Търсене в текстове за 'Комунист'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 167 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение.
Понякога става следното: някой напуща тялото си и друг влиза да живее в него, а вие казвате: „Как така, от известно време този човек се е изменил? “ Вселяването на Светли същества, на Висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: Когато отидеш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение. На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога.
към текста >>

2. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение.
Вселяването на светли същества, на висши духове в човека помага на човешката еволюция. Стана дума за работа в света. Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.
към текста >>

3. 04 ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В другата половина живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност?
Учителя беше сред тях. Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо. Поседях малко. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на улица "Опълченска" №66 приютява под един покрив две напълно симетрични жилища близнаци, състоящи се от сутерен и един етаж, В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи Петко и Евангелина Гумнерови. Тези наши съмишленици бяха отворили своя дом за Словото. В другата половина живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност? Интересно съвпадение, за което дълго след това мислих. Учителя е казвал: "Случайности в природата няма, те са закони от един друг свят." Така започна новата ера в моя живот.
към текста >>

4. 14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Три години след 9 Септември 1944 година, когато дойдоха на власт комунистите, национализираха индустрията.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН Три години след 9 Септември 1944 година, когато дойдоха на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала.
към текста >>

5. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска.
През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов.
към текста >>

Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно.
Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство."
към текста >>

За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство."
Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство." Организаторите на въстанието решават на 22 срещу 23 септември да се вдигне общо въстание, като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение до партийните организации. Обаче организационният секретар Тодор Луканов е против това решение и изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение сред партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. "Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война.
към текста >>

Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал.
"Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по-ярко в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "Фонфон". На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача.
към текста >>

За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "Фонфон".
С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по-ярко в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "Фонфон". На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко.
към текста >>

За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението.
Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София.
към текста >>

След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите.
Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново. Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител. Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело.
към текста >>

6. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите?
Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл. В 1926 година, вече пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В разговор при тази среща Лулчев между другото казал на Борис: „Вие не сте цар за мен. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи“. Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси.
към текста >>

7. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви.
Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа. Но наглед имаше някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През октомври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване.
към текста >>

8. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа.
Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате.
към текста >>

9. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

въстанието на комунистите и земеделците, изпратили брат Христо в едно село
разказал, че иска да подаде оставка, понеже считал военната служба за несъвместима с Учението. Учителят му рекъл: „Ще си стоиш там на мястото, има да изпълняваш една важна задача! " През септември 1923 г., когато стана въстанието на комунистите и земеделците, изпратили брат Христо в едно село да ръководи войскова част за потушаване на бунта. Мъже били наизлезли край селото с брадви, вили и колове и чакали войската да се бият с нея. Христо спрял войниците си на известно разстояние, отишъл при селяните и ги придумвал:
към текста >>

нелегално събрание на комунисти.
не му е станало лошо в градината, щял да завари катафалката и да откара сестрата в гробищата. Досетил се и чии сили са го спрели. През 1942 г. една вечер в квартирата на брат от Изгрева станало нелегално събрание на комунисти. След като си разотишли, протоколите останали у брата. Когато си легнал да спи, едвам се бил унесъл и започнал да сънува, че Учителят идва при него, побутва го и му казва: „Ставай веднага и изгори тези книжа!
към текста >>

10. САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Константинов, потресен от неправдите на комунистическото правителство след 9.09.1944 г., се оплаква на Учителя: „Тези хора не са представители на Новия Свят на Справедливост, за който ни говорите...", Той го прекъсва: „Не критикувай Методий!
САКРАЛНОТО ПОРЪЧЕНИЕ Частният учител се занимава с индивидуалното развитие на няколко ученика, за които е поел ангажимент; груповият учител решава комплексните проблеми на общността, която оглавява; докато Мировият Учител, имащ за задача да постави основите на Нова раса и Ново съзнание, трябва преди това да освободи човека от веригите, които го спъват в неговото развитие. Когато, работещият в министерството д-р М. Константинов, потресен от неправдите на комунистическото правителство след 9.09.1944 г., се оплаква на Учителя: „Тези хора не са представители на Новия Свят на Справедливост, за който ни говорите...", Той го прекъсва: „Не критикувай Методий! Слушай внимателно как ще се развият световете, защото ще пишеш книга за това..." В продължение на 3 часа, сбито и есенциално, Учителят описва бъдещия развой на света и на човешката душа. Съвременното човечество е изправено пред три кардинални проблема, без чието решаване не може да се издигне до Ново съзнание и да създаде Нова раса. Тези проблеми са свързани биологично, исторически и космично с човешката същина. Първият основен проблем е икономически.
към текста >>

11. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство.
"Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г. след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал).
към текста >>

При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение.
После го освобождават, а Лулчев по-късно убиват. Седмица по-късно си отива Учителят, като в последния момент му предава заветната формула: "Злото ще стане служител на Доброто! " През 1947г. Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение. После докторът с 4-те факултета изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки. Балтонът и Благословията го пазят още дълги години, за да изпълни мисията си. Подобен сценарий се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.). Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов".
към текста >>

12. ....... - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме
разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете. Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли? След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги
към текста >>

това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд
Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и най-малкото съмнение и доказателство, всички щяхме да ви окачим на бесилото като чужди шпиони и диверсанти." А това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд шпионаж и чужди влияния. И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки. Тогава видях пръста на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това.
към текста >>

13. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил.
Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа?
към текста >>

14. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

вото са комунистите и дъновистите.
скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през го- рата. Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците че- тяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царст- вото са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на глава- та си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дъ-
към текста >>

Да, ама комунистите не са си написали
Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през го- рата. Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците че- тяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царст- вото са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на глава- та си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дъ- нов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството!
към текста >>

15. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си.
В: От французите? И: Да. Един се изрази така: „Когато бяхме студенти ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти". Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така. А за Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица?
към текста >>

Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен.
И: Да. Един се изрази така: „Когато бяхме студенти ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти". Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така. А за Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица? И: Ами той беше един особен така, със особено самочувствие.
към текста >>

16. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се".
Такива работи. Даже на Йоанна Стратева, тя самата ми е казвала, на нея е говорил такива неща. „Ах, вие си мислите за вашият Учител. Аз така мисля, че той нищо не знае. И той нищо не знае, тука да видите какви са духовни групи". В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се". А: Но той въобще Учителят е казал много неща за него. Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил". Той, Михаил счита Учителя за обикновен човек, знае някои работи, това е, нищо друго. Той сега пък, по-голям стана от Христа, нарече се Мировият Учител. В: Исках друго да ви питам.
към текста >>

17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите.
Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите. Останаха бедни. Изчезнаха парите, но с тях не свършиха нищо за делото на Учителя. Например, ако сега дойдеше Учителят, то властта няма да му позволи. Но това съзнание, което имаме сега, нашето отношение щеше да бъде съвсем друго, ние бяхме едни безвъздушни. Ние мислим, че Учителят така както е с нас, че ще бъде винаги.
към текста >>

18. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“
Ходи при тези хора, щом са толкова добри, но нали в неделя ходиш по черкви? “. Аз развълнувано ѝ отвърнах: „Сега намерих истинската черква, истинското Слово, така разяснено, че направо влиза в мене! Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“ В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо.
към текста >>

Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството.
Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват. Аз се карах с тях, казвах им, даже ги пердашех с бастуна, а те ходеха да се оплакват от мене на Учителя. Той казал на хората, които се оплакват от мене: „Това е злото куче сред стадото на Изгрева, ако няма такова, вълците ще изядат стадото и то ще се разпръсне.“ – Е, това е казал Учителя за мене, сестра, нека да го знаете.“ После Никола Антов пак повтори: „Касиерът слагаше парите под дюшека и спеше върху тях. Като дойде 9-ти септември 1944-та и си замина Учителя, те напълнили тенекии с пари и ги скрили на Витоша. След това започнаха съдебни дела, ядове, разправии, а отговорниците за парите лежаха по затворите. Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас.
към текста >>

19. 18. Старият и новият свят - Радка Левордашка (1920-2014)

руските войски са навлезли в България и с тях комунистите идват на власт.
СТАРИЯТ И НОВИЯТ СВЯТ Когато бяхме в Мърчаево, научихме, че на 9 септември 1944 г. руските войски са навлезли в България и с тях комунистите идват на власт. Изминаха няколко месеца и те започнаха да въздават възмездие на своите политически противници. Някои бяха недоволни от това, което става, и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговорът му бил следният: „Те сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат." Друг човек го запитал: „Учителю, защо комунистите, като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка? ". Отговорил му: „Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони." Трети запитва: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват? Комунизмът ще разруши всичко!
към текста >>

