Търсене в текстове за 'Мечка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 98 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо.
Да, Бог пребъдва в делата си. Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.
към текста >>

2. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Под мечка аз разбирам някое страдание.
Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко.
Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

3. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Мечката ще тръгне след теб, ще лиже краката ти.
Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя трябва да мине през душата. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да се отрече от света, да стане калугер. Калугерство, женитба, всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов; тя не е в тези работи. Когато станеш неин проводник, хората пак ще ти станат мили – щом ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще лиже краката ти. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки. Значи има нещо друго, на което те се подчиняват. Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Когато обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ.
към текста >>

4. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

Гладна мечка хоро не играе, но и сита мечка песен не пее.
Дайте в себе си ход на Божествената музика! Чакате да дойде някой професор, но той е у вас и е похлопал вече, но не го чувате. В днешната музика има голяма техника и музикални постижения, а и виждаме, че онези, които свирят хубаво, имат Любов. Щом някой има Любов, сила и красота, той свири добре. Певецът не трябва да бъде жаден, гладен, разтревожен. Гладна мечка хоро не играе, но и сита мечка песен не пее. Човек трябва да се спре, да мисли, да възприема и тогава музиката ще дойде по естествен път. Но понеже ние сме в анормални състояния и в безпокойства, лошите условия препятстват на музиката. Хората казват: „Трябва да мислиш за препитание, какво ще пееш? Четири гърла имам, които са гракнали“. Така е, добрите условия за музика изискват дори денят да бъде много ясен, времето да е тихо, да има много малко влага във въздуха.
към текста >>

5. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача.
Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой трън и ще се скъса. И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“. Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме. А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява. Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо.
към текста >>

6. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно.
Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел.
към текста >>

После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина.
При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието.
към текста >>

Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло.
А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията.
към текста >>

– „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел.
Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.
към текста >>

7. 61) От проза в поезия - Боян Боев (1883 – 1963)

Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка.
Тогава има и спокойствие. Вярата не може да се прояви без Любовта. Вярата е мярка на Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата. Правете опити, защото окултната наука нали има една опитна страна. Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака.
към текста >>

Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила.
Вярата не може да се прояви без Любовта. Вярата е мярка на Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата. Правете опити, защото окултната наука нали има една опитна страна. Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака. Та заради Любовта човек прощава.
към текста >>

Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ.
Колкото повече Любов имаш, толкова по-силно се проявява вярата. Правете опити, защото окултната наука нали има една опитна страна. Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака. Та заради Любовта човек прощава. За да прояви Любовта, човек трябва да има воля и свобода. И за да действа Любовта, той трябва да бъде разумен.
към текста >>

Заради нея мечката пуща и човека с кривака.
Един овчар вървял с овцете си из ливадите, но излязла насреща му мечка. Той дигнал кривака, а мечката се хвърлила отгоре му и го повалила. В това време се притекла една жена. Мечката забравила за овчаря и почнала да лиже краката ѝ. Като била малко мече, тая жена я хранила и поила. Заради нея мечката пуща и човека с кривака. Та заради Любовта човек прощава. За да прояви Любовта, човек трябва да има воля и свобода. И за да действа Любовта, той трябва да бъде разумен. Любовта без разумност и без свобода не може да се прояви. Трябва да оставиш свободен онзи, когото обичаш.
към текста >>

8. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост.
Като го обичаш, той чрез тебе всичко може да постигне. Като те обича той, чрез него ти може всичко да постигнеш. Любовта поставя хората във фокус и дава всички възможности. А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
към текста >>

Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката.
Любовта поставя хората във фокус и дава всички възможности. А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили.
към текста >>

Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост.
А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай.
към текста >>

Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост.
Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме.
към текста >>

9. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача.
- Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса. Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали. Ако и къщата ти да има някой недостатък, ти пак бъди доволен. Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..." Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи на живота, но ние не ги прилагаме и страдаме. Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет. Човек трябва да има присъствие на Духа.
към текста >>

10. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката.
Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи. Като станеш проводник на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа!
към текста >>

