Търсене в текстове за 'Мол'

160. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна
към текста >>

161. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * * Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми - „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на
към текста >>

162. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля. [1] Гъбенски - сп. „Училищен преглед”, XI год. р 9
към текста >>

163. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

почват да викат, а Мария се спуща да бяга. Князът започва да говори с децата всеки ден по малко. Той им разказва, колко е нещастна Мария. Сега те престават да я нападат и почват да я жалят. Ласкаво я поздравяват, когато я срещат. Мария отначало много се учудва. Веднъж две момиченца и донасят ядене и след това отиват при княза и му казват, че Мария се разплакала, и че сега много я обичат. Скоро всички деца почват да я обичат и заедно с това обикват и княза. Често отиват при него и го молят да им разправя. Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отиват при княза и всичко му разказват. Носят й чорапи, долни дрехи и някои храни. Когато князът ги пита, те мълчат и радостно се смеят. Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна. Понякога, като бързат само отиват до прозореца и й извикват: „Ние ви обичаме Мария”, и след това се връщат. Тя скоро умира. Децата плачат при погребението. От тогава гробът на Мария постоянно се почита от децата. Те посаждат трендафили и други цветя на гроба й. Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на селото.
към текста >>

164. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен", в него се родила нова надежда. Има една поговорка: „Денят се познава от сутринта." Щом се съмне и ти се събудиш, вземи веднага мерки целия ден да бъдеш в добро разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата. Това да ти бъде първата задача всяка сутрин. Да бъдеш радостен и весел при започване на работата. Щом се събудиш от сън, помисли си така: "Аз съм пратен на земята като ангел да благовествувам доброто между хората." Не мисли, че си мъж, жена или дете, ти си ангел вестител на доброто, служител на Бога. Изговори следната формула: „Аз съм пратен да добия знанието на Любовта." Човек трябва да бъде добре разположен винаги, за да има присъствието на Бога в себе си. Тогава той ще развие своите дарби, ще
към текста >>

165. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Възлюби, и ти ще оздравееш." Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен." Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш." Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си.
към текста >>

166. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз
към текста >>

167. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с
към текста >>

168. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг. Още един пример ще кажа и ще спра. Виждали ли сте и отглеждали ли сте черничеви буби? Нали гъсеницата после се завива в пашкули? Ако тези
към текста >>

169. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата. Всеки ден, когато се молиш и обикновено когато прилагаш свещения час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко." Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една
към текста >>

170. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго. Да желае да го посети любовта. Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов?" Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да
към текста >>

171. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

То е следното. Да кажем, че ти се намираш в трудни условия на живота. Живееш в една тъмна, влажна стая, цял ден работиш, нямаш време да четеш книги, да учиш музика, намираш се в едни външни ограничителни условия. Вижте какъв е вътрешният закон. Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр. Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят. Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял.
към текста >>

172. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947
към текста >>

173. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете. Думата „терапия" значи лекуване, а „хромо" значи цвят. Медицината знае само за физическото действие на цветовете върху органите. За психическото действие може да каже само окултизмът. Да кажем, че си изпаднал в едно религиозно състояние. Тогава цялата твоя аура е синя. Когато престанеш да се молиш, тогава се възстановява твоята постоянна аура. Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава" и „да взема". Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато наредена и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство. Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта,
към текста >>

174. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния. Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечер, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се направи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът да проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите. По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика. Има закон: Всяка дарба, която човек
към текста >>

175. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно,
към текста >>

176. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове." Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г.,
към текста >>

177. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача." Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. "Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: "Господи, прости им!" Христос доказа на
към текста >>

178. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по- слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи
към текста >>

179. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху
към текста >>

180. Екскурзия на 30 април 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града. От лятото на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново. На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете! Няма да бъдете страхливи! Човек става силен, когато впрегне страха на работа. И страхлив като си, но служиш на Бога, ти си силен! Една сестра попита: - Ще ни гонят ли? - Не може да се повтори онова, което сте минали. По времето на богомилите вие сте били доста гонени, пържени, стъргани. Вие носите страха от миналото, но вече няма да ви горят. Говорете, не бойте се! Злото трябва да назрее до своето пълно развитие, че тогава да се излекува. Малко е останало още. Днешният ден да преживеете хубаво, за утрешния не мислете. Този, който ви обича, ще върви с вас. Любовта, като види погрешки, тя лекува. Един човек, който те обича, може да те лекува, може да те учи. Най-голямото изкуство е човек да обича. - Може ли да обичаш, без да бъдеш обичан? - За да обичаш наистина някого, трябва дълго време да си живял с него, та да се образуват връзки. А така - срещнеш се с някого и веднага се сближиш - как ще го обичаш? Може да има само една слаба връзка. За да се очисти Любовта, трябва да се освободим от всички еротични понятия,
към текста >>

181. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

май 1926 година Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти. 3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а другата - на гърдите. След това ръцете се сменят. 5. Двете ръце се поставят от всяка страна върху слепите очи. 6. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно. - Тези упражнения - каза Учителя - са за развиване на чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевата чакра и другите. Те трябва да се правят точно, без грешки. Тези чакри трябва да се хранят, да се развият. Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии. Вие всички сте усещали една тежест при слепите очи, понякога паметта ви не е добра. Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-нисша, трябва
към текста >>

182. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Догдето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно преходно състояние. После самият човешки организъм ще развие тези органи в себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима! В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога!" Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!" -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които
към текста >>

183. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам!" Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи! Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете!" А в Новото учение се казва: ,Любете се един друг, за да живеете". Ще бъде то! Това не е за целия свят. Защото в тази, третата фаза, в „Епохата на Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо. Това го наричат Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години и те ще се повдигнат. А други ще има, ще останат след още Векове. С векове трябва да се работи, за да се преобрази съзнанието им. Ние говорим сега за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. Царството Божие начало има, но край няма. Когато дойде пролетта, Слънцето се премества, топлината се увеличава, реките преливат и цветята започват да цъфтят. Навсякъде става промяна, и в човека става промяна. Благата на човеците са в Божиите ръце! Ще работите разумно - не по буквата на закона трябва да се води човек, а по духа на нещата! Стана време за обяд, разговорът се прекъсна. Всички насядахме на
към текста >>

184. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ". - Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят. Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят. Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща. Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са
към текста >>

185. Екскурзия на 7 април 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение. Човек трябва да има вяра в организма си. Като повярва, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Ние сме отдалечени от Духовния свят. Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни, постоянно трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси. Който мисли, че е богат, и него не може да търпи. И двамата не търпи. Стана въпрос за молитвата: - Някой казва: „Господ нали знае от какво имаме нужда?" - Преди да поискаме нещо, Господ го е дал. А ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е значението й. Някой се моли и иска да бъде изпълнено моментално. - Постепенно, постепенно ще стане! В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая на хотела живеел един богат човек. Той чул молитвата на жената и на другия ден й пратил онова, за което се молела. Така и вие, когато се молите на Бога за нещо, отгоре Невидимият свят чува и дава. * Винаги, когато се връщаме, правим молитва на поляната и след това поемаме надолу. Днес към 4 часа след обяд се приготвихме за слизане. Накрая на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи: „Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите
към текста >>

186. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

юни 1929 година При молитвата, която направихме тази сутрин на Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от Евангелието на Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото Евангелие, от 10 до 25 стих. След това произнесохме 91 псалм. - Любовта е голяма сила! Най-първо ще се освободите от механичните процеси! Приложете това във вашия личен живот! Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен. Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънква я, опитва я веднъж-дваж по особен начин. А вие, като дойде някой тъмен дух и ви каже нещо, приемате го. Ще опитате като сарафин и ако не е добро това, което ви е казал, ще го върнете: „Фалшиво е!" Преди да дойдете до ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате. Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел. На Земята, в плът ще намерите такъв човек! Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат. Които не ме възприемат, не ги познавам". Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва. Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи. Белият цвят е примирение с Бога. Щом се примириш, чистотата ще дойде. Тя е втората фаза на живота. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. „Великата Йерархия" - Те си имат план за България и за другите страни. Като искате да работите, Те ще ви дадат
към текста >>

187. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

юни 1929 година Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем на Ел Шадай за изгрева на Слънцето. Посрещнахме го горе, в мълчание. После произнесохме няколко молитви. - Днес хората, нито Небето разбират какво нещо е, нито Земята - каза Учителя. - У един обикновен човек може да има страх. Страхът е животинско състояние, и или Нисшите животни се страхуват. Но един светия никога не се страхува, той е безстрашен. Най-първо по това се отличава той. Сред нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва: „Аз мога да разруша света!" Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък! - „Не мога". - Не се заблуждавай, лъжливи духове си играят с теб. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или онзи!... Имаш на ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален. У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи. Когато човек много говори, губи своята сила. И който много мълчи, също губи. Който много говори за себе си, губи. Камъкът не можеш да вдигнеш с мисълта си. Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво) на материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка. Това е възможен процес. Могат да се развият духовни сили в човека. От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза. Една нежна
към текста >>

188. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

е важно! Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво. Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук на Земята. Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло. И казвте: „Как така от известно време този човек се е изменил?" Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него!" Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите! Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от
към текста >>

189. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

най-големите противоречия да виждаш Бога. Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Него и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. * Стана въпрос за интуицията. Учителя каза: - Всеки може да развие интуицията си, да познава промяната на времето например. Ние по радиото, през Въздуха изпращаме на хората хубави неща. * - Учителю, кажете нещо за възпитанието на децата - помоли една учителка. - Абсолютно никакви забележки да не се правят на децата! Само със съзнанието си ще работиш. И след Време детето ще дойде да ти се извинява. * Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе. И така, двете души, съединени В една плът, ще работят. Това е идването на Шестата раса. - Учителю, днес чувстваме особен вътрешен подем, като че ли сме в рая! - Една група напреднали същества слязоха сега да работят на Земята. Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние. Да, те слизат на Земята като
към текста >>

190. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът. После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри. Скоро в тревата се очерта ясният кръг от пъпките ни. В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море. Под тях се чува глухият шум на водите, които
към текста >>

191. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

онези светли дни на планината, когато Мирът слиза на Земята. Природата е особена в такива дни. Невидимо присъствие обединява всичко в един голям живот, в един голям свят, изпълнен с красота и хармония. На Яворови присои е като празник. Небето е ясно синьо, тревите са свежи и високи, изпъстрени изобилно с цветя. Имахме чуден слънчев изгрев, след който цялата картина се оживи. Първите лъчи позлатиха скалите на Резньовете. Птичият хор се засили. Цялата природа тържествуваше радостна. След молитвите изпълнихме Паневритмията, после всички поздравихме Учителя. Започна разговор: - Бог е говорил на хората във Всички Времена. Не е било Време, когато Бог да не е говорил. Някои мислят, че могат сами да се учат. Винаги някой е учил човека, но той е забравил това. Бог е говорил на Всички, но едни са чули всичко и са запомнили, а други са забравили. На някои Бог говори по особен, специфичен начин, но не на всички. Бог говори общо на всички, а специфично говори на онези, които са готови. Тихият глас, който е говорил на Илия, е специфичен глас. Всички не могат да чуят този глас. Ако хората се бият, Бог не им говори с тихия глас, те са глухи за него. Свържете се с Бога така, че където и да минете, да чувате Неговия тих и сладък глас. Като чуеш гласа на Бога, спри се! Бог е, Който прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни. Той помага на всички. От Бога сме илезли, в Бога живеем. Бог е, който работи в човека, желанието е от Него. Бог е във Вашите желания. Значи, когато човек
към текста >>

192. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

на Земята да помага. Или по свой почин, или по почина на Великия Закон, той трябва да дойде с някаква мисия да помага. Тогава неизбежно ще опита противоречията на живота, но той ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. 9 август Към десет часа сутринта няколко братя и сестри се срещнаха с Учителя. В разговора с тях Учителя каза: - В живота на човека трябва да има разнообразие, както в Божествения живот има разнообразие. Това значи човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да Върши и Външна работа, и то разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа. Най-важното е стремежът на човека да върши Волята Божия и то в мисли, в чувства и в постъпки: в мисли -чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи; в чувства - чрез изпращане на любов към другите; в постъпки - чрез показване на хората Пътя на новите идеи, за да ги събуди за Новото. Един брат се обърна към Учителя: - Нали под „небесен живот" трябва да разбираме място, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов. - Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към
към текста >>

193. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек. Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж. При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза: - Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че
към текста >>

194. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта към Бога Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака към полунощ. Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества. Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг. Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва. При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза: - Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт. Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога. Един брат каза: - Преди да говоря в
към текста >>

195. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

или на шестото чувство у човека. Учителя каза: - Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествени начини, то пак, кога да е, ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството. Всички трябва да прилагате концентрирането. Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. После ще влезеш във връзка с Първата Причина. И трябва да развиваш добродетелите. Известни методи за развиване на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже западният мозък е другояче организиран. Ето един друг еволюционен метод за развитието на шестото сетиво: човек да се занимава с цветята по нов начин. Да влезе във връзка с Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята. Да влезеш във връзка с Божествения Дух, с Божественото в цветята, да влезеш във връзка с Бога, Който работи с цветята. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти каже нещо, но от себе си няма да каже нищо. И цветето, като влезеш във връзка с него, няма да каже от себе си, но ще каже това, което е вложено в него от Бога. Най-главното е да се направи връзка с цветята и като се направи тази връзка, Божественото от цветето ще премине в теб и ще ти се изяви. През цветята да мине светлината,
към текста >>

196. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

ме интересува възвишеното, доброто В него и аз гледам от дясната му страна. Когато се отворят очите ви за духовния свят, става ви приятно, има какво да учите. Ще ви дам едно упражнение: Когато погледнете Слънцето при изгрев и после обърнете гърба си към него, ще видите какво става там, на Слънцето. Но за да може да успее човек в това упражнение, най-първо трябва да пречисти ума си, да не допуща нечисти мисли, желания и постъпки. За целта трябва предварително да се подготви, като се моли дълго време вечер, между полунощ и изгрева. Упражнението трябва да се направи при изгрев слънце. * Един брат каза, че усещал в гърдите си едно вътрешно движение, виждал светли кълба, те се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от
към текста >>

197. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

на кого се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Значи Христос се явява на тези, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Като чул думите: „Павле, Павле, защо ме гониш?," апостол Павел Го възлюбил и тогава Христос му се явил. Христос му казва: ,Дз ще ти покажа". Христос го е учил отвътре. Никой отвън не го е учил. Братът попита: - Какво трябва да направим, за да ни се яви Христос? Учителя каза: - С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мисилим с Любов за Христа. Да не се пресилваме, но със спокойствие. Човек се свързва с Христа^когато мисли за Него. Свързва се с Него, когато чете Евангелието. Свързва се с Него, когато върши Волята Божия. Когато човек мисли за Христа, неговата мисъл се свързва с мисълта на Христа и получава нещо от нея. Христос е казал, че ще се всели с Отца в човека и ще направи жилище в него, но е турил условия, при които ще направи това: ,/\ко изпълните моите заповеди". Трябва да се изпълни условието, за да стане вселяването на Христа в човека, идването му в човека. Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Христос е Светлината, която работи В цялата природа. - Учителю, Вие казахте в една лекция напоследък, че човек, като си представи картинно сцени от живота на Христа, ще може да ги види реално. - Да, човек да си представи живо сцени от живота
към текста >>

198. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

л а н и н а т а Днес е Благовещение. Бяхме на екскурзия на Витоша с Учителя. Прекарахме незабравим ден. Една нова светла страница в нашия живот. Играхме Паневритмия на поляната при Ел Шадай. Някои братя и сестри свириха при Паневритмията със своите инструменти. Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли. Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана, Лозенските възвишения. Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза: - Планинските места са пълни с енергии. Те са благословеше. Благодарете, че днешният ден е хубав. Не мислете за бъдещето. Витоша е много динамична. Тя е акумулатор на грамадни електромагнитни сили. Ако нямаше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота. Сухите хора ако са болни, могат да се лекуват по-до-бре в планинските места, а пълните - в ниските места. В планинските места има повече електричество, а в ниските има повече магнетизъм. В планините изобщо са събрани електромагнитни енергии в запас. Египтяните понеже са нямали планини, са създали своите пирамиди. За мисълта са
към текста >>

199. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. След Паневритмията се събрахме около Учителя. - Ние сме сега в „онзи свят". Тук има много скъпоценности, но не ги виждате, защото, ако ги виждате, ще искате да вземете. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на леглото, другите деца го зашиват за леглото и като се събуди, вижда се зашито за леглото. И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Значи, вързани сте. Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат. Като обичаш Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но теб ще обичаме и ти ще ни научиш как да обичаме Него". Вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Все едно, да туриш В една кутия бонбони и да се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на място, но сама по себе си тя нищо не допринася. Господ ти казва да направиш това или онова. Започни да правиш това, което Господ ти казва да правиш и твоите работи ще се оправят. Това е закон за оправяне на работите. Някой човек идва при теб и ти не искаш да го приемеш. Тогава и Господ
към текста >>

200. Екскурзия на Витоша на 21 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 21 юни 1938 г. Сутринта тръгнахме много рано с Учителя. Слънчевият изгрев ни завари при тъй наречената „Канара на съкровищата", малко под Ел Шадай. Там направихме обща молитва. В 7 часа потеглихме нагоре и починахме на полянката при първия заслон. После отидохме по-нагоре, над втория заслон, близо до района край хижа „Алеко" и там стояхме до връщане. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: - Когато Япония започна войната, в нея имаше земетресения. Небето искаше да й каже, че не трябва да започва тази война, но тя не послуша. Тъмните сили са вече победени в астралния свят. Сега тук се води борбата, за да бъдат победени. Като победят светлите сили на Земята, ще дойдат новото Небе и новата Земя. Един брат попита: - Скоро ли ще бъде? - То е започнало вече. Яйцето е снесено и се мъти вече. Никога светът не е бил в такова брожение, като сега. Всичко, каквото става в единия край на Земята, се знае навсякъде веднага. Сега правят маневри. Ще дойде война. Тя наближава. В бъдеще в друго направление ще вървят работите. Такова е положението, че нищо не може да спре войната, защото хората не са готови. След войната ще поумнеят. Ние се безпокоим за това, за което не трябва да се безпокоим, а за това, за което трябва, не се безпокоим, а именно за
към текста >>

201. Екскурзия на Витоша на 26 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 26 септември 1940 г. Тръгнахме много рано. Хубава звездна нощ. Времето беше тихо. Стигнахме на Бивака в 4 часа сутринта. Небето беше чисто синьо. След молитвата Учителя каза: - Вие днес преживявате един ден от райските дни и то като на кино. Вие сте в рая сега, но имате лоши господари и като се върнете пак при тях, ще имате друго състояние. И някой ще каже: „Какъв мираж е било! Колко съм се заблуждавал!" Здрав човек наричам онзи, който има трезви мисли, трезви чувства и трезви постъпки. Вие сте наследници на всичко, което е на Земята. То ще бъде ваше. И тук, в тази месност, има заровени богатства. В бъдеще ще дойдете да убедите тези, които са на Земята, да вършат Волята Божия. Какво човек трябва да научи по-напред? Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. После ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване"разбирам „смирение". Българите едно време казваха: „По 5 на нож" и тогава не им вървеше. Има музикални билки и като влезеш във връзка с тях, ставаш гениален. Един брат попита: - Къде са? - Не се разправя къде са. Има билки и за подмладяване. На един богаташ, му казали къде има скъпоценни камъни и му казали да вземе само един. Той взел два, един за себе си и един за жена си, но изгубил своя. Хората са сега в едно сънно състояние и като умрат се събуждат. Няма по-хубаво нещо от това в момента да се радваш на всичко. За Небето едно наше прераждане е като
към текста >>

202. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

праща муха-стършел. Воловете пощръклели и се разтичали, говедарят ги гонил много време, догдето ги намери. Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание. - Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото. Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това. Това е изкуство! Някой иска да му помагам. Аз виждам, че той е песъчлива почва. Друг също иска да му помагам. Виждам, че там е чернозем и посаждам нещо. Някой се кара. Аз ще се отдалеча, за да не чувам думите му. * Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме
към текста >>

203. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

стая и в свободното време прекарвахме в разговори и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири деня бяхме в непрестанно общение с Учителя. А помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мен, правете така и това е достатъчно". Един пример: във време на нашия престой на хижа „Алеко" наблюдавахме как Учителя през целия ден в свободното си време мърдаше устните си и беше в непрестанна молитва. От време на време се чуваше само началото на молитвата : „Господи, благослови". През време на каквото и да беше занимание, той отделяше няколко минути, незабелязано от другите, за молитва и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали това и на Изгрева. Ето що значи непрестанна молитва, непрестанна мисъл за Бога. Друг пример: Веднъж през септември 1936 г., след Паневритмията, както обикновено, ние се събрахме на разговор около Учителя. Той раздаде на всички братя и сестри по къс геврек. Но геврекът не стигна и той изпрати една сестра, като каза: „При млякото ми в моята стая трябва да има оставено нещо, донесете го!" Сестрата отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото има само едно геврече и аз не смея да го взема". Той каза: „Вземи го и го донеси!" И раздаде и него. Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се
към текста >>

204. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата. Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно. През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови!" Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през
към текста >>

205. 06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година - Боян Боев (1883 – 1963)

В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година За да пее добре човек, трябва да си нагласи добре мисълта (да мисли добре). Оттам е и поговорката: "Който пее, зло не мисли". Първото нещо, след като станете от сън, трябва да попеете 5-10 минути и после да си направите молитва и да започнете работа тогава. Ангелите, сутрин като ви събуждат ви пеят. Като видите един брат, който идва с пълна торба, а вие сте гладни, ще пеете и ще се радвате, че носи торба, а и той също да пее и да се радва, че е срещнал гладен и да му даде от торбата си. Та който носи хляб и този, който е гладен, да пеят. Пеенето е оръжие. Животно, като се приближи към тебе и ти му попееш, то ще спре. Същото важи и за бурята — и тя ще спре. Чрез любовта, и болест да имаш, ще оздравееш. Тя дава знание и всичко. Вярата е любовно отношение към Бога, всеки трябва да я опитва, за да може да го познае. Безлюбието носи смърт, а любовта — безсмъртие. Като прилага закона на Любовта, човек ще опита силата и върху себе си. Не залагайте сърцето си никъде, бъдете свободни и подарявайте сърцето си само на Бога. Ако на една буба и идва на ум да си направи хубава дрешка като пеперуда и да отива после от цвят на цвят да си пее, тогава, какво остава за вас? Христос казва: "Господ е облякъл цветята с такива дрехи, а вас с повече ще облече, като изпълнявате Неговата воля". Има закони, които ако ги спазвате, Бог може да се прояви и в най-лошия човек и животно. И ще имате опитността на Данаил в ямата при лъвовете. Той вярваше в тия
към текста >>

206. 07. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни - Боян Боев (1883 – 1963)

ДО ЧЕРНИ ВРЪХ 23.IX.1941 г. за 4 дни Бяхме около 9 души и следобед на 23.IX. стигнахме Черни връх. Настанихме се в общата стая за туристи, а Учителят — в стаята на наблюдателя. На другия ден, рано се упътихме за Резньовете (два върха) на разстояние 20 минути от Черни връх. Имаше мъгла и прекарахме в размишление и молитва. След това, Учителят каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов и Дух. Тогава човек се чувствува като чужденец на земята. Затова, всичко каквото правите: ядете, пиете, лягате, ставате и пр., правете го за Слава Божия. Първо, тогава ще ви посети ангел (Любовта), а после Духът, който се вселява. След беседата направихме гимнастика и след това се върнахме. Като седяхме в наблюдателницата, Учителят каза: "Ако някой е бил разбойник 20-30 години и след това е престанал да бъде такъв, то признаците му на главата и лицето като разбойник изчезват, а на ръцете остават. Когато Сатурновата линия на ръката излиза от лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, от където излиза линията на живота, той самият предимно си е фактор на своя живот. Човек трябва да се хармонизира с физическия свят, а не да излиза от него. Двете уши на човека не са еднакви и когато дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност сега, отколкото в миналото. Значи, лявото е миналото, а дясното — настоящето. Има разумни сили зад всички процеси.Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това —
към текста >>

207. 08. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

не искай да преподаваш езиците. Имайте права, здрава мисъл, тя е едно магнетично състояние. Болният човек няма магнетизъм и нищо не може да направи. Магнетичният човек е вътрешно разположен, тих, спокоен и работи интензивно, той не кряска, не е като камбана, а щом изгуби равновесието си, казва си: магнетизъм нямам. — Магнетизмът съществува. Ако искате да придобиете спокойствие, идете при дърветата. Искаш да промениш настроението, състоянието си, иди на планината, качи се на никой самолет. Има 10-20 методи за добиване на магнетизъм. А вие седите и казвате само: не ми върви... Магнетизмът е проводник на живота, а животът е носител на любовта и на
към текста >>

208. 09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

колкото децата по напредват, толкова и връзките между тях стават по-интимни. Човек мъчно се осъзнава, трябва да го сложат натясно, за да се осъзнае. След това тръгнахме от моста за хижата и стигнахме към 2 часа. Легнахме си в 7 часа вечерта и сутринта, точно в 4 часа тръгнахме от хижата за връх Мусала и стигнахме там в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата, температурата беше -5° С под нулата, а горе на върха при изгрева на слънцето +2° С над нулата. Прочетохме Добрата Молитва и Евангелието от Йоан — 10 гл., 10-12 стих. След това влязохме в наблюдателницата и наблюдателят ни каза, че му било скучно тук, защото не знае как да внесе разнообразие в работата си. Между другото, той би трябвало да има и вътрешна работа. Тук за наблюдател трябва да пратят набожен човек, които да се посвети на науката. След това излязохме и седнахме на поляната на върха и стояхме до 11,30 часа. Времето се стопли и в 11 часа преди обед беше +28 . Учителят каза: Вечер тук въздухът изстива, а това показва, че тогава в него има много електричество. И учените са дошли сега до една астрална област, която е над физическия свят и където не може да се работи с обикновени методи. Българите на всеки 8 години някога са правили по една война. А при една война се изискват най-малко 30 години, за да се поправят загубите. Същият закон е валиден и по отношение на вътрешният ни живот. Ако се сърдите по 4 пъти на ден, това е цяла война. И после, колко време трябва да употребите, за да поправите
към текста >>

209. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага. За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта; също изпращайте по една мисъл общо на всички добри хора, за да се усили тяхната любов към Бога. Човек трябва да се научи да има разположение да се моли. Центърът на Божията Любов у човека е на горната част на главата (хилядолистника). Трябва да мислите също за всички добродетели, че те растат у вас и вие проявявате вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и
към текста >>

210. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

да го приемате правилно и с будно съзнание. I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго време и се издишва колкото се може по-бавно. II упражнение — Например, с изговаряне на формули. Започни при вдишване, задържане и издишване следното: "Много Ти благодаря, Господи, за благата, които Си ми дал". Или молитвата "Отче наш", при вдишване, задържане и изпускане (да я изговаряте мислено). III Или "Добрата молитва" един път общо за вдишване, задържане и издишване, или думите: "Сила, живот, здраве". Сутрин, обед и вечер, защото по-сериозна работа от тази няма за установяване правилния процес на дишането и за да поправи човек своето лице, сърце, ум, дробове, стомах или своето храносмилане, дишане, мислене и чувствуване. IV упражнение — Изговаряне на следната формула: "Господи, благодаря Ти, че си вложил във въздуха Своето благословение, което приемам заедно с въздуха". А при издишване: "Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мене". V упражнение — При вдишване изговаряте мислено: "Само Божията Любов е Любов" — задържате въздуха известно време и го издишвате през дясната ноздра със същите думи. VI упражнение — Вдишвате през лявата ноздра и изговаряте: "Да се прослави Името Божие в мене." -задържане: "Да дойде Царството Божие и Божията Правда в мене" — при издишване: Да бъде
към текста >>

211. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) Трябва да имате мир и да се освободите от всички безпокойства, тревоги, за материални работи и страхове. Като се молите в такова състояние на мир може да добиете вътрешно проглеждане (прозрение). Новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон. Човек трябва да се моли и да чака, а когато в човека дойде вътрешното просветление (новораждане), той ще бъде изпратен в света да извърши една работа за Бога. Тогава той не само ще се свърже с Божествения свят, но и ще работи с това, което е научил. Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира. Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му. Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви. Като станете сутрин ще се съсредоточите и ще мислите за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Концентрирането е естествен метод, при който човек може да излиза и влиза в тялото си. И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат
към текста >>

212. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя. Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката. Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога. При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр. Защото те нарушават и функциите на дишането, храносмилането и на черния
към текста >>

213. 15. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

на гласа. Когато готвите, изпейте 3 песни (когато ври яденето) и тогава, който го яде, ако има някаква болка, може да му мине. Същото и шивачът, ако е музикален — може да ползва другите. За да ви върви, правете всичко музикално. Да шиете с музика, да готвите и пр. Тъмните сили нападат човека, когато той престане да пее. Когато отидете при някой болен (неговите трептения са слаби), попейте му 20 минути и трептенията му ще се повишат и той ще се почувствува добре (ще оздравее). Затова, молете се на Бога, да ви даде някое голямо изкуство — глас или нещо друго. Всеки от вас може да свири, ако се упражнява. Смели бъдете и не се бойте от нищо. Музиката е като лекарството — действува обновително, повишава трептенията, страданията изчезват, като пее човек, сменя значи отрицателните си състояния — трансформира мислите, чувствата и постъпките си (енергиите си). Където има музика, там има и живот. Така, че ако човек не пее и другите работи не може да постигне. Змиите се укротяват чрез музиката, също и змийските чувства у човека, чрез музика може да се облагородят. Вие трябва да се научите и да говорите музикално. Музикалният човек почва да мисли правилно. Без музика няма прогрес, няма бъдеще. Пеенето е външен израз на любовта. След светската музика идва окултната музика, в нея има сила, тя е Божествен метод за служене на Бога. Музиката трябва да се приложи в живота — при ставане сутрин, при болест, сиромашия и работа и пр., трябва да се пее, за да може да се подобри живота ви.
към текста >>

214. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

разочарова. Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други. ЖИВОТА Е САМО УСЛОВИЕ
към текста >>

215. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ Учителя каза: Молитвата е необходима за сваляне на висшите енергии от Невидимия свят, които са необходими за развитието на човечеството. Молитвата е език, учение на Божествения свят. И ако не знаеш как да се молиш, не знаеш езика, не могат да те разберат и да ти помогнат. Молитвата е работа. И понеже човек е тук на земята, той трябва често да се моли, да съобщава горе в дома си, как е. Болният трябва постоянно да се моли. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят, тогава нещата стават. Трябва да поддържате (да имате) силна мисъл, непреривна връзка с невидимия (Божествения) свят. Мислете всеки ден по 1 час за доброто, великото в света, за Бога, за да получите мощни енергии отгоре. Тагор (Рабиндранат) всяка сутрин е прекарвал по 2 часа в размишление и съзерцание и в това се състои силата му. Та и вие размишлявайте върху Христос по 1-2 часа на ден и ще видите какъв подем ще имате. Молитвата е един метод на постижение. Ако молитвата ви е както трябва, т.е. Бог да е във вас и вие в Нето, то всичко ще можете да направите. С една дума, на молитвата ще ви се отговори изобщо. Имайте Вяра и Любете Бога и тогава молитвите ви ще бъдат чути, може някоя от тях да се забави, но пак ще бъде изпълнена. Молитвите се приемат от Духът — това е Йерархията и тя ги предава на Бога (тя е посредника). И днес Христос се чуди, защо на хората не им идва на ум да отворят ума, сърцето, душата си към небето и да намерят хиляди същества готови да им
към текста >>

216. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

волята Божия и веднага състоянието ви ще се смени и ще имате един подтик. Когато пък сте неразположени или имате голяма мъка, тогава намерете едно голямо вековно дърво, облегнете се на него с гърба и си кажете: Братко, на ти моята скръб и тегота, а ти ми дай своето спокойствие. Тогава става преливане от дървото в човека. Когато си гневен (имаш груби енергии), тогава покопай малко и те ще минат в земята. А когато искаш възвишени енергии, обърни се към небето и работете отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи вашата възприемателна сила (психичните сили у вас). Проучвайте и прилагайте беседите. Благодарете всякога на Бога, че има още много да учите и да се ползвате от благата на Природата. Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си. Най-добър е този, който е свързан с Божията доброта, умен е този, който е свързан с Божията мъдрост и най-силен е този, който е свързан с Божията Истина. Вие трябва да имате абсолютно чисти очи и да не виждате отрицателното у хората и да имате пълна хармония в постъпките си, да живеете в светлина и да знаете да изпълнявате със съвършенство задължението си, което от горе ви е поверено. Ако работите в този живот, вие може да се преродите 40 пъти, всяка година по един път, но трябва да бъдете решителни. Също трябва да мислите върху голямата готовност, която имаше Христос, да извърши Волята Божия (Неговата работа). Изпращайте също всеки ден мисъл и молитва към всички добри хора, да се усили тяхната
към текста >>

217. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

чисти места. По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай. До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев. Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни. След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден. След това, седнахме на полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал. Той е бил господар над себе си. Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой. Самообладанието ни се добива постепенно и мъчнотиите ни идват, за да видим дали може да се самообладаваме. При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото. Измихме си лицето, косата, казвайки: "Господи, изпълни ме с чистота, нежност, вяра, смирение и другите добродетели". После, като застанахме на снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището на Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера. Тази местност значи е много чиста. Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко
към текста >>

218. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система. Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии. Българският род трябва да се освободи от влиянието на Марс и Сатурн. Човек трябва да има вяра в организма си. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава. Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем. Това е значението на молитвата. Вие се молите на Бога за нещо и отгоре Невидимия свят чува и дава. Любовта е голяма сила, тя казва: Аз познавам само тези, които ме възприемат. Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях). Божественото учение ще се наложи по много начини. Когато някой ви излекува, ще благодарите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви
към текста >>

219. 23. ЕДИН ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

да работи и да мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Това е едно качество, което трябва да придобиете. Стремете се към чистотата. Никога не трябва да имате користолюбива мисъл и желание. Никога да нямате лъжовен любовен поглед и да не искате да замотаете някого. Защото в дълбочината на всяка душа е скрит Господ и като се приближавате до един човек, гледайте да служите на Господа, защото Бог е който страда вътре в човека. Човек прави грехове, а Божествения Дух страда и се моли. Стремете се значи към чистота, за да можете да видите Бога и да придобиете всичко. Вяра без чистота не може. Като дойде чистата мисъл у вас, вие прощавате на хората и ставате спокойни. Окултните ученици се чистят и всеки ден правят по една баня, а Светията сам се чисти отвътре. Ако не можете да се къпете всеки ден, то поне един път в седмицата. Част от водата се възприема от порите на кожата и магнетизмът и прониква в нас, но водата трябва да бъде топла. Има връзка между духовната и физическата чистота. За да бъде човек чист в мисли и чувства и постъпки, трябва и тялото му да бъде чисто. Чрез чистотата човек влиза в общение с Бога и Духовния свят (напредналите същества). Знайте, че вие сте дошли на земята да живеете един Божествен живот и без чистота не можете да служите на Бога (да приемете Божествените мисли), защото мозъкът е замъглен и вие се занимавате с обикновени работи. Човек трябва да се чисти като дете и съзнанието му да се освободи от всичко нечисто и тогава Духът идва и
към текста >>

220. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там. Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите. Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли, чувства, постъпки и да ти стане всичко приятно и всичко да обикнеш с душата си, като пречистиш за тази цел умът, сърцето и тялото си. Изучавайте Исая, Данаил, Йеремия, Йезекил и пр., за да видите по кой начин са добили те
към текста >>

221. 33. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ Най-голямата наука за човека е да знае как да прояви Любовта си. Както слънцето слуша Господа да дава на всички, така и ти направи без никакво лицемерие. Знай, че цялото Битие иска да го обичаш. Човек като мисли за Бога и Божествените неща, любовта в него се увеличава. Да мисли човек за Бога и тайно да се моли, това е най-силният метод, за да се прояви любовта у него. Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос у вас и тя сама по себе си ще ви се разкрие. Затова и човек трябва да има и стремеж за това. Трябва да четете Библията за живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област и опитности. Трябва да работите така, както са работели пророците, апостолите, Христос. Изучавайте Евангелието на Йоан, мислите върху любовта на Христос, като се спрете върху нея, във връзка с Неговите страдания. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е правила готов да страда за другите. После, за да обикнете човека, хубаво е, необходимо е да намерите добрите, Божествените у него черти, а не неговите грешки. И в лошите хора има добри черти. Значи, за да обичаш един човек, трябва да намериш добрите му страни вътре в него. Всички хора да ги мислите, че са ваши ближни. Вие всички имате Любовта у себе си, но остава само да я проявите. Молете се на Бога, за да я проявите. Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у
към текста >>

222. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си. Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли. Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще
към текста >>

223. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

по това (8): "Като приемеш въздух и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: "Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре". И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата природа, в общение с Разумното начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху
към текста >>

224. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи
към текста >>

225. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ! Изкачвам се по близките склонове. Виждам под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове. Далеч долу виждам да блещукат светлинки. Това са китните. селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти Антарес от Скорпион. Везни и Скорпион залязват, а Риби и Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се чувствуваш жител само на земята, а член на мировата държава. Много от тия звезди са далеч от нас с милиони светлинни години! И всички тия звезди-слънца, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план! Колко е хубаво човек да гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш. Искаш да разрешиш една задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може
към текста >>

226. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден. Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна
към текста >>

227. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

една музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките. Има музика, която укротява змиите. – Какво значи, дето казахте веднъж, че новата култура ще дойде, когато цветята проговорят? – Т.е. човек ще почне да възприема музиката, която излиза от тях. От растенията излиза музика. Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие. Музиката е връзка между човешкия и Божествения свят. Музиката е излязла от светилището на Посветените! – Какво е отношението на музиката към възпитанието на детето? – Музиката трябва да влезе
към текста >>

228. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

да доловим това, което иска днес Витоша да ни каже. Слънцето е така приветливо към нас днес. Небето е синьо; само малки нежни, бели облачета над хоризонта. Още при изкачването един извиква: Изгрев! Всички се спираме по склона на планината, вгледани в изток. Там розови краски се менят всеки миг. Птичките летят над главите ни и огласяват околността с шумния си концерт; и те долавят животворната енергия, която в този миг се разлива от изток. Не е ли това техният радостен, молитвен поздрав? Каква свежа, млада трева горе на нашата обична полянка! Тук-там по срещните усойни места има още остатъци от снежни преспи. Навсякъде характерните за този месец тук сини минзухари. След няколко часа престой всички сме събрани около Учителя. Той поглежда цветята около нас и казва: — Като влезе жълтият цвят в мене, събужда мисълта. Червеният цвят като влезе в мен, събужда вярата. Цветът е като храна. Около нас пчелите бързат да използуват ранните пролетни цветя. Учителят казва по този повод: — В една възпитателна школа всеки трябва да има по един пчелен кошер и да работи с пчелите. Те ще му дадат пример, какво нещо са чистота и разумна работа. Те приемат и предават радиовълни. Те са радио-приематели и радио- предаватели. Ние едвам сега си служим с радио, а пчелите — от хиляди години. Но в бъдеще много нови сили ще се развият в човека. В бъдеще няма да има скрити работи; ще виждат през завесата и през стените, какво вършите в стаята. Ние сега
към текста >>

229. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

в живота! Хората не слушат вътрешния си глас и затова страдат. Дойде ти някоя хубава мисъл, а пък ти я отхвърлиш; искаш нещо грамадно, но то няма да дойде. Всичко в природата расте. Когато ти дойде малката мисъл, посади я! От нея зависи твоето щастие. Щом посаждаш малкото, ще получиш и голямото. Винаги малкото е предвестник на голямото. Дали са ни добри съвети, когато сме слизали на земята, но ние сме забравили това, което са ни казали. – Кой дух трябва да прониква молитвата? – Любовта! При молитвата ти говориш на Оня, Когото обичаш, и Ти говори Оня, Който те обича. Ако имаш разположението на дете, Божиите блага са за тебе. Преди всичко трябва да се научим да виждаме и да чуваме. Сега природата се разширява за човека. Ние влизаме в един много по-широк и по-красив свят. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едвам сега се разкрива. Човек ще влезе във връзка с един възвишен свят на напреднали души, когато се научи да възприема късите вълни. А тях приемаме, когато съзнанието ни работи в по-високо поле. Любовта ще тури човека във връзка с по-напредналите души — души, които представят скъпоценни камъни. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Сега светът е неорганизиран и ние вървим към един организиран свят. – Какво е бъдещето развитие на нещата в света? – Любовта иде сега да спаси света. Който и да е народ, който не върви по закона на любовта, няма бъдеще.
към текста >>

230. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения. При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове. Елате при мене, за да се научите, че трябва да бъдете чисти като мен! Само при чистотата ще познаете, кои сте вие и ще влезете във великото си предназначение в света! Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай". С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес. Песента ни обединява. Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва:
към текста >>

231. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

То е следното. Да кажем, че ти се намираш в трудни условия на живота. Живееш в една тъмна, влажна стая, цял ден работиш, нямаш време да четеш книги, да учиш музика, намираш се в едни външни ограничителни условия. Вижте какъв е вътрешният закон. Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин. Хората, с които работиш, ще бъдат по-благородни. Ще имаш време да четеш книги, да учиш, да се молиш и пр. Външните условия ще се подобрят по един магически начин, защото ще имаш благоволението на целия възвишен свят. Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам.” Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее. Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той
към текста >>

232. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху
към текста >>

233. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример. В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила. Тогава тя им разправила своята опитност. Защо тази сестра е станала красива? Защото, според окултната наука, Бог е извор на всяка красота. Бог е самата красота. Извън Бога друга красота няма. Всеки човек, колкото повече се приближава към Бога, толкова повече става красив и колкото се отдалечава от Бога, става по-грозен. В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи
към текста >>

234. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма. После Учителят му казал, че той бил Христос. Всеки човек, ако иска да напредва, трябва да направи непременно вътрешна връзка с Христа. Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.” Сега ще дам избрани мисли от Учителя за Христа. “Няма друг такъв характер като Христа. Да го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: “Господи, прости им!” Христос доказа на
към текста >>

235. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове.” Друг отдел ще бъде за мъдростта. Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си. В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г.,
към текста >>

236. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя. Преди да живеем на Изгрева, Учителят ни разправи следния случай. „Една вечер аз работех, в стаята съм и при мене дойде едно момиче, много отчаяно,
към текста >>

237. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния. Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се нaправи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите. По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика. Има закон: Всяка дарба, която човек
към текста >>

238. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете. Думата „терапия” значи лекуване, а „хромо” значи цвят. Медицината знае само за физическото действие на цветовете върху органите. За психическото действие може да каже само окултизмът. Да кажем, че си изпаднал в едно религиозно състояние. Тогава цялата твоя аура е синя. Когато престанеш да се молиш, тогава се възстановява твоята постоянна аура. Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава” и „да взема”. Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато нареде¬на и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство. Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта,
към текста >>

239. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

радио за Божествените сили, които идат отгоре, и спъва своето развитие. Тогава невидимят свят, за да му помогне, от голяма любов към него, го прекарва през известни страдания, за да може да изтрезнее, да се излекува от гордостта. Затова непременно горделивият ще мине през разочарования и страдания. Гордостта има отношение към кармата. Вие виждате един човек, седнал край един мост, недъгав, сляп, проси милостиня. Покрай него минават хората и пускат пари в чинийката му. Той моли към всички за помощ. Питам: Защо е станало това с този човек? Природата, разумният свят, към всички хора гледа еднакво, няма лицеприятие. Това е станало, за да може този човек да се смири. В едно от своите прераждания той е бил много горделив и щом придобие смирението, излекуването ще дойде и той ще бъде здрав. Това не значи, че ние трябва да бъдем безчувствени към страданията на нашите братя. Не, ние ще им помагаме с каквото можем, но същевременно ще знаем дълбоко скритите причини и великото предназначение на човешките страдания. 22.11.1947
към текста >>

240. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго. Да желае да го посети любовта. Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов?” Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да
към текста >>

241. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата. Всеки ден, когато се молиш и обикновено когато прилагаш свещения час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко.” Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек
към текста >>

242. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг. Още един пример ще кажа и ще спра. Виждали ли сте и отглеждали ли сте черничеви буби? Нали гъсеницата после се завива в пашкули? Ако тези
към текста >>

243. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с
към текста >>

244. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които
към текста >>

245. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Възлюби, и ти ще оздравееш.” Той ще каже: „Аз обичам този, онзи, но пак съм болен.” Кажете му: „Работи, да се издигнеш до висшата степен на Любовта и тогава ще оздравееш.” Най-висшият лечебен фактор за излекуването на всички болести е Любовта. Болният, за да оздравее, трябва да влезе в света на Любовта. Той трябва да приложи методите за развитието на Любовта. Да възлюби отначало десет души и да ги кредитира всеки ден със своите мисли на духовна помощ и любов. Сутрин да се моли за тях, да им изпраща любовта си, вечер - също. Така да продължава известно време със своите мисли и чувства на свещена любов, и той ще оздравее. Има един друг метод. Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта. В романа „Сидхарта” от Херман Хесе главният герой Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал. Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално.” Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху
към текста >>

246. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам.” Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен”, в него се родила нова надежда. Има една поговорка: „Денят се познава от сутринта.” Щом се съмне и ти се събудиш, вземи веднага мерки целия ден да бъдеш в добро разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутринта се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата. Това да ти бъде първата задача всяка сутрин. Да бъдеш радостен и весел при започване на работата. Щом се събудиш от сън, помисли си така: "Аз съм пратен на земята като ангел да благовествувам доброто между хората." Не мисли, че си мъж, жена или дете, ти си ангел вестител на доброто, служител на Бога. Изговори следната формула: „Аз съм пратен да добия знанието на
към текста >>

247. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на
към текста >>

248. 004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО ''„Изяви ми се тъй, ''както Ти благоволяваш,'' ''както на Тебе е угодно.”'' ''Молитвата на ученика'' ''Няколко дни валя сняг. Всичко изчезна под бялата покривка. Селските къщи почти се изгубиха.'' ''Като разчистиха пътеките, учениците се прибраха за обяд. Въпреки снеговете, гости пак имаше'' ''много. Обядът завърши. Изпяхме няколко песни и после излязохме навън. Въздухът беше'' ''студен, чист, укрепителен. Учителят вдъхна дълбоко, проведе поглед наоколо, после към'' ''синьото небе, след това го спря върху угрижените лица на хората и каза:'''' - Всичко е от Бога. Питат къде е Бог. Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог – Великото Разумно Начало – е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си, Той ви милва. Бог ни се изявява чрез Слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувстваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс – слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл
към текста >>

249. 006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

почувствате най-възвишеното, да почувствате Живота в неговата целокупност. Да бъдете в хармония с Бога това значи да разбирате целокупния Живот. Трябва ли тогава да казвате, че светът не е хубав? Всичко, което Бог е създал, е ценно, но човек не оценява това, което го заобикаля. Същественото в живота е това, което твори формите. Незнайното е, което твори. Знайното е превозно средство на Незнайното. Има един господар в света. Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи. Бог е вложил капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека. Някой има да ви дава, а казва, че няма да ви дава. Той знае в себе си, че ви дължи, но така казва. Също и тези, които отричат съществуването на Бога, вътрешно знаят, че има Бог. Казват:”Бога никой никъде не е видял.” Това се отнася до физическия свят. Вие казвате:”Не сме видели Бога и ангелите.” И Бог си видял, и ангелите, но сляп си бил, нищо повече. Ще дойде време, когато всички хора в света ще виждат проявите на Бога. Има ад, но Бог не е създал ада. Има и рай, но Бог не е създал и рая. Той е създал нещо много
към текста >>

250. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

приятелите. От лицата на всички се излъчваше нещо родно, добро, приветливо. Едно чувство изпълваше сърцата, светеше в погледите. Всъщност, онова, което човек всякога е търсил и си е представял като щастие и блаженство, седи в Единството на Любовта.'' ''В деня на празника, рано сутринта в 5 часа, се събрахме в горницата. Стаята, коридорчето и верандата бяха препълнени и мнозина стояха отвън по стъпалата и на двора.'' ''Изпълни се утринният наряд, молитвите и песните общо от всички. Учителят държа беседата "Новото в живота" ("Заветът на Любовта", том I).'' ''След свършване на беседата, излязохме на един връх над селото, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията. После, докато пяхме песни, всеки поздрави Учителя за празника с целуване на ръка.'' ''Денят беше хубав, небето ясно. Слънцето изгря и стопли земята. Един малък живот пулсираше в съгласие с Великия. В този светъл ден ние видяхме предзнаменование на друга пролет, жадувана и очаквана от човешките души. Ние пожелахме тя да дойде за всички човеци - братя. Да дойде новият Живот на Любовта, Братството, Мира и Свободата за всички народи по лицето на земята.'' ''След закуската пак се събрахме около Учителя, като пяхме песни. Песента е всемирен език, който всички разбират.'' ''Някой запита Учителя:'' –'' По кой начин се изявява Бог в човека?'' Учителят каза: – Бог, като се
към текста >>

251. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА Беше тиха, ясна пролетна вечер. Бяхме насядали около нашия обичан Учител под дърветата на двора. През клоните се виждаха звездите, чуваха се тихите подсвирквания на щурчетата. Има часове, които Великият Разумен свят отдалече подготвя. Те звучат като пълен, многозвучен акорд. Изпяхме няколко песни. И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: - Молитвата е най-силния акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа! Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога! Колко е красиво сутрин, щом станеш, да разговаряш с Вечния! Който не се интересува от Бога, постепенно губи силите си и изостава назад, като мисли за ангелите, човек е в ангелския свят. Като мислите за Бога, вие сте в Божествения свят. За който свят мислите, в този свят живеете. Една среда ви търпи известно време, а после излизате в друга. Рибите бяха във водата. След време напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение, в което се намираха, дойде им на ум, че има друг живот, по-благоприятен, в по-рядка среда - над водата. И така станаха птици. Също и човек, като се намери при стеснителни условия, излиза горе при Бога. Днес излизате, утре пак и най-после влизате в един по-висш Живот. Идеята създава формат*. Законът е
към текста >>

252. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

освобождава от физически и психически болезнени състояния, постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Придобие ли вътрешна хармония човек, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от пътя му. От въздуха човек приема освен кислород, още и жизнена сила - прана, и идеи. Това става като спазва известни правила. Препоръчвам ви дълбокото дишане. Отправете ума си към Бога и започнете ритмично да дишате. Когато вдишваш и издишваш, изговаряй една формула или молитва. Това усилва възприемателната способност на човека към по-дълбоките сили, скрити във въздуха. Ще благодарите на Бога. Този въздух е даден от Него. Бог трябва постоянно да влиза във вас и вие трябва да влизате в Него. Като приемам въздуха, Бог се разкрива на мене и като издишвам, аз се разкривам пред Него. Въздухът е носител на Божествени идеи, които проникват чрез дихателната система и оттам в мозъка. Значи, човек не може да ги приеме направо, а чрез въздуха. Той е главният носител на мисълта. Говоря за същината на въздуха, а не както химиците го разглеждат като смес от 4/5 кислород и 1/5 азот. Говоря за въздуха като първичен елемент, който служи на човека като среда, като условие на живот. Когато диша човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Защото мисълта, след като се приеме от въздуха, се приема от съзнанието. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова можете да се ползвате от енергиите на въздуха. По този начин ще бъдете свързани с Разумните Същества, на които вие ще помагате
към текста >>

253. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

условия да работим, оставяме тялото си, отиваме на друго място да работим. В това време, други работят върху тялото ни. Природата е като грижлива майка. Когато хората спят, изчиства къщата ни - тялото - обновява го, за да може, след събуждане, човек да продължи работата си. Във време на спане душата излиза от тялото. През това време Разумните Същества почват да работят върху неговите клетки, за да ги обновят и възстановят нарушения космичен ритъм. Когато ляга, човек трябва да се моли, за да бъде тялото пазено и оградено, във време на спане, от лоши влияния. Отрицателните, мрачните състояния се предават от един човек на друг. Това става особено през време на съня. Човек трябва да спазва закона на психичната охрана, т.е. вечер като си ляга, трябва да огради тялото си. От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него, или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане. Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето
към текста >>

254. 061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПЪРВИЯТ ПОДТИК ''Бяхме с нашия обичан Учител на високия връх. Тревите прозяваха и първите цветенца се подаваха. Духаше топлият летен вятър, наситен с аромати. Ята птици прелитаха високо в небето, а над тях шествието от бели облачета радостно пътуваше за някъде.'' ''Всички се бяхме заслушали в песента на Живота.'' ''Разговорът, който беше затихнал, продължи:'' – Някой казва: "Аз се моля." В молитвата и във всичко друго трябва да работим с Любовта. Тя е първият подтик. Вторият подтик е Божествената Мъдрост. Третият - Божествената Свобода. Любовта е колективна проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Ако Любовта не е колективна проява на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Вашата Любов е тяхна и вашата Радост е тяхна. И обратно - тяхната Любов е ваша и тяхната Радост е ваша. В Любовта участват Бог и цялото Небе. Степените на Любовта се различават според количеството на душите, които вземат участие в нея. Колкото повече души вземат участие във вашата Любов, толкова по-висока степен е тя. Тогава Любовта повдига, лекува, помага във всички случаи. Някой казва, че не обича. Това не е напълно вярно. Само докато е житно зърно в хамбара, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича. Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние
към текста >>

255. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

остави храстите и тревите, окъпани в роса. На първите слънчеви лъчи капчиците искряха с всичките цветове на дъгата.'' ''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества. Това образува подсъзнанието. Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното
към текста >>

256. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ Учителят получи от една сестра от Франция следното писмо: "В тия дни на изпитания аз съм вътрешно непрестанно с Вас, пълна с Мир и вътрешна Радост. Ние пеем, молим се и работим в една Божествена Радост, въпреки всичко и имаме дълбоко уважение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам, че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа - Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български
към текста >>

257. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание. Това е адът. След смъртта, всеки ще се убеди, че има и друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко, немощно дете. Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр." Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях - както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите. Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за
към текста >>

258. 088 ДВЕТЕ ОСНОВНИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ДВЕТЕ ОСНОВНИ ПРАВИЛА ''Посрещнахме изгрева на откритите поляни. Направихме нашата кратка утринна молитва и гимнастическите упражнения. Учителят каза:'' – Любовта към Бога и изпълнението на Неговата Воля са двете основни правила в Живота. Да живееш в Бога, това значи, никога де не противодействаш на Божественото със своите мисли, чувства и постъпки. Преди всичко, човек трябва да служи на Бога. Писанието казва: "Не бивайте роби на человеци." Един авторитет има в света и този авторитет е Бог. Някой вярва в Бога. Това още нищо не значи. Какво те ползва, ако вярваш в един ръководител на държавата, но не изпълняваш законите му? Който е сляп, не вижда нещата. Който не мисли, той е със сляп ум, а който не върши Волята Божия, той е духовно сляп. Вие питате, какво ще стане с нас? Идете в бедните квартали, идете на гробищата, в болниците, в хирургическите отделения, идете на бойните полета и ще видите, какво ще стане с вас, ако не изпълнявате Волята Божия. Един закон гласи: когато човек не изпълнява Волята на Бога, дава място на злото в себе си, т.е. той е уязвим за отрицателните сили на
към текста >>

259. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ''Празникът на лятното слънцестоене посрещнахме на планината. Бяхме излезли за няколко дни, като използвахме малката хижа в подножието на връх Острица. Всяка сутрин излизахме на върха, където посрещахме Слънцето, правехме утринна молитва и гимнастически упражнения. После, като избирахме някоя слънчева поляна между скалите, сядахме около нашия обичан Учител. Една сутрин стана въпрос за Светлите Бели Братя, които ръководят човечеството. Учителят каза:'' – Има едно Божествено общество, има един Божествен народ. Аз ви съветват да се свържете крепко с него, за да възприемете новата Светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: "Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която да се противопостави на тези велики принципи, на които служим. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца, са с нас. Всички онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква или партия да са те, са с нас." Питат ни: "Кои сте вие и колко сте?" Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на Небето, и в цялата Вселена. Който служи на Бога, той е гражданин на това Велико Бяло Братство, което наричаме Братството на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: "Ние искаме да станем членове на това Братство." Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство. Да се учиш при Бога,
към текста >>

260. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

обикновени мисли. Човешките мисли, в сравнение с Божествените, имат дълги вълни и по-малък брой трептения. Те не могат да проникват надалеч. Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави. Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе. А той казва, че се е молил. Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я
към текста >>

261. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво направиха хората, като надникнаха в тайните на Природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите с цел да убиват, да се унищожават един друг. Подчиняване на Природата ли е това? Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?” Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските
към текста >>

262. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

си, за да развиете своето радио, чрез което да влезете във връзка с по-напреднали Същества. Който има опитности и преживявания от другия свят и болен да е, по-лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от Невидимия Свят ще го посетят, ще отнемат болката, скръбта, обезсърчението му. Разумните, интелигентни Сили в света имат голяма активност. Добрите Същества идват отгоре или отдясно. Изостаналите в развитието си същества - отдолу или отляво. Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат. Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза. Ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Като ви погледна, виждам какво отношение имат към вас Съществата от по-висока култура. Защото вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашата свещ, на вашия ум те съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас - дали е пълно или непълно. Възвишените Същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък за работа. Когато вие се силите да обичате, Възвишените Същества използват тази енергия за работа. Има ангели - ръководители на народите. Ангелът е много реално Същество. Той има свое тяло и свой ум. И човекът мисли, и животно го мисли, но каква е разликата
към текста >>

263. 112 КРАСОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъдростта - за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината - тя оформя челото, погледа и очите. При стария живот образите са грозни. Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот. Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи. Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота. Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание - знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив. Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота, тя са заключава в Любовта. Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето. Бог е извор на красотата. Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен. Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде
към текста >>

264. 113 БЕЗКОРИСТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

се мине много време и с този нож ще се извърши някакво престъпление. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите най-добри мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, ще минава през огън, на рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на Разумната Природа. И колкото и да ги отричате, те оказват своето
към текста >>

265. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае, какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги - това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти, свободни отношения. Казват: „Силните ще оправят света.” Но как? Силните трябва да слугуват на слабите. В дома на детето слугуват, защото е слабо. Така ще бъде и в новото общество - силният ще слугува на слабия. На какво трябва да станем слуги? На Любовта, на Мъдростта, на Истината. Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене. Някой пита: без пари може ли? Парите ние ги
към текста >>

266. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

стопи, без да изгори. Като излезе от огъня, от враг, ще ви стане приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън, да се стопи и пречисти. Да любиш врага си, това не е признак на слабост. Защото врагът, със Силата на Любовта, се обезсилва и капитулира. Когато някой се отнася зле с тебе, ти се отнеси с него добре. Тогава ще се трансформира неговото състояние, доброто в него ще победи злото и той ще се измени. Някой те приема студено. Като излезеш, помоли се за този човек, тогава той ще си каже: „Аз приех този човек студено, но ще променя своето отношение, следващия път ще го приема добре.” Писанието казва: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.” Когато обиждат някого пред тебе, кажи на обидения: „Не му се сърди, погрешките на хората са наши погрешки.” Всеки, който се примирява без Любов, прави престъпление. Някой ви дължи десет хиляди лева. Кажете си: „Мога ли в името на Любовта да простя на този човек десет хиляди лева и да ги забравя?” Ако искате да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита, без да се колебаете. Някой иска да влезе без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня, ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, огорчения и обиди и ще излезете от огъня
към текста >>

267. 127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

за учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ Към края на лятото излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни. Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния. На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята. Докато човечеството късаше безразсъдно връзките си с Божия разумен свят, Учителят пазеше свещената връзка, която може да спаси човечеството - връзката си с Бога. Като говореше на нас, събраните тук около него, той говореше на човечеството - сегашното и бъдещото. Неговият поглед - дълбок и проникновен, виждаше трагедията на съвременния човек, а ръката му чертаеше пътя на спасението. Той затова беше дошъл на Земята в тези времена. Светът на Любовта е истинският, реалният, великият свят. От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете
към текста >>

268. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика. Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека. Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално. Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество. Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата. Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене. Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги
към текста >>

269. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор: - Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички блага през вековете. И ако не искаме да Му служим, де е благородството ни? Като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери на Божията банка, за да услужваме на хората. Защото всичко, което имаме, е от Бога. Ние сме
към текста >>

270. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Забелязал съм, че ако човек отложи една работа, в бъдеще условията стават по-трудни. Учителят продължи: - В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го.” Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?” Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята.” Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб. Когато не разбирате нещата, напредналите Същества ще ви помогнат да ги разберете. Щом почнете да ги разбирате, ще помагате на по-нисшите същества и те ще почнат да разбират. Когато отидете при един човек, не му проповядвайте. Най-първо трябва да го обичате. Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.”
към текста >>

271. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

ликвидират своята карма. За да се справите лесно с кармата си, пазете следното: не говорете лошо един за друг. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне другите да бъдат внимателни и да не се обиждат. На едните казвам: „Въздържай се, да не говорите лошо за близките си.” На онези, за които се говори лошо, казвам: „Не се обиждайте.” Който обижда и който се обижда - и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще я разреши. Тя е строга и неумолима. Ако чакате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Другият път, по който можете да ги разрешите, е Любовта. Ако човек избере този път, за него се отнася стихът: „Бог да обърше всяка сълза от очите ви.” Това наричаме ликвидация на старата карма. Всички хора са оплетени в нея. Ликвидирайте с нея! Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората, кармата ще се заличи и ще остане като филм. Тогава човек ще види какъв е бил в миналото, какво е правил. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Трябва да излезем от областта на кармата. В нея няма разрешение на въпросите. Тя е отклонение от Божествения Път. Дихармата - това са всички благоприятни условия за развитие. Дихармата - това е Благодатта. Благодатта не се дава случайно, а на този, който е готов да използва това, което му се даде. Говори се за онзи, който може да разбира и да се ползва. Има два вида мъченици: едни умират, за да ликвидират кармата си, други се жертват за своите
към текста >>

272. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се
към текста >>

273. 136 ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ТРИТЕ СТЪПАЛА НА НОВАТА КУЛТУРА Посрещнахме Слънцето на планината. В низините нощта още се задържаше, а тука беше светло. Въздухът беше чист и прохладен като изворна вода. Направихме утринната молитва и упражненията, после приседнахме на тревата около нашия обичан Учител. През неизмеримото пространство топлината ни докосваше като благословение на Вечния. Мълчахме дълго, заслушани в тихия Глас. После Учителят направи превод: - Любовта е Път на всички, които живеят за Бога. Мъдростта е Път на всички, на които Бог се изявява. Истината е Път за всички, които се учат да служат на Бога. Всеки ден за човека трябва да бъде ден, в който Любовта се изявява, Мъдростта се изявява, Истината го учи да служи на Бога. Нека Любовта във вас да служи за мярка - да носи Живот. Нека Мъдростта във вас да служи за мярка - да носи Божията Светлина. Нека Истината във вас да бъде за мярка - да ви научи как да служите на Бога. Свободата произтича от Истината. Човек е свободен, но не трябва да злоупотребява със своята свобода. Бог, който живее в нас, ни освобождава. Любовта разрешава всички противоречия. Без нея Животът не може да се оправи. Мъдростта се справя с противоречията на ума. Истината се справя с противоречията на човешката воля. Любовта създава хармонията в света. Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа. Истината е най-великият диригент, който дирижира цялата Вселена.
към текста >>

274. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

новият човек Правила за живота Мисли на Учителя от последната беседа и разговори Съборите на Бялото братство В село Мърчаево На екскурзия с Учителя Разговор със семинаристите Учителя за музиката Екскурзия на Витоша За магнетизма Екскурзия до Мусала За мисълта Разговор за Любовта Огънят на Любовта За дишането Изпити и изкушения на ученика Духовната практика на ученика За музиката Любов към Бога Пролетна екскурзия Ново разбиране на Любовта Силата на молитвата Работата на ученика върху себе си В училището на планината Великият живот За чистотата Пратеник на Бога Напътствия и методи Свещените истини За смирението Мистични разговори Езотеричната практика на ученика Божественият свят Пътят на Любовта Най-високият връх Да възлюбим Бога Благодарността Един ден в Царството Божие Разговори при Седемте Рилски езера Слънце в мъглите на Рила Проявената Божия Любов Новото човечество Три важни неща Слово за Учителя Културата на ангелите Цената на страданията Когато хората страдат Силата на Любовта Последните
към текста >>

275. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

тъмен дъждовен облак. Дъждът приближаваше към нас. Учителя отиде малко настрана и като се върна, каза на двамата братя: „Иде дъжд, но той се отлага за два часа, догде свършите поправката.“ И наистина, облакът се насочи в друга посока. И точно след два часа, когато двамата братя туриха последната керемида на покрива и щяха да слизат, закапаха едри капки дъжд. Облакът се върна пак към вилата. В съборните дни, в ранна утрин пред изгрев слънце, всички се нареждахме в двора на вилата. След молитви и песни се изпълняваха гимнастическите упражнения. След това почваше беседата. Често пъти през деня имаше втора беседа. В другото време Учителя имаше частни срещи с присъствуващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи, дадени през време на събора, и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъствуващи на събора, на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и
към текста >>

276. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му. Той се преобразил. Интересът му се усилил. Забелязал, че тя ходи някъде неделен ден и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в
към текста >>

277. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови!“ Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да е занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали постоянно това и в Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога. Ето още един пример. През септември 1936 г. година, веднъж след паневритмията, както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.“ Една сестра отиде в неговата стая и като се върна, каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геверече и аз не смея да го донеса.“ Тогава Учителя каза: „вземи го и го донеси!“ И раздаде и него. Тези четири дена прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги
към текста >>

278. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 3 април 1952 г. Любезни брат, На 18 април 1942 г. посетиха Изгрева пловдивските семинаристи с двама свои учители. Те бяха дошли на екскурзия. Разгледаха салона, обиколиха полянката и след това помолиха Учителя да им каже нещо. Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и им говори. Тука ще изложа словото на Учителя пред тях: За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е любов. Там, дето няма разумност, справедливост и доброта, никакъв Господ няма. Там, дето са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в новия порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има
към текста >>

279. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си. Трябва да мисли добре. Казва се: „Който пее, зло не мисли. “Ако българите половината бяха музиканти, и сутрин, като станат, най-малко два милиона души да запеят, знаете ли какво разположение ще има, какво благословение? Първото нещо, след като стане човек, е да пее 5-10 минути и след това да отправи молитвата си към Бога, да благодари и да започне работата си. Ангелите сутринта, като ви събуждат, пеят. Като видиш един брат, който иде с торба, а пък ти си гладен, ще пееш: „Аз се радвам, че съм гладен и срещам един брат, който носи торба.“ А пък той да пее: ,Аз се радвам пък, че срещнах един брат, който е гладен, да му дам от торбата си.“ За в бъдеще така ще бъде. А пък сега и единият, и другият не пеят. Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове и линии. Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата.
към текста >>

280. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи. На другия ден всички станахме рано и се упътихме за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх. Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза: Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд. Ще благодарим за днешния ден, ще благодарим за Божествения Дух, тогава всичко става. И тогава всичко, което мислим, чувствуваме и вършим, се благославя. Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза: Онези, които са в София, очакват от вас. След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата. Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата: Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от
към текста >>

281. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

тясно, за да се осъзнае. Тръгнахме от моста за хижата, дето стигнахме в 2 часа следобед. Легнахме си в 7 часа вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата температурата беше 5 градуса над нулата. А горе, на връх Мусала, при изгрев слънце температурата беше 2 градуса под нулата. При изгрев слънце изпълнихме следната програма: Добрата молитва, Евангелие на Йоана, 10 гл. 10 12 ст. След това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза: На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие в работата си. Трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото. Тук, на Мусала, за наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на науката. След това излязохме пак вън и седнахме на поляната на върха. И там стояхме до 11.30 ч. Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата. Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза следното: Когато ще се променя времето, може да познаете по едно: Когато вечерта изстива, това показва, че във въздуха има много електричество. Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят, и затова там не може да се работи с обикновени методи. На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и
към текста >>

282. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого. А сам той не е просветен в любовта. Трябва да почнат хората да прилагат любовта, защото сега се говори за любовта, без да се прилага. Трябва нова канализация за любовта. Любов има, но канализацията е слаба. Сега трябват хора, които да бъдат проводници, през които да се изявява Божията Любов. Един брат попита: „Кой е начинът, по който човек може да стане проводник на любовта?“ Учителя каза: Да мисли човек за Бога, да се моли тайно. Това е средство, за да се прояви любовта. Молитвата е един вътрешен личен метод на душата. Трябва да се изучават беседите. Не е в четенето само. Но човек, каквото чете, да го прилага. Да прави опити, защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има суха схоластика. Някой казва: „Така казва Христос.“ Но Христос, каквото казва, и го прави. Човек трябва да си казва: „Аз трябва да любя. И като любя Бога, трябва да обичам и другите хора независимо от това, дали са ми приятели или не." Но подбудителната причина да бъде любовта към Бога и от Бога да се върви към ближния. Двата велики закона са: Любов към Бога и любов към ближния. Тази идея трябва да се развие. Да се покаже по какъв начин от любовта към Бога отиваме до любовта към ближния. При любовта към Бога ние отиваме от периферията към Бога. А любовта към ближния е от Бога към периферията. Ще обичаш ближния си, но си излязъл вече от Бога и правиш това. Това е цяла философия. Любовта към Бога и към ближния са две различни
към текста >>

283. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов. Сега говоря за университетската любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде. * Тук допълнително ще ви изложа думи на Учителя от други разговори: Светът завлича, ако не е буден човек. Светът е една вълна, която завлича човека, ако няма будно съзнание, ако постоянно не е буден. А тази будност иде с молитвата. Човек трябва да се моли. Молитвата е стражата на човека. Тя не трябва да отслабва. Когато молитвата почне да отслабва в човека, той трябва да я засили. Трябва да се молите. Има лоши духове. Те ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката на човека с Бога и да го мъчат, да му причиняват нещастие. И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога. Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е
към текста >>

284. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

издишване. Или можете да изберете и някои от най-хубавите изречения от Библията за същата цел. Например можете да вземете един стих от Евангелието на Йоана, върху който ще размишлявате през време на дишането. Или може да направите следното: При вдишване ще изговаряте мислено Отче наш, също при задържане един път и при издишване. Такива дихателни упражнения можете да правите сутрин, обед и вечер по десет, а можете и да изговаряте мислено при вдишване, задържане и издишване Добрата молитва общо един път. Можете да изговаряте мислено при вдишване думите: сила, живот, здраве (3 пъти) всичко 9 думи. Същото ще направите при задържане и при издишване. Това упражнение може да правите сутрин, на обед и вечер по десет вдишки. Предстои една огромна работа на учениците. Между многото работи може да си зададеш за задача да поправиш малко лицето си, да употребиш най-малко половин час за ума си, половин час за сърцето си и половин час за лицето си. Хубаво ще бъде, ако човек си тури програма: половин час за лицето, половин час за установяване правилния процес на хранене в стомаха, половин час за белите дробове за установяване правилния процес на дишане, половин час за сърцето и половин час да мислим правилно. Някой ще каже: „С такива ли работи ще се занимавам? Има по-сериозни работи.“ Че от тези по-сериозни работи няма: да възстановиш правилния процес на храносмилането, дишането, мисленето и чувствуването. * Допълнително тук ще ви изложа някои други дихателни упражнения от Учителя,
към текста >>

285. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

има. “ 14 ти искаш да имаш такъв. Виждаш една голяма къща и ти искаш да имаш такава. По този начин я натоварваш на гърба си. Тогава за Бога не мислиш вече, а за тия неща, които си натоварил на гърба си. Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. Една сестра запита: „В молитвата „Отче наш“ пише: „Не въведи нас в изкушение“, а на друго място пише: „Бог никога не изкушава“. Как трябва да се разбира това?“ Учителя каза: Това място, в „Отче наш“ трябва да се разбира така: Да не ни остави Бог да влизаме в изкушение, да ни пази да не влизаме в изкушения. Бог изпитва човека, но не го изкушава. Учителят те изпитва, за да види колко знаеш. А при изкушенията те карат да съгрешиш. И искат да те подкупят. При изпита могат да те скъсат, да не си издържиш изпита. Значи можеш да не вдигнеш товара. А при изкушението има морално падение. При пропадането на изпита имаш право пак да държиш изпит, а при падането в изкушение ти загубваш всичко. Една сестра запита: „Скоро ли ще бъде матурата?“ Учителя каза: Тя е започнала. Мнозина държат. Някои са скъсани, някои са минали. Сестрата каза: „Позволява ли се да се повтори матурата?“ - Позволява се. Лошото е, когато човек не е допуснат на матура. Който е допуснат да държи матура, то е привилегия. - Ние допуснати ли сме? - Вие
към текста >>

286. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

кръгове около себе си и дълбоко дишане и тогава влез. Тогава всички лоши влияния се премахват и всичко се урежда. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик. Никога не трябва да забравя, че е ученик, и да работи. Когато Бог ти проговори нещо и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: „Нямам време, не струва да бъда толкова добър, нямам средства, нямам сили.“ вторият глас е гласът на изкусителя. Например той ти казва отвътре: „Не бива толкова да постим, да се молим. “ В човека работят тъмни духове и паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят. А има други същества висши, които искат да го предпазят от паразитите и изобщо да му помагат. И човек трябва да прави нещо, за да не се поддава. Но при едно малко прекъсване на съзнанието тези паразити влизат в него. Човек е странник, пътник е на земята. Не знае кога ще го повикат, когато той не очаква. Затова трябва да е готов. Когато човек работи в каквато ида е област и влага лични чувства, то кръвта отива при центъра на личните чувства, отзад в мозъка, а не при предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, то кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива висшите центрове на мозъка. Обаче когато човек престане да работи в тази област, тогава трябва да дойде някое същество от невидимия свят да го ръководи, като му идва някое страдание. Сърдене,
към текста >>

287. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се научи да пее. Щом пропее, от Черната ложа не могат да му пречат. Черната ложа напада човека, когато той престане да пее. Пропее ли, започват да се пръскат съществата, които му пречат. Като отидеш при някой болен, ще му попееш 20 минути и може да го дигнеш от леглото. Неговите трептения са слаби. Когато му се повишат трептенията чрез песента, той ще оздравее. Например имате ревматизъм. Който знае да му запее, ще мине ревматизмът. Как? Там е изкуството. Човек да се моли на Бога да му даде някое голямо изкуство, например глас или нещо друго. Ако имате меланхолия и почнете да пеете, меланхолията ще изчезне. В бъдеще ще пеете по-добре, ще постъпвате по-добре. В миналото ред поколения не са пели добре, а сега носят последствията. Учителя каза да му донесат цигулката от горе. Свири на цигулката и каза: Аз ви свиря, да ви покажа, че Бог ви е дал несметни богатства, които трябва да употребявате. Всеки от вас може да свири и ако някой от вас не може да свири, то е, защото не се е упражнявал. Когато дойде обезсърчението, ти свири. Не бой се, не се обезсърчавай, смел бъди. Едно лекарство, дали го знаеш или не, като го приемаш, действува лечебно. Също така и музиката. Тя действува обновително. Музиката твори в тебе. Когато пееш една песен, всички клетки в теб работят и се нагаждат. Като пее човек една песен, тя го лекува, ако е болен. При болестта са отслабнали трептенията на тялото му, а като пее човек, повишават се трептенията му. Страданията носят прах. Като
към текста >>

288. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

човек, ще има една основа. Една сестра попита:“Как да имаме сила да помагаме на хората?“ Учителя каза: Чрез връзка с Бога. Само от Бога можем да добием сила, като Го обичаме, като сме във връзка с Него. Той има силата. Всеки ден трябва да мине Божественото през ума ти, през сърцето ти и през душата ти. Това е нормален живот. Иди при някого, който е решил задачата си и вземи пример. Ако обичате Бога, това е най-голямата привилегия. Хората да ме славят, че съм написал нещо, това са мимолетни, външни работи. Най-голямото благо за мене е, че обичам Бога. Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него, тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, които хората могат да ми запалят? Не могат. Отношенията на. човека към Бога трябва да бъдат правилни. И тогава всички други негови отношения ще бъдат правилни. Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. Без любов към Бога нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и любовта е една вътрешна необходимост. Любов към Бога! Всичкият капитал е в Любовта! Тогава няма нищо невъзможно. Този закон е много верен. Когато човек призове Бога с всичкото си сърце, ще му се обади Бог, ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше:“Пътувах в горещината един ден, нямах нищо за ядене. Минавам край ниви, всички круши обрани. Казах си: Да имаше поне 2-3 круши. Спирам се при една круша да си почина, дойде един ветрец, разлюля дървото и 7 -8 круши паднаха долу. Като че ли мене чакаха. Това ми
към текста >>

289. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните. Следобед стигнахме до хижа“Мусала“, дето пренощувахме, и на другия ден рано сутринта потеглихме за върха. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете Второто послание към коринтяните. След молитвата почна разговор. Ето някои мисли на Учителя от този разговор: Първата проява на Бога, която знаем, е любовта. Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява любовта. От звездите, от слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, ябълките, зад хляба и пр. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад тази форма, а именно с любовта на Бога, с Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба и пр., когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята и пр., трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето на ябълките, крушите, хляба и пр. ние направим връзка с любовта, с Бога, тогава сме яли добре. Това е доброто ядене. И ако при дишането ние се докоснем и приемем любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при гледането на камъните, цветята, планините, звездите и пр. ние се
към текста >>

290. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 24 май 1953 г. Любезни брат, В един общ разговор с Учителя той каза следното за молитвата: Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии са необходими за развитието на човечеството. Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем така:“Има един реален свят, с който хората трябва да влязат във връзка. При сегашните условия като че те са се отдалечили, те са затворили онези възможни условия, с които могат да бъдат във връзка, да се запознаят с онзи свят. Молитвата е един Божествен свят. Молитвата е учене на един език. Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат. На един французин, ако му кажеш както трябва, нали ще ти помогне? Но ако не знаеш как да му кажеш, няма да те разбере. Молитвата е работа. И понеже човек е на Земята, често да пише в дома си горе, да знаят как е. Иначе как те ще знаят как е той. А ние, като се молим, им съобщаваме как сме и това е в реда на нещата. Ако си болен, какво трябва да правиш? Колко пъти трябва да се моли волният? Болният даже не трябва да спи. Той постоянно трябва да се моли. Денем и нощем да се моли. Нито един ден да не прекъсне. Молитва, молитва, молитва. Някой казва:“Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива. Постоянство трябва в тази работа, докато се образува връзка с Божествения свят. Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават. Трябва силна мисъл, да се поддържа връзката. Връзка непреривна с невидимия свят, с
към текста >>

291. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

много спокойно. Него бури и градушка не го безпокоят. Тогава става преливане от дървото в човека. А дървото се справя лесно със своята скръб. Ето друг метод: Когато имаш груби енергии, за да се отървеш от тях, покопай малко и те ще преминат в земята. Ако искаш възвишени енергии, обърни се към небето. Когато животът на човека е безсмислен, да реже дърва. Тази енергия трябва да се пласира. Целият живот на човека трябва да бъде подготовление за Духа, който иде. Ще работите отвътре чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Който се учи на тая земя, ще го пратят в по-горно училище, който не се учи, ще го пратят в по-долно училище. Човек трябва да благодари, че има много да учи. През всичките тези звезди, които гледаме, трябва да мине човек, за да се учи. Колко много работа предстои! За колко време трябва да обиколи всички тия слънчеви системи? Много правила не се дават на всички по много причини: 1. Защото ще злоупотребят с това; ще си служат с тях, за да вземат пари от хората, значи, ще ги използуват за лични цели. 2. Защото няма да благодарят на Бога. Беседите трябва да се проучват и да се прилагат. Трябва да започне опитване на методите, които има В беседите и лекциите. Вие всички трябва да развивате известни психически сили. Иначе ще отънеете, не ще можете да се ползувате от благата, които природата има. Може да правите опити. Най-първо елементарни опити. Може да направите следния опит: Излезете да се разхождате. Иде буря. Издръжте на бурята.
към текста >>

292. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички. Като фантастично видение се вижда спирално извитата верига, която върви към върха. Десетина минути преди изгрева сме вече на върха. Доста е хладно. Тогава още нямаше наблюдателница. Небето е чисто. Имаше величествен слънчев изгрев. Ниско в долините имаше наблъскани мъгли. Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни. След изгрева на слънцето става по-топло. Вятърът престава. Всички поздравяваме Учителя е новия ден. Сядаме на полянката. Почва разговор. В разговора Учителя каза: Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо. Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава
към текста >>

293. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

15 юни 1953 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа една екскурзия на Витоша през месец юни 1929 г., като прибавя и някои мисли от Учителя, казани в друг разговор пак на Витоша. На 24 юни 1929 година тръгнахме в два и половина часа, в тъмно, за да стигнем на Витоша за слънчевия изгрев. Прекарахме известно време в мълчание и след това произнесохме няколко молитви. Към десет часа почна разговор. Учителя каза по време на разговора: Между нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец на търпение. Някой казва: “Аз мога да разруша света." Казвам му: Я вдигни със своята мисъл този камък. Той казва: “Не мога." Не се заблуждавай. Лъжливи духове си играят с тебе. Бог управлява света. Бог не е оставил света на този или на онзи. Имаш на ръката си една луничка. Ако можеш със своята мисъл да я отстраниш от ръката си, тогава си гениален. У някои хора сега в света се пробуждат известни сили, да виждат отпред и отзад, да виждат през стената, както с рентгенови лъчи. Това е началото на развитието на ясновидството в човека. Който много говори за себе си, губи. От тази екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много реална полза. Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряването. Тя действува благотворно. Тук може да докараш сто души неврастеници и ще се излекуват, ако ходят така един месец. За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутринта рано при зазоряване и да си обръща гърба към изток. А който е здрав и прави
към текста >>

294. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

любовен лъжлив поглед. Те са лъжливи работи. Те не минават. После някой казва: “Много те обичам.“ Това не струва. Много пъти правят погрешка несъзнателно и като я направят, тогава я съзнават. А пък аз 15 дена преди погрешката съзнавам, че ще направя погрешка и вземам всички предпазителни мерки. Във всяка душа, в дълбочината е скрит Господ. И гледайте, като се приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли вътре в човека и страда. Човек прави грехове, а Божественият дух вътре страда и се моли. Стремете се към чистотата. Защото, като имаш чистотата, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вяра, турена в чистота, това е вече една реалност. Какво нещо е чиста мисъл? Обидил те е някой. Искаш да се примириш с него, примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак идва възбуда отвътре. После, хайде, пак искаш да му простиш и т. н. Значи мисълта не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен. Не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста. Що е мистицизъм? Мистицизмът е стремеж на човешката душа към чистота. Някой път казваш:“Неразположен съм.“ Тогава си нечист. Някой път неразположението може да се дължи на краката. Умий си краката. Или някой път неразположението се дължи на ушите. Може да има кал в тях. Тогава умий ги и като че ти просветне нещо. Та затова във всички
към текста >>

295. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

да поддържа любовта на Учителя си. Една сестра ми каза:“Искам да бъда при теб, да ти слугувам, да ти стана слуга.“Казах й:“Ти си на крив път. Защо ще слугуваш на мене? Ти си имаш господар Бог. На Него слугувай. И аз съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга? Мене не ми трябват слуги.“ При мене идват все да се оплакват. Никой да не идва при мене да се оплаква от този, от онзи. Някой пита:“Какво да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз. Опитайте го. Моля, прочетете настоящото на братята и сестрите и го пратете за прочитане в селата, където има кръжоци. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

296. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза: Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро. Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза: Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява. Човек, като остарява, би трябвало да се разхубавява. И духовният човек,
към текста >>

297. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне. Но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото да вдига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще. Не се стремете да се повдигате като вола. Оставете метода на вола. Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Гордостта пречи на развиване на дарбите. Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа. Без нея не може да се
към текста >>

298. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

се избере ден, когато небето е чисто, има изобилно слънце и времето е тихо, да няма буря.“ Веднъж към 10 часа сутринта няколко братя бяха приети от Учителя. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителя каза: Това е добро. Вие дръжте тази мисъл. Когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него ви говорят тези велики същества. Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили? За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре. Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето. Само да се моли човек, да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. В размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които не могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън има голям шум. Щом има голям шум, тогава не може да се разбере това, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват. После, хубаво е молитва и съзерцание от два и половина до три и половина след полунощ. Или от три и половина и четири и половина или между три и четири. Някои искат да се запознаят с ангелите. Но човек да не ходи да ги критикува какво правят. Тогава не можеш да имаш никакво запознанство с тях. И понеже хората ще ги критикуват, затова ангелите са далеч от хората, не могат да се
към текста >>

299. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧЕНИКА Изгрев, 15 януари 1954 г. Любезни брат, Няколко братя и сестри бяхме приети от Учителя. Една от сестрите каза:“Днес на беседата в 10 часа вие казахте, че човек, като прави опити десет години с молитва, размишление и съсредоточаване, като се абстрахира от всичко преходно, може да свърже духовния свят с реалния свят.“ Учителя отговори: Като казах, че човек трябва да се абстрахира от всичко преходно, разбирам, че той трябва да има мир, да не се тревожи за материалните работи, да се освободи от всички безпокойства, тревоги, страхове и като се моли в такова състояние, може да добие вътрешно проглеждане и прозрение. Когато в една градина идва вода, важно е дали цветята я приемат. Тогава те стават свежи и цъфтят. Същото се отнася и до съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следните упражнения три пъти на ден сутрин, на обед и вечер. Като си отправяте ума нагоре, вижте каква мисъл ще дойде. Вижте каква категория мисли ви се дават, защото те ще бъдат разнообразни мисли. Един брат попита:“Хубаво ли е да се развият вътрешните сили и да се влезе в езотеричния живот чрез размишление върху чакрите ясновидските органи?“ Учителя каза: Такава работа с чакрите е насилие, защото тогава могат да станат обратни реакции. Тогава човек се уморява, не може да се моли, влиза отново в света. Това е едно неестествено положение. Вие продължавайте със съзерцанието, приготовлявайте се. Защото новораждането, идването на Духа Свети е един вътрешен закон.
към текста >>

300. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

песента, която съм дал. Сега в пеенето имаше малко живот. Някои хора са взели метода на мъдростта и на истината, а те са трудни пътища. Никой не е минал по тези пътища. Трябва да се тръгне по пътя на любовта. И след това ще дойдат мъдростта и истината. Всички хора вървят сега към най-трудните пътища. Те трябва да се върнат. Тези пътища са хубави, не че са лоши, но хората не са готови за тях. Да се добива знание без любов, да се добива сила без любов, там е всичкото препятствие. Моля, прочетете настоящото пред всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, дето има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Салонът на Бялото братство духовно средище в някогашна
към текста >>

301. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

не чувствува празнотата, която любовта на този или онзи човек не може да запълни в него; понеже той е в изобилието. Една сестра запита Учителя нещо за любовта към Бога. Учителя каза: Щом ти съзнаеш, че има нещо по-горе от тебе, ти не можеш да не го обичаш. Щом не съзнаеш, че има нещо над тебе, тогава не можеш да обичаш Бога. Да съзнаеш, че има нещо над тебе! Кое е най-хубаво? Аз да обичам Бога, то е най-голямата привилегия. А хората могат да ме славят, че съм написал нещо. Това са мимолетни работи, т. е. Външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Аз, като виждам слънцето и се ползувам от него тогава могат ли да ме ползуват хилядите свещи, коитоI хората могат да ми запалят? Не могат. Има един важен, въпрос, който аз трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де любовта ми към Бога. Ето важният въпрос. Голяма е радостта на любовта. Без да я казваш, ти ще се радваш. Обичаш Бога тайната е там. Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко. Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока. Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони. Едно нещо ви трябва: вложете любовта като основа. Или аз притурям: Люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да
към текста >>

302. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

любовта и мъдростта. А мъдростта е врата за приложение на истината и любовта. Това е за посветените. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат. Това е тайната. Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие. Тогава има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Всеки ден да отиваме при Бога да чуем една дума от Него. И тогава ще бъдем весели. И ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Всяко същество трябва да люби Бога. Вие не сте готови да направите всичко заради Бога. Аз виждам докъде сте стигнали в своята любов. Уплаши ви някоя криза. Казвам: Любовта ти е малка. Защото, ако седи името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня и от хората. Ние постоянно имаме заблужденията, че хората не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се
към текста >>

303. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

благодариш за доброто, то си отива. Като не благодариш за страданието, то остава и расте. Това са четири закона в природата. Болният, като благодари, болестта си отива. Самият човек става причина да му се отнеме благото. Ще благодариш. Когато ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава. Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той се моли вече. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. Всякога се учете да имате благодарно сърце. Преизобилно се праща храната за всички същества на земята. Обаче разпределението на храната не е правилно. Ако благодариш за доброто, което Бог ти е дал, ти ще се качиш по-горе. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Разговор с Учителя в местността Ел Шадай след екскурзия на
към текста >>

304. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото. След гимнастиката Учителя каза: Представете си, че са ви фотографирали пред къщата ви. Вие мислите, че къщата и вие сте едно. Под къщата разбирам тялото. Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго. Докато се убеди човек в това! Хубаво ще бъде човек да не се безпокои и да превръща безпокойствата в спокойствие. Турците, преди да си направят намаз молитва, си мият ръцете, краката и пр. Щом се разсърди или мине някоя лоша мисъл през него, пак си мие ръцете и краката и прави намаз. Четири-пет пъти може да направи това. Някой път аз ги харесвам. Моли се и не обръща внимание, че хората го гледат. Тяхната религиозност е физическа религиозност. Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно село във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!“ Евреинът отговорил:“Ами нали си набожен?“ Турчинът му казал:“Да се моля е моя длъжност, а да те обера е мой занаят.“ След чая Учителя каза: Човек тепърва има да минава една школа. Сега вие минавате през бури, през неразположения, без да знаете причините за това. Когато се сърдите, причината за това е отвътре. А когато не се сърдите, вие сте свободен. Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо. Причината е все отвън, от нисши, изостанали същества. Стана въпрос за интуицията. Учителя
към текста >>

305. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

НА РИЛА Изгрев, 15 юни 1954 г. Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година. Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е. изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите. Ти казваш: “Аз съм много лош човек.“ Така ти привличаш лошавината към себе си. Казваш: “Много съм глупав човек.“ Тогава привличаш глупостта към себе си. Реалното никога нито се дава, нито се взема. Някой път с малък дървен чук, който тежи сто грама, ако забиваш голям гвоздей, колко време ще ти отнеме да
към текста >>

306. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 10 юли 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор на няколко братя и сестри с Учителя в неговата приемна стая. Стана въпрос за методите за развитието на любовта в човека. Учителя каза: Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката. Един художник, като си държи молива или четката, трябва да знае всяка линия да бъде поставена на място. Един цигулар трябва да знае как да държи инструмента и точно на място лъкът да се движи по струните. И всяка дума на място да кажете. Думите“да се обичаме“ не са на място. Някой ми казва:“Разправи ми за Божията Любов." Казвам му: Хайде да се понаядем сега. Някой казва: “Колко мъчно е да обичаш." Като не знаеш, мъчно е. А като знаеш, лесно е. Най-голямата наука е да проявиш любовта. Сутринта, като станеш, попей: “Кой е накарал слънцето да изгрее заради мене?“ Както слънцето слуша Господа да дава на хората, на буболечките, на тревите, така и ти направи, без никакво лицеприятие. Ако ти не знаеш как да обичаш, не си решил една основна задача, която Битието иска. Цялото Битие иска да го обичаш. Един брат попита: “По кой начин може да расте любовта в човека постоянно, да става все по-интензивна, все повече да се разширява?“ Учителя каза: Човек да се свърже с невидимия свят чрез мисълта за Бога, чрез съзерцание и молитва. От невидимия свят почват да го запознават с тези, с които невидимият свят има връзка. Когато по този начин човек се свърже с невидимия свят, то напредналите
към текста >>

307. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

но нямат Божествената Любов. Не че тя не съществува, но не управлява. Божествената любов е затворена в хората и те не са й дали път да се прояви. Сега иде периодът да се разрушат затворите, дето любовта е била затворена, и тя ще излезе навън. Когато се говори, че затворите ще се разрушат, то се говори за затвори, дето любовта е била че те ще се разрушат. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което ще почне да действува в него. „Моля, дайте някое упътване лично за мен.“ Вие трябва да се научите да обичате хората най-добре вътре в себе си и най-добре отвън. Всеки човек има представител вътре в тебе. И ако ти обичаш този представител вътре, тогава можеш да обичаш и онзи отвън. Когато вие обичате един човек, вие обичате най-първо представителя, онзи човек вътре във вас. И него ако не можеш да го обикнеш, и отвън не можеш да го обикнеш. СЦе ви кажа по кой начин да работите: Да работите по този начин, по който никой не е работил досега. Това значи следното: Във всеки човек има нещо специфично и той трябва да го прояви в своята дейност. Ще ви дам сега един практически пример. Да допуснем, че аз имам сто семенца от плодни дървета. Аз ги нося. Срещам едного и му показвам семенцата. Показвам ги на този, на онзи, но те не знаят за семенцата много нещо, не могат да ги опитат. Показвам ги и пак ги турям в джоба си. Това е сегашното проповядване. А пък другият начин е: да се посеят тези семенца в една градина и от плода даваме
към текста >>

308. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителя имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отляво и отдясно и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове. Стигнем ли там, там ни оставяше, и всеки според степента на своето съзнание постепенно слизаше. Не е чудно, че когато братя и сестри от провинцията, от цяла България, идваха да слушат Словото само един път в годината по нямане на възможност, казваха: “Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година.“ Значи така са се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат. Често Учителя казваше: “Учете се от всичко, но доброто дръжте. Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се от простите хора.“ По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа. Когато всички братя и сестри,
към текста >>

309. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

ние сме в света, а като им се отворят очите, ще видят, че има по-напреднали от нас. Мравката не знае човека. Тя ходи по човека и не може да го види. Тези по-напреднали същества са около нас. В растенията и животните се проявяват висши духове: ангели, архангели и пр. Тези висши духове ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват херувимите и серафимите. В цялата природа всички тези йерархии са взели участие, за да се създадат нещата и се проявят чрез тях. Молекулите, атомите, йоните, те са все творчество на висшите същества. Всички са взели участие в творенията. И най-после е създаден човекът. Човекът е печат на цялото творение. Ние вървим в пътя подир ангелската йерархия. Нашият ред иде подир тях. Човечеството върви по светлия път, начертан от тях. Ангелската йерархия управлява цялата вселена. Те работят под небесното ръководство. Казано е за човека: “Направил си ме нещо по-долу от ангелите.“ Един ангел няма да счита за унижение да се въплъти на мястото на човека. Понеже Бог внася една нова идея в света, то ангелите желаят да се въплотят на земята. Интересуват се от Божествената мисъл, искат да разгадаят какво мисли Бог. Това изучават те. Онова, което Бог мисли, тях ги много интересува. Искат да видят как ще се развие животът, понеже те намират едно противоречие. Защото ангелите си имат едно решение. Например, като виждат грешното състояние на хората, те казват:“Така и така ще се реши тази задача“. А сега виждат, че отгоре се внася нещо
към текста >>

310. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

по-повдигнат. Страданията са неутрализация против отровата на греха. Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи. Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече чукане. Та страданията са такива удари на природата. Те са метод на растеж. Тогава борбата се увеличава и пр., но оттам насетне настава особен хармоничен живот. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

311. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

епоха, за сегашната фаза на човешкото развитие. В бъдеще, когато човешкият организъм се промени, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдание. Така е сега у ангелите. За това именно състояние говори Йоан в Откровението:“Той ще избърше всяка сълза от очите ви“. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Когато желаете, произнасяйте следното мото:“Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в страданието на моето сърце.“ Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

312. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

са дошли до света на механиката. Само през вратата на любовта може да се влезе при Бога, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участвува симпатичната нервна система. СЦе се диша етер чрез симпатичната нервна система. Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

313. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза: Додето се изработят потребните органи в човешкия организъм, се създадоха тези апарати. Това е едно предходно състояние. Значи после самият човешки организъм ще развие тези органи за себе си. Много хубаво условие за окултните ученици е, че при София има Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж нямат такова нещо. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си хапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск. Ще се поразходиш. Ще пиеш вода, ще се радваш на слънцето. И за утре ще ти дадат програма, ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза: Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия. Това ще бъде тайно, в душата му. Той да не се мени в този идеал:“Всичко е за Бога“. Изгуби ли той това, ще изгуби всичко. Когато ти спазваш Божиите закони, Той те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората:“Подкрепете го, това е мой служител.“ И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие, за да се види догде си дошъл. Изпитанието може да бъде такова: Един човек ще ти даде
към текста >>

314. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

като Слънцето Да си самата Любов Волята Божия Братска вечеря Методи за самовъзпитание Смяна на състоянията Будността на съзнанието Пратеник на Бога Законите на Любовта Учение за свободните Студенти при Учителя Врата на великото знание Красотата на живота Новото земеделие Плодовете на Божията Любов Връзка с Бога Епохата на на шестата раса Новото учение В реалността на Божествения живот Желай непостижимото Служене Божествената мисъл Молитва Формула Сказка Слово за Учителя Сеятелят на Божията нива По стъпките на Учителя Красотата на Рила Летуване и екскурзии на планината Живот, посветен на Бога Езотеричният път на ученика Разумната реалност Седем принципа Земята е Господня Добрата хигиена Вътрешната свобода Писма до Ярмила Менцлова Писмо до редакцията на „Cahiers du novel enseignement“ -
към текста >>

315. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът сега започва великото в света. Колко живота са минали безполезно. Градиш рухне, градиш рухне. И най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни. То е Божествено. И да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален. Ще казвате тогава: „Едно време бях сляп, сега виждам". Сега ще се насърчавате. То не е само за утешение. Те са работи, хубави работи. Едно време се казваше: Молете се един друг, за да изцелеете, а в новото учение се казва: Любете се един друг, за да живеете. Ще бъде то. Защото в тази трета епоха, в епохата на третия Адам, само най-напредналите души ще се събудят най-напред. Това го наричат първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години и те ще се повдигнат. А други ще има да останат с векове още. С векове трябва да се работи, за да се преобразува съзнанието им. Ние говорим за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на земята. Царството Божие начало има, но край няма. Когато дойде пролетта, слънцето се премества, топлината се повишава, реките се повишават и цветята почват да растат. Ha всякъде става промяна. И в човека става промяна. Благата на хората са в Божиите ръце. Ще работите разумно. Не по буквата на закона трябва да се ръководи човек, а по духа на нещата. Стана време за обяд. Разговорът се прекъсна. Всички седнахме на полянката и образувахме традиционното
към текста >>

316. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 25 май 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа екскурзията, която направихме до Витоша с Учителя на 3 май 1926 г. вторник, ден Великден. Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден. Накрая ще прибавя някои мисли из разговора на Учителя по време на екскурзия пак на Витоша. След пристигането на Ел Шадай направихме молитва и изпълнихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата на колело около Учителя с крака, прострени напред. 1. Ръцете хоризонтално напред. След това ръцете поставени с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се движат отстрани нагоре до над главата и след това връщане назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете върху коленете. След това движението им до над главата и обратно. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 3. После едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а след това отзад на кръста. 4. После едната ръка на слънчевия възел, а другата на гърлото. След това ръцете се разменят. 5. Двете ръце от всяка страна върху слепите очи. 6. Друго упражнение: Едната ръка върху коляното, а другата върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно. Тези упражнения са за развиване на така наречените чакри например при сърцето, гърлото, слънчевата чакра и пр. Те трябва да се правят точно, безпогрешно. Тези чакри трябва да се хранят и да се развиват. Понякога върху тези органи се натрупват отрицателни
към текста >>

317. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 25 август 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа едно летуване с Учителя на Яворови присои на Витоша. В разговора са прибавени и някои мисли от други разговори на Витоша. През лятото на 1934 г. прекарахме на Яворови присои с Учителя, на палатки. Бяхме около 70 души. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва. След това играехме паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас. Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг. Програмата тук беше почти като на Рилските езера. Имаше общи обеди, вечерен огън. Често уреждахме общи екскурзии с Учителя до Резньовете. Учителя често държеше беседи. Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 5 август 1929 г. след паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза: Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек. През лятото може всеки ден. Бъдете чисти. Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото. Всеки ден повтаряш все старото. Значи за духовния напредък, за духовния растеж, важно условие е не само вътрешната чистота в мисли и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за
към текста >>

318. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали. Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни. При някои огньове се пееше. При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония на планината. Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева на слънцето от Мусала. Учителя каза: Да опитат вярата си. Нека да направят обща молитва. Направихме обща молитва. Във време на молитвата едно място над главите ни на небето се разчисти и се явиха звездите и Луната. След това мъглите покриха пак всичко. Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала. Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре. Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Гъста мъгла ни заобикаляше от всички страни. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори тя, е добро. Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията. Тук-таме минавахме по скали, под които
към текста >>

319. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

може да бъде силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си. Първото положение е учене и служене на Бога. Сега събуждайте хората. За две неща ще бият човека. И за две неща ще го блaгocлaвят. Ще го бият, ако не се учи и не слугува. А ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае. Една сестра попита: „Какво е служене на Бога?“ Учителя каза: Всички тези хора на Земята се молят на Бога и Бог не може да слезе долу на Земята. И ние ще работим вместо Бога. Бог ще работи горе за нас. Когато вие помагате на другите, техните ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна истинска дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Всеки човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертвувание. Ако не практикува самопожертвуванието, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представете телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога. “ Сега неуспехът се дължи на това, че има свръхпожертвувание. Отначало докрай човек да бъде жертва. Жертвата е закон за проява на Любовта. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Като прилагаш любовта, ти вече служиш на Бога. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълниш волята на Бога. Ако не служиш, нищо не се ползуваш. Ако служиш на Бога, служи Му с ум, сърце,
към текста >>

320. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

хора, с които се срещаш. Като се казва: Обичай всички, разбира се следното: Обичай съществата дотолкова, додето се простира твоето съзнание, т. е. с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешката любов, а Божествената. Да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да обичаш всички, да им помагаш, там се изисква много. Като обичаш едно същество, ти се ограничаваш с това. Като се привързват хората един към друг само, те се спъват, ограничават се. Това, което е на. Земята, не е любов, а привързаност. Защото любовта обича всички. Че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато. Един брат каза: „Учителю, вие в една лекция преди няколко седмици казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога. А в неделя, преди 3 дена, казахте, че човек трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание. Той може да обича добрите хора. А второто се отнася до човек, който е духовно развит. Той е изкачен на мистични височини, той може да обича всички и грешните, и добрите." Учителя каза: В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в
към текста >>

321. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

влагаш двойника си. Когато обичаш някого или тебе обичат, могат да разместят двойника ти. Онази любов, която не е истинска, размества двойника. И тогава хората страдат. А при истинската любов двойникът не се размества: Да няма разместване, преплитане на двойниците. Някой път, като спиш и сънуваш нещо тревожно, може да се събудиш веднага и двойникът да не се намести при събуждането, тогава целия ден си неразположен. За да се намести двойникът правилно, сутринта, като станеш, ще се помолиш, та той да се намести добре и ще си разположен. Защо човек трябва да се моли? Молитвата не е нищо друго, освен да се намести двойникът правилно, за да можеш да възприемаш нещата правилно. Когато двойникът ти не е наместен добре, ти си раздразнен, пуснал си пояса си и търсиш повод да се караш. Когато другите след това почнаха да говорят други работи, Учителя си затвори очите и тихо произнесе: „Господи! Господи!“ и другото не се чуваше. Но каза още и други неща. Забелязвали сме много пъти, че Учителя непрестанно се моли. Даже и при разговор незабелязано си затваря очите и произнася думите: „Господи благослови!“ и другите думи не се чуват. След това Учителя продължи да говори: Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене, и какво сте направили за Господа? Не се обезсърчавайте. Не си внушавайте, че от вас нищо няма да излезе. Кажи си обратното: От мене ще излезе повече, отколкото очаквам, вие, като работите за Бога, ще бъдете
към текста >>

322. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

учиш. Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както при яденето. Гладен си, яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш. Вечността е пред тебе. Вие искате да изядете всичко. Оставете за друг път и за други. Ученикът да остави въпроса защо се случва това и онова, а да учи. Вие сега изучавате най-мъчната музика - музиката на живота. Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в учението. В този мимолетен живот ние решаваме много въпроси, но не можем да решим всичките. Онази мисъл, която остане в твоето съзнание така, че нищо да не може да я помрачи, тя е реалната. Тя е висок планински връх. Тя е това, на което в дадения случай можеш, да разчиташ. Един учител ти е преподавал урок в училище. За да му се отблагодариш, какво трябва да направиш? Трябва да заучиш хубаво урока. Бъдете бодри и изучавайте Божиите закони. Учете! Всички трябва да се стремите да влезете в хармония с разумните същества. На тебе ти трябва едно приготовление. Целият живот на човека трябва да бъде подготовка за Духа, който иде. Духовният човек, като работи дълго време за другите, трябва да работи и върху себе си. Правете малки опити, за да се видят резултатите. Ще работите отвътре, чрез молитва и съзерцание, за да се увеличи възприемателната ви сила. Всички трябва да развиете интуицията, за да се предвиждат много неща и да се избегнат много нещастия. У всинца ви има заровени таланти от миналото, които не сте
към текста >>

323. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си, направи дълбоко дишане и тогава влез. Тогава премахваш всички лоши влияния и всичко се урежда. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик. Каквото и да работи, в каквато и среда да се намира, никога не трябва да забравя, че е ученик. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез тебе: „Няма време, не струва да бъда толкова добър. Нямам средства, нямам сили, не бива толкова да пестя, да се моля.“ Вторият глас е гласът на изкусителя. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този път и тази връзка сама се усилва. Всеки ден носи несметни богатства. Не мислете за миналото. Мислете, че всеки ден носи несметни богатства. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали пита сегиз-тогиз невидимия свят. Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора. За мене животът от единия до
към текста >>

324. Законите на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

обичат, са горе на Небето, отдето изливат своята любов към нас направо или чрез някои хора. Всички ходите и търсите любовта навсякъде. Там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе си. Ако чакаш сега да дойде в тебе, то е загубена работа. Вие всички сте богати. Сега вие искате високи степени. Почнете от долните степени. В състоянието, в което сте, какво трябва да правите, за да продължите пътя? Например днес колцина от вас какви размишления, какви молитви сте правили? Любовта ти трябва да издържи на изпитите. Например онзи, когото обичаш, ти казва: „Я си върви, я си гледай работата, мене ме освободи.“ Това е един изпит, който трябва да издържиш. Като поставят на изпит любовта ти, тя почва да се огъва. Като продължават да те обичат някои, когато си отхвърлен от обществото или си осиромашал, те са издържали изпита на любовта. Когато обичаш някого и откриеш слабости и погрешки в него и не отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към тебе и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на любовта. Ще знаете, че вашата любов ще мине през всевъзможни изпитания и вие трябва да бъдете силни, за да издържите. Когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен. Не се меси в любовта на другите, не противодействувай на любовта. Хората не вървят по Божията воля и Бог съжалява, че те ще дойдат до страдания, понеже влизат в
към текста >>

325. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

човек и така постепенно възпитаваш причинното тяло. Това е един хубав начин за развиване. Щом се развие твоето причинно тяло, то висшите същества ще дойдат да му помагат. Това е колективна работа. Щом не живееш за себе си, а за другите, тези висши същества ще ти помогнат. Причинното тяло разполага с нови сили. Организирането на причинното тяло и на по-висшите тела в човека се нарича организиране на духовното тяло. Това става още и по следния начин: 1. Чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден поне по половин час, при пълно съсредоточаване на съзнанието. 2. Чрез проява на любовта. 3. Чрез служене на Бога и на цялото. Една сестра каза: „Учителю, кажете нещо за реализиране на нашите желания.“ Учителя каза: Няма нещо, което човек да е пожелал и да не се изпълни. Каквото човек пожелае, ще му се даде, но не веднага. Може да се реализира, когато вече е повдигнат духовно и го е надраскал. Тогава реализирането на желанието може да му причини даже и страдания. Някой бил пушач и искал да му дадат тютюн. Но не му давали. Станал на 80 години, станал въздържател и му дали тютюн. Защо? - Защото едно време го е пожелал. Затова човек трябва да се пази от неразумни желания, за да не страда после. Един брат попита: „Какво да направим, та хората да имат вяра в нас?“ Учителя каза: Ще ви кажа един от начините. Един добър човек отива в гората и вижда един разбойник. Добрият човек съзнава, че и в разбойника живее Божественото. И тогава доброто, Божественото в разбойника се проявява и
към текста >>

326. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

и всички се грижат за него. Братът попита: „Що е благодат?“ Учителя каза: Има промисъл, обща за всички същества, но специална промисъл за някой праведен - това е благодат. Когато човек е под благодат, каквото пожелае, става. Един праведен пътувал от едно село за друго по Божия работа. Било зимно време. Имало силна буря, виелица, завалял сняг и вятър блъскал срещу лицето му. Той се опитал да издържи. До средата на пътя издържал. После видял, че не е възможно да върви по-нататък и се помолил на Бога да му помогне. Веднага бурята спряла. Като стигнал в селото, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

327. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

се заговори за новото земеделие и новото градинарство. Учителя каза в течение на разговора: Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци и пр. Ще посадиш лозето, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като садиш дърво, ще му кажеш как да израсне и то ще расте, както си му казал. Много са умни растенията. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре, дават повече плод. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. Като обичаш дървото, като че ли му предаваш нещо. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата. Нивите на някои хора са добре изкласили, а на някои - не. А нивите са еднакви. Тогава, като минаваме, казваме: Човекът, на когото е тази нива, има такъв и такъв характер, а човекът, на когото е онази нива, има такъв и такъв характер. Първият е вложил нещо хубаво в нивата. Аз бих желал, като отида някъде на гости, да ми поднесат хляб от жито, при чието сеене земеделецът е пял и като е жънал, пак е пял. Когато един народ се поквари в умствено отношение, плодовете почват да страдат. За да привлекат житните растения повече слънчеви лъчи с тези енергии, които носят
към текста >>

328. Молитва, дадена от Учителя на първата вечеря в гр. Варна - 1903 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ В ГР. ВАРНА - 1903 г. 19 август 1903 г. Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал. Благодарим Ти за ума, който Си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот, благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил, благодарим Ти за Любовта, с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил. Ще се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята воля. Сега заради Духа, който си ни дал да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога - Амин. * Учителя се бърна към първите трима ученици и каза: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете
към текста >>

329. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината. В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще
към текста >>

330. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче. Това лято се събрахме на Рила повече от 180 души. Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи. Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед. Някои от братята и сестрите четоха реферати, например Методи Константинов - върху геомантията, сестра Ярмила - върху
към текста >>

331. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Изгрев, 20 септември 1950 г. Любезни брат, О, първо езеро Махарзи! При идването от Изгрева ти първо ни посрещаш. Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ и „Люби Бога, Обичай ближния си, Търси съвършенството!“ Тези изречения, издълбани върху гранита, с хилядолетия ще поучават бъдните поколения. На Молитвения връх прекарахме в мълчание. И сега звънят в ушите ни словата на вечните истини, произнесени тук от Учителя. На този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано
към текста >>

332. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море. Под тях текат водите, които слизат от Резньовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. Това е
към текста >>

333. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

почна в България да се усилва музикалност- та, небето почна да става синьо като италианското. Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Той редовно идваше на общите обеди. Държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближаване между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен. След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с вас, но не сега, а след като си починете горе.“ Учителя му отговори: - Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата. Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза: Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите „Бог е Любов“. Това ще ви ползува. При всяка мисъл за Бога човек получава нещо. След като направи една обиколка на поляната, Учителя се върна, взе една лейка от склада, напълни я с вода и почна да полива зеленчуците. Мнозина братя и сестри, като видяха това, го последваха, взеха лейки и почнаха да поливат.
към текста >>

334. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час. Всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишено- то. Всеки ден да има уединение и размишление. Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения. Защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора. Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена. За 10 дена прочетете цялото Евангелие на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго. Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата. Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с Бога, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца. Второ упражнение. Задруги 10 дена прочетете първите 10 глави от
към текста >>

335. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

си чрез гореща и солена вода. Изпотяването е Божие благословеше. При всяко изпотяване се избърсвай добре и се преобличай. Всякога си лягай в 9 часа след пладне (в краен случай до 10 часа) и ставай в 4 часа заранта. Винаги закусвай след изгрев и вечеряй преди залез на слънцето. Никога не лягай, докато не си си измил краката с гореща вода. Всяка вечер преди лягане се освобождавай от ненужните мисли, чувства и желания. Всяка вечер преди лягане си казвай: Отивам, горе да се уча, да се моля и да: работя. Желая да посетя небесната школа на всемирното Бяло братство. Господи Исусе Христе, аз зная, че това е в съгласие с Твоята воля. Но Твоята воля на две не става. Всяка сутрин при ставане от сън кажи си: Мъдростта на Духа е съградила своя дом и затова всичко в моя и общия живот е уредено и ще се уреди. След всяко ядене измивай устата и почиствай зъбите. Сладката храна дава мекота, а киселата дава активност - деятелност. Гадание - врачуване на кафе, карти, боб и пр., дава само повод, за да се пробуди интуицията и тя да заговори, а така също да се развие и ясновидството. Вложи в сърцето си милосърдието като първо условие за придобиване на любовта. Да живеем, да работим и да пеем за Учителя на любовта - кой с ум, кой със сърце, кой с воля, кой с душа и дух, а кой с всичките заедно. Когато имаш мъчноразрешими въпроси и не знаеш как са постъпиш, не бързай да ги разрешаваш, остави ги за другия ден. Вечерта преди лягане се помоли сърдечно и чакай през нощта насън да ти каже Господ
към текста >>

336. Седем принципа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти си при някой водопад, какво му говориш? Той кряска повече от тебе. Колкото той по-силно крещи и вика, толкова ти по-тихо ще му говориш. Твоето тихо говорене съответствува на неговото високо говорене, понеже водопадът отвън е величествен, ти ще бъдеш отвътре величествен. В себе си ще говориш. И когато изгрява слънцето, в себе си пак ще говориш: „Колко е велик изгревът. “ Когато изгрява слънцето, всички викат, а пък тогава човек трябва най-тихо да говори. Той трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене - шепот в себе си. Това е самовъзпитание. Всякога, когато човек не върви в съгласие с един принцип, в него се образува дразнение. Ти си взел 7 метра плат за един костюм, можеш да го скроиш един сантиметър по- тесен, остава ти малко плат и казваш: спестих нещо, обаче трябваше целият плат да отиде, без да остане нещо. Друг го скроява по-широк и платът не достига. И в единия, и в другия случай е лошо. Не трябва да остане нищо, не трябва да има и недостиг. Например кажеш една лоша дума, която няма къде да я туриш, или кажеш една по-добра дума и тогава онзи, комуто си я казал, ще каже, че го ласкаеш; значи в тебе се ражда една по-добра мисъл, а в него една лоша мисъл. И в движенията е същият закон. Защото всяко едно движение произтича от една мисъл. Един излезе от къщи и бърза; аз зная, че той към края ще върви полека. А пък онзи, който върви полека, към края ще върви бързо. А правилното е да се върви нито бавно, нито бързо. Светлината, каквато е в началото,
към текста >>

337. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

добре е разбирал интересите си, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която по тогавашен курс, е можело да се закупят два тристайни апартамента. Посещаването на това място от слушателите на Учителя започнало да става редовно и многочислено. Посрещналите тук слънцето, след завръщането си в града, с радост и възторг са споделяли с онези, които не са присъствали: "Тази сутрин ходих на изгрев на Баучеровата поляна. Учителя беше там! Прекарахме в молитви и песни, изпълнихме хармонични гимнастически упражнения, денят ни мина сред приятни и полезни разговори. Беше неизказано хубаво!"Това, е запалвало желанието и на другите. И утринното излизане сред този рядък кът на нашата Земя, и срещата им с Учителя оставяли светли дири в душите им. Впоследствие приятелите нарекли Баучеровата поляна Изгрева. В началото на 1924 година съвсем неочаквано и изненадващо за мен се озовах в София, за да следвам в Университета. Подкрепи ме по-големият ми брат Борис, който вече беше редови студент. Той беше си дошъл в родния ви град Габрово по случай Коледните празници. И тогава, през семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше и през която също се приемаха за записване студенти, аз постъпих в Университета. Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в живота ми се очертаваше в съвсем друго направление. За живота преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът на Учителя в моята съдба, без да съм
към текста >>

338. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ. Християните се обърнали с молитва и покаяние към Господа и това молебствие приело организиран характер. В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там. Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и
към текста >>

339. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изгрева: "През 1922 година, месец март, отидох при Учителя в пределно скромната Му квартира на улица "Опълченска" №66. След приятни и полезни разговори, които имах, беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, поехме по хубави и живописни пътеки. Славеите разнасяха своята чудна песен. А въздухът беше така чист и ухаещ на борова смола и полски цветя, че гърдите дишаха свободно и мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителя бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно хубава поляна, обсипана с утринните росни капки. Брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху свежия килим от мека трева. Поспряхме се за малко и Учителя ми каза: "Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето." Поляната вече беше събрала много мъже и жени, които се наричаха помежду си братя и сестри. В заключителното си слово през този ден чух Учителя да казва: "Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе в нас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души! Всяка година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано дотогава. Животът е във възходящ и непрекъснат процес." Учителя е препоръчал на Методи да се запише студент по философия. У младия и пълен с
към текста >>

340. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. И така, отчетът е направен от брат Симеон в току-що построения салон. Брат Жечо Панайотов, счетоводител и касиер на Братството, съставя протокол, подписан от всички онези, които са участвали в организирането и провеждането на строежа. По това време, в неделните дни, посрещахме изгрева на слънцето особено тържествено. Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия. В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен
към текста >>

341. 07 ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛНИТЕ КЛАСОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

сестри. Тъй нареченият Младежки окултен клас или Специален клас. Преди това в някои от младите се заражда идея да образуват група, която редовно да се събира поне един път в седмицата, за да обменят мисли по разни въпроси от духовен характер. Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група, наречена "духовна група", решава да се събира всеки неделен ден в осем часа, сутринта, в дома на един от тях. Към работната задача на групата са включени изнасяне на беседи, песни и молитви. След това те посещават беседата на Учителя, която започвала в десет часа. Едно нещо прави особено впечатление. Много често въпросите, които засягат на духовните си събрания, Учителя ги разисква в беседите. Каква интересна връзка! Тогава Учителя открива Школата за младите. Тези, които могат да влязат в нея са лично поканени от Него, направо или чрез изпратен от Него човек. По това време сестра Маркова, която води курс по френски език в своя малък салон на улица "Цар Шишман", го преотстъпва вечер за провеждането на Школата. Учениците на този първи Младежки клас наброяват около 80 души, братя и сестри. Учителя допуска жените наравно с мъжете, нещо което е съвсем различно от затворените херметически школи на древността. Възрастните братя и сестри като разбраха за това събитие, поискаха и те да имат клас. Тогава Учителя откри и Общия окултен клас за вече задомените братя и сестри. Този клас можеха да посещават и младите от Специалния клас. Така в началото на века Учителя разгърна своята
към текста >>

342. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция. Това особено много събуди нашата ревност. "Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате!" Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за
към текста >>

343. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

беше лаком по селски и макар че имаше вече своя земя от двеста декара, искаше да прибави още. Използва притока на работна ръка и ни турна да вадим дънери. Взима от съседите брадви, кирки, лопати и ние превихме гръб, но понеже бяхме неопитни и сравнително деликатни натури, разбихме си ръцете, изпочупихме инструментите и много работа не се виждаше налице. Вечер след вечер се прибирахме смазани от умора. За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме. Събрахме съдове, бакъри, направихме жива верига от потока до пожара. За малко време изгасихме огъня, а сетне селяните коментираха в кръчмата за нас. Второто чудо
към текста >>

344. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото. Виждал съм го по време на беседи да сяда отпред, до стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взима бележки от това, което Учителя говори. Списанието му се посрещаше много добре. Но по-късно, този човек пожела да си отвори частна банка. За тази своя цел той поисква от Учителя скромните братски средства да се вложат при него. Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис". В своите беседи Учителя често засягаше въпроси от науките на първата човешка раса - хиромантия, френология и астрология. С това събуди интереса ни към тях. От анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания са събрани на ръцете и на лицето. Там те образуват гъста мрежа. Тогава съвсем естествено е да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка - зараждане на идеи, характер на мисли, интензивност на чувства, а също и волеви подтици за действие, намират своето отражение в това групиране на нервни
към текста >>

345. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъщаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чисто място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен в Узана и всякога с възторг говореше за него. И този път се разположихме на Марков стол. Накладохме буен огън от сухи букови дърва, хапнахме нещичко с горещ ароматен чай, и в приятни разговори и размисъл, си отдъхнахме. Преди приготовленията за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се разходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една от тях моят брат се спря и втренчено погледна към земята. Той беше завършил естествени
към текста >>

346. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти. Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата. Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните сгради. Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал. С каква лекота Боговете разрешават трудностите, които нас хората ни
към текста >>

347. 29 КОНЦЕРТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

носеше със себе си своята цигулка и единствената тема за разговор с него беше музиката и цигулковото изкуство. По това време Учителя държеше своите беседи на улица "Оборище" №14. Беседите бяха в сряда и петък във вечерните часове за Школите, а в неделната сутрин от 10 часа - за всички. Много често, когато Учителя излизаше на малката катедра, от която говореше, носеше със себе си и своята цигулка. Тогава свиреше чудни мелодии, които ние разучавахме. Една сряда, след обичайната молитва, Учителя се обърна към брат Киселков и го покани да посвирят. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и изсвириха едни бързи вариации, много подобни на тези, които Паганини е създал. Никога дотогава не бях виждал и слушал Учителя да свири така. Дуетът продължи доста време, а след като затвориха цигулките си, Учителя започна своята беседа. На другата сряда се повтори същото. Отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мен дълбоки следи и мисля за тях, почти всякога, когато слушам музика. По онова време често посещавах концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи в душата ми. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя и стана въпрос за музиката. Използвах една малка пауза: "Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков на "Оборище" №14, преди да почнете лекцията си, не съм чул никога след това." Той ме погледна и ми каза:
към текста >>

348. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 година. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?" - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка. "Дайте да свалим кюнците!" - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона.
към текста >>

349. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

обувките и чудо библейско! Отокът спадна, тревожният червен цвят се махна, а болката съвсем изчезна. Кракът ми вече беше здрав. Скочих и полетях към града за изпълнение на задачата. Там от служба на служба, уреждах формалностите. Най-после трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото. Дотам също отидох, без да използвам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти да прати катафалката веднага. Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се
към текста >>

350. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

със същия съкрушен глас отговори Учителя. Погледна ме с измъчения си поглед и си влезе. Наведох глава със смътни предчувствия, но мисълта ми литна пак към големите исторически събития, които по това време раздрусваха света. И помислих, какво ли особено голямо събитие ще стане дотогава? Не ми мина и сянка от мисъл, че могат да станат големи събития и то само на моята глава. Слизам набързо от стълбата и веднага отивам при нашия приятел от "Гранитоид". Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед. Изпратих работниците и каруцарите, като им платих богато за свършената работа. Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед. Аз се спрях и само за миг можах да си дам отчет, че цялата работа свърших по високия идеал, и защо ли така Учителя ме гледа, къде ли имам
към текста >>

351. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка мостри - хубави хастари от изкуствена коприна. "От тези платове, господине - ми каза той, - в момента мога да ви предложа 15 хиляди метра." Веднага разбрах, че се отваря възможност за добра сделка. По това време обаче, индустриалните центрове в Италия и по-специално на Милано и Торино, бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките. Затова фирмите от Италия и Германия искаха още при поръчване на стоката, стойността да се заплати веднага, само тогава поръчката беше валидна. А след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока пристигне. Това заангажираше за дълго време средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други още по-тежки за момента условия, а именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача, и ако при бомбардировките, или при друга някоя злополука стоката бъде унищожена купувачът губи и стоката и парите, които вече предварително е внесъл за нея. Този голям риск разбирах много добре, освен това по онова време, всички внесени стоки, които можеха да задоволят насъщните нужди на човека, се поставяха под разпореждане на Министерството на вътрешната търговия и то правеше разпределение на получената стока между търговците на дребно и занаятчиите. Това министерство определяше и
към текста >>

352. 44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно. Привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледът към нея беше чудно нежен. Носеше се въздух, наситен с аромат на билки и борова смола. Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. В една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителя да идва към мен, усмихнат и цял сияещ. Той държеше ръцете си напред със затворени една върху друга длани. Когато се доближи до мен, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там грамадна ягода, която беше току-що откъснал от засадените лехи в един кът на Изгрева. "Какво ще кажеш?" - ми каза Учителя, посочвайки с поглед ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво пък толкова е това, което ми показва - обикновена ягода, само че по-голяма!" Учителя схвана мисълта ми и пак по същия начин ми отговори с мисъл: "Ти не можеш да разбереш какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното
към текста >>

353. 47 ПИСМОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ПИСМОТО Един ден получавам писмо от сестра си, която живееше в Габрово. В него тя ми пишеше, че една от нашите близки е тежко болна. Нейните родители бяха заможни хора и не бяха пожалили средства, за да я заведат при най-големите специалисти. Но никой от тях, не само че не й помогнал, но и не могъл да определи естеството на болестта. Сестра ми ме молеше да отида при Учителя и да поискам помощ и съвет за този случай. Тръгнах за Изгрева с неохота, не обичах да занимавам Учителя с такива въпроси, тъй като мислех, че Неговата задача не е да оправя физическите недъзи на хората, а да им донесе светлина, да им покаже пътя и смисъла на човешкия живот. Мислех също за начина, по който щях да вляза във връзка с Него, дали да похлопам на вратата или да чакам, когато Той излезе. Всичко това ме вълнуваше из целия път. А когато стигнах, тъкмо завивам покрай стаята на бай Ради, вдигам глава и гледам Учителя на балкона пред стаичката си, стои изправен, отправил поглед към мен. Въздъхнах с облекчение, че това, което най-много ме измъчваше - начинът, по който да вляза във връзка с Него, изведнъж най-благоприятно се разреши. Ясно беше, че Той ме очакваше. Когато стигнах под балкона, още преди да отворя уста, за да Му разправя за целта на моето идване, Той ми каза: "Пишете на вашата сестра да поставят краката на болната до колене в топла вода и тя ще оздравее." Писах и стана чудо! С това невинно на пръв поглед средство, нашата близка оздравя напълно. Едва
към текста >>

354. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго. Чак към края на декември бях отново на Изгрева. Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай!" От начина, по който ми каза тези думи, от израза на лицето Му, аз разбрах, че за Неговото дело и работа в България, условия повече няма да има и затова по-нататъшното Му престояване тук е без смисъл. Впоследствие, това напълно се оправда. След тези думи Той се обърна и тръгна с енергични стъпки към една вада, по която течеше мътна вода. Над вадата беше проснато едно дърво за мостче, такова
към текста >>

355. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит
към текста >>

356. 54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

хора и да не пуска никой да влиза или да излиза от там. Сутринта, в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома Му на улица "Опълченска" 66 до Изгрева. Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл. "Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: "Г-н Министьр-председателю, днес е нашият съборен ден. Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено.
към текста >>

357. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

с бодлива тел. Извън оградата двама книжари, разпрострели като на панаир, за показ, своите книги. По-нататък навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка срещу входа, стоят, готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че не го пускат вътре, приближихме се и ние. "Какво желаете, моля?" – "Искаме да влезнем, канени сме." – "Кой брат ви е поканил? Имате ли тук някой познат?" – Казахме кой, изпратиха да го повикат. В пет минути – ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го вътре. В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под
към текста >>

358. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария!” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и
към текста >>

359. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. В звука и в ритъма се крият мощни сили. Всичко в природата трепти тези трептения се носят като музикални вълни. И затова се казва, че всичко в природата е музика. Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека, като го подтиква да пее и свири. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Възпитателната сила на музиката е нейната главна задача. Обикновената музика е предговор към окултната. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. За нея се изисква преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Бъдещите музиканти обаче ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Музиката действа върху човека във всяко направление. Тя е най-правилният начин за организиране на човешката мисъл, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Между музикалното чувство на мисловната
към текста >>

360. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ме погледна и ми каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза“. И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра.“ От този доклад, за съжаление, не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения могат да се въведат в училищата. Най-напред да се почне в едно училище, като утринна гимнастика, преди занятията, а в последствие да се разшири по всички училища. За тази цел ще бъде необходимо, да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Те ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се преподава. „След два дни занесох доклада на Учителя - продължава Милка, - прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на г-н Лулчев, и той го одобри. Трети беше за главния секретар Йоцов. Той го прочете пред мен и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла
към текста >>

361. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и астрономията, а и слушах и Учителя да ми казва: „И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса.“ Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато
към текста >>

362. 71 ПОРТРЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ПОРТРЕТИТЕ Изгрева бе посетен и от известния художник Борис Георгиев. Той пристигна с автомобил, обикаляше света с пригодена стаичка на колела. По това време изучавах хиромантията и без стеснение отидох при него и го помолих да му погледна ръката. Той любезно ми я подаде. Имах случая да видя ръката на един голям художник. Борис Георгиев се бе срещнал с Учителя и след разговорите му направи портрет. Портрет на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра, Цветана
към текста >>

363. 73 МУЗИКАНТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваха да бъдат наоколо. Учителя се произнесе особено ласкаво за Хуберман и Пшихода. Учителя посещаваше и Операта. За гласовото изкуство винаги се е произнасял особено ласкаво. Той често казваше, че хубавият глас е дар за човека. Един път ни приведе случката с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата като чул как пее, казал: „Такъв божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за
към текста >>

364. 75 ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ Беше в края на май 1927 година. Един хубав майски ден. Обедът беше привършил, но някак не ни се искаше да се разотидем, водехме приятни и полезни разговори. Някой току разнесе новината, че младият американец Чарлз Линдберг, роден в Детройт през 1902 година, авиатор, за първи път в света прелита без междинно кацане Атлантическия океан, от летище Ню-Йорк до Франция. Потеглил на 20 май с малкия си самолет „Духът на Сен Луи“ и в продължение на 33 и половина часа непрекъснат полет, каца благополучно на летище във франция. Погледнах Учителя, след като чух новината. Изразът на лицето Му беше странен, пълен с една неземна мекота и топлота, от която разбрах каква грижа, какво внимание беше необходимо и дадено от Великия разумен свят към този младеж, за да извърши успешно мисията, която му беше възложена, за да открие нова епоха в човешката култура, нова стъпка в съобщенията между народите. Недей мисли, че без такива грижи и внимание на Белите Братя, може някой да направи крачка напред. По това време дадоха в печата и снимка на Линдберг пред своя самолет. Видях едно одухотворено лице, пратеник на Разумния свят да открие нова
към текста >>

