Търсене в текстове за 'Кръщение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво нещо е кръщение?
Най-първо мъчнотията е външна и после идва вътрешно. Например в семейството всичко ти върви, всички вътре са сплотени, обаче отвън има сиромашия и обиди. Но щом се оправят материалните работи, жената и децата пощуряват – онзи, който причиняваше това отвън, е дошъл и отвътре. Например Давид преди да стане цар имаше външни мъчнотии, а когато се възкачи на трона, дойдоха вътрешни мъчнотии. Под вътрешни мъчнотии се разбира борби вътре в човешката душа – съмнения, низши желания и пр. Какво нещо е кръщение? – Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш.
към текста >>

Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение.
Под вътрешни мъчнотии се разбира борби вътре в човешката душа – съмнения, низши желания и пр. Какво нещо е кръщение? – Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш.
към текста >>

Кръщение значи да издържиш.
Какво нещо е кръщение? – Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш. Някой пита защо са изпитанията.
към текста >>

2. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

За Кръщението се приготовляваме с Чистота.
Трябва Чистота. Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност. За Кръщението се приготовляваме с Чистота. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението. Тези, които живеят чист живот, се обличат с магнетична сила и тогава получават знание отвътре. На тези, на които се дава знание само отвън, те не живеят напълно чист живот. А тези, които нищо не разбират, те са грешни души. Трябва чисто сърце.
към текста >>

Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението.
Един ученик видял, че една жена минава от лявата му страна, и се пазел да не хвърля сянка върху него, но не видял, че друга жена вървяла от дясната му страна и го скъсали. Това ти го казвам, за да разбереш: човек трябва да се очисти, да бъде като дете, съзнанието му да се освободи от всичко нечисто. Който е чист, един низш живот не може да го яде, защото трептенията на чистия са силни. Човек докато пази своята Чистота, той е в безопасност. За Кръщението се приготовляваме с Чистота. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението. Тези, които живеят чист живот, се обличат с магнетична сила и тогава получават знание отвътре. На тези, на които се дава знание само отвън, те не живеят напълно чист живот. А тези, които нищо не разбират, те са грешни души. Трябва чисто сърце. Изчисти сърцето си!
към текста >>

3. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.?
Не какво мисля аз е важно, но какво казва Той за себе си. Христос казва: „Никой не познава Отца, освен Синът, и никой не познава Сина, освен Отец.“ Той сам се признава за Син Божи. Въпрос: Вие приемате ли Учението на Евангелието? Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. Въпрос: Приемате ли тайнствата, като кръщение и пр.? Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината, другите неща са форми. От Божията Любов излиза Животът. От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог.
към текста >>

4. Изгрев, 19.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво нещо е кръщение?
Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой. Ако се издигнеш един пръст над него, ще се освободиш. Сега се искат образци. Какво нещо е кръщение? - Ще те турят на известно изпитание, ако издържиш - кръстен си, ако в Любовта издържиш - кръстен си. Ако не издържиш в Любовта - не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани. Ще имате кръщение.
към текста >>

Ще имате кръщение.
Какво нещо е кръщение? - Ще те турят на известно изпитание, ако издържиш - кръстен си, ако в Любовта издържиш - кръстен си. Ако не издържиш в Любовта - не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани. Ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат. Ако един човек не издържи в изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причината на слабостта си отвън, а пък трябва да намери същинската причина къде е.
към текста >>

Кръщение значи да издържиш.
- Ще те турят на известно изпитание, ако издържиш - кръстен си, ако в Любовта издържиш - кръстен си. Ако не издържиш в Любовта - не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани. Ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат. Ако един човек не издържи в изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причината на слабостта си отвън, а пък трябва да намери същинската причина къде е. Има закон.
към текста >>

5. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво нещо е кръщение?
Какво трябва да правиш, за да се освободиш от някои работи? Повдигни се. Има порой. Ако се издигнеш един пръст над него, ще се освободиш. Сега се искат образци. Какво нещо е кръщение? Ще те турят на известно изпитание и ако издържиш, кръстен си. Ако в любовта издържиш, кръстен си. Ако не издържиш в любовта, не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие още не сте кръщавани.
към текста >>

Ще имате кръщение.
Ще те турят на известно изпитание и ако издържиш, кръстен си. Ако в любовта издържиш, кръстен си. Ако не издържиш в любовта, не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие още не сте кръщавани. Ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат. Ако един човек не издържи на изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причината за слабостта си отвън, а пък трябва да намери същинската причина къде е.
към текста >>

