Търсене в текстове за 'Мистика'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3) Божествената наука обема всичко в себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи.
Циклоните са свързани със слънчевите петна, които ги причиняват. Една сестра попита: Каква е разликата между окултизма и мистицизма? Мистикът е чист, минал е през окултизма, оттам му е пътят. Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука, или той обема и тези две състояния. Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи. Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност. А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота. Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата. Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна биология, окултна медицина – впрочем той изучава Природата. Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си.
към текста >>

2. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

— В мистика има чистота.
Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот.
към текста >>

3. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”?
Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци.
към текста >>

4. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство.
Пример за мистик, в когото Божественото се проявява и в ума, и в сърцето, имаме в Паскал. Мистик, в който Божественото се проявява в цялото негово същество имаме в Сведенборг. За него Учителят казва, че е съвършен човек. Съвършен мистик в нашата епоха имаме в лицето на Учителя. Мистикът преживява мистериите на живота и според степента на неговото развитие му се разкриват законите и методите на вътрешния живот. Най-висшето състояние на мистика е преживяването на Божественото блаженство. Понеже мистикът се слива с Божественото съзнание, той може да преживее живота, който пулсира във всички форми, може да преживее живота, който пулсира в цялата природа, може да преживее живота на едно цвете, на едно животно, на един друг човек. Той преживява духовната страна на всички процеси и явления, които стават в природата и живота. И затова той като отиде всред природата, преживява нейния живот и нейното величие. Той вижда и разбира, че тя е тяло на Бога. че Бог се проявява чрез нея и чрез всички форми, които съществуват в нея.
към текста >>

Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава.
Те само разработват и много често опорочават първоначалните идеи, дадени от истинските учени, които са били винаги мистици. Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа.
към текста >>

5. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство.
Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея.
към текста >>

6. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка.
Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената.
към текста >>

Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век.
Също и исихастите са една разновидност на неоплатонизма. Също така неоплатонизмът е указал голямо влияние и върху западната философия. Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте. Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други.
към текста >>

7. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/.
Те всички влизат в новото издание, българско изложение, приспособени за външни хора. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/.
към текста >>

Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги.
От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра. Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 година. По същото това време Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва Правила за аскетизма и усамотението — три книги. Пак тогава Гавраил Лесновски изпраща два преписа от своите две книги: За пътищата на прозрението, чиста мистика, напомняща есейските книги. След това нищо не е било написано от богомилски учител или ученик. Условията при зараждането на Богомилството са интересни. От една страна Боян е основател на Братството на Богомилите и разпространява учението чрез своите ученици и лично, а от друга страна той е в двореца и е един вид като съветник на цар Петър и е в контакт с висшите духовници, патриарх Данаил и презвитер Козма, които научават, че той е ръководител на новото учение, което те наричат ерес и стигат до там, че го питат той ли е водител на този народ, който се бунтува. Той им казва, че причината за това положение не е той, а самите църковници с техния лек живот — едно говорят на народа, а живеят съвсем не според учението, което проповядват. От друга страна животът на управляващата класа е също така една съблазън за народа и той търси изход от това положение и го намира в учението на богомилите, които вече си поставя за задача не да бунтува народа, а да го просвещава, да му даде учение, което да осмисли живота му, като сами живеят това, което проповядват.
към текста >>

8. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство.
Клара, всички те са били гностици и следователно — катари." Данте е бил по всяка вероятност ръководител на мистичния орден Верните в Любовта." (Горните цитати взимам от. книгата на Седир Розенкройцерството — история и доктрина.) Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция.
към текста >>

9. Заповедта на Учителя - Влад Пашов (1902- 1974)

Чистият живот е необходим за мистика.
• 108 • Заповедта на Учителя. За да влезе човек във връзка с Космичното съзнание, най-първо е необходима чистота на мисълта. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си някаква отрицателна мисъл. Отрицателните мисли ще дойдат, но вие не трябва да ги приемате. За да не допуща отрицателни мисли, човек трябва да е поставил в хармония главния мозък и симпатичната нервна система. Тогава енергиите в него ще текат хармонично и никаква отрицателна мисъл не може да влезе в неговото съзнание. А хармонията на тези две системи показва, че Духовното тяло е организирано.
към текста >>

10. ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек.
Човек е дошъл на Земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положение на работник в широк смисъл на думата. От физическия свят той се качва в Духовния, дето ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишени мисли. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишените мисли в Живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинска молитва. Следователно да работиш във всички области на Живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т. е. да възприемаш и прилагаш възвишените мисли, това е задачата на ученика, това е и задачата на всеки човек, който е дошъл на Земята.
към текста >>

11. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
към текста >>

Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване.
Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа: Аз съм брат на най-малките в Царството Божие.
към текста >>

Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот. Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа: Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкия, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал.
към текста >>

12. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.
Религиозните хора пък пренебрегват физическия живот, пренебрегнали са светлината, вследствие на което са живели в пустините, в манастири, но и по този начин не са намерили смисъла на живота. Те са отричали физическия живот за сметка на духовния. Третата категория хора са изпаднали в дълбок мистицизъм, с единствената цел да познаят Любовта. Но и по този начин не са намерили смисъла на живота. И това са крайности. Пътят на мистика не е лош, но той не трябва да предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност. За да разбере човек смисъла на живота и да бъде полезен за себе си и за другите, той трябва да започне от физическия свят, от светлината и постепенно да отива към духовния и Божествения свят. Който разбира живота правилно, трябва да изучава едновременно и трите свята. Следователно хората трябва да изучават законите на Светлината, на Живота и на Любовта и да ги прилагат, ако искат да бъдат щастливи. Не е достатъчно само да се знаят законите, но трябва и да се прилагат. Ако човек не може да даде израз на своя живот чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и да говори за Живота, Светлината и Любовта, той нищо няма да се ползува.
към текста >>

13. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика.
Религията като институция е изиграла своята роля, нейните методи и догми нямат вече никакво основание за съществуване. Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект.
към текста >>

Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е
Нещастията и изпитанията, през които Човек е преминал, са събудили моралните му качества и са оформили неговата емоционална природа. Човешката душа не се нуждае повече от посредници. Тя трябва да установи директен контакт с духовно-мистичния свят, който е свързан с Принципа на Любовта. За възникване на тази интимна връзка с мистичния свят, догмите и йерархиите на религията съвсем не са необходими. Учителят ни дава най-точната дефиниция на понятието Мистика. Мистиката е един обект, към който се стреми човешката душа: това е Чистотата. Чистотата открива пътя, който води към Висшия Космичен Център, вечното отечество, от където води началото си човешката душа. Чистотата, като съвършен израз на чувствителната природа на човешката душа, е едно от най-важните условия за придобиване на Свободата. Втората координата на човешката психика е интелектуалното съзнание. Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности.
към текста >>

14. СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката душа към чистота".
СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО В първата част на настоящия труд споменахме за най простата дефиниция, която Учителят ни дава за понятието „мистика": „Копнежът на човешката душа към чистота". За възприемане на по-нататъшните постулати на Космичния мироглед, читателят трябва да се опита да вникне в смисъла на това определение. Това би открехнало завесата към дълбоката вътрешна природа на човешката душа и би обяснило интимния й стремеж към чистотата на нейното първоначално състояние. Душата трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки. Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата през течението на вековете, се преобразуват и отпадат. Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството.
към текста >>

15. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост.
към текста >>

16. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика.
Цигулката Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец.
към текста >>

17. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти.
Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми.
към текста >>

18. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д.
Но с течение на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д. Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д. Михалчев се спира и на публикацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, посветена на същата тема (анализа на А. Томов ще разгледаме по-късно) и публикувана в същото философско издание. Според Д. Михалчев разработката на А. Томов довежда читателя до заключението, че "дъ- новизмът може да бъде разбран само като съставка на голямата мистична вълна на новото време, която се характеризирала чрез растящия интерес към спиритизма и чрез настъпателното движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в разните страни".
към текста >>

19. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

70. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн.
66. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999. 67. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000. 68. Кралева, М., Учителят Петър Дънов - живот и учение, С., 2001, изд. "Кибеа" 69. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994. 70. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн. I, Варна, 1997. 71. Учителят като съкровена мистерия (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Варна, 2001 (съставител: Елеазар Хараш). 72. Константинов, М., Хр. Маджаров, Новата култура през епохата на Водолея: т. I, Варна, 1991; т.
към текста >>

20. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

82. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн.
78. Щайнер, Р., От Исус към Христос, Ст. Загора, 1999. 79. Уилбър, К., Кратка история на всичко, С., 2000. 80. Кралева, М., Учителят Петър Дънов – живот и учение, С., 2001, изд. „Кибеа“ 81. Стратев, Ил., Философия на здравето (по Учителя Дънов), С., 1994. 82. Висша мистика (Из словото на Учителя Петър Дънов), кн. І, Варна, 1997. 83. Учителят като съкровена мистерия (Из Словото на Учителя Беинса Дуно), Варна, 2001 (съставител: Елеазар Хараш). 84. Константинов, М., Хр. Маджаров, Новата култура през епохата на Водолея: т. І, Варна, 1991; т.
към текста >>

21. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Младежите поддържат огъня, а разговорът тече спокоен и увлекателен: за Учителя и неговото учение, относно „Астрология на личността" от Дийн Ръдиер, мистиката на Сведемборг, универсалните идеи във философията на Юнг и пр.
Всяка неделя си давахме среща на това място. Тук системно се водеха интересни разговори с Бате Крум. Често подготвяхме екскурзии до Рила или правехме проекти за летуването ни там през август. В един тих и слънчев, но прохладен ден Крум е на поляната, заметнат с шаечната си пелерина. Наблизо, върху каменно огнище ври чайник. Младежите поддържат огъня, а разговорът тече спокоен и увлекателен: за Учителя и неговото учение, относно „Астрология на личността" от Дийн Ръдиер, мистиката на Сведемборг, универсалните идеи във философията на Юнг и пр. Разговорът е оживен, но Крум стои неподвижен, вглъбен в мислите си. След време някои от младежите се раздвижват и тръгват за гъби из близката борова горичка. Не минава дълго време и те са отново край огъня. „Реколтата е богата ще ви каня на гъби с ориз! " казва една сестра.
към текста >>

22. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– Мистика и безверие (Лекция във Военния клуб в София, по покана на Теософското общество, юни 1919)1925 г.
III, №4-6, преиздадена 1929 г. със заглавие „Най-хубавите български приказки“1924 г. – „Зараждане на изкуствата и печата“, изд. „Дом на изкуствата и печата“, Пловдив1924 г. – „Графиката на Николай Павлович“1925 г. – Мистика и безверие (Лекция във Военния клуб в София, по покана на Теософското общество, юни 1919)1925 г. – „Днес и утре“1925 г. – „Сиромах Лазар“ (разкази), изд. „Ст. Атанасов“1925 г. – „Юнак над юнаци“ (народни приказки), изд. „Ст. Атанасов“1925 г.
към текста >>

23. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз.
Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството. Ако третата фаланга е по- дълга, дава използуван на изкуството за материални цели. Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, имаме човек, склонен към окултните науки, мистиката и с добър дар-слово, при който притежава умение при говор да намери красив и подходящ израз. Южните раси обикновено имат такива ръце. Те са мързеливи, чувствени и често се привързват към занимание в изкуството, защото физическото им натоварване е малко. РЪКА С ВЪЗЛЕСТИ ПРЪСТИ - ФИЛОСОФСКА РЪКА. Тези ръце по своя размер са малки до средни. Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа.
към текста >>

24. Показалецът – юпитеровият пръст - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лопатовиден Юпитеров пръст се среща рядко и той говори за болезнени стремежи и търсения в областта на религията, мистиката, голяма предприемчивост и прекаляване в стремежа да изпъква.
Колкото е по-гладък Юпитеровият пръст, толкова по-голямо значение се придава на външните форми, в ущърб на вътрешния смисъл. Ако дългият Юпитеров пръст е възлест, тогава вътрешният смисъл получава предимство. Такъв пръст говори и за стремеж независимост в мисълта,действията и изявите. Ръбестият или квадратен Юпитеров пръст показва силен стремеж към системност в Юпитеровите стремежи. С други думи, човек с такъв показалец търси настойчиво правдата, проявява стремеж към положителните науки, а също така и подчертана гордост и самомнителност. Лопатовиден Юпитеров пръст се среща рядко и той говори за болезнени стремежи и търсения в областта на религията, мистиката, голяма предприемчивост и прекаляване в стремежа да изпъква. Ако Юпитеровият пръст е по-дълъг от безименния, в този човек преобладават материалните интереси и стремежи. Ако имаме много дълъг Юпитеров пръст, това показва любов към мистериозното, влечение към големство, фантастика, заблуди, жажда за господство. Ако първата фаланга на Юпитеровия пръст е дълга и добре развита, то духовните и интелектуални стремежи са добре изразени. Ако пък тази фаланга е дълга и деликатна, показва скромен човек. Хора пък с дълга и добре развита втора фаланга са тези, които имат отношение към нуждите на другите - милосърдни, с готовност за помощ, изобщо - хора способни да влизат в положението на човека, семейството, обществото, държавата.
към текста >>

