Търсене в текстове за 'Митар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 132 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те не са били само рибари и митари.
Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята.
към текста >>

2. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

3. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени.
Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
към текста >>

4. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Те не са били само рибари и митари.
Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята.
към текста >>

5. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря.
Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от векове. Няма изключение в истините, които Учителя изнася. Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса.
към текста >>

фарисеят си е фарисей, митарят си е митар.
Няма изключение в истините, които Учителя изнася. Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище.
към текста >>

Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва.
Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс.
към текста >>

От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.
От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар. Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен.
към текста >>

6. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>

7. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции.
Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си.
към текста >>

Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре.
Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза.
към текста >>

Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното.
То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела.
към текста >>

8. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене.
За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина. В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници.
към текста >>

9. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука.
към текста >>

Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия.
Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
към текста >>

И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено.
към текста >>

Евангелието на Марко назовава митаря с друго име.
От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме!
към текста >>

Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме!
Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено. Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей.
към текста >>

Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари?
И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници.
към текста >>

Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог.
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия.
към текста >>

За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей.
Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
към текста >>

Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите.
Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия.
към текста >>

Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване.
И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет.
към текста >>

Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет.
към текста >>

Но защо е станал митар?
А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет. Но къде виждаха те, когато поглеждаха напред към бъдещето? Те гледаха към Рим. Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа.
към текста >>

В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите.
към текста >>

И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните".
И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство.
към текста >>

И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите.
В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие.
към текста >>

Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
към текста >>

И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно.
Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин.
към текста >>

Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг.
Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит.
към текста >>

От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар.
Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи.
към текста >>

10. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат.
Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество.
към текста >>

11. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското.
към текста >>

12. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните.
Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота.
към текста >>

13. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.
Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8).
към текста >>

"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара.
Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот.
към текста >>

И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят.
И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва.
към текста >>

14. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците.
В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не.
към текста >>

15. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници.
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека. Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света.
към текста >>

Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници.
Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света.
към текста >>

16. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие.
Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са актьори на Великата световна драма. И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос. Например Йоан в 12-та глава на Евангелието си казва, че Исайя е видял Славата на Христа и е говорил с Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната Школа на есеите.
към текста >>

17. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Друга негова книга е Митарствата на душата.
В тази книга се намират на 25 април въпросите, които Пилат задава на Иисуса. Книгата има 364 листа. На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро. Друга негова книга е Митарствата на душата. Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух.
към текста >>

Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата.
На всяка страница се намират рисунки, които изясняват мистичното, магичното и митичното изображение на влиянията на този ден. Ред сфери се кръстосват, грубо дадени, свързват се с магични фигури — библейски лица, растения, апокалиптични атрибути и животни. Тук ясно личи влиянието на Богомилското Таро. Друга негова книга е Митарствата на душата. Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги.
към текста >>

6. Митарственик
1. Изгонването на ангелите 2. Кръстното дърво 3. Въпросите на Балкиза 4. Слизането на Иисус в ада 5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат
към текста >>

18. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Бае Митар пророкът
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет?
към текста >>

Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет.
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “
към текста >>

Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет?
Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората.
към текста >>

Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си.
А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите.
към текста >>

— Па тѐ на̀, Митар.
Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив?
към текста >>

— Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?
— Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало?
към текста >>

— Па тѐ на̀, Митар.
Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори. — Е, па нека… ако е жив, оно, дума се, не е умрел.
към текста >>

Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет.
— Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е.
към текста >>

Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква.
— Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар.
към текста >>

Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини.
към текста >>

Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар.
Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени.
към текста >>

Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали?
Рече и отсече. Никакви възражения, никакви пояснения и никакви допълнения. Поповете се сговориха: кой подир кого ще бди и кой кои молитви ще чете и — всичкото наред. * * * Зная какво ще ме питате, зная, не бързайте, аз и сам ще ви кажа. Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали? Ех, та това тъкмо и аз искам да ви разкажа. Бае Митра всеки познаваше, но никой го не знаеше откъде е, чий е. Един път го попитали на една софра на помана: „Откъде си, бае Митре? “ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода?
към текста >>

