Търсене в текстове за 'Левит'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили.
Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи.
към текста >>

Така се засилват волевите постъпки на човека.
Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека. Движенията се правят за каляване на нервната система, те я магнетизират. С устойчиво поведение човек е способен да направи правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24. Колко сме доволни: Стъпки напред, последвани с полюшване при стъпките на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – двамата участници се хващат за ръце. Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз.
към текста >>

2. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Близко до този вид явление е и левитацията, т.е.
Телепатични опити са правени при всички контролни мерки с положителни резултати от Тишнер, Василевски, Синклер и др. Може да се каже, че телепатията е вече научно установена. Що е телекинеза? Думата произлиза от гръцките думи теле – далече, и кинезис – движение. Сензитивът движи предмети на известно разстояние от себе си. Близко до този вид явление е и левитацията, т.е. издигането на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне. Що е ясновидство? При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай се наблюдава ясновидство в пространството, във втория – ясновидство на миналото, а в третия – тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер70 издава две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.
към текста >>

3. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена.
Връзва за лозата оселчето си, за избраната лоза жребето на ослицата си. Ще опере във вино дрехата си и с кръвта на гроздето облеклото си. Очите му ще бъдат червени от вино и зъбите му бели от мляко." 6. На знака Дева отговаря Асира, за когото е казано: „Хлябът на Асира ще бъде тлъст и той ще даде царски наслаждения." 7. На знака Везни отговаря Дан. За него се казва: „Дан ще съди людете си, като едно от израилевите племена. Дан ще бъде змия на пътя, аспида на пътеките, която хапе петите на коня. Ездачът му ще пада назад. Твоето спасение чаках, Господи." 8. Осмият знак Скорпион отговаря на Гада. За него е казано: „Гада ще разбият разбойници, но и той най-после ще разбие."
към текста >>

4. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля.
И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години.
към текста >>

5. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя.
А в 6-та глава на книгата „Числа" от 22 до 27 стих Господ казва па Мойсей как да благославят. И говори Господ Мойсею и рече му: Говори на Арон и синовете му и кажи: Така да благославят израиле- вите синове и да им говорят: Господ да те благослови и да те опази. Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва. Господ да възвиси лицето си над тебе и да ти даде мир. Така да възложат името ми върху израилевите синове и ще ги благословя. В 12-та глава на книгата „Числа" се говори, че Арон и Мариам се разбунтували против Мойсей, като казали: Само чрез Мойсей ли говори Господ? И по-нататък се казва: И чу това Господ. А Мойсей беше човек много кротък, повече от всички човеци, които бяха на земята. И рече Господ на Мойсея, на Арона и на Мариам: Излезте вие, тримата, към скинията на събранието. И излязоха тримата.
към текста >>

Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове.
Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога. Още в първата глава на книгата Исус Навин, Господ се обръща към него и му казва: „Подир смъртта на Мойсея, раба господен, говори Господ на Исус Навиевия син, слугата Мойсеев и рече: Рабът ми Мойсей умре. Сега, прочее, стани ти, ти мини този Йордан и всички люде на земята, която аз давам на тях, израилевите синове. Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон, който ти заповяда рабът ми Мойсей. Не се отклонявай ни надясно, ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. Да се не отдалечи тази книга на закона от устата ти, но нея да преговаряш деня и нощя, да правиш прилежно всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще напредват в пътя си и тогава ще имаш добър успех. Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен, да не се уплашиш и да не се страхуваш, защото с тебе е Господ Бог твои, де и да идеш." И по-нататък за всичко, което е предприемал Исус Навин. той се съветвал с Бога и се намирал под негово ръководство.
към текста >>

6. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата".
Пророк Самуил Пророк Самуил е бил левит по рождение, син на Елкана и жена му Ана, която го измолила с молитва от Бога и затова го нарекли Самуил, което значи „чут от Бога" или „дете на молитвата". Още преди раждането му майка му го обрекла на Бога. Затова още от малък го завела в Сило, където е било Светилището на евреите. (Подобна е историята на Питагор. Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий.
към текста >>

7. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

След това предсказал на един от израилевите царе, че ще порази сирийците, като направи един вид магия с него.
Учителят казва, че един ангел може да се справи със 150 хилядна армия. В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно така, както казал Елисей. И още много пророчества и чудеса е направил Елисей. Предсказал седемгодишния глад в Израил, предсказал смъртта на сирийския цар и разорението, което ще направи на Израил неговият заместник. След това предсказал на един от израилевите царе, че ще порази сирийците, като направи един вид магия с него. Елисей е на смъртно легло. Идва при него царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова. И рече му Елисей: Вземи лъка и стреляй. И взе лъка и стреля. И рече на изра- илевия цар: Тури ръката си на лъка.
към текста >>

8. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се: „И Слово Господне биде към мене и рече: Сине человечески, пророчествувай върху изра- илевите пророци, които пророчествуват и кажи на тези, които пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които ходят подир духа си и не са видели никакво видение.
В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им. В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята Божия, или общо казано от живота на хората. Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие. Ако не живеят добре, ще има намаляване на плодородието. В 13-та глава се говори против лъжливите пророци, които Бог не е проводил. Казва се: „И Слово Господне биде към мене и рече: Сине человечески, пророчествувай върху изра- илевите пророци, които пророчествуват и кажи на тези, които пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които ходят подир духа си и не са видели никакво видение. Израилю, твоите пророци са като лисиците в пустинята. Видяха суети и лъжливи прорицания, като казват: Господ ни говори. А Господ не ви е проводил. И направиха человеците да се надеят, че думата им ще се изпълни. Не видехте ли суетни видения и говорихте лъжливи прорицания, и говорите: Господ рече, когато Аз не съм говорил.
към текста >>

9. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа.
И ще ги погълна като лъв, див звяр иде ги разкъса. Ти си погубил себе си, Израилю, но помощта ти е в мене." И в 14-ти стих казва: „От ръката адова ще ги спася, от смърт ще ги избавя. Де е смърте, гибелта ти? Де е, аде, погубването ти? " Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен. В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа. И от 4-ти стих нататък Бог говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлюбя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща. Разумен и ще ги познае? Защото са прави пътищата Господни и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях."
към текста >>

10. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

В 3-та глава се обръща към началниците на Израилевите синове, които мразят доброто и обичат злото, и казва: „И Господ не ще ви слуша, когато викат към Него, и даже ще скрие лицето Си от тях, защото се докараха зле в делата си." От 5-ти до 10-ти стих говори против лъжепророците, гледачите и чародеите.
Той говори за идването на Месия и определя и месторождението му - Витлеем. Книгата му се състои от 7 глави. Първата глава започва със Слово Господне, което биде към Михей, което биде заради Самария и Ерусалим и казва: „Слушайте всички люде." И започва Словото, в което се изреждат престъпленията на Израил, заради които Господ го наказва. Втората глава започва с думите: „Горко на тези, що измис- люват беззакония." И говори за неправдите и беззаконията на големците, които ограбват бедния народ. Говори също за лъжепророците, които пророчествуват за пари и лъжат безобразно. В 3-та глава се обръща към началниците на Израилевите синове, които мразят доброто и обичат злото, и казва: „И Господ не ще ви слуша, когато викат към Него, и даже ще скрие лицето Си от тях, защото се докараха зле в делата си." От 5-ти до 10-ти стих говори против лъжепророците, гледачите и чародеите. Казано е: „Така говори Господ, заради пророците, които заблуждават людете ми. които хапят със зъбите си и викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога.
към текста >>

11. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си?
Той държи лопата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и ще събере житото в житницата си, и плявата ще изгори на неугасим Огън. И с много увещавания благовестяваше за людете. И Ирод бидейки изобличен от него заради Иродиада, братовата си жена, и преди всички други злини, които беше сторил Ирод прибави на всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница". Евангелист Йоан описва по следния начин Йоан Кръстител: "Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат в благодат. И ето свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го питат: Ти кой си? Той изповяда и не отрече, а каза: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли? И каза: Не съм. Пророк ли си?
към текста >>

12. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени.
Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството.
към текста >>

Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари?
И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници.
към текста >>

За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей.
Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
към текста >>

Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване.
И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет.
към текста >>

Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет.
към текста >>

От юдейството той има мисленето като левит.
Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински.
към текста >>

13. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието.
Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест. По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка, между Египет и Картаген.
към текста >>

14. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита.
След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед.
към текста >>

15. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея.
Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава;
към текста >>

Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат.
Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат.
към текста >>

16. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата.
към текста >>

Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на
Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко е най-краткото и сбито Евангелие. Но то не е кратко поради бедността, а поради богатството, което съдържа в себе си. Неговата краткост показва една мощна, волева концентрация. То показва по-малко неща от другите Евангелия, защото целта му не е да изрази мъдри мисли, а един импулс на сила.
към текста >>

17. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който е свързан с водата и с Истината.
Но изгубите ли тази топлина, с вас може да се случи най-голямо нещастие. Като имате топлина, после ще имате Светлина, а тя носи знание. Светлинният етер има влияние върху мозъка, а топлинният етер има влияние върху сърцето". "В сърцето на човека, отвътре навън, стават ред химически процеси, от който зависи как ще се прояви човек - по един или по друг начин. Това зависи от химическия етер, който действа отвътре навън". "Та ще се занимавате с изучаване на топлинния етер, който има връзка с Любовта; ще се занимавате със светлинния етер или Светлината, която има връзка с Вярата и Мъдростта; ще се занимавате с химическия етер, който има връзка с волевите прояви на човешката душа, и който е свързан с водата и с Истината. Ще изучавате и жизнения етер, който е свързан с Живота, с твърдата материя и с Доброто". "Старите алхимици-окултисти са правили следните деления: Земята, твърдата материя - това е Животът, животворният етер; Водата, течната материя - това е химическият етер, това са химическите процеси; Светлината, светлинният етер - това е Въздухът на древните; топлината, топлинният етер - това е Огънят на древните". "Човек трябва да владее тези елементи: Земята, Водата, Въздуха и Огъня. Човек, който не владее тези четири елемента, нищо не може да направи. Това са все възможности, които човек трябва да използва.
към текста >>

18. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите."
Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си. Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
към текста >>

19. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин?
"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века,
към текста >>

20. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега.
Животът, светлината и свободата това са качества и атрибути на Мъдростта. Сегашното схващане на тези атрибути на Мъдростта е схващане на деца. Сегашният живот, както се проявява, е анормален. Това не е живот, а мътна вода, в която се раждат всички микроби. Да вземем за пример характера на човека. Характерът, това е един сбор от усилията на умствените способности, на чувствата и на волевите действия, от създание мира досега. Във всяко едно съществувание човек е придобивал по малко и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували.
към текста >>

21. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не се смени, тогава с левите пръсти направете същото върху пръстите на дясната си ръка.
Защото този живот, който функционира в храната, функционира и в хората. За да не се нарушава равновесието в човешката психика, трябва да знаем, как да трансформираме енергиите, т.е. да знаем законите на обмяна на енергиите. Ритмичните движения, упражнения и гимнастиките са методи за трансформиране на енергиите. Например, ако имате тягостно състояние, започнете да хващате с юпитеровия си пръст и палеца на дясната ръка по ред пръстите на лявата си ръка и наблюдавайте, ще се смени ли състоянието ви. Ако не се смени, тогава с левите пръсти направете същото върху пръстите на дясната си ръка. Или пък пипайте други части на тялото си, докато тягостното ви състояние се промени. Този орган е станал като трансформатор на енергиите в организма. И когато човек е болен и почне да прави известни упражнения, макар и несъзнателно, може да попадне на такъв орган в тялото си, че да трансформира енергиите и болезненото му състояние ще се премахне. Ако съвременните хора искат да се освободят от болестите си и противоречията, трябва да проучат методите за трансформиране на енергиите - това е пътят за възстановяване хармонията и здравето на отделния индивид. Трябва да се научат законите и методите за правилната обмяна на енергиите, за да се възстановят хармоничните и братски отношения между хората и да изчезнат престъпленията, ограниченията и насилията в света.
към текста >>

22. Висше Аз – Божествена душа - Влад Пашов (1902- 1974)

С концентриране на мисълта е възможна и левитация.
Така върви и духовното развитие на човека: най-първо човек е малко дете, после постепенно пораства, докато стане мъдрец. Всеки може да развие в себе си тези заложби, с които да влезе във връзка с живите разумни Сили, които действат в Живата Природа. В плана на Битието влиза да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. За тази цел човек трябва да се научи да работи с мисълта си. Вие още не знаете какви мощни сили се крият в мисълта. С концентриране на мисълта е възможна и левитация. Първото нещо, което трябва да направи човек, влизайки в Пътя на окултното развитие, е да проучи себе си, да знае какви заложби има и какво се крие в него, да прецени възможностите си, да премери силите си. След това да си изработи правилно разбиране за Живота. Между материалните и духовните работи трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо човек трябва да се запознае с Любовта, която действа във физическия свят, с нейните форми и закони; после – с Любовта, която действа в Духовния свят, и с нейните форми и закони.
към текста >>

