Търсене в текстове за 'Куче'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 371 резултата в 148 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко.

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница.

И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си!

Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.

3. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат.

4. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучетата напускат градовете и петлите престават да пеят.

5. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб; затуй трябва да предизвикаш да дойде господаря и той ще накара кучетата да млъкнат.

6. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче те лае.

Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае.

7. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете за пример едно куче, което е толкова просто, но то като те обича, готово е на всички жертви за теб, а като не те обича, хапе те.

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.

8. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Три-четири дни преди земетресението кучетата се събират на глутница вън от София.

9. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето не може да те ухапе, ако ти мислиш.

Едно куче ви следва; не се обръщай назад, но само мисли и то ще стои надалеч; уплашиш ли се, ще те нападне.

10. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи.

Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях.

11. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел.

Кучето, като се дърпало, дръпнало канелката, отворило бъчвата.

Човекът като отишъл да гони кучето, изтекло виното.

Та ние често, като бием кучето и ходим да го гоним, изгубваме условията, които имаме.

12. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма.

13. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик.

Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите.

14. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят.

И това куче като хукне!

15. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели.

Кучетата означават лошите страсти в човека.

16. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви приведа един пример из животинския живот като отговор на зададения въпрос: вратата към един двор била отворена и едно куче влязло вътре.

Кучето излязло на улицата и почнало да си ближе раните.

17. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой си имал четиридесет булдога, от зли по-зли, но един англичанин очертал кръг и едновременно издавал някои тонове, така че кучетата останали извън кръга; после, когато издал други едни звуци, те избягали до едно.

18. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).

19. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане.

20. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче влязло в един двор.

Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене.

Кучето излиза на улицата и си ближе раните.”

21. 10. VI. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят.

22. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето не може да те ухапе ако мислиш.

Вие направете опит с кучета.

23. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете едно куче, което е толкова просто.

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.

През кучето Любовта минава, то ти допринася нещо.

Това куче като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.

У кучето е една капка, а у човека е един извор.

24. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде.

Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека.

Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден.

Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките.

25. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Има музика, която укротява кучетата.

26. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче.

Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок.

Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо.

Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.”

27. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр.

Само така можем да си обясним, че кучето и конят, например, могат да уловят от далеч до десет километра електричните вълни на своя господар.

Лаковски отбелязва, че опашката е в пряка връзка с важни нервни центрове, и кучето, например, което иска да отгатне желанието на господаря си, маха опашката си.”

Така можем да си обясним и как кучетата намират своя дом и господаря си.

28. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Един слон върви, лаят го няколко кучета.

Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.

Това е педагогика, възпитание на кучето.

29. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена.

Кучето излязло навън и почнало да си блже раните.

30. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако мислиш, кучето не може да те ухапе, апашът не може да те обере, защото го е страх.

Правете опит с кучето — щом се уплашите, то ще ви нападне.

31. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има музика, която укротява кучетата.

32. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като чуе, че кучетата лаят, да се зарадва.

33. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.

34. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:

— Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него.

35. 121 ЧОВЕКЪТ НА ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

У кучетата е 35 градуса.

36. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Куче влязло в един двор.

Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене.

Кучето излиза на улицата и си ближе раните.

37. Екскурзия на Витоша - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди земетресението кучетата бягат от градовете и петлите престават да пеят.

38. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето може да не те ухапе, ако мислиш.

Вие направете опит с куче.

39. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те.

За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази.

През кучето любовта минава, то ти допринася нещо.

Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат.

У кучето е една капка, а у човека е един извор.

40. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма.

41. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва.

42. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб, ти трябва да предизвикаш да дойде господарят и той ще накара кучетата да млъкнат.

Като отидеш в кой и да е дом, все могат да те лаят кучетата.

43. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаят го няколко кучета.

Той, като хване някое куче с хобота си за крака му, повдигне го малко във въздуха и пак го остави.

Това е педагогическо изпитание на кучето.

И това куче като хукне!

44. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Две кучета се борят за едно нещо.

45. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако нашите кучета напуснат Изгрева, тогава може да има земетресение.

Три-четири дена преди земетресението кучетата се събират на стада вън от София.

46. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

- Аз мисля за Бога, виждам две големи кучета и те не ме лаят.

Тогава казвам, че когато Господ минава, кучетата не Го лаят.

47. Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаше на Изгрева едно черно куче.

48. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете.

Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха зли и хапеха що им излезе насреща, нас не ни хапеха.

49. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета.

Когато минавах този път през село Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.

50. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче.

Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града.

След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража.

Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква.

51. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме.

52. 80 БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕУТРАЛНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом почнели кучетата да вият, кокошките тревожно да кудкудякат и петлите да се омърлушват и замлъкват, Учителя определял: „Днес ще има нападение.“ Не минавало и няколко часа и черните ята се задавали да пуснат товара си над града, а някои просто изсипвали над полето.

53. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В моя роден провинциален град познавах един човек, който избиваше скитащите кучета, за да им продава кожите.

Крайно враждебно реагираше всяко куче, когато го срещнеше на улицата или по кръчмите, където той често ходеше, а такова поведение при други обстоятелства беше необичайно за тях.

54. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това са хора, които имат голяма обич и привързаност към животните - котки, кучета, коне, птици, а също и към цветята.

55. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му.

56. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

И Словото Господне се повтаря с тази прибавка, че сам царят ще загине, като куче ще бъде убит.

57. 3.12. Изгонване на беса от дъщерята на елинката - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже майката била елинка, Исус й рече: "Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат трохите, паднали от децата.

58. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак.

Едно куче и един вълк вият срещу Луната.

А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило.

Робските раболепни духове, представени от кучето, крият от тебе тяхното предателство под булото на ласкателство.

59. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Кучето са неговите страсти, които го преследват.

60. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк, който напада Божието стадо.

Боян му казал: „На късове ще бъдеш късан и мръсните кучета ще нахраниш с тялото си за това, което направи.

Царю, ти бягаш и оставяш народа на вепри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа.

61. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение.

Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи.

62. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега.

63. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени

кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад.

64. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

куче, завъртяло се около него, като край познат, и тръгнало пред краката му. По

пътя кучето обикаляло всеки пост и продължавало с Учителя.

полицейско куче, сигурно е някой от началниците, които проверяват.

влязъл в двора си, а кучето изчезнало в нощта.

вероятност е Учителят да е извикал с мисълта си кучето да дойде и да го

придружава. А втората - кучето просто да е една мисъл-форма, която Учителят е

65. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дошло едно куче и отмъкнало

66. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са подобни на кучетата, на котките.

67. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И най-заядливото куче, като го хванеш

68. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода.

На сутринта кучето го нямаше.

И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него.

Сутрин кучето никъде не се виждаше.

И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше.

69. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

... Кучето, моят пазач, изръмжа нещо насън и ме подсети, че трябва да заспивам.

70. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Кучешко царство.

71. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!

72. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е?

73. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях.

Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“

74. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Няколко пъти им купувах салам, но никой не го поглеждаше и аз го хвърлях на кучетата.

75. 36. Сляпото дете - Радка Левордашка (1920-2014)

На двора има и едно куче, но не се плаши от него.

Кучето лежало на двора, без да лае.

76. 44. Деца за осиновяване - Радка Левордашка (1920-2014)

Всяка сутрин, като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката, давах му хляб и то лягаше пред вратата, за да пази детето.

Винаги, когато трябваше да ходим някъде, започвах да се безпокоя - на кого да оставя детето, но като излизах навън, кучето стоеше пред вратата - и така то ставаше пазач на детето.

77. 54. Козунакът - Радка Левордашка (1920-2014)

От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там.

Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!

" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето.

Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата.

Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче.

Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче?

В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения.

Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма.

78. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидохме в леярната на Илиенци, видях един младеж на портала, попитах го дали директорът е тук, отговори ми, че е там, и каза: „Елате да ви заведа, че имаме кучета и за външни хора имаме звънец." Младежът ни заведе до вратата на сградата и каза на пазача: „Тези хора търсят директора" - „А, ето го - отвърна той, - идва." Като ме видя, директорът се изненада: „Радке, какво правиш тука?

79. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Някой път кучетата като лаят около кошарата, привличат вълците.

80. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение.

81. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче.

82. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек.

83. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили.

Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва.

84. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите.

85. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите.

Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче.

Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят.

Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели.

Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче.

Когато кучето наближава близо до него, той я хвърля и го удря в главата.

Оказва се, че това не е куче, а вълк.

86. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути.

Бяхме отишли на село при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.

Ние не знаехме това нещо, а Павел се изплъзна от нас и отишъл до кучето и започнал да го гали.

Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо.

Виждат се Овен, Алдебаран съвпад с Марс, Орион, Сириус с Голямото куче, Капелан от Колар, заедно със съзвездието Колар, Кастор и Полукс от Близнаци, съвпада със Сатурн и Процион.

87. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба.

88. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.

Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб.

89. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях.

Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда.

90. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода.

На утринта кучето го нямаше.

Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него.

Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше.

91. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?

92. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Кученцето на Христина Морфова

— Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла.

Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее.

Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето.

93. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна:

– Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните!

94. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си.

За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си.

95. Пеенето е психически процес - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му.

96. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо.

Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини.

97. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Край мене мина голямо овчарско куче.

Кучето изследваше течението на протока.

98. ЕЛЕНЪТ - Борис Николов

Долу, в горите бяха лавнали вече кучетата.

99. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Имаше и куче – малко кученце, което безпогрешно го довеждаше до мечката.

100. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

Гледам – пред нас голямо ловджийско куче с клепнали уши.

Усмивката на Пространството казваше: „Вървете след кучето.“

И наистина, кучето тръгна пред нас.

Така вървяхме два-три часа, кучето пред нас и ние след него.

“ Потърсих кучето – нямаше го.

101. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

“ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода!

Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.

Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха.

Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене.

Другото куче захапа ръката ми над китката – с нея държах стомната; но то не стисна ръката.

Кучетата ме освободиха и аз тръгнах.

Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората – не ги гонеха вече.

А ние всяка сутрин излизахме на върха на изгрев слънце – кучетата не ни закачаха.

102. СВЕТЛИЯТ КРЪГ - Борис Николов

Кучетата са особено чувствителни към човешката мисъл.

Ако се съсредоточиш в себе си, ако се концентрираш, ако се оградиш мислено с един светъл кръг, кучетата не могат да преминат този кръг.

Бяха ни предупредили да не минаваме през върха – имало каракачанско село, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека.

Почнахме да изкачваме стръмния склон към върха, когато отгоре към нас се устремиха глутница кучета с бесен лай.

Когато дойдоха до нас, кучетата не можаха да преминат кръга.

Скоро забелязахме, че отгоре към нас тичат четирима-петима каракачани, да ни спасяват от кучетата.

„Какви са тези хора, че кучетата не смеят да се приближат до тях?!

103. СИНЪТ НА МЕЧКАТА - Борис Николов

Звънят звънци, блеят овце, лаят кучета, пръхтят и цвилят коне, мъжете подвикват и водят.

104. БЛАГОДАРНОСТ - Борис Николов

Една сутрин виждам на пътечката в градината голямо, старо селско куче.

Кучето виеше от болки, а навярно беше и гладно.

Издълбах в сеното дупка, като колиба, показвам я на кучето и му говоря.

След десетина дни кучето започна да излиза от колибата и стъпяше на задните си крака.

Кучето само взе на себе си грижата да пази къщата.

В кучето се събуди някакъв спомен, то стана неспокойно.

Кучето се прощаваше и благодареше.

105. ТОШКАТА - Борис Николов

Имахме куче, порода Сетер – кафяво като шоколад.

По едно време започнаха да идват сигнали от квартала – някакво куче отвличало пилета и кокошки, при това кучето било кафяво.

– Това кафяво куче ми изяде три патици!

След няколко дни кучкарите, които ловяха безпризорните кучета, хванали Тошката и го откарали с колата си.

Беше запрян в двор около един декар, заграден с висока към два метра стена и пълен с кучета, може би стотина.

Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие – кучетата предчувстваха какво ги очаква.

Направи ми впечатление едно куче.

Изведнъж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с един още по-прекрасен скок се прехвърли на оградата, а оттам – навън.

И между кучетата има характери и темпераменти.

Жал ми беше за всички кучета – знаех каква участ ги очаква.

Кучетата не чакаха покана – като пъстър поток те се устремиха навън и всяко отиде по своя път.

106. БИАНКА - Борис Николов

Във витрината имаше само едно малко бяло кученце от породата Шпиц.

Към това малко кученце усетих странна привързаност, сякаш отдавна се познавахме, като че ли бяхме живели някога заедно.

Дадох му парите и взех кучето.

Не мислехме да купуваме куче, но това ни спечели.

Малкият Шпиц беше пеещо кученце.

Между кучетата тази дарба се среща много рядко.

