НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_18 ) Свободен в света
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез
медитация
и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност?
Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света! “ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага.
Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез
медитация
и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност?
“ Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата. Ако главата е във водата, нищо не може да направи; трябва да държи тялото си във водата, а главата – над нея. Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на половина да не излизаш от света, понеже няма добри условия за това, но другата половина да е в Божествения свят.
към текста >>
2.
20) Движение в хипербола
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез
медитация
, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено.
Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек чувства, че има нещо постоянно, на което може да уповава.
Чрез
медитация
, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено.
Вярата едновременно е принцип и сила на човешкия ум. Чрез вярата човек може да различава коя мисъл е права и коя не е. Вярата възприема само тези неща, които са верни, истинни. Има и суеверие, но вярващият човек не може да се лъже. Човек, който вярва в Бога, с нищо не може да бъде излъган.
към текста >>
3.
36) Когато всеки дойде на мястото си
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
медитация
първо се спирайте на горната част на главата.
Източната философия казва: „Убий всяко желание! “ Това не е добър превод, истинският превод на тези думи е: „Тури всяко желание на мястото му.“ Няма какво да се бориш със своите желания, важното е да се издигнеш над тях и те сами по себе си ще се урегулират. Напредналите души интуитивно схващат нещата. Бъдете спокойни, имайте вдъхновение и вътрешно ръководство. Кладенец с игла не се копае.
При
медитация
първо се спирайте на горната част на главата.
Трябва да се укрепят моралните чувства у човека, които са поставени под лъчите на Божественото слънце и растат. Човек е здрав, когато от дясната му страна има студени електрически течения, а от лявата страна – топли магнетични течения. При здрав човек от дясната му страна има приятна хладина, а от лявата му страна – приятна топлина. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Като мислите за Бога, се развива хилядолистникът.
към текста >>
4.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Създава много практики за йога,
медитация
и етика.
Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
Създава много практики за йога,
медитация
и етика.
45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп. „Житно зърно”, год. 10, кн .7-8. (бел. авт.) 46. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г., кн.
към текста >>
5.
Напътствия и методи
- Боян Боев (1883 – 1963)
При
медитацията
най-първо се спирай на горната част на главата.
Няма да се бориш със своите желания. Щом ти се издигнеш по-високо, желанията сами по себе си се урегулират. Напредналите души си служат с интуицията. Те интуитивно схващат нещата. Трябва да имате вдъхновение, вътрешно ръководство.
При
медитацията
най-първо се спирай на горната част на главата.
Трябва да се укрепват моралните чувства на човека. Те са поставени под лъчите на Божественото слънце и те растат. В хилядолистника са всички най-възвишени чувства на човека. Ти, като мислиш за волята, се развива твоят хилядолистник. Като мислиш за Бога, трябва да знаеш де е съсредоточена мисълта ти, де чувствуваш тази мисъл.
към текста >>
6.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на
медитацията
и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Манес бил осъден от някакъв църковен събор и умъртвен, не се знае от кого - дали от църквата или от персийския шах. Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа.
Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на
медитацията
и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му.
към текста >>
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията
и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Но той имал време да обучи ученици и да ги разпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галилея и дори в Скития и на Дунава. Неговото учение се предавало устно в течение на следващите векове, защото църквата унищожила всичко, писано от него. Под негово влияние възникнали ред Братства и ордени, които се пръснали по света. Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията
и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта.
Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света.
към текста >>
7.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
(Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за
медитацията
).
Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия. Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога.
(Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за
медитацията
).
И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит.
към текста >>
8.
Щайнер за „Битието'
- Влад Пашов (1902- 1974)
В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една
медитация
си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период.
В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна.
В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една
медитация
си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период.
Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея."
към текста >>
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една
медитация
на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята.
„Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят.
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една
медитация
на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята.
От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация.
към текста >>
От
медитацията
на елохимите се поражда една представа и едно желание.
„Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята.
От
медитацията
на елохимите се поражда една представа и едно желание.
Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека.
към текста >>
Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска
медитация
.
Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска
медитация
.
Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период.
към текста >>
Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната
медитация
.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината.
Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната
медитация
.
Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
към текста >>
9.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което в много случаи може да бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат на
медитацията
, защото всичко болезнено дотук трябва да бъде отстранено.
Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание.
Това, което в много случаи може да бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат на
медитацията
, защото всичко болезнено дотук трябва да бъде отстранено.
На краката, на ръцете и на дясната страна на гърдите се показват т.н. кръвни белези. А като вътрешни симптоми ученикът вижда образа на разпятието. Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт".
към текста >>
10.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и
медитацията
.
4. Притчата за молещата се вдовица - 18-та глава 5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.
От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и
медитацията
.
Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле.
към текста >>
А това става по пътя на молитвата и
медитацията
.
Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
А това става по пътя на молитвата и
медитацията
.
При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос. Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга. Особено трудна за разбиране е притчата за нечестния домоуправител.
към текста >>
11.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва,
медитация
, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят.
Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва,
медитация
, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове.
към текста >>
Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и
медитация
върху определени свещени текстове.
Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и
медитация
върху определени свещени текстове.
Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана.
към текста >>
Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и
медитацията
, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши.
Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират.
Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и
медитацията
, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши.
Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността.
към текста >>
По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез
медитация
и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло.
А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос.
По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез
медитация
и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло.
Чрез Христа, на мястото на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше необходим един преход от старото към новото време. За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар".
към текста >>
12.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и
медитация
.
4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел.
От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и
медитация
.
Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше".
към текста >>
Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и
медитация
спящите извори на Духа.
Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и
медитация
спящите извори на Духа.
При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика.
към текста >>
Чрез молитва и
медитация
човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие.
Чрез молитва и
медитация
човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва.
към текста >>
Стремежът на душата към молитва и
медитация
може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия.
Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
Стремежът на душата към молитва и
медитация
може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия.
Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка.
към текста >>
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и
медитация
, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти.
Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и
медитация
, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
към текста >>
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и
медитация
, изложен в притчите за учениците.
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и
медитация
, изложен в притчите за учениците.
Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
към текста >>
13.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на
медитация
и концентрация, иде от изкушението.
А Христос казва: "Мария избра добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си. Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение. Противоположното на изкушението е покоението на душата в себе си. Това е състояние, при което човек може да се отдаде на истинската молитва. В молитвата, където душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква.
Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на
медитация
и концентрация, иде от изкушението.
Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там, където става дума за изкуството за молене. Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква, остава само Едното.