23. Закон за периодичността в Живота. Приливите от трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Мислите и чувствата идват периодически, волевите прояви също идват периодически.
• 258 • Закон за периодичността в Живота. Приливите от трите свята. Не всякога човек може да мисли, да чувства и да действа. Мислите и чувствата идват периодически, волевите прояви също идват периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идват от Умствения или Менталния свят, от Астралния или Сърдечния свят и от Причинния или от Света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, се натъква на ред пакости. Приливите на Умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещнат пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове и бури, урагани, които изкореняват дървета и други.
към текста >>

24. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение.
Веднъж ми дойде идеята да проуча Библията и да я предам в приказки за децата. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Почнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел. Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената.
към текста >>

Всеки минава през Битие, Изход, Левит, и т.н.
Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в „Битието", създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света. Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит, и т.н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот. При друг случай Учителя ми даде следните обяснения: - Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка.
към текста >>

25. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия.
" (Матея 5:48) Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него. в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго! " Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си.
към текста >>

26. ПРЕДИСЛОВИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Този световен свръхиндивидуален свят координира интелектуалните, емоционалните и волевите усилия на всички души, въплътени или не, на нашата планета.
Как ще го разбираме във философски и мистичен аспект? Космичната концепция на Учителя не е свързана с физичната форма на някакъв колектив, народ или раса. По съдържание и смисъл, тя е духовен потенциал, който изразява космичния принцип на дадената епоха. Този потенциал-създател е един колективен процес. В този процес участват гениалните души, надарени с таланти и ерудиция във всички области на духовно-културния живот на човечеството. Този световен свръхиндивидуален свят координира интелектуалните, емоционалните и волевите усилия на всички души, въплътени или не, на нашата планета. Учителят се явява като един жив център на началния съзидателен импулс в дадена епоха. Той създава около себе си духовна среда, която играе ролята на гравитационно поле, чувствително към идеите на новия космичен мироглед. В този център се намират, представени в миниатюр, всички социални сили, чрез които Учителят работи. В това именно експериментално поле се изработват методите, посредством които ще бъдат създадени формите на висш живот върху земята. Ние считаме, че по протежение на безкрайната космична спирала, пътят на живота се отваря към истинската светлина.
към текста >>

27. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката душа трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили.
Вече има представители на Шестата раса, които надхвърлят тривиалните човешки възможности. На тях може да се разчита при всички условия. Съществува паралел между физическото освобождение и психическото развитие. Астронавтиката показва, как чрез увеличаване скоростта на движение, се преодоляват силовите планетни полета. Увеличавайки още скоростта, могат да се прекрачат границите и на Слънчевата система, за да се навлезе в Космичното пространство. По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката душа трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили. Колкото повече съзнанието се разширява и възвисява, толкова повече „тегловността" се намалява. В това именно се състои силата на Новия Космичен мироглед, който освобождава заробените човешки души. Затова Учителят казва, че това учение ще създаде истински гении в областта на науката, изкуството и в цялото творчество на живота. Всички заблуждения на миналото, които сковават човешкото съзнание, трябва да бъдат разрушени. Това е необходимо, защото при проникване в невидимия свят, душата трябва да излезе от ограничения кръг на своите вторични наслоявания и да направи връзка с радиациите на висшите сфери.
към текста >>

28. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения.
Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха. Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения. В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и легенди, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание. Днес фактите в метапсихичните проучвания, които до скоро бяха за някои само дяволски съблазни, а за други - прояви на шарлатани, са обективно доказани и чакат своята правилна и достъпна за съзнанието на хората интерпретация. При все това още не всичко е казано и ние знаем твърде малко за същността на психиката. Това е една от главните задачи, която съвременната наука се стреми да доведе докрай. Трябва да се признае, че ние сме ограничени в нашите изследвания.[1] Неоспоримо е, че все още не сме намерили причинната връзка и взаимоотношения с множество явления на нашата Слънчева система и нашата Галактика.
към текста >>

29. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Естествено, не е дошло времето на учителевите песни.
Народът ни развива все повече култа към дръвчето. Садят се дръвчета навсякъде, никнат гори, покриват се голи бърда, променя се общият вид, климатът на страната ни. А това не е ли революция? Народът все повече пее, музицира! А „когато идва пролетта, птичките пеят, когато идва Царството Божие на земята, ангелите пеят". Естествено, не е дошло времето на учителевите песни. Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас!
към текста >>

30. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага.
в Габрово. Баща му е пощенски раздавач и загива в избухналата Балканска война. Никола остава сирак и се грижи за майка си и двете си сестри. Семейството им минава през голяма мизерия. Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине.
към текста >>

31. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите.
Учи във военно училище и става офицер. По това време министерството решава да изпрати един офицер, който да следва в Англия за авиатор. От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите.
към текста >>

Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия.
От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин.
към текста >>

Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити.
Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби.
към текста >>

Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите.
При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти. След завършване на войната е назначен за началник на инженерната работилница, където имал чин майор.
към текста >>

Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити.
Кой в братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава? Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии. Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити. Участва и в трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителя го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт.
към текста >>

32. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика.
По много оригинален начин се родиха песните в Бялото Братство. Случваше се насред някои от школните лекции Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодия. Постепенно тя се оформяше. Само след няколко минути в Бялото Братство вече имаше една новородена песен. Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина.
към текста >>

33. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване.
По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора. Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение. В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това. През 1925 г. - пише в записките си наш брат - заболях от ангина пекторис. Както през 1922 г., когато никакви лечебни средства не ме освободиха от едно страшно главоболие, а помощта получих от Учителя, така и сега аз реших да прибегна към „последната инстанция“.
към текста >>

Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси.
Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висшата нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори. По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга. Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси. „Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнание да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят. Когато човек престъпи законите на Великата Разумна Природа, той заболява.
към текста >>

34. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано.
Ала с една съществена забележка: в Словото на П. Дънов са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които човешкият език е безсилен да предаде. Множество истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. "При четене трябва да се мисли и да се прилага" (П. Дънов). За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.
към текста >>

35. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили.
Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да започва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впоследствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна концентрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения. От изложеното дотук имаме основания да изведем още три собствени принципа на Паневритмията:
към текста >>

36. 3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Направихме същото с левите, а после и с двете ръце и пр.
— Дясното, дясно краче, ето го, — избързаха няколко палавника, — Ами това уше, дето е от дясната страна, я да го хванем с дясната ръка! Така, с шеги пораздвижихме десните си ръце, уши и крака.— И другата ни ръка не се ли казва дясна ? — Тя е лявата, ето лявата. — Да, знаете вие, деца. Хайде сега да поразходим лявата си ръка, лявото уше и краче. Те гледаха до сега и да не им е мъчно, нека да поразходим сега и тях. — Направихме същото с левите, а после и с двете ръце и пр. — Виждам, че на всички ви ръцете и крачката са здрави. Починете си малко, а аз ще ви изпея и изиграя една нова игра. Започнах: — Аз дясната ръка напред ще я подам, ще я раздвижа... („Дясната ръка", трета част към — „Игри") — това е нова игра. Сега нека да я повторим общо всички. С интерес повторихме горната игра два-три пъти.
към текста >>

37. Иисус на Планината - Николай Райнов

Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците.
Иисус на Планината Големи черни облаци като змейове се гъстяха над Йерусалим и говореха за това, що има да стане. На небето се срещнаха бели духове с черни и се започна между тях разпря. Белите духове бяха избити пророци, които са възвестявали някога истината, но неблагодарните сърца им са платили с камъни. Черни духове бяха първосвещениците, царете и левитите, които са тлъстели от храмови жъртви, пили са вино, носили са разкошни одежди и са притеснявали вдовиците и сираците. Белите и Черните духове се препираха кой ще владее света. А Иисус стоеше на Планината — и дванадесетмината — с Него. И приказваха те също за Бъдния Ден. Хвърли око Иисус към Йерусалим — и сбръчка се от тъга челото Му. И каза Спасителят тогава: „Горко ти, граде Господен! Бич съска над тебе — и кръв на буйни потоци ще рукне.
към текста >>

38. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит.
Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи. Край пътя, дето лежи ограбеният от разбойници и пребит от бой човек, се издига,може би, палма, разперила клони на южния зной. Далеч по пътя се губят два силуета - първият на отминалия равнодушно свещеник, а вторият - на също тъй равнодушно отминалия левит. Детският поглед отпраща с негодувание двата силуета и се спира с жива симпатия на добрия самарянин. Приведен над ранения, той разлива вино и елей на раните му и ги превързва. Неговото осле кротко е застанало отстрани. По-нататък нашето трепетно детско въображение си представя, как милостивият самарянин качва ранения на добичето си, как го завежда в страноприемницата, дето го настанява и се грижи за него. Нас ни трогва неговото топло участие в съдбата на този човек - той не само че му дава първа помощ, но го настанява на лечение и обещава пак да се върне, да го навиди, па да се наплати и на гостилничаря.
към текста >>

