмерим и чист символ, източник на природата и образец на боговете." Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото събирайки и умножавайки ги намираме всички други числа. Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа.
към текста >>

96. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател.
Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа. Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа.
към текста >>

97. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда.
Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи. Навярно той е бил поставен от Жреците на Бога още от самото начало, за да бъде символ на философските познания, понеже са открили в него особена сила. Буквата Е не се различава от другите букви чрез силата си, нито по формата си, нито по значението си, но ще разсъдите, че тя се ползува от особена чест, бидейки петата буква от азбуката (гръцката и латинската), да стане символ на най-важното число, на Върховното число на всеобемащата природа - числото пет, пента, от което Мъдреците са образували думата пентазеин, което означава броя. (Оттук произлиза и думата пентаграм, символ на съвършения човек.) Ето защо питагорейците са нарекли това число женитба, като съставено от първото мъжко нечетно (три) и от първото четно или женско (две). Нарекли са го още природа, тъй като умножавайки се само на себе си, то непрекъснато се възпроизвежда. При това то подражава на Първото Начало, което управлява вселената. Освен това числото пет притежава твърде хубав произход, без да говорим за онзи, който произлиза от събирането на двойката и тройката, за което споменах. То се поражда още от съединението на Първото Начало с първия квадрат. Защото началото на всички числа е Единицата, а първото квадратно число е четворката. И тези две числа като от съвършена форма и същество произхождат числото пет.
към текста >>

98. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно.
От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук. Ако наблюдаваме четирите годишни времена и ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо тяхното влияние можем да употребим известни средства. Например, голямата жега може да се смекчи чрез охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои отделни случаи, но това става и при другите науки. Както е възможно едно предварително знание за някои неща и това знание заслужава внимание, така е възможно чрез астрологичното знание да избегнем злото до известна степен. Египтяните свързваха астрологията с медицината и изучаваха известни средства за лекуване. Те свързваха това с наблюдението на звездите, защото лечебните средства не могат да се прилагат еднакво за всички тела и за всички болести. Въз основа на медицинското знание те познаваха известни средства за предотвратяване на бъдещите болести.
към текста >>

99. АМОНИУС САКУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината.
Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия. Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината. Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той предаваше най-важните си учения на учените и дисциплинирани личности, като ги задължаваше да пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър, Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим на учениците му, ние притежаваме само няколко негови изказвания, предадени от противниците му и от тях научаваме онова, което той наистина е учил. Амониус задължаваше учениците си под клетва да не разкриват най-висшите учения с изключение на онези, които бяха напълно подготвени и изпитани." Сред многобройните ученици на Амониус мнозина били мъже, прочути в другите науки, например Лонгин, а след това Ориген.
към текста >>

100. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство.
Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия. 1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18159604072571