Търсене в текстове за 'Навременност'

Навременност

Навременност В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието.
към текста >>

4) Навременност:

Учителят П. Дънов отбелязва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.“ Затова и възпитателният процес на подрастващите следва да започва с околната среда, с обектите на материалната действителност. Едва след нейното опознаване и осмисляне той може да продължи с абстрактни понятия и категории. Под „опит“ следва да се разбира обучение чрез труд и дейност. Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии.
към текста >>

Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се.

Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души. Ние всички сме ученици във великото училище на природата.
към текста >>