11. Беседа - разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост.
Като го обичаш, той чрез тебе всичко може да постигне. Като те обича той, чрез него ти може всичко да постигнеш. Любовта поставя хората във фокус и дава всички възможности. А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито.
към текста >>

Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката.
Любовта поставя хората във фокус и дава всички възможности. А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили.
към текста >>

Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост.
А пък безлюбието изважда хората из фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ.
към текста >>

Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост.
Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дяволът може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме.
към текста >>

12. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като срещна мечка, казвам: "Бог е в нея." Тогава тя не иска да ми направи пакост.
Умът е магическа тояжка. Направете с нея магически кръг около себе си, за да се оградите, как ще го направите? Като помислите за Бога, магическият кръг е очертан. Щом е във връзка с Бога, човек ще бъда запазен, навсякъде ще бъде безопасно за него. Когато не е във връзка с Бога, навсякъде е опасно за него. Като срещна мечка, казвам: "Бог е в нея." Тогава тя не иска да ми направи пакост. Като срещна разбойник - също. В какво седи новото? В Божествената връзка. Един закон гласи: всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Това е закон на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

13. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата.
Вятърът духа по единствената причина - любовта. Онази малка птичка събира сламчици, за да направи гнездо. Причината е любовта към малките. Ако нямаше този вътрешен подтик, никакво гнездо нямаше да направи. Ако не можеш да видиш Бога в доброто, в което Той се проявява, ти не Го разбираш. Бог се крие и в мечката, и в голямата змия - кобрата. Ако видиш Бога в тази змия, тя ще се спре, няма да ти направи нищо. Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа. Той трябва да вижда навсякъде как Бог работи. Зад всички неща седи Любовта.
към текста >>

Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне.
Един йога в Индия е потънал в съзерцание в гората, но ако спре да мисли за Бога, змията или звярът ще го нападнат. Човек да вижда нещата, да вижда Любовта в нейната велика работа. Той трябва да вижда навсякъде как Бог работи. Зад всички неща седи Любовта. Целият свят е построен върху Закона на Любовта. Ако ние можем да влезем в сърцето на живата природа, на Бога, да ги възлюбим, да ни възлюбят, тогава, като минаваме през гората и срещнем мечка, сърцето ни ще затрепти и змията - и тя ще ни се усмихне. Ако ние от Божията Любов, която се разлива във въздуха, не можем да възприемем нищо, и ако от Божията Любов, която се разлива в светлината, във въздуха, в храната, не можем да възприемем, как ще можем да прогресираме? Навсякъде е Любовта. Няма място, където да няма любов. Ти казваш: „Защо не я чувствувам? “ Прекъснал си съобщенията.
към текста >>

14. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят.
Отиваш на пазаря при автомобилите. Ти недей бърза да вземаш с тревога какъвто и да е автомобил, за да не изтървеш. Ти работи полека и отвътре ще ти се каже тъкмо в кой автомобил да пътуваш. Когато ти си в съгласие с волята на Бога, тогава нищо не може да стане с тебе, което да е отрицателно. Всички препятствия се разпръскват. Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят. Те ще се отстранят, няма да ти направят нищо. И такъв човек живее в постоянна радост. По това се познава такъв човек, че той е постоянно радостен и в мир. Ако имаш най-малкия контакт с Божественото съзнание, ще бъдеш щастлив. И ще имаш нова страница в своя живот.
към текста >>

15. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не можеш да внушиш на мечката да се отбие от пътя, то внуши на себе си да се отбиеш на дървото.
Разумната реалност никога не ни предава. А туй, което ни предава, не е реалност. Неразположението на хората е нещо живо - отделно, това не си ти. Вашето духовно тяло е изложено на известни промени и често вие сами си напакостявате. Вие не сте изпратени на Земята, да обърнете света. Ако не можеш да внушиш на мечката да се отбие от пътя, то внуши на себе си да се отбиеш на дървото. Та с онова, което имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества, вие ще се измените. Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост. Не мислете, че каквото ви е хрумнало в ума, че духът ви говори. Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност. Духът е едно същество, което никога няма да ти измени.
към текста >>

16. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола.
„И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му.
към текста >>

17. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог след като изрежда всичко, каквото е направил за Израил и той пак се е отрекъл от Него, затова Бог казва: „И аз ще бъда за тях като лъв, като рис, на пътя ще ги причаквам, ще ги срещна като мечка, лишена от чадата си и ще разкъсам булото на сърцето им.
„Няма да се върне в Египетската земя, но асириецът ще му бъде цар, защото не рачиха да се обърнат. И мед ще падне върху градовете му и ще довърши крепките му и ще ги пояде заради намеренията им." Дванадесета глава е в същия дух: говори се за отстъплението на Израил и за наказанието поради това. Във втория стих се казва: „Господ има още съд с Юда, и ще посети Якова според пътищата му, според деянията му ще му се въздаде." В 13-та глава говори също за отстъплението на евреите от Божия закон, заради което ще ги сполети нещастие и разорение. Бог след като изрежда всичко, каквото е направил за Израил и той пак се е отрекъл от Него, затова Бог казва: „И аз ще бъда за тях като лъв, като рис, на пътя ще ги причаквам, ще ги срещна като мечка, лишена от чадата си и ще разкъсам булото на сърцето им. И ще ги погълна като лъв, див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в мене." И в 14-ти стих казва: „От ръката адова ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти? Де е, аде, погубването ти? " Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен.
към текста >>

18. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Денят Господен е тъмнина, а не виделина, както ако би бягал човек от лицето на лъв и би го срещнала мечка." От това се разбира, че говори за деня па отмъщението, деня на въздаянието, деня на гнева Божи: деня, когато кармата се ликвидира, деня на разплатата.
Потърсете доброто, а не злото, за да живеете. Мразете злото и обичайте доброто. И поставете правосъдие в портата." По-нататък говори за деня Господен и казва: „Горко на онези, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина, както ако би бягал човек от лицето на лъв и би го срещнала мечка." От това се разбира, че говори за деня па отмъщението, деня на въздаянието, деня на гнева Божи: деня, когато кармата се ликвидира, деня на разплатата. И тук си припомням, че Учителят казва на едно място, че кармата е сбор от силите на тъмнината, затова пророкът казва, че денят Господен е ден на тъмнина с което се подразбира, че е ден на карма. В шестата глава пак се изобличават евреите заради отстъплението им от Божия закон и казва: „Горко на немарливите в Сион и на живущите безгрижно в Самарийската гора" и казва, че ще отидат в плен заедно с първенците си. В седма глава показва няколко видения, които показват от какво ще пострадат евреите и той се моли на Господа да ги отмени, и Господ ги отменява. Най-после казва: „Ето, аз ще туря правомер всред людете си Израиля, и занапред няма вече да ги щадя. И високите места Исакови ще опустеят, и Светилищата Израилеви ще се засипят и ще стана против Иеровоамовия дом с меч."
към текста >>

19. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето.
И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение към всички господари; като чуе за някой господар, тя се накокори като мечка, не може да търпи господарите; а като чуе за слуга, мед й пада на сърцето. Тя знае, че има само един господар, който е Бог. А като чуе за втори, веднага замисля да го премахне. И всички противоречия, и в колективния и в индивидуалния живот на хората, произтичат от стълкновението на тези две тенденции в живота, от стълкновението между господари и слуги. И всички болести в човека се раждат от това вътрешно психологическо стълкновение. Сега трябва да се образува едно общество, което да хармонизира хората в съвременния живот.
към текста >>