В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит.
Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът?
към текста >>

Що е левитът?
В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”. Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна управа", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре". Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът?
към текста >>

Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат.
Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”. Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна управа", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре". Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат.
към текста >>

Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”.
Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща". Това е една пълна със съдържание „линия на отклонение" в окултния чертеж, който лежи в конструкцията на тази притча. Защото от тази притча може да се снеме скица, чертеж на една система от сили, които действуват в космоса, а действуват и в мозъка на човека. Що е левитът? Левити - това са всички чиновници, всички служители на един държавен апарат. Те действуват по строги предписания, изпълнявайки външните административни длъжности - „обредите в храма", ползувайки се с „десятък" от неговите приходи: известен процент от държавния бюджет отива за заплати на „левитите”. Ограничени в своите функции, зависещи от „началства", от „върховна управа", която едничка може да дава насока, те не могат да направят нищо вън от онова, което им се предписва и налага „отгоре". Те са още по-ограничени от „свещениците" - от управниците, облечени във власт. Що могат да направят Те за поправяне на тежкото, бедствено положение - „ранения, бит и пребит от разбойници пътник" - в което изпада народът? Нищо, освен като своите началници, да погледнат, па да се „отбият отсреща" по пътя и да отминат. И ето, пристига най-сетне милостивият самарянин.
към текста >>

В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита.
Когато е на път - там дето няма ни страноприемници, ни гостилничари - дисагите му са пълни с хляб, вино и елей. А когато дойде при „гостилничаря” и него има с какво да задоволи - пари. Защото гостилничарите и те се грижат, и те любезно приемат и подслоняват пътниците, но при едно условие - да им се заплати. Както виждате, милостивият самарянин навсякъде има необходимото, за да помогне и задоволи. С една реч, той има и затова дава. В такъв случай не може да се натяква, че не са помогнали, ни на свещеника, ни на левита. И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва.
към текста >>

А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре.
И наистина, с какво щеше да помогне свещеникът? С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек.
към текста >>

Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан.
С голи ръце? Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар.
към текста >>

И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия.
Той няма ни добиче, което да му носи товара, няма ни вино, ни елей. Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин. Последният сигурно не заема някое видно обществено положение и затова свободно си язди магарето и си носи каквото му трябва. А свещеникът и левитът, които са официални лица и които трябва да запазят благоприличието и благонравието, що им налага тяхното обществено положение, те не могат да яздят на магаре. Виж, да беше някоя хубава кола, запрегната в хубави коне, че да си има и каруцар - работата е друга! Или - ако се пренесем в наши дни - бихме пожелали на „свещеника" и „левита" автомобил, както подобава на техния сан. И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето.
към текста >>

При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето.
И тъй, ясно е, че свещеникът и левитът от притчата не могат да яздят магарета! Но затова пък, за съжаление, магарето язди единия и другия. И то отвътре - „през четвърто измерение". Който има очи - да види. Всичкото нещастие на хората е там, че те не могат да проектират навън „магарето", което живее у всеки човек. То все още упорито живее вътре в човека, отказвайки се да служи на своя господар. При това, нито свещеникът, нито левитът имат „елей" и ,,вино" - като извори, които изтичат из сърцето. Самарянинът затова може да помага, да върши великото дело на милосърдието, защото е изкарал вън от себе си „магарето" проектирал го е във физическия свят и го е направил свое покорно добиче, което му носи „виното" и „елея". За да наведа мисълта на читателя да открие туй магаре в човека, чиито дълги уши така упорито щръкват понякога на неговата глава, за да се скрият след туй отново в мозъка, ще го отпратя към статията: „Две òси в главата на човека." Там, по посока на една от òсите, прокарани в главата, той ще види изопната „опашката" на магарето. И може би, това ще му помогне отчасти - като знае, къде е - да я хване, за да издърпа магарето вън от себе си. И струва ми се, че само след като издърпа човек магарето за опашката, той ще може да стане като милостивия самарянин, за който ни говори Христос в своята притча и ще престане да задава въпроса на законника „А кой ми е ближен? ", „за да се оправдае”, както отбелязва кратко, но внушително евангелието.
към текста >>

39. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36879515647888