Кръщение значи да издържиш.
Ако в любовта издържиш, кръстен си. Ако не издържиш в любовта, не си кръстен. Същото е и по отношение на истината, на знанието и пр. Вие още не сте кръщавани. Ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат. Ако един човек не издържи на изпитанията, той няма сила. Ако един кораб не може да издържи във време на буря, той е слаб. Всеки търси причината за слабостта си отвън, а пък трябва да намери същинската причина къде е. Има закон: Щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, то ще дойде противоположното, ще дойде противодействието.
към текста >>

6. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е.
Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса. Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан.
към текста >>

7. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
към текста >>

8. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него.
Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години.
към текста >>

Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него.
Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама.
към текста >>

Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа.
Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме:
към текста >>

След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител.
Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан.
към текста >>

След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан.
А те не разбраха думите, които им рече. И Той слезе с тях в Назарет и оттам се покоряваше. И майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух.
към текста >>

Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта.
Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос.
към текста >>

Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането.
към текста >>

След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
След всички тези разочарования Исус дошъл до велико озарение и просветление, че към земята иде Великият Божествен Дух, който Той познава от миналото и че Той именно, ще стане носител на този Велик Божествен Дух, който идвал да спаси човечеството. С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън.
към текста >>

И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин.
С тази мисъл Той се отправя към реката Йордан, където кръщава Йоан Кръстител за опрощение на греховете. И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.
към текста >>

Матей описва по следният начин кръщението.
И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене?
към текста >>

Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан.
Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти Исус, веднага излезе от водата. И ето, отвориха му се Небесата и видя Божият Дух че слиза като гълъб и се спускаше на него. И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му.
към текста >>

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него.
И ето Глас от Небето, който казваше: Този е възлюбения Ми Син, в Когото е Моето благоволение". Марко не говори нищо за раждането на Исус, но почва веднага с кръщението на Йордан. Евангелието му почва с думите: Началото на благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Направете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние, за опрощение на греховете и всички идваха да се кръстят при него. И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение".
към текста >>

Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син.
И аз не го познавах, но дойдох и кръщавах с вода, за да бъде Той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: "Видях Духът да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него и аз Го не познавах, но Оня, който ме проводи да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото виждаш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син". След това следва призоваването на първите ученици, които са ученици на Йоан Кръстител и след това следва сватбата в Кана Галилейска. Нищо не споменава за изкушението от дявола. Трите първи Евангелия описват кръщението и слизането на Духа почти еднакво като се казва, че се отворило Небето и Исус видял Духът да слиза над Него във вид на гълъб и се чува Глас: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение. А Йоан го предава, че Йоан Кръстител казва, че му било казано от Онзи, Който го изпратил да кръщава с вода, че Онзи над Когото види, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух. И видях и свидетелствам, че Той е Божият Син. В цялото това описание в четирите Евангелия има много нещо, за което само се загатва и в което се крият много Тайни, но сега няма да се спирам върху тях.
към текста >>

9. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете.
Следователно, най-големият Посветен от земята е по-малък от най-малките в Царството Небесно. Като казва Христос, че той е Илия и като се изнася факта, че той е посечен в затвора, с това лесно е показан и закона на кармата, защото той като Илия изби 400 пророци на Ваала и сега трябваше и на него да отрежат главата, за да се изпълни закона. Марко започва своето Евангелие с пророчеството на Исайя за Йоан Кръстител. "В началото на Благовестието на Исуса Христа, Божият Син, както е писано в книгата на пророк Исайя: Ето Аз пращам пред лицето Ти Вестителя Си, който ще устрои Твоя път. Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките за Него. Йоан дойде и кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение и покаяние за опрощение на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички ерусалимляни и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с рошкови и див мед. И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През тези дни дойде Исус от Назарет Галиеянски да се кръсти от Йоана в Йордан.
към текста >>

И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.
Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка. Така щото, да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". В третата глава, втория стих се казва: "При първо- свещенството на Ана Каяфа Божието Слово дойде до Иоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение и покаяние за прощаване на греховете, както е писано и книгата с думите на пророк Исайя: "Глас, който вика и пустинята, пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътища ще станат прави и неравните места гладки пътища и всяка твар ще види Божието спасение". И тъй, той казваше на мнозина, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от бъдещия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не почвайте да си думате: Имаме Авраам за баща, защото ви казвам, че Бог и от тези камъни може да въздигне чада на Авраама.
към текста >>

10. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан.
В лицето на Илия пред нас застава Духът на еврейския народ. Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше.
към текста >>

Какъв е смисълът на това кръщение?
Той действа като един природен закон, като господар на природните стихии. Това е показано, когато предизвиква да вали дъжд след тригодишна суша. В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца.
към текста >>

Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата.
В този смисъл Илия се явява като външна страна на Бога Йехова, който е същевременно Божествената Природа. Илия се преражда в Йоан Кръстител. Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично.
към текста >>

Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше.
Главната проява на неговата дейност е кръщението, което той извършва в реката Йордан. Какъв е смисълът на това кръщение? Защо го правеше Йоан? Йоан правеше това кръщение, за да доведе хората до едно мигновено ясновидство, което става вследствие на частично отделяне на етерното тяло, когато човек се потопи във водата. С това хората виждаха, че е настъпил краят на старото време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител.
към текста >>

Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението.
И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела.
към текста >>

У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
към текста >>

В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда.
към текста >>

В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
към текста >>

11. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос постепенно събира и призовава своите първи ученици.
9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО След кръщението от Йоан в реката Йордан, Исус Христос постепенно събира и призовава своите първи ученици. Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в Евангелието, но все пак има известни данни за призоваването на учениците. В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с Евангелието на Йоан. Там е казано:
към текста >>

На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава.
Това призоваване и въобще живота на Исус Христос е много бледо даден в Евангелието, но все пак има известни данни за призоваването на учениците. В различните Евангелия това призоваване е дадено различно. Ще цитирам самите Евангелия как списват това призоваване. Ще започна с Евангелието на Йоан. Там е казано: На следния ден след кръщението, Исус пак минава покрай мястото, където Йоан кръщава. В Евангелието на Йоан е казано: "На следния ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. И като съгледа Исус когато минаваше, каза: Ето Божия Агнец. И двамата ученици го чуха да говори така и отидоха подир Исуса. И като се обърна Исус и видя, че идват подире Му, каза им: Що търсите? - А те Му рекоха: Рави, което значи Учителю, къде живееш?
към текста >>

12. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет.
Принадлежащите към Мистерийните центрове са различавали слизащите от духовните сфери Божествени Същества и издигащите се от земята, стремящи се към Посвещение в духовните Тайни човеци. При случая с Христа имаме от една страна слизащия към земята Слънчев Дух и издигащия се нагоре Посветен в лицето на Исус от Назарет. И Учителят казва, че за да се извърши една велика работа на земята, трябва да се съединят едно Същество отгоре и едно същество от земята. Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени.
към текста >>

Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб.
При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
към текста >>

Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос.
към текста >>

Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението.
Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос.
към текста >>

Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос.
Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
към текста >>

И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан.
Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена.
към текста >>

13. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия.
Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед.
към текста >>

14. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение.
Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен:
към текста >>

15. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан.
Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък.
към текста >>

Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни.
Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината.
към текста >>

Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа.
До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
към текста >>

Те били кръстени в Йоановото кръщение.
От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам".
към текста >>

16. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
към текста >>

Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта.
Даже може да се видят и четири такива празника и пътувания, защото Христос на празниците е отивал от Галилея в Юдея. Първият път отива след сватбата в Кана Галилейска, след това преди нахранването на петте хиляди и след възкресението на Лазар. Също така, в началото на пета глава се казва: Беше празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма.
към текста >>

В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари.
празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава.
към текста >>

17. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения.
Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град.
към текста >>

При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа".
Духът на Заратустра, Който в това време е живял в Соломоновия Исус, го напуска и се пренася в тялото на Натановия Исус, вследствие на което става тази промяна в него, че родителите му не могат да го разберат. Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство.
към текста >>