— И я не знам — отговорил бае Митар.
— Откъде е тая вода? — От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс.
към текста >>

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
— От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
към текста >>

Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар.
— Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс. В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори.
към текста >>

Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше.
В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците: счука на големата плоча пред черквата керемидки и тебешир, па като почне да ги трие — ония свещници светнат като нови. Ако има работа в свещарницата, той е там.
към текста >>

А каквото кажеше бае Митар — казано беше.
Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк.
към текста >>

Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.
Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза:
към текста >>

Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата.
Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее. Гостенинът се пообрецна към бае Митра и го запита:
към текста >>

Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза:
Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата. Летно време задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее. Гостенинът се пообрецна към бае Митра и го запита: — Зер и паяците требват на тоя свет, я ми кажи аджеба като за каква файда ли са? — За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита. — Как ги учат?
към текста >>

— За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита.
Над един от гостите, който стоеше по начело, се спуща един паяк. Той посегна с ръка да го улови и да го умъртви, но бае Митар му възбрани това, като каза: — Живей и остави всеки живот да живее. Гостенинът се пообрецна към бае Митра и го запита: — Зер и паяците требват на тоя свет, я ми кажи аджеба като за каква файда ли са? — За да учат хората на акъл, които са по-глупави от тех — отговори бае Митар така бързо, като че отговорът му бе забоден в пояса до дивита. — Как ги учат? — Пишат им. — Как пишат? — Писмо! — Ами какво писмо, човече, ти сънуваш ли?
към текста >>

Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума:
— Как пишат? — Писмо! — Ами какво писмо, човече, ти сънуваш ли? — Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани.
към текста >>

На една от софрите беше и бае Митар.
Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде:
към текста >>

Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително:
През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля.
към текста >>

На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза:
Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
към текста >>

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза:
— Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък.
към текста >>

Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна:
— Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
към текста >>

— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
към текста >>

Бае Митар малко позамълча и пак продължи:
Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение.
към текста >>

— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави:
Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина.
към текста >>

При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение.
Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума:
към текста >>

До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина.
— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха.
към текста >>

Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума:
При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите.
към текста >>

Бае Митар му каза утешително:
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка…
към текста >>

Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи:
— Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе.
към текста >>

Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога.
— Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо.
към текста >>

Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.
— Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
към текста >>

Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
— Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир…
към текста >>

За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката.
Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
към текста >>

Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците.
Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
към текста >>

— Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап.
Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото.
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“
На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже.
към текста >>

Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам.
На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша! Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре?
към текста >>

Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша! Чорбаджи Тасо го запитал: па как така бързо го прехесапи бе, Митре? А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас.
към текста >>

Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите:
… Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната? … Тук иска ракам, тука се иска глава… на, шиник да е, па пак зор! Делиха, хесапиха от св. Харалампий, та чак до Гергьовден и — пак нищо, пак хесапите сбъркани. Хеле сетиха се за бае Митра, та го повикат и му теслимят у ръцете и тефтери, и темесъци, и всичко, всичко. Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите: — Стока у дюкян за 83 686 гроша. Сухи пари 36 583 гроша и руп. Гидик на дюкяна 5316 гроша. Вересии по тефтер 63 591 грош и зола. От них батак 13 941 грош.
към текста >>

Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли?
От них батак 13 941 грош. Вересии по темесъци 46 315 гроша и 20 пари. Гемията, що е у капитан Ахмед пехливан, 38 213 гроша. Другата гемия, що е на сефер, 28 316 гроша. Горният сурек с козите 2315 брави чини 51 713 гроша; долният сурек от 936 брави — 22 891 гроша. Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли? На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор!
към текста >>

Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко.
Гемията, що е у капитан Ахмед пехливан, 38 213 гроша. Другата гемия, що е на сефер, 28 316 гроша. Горният сурек с козите 2315 брави чини 51 713 гроша; долният сурек от 936 брави — 22 891 гроша. Вълната, що е у магазията на Бошняк Мустафа от 6115 оки, чини 29 318 гроша… Това ви е хесапът, па сега се делете, както ви харесва… — Така завърши бае Митар и излезе — не иска да чака, нито да си изпие заръчаното кафе: — Не ми требва, каже… защо и на какво да ви пием кафето… на некое добро ли? На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
към текста >>

Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
към текста >>

„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“
Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше.
към текста >>

Такъв беше бае Митар пророкът.
Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше.
към текста >>

Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.
Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости.
към текста >>

Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша.
Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша. Иго не беше умрел от божа смърт, а от нож. Убоде го Дели Ахмед бей, синът на Омер ага Трапензалията. Аркадашин му бил у млади години — заедно яли, пили и лудували. Ахмед бей бил малко чакър-кефлия, минал покрай кърпачницата, а Иго не искал да го погледне — не му станал на крака. Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш?
към текста >>

“ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар.
… Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни! …“ Най-напред поведоха Иго пред везните.
към текста >>

Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная.
Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро.
към текста >>

Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.
Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края.
към текста >>

Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро.
Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана. Баба Балашка, бог да я прости, беше питала, казват, за своя старец: как е, дали я помни още, или си е намерил там друга? Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица. Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него.
към текста >>

Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него.
Бае Митар й казал, че той е там добре — от средните — и че я чакал по-скоро. Не се минали нито десет дни, комшийките намерили един ден баба Балашка пременена, натъкмена, забрадена, с кръстле и вощеничка в ръцете — прострена на одърчето и сдървена. Издъхнала преди два дни. Сама си се приготвила за онзи свет и усетила си края. Кака Катина Рангелица, на чорбаджи Рангел стопанката, беше запитала бае Митра за дъщеря им, Елица, що умре преди година сгоденица. Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него. Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка! Па и тя що да чини: жена, глупава, нищо не знае, па си мисли само на своя кахър, на своя хал. Чорбаджи Рангел прави хесапите, вика божем и хора от еснафа, па прегледваха, па това би, онова би, току децата на покойния взеха дел от ортаклъка само 2930 гроша сухи пари и некои и други дреболии, дето не са за нищо и за никакво. Хората знаеха, че Атанасовата сермия била по-голема; почудиха се, поприказваха, па си замълчаха, всеко чудо за три дни. Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години.
към текста >>

Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години.
Бае Митар й отговорил, че се мъчила още на онзи свет и нема да се смири, докато чорбаджи Рангел не върне скритите пари на децата на покойния Атанас, дето беше ортак с него. Сирачета като всеки сирачета, останали на ръцете на една майка! Па и тя що да чини: жена, глупава, нищо не знае, па си мисли само на своя кахър, на своя хал. Чорбаджи Рангел прави хесапите, вика божем и хора от еснафа, па прегледваха, па това би, онова би, току децата на покойния взеха дел от ортаклъка само 2930 гроша сухи пари и некои и други дреболии, дето не са за нищо и за никакво. Хората знаеха, че Атанасовата сермия била по-голема; почудиха се, поприказваха, па си замълчаха, всеко чудо за три дни. Когато бае Митар пророкът казал как се мъчи Елица на онзи свет за бащини грехове, а чорбаджи Рангел направил едно чудо, за което говориха хората не три дни, а три години. Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса.
към текста >>

Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина.
Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче.
към текста >>

Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него.
Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане.
към текста >>

… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!
Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство. Пророкът се позамислил малко, па отговорил: — Ще се изминат деветстотин деветдесет и девет петъци все черни за християнията, па като настъпи хилядният петък, таман по икиндия, когато турците са в джамия, а оно ще падне техното царство и на калето първи път в тоя петък ще се забоде християнски байрак с кръст! … Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата! … Край Ето какво казва Учителят за тази книга http://petardanov.co...1916/#entry5165
към текста >>

19. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци.
към текста >>

20. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Хитрият Леонис с помощта на свои приятели, каквито имаше по всички пристанища, успя да прекара гемията със своите пътници през всички митарства.
Изпитанието. Бурята. Хитрият Леонис с помощта на свои приятели, каквито имаше по всички пристанища, успя да прекара гемията със своите пътници през всички митарства. Разбира се, за това помогнаха и череците1 от алтъните, които младите хора бяха успяли да скътат за тези решителни дни. Както митничарите и разните пазачи по брега, така и шарещите гемийки на турски и гръцки рибари прикриха гемията на Леонис и тя не се разпозна между другите гемии и малки корабчета в голямото пристанище. Какво ли не могат да постигнат умелите, безстрашни, а при това много хитри моряци. В Цариград открай време живеят много българи. Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество.
към текста >>

21. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср.
Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени.
към текста >>

притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.).
Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание.
към текста >>

И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване.
Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание.
към текста >>

А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени.
Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П.
към текста >>

И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание.
И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си!
към текста >>

Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада.
Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за:
към текста >>

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си!
И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат;
към текста >>

22. Съдържание - Георги Радев (1900–1940)

Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката душа Пробуждане на съзнанието.
Съдържание Съдържание Предговор Животъ за Цѣлото Основни принципи на мировата държава Държава въ държава Двата принципа Търпението — първо стѫпало на Любовьта Божествени и човѣшки идеи Четиритѣ учения Фарисей и митаръ Богъ на живитѣ Двата велики закона Мисли! Човѣшката душа Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ Новораждане Великиятъ човѣкъ Ключъ на живота Има ли безработица въ Природата? Човѣшки и божествени договори Какъ се влиза въ училището на Природата Приложения Четирите съвета Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
към текста >>

23. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“.
към текста >>

Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря?
към текста >>

Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура.
Фарисей и митаръ „Двама человѣци влѣзоха въ храма да се помолятъ: единиятъ фарисей, а другиягъ митаръ". Ев. Лука, 18 : 19. Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава.
към текста >>

Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря?
Типоветѣ на фарисея и митаря, които Христосъ нахвърля като скици съ замаха на великъ художникъ, тукъ сѫ развити съ тънки подробности въ физиогномични портрети, и предъ насъ оживѣватъ два общочовѣшки типа, които синтезиратъ въ себе си цѣли културни епохи. Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него?
към текста >>

Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава.
Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука.
към текста >>

Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря.
Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение, устройството на тѣхната глава. Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма. Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ.
към текста >>

Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ.
Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма. Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ. Но ще ми възразите: „Какво общо има между съвременнитѣ хора и тия двама, които сѫ живѣли преди две хиляди години? “ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи. Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички. Тѣ ще останатъ за винаги отличителнитѣ типове въ човѣшката история.
към текста >>

“ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи.
“ Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ устройството на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма. Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ. Но ще ми възразите: „Какво общо има между съвременнитѣ хора и тия двама, които сѫ живѣли преди две хиляди години? “ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи. Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички. Тѣ ще останатъ за винаги отличителнитѣ типове въ човѣшката история. Художеството на Христа се състои именно въ това, че той съ малко думи е съумѣлъ да ги изрази и предаде нагледно. Външниятъ образъ на фарисея на гледъ е приличенъ.
към текста >>

Сега да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря.
Много отъ твоитѣ праотци сѫ вършили престжпления, и затова ти нѣмашъ право да казвашъ: азъ не съмъ като тия. И понеже нѣма смирение въ твоята душа, твоята молитва не може да бѫде приета, и ти не може да бѫдешъ оправданъ. Вие фарисеитѣ сте изопачили Божия Законъ, като сте турили лицемѣрието отгоре му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Богъ не е човѣкъ, който може да се лъже отъ външния видъ. Той гледа на вашето сърдце и споредъ него ви оценява“. Сега да се обърна къмъ другия типъ — къмъ митаря. Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъгъ пѫтъ да извървя, азъ трѣбва да имамъ храна“ — така си философствува той и затова става бирникъ. Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правишъ като мене, ще извинишъ, може да го смѣтнешъ за кражба, но трѣбва ми. Не искашъ ли да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“.
към текста >>