Някои бяха недоволни от това, което става, и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт.
СТАРИЯТ И НОВИЯТ СВЯТ Когато бяхме в Мърчаево, научихме, че на 9 септември 1944 г. руските войски са навлезли в България и с тях комунистите идват на власт. Изминаха няколко месеца и те започнаха да въздават възмездие на своите политически противници. Някои бяха недоволни от това, което става, и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговорът му бил следният: „Те сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат." Друг човек го запитал: „Учителю, защо комунистите, като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка? ". Отговорил му: „Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони." Трети запитва: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват? Комунизмът ще разруши всичко! " Учителя отговаря: „Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите - и те развалят, като трошат и грабят.
към текста >>

Отговорът му бил следният: „Те сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат." Друг човек го запитал: „Учителю, защо комунистите, като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка?
СТАРИЯТ И НОВИЯТ СВЯТ Когато бяхме в Мърчаево, научихме, че на 9 септември 1944 г. руските войски са навлезли в България и с тях комунистите идват на власт. Изминаха няколко месеца и те започнаха да въздават възмездие на своите политически противници. Някои бяха недоволни от това, което става, и отидоха да питат Учителя кога ще си отидат комунистите от власт. Отговорът му бил следният: „Те сега дойдоха, а вие питате кога ще си идат." Друг човек го запитал: „Учителю, защо комунистите, като поздравяват, стискат юмруци и вдигат ръка? ". Отговорил му: „Като вдигат юмруци, показват как ще ви изстискат като лимони." Трети запитва: „Учителю, как може такива прости хора да ни управляват? Комунизмът ще разруши всичко! " Учителя отговаря: „Нали знаете, че когато някой иска да построи нова къща, трябва най-напред да разруши старата. После викат бедните, гладните, простите, циганите - и те развалят, като трошат и грабят. А след това идват инженерите и започват да правят планове - как да построят новата къща.
към текста >>

20. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

В същия ден (22 юни) на Мусала комунистите имаха някакъв празник, свързан с Георги Димитров, а ние, последователите на Бялото братство, посрещахме празника на Учителя.
СРЕЩАТА МИ С БРАТ МЕТОДИ ШИВАЧЕВ НА ХИЖА „МУСАЛА" Познавам брат Методи Шивачев и съпругата му Ричка от съборните дни на Рила през 1970 година. Една от най- незабравимите ми срещи с него беше на 22 юни 1980-а на хижа Мусала, за която искам да ви разкажа тук. В същия ден (22 юни) на Мусала комунистите имаха някакъв празник, свързан с Георги Димитров, а ние, последователите на Бялото братство, посрещахме празника на Учителя. Имаше групи от цялата страна, дойде и групата от Пловдив с брат Нестор-пенсионера. Всички се бяхме събрали пред малката хижа, където имаше пейки, а аз бях седнала на големия камък. Видях Нестор Пловдивски и го попитах: „Виждам, че от цяла Южна България има групи, кажи ми нещо за брат Методи Шивачев, добре ли е? Разбрах, че синът му е тука." Нестор ми отговори: „Щом като питаш толкова за него, може пък да го видиш! " Само след половин час видях Методи Шивачев и съпругата му Ричка, че излизат от голямата хижа и идват към нас.
към текста >>

21. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

По този повод в разговор Гьоринг казва :" И Бог е комунист, за една нощ обърна войната срещу нас."
Температурата е минус"! 5 градуса по Целзий. На сутринта, когато германците трябва да започнат щурма на Москва, температурата спада внезапно на минус 40 градуса по Целзий. Танковете и колите на германците замръзват и ушите и лицата на войниците окапват. Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци и след парада на революцията в Москва, с кавалерия разбиват немските позиции и ги отхвърлят на 150 км назад. По този повод в разговор Гьоринг казва :" И Бог е комунист, за една нощ обърна войната срещу нас." Това е голям удар за германската непобедима армия. Тази загуба хитлеристите решават да компенсират с още по-страшни мерки срещу евреите подчинените им страни. От началото на 1942 г. евреите в България са задължени да носят големи шестоъгълни жълти звезди. Ограничават много от техните дейности и на магазините и къщите им поставят знаци.
към текста >>

След идването на комунистическата власт в България, през 1945 г., тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени от тях на съхранение при Учителя.
Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин,че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите, за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите, от страна на Германия, ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха. В заключение, той казва, че само една тотална германска победа може да накара българите да променят своето мнение. Така всички усилия на КЕВ за унищожаване на евреите удрят на камък и този проблем отпада от грижите на правителството. След идването на комунистическата власт в България, през 1945 г., тримата еврейски равини посещават Изгрева, за да си вземат диамантите, оставени от тях на съхранение при Учителя. Учителя е в другия свят и един от Братския съвет - Никола Антов, не иска да се предадат диамантите, защото нямат никакъв документ. Тогава става брат Боян Боев и заявява, че е присъствал на срещата при Учителя, когато равините са донесли диамантите, те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини. Единият от тях изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Стоящият близо до него брат го пита: "Колко струват тези диаманти?
към текста >>

22. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Нейният брат е убит като комунист.
Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания.
към текста >>

23. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание.
Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185) След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва. Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот". Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/25 учебна година, без да се провежда събор.
към текста >>

24. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни.
Трудности в школата Започва работата на школата, ръководена от Учителя. Нейният път е труден и пълен с изпитания и страдания за учениците, а също и за Учителя. Тъмните сили всячески се мъчат да спрат нейното развитие, даването и възприемането на Божието Слово на Земята. Както природата е осеяна с много красиви и ароматни цветя, така и животът е осеян с човешки идеи, които понякога отклоняват съзнанието на учениците от правия път и те се отдалечават от източника на живота — от Бога. Под въздействието на комунистическите, анархистическите и толстоистките идеи много от нашите млади приятели от втория ешелон, които е трябвало да присъстват в клас и да участват в попълване на аурата на духовното тяло на Учителя, чрез което да се дава Словото на Земята, се отклоняват от школата и отиват в провинцията да правят комуни. Учителя е недоволен от тяхната постъпка, но ги оставя да направят своя опит и да извадят съответната поука. Много от младите приятели, които отиват в комуните, се разболяват и си заминават от този свят. Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд?
към текста >>

Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.
Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?
към текста >>

25. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни.
Побоят, нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита", която да пази България от комунисти, анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителя вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
към текста >>

след преврата изби много земеделци и комунисти.
Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-председател Александър Цанков, който през 1923 г. след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата.
към текста >>

26. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите.
Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г„ петък, Учителя раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителя е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудните условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителя им внушава къде и как да се крият, за да избегнат блокадите. Той казва в една беседа: „Аз виждам, че Господ е започнал да говори на хората. Ако Бог не беше на Земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планината, щяха да хвръкнат. Той е с тях, той е с всички. Новото учение ще тури ред и порядък в света.
към текста >>

Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил.
Същия ден Учителя е на голямо разстояние от това място. Във връзка с този случай Учителя казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството. За лошото си отношение към Бога и братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев отива при него на разговор по въпросите на мира, той му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде, да поздрави Бялото братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход.
към текста >>

27. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

1. Да не дойдат комунистите.
Още през 1942 година Учителя предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни — тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток. Братята и сестрите създават няколко духовни групи, които работят непрекъснато в това направление. Наистина тази опасност се измества, войната отива на изток и обхваща Китай и Виетнам. В разговор Учителя казва: „Сега ще стане нещо, което сам Бог е направил. Очаквам да стане това, което никой не може да направи освен Бог." Говорейки за живота на братството, Учителя обяснява: „Сега има три положения за братството: 1. Да не дойдат комунистите. 2. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате. 3. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате. Ще изберем най-разумното". По-нататък казва: „Светът ще ви научи на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него."
към текста >>

Петър Стоянов от Мърчаево е член на Земеделския съюз, не обича комунистите и пита Учителя при започване на ваната дали комунистите ще дойдат в България.
2. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате. 3. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате. Ще изберем най-разумното". По-нататък казва: „Светът ще ви научи на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него." Петър Стоянов от Мърчаево е член на Земеделския съюз, не обича комунистите и пита Учителя при започване на ваната дали комунистите ще дойдат в България. Той му отговоря: „Ще дойдат напълно в България. Те имат да свършат важна работа и ще си отидат. Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителя обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали Tia Бога да съдействат на Бялото братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят. Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша.
към текста >>

Комунистите конфискуват тези жълтйци и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ.
Той му отговоря: „Ще дойдат напълно в България. Те имат да свършат важна работа и ще си отидат. Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителя обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали Tia Бога да съдействат на Бялото братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят. Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша. Комунистите конфискуват тези жълтйци и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ. Учителя има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества и няколко тетрадки от 11-годишните френологични изследвания върху главите на българите. Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на Темелко. Заета с готвенето, тя си казва наум, че Учителя може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого да даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката.
към текста >>

28. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт.
Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева. Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство. Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят."
към текста >>

След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите.
В разговор Гаврил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук, на Изгрева, братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителя се усмихва и отговаря: „Как ще направим братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителя казва, че всяка работа, свършена за братството без пари — безкористно, се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях. Най-подходящи за тази работа са Никола Антов и Желю Ганев". В друг разговор с Гради Минчев, Учителя поръчва: „Когато дойде Георги Димитров в България, братството трябва да направи връзка с него и да уреди положението си с негова помощ, пред новата власт." На 10 декември 1944 г. Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона.
към текста >>

" Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си.
Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона. Идват двама непознати, които търсят Учителя. Без да го повикат, той излиза от приемната и ги поканва да влязат в големия салон, където разговарят повече от 2 часа. Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева се приближава към него и му казва: „Учителю, не сте ли добре, да ви помогнем нещо? " Учителя отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти." След това се прибира в стаята си. От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис III и царския архив. 9 Учителя се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил.
към текста >>

Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора.
Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум. Предполагам, че Учителя дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България.
към текста >>

29. 5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия.
неговото преследване През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителя му казва: „С този характер, който имаш, и злото, което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит." (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров отива при Начо Петров, военен полковник, да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника на полицията и Начо Петров го пита: „Тук ли се намира господин Дънов? " „Да, тук е" — отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите" — и Начо му показва документите си. Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай.
към текста >>

30. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква.
България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия.
към текста >>

" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия.
Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му.
към текста >>

На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия.
Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас.
към текста >>

В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците.
Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г.
към текста >>

31. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

През 1945 г., след идването на комунистическата власт в България на Изгрева пристигат тримата еврейски равини да вземат диамантите, оставени при Учителя на съхранение.
", а сега се грижите за своите братя евреи." Евреите са спасени и остават в България. При поредната си визита при Хитлер цар Борис заявява, че няма достатъчно работници и евреите са му необходими да оправят пътищата в България. Германците разбират, че по-нататъшният дипломатически натиск върху София е вреден за Райха, и престават да изискват 55-те хиляди евреи, определени за интерниране от България. Учителя казва: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление." През 1945 г., след идването на комунистическата власт в България на Изгрева пристигат тримата еврейски равини да вземат диамантите, оставени при Учителя на съхранение. Те не носят никакъв документ и Антов отказва да им ги предаде. Боян Боев, който е присъствал при предаването на диамантите на Учителя, казва, че те са дали тия диаманти и трябва да им се върнат. След седмица братският съвет връща диамантите на евреите. Единият от равините изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Наш брат го пита: „Колко струват тези диаманти?
към текста >>

В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса.
Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с.164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев. Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот. В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса. Те са духовете, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия. По времето на Муравиев преговорите на България с англичаните и американците прекъсват и на 5 септември руските войски идват на границата ни и Русия обявява война на България.
към текста >>

Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия.
Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот. В разговор Учителя обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса. Те са духовете, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия. По времето на Муравиев преговорите на България с англичаните и американците прекъсват и на 5 септември руските войски идват на границата ни и Русия обявява война на България. След като червените идват на власт на 9 септември, двама видни комунисти от Русе, които са слушали беседите на Учителя, когато е бил в града, но не били съгласни с неговото учение, решават да дойдат в София и да го ликвидират. Те се качват на лека кола и се отправят с голяма скорост към София. На един остър завой колата се обръща и те заминават за другия свят, за да дадат отчет за злото, което намислили да правят.
към текста >>

След като червените идват на власт на 9 септември, двама видни комунисти от Русе, които са слушали беседите на Учителя, когато е бил в града, но не били съгласни с неговото учение, решават да дойдат в София и да го ликвидират.
Те са духовете, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина — в Германия. По времето на Муравиев преговорите на България с англичаните и американците прекъсват и на 5 септември руските войски идват на границата ни и Русия обявява война на България. След като червените идват на власт на 9 септември, двама видни комунисти от Русе, които са слушали беседите на Учителя, когато е бил в града, но не били съгласни с неговото учение, решават да дойдат в София и да го ликвидират. Те се качват на лека кола и се отправят с голяма скорост към София. На един остър завой колата се обръща и те заминават за другия свят, за да дадат отчет за злото, което намислили да правят.
към текста >>

32. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе паневритмия и се храни в стола.
В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева. Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него.
към текста >>

Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора.
Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева. Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителя го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си."
към текста >>

Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа.
Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителя го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си." Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха.
към текста >>

33. 7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА - Светозар Няголов ( -2013)

Ако това беше изпълнено, комунистите никога нямаше да разрушат Изгрева и ние щяхме да изпълним мисията си като ученици, нямаше да стигнем до ненужни материални разправии и спорове.
Вследствие на това загубваме благоприятните духовни условия за цели 60 години. Втори път Бог ни протяга ръка в 1944 г. — след завръщане на изгревчани и Учителя от Мърчаево. Той ни предлага чрез Учителя да се изгради един образцов квартал на Изгрева с еднакви красиви къщи, построени на парцели от 1 декар, с цветни и овощни градини — условия за спокоен, хармоничен, братски и духовен живот. Това външно единство на формите дава богато вътрешно разнообразие на методите и начините за прилагане на Словото Божие на Земята. Ако това беше изпълнено, комунистите никога нямаше да разрушат Изгрева и ние щяхме да изпълним мисията си като ученици, нямаше да стигнем до ненужни материални разправии и спорове. Това, което Бог е определил, непременно ще стане, но при съответните условия, които ще се създадат в бъдеще на Земята. Учителя обяснява, че много промени ще станат на Земята, но те ще бъдат в зависимост от пробуждането на свръхсъзнанието на хората. Старото ще си отиде. Ще изтече тази материалистична мътилка, задръстила душите, умовете, сърцата и живота на хората. От този порядък на нещата и помен няма да остане.
към текста >>

34. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения.
Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си.
към текста >>

35. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага.
в Габрово. Баща му е пощенски раздавач и загива в избухналата Балканска война. Никола остава сирак и се грижи за майка си и двете си сестри. Семейството им минава през голяма мизерия. Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине.
към текста >>

Гръблев спасява 54 задържани видни комунисти, настанени в конски вагони до пристанището в Бургас.
В 1393 г. при падането на Търново е бил обезглавен заедно с останалите боляри. Няколко пъти сънувал един въздушен бой в Атлантида, където бил свален самолетът му и той загинал. В този си живот той е много смел и изпълнителен военен, готов на жертви. След погрома на Септемврийското въстание през 1925 г. Гръблев спасява 54 задържани видни комунисти, настанени в конски вагони до пристанището в Бургас. Постоянно ги разпитват и изтезават, за да дадат показания и да бъдат съдени. През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият.
към текста >>

При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият.
Гръблев спасява 54 задържани видни комунисти, настанени в конски вагони до пристанището в Бургас. Постоянно ги разпитват и изтезават, за да дадат показания и да бъдат съдени. През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият. Те му казват, че само тази вечер е фатална - взети се всички мерки за после и го молят да направи каквото може, макар че той им обяснява, че току що се освобождава от наряд. Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел. Отива при своя приятел Шукеров и го моли да си разменят дежурствата, понеже имал важна работа и той да застъпи вечерта. Приятелят се съгласява, разменят паролите си и капитан Гръблев провежда развода в 2 ч. след обед на нощния наряд, като заповядва никой да не се доближава до вагоните с арестувани.
към текста >>

Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел.
През нощта тези вагони се пазят от военните. През април 1925 г. полицията решава да изведе част от тях на разстрел. При капитан Гръблев идват двама души от София, които го предупреждават, че вечерта ще искат да вземат по списък определени комунисти и да ги избият. Те му казват, че само тази вечер е фатална - взети се всички мерки за после и го молят да направи каквото може, макар че той им обяснява, че току що се освобождава от наряд. Посетителите си отиват и Гръблев, който още от Априловската габровска гимназия е свързан с комунистите и Фердинанд Митов Козовски, решава да жертва своята глава, но да спаси обречените на разстрел. Отива при своя приятел Шукеров и го моли да си разменят дежурствата, понеже имал важна работа и той да застъпи вечерта. Приятелят се съгласява, разменят паролите си и капитан Гръблев провежда развода в 2 ч. след обед на нощния наряд, като заповядва никой да не се доближава до вагоните с арестувани. Казва на дежурния телефонист, ако го търсят и дойде началникът му полковник Пенев, да го извика от мястото, на което се намира. Вечерта отива в една хубава беседка, обрасла със зеленина, където прекарва в размишление до 4 ч. сутринта.
към текста >>

Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява.
Гръблев го пита има ли писмена заповед. Той казва, че няма. Тогава Гръблев им нарежда в срок от 2 минути да напуснат вагоните. Заповядва на караула да приготвят бомбите и да се подготвят за стрелба. Полицаите добре познават този капитан, който не си поплюва, и бързо се оттеглят. Планът им да избият комунистите на групи, преди да бъдат съдени, не успява. Началникът на гарнизона — полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото. Гръблев смело му казва, че два пъти се е клел да служи честно на родината и точно е изпълнил получената от него заповед да не допуска никой през нощта да вземе от задържаните, без негова писмена заповед. „Клетвопрестъпник и изменник на Отечеството си не съм бил. Правете с мене каквото искате. Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула.
към текста >>

Смелостта му не позволява на Пенев да смени караула, за да бъдат изведени и избити комунистите без съд.
Ето ми оръжието." Влиза писаря на полка със заповедта за смяна на караула. Пенев се замисля и с глух глас казва: „Не, няма да подпиша." Нарежда на Гръблев да се опаше и довърши дежурството до вечерта. Сяда, замисля се и му казва: „Разберете най-после, че този народ с християнски добродетели не може да се управлява. Свободни сте да продължите носенето на гарнизонния наряд." Гръблев отива да си довърши дежурството. След обед идва нареждане от София задържаните да бъдат откарани в Сливенския затвор, което се изпълнява след няколко дена. Смелостта му не позволява на Пенев да смени караула, за да бъдат изведени и избити комунистите без съд. През есента на 1921 г. Гръблев е преместен в Търново, където му е възложено да отговаря за санитарните материали и лекарства, които идват в града и се разпределят за целия военен окръг. Нареждат му да освободи един вагон с медикаменти, пристигнали на гарата. Той извиква един войник при конюшната и му нарежда да оседлае млад кон, който той му посочва. Войникът се спира и му казва: „Ваше благородие, този кон не е оседлаван още, айгър е и е опасно да се качва човек на него." Гръблев строго заповядва: „Него ми оседлай!
към текста >>

видният комунист — Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването на който окръг иска в България.
Ходейки, той чувствал една вътрешна промяна на радост и любов към вълците и желание да ги среща. Минавайки покрай глутница вълци, насядали на снега, те даже не го поглеждат и не отиват към него. Така той побеждава страха. Учителя казва за него: „Брат Гръблев е смел." Гръблев има много случаи в живота си, в които проявява своята храброст. На 9 септември 1944 г. видният комунист — Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителя го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война. При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия. Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
към текста >>

След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа.
Учителя го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война. При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия. Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа. Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил, и го карат отново да кандидатства. Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти. След няколко дена идват две големи делегации — българска и руска, и му предлагат голяма парична награда.
към текста >>

Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти.
Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил, и го карат отново да кандидатства. Тогава Гръблев написва писмо до ЦК на ВКПБ и БКП за спасените от него руснаци и български комунисти. След няколко дена идват две големи делегации — българска и руска, и му предлагат голяма парична награда. Той се отказва от наградата, но иска синът му да продължи образованието си в университета. Добромир веднага е приет за редовен студент и завършва естествени науки. Гръблев има богат вътрешен духовен живот. Често се излъчва и заедно с ръководителя си работи.
към текста >>

По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят.
Той се спуща да помага на една красиво момиче, но ръководителят му посочва друга, от устата на която изважда пръст и кал. Тя въздъхва и идва в съзнание. Чува се говор на спасители и Гръблев и ръководителят му се оттеглят. Гръблев пита защо не му е позволил да помогне на красивото момиче, а го е насочил към друго. „Единственият човек, който при тръгването на самолета направи молитва и се обърна към Бога, беше тази, на която те накарах да помогнеш и тя ще оживее." По време на процеса срещу братството Гръблев излиза с писмена декларация, с която защитава братските интереси, но комунистите я отхвърлят. На 24 май 1968 г. той си заминава от този свят.
към текста >>

36. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

той иска среща с царя и дръзко му казва: „Ако вие сте цар на българите, вие сте цар и на комунистите.
Те имат достатъчно оръжие, само да ги поведе. Лулчев отказва. Вечерта срещу преврата небето го задържа да не отиде в дома си, където два пъти го търси приятелят му Никифоров, който на другия ден изчезва безследно. След преврата Лулчев е уволнен. През 1925 г. той иска среща с царя и дръзко му казва: „Ако вие сте цар на българите, вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате? " След разговора връзката им се прекъсва. През 1936 година Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и така успява да възстанови връзката си с цар Борис. Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле. Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него.
към текста >>

Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството.
Падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места.
към текста >>

Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване.
Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери.
към текста >>

За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други.
Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват. За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други. Кой в братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава? Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии.
към текста >>

Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт.
Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити. Участва и в трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителя го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт. Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора, кара я да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви.
към текста >>

След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен.
Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора, кара я да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви. След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки.
към текста >>

Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания.
Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените.
към текста >>

В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот.
Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
към текста >>

37. 7.16 Методи Константинов - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват.
Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш." След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата.
към текста >>

Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват.
Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия свят.
към текста >>

38. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя.
„Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате? " „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск.
към текста >>

Учителя му нарежда да помага на комунистите.
Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате? " „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява.
към текста >>

Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист.
При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл!
към текста >>

Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява.
Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл! " Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините.
към текста >>

Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен.
Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл! " Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините. Влиза в стаята си и ляга.
към текста >>

39. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

След напечатването на „Завета на цветните лъчи" разбира, че милицията ще му направи обиск, и веднага се обръща към свой колега — голям комунист, и го моли да остави при него известни секретни документи, отпечатани в неговия отдел.
Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителя се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен. Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството, на страната на Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на „Завета на цветните лъчи" разбира, че милицията ще му направи обиск, и веднага се обръща към свой колега — голям комунист, и го моли да остави при него известни секретни документи, отпечатани в неговия отдел. Колегата му приема книгите и на другия ден, когато милицията идва да прави обиск на Неделчо, не намира нищо подозрително. След няколко дена Неделчо Попов извиква Иван Иваницов-Каруцаря, който натоварва книгите на каруцата и ги закарва на Изгрева. Неговият красив и всеотдаен живот за Братството завършва на 23 април 1952 г.
към текста >>

40. 7.47 Борис Дряновски - Светозар Няголов ( -2013)

Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт.
Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот той оставя един добър пример на бъдещото поколение за подражание.
към текста >>

41. 7.48 Владимир Балючев - Светозар Няголов ( -2013)

и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България.
Отиват при Учителя и му докладват това, което са направили. Учителя поглежда мило Балючев и му благодари. С позволение на Учителя Владимир започва да живее на Изгрева, където се оженва за Недялка Калпакчиева, с която имат хубав живот. Много пъти той е в услуга на Братството, особено при печатането на беседите. След 9 септември 1944 г. и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България. Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде. След привършване на работата на бригадата в провинцията той се завръща в София и постъпва на работа в „Паркове и градини" в мозаечния цех на Гради Минчев. В тази бригада работят много наши приятели. Оттам получава пенсия и започва пак да се занимава с журналистическа дейност. Той е много отзивчив и услужлив — грижи се за Мариола Калпакчиева и други възрастни приятели.
към текста >>

42. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат.
Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично производство на пасти и други сладкарски изделия. Дава капаро 100 000 лева в една немска фирма. Петър веднага отива при Учителя и иска неговото мнение. Учителя му отговаря: „Няма да стане нужда да използвате тези машини." Петър изтегля капарото от фирмата и се отказва да купува машини. Братята му се сърдят и карат, но той изпълнява съвета на Учителя. След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат. Ако тя беше превърната на фабрика, щяха да бъдат подведени като фабриканти и изпратени по лагери и затвори. Така съветът на Учителя ги спасява от тези излишни страдания. След 9 септември 1944 година Петър остава без работа, отива в София и започва да работи в строителството в бригадата на Борис Николов. През 1952 г. бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове.
към текста >>

На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели.
Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че и племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него — лесно може да изпадне под влиянието на милицията.
към текста >>

Поради гонението на братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Алдунай, където лагерувахме много години.
През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат. С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката за Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви. Поради гонението на братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Алдунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома му той си счупва крака. Изкара трудовия си стаж в „Паркстрой", където се и пенсионира. Работейки в стаята си, той усеща, че от запад идва някакво облъчване от съседа му Кралю. Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо.
към текста >>

