Търсене в текстове за 'Майчинство'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛУНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова Луната е майката и дава майчинството.
По това време в живите форми, грижа за потомството не е имало. Със създаването на Луната се заражда в тях майчинското чувство, а новите живи форми идват вече с него. Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило; той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят навън. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си тези топли, мили и милосърдни майчински чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, съществуват и други обекти със силни изяви, нарушаващи чистите им влияния, то в съзвездието Рак няма такива и остават да действат чистите влияния на двата звездни купа като майчинско чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка, които тласкат човек към продължение на рода, т. е. центровете на половия нагон. Създава още и мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част на ушите, и центровете на паметта в предната средна част на челото, за които споменахме.
към текста >>

2. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир. Вярата и мирът са думи, които посочват същата действителност, като вярата е от човека, а мирът от Божествения свят.
към текста >>

3. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост.
Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея.
към текста >>

4. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане.
изпитанията, когато мине през Посвещението. Адам е онзи полюс на Космичния Човек, на Адам Кадмон, който се нарича Небесен Мъж. Ева е Животът, Небесната Жена, която се облича в слънце. Така Проявеният Бог Сатанаил-Христос създава света и Космичния Човек — двата творчески акта на творението. Третият акт е озаряването от Бога и човек влиза в Пътя на Посвещението. Висшите полюси са отразени долу и те дават два пола: творчество и майчинство, създаване и поддържане. С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят."
към текста >>

5. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Майчинството е нещо, което приблизително може да изясни идеята за Учителството.
То не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане някой Учител? - И то не е лесна работа. Жените по-добре ще разберат какво нещо е Учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изясни идеята за Учителството. Докато не заченеш известна идея, както една жена, и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея, че може да я пометнеш, да не я изнесеш, да пропаднеш и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е Учителството. После, не е само да искаш да я изнесеш, но да гледаш как да я изнесеш. И най-после, като изнесеш всичко туй, да кажеш: Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението. Та сега, вие имате една от важните задачи.
към текста >>

6. 'Копнеж за обич' - Невена Неделчева

Творбата на Невена Неделчева засяга един извечен въпрос – за обичта и майчинството, осветен в светлината на Учението на Беинса Дуно.
"Копнеж за обич" творба на Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Творбата на Невена Неделчева засяга един извечен въпрос – за обичта и майчинството, осветен в светлината на Учението на Беинса Дуно. Тази вълнуваща книга трябва да достигне до всяка жена и до всяка майка в нашето време. Задачата на този роман е да ги насочи към светлината, идваща от идеите на Учителя, за да разберат жената и майката, че те трябва да се превърнат в онази Нова Ева, която се приближава до идеала, водещ ни към мистичната Божествена Майка на света. Автор: Невена Неделчева Издателство: Бяло Братство, 2010 г.
към текста >>

7. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова Луната е майката и дава майчинството.
Ракът е първото същество, у което това чувство се е зародило. Той не изхвърля яйцата си, а ги държи под опашката си, докато се излюпят и излязат навън от яйчните обвивки. Съзвездията, които имат звездни купове, носят и излъчват от себе си топлите, мили, милосърдни майчини чувства. Но докато във всички други Зодиакални съзвездия, които имат звездни купове, има и други обекти (Слънца със силна изява или нещо друго, което да нарушава чистите влияния на звездните купове), то съзвездието РАК няма такива и остават да действуват в него само двата звездни купа, т.е. майчиното чувство. Затова Луната е майката и дава майчинството. Тя със своето идване създава и заражда тези чувства в живите форми. Луната със своето влияние създава и оформя мозъчните центрове в задната тилна част на мозъка - центровете, които тласкат човека към продължение на рода (половия нагон), мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част на ушите, и центровете за паметта в предната средна част на челото, за които споменахме. ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ В първи дом Луната, особено когато е на хоризонта - Асцендента, или много близко около него, дава всичко онова, което казахме за нея. Същото е и при другите ъглови точки на границата между домовете, но вече в по-слаба форма и, разбира се, при добри аспекти. Във втори дом Луната е без особен израз, без ясно изразени особености, а е налице само едно, подсилване на нейното влияние.
към текста >>

8. Книга на загадките - Николай Райнов

Бог те е обрекъл на майчинство.
Дълги бръчки криволичат по него. В гласа ти скърцат ръждиви ключове. В погледа ти се диплят коварни чарове. Не знам, отде идеш, непозната сестро. Не знам, наистина. Бог те е обрекъл на майчинство. Дал ти е чиста кръв, яка снага и жили, за да родиш и откърмиш исполин. А ти си нарекла свет пътя на съблазънта и си полетяла към опасния мрак. Виждам, къде отиваш, непозната сестро. — Тъй й казах аз. — Но тя ме погледна смаяно и ми рече : Не съм ти сестра: аз съм майка ти.
към текста >>

9. Животът и жената - Георги Радев (1900–1940)

И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>

Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>

10. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството.
То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж.
към текста >>

Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа.
Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето.
към текста >>

0.19683504104614