Търсене в текстове за 'Материалното'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 102 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова.
На 9 септември 1935 г. Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя. В Боровец натоварихме багажа на коне и поехме пеш към върха. По пътя, във време на почивките, имахме интересни разговори с Учителя. Ето някои съхранени мисли от тях. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото. Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро. Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил.
към текста >>

2. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

Даването не е само в материалното, но и в добрите мисли.
Защо Слънцето е учено, защо е умно? Защото навсякъде дава. Скържавостта замразява, а щедростта – размразява. Няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да дава, но да знае кога да дава. И ученият нека отиде при тези, които нямат знание и да им го даде. Даването не е само в материалното, но и в добрите мисли. Пожеланието е също даване. Например, като кажеш някому добра дума, то е пак даване. Има външно даване – чрез постъпки и като говориш някому полезни неща; обаче има и вътрешно даване, което е изливане на благословение от твоята душа към другите. Щедро дете е това, което като му дадат една ябълка, ще я сподели със своите другари. Когато дойдат черешите, срещнете ли някой приятел, дайте с шепи от тях.
към текста >>

3. 3_29 ) Човек е микрокосмос - Боян Боев (1883 – 1963)

В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото.
Учителя каза: Това значи, че сте много самостоятелен и домашните не са упражнявали влияние върху Вас. Когато умствената и животната линия се съединяват горе, това е добро, това показва влиянието на родителите, на разумността в индивида. Сърдечната линия почва от Юпитеровия хълм и слиза към материалния свят. А умствената линия – обратно: почва от физическия свят, черпи своите сокове оттам и отива към Божествения свят. В сърдечната линия енергията слиза от Небето към Земята, а в умствената се качва от материалното към Божественото. По сърдечната линия ние вече знаем какво е състоянието на организма. Когато горният край на умствената линия е разклонен, това показва енергия. Щом направим подобрение в умствената и сърдечната линия, това е признак, че можем да преодолеем мъчнотиите. Сатурновата линия, линията на съдбата, е равнодействаща. Тя показва каква работа са извършили умът, сърцето и волята.
към текста >>

4. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването.
Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата. По стила на беседата ще кажа, че едно дете може да говори логически, като заучи някое стихотворение; да говори човек логически не е мъчна работа, има известни правила, които ще заучи и готово. Нещата в Природата логически ли са наредени?
към текста >>

5. 5) Българският народ и твърдостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото.
Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението.
към текста >>

6. Някои организационни въпроси - Боян Боев (1883 – 1963)

В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище.
Някои организационни въпроси По въпроса, кои ученици да следват в професионални училища, Учителят казва следното: „Ония ученици, които не проявяват влечение към общото образование, а чувстват влечение към някоя професия, те постъпват в професионално училище.” В този случай материалното положение да не е причина за постъпване в професионално училище. А днес главният повод за прекъсване гимназията и постъпване в професионално училище - това са материалните средства. Всеки, който няма средства за следване в гимназия, постъпва отрано в някое професионално училище. Трябва да се измени характерът, програмата на самите професионални училища. Обществото се нуждае от хора с обща духовна култура, с достатъчно широко общо образование. Само така може да се повдигне културното ниво на народа.
към текста >>

Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето.
Един по-образован човек много по-лесно, по-бързо и с по-тънък усет ще схване професията, ще вложи в нея по-голямо творчество, естетичен вкус, по-голяма сръчност, съобразителност, наблюдателност, предприемчивост и пр. Много деца, макар и даровити, поради мизерията, в която живеят, не могат да добият по-голямо образование от първоначалното и прогимназиалното. Така се погребват много таланти, които могат да бъдат полезни на обществото, на народа. Даже много деца поради мизерия не могат да завършат и първоначално училище, а камо ли да следват по-нататък. Тия деца, които могат да учат, които имат дарби, любов и влечение към наука, към общо или специално образование, да не се лишават от него поради материални причини. Значи, дарбите, способностите и влечението трябва да решат въпроса, а не материалното положение на детето. Общият принцип в това отношение трябва да бъде: на всички деца образование до край според техните способности. Ако едно дете е склонно към по-нататъшно образование и няма материални средства, трябва да го подкрепят общината и държавата. Това е един от начините, по който ще се съдейства най-ефикасно на даровитите и изобщо на способните деца. Някои говорят против общото образование и искат юношата по-скоро да влезе и участва в стопанския живот на страната. На това може да се отговори следното:
към текста >>

7. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Така детето чрез преминаване от материалното към духовното вече одухотворява материалното.
Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание. За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи символи и алегории. Превеждаме околни явления, които наблюдаваме, за да обясним висши истини. Така детето чрез преминаване от материалното към духовното вече одухотворява материалното. Разбира се, хубаво е тези преводи да не се вмъкват изкуствено в детския живот, но да се явят като нещо естествено. За тази цел трябва да се постъпва по следния начин: когато детето се натъкне на известни явления в природата било в градината, в гората или планината - от начало самото явление трябва да се проучи всестранно от гледището на природознанието, и след това туй явление може да се използва, за да се направи преводът; например когато детето при разходка срещне лепкав карамфил, ще се направи преводът. В такива случаи преводите ще бъдат по-интересни. Тук ще дадем няколко примера за приложение на този метод. Посочените тук примери са представени в проста форма, но те могат да се разбият като разкази или приказки с действащи лица, разговори и др.
към текста >>

8. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата.
Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте? ” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда.
към текста >>

9. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория.
То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето.
към текста >>

10. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари." Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко." Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение." Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах." И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>

11. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това богатство е много по-голямо от материалното.
Под „чистота" се разбира не само физическа, външна чистота, чистота на тялото и дрехите, но се разбира преди всичко чистота в мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да избягва нечисти мисли, чувства от низш характер. С това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата.
към текста >>

12. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива.
Първи стъпки на ученика – II Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички.
към текста >>

13. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

През време на почивките из пътя Учителя каза: "Които уповава на материалното, в края на краищата той непременно ще се разочарова.
НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. Пристигнахме на Боровец (Чам Кория), натоварихме багажа на коне и потеглихме пеш към Мусала. През време на почивките из пътя Учителя каза: "Които уповава на материалното, в края на краищата той непременно ще се разочарова. Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха.
към текста >>

14. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива.
Първи стъпки на ученика – II Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот. Една семка, заровена в земята, като се стопли времето, пуща коренчета, стебло, което се стреми към слънцето, после идат клоните, листата, цветовете, плодовете. Значи растението си служи с два метода - стреми се към земята и към слънцето. Човекът също трябва да има две посоки на растене. Освен към материалното, човек трябва да се стреми и към Божественото, така той правилно ще се развива. Като се стремим към материалния свят, ние изучаваме и неговите материални закони. Както растението не може да направи нищо без слънчевата енергия, така и човек нищо не може да направи без Бога. Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички.
към текста >>

15. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Това богатство е много по-голямо от материалното.
Под „чистота” се разбира не само физическа, външна чистота, чистота на тялото и дрехите, но се разбира преди всичко чистота в мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да избягва нечисти мисли, чувства от низш характер. С това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата.
към текста >>

16. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил.
Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването.
към текста >>

17. 079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат.
Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно.
към текста >>

Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното.
Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно. Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност.
към текста >>

Материалното и духовното са едно и също нещо.
Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде - вътре и вън от стаята. Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно. Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност. Онзи свят и този свят са един свят.
към текста >>

18. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни.
Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава сила, която човек използва само за себе си. Във висшите си оттенъци жълтата краска означава интелигентност в услуга на човечеството, а виолетовата - сила, употребена за благото на другите.
към текста >>

19. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на.
Сега желая да ви изложа една екскурзия е Учителя до Мусала. На 9 септември 1935 година Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния.
към текста >>

20. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата 11 юли 1864 година раждането на Учителя, изгряването на звездата на великото дело, делото на освобождаването на човечеството от материалния и духовния гнет, от материалното и духовно робство.
от сестра Паша Тодорова Братска вечеря, 27 декември 1954 г. Драги братя и сестри и драги гости, Тази вечер ще изнеса живи и светли спомени от живота и делото на нашия любим Учител по случай десетгодишнината от неговото заминаване деня 27 декември 1944 г. статична дата, която не расте, не цъфти и плод не дава. Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата 11 юли 1864 година раждането на Учителя, изгряването на звездата на великото дело, делото на освобождаването на човечеството от материалния и духовния гнет, от материалното и духовно робство. Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре.
към текста >>

21. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

- Съживил съм ги от смъртта, материалното положение съм оправил, дълговете им съм плащал, а в замяна нищо не съм взел.
Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която има Учителят към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел. Само съм давал. Какво не съм давал? - Съживил съм ги от смъртта, материалното положение съм оправил, дълговете им съм плащал, а в замяна нищо не съм взел. Така аз разбирам любовта - в даването. Нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Ето как ще стане побратимяването. Върху стила на беседите ще кажа: Едно дете може да говори много логично, като заучи някое стихотворение. Да говори човек логично, не е мъчна работа.
към текста >>

22. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята и второ, че нейното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението.
Затова влиянието на Луната при перихелий е много по-силно, отколкото при афелий. При перихелий за едно денонощие тя изминава около 14-15°, а при афелий - около 12°. Малкият размер на Луната показва, че макар влиянието й да е силно, то засяга предимно обикновените и повърхностни прояви у човека, било интелектуални, емоционални или творчески. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Средната плътност на лунното вещество е 3.33 по-голяма от тази на водата, докато на Земята тя е 5.5. Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята и второ, че нейното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Около оста си Луната се върти бавно: едно завъртване по отношение на звездите тя прави за 27.25 денонощия, което е т. нар. сидеричен месец. По отношение на земния наблюдател лунното завъртване е за 29.5 денонощия, което е т. нар. синодичен месец. С бавното си въртене Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост.
към текста >>

23. ЛУНЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лунното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението.
Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Такива личности обичат мек диван, чашка кафе, лек, спокоен и приятен разговор. Общителни са, любезни и разположени. Най-подходящи са за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни и добросъвестни; добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези си качества хората под силното влияние на Луната са добри другари в живота, особено жените: сладко се усмихват, стараят се да се понравят, погледът им е привлекателен и търсят силен мъж, когото да чувстват като закрилник. Лунното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост. Дава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения. Активността на Звездното тяло при Лунните типове е слабо и затова обичат да се излежават, а когато станат от сън, дълго се чувствуват морни. Лесно споделят впечатленията си и всичко, което ги вълнува, без каквато и да е било сериозност и задълбоченост.
към текста >>

24. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това.
Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена.
към текста >>

25. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание.
Но онези, които запазили и развили християнската традиция в нейната най-чиста форма, били братята на Свети Йоан от Ерусалим, които се пръснали в цяла Европа. Тя се увековечила у тях в най-голяма тайна в сянката на манастирите, чрез метода на медитацията и Посвещението, основани от Евангелието на Йоана. Те имали като правило да прибавят пламенността на религиозното чувство към медитацията и за целта имали идването на Царството Божие на Земята чрез приложението на Любовта. Към петнадесети век християнският езотеризъм, винаги вдъхновяван от същата традиция, взел светско- научен характер под влияние на Кабалата и алхимията, които дошли да внесат нов квас в западното съзнание, пресъхнало от заблудите на схоластиката. Тогава именно, се явил Християн Розенкройц, който отишъл в Египет и в Индия, за да намери някакъв синтез между източното и западното Посвещение. Резултат от този труд било основаването на розенкройцерския орден, който трябвало да пази в най-строга и най-дълбока тайна духовната Истина на окултната наука до времето, когато официалната наука ще открие чрез своя метод, който е физическото наблюдение, материалното единство на Вселената, органичната еволюция на съществата и състояния на съзнанието по-високи от обикновеното човешко съзнание. Такова било завещанието на Християн Розенкройц, оставено на учениците му. Когато това е било постигнато от науката, главните Истини на окултната наука - учението за планетната еволюция, учението за превъплъщението и единството на религиите бяха разгласени в света. В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове.
към текста >>

26. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света.
Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ. Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние на света, когато се явява Светлината като последствие на самоограничението на Бога, на безграничното съзнание и начало на един световен период. А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е.
към текста >>

Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ."
А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е.
към текста >>

27. Учението на Кабала за човека - Влад Пашов (1902- 1974)

1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш.
Учението на Кабала за човека Кабала учи, че човекът представя от само себе си също такъв свят, както и вселената, откъдето той е получил името микрокосмос, в противовес на макрокосмоса - вселената. Според Кабала човек се състои от три главни части: 1.Субстанция нисша, непредставляваща материално тяло, но начало, определящо материалното тяло, което е наречено Нефеш. 2. Субстанция висша, Божествената искра - душата според ученията на всички идеалисти и спиритуалисти, или Духът под терминологията на окултистите, която е наречена Нешама. 3. Тези два принципа са толкова разнородни по отношение един към друг, щото не могат да дойдат във взаимно сношение без едно трето начало, представящо тяхна съставна част и служещо за съединение между тях. Това трето начало, посредникът между двете първи, учените го наричат живот, философите го наричат ум, а окултистите го наричат душа. Това начало е наречено Руах. Тези три начала съответству- ват приблизително на това, което съвременните учени наричат тяло, живот и воля.
към текста >>

28. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност.
Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност. Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят. От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението.
към текста >>

29. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Първата се състои в това, че Божественото постепенно намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в Нешама и Руах и по такъв начин Нефеш губи силата, посредством която се оживява материалното тяло, вследствие на което настъпва смъртта.
Душата по време на смъртта и след смъртта Според Кабала, смъртта на човека представя само преминаване в нова форма на съществувание. Човек е призван да се върне окончателно в лоното на Бога, но такова съединение е невъзможно при настоящите условия, вследствие на грубите материални обвивки на неговото тяло. Това състояние, както и всичко духовно в човека, трябва да се подложи на неизбежно пречистване, за да достигне степента на най-висока духовност, която е необходима за новия живот. Кабала различава два вида причини, които довеждат смъртта. Първата се състои в това, че Божественото постепенно намалява или рязко прекъсва своето постоянно вливане в Нешама и Руах и по такъв начин Нефеш губи силата, посредством която се оживява материалното тяло, вследствие на което настъпва смъртта. Зохар нарича този род смърт „Смърт нагоре, или отвътре навън". Втората причина може да бъде наречена „смърт отдолу или отвън навътре". Тя се състои в това, че тялото се разстройва под влияние на смущенията или каквато и да е повреда на Духа, лишавайки се от възможността да получава отгоре необходимото възбуждащо влияние на Нефеш, Руах или Нешама. При това, тъй като всяко от трите начала на човека има в неговото тяло свое собствено седалище, и когато то не действува по начин, съответствуващ на неговата духовност и вследствие на това, че всички тези три начала са свързани с тялото в различни периоди на неговия живот, затова те в различни моменти и в обратен ред напускат тялото. От това следва, че процесът на смъртта продължава много повече, отколкото се предполага.
към текста >>

Нешама, който има седалището си в мозъка, в качеството си на висше духовно жизнено начало е съединен чрез мозъка с материалното тяло.
Зохар нарича този род смърт „Смърт нагоре, или отвътре навън". Втората причина може да бъде наречена „смърт отдолу или отвън навътре". Тя се състои в това, че тялото се разстройва под влияние на смущенията или каквато и да е повреда на Духа, лишавайки се от възможността да получава отгоре необходимото възбуждащо влияние на Нефеш, Руах или Нешама. При това, тъй като всяко от трите начала на човека има в неговото тяло свое собствено седалище, и когато то не действува по начин, съответствуващ на неговата духовност и вследствие на това, че всички тези три начала са свързани с тялото в различни периоди на неговия живот, затова те в различни моменти и в обратен ред напускат тялото. От това следва, че процесът на смъртта продължава много повече, отколкото се предполага. Нешама, който има седалището си в мозъка, в качеството си на висше духовно жизнено начало е съединен чрез мозъка с материалното тяло. Това съединение се започва с настъпването на половата зрялост. Нешама пръв напуска тялото, обикновено много по-рано от момента, който ние определяме с названието смърт. И човек може дълго време още да живее без присъствието на Нешама. Преди момента на смъртта съставът на умиращия се увеличава с една допълнителна част на най-висшите части на Руах, поради което човек вижда това, което е било скрито от неговите очи през време на живота. Често неговото зрение прониква далече в пространството и той може да види своите покойни родители и приятели.
към текста >>

Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението.
Това последно разделяне не е пълна раздяла, тъй като съставящите човека части никога не могат съвършено да се разделят. Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението. След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около леглото на умиращия. Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека.
към текста >>

30. 3.14. Нахранването на четирите хиляди - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисълта, че Христос не държи на материалното нахранване на народа, а на духовния импулс, който Той дава на човечеството, на това Той иска да обърне внимание на учениците.
Казват му: Седем. Казва им: Не разбирате ли още? " Този разговор на Христа с учениците е залебежителен и много важен. Христос иска да наведе учениците на мисълта, какви велики неща стават пред тях, че един нов импулс влиза в света, който ще преобрази света. Мисълта, че Христос не държи на материалното нахранване на народа, а на духовния импулс, който Той дава на човечеството, на това Той иска да обърне внимание на учениците. Защото Христос не е дошъл на Земята да прави чудеса, за да храни хората, но Той е дошъл на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие и всичко, каквото върши, има отношение към него. Да се вижда само материалната страна на Христовите знамения, това е материалистично разбиране на Евангелията.
към текста >>

31. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота.
Второ горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които изпояждате домовете на вдовиците и правите дълги молитви. Вашата гибел ще бъде толкова по-голяма". Скръбта произхожда от тежестите, които животът носи. Тази скръб произхожда от материалните потребности на живота. Душевно-духовното е подемната сила, която противодейства на чисто материалното, създавайки лекотата в живота. Тежестта на физическия живот се чувства толкова по-силно, колкото повече човек е обеднял духовно. Но в човека има и друга една сила, с помощта на която той носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство.
към текста >>

32. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

материалното тяло, колко ще бъде грубо?
Окото, за което става дума тук, е сърцето, което, когато е чисто, то става око, чрез което човек вижда Бога. И действително след това следва мисълта за сърцето. И продължава Христос: "Ако бъде окото ти лукаво, всичкото тяло тъмно ще бъде. И тъй, ако виделината, която е в тебе, е тъмнина, то тъмнината колко ще е". Казано с други думи, ако Божественото, което е в тебе, в сърцето ти, е потъмняло, то тъмнината, т.е. материалното тяло, колко ще бъде грубо? Тъмнината в случая е символ на материята, която не е обработена. В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане".
към текста >>

33. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин.
Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите. /2;18-29/. В тази Четвърта културна епоха човек е слязъл със своето съзнание напълно на физическото поле. В тази епоха самото Божество става човек, въплътява се, става индивид. Това е епохата, когато самият човек придобива своята индивидуалност. В най-хубавите творения на гръцката скулптура, Божественият идеал се показва в човешка форма. В Рим човешката личност се утвърждава върху материалното поле в понятието гражданин. Тогава се ражда това, което наричаме юридическо право, което определя отношенията между гражданите, както и техните отношения към цялото - към държава и общество. В тази епоха развитието на човечеството, неговото слизане в материята, беше стигнало до една точка, където се изискваше един нов импулс, и гой беше даден чрез проявата на Бога в човешки образ. Затова в Посланието Той казва: "На Ангела на Тиатирската Църква пиши: Така казва Божият Син." Значи на тази епоха Вдъхновителят на Посланията се разкрива като Божи Син. Той е Господарят на Четвъртата културна епоха, както е върховен Господар и Ръководител на цялата човешка еволюция, затова Той казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." Значи, Космичният Аз е слязъл на физическото поле и утвърждава Аза в човека, който работи отвътре за организиране на душевния живот на човека. Това е епохата, в която се утвърждава властта на Аза в човека, затова Вдъхновителят на Посланията казва: "Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца." След това казва: "Който победи, ще му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е.
към текста >>

34. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта.
Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка.
към текста >>

35. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред.
Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното.
към текста >>

36. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е страшна за този, който е привързан към материалното.
В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни. Ако не се издигнеш над земните неща. твоите амбиции ще бъдат покосени като трева на полето. Разлагането на твоето тяло ще стане по-скоро, отколкото очакваш, ако не вървиш в Пътя на Духа. Но не се страхувай, защото Смъртта е преминаване към по-висш живот за онзи, който върви в Пътя на Духа. Тя е страшна за този, който е привързан към материалното. Доброволното освобождаване от инстинктите на материята чрез свободното присъединяване към законите на Духа създава новия човек и той влиза в Пътя на Безсмъртието.
към текста >>

37. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

В цялата безконечност на нашата Вселена духовното и материалното са тъй тясно свързани, че даже опитът да ги класифицираме, разделим или да обясним феномените, които се основават само на едното от тях, би било подобно на това, както да сме пожелали да построим здание без основи или на ронлив пясък.
4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й Какво е медиумичност и какво е медиум, това е въпросът, който аз зададох на своя учител, на което получих следния отговор: " Всеки предмет е медиумичен и всеки атом е медиум за изразяване на духовни сили. Само Бог е Великият центарален Дух и Управител, Който се проявява чрез всички същества и чрез всички неща". В цялата безконечност на нашата Вселена духовното и материалното са тъй тясно свързани, че даже опитът да ги класифицираме, разделим или да обясним феномените, които се основават само на едното от тях, би било подобно на това, както да сме пожелали да построим здание без основи или на ронлив пясък. Съвременната наука е започнала с изучаването на материята и се ограничава в своето търсене само в областта на материалните сили и форми. Тя спира на този пункт, където един път достига границата на неизвестното. А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез. Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност. Бог е единствената Реалност, Която се проявява в света.
към текста >>

Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност.
Само Бог е Великият центарален Дух и Управител, Който се проявява чрез всички същества и чрез всички неща". В цялата безконечност на нашата Вселена духовното и материалното са тъй тясно свързани, че даже опитът да ги класифицираме, разделим или да обясним феномените, които се основават само на едното от тях, би било подобно на това, както да сме пожелали да построим здание без основи или на ронлив пясък. Съвременната наука е започнала с изучаването на материята и се ограничава в своето търсене само в областта на материалните сили и форми. Тя спира на този пункт, където един път достига границата на неизвестното. А Духовната наука, носител на истинското знание, бързо се спуща от духовните висини през целия материален свят, като изучава и опознава навсякъде само различните атрибути и различните прояви на единната Божествена сила във всяка форма на Творението, за да може след всичко това да завърши своето познание във формата на синтез. Тя проучва материалното, като проява на духовното, като зад всяка материална форма и процес открива една духовна реалност. Бог е единствената Реалност, Която се проявява в света. Той е едно велико Единство и се проявява чрез Своите два атрибута - Любов и Мъдрост, които се смесват като Дух и материя в света на проявените същества. Материята е видим Дух. Това е Пасивният или Отрицателният Принцип в конкретна, сгъстена материална форма. Чистият Дух, това е Активният, движещият се, вечно активен положителен полюс.
към текста >>

38. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека.
Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират - духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най-материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът - това са три неизменни принципа на човешкото битие - това е човекът. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът - това е най-материалното - тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото, което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум и умът е в състояние да си направи, каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него. Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота, ще превърнем възможността за безсмъртие във физическа реалност. По беседа от Учителя, държана на 20 ноември 1932 г.
към текста >>

39. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

40. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние.
Противоположният тригон на този е тригонът, който обгръща в себе си домовете 3-и, 7-и и 11-и и се нарича социален тригон или тригон на връзките. Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява.
към текста >>

Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека.
Тези три дома ни показват естеството на нашите връзки с различни хора, които срещаме; показват ни природата на отношенията с другите. Третият дом сочи какви са нашите взаимоотношенията ни с братята, сестрите и близките роднини. Седмият дом ни показва връзките с избраника на сърцето ни в живота - съпруга или съпругата, а единадесетият дом - нашите приятели и тяхното отношение към нас. Домовете 2-и, 6-и и 10-и образуват така наречения материален тригон или тригона на дейността и професията. Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни. Десетият дом ни показва общественото положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява. Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път.
към текста >>

41. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота.
Има отношение към нашите възможности за работа и дейност, а също и към нашите чувства. Този дом ни показва въобще какви материални блага може да придобие човек от своята лична дейност; показва работоспособността и амбицията, която индивидът влага в работата и в каква насока ще се развие тя. Следователно указва придобитото чрез лични усилия. Показва до известна степен и как ще бъдат изразходвани тези средства. Този дом е свързан със знака Телец и управлява шията и гърлото. Господарят на знака, който управлява върха на втория дом, и господарите на принадлежащите към същия тригон знаци ни дават указание за материалното благополучие в началото, средата и края на живота. Третият дом ни показва отношенията на родения към братята, сестрите и близките роднини. Говори също за късите пътувания, учението, възпитанието, образованието, заниманието с науката - въобще ни дава сведения за интелекта и неговата дейност, за състоянието на нервната система и мозъка. Носи ни указания освен това за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност. Отговаря на знака Близнаци и владее рамената, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек се движи.
към текста >>

42. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Подобрението на материалния живот е едно следствие от подобрението на неговия духовен живот, затова окултната школа има за цел да подобри умствения и духовния живот на ученика, да просвети ума му и да облагороди сърцето му, а материалното подобрение ще дойде като едно последствие от духовното подобрение на живота му.
52. Целта на окултната наука. Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. Окултната школа няма за цел подобряване на материалния живот на ученика, това е едно благо, от което целта на окултната школа не се постига. Подобрението на материалния живот е едно следствие от подобрението на неговия духовен живот, затова окултната школа има за цел да подобри умствения и духовния живот на ученика, да просвети ума му и да облагороди сърцето му, а материалното подобрение ще дойде като едно последствие от духовното подобрение на живота му. 53. Интересите на ученика и на Школата. Както всеки човек от света разбира своите интереси, така и окултният ученик трябва да разбира своите интереси като ученик, както и тези, на своите съученици от Школата. Всеки ученик, който ходи в училището, трябва еднакво да разбира както своето положение, така и положението на своите съученици. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влезе в голямо стълкновение с тях. Живите хора представят за нас почва, която трябва да изучаваме.
към текста >>

43. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства.
Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема.
към текста >>

Вярно ли е, че само материалното е реално?
Когато видим пълното развитие, перспективите за всичко се сменят изцяло. Тогава: „Смърт, къде ти е победата? " След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез. Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н. „здрав разум", истинската същност на това, което наричаме материя, е нещо твърде парадоксално. Какво е всъщност една желязна пръчка или парче дърво, как са изградени те в действителност?
към текста >>

Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата).
Къде започва „Духът"? Мнозина днешни учени и философи са твърде затруднени при отговора на този въпрос. Учителят Беинса Дуно даде един чудесен анализ на Космичната Стълба, чиито последователни нива водят от осезаемата външност (област на материята) към Божественото. Този ясен анализ отговаря на безбройните въпроси, които бихме могли да поставим върху истинската структура на Вселената. Ако не искаме да приемем ужасната идея (очевидно неправилна) за един непоправимо абсурден свят, не ни остава друго, освен да допуснем, че всичко това, което съществува около нас, е организирано според една йерархична структура. Ако обикновената личност отчита само конкретно-материалното, то еволюционната спирала позволява да се опознават последователно висшите степени на Йерархията (Стълбата). Но, от единия до другия й край, Божественото реализира своя План, който ще бъде завършен тогава, когато цялото човечество премине през необходимите последователни етапи на космично пречистване. Д-р Константинов прави забележително ясен анализ на двете големи тенденции на съвременната философия: Материализъм и Идеализъм. Той показва, че затварянето в който и да е от тези два философски подхода завършва с поставянето на наочници. Необходимо е да разполагаме с учение, способно да ни даде синтез, интегриращ както незаменимия принос на идеалистичните перспективи, така и ценните завоевания на материалистичния подход. Учението на Учителя е точно такова.
към текста >>

44. ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното.
Те са неразривно свързани чрез Единството па познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух-имат допир в безкрайността. Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва, абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи."
към текста >>

45. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие.
Той аргументира еволюцията на явленията, които преминават от едно състояние в друго чрез отрицание на отрицанието. Хегел разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е. като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност? Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа.
към текста >>

46. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

" Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат — парите." Учителя се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на Земята една десетлевова монета.
Всеки ученик да даде 10 лева на един най-беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже на Учителя. По това време Учителя е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева. Кажете ми какво да правя? " Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат — парите." Учителя се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на Земята една десетлевова монета. Взема я, благодари от сърце на Учителя и след това изпълнява задачата. Възрастен брат има проблеми с храносмилането. Той пита: „Учителю, мога ли да пия по малко вино всеки ден за стомаха? " Учителя му отговаря: „По-добре да не си цапаш тялото." Друг брат посещава Учителя и го пита: „Учителю, може ли да пия по една чаша вино след ядене, за смилане на храната? " Учителя отговаря: „Може." Братът се отдалечава малко настрани, замисля се, приближава се пак и го пита: „Учителю, мога ли да пия по 2 чашки?
към текста >>

47. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя лично се интересува за него и материалното му положение.
Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България." Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен." Боев се връща в България и намира Учителя. Още през 1912 г. на събора в Търново той е представител на братската група от Панагюрище. Боев харесва много беседите на Учителя и братския живот и решава строго да следва неговото учение. Учителя лично се интересува за него и материалното му положение. В едно писмо от 1914 г. до баба ми Величка Стойчева, той пита за положението на учителя от Панагюрище — Боян Боев, ако има нужда от нещо — да му се помогне. Той пише: „Ако се намират в голяма нужда Пеньо Киров, Тодор Стоименов и Боян Боев, съобщете ми да се погрижа за доброто им." Когато избухва Първата световна война, Боян Боев е мобилизиран, но категорично отказва да носи пушка. Затварят го в една влажна килия в мазето на казармата, мъчат го, бият го, но той не отстъпва. Един голям общественик, при когото преди това живеел Боев, се застъпва за него пред генерала на армията и тогава го мобилизират, но не като войник, а като санитар — понеже е следвал естествени науки в университета.
към текста >>

48. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик.
Това е така, щом го казвате, но хората търсят само материално благополучие? Щом е така, щом като личните интереси ръководят човека, тогава не е ли ясно, че живеем в епоха, когато е спънат духовният развой? Учителят погледна напред, където между клоните и боровете при източната страна на изгревската поляна трептяха като огромни бели звезди пролуките, през които надничаше доста извисеното вече слънце, и заговори спокойно: Учителят: Това би било така, както казваш, но в човешката душа живее един често несъзнателен подтик, който пази душите на много хора от пълно потъване в бездната на материята и в измамната сянка на илюзиите. Всички от групата очакваха с голямо внимание да чуят изясненията, които Учителят щеше да даде. - Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи. Ако това е вярно за човека, който няма никакво отношение към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
към текста >>

49. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Материалното битие е Божествена идея.
Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов. Чувал съм да казват: „О, аз загубих първата си любов“! Казват това свещеници, учители, философи, майки и бащи.
към текста >>

50. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Самосъзнатото творение е осъзнатата светлина — порасналият човек, излязъл от пределите на материалното битие.
Блудният син се завръща при Баща си. Богата трапеза е приготвил Той за тези, които, преминали пустинята на божествения живот, се завръщат у дома си. Това е историята на светлината, излязла от живото слънце, която се е опознала и осъзнала в творението човек. Това е творението, което е разбрало как е станало реалност и как тази творческа сила, вложена във всяка душа, продължава съзнателно да твори. Тя твори един чуден вътрешен свят в човека и преобразява цялата планета. Самосъзнатото творение е осъзнатата светлина — порасналият човек, излязъл от пределите на материалното битие. Безсмъртието е осъзнатата светлина — животът в душата. "Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота." Абсолютната закономерност на отношенията на всички неща във видимия и невидимия свят е хармония. Човешкото тяло е израз на тази хармония. Всеки орган в тялото има свое значение, място и отношение към всички останали органи в тялото. А всичко е създадено в такава хармония, за да може да отрази и прояви най-пълно великото мирово съзнание, чието най-силно качество е стремежът му към проявление.
към текста >>

51. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си? — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята. — Какво нещо е колът? — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното... ___________________ * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.
към текста >>

52. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното.
След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни: — За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и мислите, да няма раздвоение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, участва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колоритните тонове са израз на мисълта. Буквата "П" е идея, която расте. Буквата "Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и другояче.
към текста >>

53. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.)
Според Учителя П. Дънов: "Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.)
към текста >>

54. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Законите на материалното битие вече нямат власт над него.
Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание." 3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов "Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло.
към текста >>

55. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото.
Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя."
към текста >>

Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне.
Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви. Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и слаломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост... А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг
към текста >>

56. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие.
В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви." Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>

Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие.
Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска.
към текста >>

57. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.
Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта." Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава.
към текста >>

58. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното.
Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното. Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.
към текста >>

Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото.
Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията. В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.
към текста >>

Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж.
IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция. Фиг. 2.
към текста >>

А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат.
От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични.
към текста >>

Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно.
Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух! " Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание.
към текста >>

От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу.
Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на трите части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръбначните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е символ на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено. Навеждането показва, че имате два центъра, единият - към Земята, а другият - към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре.
към текста >>

59. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога.
Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване.
към текста >>

60. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него?
Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов). От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура. Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата.
към текста >>

Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното.
Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов). За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи.
към текста >>

61. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога.
Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! Нека той пази вътрешната Светлина (курсивът мой – К.З.). Ученикът очаква този момент в своя живот.“ Учителят П. Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
към текста >>

И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа?
И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него. След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа? “ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда.
към текста >>

62. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот.
След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“ Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?! И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот. Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
към текста >>

63. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване!
Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване! На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам.
към текста >>

64. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството.
Изводът е, че щастлив е онзи, който живее в пълнотата на вътрешния покой и удовлетворение и не му е нужно нищо извън него. За да бъдеш щастлив, освен всичко останало, трябва да си умен. Какво означава това? „Ум царува, ум робува, ум патки пасе! “ – гласи народната мъдрост. Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима.
към текста >>

65. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството.
единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал. За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал. За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството. Всеки има своя идеал. И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин. Дори и този, който не се замисля за идеала на своето земно съществуване, има такъв, макар и неосъзнат. Даже и намразилият живота го има – безразличието. Всеки от нас живее със своя идеал – нисък, среден или висок, нищожен или възвишен.
към текста >>

66. 'Невидимата' - Невена Неделчева

Романът "Невидимата" отново разкрива същността на жената, но тя вече не се блъска в противоречията в себе си на кръстопътя на материалното и духовното, защото е намерила тези пътища още в миналите си превъплъщения и сега се ражда на Земята със задачата да открие своята мисия на служител на Любовта.
"Невидимата" окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Невидимата" отново разкрива същността на жената, но тя вече не се блъска в противоречията в себе си на кръстопътя на материалното и духовното, защото е намерила тези пътища още в миналите си превъплъщения и сега се ражда на Земята със задачата да открие своята мисия на служител на Любовта. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. ISBN 978-954-744-151-4
към текста >>

67. Седемте езера - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той само се усмихна и каза: „Станаха някои неща в Братството, имаше една посока към материалното.
Беше взискателна и се стараеше всичко да бъде направено според указанията на Учителя. Един ден на Салоните дойде една сестра, задъхана от бързане, и каза: „Младежите веднага да слизат, защото долу, в лагера на второто езеро, дойде милиция и сваля палатките. Записва имената на присъстващите и забранява лагера.“ Тази сестра беше изпратена от Крум Въжаров, за да ни спаси. Ние бързо опаковахме палатките и се спуснахме надолу по стръмните улеи към Урдината долина и се прибрахме през Мальовица. После попитах Крум защо ни изпрати при Борис Николов и Мария Тодорова на Салоните и защо свалиха лагера. Той само се усмихна и каза: „Станаха някои неща в Братството, имаше една посока към материалното. Ние сме отговорни пред Небето за всички наши действия, защото, каквото става в Братството, то рефлектира в света.“ А Учителят казва: „Каквото става тук, става и в света. Тук като уредим нещата, навсякъде се уреждат.“[93] „Нашите мисли да не бъдат никога за материални блага, но да имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли. “[94] [91] Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1912. София: Всемир, 1994.
към текста >>

68. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка човека към по-отвлеченото, към по-малкия контакт с материалното, към по-абстрактни науки и въпроси, като събужда и развива въображението.
Затова влиянието й при Перихелий е много по-силно, отколкото при Афелий. При Перихелий тя изминава за едно денонощие 14 -15 градуса, а при Афелий - към 12. Малкият размер, както вече отбелязахме, говори, че макар и влиянието й да е силно, то засяга предимно по-обикновените и повърхностни прояви на човека (интелектуални, емоционални или подтика за творчество). Хората със силно лунно влияние - Лунните типове - достигат най-много до средна интелектуалност. Средната плътност на лунното вещество е 3,33 по-плътно от водата, докато на Земята тя е 5,5. Това говори за две неща: първо, че Луната се е образувала много по-късно от Земята, и второ, че нейното влияние тласка човека към по-отвлеченото, към по-малкия контакт с материалното, към по-абстрактни науки и въпроси, като събужда и развива въображението. Около своята ос Луната се върти бавно; едно завъртане спрямо един неподвижен наблюдател на звездите тя прави за 27 и една четвърт денонощия - т.нар. СИДЕРИЧЕН МЕСЕЦ. А по отношение на Земята, която в течение на една година прави пълна обиколка по Еклиптиката, Лунното завъртане е 29 и половина денонощия, т.нар. СИНОДИЧЕН МЕСЕЦ. С това си качество Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, без напрежения живот, липса на устрем за бурна изява (инициатива), боязливост, страхливост, особено по отношение на своето здраве и смърт.
към текста >>

69. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това.
Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за голям контрол на ума върху чувствата, слаба чувствителност и емоционалност, силно себевладеене, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата и изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли и идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи. Като изключим Плутон, който малко е проучен, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички Планети, която се изчислява на 5,62 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, към материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това. преди всичко за личността. Меркурий обикаля Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в Перихелий), тази скорост достига 58 километра. Това придава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в Перихелий, и по-слабо, когато е най-далеч от Слънцето - Афелий. Дали Меркурий е в Перихелий, или в Афелий, разбираме от таблиците, с които работим.
към текста >>

70. Общи положения - Николай Дойнов (1904 - 1997)

които имат интерес към материалното, триизмерното, осезаемото.
Той е под силното влияние на планетата Марс. Ако лицето е продълговато, то имаме човек с активна. динамична и творческа мисъл. Това са хора, които са имали и се занимават с по-сериозни задачи в живота си и е ставало нужда да употребяват мисъл, устои и напрежение за тяхното постигане. Те са хора. които имат интерес към материалното, триизмерното, осезаемото. Онези хора, които имат кръгли, валчести лица. не са много активни с мисълта си по отношение решаването на задачи там, където е необходимо напрежение и устои, било във физическо, интелектуално и в емоционално отношение. Обичат леките постижения, които не изискват такива напрежения и устои. Те иначе са пъргави, подвижни, всякога засмяни, с добра обхода, учтиви, дипломати, изобщо хора контактни. Обичат спокойния, задоволен живот.
към текста >>

71. Формите на човешката ръка - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колкото тази фаланга е по-дебела, с добре изразени мускули, толкова подтиците към материалното и материалните ценности са по-ясно изразени.
Кожата на ръцете е нежна, мека, с повече или по-малко подкожни мускули и тлъстини. Когато в даден човек преобладава волята, устремът за изява, такива хора имат сравнително по-големи, по-дебели, по-широки и по-твърди ръце. Пръстите са заоблени, почти цилиндрични, по-дебели и без възли. Палецът е голям, масивен, първата фаланга (нокътната) е добре развита,широка. Между отделните му фаланги има ясно изразени възли. Колкото тази фаланга е по-дебела, с добре изразени мускули, толкова подтиците към материалното и материалните ценности са по-ясно изразени. Ноктите са по-широки и по-твърди.
към текста >>

72. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят.
Тя е просто префинена, облагородена конична ръка - такава, каквато я виждаме по иконите. Пръстите имат конична форма, но накрая са заоблени. Притежава красиво оформени възли, едва забележими, само между вторите и третите фаланги. Палецът е дълъг, тънък, като първата фаланга е заострена, а втората е фино и красиво оформена, прищипната в средата и е по-дълга от първата. Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви. Обичат всичко красиво, благородно, идеално, пречистено от грубото, примитивното, земното. Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм. Колкото са по-префинени тези ръце, толкова е по-префинен и техният притежател. Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо.
към текста >>

73. Допълнителни данни за ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората, които са по-близо до материалното, които имат волята, възможността и желанието да осъществяват заложените в тях идеи, имат широки ръце.
Това не могат да сторят каквито и да било занятия или професии. Ако един човек с духовна и умствена работа по стечение на обстоятелствата е задължен да работи известно време по-груба физическа работа, то линиите на ръцете и формите по тях съвсем няма да се изгубят и променят. Само някои от тях - най-фините, могат да се скрият, защото с грубата работа кожата на дланите позадебелява, а от друга страна, чрез по-тежкото физическо напрежение и душевни вълнения могат малко да избледнеят. Когато човек е принуден да взема някакво решение, да започне някаква работа, да приема или не дадените му условия, той притежава воля да избира - да приеме или не. Но веднъж избере ли, той се поставя под разпореждането на тези условия. Хората, които са по-близо до материалното, които имат волята, възможността и желанието да осъществяват заложените в тях идеи, имат широки ръце. Това се отнася както до осъществяването на чисто физически дела, така също и до интелектуалните постижения. Дланите на такива хора са четвъртити, по-големи от плоскостта на пръстите, по-крепки. Ширината на дланта съответствува на ширината на мозъка. Според Астрологията хората, които имат по-широк мозък, се намират под силното влияние на Юпитер, който създава желанието и устрема за творчество. Онези хора, които предпочитат повече теоретичната мисъл, отколкото да действуват, имат голяма дължина на ръцете си и пръстите им са дълги.
към текста >>

74. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако пък не са толкова сухи, имаме липса на интерес към материалното и към физическата работа.
Хора с огромни длани и с много линии по тях проявяват неспособност много да разсъждават и не обичат да се грижат за последствията от своята дейност. Те са крайно практични и с умение да ръководят своите дела. Ако ръцете са гладки при допир, това са ръце на хора, които обичат да спорят и да се аргументират. Те са горди и непривикнали към физически напрежения. Тънки, костеливи ръце показват критичност, недоверчивост, скъперничество, оскъдност на чувства, липса на жизнерадост. Ако пък не са толкова сухи, имаме липса на интерес към материалното и към физическата работа. Имат слабо и деликатно здраве, липса на апетит. Топлите ръце са признак на жизнерадост, сърдечност, но и сприхавост. Хора с такива ръце винаги с жар се залавят за работа. Те са словоохотливи и сърдечни. Студените ръце са признак на външно безразличие, студенина и хлад в отношенията и обноските към хората.
към текста >>

75. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното.
В практичния живот техните възгледи са верни, защото отсъждат предимно по вдъхновение. Говорят и питат кратко и определено. Дългите гладки конични пръсти се увличат в подробности до най-големи дребнавости. Обичат да обясняват и да говорят подробно за всичко и често преувеличено за видяното и преживяното, като понякога като понякога заблуждават и лъжат, особено когато пръстите им са по-заострени. Съществуват пръсти, при които не целият пръст, а само първата (нокътната) фаланга има конична заостреност. Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното. Това преобладаване на душевните подтици лесно довежда до ефекти, изразени в гласа и жестовете. Такива пръсти говорят също и за фанатизъм. Дълги, гладки, стройни и кръгли пръсти показват артистичност, любов към подробностите и известна духовитост. Квадратните гладки пръсти показват стремеж към порядък, прямота и често изпадане в мания. Хора с такива пръсти спазват приетите задължения, организацията и симетрията, проявяват склонност към нравствените, политическите и социални науки.
към текста >>

Лопатовидните върхове на гладките пръсти показват потребност от движение, склонност към положителен живот, интерес към материалното.
Такива пръсти говорят също и за фанатизъм. Дълги, гладки, стройни и кръгли пръсти показват артистичност, любов към подробностите и известна духовитост. Квадратните гладки пръсти показват стремеж към порядък, прямота и често изпадане в мания. Хора с такива пръсти спазват приетите задължения, организацията и симетрията, проявяват склонност към нравствените, политическите и социални науки. Обичат реалистичните изкуства, а не тези в които доминира въображението. Лопатовидните върхове на гладките пръсти показват потребност от движение, склонност към положителен живот, интерес към материалното. Те проявяват любов без особен интерес и нежност и често показват смелост, храброст, безстрашие и желание да се изтъкнат. Присъщи им са движението, деятелността, обичат полезното. Когато пръстите са чрезмерно лопатообразни, показват нетърпимост и рязкост. Общо взето, пръстите се делят на къси и дълги. Хората с къси пръсти имат бърз ум, бързо схващат и разбират нещата и незабавно действуват, притежават раздвижена емоционалност и темперамент.
към текста >>

76. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина.
Например Наполеон е имал линия на съдбата, която е минавала през цялата ръка - от гривната чак до края на целия среден пръст. Там, където няма линия на съдбата, в живота на такъв човек няма да има ясно изразени стремежи към постигане на някаква цел, задача, постижения от особен род, нито пък сила, воля, които да го тласкат в дадено направление; условията на живота му ще бъдат без особени промени и напрежения, доста еднообразни, празни, глухи, без каквито и да било особености, прости, необработени. Ако Сатурновата линия изхожда от Венериния хълм, то в такъв случай намесата на човек от противоположния пол в живота му ще бъде особено силно изразена. Пресичането животната линия от линията на Сатурн води до опасност от насилствена смърт - разстрел, обесване, отравяне, особено ако това пресичане е отразено и на двете ръце. Ако Сатурновата линия започва от Лунния хълм, имаме благоприятно изразен живот, изпълнен със стремежи към идейното. Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина. Ако линията на Сатурн започва от свивката на ръката (от областта на гривните), тогава човек ще притежава жизненост, сила в изпълнението на всяка поставена задача, самостоятелност, ще бъде една подчертана личност, с вяра и самонадеяност в себе си. Такъв човек постига всяка поставена задача и има ясно изразена цел в живота си - човек с инициатива, с ценни качества, на когото може да се разчита. Ако началото на Сатурновата линия е в линията на живота, то роденият по-късно ще проходи, по-късно се събужда у него стремеж и подтик към уреждане и постигане на необходимите условия за живот. Всички придобивки на такъв човек и преодоляването на трудностите са плод на неговите лични усилия и личен труд. Такива хора имат обикновено и великодушно сърце.
към текста >>

77. Душата ни е извънземен скитник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан.
Обикновено 40-50 години след като е напуснала предишното си тяло, душата бива връщана отново в материалния свят с дадена звездна карта, нещо като код - какво представлява, с каква задача идва, какъв ще бъде земният й път. Това се определя от други, по- разумни същества (всеки от нас си има Пазител, който бди над него, защото душата все още не е толкова интелигентна, за да знае как точно да устрои живота си и какви точно способности трябва да развие при поредното си превъплъщение). Замисляли ли сте се - защо човек спи нощем? физическото тяло би могло да си почива и когато лежим будни. На него са му достатъчни храна и покой. Сънят е нужен на звездното ни тяло - по време на него то се отделя от материалното, в което е включено, и черпи сили от необятния миров силов океан. На сутринта, след като човек се наспи, то се връща, заредено с енергия. Ако лишите някого от сън в продължение на 10 денонощия, той ще умре от изтощение, колкото и да яде, защото храната не може да нахрани звездното ни тяло. То се нуждае от сън и тогава колкото е по-съвършено и развито, толкова повече енергия черпи от необятния миров океан. И докато тук, на Земята, на много хора им се струва, че могат да компенсират нравственото си несъвършенство с притежаването на повече пари, оказали се в Отвъдното, те разбират, че всъщност са последни бедняци, защото там е нужна само сила. А такава имаш, ако си живял добър и разумен живот.
към текста >>

78. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение.
Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите, към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното. Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението.
към текста >>

Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека.
Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. нар. „икономическа борба“. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.
към текста >>

79. 1.1. Съвет на физическия труд - Георги Христов

Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет - да се започне с материалното, а не с духовното.
1.1. Съвет на физическия труд Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по-младите, и по- старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после старите. Не се самозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет - да се започне с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото.“ Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас - физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна.
към текста >>

80. 31 август [сряда] 1921 год. - Търново - Георги Христов

Желанието да включва в себе си Божественото и материалното.
Той е от видните представители на Бялото Братство. Всичко каквото става, той взима най- точни бележки и на туй се дължи тази година хармонията в събора. Да гледаме да бъдем разумни, да не се мъчим сами да уреждаме работите, нека Бог ги урежда. За излъчването може да стане много лесно, но ще трябва да се подготви този, който ще бъде излъчван. Да си турим по едно най-съществено желание и да искаме да се реализира през тази година. Желанието да включва в себе си Божественото и материалното. Ония, които искат да ни спъват, те са с цел да смутят духа ни. Тия спънки трябва да се преодоляват. Общо число № на Библията 1054 Кой кой номер избира: 333 - Панайот Ковачев; 1000 - Илия Стойчев; 736 - Никола Ватев; 334 - Георги В. Куртев; 999 - Димитър Добрев; 721 - Драган Попов; 900 - П. Епитропов; Общо = 5023 разделено на 7 присъстващи от 10-тях дава средно число № 717 и остава 414.
към текста >>

81. 2. Статия втора - Георги Христов

Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето).
енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“. Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа?
към текста >>

НАГОРЕ

0.24813890457153