43. 7.60 Цочо Диков - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник.
Работи като лаборант при професор Стефан Консулов, който написва една малка книжка срещу Учителя, след което му се схваща дясната ръка. При разговор с него Цочо му казва, че това е Божията правда, която му въздава, според това, което заслужава. Консулов си взима бележка, събира всички непродадени книги и престава да ги подарява на приятелите си. Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава. Ръката му постепенно се раздвижва и той започва да си служи с нея. След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник. Тогава Консулов се обръща към Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него. Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически. Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133- и псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в псалома.
към текста >>

44. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи.
Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
към текста >>

45. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея.
Тогава се издигнах нагоре и отидох при Бога, където стоях известно време. Казаха ми, че трябва да сляза пак на Земята, защото майка ми и баща ми постоянно плачели за мене. Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд. Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят.
към текста >>

По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг.
Тогава аз се въплътих и се родих като твой внук Петър." Петър често разказва този случай на съседите, но майка му се скарва, набива го и му забранява да говори, защото хората ще помислят, че е луд. Темелко се радва много от разказа на своя внук, защото вижда, че всичко, което Учителя предсказва, се сбъдва. Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов.
към текста >>

На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят.
Костадин е комунист, идеалист, който желае всички хора да живеят добре и се е пожертвал за тази идея. При нечовешките изтезания, през които минава, той не издава никого от своите другари. По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания.
към текста >>

Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов.
По същото време Темелко Стефанов е най-големият комунист в Пернишки окръг. Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на селото Темелко да бъде разстрелян. Секретар-бирникът е негов приятел, казва му да се пази и изгаря двете заповеди. На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието?
към текста >>

В Мърчаево комунистите често правят събрания.
На 9 септември Темелко пък го освобождава от комунистите, които са го арестували и искат да го разстрелят. Той не позволява да бъде убит нито един човек от селото. Темелко ясно вижда голямата разлика между приложението на комунистическите идеи с насилие и новия живот, даден от Учителя, който трябва да се прилага с любов. В един разговор с Учителя по време на неговото пребиваване в дома му той го пита как да се освободи от Партията. Учителя му отговаря, че скоро ще има условия да я напусне. В Мърчаево комунистите често правят събрания. На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията.
към текста >>

Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от селото на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист? Той не пожела да получи стоте хиляди лева награда за убития му син, защо го търпите на събранието? " Темелко това и чака. Веднага става, хвърля партийната си книжка на масата и казва: „Щом аз съм фашист, сбогом, другари. Ето ми книжката и няма да ме видите повече тук." Всички го молят да остане, но той напуска събранието и партията. Така Учителя го освобождава безболезнено от комунистите.
към текста >>

46. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост.
Учителя казва, че киселото мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино. При свършване на обяда на посещение при Учителя идва Долапчиев, директор на Държавната печатница. Съобщават за неговото идване на Учителя. Той казва да го почака малко, но Долапчйев влиза направо в стаята на Петър и сяда до Учителя. Всички стават и отиват в дома на Темелко, а Учителя провежда дълъг разговор с Долапчиев. След 9 септември Долапчиев не е преследван от комунистите, макар че е заемал такъв важен пост. Братята и сестрите, живеещи в дома на Петър Киров, решават да направят комуна — да се хранят заедно. Тя просъществува много малко — сестрите се скарват, понеже една от тях се отказва да мие чиниите. Често на вечеря при тях идва от София Любомир Лулчев и им разправя за самолетите и опасностите на войната. Една бременна жена го пита какво дете ще роди. Той й казва, че ще роди момченце, и тя действително ражда момченце.
към текста >>

47. 7.73 Иван Антонов - Светозар Няголов ( -2013)

Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти.
А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка — приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода. Така той насила изпълнява задачата, дадена от Учителя. Иван работи тежка работа. Занимава се с железарство, но всяка вечер провежда курсове по астрология, като събира много младежи около себе си, предимно комунисти. Една вечер, през 1933 г., като се връща от работа, вижда пред бараката си двама агенти, които го чакат, за да го арестуват. Той заобикаля през гората, отива при Учителя и му казва, че го заплашва затвор. Учителя отговаря: „Ти можеш да избегнеш затвора, ако постиш 10 дена." Иван веднага започва пост и всяка вечер вижда, че двама агенти го чакат пред бараката му. На десетия ден след свършване на поста, като минава покрай бараката си, вижда, че ги няма агентите. Полицията не го търси повече.
към текста >>

48. 7.74 Влад Пашов - Светозар Няголов ( -2013)

Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола.
Влад Пашов Друг типичен представител от братството е Влад Пашов, роден на 11 септември 1902 г. Баща му загива във войната. Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Араба конак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: „Хвърли оръжието! Дай път на колата! " Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му.
към текста >>

49. 7.75 Елена Казанлаклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Нейният брат е убит като комунист.
Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката : „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя". Нейният брат е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават на Учителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлаклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания.
към текста >>

50. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, което имате.
Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим." (27, с. 103) „Иде нашата партия отгоре! Всички ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, което имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние!
към текста >>

Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под общ знаменател.
След това ние ще започнем да градим." (27, с. 103) „Иде нашата партия отгоре! Всички ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, което имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние! Сегашните бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове — всичко ще се превърне на вода. Ние сме опасни хора.
към текста >>

51. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Комунистите взеха от Братството петолъчката - Пентаграма ,за свой символ.
В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижения. Пентаграмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положение и с разперени встрани ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка е Мъдростта, левият крак -Добродетелта, лявата ръка -Любовта. Когато се явява едно възвишено същество на някой земен човек, то носи на челото си една петоъгълна звезда, с която осветява пътя си. Отрицателните същества нямат такива символи на тялото. Комунистите взеха от Братството петолъчката - Пентаграма ,за свой символ. Понеже те не прилагат принципа на Любовта, този символ разруши съюзната им държава и напълно ще очисти човечеството от злото и насилието. В Пентаграма има пет малки триъгълника и един петогълник в средата, обърнат с върха надолу, където се намират змиите. Виждаме от картината на Пентаграма, че главата на дявола е мистично вътре в нас. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв.
към текста >>

52. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина.
Обрасли са с клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкия дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра. Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила. Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г. се криела група комунисти, които си изкопали окопи, от които има видимост по цялата планина. Купенът - това е челото на великана, който се вижда добре от езерата. За Рупите от 7-те езера се тръгва рано - в два часа, по пътя за Чистотата, минава се южно покрай Харамията и по лифта се отива на билото и връх Дамга. След това се минава Додов връх, Голям и Малък Мермер и при изгрев слънце се стига на връх Мальовица. Завива се надясно през Еленините върхове, Иглите и се стига до връх Орловец. Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже.
към текста >>

53. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София.
Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме багажа на военната кола. Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х. „Вада", където свалихме багажа. Нямаше коне и ние стояхме пред хижата. По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София. Катя и Ружа се разплакаха, а аз стоях настрани и се молех. В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат. Хванаха ги под ръка, вкараха ги в колите и си тръгнаха за Самоков. На другата сутрин дойде бай Янко с конете. Качихме багажа горе и уредихме лагера.
към текста >>

и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин.
По обяд предложих да направим една обща молитва, за да се свържем с Махабур - Мощния и Силния Дух, който постоянно присъства там. След нашата сърдечна молитва на близо 1000 души всички облаци се пръснаха и трите дена на празника бяха само слънчеви. На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира. През 1992 г. останаха повече от 7000 лв. и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин. Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер.
към текста >>

Веднага се явиха комунистическите методи на работа.
След нашата сърдечна молитва на близо 1000 души всички облаци се пръснаха и трите дена на празника бяха само слънчеви. На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира. През 1992 г. останаха повече от 7000 лв. и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин. Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти.
към текста >>

54. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.
След два милиона години ще започне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра." („Неразрешеното", стр. 146) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най- важният център там бе Бивака - Ел Шадай (Вратата на Рая), който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи. Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове. След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето. През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове. През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителя дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева.
към текста >>

55. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

комунистическият режим ги забранява.
Дънов се заселва в София, която се превръща в център на дейността му. Съборите на ББ са провеждани от 1900 до 1944 г. по веднъж в годината - обикновено през август. По причини от вътрешно- и външнополитически характер в пет от посочените години не е имало такива масови срещи. След 09.09.1944 г. комунистическият режим ги забранява. Възстановени са непосредствено преди 10.11.1989 г. в условията на разпадане на тоталитарните структури в Източна Европа. Дните на събора са по правило между 19 и 25 август всяка година. Но и преди началната дата, и след крайната можете да откриете верни последователи на П. Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера.
към текста >>

Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г.
за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления. Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. "Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си.
към текста >>