към текста >>
Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на
медитацията
и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство.
В молитвата, където душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква. Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на медитация и концентрация, иде от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там, където става дума за изкуството за молене.
Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на
медитацията
и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство.
Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство.
към текста >>
14.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за
медитация
и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Вярата е окото, а мирът е Светлината. Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре.
Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за
медитация
и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли.
към текста >>
Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и
медитацията
.
Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1).
Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и
медитацията
.
Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата.
към текста >>
Молитвата и
медитацията
, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията.
Молитвата и
медитацията
, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация.
към текста >>
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в
медитация
, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта.
Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре.
Вътрешната молитва, молитвата, превърната в
медитация
, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта.
А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа.
към текста >>
Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в
медитация
.
Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата.
Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в
медитация
.
Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре.
към текста >>
15.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока
медитация
, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена.
Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока
медитация
, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
към текста >>
16.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този род молитва на изток наричат
медитация
.
В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие.
Този род молитва на изток наричат
медитация
.
След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва". След това Христос казва на учениците как да се молят, като им дава молитвата "Отче наш".
към текста >>
Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и
медитация
и казва, че задачата на
медитацията
е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога.
Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план. Това значи АМИН. Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя. По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш".
Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и
медитация
и казва, че задачата на
медитацията
е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога.
Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва. И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение. На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа.
към текста >>
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и
медитацията
се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва.
И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и
медитацията
се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
На това служат и молитвата, и медитацията". Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа.
към текста >>
На това служат и молитвата, и
медитацията
".
Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога. Същата задача има и истинската молитва - да свърже човека с Бога, за да потекат Неговите сили в нас, да събудят нашите вътрешни сили. Засега хората са превърнали молитвата в просия, което не е молитва. И в заключение Щайнер казва: "И молитвата, и медитацията се стремят към една цел - сливането на душата с Божествените течения, пронизващи света, към това, което на най-високата си степен се нарича мистично единение.
На това служат и молитвата, и
медитацията
".
Както е известно, човек има двойна природа. Той има преди всичко четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. В този аз е заключен зародиша на висшата човешка природа, наречена в източната мъдрост Манас, Будхи и Атма. В течение на инволюционния процес се създават трите обвивки и аза и в средата на Лемурийската епоха се свързват с висшата човешка природа. Висшата природа на човека, неговото вечно Същество почива в лоното на Бога.
към текста >>
17.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това окултистите наричат
медитация
.
Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления.
Това окултистите наричат
медитация
.
В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери". С тази мисъл е изразена същината на кармичния закон, който е закон на причини и последствия. Той е един основен закон на Битието, който регулира отношенията на всички същества помежду им и към Първата Причина.
към текста >>
18.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това, което се нарича
медитация
, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото.
Това, което се нарича
медитация
, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло.
Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика.
към текста >>
19.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и
медитация
върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно.
Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и
медитация
върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят. И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно.
към текста >>
Като материал за размишление и
медитация
може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него.
Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно. Окултният Ученик работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Като материал за размишление и
медитация
може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него.
За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят. И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно. Така цялото астрално тяло ще се проникне от нови духовни сили и ще се превърне в тяло на Любовта, в което ще се облече човешката душа, която ще се съедини с Духа и ще роди висшето Аз в себе си.
към текста >>
20.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Древните херметици употребяват думата
медитация
при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре. Крайният полюс на творческия процес се счита най-отдалечената точка от центъра на Абсолютното, докато началната точка на еволюцията се счита като начало на връщането махалото на ритъма, едно връщане у дома. Докато в процеса на инволюцията творческите сили се проявяват и действат като компактна маса, като едно цяло, като един принцип, то още в началото на еволюцията вече се появява един стремеж, една тенденция с оглед Закона за индивидуализиране. Всичкото, Абсолютното се обособява в отделни единични центрове на сила така, щото най-накрая това, което Абсолютното е оставило като Първоначална енергия, да се върне обратно към своя Първоизточник като безчислени високо развити единици Живот, издигайки се все по-високо и по-високо по духовната стълба, посредством физическата, умствената и духовната еволюция.
Древните херметици употребяват думата
медитация
при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в
Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация.
към текста >>
По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята
медитация
.
Древните херметици употребяват думата медитация при описване процеса на умственото Сътворяване на Вселената в Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание.
По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята
медитация
.
Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре.
към текста >>
21.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на
медитацията
и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа.
Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на
медитацията
и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията за идването на царството Божие чрез Любовта. Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има.
към текста >>
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията
за идването на царството Божие чрез Любовта.
Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена. Така богомилите в България, катарите в Унгария и тези в Прованс, албигойците във Франция, темплиерите безжалостно унищожавани от Филип Хубави и папа Климент V притежавали остатъци от учението. Но онези, които са запазили и развили християнската традация, нейната най-чиста форма били братята на св. Йоан от Ерусалим, които се пръснали по цяла Европа. Тя се увековечила от тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите и чрез методите на медитацията и посвещението основани па евангелието на Йоан.
Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към
медитацията
за идването на царството Божие чрез Любовта.
Понеже споменах, че тамплиерите са работили с евангелието на Йоан, трябва да кажа, че то е било настолна книга на всички истински християнски мистици, с него са работели богомилите и розенкройцерите. И всички големи мистици и мислители винаги са гледали на евангелието на Йоан като най-дълбоко от четирите евангелия, като това, което съдържа Арканът на християнството. Между големите мислители, които са гледали така на това евангелие, трябва да споменем Гьоте. Последните години на неговия живот канцлерът Мю-лер един ден му казал: "Голяма новина има. Тюфингенските теолози току-що открили, че евангелието на св.
към текста >>
22.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
През време на своя фамилен живот Мохамед е прекарал 15 години в молитва и
медитация
, години мирни по отношение на външния живот, но ужасни по отношение на вътрешните борби.
В това реме Мохамед пътувал по търговия в Сирия и наблюдавал живота, който се развивал около него. Когато бил вече на 24 години, той търгувал за една своя роднина много по-стара от него на име Хедиджда. Тя го намерила за верен, сериозен и чист и го взела за мъж. По това време той не бил още пророк. След 26 годишен съвместен живот тя умряла.
През време на своя фамилен живот Мохамед е прекарал 15 години в молитва и
медитация
, години мирни по отношение на външния живот, но ужасни по отношение на вътрешните борби.
Когато той минавал по улиците на Мека. децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие.
към текста >>
23.