20. Математиката като метод за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата.
Не, там нещата не могат да станат по няколко начина. Например тъй, както е поставена единицата, тя не може да се замени с никое друго число. Вие може да турите вместо нея друг символ, но като количество, като сила вие в дадения случай не можете да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да се занимавате и с геометрия, да превръщате математическите величини в най-красиви форми. Без това вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ви дам един умствен начин за уякване на волята: например страх ви е от мечка; за да се калите, не трябва да отидете в гората и да ви срещне някоя мечка, че да изгубите ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката идва у дома ви, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит: страх ви е от сиромашия; за да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десен милиона лева, замък, къщи, градини, но започвате постепенно да губите това-онова, докато останете последен голтак без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесието си. Ако не можете да правите тези опити, тези маневри мислено, когато се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Вие трябва да правите ред маневри като войници, за да калите волята си.
към текста >>

21. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк.
* Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете. * Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте. * В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него. * Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка. * Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.
към текста >>

22. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея.
Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем: „Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим и ще работим заради Него." И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка! Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се поразговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото, в себе си и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе ползувайте се от всичко.
към текста >>

23. 22 март - Теофана Савова

След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка,
По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала в дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближила към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина.
към текста >>

Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила.
Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала в дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближила към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна.
към текста >>

24. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат.
Не се спирай. Плюй на краката си и бягай." Обаче туй, което беше благо за животните, за човека се казва вяра. Защо човек не трябва да бяга? Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на човека, бягат от тази светлина, страхуват се от този огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя: Отива той на един остров, където имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида". По-рано повече от десет души мисионери били отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мен не могат да ме изядат." Диваците го заобикалят, те цъкат срещу него, а той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за 20 години.
към текста >>

25. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме!
Всичките му негативни качества се стопяват и той става мек, кротък и любвеобилен в отношенията си с всички братя и сестри. Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел. През 1939 г. брат Боев, Неделчо Попов и Гавраил Величков отиват на Рила на седемте езера и вечерта пристигат късно в лагера. До ушите и на тримата достига едно силно ръмжене. Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме! " Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка. Това са Райна Калпакчиева и Найден Найденов, които, като спят нощем, хъркат." Вървят малко напред и виждат палатката, откъдето идва хъркането. Учителя обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителя го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен.
към текста >>

" Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка.
Много рядко се случва да избухне или да повиши тон, но скоро влиза в ритъма на Любовта, в която Учителя го е въвел. През 1939 г. брат Боев, Неделчо Попов и Гавраил Величков отиват на Рила на седемте езера и вечерта пристигат късно в лагера. До ушите и на тримата достига едно силно ръмжене. Брат Боев казва: „Виж какво, това е мечка, да бягаме! " Брат Гавраил се ослушва и му казва: „Не е мечка. Това са Райна Калпакчиева и Найден Найденов, които, като спят нощем, хъркат." Вървят малко напред и виждат палатката, откъдето идва хъркането. Учителя обичаше много Боян Боев за детинския му характер и неговата всеотдайност. Макар че не желаеше да се снима, един ден от любов към брата Учителя го поканва да се снимат заедно на полянката. Той си слага бялата панамена шапка, брат Боев застава до него и правят снимка, която и сега имаме за спомен. Силните болки заставят Боев да използва бастун.
към текста >>

26. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве.
Закусихме и се срещнахме с Мария и Станка, които се извиниха, че не ни приеха в бурята, защото не ни познали, а били сами. Решихме да отидем до Маричините езера. Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд.
към текста >>

Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище.
Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас.
към текста >>

Мечката се скри в близките клекове.
Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове.
към текста >>

Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря.
Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него и над него повече от два часа. Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден. Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо.
към текста >>

На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката.
Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него и над него повече от два часа. Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден. Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р. Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме. Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път.
към текста >>

Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им.
Това е вторият случай, при който видях слънцето да изгрява виолетово. През 1974 г. със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен.
към текста >>

Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас.
със сестра Елена посетихме връх Мусала. Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали.
към текста >>

Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека.
Преспахме на хижата и сутринта посрещнахме изгрева. Закусихме, починахме и се върнахме на хижата, за да слизаме надолу. Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.
към текста >>

Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен.
Там заварихме двама овчари, донесли мляко на хижарката, които се оплакаха, че мечка стървница изяла няколко от агнетата им. Следобед с Елена тръгнахме пo пътеката за Ситняково, понеже там работеше лифтът. Минахме по пътеката край Дено, завихме покрай Чадър тепе и някъде по средата от северната страна на върха срещнахме една голяма мечка на 30-40 метра от нас. Елена беше бременна с Павел и аз, за да не се уплаши, й казах: „Еленке, един кон се е заблудил в планината." А тя ми отговори: „Това не е никакъв кон, а една голяма мечка." Мечката ни забеляза и веднага зави надясно по баира, като чупеше клека. Пътят беше свободен и ние продължихме надолу, към Боровец. Понеже Елена не се уплаши от мечката, Павел, като порасна, стана много безстрашен. Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него. Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали. Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците.
към текста >>

27. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

След няколко дена ние научихме, че същият германец, когато минавал през връх Мальовица, го срещнала мечка и го разкъсала.
Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни. Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън. Ние веднага отидохме при него и му направихме много строга забележка. На другия ден той събра багажа си и тръгна за Мальовица. След няколко дена ние научихме, че същият германец, когато минавал през връх Мальовица, го срещнала мечка и го разкъсала. Законите в планината са много строги за всички - когато човек съзнателно ги нарушава, нещастието неизбежно идва. По време на лагеруването ни на 7-те езера през 1995 г. аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба. Наши братя минали покрай тях и им казали да не ловят в това езеро риба, защото може да има лоши последствия за тях. Те не ги послушали, а напротив - взели да късат главите на малките риби и да ги хвърлят обратно в езерото.
към текста >>

28. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия.
Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение. То не попада в Божията благодат. Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“.
към текста >>

29. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Мечката
Мечката 27.07.1941 година - Изгрева - София. Днес след репетициите в Операта, тръгнахме с брат Христо през гората за Изгрева. Всички сестри и братя се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Граблашева. Като ни видя, веднага се разпореди и ни покани да седнем срещу Учителя.
към текста >>

След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа.
Всички сестри и братя се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Граблашева. Като ни видя, веднага се разпореди и ни покани да седнем срещу Учителя. Хранехме се мълчаливо. От време, на време Учителят ни поглеждаше. След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
към текста >>

След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде.
Хранехме се мълчаливо. От време, на време Учителят ни поглеждаше. След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие. След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си.
към текста >>

— В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие. След това се обърна към мен: — Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха". Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят.
към текста >>

30. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло.
Това е Божественото вложено вътре в тях! — Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете гълъбчета влязоха вътре и взеха да цапкат с крилете си и да се къпят... Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая". Сега режисьора се държи меко към мен. — Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло. Ти трябва да намаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща. Ето, Слънцето е на такова разстояние от нас, а изглежда голямо, силно, мощно. — Учителю, преди няколко дена получих писмо от Невена Неделчева от село. И аз и отговорих. Извадих моето и нейното писмо и ги прочетох на Учителя.
към текста >>

31. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

По-ниско, около стадата, се навърташе мечка.
Обърнали ли сте внимание, колко чистота, красота и свенливост има в тези цветенца? Какви големи художници са показали тук изкуството си! Нямаше много живот наоколо. Тук беше царството на голямото Мълчание. Рядко сърничка прекосяваше поляните. По-ниско, около стадата, се навърташе мечка. Вълци бяха издавили няколко овци край реките. Понякога глигани пробягваха с тропот и се скриваха ниско в клековете. Тук животът беше първичен – здрав и чист, като планински извор. Човек наистина можеше да почувства, да се докосне до Големия Живот. Още първата сутрин забелязахме птичките – скалничетата.
към текста >>

32. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек.
Божият Мир го изпълни. Тук присъстваше Правдата – крепителка на света! Дълбока благодарност го изпълни, почувства се в своя свят. Самодивските поляни бяха винаги влажни, трябва да се напояваха отнякъде. Тук тревите и цветята растяха буйно, зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, къпини и боровинки. Това знаеше и мечката, затова не беше рядък случай да я срещне тук човек. В този кът от Рая царуваше мир и най-добри отношения, може би защото слънцето огряваше Самодивските поляни. Знае се, че там, където слънцето цял ден грее, не може злото да успее! Тази нощ огънят в килията горя до късно. Скитника слушаше гласовете на нощта и песента на пламъците. Мислено разговаряше с отшелника.
към текста >>