е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм.
Последната година от живота на П. Дънов (1944 - заключителната фаза на Втората световна война) и от активния живот на Братството преминава в с. Мърчаево, Софийско, в дома на брат Темелко (починал 1991 г.) - заради бомбардировките. Това село е единственото в близост до София, където има последователи на движението. През лятото на 1944 г. е организиран последният събор на Рила преди периода на комунистическия тоталитаризъм. През октомври същата година П. Дънов се завръща на "Изгрева". На 27.12.1944 г. той завършва земния си път. Последните му думи са: "Свършихме една малка работа за Бога!
към текста >>

56. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

- за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР).
К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха.
към текста >>

Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г.
...Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро." Естествено - пътят на реализацията не е лесен за никого. Той има своята цена. В нашата епоха един от най-преките пътища към мъдростта и към пълноценната жизнена изява е страданието. Славяните, и особено Русия, не правят изключение от правилото: "За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия." Тези думи на Учителя П. Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П.
към текста >>

57. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г.
Младенецът Симеон е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом." И добавя, че Симеон никога няма да седне на българския престол. Не ни е известно как са се отнесли към това пророчество белите братя и сестри от онази епоха. Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П.
към текста >>

58. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма.
Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство.
към текста >>

Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета.
Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П.
към текста >>

59. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА 1. Бялото братство у нас след кончината на Учителя Петър Дънов до 10.11.1989 година След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва").
към текста >>

Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта.
Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им. В последните декемврийски дни на 1944 г.
към текста >>

очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов.
политическата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуалците в България и съответно - църковните и духовни общности). За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П.
към текста >>

Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас.
* * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас.
към текста >>

През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П.
Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия. През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.
към текста >>

60. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България.
Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа.
към текста >>

61. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството.
В тези три къщички, сред все още запазените овощни градини, започна моят живот на „Изгрева. Там са и спомените ми за срещите ни с Вено и с Духа на Братството. По-възрастните хора от онова поколение, което израстна непосредствено след 1944 година, наверно не са забравили двете намаления на цените в периода около 1952 1955 година. Но едва ли днес някой знае, че те се дължат на Общия работнически професионален съюз. По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист.
към текста >>

Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър.
Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър. Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство". Един ден го питат: „Какви връзка има между Бялото братство и белогвардейците? " Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си. Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото.
към текста >>

62. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори.
стана голямото земетресение в Чирпан. Тогава Учителя каза: „Ако в Чирпан имаше поне 10 ученици на Бялото братство, нямаше да стане земетресение.“ Тоест добрите мисли на хората, които са голяма сила, са в състояние да не позволят на антивеществото да се обедини в по-голяма маса. И обратното - озлоблението, лошите мисли и чувства са най- добрата среда за развихряне на разрушителните сили. За примери не е необходимо да се връщаме далеч в историята - спомнете си какво се случи и в Грузия, и в Армения, когато там започнаха военните конфликти... Така че ако ние, хората, искаме да няма вулкани и земетресения, да живеем в спокойна и мирна обстановка, не бива да допускаме никакви лоши мисли, чувства и постъпки. Това особено важи за онези, които управляват държавата - крайно време е те да се разбират помежду си и да решават всички въпроси чрез разумно и търпеливо, добронамерено обсъждане - без да се карат и оскърбяват, без да разделят и противопоставят хората от народа. Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори. Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в душата си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан. За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ. Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България? Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус, Сатаната?
към текста >>

63. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще.
Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят. Същевременно той пише много стойностни творби, посветени на Учението, на живителната сила на майката Природа, оригинално интерпретира проблеми от нравствен и естетически характер, изявява много личностна позиция по въпроси от социално-политическо естество. Всичко написано от него носи широта, поетическа развълнуваност, християнска добродетелност и една безгранична вяра в разумните и здравите начала у човека. Предлаганите разговори със Сава Калименов издават една душевност, отворена за страданията на хората и неутолима жажда за разбирателство между тях. От друга страна, той ни повежда много интимно през своето нелеко житейско битие: от родовите корени и училището с незавършената гимназия до авантюрите на анархизма и увлеченията по комунистическите идеи, за да стигне животворната същност на Бялото братство на Дънов, да стане негов най-верен съратник и следовник и да се отдаде чрез съзидателната сила на словото на културно- просветното поприще. Същевременно Калименов с безпощадна откровеност споделя как идват прозренията у него да изучава чрез самообразование чужди езици, да преодолява с нравствен стоицизъм идейните си заблуди и да се изгради като високо етична човешка личност, която намира смисъла и ценността на живота в категорична и безрезервна служба на хората и благото на човека. Дори и с четиридесетгодишната си вътрешна емиграция, наложена от тоталитаризма (умира на 24.09.1990 г.) Сава Калименов доказва творческата природа и силата на човешкия дух да преодолява превратностите на съдбата, да побеждава времето чрез съзидателен труд и да доказва божественото и безсмъртно присъствие на Хомо Сапиенс във Вселената. Марин КАДИЕВ
към текста >>

64. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло.
Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите. Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло. Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен. Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината. Много бяха книгите, прочетени в тази насока. Може да разкажа поне още един роман. Нали романите все пак са едно много силно действащо средство.
към текста >>

Унгария след Първата световна война обяви съветска република под владичеството на комуниста Бела Кун.
Да не се разкрият другите участници и най-вече тайната поща, защото нашето освобождаване имаше една доста дълга процедура. Една нощ ни прекараха през Русе и отидохме в Румъния. И още сутринта ни хванаха, защото там е свободно поле; срещу Русе - Гюргево - тъй като сме заспали и като ставаме, те ни виждат и Веднага ни завеждат в жандармерията. Спахме там една нощ в кауш и след туй ни изпратиха в Букурещ. От там бяхме изпратени в пленническите лагери, където бяха задържани пленниците от войната срещу Съветска Унгария. Унгария след Първата световна война обяви съветска република под владичеството на комуниста Бела Кун. Обяви Унгария за съветска благодарение на това, че голяма част унгарци бяха прекарали в Съветския съюз като пленници и от там бяха възприели тази идея. Завръщайки се в Унгария, те бяха именно тази основна маса, с която Бела Кун изгради партията и взеха властта. То беше за кратко време. Ние се представихме като дезертьори от българската войска. Не можаха да ни разберат.
към текста >>

Гледам сега комунистите издават „Дело“ в 850 000.
Той казва, че въздухът в стаята е много по-лош, отколкото, да речем, на най-голямото кръстовище в големите градове. - В какъв тираж излиза сега в. „Братство“? - Точно в това е слабостта, малкият тираж не може да се плати. Сега последният ще бъде в 1000 броя. Основните разходи са за печата, ти разбираш, той се разпределя върху повече броеве. Гледам сега комунистите издават „Дело“ в 850 000. Те изглежда някои претопяват, обаче имат много абонати. Те са си платили предварително за абонамента и редакцията има средства. Моята внучка казва, че още не трябва да се прави абонамент. - Какво работи тя? - Завършила е фотографски техникум?
към текста >>

65. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

А комунистите се стовариха върху него, когато взеха властта, с обвиненията, че е реакционен проповедник на любовта, по времето на свирепата класова борба за установяване на пролетарска диктатура в България и смазването на буржоазната държава.
Някои методистки учени и историци не гледат на него като на най-значителния възпитаник на техните теологически институции от времето, когато тези институции са най-гъсто населени с български студенти (докато Дънов учи в Медисън, в щата Небраска и Монтана има седем български методистки проповедници, обикалящи на кон от плевня на плевня с по една Библия и едно парче хляб в дисагите!). Те не признават простия факт, че Дънов достига най-далеч в усвояването на проповедническата техника (в университета Дрю, където проповядва Голямата Петорка), както и на духовната мисъл (като последовател на методистките персоналисти, раздрали с религиозните дискусии от деветдесетте години на 19-ти век единството на методистките догми). И това - само защото не е вървял в крак с останалите протестантски проповедници в България. Някои нацисти гледат на него като на американски агент (той помага за спасяването на българските евреи чрез внушения към царя). Някои днешни монархисти предпочитат да гледат на него като на неясен проповедник с нереалистични идеи (той съветва царя да не приема стъпки, които те предлагат, за да се избегне национални катастрофа). А комунистите се стовариха върху него, когато взеха властта, с обвиненията, че е реакционен проповедник на любовта, по времето на свирепата класова борба за установяване на пролетарска диктатура в България и смазването на буржоазната държава. България има нужда от изчерпателна светска биография на Дънов, написана не от комунист, не от фашист, не от православен, не от католик, не от земеделец, не от методист, не от монархист, не от когото и да било, който би искал да ограничи Учителя и да го смали до размера, в който той да служи на неговите групови интереси. И тук ми се ще, да преразкажа със свои думи една история от моя любим ямболски вестник „Неделник.“ Отишъл един при царя и рекъл: „Абе, искам да те възхваля, защото страшно ми харесваш, ама някак не съм баш монархист като твоите царедворци и ми е виновно така.“ А царят рекъл: „Е, и аз не съм монархист. Аз съм монархът.“ Служителите принадлежат на господарите, не господаря на служителите си. Трето. Става дума за простото, ако щете - механичното, възстановяване на съществени факти от българското историческо съзнание, които са били жестоко изкастрени не само от нашата наука и нашето образование, но и от народната разказваческа традиция. Ако ще трябва да сложа нещо като герб, което да символизира най-пълно националното съзнание на българина, ще туря пролетен чукан на шопска върба - окастрена от всяка издънка до пълно освирепяване; нещо, което не видях другаде по света.
към текста >>