107. РАЗСТРЕЛ - Борис Николов

Пазачът в селсъвета Стоян имаше кученце – Бубчето.

“ Бубчето лягаше до нея и никой вече не можеше да се доближи до торбата – ни куче, ни кон, ни човек.

По това време излезе нареждане да се избиват кучетата – „разнасят болести, смущават с лаенето си трудещите се“.

Всеки трябваше да заведе кучето си извън селото, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.

Човекът, който се готвеше да стреля, хвърли пушката: „Аз на такова куче не стрелям!

108. ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА - Борис Николов

ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА

Никой не се решаваше да отиде при стадата, защото овчарските кучета бяха толкова зли, че и селяните не смееха да минават наблизо.

Вятърът духаше откъм моята страна и кучетата ме усетиха отдалеч.

Между кучетата имаше младоци и старци, всички мършави, с хлътнали хълбоци.

Извадих от кофата комат хляб и го хвърлих на кучката, втория – на голямото рунтаво куче до нея, след това подред на всички.

Кучетата вървяха мирно с мене.

– Как така те пуснаха кучетата?

Кучетата налягаха наоколо.

– Лошо си храните кучетата.

Разпределих млякото в трите дървени корита пред жадните погледи на кучетата.

Оттогава всяка сутрин кучетата ме чакаха там, където за първи път ме срещнаха, точно по времето, когато идвах.

109. ДОВЕРИЕТО - Борис Николов

Две кучета го гонеха с пискливо джавкане; бяха едри и силни и упорито го преследваха.

Кучетата налетяха към него – искаха си плячката.

110. КАРДИНАЛЪТ - Борис Николов

Отнякъде дойде голямо куче.

Даде го на кучето, то го захапа и си отиде.

111. ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ - Борис Николов

На сутринта трябвало да отиде в къщата на един чобан*, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в селото – човек не можел да влезе в двора му.

Стефан довел ходжата до портата, но не пожелал да влезе – в двора лежали 10–12 кучета, големи като магарета.

Като минавал край някое от кучетата, то само повдигало глава и я отпускало.

Влязъл ходжата в къщи, свършил си работата и си излязъл, без да бъде нападнат от кучетата.

112. ЙОСИФ - Борис Николов

Улф беше голямо, силно куче, вълча порода.

Кучето помириса тези ръце – тяхната миризма се смеси с тази на господаря му.

Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага.

На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда.

Мечката се разгневи на кучето – замахна със страшната си лапа, но Улф беше бръз и предпазлив.

Остави кучето и се насочи към човека: вървеше бавно, поспирваше се, като издаваше рев, подобен на гръмотевица.

113. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Водеше го малкото кученце Пухчето: той държеше връвчицата и то го довеждаше до звънарницата.

114. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.

Те бяха под грижите на Черпак – голямо куче порода Овчарка, умно като човек.

115. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си.

116. Във веригата на живота - Павел Желязков

Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях.

Благодарение на това отношение на покровителство и любов са създадени много породи благородни кучета, които ни учудват със своята любвеобилност, отзивчивост и послушание.

117. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата.

Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото.

Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него.

За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него.

Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум.

118. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.

119. Ние бяхме в Рая! - Крум Въжаров (1908- 1991)

По пътя ги напада глутница кучета.

120. Кучетата в Говедарци - Крум Въжаров (1908- 1991)

Кучетата в Говедарци

Веднъж, когато минавахме край един овчарник, излязоха около десетина кучета, нахвърлиха се срещу нас и започнаха да ни заграждат.

Тогава Крум спря, концентрира се силно и изведнъж видях как кучетата спряха на около три метра от нас, престанаха да лаят и след малко тръгнаха към овчарника.

121. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Също от симпатичната Леона - черното овчарско куче.

122. Наблюдение върху себе си - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако има някакъв шум, вижте на какво се дължи – дали кола, автомобил, трамвай минава, дали хора минават и се разговарят или пеят, дали кучета лаят.

123. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В моя роден провинциален град имаше човек, който избиваше безстопанствените скитащи кучета от града, за да им дере кожите и да ги продава.

Страшно и бурно реагираше всяко куче, където и да го видеше или срещнеше из града - било то на улицата, в къщите или в кръчмите.

124. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изгражда се характер, който има голяма привързаност към животните (котки, кучета, коне, птици), а също и към цветята.

125. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Във Водолей при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек.

126. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне.

У кучетата този орган се среща в различни степени.

