Търсене в текстове за 'Лаван'

освободи. В правото мислене е спасението на света. Ако мисълта ти се движи с голяма скорост, кой може да те ограничи? Каквито и прегради да има тя ще ги прескочи. Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва. Щом повярваш, ще се яви възможност. Ти си се отчаял и мислиш, че Животът е безсмислен. И щом повярваш, че Животът има смисъл, ще се измени твоето неразположение. Твоята мисъл ще се реализира, ако е скъпоценен камък. Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави?“ И като казал така, намерил се някой. Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас. Да мислите, това значи да се втича нещо във вас. Един плод най-първо е стипчив и горчив. После светлината и Разумните същества идват, плодът става кисел и накрая – сладък и добър за ядене. Също така всяка мисъл, като дойде в ума ти, изведнъж не можеш да я употребиш. Ще я оставиш да я грее Божествената Любов, докато узрее. Ако иска човек да развива ума си, трябва да се занимава с математика. Ако подхвърлите птица във въздуха, тя не пада, а когато хвърлите камък, той пада. Един човек, който мисли, не пада, а който не мисли, пада. Низшите желания връзват хората за Земята, а мисълта ги вдига нагоре. Вие сте одарени. Ще развивате вашия ум. Досега сте обръщали внимание на вашите чувства, а сега ще обърнете внимание на вашия ум. Като дойдете до ума, ще почнат да падат човешките вярвания. Когато
към текста >>

престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето. След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си. При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на
към текста >>

само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час." На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във
към текста >>

само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г. По пътя излязла силна буря и те едва се спасили чрез плаване и излезли на брега. Това било близо до Солун. Един ден те посетили една изоставена черква - Свети Димитрий. Като се молили, явил им се един старец и казал така на бащата на Учителя: „Ела утре пак тук, но сам, в същия час.” На другия ден той отива в същия час и същият старец се явява. Тогава той видял, че от главата на стареца излиза грамадна светлина. Той му казал, че не трябва да става калугер в Света гора, а трябва да се върне във Варна. Казва му, че славянството почва своя възход. Славянството за Бога става като избран народ и то има да играе важна роля в бъдещето на човечеството. Казва му още, че трябва да се върне във Варна и ще му се роди син, който ще бъде Божи пратеник. Дава му и един свитък в ръката. Костадин мислил, че това е един обикновен човек, но старецът става невидим и тогава чак разбрал, че това е едно същество от невидимия свят. Свитъкът, който оставил в ръката му, се казва Антиминс, рисунки, изобразяващи сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във
към текста >>

него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24). Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа, Който заповядва на вятъра и на морските вълни. С това също ни е показано, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе,
към текста >>

и особено в областта на музиката. Раждат се последователно ред учени, философи и хора на изкуството. Така през VIII век живял големият историк Абу Абдала Мохамед. Тогава е живял и знаменитият Иби Кутейба. Той оставил много трудове като помощници почти във всички области на науката. Оставил е също астрология от десет тома. Тогава живели много учени като големия арабски мореплавател Ахмед Маджит, който е написал ръководство по навигация, а също и книга под заглавие "Наука за мореплаването", Абу Али Ахмед - голям географ и пътешественик. Той е автор на "Книга за драгоценното съкровище." В нея той говори за сферичността на Земята. Дава сведения за океаните, моретата, реките и други. Друг учен е Ибн Юнус, живял от 950 до 1009, който е бил голям астроном. Той направил обширни астрономически изследвания и наблюдения. Съставил е астрономични и тригономични таблици на движението на Слънцето, Луната и планетите. Друг учен е Ибн Хайтах, който направил редица важни открития в областта на оптиката. Неговото съчинение "Оптика" е оказало голямо влияние върху европейските учени, Рожер Бекон и Кеплер. Друг учен е Ибн Ал Байтар, голям познавач на лековитите билки. Той е дал описание на 2700 лековити билки. В областта на математиката и астрономията почват ред нови открития. Така Ал Ватани въвежда в употреба тригоно-мичните функции синус, косинус, тангес и котангес. Абу Ал Вафа е разрешил важни въпроси в геометрията и направил значителен принос в тригонометрията. Арабският алхимик
към текста >>

да смени караула, за да бъдат изведени и избити комунистите без съд. През есента на 1921 г. Гръблев е преместен в Търново, където му е възложено да отговаря за санитарните материали и лекарства, които идват в града и се разпределят за целия военен окръг. Нареждат му да освободи един вагон с медикаменти, пристигнали на гарата. Той извиква един войник при конюшната и му нарежда да оседлае млад кон, който той му посочва. Войникът се спира и му казва: „Ваше благородие, този кон не е оседлаван още, айгър е и е опасно да се качва човек на него." Гръблев строго заповядва: „Него ми оседлай!" Доста трудно се качва на коня и се отправя към Марно поле. Там препуска дълго време, докато го изпоти и измори и тогава отива на гарата. Оставя го в ръцете на двама войници да го държат. Свършва си работата и тръгва обратно, като държи здраво юздата. Среща един колега, който го заприказва, и той несъзнателно отпуска леко юздата. Конят се поосвобождава, захапва мундщука, изпръхтява и препуска в галоп (казват, че когато необязден кон се освобождава от юздата, той ослепява и не вижда накъде галопира). Насочва се към моста на река Янтра, а Гръблев едва се държи на седлото. На моста стои една жена, която връзва чорапите си с въженце. Като вижда, че конят лети право към нея, тя изпищява. Чувайки нейния предсмъртен вик, Гръблев разбира, че загива и казва: „Учителю!". Той вижда Учителя пред себе си, че хваща коня за юздата, спира го и го завъртва под прав ъгъл, като прескача уплашената жена. Конят
към текста >>

голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни. Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден?" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя
към текста >>

братя работят усърдно и помагат в общото дело, особено в лагерите на Рила. Такъв е и Цеко Матов Етугов. Завършва електротехникум и работи в мореплаването. На Рила той често вози Учителя с лодката. Крайно услужлив е и помага на всеки, който го вика на помощ. Пее братските песни, прави опити да пише стихове и всякога гледа да ги римува. Приятелите се подиграват на неговото пеене и на стихотворенията му, но той не се отчайва, а работй усърдно. Постепенно Цеко започва да пее добре песните и да пише хубави стихотворения. При един разговор Учителя го пита: „Цеко, ти какъв искаш да станеш в другия живот?" Цеко веднага отговаря с рима: „Учителю, искам да стана поет и да измета от света всичката смет." След малко, като се позамисля, казва: „Учителю, ученик искам да стана." Учителя отговаря: „Тя се свърши вече. Ще станеш това, което първо пожела." Цеко живее в барака на Изгрева. Понеже няма малък часовник, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани. Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала. Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да
към текста >>

изпращаха от четирите къщи младежи за манастиря - един вид обещания и обречени за свята служба, знаеха евангелската истина, че е добре да не знае дясната ръка това, което прави лявата. Пролетта тази година идваше съвсем кротичко. В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи. Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания. Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия. Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата. - На добър път, Господ да помага! - каза гемиджията и се прекръсти. - Амин! - казаха почти едновременно младежите. Варна и българският бряг останаха вече назад. Тук-таме блещукаха светлинки от къщите на ранобудни люде. От пристана, който оставаше малко встрани, се спущаха във водата
към текста >>

турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър. Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел. Гемията започна застрашително да се издига и още по-ужасяващо да пада в отворената бездна между две вълни. Леонис вече изтърваваше командата. По мокрите изпънати въжета бурята като върху струни свистеше злокобни химни. А платната плющяха и се увиваха, без да имат вече някакво значение при плаването. Леонис успя да превърже някои от въжетата и остана при кормилото с малката надежда, че може да помогне поне малко при тази борба между живота и грозящата ги гибел. Лицето му беше бледо, ужасено и това усилваше страха у младежите, които във всяко
към текста >>

постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ неговиятъ родъ и когато хората му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо ме наричате благъ? Благъ е само единъ Богъ“. Той иска да каже: „Фамилията, отъ която азъ произхождамъ, не е толкова благородна, колкото вие мислите. Защото Богъ има друго
към текста >>

и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Урана действуват по интелектуален път, чрез конкретния ум. И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, в която господствуваща роля играе електричеството, многобройните изобретения, чрез които тази енергия биде впрегната на работа за задоволяване практичните нужди на живота, новите съобщителни средства - телеграф, телефон, радио, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време. Цялата тази дейност се разви благодарение мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше едно неочаквано скъсяване на географските разстояния, които делят хората на земята. Днес хората общуват чрез вълните на етера, който разнася техните мисли, тяхната музика, с бързината на електрическата вълна. Днес няма "далечни" разстояния - вестта за едно събитие, което става в известно място на земята, се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора взимат, ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Физически поне, в областта на съобщителните средства, в които главен фактор е електричеството, разстоянията и границите между хората изчезнаха. А тъкмо това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници, както физически, така и умствени и морални, които човек е
към текста >>

и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни. Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок. Тази вихрена буря трая цели три дни, докато от съседното пристанище Балчик корабите се намираха в пълна безопасност. 1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк. 1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и
към текста >>

кой на кое легло ще е. Отдолу имаш кеневирен сламен дюшек с една платнена възглавница. Две одеяла за завивка. Накрая на пътя дюшекът се изгаря, а одеялата се стерилизират за ново ползване. Мизерия, но пак си нещо като пасажер, пак си в нещо като кабина. Сервират ти редовно храна, и то обилна, пък и по вкуса на Георги. Харесва му. Гладен е. Яде с насладата на градски калфа, който си е поръчал, и му носят. Губи бита си, но не и самочувствието. И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото. Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа. Сетне, на разсъмване, корабът се продънва. Зинва океанът. Свежо вдъхване. Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън. Пак от същото време. Пак трета класа. В трюма. С пяната от бреговете на Европа, с низвергнатите, с хората напълно
към текста >>