25. Хълмът на луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Триъгълник - добри и големи склонности към мистика, окултни науки, старание да включи научен метод във фантастичните си идеи.
Прекалено развит Лунен хълм при добра ръка показва силна изява на всички качества, които другите планетни течения дават на човека. При елементарната ръка показва голямо мнение за себе си. Разбъркани и разкъсани линийки по Лунния хълм показват неспокойна натура, нещастна личност поради прекалена чувствителност. Знаци върху Лунния хълм: точка изразява болести в жлезите с вътрешна секреция, неправилно отделяне на секрети. Кръст или звезда - меланхолия, склонност да се оплаква или да лъже. Триъгълник - добри и големи склонности към мистика, окултни науки, старание да включи научен метод във фантастичните си идеи. Квадрат - предпазване от прекаленост в лунните изяви, предпазване от лоши събития на път. Решетка е лош знак - безпокойства, промени в местожителството, недоволство. У жените това е често белег на продажност, особено ако такава решетка има и на Венериния хълм.
към текста >>

26. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция.
Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия. Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо разстройство. Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство.
към текста >>

27. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост.
към текста >>

28. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век.
със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател. Природата също според Боун разкрива енергията и рационалните цели на Бог, който е иманентен (постоянно присъстващ) в природата и едновременно с това е трансцендентен - над нея.
към текста >>

29. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми.
Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове [от Завета на цветните лъчи на Светлината] са извадени под Негово ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ... Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства... Оказва се, че чрез ключовете, дадени ни от Рудолф Щайнер, можем да разпознаем в тази конкретна методологическа дейност на Учителя Петър Дънов изявлението на Бодхисатва Майтрея. Основателят на антро-пософското движение много подробно описва как Архангелите, тези Синовете на Огъня, придобиват своята човешка степен на развитие на Древното Слънце чрез излъчването и проявлението на Светлината.114 Известно е, че развитието на Бодхисатвите е дълбоко и вътрешно свързано с Архангелската йерархия и с етапа от развитието на Слънчевата система, наречен Древно Слънце.115 Съотнасянето на всички споменати факти ни помага да разберем по-ясно и конкретно следното загадъчното предсказание на Рудолф Щайнер: „Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти акашови форми ще дойдат в течение на пет хиляди години от озарението на Буда насам като един вид свита на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика..., ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята... да ходят Синовете на Светлината и Огъня, не въплътени във физическата форма, а като чисто акашови форми. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на великия Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудесни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да учи хората за Христовия импулс... Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците - т.нар. Агнишватас,"116 Както е предсказал създателят на Духовната наука, има един Бодхисатва, който се е проявил с могъща морална сила в XX век и който дава на човечеството възвишен духовен метод за връзка с Етерния Христос и с Духовете на Светлината и Огъня (Архангелите) - метод, който е оформен от свещените Слова на Бога, вечно записани в Книгата на Живота като чисти акашови форми. Сякаш всеки стих, всяка дума, изразена някога от Духа Свят по лицето на Земята, намира своето място в Завета на цветните лъчи на Светлината и стават свещена аура, свещена свита на онзи Учител, който е пратеник на Ложата на Бодхисатвите. С други думи, Завета на цветните лъчи на Светлината е един свещен лъч от започващата зора на онова велико събитие, което ще се разгръща все по-силно и по-силно и ще кулминира в пълната си мощ след около три хиляди години.
към текста >>

0.23675894737244