33. ПЪСТЪРВИТЕ - Борис Николов

На срещния бряг на реката излезе мечка.
Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките. Гледах и се радвах на силата и свежестта на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек потъва в него, забравя малкия, личен живот и се приобщава към Големия всемирен Живот… В миг съзерцанието ми беше прекъснато. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат.
към текста >>

Мечката се спря на брега и се загледа във вира.
Тук царува мир. Човек потъва в него, забравя малкия, личен живот и се приобщава към Големия всемирен Живот… В миг съзерцанието ми беше прекъснато. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше.
към текста >>

Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега.
Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Отърси се от водата, после събра лова и повика мечето. То за пръв път ядеше такава храна и явно много му хареса. След това щастливата двойка отново изчезна във вековните гори, в девственото царство, където не беше прониквал още човешки крак и където те бяха господари.
към текста >>

Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе.
Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Отърси се от водата, после събра лова и повика мечето. То за пръв път ядеше такава храна и явно много му хареса. След това щастливата двойка отново изчезна във вековните гори, в девственото царство, където не беше прониквал още човешки крак и където те бяха господари. Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби. Вслушвали ли сте се в песента на водопадите?
към текста >>

34. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина:
ШАР ПЛАНИНА Пътувахме по Балкана със стария ловец дядо Иван Шар планина. В онези времена още имаше хора, които се препитаваха с лов. Балканът не беше населен като днес – планината беше пълна с какъв ли не дивеч: сърни, елени, вълци, мечки, лисици, златки и други. Шар планина беше ловец само на мечки, и то стръвници, които са нападали хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни! Шар планина метне пушката-мартинка и тръгва. Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката. Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен.
към текста >>

Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката.
Балканът не беше населен като днес – планината беше пълна с какъв ли не дивеч: сърни, елени, вълци, мечки, лисици, златки и други. Шар планина беше ловец само на мечки, и то стръвници, които са нападали хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни! Шар планина метне пушката-мартинка и тръгва. Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката. Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен. Буките току-що се бяха разлистили. Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко:
към текста >>

Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне.
Шар планина беше ловец само на мечки, и то стръвници, които са нападали хора. Като се появи някъде такава мечка, ще дойдат при Шар планина: – Бай Иване, така и така, отърви ни! Шар планина метне пушката-мартинка и тръгва. Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката. Той не бързаше: ден, два, три ще я следи, но щом се е заел веднаж, мечката не можеше да му убегне. Вървим ние през гората, а той ми разправя ловни истории, беше сладкодумен. Буките току-що се бяха разлистили. Листенцата – меки, златисти, във въздуха се усещаше възкиселият им вкус. Изведнъж Шар планина се спря, опря се на пушката и въздъхна дълбоко: – На това място убих сърна… Ударих я в предните крака – падна.
към текста >>

35. ЙОСИФ - Борис Николов

– Мечката изяде твоята юница.
Искаше да обходи далечните стада. Взе балтийката и излезе от килията. Отвън стоеше дядо Стоил, говедарят, подпрял брада на тояжката си. – Какво има, дядо Стоиле? Дядо Стоил нещо дълго мълча, търси думи и най-после можа да каже: – Мечката изяде твоята юница. И друг път му се беше случвало да идва с такива съобщения; Йосиф ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее.“ Този път обаче игуменът се спря. Това беше неговата юница! Тя само като чуеше гласа му, тичаше. Беше я докарал от чужбина, гледаше я с особени грижи, възлагаше голяма надежда на нея. Йосиф остана един миг неподвижен, после се обърна рязко, влезе в стаята си и застана пред леглото.
към текста >>

Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила.
– попита Йосиф. – На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф. Тръгнаха по следите Вървяха дълго по невидимата пътека, която минаваше през най-дивите части на гората. Навлязоха в сляпа долина, като котел мрачна и студена даже и в този топъл, слънчев ден. Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога.
към текста >>

Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага.
Улф вървеше стремително напред, възбуден като никога. Излязоха на дълга поляна. На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив. Йосиф застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук. Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага. След малко от пещерата се подаде звярът. Йосиф беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям. Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда.
към текста >>

Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив.
Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар. Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила. Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив. Той даже успяваше да я ухапе, но отскачаше навреме. Изведнъж мечката се спря. Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността. Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица.
към текста >>

Изведнъж мечката се спря.
На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар. Сега Йосиф виждаше звяра във всичката му красота и сила. Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив. Той даже успяваше да я ухапе, но отскачаше навреме. Изведнъж мечката се спря. Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността. Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът ѝ се разпалваше, ревът ставаше по-страшен. Тръбеше Господарят на планината, от когото всички трепереха.
към текста >>

Мечката се изправи на задните си лапи.
Тя видя човека – истинския враг. Известно време гледа към него, като усещаше опасността. Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица. Колкото наближаваше, гневът ѝ се разпалваше, ревът ставаше по-страшен. Тръбеше Господарят на планината, от когото всички трепереха. Мечката се изправи на задните си лапи. Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие. Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята.
към текста >>

“ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята.
Мечката се изправи на задните си лапи. Така тя надминаваше с една глава голям човек. Тогава Йосиф видя всичкото ѝ великолепие. Той я дочака да се приближи на двайсетина крачки и стреля. Мартината гърми като топ – балканското ехо повтори многократно гърмежа ѝ, възвестявайки: „Падна Господарят на планината, свърши се робството на страха! “ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си. Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд.
към текста >>

Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд.
“ Мечката направи още две-три крачки и рухна на земята. Йосиф се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение и отвращение от себе си. Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри. Нищо не се изхвърля от мечката – всяко нещо си има своето предназначение. Най-напред снеха кожата, после нарязаха месото, прибраха мазнините и вътрешните органи. Васия държеше голямото, още топло сърце и шепнеше заклинания. Сърцето беше пръснато от куршума, така то беше още по-ценно.
към текста >>

Нищо не се изхвърля от мечката – всяко нещо си има своето предназначение.
Какъв живот прекъсна! Той метна мартинката, обърна се рязко и се отдалечи с големи крачки, след него вървеше Улф, като още ръмжеше от възбуждение. Същият ден пристигнаха на мястото три коли и дванадесетина селяни. Церемонията около мечката беше сложна – цял обряд. Ръководеше се от Васия и баба Руна – биляри. Нищо не се изхвърля от мечката – всяко нещо си има своето предназначение. Най-напред снеха кожата, после нарязаха месото, прибраха мазнините и вътрешните органи. Васия държеше голямото, още топло сърце и шепнеше заклинания. Сърцето беше пръснато от куршума, така то беше още по-ценно. На другия ден трите коли обиколиха селото с кожата и събраха дарове, защото селяните даваха щедро. Йосиф се губи дълго време.
към текста >>

36. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож.
Тук огънят не загасва. На стената, във вулия от агнешка кожичка, виси гъдулката. Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче. Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш!
към текста >>

Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче. Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено.
към текста >>

Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето.
Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче. Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено. Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници!
към текста >>

37. Съветите на Учителя - Павел Желязков

Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре.
Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате удари от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият обаче вместо да поумнява, поглупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях." „В Казанлъшко един селянин турил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? Защото любопитствувало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи.
към текста >>

38. Трите мечки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце.
ТРИТЕ МЕЧКИ Всред една гора имало една къщичка. В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце. Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. —- А, кой ли живее в тази къщичка?
към текста >>

Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“.
ТРИТЕ МЕЧКИ Всред една гора имало една къщичка. В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце. Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. —- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка.
към текста >>

