Търсене в текстове за 'Крива'

70. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага.
Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:
към текста >>

Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др.
2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка.
към текста >>

71. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава.
Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата. Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр. По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр. За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила: По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е.
към текста >>

Такъв е например белият смил /Gnaphalium/, който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Витоша, много родопски и Рилски върхове и пр.
Те могат да изтеглят малко вода от земята, понеже растат на сухи, скалисти, припечни места. Понеже мястото е припечно, то има опасност да се изпарява много вода. И ето, листата се обвиват с дебела кожица, която не позволява силното изпарение. И второ, растението натрупва в листата си много вода, която да стигне до следния дъжд. По-нагоре в планината могат да срещнат разни космати растения, цели бели поради мъха или космиците, с които са покрити. Такъв е например белият смил /Gnaphalium/, който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Витоша, много родопски и Рилски върхове и пр. После има много други бели /космати/ алпийски растения: мъхнатият очиболец /Potentilla nitida/, гладницата /Graba carinthica/ и пр. Какво предимство има белият смил със своята мъхнатост? То е една друга мярка против силното изпарение. Но може да има и на по-ниско място мъхнатост на растенията, пак като средство против силното изпарение. Например, свещицата.
към текста >>

След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива.
Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/ Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор. Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка под земята. На местоназначението разтрошава топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или са останали във вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул. Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
към текста >>

72. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват.
Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, правене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът.” Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”
към текста >>

Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи?
Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.” Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън.
към текста >>

73. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.
Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите. Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини: а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр. б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора. в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение. Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието.
към текста >>

74. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията.
Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля. [1] Гъбенски - сп. „Училищен преглед”, XI год.
към текста >>

75. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем?
Как може да стане това, ще видим по-нататък. Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора - творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек.
към текста >>

Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока?
Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора - творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота. Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности? ” Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното. Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота.
към текста >>

- то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас.
А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота. Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето - заплашване, наказание и пр. - то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас. То не позволява вече да проникваме в неговото сърце, и тогава вече не можем да му въздействаме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни.
към текста >>

76. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души.
Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ”
към текста >>

Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух.
Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов! ” Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това.
към текста >>

Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?
Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.” Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите.
към текста >>

Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството.
Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони. Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи? Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
към текста >>

Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива.
Стимулирам любов у тях към птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение. Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо. Всички деца са строени пред училищните врати, за да влязат вътре. Това врабче вижда, че една перушинка хвърчи във въздуха. Децата гледат, как врабчето иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи. Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива. Врабчето измъква перушинката и я занася на гнездото си. Това е вече предметно учение на любовта - учение, как да проявим любовта към съществата в природата. Веднъж децата бяха ми дали цветя, и макар че бяха увяхнали, аз ги приех и казах на децата: „Това са малки деца. Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали.
към текста >>

77. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас.
И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
към текста >>

78. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му.
Веднъж Димо дошъл оцапан с кръв, окъсан, с настръхнала коса. Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи. Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно. За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща. Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен.
към текста >>

Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област.
Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва. Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане?
към текста >>

79. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа.
В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад.
към текста >>

На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>

80. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Но после идват тежки облаци, покриват небето и ти не виждаш слънцето.
Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество. Това може да бъде посещение на Бога или на някой ангел. Защо след като направиш някоя лоша постъпка, се чувствуваш много мрачно разположен? Когато нарушаваш Божествения морал, тогава Бог и ангелите се отдалечават от тебе. Тогава ти приличаш на човек, излязъл на полето, където слънцето грее, светло и красиво е около теб. Но после идват тежки облаци, покриват небето и ти не виждаш слънцето. Когато в тебе дойдат светли мисли, ти веднага ставаш добре разположен. Добрите мисли и идеи, които ти идват, са пак посещения на някои напреднали, същества. За да имаш добро разположение, ти можеш да изговаряш следната формула, дадена от Учителя: „Аз съм създаден, за да бъда добър. Аз съм създаден, за да бъда красив. Аз съм създаден, за да бъда силен.
към текста >>

Тя внася в тебе радост, мир, хармония, които постоянно се усилват и растат в теб, и ти всеки ден откриваш по една нова, добра черта в човека, когото обичаш.
Но затова ти трябва да съзнаваш винаги, че си създаден да бъдеш добър, твоето естество е добро, остава ти да проявиш добротата. Ти съзнаваш, че твоето естество е добро, само че не си работил за проявяване твоята доброта. За да имаш добро разположение, ти можеш да внесеш в себе си идеята: „Всичко мога да постигна." Твоето бъдеще зависи от настоящите ти усилия, мисли, чувства и постъпки. Някой човек казва, че обича, има любов, а се оплаква, че изгубил доброто си разположение, крилата на радостта. Коя е съществената черта на Божествената любов? Тя внася в тебе радост, мир, хармония, които постоянно се усилват и растат в теб, и ти всеки ден откриваш по една нова, добра черта в човека, когото обичаш. При любовта ти не само че не страдаш, но ти ще имаш едно небесно състояние, най-добро разположение на духа. Това е мерилото дали твоята любов е Божествена или не. Човек трябва да има добро разположение, за да може да развие своите дарби и способности, вложени в неговия организъм. За да бъдеш добре разположен, имай високо мнение за всеки човек. Никога не казвай: „Този човек нищо не струва." Човек е едно велико произведение на Бога.
към текста >>

81. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето.
Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре.
към текста >>

82. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера.
Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, случайно може да попадне в нейната мантия едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка дразни, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя чувствува големи болки, тя страда. При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
към текста >>

83. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил.
Новата Ева и новият Адам сега ще дойдат навреме. Това, което те обича, то само идва при тебе. И това, което не те обича, то бяга от тебе. Когато обичаш един човек, то светът се отваря за тебе и ти виждаш света красив, светъл, какъвто не си го виждал. А ако не обичаш, светът е тъмен за тебе. Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца.
към текста >>

84. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви.
На полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор. Учителя каза: - Ще ви дам едно упражнение. При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате. След това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви. Преживяването на вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра" не. (дава същия цвят, както самото преживяване на вярата).
към текста >>

85. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

" И той почва да работи и открива един философски закон.
- Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!... Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит. Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах? " И той почва да работи и открива един философски закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Някой казва: „Искаме да служим на Бога." Това е важно! Значи има у вас добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите.
към текста >>

86. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море.
Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас! Незабравима гледка! Една от редките картини.
към текста >>

87. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Много сте на крива посока!
* Сега ще видим, дали сте праведни. Махнете с ръка и да се оправи времето, да се махнат тези облаци. Човек трябва да има сила! Вие седите сега и казвате: „Нищо не вършим". Много сте на крива посока! Ние не работим по обикновените начини. Ние работим по друг начин, не както светът работи. * Нужно е коопериране в работата! Някой плантатор посее голям бостан.
към текста >>

88. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив.
В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир.
към текста >>

89. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата.
Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, те разбират. От много малко разбират. Нали музикантът като докосне струната, тя отговаря? Чувствителната струна отговаря и на най-малкото докосване. Така и Духът, когато се докосне до човешката душа и тя отговаря на неговите подбуди, това показва, че душата е готова.
към текста >>

90. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато едно същество покрива друго, това е обсебване.
Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно. (Фиг. 1) Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба. (Фиг. 2) А когато едно същество покрива друго, това е обсебване. (Фиг. 3) Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Реките се сливат, вливат се една в друга.
към текста >>

91. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока.
Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена.
към текста >>

92. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват.
Минахме през село Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Взехме една стая с легла. Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговори и песни.
към текста >>

Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас.
Но геврекът не стигна и той изпрати една сестра, като каза: „При млякото ми в моята стая трябва да има оставено нещо, донесете го! " Сестрата отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото има само едно геврече и аз не смея да го взема". Той каза: „Вземи го и го донеси! " И раздаде и него. Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас. Радвахме се на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче и птичка. Всяка сутрин обезателно ние излизахме да посрещнем слънчевия изгрев на Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито място и оттук се откриват обширни хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци.
към текста >>

Тя е близо до хижата, на открито място и оттук се откриват обширни хоризонти.
" И раздаде и него. Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас. Радвахме се на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче и птичка. Всяка сутрин обезателно ние излизахме да посрещнем слънчевия изгрев на Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито място и оттук се откриват обширни хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци. При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка!
към текста >>

93. 02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка.
Напротив, едничкото Същество, което човек вижда, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на една хилядолетна карма на човечеството и тя започва от 1944 г. и ще продължи известен брой десетилетия. Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр. После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места.
към текста >>

94. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти.
" Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г.
към текста >>

95. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето.
Всеки един Учител се отличава, т.е. носи по един свещен огън от Невидимия свят. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже. Всички, които идват на земята са определени и ако някой може да намери по-голяма светлина другаде, нека отиде там. Няма нищо. Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига.
към текста >>

96. 15. Правилното дишане - път към постижения - Боян Боев (1883 – 1963)

Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища!
Правилното, дълбоко, ритмично дишане съдейства за събуждането и развитието на дарбите и заложбите в човека и то по следните причини: 1. Чрез правилното дишане се развива, между другото, и човешката нервна система и се събуждат към по-голяма активност мозъчните центрове чрез обогатяването им с прана или жизнена сила. А тяхното събуждане към дейност е в свръзка с разцъфтяването на дарбите и заложбите в човека. 2. При правилното дишане човек се свързва с по-висши психични сили, които проникват въздуха, и това също така допринася за развитието на по-дълбоките сили на човешкото естество. И тъй, правилното дълбоко дишане (и особено когато човек обръща внимание на вътрешната страна на дишането) води към големи постижения както в здравословно, тъй и в умствено и духовно отношения - за събуждане на дълбоките спящи сили, които човешкото естество крие в себе си и които с векове чакат своето развитие. Така Божественото естество на човека се събужда и разкрива безценните си съкровища! Човек е нещо много повече от това, което се проявява на земята. Но трябва работа, трябват методи, за да се пробудят и изявят тия богатства, които човешката душа пази в своето светилище!
към текста >>

97. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас!
Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика. С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори.
към текста >>

Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването!
Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието! Друго упражнение е зов за възлизане!
към текста >>

Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него.
Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него. Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира! " Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната до тогаз красота на живота.
към текста >>

" Пред нас се разкрива чудна гледка.
Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас! " Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят. Затварям за малко очи.
към текста >>

98. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице.
Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.
към текста >>

Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди.
Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто.
към текста >>

Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта? Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите. Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка!
към текста >>

99. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички.
В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци!
към текста >>

Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?
Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения. Тръгваме с радостно очакване: пак ще се потопим в царството на хармонията, от което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме нагоре.
към текста >>

Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта.
Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване на Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов.
към текста >>

100. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано.
Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени. Това е бъдното лице, което се строи в глъбините.
към текста >>

Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния ù произход.
И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени. Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния ù произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемат службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот.
към текста >>

В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата!
Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта! В тия чисти свещени места тая музика ти разкрива дълбоките тайни, неразгадаеми глъбини на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури! Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание. Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно! Искам да чуя симфонията на рилската нощ!
към текста >>

НАГОРЕ

0.24748492240906