Търсене в текстове за 'Кокошка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси.

Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

По едно време се задала кокошка с четири пиленца.

3. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Една ябълка, след като узрее, сама се жертва, а като хванеш кокошката, тя кудкудяка: „Не ме яж, не ме бутай!

4. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката.

5. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото.

6. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото.

А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото.

7. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек.

8. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка.

9. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват: ”Не искаш ли кокошка?

10. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото.

А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото.

11. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-добре пие вода кокошката.

Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде.

Ако ядете постоянно кокоше месо, ще станете много тщеславни, каквато е кокошката.

12. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".

13. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле.

14. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака.

Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек.

Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб.

При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб.

Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика.

На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.

15. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега вие влизате в една Окултна Школа, дето светлината е толкова голяма, че всички недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре ви, че ще станете като някоя попарена кокошка.

Като Ученици ще знаете що е попарена кокошка.

16. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Препирня между кокошка и овца.

Кокошка и лисица.

17. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доб- рото или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си!

18. И ДНЕС - Теофана Савова

Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата".

19. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, е горчиво.

20. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост.

21. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества.

22. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Произход на яйцето и кокошката, 21.10.1923 г., 7:30 ч. вечерта.

23. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др.

24. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и

Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето.

— Не гй яж, — му казвала кокошката — зелени са още, ще те заболи стомахът.

Вечерта всички петли и кокошки си легнали в курника, легнал си и горделивият петел, а до него кокошката.

Събудила се кокошката, погледнала го и не го познала: гребенът му бил посинял от болки, опашката му увиснала, свил се, сгърчил се, иди кажи, че е най-хубавият петел На земята.

Разтичала се кокошката, дала му малко рициново масло, турнала му топла тухла на корема и тихо му казала на ухото, да не чуят другите петли и кокошки:

— Хубав си, хубав си, — казала кокошката, — хубав си, но си глупав и хората скоро ще разберат това, а тогава за какво ти е хубостта.

Един ден, през лятото, пак отишли петела и кокошката на разходка в полето.

— Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи,

А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?

А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден.

Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето.

Хоп насам, хоп натам, перчил се петелът и не чувал даже горката кокошка, която го молела да излезе по-скоро, че ледът е слаб и ще се пробие.

Развикала се кокошката, разтичала се, намерила един сух клон, хвърлила го в реката като мост, едва измъкнала петелът от реката.

Той толкова простинал, че колкото да се мъчела кокошката да го стопли, той все треперел.

Разплакала се жена му — кокошката, разтичала се, замолила съседките кокошки, да й помогнат, да го спасят; компреси му слагали, лекарства му давали, най-после след една седмица оздравял горделивия, петел.

А жена му, кокошката, се радвала, радвала, най-радостна от всички била,- че мъжът, й сега бил и хубав и умен.

25. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПРЕПИРНЯ МЕЖДУ КОКОШКА И ОВЦА

Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка.

Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела!

Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали.

— рекла кокошката.

— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката,

Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл:

26. Кокошка и лисица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

КОКОШКА И ЛИСИЦА

Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца.

Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо?

27. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— кокошка

28. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница.

29. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов.

НАГОРЕ

0.43082690238953