— викнала и майка мечка.
После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало. По едно време — отключ, отключ, вратата се отключила и мечото семейство се върнало. — Кой е седял на моя стол! Извикал баща мечок. — Кой е седял на моя стол? — викнала и майка мечка. — Ааа, кой е седял на стола ми, кой е изял чорбицата ми ? — викнало и се разплакало малкото меченце. — Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ?
към текста >>

Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ?
— викнала и майка мечка. — Ааа, кой е седял на стола ми, кой е изял чорбицата ми ? — викнало и се разплакало малкото меченце. — Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ? Влязло и детето мече — викнало и заплакало: — Мамо, кой се е скрил в леглото ми? — Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение. Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
към текста >>

Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
— Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ? Влязло и детето мече — викнало и заплакало: — Мамо, кой се е скрил в леглото ми? — Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение. Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
към текста >>

39. Лоша дума. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Видяла го мечката.
ЛОША ДУМА Народна приказка Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му: — Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари? — Че знам ли? — Защо бе, човече? — Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма .
към текста >>

— Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма .
Видяла го мечката. Рекла му: — Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари? — Че знам ли? — Защо бе, човече? — Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора. И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.
към текста >>

ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване.
Искаш ли да станем другари? — Че знам ли? — Защо бе, човече? — Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора. И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи.
към текста >>

И сприятелили се мечката и дърварят.
— Защо бе, човече? — Ех, как да ти кажа ... Мечка вяра няма . . . ама всички мечки не са все такива, я! Мечката отговорила: — То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора. И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.
към текста >>

Мечката го нагостила.
И сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла; — Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва! — Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо.
към текста >>

Мечката го целунала и рекла; — Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва! — Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла; — Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва! — Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката. Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата.
към текста >>

Домъчняло на мечката.
На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла; — Прощавай, побратиме, че не можах да те гостя както трябва! — Не се ядосвай, Мецано, — отговорил дърварът. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката. Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека. — Прчщлно, по-силно! — рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв.
към текста >>

— Прчщлно, по-силно! — рекла мечката.
Едно само не ти харесвам. Миришеш някак на лошо. Домъчняло на мечката. Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека. — Прчщлно, по-силно! — рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У Минали се години.
към текста >>

Ала мечката нищо не рекла.
Рекла му: — Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека. — Прчщлно, по-силно! — рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно. Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл: — Какво стана, Мецо, раната?
към текста >>

Мечката.го посрещнала и пак го нагостила.
Потекло кръв. Ала мечката нищо не рекла. Дърварят си отишъл. У Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл: — Какво стана, Мецо, раната? — Коя рана? — попитала мечката. — Дето те ударих по главата. — Е-е, тя ме боля-преболя, зарастна и съвсем я забравих.
към текста >>

— попитала мечката.
У Минали се години. Веднаж дърварят попаднал в мечата дупка. Мечката.го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл: — Какво стана, Мецо, раната? — Коя рана? — попитала мечката. — Дето те ударих по главата. — Е-е, тя ме боля-преболя, зарастна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя. Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя. Преразказа : Р а н- Б о с и л е к
към текста >>

40. Книга на загадките - Николай Райнов

Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи.
Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше. Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял. На другия ден ме видя и ме веднага позна. Имаше - нямаше месец, откак бе умрял Онзи на кръста. Позна ме.
към текста >>

41. Новият Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай.
Новият Човек Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият пастир", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек. От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената Любов — на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас. И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга — символ на най-после достигнатия вечен мир на земята. И толкова любов, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян... * А може човек отново да добие това, от което той сам, престъпвайки Божия закон, се е отрекъл. Може да се въдвори наново хармонията, която е царувала никога в живота. Може да се запълни бездната, която е зинала между нас и изгубения Рай! Как? — Със смирение, търпение, страдания, труд и жертви.
към текста >>

42. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново.
Беше син на авторитетен софийски свещеник. Имаше божествен певчески дар на драматичен тенор и пееше в църквата „Свети Седмочисленици“ на ул. Граф Игнатиев. Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново. „Ударихме рамо в рамо“ ми разказа. — „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24166107177734