При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани.

127. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Линия на живота без каквито и да било клонки и разклонения показва скучен, еднообразен живот.

128. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не прескочихме и удобния момент да наредим готовите зеленчуци в градината и оттам да ги берем с драматична игра, (подредихме градината, с градинари, градинарско куче да я пази, продавачи и пр.).

129. 8. Един тягостен ден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дано не се повтори тоя скучен ден!

130. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др.

131. Косе-Босе. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На сутринта минало едно куче през гората.

— Как да не плача, кученце! Всяка сутрин идва кума Лиса и ми взема по едно яйчице.

Кучето се скрило в шумата.

Кучето изскочило и я подгонило.

Кучето клекнало пред дупката.

Кума Лиса не знаяла, че кучето варди вън, и зела да пита краката си:

— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

— Дръж, куче, Лиска за опашката, дръж, куче, Лиска за опашката!

— Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли.

Кучето тегли навън.

132. Кучешко царство. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

КУЧЕШКО ЦАРСТВО

Избяга в кучешкото царство.

В кучешкото царство само кучета живеят.

Кучета ходят с чадъри.

Кучета четат вестници.

Кучета продават месо в месарниците.

Кучета купуват гевреци.

Сред кучешкото царство се издига златна колиба.

В колибата живее кучешкият цар.

Отиде Шарко при кучешкия цар, поклони се и рече:

Едно рунтаво куче изскочи пред царя:

Щом го видяха, Деко и Дана плеснаха ръце и извикаха: „Ах, какво голямо куче! Ей сега ще го впрегнем“!

— Спри, куче! Стой, стой!

Спря се чак пред царската колиба в кучешкото царство.

Две страшни кучета свалиха Дека и Дана от колата.

— Ние не ядем деца — отговориха кучетата.

— Ние сме пазачи на кучешкия цар.

През туй време кучешкият цар излезе от колибата.

— Ах вий лоши момчета! — изръмжа пак кучешкият цар.

Но две кучета се втурнаха.

— Ау, ау! — залая едно бяло куче и отвърза Дека и Дана.

— Бяло кученце, — замоли се Дана — закарай ни при вашия цар.

Бялото куче ги покара към царя.

— изръмжа кучешкият цар.

— Да дойде тука Шарко! — заповяда кучешкият цар.

133. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Спряло се момченцето, услушало се, чуло пак същия глас, а когато се навело — що да види — едно кученце със счупен крак.

— Горкото кученце, — си казало момченцето — то ще измръзне, ако стои тука цялата нощ! Ще ида да го занеса у дома, но пък ще закъснея за черква.

Нищо, хайде ще тичам бързо — и като казало това, прегърнало кученцето и се затичало с всички сили назад към града.

Бързо привързало кученцето, сложило му топло млекце да си лока и го оставило наблизо до бодната си майка да го наглежда.

134. Нашето семейство. Шарко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и такова куче,

135. Хвърчи, хвърчи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

“, „Ами как хвърчат кучетата?

“. Смях — „Кучета не хвърчат“.

136. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

куче лае в средата,

Червено куче в долап лае.

137. Книга на загадките - Николай Райнов

Казах му, че съм гладен, като куче.

Тогава си рекох: „Бар Аба, дръж се! Сега разгледай харно къщата, виж, отде се влиза — излиза, кой къде спи, заключват ли вратите, висок ли е отворът на покрива, имат ли кучета, пази ли някой нощем двора... Отваряй си очите на четири!“ Всичко видях.

138. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета.

А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н.

139. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Искам да знаете, че тук светът не е скучен, както вие си го представяте и както е писано във вашите книги там на земята.

140. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“.

141. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница?

142. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Ами Конникът на Мадарските скали с кучето, змията и тигъра?

143. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.

144. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета.

Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.

145. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

А кучето ту лаеше, ту виеше.

Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба.

Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.

Вземах си го и нахраних кучетата си.

146. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Влязохме в студена, пропита от външната влага, селска къща, без домакиня, лавнаха кучетата, замучаха крави, някъде проплака дете.

Второто чудо беше това, че селските кучета, които бяха много зли и хапеха селяните, нас не ни хапеха, ние си ходехме спокойно, ако и да лаеха след нас, но не се приближаваха много.

Това не остана незабелязано и селяните си казваха: „Не ги хапят кучетата“.

147. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.

148. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля.

НАГОРЕ

0.37812304496765