365. 77 ПИЛОТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ПИЛОТИТЕ През 1937 година пилотите Чакалов, Байдуков и Беляeв от Съветска Русия излитат на 18 юни от Москва със самолет АН-25 и се приземяват на 20 юни във Ванкувър, град в Съединените Американски щати. Разстоянието е повече от 12 000 километра и за първи път в света се прави полет над Северния полюс. Те са летели 63 часа и 25 минути без прекъсване, като с това установяват и световен рекорд на далечни полети без кацане. Това събитие имаше за нас символично значение. Народите на Съветска Русия и тези на САЩ, трябва на всяка цена да преодолеят ледената бариера на ненавист, омраза и недоверие помежду си, за да заживеят в добри братски отношения и взаимопомощ, за благото на целия човешки род, нещо, за което Учителя много пъти се е изказвал. И понеже смелите и безстрашни летци на Съветския съюз преодоляха ледената бариера на Северния полюс, то ние приехме, че и първите хора на тези два народа ще намерят начин да преодолеят ледената бариера на омраза и
към текста >>

366. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

пазачът и хижата беше изцяло на наше разположение. Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хармония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме, Учителя се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поляна; четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора. Едно приказливо поточе прекосяваше поляната и създаваше чудна прелест със своето чуруликане. Сочни треви и пъстри цветя се разстилаха наоколо ни. Тук правехме сутрешната си молитва. След гимнастическите упражнения, Учителя държеше кратка беседа. Присъствието на Великия разумен свят се чувстваше от всички. Лицата горяха, сърцата преливаха от обич. Великият свят слезе със своя мир и хармония между човеците. Учителя се радваше, като ни гледаше и като слушаше песните. Това беше Негова среща с Небесните Братя. В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата. Учителя подкани приятелите да тръгнат, а Той остана пред хижата. Нещо предният ден пазачът се пипнеше да прави някаква пейка, но не беше така сръчен, та му казах да остави, аз да му я направя. Той се съгласи с охота. На сутринта преди тръгването имах нещо малко да довърша. Щом приключих, веднага предадох инструментите, а Учителя все още стои отвън и ме чака. Така като ме гледаше, ми каза: „Иди легни под пейката и напиши деня, часа, минутата и още напиши: България - пълен неутралитет!“ Това беше директива на Бялото Братство, до тези, които щяха да управляват
към текста >>

367. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

деня на погребението небето се изчисти, беше тихо, показа се и слънце. Ковчегът бе изнесен навън, образува се процесия от братя н сестри и тръгнахме да обиколим местата където Учителя се е движил. Минахме покрай приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в поляната, където играехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Така стигнахме до лозницата. Ковчега беше сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определената програма - песни, молитви, съзерцание. Без други церемонии и прощавания, ковчегът бе похлупен и внимателно спуснат. Погребението бе
към текста >>

368. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва : - Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре, а когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмния път - надолу към водите на Океана. Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и тебе, и конете ще изплашат!
към текста >>

369. МАРСОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

дело. Те са самоуверени, оптимистични и горди, говорят всичко ясно и чисто. Обичат да командват и да разпореждат, но самите не са много склонни да изпълняват нареждания. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си и предани на дълга си към семейството. Затова стават за добри съдружници. Не обичат съзерцание и занимание с отвлечени въпроси за задгробния мир, невидимите светове, висшите порядки и закони или молитвите. Мозъчните центрове, които Марс създава и оформя, както вече отбелязахме, се намират в долната задна част на мозъка, в непосредствена близост с центровете, които управляват половия нагон. Затова голямата Марсова енергия тласка към полов контакт. Поради малкия размер на планетата, всички нейни прояви и влияния са
към текста >>

370. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

връх. Престанал дъждът. Девкалион и Пира излезли от кораба и зачакали, изпитвайки страх от самотата всред безкрайните води. Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни, водата се оттекла и се показала обширната и безлюдна земя. Още по- скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора. Той разбрал желанието им и чрез свой пратеник наредил Девкалион и Пира да слезат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика. Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото. Известно е, че земната ос се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхност, а в продължение на около 2 150 години е насочена към едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния
към текста >>

371. ПЛУТОН В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

родил, при остри сътресения или развод между родителите, дори възможност за преждевременна смърт на един от тях. В пети дом, Плутон определя рязко и бурно скъсване на любовни връзки с човек от противоположния пол, неговата преждевременна смърт или лоши отношения с децата си. В шести дом, Плутон определя при родения в повечето случаи, липса на братя и сестри; ако има такива, определя неприятни и остри отношения с тях или тяхната насилствена, преждевременна смърт. В седми дом, Плутон неумолимо тласка към неразумен и необмислен развод, за което личността съжалява по-късно. В осми дом, въздействието на Плутон е парализирано и е притъпено. В девети дом, Плутон дава жажда за власт, безогледно незачитане на установените порядки, бурна реакция към всичко установено. В десети дом, Плутон определя липса на установена професия или честа смяна на общественото положение. В единадесети дом, Плутон определя връзки и неприятни конфликти с полицията, органите на държавна сигурност и служби при тях. В дванадесети дом, Плутон дава на родения устойчивост и силен стремеж при постигане на всяка поставена
към текста >>

372. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

любов към животните. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава стремеж към резки и неблагоприятни отношения с околните и с партньора, чудачества в изкуството. В Скорпион. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция дава стремеж към големи, оригинални и величави задачи, изискващи сила и енергия. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти липсват условия за осъществяване на ясно поставени задачи, поради което могъщи сили се сгромолясват върху главата му и му причиняват големи страдания. В Стрелец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице същото, но в по-принизено естество и с голямо честолюбие. В Козирог. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава по-задълбочено приемане и обмисляне на нови и оригинални идеи. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава прибързана и необмислена привързаност към някои идеи, стигаща до фанатизъм. Във Водолей. Тук Уран е в собствения си зодиакален знак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция всестранно и пълно изявява Урановите влияния в добрата им форма. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице уклон към всички негови отрицателни влияния. В Риби. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти са налице подчертано морални
към текста >>

373. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо,
към текста >>

374. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите. Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото на юг от полето на
към текста >>

375. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма. И никой не може да Ме види, както ти ме видя. Ни чрез Веди, нито чрез въздържание, нито чрез милостиня, нито чрез жертвоприношение. Само чрез преданост към Мен човек може да Ме съзерцава и да Ме познае и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва в Мен. Дванадесетият разговор е озаглавен Йога чрез преданост. Тези, които отдават всички свои дела на Мен и уповават на Мен, и Ме почитат,
към текста >>

376. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

взема уроци от прочут учен по физика в Самос. На двадесет годишна възраст отива да учи в град Сирос при Ферекит. Там е водил научни разговори с Талес и Анаксимандър от Милет. Тези учители бяха открили пред него нови хоризонти, но никой не беше го задоволил. От ученията на различните учени и философи той е в противоречие и търси път да излезе от него чрез някаква синтеза. Всички философи бяха го насочили към изучаване на природата, но те му казаха, че природата е сляпа и неумолима. А Жреците от храма на Юнона му бяха казали: Небето и боговете са съществували преди Земята. Оттам е дошла и твоята душа. Моли боговете да й дадат възможност да се изкачи пак там. Той размишлявал в себе си за да примири тези противоречиви възгледи и нещо в него му казвало, че той трябва да придобие вътрешна свобода, за да намери разрешение на проблема. Философите бяха му казали, че в природата съществува фаталност; Жреците му бяха казали, че в света има Провидение и той чувствувал в себе си, че за да намери разрешение на това противоречие, трябва да придобие свободата си. В тези си размишления той дошъл до извода, че в синтеза на трите свята - природата, духовният свят и човека - се намира тайната на космоса, на вселената. Но кой ще му даде тази наука, която ще го доведе до този синтез? - се питал Питагор. Един ден, когато размишлявал по този въпрос, седнал пред храма на Юнона, след като се пробудил от мисълта си, той спрял погледа си на дорийската фасада на храма. Сторило му се, че
към текста >>

377. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите. Там той казва следното: „Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя
към текста >>

378. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

нищо не е мое, освен това - отвърна той, сочейки мантията си. Аполоний, обръщайки се към всички, рече: „Знаете ли градините на Тантила, които и съществуват, и не съществуват? - Ние ги знаем само от Омир, защото не сме слизали в Хадес. Вярвайте ми, каза той, че всичко, което виждате тук, прилича на тези градини, нищо не е истинско, всичко е привидно. За да разберете по-добре това, което казвам узнайте, че прелестната годеница е един от онези призраци, които народът нарича лами или мормолики. Те много обичат Афродита (Венера), но още повече човешкото месо. Те привличат чрез сладострастие онези, които искат да изядат. - Млъкни! Махай се от тук! - извика тя и се показа, че негодува от всичко, което е чула и се разгневи против философа, когото нарече безумен. Внезапно златните чаши и вазите, които всички смятаха сребърни, изчезнаха. Вече не се виждаха нито виночерпци, нито готвачи, нито някои от другите слуги. Всичко изчезна при думите на Аполоний. Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще
към текста >>

379. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти Си!" като че ли да потвърдим, че истинското, единичното наименование, което му подхожда и подхожда само Нему е, че Той Е." За нас, наистина, съществуването не е по никой начин наш дял. Всяко преходящо съществуване, поставено между раждането и умирането е само една външност, една неясна и ненадеждна представа за себе си. „Не би могло, казва Хераклит, да се потопиш два пъти в същите води на реката." Още повече не можеш да доловиш два пъти в същото състояние едно смъртно същество. Молекулите се разединяват и свързват с голяма бързина и това създава промени, но при тях няма подновяване, ни послешно време, но има една постоянна същевременност между сцеплението и разложението, между явяването и изчезването. И наистина, зрелият човек е изчезнал, когато се ражда старецът; юношата е загинал, за да стори място на зрелия човек; детето - за да стори място на юношата; пеленачето - за да стори място на детето. Вчерашният човек днес е умрял, днешният ще бъде умрял утре. Но ако индивидът не е вече същият, това не значи, че той не съществува. Това значи, че той е подложен на постоянни промени. Това значи, че той минава всякога от едно състояние в друго. Грешката произхожда от нашите сетива, които като не знаят какво наистина представя от себе си едно същество, ни карат да вярваме в действителността на това, което е само една привидност. В книгата Върху надписа Ел на делфийския храм един цитат гласи: „Не случайно този надпис с думата Ел е бил поставен в храма на Аполон в Делфи.
към текста >>

380. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число
към текста >>

381. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения.
към текста >>

382. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта. Светлина, подобна на сиянието на звездите се струеше през прозрачните му вени. Светлината изпущаше непрекъснати отблясъци, които изхождаха от вълните на неговата лъчезарна коса. С ръце, скръстени на гърдите, той застана на няколко разкрача от Занони. И тихият му глас кротко промълви: „Моите съвети ти бяха драги някога. Някога, нощ след нощ, душата ти молеше да следва моя полет през метежните и светли простори на безкрая. Ала сега ти сам се овърза със земята, с най-силните й вериги и привличането ти към пръстта е по-мощно, отколкото симпатията, която привличаше към твоите чародейства обитателят на звездните простори и ефира. Последния път, когато душата ти се обърна към мен, чувствата ти вече бяха смутили твоя разум и помрачили зрението ти. Още веднъж идвам аз при теб. Ала силата ти, дори само да ме призовеш пред теб, започва да бледнее в твоя дух... " И по-нататък продължава разговорът между Занони и Адонай - Синът на Светлината. От края на тази мисъл се вижда, че не е въпрос само да се произнесат известни формули и да се направят известни обряди, за да се свърже душата с някое възвишено същество, но той трябва да има сила в себе си, чрез която да може да призове този, когото иска. И един съвременен Посветен казва: „Ако вашето вътрешно аз, вашата душа се слива с външното слово, внася в него своята динамична сила - елементалната вибрация
към текста >>

383. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

й знание за мистериите и цялата теургическа наука, и ги предала на Прокъл. Прокъл научил всичко, което се отнася до мистериите: Орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди на всички религии така че, където и да отивал, той разбирал церемониите на различните богослужения по-добре от самите Жреци на съответните религии. Прокъл е бил Посветен във всички мистерии в древността. Познавал много добре египетското богослужение и спазвал всички техни празници, като прекарвал в молитви и в пеене на химни в дните, определени за постене. Той създал много химни, някои от които много хубави, са запазени и до наши дни. Те са Посветени на различни божества. Относно заниманията си с различните религии той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са Посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят: Прокъл смята Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал особено голямо значение на орфическите и халдейските оракули. Той преподавал в Атина, където имал неоплато- ническа школа. Неговият биограф разказва най-големи чудеса за него, а именно: че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, излекувал нелечими болести, виждал Божествени явления и пр. Прокъл е бил с дълбок ум и притежавал най-широки познания и водил изключително един деен, научен живот.Той написал много съчинения, някои от които са достигнали до нас, между които няколко математически съчинения,
към текста >>

384. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания.
към текста >>

385. Тридесет и двата пътя на Мъдростта - Влад Пашов (1902- 1974)

и вторият път се нарича спомагателен разум, защото управлява действията на седемте планети и способства за тяхното разделяне. Тези 32 пътя на Мъдростта имат и практическо приложение. Ако кабалистът иска да зададе въпрос на Бога, той постъпва по следния начин: съветва се предварително с 32-те двеста на първата глава на книгата Битие, т.е. пътят на нещата и изпитва на тях своята наука. В първата глава на Битието името Елохим се повтаря 32 пъти. Затова посредством определени молитви, взети от името Елохим, те молят Бога да им даде необходимата Светлина за искания път и чрез подходящи церемонии се убеждават, че са станали адепти на Мъдростта. По такъв начин те се държат със своята непоколебима вяра и своето горещо милосърдие в сърцето на света за това, за което питат. За да има молитвата им голяма сила, те употребяват Името с 42 букви. Това Име е обозначено от съчетанието на тетраграма и чрез него те се надяват на изпълнение на молбата
към текста >>

386. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

от 76-ти до 80-ти градус на зодиака. Употребява се против изменници, за да се удържи победа и освобождаване от тези, които искат да ни притесняват, като се произнасят техните имена със следващото: „Всемогъщи Боже, Ти, Който си създал вселената и покровителствуваш българския народ, аз Те призовавам с името Хакамиах за избавление на България от нейните врагове", като се прочете и псалом 88, 2 стих: „Господи Боже, спасителю мой, и деня и нощя съм викал пред Тебе. Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие." Седемнадесетият гений е наречен Лавиах, който съответства на Божественото Име Гот, което значи Бог дивен. Управлява от 81-ви до 85-ти градус на зодиака. Употребява се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя." Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните. Управлява от 91 -ви до 95-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми." Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и
към текста >>

387. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не
към текста >>

388. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано. Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул. След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей,
към текста >>

389. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

защото отиде та седна при потока Херит, който е срещу Йордан. И донасяха му враните храна заран и вечер, и пиеше от потока. И след няколко дни изсъхна потокът, понеже не стана дъжд по земята." 2. „И биде Слово Господне към него и рече: Стани та иди в Сарепта сидонска, и седи там. Ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана та отиде в Сарепт. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена, която събираше дърва. И викна към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия." 3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави
към текста >>

390. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Елисей да го питат какво да правят. Той им казва да му дадат един свирец. „И като свиреше свирецът, дойде на него ръката Господня и рече им: Така говори Господ: Направете в този дол трапове и няма да видите вятър и дъжд, но този дол ще се напълни с вода и ще пиете вие и скотовете ви. И Господ ще предаде Моава в ръцете ви." И както казал Елисей, така станало. Една бедна жена, на която мъжът умрял, имала дългове, заемодавците искали да вземат синовете й като роби срещу дълга. И тя помолила Елисей да й помогне. Той я попитал какво има в къщи. Тя казала: имам само една масленица с елей. Той й казал да вземе съдовете от съседите и да ги донесе в дома си, да влезе в стаята, да затвори вратата и да започне да налива от масленицата във всички съдове по ред. Тя направила това и всички съдове се напълнили с масло. Тогава Елисей й казал да продаде маслото, за да си върне дълга. Това е пак процес на умножаване на благата. Една добра жена, сунамка, която правила много услуги на Елисей и го приемала да се храни в дома й, и даже му направила една стая в къщата си, той й казал: „След една година ще имаш дете в обятията си. Тя не повярвала, защото както тя, така и мъжът й били възрастни вече. Но действително, както казал Елисей, така станало. Но след известно време като поизраснало, детето се разболяло. Тя отива на планината Кармил при Елисей и му казва, че детето умряло. Като умряло, тя го оставила в горницата, където нощувал Елисей и отишла при него на планината Кармил. И той отива
към текста >>

391. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя. Беззаконие е тържественото събрание, душата ми мрази новомесечията и празниците ви, досаждения са на Мене, дотегна ми да търпя. И когато простират ръцете си, ще крия очите Си от вас. Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари в света и Божият закон ще царува в света. Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще
към текста >>

392. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

е временно; изтъква закона, че поради прегрешенията на хората настава суша, от която страдат хората и животните. В 13-та глава пак се говори, че Бог ще накаже евреите заради тяхната гордост и служене на чужди богове и им казва, че ще отидат в плен заради това. Четиринадесета глава започва със слово Господне към Йеремия за бездъждието. Настава бездъждие и земята изсъхва, и хората започват да страдат, и се обръщат към Господ да ги пощади и да им даде дъжд. Но Господ казва на пророка: „Не моли за тези хора за добро." И казва още, че и да се молят, и да постят няма да ги послуша, защото са се отклонили от пътя. След това говори за лъжливите пророци, какво говорят те и какво казва Господ за тях. Господ казва на Йеремия, че ще умори евреите с нож, с глад и с мор. А Йеремия се обръща към Господа и казва: „О, Господи Йеова, ето пророците говорят тем: няма да видите нож, нито ще има глад у вас, но ще ви дам мир, безопасен на това място. И рече ми Господ: Лъжливо пророчествуват пророците в Името Ми. Аз не съм ги проводил, нито съм им заповядвал, нито съм им говорил. Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание, и суета и прелъщения на сърцето си. Защото, така говори Господ: За пророците, които пророчествуват в Името Ми. когато Аз не съм ги проводил, но те казват: Нож и глад не ще има на това място, с нож и глад ще бъдат изтребени онези пророци, а людете, на които те пророчествуват, ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим от глад и нож." Тази мисъл показва великия закон за
към текста >>

393. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

по-рано, но сега ги вижда в храма и ги вижда като херувими. От 13-ти до 15-ти стих се казва: „А за колелата, те се зовеха както слушах Галгал, и всяко имаше четири лица: лицето на единия е лице херувимско, и лицето на втория - лице человеческо, и лицето на третия е лъвово и на четвъртия лице орлово. И херувимите се възвисиха. Това е животното, което видех при реката Ховар." В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог. А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова. След това Духът го пренася при пленниците в халдейската земя. В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие. Ако не
към текста >>

394. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

на стената, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си. Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали. През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най-
към текста >>

395. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма. В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч." Заради това му пророчество свещеникът на Ветил го нак- леветява на царя и той му забранява да пророчествува. Тогава Амос му казва: „Не бях аз пророк, нито пророчески син, но бях говедар и берях черници. И Господ ме взе отподир стадото и рече ми: Иди, пророчествувай на людете ми Израиля. А ти казваш да не пророчествувам." Но пророкът продължава да говори и повтаря гореказаното пророчество. В 8-ма глава отначало дава едно видение и след това Господ му казва: „Дойде свършекът на людете на Израиля, занапред няма вече да ги щадя и няма да забравя никога нищо от делата им. И ще направя да зайде Слънцето на пладне и ще помрача земята в светъл ден", т.е. ще има затъмнение, което има отношение към това, което Господ предприема. „И
към текста >>

396. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

та година преди Христа. Той е прочут с отказа на Божията заповед да отиде в Ниневия да проповядва. Книгата на пророк Иона се състои от четири глави. В първата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да проповядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път. Но той знае. че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Ион в корема на рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и превъзмогне. И когато превъзмогне и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението.
към текста >>

397. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Авакум е осмият от малките пророци. За живота А\у не се знае нищо, освен това, че е съвременник на Иеремия и е пророкувал към 610-та година преди Христа, няколко години преди нашествието на Нахудоносор. Книгата му се състои от три глави. В първата глава предрича тежки беди. които халдейците ще донесат на евреите. Във втората глава предсказва поражението на халдейците от персите. Третата глава е едно възвание. в което пророкът ревностно и топло моли Бога да помогне на народа му. Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди, несправедливости, жестокости и грабежи. След това говори за Господ и казва: „Вижте между народите, погледнете и се зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, народ лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взора на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък." След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде...
към текста >>

398. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

от врагове, но той уповава на Господа, който поразява всичките му врагове. Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом,
към текста >>

399. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

и на всичката Египетска Мъдрост. Защото бе от всички человеци по-мъдър. И прочу се името му по всичките народи наоколо. И изрече 3000 притчи и песните му бяха 1005... и дохождаха от всички народи да чуят Соломоновата Мъдрост." След това той съгради дом, храм на Господа и след това си направи дворец, а също и за жена си. Храмът е изграден от пределни мерки. Храмът е граден десетина години и дворецът също толкова. След като съградил и обзавел храма, събрал целия народ и направил молитва пред Господа и в заключение казва: „Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да Го вместят, колко по-малко този дом, който се гради! Но погледни към молитвата на раба си и към молението му... Изслушай молението на раба си и на людете си. И рече му Господ: „Чух молитвата и молението ти, с които се помоли пред Мене. Осветих този дом, който ти съгради, за да туря там Името Си във век. И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти. Но в твоите дни не ще да направя това, заради Давида,
към текста >>

400. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

глупост, а благоразумните се венчават със знание." „Който презира ближния си, съгрешава, а който помилва сиромаха, блажен е." „Тихо сърце е живот на плътта, а завистта е гнилостта на костите." „В сърцето на разумния почива мъдрост, а какво има вътре в безумните, ще се яви." В 15-та глава продължава в същия дух да изнася двата пътя на живота паралелно. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават добрите и злите." „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, а молението на праведния, благоприятно Нему." „Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните хранят се с глупост." „За разумния е пътят на живота нагоре, за да се уклони от ада надолу." „Господ е далеч от нечестивите, а слуша молението на праведните." „Страх Господен е поучение на Мъдрост, а смирението предхожда пред славата." В 16-та глава се дават ценни методи за работа в пътя на доброто и Истината. Казва се: „С милост и Истина се очиства беззаконие. И със страх Господен става отклонение от злото." „Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, той примирява с него и неприятелите." „Гордостта предшества погибелта, а високомерието предшества падението." „Мъдрият в сърцето си ще се нарече благоразумен, а сладостта на устните умножава знание." „Разумът е източник на живота за онези, които го имат. А поучението на безумните е глупост." В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който
към текста >>

401. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е Покаяние, кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи. Спасението е от Бога. При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той
към текста >>

402. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на
към текста >>

403. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

осмиваха измъчения до смърт Божи Син и насърчаваха тълпата да Го хули. Исус, обаче, въздишаше тихо и отправяше изнурен поглед към небето. Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване. Но тия ридания бяха заглушени от тропота на множество коне, защото първосвещеникът Каяфа беше дошъл тук с голяма дружина, за да осмее разпнатия Син Божи. Надвечер страшно се разтресе земята и римският управител се уплаши и почна да се моли на своите езически божества, като помисли, че Исус трябва да е някакъв любимец на боговете. Земетресението прогони оттук изплашения народ в града и местото се почисти от тълпата. Тогава римският управител, който беше благороден човек с милосърдно сърце, позволи на ученика Йоан да доведе по-близо до кръста Исусовата майка. Това стана, когато Исус чувстваше най-голяма жажда, защото страшните рани изгаряха ръцете и нозете му и устните пресъхнаха. Тогава един войник натопи с кисело вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата. Исус повери своята майка на Йоан. Почна да се стъмва, макар че сега пълнолунието трябваше да изгрее на небето. От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове. Тогаз клюмна настрана Исусовата глава". Авторът продължава с големи подробности да описва какво е станало по-нататък с Исусовото тяло, как е станало неговото възкресение и пр. Не е безинтересно и мнението на двама съвременни велики
към текста >>

404. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше. Покорените народи са винаги люти врагове на завоевателите си. Изглежда, че всред всички завоювани градове Ерусалим се управлява най-мъчно. Народът е дотолкова размирен, че напоследък трябваше да сe пази от въстание, а за да го потуша, нямах на разположение нито една рота, а само една шепа войници. Затуй се отнесох до консула в Сирия с молба за помощ, а получих отговор, че и той имал само толкова войска, колкото му е необходима за поддържане на реда в страната си. Всред всичките донесения, които станаха мое достояние, особеното ми внимание и постоянен интерес бяха привлечени от един млад човек от Галилея, който проповядваше една нова вяра и се представяше като Божи пратеник. Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал
към текста >>

405. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот 5. Филип ...............................................11. Юда, Яковият брат 6. Вартоломей (Натанаил)..................12. Юда Искариотски Марко описва по следния начин призоваването на учениците: След изкушението в пустинята от дявола, Исус отива в Галилея и проповядва Божието Благовестие, казвайки: "Времето се изпълни и Царството Божие наближи, покайте се, повярвайте в Благовестието. А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в
към текста >>

406. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
към текста >>

407. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта. Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти. В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава 4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо
към текста >>

408. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

изрече това те Го гледаха, Той се възнесе и облак го скри от погледа им. И като се взираха в Небето, ето двама человека в бели дрехи застанаха при тях, които им рекоха: Защо стоите, та гледате към Небето? Този Исус, който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде, както го видяхте да отива в Небето". След Възнесението апостолите се връщат от Елеонския хълм, където е станало Възнесението в Ерусалим, където живеели заедно и между тях била и майката Исусова, и братята му прекарвали в молитва. По това време по предложение на Петър избират заместник на Юда Искари- отски измежду тези, които са били отначало с Исус и апостолите. Хвърлят жребие между Юст и Матия и се пада на Матия, и той се присъединява към 12-те апостоли. В деня на Петдесетница, както били събрани, "внезапно стана шум от Небето, като фучене на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха и явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седнаха по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на чужди езици, според както им даваше Духа да говорят". Слизането на Огнените езици над апостолите, казва Учителят, е слизането на Белите Братя, които се вселяват в апостолите и тяхното съзнание се разширява, и добиват сила. Това е един вид Посвещение. Защото и при древните Посвещения, като са извършвали акта на Посвещението, посветеният влиза във връзка с Духовния свят, със Съществата от този свят и придобива ново съзнание, става нов човек. И тогава Духът се изливал върху
към текста >>

409. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От
към текста >>

410. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата. Това Слово, което прониква цялата Природа, се всели в тялото на Исус и стана осезаемо, видимо, познато за всички. Дотогава То е било познато само на посветените в Храмовете на Мистериите. Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е
към текста >>

411. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

хиляди ни дава ключа за разбирането на цялата история. Седемте хиляди са хората на крайната епоха, хората на седмия ден, онези, които ще издържат мировия съд, който е съдът на самата мирова история. Много неща в човечеството не ще стигнат до последния час. Голяма част от човечеството ще загине преди това, защото не ще може да върви в крак с темпа на мировото развитие. На пророк Илия е възложена задачата да подготви последния час на мировото развитие, да разгърне в човечеството неумолимата воля, пред която всичко, което не може да върви в крак с развитието, трябва да загине. Който служи на последния етап на бъдещето, трябва преди всичко да противостои с неумолима строгост на всичко, което принадлежи на миналото. Тримата следовници на Илия имат за задача да изтребят миналото на Израил, което в случая символизира човечеството и неговото развитие, защото се касае за седем хиляди души, за целта на земното развитие. Задачата на Мойсей стои в числото четири хиляди, той трябва да въведе човечеството в четвъртата културна епоха, а задачата на Илия е в числото седем хиляди. Мойсей има за задача да подготви близкото бъдеще, а Илия има за задача да подготви най-далечното бъдеще. Тези примери ни дават ключа за разбирането на разказа за нахранването на петте хиляди и четирите хиляди. Нахранването на петте хиляди мъже, за които говорят и четирите Евангелия, са живущите в петия ден, в петата културна епоха, която е нашата настояща културна епоха. С това нахранване е показано, че
към текста >>

412. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва
към текста >>

413. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята за отношението на Сина към Отца и за отношението на Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани. А преживяването е процес на Посвещение. Тук се намират думите: "А това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил". След това, като се моли на Отца да пази тези, на които е предал Словото, казва: "Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез Твоята Истина". За този стих Учителят казва, че е един от най-дълбоките стихове в Евангелието на Йоана. И Той казва, да ги освети, значи да хвърли Светлина в техните умове, за да разбират правилно
към текста >>

414. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият
към текста >>

415. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много
към текста >>

416. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин. По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях, изцели ги. Още и бесовете с крясък излизаха и казваха: Ти си Божият Син! А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял
към текста >>

417. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава; 2. Притчата за будния слуга -12 глава; 3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава; 4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се
към текста >>

418. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази. С това Христос показва, че тук има повече от Илия, който беше извикал да падне огън от небето върху жертвеника. Това преминаване на Христос от фазата на ангела, на каквато степен се е намирал Илия, във фазата на архангела, е показано с израза: "Той направи лицето Си силно и твърдо". С това е показана неумолимата воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос започва истинската борба с тъмните сили, която завършва с Голгота и Възкресението. Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и преобразяването на човешкото същество. Тези блаженства са методи, пътища, по които ученикът като работи, ще достигне до развитие на своите вътрешни Божествени сили, които дремят в него. Успоредно с деветте блаженства следват десетте "горки". С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив път на развитие на вътрешните сили на човека, които водят не до организиране на вътрешния човек, но до извращение, деформиране на този човек, затова е казано: Горко на онези, които вървят в този
към текста >>

419. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата
към текста >>

420. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да
към текста >>

421. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена,
към текста >>

422. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да се преобразува в знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата. Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост сцена. На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32). След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога, от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата си и да си купи меч. Защото, казвам ви: Трябва да се изпълни за мене още това, което е писано. Между злодейци бе счетен. Защото това, което е писано за мене, е към своя край. А те рекоха: Господи, ето тука има два меча. Рече им: Доста е" (22;35-38). Всичко това не трябва да се разбира физически. Разглеждано физически, то остава напълно неразбрано.
към текста >>

423. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62) "След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12) "Горко ти, Хоризане, горко ти,
към текста >>

424. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

защото изкуплението ви наближава. Когато видите да става това, да знаете, че е близо Божието Царство. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви постигне онзи ден внезапно като примка, защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на Земята. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се
към текста >>

425. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество. Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени такива по-тънки действия. Така в 8-ма глава се казва: "А когато се върна Исус, народът Го прие, защото всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше. Но като отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата Му, и в този час кръвотечението спря". Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на
към текста >>

426. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

да изхвърли егоизма. той си остава в тази роля докрай. Затова той ни описва как и на кръста тази безгранична Любов се струи към Земята и как прощава и там, където срещу нея се извършва най- ужасното нещо за физическия свят. Ето защо той ни описва как от кръста на Голгота прозвучават думите, които са израз на тази велика Любов - прощението, когато срещу Него е извършена най-голямата жестокост. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат". За прощение се моли Този, който там, на кръста на Голгота извършва най-великото дело от своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха. Още веднъж евангелистът се спира на въпроса за силата на вярата. Трябва да бъде подчертано, че в човешката природа има нещо, което може да се разлее от нея и което е необходимо да съществува, за да откъсне човека от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Това е представено от двамата разбойници на кръста. Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да
към текста >>

427. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА 175 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" 188 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ . 200 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
към текста >>

428. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

много бесове. И не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха". От описаното в първа глава се вижда, че още от началото на Своята дейност Христос не проповядва, а действа, излива силата Си върху човечеството, давайки начало на един нов импулс, който трябва да обнови човечеството с течение на времето и да го освободи от влиянието на нечистите духове. В 35ти стих на първа глава се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше". С това ни е показано, че и Христос, макар и Бог въплътен в плът, имал нужда да се моли. за да поддържа връзката Си с духовните сили, които се изливат чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано преди изгрев слънце, когато приливът на жизнена енергия е най-силен. И ако Христос е правил това, толкова повече ние трябва да го правим. И Учителят ни предаде тази Тайна на ранното посрещане на Слънцето с молитва и песни. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици. Това е една практика на всички окултни школи на древността, както и на съвременните такива. Знае се за Питагор и неговите ученици, че те с молитва и песни са посрещали изгревите на
към текста >>

429. 3.3. Изцелението на прокажения - Влад Пашов (1902- 1974)

прокажения В 40-ти стих на първа глава е казано: "И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил пред Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той се смили, простре ръка и се допре до него, и му каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави и той си отиде." Тук първо се вижда, че прокаженият имал вяра, че Христос може да го излекува. И затова Той веднага се съгласява и простира ръката Си, допирайки се до него, и проказата го напуща. В древността е имало много учители, които са лекували с допиране на ръцете си до болния, чрез предаване на магнетизъм. Те са следвали специални училища при Мистериите за лекари, като са лекували с магнетизъм. Някои мислят, че и Христос е лекувал по този начин. Може в някои случаи и Той да е използвал този метод, но при лекуването при Христа е имало нещо по-специфично. Той се е стремял да предизвика вътрешните сили на душата на болния, което става чрез вярата, която болният има. Затова Той често казва " Да бъде според вярата ти". И тук ние виждаме, че прокаженият е вярвал, че Исус може да го излекува. Тази вяра събужда неговите вътрешни сили и само допирането на Христа, който дава стимул на неговите сили, е достатъчно и той е излекуван. От друга страна проказата е болест на кръвта и показва слабост на Аза на човека, защото кръвта е свързана с Аза. Следователно тя е болест, която показва, че кръвта на човека, която е носител на Живота, е примесена с чужди елементи, противодействащи на Живота. Затова
към текста >>

430. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

дъщерята на Яир и жената с кръвотечението Във второто знамение са ни представени два женски образа - дъщерята на Яир, на дванадесет години, и жената, която страда от кръвотечение в продължение на дванадесет години. Разказът е предаден по следния начин в Евангелието: "И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръка на нея, за да оздравее и да живее". Тук на първо място е подчертана вярата на бащата, че Исус може да излекува дъщеря му. "И Той отиде _с него. И едно голямо множество следваха подире Му и хората Го притиснаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години и много беше пострадала от множество лекари и беше иждивила целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исус, дойде между народа изотзад и се допре до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". И тук е подчертано, че жената има вяра, че ако се допре до Него, ще оздравее. "И начаса престана кръвотечението й и тя усети в тялото си, че се изцери от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излезе от Него сила, обърна се всред народа и каза: "Кой се допре до дрехата Ми?... А жената уплашена и разтреперана, като знаеше за станалото, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир и бъди здрава от
към текста >>

431. 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката - Влад Пашов (1902- 1974)

беса от дъщерята на елинката След това го среща една жена, чиято малка дъщеря имала нечист дух. Тя идва и пада пред нозете Му и Му се моли да изгони беса от дъщеря й. Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл". Тук Исус изгонва беса, без да е видял момичето и без да е направил или казал нещо, но казва:" За тези думи иди си, бесът излезе от дъщеря ти". За смирението и вярата, която е имала, Христос е изгонил беса от момичето. Значи Той може да действа и от разстояние, но винаги в тези, които искат да бъдат излекувани, трябва да има вяра и смирение. Защото Вярата и Смирението са проводници, чрез които действа Христовата сила. Вярата, Смирението, както и всички добродетели, не са само думи и понятия, но това са специални субстанции, които са проводници на Христовата сила, която носи Живот и здраве. С този пример ни е показано, че само онези ще се ползват от Христовата сила, които имат Вяра и
към текста >>

432. 3.13. Изцеление на глухия и заекващ човек - Влад Пашов (1902- 1974)

глухия и заекващ човек След това довеждат при Исус един глух и заекващ човек и Го молят да го излекува. "Исус като го отдели от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му. И погледна към Небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, отвори се. И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза и той говореше чисто". След това им казва да не казват за това, но те го разгласяват. При много случаи Исус казва да не казват за станалото. Тук имаме един случай на излекуване, когато от страна на човека не е направено нищо. Тук Христос действа от Себе Си, без болният да е проявил вяра или друго нещо. Само по молба на народа да му помогне, Той му помага, като влага пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна езика му и произнесе думата " еффата". Защо тук Христос е активен и дава от Себе Си? С влагане на пръстите и с плюнката Той предава от Себе Си сила, енергия, субстанция на болния, които веднага му помагат и го оздравяват. Ушите и езикът са емблема и израз на разумността в човека. С излекуването му Христос му възвръща способността да говори разумно и свободно. Заекването и гъгне-нето показва, че липсва нещо на разумността на човека. С излекуването на този глухоням човек, Христос въздейства на разумността на човечеството, като й предава енергия, за да може да се прояви и
към текста >>

433. 3.15. Изцелението на слепия - Влад Пашов (1902- 1974)

слепия Като дохождат във Витсаида, довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. "И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръка и го попита: Виждаш ли нещо? И той като подигна очи, казва: Виждам човеците като дървета, които ходят. После пак положи ръцете на очите му и той втренчи очите си и оздраве, и виждаше всичко ясно". Тук пак виждаме, че Христос излекува слепия чрез допиране до очите му. Хваща го за ръка и полага ръката Си на очите му и той почва да вижда хората като дървета, които ходят. Това показва, че преди да се отворят физическите му очи, са отворени етерните очи и той вижда хората като растения, които се движат. Защото ясновидецът вижда човека в етерния свят като дърво, което се движи. След второто допиране се отварят физическите му очи и той вижда вече ясно. Интересно е също, че Христос го извежда вън от селото и там го лекува. Очите на човека имат отношение към човешкото съзнание. Във времето на Христа хората са били слепи по отношение на великото, което става в света. С отварянето очите на слепия Христос въздейства върху съзнанието на цялото човечество. Съзнанието му постепенно се пробужда и започва постепенно да вижда великото и красивото, което Христос извършва в света за човечеството. Учителят казва, че с отваряне очите на слепия, Христос въздействал върху съзнанието на цялото човечество. От този момент то постепенно се пробужда за новото, за да може в бъдеще да приеме
към текста >>

434. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпищя и го сгърчи силно, излезе. Детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна, и то стана". Тук имаме едно момче, хванато от бяс, което го прави нямо и глухо. Това е вторият пример за изцеление на глухоням. При първия случай той само заекваше, а сега е напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва". Бащата казва: "Вярвам, Господи, помогни на моето неверие". Значи при всяко лекуване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва да повярва, че това, което иска, ще стане. Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича Христовата сила на Любовта. Христос се обръща към нечистия дух и му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за
към текста >>

435. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм. Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи. Така и в началото на Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото на Живота, и Дървото за познаване на доброто и злото. И на други места се споменава за дървета. Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма Любов към всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е
към текста >>

436. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

мразени от всички заради Моето Име; но който устои докрай, той ще бъде спасен. И когато видите мерзостта, която докарва запустение, (за която говори пророк Данаил), стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогаз онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея; и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмачките през ония дни! При това, молете се да не стане това зиме; защото през онези дни ще има скръб небивала досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните. Тогава ако ви каже някой: Ето тук е. Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните. А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко". "Но през ония дни, поради оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на Земята до края на небето.... когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се
към текста >>

437. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като
към текста >>

438. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста. При четенето на Евангелието
към текста >>

439. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен. Така той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Така той е една пръчка от Лозата и приема соковете, чрез които иде Живот. Затова той е здрав, силен и разумен. Затова и Христос казва: "Аз съм Лозата, вие пръчките; без Мене вие нищо не можете да направите". Ако не сме свързани с Лозата, с Христа, нищо не можем да постигнем, т.е. не можем да използваме Живота като едно велико благо. Който не може да използва това велико благо, той прилича на пукната стомна, в която каквото се налее, изтича. Затова философията на Живота поддържа, че човешкото тяло, в което се влива Животът, трябва да бъде здраво, за да не изтича Животът от него. То трябва да бъде здраво и добре организирано, за да може да използва благото - Животът, който се влива в него. Започне ли Животът да изтича, човек става неразположен, започва да се оплаква от болести, преждевременно остаряване, вижда, че е нарушил отношенията си към Разумната Природа. За да подобри състоянието си, той трябва да възстанови отношенията си с Разумната Природа. "Всеки
към текста >>

440. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата
към текста >>

441. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

просещ Духа. Това е изразено в първото блаженство. Или да се превърне в човек, който отрича Духа или най-малко отрича възможността за връзка с Духа. Те са бедните духом, но се мислят за богати и затова стават фарисеи и лицемери. За тях се отнася първото горко, когато към търсещите духом се отнася първото блаженство. Второ блаженство: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат". Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва
към текста >>

442. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" В средата на планинската проповед, в шеста глава, Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие. Този род молитва на изток наричат медитация. След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва".
към текста >>

443. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления. Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина. В 13-ти и 14-ти стих на същата глава се говори за Тясната Врата, за която говорих специално. И тя е много ясно изказана като една велика истина - истината за Тесния Път. Но в 20-ти стих на същата глава е казано: "Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните
към текста >>

444. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова,
към текста >>

445. 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза?" /2;15-16/. "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/. "Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/. "Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/. "Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/. "Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/. "Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/. "Но Мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна е милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна." /з;п/. "А плодът на Правдата сее се с Мир от миротворци- Те." /3;18/. "И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на дявола, и той ще бяг а от вас." /4;7/. "Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи." /4;8/. "Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава" /4;10/. "Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може и да спаси, и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния
към текста >>

446. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не
към текста >>

447. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти
към текста >>

448. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце
към текста >>

449. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/. "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата." /14;12/. "Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува."/14;13/. "Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."/14;14/. "Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език." ,/14;18-19/. "Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/. "Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/. "Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е
към текста >>

450. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си." /12;3-5/. "Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря Истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече, от каквото вижда, че съм, или каквото чува от мене." /12;6/. "А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." /12;7-9/. "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/. В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист. Той сам казва, че е имал много откровения, видения, в които му са разкрити много от Тайните на Битието. Самият факт, че има откровения, показва, че той е във връзка е възвишените същества на духовния свят и с Христа. Той ни говори, че е бил възнесен в рая, където е чул думи, които не могат да се изразят на човешки език, които на човека не е позволено да изговори. Също казва, че е бил възнесен до третото небе. Значи, с това той ни показва, както твърди и Окултната наука, че невидимият свят е разделен на области или светове,
към текста >>

451. 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем." /5;1-2/. "Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте Синове на Светлината, Синове на Деня, не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим като другите, но да бъдем будни и трезвени." /5;4-6/. "Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и иа всичките." /5:15/. "Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Божията Воля за вас в Христа Исуса."/5;16-18/. "Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, доброто дръжте. Въздържайте се от всякакво зло."/5;19-22/. "А сам Бог на Мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос."/5;23/. "Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това."
към текста >>

452. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от
към текста >>

453. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър." На друго място Учителя казва: "Нарядите, които ви давам, са Път към Посвещение." А нарядите се състоят от молитви, песни и стихове от Писанието за размишление. И за всички тези неща се изисква концентрация на мисълта. По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива
към текста >>

454. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата. Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три
към текста >>

455. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

чуят и да ни обърнат внимание. Но понеже всички същества са органи на Великото Космично Тяло, ние трябва да знаем деня и часа, когато дадено същество е най-близко до нас, когато най-лесно можем да влезем във връзка с него. Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата. Но ако го потърсим в час, когато го няма в неговата резиденция, можем да викаме колкото си искаме, никой няма да ни чуе. Това е подобно на телефона. Ние може да звъним на определен номер, но ако там няма никой, ние можем да звъним колкото си искаме, без да получим отговор. Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки Ученик трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Това се нарича Бяла Магия, в основата на която стои молитвата, отправена точно в определен час. Учителя дава като най-добри часове за молитва следните часове: 10 часа вечерта, 12 ч. полунощ, 3 и 5 часа сутринта. Когато човек си служи с духовните сили за доброто и повдигането на своите ближни, както и за свое добро и повдигане, това се нарича, както казах, Бяла Магия. А когато тези сили се употребяват за зло, тогава имаме Черна Магия. Бялата Магия ни свързва с добрите същества, със съществата, които са на страната на Христа, а Черната Магия
към текста >>

456. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта, която дойде в света чрез Христа, имаше за задача да изхвърли егоизма от човечеството, което стана чрез изтичането на кръвта на Христа. С това бе даден импулс за изхвърлянето на егоизма от човечеството, с това бе внесена онази Сила, която противодейства на егоизма. От кръста на Голгота прозвучават думите, които са израз на тази Любов-прошение и тогава, когато срещу Него е извършена най-голямата жестокост: Отче, прости им, защото не знаят що вършат. За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха. От двамата разбойници, които са разпнати с Христа, единият се подиграва с Христа, а другият има вярата като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не губи връзката с духовното. Затова за него Христос казва: Още днес ти ще бъдеш с Мене в Рая. Така прозвучават от кръста Истините за Вярата и Надеждата наред с Истината за Любовта. Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот. Имайки тази Любов и Вяра, в човека ще се разцъфти и Надеждата за бъдещето на човечеството, което ще бъде светло и велико. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре смисъла на тази Любов, която се излива върху човечеството, за да събуди Божественото в човешките души.
към текста >>

457. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

форми на хората, всичко вибрира. А колкото дадено нещо по-силно вибрира, толкова по-високо стъпало по стълбата заема. Вибрирането на Духа е толкова бързо и безкрайно интензивно, че изглежда почти в покой. На другия край на стълбата съществуват толкова груби форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат също в покой. Между тези два полюса се нареждат милиони и милиони неща, различаващи се по степента на своите вибрации. От електрона и протона, от атома и молекулата, чак до световете и вселените всичко е в движение, всичко вибрира. Силата и енергията се различават от материята само по степента на вибрирането. Същото се отнася до духовните и умствени полета, чиито състояния зависят от вибрациите. Едно правилно разбиране на този Принцип със съответните му формули може много да улесни изучаващия философията на Хермес, за да контролира своите умствени вибрации, а също така и тези на другите. Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци. Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни гръцки философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение. Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от
към текста >>

458. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

тъй и Женският принципи. Някои учени са дошли до убеждението, че и при образуването на кристалите би могло да се намери нещо, което да отговаря на полова дейност. От казаното дотук е ясно, че Принципът на пола е в непрекъсната дейност и проява както в полето на материята, така и в полето на енергията и силата. Така че в явленията на цялата Вселена се проявява този велик херметичен Принцип на пола. Привличането и отблъскването на атомите, химическото сродство, сцеплението между молекулите на материята, както и самият закон на гравитацията, това чудно привличане поради което всички частици, както и огромните тела от материята във Вселената се крепят едни други - всичко това е приложение на Принципа на пола, който действа по линия на привличането, на притеглянето на мъжката към женската енергия, както и обратното - на женската към мъжката. В този Принцип на пола виждаме проявлението на Принципа на Любовта, която действа във всички полета на Битието под различни форми на привличане. Любовта е. която привлича както частиците на материята и енергията, така и небесните тела в пространството и ги държи в равновесие. Този Принцип на пола действа както във всички полета на Битието, така и в умственото поле. През деветнадесети век някои учени и философи дойдоха до идеята, че в човека съществуват два ума - обективен или съзнателен ум и субективен или подсъзнателен ум. Съзнателният ум според Херметичната наука е Мъжкият принцип на ума, волевият принцип, а подсъзнателният,
към текста >>

459. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

ученикът не е знаел. Тази дума носи Божествени сили, тя извиква духа, който принадлежи на един по-висок свят от нашия и който е повикан от още по-високи същества, които ръководят развитието на ученика. Учителят казва на ученика, че този дух ще му се яви през нощта. Но между двете картини има още една разлика - жрицата няма ученици. Тя казва на всички: Четете книгите и ръкописите ми и ще ви бъде отворено. А Йерофантът има ученици пред себе си, които го слушат и които с вдигнати ръце молят да им бъде предадено висшето знание. Учениците, това са онези, които искат да учат, които са седнали пред нозете на Учителя и искат да учат, да им бъде предадено висшето знание. Но техните мотиви са различни. Това е показано чрез техните облекла. При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредва. Неговият стремеж е към познаване на Божественото. Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото дело. Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични
към текста >>

460. 12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята - Влад Пашов (1902- 1974)

на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да превъзмогва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и
към текста >>

461. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои. Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял. След като ученикът се срещне с първия Пазач на Прага и го преобрази, той постепенно прониква в по-висшите светове, където му се разкриват нови мирови Тайни, запознава се с нови закони и същества и се подготвя за срещата с втория Пазач на Прага. В тази нова фаза, в която навлиза ученикът, символизирана от седемнадесети Аркан, ученикът ще се запознае със силите на Свещения Огън, който е показан от светкавицата, която разрушава кулата. Тук той научава, че нашият видим огън, както и всичко тук на Земята, е едно отражение на съответното в духовния свят, в който се намират оригиналите на всички
към текста >>

462. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос. Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето. Другата половина на първочовека Исус, остава в царството на тъмнината. От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа. Но затворен в материята, той се стремял да се освободи от нея. Започнала се световната борба между двете противоположни сили. За освобождаване на духовните елементи от материята помагат и намиращият се на Слънцето Исус и Животворящия дух. За да се противопостави на това освобождаване Сатаната създава видимият човек в образа на първочовека Христос, разумната душа на когото съставя елементите на светлината. Но за да задържи в подчинение душата на този човек, Сатаната дава друга нисша душа, от веществената материя пълна с чувственост и поход. Между тези души, добрата - обърната към светлината и лошата
към текста >>

463. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

например: " От вечността съществуването на световете, предше-ствуването и преселението на душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при Бога в последния момент ". Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено. Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на училището след него. Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген. Пиерий предал своята преданост към Ориген на ученика си Памфилий, кесарийски презвитер. Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на училището. Той също споделя учението на Ориген. Известен
към текста >>

464. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

руска философска енциклопедия дават известни сведения за неоплатонизма, които са интересни, затова ще ги предам накратко: "Неоплатониците се стремят да систематизират разхвърлените елементи на философията на Платон с добавка към тях на учението на Аристотел, доколкото то не противоречи на Платон, но го развива по-нататък. Основното съдържание на неоплатонизма се свежда към разработване на диалектика на на платоновата триада Единно, Ум, Душа със свеждането и до степента на космология. За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в
към текста >>

465. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

християнските добродетели. Онзи, който иска да добие пълно духовно съвършенство, трябвало да се отрече от всичко земно, да отиде в манастир и там в тиха самота да убие постепенно всички страсти и животински влечения в себе си и да остане само влечението към пълно единение с Бога. След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога. Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по пътя на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат
към текста >>

466. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

детето го взел при себе си и при него стоял, докато достигнал юношеска възраст. В това реме Мохамед пътувал по търговия в Сирия и наблюдавал живота, който се развивал около него. Когато бил вече на 24 години, той търгувал за една своя роднина много по-стара от него на име Хедиджда. Тя го намерила за верен, сериозен и чист и го взела за мъж. По това време той не бил още пророк. След 26 годишен съвместен живот тя умряла. През време на своя фамилен живот Мохамед е прекарал 15 години в молитва и медитация, години мирни по отношение на външния живот, но ужасни по отношение на вътрешните борби. Когато той минавал по улиците на Мека. децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци. В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори!" Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена
към текста >>

467. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях. Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което говореха, те го прилагаха, те го живееха. Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни. Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на Христовото учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот. Затова те се наричаха просто християни. В
към текста >>

468. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/ Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната
към текста >>

469. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

ДВИЖЕНИЕТО След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение
към текста >>

470. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това широко разпространение на новото учение смутило църковниците и те обърнали внимание на царя и Сурсувула, че богомилите настройват народа против църквата и властта. По това време презвитер Козма и патриарх Данаил упорито говорили пред цар Петър, че Боян е богомил и че богомилите, именно, са причинители на народните вълнения, метежи и бунтове. Преди това, както вече споменах, новото учение прониквало между народа и се говорело вечер за Бояновите легенди. Богомилите се събирали, молили се заедно и работили задружно, като си помагали взаимно и по този начин вниманието на хората било привлечено върху съответните учители и ученици. Презвитер Козма бил чул нещо от болярите, които имали връзка с Боян и искал да узнае по сигурен път Новото. Затова една вечер отишъл в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой
към текста >>

471. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св. Никола" и бил написал няколко книги с богомилско съдържание. Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в
към текста >>

472. Посрещане на изгрева на Слънцето ~ Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

на Слънцето Във всички езотерични братства на миналото и настоящето са посрещали изгрева на Слънцето с песни и молитви, защото всички са знаели, че животът идва от Слънцето във вид на жизнена енергия. С това те благодарят на Бога, на възвишените същества за това велико благо, което им изпращат от Слънцето, а не са се покланяли на Слънцето, както мислят някои и днес. Това са правили питагорейците, есеите, първите християни, зороастрийците, херметистите, орфеистите, манихеите, практикуват го днес и учениците на Бялото Братство в България. Същото са правили и богомилите като езотерично общество. Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и медитацията като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса. Същото са правили и богомилите. Затова ги упрекват, че много се молели. Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството. Също са размишлявали и медитирали върху стихове от Евангелието на Йоана и другите
към текста >>

473. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят
към текста >>

474. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

което им е давало сила да могат да превъзмогнат всички изпитания и страдания с радост. Затова те са се наричали християни, а техните противници са ги наричали еретици. Като християни те са се стремили да подражават в живота си на Христа и затова са прилагали всичко, каквото Той е казал и са правили всичко, каквото Той е правил. В 35-ти стих от първата глава от Евангелието на Марка се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе и отиде в уединено място и там се молеше." С това е показано, че Христос, макар и Бог, въплътен в плът, имал нужда да се моли, за да поддържа връзката си с духовните сили, които се изливали чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано, преди изгрев слънце, когато приливът на жизнената енергия е бил най-силен. И ако Христос е правил това, колко повече ние трябва да го правим? И богомилите, като християни, са подражавали на Христа в това отношение. Те са посрещали изгрева на слънцето с песни и молитви. И Учителя ни предаде тази тайна на ранното посрещане на слънцето с песни и молитви. А виждаме, че Исус го е практикувал и го е предал на Своите ученици. Това е една практика на всички окултни школи на Древността, както и на съвременните такива. Знае се, че Питагор и неговите ученици с молитва и песни са посрещали изгрева на слънцето. Това са правили и първите християни и богомилите, като наследници на християнското езотерично учение на правили
към текста >>

475. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят. Казва се също, че той е създал човека, т.е. физическото му тяло, но като се опитал да му вдъхне душа, не могъл, затова помолил Бога Отца да му помогне и Бог вдъхнал душа в човека. Така че тялото на човека е направено от Сатанаил, т.е. от физическата материя, а душата му е от Бога. Преведено това значи, че тялото на човека е изградено от физически елементи и сили, които са последен продукт на творческия процес, и в това тяло Бог поселил душата. Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога. Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на Божията Воля и план. Казано е по-нататък, че от реброто на
към текста >>

476. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения. Най-после направил човека от глина, но не можал да му дъхне душа, затова помолил Бога да вдъхне душа на този направен от глина човек. След това взел част от това тяло и правил Жената. После вложил в тях половото желание и те се съединяват и извършват първия грях. После той направил Рай и поселва Адам и Ева в него. Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип,
към текста >>

477. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би искал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две." /40-41/ „Дай на оногова, който проси от тебе и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." /42/ „Чули сте, че е било казано: Обичай ближния си и мрази неприятеля си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за тези, които ви гонят, за да сте Чада на вашия Отец, Който е на Небесата. Защото Той прави Слънцето Си да грее на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? Не правят ли същото и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/ „Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със
към текста >>

478. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто
към текста >>

479. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението. Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове. Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали
към текста >>

480. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не
към текста >>

481. Катарският требник - Влад Пашов (1902- 1974)

писан и употребяван от провансалските богомили, познати под различни имена: катари, албигойци, българи, новоманихейци и др. Требникът е написан на православен език от 13-ти век и принадлежи на катарското братство. Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник. Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: • Благословете, пощадете ни • • Да ни бъде според Словото Ти, Господи • • Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове • • Да се поклоним на Отца, на Сина и на Светия Дух • • Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички нас • При всички случаи са прочитали отделните стихове или първата глава от Евангелието на Йоана и са размишлявали върху тях. От всичко това, което съдържа Требникът се вижда, че няма място за никакъв дуализъм, а едно
към текста >>

482. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. 3. Спасение Третата степен е спасението. При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес,
към текста >>

483. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на
към текста >>

484. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи, че и то е станало светия. Много хора в света носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му? Не. Ако един човек не мисли трезво, може ли да се промени неговият ум? Чудно е, когато хората седят и казват: „Каквото Господ даде“. Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него,
към текста >>

485. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

създавате различни теории, но те няма да отговарят на реалността и тогаз хората, които не знаят истината, си обясняват нещата по чисто механичен начин. Но механическите процеси са завършени процеси и в тях няма нищо разумно.Те са резултат на разумни процеси, но в самите тях няма разумност. Например, движението на колелетата на една машина е механически процес, зад който стои една разумност. Когато се изпречиш на пътя на един механически процес, ти рискуваш да платиш с живота си и никакви молби не ще ти помогнат. Например, ако си туриш ръката над зъбците наедно колело в машината, която е в движение, ще ти я откъсне, колкото и да му се молиш. И когато казваме, че някои неща са необходими, разбираме един механически процес. Не се противопоставяйте на този процес, без да знаете законите на неговата дейност. И понеже хората са още деца и не познават законите на живота, те се намират под вещото ръководство на съвършените същества - най-умните хора, които откак се е създал светът, живеят и още не са умирали нито един път. Те са проучили вътрешните закони на Битието и са разбрали как се добива и поддържа вечния живот. И те ръководят сега цялото човечество. Те напътват човека, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие. Човек непрестанно трябва да се стреми и никога да не изгубва импулса за постижение. И всеки трябва да има един обект, който може да постигне, може да има един безграничен идеал, непостижим. Но всякога един непостижим
към текста >>

486. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
към текста >>

487. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

само неприятности. Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми? Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само тръни и бодили на нея. Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света. Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да
към текста >>

488. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ви направи напълно господари на положението, от което никой не може да ви измести. Онези от вас, на които съзнанието вече е пробудено, така трябва да гледате на нещата. Сегашните идеи, които имате, не ги отхвърляйте, но ги трансформирайте. Не бягайте от живота, но се справете със задачата му. Това ще покаже вашата сила. И помнете, че смъртта е последният противник, с когото трябва да се справите на земята. Трябва да се борите и победите смъртта. Борба трябва, необикновена борба. Само с молене нищо не се постига. Ще се молите само да ви помогнат в процеса на борбата, а не Бог да се бори заради бас. В борбата срещу смъртта, само любовта може да бъде най- мощната сила, която ще ви подкрепи. Всички трябва да бъдете смели и решителни в тази борба със смъртта; а вие сега сте станали много пасивни и казвате: „Каквото Бог даде.“ Не! В себе си трябва да имаме сила да победим мъчнотиите, в които сега се намираме. Гледайте право, не на вас да обръщат внимание, но вие обръщайте внимание на другите. Влизайте в положението на другите хора, и търсете във всеки човек хубавото и му въздействайте хубавото да се прояви спрямо всичките му ближни и неговите мисли, чувства и постъпки. Туй, което мислите за другите, ще се върне и на вас. Доброто, което желаете на другите, ще се върне и на вас. Светът е създаден за всички и като работим за повдигането на света, ще се повдигнем и самите ние. Любовта е мощната сила в света, която трябва да се употреби за общочовешкото повдигане. По беседа, държана
към текста >>

489. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова
към текста >>

490. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно
към текста >>

491. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията? Какво може да ви донесе една любов към растенията? Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и вашата нервност ще се стопи като сняг. Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже. На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „Каква услуга мога да ти направя?“ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото.
към текста >>

492. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов? И ако вие не можете да постъпите по същия начин, къде е вашата любов? Любовта не се изразява с думи, но с живота, с делата. Някой, който обича, казава: Ти си божествен за мен, аз съм готов да умра за тебе. Аз не искам никой да умира за мене. Аз искам хората да живеят за мен и аз да живея за тях. Сега всички хора се намират на разни степени на развитие и различни са техните стремежи; но
към текста >>

493. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

мен е важно да се свърши работа, а кой ще я свърши, това не е важно. В света ние сме само служители, проводници на Бога, а Бог е, който върши всичко в света. Ние сме само условие в дадения случай. Ние сега се намираме в една епоха, когато всички търсят изходен път. Но благодарение на невежеството, мнозина се поставят на хлъзгава почва в този си стремеж. Мнозина християни има, които разчитат само на добродетелите на Христа и Светиите. Ние сме грешни, казват те, и затова ще се помолим на тях, те ще ни помогнат. Това е хлъзгава почва. Да чакате Христа отвън да ви помогне, това е един механически процес, от който нищо няма да се ползвате. Христос е един вътрешен принцип и трябва да очакваме помощта му отвътре. И Христос казва: „Аз и Отец ми, едно сме“. И още - „ Отец живее в мене, и аз живея в Отца“. И ако Христос е във вас, и ако вие сте в Христа, тогава вашият живот ще бъде уреден и всички въпроси ще се разрешат. Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На
към текста >>

494. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?“, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото
към текста >>

495. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света. Сега всеки мисли, че истината е у него. Това отчасти е така, защото всеки има част от тази Истина. Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без
към текста >>

496. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си? Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли
към текста >>

497. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

вън от себе си, в пространството. Много ще има да го търсят. Но когато Го намерят в себе си, ще Го намерят и в света. Бог се проявява и чрез вярващите, и чрез безверниците. Ако Бог пошушне на един човек, който не вярва в Бога, да помогне на някого и той помогне, без да знае откъде идва тази подбуда, този човек служи на живия Бог, Който е основата на неговото Битие. Понякога Бог пошушва на човек, който вярва, да помогне на някой нуждаещ се, но той казва: нямам време, отивам да се помоля на Бога. Някой път безверниците вършат по-добре волята Божия от вярващите. Безверника, понеже не е зает като вярващия с молитви, използва времето си да помага на другите, да изпълнява волята Божия. Кое е по-хубаво - да вършим волята Божия или да казваме на Господа „Господи, аз много те обичам“ и да не изпълняваме волята Му? Сега аз определям степени в отношенията на хората към Бога - да вярват в Бога, да обичат Бога и да служат на Бога. Да вярваме в Бога е добро нещо, да го обичаме е по-добро от това да вярваме, а да служим на Бога е по-добро от това да Го обичаме и да вярваме. Трите заедно, това е целокупността на нещата. Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е
към текста >>

498. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

за създаването на водата, въздуха, светлината и човека. Човек е създаден последен. И всичко създадено преди него - земя, вода, въздух, светлина, са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че не разбирате. Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога? Приказвате ли на него? В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите. Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане. Ще кажете, че това не е научно. Има
към текста >>

499. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

можем да съдим по състоянието на носа си. Носът е един барометър на нашия ум. Промените, които стават във вашия ум, се отразяват върху вашия нос. Ако носът ви става син, или се зачервява, или започне да се стеснява, или да става прозрачен, трябва да знаете, че това е предвестник, че нервната ви система е разстроена и трябва да вземете мерки за възстановяване на нормалното й състояние. Това са научни данни, с които се занимават учените адепти и светии. Светиите не се занимават само с молитви, както мислят някои, но се занимават с великото знание в света. Аз зная светии, които са посветили по 20 години да се молят на Бога, за да им даде знание как да устроят носа си. Има други, които са се молили дълго време, да им даде Бог знание, как да устроят очите си, ушите си и пр. и как да се справят с всички сили и процеси в себе си. А сега хората искат да станат лесно светии, искат да станат светии с постене. С постене въпроса не се разрешава. Постенето е метод, за да научат хората как да си устроят устата, очите, носа и пр. Ако не посветите 10 години работа за вашия нос и 10 години за вашите очи и 10 години за вашите уста, не можете да разберете реалното в света. Сега всички търсят реалното в света, но не знаят пътищата, по които се достига до реалността, а в реалността е щастието на човека. Щастието на моя ум, това е първия облик на Бога. Писанието казва: „Като видя лицето ти, ще се зарадвам.“ Така че, щастието е Божия образ, който навсякъде можем да го видим. Като видите
към текста >>

500. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес. Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш. Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла на молитвата и на позата, която заема. Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество. Новото общество не може да се изгради по сегашния морал. Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея. Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като
към текста >>

501. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла. Брат от провинцията решил да поиска една книга от Учителя. Мислено той изразил това желание. Един ден дошъл в София и отишъл при него. Още като го посрещнал, Учителят му подал книгата и му казал: „Ти търсеше тази книга и ми я поиска. Ето я." Брат Ламбо от Ямбол искал да види Учителя. Дошъл на Изгрева, но му казали, че днес той не приема никого. Братът много се разочаровал, защото дотогава не бил се срещал с него. Помолил мислено: „ Учителю, ако е възможно, приеми ме, ако не - да си вървя." След малко Учителят се показал на вратата и го повикал с ръка. Братът помислил, че вика други от многото хора там, но Учителят посочил към него. Брат Ламбо приближил и чул от Учителя: „Нали ме викахте, нали искахте да се срещнете с мене, елате." Един случай разказва сестра В. И. :„През време на войната след 9.1Х. моят син замина за фронта и дълго време не се обаждаше. Аз отидох при Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах, действително
към текста >>

502. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

за евангелистите, те се ядосаха и започнаха да говорят против Учителя - че го мързи и затова не иска да се назначи на работа. Подмамен от тези приказки и слухове, аз попитах сестра му Мария, той още ли ще стои без работа, още ли ще го хранят наготово. Тя ме погледна: „Жалко, че и ти си се подвел по тия клевети. Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Един спомен на сестра Елена: „Отидох да запаля кандилото в горницата и да се помоля. Учителят свиреше на цигулката мелодии, които носеха душата във висините. Много братя и сестри със затаен дъх слушаха долу в беседката. Щом влязох в салона да премина в горницата той веднага остави цигулката, изправи се пред мене, погледна ме в очите и ме запита: „Кого ме мислят, че съм? Обикновен човек - ям, спя, имам същите нужди като тях..." Разходи се из салона и три пъти ми зададе все същия въпрос. Аз не знаех какво да му отговоря и мълчах. Малко по-късно, като се молех, той влезе, застана пред мене, едно сияние озари стаята и аз видях Христа в неговото лице. Попита ме:„Какво виждаш?" В този миг сякаш нямах думи да му отговоря. След време му казах, че тогава той се беше изгубил и видях сам Христос." Сестра Елена Иларионова от Търново разказва и за Димо - един войник, който веднъж видял Учителя в бели светли дрехи, коленичил, с вдигнати за молитва ръце. Образът му осветявал всичко наоколо. На сутринта Димо попитал: „Кой е и какъв е господин
към текста >>

503. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъдростта говори. Вярно е туй, което Истината говори. Другите неща не са верни. Любов, която говори, носи радост. Животът сам по себе си трябва да носи радост. Че животът носи нещастия, причините са съвсем други. На този живот ние не даваме подходяща храна, не го храним с любов. УЧИТЕЛЯТ Едно преживяване на брат Крюгер: „Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайната молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: „Някои искат да познаят и опитат Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." От записките на брат Т. Б.: „Трябваше да отида при Учителя и да му искам идея за клише на корицата на „Житно зърно". Това беше някъде 1933-1934 година. Поговорихме по този въпрос и Учителят каза: „В квартирата ми на „Опълченска" 66 има една картина, която показва четирите фази на живота на човека, представени чрез различни възрасти - детство,
към текста >>

504. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

следната история: „Близо година и половина-две си пишех с една есперантистка от Рига - разказва той. - За да осмисля тази кореспонденция, аз започнах да изпращам резюмета от беседите на Учителя на Есперанто. Тя ги преписваше и изпращаше в 17 държави. Американците много ги харесали, та ù изпратили 29 долара, за да си купи циклостилна машина и да улесни работата. В едно писмо сестрата ми съобщи, че иска да дойде в България и молеше да попитам за това Учителя. Запитах го и той ми каза: „Ще ù пишеш да не идва в България, защото тук няма условия за нея. Ако дойде при нас, работата с превеждането на беседите, която сте започнали за Бога, ще спре веднъж завинаги." Едно лято Учителят беше на Седемте езера, аз отидох там и му показах снимка, която бях получил от Рига. На нея бяха петдесетте души от курса на П. Пампоров, между които моята кореспондентка бе отбелязана с №13. Помолих го да каже нещо за нейната личност. Той посочи: „Тя има една мисъл, едно желание, което не е постигнала на младини и иска сега да го постигне." За нея не каза нищо повече, а се спря на момичето, отбелязано с №12: „Тя произхожда от един старинен род, съществуващ от 1000 години" - и започна да описва нейните положителни душевни качества. Но аз пак му обърнах внимание на №13 - на моята кореспондентка. Той рече
към текста >>

505. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

аз си казах: „ Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Аз се съгласих. В себе си отново помислих: „Ако Учителят е Христос, той ще ме разбере и ще ме приеме." Отидох на лозето, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При него се ходи само с разрешение!" И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моята страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много
към текста >>

506. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог не съществува, ти си въобразяваш!" Учителят спокойно отговорил: „Аз ще ти докажа, че има Господ!" - и започнала сказката. Докато говорел, не се случило нищо особено. През нощта, като си легнал човекът заспал, но се събудил от ужас - леглото му се движело из стаята заедно с него. Той си разтъркал очите, да не е сън, но се убедил, че е буден и веднага се сетил за думите на Учителя: „Аз ще ти докажа, че има Господ!" Мъжът започнал да се моли: „Моля ти се, господин Дънов, вярвам, че има Господ!" След тези думи креватът се прибрал на мястото си. Човекът не могъл да заспи до сутринта и още рано отишъл в хотела, където бил отседнал Учителят, за да му каже: „Извинете, г-н Дънов, вече повярвах в Господа." После му разказал какво е преживял през нощта. Слави Камбуров е брат на Никола и Стефан Камбурови. Никола и Стефан бяха в Братството, а Слави беше широк социалист и материалист по убеждение. Един ден той се заканил пред братята си: „Само да се срещна с вашия Учител и на бърза ръка ще го оборя." Той мислел, че Учителят е някакъв книжник като него и с диалектически спорове можел да го обори. Един ден, когато Учителят отишъл в Стара Загора, там били и тримата братя. Отишли при него и Слави влязъл с надутостта на учен, който има амбицията да опровергае Учителя. Учителят го приел и повел с него научно-философски разговор за четирите степени на съзнанието и за четвъртото
към текста >>

507. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

няколко минути видял, че войска огражда колибата. В двора влязъл офицерът Харлаков с няколко войника и попитал: „Къде е Дънов?" Братята нищо не отговорили, а Учителят седял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята Ватев и Ковачев отворили стаичката, в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка, подредена с изтънчен вкус. Осветена от седем кандила, които денонощно горяха, пред него сякаш засияла голямата величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал: „Ти кой си?" „Аз съм Дънов" - му отговорил Учителят. „Ти си арестуван! - му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителят е арестуван!" Костадин се облече набързо, повика брат Иван Деветаков и Костадин Петков и отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя седнал на едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта Харлаков: „Господин
към текста >>

508. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

работи. Тя обича онова, което е нейно. Ние страдаме, защото сме вметнали много неща, които не са произлезли от законите на природата, които не са произлезли от фактите на природата, фактите на природата се различават от един наш факт. Законите на природата се различават от нашите закони. И принципите на природата се различават от нашите закони, от това, което ние разбираме. УЧИТЕЛЯТ Брат Евгени разправя, че един ден като бил при Учителя на разговор, го помолил: „Учителю, Вие имате; голяма и хубава библиотека. Може ли да ми дадете нещо да прочета и ще Ви го върна. "Учителят се усмихнал: „Да, имам грамадна библиотека и цялата ти е на разположение." Брат Евгени полюбопитствал веднага: „Сигурно библиотеката Ви е в горната стая или на друго място?" Вече смеейки се, Учителят посочил навън и пояснил: „Цялата природа е моята библиотека, всеки лист от дървото крие цяла история и цяла наука. Трябва само да се научиш да четеш от тази велика книга на природата." Друг случай е впечатлил дядо Благо: „Една година, заедно с Учителя и двайсет и двама души братя отидохме в Родопите на екскурзия. На една хубава поляна, до която имаше силно, дебело и високо борово дърво, Учителят реши: „Тук ще спрем, под .това дърво ще ни бъде главният лагер. Но ще имате предвид - на бора няма да забивате нито пирони, нито ще режете някакъв клон, изобщо няма да го пипате." Два дни след пристигането ни Учителят предложи да
към текста >>

509. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и ù казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за тебе!" Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото. Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: „Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: „Аз зная, ти си вече здрава, любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най-добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах
към текста >>

510. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

1926 г. съборът стана в София - разказва Петър Ст. Камбуров. - Учителят предприе екскурзия с Братството до Мусала. Аз бях в София с брат си Марин и работехме с конете и каруцата. Поради голямото наводнение каруцарите бедстваха и бяхме доста задлъжнели. Марин реши да отиде с групата на Мусала. Обадих се на Учителя, че искам и аз да тръгна с тях. Той ми нареди: „Не, ти няма да дойдеш с нас! Ти трябва да останеш тука!" След малко поднових молбата си, но Учителят повтори: „Не, ти трябва да останеш тука!" Опитах трети път, а той ми рече: „Ти ще останеш да пазиш квартирата на „Опълченска" 66. Когато за четвърти път отидох да го питам, внезапно ме заболя десният крак и ми се поду ходилото. Учителят извади един галош и ми го даде. Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: „Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях. Ако не отидеш до обяд да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше. Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня
към текста >>

511. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво. УЧИТЕЛЯТ Един човек заминал за Америка, като оставил в България жена си и детето си. Там той се оженил за друга и не искал да се върне в родината. Жена му в България писала, молела то да се прибере, но той не се обаждал. Тя чула за Учителя и отишла при него да го. пита какво да прави. Той я изслушал и казал: „Не се безпокой, мъжът ти ще се върне." От този ден при българина в Америка започнал да се явява един стар човек с брада, с дълга коса, хубаво облечен и настойчиво го убеждавал: „Жена ти и детето ти в България те чакат, ти трябва да се върнеш в България!" Мъжът отначало упорствал, но човекът всеки ден отивал при него и му повтарял все същото с още по-голяма настойчивост. Най-после човекът решил да си дойде. Купил си билет за парахода и като се качил на палубата, срещнал там възрастния, който го карал да се върне в страната си. И по пътя продължавал да му напомня, че жена му и детето му в родината го чакат. Когато преминали българската граница, възрастният човек се изгубил някъде и мъжът не го видял повече. Като си отишъл у дома, разказал всичко това на жена си. По описанието тя се сетила, че старият трябва да е бил Учителят. Един неделен ден
към текста >>

512. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

си да попита Учителя дали да се върне в България. Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди. Брат Д. С. послушал съвета и скоро след това бил ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт, който му помогнал и уредил работата им. Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: „Догодина на днешната дата да не излизаш от къщи! Ако излезеш, ще ти се случи някакво зло." След година на този ден завалял силен дъжд и къщата на брата прокапала. Той трябвало да се качи на покрива да поправи каквото може, горе се подхлъзнал, паднал и си счупил крака. Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Станало някога с Верка Куртева, дъщерята на брат Г. Куртев: „На четиригодишна възраст съм се разболяла много тежко. Майка ми била приготвила дрешките за заминаването ми. По това време Учителят пристигнал в Айтос и понеже у нас имало болен човек, завели го на квартира при сестра Габровска, която живееше наблизо. Баща ми се срещнал с Учителя, но не му казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на Бога, да бъде волята Божия!" Тогава Учителят му рекъл: „Сега
към текста >>

513. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

мой приятел - д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих му деня и годината. Като му казах, като че ли го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 година. Един ден беше дошла една млада дама и хлопна. Казва : „Нещо много сериозно искам да Ви питам." Казвам ù: „Нямам никакво време сега." Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в мойта. Тя обаче настоява: „Моля пет минути само да отделите, защото туй нещо решава съдбата ми!" Щом е за съдбата ù, приех я. Тя ме пита: „Кажете ми, ще бъда ли щастлива?" Гледах, гледах, казвам: „Ти има да живееш още само две години. Има една много малка се случи. Вземи Евангелието да четеш. След две години ще отидеш на другия свят, определено е. Ще похлопа ангелът. А ако те оставят, ела да ми кажеш. „И досега тя не е дошла. Казвам: що ми трябваше да ù кажа, че след две години ще замине? Можеше да ù кажа, че нищо не зная. На д-р Миркович казах: по-добре е човек да не знае, то е най-хубаво. Невежеството в такива случаи е за предпочитане пред знанието. Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога жена ти ще умре, или кога децата ти ще умрат - това е едната страна на нещата. Но има и друго нещо, което е по-важното: да знаеш защо именно става това. УЧИТЕЛЯТ Сестра Е. А. е била впечатлена от едно обяснение на Учителя. „Живеех в София при втората си
към текста >>

514. УЧИТЕЛЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

натрупаха много непредадени телеграми. В един момент неочаквано се обадиха от Москва, че връзката е възстановена и можем да предаваме. Аз посегнах към купа от телеграми и взех първата, която беше най-отгоре. Прочетох адреса и видях, че е до Георги Димитров в Москва, Телеграмата имаше следното съдържание: „Другарю Димитров, вероятно си спомняте името Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега е починал. Молим Ви да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше." Отдолу прочетох подпис на д-р Ив. Жеков. Веднага след като предадох тази телеграма, връзката отново прекъсна и се .възстанови чак след четири дни. Първата телеграма, която получих от Москва, беше от Георги Димитров, който съобщаваше, че разрешава погребението на г-н Дънов да стане на Изгрева. Като записах телеграмата, връзката отново прекъсна и цяла седмица не можа да се възстанови. Тези съвпадения ми направиха изключително впечатление." Млад човек се запознал с нашите идеи след за минаването на Учителя. По това време се оженил, но жена му не се отнасяла добре към учението и заниманията му с него. Братът за дълго време прекъснал връзката с Братството, за да не дразни жена си. Но вътре в себе си живеел с тези идеи. Въпреки че не дружел с нашите хора, жена му все го тормозела заради близостта с учението. Една нощ тя сънувала, че ù се явява един добре облечен стар човек с брада. Той почнал да я съветва да не се отнася с мъжа
към текста >>

515. Духовно тяло - Влад Пашов (1902- 1974)

ДУШАТА •4• Духовно тяло Организирането на Духовното тяло става по следните методи: 1. Чрез приложение на Любовта. 2. Чрез служене на Бога. 3. Чрез молитва. 4. Чрез размишление, концентрация, медитация и съзерцание. Това са различни видове методи, чрез които се организира Духовното тяло. По какво се познава, че Духовното тяло на някой човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието си, мира си при различните противоречия на живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано Духовното му
към текста >>

516. Приемане на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

Като я приложиш, ти ще научиш какво нещо е Божията Истина. За да придобие и възприеме Любовта, човек трябва да работи за преминаване от самосъзнанието в свръхсъзнанието или в Космичното съзнание. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива, а пък освобождаването от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се осмисли хубаво или се дъвче дълго време, тогава приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили, приемаме също така сила да изпълняваме Волята Божия. Когато човек отиде в дълбоките води – при Бога – там е чистота, там човек придобива Чистотата и Любовта. Винаги, когато човек иска да приложи Божията Любов само за себе си, той се оцапва. А всякога, когато иска да приложи Божията Любов за ближните, той се
към текста >>

517. ДОБРОВОЛНО СЛУЖЕНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Бога. Целта на живота ни трябва да бъде да вършим Волята Божия. Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото и във вас ще се създаде нещо ново. Да служим на Бога, това е най-важното, първото нещо. След това ще се научим да служим на другите хора. Най-първо ще възлюбиш Бога и след това ще слезеш да обичаш всички хора. Да служиш на Бога, значи да имаш всички благоприятни условия за работа. Като станете сутрин, кажете си: “Господи, готов съм всичко да направя днес за Тебе”. Ще се молиш на Бога и ще работиш. Трябва да има хора в света, които са готови в името на великата Любов да пожертват живота си, да се откажат от доволството в живота, от всички блага на живота за едно висше благо, за
към текста >>

518. МОЛИТВАТА КАТО МЕТОД ЗА ДУХОВНА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

повърхностно и механично схващане за молитвата, но в Школата на Бялото Братство тя е един метод за духовна работа, един метод за връзка на човека с Бога и Възвишените същества на Космоса. Ще изложа накратко това, което Учителя е казал за молитвата като метод за работа на
към текста >>

519. СКРИШНАТА СТАИЧКА - Влад Пашов (1902- 1974)

стаичка. Казано е: “Когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайното място”. Тайното място, скришната стаичка, това е мястото на Истината в човека. Има едно свещено място вътре в човека, една област, в която човек ако не отиде, не влезе, молитвата му не ще бъде послушана. Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път – при изгрев слънце, някой път – при залез слънце и някой път – сред нощ. Всички хора не могат да се молят в едно и също време. Само когато човек влезе в скришната си стаичка, всичките му въжделения могат да се реализират. Много от несретите на хората в живота се дължат на това, че не спазват това правило. Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, благодарете на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвънка. Бог се търси и отвън, и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще го търсите отвън, при други условия – отвътре. Някой път чувствате дълбоко в себе си, че Това Същество ви ръководи отвътре. А някой път ще чувствате, че То отвънка ви огражда и пази. Щом сте в съгласие с Бога, ще минете през опасности и нито косъм няма да падне от
към текста >>

520. НАЧИН ЗА МОЛИТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Начин за молитва. Молитвата е най-важният метод за растене и развитие, обаче малцина знаят да се молят. Молитвата не е нещо външно и не седи само в изговаряне на думи. Тя е нещо дълбоко, вътрешно. Истинският начин за молене е достъпен за малцина, но той дава големи
към текста >>

521. ВРЪЗКА С МИСЪЛТА НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Връзка с мисълта на Бога. Човек трябва винаги да е във връзка с мисълта на Бога и да не допуска прекъсване. Когато човек навлезе правилно в тази област, той ще има хармония в мислите, чувствата и волята и ще усеща една вътрешна Радост. А тя е признак, че човек се развива правилно. Така човек се свързва със света на Напредналите същества. Почне ли да се моли човек така, всички врати ще бъдат отворени за него. Да кажем, че се намирате в утеснение; молите се и веднага отвътре се отговаря и всички стеснителни условия се отстраняват. Сутрин като станеш, ще се молиш, за да знаеш, че вратата на Живота е отворена за теб през
към текста >>

522. ПЪЛНИЯТ ЖИВОТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пълният Живот. Молитвата е Божествен процес. Имаме формулата: Божията Любов носи пълния Живот. Това е най-кратката молитва. Щом човек помисли за Бога и за Възвишените съ-щества, свързва се с тях и приема техните мисли и
към текста >>

523. РАЗУМНАТА МОЛИТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Разумната молитва. Когато се молите, важно е да знаете какво искате от Бога. Най-разумното е, като се молим, да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение – и Знание, и Любов, и Сила и всички условия. Най-напред ще пожелаете да имате ума на един Ангел и сърцето на един Серафим, пламтящо от Любов. Същото пожелайте и за другите. Или пожелайте нещо, което е хубаво за душите ви. Най- напред трябва да искаме реализиране на царството Божие на Земята. С това всички ще се обединим. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно. Когато нашите желания са в разрез с общия принцип, тогава не можем да имаме постижения, а когато сме в съгласие, ще имаме
към текста >>

524. МОЛИТВАТА НА АДЕПТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвата на адепта. Онзи човек, който се научи да се моли правилно, той става велик
към текста >>

525. ВЪЗПРИЕМАТЕЛНО СЪСТОЯНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Възприемателно състояние. Молитвата е метод за изучаване на Божествения език. Тя е първият метод за изучаването му, изучаването на буквите. Ние трябва да се молим, защото така ще научим Божествения език. Трябва да се молим на Бога, за да възприемем онези блага, от които се нуждаем. Молитвата е метод, чрез който се приема Божието благо. Благата са готови, но с молитвата вие отивате да си ги вземете, т. е. идвате във възприемателно
към текста >>

526. РАДОСТ В МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Радост в молитвата. Ако не се свържем с Бога, не може да имаме никаква наука. Онзи, който е направил света, само Той може да ни научи. Като се молите, ще почувствувате Радост – едно Божествено
към текста >>

527. РАЗПОЛОЖЕНИЕ ЗА МОЛИТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Разположение за молитва. За да се моли, от човек преди всичко се иска едно вътрешно разположение, хармонизиране на ума, човек да добие хубави и светли мисли и нежни чувства, да има вътрешен
към текста >>

528. СТИМУЛЪТ НА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стимулът на молитвата. Молитвата е един силен стимул, затова трябва всякога да отправяме ума си към Бога, Той да ни хармонизира. Така ще влезем в правия път на постиженията. Който отива на работа, най-първо трябва да се помоли и така да започне работа, за да го пазят. Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде. Молитвата е най-приятната
към текста >>

529. ДИШАНЕ НА ДУШАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

на душата. Аз наричам молитвата дишане на душата. С дишането става едно пречистване на душата. Човек трябва да се моли през целия ден непрестанно, както непрестанно диша. Като се моли човек непрестанно, непрестанно мисли, чувства и действа. При молитвата е нужно пълно съсредоточаване. Хубаво е да се практикува съсредоточаване и съзерцаване. Съсредо-точаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Като почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта. При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и
към текста >>

530. УПОВАНИЕ В РАЗУМНОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Упование в Разумното. На тихо, скрито място, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отидете при хората. Молитвата е единственият път, по който може да се работи най-лесно за нашето повдигане. Чрез молитвата ние се свързваме с тези Същества, които ни помагат. Без тях нищо не можем да направим. При молитвата идва тази Светлина, която ни помага да схванем нещата. При молитвата човек трябва да има вяра и упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа. Човек трябва да вложи вярата, че с него ще стане това, което Разумното е начертало. Вярата е закон за възприемане на това, което иде отгоре. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме. Вярата е вътрешна връзка, която се образува по закона на Любовта. Това което ние вярваме, това става. Когато човек работи с Вярата, нещата се реализират. Вярата и Надеждата са крилата на Любовта. Чрез Надеждата ние сме свързани с физическия свят; чрез Вярата ние сме свързани с Духовния свят, а чрез Любовта сме свързани с Божествения
към текста >>

531. ДУМИ НА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Думи на молитвата. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен с общоизвестни молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува. Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва, отправена без Любов, Светлина и Свобода, няма криле. Тя не може да отиде при Бога и остава безсмислена. Аз разбирам молитвата като метод за придобиване на нещо. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието
към текста >>

532. УКРЕПВАНЕ ЧРЕЗ МОЛИТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Укрепване чрез молитва. Бих желал постоянно да се молите, за да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мисълта му – устойчива и чувствата – силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме
към текста >>

533. СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА НА БЕЗСМЪРТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлина и Топлина на безсмъртието. Казано е в Писанието: “Бъдете постоянно в молитва”. Защо? Защото тази Светлина, тази Топлина, която иде отгоре, от Бога, е толкова мека и приятна, че те съгражда. Тя е Светлина и Топлина на безсмъртието. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост. С тази Светлина само добро можеш да правиш. Аз я наричам “безвредна светлина”, а тази Светлина се добива с молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен Мир. Дето и да носим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина. Всички окултни ученици имат много начини за придобиването на Знанието, но дойде ли до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиването на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички. Всички мъчнотии в Живота, от какъвто характер и да са, се разрешават чрез тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има. Обмяната става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония. Молитвата е най-красивото нещо в Живота. Затова човек непрестанно трябва да се моли, т. е. непрестанно човешкият ум и човешкото сърце да са отправени към
към текста >>

534. ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Източникът на Живота. Животът на светиите и гениите от начало до край е само молитва. Това е живот напълно безкористен. Всички хора, които са готови да разбират молитвата по вътрешен, по интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който да може да изрази великата идея, скрита в понятието “молитва”. И днес по нямане на съответни думи, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително изразяват понятието “молитва”. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и Духа си към онзи източник на Живота, от който си излязъл. Ако човек оглупява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т. е. за първоизточника на Живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливостта към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което ще чуете да казва често: “Аз съм свободен човек, мога без Бога, мога без молитва”. Да каже човек, че може да живее без молитва, то е все едно да каже, че може да живее без да диша. Спре ли дишането за един час, той ще разбере каква необходимост е то за него. Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да
към текста >>

535. РЕАЛНА МОЛИТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Реална молитва. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Идеята на съвременните хора за Бога, е идея на падналото човечество. Бог е Реалността на Живота. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае. В Реалността човек непрекъснато и постоянно расте. Когато се молите на Бога, имайте предвид следното Негово качество: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. Като се молиш, моли се за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога Той да го направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да кажеш: “Господи, научи ме да се храня”. Много от молитвите на хората са от този
към текста >>

536. КОРИСТОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Користолюбие. Съвременните хора се нуждаят от молитвата, която може да изправи живота им, да премахне от тях всяко користолюбие. А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото
към текста >>

537. ВПРЯГАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Впрягане на добродетелите. Помнете следната истина: няма по-велико нещо в света от молитвата. Каквото и друго да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито Любовта, нито Мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с Първата Причина. Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели на работа, не е истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, ще мязате на дърво с узрели
към текста >>

538. МОЛИТВЕНИЯТ ДУХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвеният дух. Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха загубили и онова малко, което днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения Дух, който работи в душата им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишените сили и благородните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Животът се заключава в молитвата. Престане ли човек да се моли и Животът изчезва. Велико нещо е молитвата. Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на думи. Като се научите да се молите, животът ви ще се
към текста >>

539. Резултат на Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

Резултат на Живота. Всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави Доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на Живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, който работи и помага. Това събужда подтик в него и той работи за да се освободи от ограничителните условия на
към текста >>

540. Тържественият момент - Влад Пашов (1902- 1974)

Тържественият момент. Всяко живо същество се моли – и животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. И човек, когато се моли, издава благоухание като растенията. Колкото повече се моли, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. Колкото по-развити са добродетелите на човека, толкова по-силно е благоуханието му. Всяка добродетел има специфично благоухание. Затова казваме, че молитвата е най-важната работа в Живота. Що се отнася до това как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, отегчава
към текста >>

541. Тайните - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайните. Често се обръщаме с молба към Бога да ни открие някои тайни. Много неща ще ви се открият, но само когато се научите да се молите както
към текста >>

542. Образът на Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Образът на Бога. Молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога и мислите за някой човек, бил той ваш приятел, ваша майка или ваш баща, вие се молите на него. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, молите се на светията, а не на Бога. Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът ви трябва да е свободен от всякакви странични мисли. Затова, като се молите, само образът на Бога трябва да стои във вашия ум, никакъв друг образ. Ще кажете, че не знаете образа на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си го
към текста >>

543. Общата молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

Общата молитва. Има един момент в Живота, когато всички същества – от най-малките до най-големите – отправят ума си към Бога. В този случай мистичната странна на молитвата се заключава в това да схване човек този момент, да се присъедини към общата молитва и да каже: “Отправям ума, сърцето, душата и Духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент”. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като изпрати всекиму толкова Светлина, колкото му е
към текста >>

544. Добрата молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

Добрата молитва. “Добрата молитва” е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата
към текста >>

545. Растене - Влад Пашов (1902- 1974)

Растене. Един от старите пророци казва за Господа: “Опитайте Ме, че Съм благ”. Ние можем да опитаме Бога само в Любовта. Всяка молитва в нас може да действа, само ако е придружена с Любов. Защото не може човек да произнесе молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, който произнася молитвата. Всяка молитва е творчески акт. Тя създава условия за растене на душата. И ако ме питате защо трябва да се молим, отговарям: защото молитвата е една необходимост за нашето растене. Всеки, който иска правилно да расте и да се развива, трябва да се моли и да има
към текста >>

546. Полюси в молитвата - Влад Пашов (1902- 1974)

Полюси в молитвата. При молитвата, ако се спазва и един кабалистичен закон, има още по-голяма сила. Когато някой иска да се обърне към Бога за негова лична работа, да се моли сам, а когато трябва да се молят за някаква идейна и обща работа, трябва да се молят двама или трима. Затова, когато искаме да извършим нещо общо, не трябва да се молим сами, а трябва да са най-малко двама или трима. Двамата, това са двата полюса – положителният и отрицателният, през които протичат енергиите, а третият е направлението, в което трябва да се движи тази енергия. За да се постигне някоя цел, необходимо е най-малко трима да се молят. Причината, поради която хората не успяват е, че искат сами да работят и да се молят, а не на
към текста >>

547. Поливане - Влад Пашов (1902- 1974)

Поливане. Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата като закон за поливане. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния на молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един благороден и възвишен
към текста >>

548. Въведение в свръхсъзнателния живот - Влад Пашов (1902- 1974)

Въведение в свръхсъзнателния живот. Има три въведения в живота: яденето, музиката и мо-литвата. Яденето е въведение в подсъзнателния и съзнателния живот. Яденето, това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение в умствения живот, а молитвата е въведение в Божествения, в свръхсъзнателния живот. Следователно най-необходимо е яденето, най-приятна е музиката, а най-велико е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с туй Вечното в нас, което ни дава смисъл. Някой ще каже: “Защо трябва да се молим?” – Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния
към текста >>

549. Работа на молитвата - Влад Пашов (1902- 1974)

Работа на молитвата. Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И като не разбират що е молитвата, хората казват: “Лозето не иска молитва, а иска мотика”. Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая лозето, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат. Молитвата подразбира работа – ще се молиш и ще
към текста >>

550. Трите изисквания - Влад Пашов (1902- 1974)

да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил, а да мислиш добре значи да гледаш и да схващаш всичко това, което Бог е създал. Повдигането и облагородяването на човека зависи от възприемането на Божиите блага. Пълнотата на съвършения Живот зависи от пълното възприемане на Божията Истина и Божията Любов. Там, където Духът Божи живее и работи, Мир и Радост царува. Духът може да даде всичко на човека, само човек трябва да се свърже с Него. А един от най-добрите методи за връзка с Духа е молитвата. Чрез Духа ще познаем пълната Истина, която е Духът на спасението. Той ще всади в човешката душа Мъдростта и истинското познание на Божиите наредби. Духът идва периодически, затова се стремете да не пропуснете тези Божествени моменти. Защото ако ги пропуснете, те не се връщат. Бог затова ни приготовлява, че като дойдат тези моменти, да не ги пропуснем. А сега искам да бъдете готови, че като дойде Божественото, да го приемете и
към текста >>

551. Органи в теменната област - Влад Пашов (1902- 1974)

Органи в теменната област. Когато човек се моли и съзерцава, привлича се повече кръв към горната и предната част на главата и се развиват духовните органи, които са
към текста >>

552. Изпращане на светла мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Изпращане на светла мисъл. За да се развива правилно, човек трябва да отхранва и подкрепва светли мисли и благородни чувства и постъпки. Изпратете една светла мисъл в света и не мислете за нейния път. Една мисъл, колкото и да е слаба, като мине през много умове, става силна. Така че и най-слабата мисъл да пратите, тя ще се усили като мине през много умове. Като изпратиш една благотворна мисъл в пространството, тя ще действа благотворно върху човечеството. Това е смисълът на молитвите и на изговарянето на формули и изречения от Свещените
към текста >>

553. Напреженията на Духа - Влад Пашов (1902- 1974)

Напреженията на Духа. За да издържите и преодолеете напреженията на Духа, дишайте дълбоко и се концентрирайте върху дишането. Освен това молете се и повдигнете ума си към Невидимия
към текста >>

554. Размишление, концентрация, съзерцание, медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар. Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса. Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и медитация. Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение. За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата. За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика.
към текста >>

555. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

волев процес. Ученикът поставя една идея в ума си, в съзнанието си и се стреми неговото внимание да бъде насочено и съсредоточено само върху нея, да не се отклонява в странични мисли и идеи. Човек може да практикува концентриране при всяка работа, която извършва. При молитва например човек трябва да се концентрира така, че да мисли и преживява молитвата, която произнася. Ученият, когато се занимава със своята научна работа, също практикува концентрация. Когато се правят окултните гимнастически упражнения, човек трябва да е концентриран, да следи всяко движение и да не мисли за други неща, освен за упражнението, което прави. Също така когато човек диша, мисълта му трябва да бъде концентрирана в процеса на дишането – как поема въздуха, как той навлиза в дробовете и носи жизнената енергия, която прониква в кръвта, и оттам – в целия организъм. Въобще, при вряка работа, която човек върши, може да практикува концентрация и да не се разсейва със странични идеи. Като добър метод за концентриране може да служи изучаването на математиката и геометрията. Затова Питагор е изисквал от своите ученици най-напред да изучават математика и така по естествен начин да свикнат да се концентрират. Това се практикува във всички окултни школи. Учителя Беинса Дуно покрай математиката препоръчва и музиката като метод за
към текста >>

556. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят.
към текста >>

557. Развиване на свръхсъзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Развиване на свръхсъзнанието. За да расте и да се развива свръхсъзнанието или Космичното съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, интуицията и мисълта на човека, той трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се обмисля хубаво или се дъвче дълго време, тогава човек приема чрез свръхсъзнанието множество Божествени идеи и духовни сили и приема също така сила, за да изпълнява Волята
към текста >>

558. Образът на Христос - Влад Пашов (1902- 1974)

Образът на Христос. Нагласявайте се вътрешно, за да може да възприемете Божествените енергии. Така ще се разширява Божествената Любов във вас. Трябва да има естествено течение от Божествения свят към вас. Това става с молитва, концентрация и съзерцание. При тях човек трябва напълно да се абстрахира от всичко странично, да изолира всички външни впечатления. Това не става така лесно. Трябва да се правят упражнения в това направление ред години. Може да концентрирате мисълта си върху известен предмет или идея и да се домогнете до някои истини, които по обикновен начин не могат да се възприемат. За концентрация и размишление може да си послужите със стихове от Свещените Писания и от други свещени книги, от беседите и лекциите, от “Свещени думи на Учителя” и от “Светът на Великите души”. Това може да правите при обикновените медитация и размишления, но при по-висшите форми на концентрация и съзерцание това не е достатъчно, там човек се издига в друга област, за което е нужно да си служи с образи. В такива случаи е хубаво да си представите образа на Христа и да го съзерцавате с Любов и благоговение. Тогава във време на концентрацията човек може да навлезе в един тъмен пояс със съзнанието си, но той не трябва да се страхува. Като го преминете, ще навлезете в областта на една нова Светлина, в която ще изпъкнат нови образи в съзнанието
към текста >>

559. Планината - място за молитва, размишление и съзерцание - Влад Пашов (1902- 1974)

Планината – място за молитва, размишление и съзерцание. За съзерцанието трябва Чистота. Съзерцанието не е механически процес, то е вътрешен процес, то е метод на Вътрешната школа. За Вътрешната школа досега в България е нямало външни и вътрешни условия. Малцина са от вас, които са ми говорили за своето желание да изучават Божествената наука. При съзерцанието мисълта ни трябва да бъде насочена към Бога, Ангелите, звездите, Слънцето. Планината е добро място за молитва и съзерцание. Отивайте на планината за
към текста >>

560. Молитвени събрания - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвени събрания. Методите на Школата са различни от онези, които имате при обикновените молитвени
към текста >>

561. Дяволска мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Дяволска мисъл. Ученикът трябва да има диамантена воля. Когато се молите или размишлявате, ако ви дойде някаква дяволска мисъл, няма да й обръщате внимание. Ти се молиш, а дяволът дошъл и ти казва: “Твоята молитва не се хваща”. Ти ще стоиш без внимание към него. Когато дойде дяволът при тебе и ти нашепва нещо, ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон. Ако искате да успявате, трябва да имате спокойствие. Като ученици бъдете търпеливи, прилежни и
към текста >>

562. Свещената дума Аум-Амин-Амон-Ум - Влад Пашов (1902- 1974)

Свещената дума Аум-Амин-Амон-Ум. Хубаво е да се молиш, но затова трябва да научиш свещения език на молитвата. Само една свещена дума е останала от молитвата – Амин. И египтяните имат думата Амин – Амон, Амен. Индусите имат същата свещена дума – Аум. Те произнасят тази дума преди служенето. Християните като четат “Отче наш”, всякога казват Амин. Какво подразбират под тази дума? Когато някой индус чете свещените текстове на Ведите, той започва с думата Аум. Тази дума е една свещена дума, останала от една възвишена култура. Всички казват: “Амин, така да бъде”. Само тази свещена дума е останала от този свещен език. И сега трябва да се повърнем назад и да възстановим всички свещени думи на този свещен език, за да разберем как са започнали нещата. И тогава ще бъдем послушни към Бога. Аум, Аумен – тази дума съдържа всичко в себе си. Аумен, това е ключът – човек, който е избавен от всички несгоди на Живота. Който има този ключ, не е роб, а е господар на условията. И сега вие не произнасяте думата Аумен, друг някой я произнася заради вас. Вие чувате само “кръц, кръц” – звука на ключа, който отключва. И Христос като произнесе една свещена дума, хлябът се умножи и Той с пет хляба и две риби нахрани 5 000 души. Христос се молеше само вечерно време, никой да не го вижда. И Любовта е една свещена дума, но сега сте изгубили ключа на тази дума и като я произнасяте, няма никакъв резултат. Всички трябва да разбирате ключа на Любовта. И когато намерите този ключ и произнесете тази дума, и в
към текста >>

563. Ученикът на Окултната школа - Влад Пашов (1902- 1974)

трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпала. Смирение се иска от ученика. Всеки, който иска да бъде ученик, трябва да придобие безсмъртния Огън в себе си, който постоянно да гори без да изгаря, да свети без да изгасва. Когато ученикът е слаб, Невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение? – Като изгасне свещта му, те отново му я запалват. И наистина щом свещта на ученика загасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. Всяко неразположение на Духа е изгасване на свещта. Много ученици бързат, искат големи постижения. Те се страхуват, че животът им ще мине без да придобият нещо. Не, те трябва да знаят, че придобивките не се виждат на Земята. Тук се ползват от последствията на придобивките, а самите придобивки са в Невидимия свят. От ученика се иска всеки ден да заяква духом. Щом Духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по Дух и каквото желаете, ще го
към текста >>

564. Трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

си въздейства при само-възпитанието. Някои възразяват, че е невъзможно злото да се превърне в добро. Злото като енергия може да се превърне от отрицателна в положителна. Магията седи в това да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека – добро или лошо – може да се смени. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага този закон, с помощта на който отрицателните енергии се превръщат в положителни. Религиозните хора прилагат молитвата като метод за трансформиране. Добрите мисли, чувства, постъпки и добрите думи са в състояние да трансформират горчивото в сладко. Връзката на човека със способни и даровити хора е в състояние да повдигне неговите нисши енергии във висши. Например, ако някой посредствен човек дружи с талантливи и гениални музиканти, за десетина години той ще стане добър музикант. Тази дружба оказва влияние върху неговото музикално чувство и той започва да работи усилено върху музиката. За да се развие известна способност в човека, тя се нуждае от специфична светлина, топлина и храна. Не може ли да й се дадат тези условия, тя остава в потенциално състояние. Ако не поставите една семка в почвата, тя винаги остава семка. От нея не може да излезе нищо. Обаче като посадите семката в почвата при светлина, топлина и съответна храна, в скоро време от нея ще се роди дърво, което ще даде своите сладки плодове. Като прилага знанието си, ученикът дохожда до положение да сменя отрицателните състояния в
към текста >>

565. Методи за контролиране на мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Методи за контролиране на мозъка. За контролиране на мозъка направете следното упражнение: станете сутрин, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Бог е Любов, че в Него няма никакъв гняв, никакво отмъщение, никакво недоволство. Тогава ще турите в ума си положителните качества на Бога, че Той е всемъдър и всички погрешки, които стават в света, са човешки погрешки и онова, което Той е построил в света, е добро. Това е метод за контролиране на мозъка. Този е най-простият, най-целесъобразният, един от най-добрите методи. И в Писанието е казано: “С какъвто дружиш, такъв ще станеш”. Когато помислите тъй за Бога, вие ще предизвикате всички течения, които идват от Бога и минават през ред сфери: те ще нахлуят във вашия мозък и ще образуват вашите мисли. Туй течение от Бога към нас няма да дойде изведнъж. Щом помислиш така, тези мисли ще минат от Бога през умовете на хората и тогава по обратен път ще дойдат към вас. Тези мисли ще минат през всички мозъци – от най-благородните към най-нисшите – и после ще дойдат към вас. Тогава вашият дух ще започне да работи съобразно законите. Той ще започне да намира теченията на тези мозъци и вашият мозък ще почне да се упражнява. Това ще бъде като с онази градина, към която се прокарват различни вадички да я поят. Така мозъкът ще се упражнява. Сега, индусите имат и други методи, но няма сега да ви говоря за тях. Аз ви говоря за един от най-простите и най-целесъобразни методи. Всички могат да го употребяват абсолютно
към текста >>

566. Най-безопасният метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-безопасният метод за работа на ученика. Някои ще кажат: “Няма ли по-лесен път за постижения, не може ли да ни се говори чрез хипнотизъм?” Не, най-безопасният метод е следният: сутрин да помислиш за Бога, че е Любов, че е всемъдър и всеблаг. Това е първата молитва. Всяка сутрин, като станете, помислете една-две минути върху това, че Бог е Любов, че е всемъдър и всеблаг, и ще почувствате едно добро разположение, ще тонирате мозъка си. След като се произведе това състояние, има други методи. Ние ще пристъпим към специални методи, ще пристъпим, тъй както Ангелът, като дойде при Корнелия, донесе му същественото, донесе тази светлина в неговия мозък и му каза: “Повикай Петър, той ще ви научи същественото”. Когато човек възприеме същественото в себе си, тогава ще дойде един окултен Учител, който и да е безразлично, за да го научи на онези основни правила, които трябва да
към текста >>

567. Приложение на метода “размишление за Бога” - Влад Пашов (1902- 1974)

си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени, ще отбележите, че сте пропуснали. Няма да избегнете това. Някой пропуснал и после не отбелязал, това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите, вашата погрешка нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултат. Този опит ще го правите две седмици. Вие имате стари навици и ще кажете: “Не е ли по- хубаво да станем сутрин и да си направим една хубава молитва?” По-хубава молитва от това няма – да помислите, че Бог е Любов, че е всемъдър, че е всеблаг. По-хубава молитва от тази аз не
към текста >>

568. Изкушения при приложението - Влад Пашов (1902- 1974)

Изкушения при приложението. Като се събудите сутрин, ще дойдат вашите стари учители и ще ви кажат: “Не му е времето, може да си поспиш, има време”. Не, първото нещо, щом се пробудиш, е да кажеш тази молитва. Като си лягаш вечерно време и като си спал през нощта много добре, спокойно, това е резултат на тази молитва. С първото пробуждане направете упражнението. Ако си се пробудил и заспал, законът е друг. При първото пробуждане не си лягай повече да спиш, стани и направи това упражнение, а след него вече не лягай. И тъй упражнението сутрин ще го правите рано, щом се събудите. На обед – преди 12 ч., а не след 12 ч. Туй упражнение може да го направите и като сте на работа, и при всяко положение. Вечерно време минути преди да си легнете направете упражнението. Сега, в тази Школа да не казва някой, че остава на особено мнение. Особено мнение няма тук. Който иска особено мнение, то значи: “Аз ще взема от Школата туй, което ми трябва, а за другото оставам на особено мнение”. Който иска да остане на особено мнение, да стои отвънка. Който и да е ученик, който не е готов да направи това упражнение, той не е достоен за ученик. Сега аз ще ви помогна в това упражнение: макар и да съм го правил много пъти, пак ще го направя за две седмици с
към текста >>

569. Събуждане от хипнозата - Влад Пашов (1902- 1974)

положението. Вие сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите. Когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ви хипнотизират. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви, за да ви отклонят вниманието. Ученикът трябва да разбира тези състояния и да ги отстранява. Вие трябва да разбирате този закон и трябва да знаете, че има още доста голяма борба. Сега разбуждане трябва да стане и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, за да ви събуди Господ точно навреме, за да не пропуснете
към текста >>

570. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за размишление. Когато размишлявате, ще прекарате през ума си доброто и лошото в себе си. Ще разгледате как сте приложили търпението, милосърдието, кротостта, въздържанието, Лю-бовта и Истината. Ще се помолите на Бога да дойде Бо-жественият Дух във вас като Светлина и да ви помогне да приложите всичко това постепенно. Без тази Божествена благодат много трудно ще се борите в света. Във време на размишлението ще се молите да се изцерите от физическите
към текста >>

571. Положение на главата на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Положение на главата на ученика. Когато правите някакви упражнения или размишлявате, или се молите, ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад, вие попадате под растителното царство, под закона на случайностите, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата
към текста >>

572. Метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за работа. Като станем сутрин, трябва да се помолим на Бога да ни покаже как да изпълним Волята Му, защото от това извършване на Волята Божия се обуславя нашето умствено, сърдечно и волево
към текста >>

573. Тайна молитва и медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайна молитва и медитация. Какво означава тайната молитва? – Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават. Обаче вие сами ще намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи, тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето – източникът на Живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на
към текста >>

574. Упражнение – метод за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

ръцете. Смисълът на упражнението се заключава в това именно – умът да се концентрира, да следи движението на ръцете. Това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят. По-горе от Астралния свят не отива. Ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да можете изведнъж при това упражнение, както и при всички други, добре да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден, по десет пъти: сутрин преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да не ви вижда. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, за да приемете от животворната прана. Праната бива физическа, сърдечна и умствена. И с трите пръста се проектират три течения на прана. Едното състояние засяга Умствения свят, другото – физическия, а което минава по средата между двете засяга Сърдечния, т. е. Астралния свят. Без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после без прана волята не може да действа. Упражненията, които ви давам, ще ги правите докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате и не получите резултат. Упражненията, които давам на класа, са микроскопически. Да не очаквате от тях голям резултат и после да се разочаровате. Тези упражнения
към текста >>

575. Опит за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Те ще ви кажат: “Няма ли човещина във вас, каква е тази глупава работа, с която се занимавате? Мислите ли, че светът ще се оправи по този начин?” Каквото да ви говорят, ще мълчите. Интересно е да видите можете ли да концентрирате мисълта си поне за десет минути. За да не влезе някой в стаята ви през това време и да ви смути, ще се заключите. Предварително ще кажете на домашните си, че имате много важна работа и молите никой да не ви безпокои. Сами ще знаете, че наистина тази работа е важна и от нея зависи вашето бъдеще. Че някой хлопа на вратата ви, нищо от това. Временно няма да държите на благоприличието. Ще седите спокойни, няма да мърдате. Вижте турците как се молят – те коленичат и не искат да знаят дали някои ги гледа. Това упражнение трябва да го направят всички без изключение. Като правите опита за концентрация, ще размишлявате само за себе си – ще мислите за очите, за ушите, за устата, за мозъка, за дробовете, за стомаха и ще гледате да ги държите под контрола на вашия ум. Ако не постигнете това, упражнението не е използвано както трябва. Като се научите да контролирате удовете си, както и мускулите си, ще можете да стоите на един крак, с другия да клякате и пак да се изправяте и т. н. Направете опит да видите можете ли да доближите показалеца си до малкия пръст отгоре. Движението на мускулите ще трябва да бъде естествено, да предизвикват в човека приятно
към текста >>

576. Упражнение за връзка с Природата и с Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

прегърбване да не става с вас. Като станете сутрин, не бързайте да започвате работа. Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята, за да възприемете нейните енергии. После отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и пак към Слънцето и т. н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу и после застанете тихо и спокойно и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му не с думи, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на Добрите и Разумни същества, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тези Същества, благодарете на Великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си за създаване на добри и благоприятни условия за развитието
към текста >>

577. Метод за развиване на различни центрове и способности - Влад Пашов (1902- 1974)

и магнетизъм, които се предават на тези центрове и помагат за тяхното развитие. Когато някои хора остават назад в развитието си, за да се събудят в тях висшите, моралните чувства, те трябва да се заставят да влязат в някакво религиозно или духовно общество. По този начин те ще мислят, ще развиват своите умствени способности и морални чувства. Ако религиозното чувство у някой човек е слабо развито, той да потърси няколко души, у които това чувство е силно развито, и да ги помоли да му помогнат и той да развие това чувство в себе си. Нека около него се наредят четири души със силно развито религиозно чувство – един отляво, друг – отдясно, трети – отпред, четвърти – отзад. Всеки от тези четири души ще тури ръката си върху мястото на религиозното чувство на онзи със слабо развито религиозно чувство и така ще подържат ръцете си един час. Като продължат така опита една седмица, те ще повлияят благотворно върху онзи, у когото това чувство е слабо развито. Същият опит може да се направи с човек, у когото разсъдъкът е слабо развит. Също и с всички други чувства и способности. Този опит е основан на закона за скачените съдове. Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да стане преливане на енергия от един човек на друг, както се предават течности от един скачен съд в
към текста >>

578. Мислете за тялото си - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислете за тялото си. Вие ставате сутрин и нищо не мислите за тялото си. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в дробовете, в стомаха. Помислете за всички живи същества, които работят в него, и им изпратете по една мисъл, по едно благословение. Насърчете ги, дайте им сила и те ще се зарадват. А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тези работници. Изпратете една насърчителна мисъл към тези клетки. Те всичко разбират и има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчите ли ги, те се радват, защото те са съзнателни същества. Бъдете разумни, внимателни към тях. Говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете се. Въобще бъдете внимателни към тялото си, към клетките, които го образуват. Съвременните хора мислят, че в клетките няма съзнание. В тях по някой път има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо всяка сутрин пращайте по една добра мисъл към всички ваши клетки. Вечер преди да си легнете пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение. Ами че тези клетки са ваши слуги. Те ще кажат: “Нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му служим добре”. Съвременната Окултна наука доказва това нещо. Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си колкото искат: с десет, двадесет, сто, двеста години.
към текста >>

579. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

Упражнение за приложение на закона на внушението. Сега ще работите със закона на внушението върху себе си. Ще казвате: “Ще ида, ще ида, ще ида! Ще се моля, ще се моля, ще се моля!” и т. н. Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през следната седмица: ще си изберете една дума за понеделник – ден на Луната. Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите. Ще повтаряте много пъти тези думи, които сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението. Как ще си избирате думите? – Ето как: ще се спрете в себе си тихо, спокойно, без колебание и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави. Например, ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата “ще чистя”. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броиш точно сто пъти. Всички няма да изберете думата “чистя”, но ще изберете някоя друга дума, като например “ще нареждам”, “ще пълня”, “ще изпразвам” , “ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребявате думите:
към текста >>

580. Ролята на умът и сърцето в живота на човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Ролята на умът и сърцето в живота на човека. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т. е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си – като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но да се моли някой разумен да го свърже. Няма по-страшно нещо за човека от това да го свърже някой глупак. Ще се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови да ви вържат. Сърцето казва: “Понеже познавам природата ти и знам че обичаш да риташ, първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървим, е каменист и щом риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за теб, и за мен”. Не е страшно да бъде човек вързан, но той сам трябва да се връзва и развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва; когато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, слушайте едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни в Живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Вързан подразбира съприкосновение с Реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото човек трябва да се свърже и
към текста >>

581. Методи за работа на ученика. - Влад Пашов (1902- 1974)

за работа на ученика. Магията седи в това да знаеш на всеки удар, на всяка гор- чивина какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, добро или лошо, може да се смени. Ако някой не обича да учи, може да се застави да учи. Умът на човека може да се отвори и затвори, ако знаете какви методи да приложите. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага тези закони, с помощта на които отрицателните енергии се превръщат в положителни. Религиозните прилагат молитвата като метод за трансформиране. Добрите мисли, чувства и постъпки, добрите думи също са в състояние да трансформират горчивото в сладко. Връзката на човека с даровити и способни хора е в състояние да повдигне неговите нисши енергии във висши. Например, ако някой посредствен човек дружи с талантливи и гениални музиканти, за десетина години той може да стане добър музикант. Тази дружба оказва влияние върху неговото музикално чувство и той започва да работи усилено в областта на музиката. За да се развие известна способност в човека, тя се нуждае от специфична светлина, топлина и храна. Не й ли дадете тези условия, тя остава в потенциално състояние. Ако не поставите едно семе в почвата, то винаги остава семе, от него не може да излезе нищо. Обаче ако посадите семката в почвата при светлина, топлина и съответна храна, в скоро време от нея ще се роди дърво, което ще даде своите сладки
към текста >>

582. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията. Днес хората наричат фактите “истина”, но Истината носи Свобода, а пък фактът не освобождава човека. Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в душата си, човек не може да влезе в Правия път. Докато не излезе от пашкула, той не може да се развива. Докато не влезе в училището, той не може да учи. Под думата “училище”, ние разбираме Училището на Природата – Божественото училище. Молете се Природата да отвори вратите си за вас, да ви говори и да й отговаряте, да я слушате и да ви слуша.Това значи да работите с многократните процеси на знанието и да бъдете ученици на Специалния клас. Мислете върху предназначението на Специалния клас, защото ще бъдете поставени на изпит. Специалният клас има отношение към онези, които вътрешно влизат в него. Само те ще бъдат поставени на изпит. Как ще познаем кои влизат в класа? – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете; човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запазва естеството си и се проявява такъв, какъвто е, той е мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, за да станете мъдреци. (Мислите за Специалния клас са цитирани от “Закони на Доброто”, 33-та лекция “Светлина и знание”, държана пред Младежкия окултен клас на 25.04.1930
към текста >>

583. ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положение на работник в широк смисъл на думата. От физическия свят той се качва в Духовния, дето ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишени мисли. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишените мисли в Живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинска молитва. Следователно да работиш във всички области на Живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т. е. да възприемаш и прилагаш възвишените мисли, това е задачата на ученика, това е и задачата на всеки човек, който е дошъл на Земята. Не се занимавайте с мъчните въпроси, за вас са лесните въпроси. Упражнявайте се умствено, за да видите как ще се справите с големите мъчнотии първо в ума, а после на физическия свят. – “Какво да правим, като не вървят работите ни?” – Пейте. Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не върви, молете се. Работа, музика или песен и мисъл са трите свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. Защо човек трябва да пее или да свири? – Ако не пее и не
към текста >>

584. КОНЦЕНТРИРАНЕ НА МИСЪЛТА И МОЛИТВА - МЕТОДИ ЗА ОГРАЖДАНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Концентриране на мисълта и молитва – методи за ограждане. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез мо- литвата. Някои мислят, че като метод молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънец. Съзнателната молитва обаче е направо влизане в контакт с Този, към когото е отправена. Следователно концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден, човек не се простудява и нищо чуждо от- вън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на Приятеля си, който всякога може да му се притече на
към текста >>

585. МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Методи за създаване на приятелство. Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови един на друг да си помагате. Кой какво ка- зал и каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освобо- дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в хармония и Любов. Като ученици работете върху себе си – вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. От вас се иска да говорите само добри, по- ложителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добра мисъл и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате сурова материя за градеж, но нищо не можете да съградите,
към текста >>

586. МОЛИТВАТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвата като метод за работа. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в Духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога и външно и вътрешно ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от Пътя, по който ви води, сами ще се натъкнете на страдания. Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му
към текста >>

587. РАБОТАТА С МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ КАТО МЕТОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Работата с малките величини като метод. Като ученици вие трябва да работите с малки величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. С колкото по-малки величини работи човек, толкова постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да из- плаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в Духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли да му се отговори какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Докато се моли човек, трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и вижда около себе си. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на
към текста >>

588. ОПИТ И МЕТОД НА ДОБРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подо- бри, вие сте дали път на Доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто. Търсете Доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си пръчица, идете при Онзи, който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, каквото ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите. И тъй, да живеете с Доброто, това е най-лесният път. Без Доброто мъчно се живее. Доброто е свет- лина, която оправя пътищата на човека. Доброто е единица мярка на физическия свят. На Земята без Доброто не може да направите крачка напред. Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобиете Знание, Сила, богатство. Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка за нещата. Щом придобиете Любовта и Доброто като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят. Цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на Живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: “Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър”. По естество човек е добър. На Земята Доброто господства, а злото се подчинява на Доброто, за да живее в
към текста >>

589. СЛИЗАНЕТО И КАЧВАНЕТО, ЛЮБОВТА И МИЛОСЪРДИЕТО КАТО МЕТОДИ ЗА РАСТЕНЕ. - Влад Пашов (1902- 1974)

и слабите същества. Между Любовта и Милосърди- ето съществува тясна връзка. Ако Любовта не се прояви между майката и бащата, детето не може да се роди. Обаче щом се роди детето, Милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако Милосърдието не поеме детето, то умира. Следователно, за да реализира своя идеал, Любовта трябва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейните сили. Някои религиозни хора ис- кат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слязат в долините между хората, да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се лишават от благата на Живота. Човек трябва да слиза и да се качва, да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Някой се е качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив; това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините, те страдат и се мъчат, чакат някой да им помогне и ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тези хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш. Да мисли човек, че от върха на планината може да реши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане Ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение. Любовта трябва да роди Милосърдието. Ако не роди Милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещия не проявя- ва милосърдие към ближните си,
към текста >>

590. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

и го оставя сам да се възпитава. Ако следва нейните методи, той ще има добър резултат. Всяко същество има свои специфични методи за възпитание. И всеки човек, учен или прост, също има специфични методи за възпитание и самовъзпитание. Изобщо, когато човек иска да се възпитава или самовъзпитава правилно, трябва да следи методите на мъдреците и на светиите, защото те черпят знания от Разумната Природа. Проследете техния живот да видите как лягат, как се мият и обличат, как се молят и работят. Чрез самовъзпитание човек може да измени стария живот и да влезе в областта на новия, дето нещата стават
към текста >>

591. ЗНАЧЕНИЕТО НА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ЗНАЧЕНИЕТО НА МОЛИТВАТА. Инсталацията на човешкия организъм се поправя чрез молитвата. Молитвата не е нищо друго, освен апел на човешката душа към Разумния свят да изпрати оттам майстори-инженери да поправят инсталацията му. Не се ли поправи инсталацията навреме, човек се вкисва, нарушава се правилният ход на сърцето му, вследствиена което се явяват различни
към текста >>

592. Молитвата като метод за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Молитвата като метод за концентриране. Като кажем да се молим, пред нас изпъква възвишен, красив свят, напълно хармоничен. Молитвата въвежда човека в света на Хармонията. И да не влезе човек в този свят, за предпочитане е да мисли за него, отколкото никак да не мисли. Благословение е за човека да потъне в мисъл за възвишения свят, макар и да не живее още там. Затова казваме, че човек трябва да мисли за Бога, постоянно да Го държи в ума си, макар Той да е още недостъпен за него. Следователно мислете за Бога, вярвайте в Него, обичайте Го, за да държите съзнанието си будно, да отправяте ума си към Възвишения свят. Като мисли за Възвишения свят, за възвишеното, човек възприема Новото. Това не значи, че изведнъж ще стане нов човек и ще се отрече от старото. Новото постепенно измества старото, както новите плодове изместват
към текста >>

593. Човек не може да се моли на всяко място - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек не може да се моли на всяко място. Законът на хармоничните и дисхармонични точки в Природата има отношение и към молитвата. Човек не може да се моли на всяко място. Най-напред той трябва да намери някое хармонично място за молитва. Молитвата е израз на велика хармония. Ако не може да постави мислите и чувствата си в хармония с Природата, човек не може да се свърже с нея, не може да отправи мисълта си нагоре. Природата няма да му окаже своето
към текста >>

594. Тайна молитва - Влад Пашов (1902- 1974)

Тайна молитва. Тайна молитва – коленичили на дясното
към текста >>

595. Празникът на труда 22 септември - Влад Пашов (1902- 1974)

работата за Господа, и ще го наречем “Празник на труда”. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември (22 септември нов стил) ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празникът на труда. Слушайте да ви кажа: на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен, тези 365 часа да бъдат благословени тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните; ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се определи за размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да употребим за най-добрата работа. Аз съм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер можете да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата. Тъй щото през деня имате три възможности да посветите един час за Господа. Ще се молите всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите да ви се създаде работа за този час и вие ще видите как
към текста >>

596. Размишления с молитви - Влад Пашов (1902- 1974)

Размишления с молитви. Само разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия. 1. Размишления върху Любовта и четене на “Добрата молитва”. 2. Размишление върху Мъдростта и четене “Отче наш”. 3. Размишление върху Истината и четене “Добрата молитва” и “Отче наш”. 4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”. 6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов! Бог е Любов и Той е единствената връзка на Живота. Благословени са всички, които следват Неговия
към текста >>

597. Молете се един за друг - Влад Пашов (1902- 1974)

Молете се един за друг. Молете се един за друг за опрощение на греховете си, но Бог да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца. Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя във вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: “Ние можем да направим всичко”. Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, ще прояви Любовта си, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на Новия човек. Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване. С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на Живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в
към текста >>

598. “Добрата молитва” като пропуск - Влад Пашов (1902- 1974)

“Добрата молитва” като пропуск. “Добрата молитва” като прочетеш, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: “Господи, Боже наш”, ще минеш през първата врата. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: “С всяка молитва можеш да минеш”. Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви; те мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, дадени от хора, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещени молитви. Една молитва, каквато е “Добрата молитва”, тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. За пример в първото изречение: “Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме”, ако можете да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал Живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива. И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за
към текста >>

599. Формула-молитва за даровете на Духа - Влад Пашов (1902- 1974)

Формула-молитва за даровете на Духа. Бог е Любов, Бог е Живот, Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя
към текста >>

600. Как трябва да се чете “Добрата молитва” - Влад Пашов (1902- 1974)

Как трябва да се чете “Добрата молитва”. Когато четете “Добрата молитва”, най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат, поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен – във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна Сила, онези вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитва – никаква раница. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като
към текста >>

601. Методи за справяне с отрицателните прояви - Влад Пашов (1902- 1974)

гневи!” Гневи се, но не изпращай гнева навън. Как ви се вижда тази философия? После, дойде съмнението, съмняваш се в нещо; не изпращай съмнението навън, дръж го, нека те човърка. А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три, накарай го да работи. Това са отрицателни страни в Живота. Вие като ученици разумно трябва да разглеждате всички прояви на Живота. Сега аз ви давам един метод, по който да работите. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да имате каквато и да е професия; помислете какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш хиляда лева повече, но то не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвите си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво ви недостига. Много работи ви не достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта да ви
към текста >>

602. ВЛИЯНИЕ НА ОТРИЦАТЕЛНОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

на отрицателното. От чисто практическо гледище човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнетизират и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Видиш ли, че бесят или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, някаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от Невидимия свят, да отворят пътя на душата му. Следователно нека остане във вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили. Ако двама братя или две сестри от Новото учение се скарат или сбият, те непременно ще почувстват някаква вътрешна тъга в себе си. Те изпитват тъга, защото са се наранили вътрешно и трябва да превържат раната
към текста >>

603. ЗА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

молитвата. Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си: истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който той
към текста >>

604. НОВОТО, КОЕТО ИДВА - Влад Пашов (1902- 1974)

което идва. Сега иде вече Новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, които ни свързват с Мъдростта, възвишени чувства, които ни свързват с Любовта, и красиви действия, които ни свързват с Истината. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. Затова Христос казва: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. За да намерим този Път, ние се нуждаем от Светлина, от Мъдрост; за да дойдем до Истината, ние се нуждаем от красиви действия и най-после, за да дойдем до Живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна Божествена Наука, с която ще можем да
към текста >>

605. ШЕСТО ЧЕТИРИСТИШИЕ: ЗА ЖИВОТА. - Влад Пашов (1902- 1974)

1930/31 г. Второто полугодие започва от 21 февруари 1931 г., събота. През второто полугодие ще се повтори всичко, преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие – в съботните дни, през второто четириседмичие – в неделните дни, през третото четириседмичие – в понеделничните дни, през четвъртото – във вторничните дни и т. н. През другото време по свобода може да се молите един за друг, за да ви се оправят работите. През годината ще се чете 16 глава от Деянията на Апостолите. Това, което пише там, се отнася за нашата работа през
към текста >>

606. МЕТОД НА РАБОТА С МИСЪЛТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за работа с мисълта. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този и на онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл. Потърси една добра черта в характера на човека, от когото мислиш да искаш нещо, и я дръж в съзнанието си. Тогава без да му се молиш, той ще бъде готов да ти услужи. Още с влизането при него, сърцето му се отваря и той сам ти предлага своята услуга. Всеки може да направи опит, за да види действието на добрата мисъл. Без нея много ще хлопате и няма да ви се
към текста >>

607. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко е за добро. Всичко, което се случва с учения и добър човек, произвежда добър резултат. Всички явления в Природата – изгряване и залязване на Слънцето, изгряването на звездите, духането на вятъра, шумоленето на листата, валежът на снега и на дъжда – се отразяват благоприятно върху хода на човешкия живот. Няма явление в Природата, което да не се отразява върху човека. Като знаете това, използвайте всичко за
към текста >>

608. Господи, моля ти се, изпрати ми един Ангел ... - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, моля ти се, изпрати ми един Ангел да ме научи да правя най-малкото добро, да ме научи да правя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото Знание, да ме научи да дам на хората най-малката Свобода и как да проявявам най-малкото
към текста >>

609. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

причинно мислене, трезв и ясен поглед за нещата. В низшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение и той или издига човека до най-високото положение в живота, или го сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и превъзмогвайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн. Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това
към текста >>

610. 1-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде 10 пъти по-добър от сегашния. Затова заслужава да пожертвувате всичко за него. 4. Като ученици на окултната школа, вие трябва да работите според методите на окултните, на мистичните школи. Тези методи са взети от Живата Природа. Само с тях човек може да се справи с противоречията на своя живот. 5. Сега понеже вие влизате в Школата, трябва да знаете, че методите на Школата са различни от онези, които имате при обикновените молитвени събрания.
към текста >>

611. 2-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

човешкото честолюбие и човешката гордост. После да впрегнем изпълнителните способности на човека в работа, да развием речта и да я турим в правилен път. После да създадем правилна форма за живот. Това са задачите, върху които трябва да се работи. И след като се развият тези центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известни космични течения. И тогава можем да манипулираме вече. Та предстоят упражнения, упражнения. 5. Сега тук в школата не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за учене. Вие сте дошли в Школата с известни предубеждения, мислите че знаете нещо. Вън от Школата знаете много, вътре в Школата нищо не знаете. Сега вие влизате в школата и мислите, че Господ ще ви просвети и ще ви научи. Който не учи, Господ не го научава. Тук в Школата ще се стегнете да работите, разбирате ли? Аз ще очистя Школата, аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямаме нужда от тях. А вън в света има много работа, тук не си губете времето, грехота е. Вие ще паднете в едно изкушение, да си представяте, че се учите и след това ще дойде лицемерието и лъжата. Нека останат 10 души, но които учат. Ако и те останат и не се оправят, и тях не искаме. Онези, които мислят, че много знаят, да си излезнат. Нямаме нужда от тях. И тези, които знаят да критикуват, моля да излезнат, няма защо да се занимаваме с тях. В школата ще останат само онези, за които е казано в Писанието: Ако не станете малки като децата, няма да влезете в Царството Божие.
към текста >>

612. 3-то Писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

астралния свят и една ясна престава за менталния свят, който е свят на Мъдростта. Докато астралният свят е светът на най-ниското проявление на Истината. 8. Сега като влизате в окултната школа, трябва да се стремите да научите Божествения език на нещата. Това е една от задачите на Школата, да ви научи на азбуката на Божествения език. Знаете ли какво значи да се говори на Божествен език? Този език си има азбука. Азбуката на Божествения език всеки ден ви се преподава. И туй дето се молим, любим, вярваме, това за сега са средства да ни предадат този език, да изучим Божествения език и да разберем силата му. Любовта е път за изучаване на Божествения език, Вярата също е път да научим Божествения език. Мъдростта също е път да научим Божествения език. Истината също е път да научим Божествения език. Щом научите този език, сегашният ви живот ще се осмисли. Знаете ли какъв е Божественият език? - Две неща има, по които вие можете да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените дума и сте се молили, вие ще усетите под лъжичката една приятна топлина, ще се разшири душата ви и ще усетите, че скоро ще ви се отговори на молитвата, получавате насърчение. И не се минава час, два, три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, но усещате в себе си една твърдост, ожесточение, като че молитвата ви е една педя над главата и не дохожда никакъв отговор. В такъв случай вие говорите с Бога на един непознат език и Той не ви отговаря. Когато говорим съобразно
към текста >>