Казахъ, митарътъ има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка — каквото предприеме, съ успѣхъ го свършва.
Имате човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, въздебеличъкъ; крака възкѫси, рѫце дебели, пръсти сѫщо въздебели и заострени, лице валчесто; стомашна система прекрасно развита — обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъгъ пѫтъ да извървя, азъ трѣбва да имамъ храна“ — така си философствува той и затова става бирникъ. Отъ тукъ ще изпроси, отъ тамъ ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. „Ти правишъ като мене, ще извинишъ, може да го смѣтнешъ за кражба, но трѣбва ми. Не искашъ ли да ми го дадешъ, ще си го взема насила или открадна“. Казахъ, митарътъ има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка — каквото предприеме, съ успѣхъ го свършва. На възрастъ е между 40 45 години. Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като у човѣкъ, който краде, взема, но и дава: „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да направя добро, та дано Господъ да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа.
към текста >>

И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса.
И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, който има единъ възвишеиъ идеалъ, единъ денъ ще надмине фарисея. Какъ може да бѫде това? Богатитѣ хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ обществения животъ. Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си. Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ. Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква.
към текста >>

И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си.
Богатитѣ хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ обществения животъ. Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си. Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ. Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Ала тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли известна връчка съ вашия животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ.
към текста >>

Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ.
Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си. Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на обществения животъ. Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Ала тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли известна връчка съ вашия животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“.
към текста >>

Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, като обещаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бъдеще“.
И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“. Ако ние сме храмове Божии, като влѣземъ въ тайната си стаица предъ Бога, какъ трѣбва да влѣземъ? Ако влѣземъ като фарисея, Христосъ ще ни каже: „Не сте постигнали цельта си“. Ако влѣземъ като митаря и признаемъ погрѣшкитѣ си, като обещаемъ, че ще ги изправимъ, ние ще сполучимъ и ще чуемъ Христовия отговоръ: „Ти си оправданъ, имашъ бъдеще“. Може би учителътъ да намѣри въ тетрадката много грѣшки, ученикътъ не трѣбва да каже: „Колко е дребнавъ — само търси грѣшки“ Той може да я зацапа, може да задраска 4—5 думи, и ученикътъ да каже: „Развали ми тетрадката“. Да, но ако искашъ да бъдешъ съвършенъ, ти трѣбва да му благодаришъ, че ти е обърналъ вниманието на тия грѣшки, защото тритѣ грѣшки може да ставатъ и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото грѣшката е като въшката: ако я оставишъ, едната въ седмицата може да навъди хиляди. Доста е една погрѣшка, за да изпрати човѣка на позорния стълбъ.
към текста >>

У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада.
Следователно, трѣбва да обръщаме внимание, както върху добродетелитѣ, тъй и върху погрѣшкитѣ. Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата. Следователно, последната погрѣшка, която може да остане у човѣка, е достатъчно силна за да го погуби, както последната добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси. Тѣ съ въ състояние да измѣнятъ живота му. И затова Христосъ препоръчва на хората да не бъдатъ немарливи. У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада. Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението. Той каза: „Азъ ще работя за спасението си“. И Богъ даде благословение нему, защото имаше надежда, че ще се поправи въ бъдеще.
към текста >>

Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението.
Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата. Следователно, последната погрѣшка, която може да остане у човѣка, е достатъчно силна за да го погуби, както последната добродетелъ е достатъчно силна, за да го спаси. Тѣ съ въ състояние да измѣнятъ живота му. И затова Христосъ препоръчва на хората да не бъдатъ немарливи. У фарисея имаше по-благородни чърти, отколкото у митаря; той седѣше въ много отношения по-високо, но имаше една последна грѣшка — гордостъта, която можеше да го смъкне въ ада. Митарътъ бѣше голѣмъ грѣшникъ, но бѣше му останала най-последната добродетелъ—смирението. Той каза: „Азъ ще работя за спасението си“. И Богъ даде благословение нему, защото имаше надежда, че ще се поправи въ бъдеще.
към текста >>

НАГОРЕ

0.72996592521667