Търсене в текстове за 'Небитие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието.

2. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е в Любовта, е в небитието.

3. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието.

4. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е в любовта, е в небитието.

5. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие.

Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие."

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие.

6. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.

И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието.

Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.

7. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никакво съществувание не може да излезе от небитието.

8. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.

9. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Небитието изразява природата на материята.

Злото се корени в небитието, в материята.

10. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието.

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.

Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света.

11. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие.

12. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

небитието, временното от вечното, реалното от преходното.

13. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада?

14. СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието.

4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието.

15. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.

16. Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ - Георги Томалевски (1897-1988)

Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие.

17. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

която ни извади от небитието, тя е.

18. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.

19. 27. СТРЕМЕЖЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие.

20. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.

21. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.

22. В отвъдното парите не ви вършат никаква работа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нима всичко свършва и целият жизнен опит, всички уроци, които сме научили, безвъзвратно се губят в небитието?

23. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето...

24. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.”

Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв смисъл на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как.

Самото Слово! С главна буква! То е, което ще ме всмукне напред с вакуума си, защото и идеи, и думи, и хора, и съдби, и характери са дошли, са изсмукани от небитието от него само, от писателя, и за да извадиш от небитието, от нестаналото и идеи, и случки, и хора, и съдби, и характери, трябва да яхнеш и да се понесеш напред със Словото, което ги е създало.

За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието.

НАГОРЕ

0.49535894393921