613. 10-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

и когато одумваш, законът те свързва. Та като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. При съмнението се явява и нещо друго. Вие направите една погрешка и търсите причината извън себе си, като казвате: Аз направих тази погрешка, защото тъй и тъй беше. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: Аз в дадения случай, имах слаба воля, затова не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата. Съзнай погрешката си и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една погрешка, за да ви даде Бог сила да издържите срещу погрешките. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и най-после ще кажеш: Победата е моя. Но 95 пъти трябва да се молиш, за да се свържеш с Бога. За да се свърже с Бога от ученика се изисква постоянство. Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. За да се борите успешно със съмнението, не се самозаблуждавайте да мислите, че сте силни. Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй е казано в Писанието: "Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се
към текста >>

614. 14-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

школа не е едно религиозно общество, в което да се афектирате от своите чувства, а е едно общество, в което всички трябва да учите и да развивате мисълта си и всичките мозъчни центрове, за да бъдете всестранно развити и във всичките си желания, мисли и действия да постъпвате точно. На ученика не се позволява да се стряска. Ако искате да успявате, трябва да имате спокойствие, самообладание, да не обръщате внимание на страничните мисли, които ви идват от дявола, когато вие се молите и когато учите. Трябва да се концентрирате и да не се поддавате на странични мисли, които искат да ви отклонят. Всеки може да възпита така волята си, че в даден момент да регулира всички мъчнотии. 33. За придобиването на обикновеното знание, за обикновената наука се изискват 20 години, а като окултни ученици ви трябват още повече, трябват ви най-малко още 20 години, в течение на които ще добиете поне елементарни окултни познания, които ви са необходими в живота, за по-нататъшното ви развитие като окултни ученици. Защото окултното развитие не може да се завърши в едно прераждане, необходими са най-малко няколко
към текста >>

615. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбираш неговия език, ще я намериш точно на време. 15. Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали по вашия път и го познават много добре. И те са готови да ви услужат, тъй както някой виден професор помага на своите студенти в лабораторията. Правете опити и работете. Ако опитите ви не излизат сполучливи, помолете професора да ви покаже как се прави този опит. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всички наставления, които ви са необходими. Той ще ръководи опита, а вие ще работите. Следователно, когато вие се намерите в противоречие с живота, ще повикате на помощ едно от тези разумни Същества, които са ваши приятели, но ще ги слушате. Ще бъдете много внимателни с опита, който правите. Този опит става във вас. Вие сте една лаборатория, а вашите мисли и желания са елементите в нея. Като постъпвате така ще видите, че животът е приятен. Затрудните ли се, ще повикате професора и с всичкото си смирение ще внимавате, ще го слушате и ще си отбелязвате всичко, което той прави. Ще отбелязвате в книжката си кое шишенце на кое место се намира. Трябва да бъдете внимателни към себе си. При това ще приложите вашата вътрешна опитност. Тя ще даде стабилност на характера ви. Туй ще създаде онази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума ви. Защото има неща, които се разбират само при една
към текста >>

616. 19-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

законите и постъпват съобразно с тях. Че някой прекарал 10 години в лудницата, това не е важно. За тях е от значение да научи урока си. Ако го е научил, те са доволни от него. Ако не го е научил, той може да прекара още 20 години в лудницата. Те не гледат на живота като обикновените хора. Ако някой е научил законите на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова. Не е ли научил още урока си, те му оставят същия урок, макар и за 20 години още. Че някой се молил по 3 пъти на ден, че се молил 20 години наред, това нищо не значи. Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога, ако не си е научил
към текста >>

617. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и
към текста >>

618. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа си, самообладанието си, значи не е издържал изпита си. Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли. Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/. Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
към текста >>

619. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Господ или Учителят ти те постави пред една трудна задача, Той има високо мнение за тебе. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно ще дойде злото. Ако при тези страдания във вас преодолява Старозаветният живот, вие ще се озлобите и ще кажете: Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания. Ако Новозаветният живот преодолява във вас, вие ще се съблазните и ще кажете: Защо тези страдания идват върху мен. Аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и
към текста >>

620. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот. Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце. Вие може да си помогнете чрез правата мисъл и чрез молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния език, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представя един израз, в който взема участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото сърце. Молиш ли се, кажи: Господи, да бъде Твоята воля. Аз ще приема на драго сърце всичко от онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти, без никакво престъпване на Твоя закон. Тъй Ученикът трябва да каже на Учителя си: Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Такъв трябва да бъде Пътят на Ученика. Ако тръгнете в този Път, ще видите новата светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствувате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само
към текста >>

621. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

но ще дойде време, когато тя ще действува специфично върху вас. Едно време майка ви се грижеше за вас от вътре, а сега ви дава храна, условия отвън, а вие сами ще се храните. Да мислиш, значи да се храниш. Да чувствуваш, значи да се храниш. Това са условията, храната, която Бог ни дава. Колкото по-добре мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. 45. Вие сте Ученици и за да напредвате, трябва да се молите. Молитвата е наука. Молитвата представя велико почитание и уважение, велика Любов, която трябва да имаме към Първата Причина, която ни е дала живота. 46. Старозаветните, Новозаветните и Праведните живеят по закона на частите, всеки живее за себе си, затова живеят в постоянно противоречие. Те не разбират смисъла на живота от гледището на Ученика, от гледището на Цялото. Те всички искат почитание. Единствен, който не иска почитание, това е Ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става Ученик. Само Ученикът учи, всички други се занимават, те живеят един физически живот. Животът на Ученика е идеал на човешката душа. Този живот включва разбиранията на четирите живота. Това са четири различни направления. 47. Задачата на Ученика е да научи всички закони. Един от законите е, че ако човек при благоприятните условия посее семената на Духа - новите идеи - това ще ви донесе узрелите благословени плодове на вашия труд. Ако обаче при благоприятни условия не посеете идеите на Духа
към текста >>

622. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

бъдат Ученици. И след време, когато нашата земя и цялата Слънчева система завършат своето развитие, те ще минат като Ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не Ученици. Думата Ученик не е подходяща да изрази идеята, която е скрита в това понятие. 65. Когато някой път питаме Господа и Учителя за нещо, те мълчат, не ни отговарят, това показва, че ние сами трябва да проучим този въпрос. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим. 66. Молитвата на Ученика. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, като каже: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене. Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля. 67. Ще наблюдавате вашите душевни състояния и ще знаете всеки ден в коя фаза на живота се намирате: Старозаветен ли си, Новозаветен, Праведен или Ученик. Когато дойдем до живота на Ученика, той се занимава с Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот. Орачи, овчари и гостилничари ви са потребни. Искате ли да имате щастие в дома си, трябва да имате и орачи, и овчари, и гостилничари. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате един Ученик. 68. Вие не можете да отидете сам при Учителя. Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва
към текста >>

623. 33–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

чувствате право, то е благо най-първо за самите вас и после за окръжаващите. Само така можете да бъдете носители на Божествения Живот. 72. Вие сте в последната фаза на духовното раждане, затова ви е нужен мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на духа. За всяко творчество са необходими благоприятни условия. Колко повече са необходими тези условия за нас, които трябва да родим велики мисли. За да дойдат тези благоприятни условия, нужна е молитва. Само молитвата може да създаде тези благоприятни, тези благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка и Любовта може да дойде само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външното четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, за да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душите ни се явява Светлина, Мир, Радост. Дето е Любовта, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на вратата ви да не се уплашите. Тези хора, които ви обичат, всякога заслужават вашата Любов. 73. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух, и ближните си като себе си, и най-после и врага си. Вие като ученици трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих. Това е задача, която за в бъдеще трябва да разрешите. 74. Бог благославя всички, които работят в каквото и
към текста >>

624. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, т.е. ако не вдигнете Доброто и Злото на гърба си. Защото и Злото обича Бога. Злото представя разумни същества, както и Доброто, само че Съществата на Доброто вървят в правия Път, а тези, на Злото, са се отклонили от правия Път. И едните, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Него, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение живеят по своему. Те са видели, че Бог е с черно лице и седи на черен трон с черна патерица в ръка. Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположни схващания за Бога. Като слушате описанието на злите Духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога и за Битието? 95. Ученикът и силите на Природата. Като Ученици, вие трябва да разбирате силите на Природата и да вървите съобразно с тях. Четириъгълникът и триъгълникът представят качества, сили, които съществуват в природата и трябва да разбирате техните закони. Триъгълникът е закон на примирение, закон на хармония. За да има хармонично съчетание между двама души, между тях трябва да има поне три допирни точки. Квадратът представя мярка на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си
към текста >>

625. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

всички останали Добродетели, за да ги придобиете, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, е Любовта. Господ, като знае всички навици и слабости на хората и вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Причината, дето страдаме, е защото не приемаме Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат през тесния път, а този път е без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще кажат: Моля ти се, ела с нас, не ни оставяй. 99. Любовта като вътрешен стимул в живота на Ученика. Всички ние трябва да имаме един вътрешен импулс, който да ни тласка напред. Без този стимул няма прогрес. Любовта е именно този стимул. Без Любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите. Вие трябва да живеете освен за себе си, още и за другите. Да живееш за другите, значи да даваш подтик на Божията Любов в себе си. Следователно, обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул у вас, и вие ще дадете израз на душата си. Човек все трябва да обича някого. Любовта е велик стимул в живота. Обикнете ли някого, бъдете уверени, че Бог ще ви благослови за тази любов. Променяте ли любовта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този, който мени любовта си. Това подразбира, че Невидимият свят остава индиферентен към него. 100. Отличителни качества на хората на Новото Учение. Ние, хората на
към текста >>

626. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

всички видове храни, всички видове плодове. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно специално чувство, което на всяко време му подсказва какво трябва да яде. Защото в дадения случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими за съграждане на организма и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. 136. Силата на общата молитва. Да допуснем, че като Окултни Ученици вие се събирате на обща молитва. Какво се иска от вас в случая? Сърцата и умовете ви трябва да се отворят, че всички заедно да създадете вътрешна връзка с невидимия свят, всички да се почувствувате радостни и весели. За сега за вас молитвата е дълг, но не и резултат на вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. 137. Какво трябва да изучава Ученикът. Като Окултни Ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас. Ще изучавате влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният Ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добрите условия за здравето, което е необходимо за проява на правата мисъл. Мисли ли Ученикът право, той ще изпитва красиви и приятни чувства. 138. Като Ученици, давам ви следното правило: Окултната Наука не търпи
към текста >>

627. 37–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ще настъпи тъмнина и дълго време след това трябва да чакате, докато отново попаднете на вашия свещен час. Свещеният час иде периодически всеки ден в един в същи час на деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон. 142. Болестите на Ученика и лекуването им. Болестите представят задачи за Ученика. Обикновените хора могат да се лекуват по какъвто начин искат, но Окултните Ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. За хората на света е позволено да се подлагат на операция, но на Окултния Ученик не е позволено. Операциите са излишни страдания. Всеки от вас, който страда от някаква болест, показва, че е нарушил някои от законите на Разумната Природа. 143. Ученикът и спиртните напитки. Не е позволено не Окултния Ученик да пие бира, ракия, вино и други спиртни напитки. Само вино препоръчвам като лечебно средство и то в краен случай за стопляне на стомаха. Сладко вино може да пиете. Като ядете плодове, трябва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, особено ако са малко загнили. След това ги измийте с топла вода. Имайте като правило: всичко, което внасяте в устата си, да е абсолютно чисто. 144. Ученикът и чистотата. Чистотата е необходимо качество за Окултния Ученик. Затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден - сутрин, на обед и вечер. Ако ги миете 10 пъти на ден, още
към текста >>

628. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

за всички ви. Сега вие сами ще си създадете тази атмосфера. 13. Окултните Ученици трябва да бъдат слепи за погрешките. И като Ученици на една Окултна Школа едно правило ще пазите, ако искате да запазите отношенията си правилни: всеки един ще намери една добра черта в другите и ще я държи в ума си и тогава те ще го обикнат. И ако те намерят у тебе една добра черта и ти ще ги обикнеш. А сега вие се срещате и си търсите най-лошите черти и ги държите в ума си. И тогава започвате да се молите, ходите в Окултната Школа, но понеже сте избрали най-лошата, след като сте свършили молитвата си, уж мислите добро за другите, но изпъкне лошата им страна в ума ви и ви разваля доброто настроение, добито от молитвата. Та вие като Окултни Ученици, за да пазите характера си и хармонията помежду си, ще пазите правилото да намерите една добра черта в другите. Всеки един от вас има една добра черта. Намерете тази добра черта помежду си и я дръжте в ума си. Само така ще можете да си помагате, така и Господ ще ви помага, и ангелите ще ви помагат, и светиите ще ви помагат. 14. Окултният Ученик трябва да има нещо мистично в характера си. Изгуби ли тази мистичност, животът му става празен и безсмислен. Окултните Ученици трябва да бъдат слепи за погрешките. 15. Правилата, които ви давам в Школата, трябва да ги прилагате постоянно. Аз ще ви дам още други правила. Изведнъж светии няма да станете. Защото за да станете светия се изисква не един живот, но много животи се изискват. То е съвършенство,
към текста >>

629. 42-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

държите главата си, как да държите ръцете си. Вие ще кажете, че тези неща са маловажни. Не, тези неща са важни. Вземете в електричеството тези два полюса, когато токът е пуснат и има контакт, ще получите такъв удар, че ще потреперите. Ръцете на човека са двата полюса на електричеството и ако вие в известно време съединявате ръцете си, ще видите какво ще стане. Не е безопасно всякога да съединявате ръцете си. Има моменти, когато ние трябва да държим ръцете си отворени. И когато се молите ръцете ви не трябва да бъдат свити. Някои се молят със свити ръце. Такава молитва е лоша. Господ не приема такава молитва. Защо и за какво аз няма да обяснявам сега. Във време на молитва ръцете трябва да се държат отворени нагоре, без да са съединени. Защото ако са съединени, образува се един лош контакт и ще произведе лош резултат. 36. В живота съществуват две положения: Първо, когато вършим една човешка работа, трябва да мислим първо и после да действаме. А когато вършим една Божествена работа, първо трябва да действаме и после да мислим. В този случай когато ти действаш, Бог ще мисли за тебе. Той мисли, ти действаш. В Божествения свят е тъй. Той ще ти даде план, няма какво да мислиш, ще извършиш работата му, няма да разсъждаваш. Той ще мисли. А когато ние искаме Бог за нас да действува, ние трябва по-напред да сме обмислили нашия живот, и тогава Бог ще извърши работата, тъй както ние сме я обмислили. И както ти мислиш, тъй и Господ ще действува. И Бог е много внимателен в това
към текста >>

630. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

проявява на земята, между нас, а не онази Любов, която не я знаем. Висшата Любов е само тази, която може да издържи всички грехове на света, всички безконечни грехове на хората. Тя е Любовта на Ангелите и на Боговете. Това е Любов. А Любов, която не може да издържи греховете на хората, това е помия. Туй е моето определение на Любовта. Защото праведният няма нужда от Любов. И Господ няма нужда от Любов. Но понеже тези слаби същества, които са искали Господ да им даде живот, те Го молят, заставят Го да ги люби. Той има много важни работи, с които се занимава, но понеже те като хлопат, хлопат на вратата, най-сетне Той ще стане, ще си наруши мира да види какво искат. Те казват: Ти ни даде живот, сега ще ни упътваш. Ще ви упътвам, казва Господ. Говоря по човешки. 71. Вашата сегашна интелигентност, вашата сегашна сила, в сравнение с* интелигентността на един Окултен Ученик, той нито един път не може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентност е достатъчна? - Не, тази интелигентност трябва да се увеличи хиляди пъти, защото има да се завърти едно голямо Божествено колело. И апостол Павел казва, че естественият човек трябва да се превърне в духовен, защото естественият човек не може да разбере духовните работи. Вие като Окултни Ученици трябва да измените туй ваше състояние. 72. Искам да имате едно правилно схващане за нещата. Благата няма да дойдат сами. Те няма да капнат като круши. Те могат да дойдат и да си заминат. Ако искате едно Божествено благо да
към текста >>

631. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

но в езика на Мъдростта не се позволяват никакви изкривявания, никакви промени. Мъдростта всичко изправя. Нейният език е съвършен. Истината пък оценява всичко в своята пълнота. Тъй щото не е важно какъв е бил животът ви в миналото. Оставете този живот настрана. Какъв е животът ви сега, това е важно за вас. За бъдещето не мислете. Когато се изправите пред бъдещето, то става настояще. Словото е хляб и няма по-хубаво нещо за човека от това, да слуша Божието Слово. Казано е в Господнята молитва: Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес. Словото е насъщна храна за душата, от която тя се нуждае всеки ден. Когато душата се храни със Словото Божие, тя става силна, мощна и велика. Който е хранил душата си със Словото Божие, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготовлявате да станете граждани на това Царство. Ако се храните със Словото Божие, вратите на Царството Божие се отварят за вас. За тази цел вие трябва да бъдете абсолютно здрави: да имате здрави крака, ръце, очи, уши, мозък и сърце. Не мислете, че ако сте болни, ще ви занесат в Царството Божие на носилка. В Царството Божие болни не приемат. Отвори ли се веднъж вратата, вътре ще влязат само онези, които са здрави и могат да станат. Които са болни и не могат да станат, те ще чакат втори път да се отвори вратата на Царството Божие. Това значи: които чуят гласа на Господа, ще оживеят. Които не чуят гласа на Господа, ще останат за други времена. Бъдете като светлината ако искате да влезете безпрепятствено в
към текста >>

632. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

човек трябва да съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него. Той не трябва да приема отвън нищо чуждо, докато войната в него не се свърши. Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в себе си, той може да приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават. Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото сам по себе си човек е егоист, мисли само за себе си. Единствената Реалност, на която човек може да се моли и от която може да получи отговор, е Бог, който се проявява в съчетанието на нещата. Бог е вложил известен капитал, известно богатство във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговата мисъл, която трябва да се разработва. Изпълнението е вложено в сърцето на човека. И наистина за да изпълни нещо, в сърцето на човека трябва да се яви някакво желание. 142. Служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от служенето на Бога. Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни. Такъв човек всякога е богат, защото като отива при Бога, той всякога приема, разбогатява. Щом отива при хората, той всякога дава, прилага. Който правилно взема и правилно дава, той живее в закона на съчетанието. Изразът на този закон е в приложението и изпълнението на доброто, вложено в ума и сърцето на човека. Законът на приложението се изразява чрез сърцето, а законът на изпълнението - чрез ума. И тъй, давате ли на хората от благата, които Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна
към текста >>

633. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

сърце. А волята -това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, това подразбира, че умът и сърцето му са продуктивни, че те са работили съгласно Божиите закони. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето му са вървели по новия път. Няма ли воля, това показва, че те са бездетни. Тези хора са живели един грешен живот. Човек без воля, това значи, че в духовния живот това е едно израждане. Това определение на волята не е като определението на съвременните философи. 170. Молитвата на Ученика. Господи, просвети нашите умове, дай ни светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе и грехове сме натрупали до гуша. Молим Ти се, дай ни знание и Мъдрост, да изпълним Твоята воля. Знание ни дай, че като добием знание, да Ти служим с всичкото си сърце, че да се зарадваме, а Ти да се веселиш, че се учим. 171. За проучаването на Окултната литература. /Тази мисъл по-рано я изнесох, сега нарочно я повтарям поради важността й. Има повторение и на други мисли, било поради важността им, било по причина на други обстоятелства/. На всички ви трябва Мъдрост и знание. Някои от вас, които са по-напреднали и са чели чужда литература, има книги които описват различните полета на духовния свят, нека ги прочетат и да разправят и на другите в частен разговор какво се говори за тези полета. Ние нямаме време да се спираме да предъвкваме написаното в книгите. Вие ще го прочетете, а пък аз ще говоря за неща, които не са писани. Сега някой рече да говори нещо,
към текста >>

634. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

сте Ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да напишеш, но напиши нещо, глупаво да е, но напиши нещо. Темите, конто се дават в Школата, вървят по един особен закон. Вие може да не кажете нещо умно и аз не искам да кажете нещо, но да размишлявате върху зададената тема. Вие като разсъждавате върху темата, самият предмет, върху който размишлявате, ще внесе малко светлина, а тя гради нещо във вас. 263. В Школата. Аз изнасям какви са законите на развитието. Божиите закони са неумолими в развитието ни. Те не са нещо, което да се изменя. Ние трябва да се подчиним абсолютно на тези закони. Това трябва да имате пред вид. Тъй както Бог действува, и ние ще действуваме. 264. Изпитанията на Ученика. В света има много книжни прегради за изпитание на Ученика. Затова Ученикът трябва да бъде смел. На първо място ще турите диамантена воля, на второ място - музиката като едно средство за облагородяване и после ще говорим за друга наука. 265. Като Ученици на Окултната Школа за всеки предмет, който проучавате, ще се спирате върху главните отличителни черти. 266. Ролята на Любовта в живота на Ученика. В сегашното ваше положение като Ученици бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещето ви положение в другите съществувания. 267. Ученикът и неговите мисли и чувства. Вие като Ученици още не мислите. Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувствуваш, значи да преживяваш нещата, поне частично, поне малки преживявания да имаш. 268.
към текста >>

635. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

големи резултати. Всички резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва това, което очаквате. При сегашните условия трябва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да попеете малко. Та ще оценявате малките неща и ще благодарите за тях. 343. Ученикът и неговите състояния. Всички отрицателни черти в човека са все живи същества, от които той трябва да се освободи. Те черпят от неговите сокове. Ето защо, по един естествен начин чрез музиката, пението и молитвата той ще може да се освободи от тези същества. Следователно трябва да пеете, да свирите, за да тонирате вашите тела. 344. Ученикът и критиката. Вашите знания като Ученици ще минат през критика. Затова няма да бързате да се произнасяте, няма да се критикувате. Не е хубаво да се изнасят слабите страни на хората. По-добре е да се изнесат добрите страни. Критика, в която не присъствува никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас. 345. Илюзиите в живота. Много хора, много Ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконнородени деца. Заблужденията, които карат хората да страдат за Бога, за Ангелите, чул, недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си, това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш, опиташ и знаеш. Туй, което другите знаят, то е истина за тях. По-нататък, истина за двама души е това, което двамата са видели и са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е
към текста >>

636. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

един я реализира. И каквото Той печели, всички, през които е минала, ще спечелят. Каквото той губи, всички ще изгубят. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взима участие. Ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично кой ще го извърши. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемете ги и не се спирайте! Да кажем, че някой от вас повикат да се молите за някого да оздравее. Ти кажеш: чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго. Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек, ти се моли, моли. Подпиши се, но мълчи и провери. Като оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. 437. Ученикът трябва да бъде смел. Учениците на Божествената Школа трябва да бъдат смели и решителни, да се не боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй. Дойде ли, тя ще причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. 438. Животът на Ученика. Животът на Ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на
към текста >>

637. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

държим за Бога. 550. Непреодолима вяра. От всички се иска непреодолима вяра без абсолютно никакво съмнение. Бог е започнал туй дело и Той ще го доизкара. Няма сила в света, която може да попречи на това дело. То е свършен факт. Ако вярвате, фактът е свършен. Ако не вярвате, не е свършен. За други не е свършен, за нас е свършен. Тъй щото според нас, в дадения случай Бог е, Който действа. Неговата воля е да бъдем любещи, мъдри и да сме носители на Божествената светлина. Нека всеки се моли Бог да преодолее над всичко и да дойде Царството Му на земята. Вие чакате да дойде Царството Божие от някъде другаде. Не, ще станете сутрин и ще кажете: Аз желая да дойде Царството Божие на земята и да бъда носител на неговата светлина. Ти го пожелай и то ще дойде. Господ работи в света. Като го пожелаем всички, Господ ще извърши това. Значи, ние всички трябва да отворим сърцата си за Господа. 551. Молете се един за друг. Казано е в Писанието: Молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всички да се увеличи доброто. 552. Важен закон. В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голяма сиромашия, а когато е богат, тогава има най-малки условия. Същият закон се отнася и до знанието, когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви светлината. А когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да прояви светлината. Той не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи
към текста >>

638. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

ще блесне отново, като я измиете. * Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому. * Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел. Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог. * Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете. * Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте. * В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него. * Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. * Под ближен се разбира онзи човек, у когото
към текста >>

639. АСТРОЛОГИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

произлиза от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена. Тя е физиология на човешката душа. Всеки човек има едно слънце, което определя щастливите години в живота му. Теченията, които идват от Слънцето, проникват и в цялата слънчева система. Разумният човек използва само тези часове, дни и месеци, които са полезни за него, а онези, които му носят нещастия, ги прекарва в пост и молитва. * Зодиакалният кръг е разделен на 12 равни части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие и служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите от съзвездието, с което е свързан. Човек се намира под влиянието на дома, в който е роден. На всеки 25 хиляди години зодиакалният кръг прави пълно обръщане. А всяка слънчева година се равнява на 25 хиляди наши години. Според слънчевите зодии, ние сме в последната. * По качествата, които имат различните същества, може да се разбере от коя планета идват те. В бъдеще всички същества ще се събират на Слънцето, за да образуват нов тип. Слънцето е центърът, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва да се обоснове и докаже. * Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на Слънцето върху него. Луната пък оказва влияние върху идеите и религията му. А материята, с която са облечени формите, е взета от
към текста >>

640. АУРАТА НА ЧОВЕКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

здравословна аура, за да постигне нещо. * Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват. Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви измъчва. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете, едно желание и една постъпка ви мъчат, докато не ги разбирате, щом ги разберете, мъчнотиите изчезват. А неразбирането наврежда на аурата. * Доброто е храна за човешката аура. * Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни влияния. Щом е ограден, той не се простудява и заразни болести не го нападат. * В душата си не бива да унижавате никого, никога! Ще почитате всички и няма да се месите в аурата на когото и да било. * Плашите ли се постоянно, вие разстройвате аурата си, тогава и силата ви не може да се прояви. Няма да допускате страх в душата си! Няма да допускате да ви се обели кората! Някой може да размъти аурата ви. Размъти ли се тя, човешката сила е вече парализирана. Този, който иска да работи, трябва да е спокоен. * Човек е същество, което трябва да се гледа отдалече, от хиляди километри. Щом се приближите много до него, не можете да го видите. Тогава аурите се преплитат. И вместо да си помагате, само ще се спъвате един друг. Затова, когато сядате, поне един метър да има между вас. * Който елемент обичаш, ти го привличаш. * Ако умът е отправен към външния свят, аурата се размътва. * Неуязвим за външните нападки, низшите
към текста >>

641. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... * Ако работите за Бога - и дърветата, и водите, и хората, всичко ще работи за вас. * Въздържанието не означава мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си - да говори или не. На кого трябва да говори? - Първо на себе си, после на ангелите, за да се научи да разсъждава, и най-после на Господа, за да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори и на ближните си и ще им бъде полезен. * Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж. * От атома до Слънцето - всичко е Бог. Във всяко нещо е скрит Бог, във всичко има условия за напредък и подобрение. * Душата е свързана с различни йерархии, а човешкият дух - с Бога. * Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него. * Който има постоянна връзка с Бога, той се приближава до Великия център на живота и затова се изпълва с мир, със светлина, с радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този център и живее със съмнения, в мъгла, в обезсърчения, в тъмнина. * Бог чрез Словото
към текста >>

642. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. * В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. * Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас. * Магическа сила е молитвата. Новата материя, от която ще бъде изтъкано тялото на човека на бъдещето, ще се осъществи чрез огнени страдания, молитва, съзерцания, размишления, опити и
към текста >>

643. ВЯРАТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това. * Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си. * Вярвам в Бога, ще живея по Бога и няма да правя на никого лошо (молитвена формула). * Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества. * За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма. * Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра! * Онзи, който има вяра и любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел - никога, защото ви
към текста >>

644. КАРМА, СЪДБА - Лалка Кръстева (1927-1998)

нарушило нещо от целостта на битието. Човек - като ум, като сърце, като душа - е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония. * Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. * Карма значи да допуснеш в твоя ум неща, които не са Божествени. * Господ ти е дал специална задача при тези условия, в които се намираш, да я решиш. Можеш да я решиш като един микроб, можеш да я решиш като човек, можеш да я решиш като духовно същество. * Вие се молите на Бога, не искате да страдате, искате да избягате от изпитанията. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. Всеки трябва да си плати за това, което е ял и пил, или трябва да сърба това, което е дробил. * Човек, който владее своите чувствени влечения, увеличава умствените си способности. Бог му дава светлина, пропорционална на неговите достойнства, и го поставя в условия постепенно да проникне в най-дълбоките мистерии на
към текста >>

645. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

ли неговите добродетели. Ако ги имате, благодарете на Бога. Ако ги нямате, пак благодарете, че можете да ги развиете. В каквото и положение да се намирате, използувайте го. Работете, докато е ден, защото идва нощ, когато, и да искате да работите, няма да можете. Идва време, когато, и да искате да направите добро, не ще можете. * У вас има такива космически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката, мантрите, формулите, поезията, молитвата. * Ако ви е налегнала някаква мъка, препоръчвам ви да си направите разходка по течението на един извор. Няма да вървите срещу течението. На връщане ще минете по друг път, ще направите един кръг. Или можете да прочетете някоя хубава книга или нещо от Евангелията. В свещените книги се крие огромна магнетична сила. * Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте неразположени, обидени, нервни, вземайте по десет капки от тази вода. Каквото и да преживявате, вземайте от тази вода. Магия ли е това? - Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както химиците ги познават. В целия Космос съществува един единствен елемент, от който са произлезли всичките останали, на брой повече от милиард, а не само 90. * “Ще се подобри положението ми” - служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието. С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на
към текста >>

646. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а така човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата и израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува в света. * Господи, огради ме и запази ме от всяка нечиста сила, като пратиш дух лъчезарен и верен да ми посочи истината, за което жадува душата ми! * Господи, каквото и да ми се случи, превърни го в добро. * Молитвата е за улеснение, за да не загубите живота, който имате. Молитвата е, за да не загубите чувството, което имате в сърцето, мисълта, която имате в ума. Молитвата е подкрепа. * Във вашия мозък може да се насъбере такава нисша енергия, която да убие някого. Днес събирате, утре събирате такава енергия и един ден се ражда у вас престъпно желание. Затова ви казвам всеки момент да сте във връзка с Бога, защото навред има такива тъмни същества, които само дебнат кому и какво лошо да сторят. Молитвата е ограждане. * Когато си подложен на лишения, изпитания, обърни се към Бога с думите: “Господи, Ти, който имаш грижи и за най-малките душици, Ти, който показваш към тях Своята благост, покажи и на мене като малка мушица Своята благост и ми помогни в този труден момент!” * Това е истинската молитва: при всички противоречия, които срещнеш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде Твоята воля! Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене!” * Така се молете, че никой
към текста >>

647. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по любов, това е новото. * На това напрежение, на тия отрицателни мисли, които се носят из атмосферата, вие трябва да дадете отпор, а не да се оставяте негативната обстановка да ви въздейства. * Не може да дишате добре и правилно, ако мисълта ви не е активна и чиста. Чистата мисъл привлича чистия въздух. * Всеки един момент сме изложени на опасности. Със силна концентрация на мисълта и молитва може да се спасим от злощастието. * Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механичен, а абсолютно свободен процес. * Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на Земята коренно ще се измени, ще стане по-рядка, ще се намали количеството на кислорода, както и атмосферното налягане. Когато настъпва нова епоха, тя всякога се предшества от много неблагоприятни условия. * Учен човек е този, който познава Бога от опит, който е готов да направи за Бога всичко, който знае всеки един момент какво може да му се случи. * Ако дойде злото и ти каже: “Живей както си знаеш, яж и пий, за нищо не мисли”, ти му кажи: “Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа необятна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога.” * Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога и цялото човечество. * Като изучавате светлината на червените лъчи една година тъй, както трябва,
към текста >>

648. СЪРЦЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

е резервоар, в който се втичат и изтичат енергиите на Космическия човек. Обърнете внимание на линията на сърцето (на ръката) - колко е дълга, какво направление има и дали е колкото линията на ума. От посоката, дължината и направлението на тези две линии се определя характерът на човека, както и от съчетанието на планетите на нашата Слънчева система. * Освободете сърцето си от горчивината, от завистта, крамолите, недоразуменията, защото времената са усилни. Пространството е пълно с Божии воини, които искат да въдворят ред и порядък. Ако доброволно хората не се прегърнат като братя, като синове на един Баща, насила ще бъдат заставени за това. * В бъдеще енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще отоплява и осветява света. Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане. * Сърцето е свързано с Космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и Космическата енергия се прекрати, животът на човека се прекъсва. * Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява. Тогава е имало непрекъснат ден. Голямото слънце в нас е сърцето, малкото слънце е умът. Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено. Което учим с ума, трябва винаги да го проверяваме със сърцето.
към текста >>

649. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !" Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се
към текста >>

650. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

му ръка и той ме покани да седна. Седнахме на плетените столове. Облечен бе в сива, гълъбова дреха, с бяло шалче на врата, закопчано с хубава златна игла. От него лъхаше благост и доброта. - Учителю, заповядайте, нося Ви варненско грозде. Току-що пристигнах с баща си в София. Ученичка съм в осми клас и от две години посещавам събранията на братството във Варна. Родителите ми не ме пускат. Винаги трябва да казвам, че отивам на разходка, или при приятелки, за да отида на беседа ... Моля Ви, Учителю, направете така, че да ме оставят свободна да посещавам събранията. Продължавах да разказвам най-подробно живота си, а Учителя слушаше внимателно. Най-после млъкнах. - Истината ще ви направи свободни - каза Учителя. - Но какво да кажа на баща си, за да разбере, че не отивам на лошо място? - продължавах обясненията си аз. - Истината ще ви направи свободни - повтори Учителя, и нищо повече. - Но кажете ми начин, метод, Учителю - настоявах аз и молех да ми даде съвет. Мина почти половин час. Дойдоха други посетители и аз трябваше да си вървя. Станах. Стана и Учителя. - Истината ще ви направи свободни - потрети той, и нито дума повече. Целунах му ръка и си тръгнах. Защо не ми каза никакъв начин или метод, за да ме разберат моите родители и да ме оставят свободна? Нали Учителят всичко може! Щом излязох на улицата, видях баща си, сърдит да се разхожда по тротоара. Беше разбрал къде съм отишла. - Затова ли те доведох в София? Тръгвай вкъщи и няма да мръднеш от вратата навън, докато
към текста >>

651. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По настояване на очен лекар започнах да нося очила от IV клас, с половин диоптър за късогледство, и завърших гимназията с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите. Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното -жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а пред него - поразително ясно и внушително обясняваше Учителя. - Сега твоята задача е да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече. - Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя. - Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време - сутрин, обед и вечер, и без да те знае и вижда
към текста >>

652. КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ВИЖДА ЛИ НИ? Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 ч. и 30 мин. брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор. Точно в 10 ч., с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа. Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че ли шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха неговите живи слова - словесното мялко, с което хранеше гладните ни души! Обикновено слушах беседите, седнала някъде в края на салона. Случи се веднъж, че бях малко по-напред, до стълба пред вратата. Бях права, но много доволна, тъй като през цялото време можех да виждам Учителя. Слушах и гледах затрогната картината: стотици хора със съсредоточени очи гледаха и слушаха с притаен дъх Словото на Учителя. За момент мисълта ми се отклони и си помислих: Като говори, същевременно вижда ли ни? Може би, сваляйки тези Божествени слова на Земята, той се пренася в по-висок свят и се откъсва от земната материална среда. Беседата продължаваше и аз си записвах по-интересните за мен мисли. В 12.00 часа беседата завърши, както винаги, с „Отче наш" и песни. Отново
към текста >>

653. КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

вложиш в живота си. Кое е по-красиво и по-ценно: да бъдеш бездушна кукла с гердани и копринени рокли, или да си изработен човек, лицето ти да говори за вътрешен дълбок духовен живот? - весело запита Учителя. - Не желая да съм кукла, но и моето тегло не е малко. Живея на ул. „Д. Петков", работя до зоологическата градина и по три пъти в седмицата идвам на Изгрева. И всичко това най-често правя пеша, извървявам километри пеша. Не хленча, не бих приела да ме съжаляват хората, но Учителю, моля, кажете ми, кога ще се сложи край на това тегло? - Ако беше материално добре, ти нямаше да идваш на Изгрева. Радвай се, че жертваш своите блага за другите, а с условията лесно можеш да се справиш, ако ги обърнеш за добро. - А какво добро да виждам в това - и в дъжд, и в сняг трябва да вървя километри пеша? - Ще ти кажа. Всичко може да се обърне в добро. Като вървиш, мисли! Измисляй сюжети за приказки и като се прибереш вечер, записвай ги. Опитай, рекох, и ще видиш, че няма да ти тежи вече пътят. - Значи да измислям приказки? Ще се опитам, но надали ще мога? - Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителя. И всяка негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа. Животът ми продължаваше все така. Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някой герой. Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен
към текста >>

654. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ВЛАК Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя ме помоли да и отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта. Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива. - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг
към текста >>

655. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем. Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н. Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че той ме питаше за Д., много ме радваше и аз споделях с него всичко преживяно. През декември на 1944 г. Учителя премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че храня човек, който е преситен. Бях научила, че си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. и да мисля за него. Две-три години по-късно го срещнах на улицата. - Защо престана да ме обичаш? - попита ме той развълнуван. - Това е достатъчно - отговорих тихо, с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувахме се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот. Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна. Учителя беше
към текста >>

656. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

се срещнем в 5 ч. след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св. Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми! Скоро стигнахме до трамвайната спирка. Брат Стоименов се качи на трамвая, а аз продължих пеша към игрището. След обед помолих колежката да ме замести през последните два часа при децата, за да бъда навреме на уреченото място. Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари. - Лихвата е 500 лева - му прошепнах тихо. - Защо ще плащаш грешни пари? Ще платим всичко сега, а ти ще ми ги върнеш, когато можеш и по колкото можеш. Така той даде 5 500 лева и взехме иялото заложено златно бижу на майка ми. Това ме смая. Такъв жест! И то от непознат човек ...Чудно! ... Невероятно! Не можех да намеря думи да му се отблагодаря. Дълго настоявах предметите да останат у него, докато му издължа сумата. Едва го склоних да ги вземе. Всеки месец му носех известна част от сумата, докато изплатих всичко и занесох у дома на майка ми златните й спомени от татко. Така по Божий път се уреди този въпрос. А ето най-интересното от случилото се. Два дни след благополучното уреждане на въпроса, група, начело с Учителя, тръгваше за Рила. През
към текста >>

657. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

без позволение. Ангелски хор около стаята на Учителя! Каква нощ! Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето. И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя! Изправих се. Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят. Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога
към текста >>

658. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение. Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми. На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно. След като жената си отиде, Учителя постави крем карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към него и другите питателни яденета на етажерката и запитах: - Учителю, защо не си вечеряте с крем карамела? Той е тъй хубав! - Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде. Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето
към текста >>

659. КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ... - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ДЕНЯ ... От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневрит-мия - упражнения, създадени пак от него. Така през целия този период, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние - млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени - започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси. Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя бе пак заобиколен от група хора. Приближих се да послушам - имах все още 10-15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тук, задаваха въпроси на Учителя. Единият попита: Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин, в такова неудобно време? - Тези упражнения - започна
към текста >>

660. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

знания. Не е достатъчно да знаете за новия живот, необходимо е да го живеете. И ако човек реши за една година да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. За да може да расте и да се развива правилно, душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която й се дава само чрез молитва. Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за Бога. Мислеше за Бога като за есенция, която протича през вас. Извън Бога нищо не съществува. Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога, с Първопричината. Чрез молитвата ставаме инструменти за по-висши сили, които поддържат целия човешки род. Ароматът на цветята е тяхната молитва. И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога. Ако искате молитвата ви да бъде приета, тя трябва да бъде отправена изключително само към Бога. Докато Учителя говореше така, лицето му светеше, а гласът му се лееше като жива вода. Никога не бях почувствала силата на неговото Слово така, както в онези минути. В стаята се носеше ухание на цветя и се чувстваше странно присъствие. Слушах със затаен дъх и записвах без да зная какво и защо записвам. Учителя постави на масата едно кожено куфарче, разтвори го и започна да ми показва уредите и чертежите на своите френологически
към текста >>

661. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но и с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднаж се възхитих от хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, огледах спокойно стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да
към текста >>

662. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

намери начин да смекчи болката на това семейство. - Питай го - отвърна Николай, - но сега е 1943 г., а Васил замина за Съветския съюз през 1923 година! Цели двадесет години! Ако бе жив, щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай! - завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам. - Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос. - Влез! Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас: - Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят. Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях. Две години по-късно, през 1945 г., Васил се завърна при своето семейство. Възможностите на Учителя да вижда през разстояния бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много
към текста >>

663. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

овца. Старите хора не могат но знаят. Приказка за Крали Марко. 2. Стихотворения Песен на здравите деца. . Пригответе водица. Здрави зъби, здрав стомах. Нашето семейство. Шарко. Аз обичам. За мене. Да бъдем добрички. Как се живее сто години. Есен. На лястовичката. Плодовете зреят. Песен на дървата. Първи сняг. Снежинка. Снежко. Три богатства. Честита Нова година. Скиор. Нова, нова година. Джуджетата идат. В топлите страни. Дядо Коледа. Мартеничка. Гости. Дете и теменужка. Черешки. Молба. Годишните времена и славеите. Хубав свят. Родина. Труд. Лято. Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде. Зъболекар. Нашата къща. Морската царица и нейния дядо. Патарак и рибок. Катеричка сестричка. Фабрика. Добър съвет. Железничар. Трактор. Водолаз. Будилник. Самолет. Гора и лято. Влак. Лятото се свърши 3. ИГРИ Игри с песни. Братче и сестриче. Как лекичко. Белите снежинки. Ний сме мънички деца. Две ръчички с десет пръста. Троп, троп. Два пъти на дясно. На екскурзия. Звездица. Воденичка. Просяк. Брезица. Весело хорце. Виждам те. Кукувичка. Перачки. Посадила баба. Игри без песни: тихи, подвижни, състезателни, подражателни и др. Игри със сърса. Смяна на местата. Маршировка с изключване. Жабата в морето. Бъркам супата. Надбягване с камъчета Висящо гонене. Непознато другарче . Скрит предмет. Предаване тухлички. Игра на кърпа. Хвърчи, хвърчи. Патенца. Игра на гърнета. Садене картофи. Истински победител. Катерички. Мелнично колело. Щъркел и деца. Тичай
към текста >>

664. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

на думата." Според същия: „Има три вида музика: механична, която раздвижва емоциите на отделната личност и въздействува механически; органична, която организира материята и установява нейния жизнен ритъм в една или друга насока, и психична музика, която събужда скрити сили у човека. Всичко в природата вибрира, всичко издава трептения, които се носят в пространството като музикални вълни и указват своето въздействие на слушателите. Шумът на океанските води, веенето на вятъра, шумоленето на листата, чуруликането на птичките и бликащия извор — всичко това е музика и ритъм. И тъй, цялата природа трепти във велика симфония, която се разнася като творческа енергия, като формираща се сила." Музиката се явява като едно от най-силните средства за възпитанието на малкото дете. За да получим бързи и положителни резултати от музиката, следва преди всичко да внедрим в детското съзнание чувството на ритъм. Със самото раждане всеки човек носи в себе си първоизточника на абсолютното ритмично действие. Това е пулсът на кръвта и дишането. Тялото се явява като проводник, който чрез пулса и дишането ни съединява с външния свят, а музиката идва отвън, за да ни подтикне към ритмичност, към движение. Диваците например познават музиката само като ритъм — отмерван при ударите върху тъпана. Движейки нашите ръце и крака, ние привеждаме в активност съответните мозъчни центрове. Последните привличат повече кръв и повече енергия, при което се развиват по-добре. Имайки пред вид, че съществува
към текста >>

665. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

да си плетем коса, -вместо от лико, и да си нашиваме салфетки и подложки (като режем хартията на пряко, на тънки ленти, усукани добре). От същата хартия и от тънката цветна ще приложим в цветарството. С голямо удоволствие децата правят кокиченца, минзухари, теменужки, парички, рози и др. С приготвените цветя, ще си украсим стаята с градински кътчета, саксийни и вазички. (Всичко това развива вкуса, сръчността и разширява познанията на малките). Блокчета, рисувателна хартия, моливи и бои. — Това са материали, необходими наред с всички други. На първо време децата имат нужда да свикнат към свободен замах. За целта добре е да имаме в стаята на ниско черна дъска или мушама за рисуване с цветни тебешири и гъба. Не е излишно да разполагаме и със статив за да рисуваме с водни бои на бял лист. (Водните бои се приготовляват от постна боя за стена, разтворена в туткалена вода — както при глината). Рисувателна хартия ще си набавим в началото на годината от складове или изрезки от печатниците. Редно е малките да имат на разположение винаги достатъчно количество листа, нарязани в не много малък формат. Прежди или ненужни платчета. —. Децата лесно свикват да плетат на куклите си, да уреждат къщичката на куклите си, да им плетат и шият. С голяма радост малките ръчички си шият копчетата, кърпят си чорапките и дрешките, стига да умеем да им покажем. Кордонче за коланчета ще си изплетем от конци изпънати на четири гвоздейчета, заковани на празна макара; ненужните парцалки ще
към текста >>

666. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника). В същата занимателна ще видим и кукленски кът. Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа. В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията. Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята. В средата може да има кръгла маса с ваза и няколко журнали. Необходим е един шкаф за салфетките, покривките, чашите, четката и лопатката за трохи, таблите за кифли И др. т. Няколко картини — плодове, сладки или цветя — и няколко саксии биха допълнили обстановката. Евентуално тук бихме могли да сложим шкафа с материали и др. Работилницата. Тук ще намерим: тезгях с трион, чукчета, ренде, кутии с гвоздеи, сандъче с дървен материал, масичка с резба и Пате-хил-дъски за строеж. Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и кофата
към текста >>

667. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни. На любопитните погледи или запитвания
към текста >>

668. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму. От нищо нещо не става. Мъртвият не ражда! А ако някой се отрече от нещо или някого, то е, когато има да му дава. Не признава го, защото трябва да заплати и направените дългове. Но и тези, кои- то го търсят, не са много безкористни - все нещо молят, искат, очакват заем от Него... Едните и другите са заинтересовани. А само тия, които го търсят с мисълта, че всичко което имат: живот, ум, богатство, дължат Нему, и са готови да сложат всичко само за изпълнение волята Му - са на прав път. Но ще кажете, че такива са малцина. Важно е, че ги има. И слънцето е едно - но все пак достатъчно да стопли всички. Сега, Вие търсите някой начин, за да се наредите и вий като хората. Но ако днес си на власт и вършиш произволи - утре, като паднеш от власт, няма ли да плащаш и патиш от другите същото? Ако днес си добре и утре - зле, това живот ли е? Животът е за всички, но всички еднакво разумно не могат да живеят. Защото едни искат, което е необходимо и потребно тям; други - което е прият- но. Но приятното не винаги е полезно и често води към излишното. А излишно- то винаги влече след себе си скърби, нещастия, обезсмисляне на живота. Ако не знаеш отгде иде животът, който живееш, научи поне как да го употребиш, докато се ползваш от него! Не е важно
към текста >>

669. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

свят; ако не чувства добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувстват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита, какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години са се молили. Значи, те са били в университет. Важно е, какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главата си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука. Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаване на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на
към текста >>

670. Живот - Георги Радев (1900–1940)

и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не
към текста >>

671. Истина - Георги Радев (1900–1940)

прояви. Красотата е също израз на Истината. Каквото е Красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина. Понеже Истината принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми. Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината. Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества. Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Възлюби
към текста >>

672. Правда - Георги Радев (1900–1940)

настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на Живота в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: “Няма ли Господ на този свят?” Ето защо истинският праведник на Земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да ¢ помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тези блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен – Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тези блага, раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на Земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата Земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат, откъдето са дошли. Праведните хора са богати. Те са Синове Божии. А всеки човек, който е Син Божи, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в
към текста >>

673. Христос - Георги Радев (1900–1940)

и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл
към текста >>

674. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

еднакъв безличен скок в гроба. Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен
към текста >>

675. СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят представи Стъпалата на човешкия прогрес, по които непрестанно се изкачва и усъвършенства човешката душа: 1) В основата на материализма се намира смъртта. 2) В основата на религията се намира материализма. 3) В основата на Духовния свят се намира религията. 4) В основата на Космичния свят се намира Духовния свят. Първото стъпало На тази Стълба представлява светът на мимолетните форми, подложени на постоянни промени. Това е светът на смъртта. На него се развива логиката. В по-конкретни материалистични термини, това е отрицание на отрицанието. Това ще рече, че всичко съществуващо крие в себе си елементите на смъртта. Тя се явява като начало на нещо ново. Така животът непрестанно следва своя път, но това засяга единствено тленните форми, обречени на смъртта. Съзнанието, което създава и одухотворява тези форми, е вечно и не подлежи на смърт. Второто стъпало В основата на религията стои материализмът. Тя има отношение към Пътя на Вярата. На това стъпало са създадени религиите и животът на отшелничество и аскетизъм. Казахме, че тези практики отдалечиха човека от реалността и не разрешиха основните проблеми на живота и задачите на човечеството. Днешният човек търси Космично свръхсъзнание, което да му обясни причинността на всичко и да го освободи от обусловености и ограничения. Този нов мироглед надхвърля границите на религиозното съзнание. Третото стъпало В основата на Духовния свят се намира религията. Необходимо е да подчертаем, че не отъждествяваме
към текста >>

676. ЧЕТВЪРТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

идеи. Четвъртата максима на Свободата е много важна. Тя е свързана със Закона на Правдата, Закона за Възмездието в историята. Това може да се констатира много ясно днес във всички обществени, народни и международни отношения. Всички конфликти на международна почва, всички борби в социалния, в семейния, в личния живот, са подчинени на Закона за Причини и Последствия. Всички отклонения и престъпления, извършени в историята на народите, ще бъдат разкрити и справедливо осъдени. Това са неумолими закони, които никой не може да игнорира или да спре по някакъв начин тяхното изпълнение. В природата няма явление или събитие, което да не се хроникира и да не получи съответната санкция. Страниците на историята потвърждават тези думи на Учителя - изразителя на Вечната Мъдрост: „Почнат ли да ограничават човешката мисъл; Почнат ли да ограничават човешките чувства; Почнат ли да ограничават човешките действия, в света идва нещо страшно. И хубавото, великото в Космичното Начало е това, че То не казва на човешките същества: „Ти направи това! Ти направи онова!" Космичното Начало е дало на хората свобода, всеки да извършва това, което е вложено у него, това, което той смята за добро." При това положение, ако човек със своите действия наруши тази свобода, той влиза в неумолимите отношения на причини и последствия. Същото се отнася и за действията на народите. Затова Учителят казва: „ ...всички тези икономически пертурбации, глад и болести са резултат на извратени закони на държавите в света.
към текста >>

677. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

е днешни дни, като тези факти могат да бъдат проверени. Ще изтъкнем само един пример за шведския философ и мистик Сведенборг. Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка. В това се състои един от най-важните въпроси, на който специалистите по
към текста >>

678. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност. Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода. Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси. Съвременната научна мисъл
към текста >>

679. ТРИТЕ МИРОГЛЕДА - Методи Константинов (1902-1979)

и пр., за да бъде овладяна и поставена в услуга на обществото, за висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството: „Който обича врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават на конференцията в Париж, обичат неприятелите си, ще се установи истински мир между народите. Иначе, дори да се осъществи, мирът ще бъде мимолетен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на Работата, на Живота, на Любовта. Ако мирът, на който хората се надяват, се базира върху Мойсеевия закон: „ Око за око, зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква „култура" ще донесе той. "[1] Ние сме свидетели на последствията от пренебрегването на това пророческо предупреждение. Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война, а сега тръпне пред заплахата па една трета, термоядрена война. Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред смъртна ситуация, има да решава едно още по-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският[2], трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново Общество на Народите.[3] --------------------- [1] Неделни Беседи: „Великитеусловия на живота", стр.99. [2] Няма етнос славяни. Според арабските летописи
към текста >>

680. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

1944 г. заварва д-р Методи Константинов като юрисконсулт в Министерството на финансите. През октомври 1944 г., с ръце над главата му, Учителят произнася неочаквано: "Завърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина, но вас, духовете, ще ви заключа на земята; но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете, (за да можете), когато завършите вашата работа, да си отворите и да дойдете при мен. " През ноември, възмутен от новите неправди. Методи се оплаква отново на Учителя, като Го моли да му разреши да замине за Швейцария, за да създаде център на Учението, невъзможен при нашите условия. Вместо това той получава Послание и Поръчение да напише книга. Учителят го облича в своя балтон: „Да не те познават духовете!" „На другия ден бях назначен за шеф на личния състав на едно от министерствата" - говори Методи в своята автобиграфия . На 20 декември е арестуван заедно с Любомир Лулчев. Той отива, облечен с новия си балтон. После го освобождават, а Лулчев по-късно убиват. Седмица по-късно си отива Учителят, като в последния момент му предава заветната формула: "Злото ще стане служител на Доброто!" През 1947г. Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение.
към текста >>

681. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?" Той отговори: "Може". "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и
към текста >>

682. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Иванов и Кръстю Христов за света Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се явил да
към текста >>

683. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени, напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се
към текста >>

684. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко. Това беше повече една слабост, която съпътствуваше и нас. Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели. И те им разказваха много неща. И точно туй беше използувано от много млади, които започнаха от своя страна да злоупотребяват и изкористяват тези разкази. Учителят каза тогава: "Всички приятели да вземат мерки да се отделят от младите и сами да работят. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар. Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на
към текста >>

685. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

този избор ще зависи животът ви. Ще дойде време, когато представителите на Михаил ще ви изпращат подаръци във вид на пъстри и разноцветни мъниста и огледалца, и разни свирки, с цел да ви подкупят, за да рекламирате неговите писания. А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен. Учителят забрани да се предава родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята. Имущество на французите принадлежи на родовете и на наследниците. Ето, това са методи, които нямат нищо общо с методите на Учителя. Ще дойде време, когато ще се намерят хора, които ще искат да приложат тук, в София, методите на Михаил. А те нямат нищо общо с методите от Школата на Учителя.
към текста >>

686. ЗАКЛИНАНИЯТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва. Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на легло, но остава като вцепенена, не може да се движи. В това вре- ме Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сес- трата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението и е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време. Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на леглото и почва да се моли заедно с брата. Така болестта и премина. Ето сега същия този Михаил Иванов се подвизава във Франция. Обяви се за учител. Какъв учител може да бъде той? Та тук всичко го знаят и помнят кому служеше. След това се дегизира и взе образа на Учителя. Искаше да докаже, че Учителят е вече той. Това и артистите го правят. Преоблечат се, сложат си маски и наподобяват някакъв герой. Играят на сцената и им ръкопляскат. Но за това им плащат. Михаил също надена такава роля и искаше да играе като артист, че е учител. Но това е лъжа и имитация. И онези, които бяха заблуде- ни по него, видяха имитацията и се отдръпнаха. Кое е важното? Важното е да се добереш до Духът на Истината, Който бе в Учителя Петър
към текста >>

687. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели. Имах един приятел, който беше завършил в Женева. Помолих го да се срещне с Михаил и да ми пише какво представлява Михаил в последно време. Отива при него, среща се и след това ми пише: „Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София. Той беше се изменил. Прие ме. Не си спомняше за мене. Започна да разправя къде е бил и какви успехи има по света. Обърнал се към него и казал: „Само тези дебели български глави не разбраха кой съм аз". Като каза това нещо ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него?" Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски. За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров
към текста >>

688. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

унищожим, ние напротив искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно-психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия цялото братство на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувствуваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много. Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя
към текста >>

689. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака
към текста >>

690. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

налиташе на млади жени и напълно успешно имаше сили, с които работеше и малцина му се опънаха. Шега нямаше с него. И взимане-даване с него не биваше да става, защото от теб нищо нямаше след това да остане. Такъв беше и такъв си остана. Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види понеже досега е само слушал за него и чел негови беседи, но понеже бил беден нямал пари, за да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитви към небето да се нареди някакси, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото, детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своят богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето до там. Нашият приятел казал: „Ти знаеш аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: „Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили денят. По онова време имаше един Александър Кръстников, който бе издал една книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а пък Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си
към текста >>

691. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ревност към Словото и тази ревност е по-голяма от всичко. Та Савка беше първия човек, който реагира срещу французите. Същата година те се качиха на Рила. Аз също бях непримирим по отношение на тях като Савка. Не исках да ги приема в себе си. Като че ли те ще направят някоя пакост на Братството. После си казах в себе си: „Пак да правят каквото си щат. Щом Учителят ги е допуснал Той си има грижата за тях". Една сутрин, беше много рано към 2-3 часа по тъмно, преди да отидем на Изгрева на Молитвения връх, аз имах едно съновидение. То беше следното: Изведнъж виждам, че всички приятели в Братството сме се облекли със сини дрехи, със сини хубави дрехи, но държим в ръцете си пушки. Но между нас дойдоха и се смесиха и други човеци облечени в черни дрехи, но и те държат в ръцете си пушки. Аз не ги познавах и се чудех от къде дойдоха тези черни. Обръщам се и виждам до себе си един висок брат с руса глава. Казвам му: „Брат, ние сега какво ще правим? Както сме облечени с тези сини дрехи и държим тези пушки?" А той ми казва така: „Не бой се, в никакъв случай не могат да ни превземат. Нашите сили са някъде в центъра на България. Те сега се организират и идват насам, за да дадат отпор на тези, които са дошли тук." Това го запомних и се успокоих. Пробудих се, станах и отидох направо на Молитвения връх. Учителят беше там и започна обичайният ред, който изпълнявахме всяка сутрин. Още на следващия ден аз видях как нашите се разделиха. Преди да дойдат французите ние бяхме едно Братство. А
към текста >>

692. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече. Те си остават със старата суеверна вяра. Искам да допълня още едно нещо, даже и при Ренесанса Рим копира етруски образци. Всичко е етруско. Рим, вечният град е основан от Ромола, който е етруски, но отцепен от тях и латенизиран. Това изнася един германски археолог, професор, който десет години изследва етруската история на самото място в Италия с помощта на италиански свои колеги. В: А етрусите от къде са дошли? А те от къде са дошли? И: Това е много загадъчна и интересна работа, защото нашия Раковски е гениален. Раковски казва: „Пелазгите станали ертрури, ертрурите лирийци и македонци, а македонците - българи". Значи българите се свързват с етрус-кото начало. Това е една много заплетена работа, обаче много интересна. В: Да. И: И криво разбрана. Ще говорим друг път за
към текста >>

693. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи". Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора. Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в лозето. Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая. Минали три дни - изобщо не излизат навън. И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа. А пък те забравили да заключат в този час вратата. Влиза тя в стаята и какво да види. От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора. Те си заврели главите в този килер и с ръце лапат ли лапат. Тя като видяла това от изненада изпуснала таблата на земята. Чуло се трясък. Онези втрещено я гледали и нищо не могли да кажат. Излиза тя навън и разказва на всички. Всички виждат лъжите. Учителят нарочно е оставил да се развият нещата до там където всички да видят лъжата. И сега с Михаил ще стане същото. Ще дойде време, когато всички ще видят лъжата. Но още не е дошло това време. А всеки, който влизаше в неговото братство, задават му се въпроси, прави се специален картон с отговори, взимат се 2 снимки - едната за картона, а
към текста >>

694. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?" Той казал: „Знам, Учителю". „Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга". А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мене в „Златната тетрадка", но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да
към текста >>

695. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

се предаде. И прави й чест тогава, дъщеря му се възмути от него, на Боряна, прави й чест. Боряна разбра, че баща й каквото прави го прави от личен интерес, това е търговия и няма никаква идея в тая работа. А целта на Михаил беше да го признае софийското братство. Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия орех. Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото. Това беше един конгломерат, но като един голям педагог Учителят прибра цялото това нещо. Не беше лесно. Въобще Школата в България Учителят така я проведе, така постепенно те тия хора да ги вдигне от амвона - първо те бяха църковници, да ги запрати чак на Мусала, да ги качи всички онези представители на стари култури. Новото поколение бяха по-готови, по-лесно влизаха. Имаше преди мене и други неща. Преди мене
към текста >>

696. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е
към текста >>

697. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва. Кой ял, кой не успял да яде. Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!" Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена?" Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България.
към текста >>

698. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които
към текста >>

699. БРАТСТВОТО В ЧУЖБИНА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Вие сте свидетел на тази епоха, какво ще кажете накрая? Така, като едно резюме, като заключение. ВК: Вероятно се свързват думите на Учителя, казани на събора през 1922 година. ПГ: Да, и по този начин се тури една раздяла, така. Но братята, които дойдоха от Франция - професор Ломоние и много други, все видни, учени хора от Франция, през 1939 г., те останаха там да подпомагат Братството. Братята французи се отличиха с това, че пеят братските песни на български език във Франция и молитвите ги четат с българския текст, без да са преведени на френски. И така във франция остана братството да съществува в голям мащаб, но под ръководството на Михаил Иванов. ВК: Ама това е негово братство, щом не четат Словото на Учителя. Това е основното. С песните на Учителя и Паневритмията той си набира последователи. ПГ: Накрая ще кажа така: че великото Учение на нашия Учител не се оцени от света, че Той остана неразбран и затуй много от обществените отговорници, големите хора, които ръководеха партията и държавата, не оцениха онова, което България има - нашето Учение. Учението на Учителя се разпространи, то излезе вън от границите на България, отиде и във Франция, където има вече голямо общество, отиде и в Англия, отиде и в Русия, отиде и в Америка. Печатните беседи се бяха разпространили вече и излезли извън границите. А Учението на Учителя остана неоценено от нашето правителство. Замисляха даже да извадят костите, последните останки от тялото Му, което беше погребано на Изгрева, и
към текста >>

700. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

лилипути. 11. Много важно! На мене ми е разрешено официално да представя „медицинската страна на въпросите", както я представи през време на конгреса в София, през 1963 г. Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти. Това можах да измисля и така се прие. Остава сега организацията на тоя поход! Моля те, кажи на вашите гости да се свържат с мене - да поканят свои приятели да се качим там и обменим мисли, да се запознаем. Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „частно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с нашите хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"! Чудесно! Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, директор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти. Б) Важно! Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите
към текста >>

701. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

си размениха няколко думи и на тръгване сестра Марийка отново ме покани да ѝ се обадя, когато ида на Изгрева. Аз ѝ благодарих, после се представих на Симеонова, казах кой ме изпраща при нея и за какво я търся. Тя беше много любезна, изслуша ме внимателно и каза, че Влайчо идва често в техните среди, но скоро не го е виждала. Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват. На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови. Почуках на вратата и ми отвори Цветана. Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до стената. Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата – цигулка и книга. Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите. Седнах на последния стол в последния ред. Помислих си: може би всеки си има определено място, ако е зает и този стол, ще стоя права. Стаята се напълни точно за 10 минути, както правят учениците за началото на учебен час. Силно ме впечатлиха този ред и дисциплината: всеки, който влиза, поздравява с леко
към текста >>

702. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

че съм се лъгала в мислите си. Всички беседи на Учителя са от живота и за живота на хората и ни учат как да станем по-добри и да не грешим! Йорданка ми каза: „Идвайте, аз съм си вкъщи, винаги можете да ме намерите. Ако се интересувате от учението на Учителя, при мене сте на най-подходящото място, тука ще научите верните и точни неща, без украшения.“ Благодарих за поканата и казах: „Да, ще идвам, тука научих много хубави неща, получих отговори, които търсех в църквата. Молех се непрекъснато, но отговор не получавах.“ Разказах ѝ за мъката, която имам – заболяването на моя син. Разказах ѝ за работата ми, за двете дъщери-близначки, които бяха студентки, а синът ми заради заболяването не може да учи, за голямото ми семейство. Като ме изслуша, Йорданка каза: „Много е важно родителите да вървят по правия път, само така и на децата ще им върви. Като държиш връзка с Учителя, той ще ти помага – и на теб, и на децата ти.“ След нейните думи казах: „Благодаря ти, сестра, имам нужда от такива топли думи. Аз се разболях, откакто момчето ми е болно, къде ли не съм ходила, при професори, лекари, и при Ванга ходих. Дойдох при вас да търся Влайчо от с. Коньово, но още не са ме срещнали с него. И при Господа бих отишла, ако мога!“ – „Можеш, сестра – отговори Йорданка, – ще стигнеш и до Господа. Чула ли си, че добрата майка е готова и сърцето си да даде за здравето на детето си? Като се запознаеш с Учителя и неговото Учение, ще разбереш как ще стигнеш до Господа. И като
към текста >>

703. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

за „Изгрева“ Най-свещеното място в България е „ИЗГРЕВЪТ“ и трябва да се цени от идващите братя – аурата на Учителя е тука. С Учителя тука сме прекарвали най-хубави часове: в гимнастика, молитви, песни, разговори – необезпокоявани от никого. На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през лятото. Често Учителя им давал задачи. Веднъж им казал: „Тази вечер, след дванадесет часа, искам, които са смели, да тръгнат от Изгрева самички пеша, без да казвате на никого, и да дойдете на Бивака. Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате. Искам да видя кои ще могат да изпълнят задачата!“ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака. Той извикал друг човек и я изплашили. Останалите отишли невредими. (В спомените на Йорданка съм описала нейния случай.) Йорданка продължи: Много хубави работи ни говореше Учителя, но не всички го разбирахме. Думите му минаваха покрай ушите на някои и те вършеха точно обратното. Учителя се ядосваше, когато го издебваха и фотографираха. Казваше им: „Забранявам да ми правите фотографии!“ Отговаряха му: „Но, Учителю, искаме да си ви имаме.“ Учителя ядосано казваше: „Да търгувате с моя лик! Не позволявам с моя лик и беседите да правите търговия. Разберете, вие не знаете какво правите! Правите си беля – на себе си!“ Братята пак го молели: „Учителю, нека си имаме спомен с вас!“ Учителя отговорил: „Но после всичко това ще се обърне на
към текста >>

704. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки. Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно легло при една певица от Братството. Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх. Призори сънувам, че се качвам по пътеката към камъка и гледам много братя и сестри застанали там, една сестра дойде при мене, хвана ме за ръка и каза: „Ела да те представя на Светлите същества.“ Като отидохме при тях, тя каза: „Ето, това е новата сестра!“ Светлите същества бяха двама с младежки лица, еднакво високи (много по-високи от нас) с дълги тоги. Единият от тях се наведе към мен и ме грабна в ръцете си и полетяха във въздуха с мен. Аз се изплаших много, сърцето ми заби силно и в този миг се събудих със силно сърцебиене. В този момент певицата стана да ме събуди, но аз вече бях будна. Тя ми показа през прозореца пътеката, по която трябва да мина, за да стигна до камъка, където бяха разположени палатките на Братството. Забелязах, че в скалите около пътеката са написани различни духовни формули, дадени от Учителя, чак до върха. Така че няма начин някой да обърка пътя до Молитвения връх. Спрях се и погледнах нагоре, чух, че се говори, значи има хора, а и леко се
към текста >>

705. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

началото на месец август 1972 година реших да заведа синa ми Митко, дъщеря ми Ванчето, внучката ми Ралица и племенника ми Димитър на почивка в хижата на Петрохан. Всяка сутрин ставах много рано, докато децата още спяха, и отивах да посрещна изгрева до язовира, след това се връщах в стаята и си правех пълен наряд – молитви, песни, беседа, така както сме го правили със сестрите и братята. Толкова свободно време отдавна не бях имала, за една седмица прочетох целия Нов завет (от светото Евангелие на Матея до Откровението на свети Иоана Богослова). Когато свърших последните редове на Евангелието от Иоана, ми се случи нещо невероятно – кушетката, на която седях, се премести от единия край на стаята до срещуположния и отново се върна на мястото си. Сякаш някаква сила грабна цялата кушетка и ме повози от едната част на стаята до другата, после ме върна на същото място. В първия момент помислих, че става земетресение, слязох при децата и им казах: „Вие играете карти, а има земетресение!“ А те отговориха: „Майко, не сме усетили да има земетресение“ – и продължиха да си играят. Качих се в стаята и мисля за случилото се. Когато след време споделих със сестра Йорданка, тя ми даде отговора: „Духовете, които никога не са чели Библията, идват да ви слушат, когато я четете на глас. Затова Учителя е казал винаги да четем на глас и Библия, и беседи, и молитви, за да ни слушат тези, които не са чели. При твоя случай духовете от благодарност са те повозили за това, че си чела на глас Новия
към текста >>

706. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

19 август 1972 На 19 август – първия ден на съборния празник, водещият брат на Молитвения връх беше Методи Шивачев от Нова Загора. Винаги на съборните дни на Рила той четеше беседите и понеже беше най-преданият ученик на Учителя и изпълняваше всичко, което Учителя е казал, небето се отваряше и всички виждаха по нещо. Имахме на този ден един прекрасен изгрев, за първи път виждах такъв изгрев! Две години преди тази бях ходила за по една седмица на Рила, но времето беше дъждовно и изгревите не бяха така ясни. Показа се първо розово сияние, светна след малко част от Слънцето и се простряха дълги лъчи, между тези лъчи видях, че излизат от Слънцето някакви същества с ореоли около главите. След това излезе и една по-голяма фигура, държаща факел в ръка, цялото Слънце се показа. Фигурите се отделиха от Слънцето, застанаха в пространството, далеч от него, всички бяха осветени с различни цветове. Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан. В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на
към текста >>

707. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

пак беше весело. Мария ни почерпи с чай и някакви бисквити. На гости при тях беше Катя Грива. Брат Борис каза: „Ето, ще ви запозная с една от гостенките.“ В този момент Катя идваше откъм палатките, ръкувахме се и тя каза: „Аз ви познавам, сестра Йорданка ме запозна с вас.“ Аз се засмях и добавих, че сестра Йорданка се постара да ме представи на всички. Сестра Мария каза: „И нас сестра Йорданка ни запозна с Радка, за което се радваме.“ Брат Борис се обърна към мен: „Сестра, имам една молба към вас, да придружите Катя до вашия лагер, защото тя си е счупила крака и много я боли, затова не може да се движи добре.“ – „Разбира се, че ще я придружим, даже може да преспи при нас.“ Брат Борис уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там. Това сме го уговорили. Много се зарадвах, като ви видях, че идвате, помислих си: „Ето кого ми праща Учителя!“ – „Добре, брат, радвам се да изпълня задачата.“ Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село. Кирчо извади хармонич-ката, посвири наши песни и ние попяхме. Като спряхме песните, аз се обърнах към брат Борис и го помолих да ни разкаже нещо лично преживяно с Учителя. Той застана срещу мене, позамисли се и започна: „Ето какво ще ти разкажа. Нощес Учителя ме посети и седна точно на това място, където сте седнали вие. Аз отидох при него да го поздравя и да му целуна ръка, а той ми каза: „Борисе, я ми донеси голямата книга
към текста >>

708. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата. Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес!“ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“ Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи. Тя ми отговори: „По-късно ще си го обясниш сама, аз няма да ти го обяснявам сега. Ти, като бъдеш между нас, ще видиш и ще научиш много неща.“ Целият ден мина в спомени и разговори все за Учителя. Върнах се вечерта вкъщи
към текста >>

709. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Лиляна Табакова Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости?“. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“
към текста >>

710. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

правеше и донасяше, а аз обикновено правех руло или кейк. „Е, и сега, какво? Казала съм, Учителя ще ни води!“ Качихме се на трамвая, слязохме на Семинарията, оттам взехме трамвая за Хладилника. Отидохме на рейсовете за Витоша, в този момент пристигна рейс за Алеко. Качихме се и пристигнахме на Алеко. Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички. „Сядайте – каза Йорданка, – отворете чантите и извадете каквото носите.“ Направихме молитва, благослови се това, което носим. „Сядайте сега да хапнем“ – каза Йорданка и отчупи от двете питки по едно парче и ги прибра в една от чантите, там сложи и от бурканчетата със сладкото. Тъкмо си бяхме хапнали и смятахме да приберем трапезата, видяхме, че един поток от хора (откъм пътеката) идва към нас, с деца, без деца, по двойки. Йорданка постави ръка върху това, което беше на масичката: „Нищо няма да прибирате!“ Хората тръгнаха по моста. Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на опашка. Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата. Това, което оставих в чантата, то е за децата. Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца. Начупихме питките на по-малки парченца, загънахме ги в малки салфетки и Йорданка ги занесе при децата. Раздаде на всички дечица.
към текста >>

711. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

В МЪРЧАЕВО Наближаваше 22 септември, отидох при Йорданка в съботата преди празника и тя ме попита дали съм говорила със съпруга ми за предстоящото пътуване до Мърчаево. Отвърнах: „Да, говорих и той каза, че не възразява и с тебе мога да бъда навсякъде, където ме заведеш. Той знае много за тебе, защото аз му разказвам всичко, за което говорим, той също те обича, както аз те обичам." Тя ми обясни, че в петък ще преспим в брат Симо, сутринта на 22 септември ще станем рано за сутрешната молитва, която започва в 5 часа, след това ще отидем в местността Бачище, определена от Учителя за Паневритмията, докато са били в Мърчаево. Както се уговорихме, в петък пристигнахме в Мърчаево: двете с Йорданка и една нейна приятелка - Янка, от кв. Бъкстон. Голямата дъщеря на Симо - Верка, бе приготвила всичко и ни чакаха. Вечеряхме, поприказвахме и Верка си отиде в нейната къща. В дома на Симо имаше много приятна, братска атмосфера. Имаха една голяма стая с голямо легло и кушетка, там пренощувахме - аз на кушетката, а Йорданка и Янка на леглото. Брат Симо ме попита: „Сестра, искаш ли да знаеш как намерихме Учителя?". - „Много ще се радвам да ми разкажете!" - отговорих му аз. Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат. Отидох в стаята му - тя беше малка с едно легло, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога! - и продължи: Къщата ми
към текста >>

712. 16. В Мърчаево с Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

възможностите на всеки човек и да има полза от беседите. Ако изпуснете „юздите" и почне всеки да си драска, да прави каквото му хрумне, всичко ще мине и ще замине. Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи. Четете и разбирайте правилно учението. Йорданка продължи разказа си: Учителя ни откри свещени неща и начини, как да живеем, показа ни святи места, на които има силен магнетизъм, и ако някой болен прекара само десет дена в тези места с молитва и беседа в ръце, всяка болест ще избяга от него. Сега ще ти разкажа за едно такова място. Една вечер, когато бяхме в Мърчаево, Учителя ми каза: „Йорданке, утре в 4 часа сутринта имаме задача с тебе. Приготви си дрехите до леглото и като отворя сутринта вратата, веднага да станеш и да се приготвиш." На сутринта той наистина ме събуди в 4 часа, грабнах си дрехите и излязох в антрето да се дооблека. Тихо излязохме с Учителя, аз вървях след него. Не ми казва къде ще отидем, нито пък аз питам. Скоро разбрах, че вървим към местността Бачище - мястото за гимнастика. Пътеката дотам е много стръмна, но ние стигнахме много бързо, имах чувството, че не стъпвам по земята, а летя. Като пристигнахме, Учителя каза: „Йорданке, тук имаме да свършим една голяма задача с тебе!" Показа ми къде да стоя, а той се отдалечи от мене по права линия и застана в една точка на определено разстояние от мен, оттам направи молитва към небето и каза да отида до него. Щом дойдох до него, той тръгна в друга посока и
към текста >>

713. 19. Обредните хлябове - Радка Левордашка (1920-2014)

лятото в Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благослови?". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!" Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал. Той не отговорил нищо, изгледал ги и си влязъл в стаята. На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у Темелко. Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва. И на всички бе дадено от питите - така бяха благословени обредните хлябове от
към текста >>

714. 20. Освободеният престъпник - Радка Левордашка (1920-2014)

По едно време една от сестрите, Софка, изостана назад. Учителя спря и специално посочи да я поизчакаме, за да може да се присъедини към групата. Ние седнахме да починем. По едно време Софка пристигна много разтревожена и объркана, обърна се към Учителя и каза: „Учителю, видях на едно дърво да виси обесен човек!" Учителя отговори: „Не се тревожи за него, той виси там от векове, понеже престъплението му е много голямо!" Тя каза: „Учителю, като минавах покрай него, чух че някой се моли. Като се обърнах, го видях обесен на дървото. Обесен, ама говори и ми се моли. Изплаших се много! Той иска да го освободите." Ние всички се спогледахме и разбрахме, че тя е видяла наистина онзи да виси на дървото, но това е етерният му двойник, който е закачен там от векове, а тялото му е изгнило отдавна в земята, и то не от вчера, а от векове. Накрая Учителя каза: „Ще бъде свободен!" Ние всички си отдъхнахме и след малко поехме отново по нашия
към текста >>

715. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Нашите духовни сбирки стигнали до знанието на властта и понеже те не знаели за какво се събираме, един ден дойдоха, арестуваха ме и ме задържаха в участъка. Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки?". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли, пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не попаднете пак при мене!" Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога. Те се събрали заедно и целия ден се молили за мен. Така аз се прибрах, но след това вече бяхме много
към текста >>

716. 25. Посещение при г-н Дънов - Радка Левордашка (1920-2014)

на другата сутрин към 4 часа. Пред хотела виждам часовоя - той пази Учителя, който е интерниран там и живее на последния етаж. Изчаках, както се разхождаше с пушката, да премине на другата страна, притичах до вратата и тя сама се отвори. Влязох вътре, а там няма никой, който да ми е отворил вратата. Тръгнах нагоре по стълбите и виждам г-н Дънов, че ме чака на площадката. Качихме се на най-горния етаж, той отвори един прозорец и така посрещнахме изгрева на слънцето. Направихме молитва, като той говореше, а аз повтарях след него, както ми каза да правя. Като тръгнахме да слизахме надолу, ни срещна прислужницата, която се стъписа от изумление: „Кой ти отвори и как влезе, като ключът е у мене?". След това добави: „Да знаеш, този е свят човек, голям светия!" Тук ще обясня и повода за интернирането на господин Дънов в хотел „Лондон": при един разговор с цар Фердинанд, последният му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал: „Аз дойдох в България да стана Учител, а не да управлявам." След това г-н Дънов му казал да не участва в този военен съюз с Германия по време на Първата световна война, защото ще загуби войната и ще бъде изгонен от България. Фердинанд се ядосал и казал: „Ще те интернирам от София!" Г-н Дънов го погледнал и добавил: „Аз в София ще се върна, но Вие никога няма да видите България!" Така се разделили. Като млад всички се обръщали към него с обръщението "Г-н Дънов", по-късно започнахме да го наричаме
към текста >>

717. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни. Тогава Учителя им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна „чиста" и храна „мръсна". Само растителната храна и плодовете са
към текста >>

718. 29. Постът и мирото - Радка Левордашка (1920-2014)

Йорданка Жекова казва, че често е чувала от Учителя да говори за духовния пост. Той й обяснявал, че когато човек е в пост и молитва, тялото се пречиства и лекува, а и Бог го посещава. Ето защо тя решила заедно с нейните приятелки от духовната група да постят една седмица и да не поемат храна, само малко вода, и цял ден да бъдат в молитва. Десет девойки се събрали в нейния дом. От глада били толкова изтощени, че вътрешността им изгаряла, но те не се поколебали, а продължавали молитвите си. На седмия ден, както се молили с вдигнати ръце, в тях се изляло миро. Стаята им се изпълнила с чуден аромат. Отишли при Учителя да питат какво да правят с мирото. Той им казал: „Намажете първо челата си, а другото идете пуснете в бунара, за да осветите водата." Те това и направили. След това той им казал: „След като сте постили толкова време, няма да ядете нищо, а ще вземате само по малко водичка." И така, след като една седмица те нищо не били яли, само пили по малко водичка, в първия ден от втората седмица поели само по малко вода и то на глътки. На следващия ден те си сварили картофена супа, но пак поели съвсем малко от течността, а по-късно през деня хапнали и картофче. И след това приятелките от духовната група цяла година се чувствали много
към текста >>

719. 30. Първата школа - Радка Левордашка (1920-2014)

евангелистките църкви, но много добре се разбирала с брат си Петър. Един ден г-н Дънов бил поканен от евангелисткия пастор във Варна да отиде при тях и да стане и той пастор в църквата им. Г-н Дънов отказал с думите: „Аз ще стана Учител! Моето учение е учение за любовта!" И така той образувал школата във Варна, където идвали много младежи и студенти. Имали определена сграда, където се събирали и г-н Дънов им държал беседи. Един път студентите, които присъствали на беседа, помолили да останат в сградата за през нощта, понеже нямали къде да преспят. Учителя наредил на Йорданка да им приготви храна и да им даде вечеря. Тя изпълнила всичко, както й било поръчано, и накрая ги разпределила къде да спят. Йорданка и д-р Жеков останали също да спят там. През нощта става един страшен скандал и студентите стигат до бой. Спорът бил по повод казаното в беседата на Учителя - тогава д-р Жеков се намесва да ги разтърве. По някое време успели да ги помирят, но двама от побойниците били изхвърлени. Сутринта разказали на Учителя за нощния скандал. Той ги изслушал и казал: „Тези двамата са от Черната Ложа и затова стана скандалът." Йорданка сподели: „Тогава разбрахме нагледно, че наред с Бялата Ложа вървят и представители на Черната
към текста >>

720. 33. Пистолетът на офицера - Радка Левордашка (1920-2014)

си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида." След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си
към текста >>

721. 34. Движещият се триъгълник - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден Учителя Дънов се обръща към Йорданка и Иван Жеков: „Тази вечер бъдете готови, ще имаме да разрешим една много важна задача." Те се съгласили с радост. Към 12 часа през нощта тримата тръгват към онова място, където обикновено посрещат изгрева на Слънцето - Ташлъ тепе, но когато излезли от къщи, Учителя наредил да вървят под формата на триъгълник с върха напред, без да проговорят, по целия път. Така по тъмно, сред нощ, стигнали до върха, направили молитва и се
към текста >>

722. 39. Пътуване във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

При един друг случай Йорданка пътува с Учителя Дънов във влака от Варна за София. Сядат в купето, влакът пътува и при тях влиза един старец, който моли да му се разреши да влезе и да погледне г-н Дънов. Той го поканва да влезе и старецът бил много щастлив, че може да види отблизо Учителя и да поговори с него. След кратък разговор той напуска купето. След това в купето влиза една жена с две деца, която също пътува за София. По пътя децата огладнели, майката купила от една гара карначета с хляб и дала на децата да ядат. Йорданка я попитала: „Знаете ли какво ще ядете сега?". Жената я погледнала изумена и казала: „Това са карначета." - „Да, виждам, но знаете ли, че те са приготвени от умряло животно и вие направо тровите децата с тях!" Жената почнала да се оправдава: „Но аз нямам какво да им дам да ядат." Учителя погледнал към жената и казал: „Свали чантата!" Тя свалила чантата, извадила кашкавал, отрязала по едно голямо парче от него, след това извадила хляб, отрязала и от него и дала на децата. Жената изхвърлила през прозореца купените карначета. След като се нахранили, децата сладко заспали и повече не ги
към текста >>

723. 41. Изгревът и земята Ханаан - Радка Левордашка (1920-2014)

осъществяваха срещите на приятелите с Учителя. По-късно се закупиха места на Изгрева и се преместихме да живеем там. Ние си направихме къщичка, която доскоро стоеше. На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки, поставени от братята, това бяха военни палатки, останали от войните. По-късно се построиха дървените къщички и така се оформи селището на Изгрева. Тука сме прекарали едни от най-щастливите си години в молитви, музика и песни, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чамкория. След това започнахме да ходим до Мусала и Рилските езера. Това бе времето на разцвета на Бялото Братство и бяха най- хубавите ни години. Аз услужвах на Учителя с много неща. Веднъж, като му бях измила краката и докато ги избърсвам, му казвам: „Учителю, с какво съм заслужила да бъда тука при такъв Велик човек?". А той ми отговаря: „От миналото, Йорданке, от земята Ханаан!" Когато пишеше писма до моя съпруг, д-р Иван Жеков, понякога поставяше и следният поздрав: „Поздравете и Йорданка-Ханаанка!" Отначало ми беше непонятно, но поел е разбрах, че с него идваме и пътуваме от хилядолетията на човешката история. Та тука, на Изгрева, се бяхме събрали както от Ханаанската земя, така и от времето на Мойсея, от Юдея и Галилея, че и от Палестина. Имаше отвсякъде! Всички бяха дошли на Изгрева от различно време, а тука трябваше да оформят Духовния
към текста >>

724. 50. Словото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден Учителя се обърна към мен и каза: „Йорданке, подай ми записките на беседата, за да видя какво пише в нея!" Обикновено тримата стенографи стенографираха всяка дума на Учителя. Стенограмите се трупаха и по-късно те ги дешифрираха. В този случай аз трябваше да помоля някого от приятелите, които си водеха бележки в тетрадките, да ми ги дадат, но това нямаше да бъде пълната беседа. Значи трябваше да поискам от стенографите да дешифрират днешната беседа, за да я представя на Учителя. И в този момент в мене възникна един въпрос, веднага го задавам: „Учителю, нали Ти ги говориш тези беседи, как да не знаеш какво пише в тях?'. Той ми отговаря: „Да, аз ги изричам, но друг говори чрез мене. Духът е този, който дава Словото!" Свих рамене от недоумение и се запътих към стенографите, за да им предам желанието на Учителя, че иска лично да прочете днешната беседа, за да види какво Духът е говорил чрез него. Сега за мнозина това би могло да бъде противоречие, но онези, които знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога, много добре ще знаят кой е този Дух, който дава Словото. Това е Духът Святий - Духът на
към текста >>

725. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?". Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка
към текста >>

726. 56. Братското лозе в Търново - Радка Левордашка (1920-2014)

ТЪРНОВО Разболя се един брат в Търново. Получил някакво ревматично схващане на ръцете и краката, че към него се прибавило и главоболие. Лежи той и не може да помръдне. Викат лекари, изписват лекарства, които той пие, но вместо да се подобри, положението му се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да оздравея." През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да ви съобщи да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Как да ви съобщя, а и има ли смисъл, като лекарите казват, че той едва ли ще изкара до утре!" Ето, така тя си разговаряла на ум с Учителя и както била замислена, вратата на къщата се отваря и влиза Той: „Рекох, идвам заради болния!" Влиза той при болния брат, после извиква сина му, който бил млад, здрав и силен, накарал го да му разтрие гърба, както и врата - и то продължително, като накрая му дал очистително. На болния брат му поолекнало и той заспал. На сутринта синът се почувствал неразположен. Какво станало? Синът предал от собствената си сила и енергия на баща си, а приел част от болестта му. Учителя накарал младежа да отиде на двора и да нареже с трион и нацепи с брадва приготвените за зимата дърва за отопление. Учителя влязъл при болния и го разпитал как се чувства, а той отговорил, че сякаш е по-добре и през нощта успял да спи. В това време съпругата му приготвила чай и закуска. Учителя казал: „Стани сега да закусим!" Той се подчинил. Полека станал и с помощта на жена си
към текста >>

727. 57. Евакуацията - Радка Левордашка (1920-2014)

на войната стана опасно да се живее в София. Американските самолети започнаха да прелитат над България и да бомбардират Румъния. После българското правителство обяви война на САЩ и Англия и като възмездие започнаха бомбардировки и над София. Хората взеха масово да се евакуират. Идваха много братя от страната и канеха Учителя да се евакуира при тях, но той на всички отказа. Нападенията над града през есента на 1943 година зачестиха. Разрушенията в София бяха големи, но на Изгрева не падна нито една бомба. Учителя запази Изгрева! В столицата почти не останаха хора! Гражданите, предприятията, както и министерствата се евакуираха. Учителя изпраща д-р Жеков с още двама братя да обиколят селата Драгалевци, Симеоново и Бистрица да питат за квартири, за да се евакуират там Учителя с част от братята и сестрите. Навсякъде, като чуят името на Учителя и братството, им затваряли вратата. Върнали се вечерта на Изгрева и му разказали как са ги посрещнали и как не са могли нищо да намерят. На сутринта Учителя слязъл пред салона и казал на братята и сестрите, които били около 30 човека: „Пригответе се за тръгване с най- необходимите неща." Всички приготвили раниците си и така потеглили за Мърчаево. На Изгрева останали най- възрастните хора, като семейството на Симеон Симеонов, брат Ради и други. По обяд били вече в Мърчаево. Учителя вървял напред, а групата - след него, и така стигнали до къщата на брат Темелко. Семейството му било излязло пред вратата, зарадвани му целунали
към текста >>

728. 62. Белият облак - Радка Левордашка (1920-2014)

бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там!" Аз знаех, че Учителя се излъчва и ходи да спасява хората по света: потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природни катаклизми и биваше там, където се решаваха важни политически събития. Това го знаех и от други братя. Някои от тях той е взимал със себе си. Зная за брат Гърдев и за други. Сега го видях и се убедих какво значи Учител! Учителя е не само в плът, а е и в
към текста >>

729. 64. Заминаването на Пешо - Радка Левордашка (1920-2014)

НА ПЕШО Една сутрин Търса става и се приготвя за сутрешна молитва, но не чула брат й да става. Отишла в неговата стая и го попитала: „Ти, Пешо, защо не ставаш?". Той отговорил: „Сестро, нещо не се чувствам добре, ти иди, нека някой друг чете беседата." Тя му предложила да направи чай, но той отказал. Тя тръгва и след нея той е издъхнал. Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над леглото ми гръмва пушка, та чак подскочих в леглото, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха. Станах, отидох до балкона, погледнах към двора, нямаше никого. Влязох в стаята и се питам: кой гръмна? Реших да отида на гимнастика, облякох се и тръгнах. Отидох в гората, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано. Точно в пет часа такъв гръм се разнесе в стаята ми, че подскочих и вече не легнах. Обиколих къщата, да видя какво гръмна, така и не разбрах." - „Сега ще ти кажа, какво значи това, сестра - каза брат Пеньо, - ще получиш светкавична новина за нещо, дай Боже да е за добро!" - „Това ли означава?". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той. В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде. Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим."
към текста >>

730. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има!" Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година. Имахме прекрасен живот заедно - като едно голямо семейство. Прекарвахме в песни и молитви, екскурзии и разходки из планините и до Рударци. Искаш ли да чуеш нашата история, как дойде Учителя при нас?". - Отвърнах му: „Симо ми разказа как вие сте намерили Учителя." - Той отговори: „Аз пък ще ти разкажа как Учителя дойде при нас и живяхме заедно." - „Е, много ще се радвам, аз съм чувала от сестрите отчасти..." И той започна: „По-хубаво е да го чуеш от мен. Учителя ни е познавал, преди да се запознаем с него. Той е идвал и посещавал моя дом. Аз имам двама сина и две дъщери. Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея. Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до леглото си, качи се на леглото и си легна. Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не
към текста >>

731. 66. Последният... - Радка Левордашка (1920-2014)

най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя. Идва до леглото ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю!" - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си!" Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя?". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна. Хванах се с двете ръце за кревата и като малките
към текста >>

732. 67. Трамвайната катастрофа - Радка Левордашка (1920-2014)

врата - щом се качих, вратата се затвори. На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача. Оказа се, че дълго време не е имало трамвай, защото предишният трамвай е катастрофирал и това е забавило движението им. В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни!" - „Божичко, мили, няма къде да седна!" - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва. Трамваят беше толкова препълнен, че не можех да помръдна от мястото си. На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската стена", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!" Стигнахме Халите, там доста хора слязоха, но не се освободи седалка, просто намаляха правостоящите и аз се хванах за дръжката на първата седалка до вратата, тогава за трети път чух гласа: „Седни, седни, седни!" Продължих да се моля, изрекох на ум всички молитви, които знаех наизуст, и започнах да ги преповтарям. Трамваят продължи към Лъвов мост, но и там не се намали потокът от хора. Освободи се място за сядане чак при спирката на Гробищата, на нея слязоха много хора, защото там бяха заводите и имаше училище. Като седнах на една седалка, си казах: „Е, аз седнах, но пътят вече е към края си и опасността премина." Тъкмо изрекох на ум тези думи, се чу страшен трясък, от него вратите на трамвая се отвориха, трамваят се наклони наляво и надясно
към текста >>

733. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

предложи да ме заведе при по-добър лектор, където не се плаща. Веднага се съгласих, уговорихме си среща още за същия ден. Така точно в 17 часа той ме заведе на „Опълченска" 66. Преди да влезем вътре, приятелят ми каза: „Малко е тесничко тука, но на сърце да е широко." Когато влязохме в стаята, той отиде по-навътре, а аз останах до прозореца и оттам не мръднах. Бързо се напълни цялата стая, някои бяха седнали, други останаха прави. Влезе Учителя, всички станаха, изпяха две песни, казаха молитви и седнаха (които имаха столове), останалите стояха като мене прави. Беседата беше много хубава, аз като че се заковах на мястото си и слушах с голямо внимание. Като свърши беседата, каза се молитва, формула, и хората започнаха да си тръгват. Учителя също тръгна да излиза, но излизайки, дойде точно при мен и ме заговори: „Разбрах, че харесахте моята беседа." - „Да, много ми хареса, наистина" - отговорих аз. „Тогава идвайте, тук е без пари" - каза Учителя. Благодарих му и той ми подаде ръка за довиждане, взех ръката му и я целунах, защото видях, че всички му целуват ръка. Преди да се разделим, аз му казах, че съм студент, Учителя ме погледна и отговори: „Ще имате свободно време и за нас." След тези думи той излезе. Така от този ден аз станах най-преданият ученик в Братството. След всяка беседа Учителя идваше при мен и разговаряхме. Един ден той ме попита: „Ще можете ли да ме придружавате понякога сутрин, когато искам да отида някъде?". Отговорих му, че ще бъда радостен да го правя. И
към текста >>

734. 70. Земетресението - Радка Левордашка (1920-2014)

живеехме четирима приятели при една хазайка. Стаята ни беше голяма, на първия етаж, а хазайката живееше на втория. Един ден и четиримата имахме изпит, затова станахме рано сутринта и направихме молитва пред портрета на Учителя. След това започнахме да пеем нашите песни, псалми и молитви - така се вдъхновихме, че къщата се разлюля. По едно време хазайката уплашена изтича по стълбите и извика със силен глас: „Какво сте се разпели, не виждате ли, че има земетресение - къщата ще падне!" Ние спряхме да пеем и земетресението спря. Отидохме на изпита и попитахме приятелите си дали тази сутрин са усетили земетресение, те ни се изсмяха. Ние не казахме нищо повече, но разбрахме, че сами сме предизвикали това земетресение с молитвите и песните си. И четиримата си взехме успешно изпита, на другия ден отидохме на беседа. Учителя ни погледна, задържа погледа си към нас и продължи да говори: „Със сърдечните си песни и молитви вие можете чудеса да правите: бури да спрете, земетресения да произведете, всичко, което пожелаете" - и така продължи беседата си, която беше в тоя дух. Ние разбрахме кой е Учителя. Любовта ни към него ставаше все по-голяма, а вярата ни - все
към текста >>

735. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

на единствената си дъщеря, за болката и мъката ми, че с нищо не мога да й помогна. Той ме погледна и каза: „Станете, дъщеря ви ще оздравее! Идете, дайте й от любимите й бухтички." Целунах му ръка и си тръгнах. Преди да вляза вкъщи, чух леко свирене на пиано, сърцето ми заби силно, ще се пръсне, казах си: това е тя! Влязох вътре и виждам, че съпругата ми плаче от радост, аз я прегърнах и също започнах да плача. Разказах й как съм влязъл при Учителя Дънов и как на колене съм го молил да помогне за дъщерята. Жена ми разказа как, докато аз съм бил при Учителя, влязла при нея и тя й казала: „Майко, направи ми бухтички и ми донеси!" Изяла е три бухтички и ето, свири. От този миг дъщеря ни оздравя. И пак ви казвам, само да чуя някой да каже лоша дума за този Светец, ще го разстрелям, разбрахте ли ме?'. Младежите прибраха всичко, което бяха извадили, и го сложиха в торбите си. От този ден те промениха отношението си към нашата група, гледаха ни с уважение. Аз бях много развълнувана от това, което ми разказа Георги Томалевски, затова реших, че трябва да ви разкажа този
към текста >>

736. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

ще ви разкажа още нещо, което мене много ме вълнуваше. Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор. Оттам всички си взимаха вода за пиене, тя беше каптирана от Витоша. Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката. Всяка от тези души изпълни своята задача, след което се оттегли в невидимия свят. В Русия вселиха в Горбачов напреднала душа. Той беше млад, много начетен, но не му беше лесна задачата. В България вселиха напреднала душа в Людмила Живкова. Тя се интересуваше от индийската окултна наука и от учението на Учителя Петър Дънов. Людмила не се щадеше, постоянно беше в движение, от самолетите не слизаше, никой не можеше да я спре. Отгоре й казваха къде какво да говори. Като направиха Перестройката, духовете се оттеглиха, но в някои хора останаха и още са тук (1980 година).
към текста >>

737. 74. Срещата ми с Николай Дойнов - Радка Левордашка (1920-2014)

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ След 1975 г. временно бяха забранили на Братството да летува с палатки на Рила - по това време отсядахме на хижа Рила. След тази забрана годината беше много дъждовна, но ние с група сестри отседнахме в хижата. В някои дни посрещахме изгрева и после бързо се прибирахме в хижата, заради дъжда, но имаше дни, в които изобщо не можехме да излезем. В един такъв дъждовен ден станахме и направихме тихичко молитва в стаята, където спяхме, и след това започнахме разговори. В нашата компания присъстваше само един мъж, това беше брат Николай Дойнов, който придружаваше свои близки сестри от Варна. Всички знаеха за неговите изключителни знания в областта на астрологията и за близкото му приятелство с Учителя и неговото семейство, затова се надпреварваха да му задават въпроси. Аз изчаках всички други да си зададат въпросите и накрая го попитах: - Мога ли и аз да ви попитам нещо? - Заповядайте, сестра, кажете - отговори брат Николай. - Искам да ми обясните как е станал случаят, в който сте се спасили от разстрел. - Добре, ще разкажа на всички. Вижте какво, сестра, ние бяхме едни галени момченца около Учителя. Едно чувахме, друго - не. И макар че аз си знаех моята съдба, защото съм астролог, не се вглеждах в ръцете си, а слушах само желанията си. Ето какво стана. Бяхме на екскурзия с Учителя и няколко братя и както сега вие сте седнали до раниците си около мене, така ние бяхме насядали около него. Той каза: „Нека всеки от вас каже какво желание има и аз ще ви
към текста >>

738. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба. Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда." В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем. Драга каза за какво сме дошли и каква е нашата молба. Той я изслуша много внимателно, после изрази възхищението си от Учителя и колко много го уважава: „Ако ви кажа, че една четвърт от неговите беседи съм прочел и те много ми харесват, вие няма да ми повярвате." Той отвори чекмеджето на бюрото си, извади една дебела книга и ни я показа: „Сега нея чета". Драга и Георги прочетоха заглавието на книгата и разбраха коя е. След това Цветков каза: „Аз се възхищавам от поведението на учениците му, по-добри от вас няма, та вие, където и да минете, все нещо сте направили в природата: чешмички поставяте, ручейчета оправяте, на непроходими места мостчета правите, дървета посаждате, навсякъде сте се разписали - и то само в добро. Всичко, което ви учи Учителя, вие го прилагате. Вас не можем да ви сравняваме със сектите, които се навъдиха и ни създават много ядове. Вие сте добри хора, никой не е дошъл да се оплаче от вас. Докато с новите секти не е така - идват постоянно да се оплакват родители
към текста >>

739. 76. Заминаването на Драга - Радка Левордашка (1920-2014)

се преместиха напълниха този хол с гардероби, фотьойли, маси, столове до такава степен, че между мебелите останаха тесни пътеки, по които да се движат в стаята. Така Драга изгоря с котето в ръка. Нейната сестра Люба е тази, за която Учителя говори, че е изгоряла на кладата по времето на Богомилите. Аз в началото съм описала този случай. До края на същата година си замина и брат Георги Йорданов. На следващата година си замина и сестра Невена Неделчева - когато била вече болна, помолила един брат да я закара с кола да види градината, колко хубава е станала, и да се сбогува с Учителя. През цялото време, докато била там,
към текста >>

740. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

мълчаха по този въпрос. Един ден, като бях в Тополица, срещнах кмета и той ми каза: „Чичо Георги, добре дошъл! Как си, рядко те виждам да идваш?". - „Ами, вече застаряваме, как е баща ти, ние бяхме добри приятели?". - отговорих аз. „Добре е, защо не му се обадиш?". - „Сега съм за малко време и няма да мога, но поздрави го от мене." - „Добре, ще го поздравя. Чичо Георги, искам да те питам нещо, зодиаците пазят ли се някъде?". - „Да - казвам, - докараха ги при мене в София." - „Моля те, чичо Георги, аз искам да ги поставим пак на същото място. Всички ми казват: Защо ги махнахте, те са най-голямото добро, което се направи за селото. Гледай за събора на селото да ги сложите!" - „Добре, ще го направим!" Сега аз съм се захванал да свърша тая работа, но при свалянето на „агнеца" са счупили част от гърба му, която трябва да се възстанови. Попитах един познат скулптор дали може да го направи. Той дойде, видя го и ми каза: „Може, но струва доста пари, трябва да се отлива, това не е плат да се закърпи." Аз го попитах горе-долу колко ще струва. Той отговори: „Над хиляда лева, а може и повече, ако трябва всички парчета да се подновят, почистятят и пригодят за поставяне, както ти ми казваш. Ще видим да ги направим като нови, приготви две хиляди лева." Ние нямаме тези пари. Мислих, мислих и реших на тебе да се обадя. Когато дойде при нас, ти каза къде работиш, помислих си, че имаш връзки и може би ще ни помогнеш" - „Да, Георги, ще се опитам да ти помогна, шестнайсет години
към текста >>

741. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

всеки по нещо и така се прибрахме доволни. Градината беше чудна - бели, жълти и розови рози посадихме в средния лъч, във вид на слънчеви лъчи, а крайните тъмночервени рози, много ароматни, бяха засадени от общината. Получихме поздравления от много хора, най-вече от съседите в Руското посолство. Вечер, като си отидат нашите хора от градината, пристигали много руски семейства и седели там до късно. Някои от сестрите, които са разговаряли с тях, им казали, че за каквото и да се помолиш на Учителя, ако е от сърце, ще го получиш. Един ден аз поседнах около половин час на пейка в градината да си отпочина, една възрастна сестра дойде при мен и ми каза: „Сестра, искам да ти кажа нещо, една млада, много хубава рускиня ме попита: „Вярно ли е, че като се помолиш на вашия Учител за нещо, което много желаеш, ще ти се сбъдне?". - Казах й: „Зависи какво желаеш, ако искаш да ти напълни чантата с пари, сигурно не ще го направи, но ако се помолиш за здраве - и то от сърце, - ще ти помогне, но зависи от вас как ще го поискате." - „Ами, ако поискам да имам бебе?". - попита младата жена. Отговорих й: „Има и такива случаи, но зависи дали със силна вяра е искането, трябва да му се помолиш с цялото си сърце и душа, миличко!" След един месец същата рускиня пак дойде и седна до мен, аз бях я забравила. Извади една кутия бонбони и ме черпи: „Това е за вас, вие сте ме забравили, но аз не съм. Направих това, което ми казахте, и сега ще си имам бебе!" - „Иди благодари на Учителя и не го
към текста >>

742. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

се разболя и още не може да се оправи... Надеждата ми е във вас - искам да се свържа с Йоханес Брамхам от щата Охайо - за мене той е прероден Апостол на Христос." - „Права си, такъв е! Само че преди две години си замина. Но ние имаме такъв лечител и в България - известен е по света." Разказах му за злополучния си опит да заведа сина ми. Той ми отговори: „Е, тука мога да ти помогна. Лили Димкова пристига в Торонто, ще прави изложба, аз ще й помогна в уреждането на изложбата и ще я помоля тя да говори с баща си да се уреди среща за сина ти." Разделихме се - той доволен, че е видял близък човек, аз обнадеждена, че се явява една искрица за сина ми. Не се мина много време и се обадиха по телефона, че може да стане срещата с Димков. Веднага потърсих Йотка и Емилия Михайловска и като ми дойдоха на гости, им разказах от игла до конец всичко. „Казвате ми, че сте много близки с Димков. Искам сега да ми уредите срещата с него, където той каже." - „Готово, Раде, ще видиш, че сме близки, а и ти си наша близка приятелка." След три дена се обажда Йотка и казва: „Раде, утре си у нас на обяд. Направи една от хубавите питки с пентаграма, аз ще приготвя постно ядене. Ще дойде и Павлинка, а също и още една наша съседка. Това ще бъдем. Внукът ми ще го вземе с колата и след това ще го закара пак вкъщи." Пристигам в 12 часа. Те бяха се събрали и насядали около масичката в хола. Като влязох, поздравих всички. Димков предложи: „Нека сестрата дойде и седне до мен на дивана - има място, - и
към текста >>

743. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

„66". След моето идване в София наскоро дойде и моят брат. През един зимен ден двамата отидохме при Учителя. Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски сгради, беше затрупана от сняг. От пътната врата не се виждаше говорителя, но по заслушаните хора пред къщата беше лесно да се открие къде е той. Ние пристъпихме тихо, макар че снегът сериозно поскърцваше под краката ни, и се спряхме пред Учителя. Учителя говореше, а аз не се бях сетила да взема лист и молив, за да запиша нещо от чутото. Но все пак той каза нещо, което се отнасяше за нас. Аз го запомних, но не можах по него да намеря беседата, която Учителя е говорил в този ден. Вероятно стенографите намериха, че тази дума е вметната току-така, казана случайно, и не я дешифрираха. Тогава аз не знаех, но после разбрах, че Учителя никога не произнася една дума без значение или ей така, да бъде казана. Но изглежда, че другите не разбираха това, не го разбираха и по-късно, и много по-късно, и дешифрираха, и коригираха, и стилизираха, така да се каже, беседите, за да ги приведат в определен съвременен стил. А защо Учителя говореше именно по този начин, а не по някакъв друг начин? Това е негово право. Това е свободата и разбирането на Учителя. Но той имаше и друга свобода. И аз, като съм недоволна от моята небрежност да отбележа първата беседа, която съм слушала, която слушахме с моя брат, изказвам моето недоволство и към стилизацията на беседите. Защото стилът на Учителя има свой чар, който се
към текста >>

744. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

часа сутринта една тиха цигулка възвести приближаването на празника. Брат Симеонов свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място. Учителя! Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха. - „Добрата молитва" - каза Учителя. Дълбоко и концентрирано се помолиха всички. „Благословен Господ Бог наш" - каза пак Учителя. И песен се пое. Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота. „Любовта е връзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка". Прочетохме всички от предварително раздаден наряд. „Да Го познаем, както Той ни познава". „Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна ". „Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината ". „Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и изобилен живот на отрудените души. " „Бог е Любов и нашата Любов да бъде както Божията Любов." И Учителя заговори: „Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява
към текста >>

745. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

знаещи физиономии, със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели. Те стават в твърде ранен час и поемат пътя към слънчева поляна, отначало по дългите софийски улици, а после през свежата като утрото борова гора. Витоша ги погалва със своя порозовял връх, преди да се обърнат към изтока. А той - жива приказка! Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а душата се моли, и благодари. Нямаше живот за нея досега. Старият живот задоволяваше само очите; да разгледат художествените изложби из града и толкова. Нима в обикновения живот хората виждат красотите на природата? Само хората на изкуството виждат проникновено в природата. Обикновените хора могат само да я гледат през очите на художниците. Щастливи се смятаха тези, които имаха достъп до тях. Досега животът задоволяваше частично дробовете. Дишаше се само в къщи, по улиците и в кафенетата. Нима някой се досещаше, че градините са и за тях? А душата? Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея? Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и
към текста >>

746. 22 март 1923 г. - Теофана Савова

г. За първи път преминахме оградата на нашата поляна отвъд гората и влязохме. Имаше още сняг. Замръзнал беше отгоре. Някои вървяха върху този лед. Направихме упражненията. Хубава молитва направихме преди това и хубави песни изпяхме. Пяхме и след тях, но бързо се разотидохме, защото беше студено. * Хубаво утро! Прекрасен изгрев! Молитва. Песен, упражнения. Учителя е тук! Учителя не идва всяка сутрин. Колко е по-хубаво, когато той е тук! * Тази сутрин Учителя ни изненада с присъствието си. Колко е хубав! По-хубав от изгрева на слънцето! Колко е по-хубава молитвата в присъствието на Учителя! Колко по-вдъхновено пеем и колко по-съсредоточено правим нашите хубави упражнения. След упражненията и след няколкото разговора, които има с отделни сестри и братя, той тръгна към горната част на поляната. Прегледа оградата. Тя трябва да се поправи. Изказват се мнения, какво да се посее и къде, и няколко братя си предлагат услугите да се заемат с тази
към текста >>

747. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

на първенеца. Най-знатни художници рисуват утринната картина. Върховете на Витоша поруменяват като девойка пред погледа на своя възлюблен. Още миг! Възлюбленият се показва на хоризонта и в миг целува полето и нас. Милиони росни капки започват своя утринен танец, украсени е най-редки скъпоценни камъни". И са прелетяли към салона с разтупкани сърца. И сега чакат Учителя. И той пристига. Мил, елегантен и търпелив. Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа". Прочете се „Добрата молитва". Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши." Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта?
към текста >>

748. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всички хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници и на мястото им съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме." Това е по новото учение. Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи е молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем и ще влезем като ученици в новото, без насилие. Всички ще турите надписа: „Без насилие!" Никакво насилие и ще си отстъпвате взаимно." И като се усмихна хубаво, Учителя пак продължи: „Днес аз ви слушах през целия ден, от сутринта и си мислех да не присъствувам, но си казах: Ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: Много хубаво е. Сега на всинца ви трябва приложение. Малкият приход, който имате, може ли да го заложите? - Може, как не. Умът, който имате, може ли да го посветите на Любовта? - Можете. Сърцето може ли да го посветите на Любовта? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво
към текста >>

749. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага. Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма!" И то ще бъде там, докато се оформи, но дойде ли деветия месец, излиза. То е самостоятелно вече. Та казвам, в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та като дойде моментът, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено и изведнъж ще кажете първата дума. Сега децата, които се раждат, заплакват, понеже не знаят първата дума. Вие ще въздъхнете и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се от това робство, сега сме свободни от старото." Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрязването на пъпа. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се". Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, за да се родите. От всичките дни на стария живот ви остават още десет деня до раждането. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката
към текста >>

750. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

оттук са минали само няколко души. Но след тях идват други. В 4 часа цялата група е на определеното място и заедно с Учителя се отправят по шосето през с. Драгалевци за Витоша. В този час тя е прекрасна, мени багри и е пленителна както никога досега. Очаква гости. И те пъплят. Вече изкачват полите й и някой нетърпеливо се обръща. Слънцето! Всички се обръщат към изток и снемат почтително шапки. Едно благоговение се чете по лицата, една голяма почит и възторг. Топла благодарствена молитва се излъчва из всяко сърце. Витоша е хубава в полите, хубава е и по склоновете, и по върховете. Но днес тя е по-хубава, защото по нея се изкачва Учителя със своите ученици. Богата Витоша! Богат ден! Богати преживявания и
към текста >>

751. 5 юли, четвъртък - Теофана Савова

7 часа сутринта Този ден бе посветен на общи въпроси, по които се изказаха няколко сестри и братя, и то главно по общата работа, която им предстои като ученици. След обед в присъствието на Учителя се изнесе хубав концерт и с „Добрата молитва" младежкият събор завърши с пожелание следната година наново да се срещнат с по-голям опит и по-определена
към текста >>

752. 23 август, неделя - Теофана Савова

5 часа сутринта Учителя пристига. Всички стават прави и го посрещат със светнали лица. Какво обаяние носи Учителя! Започва утринната молитва: 1. Добрата молитва. 2. Бог е Любов (песен). 3. Пътят на живота. 4. Духът Божий (песен). 6. Отче наш. Лозинка за през деня: Бог е Любов, Бог е живот, Бог е светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух. След това Учителя зададе работа на учениците си за деня, даде напътствия върху размишлението и се направиха гимнастическите упражнения. В 5,40 часа беседа. В 12 часа обед. Както беседите са прекрасна храна за ума и за сърцето, така и обедите са прекрасна храна за очите и за тялото. Та тук храната е най-чиста. Тя е приготвена е много любов от няколко мили сестри и братя и затова е така прекрасна. Но тя е още по-прекрасна и затова, защото от нея си натопява хапката Учителя, защото той, великият е на същата трапеза и се храни с всички. Има ли нужда от храна Учителя? - Учителя яде, за да поправи храненето у човека, тъй както той спи (ако спи въобще). Учителя спи съвсем малко или почти не спи, за да поправи съня на хората. В 18 часа
към текста >>

753. 24 август, понеделник - Теофана Савова

5 часа сутринта: 1. Отче наш. 2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 3. Плодовете на Духа. 4. Молитвата на Духа - на Царството. 5. Добрата молитва. Лозинка: Само Истината води към живота. Едно малко разяснение за Истината. Гимнастически упражнения. Закуска. В 9 часа преди обед беседа. В 17,30 часа
към текста >>

754. 25 август, вторник - Теофана Савова

5 часа сутринта Преди да започне молитвата Учителя направи следната бележка: „Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да може да я прочетете на едно вдишване, а когато не може, поне на две-три вдишвания. При това постоянно вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само с думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете
към текста >>

755. 26 август, сряда - Теофана Савова

5 часа сутринта: 1. Добрата молитва. 2. Духът Божий (песен). 3. Пътят на живота. 4. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 5. Молитвата на Духа - на Царството. 6. Бог е Любов (песен). 7. Плодовете на Духа. 8. В начало бе Словото (песен). 9. Отче наш. Лозинка: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш". Гимнастически упражнения. В 8 часа преди обед беседа.
към текста >>

756. 27 август, четвъртък - Теофана Савова

5 часа сутринта: 1. Добрата молитва (тайно, с вдишване). 2. Пътят на живота. 3. Благословен Господ Бог наш (песен). 4. Молитвата на избраните. 5. Молитвата на Духа - на Царството. 6. Отче наш. Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила". Едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките. Гледайте да приложите тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Гимнастически
към текста >>

757. 28 август, петък - Теофана Савова

5 часа сутринта: 1. В начало бе Словото (песен). 2. Отче наш. 3. 91 псалом. 4. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 5. Добрата молитва. Лозинка: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." „Днес - каза Учителя - ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда. Четиво за през деня: 17 гл. от Евангелието на Матея; 1 гл. от Евангелието на Марка; 11 гл. от Евангелието на Лука; 21 гл. от Евангелието на Йоана; 56 псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна". Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума, и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мен у дома! От дълго време те
към текста >>

758. Събота, 29 август - Теофана Савова

5 часа сутринта: 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш (песен). 3. Отче наш. Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат". Четиво за през деня: 22 гл. от Матея; 7 гл. от Марка; 17 гл. от Лука; 1 гл. от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява". „Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви. Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с живата природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша свои- те работи в съгласие с живата природа." Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния. Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш
към текста >>

759. 17 март, сряда, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

и дава по малко. Да, малко. Една тема. Едно резюме от лекцията. Но колко качества се придобиват! Първо човек ще си помисли, после ще напише, а по време на клас - ще прочете. После ще се съберат отделните теми и една група от ученички и ученици ще развият темата въз основа на отделните развити теми и пак ще се прочетат в клас. Това е малка работа наистина, но с какъв интерес се следи, доколко отделната тема е влязла като част в общата. И събира усърдно ученикът знания, мисли, моли се. Той иска да постигне новия човек, когото Учителя рисува пред неговите очи, когото вая в неговото сърце и който е вече копнеж на неговата душа. Но понякога записва в тетрадката: „Днес не съм доволен от себе си" и се умъчнява от някоя неразрешена задача, но Учителя дава постоянно съответни упражнения за тониране, и той се отправя към тях е вяра, тонира се и отново започва работа. А какви задачи задава животът постоянно на ученика! Учениците на Учителя не са само ученици в училище. Те са ученици навсякъде. Техният Учител е навсякъде. Той всичко вижда, всичко чува. Няма място във вселената, където той да не е. А сега е на земята. Сега е пред тях! Велик Учител! Велики Учителю, благодарим!
към текста >>

760. 22 март - Теофана Савова

Многоочакван празник. Като по даден знак ние сме на нашия любим Изгрев. Слънцето не е изгряло. Цяла зима не сме го виждали. Цяла зима не сме виждали и изгряването на слънцето. Със светнали очи и разтуптени сърца посрещаме нашия приятел. Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с усмивка. Колко е хубав нашият Изгрев! Колко е хубава картината на изгряващото слънце! Гледа човек и не може да се нагледа; радва се сърцето и не може да се нарадва. Учителя! Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения. Целуваме ръка на Учителя! Сестри и братя се поздравяваме сърдечно! Това е приказка, нечувана, невиждана, неразказана. * Прекрасните утрини се редуват една от друга поинтересни, по-богати, по-разнообразни. Понякога е студеничко на пръстите. Но колко е по-забавно около огъня, който е запален току под боровете. Внимаваме за клоните и се греем, и се усмихваме. И има защо. * А утрините обикновено започват така: Ще поскръцне някъде врата. Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали.
към текста >>

761. 24 август, вторник, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребивава, грехът и беззаконието изчезват. 1. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Духът Божи (песен). 5. Отче наш. 6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения. Концентрични
към текста >>

762. 25 август, сряда, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: В преддверието на Божията Мъдрост, дето светлина цари. 1. В начало бе Словото (песен). 2. Добрата молитва. 3. фир-фюр-фен (песен). 4. 91 псалом. 5. Отче наш. 6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения. Концентрични
към текста >>

763. 26 август, четвъртък, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина. 1. Благословен Господ Бог наш (песен). 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Молитвата на Царството - на Духа. 5. Отче наш. 6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения Концентрични
към текста >>

764. 27 август, петък, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: Осветени чрез Истината, ние ще имаме мир с Бога. 1. Благославяй, душе моя, Господа (песен)! 2. Добрата молитва. 3. Духът Божий (песен). 4. 91 псалом. 5. Отче наш. 6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения. Концентрични
към текста >>

765. 28 август, събота, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: Милосърдието седи на първо място в живота. 1. Благославяй, душе моя, Господа ( песен)! 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Отче наш. 5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения. Концентрични
към текста >>

766. 29 август, неделя, 5 часа сутринта - Теофана Савова

5 часа сутринта За размишление през деня: Любов безгранична, в която Бог живее. 1. Духът Божий ( песен). 2. Добрата молитва. 3. Пътят на живота. 4. Отче наш. 5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Гимнастически упражнения. Концентрични
към текста >>

767. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

оградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари разпростряли като на панаир за показ своите книги. По-натам навалица любопитни надзъртат и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка при входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че го не пускат вътре, приближихме се и ние. - Какво желаете, моля? - Искаме да влезем. Канени сме. - Кой брат ви е поканил? Имате ли тук някой познат? Казахме кой. Изпратиха да го повикат. В пет минути, ето го бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го навътре. В миг се намерихме в една от природата украсена, а от хората оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора им имало 1460 души. Някои седяха по пейките или
към текста >>

768. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята. То беше празник! С Учителя винаги е празник! * Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа. Колко е хубаво! С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя. А то се лее. Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина. Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния
към текста >>

769. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

да иска. Аз не говоря за просията. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна е желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде!" Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво - да искаш. Сега Бог ви изпитва дали ще искате или ще се молите. Кой се моли? - Грешникът. Защо? - Защото греши. Щом се молите, вие сте в положението на грешниците. Тогава не можете да искате. И тъй, първата фаза в живота на хората, докато са грешници, е да се молят. Щом отношенията на хората към Бога станат правилни, те са вече праведни, влизат във втората фаза на живота и тогава те ще искат. За тия хора Господ казва: „Преди вие да искате, аз ще отговоря на всичките ваши желания". Аз ви желая да завършите с първата фаза на вашия живот - с молитвата, с моленето, и да започнете е втората фаза - да искате. Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване. Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката душа трябва да се очисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза. Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година, като видя,
към текста >>

770. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: Наживях се вече. След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тия хора, че не могат да наредят работите си, казват: „Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди!" Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? Всички заминали мълчат. Значи единодушно казват: „Не е позволено да се говори по този въпрос". Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек? - Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но
към текста >>

771. СЪДЪРЖАНИЕ - Теофана Савова

Животът на отшелника......................................................74 Писмо на Братското издателство.......................................76 Скица на дванадесетте измерения.....................................78 Най-желаните благословения.............................................81 Обективни субективни разсъждения...........................92 Малката молитва...............................................................108 Музикално упражнение......................................................108 Промисъл..............................................................................109 Напътствия относно упражненията................................110 Люби и обичай.............................................................112 Из разговорите с Учителя.................................................113 Пътят на сестра Василка..................................................116 Учителя за България и българите...................................118 Ясновидско видение на Учителя за положението на цялото човечество.................................139 Дневник на извънредни духовни
към текста >>

772. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила. Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща. Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката! Сън ли е това или е действителност, не мога да различа. Колко пъти съм идвала мислено тук! А то „блика, блика, шумоли". Беседата днес беше „практическа" - каза Учителя. И постави на изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата. Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи. Наричам ги „силните ръце на Любовта". Велик си Господи! * Вече е поставена и втората палатка за събрания. Започва да застудява. Пак се събираме около огъня. Той пращи и ни весели. 21 юли, понеделник Събуждам се. Чувам огъня как гори. Някой пее. Величествена картина! Посрещаме изгрева на каменната веранда при входа на лагера. Учителя пее високо „В началото бе Словото". Прочетохме 18 гл. от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата. Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки. Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука?"
към текста >>

773. ПОСТИЖЕНИЯТА - Теофана Савова

един километър разстояние. Богатият човек привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. За Бога всичко е постижимо. И за онзи, който живее с формулата Д. P. С. Б., т. е., който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. 4 април Посвещение - дали човек може да задържи придобитото. 7 април, вторник Прекрасен ден, екскурзия до Витоша! 28 юни Велики Господи! Велики Учителю! Моля за съдействие! Моят приятел Кръстю Тулешков се сгоди. Бдете, мой Учителю, над неговия път! 3 юли, между 9 и 10 часа преди обед Велико възкресение. Свободата на човека не се извоюва лесно. Свободата на човешката душа не се придобива лесно. * Из „Заветът на лъчите на светлината" - събрал и наредил Учителя. Прочели ли сте вие това писание? „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа биде това, и чудесно е в очите ни ". * Добродетелта трябва да е толкова велика, че да е над всичко. * „Аин фаси" - музикален образ, даден на 17 октомври 1931 г. * „Наука е да намериш ценното в човека." „Сега природата има да направи жената майка - врата към Любовта, а майката да направи девица." * Велики Учителю, ти си работил преди векове, работил си преди 2000 години, работиш и сега. Нека твоята свещена работа бъде благословена сега, всякога и през всичките векове и нека великото ти дело се увенчае с успех за радост на цялото небе, за радост на цялата земя и за твоя радост,
към текста >>

774. И ДНЕС - Теофана Савова

озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички. Ранобудните напуснаха красивата поляна. Те са готови да се молят, да се учат и работят с радост в днешния ден. И отсега се подготвят, за да участват в утрешния празник. 12 август, сряда, 8,20 часа сутринта Мъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера. Решихме да си тръгнем рано тази сутрин. Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта. Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена. Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти. Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено. Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни. Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе. Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше. На две крачки пред нас видимостта беше слаба. Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се
към текста >>

775. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден. Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика. Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал. Да бъдете благодарни! Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума. Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете! Молитвата е най-голямото изкуство. Добрите, умните работи идват от Бога. Трябва ни една нова песен. Песен на Любовта, която носи живот. Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание." 27 януари Имаме нова песен - „Обетована земя". Паметта може да отслабне от: 1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина). 2. Натрупване на излишни чувства. 3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно. 29януари, неделя, 4,30 часа сутринта Ефесяном 5 гл., 5 ст. Галатяном 2 гл., 3 ст. Солуняном 2 гл., 6 ст. Евреем 11 гл., 11 ст. Откровение 19 гл., 19 ст. Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня? Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене? Понеже няма гладни, ще свършим. Мото: Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота -извор на всички блага, в Когото всичко се
към текста >>

776. Беинса Дуно! - Теофана Савова

то така, както разкрива учението си. „Който има уши да слуша, нека слуша". Разкри го на тези, които имат уши и слушат, и виждат, и разумяват. За всички други то остана обикновен псевдоним. За мен то разкри Учителя в неговото величие и пълнота - Човекът, който дава живот - Беинса Дуно. За първи път аз почувствувах този извор! - Изворът, който носи живот! Но не се хроникират празниците на душата... Неделя, 4,30 часа сутринта Всички сме на крак и точно в 5 часа сме в салона. След обща молитва и песен Учителя изнесе неделно утринно слово. Едно от най-хубавите. Утринното слово се отличава от беседите в 10 часа. Отличава се и от школните лекции, от лекциите на младежкия клас. Нещо мистично лъха от тях. В 6 часа започват утринните ни гимнастически упражнения, които траят до 7 часа. След кратките разговори с някои брата и сестри и след поздрава - целуване на ръка, към 8 часа Учителя тръгва от поляната. Но той няма да я премине тъй бързо, както може да се допусне. На всяка стъпка го спират усмихнати очи, радващи се или скръбни души? Всеки пита, иска и търси нещо от Учителя. - Още една дума да чуе. Ще се насити ли от тази дума или поглед, ако не се е нахранила душата му от беседите? Няма насищане от красотата на Божественото Слово. Как му се ще на човека да остане завинаги в неговата светлина. Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая. Те носят няколко въпроса и намират отговора. Към 9 часа Учителя закусва. Допускаме, че тук той
към текста >>

777. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

1933 г. Очите ни търсеха напразно приказните върхове на Рила, седемте езера и тучните рилски поляни. Но Рила е далече. Тя ни показа своите красоти и се скри. Остана ни копнежът по нея. Тази година сме на Яворово присое, на Витоша. Хубав е този кът, запазен и чист. От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание. Извисили върхове нагоре дърветата се молят и чакат на вечността да платят своя дан. Може би искат да платят и за свободата, на която ние се радваме тук. Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива. Мястото е хубаво, но все още копнеем по Рила. Дните, през които Учителя е тук, са живи, дейни. Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи. Първото си присъствие ознаменува с откриване на първата чешмичка. Хубавата й вода направи местността по-ценна и обитаема. После направи излети до Резньовете и до Черни връх. Посочи и поляна за утринните упражнения. Летуването ни на Яворово присое се оживи. Където е Учителя, там е животът. Без него не знаем дори да се забавляваме. Летуваме на Витоша, но копнеем по Рила. 12 август, Яворово присое Днес е неделя. От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи. Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не
към текста >>

778. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Бог живее в тебе. Ти хукнеш да бягаш. От кого? Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия. В такъв голям град. Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам." Хукна Йона да бяга. Взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия." Като постави Бог Йона в утробата на голяма риба, Йона каза: „Не в Ниневия, но зад Ниневия ще вървя." И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората." Тогава не бягаш ли като Йона? Но тогава ще дойдат страданията. Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва." Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще
към текста >>

779. МАЛКАТА МОЛИТВА - Теофана Савова

август, Рила МАЛКАТА МОЛИТВА „Любовта никога не отпада." Едно цветенце на планината се молело на Бога: „Господи, посещавай ме със Своята роса и с небесната Си светлина, да се радва моето малко сърце на Твоите блага. Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да посрещам Твоята светлина. Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето
към текста >>

780. ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

да се помириш, ще стане пръв министър на България. Да се родиш значи да хванеш Божествената светлина и да я задържиш за себе си. А пък в тая Божествена светлина е скрита една Божествена душа, която ще ти благодари. Ако вие слугувате на Бога, какво има да се плашите? Бог е неизменяем. Всички сме осигурени. Преди да направиш нещо, не говори за него. След като го направиш, да го знаят, като го видят. Когато дойдат в тебе изкушенията, кажи си: - Ще служа на Бога, нищо повече! Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат, преработват ги и ги пращат към Бога преработени и след това ви ги връщат. Та молете се, както знаете. Каквото родим, невидимият свят го преработва и после ни го възвръща. 19 април (Резюме на беседите в този ден) Божията Любов е подквасата на човешката любов. Божията Любов в началото дава най-малкото, а в края дава най-голямото. Любовта е необходима за здравословното състояние. Тя е първият елемент за здравословното състояние. Ако не приемеш най-малкия елемент на Божествената любов, не можеш да бъдеш здрав. Божествената любов ще те освободи от болестите, от сиромашията, от невежеството. Любовта издържа на всички изпити. Единствената сила, която издържа, както и да я изпитваш, е любовта. Любовта е единственото нещо, което задоволява човешката душа. Когато живееш в любовта, каквото пожелаеш, то идва. В бъдеще напредналите същества ще се проявяват чрез хората. В любовта няма „ще". При нея, като помислиш, всичко имаш.
към текста >>

781. ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА - Теофана Савова

да изправиш някоя погрешка, ще избереш вторник. В сряда ще учите. Ще дойде сряда, ще учиш, ще разрешаваш някой научен въпрос. В четвъртък ще се позанимаете малко със своя характер, как да го облагородите. През този ден ще обиколите своите приятели. Четвъртък е отличен ден за облагородяване на сърцето. В петък ще се занимавате малко с Любовта. Петъкът е отличен ден за служене на Любовта. На Любовта трябва да се служи разумно. Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие."
към текста >>

782. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя. Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя. - Отче наш! - издигна се като в дитирамб зовът на душата в небесния простор. Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва. Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост. Природата е притихнала, всичко наоколо изразява жив интерес към изгрева на деня. - Къде бяхте вчера? - обърна се Учителя към един брат. - Тук бях. С други двама братя поправяхме оградата откъм западния край. Учителят погледна на запад. В този момент една сестра запита: - Учителю, къде е центърът на любовта към Бога? Как да го развием? Вчера вие споменахте за него. Учителя погледна сестрата, после се обърна към брата и посочи върха на главата му. - Тука - каза той и добави. - За да бъде любовта ни към Бога съвършена, трябва да сме готови да пожертваме всичко. Любовта към Бога трябва да се изрази в жертва за цялото човечество. Да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, може да
към текста >>

783. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди. Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ!" Към един часа Учителя взе цигулката си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо. Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило. Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния. Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи? След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата. „Защо я сложи под масата?" - отново се учуди звездата. Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката. Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути
към текста >>

784. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

която раздава блага преизобилно. Това радва не само нас, но и гостите, дошли отдалече, за да чуят словото му и да получат благословението за първйя пролетен ден. В пет часа Учителя изнесе беседа. Словото му е живо. То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата. Фиданките в градините също се надигат от зимния си сън. Учителя каза: „Да мислим, както Бог мисли." Когато казваме „Добрата молитва", ние отправяме мисълта си към Бога и Бог ни отговаря. В този разговор мисълта се извисява, а сърцето се облагородява. Тогава започваме да ценим повече онова, което ни се дава всеки ден, и знаем, че Всевишният ще превърне всичко в добро. И от всичко сме доволни: че работим добре, че се храним добре и се учим да мислим, както Той мисли. Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва: „Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси?" Приехме с вълнение и радост този подарък загадка.
към текста >>

785. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта." И ученикът започва да работи върху себе си, учи се да развива волята си и да проявява любовта. В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!" - казва някой. „Господи, дай им светлина!" - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича. * Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива." Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме. Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува. Като милосърдни сестри, те ограждат болния с любов и внимание. Добродетелни сме и ние, които една след друга всеки ден приемаме дежурство при болната. Пожелаваме й светлина на ума,
към текста >>

786. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им. Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят. Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода. Звездата на зенита слушаше песента. Тя знаеше, че „Духът Божи" предшества идването на новия ден, най-напред в Братството при онези, които се молеха за това, а след това при всички будни души. След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой. В дома на братството Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов!" - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата". - Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С
към текста >>

787. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

група от приятели. Те целунаха ръка на Учителя и започнаха да споделят сутрешните си вълнения: кога са тръгнали, какво са видяли из пътя и пр. Между тях имаше двама цигулари и китарист, който вече настройваше китарата си. Едни пожелаха да правим упражнения, но брат Симеон закачливо подхвърли: - И ще пеем! Учителя одобри и едната, и другата идея. Брат Симеон, който вече държеше в ръка цигулката си, попита: - Учителю, коя песен да изпеем? - Която обичате. - Всички са много хубави. - Моля вие кажете! - Изпейте „Давай, давай". Цигуларят подхвана мелодията и в простора над Ел Шадай се понесе призивът: „Давай, давай!" След като изпяхме песента, Учителя каза: - Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има въздействие. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душата. Например, за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате. Една девойка, студентка в музикалната академия, която силно желаеше да развие своя глас, запита: - Учителю, как певецът може да подобри и запази гласа си? - За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви низши, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Въпросите ставаха все по-интересни: - Вие казахте, че музиката лекува. Как става това? - Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, той заболява. И когато пак се повишат трептенията му, той оздравява. За това има много методи, един от които е музиката. - И паневритмията лекува, нали Учителю? - се обадиха
към текста >>

788. ПОСЕЩЕНИЯ В ДЕНЯ НА СВЕТЛИНАТА - Теофана Савова

Стопанството било голямо, но недобре уредено, поради което той не знаеше откъде и как да започне своята работа. И сега беше дошъл при Учителя за съвет. - Учителю, - запита той - кажете ми кое е най-важното в земеделската работа? Учителя го погледна с любов и разбиране, усмихна се и отговори: - Хубава оран, чисто семе. Другото ще предоставите на Онзи, който се грижи за всичко. Време беше вече да тръгва на път, но го измъчваше и още един въпрос: - Много време ви отнех, но моля да ми кажете нещо и по финансовите въпроси. Учителя отговори с малко слова така, както един баща напътства своя син: - Винаги икономисти, никога скъперници; всякога щедри, никога разточителни. И за всичко похарчено - точна сметка! Друг брат изложи пред Учителя цял проект за изграждане на предприятие. И е радостен, че е поканил за съдружници само идейни хора, което според него ще е гаранция за успеха на проекта. - Само братя, Учителю. Само наши хора! Учителя го погледна въпросително: - Мене ако питате, щях да кажа да вземете и хора от света. Човекът недоумяваше, убеден, че не би могъл да намери по-добри сътрудници за своя проект, и запита: - Ами защо? - Защото хората от света са по-практични. Те ще ръководят практичната страна, а пък вие ще внасяте чистота. След това при Учителя влезе музикант. Той се възхищаваше от класическата музика и от големите композитори и музиканти. Особено го вълнуваше творбата на Мусоргски „Картини от една изложба", удивляваше се от умението на композитора да
към текста >>

789. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

недоволство, той непрестанно се пита: „Защо Господ търпи това?" Учителя го поглежда и продължава словото си. „ Сега - казва той -за да поясня своята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот. Един светия на име Хато, живял в онези времена, когато светът се намирал в по-тежко положение от днешното. Той считал, че целият свят отива към погибел и не можел да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят. Защо изведнаж не го заличи, та да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молел да дойде Господ, да премахне всички тия грешници и да тури ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си светията ръцете. Това било в началото на пролетта. Две птички, като го видели в това положение, пожелали да си направят гнездо. И започнали да се увиват около неговите ръце. Обикаляли, обикаляли и започнали да турят сламчица по сламчица. И си направили едно гнездо. Целия ден работили. Той, като светия, забелязал гнездото и казал: „Какво ли иска да ми каже Господ с тия птички?" Направили птичките гнездото на ръцете му и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвили се за работа. Селяните наблизо, като го видяли в това положение, почнали да го уважават повече, задето бил толкова свят, че птичките си свили гнездо на ръцете му. И идвали, и туряли мляко в устата му. Птичките си
към текста >>

790. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. Учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим!"Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата! Няма по-красиво нещо от нея, от общението с Бога. Благодарение на молитвата човек става проводник на възвишените сили и благодатните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Благодарение на молитвата душата си доставя вътрешната духовна храна, от която се нуждае. Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове." * В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която
към текста >>

791. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

- Може ли да видя любимата стая на Учителя, брат? - Може, заповядайте! Събух обувките си и се качих по стълбището. Горе, в стаята, беше брат Абрашев. Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях. В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша: „Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява." Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви
към текста >>

792. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

стотици години насам." На това предложение царят отговаря: "Не мога, госпожо , да изпълня този съвет, защото германците ще ме убият. Повечето от офицерите са с тях и те ще ги пуснат, без да им заповядам." Това негово предвиждане се изпълнява и на 1 март 194г. българските военни пускат германските елитни части на Лист през Дунава, преди подписването на пакта от България. Борис не послуша съвета на Учителя и това по-късно му коства живота. На 1 март 1941 година, Филов отива със самолет във Виена, където подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. Англия веднага скъсва дипломатическите си отношения с България и посланикът Рендъл отпътува. Войските на Зигмунд Лист минават Дунава, и в колони преминават през София в посока Гърция и Югославия. Главната квартира на Лист е в Чамкория , където на 6 март е посетен от цар Борис. Фелдмаршал Лист изпълнява плана „Марита" и на 26 март нахлува в Гърция. Германците използват една хитрост - купуват над хиляда магарета от граничните села, окачват им по един фенер, запалват ги и ги насочват в територията на Гърция. Гърците мислят, че това са немски мотоциклетисти и започват усилено да стрелят по тях. Така те издават своите позиции и на следващия ден германците унищожават огневите им точки и за няколко дни превземат Гърция. От 13 до 25 март е завладяна Югославия, коята влиза в Тристранния пакт, подобно на Унгария, Румъния и Словакия. На 19 април 1941 г., три български дивизии влизат като окупационен корпус в Югославия
към текста >>

793. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

си на Земята човек прекарва живота си под ръководството на Учителя, с когото се е свързал. Много мъчно може да се дойде до Христа и до Бога, ако нямаме техните качества и велика любов. Душата минава през съответни стъпала и сама свободно си избира на кого да служи. Една сестра от Бялото братство чете книгите на Бабаджи и силно се впечатлява от опитностите и живота му. Често тя мисли за него и понякога го вижда насън. След известно време се разболява от рак и се обръща с гореща молба към Учителя Петър Дънов да иска неговата помощ. Обаче на вдъхновената й молитва не се отзовава той, а във видение й се явява образът на Бабаджи, с когото тя се е свързала несъзнателно, и по този начин прекъсва връзката си с Великия Учител. Бабаджи не може да й помогне и тя си заминава от този свят. Бялото братство се изявява на Земята в три клона и работи за пробуждането на човешките души. Първият клон работи в Персия за подготовката на християнството и се създава течението на мездеистите и по-късно в Египет — херметистите, а в Гърция — орфеистите. Вторият клон работи в Индия, преминава в Египет и оттам в Палестина, където създава течението на есеите, а в Египет — школата на терапевтите, които по нищо не се различават от есеите. Есеите подготвят условията за идването на Христа и са източник на знания и сили за всички еврейски пророци. Третият клон е идването на богомилството в България и неговото разпространение по цяла Европа. И трите клона имат общи идеи и близки външни изяви.
към текста >>

794. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

зареден с Велика Любов, която оказва влияние и на климата в България. През 1864, 1865 година няма зима. По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд. Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва да пее в църквата. С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се
към текста >>

795. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 — 1912 г.) След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало и още ни съпътства. Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителя ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата, и ги нареждат мислено в кръг, в центъра на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса. Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи Задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено — по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат
към текста >>

796. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?" Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава — казва Учителя, ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване. Идва 19 август 1922 г., събота — ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче. Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда". Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града. Братът ръководител отключва вратата и всички влизат в салона. Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя. Точно в уречения час Учителя влиза в салона, заобиколен от шпалир на младите братя и сестри. Всичко утихва и Учителя заема мястото си зад поставената в средата на салона бяла катедра. Той поглежда приятелите и ги поканва да отстъпят първите места
към текста >>

797. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

отклони от школата на Бялото братство и стана една от причините за падането на България под турско робство. Ако сега напуснеш школата втори път, вече никога няма да влезеш в нея." Ради се почесва по главата и казва: „Е, па тогава оставам", и връща багажа си. Вечерта съобщава на събранието какво му е казал Учителя. Тогава бай Дончо решава да покани на един от техните спиритически сеанси Учителя. Той се съгласява и отива в дома на бай Дончо и сяда на края на пейката. Правят обща молитва и бай Дончо започва сеанса. Вика някакъв дух, втори, трети, но нито един не идва. Бай Дончо започва да си кърши ръцете, обръща се към Учителя и казва: „Двадесет години работя с духовете и които съм повиквал, винаги са идвали при мен, а сега за първи път нямам никакво проявление. Как е възможно това?" Учителя замълчава малко, оглежда хората в кръжока му и казва: „А моето присъствие тук, малко ли е за вас?" — става и си излиза. Приятелите разбират, че са направили голяма грешка. Те отиват при Учителя и го молят да ги освободи от клопката на духовете, в която са попаднали. Учителя помага на всички. Скоро спиритическата група на бай Дончо се разпада и в кръжока му не остава нито един представител от Изгрева. Няколко месеца след това бай Дончо заминава за другия свят. За да ознаменуват освобождаването си от духовете, братята и сестрите решават да направят обща вечеря, на която поканват и Учителя. Сваряват пилаф и започват да се хранят. През време на вечерята задават разни въпроси — за
към текста >>

798. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

През 1920 г. Учителя и Начо Петров отиват на разходка в Борисовата градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев. Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителя нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна — Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 г. италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи. На 22 март 1922 г. за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на братството. Възрастните са богати, заможни и с установени разбирания. А младите — зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други и се образува един парцел от 40 декара, на който започва да се
към текста >>

799. 5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите - Светозар Няголов ( -2013)

свят на ангелите В един разговор на планината за ангелите, Галилей се обръща към Учителя и го моли: „Учителю, кажи ни какво представляват ангелите на наш, разбираем език." Той отговаря: „За мене ангелите са реални. Тези същества са с хиляди пъти по-силни вибрации от вашите и ако дойде някой ангел направо при вас, от вас нищо няма да остане, вие ще се стопите. За да дойдат, без да ви напакостят, те трябва да се ограничат, т.е. да намалят вибрациите си до степента на вашите и тогава ще можете спокойно да се срещнете с тях. За тях това е падение, а за вас е благословение." Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е гората". Кажи „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се." (50, с. 23) Някои приятели питат Учителя има ли ангели в братството. В това време покрай чешмата се разхожда Димитрий Стоянов. Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в братството." Учителя отговаря: „Ето, Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато питат Учителя за някой ангел в братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на китарата си и пее братски песни в салона. При разговор Учителя обяснява, че архангелите, които управляват Земята, се сменят на всеки 300 години, през което време дежурят. Те работят усилено върху развитието на жлезите с вътрешна секреция и образуването и развиването на новите
към текста >>

800. 5.5 Вътрешният живот на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя Учителя Петър Дънов е същество с отворени очи, с които прониква до всичко, което го интересува. Свободно чете нашите мисли и чувства и веднага отговаря на зададените мислени въпроси. Животът ни за него е отворена книга, в която намира миналото и чертае пътя на нашето бъдеще. Учителя никога не дава вид, че вижда всичко в живота ни, но по бързите резултати от нашите мислени молби се убеждаваме в това. Никога не ни ограничава, а мислено коригира нашите грешки. Будните души долавят силната му мисъл и изправят живота си. Учителя схваща мислите на противниците на делото Божие и казва: „Българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Бог ще ги заличи от Земята." (64) „Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България." (28, с. 63) В един разговор Учителя казва: „Чудно нещо, аз, който минавам за най-мълчаливия в невидимия свят, тук толкова много ви говоря. Говоря ви, защото искам да имате знания. Да знаете, искам всичко да ви кажа." (64) Велика е
към текста >>

801. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

зле екипирани, а за палатки използват войнишки платнища, поставени на два кола, през които вятърът свободно минава. Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят студа и мъчнотиите. Навсякъде, където Учителя води братството, съдейства да се създават нормални битови условия. Организира се лагер, прекарват се пътеки през непроходимия клек. За посрещане изгрева на Слънцето приятелите използват стария молитвен връх, който се намира между второто и третото езеро. Постепенно се изсича клекът и се прави пътека към сегашния молитвен връх. От 6 август 1931 година — четвъртък, той започва да изпълнява своята функция. Този молитвен връх, заедно с цялото било до Езерото на Чистотата, представляват граница между Черно и Бяло море. Водите на седемте езера се събират и се втичат в река Струма, а тя — в Бяло море. Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера чрез Черни Искър се вливат в Черно море. Един ден след паневритмията на петото езеро — Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителя става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек") с такъв хубав, мек, тих й приятен глас, че всички се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителя търси и намира вода — символ на живота. При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя
към текста >>

802. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителя, след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителя, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова, която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителя й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристига в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост четири дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не можеш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" — разказва му подробно за поведението си при Учителя и братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я
към текста >>

803. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Какво мога да му помогна аз?" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото. От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителя говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда, осми юли, той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят баща Крум Няголов. На 9 юли Учителя и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителя пътува в специална кола, а изгревчани се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на
към текста >>

804. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

подредя думите в хармония с мелодията и ритъма?" Учителя се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста. Той определя деня и часа, когато това същество ще дойде, ще я вдъхновява и помага. Тя се подготвя добре и в определения час започва да пише. В нея се явява голям вътрешен подем. Чува думи, които й се диктуват, и бързо написва текста на няколко упражнения. В това време на вратата се почуква и при нея влиза една сестра, която иска нещо да й услужи. Олга я помолва да я освободи, защото има много важна работа, но сестрата й казва, че всякога може да си пише поеми, и иска веднага да й услужи. Олга се разсърдва, скарва се с нея и я отпраща. След това сяда на масата, но в ума й не идва нито една дума, с която да продължи текста на следващото упражнение — съществото го няма. Със сълзи на очи отива при Учителя и му разказва за случилото се. Учителя я поглежда строго и й казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни. Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря. Нейната постоянна усмивка изчезва от
към текста >>

805. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи. Една сестра, която присъства на разговора, го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителя отговаря, че на никого не пожелава съдбата на гръцкия народ. Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на молитвения връх се прави обща закуска, играе се паневритмия на второто, третото или на петото езеро. Обикновено играем паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни. Най-добре се чувстваме на поляната при петото езеро Махабур, където паневритмията се играе в два кръга по-свободно. Когато тръгваме за паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителя изчаква да се съберат всички и тогава започва паневритмията. Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на братството през 1939 г. Учителя повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на седемте езера в Рила. Гради отговаря: „Разбира се, Учителю." Учителя го изпраща с първата работна група, като му нарежда да оправи най-напред кухнята, а след това магазина. Гради тръгва с първия камион заедно с групата на Любомир Лулчев. Пристигат
към текста >>

806. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, то за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в селото. На 19 август 1944 г. Учителя присъства на събора на Слънцето, където се решават въпросите за войната и положението на България, Европа и целия свят. Още през 1942 година Учителя предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни — тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток. Братята и сестрите създават няколко духовни групи, които работят непрекъснато в това направление. Наистина тази опасност се измества, войната отива на изток и обхваща Китай и Виетнам. В разговор Учителя казва: „Сега ще стане нещо, което сам Бог е направил. Очаквам да стане това, което никой не може да направи освен Бог." Говорейки за живота на братството, Учителя обяснява: „Сега има три положения за братството: 1. Да не дойдат комунистите. 2. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате. 3. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате. Ще изберем най-разумното". По-нататък казва: „Светът ще ви научи на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него." Петър Стоянов от Мърчаево е член на Земеделския съюз, не обича комунистите и пита Учителя при започване на ваната дали комунистите ще дойдат в България. Той му отговоря: „Ще дойдат
към текста >>

807. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева се приближава към него и му казва: „Учителю, не сте ли добре, да ви помогнем нещо?" Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си. От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9 Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста." Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да
към текста >>

808. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов?" Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!" Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора?" Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителя дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителя има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага на Учителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и
към текста >>

809. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

има с Италия — воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия, Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всички български земи в Сърбия и Гърция. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. По това време Учителя дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителя предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защото ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесва Учителя. Той е добър приятел с Джеймс Ваучер, дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс" за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София — Мърфи. Учителя моли Ваучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България. Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София. На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със
към текста >>

810. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?... Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата — 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителя казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев. Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока,
към текста >>

811. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същото време Учителя поглежда към него и погледите им се срещат за няколко секунди. Той казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на
към текста >>

812. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителя дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят. Сестрата отива при Учителя и му казва: „Учителю, каква полза имаше от моите молитви, като се молих повече от 15 години за мъжа ми и той си замина почти без да се промени?" Учителя й отговаря: „Твоите молитви имат голяма полза. Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот." Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и
към текста >>

813. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя. Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена?" Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена. Минават няколко дена и той си заминава от този свят. Елена Цочева от Айтос има брат, болен от туберкулоза. Когато Учителя посещава града им, тя го моли да отиде у тях, за да види брат й, но не му казва, че е болен от туберкулоза. Учителя посещава дома им и нарежда на болния да носи вода с една голяма дамаджана 40 дена непрекъснато от Чортленския извор и да пие постоянно от нея. След изпълнение на задачата, той оздравява напълно и живее още дълго време. Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за
към текста >>

814. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя: „Нали не трябва да ядем риба, а защо Тодор яде?" Учителя обяснява: „Ще види Тодор, като отиде в другия свят. Там всичките риби, които е изял, ще тръгнат след него и ще си искат телата." В един сън Стоименов вижда, че е английски лорд, а неговата сестра Мария — кралица Елизабет II, при която започва подемът на Англия. Съня си той не споделя с никого. Често го боли и изтръпва лявата му ръка. Много от неговите връстници са заминали от този свят и той започва да се моли на Бога да си замине. На 16 август 1910 г на сеанс, в който се явява доктор Миркович Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята?" Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам как да работиш." Той живя още 42 години, които Учителя му даде. При разговор с Учителя, Тодор не е съгласен с него по някои въпроси започва да спори: „Ти кой си, че не се съгласяваш с моето мнение?" Учителя му отговаря: „Тодорчо, ти няма още да си заминеш. Първо ще вземем кралицата, после и ти ще оставиш това хилаво тяло." Стоименов се стресва, учудва се откъде знае Учителя, че сестра му е била кралица. Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка. Сестра му Мария си заминава няколко години преди него. При отварянето на школата през 1922 година Тодор Стоименов е избран за председател на младежкия клас. Той отлично знае, че в Учителя се е вселил Господният Дух и работи
към текста >>

815. 7.5 Георги Куртев - Светозар Няголов ( -2013)

Куртев е роден през 1870 г. в Айтос. По време на Първата световна война служи като фелдшер в Скопие. Всяка сутрин излиза рано на една височинка, на която си прави редовно молитва. Една сутрин покрай него минава неговият командир — генерал, и му козирува. Брат Георги го пита: „Защо ми козирувате, господин генерал?" Той му отговаря: „Не козирувам на тебе, момче, а на тези, които са с тебе." (Генералът вижда светли същества, които придружават Георги по време на молитвата му.) Георги Куртев е пуснат в отпуск и тръгва с влака за София. Внушава му се да вземе три хляба. Той отива на ул. „Опълченска" № 66 при Учителя, който го посреща и му поръчва: „Веднага занеси един хляб на семейство Иванови." Георги оставя двата хляба при Учителя и тръгва към дома им. Семейство Иванови три дни не са яли хляб и децата казват на майка си: „Мамо, ето вече три дена твоят Господ, на когото се молиш, не ни донесе хляб." В това време вратата се отваря, влиза Георги Куртев и им подава хляба като отговор на тяхната молитва. Радостта им е голяма. На фронта неприятелят напредва и започва да бомбардира Скопие. Началниците на болницата бягат и оставят болните и ранените на произвола на съдбата. Тогава Георги Куртев поема командването: издава отпускни билети на всички, които могат да ходят, за да се евакуират. Натоварва всички болни на каруци и напуска града. Когато последната каруца минава по моста, излизайки от града, пада снаряд и го разрушава. На отсамния бряг на реката остават само Георги
към текста >>

816. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

санитар — понеже е следвал естествени науки в университета. Изпращат го да служи в град Скопие, там попада в една болница, в която служи и Георги Куртев. Започват да работят заедно. Скоро армията е обхваната от силна холерна епидемия и болницата става малка за многото болни. Лекарите, уплашени от създалата се обстановка, напускат болницата. Георги Куртев и Боян Боев остават, взимат със себе си 12 войници от своето поделение и започват да лекуват болните. Сутрин двамата правят обща молитва, не ядат нищо, а отиват при болните да ги лекуват. Всички войници оздравяват с изключение на един много тежко болен, който си заминава. Техните дванадесет помощници не се заразяват от болните, остават здрави и се връщат по домовете си. Много от избягалите лекари се разболяват и умират. След войната Боян Боев е учител в няколко града. Назначен е в Свищов, където проповядва на учениците си новите идеи. Наклеветен е и уволнен дисциплинарно, една година преди да се пенсионира. От 1924 година Боев остава при Учителя и започва да стенографира Словото му. Стенографията научава като студент в Софийския университет. До заминаването на Учителя от този свят той го следва неотлъчно навсякъде с молив и бележник в ръка и записва всичко, което Учителя казва. От неколкомесечния престой във влажната затворническа килия на казармата го заболява кракът, загноява и започва да куца. Веднъж не издържа на болките и казва: „Учителю, Ти мъртви възкресяваш, Ти болни лекуваш, слепи чрез Тебе проглеждат,
към текста >>

817. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

песни, които за няколко часа променят състоянието му и той достига до правилни решения. Особено важно е това, когато той е председател на братския съвет и там се водят ожесточени борби. Борис едновременно живее във физическия и в духовния свят и се чувства най-добре, когато се занимава със своите светли мисли и идеи, резултат на плодовитото му въображение. Често обитава в един друг свят, от който черпи идеи, които понякога записва в тефтерчето си със стенография и рисува с молив различни картини. В разговор с Мария Тодорова Учителя й обяснява, че Борис Николов дълго време е живял в духовния свят и едва сега слиза на физическото поле, което му е крайно непознато, не може да се справи с него и затова не зачита законите и принципите на земния живот. За Мария казва, че тя е стъпила здраво на Земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре. Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис. Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си. Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички
към текста >>

818. 7.10 Никола Ватев - Светозар Няголов ( -2013)

Той пита Учителя и получава неговото разрешение. На сеанса Ватев отговаря на многобройните им лични въпроси, от което те остават доволни. Накрая чувстват, че се схващат, не могат да се мърдат и в тях влиза някакъв дух, който ги заставя да се удрят с ръце по коленете, които започват силно да ги болят. Те викат, но удрянето продължава. Брат Ватев се вижда в чудо. Слага им по една възглавница на коленете. Този спектакъл продължава повече от половин час. Той отива при Учителя и го моли да освободи военните от духа. Заварва го да се смее със сълзи на очите. Учителя му казва да приключи сеанса и удрянето спира. Военните стават като зашеметени, излизат от стаята и побягват. Започват да мятат юмруци из въздуха наляво и надясно и хората по улицата ги смятат за смахнати. Понеже военните се подиграват със Словото и Духа, който работи чрез Учителя, те веднага са наказани. Бог поругаем не бива. Те отлично разбират, че има един реален духовен свят, който въздава за всяка хула и обида, отправена към неговите представители. На следващия ден идват други офицери, заявяват, че г-н Дънов заблуждава хората, като им говори разни фантазии. Пожелават брат Ватев да им направи сеанс, за да научат нещо за живота си. Ватев иска позволение от Учителя и започва. Отговаря на поставените му въпроси, а в това време масата, около която са седнали, започва да скърца, да подскача, накрая се обръща с краката нагоре и блъска главите на изумените офицери. Те викат в един глас: „Г-н Дънов, вярваме, че
към текста >>

819. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

Дядо Благо Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя — има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките. Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява с вдигната ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със
към текста >>

820. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

скриват на друго място. Скоро след това Гръблев се среща с Учителя и променя съзнанието си. Още от малък той имал голяма сензитивност. Често заспивал прав и макар че два пъти го викали силно, той не отговарял. Събудили го с шамари. Имал много сънища, свързани с миналите му прераждания, които показват, че той е бил военен през много животи. В 1393 г. при падането на Търново е бил обезглавен заедно с останалите боляри. Няколко пъти сънувал един въздушен бой в Атлантида, където бил свален самолетът му и той загинал. В този си живот той е много смел и изпълнителен военен, готов на жертви. След погрома на Септемврийското въстание през 1925 г. Гръблев спасява 54 задържани видни комунисти, настанени в конски вагони до пристанището в Бургас. Постоянно ги разпитват и изтезават, за да дадат показания и да бъдат съдени. През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият. Те му казват, че само тази вечер е фатална - взети се всички мерки за после и го молят да направи каквото може, макар че той им обяснява, че току що се освобождава от наряд. Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел. Отива при своя приятел Шукеров и го моли
към текста >>

821. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти. След завършване на войната е назначен за началник на инженерната работилница, където имал чин майор. През 1919г. един колега на Лулчев го завел на беседа. Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго. — си мисли той. В това време Учителя спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия. Говоря по втория, в това време задават трети, и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекцията ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали." Лулчев е шокиран от това, че Учителя прочита мисълта му и отговаря. Той разбира, че това е един силен дух и си мисли кой знае
към текста >>

822. 7.15 Васил Бандерски - Светозар Няголов ( -2013)

1943 година наши войски по нареждане на фюрера отиват в Беломорието като окупационен корпус. В него участва и Васил Бандерски, който е с чин майор. Неговата военна част се настанява покрай Бяло море. След като се разполагат на местоназначението, при Васил идва един грък, който има близо до тях голяма плодна и зеленчукова градина. Моли го да не я грабят, а той сам ще им дава всичко, каквото поискат. Бандерски, заедно с генерала, отиват да разгледат градината и намират в нея грамадна диня. Васил пита собственика: „Какво е това?" Той му отговаря, че е особен сорт диня, още не е узряла и трябва да се чака поне седмица. Бандерски го пита колко струва динята, плаща му я и поставя военен пост от трима души да пазят градината. Една нощ часовите стрелят и прогонват група крадци. Динята узрява и собственикът я предава на Бандерски. Тя тежи 48 килограма. На другия ден сутринта на развода Васил пита строените войници има ли трима души от София, които желаят да си отидат в отпуск и да занесат голямата диня до София. Веднага излизат трима желаещи. Бандерски написва писмо до Учителя и дава срок на войниците да се върнат след една седмица. Войниците тръгват, като слагат динята в едно голямо платнище. Пътуват с влака и от гарата я занасят на Изгрева на Учителя. Дават му писмото, в което Бандерски моли Учителя да му отговори дали динята е пристигнала здрава. Учителя написва отговор. Кара войниците да внесат динята в килера, дава им писмото и ги освобождава. Те си отиват.
към текста >>

823. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия
към текста >>

824. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Жекова се грижи главно за храната на Учителя и общите братски обеди. Много пъти вечер Учителя отива в дома й и я моли на другия ден да отиде да готви. Тя се отзовава. Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята?" Учителя им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил?" Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?" „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при
към текста >>

825. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

се оженва, но детето му постоянно боледува. Не му вървяло в женитбата. Минават години. Пано чува за Учителя и решава да отиде при него с двама съграждани "— търговец и адвокат. Пръв влиза търговецът. Учителя му отговаря на всички въпроси и той излиза доволен. След него влиза адвокатът, който след малко излиза усмихнат и доволен. Последен влиза Пано, притеснен и смутен. Учителя го пита за какво е дошъл: „Много години ме измъчва един въпрос, на който не мога да си дам отговор. Ще те моля да ми обясниш, но с прости думи, за да мога да го разбера." Разказва двата случая и пита: „Какъв беше този глас, как се появи това кълбо?" Учителя го поглежда, усмихва се и кротко отговаря: „Това бях аз." Пано подковавал добитък. Оплакал се на Учителя, че конете често го ритат и желае да остане да живее на Изгрева. Учителя казва: „На село ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава. Съветът на Учителя помогнал много в работата му. Пано притежава 10 декара земя, която обработва с любов и засява с жито. Често това, което изкарва, не му стига до следващата реколта да се изхрани. Има желание да изпрати на Изгрева два чувала с жито за общи нужди, но винаги не му стига. При една среща с Учителя на Изгрева Пано го пита как да има достатъчно жито, за да се изхранва нормално през цялата година. Учителя се усмихва и му казва да раздаде 9 декара от земята си на бедни, нуждаещи се селяни, да
към текста >>

826. 7.22 Ради Танчев - Светозар Няголов ( -2013)

е душа в почивка, т. е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителя взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината. Ради често ходи на пазар в града. Там го среща скулпторът Марко Марков, оглежда го добре и го моли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Ради знае много добре от Учителя, че човек не трябва да затваря образа си в камък — паметник. След направеното му предложение отива при Учителя и го пита какво да прави. Учителя отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил Патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителя дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на Патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и
към текста >>

827. 7.23 Стамат Михайлов - Светозар Няголов ( -2013)

група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото братство. След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на братството в Търново. Отива в София и през 1923 г. Учителя му предлага да се грижи за братските имоти в Търново, които са 26 дка: три лозя, ниви и овощни градини. Стамат с голяма любов обработва братските имоти и получава добри реколти. Често отива до София и носи от плодовете на градината. Една сестра разбира за пътуванията му и го моли да попита Учителя как да се справи с ревматизма на крака й. Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката — болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец. Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат
към текста >>

828. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб." Веднъж Учителя казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците" — и му показва как ги размахва из въздуха. „Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате?" „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се
към текста >>

829. 7.25 Диньо Господинов - Светозар Няголов ( -2013)

Изгрева се абонира за всички издавани беседи и вестник „Братство" и сам се подвизава в затънтеното село. Отива войник и взима със себе си две торби храна, за да може да се справи с вегетарианството. Условията за хранене са много трудни. Старият набор се уволнява заедно с артелчика. За артелчик избират Диньо и той отлично изкарва военната служба. Това е една невидима помощ от Учителя за него и неговото послушание да стане веднага вегетарианец. Веднъж при среща с Учителя Диньо го моли: „Учителю, моля ти се, покажи ми някои от моите минали прераждания." Учителя му отговаря: „Много трудни прераждания имаш. Да не ти стане страшно и да се омъчниш?" Диньо настоява на своето желание и пред него се явява една картина в която вижда, че е осъден на разчекване: връзват го между четири коня и го разпъват. При това видение той целият се разтърсва, изпотява се и казва на Учителя: „Учителю, благодаря ти, не искам да гледам повече от своите минали прераждания." В същото село идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години. На събранията присъстват към 10 души. Наталия, която е учителка в селото, често ходи до Стара Загора и София през ваканциите. Като се връща, тя им разправя за братския живот в тези градове. Всички я обичат и почитат. В кръжока заедно с Диньо е и Иван — баща на Естирка. Наталия му казва, че едно от неговите деца ще влезе в братството и ще приеме с любов новия
към текста >>

830. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителя помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителя отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева?" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около
към текста >>

831. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю!" Учителя поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 ч. следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него. След като излиза, Милка почуква на вратата на горницата, Учителя я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика. Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя. Два пъти ние, децата, се срещаме с Учителя. Братята и сестрите приготвят сладкиши, с които ни черпят. Учителя е много сериозен и строг. Той отлично вижда и знае, че много малко от тези деца ще останат да работят за Бога в братството. След заминаването на
към текста >>

832. 7.33 Димитър Христов Грива - Светозар Няголов ( -2013)

добре във вашето общество. На вас го предавам, да го учите и направлявате в живота му." Учителя му отговаря: „Добре." От тази среща най-радостна е сестра му Катя, която го обича и иска той да живее разумно. Като музикант Димитър Грива е подготвен много добре и участва дейно в музикалния живот на Изгрева и братството. Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките. Понеже е крайно себелюбив, семейният живот не му върви добре и неговата Катя постоянно се моли за него и желае той да използва своите музикални дарби за музиката на Учителя. Във Франция той прави запис на братски песни и паневритмията. Написва и една книга за Учителя. Коренно променя характера си и започва да работи за братството и хармонията в братския живот. Така преобразен, той напуска този свят на 24 февруари 1994
към текста >>

833. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата й библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и й казва, че грешката е в нея — не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви
към текста >>

834. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

си. По това време Донка е адвентистка и вегетарианка. Тя разпитва и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" № 66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те й казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителя се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителя се усмихва, прегръща го и казва: „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия. Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно
към текста >>

835. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

ме води моята съседка?" Донка се разплаква. Учителя продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива." Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не й се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке?" Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог?" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите. Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й. Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата. Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво
към текста >>

836. 7.38 Катя Кисельова - Светозар Няголов ( -2013)

една беседа Учителя отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата й. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата й се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред. След заминаването на Учителя Катя заедно с майка си Мария напуска София и отива да живее в Галата. Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот. Почива майка й и скоро след нея си заминава и Катя
към текста >>

837. 7.42 Мария Тодорова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването на Учителя. Когато Борис е в затвора — лагера в с. Огняново, тя всеки петък му носи храна за цяла седмица, като тръгва в 5 ч. сутринта с две големи чанти. По този начин тя облекчава донякъде трудния му живот. Борис е в затвора, а на Изгрева борбата продължава непрекъснато. Мария постоянно работи духовно с молитви и музика за освобождаването на Борис. Всеки месец на 27-о число тя прави вечеря в чест на заминаването на Учителя, на която кани различни близки приятели да присъстват и правят връзка с този велик Дух на Любовта. Този наряд продължава до нейното заминаване. Един ден Учителя е на посещение в нейния дом и казва: „Кажи си едно твое желание." Мария отговаря: „Когато си заминавам от този свят, искам вие да ме вземете и отведете, Учителю." Учителя отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява своите обещания. В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и душата й отлита нагоре. Няколко дена преди да си замине в разговор с мен тя каза: „Светозаре, тези връзки, тези братски отношения, които имаме, са от векове за векове. В който свят и да се намираме, ние пак ще сме приятели, ще си помагаме и ще се обичаме." Да, връзките ни с Учителя и приятелите ни са завинаги. За тях Учителя казва: „Отсега нататък между мен и вас няма да има
към текста >>

838. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Изгрев. Крум не може да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи, каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купуваме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителя му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата. Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Пътпроект", а накрая и в „Транспроект", където се пенсионира. Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари. За всички трудни положения, които среща в живота си, той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата — може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург,
към текста >>

839. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която й е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления. Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той й разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука." Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е Учителя, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва. През 1922 г. Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между
към текста >>

840. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

На Сипея задухал силен вятър и на бивака било невъзможно да се стои, затова предложили да слязат в дерето. В това време идва и Неделчо, целият изпотен, въздъхва високо, сваля раницата и се преоблича. Немирният вятър грабва шапката на Учителя и я понася към дерето. Сестрите питат: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" „Неделчо" - рекъл Учителя. Той догонил шапката и я подал на Учителя. Тъкмо въздъхнал, вятърът пак я грабнал и се наложило втори път да я носи. При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите напуснали дерето. Отишли на Слънчевата поляна, където обядват и тръгват обратно към София. От болестта на Неделчо не останало и следа. На 16 юни 1941 г. Учителя и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи. Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителя се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен. Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството, на страната на Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на
към текста >>

841. 7.47 Борис Дряновски - Светозар Няголов ( -2013)

първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради — разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот той оставя един добър пример на бъдещото поколение за
към текста >>

842. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

казва на роднините си да оставят децата свободни. Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден?" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и
към текста >>

843. 7.50 Асен Арнаудов - Светозар Няголов ( -2013)

Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица — петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов
към текста >>

844. 7.51 Весела Нестерова - Светозар Няголов ( -2013)

поглежда строго и казва, че такава опитност е имала в предишното си прераждане и няма никакъв смисъл да повтаря нещата. В този живот й предстои да върши съвсем друга работа. При разговор с Йорданка Жекова за нейната връзка Учителя казва, че тя е кармична и ще заведе Владо до дъното на ада. Наистина след 9 септември Владо става директор на един месокомбинат, живее няколко години и си заминава от този свят. Той е много близък приятел с Темелко и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал. След заминаването на Учителя Весела посещава Америка, където работи за братството, превежда беседи, запознава розенкройцерите с песни на Учителя. След завръщането си в България тя работи самостоятелно. Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията. Сега живее в Лозенец и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя. Пише стихове и ги издава в
към текста >>

845. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

пълният му брат Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака. Учи и изкарва изпит за майстор - сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе. Техните хубави произведения намират широк пазар в града. Петър се свързва с Никола Ватев и цялото русенско братство. Организира младежки клас, който той ръководи. От преживените болезнени състояния той придобива опитности и започва да лекува болни. Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува. Така помага на много пострадали хора. При една среща с Учителя на Изгрева, той му казва повече да не лекува болните, защото болестите са изпратени от природата, за да изправят живота на хората и техните недъзи. Като ги лекува, поема от кармата им и изменя плана на природата. Главната задача на учениците е да учат и се занимават със Словото. Петър често прави и изпраща на Учителя козунаци, сладки и кафе, държано дълго време в кутии от ванилия, което се напоява с миризмата на ванилията и става много ароматно. Учителя много харесва това кафе. На брата, който му донася подаръците от Петър, Учителя казва: „Значи, този брат иска да му се дава, защото, който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде." Заминава си Борис Малджиев, който има печатница в Русе и печата беседите. Петър отива в склада за беседи, който се намира при Ватев, и намира една стая, пълна с беседи от общия, младежкия клас и неделни. Съобщава веднага на
към текста >>

846. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда че след 20-ина минути с файтон идва Учителя. Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителя си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби.: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969
към текста >>

847. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителя й им показва къде да хвърлят бомбите. Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се
към текста >>

848. 7.63 Красимира Аркадиева - Светозар Няголов ( -2013)

се разболява и няма кой да я гледа през деня, понеже Красимира отива на работа. Тогава в ума й идва една светла мисъл. Тя написва на един нотен лист два реда от нотите на песента „На Учителя", слага го под възглавницата на майка си и отива на работа. Като се връща вечерта, тя заварва майка си, че спи и е в много добро състояние. Много пъти тя използва този метод на лекуване и винаги има добри резултати. Така дълго време тя поддържа живота на майка си. Печата различни братски издания — молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи. Сприятелява се с Димитър Симеонов, с когото живеят братски. След известно време майка й си заминава от този свят. Тя се пенсионира и решава да работи заедно с Елена Симеонова като чистачка в ТЕЦ „Земляне". Заминава си на 14 септември 1990
към текста >>

849. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

да влезе вътре да слуша беседата, която Учителя държи в момента. Приятелят му има някаква работа и си отива. Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе!" Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството. В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението. През средните векове Бялото братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителя му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите. Той отива в училището на
към текста >>

850. 7.66 Естирка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Естирка може да се прочете още в темата за Васил Радев) Естирка Иванова е родена в село Каменна река на 27 март 1932 г. Като малка е била палаво дете и обичала да се храни с плодове. Омъжва се, но не живее дълго време със съпруга си и се развежда. Решава повече да не се жени. По настояване на родителите си тя сключва втори брак. Оказва се, че мъжът й пие и постоянно я тормози и бие. Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв. На сън й показват, че е бил нейно дете преди четири прераждания и тя го е изоставила на 5-годишна възраст. Сега дошъл да й Отмъщава за злото, което му сторила някога. Мъжът й починал и сама отгледала децата си. Отива да живее в Димитровград и работи като кранистка в Химкомбината. Един ден по време на работа, когато е в кабината на крана, тя се излъчва за 2 часа. Един ангел я хваща за ръка и я завежда в менталния свят, където около голяма маса седят 24 старци и четат дебели книги, написани със златни букви, а Учителя е зад тях. Той поздравява Естирка с вдигната ръка и старците се надигат, поглеждат я, покланят се и Учителя им дава знак да продължат да работят. След това Учителя пак поздравява Естирка и тя си тръгва назад, към Земята. Навсякъде, където минават, съществата, които срещат, пеят и се покланят на нейния придружител. Дърветата са златни, а в реките тече жълта златна вода. Като идва в съзнание, вижда, че всичко около нея свети. Часът е 16 и тя слиза от крана. Цяла седмица не може да яде хляб, защото, като посегне да го
към текста >>

851. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 ч„ при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителя й отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да
към текста >>

852. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Съветват се и решават да създадат въздържателно дружество, срещу което се обявява кръчмарят, който по този начин ще загуби своите постоянни клиенти. Това дружество просъществува късо време и приятелите започват пак здраво да пият. През 1924 г. в селото идва нова начална учителка на име Елена Хаджигригорова. Тя е сестра от Младежкия клас на Учителя и от Класа на добродетелите. Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и душа да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това. Квартирата й е в дома на Симеон Костов. Скоро той забелязва, че новата учителка е малко особена. След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги. В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната. Това нейно поведение заинтригува Симеон. Един ден, когато учителката е на работа в училището, той прави шперц, отключва вратата и влиза в стаята й. На масата вижда книгата „Тайната философия на индусите". Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята й, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес. Забелязва, че всичко, което прочита, му изглежда много близко и познато, сякаш десетки пъти го е чел и учил. Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица
към текста >>

853. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

го види къде е. Неговата умна другарка Софиянка му казва: Къде ще ходиш на фронта? Тук е Учителя, дай да го попитаме и той ще ни каже какво трябва да направим." Те чукат на вратата, Учителя ги приема. Двамата плачат и Темелко му казва: „Единия син загубих в казармата. Вторият е на фронта и искам да отида да го видя какво прави." Учителя се усмихва и казва: „Ти и да отидеш да го търсиш, никъде не можеш да го намериш. Той сега е обграден от немците и от време навреме му пускат храна със самолет. Когато храната падне в окопа му, той си хапва, а когато вятърът издуха парашута настрани, той гладува. Покрай окопа има много киселици — диви ябълки, и той яде главно тях. Той е много нетърпелив и сега учи търпение. Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам?" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото геройство. Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп. Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го
към текста >>

854. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето. По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова. В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза. От София идва Димитринка Захариева и като вижда, че Вълчанова е в къщата на Петър, се нахвърля върху нея и я изгонва. Методи Константинов, който по това време е в дома му, го моли да я настигне и да я върне, но Петър отказва. Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в Рударци вместо Ангел и Тодора. На следващия ден, след разправията в дома му, той занася вода на Учителя. Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре. Той се уплашва, оставя водата и избягва. Йорданка Жекова му казва, че Учителя много се тревожи за изгонвалото на Елена Вълчанова от дома му. Петър се престрашава и кани Учителя да му гостува. На 16 април 1944 г. — Великден, Учителя с група братя и сестри посещава дома му и изнася беседата „Най-красивият ден", отпечатана в томчето „Заветът на любовта". След беседата в неговата стая става общ обяд. Балтова прави палачинки, някой донася кисело мляко, друг купува сладко вино от кръчмата. Учителя казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница.
към текста >>

855. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

представител на братските среди е Иван Антонов. Роден е на 1.09.1899 г. Остава пълен сирак на 6 години. Не може да яде месна храна, а се хранел със сварен ориз. В миналото е живял в Китай. Не намира условия да живее на село и пеш отива в София, където става скитник. Навърта се около халите и пазара и носи багаж на граждани в продължение на 5-6 години. Една жена му дала да носи някакъв багаж до Руски паметник и когато поискала да му плати, се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от близката фурна. Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато й подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно. Веднага му предлага да учи и той приема. За една година взима четирите отделения. Влиза в гимназията и се изравнява с връстниците си. Понеже бил много свободолюбив, не можел да си създаде хубави отношения със съучениците си и завършва като частен ученик. Паша завежда Иван при Учителя. Той
към текста >>

856. 7.75 Елена Казанлаклиева - Светозар Няголов ( -2013)

има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителя я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителя започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителя отбелязва: „На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца." Той кореспондира с нея още от 1912 г. и укрепва вярата й. Тя става добър пътуващ проповедник на Словото. Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлаклиева живя последните си дни на
към текста >>

857. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово. Учителя нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят. Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва. Учителя, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителя провежда един разговор с ръководителите и им казва: „Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на черното братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между черното братство и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Ако някой иска, може да говори от свое име, да си създаде катедра, а не да ангажира школата и да
към текста >>

858. 7.80 Гъдев - Светозар Няголов ( -2013)

му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителя се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил с Учителя. Жената целува ръката му. Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се среща с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в
към текста >>

859. 7.82 Василка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

с Учителя. Милка съобщава това, Учителя се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителя се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват. (От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Василка Иванова се разболява от треска, която се проявява през 6 часа. Измъчена от болестта, тя отива при Учителя и със сълзи на очи го моли да я освободи от треската. Учителя я поглежда много строго и извиква повелително: „Вън, да си отиваш!" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче. Вечерта се подготвя за поредния пристъп на треската. Взима одеяло, хинин, топла вода и чака да започне да я тресе. Времето минава, мръква се, а треската я няма. Тогава тя се замисля дълбоко в себе си и разбира, че Учителя не изгонва нея от приемната, а неканената й гостенка — треската, която повече не я посещава. Тя отива на другия ден и благодари на Учителя за оздравяването си. Василка има дъщеря - Лиляна, на която не й върви в любовта и не може да си създаде семейство. Лекарите й казват, че не може да има дете. Отиват на Рила, където тя непрекъснато се моли за дъщеря си да се омъжи, макар и един месец само. Като се връщат в София двете отиват при Мария Шопова, която в това време е в много тежко здравословно състояние и лекарите й казват, че ще си замине след няколко дни. Мария поглежда Лиляна и казва, че
към текста >>

860. 7.84 Надка Куртева - Светозар Няголов ( -2013)

Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати Любовта." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя. (От 5.16 Завръщане на Учителя в София) Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява. Учителя мислено му нарежда да купи хляб, сирене и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа. Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна?" Тя отговаря: „Да, за изцеление." До вечерта е напълно здрава. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>

861. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

стават й близки, познати. Омъжва се малката й дъщеря Димитрина и отива да живее в квартал „Люлин". Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя
към текста >>

862. 7.88 Петър Пампоров - Светозар Няголов ( -2013)

Пампоров, известен наш есперантист, ходи няколко пъти в Латвия и последния път се среща с една сестра, която боледува дълго. Тя иска от него да помоли Учителя да й помогне да се излекува. Като се връща в България, брат Пампоров посещава Учителя и му предава молбата на сестрата. Той му казва: „Пиши на сестрата писмо и я питай по кой начин иска да бъде излекувана — по духовен или физически начин." Сестрата получава писмото от Пампоров и веднага казва на глас: „Искам да бъда излекувана по духовен начин." Същото го написва и в отговора си до Пампоров. В същия ден, в който произнася на глас тези думи, тя оздравявам пълно. (От 6.5 Лекуване на
към текста >>

863. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва: „Тази война ще се прекрати, но след тази ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой не може да ви избави." (73, с. 206) Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, като и малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Хората ще започнат разумно да използват природните и слънчевите енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството. Хората са още малки деца и не могат да се справят правилно с нея. За атомната енергия ще дойде друга епоха на Земята. Ако хората използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели — до пет обикновени атомни бомби, ще се наруши енергийният баланс на Земята и около
към текста >>

864. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна, каквато пожелаеш." (67, с. 176) Това хората ще го постигнат след 365 хиляди години, когато на Земята дойде Седмата раса на мъдростта. Тогава хората ще станат безсмъртни. „Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябва и не трябва." (7, с. 23 — б. 21) „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно, ще си има къщица, от етаж и половина, с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения, и то от най-хубавите; също така ще има и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се
към текста >>

865. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

благодат пред Господа" /8-и стих, 6-а глава, Битие/ Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 денонощия. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две луни, едната от тях започва да се разпада и част от частиците й попадат в земната атмосфера като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителя казва, че само в Атлантида Бялото Братство е побеждавано и принудено да напусне континента и да отиде 6 Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новият живот на
към текста >>

866. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като Божие творение то има известна
към текста >>

867. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро?" Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно,
към текста >>

868. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33) Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната си система и помагаме на бъбреците си в
към текста >>

869. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

1-2 минути и така с усилия да придобием мъдростта. На Мусала, ако ние не разбираме съществата от най-висшата ангелска йерархия - Серафимите, те, без много да се церемонят, ни изгонват, като променят рязко времето в буря, мъгла и гръмотевици. Не са по-далече от тях и съществата от 7-те езера Престолите, които, щом не сме изправни в чистота, ред и порядък, бързо ни отправят, като често събарят и палатките ни. На Рупите съществата са много строги и там може да се отива само с молитва и чистота. Едно отиване с баща ми до Рупите, когато слизахме по улея между Орловец и Злия зъб, зад нас се откърти една голяма скала, по-висока от 2 човешки боя, тежаща няколко тона, и се търкулна надолу. Аз извиках на баща ми да мине веднага вляво към скалите, а аз се отклоних надясно. Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство. Най-голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на
към текста >>

870. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителя отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред.
към текста >>

871. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

„Днес правим приготовление за събор. Тук (на Витоша) сме дошли около 100 души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубави са днес облаците на небето - те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията." („Петимата братя", стр. 248) „Писането казва: „Молете се един за друг." Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин, по интензивност на електричеството, ние бяхме на повече от 7000 м височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството, а 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. Значи ние бяхме на същата височина, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били в Агарата. Значи и оттам можем да получим нещо. Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам." Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно
към текста >>

872. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

- черното начало - злото и бялото начало - доброто. В този родопски кът природата е подсказала как чрез преливането на двете начала в една всеобемаща същност може да се получи единството на противоположностите. Двете реки, взаимно обединили се, образуват устие, което може да бъде схванато като символ на ново начало от по-висока степен. В турските официални книги и между мохамеданското население в Родопите Устово се е наричало Четак или Читак и затова някои1 считат, че етимологически името Устово е произлязло от турската дума четал (раздвоение, устие) още повече, че мястото, където се събират Бяла и Черна река е известно всред народа като „Четала". Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни. На някои места пушат и комините и в безветреното утро възлязват към небето сини струйки дим. Родопа е тайнствена планина. И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва
към текста >>

873. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. * Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето
към текста >>

874. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

морето Наближи решителният ден. Гемиджията устоя на дадената дума. Поправи коритото на гемията като притегна дъските, сложи нови ребра и добре затисна и насмоли всички прозирки. Купи нови въжета и накрай смени и голямото платно. След това намери едно буре, което събираше близо сто литра и го напълни с вода. За храна той не положи големи грижи, защото знаеше, че младежите ще донесат достатъчно. Премина и този последен неделен ден преди пътуването. През нощта нито Константин, нито другарите му можаха да спят. Всеки мислеше за този съдбовен понеделник, когато ще се отделят от българския бряг и ще заплуват към новата си съдба, подкарани от попътния вятър, за който опитният моряк казва, че ще се появи на утрешния ден. Константин беше приготвил широка тъкана торба, в която бе натъпкал дрехите си и три големи хляба, омесени преди два дни при вуйко му Йоргаки, две книжки - молитвеници със славянско писмо и едни захлупци с извара, нашарени с червен пипер. Тодор Хаджимавродиев обеща да донесе цяла пита кораво планинско сирене, каквото носеха във Варна селяните от Коджабалканските села. Белю Пинин беше награбил разни сушени риби и една торба, пълна със стафиди и ошав, а Петър Атанасов носеше сухари и много сушени плодове. Към тия храни той бе прибавил и едно доста големичко гърне с мед. Рано, преди още да се бе пробудил градът, гемиджията и четиримата пътници бяха вече пренесли на гемията своя багаж. Нито вуйкото Йоргаки, нито кой и да е от домашните на останалите младежи не
към текста >>

875. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Леонис прецени, че ако излязат читави на брега, то ще бъде някъде към Карабаир и Орфано. С жаловит, понякога ужасяващ шум скърцаше корпусът на неголямия плавателен съд и сърцата на бедните пътници изтръпваха от ужас, че всеки миг биха могли да станат жертва на бурята и то така близо до целта и след толкова преживяни мъки из дългия път. Младежите се оглеждаха с широко отворени очи, осъзнали че нищо освен небето не би могло да им помогне. Тогава те почнаха дружно да се молят кой както знае. От време на време между шума на вълните, които се разбиваха в гемията, се дочуваха думи: „И остави нам долги наши, яко же и мыоставляем..." Думите загиваха, изчезваха в свирепия вой на урагана, но мислите никой не можеше да спре. Те излитаха нагоре, несмущавани от бурята. Преваляше нощта, но бурята все още не стихваше. Сякаш невидими конници се надпреварваха в смраченото пространство. Но когато тъмата малко се поразреди, пътниците забелязаха, че на север се издига хълм. - Брегът! - извика Константин. - Брегът! - повториха Леонис и другите. - Може би ще стигнем до него, ако ни е писано да живеем. - Каквато е Божията Воля - отговори Константин. Гемията с голяма скорост се носеше към брега, който вече се виждаше добре, но отведнаж нещо изтрещя, залюляха се хората и някой падна на мокрите дъски. - Отвържете лодката от борда! - извика с всички сили Леонис ударихме се в подводна скала. Вече се беше доста разсъмнало, за да се види ясно, че от една странична дъска нахлуваше
към текста >>

876. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот. Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги. За този народ и за Христовата вяра искам да подаря живота си като служител в някой от манастирите на Света Гора. Затова и дойдох тук. Може би така ще измоля милост за мене и за братята наши не саде в Устово и родната наша Родопа, но и за цялата българска земя и людете по нея, които протягат ръце към вас, незащитени от никого и само затова, че сме се родили българи. Тишината на храма поглъщаше този шепот на Константин и сякаш ставаше все по-дълбока. На Константин се струваше, че някъде в този полумрак едно ухо слуша неговата молитва и разумява добре думите му. Помолиха се и другите трима приятели, кой както си знае, и след като поразгледаха църквата, макар и не още съвсем осветена преди литургията, тръгнаха. Когато стигнаха до вратата, от която се излизаше в притвора на храма, посрещна ги един стар свещеник в дълго черно расо, среден на
към текста >>

877. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

на Египет. Дори имало е фараон, който се наричал Ехнатон. Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело,
към текста >>

878. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха към чорбаджи Атанас. Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път. Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните към бащата, много се хареса на Константин. Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом. Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много
към текста >>

879. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка. Тя да ни варди в духовните ни черковни работи." Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин
към текста >>

880. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си години. Ако наблюдателността на домашните му не беше така много поглъщана от всекидневните грижи и работи, те биха видяли много странни и изненадващи прояви. Малко по-късно, когато момчето стъпи в юношеската възраст, то показа особена чувствителност и способност да вниква
към текста >>

881. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Братство. Сестра Р. К. от Стара Загора през 1920 г. имаше книжарница. Веднъж в книжарницата дойде известният в града адвокат И. К. - доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство. - Да, вярно е - отговори сестрата. - Защо питате? - Защото аз познавам вашия учител от Америка. Той беше много по-млад от мене, но като българи ние често се срещахме. Заинтересувана за подробности от живота на учителя в Америка, сестра Р. К. помоли своя познат да разкаже нещо повече за младите му години, като се надяваше да чуе неща, които биха били много по-различни от това, което тя сега знаеше за него. - Какъв беше той като младеж? - запита сестрата. Имаше ли той буен темперамент и от какво се интересуваше? - Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той. Беше много скромен, тих и задълбочен в учението. Аз обаче не бях доволен от неговото държане, защото като много красноречив и умен той не искаше да направи чрез ораторското си дарование голяма кариера. Знаете ли, госпожо, какво значеха тия дарби преди шестдесет години в Америка? Милионер можеше да стане. При това той свиреше много увлекателно на цигулка. Вместо това той си остана все така беден, без да обръща внимание на големите си възможности, които се откриваха пред него. Сестра Р. К. слушаше, унесена в този разказ, който за нейна радост продължи. Ние като студенти често излизахме на групови екскурзии, посещавахме високи места, където растяха големи дървета.
към текста >>

882. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

е подсказвал. Пътниците посещават колибите на разни овчари, отиват и спят в заслони и пият вода от поточетата в крайните разклонения на Балкана. Пътуването е било цяла школа, особено за по-младия Тодор Стоименов, който много рядко е напускал града. Малко преди Варна, на около петдесет километра от града, горещината и неподходящото шаечно облекло оказали своето влияние на Пеню Киров, изминал доста тежък и изморителен път. Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен. Така и станало. Учителят посрещнал сърдечно Тодор Стоименов и д-р Миркович, а късно във вечерните часове същия ден пристигнал и Пеню Киров. На следващия ден започнал съборът. Учителят заедно с д-р Миркович се погрижили да превърнат в „салон“ една по-голяма стая, която запълнили със столове. На уречения час тримата пътници заели своите места, като от време на време поглеждали към вратата, откъдето очаквали да се появят останалите поканени на събора. Вратата се отворила и за тяхна голяма изненада влязъл Учителят сам с Библия в ръка и застанал до покритата с бяла покривка маса, като подканил тримата събрани към изпълнение на съборната програма. Учителят и тримата съборяни прочели най-напред молитвата, след това Учителят прочел глава от Евангелието и започнал своята беседа върху избрани от главата стихове. Езикът, на който приказвал, бил съвсем достъпен и
към текста >>

883. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот. 1909 година. Широка стая - одая, с типична скромна провинциална мебелировка в дома на честни и предани български люде. Присъствуващите са насядали или по миндерите, постлани с тъкани или влакнести черги, или по дървени столове. Веригата - както се нарича бройката на поканените да присъствуват на събора, е от двадесет и седем души мъже и жени. Преминали са ранните утринни часове. Молитвата е прочетена, изпяти са две или три песнички, все така едногласно, с предано чувство на обич и смирение. Учителят седи зад малка покрита с бяла тъкана покривка масичка. На масата е Библията, от която той вече е прочел глава и почва да говори по някои избрани стихове. Той е бодър, вдъхновен. Косите му са в началото на онова посивяване, от което лъха благородство и достойнство. „Смирението - казва той - за което става реч в прочетения стих, не е нископоклонничество, а велика добродетел. Човек без смирение е като гол планински връх, на който нищо не расте. Може да има слънце, но на тоя каменист връх нищо не се ражда. Само понякога там може да прелети орел и нищо повече. Оня, който има смирение, знае великата тайна на слугуването. Който знае добре да служи на другите, е най-близо до любовта. Слугувайте на всички ваши близки. Слугувайте на жена си, на децата си, на всички. За да обърнете към Бога един горделив човек, потребно е да го свалите от високото му място в долината на
към текста >>

884. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея. Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти. Изцелението настъпило след като Учителят му препоръчал да копае в градината си дори и с една тесла. Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш?“ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят. Болестта бе вече извършила своето, но за него бе необходимо да прояви един малък тласък и да прояви воля. Христос му казва: „Вземи одъра си и върви!“ То ще рече, остави това състояние на инертност и очакване и направи сам първата стъпка. На Изгрева в полите на
към текста >>

885. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

да стане ръководно и задължително начало за всички хора? Живата разумна природа не позволява никому да нарушава нейните закони. Щом е истина това, че всичко, което се съдържа във вселената, го има и у човека, тогава направляващата сила, която бди за изпълнение на законите в „големия свят“, ще бди и за правилното им изпълнение в „малкия свят“. Яви ли се някакво нарушение на тези закони, задачата на човека е да ги възстанови. Възстановителната сила в такъв случай се явява молитвата. Молитвата е апел на душата към разумния свят да изпрати майстори, които да поправят дефектите на нашата „инсталация“. Не се ли поправят тези дефекти, появяват се болестите. Щом понякога боледувате, не питайте за причината, но проверете състоянието на вашите мисли и чувства. Как може човек да бъде добре, щом таи в себе си отрицателни мисли и чувства. Те са като ръждата, която яде желязото. Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежият, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани
към текста >>

886. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки. За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности. Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа. Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В
към текста >>

887. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата. Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера. Здравето тук укрепва, душата се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието. Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила. Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към небето. Такива дни наричаме „библейски“, защото напомнят разказа за сътворението. Учителят е назовал някои от езерата със стари непознати имена на още по-стар и непознат език. Махарзи е името на първото езеро. Елбур е второто езеро, където е и лагера на Братството. На третото езеро
към текста >>

888. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

университет бе спечелил за своя литературен труд голяма награда. Разбиранията му бяха разбирания на оформен индивидуалист. Като знаех за тези негови качества, като имах предвид колко той бе взискателен, прецизен и невъздържан критик независимо от това, че в основата на своя светоглед той беше християнин, очаквах да изрече думи с някои критични забележки дори по някои съвсем дребни поводи от съвременното учение на Университета. Когато един ден го посетих с мой приятел и го помолих да ми разкаже нещо за Учителя, той излезе за минутка-две и изнесе от кабинета си книжката, озаглавена: „Кой и какви са белите братя“. В тази книжка брошура той бе изложил съвсем обективно впечатленията си от „Изгрева“ и беше дал смело определение на учени ето на Бялото Братство, като го наричаше „смело“, „радикално и истинско християнство“. Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в
към текста >>

889. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

ложа няма власт над него. Тъмните сили нападат човека, когато той престане да пее. - Може ли - продължи брат Боев да запитва - да се помага на болен чрез музика. - Разбира се, и при това много ефикасно. Когато отидеш при някой болен, не му говори за болестта, но му попей 15-20 минути и ако ти си пял от все сърце, с любов и силно желание да му помогнеш, тогава ти ще подобриш значително неговото състояние и ако постоянствуваш, ще го вдигнеш от леглото. Ето защо човек трябва да се моли на Бога да му даде като дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора. - С всяка ли музика може да се постигне резултат? - Всяка музика е полезна, но учениците трябва да знаят кое отрицателно състояние с каква музика се лекува. За всяко състояние има и съответна музика. - Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им. - Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротяват
към текста >>

890. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разговор на физическото поле“. Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати. Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г. В клас той влезе с цигулка в ръка. Учениците заеха места в салона. След обичайната молитва Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудният син“, който не е изпълнявал повече от тридесет години. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. С леко докосване на лъка прозвучаха няколко квинти, провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази песен не подлежи на нотен запис. Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят. Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само душата на слушателя. Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите
към текста >>

891. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от
към текста >>

892. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди
към текста >>

893. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

в Акашиевите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуете, но и ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани нито в Библията, нито в Евангелието. Божествени неща са те. Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век.“ На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния живот на Христа, казва: „През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“ Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания. По този въпрос в една беседа срещаме: „Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в
към текста >>

894. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

е говорил за себе си. „Мнозина ще питат - казва той, - каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на земята това учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е учение за живата природа, с която се занимава и науката. То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за Бога и любовта. Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата Любов, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа. От какъвто народ да произлизате, към каквато партия да принадлежите, използувайте това учение. Следвайте не мене, но Великата Любов. Търсете необикновеното в живота. То е Божественото. Него проповядвам, с него искам да ви запозная. Като изнасям известни истини, мнозина казват, че ние духовните люде не сме с всичкия си ум. Но кажете ми кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се
към текста >>

895. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена. Публичната изява на Учителя като увлекателен
към текста >>

896. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

тези хора да потърсят гостоприемството на България. Един от тези емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т. П. Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив към хората, с които се сближава. Към руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив. Така нашият приятел и брат се сближил с руския бежанец и се завързало дори сърдечно приятелство. Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил доста, но накрая го съжалил и като получил настойчиво уверение, че парите не са загубени, взел сам той на заем десет хиляди лева тогавашни пари, за което подписал и полица. Руснакът Константинович наистина открил ресторант и почнал да печели добри пари. Ресторантът заживял интензивен живот. Константинович ангажирал оркестър с балалайки, който привличал клиентела. В скоро време окаяният емигрант се почувствувал господар. На няколко пъти нашият брат подканил новия си приятел да му даде малко пари, за да прави погашения на дълга, но онзи винаги отговарял, че все още не е в състояние да отдели суми. Потребно било да разшири още обзавеждането на ресторанта. Случило се така, че Т. П. е трябвало да напусне града за известно време, но когато се върнал, трябвало да изживее изненадата, че Константинович изчезнал от София, зарязал ресторанта и отплувал някъде
към текста >>

897. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят и си продължил работата. В душата на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство. Как така да остане? Нали губи изпита? От една страна, тя иска да изпълни препоръката на Учителя, но от друга - започва да я измъчва мисълта, че само заради един предмет губи годината и остава назад от своите другари. Накрая привързаността и вярата в Учителя надделяла и тя останала в София. Когато в понеделник късно след пладне тя пристигнала в Търново и търсела начин да измоли да бъде изпитана извънредно, в гимназията й казали да не се безпокои, защото зрелостният изпит бил анулиран, поради някаква нередовност. Чак тогава сестрата разбрала защо с такова спокойствие Учителят е препоръчал да не бърза да пътува в неделята. Друго, много по-разширено, е съзнанието на такъв, който живее и в светове с други измерения, където миналото, настоящето и бъдещето се
към текста >>

898. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

не дни, а седмици.“ Лекарят се запознал с Учителя и дълго разговаряли по различни въпроси. Между другото Учителят му обяснил, че освен средствата на медицината, съществуват и други фактори, които могат да помогнат на човека. Този разговор е дал повод на Учителя да бъде поканен в службата на оздравелия съпруг на сестра Е. И., за да изнесе там сказки, както и станало. Веднъж по време на пребиваването на Учителя в дома на сестра Е. И. служителят видял през прозореца как Учителят се моли. Цялата стая била осветена с необикновена мека светлина. На утринта той попитал господарката си: „Какъв е този господин - нашият гостенин? Той не е обикновен човек. Дрехите му светеха и цялата стая беше осветена с тази светлина.“ Госпожата се опитала да го убеди, че всичко това така му се е сторило, но човекът настоявал на своето. Тогава на сестра Е. И. не й оставало нищо друго, освен да му разкаже всичко, което знае за Учителя. И по-късно, през м. февруари на същата 1905 г., семейството на сестра Е. И. е станало свидетел на необикновени неща и случки, които ясно доказвали, че гостенинът е необикновен човек. На една екскурзия със съпруга на Е. И. Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е
към текста >>

899. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

той по някакъв начин проумял, че за Бога не може да се говори конкретно като за вещ или живо същество от нашия свят, а нещо, което е все още необхванато от човешкия разум. Минали години. Дошло време, когато брат Г. Р. трябвало да отиде на военна служба. У него се появило сега ново и немалко противоречие между изискванията на войнишката клетва и учението на Бялото Братство, според което човек не трябва да убива. Когато един ден през 1914 г. Учителят дошъл в Ямбол, брат Г. Р. го замолил да му разреши това противоречие. Учителят му казал: „Ако човек спи и върху него произнесат клетва от негово име, човекът не е отговорен. Ученикът на Бялото Братство е извън войната. И на дъното на ада да го изпратят, той трябва да знае, че и там има души, на които трябва да помогне. Когато съзнанието на ученика не споделя това, което е принуден да направи, както за пример произнасянето на клетвата, тогава той не е отговорен.“ Така и станало. През 1915 г. войната се обявила. Войските прегазили Сърбия, а на фронта, където бил брат Г. Р., така се случило, че когато полкът бил на бойната линия, ротата на Г. Р. била в резерва. Това се нареждало само по себе си, без ничия намеса. Малко по-късно брат Г. Р. бил вече на Солунския фронт, на Гръцко-Сръбската граница. Неприятелят бил разположен долу в полето, а нашите войски - на по-високо място в планината. Вечерно време е трябвало да отиват на секретни постове. Пред нашите военни части имало наклонен терен около 30 градуса. Вляво - висока
към текста >>

900. Без лъжа - Георги Томалевски (1897-1988)

до Чам Кория. Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола. Брат Б. Н. казал на Боян: - Ще ида в агенцията да извадя разрешително. Тръгнал братът, намерил службата. Пред гишето - дълга опашка, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол. Само при случай, когато е трябвало да се превозват болни, той разрешавал да се отпусне кола. За всички останали случаи оставал неумолим и отговарял с едно кратко, категорично „не“. Когато брат Б. Н. приближил гишето, бил доста смутен, защото не знаел какви причини да изтъкне, за да получи разрешение. Помислил си: Брат Боян наистина е болен, има болен крак. Това го знаят всички - казал на себе си. Все едно, че за него вземам колата. Вярно е, че този мотив може да послужи, но все пак Б. Н. усещал, че гълта корав залък. Нали работата не е съвсем така? Размишлявайки по този начин, той вече приближавал гишето. Нямало какво да се прави. - Кола за Чам Кория - продумал Б. Н. - Какъв е случаят? - е късия въпрос. - За болен - отвърнал Б. Н. Позволителното е написано и е вече в ръката на Б. Н., който се отправил за Изгрева, но чувствувал някакво притеснение. „Има нещо, което не е в ред“ - казал на себе си той. Пристигнал, а брат Боян го чакал с нетърпение. - Взех разрешение - казал Б. Н. на Боян, а Боян хукнал при Учителя, похлопал на вратата и зачакал. След минутка-две Учителят се подал на вратата и Боян побързал да се похвали:
към текста >>

901. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

главата на Христо и отмина мълчаливо. След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани. В градината като тържествено облечени в бели одежди стояха вишневите дръвчета и сливата, и розовата ябълкова фиданка. И Ани ми се струваше като една от тези разцъфнали овошки, за които също тъгувах, когато внезапно духналия вятър разпръскваше цветовете им. Една сутрин към края на пролетта, когато
към текста >>

902. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

от методите в медицината за лекуване на някои болести с извънредно малки дози лекарства. Забележителното в тази терапия е това, че за да стане лечебна, дозата трябва да е под един минимум. Един от начините за получаване на такава минимална доза може да се постигне по следния начин. Ако в един стъклен съд с вместимост един литър налеем чиста вода и после капнем една капка багрилно вещество, например калиев перманганат, тази капка след разливането във водата ще се разпредели по молекулите на водата и ще се получи разтвор едно към хиляда (1:1000) при условие, че капката има обем един кубически сантиметър. Ако към друг литър чиста вода капнем капка от първия разтвор, тогава ще се получи разтвор 1:1 000 000. Хомеопатите твърдят, че тази манипулация с разтворите трябва да се продължи дори до тридесет пъти, за да се получи хомеопатична доза, която е вече годна за хомеопатично лечение. Взех примера за хомеопатичното лечение, за да видите какво значение може да имат малките количества вещество при лечението, а оттам да направим извод за значението на малките идеи, които съзнателно или несъзнателно проникват в нашето съзнание. Те са много по-ефикасни от ония идеи, които наричат с името „велики“. Да имаш малката хомеопатична идея в себе си да оправиш своя живот е по-полезно и повече постижимо, отколкото идеята да оправиш света. Ще ви кажа, че оправянето на света, за което така често приказват хората, не е човешка задача. На човека е дадена задача да оправи своя свят, с
към текста >>

903. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество. Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството. Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път. Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност. Групата около Учителя
към текста >>

904. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

една пауза от десетина дни групата ученици отново се събраха на блесналата от утринното слънце поляна. Паневритмията бе изиграна и голяма част от хората се бяха разотишли. Останаха свободните от задължения ученици заедно с любознателния и най-свободен в разговорите с Учителя. Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията,
към текста >>

905. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина. С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях. Ученикът: Да идем в салона, Учителю! - каза той с енергичен, но все пак молящ глас. Учителят, който видя голямото желание на учениците да продължат разговора, усмихна се и бързо се запъти към салона. Групата го настигна бързо. Разговорът премина на закрито, защото пролетният дъжд вече приятно ръмеше над полянката. На естрадата беше също много уютно за разговор. Учителят: Виждате ли този дъжд? Той е дар от живата разумна природа за всички твари на земята - най-напред растенията, а след това всички останали същества, които получават храна от растителното царство. Небето е щедър извор на всички блага за живота. Освен слънчева енергия, определена за планетата, всички твари поотделно получават своя дял енергия. Птичките знаят това. Затова преди изгрев слънце застават по клоните и чакат мига на изгрева, за да приемат своя дял. От това, че получаваме даром живота и силите, които го поддържат, следва, че всяко придобито нещо ни подтиква да помогнем и на онези, които се нуждаят от нашата помощ. Този закон е валиден и за напредналите същества. Ученикът: При един разговор
към текста >>

906. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта. Еретик е оня, който не люби Бога. Само любещият Бога е правоверен. И днес още живеят християни, които вярват в Бога и в Христа, но когато стане нужда, поставят щиковете на своите пушки, обръщат дулата на картечниците и оръжията срещу своите братя и пущат унищожителен огън върху градове и села. Ако се молиш на Бога без любов, ще заприличаш на онези досадни просяци, които просят с ожесточение и затова нищо не получават. * По какво се отличава Христовата правда от правдата на Вехтия Завет? Отговорът на този въпрос е даден в текст на Евангелието, където се казва, че работниците, които са дошли в единадесетия час, са получили такава заплата, каквато получават тези, които са дошли сутринта. * Ако перото на поета разделя и ожесточава хората, а мотиката на земеделеца ги приближава братски, за предпочитане е мотиката пред перото. * Ако училището, в което се учиш, те отдалечава от Бога, това училище не принадлежи на светлината, а на мрака. Да воюваме, без да
към текста >>

907. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си. 15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто. Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд. Времето бързо доказва това. 16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си. Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил. Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е
към текста >>

908. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

и пророците като първи етап. Това е утробната фаза, когато произходът и кръвните връзки са били строго споявани и всяко отклонение е било санкционирано както от Йехова, така и от хората. Тесните национални граници на съзнанието са били необходими за утробното състояние на това време. Традицията е значела всичко. Хората са възприемали Бога като същество на цензурата, наказващо всички непослушания според приетите закони. Налаган е бил страх от Бога и Неговото застъпничество се е измолвало с дълги церемонии и жертвоприношения. Но етанът си е етап — той има край. Дошло времето, когато човешкото съзнание трябва да направи крачка напред и да свали своите стари вериги. Дошъл Исус. Неговата голяма мисия била да освободи съзнанието от утробния стадий. Той изяви Бога-Баща — Бог на Любовта към Своите човешки деца; Бог на благостта и опрощаването на греховете, извършени в тъмнината на духовното невежество. Второто раждане бе открито от Никодим. Актът на раждането беше труден, с противопоставяне на втвърденото, стереотипно мислене на времето. Мисията на Христос беше кратка като живот, завършвайки с физическа трагедия, която всъщност беше духовна победа. Но величието на Неговата мисия и нейния вечен характер бяха доказани вече при залеза на нашия двадесети век. Това е мисията на Бога — да доведе до раждане човешкия ум и сърце, човешкото съзнание. "Раждане е навлизането на съзнанието в света на по- голяма светлина" — каза Учителят на Хармонията. Христос изведе човешкото съзнание
към текста >>

909. 28. ОСМИСЛЯНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

в тях. Ставаш, измиваш се, вчесваш се, закусваш и тръгваш на работа. Ето един низ от действия, които се извършват почти без участие на съзнанието, като през време на извършването им умът е зает често пъти със съвсем други мисли. Но в съзнателния живот, за да се пробуди съзнанието на човека, необходимо е всички процеси и действия да се извършват съзнателно, като се вложи ново съдържание в тях. Този е пътят към осмислянето на нещата, осмислянето на живота. Като се събудиш, стани, помоли се на Бога и помисли няколко минути за Него като вечна любов, вечна мъдрост и вечна истина, че Той е благ, не отмъщава, не се гневи и не прави погрешки. Каквито погрешки виждаш в света, са човешки. Всичко, което Бог е създал, е добро. Тази мисъл ще ти помогне да се свържеш правилно с Бога. А само когато си свързан с Бога, ти можеш да владееш силите на ума и сърцето си. Тогава Неговите енергии протичат към теб. Всичко, което правиш, прави с мисълта за Него. Осмисли всички свои действия, като ги извършваш в името на Великото Добро. До днес Бог е живял за нас и в нас, а от днес ние да заживеем за Него и в Него. Тази идея ще изпълни с ново съдържание всичко в живота ти. Не се ли старае влюбеният младеж да прави от сутрин до вечер това, което ще зарадва възлюбената му? Той е внимателен, нежен, послушен към нея. Това прави Любовта с нас. Любовта ни към Бога ще ни направи нови хора, хора с дълбок психичен живот, с богати сърца и умове. Тя ще осмисли живота ни. Новият човек ще има "сърце чисто
към текста >>

910. 29. РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ) - Весела Нестерова (1909 - 2002)

на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце. Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята. Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне. Затова Учителят непрестанно ни учеше и занимаваше с музиката. Той създаде много песни, които постоянно пеехме, и хармоничните, утринни упражнения, наречени Паневритмия, които се играят по оркестрова музика, която Той сам създаде. Той каза: "Този път Бог ще предаде новия живот на хората чрез слуха им, затова всички трябва да станете музикални". Словото на Учителя изпълни цялото пространство, както Той каза, и сега хората постепенно ще възприемат идеите, които е свалил
към текста >>

911. 44. ОСВОБОЖДЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

дейност от опитите и наблюденията, които е правил, и най-после установява научно закона. Определени и вечни закони управляват живота на всяко живо същество и е дошло време да ги изучаваме. Не с пипане, а със знание трябва вече да се движим и живеем. Един от великите закони е законът за причини и последствия. На земята живеем в последствията на дейността си, тъй като човек многократно се въплъщава през вековете. Има причини, поставени в минал живот, чиито последствия преживяваме сега. Неумолими са законите. Те са динамиката на живота, а фактите са във физическия свят. Неизбежни са последствията на дадени причини и всеки сам трябва да ги преживее. Има силни и напреднали души, които преди да се въплътят, дават обещание да поемат известен родов или народен товар и помагат в ликвидирането на лошите последствия в живота на близки и приятели. Но понеже законът на справедливостта управлява живота, то тези души поемат и положителните постижения на тези, на които помагат. Има компенсация за жертвите им на земята. Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота. Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни към всеки. Като мине през тунела на страха и съмненията, човек излиза на висока планина, от която може да посрещне изгряващото слънце и види красотата на светлия свят, който се разкрива пред погледа му. Колкото
към текста >>

912. 48. РОДНА ЗЕМЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери. Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове. Ето чувам молитвени химни в подземните обители на манастирите, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях. О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984
към текста >>

913. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

в природата, се замисляме за смисъла на всичко това. Съвършената градация на формите от по-нисши и по-неодухотворени, към по-висши и по- смислени ни кара да се замислим за смисъла на нещата. Има абсолютна логичност в проявите на природата. Има количествено натрупване, което в даден момент преминава в ново качество. Тъй нареченият скок в еволюцията, както рибата след дълги опити да се носи над водата е превърнала хрилете си в крила и е станала птица. Виждаме, че всичко се движи неумолимо към една цел — усъвършенстване. Виждаме, че цялата материална природа е разложеният човек и че самият човек, освен че е сбор от цялата зелена природа, е още и космос в миниатюр — микрокосмос. Великият ясновидец на XVIII век шведът Емануил Сведенборг е описал човешкия мозък, като твърди, че в кората на мозъка има център за всяка звезда във вселената. Когато тези центрове се развият, човек ще стане едно космично осъзнато творение, слято с всемирния Дух. Каква дълга еволюция ни очаква! А в розенкройцерската космогония се разкрива еволюцията на човешката мисъл, а именно, че днес тя е в кристалния стадий на развитие. Предстои й да мине през стадия на растителното, животинското и човешкото царство и да стане едно с Твореца. Творческият процес във вселената не е завършен. Милиони същества, достигнали тази фаза на развитие в своята еволюция, създават планети и слънца и ръководят вселенските галактики и мирове. Вселената, казват астрономите, е в непрестанен творчески процес. Зараждат се нови
към текста >>

914. МОЛИТВАТА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

- Изгрева - София Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна Табакова* След като запразнихме в операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, посетихме Учителя. Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр. Учителят затвори очи, помълча малко и каза: — Идеалът, към който се стремим, трябва всеки ден да се отдалечава от нас. От време на време да се приближава до нас, да ни изпълни със сила и стремежи и отново да се отдалечи от нас. Тези, които се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при нас, тогава се уголемяват. Човек се движи в кръг към своя идеал. Къде е центъра — Бог? Той е навсякъде. Аз прибавих: — Значи Бог щом има много центрове, тогава около всяко същество ще се образува кръгче. Учителят продължи: — Човек е щедър, когато се намира при извора, при потока. Не може да има щедрост, когато носиш вода само в едно шише. — Учителят ме погледна продължително: — Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за теб, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанеш накрая на опашката, но Бог няма да те остави все там да седиш. Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му. Той каза като сочеше с
към текста >>

915. Помощта на гениите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ти не говори много с тях, само пей и дръж връзката си с Небето! На тръгване брат Христо каза: — Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна. Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града. ___________________ * На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.) ** На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва. (бел.
към текста >>

916. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

съвършена школа по пеене. Тя е ангелската школа. В нея следват малките птички песнопойци. Аз ще те науча и ти ще покажеш на другите новото ангелско пеене. С много свирене, с много пеене нищо не се постига. То е механическо пеене и свирене. Не, ти ще отидеш вечер като заспиш в това Божествено училище и докато тялото ти почива, ти цялата вечер ще пееш и ще се учиш по новите методи и като се върнеш в тялото си сутринта, като птичките ти ще чуруликаш по нов начин. — Учителю, — казах аз — моля Ви, помогнете ми да вляза в Рая и никога да не изляза из него! — Учителят се разсмя: — Ти пей, по-малко говори! Все пей и няма да излезеш из Рая, в който се намираш сега. Ако Ева беше пяла, когато дойде черният адепт** при нея той нямаше да посмее да приближи. Той щеше да забрави за какво е дошъл. Тя щеше да го омае с Божественото си пеене и щеше да го направи ученик. Първите человеци не приложиха пеенето в Райската градина и затова ангел с огнен меч ги изпъди из Рая. Те трябваше да научат всичките животни да пеят. Сега само чрез музиката човечеството ще влезе в Рая. Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето. Човек е потънал в гъстата материя на греха. — Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене? — Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас. — Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър
към текста >>

917. Астрологически качества на гласа - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

и постоянство. Когато се изкачиш в Божествения свят ти ще пееш и ще се изкачваш все нагоре, ще обикаляш всички планети и слънчеви системи. — Учителю, ами какви упражнения да правя? — Упражненията и гамите ти ще ги пееш само нагоре, докато стигнеш най-високия тон, а когато започнеш да слизаш надолу, съзнанието ти трябва да бъде будно. Ще задържиш в съзнанието си една Божествена идея и с нея ще започнеш да слизаш надолу и мисълта ти ще бъде свързана със Слънцето. — Учителю, моля Ви, покажете ми с пример! — Например ти ще си представиш, че си ангел и слизаш от Горе да помагаш на душите, Ти се свържи със съзнанието на едно светло същество. Учителят ме попита що е гама. Отговорих му така, както е писано за нея в музикалните учебници. А той каза: — Тонът ДО е посяването на семето в земята. Тонът РЕ е процес на покълването. Тонът МИ е показването на стръкчето или стъблото извън земята. Тонът ФА е поникването на листа, клонки и пъпки. Тонът СОЛ е цъфтенето. Тонът ЛА е връзването на плодовете и тонът СИ е вкусването на тия плодове. Тонът ДО има отношение към жизнените енергии в природата. Когато човек слуша или изпява този тон, той се свързва с тези енергии. Тонът РЕ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша или пее този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание, Тонът МИ има отношение към човешката мисъл. Когато човек слуша или пее този тон, свързва се с Разумните Същества в Природата и започва правилно да мисли. Тонът ФА пробужда у
към текста >>

918. Предстои ти изпит - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

11.30 часа и излязохме в 13.30. Тук останахме и на обяд. Учителят започна да ни говори за музиката, след като ми даде напътствия – как да се държа в Операта и как да отговарям на „хапливите" въпроси. Той рече: – Външните условия, средата, сега са лоши за проява на музиката, но при Новото учение, тези условия ще се изменят!* Аз станах права и запях валсовете от Паневритмията**, които бях приготвила с мои каденци. Учителя си затвори очите и внимателно ме слушаше. След кратка пауза, изпях молитвата, която бях записала на 13-ти октомври 1940 година. Докато я пеех, Той остана със затворени очи. Като спрях да пея, Той каза: – При музиката и пеенето, с най-малко средства, ти проникваш направо в сърцата на хората. Една добре изпята молитва се подема от хиляди напреднали същества и след като се преработи от ангелите, се поднася в съвършена форма пред лицето на Бога. Аз го попитах – как трябва да се моля и кога трябва да се моля? Той каза: – Най-правилното положение по време на Молитвата е - главата да бъде горе и краката – долу. Значи, вертикално положение... Човек всякога може да се разговаря с Бога. Има, рекох, три вида гениалности: На физическия свят, на астралния свят и на Божествения свят. Ти имаш гениалност на физическия свят. Сега ще работим с теб, да достигнеш гениалност в духовния и в Божествения свят. Разглеждайки ме внимателно, той продължи: – Ти имаш влиянието на Венера със Слънцето и силно обичаш да бъдеш независима и свободна. Заради свободата си, си готова да
към текста >>

919. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата. За колоритното пеене, човек трябва да има връзка между слънчевия възел и мозъка. Между мислите и чувствата да няма противоречие. – Когато колоритния тон звучи правилно, в маската – участва мисълта. Трябва да се създаде възможност от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. – Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: – ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд. Чрез аромата на цветята, Ангелите ни предпазват от негативните влияния. – Учителю, кокиченцето със какъв акорд звучи? – С МИ минорен акорд. – Ами лилавата теменужка? – СИ минорен акорд. – Минзухарчето? – РЕ мажорен акорд. – А босилекът? – ЛА минорен акорд. – А лалето? – Лалето има ДО мажорен акорд. Часът стана вече пет. Ние целунахме ръката на Великия Учител. ___________________* В музиката - интервали
към текста >>

920. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мярка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта. Прочетох му онова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за лалетата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Беседи. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, монаси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза: — Кастрирането има връзка със запазването височините и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези полови енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се трансформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен до дълбока старост! Височините също се укрепват и запазват. Учителят ме попита: — Рекох, кога започва ваканцията ви! — Между 2 и 5 юли, Учителю. — Е — каза той, — като се освободите, тогава ще ми попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира, а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*... Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка пауза, му разправих нещо от моето детинство. — Учителю,
към текста >>

921. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

трябва да бъдеш уверена, че само по този начин може да се изпее този тон. Да нямаш никакво колебание или раздвояване, че може да се изпее и другояче! — Да, Учителю, особено пределните височини могат да се изпеят само по този начин. — Ако пееш правилно тонът ФА, ти ще можеш да помогнеш на човека на физическия свят. Например, красиво ще го прегърнеш, ще го излекуваш. Ако не пееш правилно тонът МИ,ти не можеш да целунеш искрено някого. — Учителю, как могат да се лекуват люлеещите се и тремолиращите гласове? — Никой не може да даде повече от това, което носи от миналото си. За тремолото и люлеенето на гласа, са причина нервите, дисхармонията в чувствата, неправилен живот в миналото и сега. Има още и някакво нарушение между нервните възелчета в мозъка, в центъра на музиката и нервичките в ларинкса. Ние имаме тук — посочи челото си, там дето е центърът на музиката — 25000 клавишчета. Мускулите на лицето, на челюстите, на гласовия орган и нервите на тези мускули, играят съществена роля при пеенето. Ти трябва да ги изучаваш! Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Тя служи за основа на тоновете. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите на лицето, които вземат участие при пеенето и при изговарянето на гласните, на съгласните и на сричките на думите. За да се изпее чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни на своя фокус. Когато се задмине или недостигне този фокус, се получава нечист, неточен тон. Тогава липсва нещо и в тембъра на
към текста >>

922. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

внимателно пентаграмата. Аз попитах: — Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим? Учителят радостно ни погледна. — Там, ще сложите новите песни. Тъкмо се канех да го попитам, кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега. Преди два-три дена брат Христо ми беше донесъл едно листче с напечатан върху него текст. Беше озаглавен: "Химн на Слънцето", отдолу пишеше "Молитва при изгрева на Слънцето". — Учителю, — казах аз — думите не са наредени в стихове, ще могат ли да се пеят? Учителят взе цигулката си и засвири една божествена мелодия. След малко запя. Ние мислено му пригласяхме. Аз записвах мелодията. Текстът бе: "Будя. Изгрява моето Слънце в моята душа. Да се слави името Божие! Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие! Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия! Будим. Изгрява Слънцето на нашите ангели. Да се въдвори Царството на Отца нашего на светлините. Будите. Изгрява Слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови нашата душа със своята сила. Будят. Изгрява Слънцето на всички Слънца. На нашите духове. Да ни даде господ живот, здраве и свобода." МОЛИТВА: "Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи който ще ми говориш в бъдещето. Да се слави името Ти и във Твоята слава да живеем ние. Да се въдвори царството
към текста >>

923. Писмото на брат Боев - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Боев 16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София. На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и братя от Изгрева и града. Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: "Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), "Ще се развеселя" — с флейта, "Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета "Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и "Страшен беше вятърът" — от Учителя. Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: "Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!" Погледна ме в очите: "После елате при мене с брата!" Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо. Влязохме в приемната стая, където останахме до късно. Учителят ни очакваше. — Ти много добре си подредила номерата си! Учителят стана прав и показа някои движения, които съм правила по време на пеенето си. Показа ми и други движения... — Учителю, аз несъзнателно правя тия движения. Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза: — Това
към текста >>

924. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

ли сте как пеят ангелите? Вие виждал ли сте ги? Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза: — Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели! Брат Христо се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо: — Тези думи на Учителя се отнасят за Вас. — Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него. — Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси. — Учителю, Вашите песни в диалогична форма са много естествени, живи и разнообразни! — Певецът трябва да има спокойно дишане и верно чувство, за да изпълни добре окултните песни! Брат Христо заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни: — Човек, каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане, все се сбъдва! — Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме? Учителят се усмихна и отговори: — Думата раждане, аз я казвам в най-широк смисъл. Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново... — Учителю, много е трудно човек да работи в света като
към текста >>

925. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето? Учителят се смееше: – Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи, да се предаде тяхната музика и пеене на Земята, но хората не са готови още да чуят тази музика. Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш урок по пеене и се учиш на тяхното изкуство! – Но аз не го съзнавам, Учителю! Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство! – Ние ще преведем музиката на ангелите за повдигането и облагородяването на хората на Земята. – Учителю, като пеех Паневритмията, изведнъж почувствах, че и на небето се пее и като погледнах, "видях", че стените и таванът на салона бяха изчезнали някъде и цялото Небе пееше. – Хубаво, хубаво. Учителят беше радостен. Лицето му светеше. Извадих тетрадката си, където записвах мисли от беседите и прочетох: "В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж 2,3,4,5 и 6 тона." – Как е възможно, покажете ни с пример?! – каза брат Христо. – И сега, когато певците пеят бързи технически упражнения, се получава същото. Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм; тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената. Ние нищо не казахме. Учителят заговори за тембъра на гласа: – Тембърът на гласа и добре озвученият тон зависят от това, дали двойникът на певеца е в ларингса му и дали
към текста >>

926. Динята - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

- Изгрева - София. На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая. — Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града. Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели. — Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията ѝ. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си. Учителят каза: — Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия. — Учителю, управата на операта ми възлага
към текста >>

927. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята? Учителят се усмихна и каза: — Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята. — Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието". — Хубаво, хубаво! — Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето. — В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее. Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него. На масата беше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха. Запознахме се и разговорът продължи. Разбрах, че петдесятникът спори за нещо. "Например — каза той — каква сестра е тази да носи грим на лицето си?" Аз нищо не казах. Учителю, ако съм нарушила нещо, кажете ми! Вие нали ми казахте външно да се нося като колегите си, да не се различавам от тях? — Ти, рекох, ще му кажеш: Аз съм боядисана като черешките и ябълките. Тях природата ги е боядисала. И аз съм боядисана само отвън, не съм боядисана отвътре. — Учителю, веднъж и една сестра ми каза същото. — Ти ще им кажеш — продължи Учителят — природата не е боядисала нито умът ми, нито сърцето ми. Аз съм отвън боядисана,
към текста >>

928. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

попитах: – Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? Учителят затвори очите си, помълча и след като ги отвори, каза: – Вокалното изкуство; пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. Древните посветени, пратениците на Бялото Братство, започнали да служат в светилищата и храмовете и там те изучавали окултното пеене. Тези светилища са имали за цел да възвърнат человеците към Бога. В тия храмове, молитвите са се пеели за очистване и повдигане на человеците. Някогашните светилища и храмове, са днешните театри, опери и концертни салони. Това първоначално изкуство, пеенето, е служело на Бога. Днес то е изменило коренно своето предназначение и задача. Изкуството – пеене – е първото изкуство! Това изкуство е донесено от седемте дъщери на слънчевия бог Аполон. Те донесоха пеенето за синовете и дъщерите на Земята. Тези седем дъщери са седемте тона на гамата. Всички тези тонове имат по малко страдание. Най-весел е тонът СОЛ. ЛА е no-висок от тона СОЛ, но е по-тъжен. Пеенето е донесено от първите ученици на Бялото Братство, от света на ангелите. Тонът ДО е ангел, дрехата му е червена. Тонът РЕ е ангел, с оранжева дреха. Тонът МИ е ангел, дрехата му е жълта. Тонът ФА е ангел, със зелена дреха. Тонът СОЛ е ангел със светло синя дреха, и тонът СИ е ангел, със светло виолетова дреха. Има две главни школи по пеене: Едната е еволюционна, другата е инволюционна. Инволюционната школа е на света, на
към текста >>

929. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

voix, cela ne pas inportente! Скипа: Браво! Моите поздравления! Вие пеете много, много хубаво! Л. Табакова: Аз пея по-добре в "Лучия ди Лемермур" и "Севилският бръснар" Скипа: Напълно Ви вярвам. Табакова: Не намирате ли, че съм лошо гримирана? Скипа: За един хубав глас това няма значение. Ето и съдържанието на писмото: "Уважаема госпожица Л. Табакова, Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това! Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая,
към текста >>

930. На път за Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него: – Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти, каквото научи тук, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления. Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин. Господи, Отвори ушите ни, да чуваме Божествената хармония! Отвори очите ни, да видим чудната красота на величествената природа! Отвори сърцата ни, да почувстваме пулса на цялата
към текста >>

931. Търпение с Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

София. Днес Учителят ни прие, след като се наобядвахме. Още като влязохме при него, аз заплаках. Много ми беше мъчно и бях уморена. Средата в операта беше тежка за мен. Освен това, много на често имах спектакли. Учителят ми каза: – Ти си абсолютно здрава. Повечко си уморена само. Той ми каза да изпълнявам няколко рецепти и метода, като ми ги продиктува. По това време оперната управа ми предложи да изнеса ролята на Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта" на Моцарт. – Учителю, моля Ви сега да нямам изпити от тежък характер! – Ти ще издържиш и този изпит! Че тогава ще видим! Всичките тези лоши мисли и смущения са от лошите мисли на неприятелите ти. Те са като мравчената киселина. Толкова са безопасни те. – Учителю, подиграват се на брат Христо и на мен. През време на репетициите започват да говорят против Вас и наблюдават лицето ми, за да видят ефекта от изказванията си. – Ти ще ги търпиш с Любов, така по-скоро ще ликвидираш (кармата) с тях и Бог ще те
към текста >>

932. Песен на ангелите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски диригент Карл Бьом. Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор. Сега, ние подадохме писмото на Учителя и го попитах – да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от филхармонията, затвори си очите и след минута попита: – Ти за колко време научаваш наизуст една роля в операта? – Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю! – Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията. Ние ще направим една симфония от "Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения. – Учителю, от песента "В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо. – И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз. Учителят се вдъхнови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза: – Певците ще се явят един по един на сцената! Аз попитах: – Учителю,
към текста >>

933. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

успеха на симфонията, за присъствието на царицата, почти целия министерски съвет и представители от чужди легации. Аз казах: – Учителю, увертюрата трае 45 минути. До сега, при изнасянето на тази Симфония солистите чакат зад кулисите и влизат, малко преди да запеят. Карл Бьом още на генералните репетиции поиска столове и за солистите. Така я изнасяли в Берлин. Хористите бяха наредени амфитеатрално, до тръбите на органа. Солистите бяхме седнали по средата. Имах достатъчно време да се моля и да се свържа с Небето и с Вас, Учителю. Видях образа Ви. След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: "Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала "България"." Да показват личните си карти и постовете ще ги пропусна. Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор "Кавал", хор "Гусла", хор "Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме
към текста >>

934. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Българската музика има песимистичен характер. На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира. Той посегна с ръката си към нея и понеже беше къса верижката, аз я свалих от шията си и му я дадох, като попитах: – Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми? – Когато човек не се отказва от убежденията си и идеите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва, че вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това, което той иска, не за себе си, но заради Бога, пак е силна вярата му. През това време Той гледаше надписите върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца си думата Любов. На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше и едно малко сърце от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя. Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Христо, за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от радост и се молеше. – Учителю – попитах аз – как да се покланям на сцената, когато публиката ме извика пред завесата? – Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не, както при силна буря. Тогава растенията силно се
към текста >>

935. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Пети Божествен ден 30.05.1943 година — Изгрева — София. Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах: — Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието". — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. Учителят казва: — Храненето е музика. И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита: — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта
към текста >>

936. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

внимание върху изпълнението на малките неща. Не отлагай нещата за друго време. – Учителю, дайте ми пример. – Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв., да искаш да му дадеш 1000 лв. Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд. Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата: "И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека." И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!" От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято
към текста >>

937. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Разсмяхме се... Днес аз пак седнах на предложения ми стол. На беседата Учителят споменаваше за пеене, за певци и певици, и за ангелско пеене. Небесна музика звучеше в салона. Към средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона. Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: "Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна!" Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се!" След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на
към текста >>

938. Концерт с фамилия Янкови - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза: – Запазете костилките и ги посадете в земята! Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя: – Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот. Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори: – Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко. Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време. Сестра Янкова продължи: – Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим. Учителят каза: – То всичко ще се уреди! Когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него! Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше
към текста >>

939. 'Прохождането' на мама - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

9.09.1943 година – Изгрева – София. [left] Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дойдат с татко на беседа, в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в салона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал беседата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него. Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата десница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я погледна с любов и каза: – Ти нали знаеш, когато детето е малко, как пълзи по земята – и с краченцата си, и с ръчичките си. Но като поотрасне, то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчичките си по стената. Учителят показа с ръцете си: – Най-напред, ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само
към текста >>

940. Новото Битие — Седми Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Седми Божествен ден 15.09. 1943 г. – Изгрева – София Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа: – Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може всеки ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт. – Хубаво, хубаво! – рече Учителят. – Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата. Учителят пак каза: – Хубаво, хубаво! Продължих: – Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена! – Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото! – Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции. – Хубаво! Хубаво!... Почакайте! Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко донесе една цигулка и започна да свири: "Седмия ден на Битието". Ето думите: "И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото
към текста >>

941. Най-хубавата цигулка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак, да застана пред Учителя. След кратка молитва, аз най-после се реших и застанах права пред писалището. Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съвсем ясно и просто: – Учителю, имам една молба към Вас. – Кажи, рекох! – Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала "България", със Софийската филхармония. Той ще свири "Брамс – концерт". Учителю, той не харесва
към текста >>

942. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха! Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи: – Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите! – Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов! – Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те, скоро, сами ще те освободят! – Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят! – Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек! Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за доброто на
към текста >>

943. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

в Берлин – каза той. Мъчно ми беше, че не можех да отида при Учителя. Брат Христо всяка сутрин ме изненадваше с разни малки подаръци, благословения и поздрави от Учителя. Преди всяко излизане на сцената в операта, аз държах в ръката си някоя ябълка или круша, или праскова, или череши, според сезона, изпратени от Учителя. Срещу Новата 1944 година, с брат Христо бяхме поканени от семейство Янкови на вечеря. Там, у тях, посрещнахме Новата година. На вечерята направихме обща молитва. Всеки поотделно отвори Библията, за да видим, какво ще ни се падне. Прочетохме и беседа от Учителя. Брат Христо говори за Учителя и какво ни носи Новата 1944 година. След полунощ се прибрах в стаята си с недобри предчувствия. Премиерата на "Лучия ди Ламермур" излезе блестящо. Артистът-режисьор Стефан Македонски ме целуна по челото пред всички и каза: "Такъв образ на Лучия никой не е дал тук, в България". На 10 януари, към 10 часа преди обяд, дойде брат Христо и ми донесе ябълка от Учителя. Вечерта трябваше да имам спектакъл. Мама вече беше дошла при мен и ми беше донесла обичайното ядене преди пеене. Аз целунах ябълката, радвах ѝ се дълго време и тъкмо отхапах от нея две хапки, и засвириха зловещите сирени за тревога. Доста се позабавихме, докато се облека и точно когато слизахме по стълбището, бомбите заудряха. Най-напред се счупиха стъклата и отпреде ни светна, поради срутилото се здание пред нас. Долу мазето беше пълно с хора и от съседната къща, където живеех по-рано. Бившите
към текста >>

944. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

на него имаше възглавничка. Другите столове в стаята бяха обикновени. Той каза: – Всеки трябва да си знае мястото, тук на Земята. Хората не знаят местата си. Преди години познавах една жена, която дойде накрая при мен. Тя ми казваше: "Бях млада мома. Баща ми ми подари една хубава Библия и аз я сложих в дъното на сандъка, и не я отворих вече. Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза: – Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете!" Изпях най-напред песента: "Угледна мома". Учителят каза: – Братята в бъдеще ще пеят "Угледна мома", а сестрите ще пеят "Добрият момък". Брат Неделчо пожела да изпея "Зората на Новия живот". Извадих нотния лист, на който бях написала "Първи ден на Битието", и подавайки го на Учителя, казах: – Учителю, ето, подарявам Ви го! Гледах го в очите с трепет, дали ще ме упрекне, че наруших, като го нотирах. Той не ме упрекна, но каза: – Изпей го, рекох! Станах права и изпях Първи ден на "Битието". Учителят божествено и широко разливаше радостта си и светлината си. След това изпях и други песни! Повика ни за
към текста >>

945. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици? — Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите "Риголето", "Травиата" и "Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея "Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, "възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза: — То си е тяхна робата! След малко мълчание, продължи: — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения. Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце. — Учителю — казах аз, — в операта "Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението). — Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите? Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до
към текста >>

946. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

е ад. Никой не може да пее в такъв дом. Не може да пее и този, който живее нечист живот! Певецът трябва да вдишва безшумно и мелодичната линия да не се скъсва от липса на въздух. Мускулите на лицето, на долната челюст, на устните, на шията, на трахеята, на гръкляна на белите дробове, вземат голямо участие при пеенето. Ти трябва да наблюдаваш и да изучаваш тяхната роля при пеенето. Например мускулите на устните служат за ясното произнасяне на съгласните, сричките и думите! — Учителю, моля ви покажете ми някои упражнения за добиване на техника при пеенето! — Ти имаш достатъчно техника. Повече не ти трябва, а за поддържането ѝ, ти прави упражненията... (които Учителят ми бе показал на Изгрева). Той изпя едно упражнение, което много добре ми подейства. След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни: — За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и мислите, да няма раздвоение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, участва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колоритните тонове са израз на мисълта. Буквата "П" е идея, която расте. Буквата "Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и
към текста >>

947. Чорапите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Йорданка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба. — Кажете, рекох, молбата си! Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапите. — Учителю, тези чорапи съм оплела за брат Боев. Моля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги занеса. Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръка върху чорапите, които бяха положени върху двете ми ръце. — Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и Кабалата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела. Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестрите ми казаха, че е в долната ливада.
към текста >>

948. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

се отваря 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си. Аз казах: — Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Колко ми е хубаво тук при вас. Отпуската ми изтича. На 5 септември трябва да бъда във Вършец. — Учителю — каза брат Христо, — артистите много измъчиха сестрата и мен с техните турнета. Стига вече, Учителю! — Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората, а аз не знаех — добавих аз. — Отпосле ми го каза, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. Учителя помисли малко и каза: — За сега път не се отваря за теб да заминеш! Също и за брата! Идвай всеки ден да ме питаш, че ще видим! Аз се почудих какво ли има, че пътят не се
към текста >>

949. Пътят се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме по шосето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи. Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сестра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха: — Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я коригирали и да ни я изпеете. Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Отидохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в коридорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза: — Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпътуваш с брата! Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че влакът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Пристигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пуснали по радиото песни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза: "Хубави са техните хорови песни!" Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива песни и новините, които всяка минута се менят. Съветската Червена Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съветски войници и
към текста >>

950. Бъдещата Окултна школа по пеене - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

на интуицията при пеенето; 36. Науката за внушението и самовнушението при пеенето; 37. Здравеопазването на певеца; 38. Лекуване болестите на гласовия орган и на цялото тяло; 39. Окултни правила, съвети и упътвания за певците. – Достатъчно са 39 глави – каза Учителят. По стълбичката бавно се изкачи сестра Янакиева и попита: – Учителю, ще ми позволите ли да сляза с тяхната кола долу в града? – Може, рекох, слез с тях! Размисъл: Учителю, какво ли правите, като се уедините? Как ли се молите, когато сте сам? Аз имам едно вярно чувство, че не се познаваме от сега. Да бих могла да дойда там, където Вие отивате! Помогнете ми, Учителю, да го
към текста >>

951. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

година – Изгрева – София. Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта. Обикновено с брат Христо винаги заедно се помолваме, преди да отида на репетиция и той ме изпраща до ъгъла на операта. Днес той не дойде. През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и си мислех за него и за Учителя. Върнах се у дома, обядвах сама и към 3 и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция, която почваше от 4 часа. Очаквах го да се появи. В 4 часа без 10 минути тръгнах по улица "Цар Крум" и на ъгъла пак се обърнах, в очакване да го видя. И действително, видях го. Тичаше към мен, махайки ми с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит.
към текста >>

952. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

лилия. Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете му. След обяд таксито ни отведе в града. Малко само можах да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларингс. Трябваше да се упътя към театъра. Облякох се и се гримирах. Докато оркестъра свири увертюрата "Леонора", аз съм сама на сцената, пред спусната завеса, така че, имах възможност да викам Учителя с молитви. Молех му се горещо – да ми даде глас. Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си. Виждам Ви във всеки изпят от мене тон! Вие сте моята пътеводна звезда в безкрайността. Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот!
към текста >>

953. МИРЪТ - Борис Николов

с незнайните сетива на душата си и да придобива знание и сила. От скалите над бездната излезе зверче. То приличаше на лисица, но беше по-дребно. Зверчето се приближаваше към мене, като че не ме виждаше. Но скоро се убедих, че то ме вижда и знае за моето присъствие. От време на време се спираше и издаваше стенание, като че въздишаше. Като дойде близо до мене, животното замря неподвижно, склонило глава до земята. Поисках да узная от какво има нужда, тъй като беше явно, че то молеше за нещо. Тогава, на онзи всемирен език без думи, чрез който ние мигновено и непосредствено узнаваме каквото поискаме, узнах молбата на майката. Станах и тръгнах след нея. Тя ме поведе по самия ръб на бездната, широк едва една стъпка, и спря до малка полянка сред скалите. Чух слабо скимтене и като се наведох, видях малко лисиче. То беше заклещило крачето си в пукнатината на скалата. Наведох се, внимателно освободих крачето и турих малкото до майка му. Всяко живо същество чувства мира и му се доверява. Проверил съм това много пъти и на малки, и на големи животни. Майката издаде слаби, едва доловими звуци. Иззад скалите излязоха още три лисичета – представяше ми семейството си, оказваше ми голямото Доверие. Не е лесно да се преодолее родовия страх! Сега майката беше щастлива, легнала на тревата, а малките бозаеха, като се побутваха едно друго. Да, тук присъстваше Големият Живот. Отдалечих се внимателно, да не смутя семейната идилия. Разделихме се и едва ли ще се видим вече. Но остана
към текста >>

954. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи. Искаше да чуе Тихия глас, да узнае Неговата воля, и тогава постъпваше според нея. В Мечата долина хора не идваха. Горите от клекове бяха тъй гъсти, че само мечки и глигани можеха да минават. Мартин си построи колиба от камък и клек, яка като крепост. Тя беше прислонена до голяма канара, която я пазеше от северния вятър. Наоколо – дърва много, и сухи, и сурови. Клекът и като суров гори добре, защото е смолист. А какъв въздух! Свеж, укрепителен, с аромат на балсам. Сутрин Мартин излизаше на скалата да посрещне Слънцето. На това място то изгряваше един час по-късно и залязваше един час по-рано – високи склонове ограждаха долината. Тази сутрин, като огледа обширните бели полета, той забеляза тъмни, движещи се точки. Заслони с длан очите си и различи: напред бягаше сърничка, а след нея три вълка. Преследвачите не бяха далеч, сърничката едва им убягваше. Тя вземаше преднина само когато попадаше на по-твърд сняг, но когато дойдеше на по-мек, вълците я почти настигаха. Мартин се спусна от своя хълм към долината, като бързаше към бягащата сърна. На нея ѝ провървя, защото попадна в по-твърд сняг, но Мартин видя, че тя бяга с последни усилия и вълците вече я догонваха. Като направи още няколко скока, сърничката се хвърли в краката на Мартина. Сега срещу вълците стоеше човекът – внушителен, силен, спокоен. Той държеше в ръцете си брадвичка с дълга дръжка. Вълците се спряха, и те бяха изморени.
към текста >>

955. ГУРЛЬО - Борис Николов

затоплените от слънцето камъни и гледах изумрудените води на Големия вир. Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение. Светлините преливаха една в друга. Големият вир имаше свой живот и човек не можеше да откъсне поглед от него. Слънчевите лъчи проникваха дълбоко във вира, осветляваха равното му дъно, постлано с най-чист пясък; виждаше се как пробягват едри пъстърви, като сенки. Рак изпълзи от подмола, ходи предпазливо и при най-малката опасност с един удар на опашката си изчезне под някой камък. Богат живот имаше в Големия вир! А потокът пее! Какво ли не се чува в неговата песен: и говор, и приказки, и легенди разправя той за отминал живот. Изведнаж от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Черна птичка, на ръст колкото скворец или кос, с голямо бяло петно на гърдите. Тя изскочи из водата, но беше съвсем суха. Това е водният скворец. Ние го наричаме Гурльо, руснаците му казват Улябка, а тя си има и латинско име – Цинкулус. Чудна птичка! Тя се хвърля във водите, често в самите бързеи и водопади, навира се в подмолите под скалите – търси храница. Голямото бяло петно ѝ свети, защото отразява светлината. Чудно е устроен животът! Навсякъде срещаме Великата Разумност: всяко същество е една разрешена задача. Има какво да се учи. Цялата Природа е създадена да се учим ние. Исках да разбера колко време издържа Гурльо под вода- та – две – три – пет минути, а при нужда може би и повече. Ето, той
към текста >>

956. ПЪСТЪРВИТЕ - Борис Николов

Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека. Бях полегнал върху затоплената от есенното слънце канара над Големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в кристалните води като сенки, светкавично. Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на Големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят – от златистозеления, наситен със слънчева светлина, до тъмнозеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изскачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките. Гледах и се радвах на силата и свежестта на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек потъва в него, забравя малкия, личен живот и се приобщава към Големия всемирен Живот… В миг съзерцанието ми беше прекъснато. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест
към текста >>

957. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ - Борис Николов

Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия. Пътувахме с жадни, отворени сърца. Радвахме се на живота, който се връщаше, дишахме с пълни гърди, гледахме с благодарни очи – пролет! Гости от един невидим свят изпълваха нашия. Първи се бяха пробудили върбите – още преди да се разлистят, тънките им гъвкави клончета бяха се раззеленили. Златистите цветчета на подбела изведнъж се появиха отвсякъде. Потоците преливаха от сила. Песента им се носеше навред, пълна с надежда: „Не се страхувайте! Имайте вяра! Животът не се губи, животът вечно се обновява!“ Всъщност всичко идеше от Слънцето! Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук. Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило. Духаше студен североизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше. Изведнъж се спрях. На полянката пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редици – всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между краката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им. Не мина много време – вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна – върна се пролетта! Когато тръгвахме, ятото се изви край нас и продължи пътя си. Животът има незнайни области. От тях иде към нас милост и
към текста >>

958. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

двора. Като я приближих, чувам – горе се пеят песни на Братството. Влизам в стаята – сестрите се разположили, бумти печка, топло! Оказа се, че мината е на наша сестра, а тя самата е дошла преди два дни да си почине. Радостта беше голяма. Направихме си традиционната картофена супичка. Сложи се братска вечеря. От сутринта не бяхме се хранили! Нощта прекарахме добре – имахме всички удобства. Сутринта, както е нашият ред, станахме рано, посрещнахме изгрева, отправихме топла благодарствена молитва. Денят беше ясен. Планината – чиста, изкъпана. Закусихме и пак се изправихме пред въпроса: да вървим ли и накъде? Сестрата не беше чувала за никаква среща. Но сестрите сговорно казват: „Да вървим!“ Отправих въпрос към живото Пространство. Тук вече получих съвсем неочакван отговор, като че Пространството се усмихна. Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши. Сестрата не беше го виждала досега. Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“ И наистина, кучето тръгна пред нас. Ако ни изпревареше много, спираше се и ни чакаше. Сестрите бяха разположени – вървят и пеят. Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него. Поддържам деликатната вътрешна връзка и проверявам: посоката е права – има едно спокойствие. Скоро се надвесихме над Южна България. Гледам – долу по пътеката вървят хора със светли облекла, преобладава белият цвят. Казвам си: Това не могат да бъдат други освен наши приятели, които отиват на срещата. Взехме посоката и скоро стигнахме до
към текста >>

959. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си и, увлечени в разговори, не видяхме как се беше свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода! Какво ще правим сега?“ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?“ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“ Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове!“ Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опря
към текста >>

960. СИНЪТ НА МЕЧКАТА - Борис Николов

вървят пешком със стадата и следят за кервана. Звънят звънци, блеят овце, лаят кучета, пръхтят и цвилят коне, мъжете подвикват и водят. Хубава картина! Историята, която ще разкажа, ми е разправяна от помаци в Родопите. Случило се, че една каракачанка родила момченце през есента, малко преди да тръгнат на юг. Мъжът не се съгласявал да вземат детето с тях. „Къде ще вървим с малко дете, как ще зимуваме с него! По-добре да го оставим в гората, да го изядат зверовете.“ Майката плаче, моли – нищо не помага! Волята на мъжа е закон! Един ден преди да тръгнат мъжът взема детенцето, занася го в най-гъстата, дива гора, намира дърво с голяма хралупа, оставя детето там и избягва. На другия ден тръгват. Прекарват зимата и напролет, по Гергьовден, се връщат. Жената моли мъжа си да я заведе да види поне, ако е останало нещо от детенцето, да го погребе. Най-после мъжът се съгласява. Като наближават мястото, гледат: пред хралупата лежи мечка, а вътре, заровили главички, прегърнати спят детенцето и мечето. Като усеща човеците, мечката става и надава рев. Мъжът побягва, а жената се затичва, прегръща детето си и се облива в сълзи. Мечката не се противи на майката и се оттегля с малкото си в гората. Помаците оживено довършват разказа: Реджеб познавал спасения от мечката – Сина на мечката, както го наричаха те. Когато станал юноша, разправили му неговата история. Той бил все мълчалив, мразел хората. Козарят помак разправи за една коза, която мечката тогава отвлякла; козата се върнала при
към текста >>

961. БАДЕМИТЕ - Борис Николов

за тяхното съществуване („Остарели са!“) и решават да ги отсекат и да посадят нови. Минава известно време. Идва една сестра от селата да прекара няколко дни на градината. Веднъж тя се обляга на стеблото на един от бадемите и чува в себе си тих глас: „Искат да ни отсекат. Нека да ни оставят и тази година.“ В това време в градината нямало никакви хора. Сестрата написала бележка за приятелите, в която им съобщавала какво са ѝ казали бадемите и се застъпила да се изпълни молбата им. Същата година бадемите дадоха изобилно плод. Невидими нишки свързват човека с Големия Живот. Ние имаме два живота – един малък, личен и един Голям, Всемирен
към текста >>

962. ДОВЕРИЕТО - Борис Николов

планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане; бяха едри и силни и упорито го преследваха. Той правеше отчаяни усилия да се избави от неумолимите преследвачи, но явно беше вече изморен и те го наближаваха. Тогава заекът, като стигна един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря. Нашият приятел се наведе и го вдигна. Кучетата налетяха към него – искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме. Взехме заека с нас; сърцето му тупкаше до спукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го. Кое накара заека да потърси помощ от човека? Кое го тласна към човек, който не яде месо? Има за какво да се мисли. Съществува една Любов и един Промисъл, които бдят за живота на всички същества. Неизброими са формите на тяхната изява в Живота като
към текста >>

963. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

знаят, че идеята за освобождение от турско иго се зароди и се поддържаше в Атонските манастири, от калугерите. Вие знаете, че на Атонския полуостров има манастири, където се подвизават монаси от всички страни на Балканите, които бяха поробени по онова време. Монасите най-добре знаеха какво нещо е робството. Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци,
към текста >>

964. ВЕЗБЕНАТА ПИСМЕНОСТ - Борис Николов

мести я по везбата и чете… Получава се дума – благословия, добро пожелание. Буквите са от старинната азбука – глаголицата: те имат прилика с буквите от древните източни азбуки – индуски, китайски, японски, египетски, персийски. Глаголицата е дадена още в петия век от готския епископ Улфила, който е живял в Мизия, в Никополис-ад-Иструм… Като ми показваше баба Елисавета буквите с ръка, аз наистина ги различавах в плетениците; като ги свързваше в думи, те оживяваха и се явяваше малка молитва, благословение или благопожелание. Ето каква писменост се крие в народното изкуство – много древно, от незапомнени времена. А може би в това изкуство са скрити и някои данни за историята на този народ, не знам. Това беше много отдавна. Но игуменката, баба Елисавета, като туряше ръка на буквите, почваше и да ги пее понякога. От къде вземаше тези мелодии? Ех… От живота преди векове… Като ги слушаш, тръпки те побиват. Пък и какъв глас имаше тя! Беше глас като зряло жито. Пееше със затворени очи, като че гледаше в другия свят… Много гласове се чуваха в тези мелодии. Учудваше ме откъде ги изваждаше баба Елисавета. Тури ръка на буквата, затвори очи и пее… Всички изкуства, каквито и да са, са език на космичните човечества. Човечествата във Всемира винаги са общували, общуват и сега. Ами – това е смисълът на изкуството, то не е лично. Вдъхновението иде от целия Всемир, безброй много човечества живеят и техният живот се изявява чрез изкуствата. Тъй и ние го познаваме тук, на Земята. Душата
към текста >>

965. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

един чобан*, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в селото – човек не можел да влезе в двора му. Стефан довел ходжата до портата, но не пожелал да влезе – в двора лежали 10–12 кучета, големи като магарета. Ходжата отворил портата, минал през двора. Като минавал край някое от кучетата, то само повдигало глава и я отпускало. Влязъл ходжата в къщи, свършил си работата и си излязъл, без да бъде нападнат от кучетата. Стефан го попитал: – Ти ли си ходжата от Каймаклий? – Аз. – Моля те, научи ме на някои от твоите мурафети, на някои от твоите изкуства! – Добре – казал ходжата, – на какво искаш да те науча? Стефан помислил, че ако го научи да лови змии, ще може да плаши момите по седенките. – Научи ме да ловя змии – казал Стефан. – Добре – отвърнал ходжата, – излез утре на полето. Ще срещнеш змия. Запомни тези три думи – ходжата казал на Стефана три думи. Стефан ги повторил. – Ще кажеш първата дума. Ако змията не се спре на първата дума, ще кажеш втората – тя непременно ще се спре, ще се навие и ще издигне главата си. Тогава хвани змията, но ще знаеш, че първата змия непременно ще те ухапе. Ти ще кажеш третата дума, за да я освободиш да си върви. След това ела при мене в Каймаклий, да ти направя един шербет** и няма опасност от ухапването. Стефан изпълнил всичко това и оттогава има власт над змиите. Трите думи са магически – странни думи, от някакъв древен език. Стефан ми ги каза, но с условие да не ги казвам на никого. Да, много тайни крие животът около
към текста >>

966. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

– той знае, че белите мрянки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне срекмето далеч напред, събира го полека, внимателно – сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мрянки? По-надолу реката навлиза в дълбок скалист пролом. Тук скалите са изрязани отвесно, водите текат бавно, вировете са дълбоки. В тези тихи вирове, в подмолите и пещерите се крие голямата риба: големите тъмни мряни и клянове, че и щуки, че и сомове. Тогава на скалите сяда Дянко Колелото. Ще извади кларнета и ще засвири. Весели, игриви звуци изпълват пролома. Музиката раздвижва рибите, самотниците излизат, излизат – размърдват се рибите от най-дълбоките води. Такава чудна сила има музиката, на нея и камъните не могат да устоят! Тогава бай Георги ще нагази във водата – тук тя е дълбока, достига до гърдите, че и по-дълбоко. Но в средата на вира има камък, той не излиза над водата; на него ще стъпи бай Георги, ще запретне срекмето и … чака, той иска да усети къде е рибата. А кларнетът се старае, Дянко Колелото е майстор. За него казват, че като засвири, може умрял да съживи. Бай Георги изчаква момента, тогава замахва и хвърля срекмето, и то тъй майсторски, че то пада като длан, цялото разперено, и почва бавно да потъва. Като достигне дъното, той почва бавно да го изтегля. Подаде ли се мрежата, виждат се вече сребърните кореми на рибите. Мрежата
към текста >>

967. МИХАИЛ КОВАЧЪТ - Борис Николов

от стихнала суровост и нещо свенливо, стеснително, което като че просеше снизхождение, милост. Този път в ковачницата беше тихо – от комина не се издигаше пушек, наковалнята не пееше. Помислих, че е заминал някъде, но като надникнах, видях, че Михаил беше вътре. Той седеше на стария плетен стол, облечен празнично – чист, измит, сресан. Пред него на масичката – отворено Евангелието, единствената книга, която четеше. Сам той, със затворени очи, беше в размишление или молитва. Разбрах. Михаил имаше свои празници. Той си определяше дните сам. Това бяха някакви възпоменания за далечни събития – това бяха дни на разкаяние. В тях той отдаваше почит на отдавнашни спомени. В неговия бурен живот такива имаше много. Той ги преживяваше отново – преценяваше, изпросваше милост от Бога. В такива дни Михаил постеше и се молеше, не ядеше, нито пиеше. „Постя и се моля за тях“, казваше той. И в такива дни не биваше да му се говори за работа. Аз влязох тихо и приседнах на сандъчето срещу него. Тъй прекарахме един час в мълчание. После Михаил въздъхна, отвори очи – този поглед беше гледал в миналото и беше още мътен, мрачен като нощ. – Ех, не знаеш ти, какво е вършил брат ти Михаил. Колко хора е избил той без нужда! Сега това ми тежи, измъчва ме миналото. Минало, минало – но то не е безвъзвратно! То се връща пак и застава пред нас… Такова нещо е войната. Във войната убийството не само че не се забранява, но се насърчава и заповядва… Бяхме ние на южния фронт, срещу
към текста >>

968. ЙОСИФ - Борис Николов

и лицемерието не обичаше – щом сме решили да воюваме, ще воюваме. Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му. Най-обичаше да прекарва сам. Но при него войниците намираха много утеха в грижите си. Имаше само един приятел – немският летец Ханс Льове. И когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината, цял надупчен с куршуми, Йосиф не се отдели от него. Льове му предаде книжата си: – Моля, изпрати това вкъщи – дълго време мълча, после с умоляващ глас каза: – Би ли се погрижил за Улф? Като чу името си, Улф, който лежеше до краката му, дойде при господаря си и завря глава до гърдите му. Улф беше голямо, силно куче, вълча порода. Той не се отделяше от Льове и винаги вървеше с него. Когато господарят му излиташе, Улф лягаше на летището и чакаше. Льове прегърна с две ръце главата на умното животно, притисна я към гърдите си, затвори очи – така преседяха двамата приятели дълго време в безмълвен разговор. После Льове взе ръцете на Йосиф, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф. Кучето помириса тези ръце – тяхната миризма се смеси с тази на господаря му. Този мирис той никога няма да забрави… – Дотук бил пътят – пошепна летецът. Улф лежа три дни и три нощи на гроба. От време на време виеше като вълк – постоянно, тъжно, сърцераздирателно. Войниците щяха да го застрелят, ако да не беше ги страх от Йосифа. След това Улф вървеше след Йосифа тъй, както преди вървеше след
към текста >>

969. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си. Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха. Отец Йероним казваше на шега: – Не ми е чудно, че са паднали Йерихонските стени. Ако Никѝфор пусне всичкия си глас, може да събори черквата! Зимно време, когато паднат големите снегове и камък и дърво се пукат от студ, службата не се прекъсваше. Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше служението си. Само Сава, неговият послушник, внасяше мангалчето с разпалени въглища в олтаря да си посгрее ръцете, когато премръзнат – отец Йероним беше над осемдесет години. В такива мразовити дни Никѝфор биеше само клепалата. Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа! Той се хлъзгаше по снеговете и отиваше по-далеч от звъна на камбаните. Набожният народ се прекръстваше: „Молят се за нас…“ И му ставаше по-добре, леко и умилно. Добродушният планински народ се трогваше от това. Но какво беше на големите празници? Никѝфор почваше да звъни един час преди службата, за да може да пристигне навреме народът от селата. В неделни дни църквата беше препълнена. За отец Йероним това нямаше значение – той служеше винаги еднакво вдъхновено. За него молитвата и служението бяха необходимост – той дишаше чрез службата, разговаряше с Бога, предаваше Неговото благословение на человеците. Душата му се окриляше, добиваше
към текста >>

970. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

с глас. Изпратиха до селата да съобщят, скоро надойде народ отвсякъде. Отвлякоха разбойниците до една далечна яма и ги затрупаха с камъни. На Божиката направиха гроб, иззидаха го с камъни и туриха тялото. Всички плачеха и всяка от момите даваше по нещо от своите дрехи. Поп Досю отслужи служба. Марко каменаря издяла кандило от камък и още същата вечер го запалиха. Народът остана няколко дни тук. Оттогава жътварките не пропускаха Момин гроб – ще изпеят няколко песни и ще направят молитва. Тъй направиха и сега. Но върху радостта падна сянката на скръбта… Момите тръгнаха. Скитника събра храната и се приготви за път. В ума му стояха Белите скали, само там не беше ходил
към текста >>

971. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и
към текста >>

972. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По
към текста >>

973. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов). За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изискване в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!" На друго място в учението си той
към текста >>

974. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител." г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, медитация Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по своята същност представляват средства за постигане на висшето духовно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При
към текста >>

975. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му
към текста >>

976. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

ПРАВДАТА И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената. На четвъртия от тези Божествени принципи - този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията "правда" и "справедливост" вървят ръка за ръка и като съдържание, и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме поотделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема. Правда - космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. Справедливост - приложението на правдата в условията на всемирния живот. Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия "правда" и "справедливост" в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т. е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без
към текста >>

977. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!" Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, самоотверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноценно и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното
към текста >>

978. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

може да направиш, но като го направиш от Любов, тогава си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта." б) с Мъдростта "Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го
към текста >>

979. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА 1. Космология Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от философията и астрономията, наука за Вселената като единно свързано Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения област на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията може да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло. В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Божествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът
към текста >>

980. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!" - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в
към текста >>

981. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната; - храната да е чиста и прясна; - никакви консерви; - по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки; - да не се смесват безразборно храните (т. нар. разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно
към текста >>

982. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

- начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова - Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие - съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя на ББ у нас, разгръщащо и конкретизиращо темата: "Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой - К. З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. " Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин
към текста >>

983. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото. Славянската раса ще бъде жизненият център на новата култура. Това ще бъде в първо време. А след това ще дойде Шестата раса." Относно ролята на Русия в разглежданите тук планетарни процеси на мащабна промяна Учителят П. Дънов е произнесъл едно пророчество, което вече се е сбъднало: "Тези идеи, (за) които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията." Той изяснява проникновено и етимологията на понятието "славянство": "Коренът на думата "славянство " идва от думата "слава". Значи Бог ще се прослави в славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога." И още: "Освен "славяни" ние казваме "словени". Коренът на тази дума е думата "слово ". Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни." Ако славяните изпълнят достойно своята планетарна мисия, те ще се превърнат като етнос в извор на неподозирани блага за всички земни хора. Ще бъдат осъществени на практика идеали, за които човечеството е мечтало и се е борило векове наред: "Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.). В името на тази свобода всички народи ще се обединят, и то така, че големите народи ще покровителстват малките. ...Който препятства на
към текста >>

984. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

под внимание факта, че самият Господ Иисус Христос е основоположник на тайнствата и че тяхното предназнание е да свеждат благодатните сили на Светия Дух до вярващите християни с цел тяхното духовно възрастване, укрепването им във вярата и нравствеността на християнското учение. Посочените двама възпитаници на българската православна богословска школа изтъкват, че Иисус Христос и Неговите апостоли са спазвали редица обреди: поклони (Мат. 28:9; Лука 22:41; 24:52; Деян. 7:9; Еф. 3:14), молитвено въздигане на ръце (I Тим. 2:8), кадене с тамян (Фил. 4:18; Откр. 8:3-4), запалване на светилници при богослужение (Деян. 20:7-8), употреба на свещени одежди при богослужението (II Тим. 4:13). Двамата автори смятат, че в замяна на горепосочената обредност Учителят П. Дънов е създал: "...свой култ: поклони, гимнастика, ходене по роса преди и след изгрев слънце, посрещане на слънцето, песни и други. В много създадени от него форми има от образ езическото обожаване на слънцето и неоспорвано суеверие" (с.352). Справедливостта и обективният анализ ни задължават да отбележим, че в тази си преценка Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски са допуснали сериозно изкривяване на действителното положение на нещата. Истината е, че последователите на Учителя П. Дънов (членовете на ББ у нас и в чужбина) действително притежават своеобразна култова система, но в нея няма нищо езическо. Твърденията от рода на "поклони" и "ходене по роса преди и след изгрев слънце" са напълно безпочвени. Може би в този
към текста >>

985. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта." "Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика." (Учителят П. Дънов) Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката. Той ги нарича "окултни упражнения". Ето как Учителят на ББ у нас определя сам съдържанието на сътворените от него музикални произведения, които като правило са предадени под формата на дълбоко мистични песни: "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират." Сред неизразимото богатство на неговото духовно-културно наследство достойно място заемат редица негови теоретически разсъждения и становища и практически съвети в областта на музиката. Известно е, че е оставил след себе си около 200 песни и мелодии, почти всичките предадени с помощта на собствената му
към текста >>

986. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век. а) наименование Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения: Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва: 1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие); 2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света); 3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма). Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на понятието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм". Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания
към текста >>

987. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев