Търсене в текстове за 'Манджа'

от сестра Радка Левордашка Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна!“ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре!“ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб. Като го видях, се засмях и му рекох: „И хлябът пристигна! Ела да видиш какво ще ядем!“ Влад сподели: „Йорданке, нямах намерение да идвам, но като минавах през фурната, Учителя ми каза: „Я купи на Йорданка един хляб, че няма!“ – Ето, купих и ти го нося.“ – „Влез, сега ще се нагостим и тримата!“ – И така се нахранихме тримата“ – довърши
към текста >>