След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят.
Така в Натановия Исус се събират преобразеното Духовно тяло на Буда и Духът на Заратустра. Скоро след това умира майката на Натановия Исус. Също Йосиф от Соломоновата линия е бил умрял и майката, заедно с децата се прибира в дома на Натановия Исус. По такъв начин двете семейства се събират заедно. При кръщението на Исус в Йордан не се казва, че той е син на Йосиф, а се казва: "... и го считаха за сина на Йосифа". След Кръщението се казва: "А Исус, изпълнен с Дух Святи..." Когато се казва, че един човек е изпълнен с Дух Святи, се разбира едно човешко същество, едно човешко тяло, в което не е напълно въплътено Възвишено Духовно Същество, а само частично и по такъв начин то е във връзка едновременно и с Духовния, и с физическия свят. живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези.
към текста >>

След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух.
които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
към текста >>

18. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му.
Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
към текста >>

9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител.
Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
към текста >>

Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него.
Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него.
към текста >>

19. 7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята. 7. Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 9. Защото човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез Виделината. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправилното богатство, та когато стане нужда да ви приемат във вечните жилища. 10. Законът и пророците бяха до Йоана. Оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него.
към текста >>

20. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус.
Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?
към текста >>

Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа?
Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан.
към текста >>

21. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя. И колко се утеснявам, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка.
към текста >>

22. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос.
И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми".
към текста >>

Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка.
на Христа в Гетсимания. Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото.
към текста >>

Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението.
Човешкото достойнство се основава само в непрестанно извоюваното равновесие. В това се проявява и величието на Евангелието на Марко, че тук. където трябва да бъде описано човекоставането на Христа, той намира класическия израз на Тайната на човешкото битие. Когато Христос става човек. Той изведнъж се намира в средата между животното и ангела и заедно с всички други човеци трябваше да издържа изпитанието на постоянно възобновяваното равновесие. Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението. Така се образува рамката, в която е изложено цялото Евангелие. Евангелието на Марко изпъква със своята първична, собствена особеност в разказа за Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно. Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук.
към текста >>

Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек.
в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
към текста >>

23. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него.
Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс. Това значи, че Евангелието продължава. Това начало е поставено със слизането на Христос на Земята и цялото развитие на човечеството е едно продължение на това начало. След това следва Кръщението, което е описано по следния начин: "И като излезе веднага от водата видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слизаше над Него. И дойде глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение". Това е един процес на Посвещение, при който Божественият Дух слиза и се вселява в тялото на Исуса. Той е видял, че се разтварят Небесата и над Него слиза Духът, но другите не са го видели. Това показва, че неговото съзнание се е разширило, пробудило се е неговото Божествено съзнание, за да приеме Духа, Който слиза отгоре.
към текста >>

24. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен?
Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен? " (11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега? - Биха могли да се случат две неща: Едното би било, че избраните ученици действително биха могли да преминат през това, което бе извършено като Голготска Тайна, че връзката между учениците и Христа би се запазила до Голготската Мистерия.
към текста >>

25. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.
Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия.
към текста >>

Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха.
Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията.
към текста >>

Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено.
През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
към текста >>

Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение.
Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан. Смисълът на това кръщение е бил в това, че като се потапя човек във водата, етерното тяло в областта на главата се излъчва и човек за момент добива едно ясновидство ■ вижда целия свой живот, като същевременно вижда какво всъщност е бил човек в тази епоха. Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
към текста >>

Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето.
Ако един човек би изживял това кръщение три хиляди години преди Христа, той би осъзнал, че най-доброто духовно благо, което може да бъде дадено на един човек, трябва да дойде като едно старо наследство, защото това, което в древни времена е могло да бъде дадено от духовните светове, е било всъщност нещо наследствено. То е било като образ в етерното тяло и е формирало физическото тяло. Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето.
към текста >>

Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила.
Именно на онези, които са се издигали над нормалното развитие на човечеството, се е показвало при кръщението, че цялото това знание е почивало на старото вдъхновение. Такова знание се е наричало виждане -на етерната душевна природа във формата на змия. Онези, които са изживявали това, са били наричани чеда, рожби на змията, защото те са били прозрели как тъмните същества се вмъкнали в човеците, в тяхното етерно тяло и те виждали, че това, което формирало, което изграждало физическото тяло, е било създание на змията. Но при Йоановото кръщение се е представяло съвършено друга картина - човек виждал творческите сили на етерното тяло не вече под образа на змията, а под образа на агнето. Това етерно тяло не е било вече проникнато отвътре от това, което идва от тъмните сили, но то е било напълно обладано от Божествените сили, които през явленията на външния свят озаряват душата на човека. Това виждане на агнето при Йоановото кръщение показва, че човешкото развитие е отишло много напред, че човек е станал друго същество: сега вече Азът е добил власт на Земята, че Азът, оплоден от външния свят, притежава голяма сила. Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите.
към текста >>

Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа.
Не всички, които Йоан кръщавал, били подготвени да видят това, да имат това преживяване. Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие.
към текста >>

Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото.
Те виждали само известни картини от своя минал живот. Но тези, които са били подготвени, те виждали образа на агнето в своето етерно тяло и разбирали знамението на времето. Разбирали, че е настъпила нова епоха в развитието на човечеството, че са пред едно велико събитие в световната история. Тази е била задачата на назареите. Чрез кръщението те познавали колко близо е идването на Христа. Те познавали това по устройството на етерното тяло, което при кръщението се е отделяло частично от физическото. Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение.
към текста >>

Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията.
След това отпада Исав, от когото се развиват едомците; след това, което евреите отхвърлят от себе си, е трябвало да го получат отново отвън, като дар. Така на еврейски агар, значи още Синай, което значи скалиста планина, голям камък. Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното.
към текста >>

И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето.
Така че, Мойсей получил своите закони от големия камък, който е едно външно изображение на Агар. Така че това, което еврейският народ получи като закони, не е произхождало от най-добрите качества на Авраам, а е произхождало от Агар, от Синай. Така щото онези, които са привърженици само на закона, какъвто той е бил даден на Синай, фарисеите и садукеите, са изложени на опасността да останат назад в своето развитие. Те са онези, които при Йоановото кръщение не виждат агнето, а виждат змията. Затова Йоан Кръстител ги нарича рожби ехидни, рожби на змията. И тогава неговите думи се превръщат в едно предупреждение към фарисеите и садукеите, когато той им казва: Вие, които сте привърженици на змията, внимавайте, за да можете при кръщението да видите правилно, а именно не змията, а агнето. Той им казал по-нататък, че не трябва да си въобразяват, че техният отец е Авраам, защото у тях това са само думи, тъй като те се кълнат в това, което идва от Синай, от закона, но той е престанал вече да има значение. Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови.
към текста >>

И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората.
Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората.
А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

26. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество.
към текста >>

Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос.
Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение.
към текста >>

След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа.
В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава.
към текста >>

Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух.
Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
към текста >>

В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята.
Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове.
към текста >>

Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението.
Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време." Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението. Така, както е даден разказът за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на изкушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан.
към текста >>

Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа.
Така, както е даден разказът за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на изкушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там.
към текста >>

И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
към текста >>

В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>

С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение.
Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват.
към текста >>

Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват.
С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят.
към текста >>

Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята.
За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята.
към текста >>

27. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма.
След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение. "И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
към текста >>

28. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд.
" И казва още следното: "Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушането. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи".
към текста >>

29. I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер.
МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И МИСТЕРИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота. Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята. Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята.
към текста >>

30. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място.
Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място.
към текста >>

Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира.
Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата.
към текста >>

31. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога.
Такова е в общи линии учението на манихеите според офицалното историческо разглеждане. Онзи, който познава окултната наука, ще види, че цялото учение е едно изложение на окултната наука, като се махнат някои неща, които са вмъкнати от коментаторите и тълкувателите на учението. Понеже ние не разполагаме с оригинални източници на учението, затова се задоволяваме с това, което съвременните историци ни дават за него, като гледаме критически на тяхното изложение. Обществото на манихеите се е състояло от два различни класа: първо избрани или съвършени и второ прости слушатели или народа. Съвършените се подлагали на строга дисциплина и всякакви лишения, каквито манихейската система е изисквала. Само избраните се удостоявали с кръщение, като се признавали за хора, стоящи в най-близко общение с Бога. Те ставали посредници между него и несъвършените членове на обществото. Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва.
към текста >>

Кръщението извършвали с масло.
Манихеите имали свое църковно устройство. Манихейската йерархия се състояла от една глава, дванадесет учители и седемдесет и два епископа, свещеници и дякони. Богослужението у манихеите се отличавало с простота. Те отхвърляли християнските празници като в неделния ден прекарвали в пост и молитва. При молитвите си се обръщали към Слънцето. Кръщението извършвали с масло. Манихейството получило широко разпространение. Но разпространението обърнало внимание на император Де-оклетиян, който издал срещу тях строг указ. Със своя указ той не ги осъждал като християнска секта, а като отделно учение, излязло от враждебното Персийско царство. С този указ заповядвало да се изгорят учителите и книгите на мани-хеите, а учениците да се изпращат в рудниците, ако това са длъжностни лица, да се изпращат на заточение. Имотите им да се конфискуват.
към текста >>

32. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание.
От същото световно семе произлезли два еона, вледетели на света, велик архонт и малък архонт. Единият и другият архонти създали свое небе Окдоада или Небето на осемте еони и Евдомада или Небето па седемте еони, което е небето на планетите. Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът на истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до познаване па истинския духовен Бог. Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух. Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили. Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос.
към текста >>

33. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека.
Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството.
към текста >>

С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите.
Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него.
към текста >>

Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност.
Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората.
към текста >>

Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него.
С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение.
към текста >>

Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух.
Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия.
към текста >>

Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените.
И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище.
към текста >>

34. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение.
Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях. Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници. Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст.
към текста >>

35. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."
към текста >>

Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат Христово кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва. После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях.
към текста >>

Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение.
По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите.
към текста >>

Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр.
Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите. Според богомилите това приемане предшествало второто кръщение и то е истинското, тъй като става чрез Светия Дух, за разлика от първото, водното, което било дадено от Йоана Кръстителя и нямало такова значение. Това второ кръщение се извършвало като върху главата на кандидата било поставяно Евангелието на Йоана и били четени неговите уводни текстове: „В начало бе Словото..." и пр. Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите. След това той се явява пред добрите хора, т.е.
към текста >>

Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение.
Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си призвание. След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение. На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение. Главният резултат от посвещението в степента съвършен била, според учението на богомилите, това, че в новопосветения се изливала благодатта на Светия Дух, дошла чрез полагане върху главата му ръцете на съвършените. А това водело до една пълна вътрешна промяна и прераждане на цялото му естество. /И Платон казва някъде, че след като човек мине през посвещението, той съвършено се изменя, става съвършено нов човек, става истински Човек./ Всички предишни грехове на новия съвършен се заличавали, изгорени като в огън и той ставал вече неподатлив към злото. Чрез него говорел вече Светият Дух, т.е. Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската реалност.
към текста >>

36. Катарският требник - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/
Понеже откъслечните вести, които имаме за обредността на богомилите и за трите степени се посрещат със съответните места от Катарския требник, от което можем да заключим, че той е просто превод или преработка на богомилски требник. Катарският требник се предхожда от молитвословия, формули, употребявани при службата, от молитвата Отче наш и от Йоановото евангелие, преведено на латински. Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: • Благословете, пощадете ни •
към текста >>

5. Духовно кръщение на болен вярващ.
Требникът се състои от пет части, отнасящи се до следните пет неща: 1. Службата на богомилите 2. Приемане на слушател за верующ 3. Посвещение на верующ в съвършен /духовно кръщение/ 4. Молене при различни случаи 5. Духовно кръщение на болен вярващ. При всички тези случаи те си служели с молитвата Отче наш и с пеенето на духовни песни, още и с различни формули и стихове от Евангелието на Йоана. Ето някои от техните формули: • Благословете, пощадете ни • • Да ни бъде според Словото Ти, Господи • • Отец, Син и Дух да опростят всичките ни грехове •
към текста >>

37. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше.
Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния.
към текста >>

38. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

- И така получи ново кръщение и ново име -„Стефанка от 66" - пошегувах се аз.
Това място ми бе вече известно, защото бях гостувала в една къща наблизо, а при една командировка бях ходила в църквата „Св. Никола" да търся книги за прочит. Коя ръка ме бе довела отново тук? Така за мен бе съвсем лесно да се преместя в София и да живея до Учителя на ул. „Опълченска" 66. - И така получи ново кръщение и ново име -„Стефанка от 66" - пошегувах се аз. - Да - отговори сестрата с усмивка - на всеки е определена работата, която има да върши на земята. Аз например, още когато не знаех нищо за нашия Учител, сънувах интересен сън, в който чух музика и в съня си запях: „Христос възкреси Учението." Сестра Стефанка Иванова беше дребничка на ръст,добра и услужлива. Живееше на ул. „Опълченска" 66 и служеше тихо и скромно на делото.
към текста >>

39. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

" Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост.
Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха ,като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените неща. Отначало те не вярваха ,но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? " Да, това беше първото ми кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата.
към текста >>

40. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието.
Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
към текста >>

41. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Куклата няма име, ще трябва да я кръстим (идея за обща игра — кръщение).
Утре ще попитам всяко дете поотделно, кога е легнало да спи и ще я сложа при тези деца, които са легнали най-рано. Ако всичките деца си лягат всяка вечер в 8 часа всичките ще бъдат силни и тогава новата ни другарка ще сяда наред при всяко дете, защото всички ще могат да я пазят добре. Сега, куклата иска да се запознае с вас. Всяко дете ще идва при нея, ще застава прилично и ще се ръкува, като си казва името, — Тя как се казва ? — запита Минчо. — Куклата няма име, ще трябва да я кръстим (идея за обща игра — кръщение). — Сега да почнем, ела Савчо и т. н., наред имахме случай да чуем още веднъж имената на другарчетата си, същевременно и упражнение за ясно и учтиво запознаване. Така новата ни другарка се запозна с всички деца. — Колко е хубава рокличката й, — обади се Верка. Това беше достатъчно, за да подемем разговор за чистата кукла, за чистите деца и да кажем на новата си другарка всичко каквото сме научили за чистотата и реда.
към текста >>

42. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Момичетата купуваха, готвеха, ходеха на гости, играеха на кръщение и на ресторант.
В същото време, продавачите си направиха престилки от хартия, а търговците пари и кантори. Всичко беше пропито с ентусиазирана дейност и нямаше място да се помисли за непослушание. След обяд. Всички продължаваха да живеят чрез играта. Продавачите отключваха и заключваха, нареждаха и продаваха. Момичетата купуваха, готвеха, ходеха на гости, играеха на кръщение и на ресторант. Търговците търгуваха и превозваха стоките. Тук беше мястото да се подчертае изобилното плодородие на нашата родина, която изнася много плодове и консервирани зеленчуци за другите страни. Взехме марша „Българио". Осми ден. Всеки нов ден децата носеха по нещо ново от къщи и играта се развиваше все по-интересно и по-разнообразно.
към текста >>

43. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Христос е действал чрез Исуса три години само след кръщението на Исус в р. Йордан.
По нашите места е бил Орфей. След Орфей, за най- големите говоря, е Христос. За Христос виж как стои работата. И нашият Учител, и други, които са издигнати, знаят и казват - Христос е едно нещо, а Исус е друго нещо. Исус е бил също учител, но той произхожда от човешката раса, а Христос е едно същество, което не може по никакъв начин да го сравняваме с нещо човешко. Христос е действал чрез Исуса три години само след кръщението на Исус в р. Йордан. Когато Йоан Кръстител го е кръстил, се присъединява духът на Христос и действа чрез Исуса. Исус Христос са две неща съединени. Христос е неземно същество, несравнимо с нищо човешко. В тази редица слагам и Боян Мага, който е основател на богомилството. Нашите историци не знаят истината.
към текста >>

44. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

„Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
Два свята В евангелието от Матея е изнесен един интересен епизод. Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог.
към текста >>

" А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай.
Майката на Заведеевите синове - Яков и Йоан - се приближава при Христа заедно със синовете си, да ходатайствува заради тях. „Що искаш", я запитва той. „Заповядай тия мои два сина да седнат един отдясно ти, един отляво ти в твоето царство". „Не знаете какво искате", й отговаря Исус. „Можете ли да пиете чашата, която аз имам да пия и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? " А тъкмо за тази чаша и за това кръщение, които го очаквали, е говорил Исус на учениците си, малко преди да се приближи при него майката–ходатай. Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат. И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят.
към текста >>

„Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца".
" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!" Защото в света, всред който живеем, майката Заведеева не среща винаги Исусовци. „Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие". И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди. „Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание. „Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца". Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля. Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма.
към текста >>

45. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта.
Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието.
към текста >>

46. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик.
14 февруари 1899 - Дънов по духовен път приема десет въпроса на Духа, наречени „Свидетелства.“ Отговорите им стават основа на кръга от последователи приели мисията му на духовен просветител. 6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност. 25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия. Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна. Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. 20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски.
към текста >>