Използване на свещените книги за размишление и медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
за размишление и
медитация
Използване на свещените книги
за размишление и
медитация
Всички езотерични школи от различните епохи са използвали различни свещени книги за размишление и медитация в своето окултно обучение. На Изток използват за тази цел книгата Бхагават Гита и други свещени книги, а на Запад за същата цел се използва Евангелието на Йоана и другите Евангелия. Положително се знае, че Евангелието на Йоана е играло голяма роля във всички езотерични школи, които са съществували в течение на християнската епоха. Такива имало най-вече в Средните векове, като: Братята на свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Розата и Кръста, Розенкройцерите и др. Те всички са си служили с Евангелието на Йоана като наръчна книга за размишление и медитация и особено са използвали първата глава, която, като се чете и размишлява върху нея, се стига до ясновидство.
към текста >>
Всички езотерични школи от различните епохи са използвали различни свещени книги за размишление и
медитация
в своето окултно обучение.
Използване на свещените книги за размишление и медитация
Всички езотерични школи от различните епохи са използвали различни свещени книги за размишление и
медитация
в своето окултно обучение.
На Изток използват за тази цел книгата Бхагават Гита и други свещени книги, а на Запад за същата цел се използва Евангелието на Йоана и другите Евангелия. Положително се знае, че Евангелието на Йоана е играло голяма роля във всички езотерични школи, които са съществували в течение на християнската епоха. Такива имало най-вече в Средните векове, като: Братята на свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Розата и Кръста, Розенкройцерите и др. Те всички са си служили с Евангелието на Йоана като наръчна книга за размишление и медитация и особено са използвали първата глава, която, като се чете и размишлява върху нея, се стига до ясновидство. Същото препоръчва и Учителя.
към текста >>
Те всички са си служили с Евангелието на Йоана като наръчна книга за размишление и
медитация
и особено са използвали първата глава, която, като се чете и размишлява върху нея, се стига до ясновидство.
за размишление и медитация Всички езотерични школи от различните епохи са използвали различни свещени книги за размишление и медитация в своето окултно обучение. На Изток използват за тази цел книгата Бхагават Гита и други свещени книги, а на Запад за същата цел се използва Евангелието на Йоана и другите Евангелия. Положително се знае, че Евангелието на Йоана е играло голяма роля във всички езотерични школи, които са съществували в течение на християнската епоха. Такива имало най-вече в Средните векове, като: Братята на свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Розата и Кръста, Розенкройцерите и др.
Те всички са си служили с Евангелието на Йоана като наръчна книга за размишление и
медитация
и особено са използвали първата глава, която, като се чете и размишлява върху нея, се стига до ясновидство.
Същото препоръчва и Учителя. Това са практикували и розенкройцерите, а също са го практикували и богомилите, което се вижда от Катарския требник, който ясно показва, че те са езотерична школа.
към текста >>
24.
Посрещане на изгрева на Слънцето ~ Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога
- Влад Пашов (1902- 1974)
Молитвата и
медитацията
като метод за връзка с Бога
Посрещане на изгрева на Слънцето Във всички езотерични братства на миналото и настоящето са посрещали изгрева на Слънцето с песни и молитви, защото всички са знаели, че животът идва от Слънцето във вид на жизнена енергия. С това те благодарят на Бога, на възвишените същества за това велико благо, което им изпращат от Слънцето, а не са се покланяли на Слънцето, както мислят някои и днес. Това са правили питагорейците, есеите, първите християни, зороастрийците, херметистите, орфеистите, манихеите, практикуват го днес и учениците на Бялото Братство в България. Същото са правили и богомилите като езотерично общество.
Молитвата и
медитацията
като метод за връзка с Бога
Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и медитацията като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса. Същото са правили и богомилите. Затова ги упрекват, че много се молели. Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството. Също са размишлявали и медитирали върху стихове от Евангелието на Йоана и другите Евангелия.
към текста >>
Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и
медитацията
като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса.
Във всички езотерични братства на миналото и настоящето са посрещали изгрева на Слънцето с песни и молитви, защото всички са знаели, че животът идва от Слънцето във вид на жизнена енергия. С това те благодарят на Бога, на възвишените същества за това велико благо, което им изпращат от Слънцето, а не са се покланяли на Слънцето, както мислят някои и днес. Това са правили питагорейците, есеите, първите християни, зороастрийците, херметистите, орфеистите, манихеите, практикуват го днес и учениците на Бялото Братство в България. Същото са правили и богомилите като езотерично общество. Молитвата и медитацията като метод за връзка с Бога
Във всички езотерични братства са прилагали молитвата и
медитацията
като методи за връзка с Бога и разумните същества на Космоса.
Същото са правили и богомилите. Затова ги упрекват, че много се молели. Те са се молили само с молитвата Отче наш, което показва, че евангелското учение е основа на Богомилството. Също са размишлявали и медитирали върху стихове от Евангелието на Йоана и другите Евангелия.
към текста >>
25.
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и
медитацията
, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него.
Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите.
Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и
медитацията
, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него.
Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва.
към текста >>
26.
Общи Бележки за богомилската школа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и
медитацията
върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава.
В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението.
Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и
медитацията
върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава.
Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наш е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове.
към текста >>
27.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тази степен се осъществява истинската
медитация
, защото истинската
медитация
произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е.
В петата степен връзката с Бога никога не се губи, защото човек придобива абсолютната Вяра, Вяра над всички условия. 6. Посвещение При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност.
В тази степен се осъществява истинската
медитация
, защото истинската
медитация
произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е.
медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека.
към текста >>
медитацията
трябва да стане начин на живот.
6. Посвещение При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е.
медитацията
трябва да стане начин на живот.
Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител.
към текста >>
28.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
За ученика тя се пре-връща в
медитация
, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
За ученика тя се пре-връща в
медитация
, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>
29.
Духовно тяло
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Чрез размишление, концентрация,
медитация
и съзерцание.
•4• Духовно тяло Организирането на Духовното тяло става по следните методи: 1. Чрез приложение на Любовта. 2. Чрез служене на Бога. 3. Чрез молитва.
4. Чрез размишление, концентрация,
медитация
и съзерцание.
Това са различни видове методи, чрез които се организира Духовното тяло. По какво се познава, че Духовното тяло на някой човек е организирано? Ако човек не изгубва равновесието си, мира си при различните противоречия на живота, това е едно мерило, по което се познава до каква степен е организирано Духовното му тяло.
към текста >>
30.
Размишление, концентрация, съзерцание, медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато приложението на Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и
медитацията
са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар.
Докато приложението на Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и
медитацията
са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар.
Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса. Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и медитация. Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение.
към текста >>
Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и
медитация
.
Докато приложението на Любовта, служенето и молитвата са методи, достъпни за по-широк кръг от хора, поне в тяхната външна форма (защото всичките тези методи имат и своя езотерична, вътрешна страна, когато се разберат в чисто окултен смисъл), то размишлението, концентрацията, съзерцанието и медитацията са методи по-специални и са за по-ограничен кръг от хора – за хора, които са поели вече т. нар. Тесен път, за хора, които искат да пресъздадат своята мисъл, своите чувства и воля и да ги направляват и регулират по волята на Духа. За тези методи Учителя Беинса Дуно също така много е говорил, но понеже не разполагам с много материал, ще изнеса това, което е достъпно, и мисля, че то все пак е достатъчно. С тези методи човек развива своите духовни органи и постепенно влиза в контакт с Духовния свят, с Разумните същества на Космоса.
Молитвата, разбрана в чисто окултен смисъл, е истинска концентрация, съзерцание и
медитация
.
Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение. За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата. За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика. Ученикът трябва също така да проучи и неделните беседи и да направи опитите, които са дадени там. Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло.
към текста >>
Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание,
медитация
, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други.
Защото при молитвата, разбрана в този смисъл, човек забравя всичко около себе си, отдава се на съзерцание на Божествените образи и в резултат на това съзерцание получава известно откровение. За да се развива правилно и да мине от самосъзнанието в свръхсъзнанието, човек трябва да изкара един последователен курс, в който да опита нещата. За тази цел той трябва да изучава школните лекции, дадени от Учителя, да направи опитите и упражненията, изложени там, да приложи също и посочените методи, защото те не са случайно дадени, а са една цялостна система за работа на ученика. Ученикът трябва също така да проучи и неделните беседи и да направи опитите, които са дадени там. Така последователно той ще може да приложи всички онези методи, необходими за развитие на духовните органи в неговото Духовно тяло.
Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание,
медитация
, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други.
Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие. Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация.
към текста >>
Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и
медитация
.
Там са дадени много методи за размишление, концентрация, съзерцание, медитация, молитва, служене, приложение на Любовта, приложение на Доброто, на Правдата, за придобиване на тър-пение, за придобиване на морална стабилност и още много други. Там е дадено всичко, необходимо за ученика преди да влезе в Пътя, и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие.
Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и
медитация
.
Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи. Всички те са процеси на ума.
към текста >>
31.
Размишление
- Влад Пашов (1902- 1974)
Също така човек може да размишлява върху мислите, които преминават през неговия ум, върху техния произход, същина и пр., стремейки се същевременно да ги преживява и по такъв начин размишлението преминава в
медитация
.
Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя. Ученикът може да размишлява например върху своето тяло – неговото устройство и функции, да си състави една правилна идея какво представлява неговото тяло с всичките негови органи и функции. След това той може да размишлява върху силите, които го градят, които идват от Етерното тяло, т. е. да размишлява върху ролята и дейността на Етерното тяло – как в него се намира първообраза на физическото тяло, по който последното се строи. След това може да се размишлява върху това, което човек изживява в тялото чрез сърцето, което е свързано с Астралното тяло.
Също така човек може да размишлява върху мислите, които преминават през неговия ум, върху техния произход, същина и пр., стремейки се същевременно да ги преживява и по такъв начин размишлението преминава в
медитация
.
към текста >>
32.
Медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
Медитация
Медитация
Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
към текста >>
Медитацията
е един вече по-дълбок психичен процес.
Медитация
Медитацията
е един вече по-дълбок психичен процес.
При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност.
към текста >>
При
медитацията
човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света.
Медитация Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието.
При
медитацията
човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света.
То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.
към текста >>
При
медитация
човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност.
Медитацията е един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот.
При
медитация
човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност.
Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност.
към текста >>
При
медитация
душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят.
То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него.
При
медитация
душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят.
При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване. Но при медитация ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност. Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени.
към текста >>
Но при
медитация
ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност.
При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При това преживяване в човек се вливат творческите сили на Битието и творят в него, а не е само негово субективно преживяване.
Но при
медитация
ученикът трябва винаги да държи будно съзнанието си, мисълта му да е ясна и определена и да се стреми да преживее тези мисли, които идват от Космоса и го свързват с Космичната интелигентност.
Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени. Такова едно повтарящо се концентриране в себе си върху една напълно разбрана мисъл събира в душата силите, които в обикновения живот са някак разпръснати. Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи.
към текста >>
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на
медитацията
.
Рудолф Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: “Тази мисъл е позната в нейното съдържание, когато това съдържание е присъствало веднъж в душата с достатъчно убедителна сила. Но ако това съдържание и неговото преживяване трябва да донесе плодове за разбирането на Духовния свят, на неговите Същества и сили, трябва след като е било разбрано, постоянно да бъде отново оживявано в душата. Душата трябва постоянно да се изпълва отново с него, насочвайки своето внимание само върху него, като изключва всички други мисли, чувства и спомени. Такова едно повтарящо се концентриране в себе си върху една напълно разбрана мисъл събира в душата силите, които в обикновения живот са някак разпръснати. Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи.
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на
медитацията
.
Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.
към текста >>
“Чрез изживяването на
медитацията
в целия живот се влива едно укрепяване.
Тя ги укрепва в себе си и тези събрани, съсредоточени сили ще изработят възприемателните органи. В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.”
“Чрез изживяването на
медитацията
в целия живот се влива едно укрепяване.
Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”.
към текста >>
Тогава през моментите на
медитация
то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто.
Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.
Тогава през моментите на
медитация
то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто.
Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>
Медитацията
показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот.
След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто.
Медитацията
показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот.
Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>
33.
Образът на Христос
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това може да правите при обикновените
медитация
и размишления, но при по-висшите форми на концентрация и съзерцание това не е достатъчно, там човек се издига в друга област, за което е нужно да си служи с образи.
При тях човек трябва напълно да се абстрахира от всичко странично, да изолира всички външни впечатления. Това не става така лесно. Трябва да се правят упражнения в това направление ред години. Може да концентрирате мисълта си върху известен предмет или идея и да се домогнете до някои истини, които по обикновен начин не могат да се възприемат. За концентрация и размишление може да си послужите със стихове от Свещените Писания и от други свещени книги, от беседите и лекциите, от “Свещени думи на Учителя” и от “Светът на Великите души”.