България има нужда от изчерпателна светска биография на Дънов, написана не от комунист, не от фашист, не от православен, не от католик, не от земеделец, не от методист, не от монархист, не от когото и да било, който би искал да ограничи Учителя и да го смали до размера, в който той да служи на неговите групови интереси.
Те не признават простия факт, че Дънов достига най-далеч в усвояването на проповедническата техника (в университета Дрю, където проповядва Голямата Петорка), както и на духовната мисъл (като последовател на методистките персоналисти, раздрали с религиозните дискусии от деветдесетте години на 19-ти век единството на методистките догми). И това - само защото не е вървял в крак с останалите протестантски проповедници в България. Някои нацисти гледат на него като на американски агент (той помага за спасяването на българските евреи чрез внушения към царя). Някои днешни монархисти предпочитат да гледат на него като на неясен проповедник с нереалистични идеи (той съветва царя да не приема стъпки, които те предлагат, за да се избегне национални катастрофа). А комунистите се стовариха върху него, когато взеха властта, с обвиненията, че е реакционен проповедник на любовта, по времето на свирепата класова борба за установяване на пролетарска диктатура в България и смазването на буржоазната държава. България има нужда от изчерпателна светска биография на Дънов, написана не от комунист, не от фашист, не от православен, не от католик, не от земеделец, не от методист, не от монархист, не от когото и да било, който би искал да ограничи Учителя и да го смали до размера, в който той да служи на неговите групови интереси. И тук ми се ще, да преразкажа със свои думи една история от моя любим ямболски вестник „Неделник.“ Отишъл един при царя и рекъл: „Абе, искам да те възхваля, защото страшно ми харесваш, ама някак не съм баш монархист като твоите царедворци и ми е виновно така.“ А царят рекъл: „Е, и аз не съм монархист. Аз съм монархът.“ Служителите принадлежат на господарите, не господаря на служителите си. Трето. Става дума за простото, ако щете - механичното, възстановяване на съществени факти от българското историческо съзнание, които са били жестоко изкастрени не само от нашата наука и нашето образование, но и от народната разказваческа традиция. Ако ще трябва да сложа нещо като герб, което да символизира най-пълно националното съзнание на българина, ще туря пролетен чукан на шопска върба - окастрена от всяка издънка до пълно освирепяване; нещо, което не видях другаде по света. Всяка издънка от корена под ножа! И когато слънцето в кръговрата на годината възстанови китната корона - отново под ножа! Накъде са заизбивали тези издънки! Ако имаме наш юнак - щеше да е нане Стоичко с брадвата, и ако го оставеха да си кара по неговото си, щеше да ти каже, че тука десница се иска! Десницата е мъжката ръка! Леващина не ще то! И да отсече лявата ръка на сина си, че е слаба.
към текста >>

Вижте Швейцария, вижте Америка, а ако сте комунисти, вижте Руската империя: колкото по-смесена (с шведски и немски царе, естонски генерали, ирландски инженери, финландски полкове и кавказки телохранители) толкова по-силна! Колкото по-“чисто руска“ толкова по-слаба! В Гърция православните са 99 процента, но в Българя са само кажи го 80 процента.
Става дума за простото, ако щете - механичното, възстановяване на съществени факти от българското историческо съзнание, които са били жестоко изкастрени не само от нашата наука и нашето образование, но и от народната разказваческа традиция. Ако ще трябва да сложа нещо като герб, което да символизира най-пълно националното съзнание на българина, ще туря пролетен чукан на шопска върба - окастрена от всяка издънка до пълно освирепяване; нещо, което не видях другаде по света. Всяка издънка от корена под ножа! И когато слънцето в кръговрата на годината възстанови китната корона - отново под ножа! Накъде са заизбивали тези издънки! Ако имаме наш юнак - щеше да е нане Стоичко с брадвата, и ако го оставеха да си кара по неговото си, щеше да ти каже, че тука десница се иска! Десницата е мъжката ръка! Леващина не ще то! И да отсече лявата ръка на сина си, че е слаба. Силата е в това, че силната ръка работи със слабата. Силата на българската нация е в това, че е многоетническа, многорелигиозна, - и няма защо да цитирам за това лихачовци. Вижте Швейцария, вижте Америка, а ако сте комунисти, вижте Руската империя: колкото по-смесена (с шведски и немски царе, естонски генерали, ирландски инженери, финландски полкове и кавказки телохранители) толкова по-силна! Колкото по-“чисто руска“ толкова по-слаба! В Гърция православните са 99 процента, но в Българя са само кажи го 80 процента. Окастрете „чуждите“ вери от националния ствол и на всеки пет български граждани ще възпитате един враг. Православието може да е най-голямата духовна сила в България, но нея нямаше да я има без сондажите на цар Калоян и Драган Цанков с католицизма, без първите книги на католиците от Чипровско (докато православието още буквлно спи), без първите български епископи, ръкоположени от Запада с врати, отворени вън от отоманското господство. Нека направо кажа, че без личната самоотверженост на професор Дуйчев, който открехна за науката тази залостена за нашата историческа наука врата, католическата ни връзка още щеше да е „държавна тыйна.“ Нашето пробуждане щеше да бъде фиксирано на книга съвършено невярно, двеста години по-късно — там, където го искат поколенията български проруски агенти. Без протестантските мисии на методистите в Северна България и на конгрегационистите в Южна, още от отоманско време протестанството нямаше да е част от българското съзнание и англоезичната ни връзка. А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи.
към текста >>

66. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров.
Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“. Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце. В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров. Двамата обитатели отначало се разбират добре. Бих казал много добре. Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си. Учителят по-често изнася неделни проповеди от прозореца на стаята си на насъбралите се слушатели в двора. Тясно е! Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани.
към текста >>

Авторски блик Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“.
Тясно е! Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани. Приятелско е и отношението на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща. По това време Димитров се свързва в съвместен живот със сръбкинята Люба Ивошевич. Красива, интелегентна млада жена, тя има доста независим характер, и от тяхната половина на къщата, често се чуват препирните им. Не съвсем безобидни между другото! Двамата съседи вече зряли мъже често обменят приятелски думи на тази тема. Авторски блик Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“. Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна църква. Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови.
към текста >>

Живописен е случаят, при който полицията идва да арестува Георги Димитров заради комунистическата му дейност, и Дънов го скрива в своята част на къщата.
Времето, в което Гумнеровата къща на „Опълченска“ е центърът, около който се върти развитието на бъдещото Бяло Братство, е дълго. Цели осем години. Нещата се променят. Развиват се. Отначало има близко приятелство между северната и южната част на двора. Живописен е случаят, при който полицията идва да арестува Георги Димитров заради комунистическата му дейност, и Дънов го скрива в своята част на къщата. Никой не знае, че двете половини на сградата близнак, са свързани през един долап в стената, който ги дели. Димитров се скрива в стаята на Дънов, където минава за един от гостуващите на учителя дъновисти, и така се измъква. В края на този период (балканската и световната война) идва и изказването на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите. Това е в контекста на спора между Сталин и Троцки, дали е редно да се обособи комунизма не във всемирен мащаб, а само на територията на бившата Руска империя, както иска Сталин. Не е нужно да влизаме в подробности.
към текста >>

В края на този период (балканската и световната война) идва и изказването на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите.
Развиват се. Отначало има близко приятелство между северната и южната част на двора. Живописен е случаят, при който полицията идва да арестува Георги Димитров заради комунистическата му дейност, и Дънов го скрива в своята част на къщата. Никой не знае, че двете половини на сградата близнак, са свързани през един долап в стената, който ги дели. Димитров се скрива в стаята на Дънов, където минава за един от гостуващите на учителя дъновисти, и така се измъква. В края на този период (балканската и световната война) идва и изказването на Учителят, че той приема разрушаването на руския Царизъм и разрешаването „Отгоре“ да се даде път на комунистите. Това е в контекста на спора между Сталин и Троцки, дали е редно да се обособи комунизма не във всемирен мащаб, а само на територията на бившата Руска империя, както иска Сталин. Не е нужно да влизаме в подробности. Мотивът ми да то спомена е само фактът, че с развитието на нещата в Русия постепенно идва време „Югът“ и „Северът“ на „Опълченска“, т.е. Дънов и Димитров напълно да забравят някогашния близък произход на идеите си. Къщата на Опълченска е завещана на Братството, макар и постепенно да става периферна в живота на Дънов, който възлага на строителя на Братството Борис Николов да го отдели окончателно от общият имот. Т.е.
към текста >>

67. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Идват духовните търсения и навлизането в градския живот на теософите, на масоните... Следват политическите изригвания на комунисти и земеделци.
Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София). Братята, които са посрещали тук изгрева на слънцето се връщали в града буквално окрилени, след молитвите, песните, гимнастическите упражнения... Казвали го: „Ходене сутрин по изгрев на Баучеровото.“ Това са години на „изтръгването“ на хората от застоялия, безрадостен, еснафски живот на победена следвоенна България. Толстоизъмът и вегетарианството се разпространяват неудържимо. Пръкват се не само комуните на толстоистите, но и на анархистите, и кой ли не. Идват духовните търсения и навлизането в градския живот на теософите, на масоните... Следват политическите изригвания на комунисти и земеделци. Масовият туризъм идва... През този период Учителят все още живее на „Опълченска 66,“ но все по-рядко изнася беседите си на прозорчето, което гледа както навътре към братята в малката стая, така и към тези, които не могат да се съберат там и да го слушат от двора. Новият салон на „Оборище“ поема този недостатък в битието му, а „Баучеровото“ все повече привлича братята. Числото на присъстващите на тези утринни сбирки расте, и е ясно, че идва време за по-мащабна промяна. Изкушава ме да предам как описва първото си отиване на Баучеровото през март 1922 год. Методи Константинов.
към текста >>

Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там).
В това няма съмнение. Постепенно се присъединяват нови хора, изграждат се нови групи за усвояване на учението на Дънов, расте духовно и се разпространява с непреодолимо темпо. Има обаче един проблем в тогавашното общество, който вече характеризирахме. И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то.
към текста >>

Никнат комунистически комуни.
Разцъфтяват толстоистките комуни. В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства. Толстоиският пловдивски кварталник обаче не е посветен на духовна пропаганда. В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов.
към текста >>

68. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година.
Юни-септември 1941 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици. 24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят. Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие.
към текста >>

След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов.
Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен.
към текста >>

Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило.
Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи.
към текста >>

Вече казах, че преди да дойде на Изгрева, Учителят делеше обща къща с бъдещия комунистически водач Георги Димитров донякъде и двамата бивши издънки на протестантските мисии в България.
Трудно е с прости думи да се предаде невероятната магия на неговото присъствие: строен, доста висок, с изключително деликатно и красиво лице и коса, която падаше на сребърни вълни върху рамената му, с големи длани с елегантни пръсти, той спазваше дистанцията между себе си и тези, с които говори. Така или иначе поразителният му магнетизъм приковаваше интереса на когото и да било. Наистина беше Учител, и никой не искаше нищо повече от това да седне до него и да го слуша. При срещите на поляната, той все пак помагаше и на другите да изразяват своите чувства и мисли в търсенето на мястото си на Изгрева. Времето, когато говореше той, беше по време на беседите му в салона. Вече казах, че преди да дойде на Изгрева, Учителят делеше обща къща с бъдещия комунистически водач Георги Димитров донякъде и двамата бивши издънки на протестантските мисии в България. Подходящо е на това място да припомня, че Дънов започва като учен, който обикаля България, за да прави антропологически изследвания на черепите на българите. За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ. Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият. Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр.
към текста >>

69. И така ... - Атанас Славов

На комунисти. Анархисти.
Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете. Натрупаната нужда за общение с Бога напира, пробива, бива спирана и турена под усмирителна риза и пак напира, и както става в Божествения свят, който е универсален, идва кулминацията и някъде в средата на деветнадесети век тя се отприщва в целия свят, по цялата планета - лисва една божествена вълна, която залива всичко и всички, без да се познават, без да са чували един за друг, без да могат да си представят, че са част от същата вълна - били те в една великолепна всесветска империя като Англия или в една дупка на Европа или Азия, ако щете, като селцата около Балкана или чак в долините на Задкавказието, или в пустинните плата на Персия. Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога.
към текста >>

70. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли.
Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка.
към текста >>

71. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот.
Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната. И затова аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. • И обратното е вярно. Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот.
към текста >>

72. 1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета - Георги Христов

Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили.
С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят.
към текста >>

Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти.
Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.
към текста >>

Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна.
Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г.
към текста >>

Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.
Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти. - Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г. на 9 март се учредява Русенската комуна.
към текста >>

73. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Всички комунисти и анархисти скоро ще се обърнат и ще дойдат сами.
Те са свързани с Йерархия, която е вън от Слънчевата система. На земята е само част от човечеството. Има човечество и в другите слънчеви системи. Нашето Слънце е на най-долното стъпало. Понеже настъпват важни събития - да бъдете готови, множеството ще дойде. Всички комунисти и анархисти скоро ще се обърнат и ще дойдат сами. След 10 години ще има един голям обрат. До това време ще има смутове. Белите братя приготовляват умовете им, за да бъдат готови за това време. Добрата молитва ______________________________ 29 Мошия (мушия) - разг. собственост, имение.
към текста >>

74. Георги Томалевски - Георги Христов

Тук хората са осъществили по любовен път това, за което от много десетилетия се борят комунистите.
Селяните са премахнали оградите без закон. Цели махали живеят като едно семейство. Там жънат, копаят и вършеят задружно. Днес ожънват нивата на Иван, а утре на Тодор. И отиват всички вкупом с песни и радост. Тук хората са осъществили по любовен път това, за което от много десетилетия се борят комунистите. В това село има младежи, които се учат да свирят, учат стенография, есперанто и четат в свободното си време. Ачларе, 27 юли Чудно ми е как вдигам тези тежки снопи на колата. Когато колата е натоварена както трябва, ние пренасяме снопите на хармана. Вие знаете вече как Жорж подканя кравите. С младите кончета вършитбата върви по- лесно.
към текста >>

75. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе - Георги Христов

Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г.
в домът им в Русе, Учителя е пребивавал цял месец. Ако се разглеждат нещата в по-широк план, от преките междуличностни контакти на двамата се вижда, че обстановката в града с нищо не е по-различна от общия упадък, обхванал страната в първите следвоенни години. И в Русе, както и в другите големи български градове, се чувстват особено остро всички социални проблеми, породени от следвоенната криза. Ясно изразен е стопанският спад вследствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна Добруджа и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина. Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение. Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството. Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност. Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм.
към текста >>

комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност.
Ясно изразен е стопанският спад вследствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна Добруджа и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина. Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение. Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството. Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент, претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност. Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на „комуната“ в „Свирчовица“. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм. Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза. Преки податки за това, от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Учителя в началото на 20-те години на миналия век поставя началото на т. нар.
към текста >>

Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти.
За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>

76. Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя - Георги Христов

От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме.
Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя. След кратките обяснения, които дава Учителя за своето окултно учение, посочва: „Владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи“. Учителя категорично отхвърля нападките на официалната църква срещу него и с голяма вътрешна убеденост говори за необходимостта от усъвършенстване на човешките взаимоотношения. От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.
към текста >>

77. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

„Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров.
През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г. Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател, и провежда с него частен разговор. На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството ii не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г.
По-късно нападателят моли Учителя Беинса Дуно за прошка. На 2 октомври 1937 г. официално е призован да отговори писмено и подробно на въпроси относно отношението на неговото учение към църквата, държавните институции, армията, обществения строй, брака, семейството и морала. Отговорите му са документирани и запазени за поколенията. По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване. Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г. отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г.
към текста >>

78. За авторите - Филип Филипов

Издава един от първите учебници по астрология в посткомунистическа България през 1995 г.
За авторите Филип Филипов. Роден през 1974 г., живее и работи във Варна. Завършва математика във Варна и по-късно придобива бакалавърска степен като преподавател по физика и химия през 2001 г., а по-късно защитава магистърска степен по философия на съзнанието и езика в Софийски университет „Климент Охридски". Изучава езотерико-християнските учения на Учителя Беинса Дуно и Рудолф Щайнер от 1992 г. Издава един от първите учебници по астрология в посткомунистическа България през 1995 г. Работи като сътрудник за предпечатна подготовка на Издателство „Бяло Братство" и като уебмастер на сайт www.BeinsaDouno.org от 1997 г. Работи по проекта за създаването на пълен електронен архив на Словото на Учителя Беинса Дуно и по създаването на нови мултимедийни книжовни форми. Член на Антропософското общество от ноември 2004 г. Е-меил: [email protected] Преслав Павлов. Роден през 1972 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.79125022888184