На 27 години встъпва в напълно неудачен брак, и на 23 юли 1900 година, в 5 часа сутринта, Петър Дънов го кръщава с водно кръщение в река Девня, с което го освобождава от всички минали връзки, за да го приеме за свой верен помощник до края на живота си.
Според близките му животът му е просто стопроцентов низ от духовни изживявания. Първото му видение е на седем годищна възраст: Явява му се светло същество, което се носи в небето на север към Стара планина! На 12 годишна възраст е увенчан от два ангела по поръка на Бога. На петнадесет годишна възраст изчезва някъде в чужбина. Никога не споделя къде точно. Записва се доброволец в Сръбско-българската война, но го поваля дезинтерия и едва оживява. На 27 години встъпва в напълно неудачен брак, и на 23 юли 1900 година, в 5 часа сутринта, Петър Дънов го кръщава с водно кръщение в река Девня, с което го освобождава от всички минали връзки, за да го приеме за свой верен помощник до края на живота си. С това Петър се сдобива с първия си ученик и оттам нататък близките му последователи постепенно го титуловат като Учителят. След една-две години отново има видение. Този път му се явява Светия дух и му казва, че Бог го определя да обикаля България като проповедник от една, до три години. Следва поразителния му живот на пътуващ проповедник, отначало с арменеца Милкон Партомиян, след което се установява в Бургас в близост с Тодор Стоименов. Телескопичен блик Между другото! Тази книга не е единствено част от биографията на Петър Дънов.
към текста >>

47. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Те учат за църква, кръщение и пр., но не и нещо високо.
Към Никодим Христос казва: „ако не се роди човек отново“. Първото нещо всинца - вие да имате връзка. Това не може да стане механически. Всичко несъществено трябва да се очисти. Сегашното духовенство е тъй затъмнено, че нищо не могат да разберат. Те учат за църква, кръщение и пр., но не и нещо високо. Нас ни трябва среда, през която да минават Божиите лъчи - да има връзка. Владиците лесно могат да се вразумят. Да кажем: тая година трима владици ще заминат, догодина 6 и другата - 7, всичко 16. Влезеш в църквата и кажеш: „Белите Братя могат да направят неща, които вие не сте сънували. В европейския свят те са пуснали корени и в един близък ден те ще образуват революция, такава каквато светът не е виждал.
към текста >>

48. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

! Каква полза от тяхното кръщение, венчаване и пр.?
В туй обединение пак има борба между двете братства, кой да ги вземе на страната си. Тези течения са като вода и всеки гледа да ги използва за нуждите си. Учението на Черното Братство [иска] да изгори и да изгони всички свои противници в Името на Христа. Със сегашната църква компромис не можем да правим. Какво ще ни дадат? ! Каква полза от тяхното кръщение, венчаване и пр.? Сегашното кръщение, венчаване и пр. са нищо пред Бялото Братство. Те казват: „Това са работи на дявола“. Брак, в който Бог не е взел участие, е сатанински брак. Примера с женитбата на Исак.
към текста >>

Сегашното кръщение, венчаване и пр.
Тези течения са като вода и всеки гледа да ги използва за нуждите си. Учението на Черното Братство [иска] да изгори и да изгони всички свои противници в Името на Христа. Със сегашната църква компромис не можем да правим. Какво ще ни дадат? ! Каква полза от тяхното кръщение, венчаване и пр.? Сегашното кръщение, венчаване и пр. са нищо пред Бялото Братство. Те казват: „Това са работи на дявола“. Брак, в който Бог не е взел участие, е сатанински брак. Примера с женитбата на Исак. Туй, което се прави от човека, е човешко, туй което се прави от Бога, е Божествено.
към текста >>

Върху кръщението, брака и смъртта ние сме на особено мнение.
Във всяка една работа ние трябва да се допитваме до Бога. Ако някого Бог е взел, ние ще го погребем иначе. Умрелият брат е преминал в Живота и ние ще го познаем. Той ще е светъл и над него ще има колесница. А черния няма да го погребваме, а ще го изгорим в пещта. Върху кръщението, брака и смъртта ние сме на особено мнение. Всички, които образувате този кръг ще се пазите от лъжата и лицемерието - това са два гряха, от които трябва да се пазите. Лъжата е една стена в света, едно голямо препятствие. Нашата сила не е къде сме се събрали, а каква е нашата мисъл. Събрахме се да образуваме оная връзка, за да влезем в общение с Бога. Колко пъти сте отлагали все за бъдеще, сега вече няма.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33909010887146