Това може да правите при обикновените
медитация
и размишления, но при по-висшите форми на концентрация и съзерцание това не е достатъчно, там човек се издига в друга област, за което е нужно да си служи с образи.
В такива случаи е хубаво да си представите образа на Христа и да го съзерцавате с Любов и благоговение. Тогава във време на концентрацията човек може да навлезе в един тъмен пояс със съзнанието си, но той не трябва да се страхува. Като го преминете, ще навлезете в областта на една нова Светлина, в която ще изпъкнат нови образи в съзнанието ви.
към текста >>
34.
Дух на Свобода
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учениците от Окултните школи от древни времена досега са употребявали от половин до един час време на ден за размишление и
медитация
, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
• 141 • Дух на Свобода.
Учениците от Окултните школи от древни времена досега са употребявали от половин до един час време на ден за размишление и
медитация
, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
Какво нещо е медитацията? – Размишление върху хубави и красиви неща, които ще се стремите да преживеете в себе си. Това ще повдигне ума и сърцето ви и по този начин ще се свържете с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движите обикновено. Като медитира, човек най-първо трябва да се спре върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание.
към текста >>
Какво нещо е
медитацията
?
• 141 • Дух на Свобода. Учениците от Окултните школи от древни времена досега са употребявали от половин до един час време на ден за размишление и медитация, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
Какво нещо е
медитацията
?
– Размишление върху хубави и красиви неща, които ще се стремите да преживеете в себе си. Това ще повдигне ума и сърцето ви и по този начин ще се свържете с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движите обикновено. Като медитира, човек най-първо трябва да се спре върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на Свобода.
към текста >>
35.
Медитацията и размишлението като метод за връзка с Разумните същества
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 213 •
Медитацията
и размишлението като метод за връзка с Разумните същества.
• 213 •
Медитацията
и размишлението като метод за връзка с Разумните същества.
Учениците от древни времена досега са употребявали от половин до един час на ден за размишление и медитация, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят. Какво нещо е медитацията? – Размишление върху хубави, красиви и възвишени неща, които повдигат ума и сърцето на човека и по такъв начин го свързват с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движи обикновено. Като медитира, човек трябва да се спре първо върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание.
към текста >>
Учениците от древни времена досега са употребявали от половин до един час на ден за размишление и
медитация
, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
• 213 • Медитацията и размишлението като метод за връзка с Разумните същества.
Учениците от древни времена досега са употребявали от половин до един час на ден за размишление и
медитация
, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
Какво нещо е медитацията? – Размишление върху хубави, красиви и възвишени неща, които повдигат ума и сърцето на човека и по такъв начин го свързват с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движи обикновено. Като медитира, човек трябва да се спре първо върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на Свобода.
към текста >>
Какво нещо е
медитацията
?
• 213 • Медитацията и размишлението като метод за връзка с Разумните същества. Учениците от древни времена досега са употребявали от половин до един час на ден за размишление и медитация, за да се свържат с Разумните същества от Невидимия свят.
Какво нещо е
медитацията
?
– Размишление върху хубави, красиви и възвишени неща, които повдигат ума и сърцето на човека и по такъв начин го свързват с по-високи, по-възвишени светове от този, в който се движи обикновено. Като медитира, човек трябва да се спре първо върху своите добри страни и после върху лошите с цел да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на Свобода.
към текста >>
36.
Медитация върху дъгата
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 303 •
Медитация
върху дъгата.
• 303 •
Медитация
върху дъгата.
Сега ще ви дам едно естествено упражнение – медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една година, на други – две, на трети – три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време. Това зависи от способността на ученика да се концентрира.
към текста >>
Сега ще ви дам едно естествено упражнение –
медитация
върху дъгата.
• 303 • Медитация върху дъгата.
Сега ще ви дам едно естествено упражнение –
медитация
върху дъгата.
Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една година, на други – две, на трети – три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време. Това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина.
към текста >>
Най-доброто време за
медитация
е сутрин или при всяко добро разположение на духа.
Или на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито и положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в Природата. Като медитирате по десет-петнадесет минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образът на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, за да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време като си я представяте умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в Природата – жива, реална.
Най-доброто време за
медитация
е сутрин или при всяко добро разположение на духа.
За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, може да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си.
към текста >>
37.
Тайна молитва и медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 304 • Тайна молитва и
медитация
.
• 304 • Тайна молитва и
медитация
.
Какво означава тайната молитва? – Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление.
към текста >>
Медитация
и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават.
Какво означава тайната молитва? – Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление.
Медитация
и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават.
Обаче вие сами ще намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи, тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето – източникът на Живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на Живота.
към текста >>
38.
ЗАКОНЪТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЧОВЕКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
РАЗМИШЛЕНИЕ, КОНЦЕНТРАЦИЯ, СЪЗЕРЦАНИЕ,
МЕДИТАЦИЯ
РАЗМИШЛЕНИЕ, КОНЦЕНТРАЦИЯ, СЪЗЕРЦАНИЕ,
МЕДИТАЦИЯ
(продължение) • 533 • Законът за съответствията във връзка с човека. Дръжте в ума си следната мисъл: когато стомахът работи добре, тялото е здраво; когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав.
към текста >>
39.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока
медитация
и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
В човека представя низшето Аз и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - низшата човешка природа. Като господар на низшия Аз той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човешкото тяло тя е под влияние на Сатурн. Под костна система в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, така и в земния той представя слуха.
Ето защо предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока
медитация
и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово. Сатурн е планетата на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота, и уединението.
към текста >>
40.
54. НА ФОКУС
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Чрез
медитация
, чрез непрестанен стремеж към тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят.
Ние сме в своего рода огън, който ни пречиства чрез изгаряне старото в нас. За да избегнем големите страдания, нужно е да извършим нова нагласа на съзнанието си. "На фокус" е да поставим за център на живота и съзнанието си най-съществената реалност, която е невидима и неосезаема за физическия човек, но абсолютно реална за душата. Това е нейната среда, онзи жизнен океан, в който тя съществува, както ние във въздуха. Време е съзнанието ни да се свърже с тези по- висши енергии, тези високи полета на живота, населявани от нашите старши братя, които ръководят развитието ни.
Чрез
медитация
, чрез непрестанен стремеж към тези съзнателни ръководители ние постигаме съзнанието "на фокус", за което ни говори Учителят.
Започваме да съзнаваме, че нито любовта ни е била любов, нито истината ни е била истина, а всичко живо сме подчинявали на физическия човек за повече блага и удобства в живота. Любовта ни към един човек е изключвала всички други, а истинската любов не познава граници — тя включва всички и всичко. Да обичаме без обект на Земята е да издигнем любовта до космичните й възможности. Тя е космична сила и чака да излезе човек от люлката на живота и придобие крила, чрез които ще литне към нейните висини. Изпълнение на Волята на Бога е приложението на великата любов в ежедневния ни живот.
към текста >>
41.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата,
медитацията
, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др.
Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П.
Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата,
медитацията
, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др.
10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати.
към текста >>
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока
медитация
, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора.
И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока
медитация
, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
42.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
- Константин Златев
Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на
медитация
.
От езотерични позиции Възраждането би могло да бъде дефинирано като процес на оплодяване и връзване на плодовете на Духа. Тази фаза на вътрешната трансформация е обяснена от Учителя на ББ по следния начин: "След като е спасен, човек е посаден като семе в земята, за да се разцъфти и да даде плод. Като плод той се възражда за нов живот. Първо трябва да станеш плод и само тогава можеш да съграждаш новия живот в себе си." Някак неусетно пилигримът по духовния Път се превръща в доброволен служител на Божията нива. Той започва да работи върху нея с безкрайна Любов и търпение, систематично, плодоносно и без всякаква показност.
Окултният ученик придружава работата за Божественото и с по-интензивна практика на
медитация
.
Възраждането предполага повече работа с езотеричните формули и с молитвата. За този вид духовна изява Учителят П Дънов споделя: "Молитвата е най- великата дейност на земята." Особено важно условие е усърдието и постоянството на ученика. Неговият молитвен подвиг може да му предостави дори власт над тъмните сили. Но макар и толкова важна, молитвата не е достатъчна сама по себе си. Нужна е и упорита работа над самия себе си, за окончателно изкореняване на всички слабости и духовни недъзи.
към текста >>
43.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична
медитация
.
Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична
медитация
.
Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса.
към текста >>
Само тогава колективната
медитация
(каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности.
Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения.
Само тогава колективната
медитация
(каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности.
Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето.
към текста >>
Както е известно, колективната динамична
медитация
представлява съвместно преживяване.
Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности.
Както е известно, колективната динамична
медитация
представлява съвместно преживяване.
Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни.
към текста >>
44.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Константин Златев
Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и
медитация
.
И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ. Тя е израз на нашите хубави чувства."
Не липсват моменти, когато духовният Учител се оттегля в усамотение и в тишината на вътрешното си вглъбение се отдава на размисъл, концентрация, съзерцание и
медитация
.
След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."
към текста >>
Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и
медитацията
са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото.
След подобна работа с Духа той се завръща сред последователите си озарен от нова светлина, изпълнен с нова вътрешна сила, с нови планове и идеи. За тези мигове на контакт с най-фините зони на Битието той споделя: "Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. ...В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен."
Според него молитвата, размишлението, концентрацията, съзерцанието и
медитацията
са важни методи за духовно израстване и общуване със селенията на Божественото.
Най-краткият път към Бога е обаче без съмнение Любовта - първата и най-великата заповед в Христовото благовестие. Свещени са миговете, в които Учителят П. Дънов говори за Бога - Великото Разумно Начало във Вселената. Словото му става особено проникновено, той бива озарен от бликаща вътрешна светлина: "Господ, за Когото ви говоря, е жив в цялата природа, Той я прониква и организира и действа във всички същества. Той говори във всяка душа, във всяко сърце.
към текста >>
45.
XVI. МОЛИТВАТА
- Константин Златев
Висша форма на молитвата е
медитацията
.
Учението на Бялото братство (ББ) в неговата редакция, представена пред българския народ и планетарното човечество от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), отделя също така значително внимание на молитвата като същност, съдържание и цели, както и на молитвения живот на окултния ученик. Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – „Добрата молитва“ – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят. Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
Висша форма на молитвата е
медитацията
.
Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели. Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време.
към текста >>
46.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и
медитация
.
„Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия." Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service.
В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и
медитация
.
Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде.
към текста >>
Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на
медитация
, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята.
Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на
медитация
, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."
към текста >>
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена
медитация
.
Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена
медитация
.
Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева".
към текста >>
Така разбрах какво е
медитацията
при Учителя."
Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам.
Така разбрах какво е
медитацията
при Учителя."
Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности.
към текста >>
47.
Как намерих Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В източните школи светът е майа, илюзия, от която ние трябва да се освободим по пътя на вътрешна работа,
медитация
, размишление, и да постигнем нирваната.
Смятах, че официалната наука няма какво да ми даде. През 1928 г. напуснах американския институт и се установих да живея на Изгрева в селището на дъновистите, както го наричаха. Преселих се на Изгрева, защото смятах, че там ще мога най-добре да опозная носителя на новото знание, в чието лице открих моя гуру. Под влияние на теософската литература и индуското учение смятах, че смисълът на тоя живот е да се откъснеш от майата (външния свят) и да се стремиш към нирвана.
В източните школи светът е майа, илюзия, от която ние трябва да се освободим по пътя на вътрешна работа,
медитация
, размишление, и да постигнем нирваната.
Това очаквах да намеря на Изгрева, т.е. смятах, че само ще медитирам и съзерцавам. Но учението на Учителя Петър Дънов беше различно от това мое разбиране. Лекциите в окултните класове (общ и младежки) се държаха в 5 ч. сутринта, след което всеки отиваше на своята работа в София, която беше на 4 км от селището.
към текста >>
48.
Къде е щастието?
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието,
медитацията
на философа.
А хармонията - това е любовта... Музиката, дори и за кратко, е отлично средство да ни издигне над ниското, земното, суетното и да ни пренесе в царството на духа, хармонията, в царството на Бога. Стига само да е изпълнена от добър музикант, и то от тъй чисто сърце, че да тупти в хармония, в любов към всичко живо - към хора, животни, растения. От такова лице, което не би могло да прегази пречупено, смачкано цвете. Музиката, изпълнена от него, би била наистина Божествена. Такава музика, слушана често, би ни приближила до Бога.
Третото средство е молитвата на християнина или съзерцанието,
медитацията
на философа.
Когато говорим за молитвата на християнина, нямам предвид просещата, а тази, която не цели нищо друго освен контакт, съединение с Бога. Която премахва всякаква преграда и ние се сливаме с вечния всепроникващ живот. Съзерцанието, молитвата са особено необходими тогава, когато живеем в атмосфера, напоена с мръсни, нисши, плътски мисли, чувства и желания. Тя действа на духа, тъй както действа топлата баня на тялото. И както банята е необходима, ако искаме да поддържаме тялото си чисто, така и молитвата, съзерцанието е необходимо, ако искаме да поддържаме духа си чист, неопетнен и съвестта си чувствителна и будна.
към текста >>
49.
И тръгна Словото по света...
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация,
медитация
и др.
На другия ден тя дойде и остана няколко дни при мен. Имахме възможност да посрещаме изгрева заедно, да играем Паневритмия, да обиколим върховете. Молехме се и медитирахме заедно и тя каза, че е обиколила почти цял свят заедно с една група англичани, които са посещавали свети места по Земята. В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център. Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител.
В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация,
медитация
и др.
Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер.
към текста >>
50.
Медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
Медитация
Медитация
Видим и невидим 15 6 Говорът на Бога 206 Дух на Свобода 141 За “Пътят на ученика” 2 2 5 Изявлението на Духа 1 9 6
към текста >>
Медитация
върху дъгата 3 0 3
Видим и невидим 15 6 Говорът на Бога 206 Дух на Свобода 141 За “Пътят на ученика” 2 2 5 Изявлението на Духа 1 9 6
Медитация
върху дъгата 3 0 3
Медитацията и размишлението за връзка с Разумните същества 213 Метод за намиране на светлата точка в съзнанието 3 9 3 Метод за проучване на Евангелието 5 2 6 Новороденият 157 Образът на Христос 1 3 3
към текста >>
Медитацията
и размишлението за връзка с Разумните същества 213
Говорът на Бога 206 Дух на Свобода 141 За “Пътят на ученика” 2 2 5 Изявлението на Духа 1 9 6 Медитация върху дъгата 3 0 3
Медитацията
и размишлението за връзка с Разумните същества 213
Метод за намиране на светлата точка в съзнанието 3 9 3 Метод за проучване на Евангелието 5 2 6 Новороденият 157 Образът на Христос 1 3 3 Пентаграмът като метод за работа 4 1 7
към текста >>
Тайна молитва и
медитация
3 0 4
Развиване на благородно сърце 4 8 8 Развиване на интуицията на ученика 3 8 2 Светлата точка в съзнанието 3 9 1 Свещената дума Аум-Амин-Амон-Ум 2 0 5 Символите на Природата 451
Тайна молитва и
медитация
3 0 4
Упражнение за наблюдение на Луната 4 8 9 Човек и Възвишените същества при четене на беседите 1 0
към текста >>
51.
Молитва
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тайна молитва и
медитация
3 0 4
Резултат на Живота 8 9 Самовглъбяване 13 9 Светлина и Топлина на безсмъртието 8 3 Скришната стаичка 6 8 Стимулът на молитвата 7 7
Тайна молитва и
медитация
3 0 4
Тайните 9 1 Трите изисквания 10 0 Тържественият момент 9 0 Укрепване чрез молитва 8 2 Упование в Разумното 7 9
към текста >>
52.
Размишление
- Влад Пашов (1902- 1974)
Медитацията
и размишлението за връзка с Разумните същества 213
Изкушения при приложението 2 5 6 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9 Магическата сила на мисълта 1 6 6 Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9
Медитацията
и размишлението за връзка с Разумните същества 213
Метод за запазване равновесието на силите 1 8 6 Метод за обновяване 1 9 0 Метод за предаване на мисълта 3 9 8 Метод за развиване на милосърдието 444 Метод за развиване на различни центрове и способности 361
към текста >>
53.
Медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
Медитация
Медитация
“Отче наш” 810 “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен” 783 Бог, Природа и човек 953 Божият глас 827 В съгласие с общия пулс на Живата Природа 833
към текста >>
54.
Съдържание
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Съдържание Увод Човек Бог Вселена Прераждане Карма Новият Човек Бялото Братство Учителя Беседите Ученикът Чистота
Медитация
Молитва Съсредоточение Съзерцание Силата на вярата Един Бог Една Религия Единно Човечество Един общочовешки език Към природата!
Съдържание Увод Човек Бог Вселена Прераждане Карма Новият Човек Бялото Братство Учителя Беседите Ученикът Чистота
Медитация
Молитва Съсредоточение Съзерцание Силата на вярата Един Бог Една Религия Единно Човечество Един общочовешки език Към природата!
към текста >>
55.
Медитация
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Медитация
Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е
медитацията
.
Медитация
Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е
медитацията
.
Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва.
към текста >>
Медитацията
има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено
медитацията
е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията.
Медитацията
има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено
медитацията
е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека.
Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера.
към текста >>
Основната черта на
медитацията
, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека.
Основната черта на
медитацията
, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание.
към текста >>
Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на
медитацията
.
Медитация Един от най-важните методи, които ученикът употребява в процеса на своята вътрешна работа за своето очистване и издигане, това е медитацията. Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа.
Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на
медитацията
.
Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание.
към текста >>
Медитацията
е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера.
Медитацията има различни форми, някои от които се приближават до молитвата, но обикновено медитацията е дълбоко размишление на сериозни теми засягащи духовния живот на човека. Основната черта на медитацията, това е вдълбочаването в себе си, потърсване извора на истинския, реалния живот в глъбините на своята собствена душа. Немислим е истински дълбок духовен живот, немислими са никакви реални и трайни успехи в този живот без практикуването на медитацията. Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва.
Медитацията
е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера.
От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание. Медитацията е средството, чрез което той постига това.
към текста >>
Медитацията
е средството, чрез което той постига това.
Обикновения живот на човека със своите дребнави грижи, вълнения и преживявания обвива неговото съзнание с един тъмен облак от нисши мисли и чувства, който не допуска да проникнат до него лъчите на свърхсъзнанието, носещи светлината на висшия духовен живот. По такъв начин в огромната част от своето -будно състояние, човек фактически се намира в тъмнина, в спящо състояние по отношение на по-висшия духовен живот, той е сляп и глух за възвишените мисли и чувства, той е неспособен за възвишени преживявания, той не може да долови истината, която Духът му нашепва. Медитацията е именно това усилие, което човек прави за да разкъса облака на нисши преживявания, на дребнави мисли и чувства, който го е обгърнал и да издигне своето съзнание в една по-висша сфера. От силата и продължителността на усилието, което един човек прави, зависи и степента, до която ще се издигне неговото съзнание. Но, така или иначе, всеки един човек, ако желае, може да трансформира, в по-малка или по голяма степен, състоянието на своето съзнание.
Медитацията
е средството, чрез което той постига това.
към текста >>
56.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Медитация
: Вдишване, Прозрение, Пентаграма.
Той се наричаше „Универсално събуждане“ и беше свързан със сливането на братята и сестрите със силите на природата, които те бяха осъзнали през първия цикъл, т.е. със самия Бог. Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към реалностите на ежедневния им живот. Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или възлизане, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце. Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева.
Медитация
: Вдишване, Прозрение, Пентаграма.
Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр. Екскурзиите, или по-скоро планинарството, беше главното хоби на Белите братя. Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата. Някои от маршрутите бяха дадени от самия Учител. Част от тях бяха лесни, като екскурзията над село Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час.
към текста >>
57.
И така ...
- Атанас Славов
Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици,
медитацията
се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение.
Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна.
Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици,
медитацията
се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение.
Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете.
към текста >>
58.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си
медитация
, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго.
И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си
медитация
, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>
59.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че
медитацията
сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук.
Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее. Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира. Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека.
В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че
медитацията
сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук.
Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата. Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда. Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа.
към текста >>
60.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и
медитация
.
С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп. „Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества.
Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и
медитация
.
Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана. Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в библиотеката, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема. Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество. Петър се учуди не само на наблюдателността и точността й, но и на нещо друго, което го завари неподготвен.
към текста >>
Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на
медитацията
... В Дрю не беше така.
* През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение. Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото.
Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на
медитацията
... В Дрю не беше така.
Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа. Отсреща фасада. На тротоара тежките жители на Бийкън Хил, с които не можеш да се изравниш. В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре.
към текста >>
В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с
медитацията
си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб.
Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа. Отсреща фасада. На тротоара тежките жители на Бийкън Хил, с които не можеш да се изравниш. В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре.
В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с
медитацията
си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб.
* За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува.
към текста >>
61.
17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София
- Георги Христов
След тая
медитация
ще се произнасят думите: „Бог да въдвори Своето Царство на земята между нас.“ Мястото и условията няма да се гледат.
Хладно и студено - не, да не се разхладява никоя част на тялото. Ще употребите едно правило: Всеки неделен ден със специалния наряд преди изгрев на Слънцето ще мислите върху: 1. Любовта - какво влияние указва в живота върху тялото, сърцето, ума и волята; 2. Мъдростта - каква светлина внася в тялото, сърцето, ума и волята; 3. Истината - каква сила внася в тялото, сърцето, ума и волята; 4.
След тая
медитация
ще се произнасят думите: „Бог да въдвори Своето Царство на земята между нас.“ Мястото и условията няма да се гледат.
Продължителността на медитацията ще бъде по чувство. Всички вие през всеки месец ще си пишете по едно писмо. Съдържанието да е много избрано, но не официално. Може да се пише и някой стих. Това ще бъде до събора33.
към текста >>
Продължителността на
медитацията
ще бъде по чувство.
Ще употребите едно правило: Всеки неделен ден със специалния наряд преди изгрев на Слънцето ще мислите върху: 1. Любовта - какво влияние указва в живота върху тялото, сърцето, ума и волята; 2. Мъдростта - каква светлина внася в тялото, сърцето, ума и волята; 3. Истината - каква сила внася в тялото, сърцето, ума и волята; 4. След тая медитация ще се произнасят думите: „Бог да въдвори Своето Царство на земята между нас.“ Мястото и условията няма да се гледат.
Продължителността на
медитацията
ще бъде по чувство.
Всички вие през всеки месец ще си пишете по едно писмо. Съдържанието да е много избрано, но не официално. Може да се пише и някой стих. Това ще бъде до събора33. То е едно добро средство, ще се упражните в постоянна връзка.
към текста >>
62.
Кръстю Тулешков
- Георги Христов
Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и
медитация
.
Друг път сам Кръстю ми разказа следната случка. Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него.
Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и
медитация
.
Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав. Той не обичаше да се подчинява на всички Жечови наредби, макар и най-добросъвестно да извършваше работата си. Ако Жечо определяше на всеки един от нас норма, т. е. площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и по-голямо пространство и го ожънваше за по-късо време.
към текста >>
63.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и
медитация
върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла.
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и
медитация
върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>
Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна
медитация
и молитва - синтез, наречен Паневритмия.
От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна
медитация
и молитва - синтез, наречен Паневритмия.
Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи. Естествено една такава могъща дейност на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) създава десетки хиляди последователи по цяла България и по-късно - десетки духовни центрове по цял свят.
към текста >>
дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и
медитация
върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията.
Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух. Бодхисатвата на XX век е посланик на Светия Дух на Земята; ето защо той има правото да изрази своето ново проявление чрез Пентаграм. Можемда направим изво да, чепратеникътна Ложата наБодхисатвите през XX век - Учителя Беинса Дуно обновява формата на Пентаграма и го превръща в основен метод на своята съвременна Езотерико-християнска Школа. 7.9. Завета на цветните лъчи на Светлината е методът, който Учителя Беинса Дуно лично получава от Христос, преминавайки критично изпитание.109 Той постига нова степен на посвещение в Христос и през 1912 г.
дарява на човечеството универсален метод за облагородяване с добродетели на душата и Етерното тяло чрез размишление и
медитация
върху специално светлинно-цветово подбрани текстове от Книгата Господня - Библията.
Словото на Бога, записано през вековете в юдео-християнската Свещена книга, има свой спектрален код. Именно Бодхисатвата, който конкретно написа книгата, пронизала по-късно смислово Евангелието от Матея110, сега работи за реализацията на сияещото в мека духовна виделина Етерно пришествие и ни разкрива как посредством багрите на дъгата (външните етерни форми) и душевните добродетели (вътрешното етерно съдържание и силови потоци) се проявяват самите Възвишени творци на Светлината - Духовете на Огъня и Светлина.111 Учителя Петър Дънов ни учи, че различните видове външна светлина са само дрехи на духовни принципи - Същества (Духът на Любовта, Духът на Живота, Духът на Светостта, Духът на Мъдростта, Духът на Вечността, Духът на Истината, Духът на Силата и т.н./ От тях извират добродетели, жизнено необходими в настоящето за ученика, тръгнал по стъпките на възкръсналия Господ. Излъчвайки този нов Христов метод през 1912 г. (в периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние на Бодхисатва Майтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация)112, Учителя Беинса Дуно казва: „Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо до физическото поле. И Той присъства тази година на събора.
към текста >>
Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична
медитация
върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията.
От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия.
Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична
медитация
върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията.
Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея. Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити. В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това.
към текста >>
НАГОРЕ
